Мама Завинаги форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Рибите в България!!!

2 posters

Go down

alert Рибите в България!!!

Писане by Dani Пон 28 Апр 2008, 21:57

Рибите в България!!!

КЛАС Actinopterygii -- Лъчеперки
разред Acipenseriformes Есетроподобни
-Сем. Acipenseridae -- Есетрови
--род Acipenser -- Есетри
---Acipenser gueldenstaedtii -- Руска есетра
---Acipenser nudiventris -- Шип
---Acipenser ruthenus -- Чига
---Acipenser stellatus -- Пъструга
---Acipenser sturio -- Немска есетра
--род Huso -- Моруни
---Huso huso -- Моруна

разред Anguilliformes -- Змиоркоподобни
-Сем. Anguillidae -- Змиоркови
--род Anguilla -- Змиорки
---Anguilla anguilla -- Змиорка

разред Atheriniformes -- Атериноподобни
-Сем. Atherinidae -- Атеринови
--род Atherina -- Атерини
---Atherina boyeri -- Атерина (Сребърка)
---Atherina hepsetus -- Голяма атерина

разред Beloniformes -- Зарганоподобни (Зарганови)
-Сем. Belonidae -- Зарганови
--род Belone -- Заргани
---Belone belone -- Зарган (Морска бекаса)

разред Clupeiformes -- Селдоподобни
-Сем. Clupeidae -- Селдови
--род Alosa -- Скумрии
---Alosa pontica -- Карагьоз
---Alosa caspia nordmani -- Малка дунавска скумрия (Харип, Блеч)
---Alosa caspia bulgarica -- Резовски карагьоз
---Alosa kessleri (Alosa kessleri pontica) -- Карагьоз
---Alosa maeotica -- Блеч
---Alosa fallax -- Средиземноморска финта
---Alosa tanaica -- Харип, (Малка дунавска скумрия)
--род Clupeonella -- Езерни цаци
---Clupeonella cultriventris -- Езерна цаца
--род Sardina -- Сардели
---Sardina pilchardus -- Сардела
--род Sardinella -- Малки сардини
---Sardinella aurita -- Малка сардина
--род Sprattus -- Цаци
---Sprattus sprattus -- Цаца (Шпрот, трицона, копърка)
-Сем. Clupeidae -- Хамсиеви
--род Engraulis -- Хамсии
---Engraulis encrasicholus -- Хамсия, Черноморска хамсия

разред Cyprinodontiformes -- Шаранозъби (Живородки)
-Сем. Poeciliidae -- Гамбузиеви
--род Gambusia -- Гамбузии
---Gambusia affinis -- Гамбузия

разред Cyprinoformes -- Шараноподобни
-Сем. Catostomidae -- Буфалови
--род Ictiobus -- Буфала
-Сем. Cobitidae -- Виюнови
--род Cobitis -- Щипоци
---Cobitis elongata -- Голям щипок
---Cobitis peshevi -- Малък щипок
---Cobitis taenia -- Щипок (Обикновен щипок, Змиорче, Пискал)
--род Misgurnus -- Виюни
---Misgurnus fossilis -- Виюн
--род Nemacheilus -- Гулеши
---Nemacheilus barbatulus -- Гулеш
---Nemacheilus breschi (Noemacheilus angorae bureschi) -- Струмски гулеш
--род Sabanejewia (Sabanejwia) -- Щипоци (Балкански)
---Sabanejewia aurata (Sabanejewia balcanica) -- Балкански щипок (Лискур, Лингур)
---Sabanejewia bulgarica -- Дунавски (Български) щипок
-Сем. Catostomidae -- Буфалови
--род Ictiobus -- Буфала
---Ictiobus bubalis -- Малкоусто буфало
---Ictiobus cyprinellus -- Голямо буфало (Риба бивол)
---Ictiobus niger -- Черно буфало
-Сем. Cyprinidae -- Шаранови
--род Abramis -- Платики (Косати)
---Abramis ballerus -- Чил косат
---Abramis bjoerkna (Blicca bjoerkna) -- Бабка (Белица)
---Abramis brama -- Платика
---Abramis sapa -- Немски косат
--род Alburnoides -- Блескавци
---Alburnoides bipunctatus -- Блескавец (Говедарка, Белица, Пръскач)
--род Alburnus -- Уклейки
---Alburnus alburnus -- Уклейка (Блескач, Терзийка)
--род Aspius -- Распери
---Aspius aspius -- Распер (Харамия)
--род Barbus -- Мрени
---Barbus barbus -- Бяла мряна
---Barbus cyclolepis -- Маришка мряна
---Barbus meridionalis (Barbus meridionalis petenyi) -- Черна (Балканска) мряна
---Barbus tauricus -- Резовска (Приморска) мряна
--род Carassius -- Каракуди
---Carassius auratus -- Обикновена (Златиста, Златна) каракуда
---Carassius carassius -- Каракуда (Сребриста каракуда)
--род Chalcalburnus -- Уклеи
---Chalcalburnus chalcoides -- Уклей (Брияна, Облец)
--род Chondrostoma -- Скобари
---Chondrostoma nasus -- Скобар (Бойник)
---Chondrostoma vardarense -- Вардарски скобар
--род Ctenopharyngodon -- Амури
---Ctenopharyngodon idella -- Бял амур
--род Cyprinus -- Шарани
---Cyprinus carpio -- Шаран
--род Gobio -- Кротушки
---Gobio albipinatus -- Белопера кротушка
---Gobio gobio -- Обикновена кротушка (Кротушка, Воденичарка, Дерменджийка)
---Gobio kesslerii -- Балканска кротушка
---Gobio uranoscopus -- Малка кротушка
--род Hypophthalmichthys -- Толстолоби
---Hypophthalmichthys molitrix -- Бял толстолоб
---Hypophthalmichthys nobilis (Aristhichthys nobilis) -- Пъстър толстолоб
--род Leucaspius -- Върловки
---Leucaspius delineatus -- Върловка
--род Leuciscus -- Речни кефали (Кленове)
---Leuciscus borysthenicus -- Малък речен кефал
---Leuciscus cephalus -- Речен кефал (Клен)
---Leuciscus souffia -- Планински кефал
---Leuciscus idus -- Мъздруга
--род Mylopharyngodon -- Черни амури
---Mylopharyngodon piceus -- Черен амур
--род Pelecus -- Сабици
---Pelecus cultratus -- Сабица
--род Phoxinus -- Лешанки
---Phoxinus phoxinus -- Лешанка
--род Pseudorasbora -- Псевдоразбори
---Pseudorasbora parva -- Псевдоразбора
--род Rhodeus -- Горчивки
---Rhodeus sericeus amarus -- Горчивка (Попадийка, Кремаче)
--род Rutilus -- Бабушки
---Rutilus frisii -- Лупавец
---Rutilus rutilus -- Бабушка
--род Scardinius -- Червеноперки
---Scardinius erythrophthalmus -- Червеноперка
--род Tinca -- Линове
---Tinca tinca -- Лин (Каленик)
--род Vimba -- Морунажи
---Vimba vimba -- Морунаж

разред Gadiformes -- Трескоподобни
-Сем. Gadidae -- Трескови
--род Gaidropsarus -- Морски налими
---Gaidropsarus mediterraneus -- Галя (Морски налим)
--род Lota -- Михалци
---Lota lota -- Михалца (Налим)
--род Merlangus (Odontogadus) -- Меджиди
---Merlangus merlangus -- Меджид
--род Merluccius (Merlucius) -- Мерлузи
---Merluccius merluccius -- Мерлуза

разред Gasterosteiformes -- Бодливкоподобни (Бодливки)
-Сем. Gasterosteidae -- Бодливки
--род Gasterosteus -- Трииглени бодливки
---Gasterosteus aculeatus -- Трииглена бодливка (Триигла бодливка, Кедринка)
--род Pungitius -- Деветиглени бодливки
---Pungitius platygaster -- Деветиглена бодливка (Малка бодливка)

разред Gobiesociformes -- Малки прилепала
-Сем. Gobiesocidae -- Малки прилепала
--род Diplecogaster -- Петнисти прилепала
---Diplecogaster bimaculata -- Петнисто прилепало
--род Lepadogaster -- Обикновени прилепала
---Lepadogaster candollei -- Дебеломуцунесто прилепало
---Lepadogaster lepadogaster -- Обикновено прилепало

разред Esociformes -- Щукоподобни
-Сем. Esocidae -- Щукови
--род Esox -- Щуки
---Esox lucius -- Щука

разред Lophiiformes -- Морски дяволи
-Сем. Lophiidae -- Морски дяволи (Риби въдичари)
--род Lophius -- Морски дяволи
---Lophius piscatorius -- Морски дявол

разред Mugiliformes -- Кефалоподобни
-Сем. Mugilidae -- Кефалови
--род Liza -- Иларии
---Liza aurata -- Платерина
---Liza saliens -- Илария
---Liza ramado -- Тънкоуст кефал
--род Mugil -- Морски кефали
---Mugil cephalus -- Морски кефал
---Mugil soiuy -- Кефал пелингас

разред Perciformes -- Костуроподобни (Бодлоперки)
-Сем. Ammodytidae -- Пясъчници
--род Gymnammodytes -- Уви
---Gymnammodytes cicerellus -- Ува (Пясъчница)
---Сем. Blennidae -- Морски кучки
--род Blennius -- Морски кучки (род)
---Blennius ocellaris -- Риба пеперуда
---Blennius pavo (Lipophris pavo) -- Морски паун (Очилата морска кучка)
---Blennius sanguinolentus (Parablennius sanguinolentus) -- Ръждива (Червеноивичеста) морска кучка
---Blennius sphinx (Aidablennius sphinx) -- Малка морска кучка (Сфинкс (риба))
---Blennius tentacularis -- Рогата морска кучка
---Blennius zvonimiri (Parablennius zvonimiri) -- Морска кучка (Звонимира)
--род Coryphoblennius (Blennius) -- Качулати морски кучки
---Coryphoblennius galerita (Blennius galerita) -- Качулата (Безпипална) морска кучка
-Сем. Callionymidae -- Морски мишки
--род Callionymus -- Морски мишки (род)
---Callionymus belenus -- Малка морска мишка
---Callionymus festivus -- Ивичеста морска мишка
-Сем. Carangidae -- Сафридови
--род Lichia -- Лихии
---Lichia amia -- Лихия
--род Naucrates -- Риби лоцмани
---Naucrates ductor -- Риба лоцман
--род Trachurus -- Сафриди
---Trachurus mediterraneus -- Черноморски сафрид
---Trachurus trachurus -- Атлантическо-средиземноморски сафрид
-Сем. Centracanthidae (Maenidae) -- Смаридови
--род Spicara (Maena) -- Смариди
---Spicara alcedo -- Вретенест (Грациозен) смарид
---Spicara maena -- Мелона (Тъмен смарид)
---Spicara smaris -- Смарид
-Сем. Centratchidae -- Слънчеви рибки
--род Lepomis -- Слънчеви рибки
---Lepomis gibbosus -- Слънчева рибка (слънчак)
-Сем. Echeneidae -- Прилепала
--род Echeneis -- Прилепала (род)
---Echeneis naucrates -- Прилепало
-Сем. Gobiidae -- Попчета
--род Aphia -- Стъкленки
---Aphia minuta -- Стъкленка (Малко далаче)
--род Benthophiloides -- Пъстри попчета
---Benthophiloides brauneri -- Шабленско (Пъстро) попче
--род Benthophilus (Benthophiloides) -- Звездовидни попчета
---Benthophilus stellatus (Benthophiloides stellatus) -- Звездовидно (Пъпчесто) попче
--род Chromogobius -- Мраморноглави попчета
---Chromogobius quadravittatus -- Мраморноглаво попче
--род Gobius -- Обикновени попчета
---Gobius bucchichi -- Ивичесто попче
---Gobius cobitis -- Змиевидно попче
---Gobius niger -- Черно попче
---Gobius ophiocepholus (Zosterisessor ophiocepholus) -- Тревно попче
---Gobius paganellus -- Скално попче
--род Knipowitschia
---Knipowitschia caucasica -- Кавказко попче
---Knipowitschia longocaudata -- Дългоопашато попче
--род Mesogobius -- Средни попчета
---Mesogobius batrachocephalus -- Лихнус
---Mesogobius gymnotrachelus -- Малко плоскоглаво попче
--род Neogobius -- Нови попчета
---Neogobius cephalarges -- Широкоглаво попче
---Neogobius cephalargoides -- Попче на Пинчук
---Neogobius fluviatilis -- Пясъчно (Речно) попче
---Neogobius kessleri -- Кеслерово попче
---Neogobius melanostomus -- Стронгил
---Neogobius platyrostris -- Дебелоусто (Кафяво) попче
---Neogobius rata -- Ратан
---Neogobius syrman -- Сирман
--род Pomatoschistus -- Малки попчета
---Pomatoschistus microps -- Пъстро попче
---Pomatoschistus minutus -- Малко попче
--род Proterorhinus -- Мраморни попчета
---Proterorhinus marmoratus -- Мраморно попче
-Сем. Labridae -- Зеленушкови (Зеленушки)
--род Coris -- Юнкери (риби)
---Coris julus -- Морски юнкер
--род Crenilabrus (Symphodus) -- Зеленушки
---Crenilabrus ocellatus -- Очилата зеленушка
---Crenilabrus tinca -- Зеленушка (Лапина)
--род Symphodus (Crenilabrus) -- Лапини
---Symphodus cinereus -- Сива лапина
---Symphodus roissali -- Петниста лапина
-Сем. Mullidae -- Барбуневи
--род Mullus -- Барбуни
---Mullus barbatulus -- Барбуня (Султанка)
-Сем. Ophidiidae -- Еврейски попчета
--род Ophidion -- Еврейски попчета (род)
---Ophidion rochei -- Еврейско попче
-Сем. Percidae -- Костурови
--род Gymnocephalus -- Бибани
---Gymnocephalus baloni -- Високотел бибан
---Gymnocephalus cernuus -- Обикновен бибан (Ропец)
---Gymnocephalus schraetzer -- Ивичест бибан
--род Perca -- Костури
---Perca flavescens -- Жълт костур
---Perca fluviatilis -- Речен костур
--род Sander (Stizostedion) -- Бели риби
---Sander lucioperca (Stizostedion lucioperca) -- Бяла риба (Смадок)
---Sander marina -- Морска бяла риба
---Sander volgense -- Малка (Волжка) бяла риба
--род Zingel -- Вретенарки
---Zingel streber -- Малка вретенарка
---Zingel zingel -- Голяма вретенарка
-Сем. Pomatomidae -- Леферови
--род Pomatomus -- Лефери
---Pomatomus saltatrix -- Лефер
-Сем. Sciaenidae -- Минокопови
--род Sciaena -- Морски врани
---Sciaena umbra -- Морска врана
--род Umbrina -- Минокоп
---Umbrina cirrosa -- Минокоп (Мелакоп, Умбрина)
-Сем. Scombridae -- Скумриеви
--род Euthynnus -- Малък тунец (род)
---Euthynnus alleteratus -- Малък тунец
--род Sarda -- Паламуди
---Sarda sarda -- Паламуд (Циганка, Торук)
--род Scomber -- Скумрии
---Scomber japonicus -- Кольос (Атлантическо-средиземноморска скумрия)
---Scomber scombrus -- Скумрия (Обикновена скумрия)
--род Thunnus -- Тунец (род)
---Thunnus thunnus -- Тунец
-Сем. Serranidae -- Морски костури
--род Morone -- Лавраци
---Morone labrax -- Лаврак (Морски вълк)
--род Serranus -- Морски костури
---Serranus cabrilla -- Ханос
---Serranus scriba -- Морски (Каменен) костур
-Сем. Sparidae -- Спаридови
--род Boops -- Гопи
---Boops boops -- Гопа
--род Dentex -- Зъбари
---Dentex dentex -- Зъбар (Синегрид)
--род Diplodus -- Морски каракуди
---Diplodus anularis -- Морска каракуда (Спари, Спарид)
---Diplodus sargus -- Ивичеста морска каракуда
---Diplodus vulgaris -- Обикновена морска каракуда
--род Lithognathus (Pagellus) -- Спариди
---Lithognathus mormyrus -- Спарид
--род Oblada -- Меланури
---Oblada melanura -- Меланура
--род Pagellus -- Мерджани
---Pagellus erythrinus -- Мерджан
--род Puntazzo -- Морски хиени
---Puntazzo puntazzo -- Морска хиена
--род Sarpa (Boops) -- Салпи
---Sarpa salpa -- Салпа (Златоретица)
--род Sparus -- Коцеви
---Sparus aurata -- Коца (Чипура)
--род Spondiliosoma -- Кантари (риби)
---Spondiliosoma cantarus -- Кантар (риба)
-Сем. Sphyraenidae -- Морски щуки
--род Sphyraena -- Морски щуки
---Sphyraena sphyraena -- Морска щука
-Сем. Trachinidae -- Морски дракони
--род Trachinus -- Морски дракони (род)
---Trachinus draco -- Морски дракон
-Сем. Xiphiidae -- Меченосци
--род Xiphias -- Риби меч
---Xiphias gladius -- Риба меч
-Сем. Uranoscopidae -- Звездобройци
--род Uranoscopus -- Звездобройци (род)
---Uranoscopus scaber -- Звездоброец (Морска жаба, Морско биволче)


Последната промяна е направена от Dani на Пон 28 Апр 2008, 22:18; мнението е било променяно общо 6 пъти
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Re: Рибите в България!!!

Писане by Dani Пон 28 Апр 2008, 22:01

разред Pleuronectiformes -- Калканови
-Сем. Pluronectidae -- Писиеви
--род Platichthys -- Писии
---Platichthys flesus -- Писия
-Сем. Scophthalmidae (Bothidae) -- Калканови
--род Arnoglossus -- Калканчета
---Arnoglossus kessleri -- Кеслерово калканче
--род Scophthalmus -- Калкани
---Scophthalmus maeoticus -- Черноморски калкан
---Arnoglossus maximus -- Калкан
---Arnoglossus rhombus -- Средиземноморски калкан
-Сем. Soleidae -- Морски езици
--род Solea -- Морски езици
---Solea lascaris -- Морски език

разред Salmoniformes -- Пъстървоподобни
-Сем. Salmonidae -- Пъстървови
--род Coregonus -- Сигове (Пеледи)
---Coregonus albula -- Рипус (Европейска ряпушка)
---Coregonus lavaretus -- Чудски сиг
---Coregonus peled -- Пелед
--род Hucho -- Дунавски пъстърви
---Hucho hucho -- Дунавска пъстърва
--род Oncorhynchus -- Американски пъстърви
---Oncorhynchus mykiss -- Дъгова пъстърва
--род Salmo -- Пъстърви
---Salmo salar -- Езерна сьомга
---Salmo trutta -- Речна (Балканска) пъстърва (Балканка)
---Salmo trutta fario -- Балканска пъстърва
---Salmo trutta labrax -- Черноморска пъстърва
--род Salvelinus -- Сивени
---Salvelinus fontinalis -- Сивен
--род Thymallus -- Липани
---Thymallus thymallus -- Липан

разред Scorpaeniformes -- Скорпидоподобни
-Сем. Cottidae -- Главочи
--род Cottus -- Главочи
---Cottus gobio -- Главоч
-Сем. Scorpaenidae -- Скорпидови
--род Scorpaena -- Скорпиди
---Scorpaena porcus -- Скорпид (Скорпена, Морски скорпион)
-Сем. Triglidae -- Морски лястовици
--род Trigla -- Морски лястовици
---Trigla lucerna -- Морска лястовица

разред Siluriformes -- Сомоподобни
-Сем. Ictaluridae -- Канални сомове (Котешки сомове)
--род Ictalurus -- Канални сомове (Котешки сомове)
---Ictalurus nebulosus (Ameiurus nebulosus) -- Американски сом
---Ictalurus punctatus -- Канален сом (Котешки сом)
-Сем. Siluridae -- Сомови
--род Silurus -- Сомове
---Silurus glanis -- Сом

разред Syngnathiformes -- Морски игли
-Сем. Syngnathidae -- Морски игли (семейство)
--род Hippocampus -- Морски кончета
---Hippocampus guttulatus -- Морско конче
--род Nerophis -- Морски шила
---Nerophis ophidion -- Морско шило
--род Syngnathus -- Морски игли (род)
---Syngnathus nigrolineatus (Syngnathus abaster) -- Късомуцунеста игла
---Syngnathus schmidti -- Шипчеста игла
---Syngnathus tenuirostris -- Тънкомуцунеста игла
---Syngnathus typhle -- Високомуцунеста игла
---Syngnathus variegatus -- Дебеломуцунеста игла

разред Zeiformes -- Светипетрови риби
-Сем. Zeidae -- Светипетрови риби (семейство)
--род Zeus -- Светипетрови риби (род)
---Zeus faber -- Светипетрова риба

КЛАС Cephalaspidomorphi -- Миноги (Безчелюстни)
разред Petromyzontiformes -- Миноги (Кръглоусти)
-Сем. Petromyzontidae -- Миногови
--род Eudontomyzon -- Дунавски миноги
---Eudontomyzon danfordi -- Дунавска минога
--род Lampetra -- Ручейни миноги
---Lampetra planeri -- Ручейна (европейска) минога

КЛАС Chondrichthyes -- Хрущялни (Хрущялни риби)
разред Myliobatiformes -- Морски котки
-Сем. Dasyatidae -- Морски котки
--род Dasyatis -- Морски котки
---Dasyatis pastinaca -- Морска котка

разред Rajiformes -- Скатоподобни (Морски лисици)
[color=green]-Сем. Rajidae -- Скатове (Морски лисици)

--род Raja -- Морски лисици
---Raja clavata -- Морски лисици

разред Squaliformes -- Черни (бодливи) акули
-Сем. Squalidae -- Черни (бодливи) акули
--род Squalus -- Бодливи акули
---Squalus acanthias -- Черноморска акула (Черноморска бодлива акула, Морско куче)
---Squalus blainville -- Малка акула (Малка бодлива акула)


Последната промяна е направена от Dani на Пон 28 Апр 2008, 22:24; мнението е било променяно общо 1 път
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Уклей

Писане by mamazavinagi Пон 28 Апр 2008, 22:14

Уклей

Научно название– Alburnus alburnus

Местно название– уклейка, блескач, терзийка, пръскач, беловар, чауша


Стръв, захранка и подхранка

Уклеят е типична стадна
риба. Където видим един, неминуемо трябва да има и други. Често борбата
за хляба насущний при тези рибки може да се наблюдава елементарно.
Достатъчно е да хвърлим малко хляб наблизо и да изчакаме. Отначало
сякаш като от нищото изникват две-три рибки. След няколко минути, ако и
стадото е някъде наблизо, направо става напечено. Коричката хляб се
мята насам-натам, а уклеите се стрелкат наоколо като полудели, докато
парченцето хляб не се “стопи”. Тогава за минута-две безразборното
щъкане продължава като по инерция и после всичко се връща в
първоначалното си състояние отпреди “експеримента”. За риболовеца това
означава само едно – непрестанно подхранване до края на излета. Уклеите
обичат силно накиснат хляб, кюспе на прах, трици. Захранката за тях не
бива да отива на дъното, особено ако мястото е по-дълбоко от 2 метра.
Тогава тя става безполезна за уклея и бързо привлича други видове риби
като бабушката, които могат и да объркат уклейския ни излет.
Стъвта за тези стрелкащи се рибки трябва да е с малки размери, за да не
ги затруднява при мълниеносното є поемане. Класиката е белият червей,
особено средният размер, защото, ако е едър, уклеят вече ненужно ще се
забавя с поемането му. А ако във водоема уклеят е по-дребен – направо
можем да си скъсаме нервите. Добра лятна стръв са мравките и техните
яйца. Мачканият бял хляб на малки топченца също върши работа. Още
по-добро е жилавото тесто, но това не е стръв за всеки въдичар поради
сложното му поставяне на куката и свързаната с това загуба на време.
Мухите и изобщо всички ципокрили малки насекоми са идеални за уклея, но
ловенето им е трудно, поради което за стръв се слагат инцидентно.
Едрите уклеи през пролетта и есента излизат и на ситен торен червей, но
това е изключение от правилото. В късна есен и ранна пролет уклей може
да се лови и на парченце солена сланина. Зимният риболов на уклей е
възможен, но е слаборезултатен.

Такъми
Прътът за риболов на уклей трябва да е максимално лек. Най-доброто решение като че ли си остава телескопът без водачи и макара. Дължината му може да е средна – около 4 метра, но и повече не вреди. Цялата хватка тук е в теглото и финеса на такъмите. Върхът се нуждае от пъргавина, а не толкова от мекота. Но ако все пак използваме прът с водачи, добре е да го оборудваме с най-леката си макара, дори и с катушка. ПЛУВКАТА за уклей е малка. Не са достатъчно уместни плувките с кръгла форма и удебеляване независимо от размерите им. Целта тук е плувката да влиза с минимално съпротивление във водата, като същевременно предава и най-тънките нюанси в кълването – попипването, трепването, задържането, лекото клатушкане нагоре-надолу, когато рибата още не е така настървена, че да забива незабавно. Добри са продълговатите плувки с размер 4–6 см, които все пак издържат тежестта на стръвта, и една-две сачмички за утежнение. Те могат да бъдат от птиче перо или балсови с малка антенка. ВЛАКНОТО на линията за уклей вече не може да е повече от 0,12, а поводът е нужно да слезе до 0,08. Някои колеги съзнателно надвишават тези размери, защото често се случва покрай уклея да излизат и по-едри бабушки, червеноперки и дори костури. Такова презастраховане при всички случаи намалява резултата от уклейския излет поне с една трета. Затова е по-добре да изгубим някоя бабушка и кука, но при уклея да бъдем на висота. КУКИТЕ са бели или бронзовозлатни, задължително тънки, прави и максимално остри със средна дължина на стъблото. Най-разпространеният избор вещае №18 и това е проверено в действие. Тази кука става отлично за белия червей, приляга за хляб, тесто, дори и за мравки, ако са от едрите. При интензивно кълване, особено през ранната пролет, можем спокойно да ловим и с две куки. Обикновено те се връзват на общ клуп, като едната се оставя с 10–15 см над другата. Хващането на чифтове при уклея се случва често. То не решава въпроса с пълненето на живарника, но винаги се посреща с одобрителни възгласи от околните колеги. При английския мачов риболов размерът на куките може да слезе и до №26, но това е друга тема. УТЕЖНЯВАНЕТО се прави с една или две от най-ситните сачми, които никога не се поставят на по-малко от 20–25 сантиметра от куката.

Методи на ловене

След като сме избрали мястото, първата ни грижа е да съберем уклея, ето защо захранваме. Това може да стане с няколко шепи накиснат хляб, частиците на който обаче трябва да са стрити на ситно. Ако не направим така, по-едрите парченцата от него ще бъдат отнесени от течението или от вятъра надалеч, а така ще изгубим и част от партньорите си. Затова по-табиетлийският начин е да използваме пробито парче стиропор с въженце и тежест за дъното, което облепяме с омесен хляб. Друг модел на подобна хранилка е стар, тук-таме пробит чорапогащник, в който слагаме накиснат с кюспе хляб и завързваме от двата края, за да се получи топка от захранката. Тази хранилка също хвърляме с тежест в долния край и поплавък в горния. И двата “такъма” се вързват с въженце, с което периодично се вадят, за да са освежи захранката им. Предимството им е в това, че не пилеят захранка по дъното и задържат уклея на място с удобна за нас дълбочина и далечина. Следващата ни стъпка оттук до края на излета е периодично да подаваме и по малко подхранка. Тя трябва да е рехава и да потъва на малки частици, за да не отплува надалеч и да не прехранва рибата. Добър вариант е да я омесим с пясък, така при разбъркването и песъчинките допълнително я стриват, пък и помагат при потъването, вдигайки апетитен хранителен облак. Точно в постигането и поддържането на относително постоянен хранителен облак е и големият чалъм на уклея. С течни захранки с гъстота на мляко италианците го пошашавяват до такава степен, че той вече не се стрелка, а направо се хвърля към всяка белееща се частица. Тогава му пробутват едно малко пластмасово топченце на куката и скубят ли, скубят, без да губят време за смяна на стръвта. Ние на Балканите още не сме я докарали дотам, но като “подквасим” мястото си както трябва, не падаме по-долу, щото с един бял червей ваксинираме и по десет уклея...

Кълване и момент на засичане
ПРИ РИБОЛОВ НА ЛЕКО. Макар и дребосък, уклеят е изключително доблестна риба. Когато взема, той не се церемони много, дори и в стоящи води. Ако е настървен, кълването е стремително и бързо. Потапя така внезапно и мълниеносно, както и връща. Изобщо всички големи познавачи на риболова признават, че уклеят е велик учител за отработване на бързи и правилни въдичарски рефлекси. Ако наистина е стръвен и действа решително, засичаме незабавно след потапянето на плувката. За съвсем начинаещи той все пак е прекалено чевръст противник. Често изпаднали в превъзбуда от номерата му, те така засичат, че наоколо хвърчат джуки и цели челюсти, но не и рибки. По-спокойният уклей, особено ако е слязъл на по-дълбоко, не е така хазартно бърз. Понякога той все пак пипва, колкото да трепне плувката и сякаш за да ни подготви, и чак после повежда настрани и в дълбочина. При повеждането също се засича без бавене. Друг път уклеите почукват дълго, тресат плувката, топват я на милиметри и я отпускат веднага. В такива случаи ни се късат нервите, но не засичаме, защото не след дълго ще се появи някой печен уклей, който, за да не се мине, ще свърши работата, както си му е редът. Но ако имаме постоянно почукване, придружено едновременно и с водене, пак засичаме незабавно. Същото се прави и при повдигане и последващо полягане на плувката. Изобщо в кълването на уклея присъства цялата гама от рибешки номера, но сякаш ги гледаме на забързан каданс като в старите филми на Чарли Чаплин. В течащи води поведението му е малко по-предвидимо. Това е така, защото течението засилва “конкуренцията” между рибките за стръвта. В реките кълването на уклея е доста по-сигурно и ни оставя дори малко време за сафересване и за подготовка преди самото засичане.

Засичане
Засичането в гоненето на уклей е решаващият фактор за успеха. Рибката има наистина лесно откъсващи се устни, доказателство за което е фактът, че няма въдичар, който да не е ловил вече “ваксинирани” уклеи без джуки. Поради това засичането при уклея трябва да е бързо, но подчертано късо. То е добро, когато хем незабавно заковава рибката на куката и я усещаме, хем я оставя за секунда във водата, без да я вади над нея. Тази пауза след засичането и последващото вадене показва истинските майстори уклейджии. По-мощното засичане, при което рибата излита или се подава от водата, не е добре овладяно.

Вадене
След като усетим рибката на куката, с плавно вдигане на пръта я изтегляме от водата и веднага я изнасяме над сушата. Това се прави с едно ускоряващо се движение и без излишни церемонии. Причината е, че уклеят силно вибрира на куката и често се откача от нея. Вибрирането при него е ситно и характерно. То кефи въдичаря, но и създава доста проблеми. Най-безобидният от тях е, че понякога червеят ни “излиза” от куката и се качва по повода на 15–20 сантиметра. После пак губим време, за да го смъкваме и наместваме. Да водим уклея във водата при тия размери е направо нелепо, но и да го провесваме над нея си е рисковано. Затова – широк контролиран мах с пръта и на сушата. Там бързо го откачаме, преглеждаме стръвта и замятаме отново.

Уклеят като стръв
Често в заложеното цапало,
особено при по-мътни води, попадат и съвсем добри за тигана уклеи. Това
не е съвсем спортен риболов, но като оберем дребните за стръв, можем да
се възползваме и от другите за подсилване на мезето за бирата.
В рачило влизат по-дребните уклейчета, но се улавят трудно, особено ако
сме го заложили на по-дълбоко. При по-плитко залагане с постоянно
наблюдение имаме по-добри резултати. Но ако и това не помага, за да се
справим с бързите рибки, имаме и още един шанс. Или периодично да
отделяме по-дребните рибета за стръв, докато си ловим по принцип уклей,
или да завържем кука убиец – например №22 – №24, да извадим най-ситната
си плувчица и без всякакво утежнение да подгоним “дечицата” някъде
по-близо до брега.
Като стръв уклеят е предпочитаната храна за бялата риба, по-дребните
стават и за костур. Той е и основното естествено меню на распера.
Щуката също не му прощава, дори и да е по-голям. При липса на живи
уклейчета може да се използва и опашка, но това е стръв само за дъно.
Заради сребристата си окраска уклеят е нещо като природен прототип на
блесната. Нанизан под гръбната перка, той има задоволителна
издръжливост на куката. Може да бъде закачен и през едната ноздра, но
без да се нанизва и долната му челюст. Възможен е и монтаж на
комбинирана система от две тройки.

Заключение
Уклеят е благодатен обект
за спортен риболов. Особено за младите колеги. Такъмите, с които се
лови, са леки и с тях дори децата се справят без натоварване. Не бива
да се забравя също, че тъкмо навременното преминаване към гонене на
уклей е решило изхода на борбата в много престижни международни
състезания по риболов. Така че и най-големите майстори задължително
тренират риболов на уклей. Бързината на действията, които той налага,
опреснява рефлексите на риболовеца, особено в началото на сезона или
след по-дълга пауза без упражняване на хобито. В крайна сметка тази
рибка дарява незабравими шеметни часове край водата.

Кулинарни качества
Вкусовите качества на
уклея са въпрос на предпочитание. Месото му е постно и сухо, така че е
подходящо само за пържене. Овалян в рядко тесто с малко червен пипер,
уклеят оставя далеч зад себе си всички снаксове и чипсове. От
сладководните ни риби той има най-слаб рибешки вкус. Така че е подходящ
и за хора, които не понасят тежката рибна миризма и дори мразят да
чистят рибните кости. Изпърженият уклей най-често се хруска цял. Той
обитава най-горните водни пластове и затова рядко има привкус на тиня.
Не се храни и с водорасли, поради което месото му няма и характерната
за други видове лятна горчивина. Веднъж добил неустоимия си златист
цвят и хрупкавост, топлият пържен уклей с право претендира за много
студена бира или изпотено шише тънко бяло винце. Обикновено претенциите
му се удовлетворяват тутакси за радост на майстора и поканените от него
близки и приятели.


Вид:Сладководни риби
Категория:Традиционен улов







Рибите в България!!! 1-2


Уклей

Описание и особености

Уклеят е представител на семейство шаранови. Може да изглежда невероятно, но
всъщност малката сребриста рибка е близък братовчед на дебелия тромав
шаран.
По въпроса за размерите на тази сякаш отлята от сребро рибка в научната
литература се срещат различни величини. Най-често дължината є се
определя в границите 15–20 см, а теглото є – между 80–100 г. Въдичарите
обаче знаят, че това не е точно така, защото в нашенските рубрики
“Добър улов”, “Златната въдица” и “Лична слука” неведнъж сме виждали
снимки на “исполински” уклеи с дължина 25 см и тегло към 160–200 грама.
Но все пак ихтиолозите имат право, защото уклеи с рекордни трофейни
размери се срещат наистина само по изключение.
Уклеят е рибка с продълговато, странично сплескано тяло, с изящна
стремителност и хармоничност. От пръв поглед е ясно, че имаме работа с
отличен и бърз плувец. Гръбчето най-често е зелено, синьо-зелено или
сиво-зеленикаво, а понякога и с по-тъмен маслинов оттенък. Част от
оцветяването на гръбчето сякаш премива странично и по-надолу, където се
губи в подчертано металното сребро на люспите. За такова малко рибе те
са добре оформени и достатъчно едри. Характерно за тях е, че лесно и
бързо опадват при хващане на уклея в ръце. Перките най-често са
сивкави, като в основата си могат и да жълтеят леко. Характерна за
рибката е и аналната перка, която е удължена подобно на кил. Очите са
подчертано сребристи. Като повечето риби на въздух уклеят губи част от
красотата на цветовете си, но все пак не така рязко, както това става с
балканската пъстърва.
Долната челюст на уклея е не само по-дълга от горната, но е и
характерно извита нагоре. Това показва и типичният за тази рибка начин
на хранене – често на самата водна повърхност, преследвайки малки
мушици, комари и други ситни летящи твари. Уклеите редовно изскачат над
водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната
повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски
вода, за да прекъснат полета им. Това, разбира се, важи за по-големите,
вече поотраснали рибки, иначе ситният уклей се храни предимно със
зоопланктон.
Рибката живее около 8 години, у нас достига полова зрелост на втората
си година. Размножава се през втората половина на пролетта на големи
пасажи, като хвърля хайвера си на порции в зависимост от температурата.
При рязкото є понижаване за няколко дни уклеят прекратява хвърлянето на
хайвера и го подновява чак когато температурите трайно се повишат.
В нашите води тази рибка е разпространена почти навсякъде. Все пак
по-добре се развива в дълбоки водоеми с бистра и чиста вода – язовири,
кариери за вадене на чакъл, реки със средно течение. Определено не му
понасят блатата и горните участъци на реките, едно, заради студената им
вода и, друго – заради бързеите, които не обича много.
В заключение за вида може да се каже, че предпочита стоящи или бавно до
умерено течащи води с по-голяма дълбочина, независимо че обитава
предимно горния им слой. Оттук следва и изборът на местата за риболов
на уклей: във водоемите със стоящи води – места с по-рязко увеличаване
на дълбочината и със стръмни, не обрасли брегове; в реките – вирове с
обръщане на течението и пак с достатъчна дълбочина.


Последната промяна е направена от Admin на Пон 28 Апр 2008, 22:28; мнението е било променяно общо 1 път
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Блескавец

Писане by mamazavinagi Пон 28 Апр 2008, 22:18

Блескавец
Научно название– Alburnoides bipunctatus
Местно название– блескавец, говедарка и белица, пръскач

Стръв, захранка и подхранка

Като повечето речни риби
от горните участъци с по-бързи води блескавецът не се влияе толкова от
захранката. Все пак, хвърляйки няколко шепи хляб и накиснато кюспе в
подходящо вирче, можем да го привлечем. Още по-добре е захранката ни да
е предварително омесена с малко пясък, пръст или глина. Тогава
действието є се разнася по-надалеч. За подхранка и донастървяване се
използва силно накиснат хляб или топчета от захранката.
Стръвта най-често е бял червей, топчета мачкан хляб или мамарци.
Дребният торен червей също не бива да се пренебрегва.

Такъми

Специално оборудване за
ловене на тази рибка, която впрочем въдичарите масово наричат пръскач
или белица, не се изисква. Достатъчен е среден телескоп за леко с
дължина 3–4 метра. Все пак по-добре е той да бъде с водачи и макара,
което при работа в река с по-бързо течение дава предимства. Плувката
може и да е средна, а утежняването є по-голямо. Основното влакно на
линията може да е 0,12 – 0,16. Куките също могат да качат размера си до
№16–№14.

Методи на ловене

По принцип рядко някой се
стяга специално да лови блескавец. Най-често хващането му става
инцидентно при речен риболов на плувка за нещо друго. Май ще е по-добре
от самото начало да признаем, че до риболов на тази рибка обикновено се
стига, след като се “издъним” в гоненето на черна мряна, скобар или
клен. Тогава вече тя не ни се струва така досадна и сме склонни да є
обърнем подобаващо внимание.

Кълване и момент на засичане

Няма кой знае каква
философия да се лови речният пръскач. Като повечето риби в бързи води и
той не се излага. Налапва здраво стръвта и топи плувката, често с
учудваща за размерите му мощ и стремителност. Това става с по-сигурно и
малко по-бавно движение в сравнение с уклея. Засичаме по-спокойно, след
като плувката ни е потънала и върви надолу. Понякога е възможно и
повърхностното є водене, но това се случва по-рядко. Ако дивижението е
продължително, пак засичаме без бавене. Изобщо ловенето на блескавеца
създава едва половината от проблемите при засичането на уклея.

Засичане
Движението с пръта може да се ограничи само до лекото повдигне на върха му. В случай, че не усетим рибката, оставяме още малко, тъй като тя рядко се отказва.


Вадене
След засичането вадим с
широк плавен мах от водата. Блескавецът не вибрира толкова силно и
ситно като уклея и има малко по-здрава уста, така че действаме с
по-голямо спокойствие и удобство. Характерно за нежната рибка е, че
трудно живее в живарник и умира по-бързо от уклея.

Заключение
Блескавецът е приятен за
ловене, защото кълве изразително и е лесен за засичане. В горещи летни
дни, когато сме тръгнали с голяма кошница на риболов и нещо се обърка,
тази рибка обикновено е насреща. Добър спасителен вариант, което също
си има своята прелест. Привечер кълването се засилва, а това дава
чувството за направо пълноценен излет.

Кулинарни качества
Близки до тези на уклея.
Типичен речен вкус, но с малко по-здрави кости от уклея. Става само за
пържене, топната преди тигана в рядка брашнена кашичка с червен пипер.
Както и да го наричат ихтиолозите, пръскачът си е магически спасителен
вариант не само за риболова, но и за трапезата след това.

Вид:Сладководни риби
Категория:Традиционен улов











Рибите в България!!! 30-31A





Блескавец

Описание и особености
Тази типично речна рибка също принадлежи към семейство шаранови. С уклея, с
когото е в близки роднински връзки, сякаш са се договорили да си
поделят местата на обитание. Тя се е “качила” в горните участъци на
реките, а той се е ограничил в средното им течение. Блескавецът освен
това не се среща изобщо в стоящи води.
Размерите му са между 12–15 см, теглото рядко достига 60 грама. Тялото
също е странично сплескано, но е по-високо в гърба и не така издължено
като при уклея. Най-съществената разлика обаче е в наличието на
характерна двойна странична линия, съставена от почти черни успоредни
точици. Тя започва от хрилете на равнището на очите и с малка извивка
към долната част достига до основата на опашката. Главата на блескавеца
е по-широка от тази на уклея, а долната челюст, макар и също насочена
нагоре, не се подава пред горната, както е при него.
Блескавецът обаче е като че ли още по-красива рибка. Гръбчето му е
малко по-тъмно, сиво-зелено с преливане към удивителната двойна и
успоредна линия от тъмни подредени точици. Люспите са малко по-здрави и
дебели от уклейските, в същия искрящо сребрист метален цвят.
Плавниците са опушено сиви, като само в основата им се забелязва лека
жълтевина. През брачния период блескавецът допълнително се разкрасява –
двойната линия става по-отчетлива и вече леко бие на стоманено синьо, а
плавниците се обагрят в жълто до оранжево. Блескавецът живее 6–8 години
и се храни предимно с личинки, мамарци и водорасли.
Любимите местообитания на тази рибка са бързеите, близките до тях
вирове, устията на вливащи се в реката потоци и непосредствено в
разливите под праговете. Това са и признаците, според които можем да я
потърсим.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Re: Рибите в България!!!

Писане by mamazavinagi Нед 29 Юни 2008, 15:31

Наименование - Бабка, белица

Научно название – Blicca bjoerkna

Местно название – платика, червеноперка (неправилни)

Вид:Сладководни риби


Категория:Традиционен улов


Стръв, захранка и подхранка


Тази риба се лови рядко,
обикновено когато се търси платика или каракуда. Захранката за нея се
хвърля на големи топки мачкан хляб, които трябва да достигнат и да
останат на дъното. За подхранка периодично се подават по-малки топки
качамак, замесен с малко бял или торен червей, както и варено жито или
кускус.
За стръв най-добре стават белите червеи, понякога оцветени в червено,
средните торни червеи на грозд, както и тестените топчета или отбраните
зърна варено жито.

Такъми


НА ЛЕКО. Прътът за леко е
среден клас телескоп от 4 м нагоре, по-често с водачи и макара.
Плувката естествено е подвижна, по-добре само с долна халкичка за
нанизване, среден или по-голям размер, ако ще се гони дистанция.
Утежняването се прави с по-едри и средни на размер сачми, които в
повечето случаи се поставят на разстояние една от друга. От последната
сачма до куката трябва да има поне около 35 – 40 см. Това е нужно, за
да легне спокойно стръвта на дъното и поради специфичния начин на
кълване на тази риба.
Влакното за линията все пак трябва да е тънко, за да не затруднява
замятането – 0,16 е най-употребяваният размер. Поводът в зависимост от
здравината на марката е нужно да слезе до 0,12 – 0,10.
Куките – задължително бели, прави и остри, от №16 до №12, защото
белицата има малка уста.
НА ТЕЖКО. На дънна линия не се изисква нищо специално освен по-тънък
повод и дребни куки. Поради факта, че белицата обитава стоящи и тихи
води, оловото не трябва да е голямо и тежко. Добри са елипсовидните
малки тежести за подвижен монтаж, който е по-разпространеният начин да
се търси тази предпазлива риба. При монтаж с подхранваща спирала куките
със стръвта се оставят на по-дълги свободни поводи. Възможно е и
използването на чепаре с долно поставяне на оловото.

Методи на ловене
Белицата е стадна риба и често се събира на ята от сходни по размер екземпляри. В реките търси дълбоки заливи, почти без течение, в които навлиза, за да се храни. Ако дълбочината е достатъчна, се доближава и близко до брега. Привечер се връща обратно, за да потърси сигурност на по-голяма дълбочина. Един от начините да я открием е да наблюдаваме повърхността на водата за периодична поява на мехурчета, които я издават, докато рови по дъното за храна. Възможно е да се забележи и леко помътняване на водата в залива, ако рибите всмукват, филтрират и изплюват т. нар. детрит – дънна утайка, богата на органични вещества и микроскопични животинки. След като сме избрали подходящото място, правим първоначалното захранване с едри и здраво свързани топки хляб, към които може да се прибави кюспе и шрот. Следващата ни стъпка е да установим точната дълбочина. По европейски тертип това са прави много бързо с конично олово с корк в долната част, наречено лот. То се закача на куката и с едно-две замятания и нагласяния на стопвъзела на плувката намираме точната дълбочина. Ако не използваме лот, нагласяваме плувката с повече последователни корекции. Плувката трябва да е вертикално потопена, при положение че първата сачма откъм куката е легнала на дъното и само 1 – 1,5 см от антената є да се вижда на повърхността. При по-значителна дистанция антенката се пуска по-нагоре.

Кълване и момент на засичане

Както и при платиката, белицата има особен начин на кълване. Това произтича от силно сплесканото є тяло, което е толкова широко, че не є позволява да захапе примамката без подготовка. За да поеме стръвта, тази риба трябва или да застане вертикално с насочена надолу глава, или силно да се извърти странично. Само така намиращата се на средната ос на широкото є тяло уста може да стигне до лежащото на дъното лакомство. Най-често белицата се изправя вертикално. Моментът на поемането на стръвта на повърхността изглежда като надигане на плувката с последващо є лягане върху водата. Следва плавно повличане настрани, при което може и да няма потапяне. Засича се или веднага след полягането на плувката, за да не се даде възможност за последващо изплюване на стръвта, или вече при повличането, когато рибата очевидно носи примамката в уста и се отдалечава.

Засичане

В зависимост от разстоянието и евентуалното образуване на “корем” се засича с по-голям или по-малък мах на пръта. След усещането на рибата влакното се държи постоянно опънато и не се бърза силово, защото, ако куката е закачена отвътре на небцето, което е покрито с нежна тъкан, стават много откачания.

Вадене
По принцип ваденето на риба с тегло над половин кило изисква внимание. Води се бавно, като с пръта се парират поривите и се внимава за благоприятния ъгъл между линията и върха на пръта – около 90 градуса. След изморяването рибата се прекарва към брега и ако има удобно полегато място, се изтегля внимателно. При стръмен бряг или растителност се използва кепче. Това важи и за по-големите парчета.

Заключение
Рибата наистина не се среща навсякъде, но е стадна. Ако уцелим ден с лека облачност и тихо време, може да се радваме на добро кълване през целия излет. Често белицата дели едни и същи местообитания и се лови редом с платиката.

Кулинарни качества
Най-добре е тази риба да бъде пържена, но при поднасянето є може да се сервира с по-пикантен, например чеснов сос. Това потиска евентуалната блатна миризма и тинест привкус на месото. Има доста малки костици, поради което по-едрите екземпляри могат да се сцепят на две по дължината на гръбнака преди пърженето. Така парчетата стават по-тънки и при пърженето температурата стопява малките досадни костици.

Рибите в България!!! 23-240





Бабка, белица
Описание и особености

Това вече
е истинската белица, която пък въдичарите свойски наричат червеноперка
или платика. Белицата също е от семейство шаранови и наистина е близка
роднина на същинската платика, която пак принадлежи към това семейство.
Белицата е сребриста риба с високо и силно странично сплескано тяло.
Височината на тялото є е към една трета по отношение на цялата є
дължина.
Размерите, до които достига, са 35 см дължина и тегло до 1 килограм. От
платиката се отличава с по-едрите си люспи и червените или оранжеви на
цвят чифтни плавници. Устата є е малка, полудолна. Очите са сравнително
големи, сребристи на цвят. Гърбът е синьо-сив, а страничната окраска е
сиво-сребриста. Единичните плавници са опушеносиви. В Европа има
огромно разпространение и достига до много по-големи размери. У нас е
рядка риба, която се среща в Дунав и в долното течение на вливащите се
в него наши реки. Обитава и Камчия, както и някои мъртвици и разливи и
канали около Дунав.
Подобно на платиката белицата не блести с плавателни умения като
скорост и стремителност. Тя е ленива и бавна риба, но е отлично
пригодена за живот на дъното. Храни се предимно с микроорганизми от
тинести и глинести дъна, над които предпочита да се задържа. Не се
отказва обаче и от червеи, личинки, малки пиявички и попаднали във
водата зърна. Подобно на платиката рови по дъното, като засмуква и
филтрира бентосния слой, при което на повърхността могат да се видят
издайнически мехурчета въздух.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Re: Рибите в България!!!

Писане by mamazavinagi Вто 15 Юли 2008, 22:59

Наименование: Платика
Други названия: дунавска платика
Латинско наименование: Abramis brama

Вид:Сладководни риби
Категория: Традиционен улов


Стръв и захранка

Само по изключение можем да хванем платика без яка захранка. Този факт е
известен на повечето въдичари. Другото прочуто качество на платиката е,
че е крайно внимателна и предпазлива риба, която се плаши лесно от
всеки по-силен шум или плясък по водата. Все пак и тя се издава, докато
рови по дъното, с характерните балончета въздух по повърхността. При
тихи и прозрачни води можем да забележим и леко размътване в зоната на
мехурчетата.
След като сме избрали място с достатъчна дълбочина – 4 до 6 метра, и
подходящо глинесто или тинесто дъно, е нужно да започнем със
захранването. Накиснати кюспе, хляб и обикновени бисквити се омачкват
много внимателно. Някои майстори препоръчват влажната смес да се
претрие през сито, за да няма големи парченца. След това се правят
топки, които се мятат в избраната зона, за да се оформи стабилно
хранително петно, на което ще разчитаме през целия излет.



Такъми

НА ЛЕКО. При риболов на леко, каквато е най-разпространената практика, ни
трябва дълъг телескоп. В случай, че ще минем без макара и водачи, той
не бива да е по-къс от 5–6 метра, защото ще гоним рибата на значителна
дълбочина. При нашите условия, особено ако излетът е в гьол, където са
добивани инертни материали, е по-подходящ изборът на телескоп с макара
и водачи.
Основното влакно на линията е задължително тънко от 0,12 до 0,14.
Поводът при това положение е наистина фин – от 0,08 до 0,10.
Плувката, от която имаме нужда в случая, е средна на дължина, подвижна
с единично закрепване на линията в долния край. Антената є може да е
по-дълга, но ние ще я потопим при утежняването. То се извършва
най-често с комбинация от разсъсредоточени сачми. Най-долната към
куката трябва да се намира на към 40 сантиметра от нея. Това е заради
начина на кълването на платиката, която поема стръвта във вертикално
положение надолу с главата. Над най-долната сачма често се поставя и
още една по-едра междинна. На около 50 см от нея вече идва главното
утежнение.
Куките за платика малко смущават, като се има предвид големината на
противника, но класиката изисква бели, прави и остри от №18 до №14. НА
ТЕЖКО. На тежко платика се лови по изключение. Например когато сме
убедени, че се е дръпнала много навътре във водоема и дълго не е
излизала към брега. Причината може да бъде значително колебание на
водното равнище, захладняване на въздуха, при което дълбоката вода е
по-топла, или сезонна миграция.
Прътът е обикновен дънаджийски освен в случаите, в които ще търсим
изключителна далечина на замятане. Тогава ни трябва триметров прът за
дъно. Основното влакно може да е по-дебело – 0,22 – 0,24, но поводът
трябва да е тънък. Изобщо платката не е специален обект на риболов на
тежко у нас. По-скоро тя се лови инцидентно или смесено с едра каракуда
или бабушка.


Кълване и засичане

Платиката
е толкова недоверчива риба, че е почти изключено да вземе стръвта, ако
тя не е легнала на самото дъно. Това може да ни се случи само при
положение че ловим над обрасло с водна растителност дъно. Така че преди
всичко се налага да уточним прецизно дълбочината, особено ако сме
уцелили търсения участък с леко стъпало в пластовете. След като
приключим с балансирането на плувката и сме сигурни, че първата сачма
от утежнението ни е на дъното, можем да притеглим леко към себе си, за
да почувстваме прагчето.
При поемането на стръвта платиката повдига малката първа сачма и така
леко “освобождава” линията. Плувката ни се показва повече на
повърхността и поляга върху водата. Следва повеждане, най-често
странично, и потопяването. Ако сме с малка кука, засичаме малко след
полягането на плувката. При платиката обаче често можем да се сблъскаме
и с т. нар. фалшиво кълване. Това е коварно поклащане на плувката и
дори нейното лягане за момент, което се дължи на това, че някоя от
гърбавите риби е опънала за миг линията с високото си тяло. Ето защо
все пак някои колеги предпочитат да изчакват със засичането. В случай,
че стръвта ни е по-обемиста, например грозд бели или торни червеи,
изчакваме повличането и засичаме тогава. Предварително трябва да следим
за потопяването на влакното от линията, особено на по-голяма дистанция.


Засичане

Устните
на тази предпазлива и плашлива риба са крехки, но все пак твърди.
Поради голямата дълбочина на поднасяне на стръвта това ни налага рязко
и по-дълго движение с пръта при засичането, за да забием куката
сигурно. Тук вече дължината на пръта отново ни идва на помощ, защото
дългият телескоп дава значително предимство.


Вадене

След засичането обикновено имаме кратък период на забиване към дъното.
Платиката има чувствителна към болката уста и тази яростна съпротива е
по-скоро реакция на болката от първоначалното убождане. Щом преодолеем
първата серия тласъци, рибата “омеква” и тръгва нагоре, като прави
няколко кръга. Изкараме ли я на повърхността, тя обикновено се предава
и ляга странично върху водата. Все пак при тънката линия и финия повод
е най-добре да си послужим с кепче. Така и шумът от евентуалната
крайбрежна борба се свежда до минимум. Това е особено важно, защото
платиките са плашливи и лесно можем сами да си развалим излета с някое
по-шумно вадене.


Заключение

Риболовът на платика е голямо предизвикателство за изкуството на въдичаря.
Мнителността на тази риба, която понякога нарочно играе по повърхността
на водата, като показва дори гръбната си перка, за да ни дразни, е
пословична. Такъмите искат тънък и фин монтаж на всичките си елементи.
Захранки, подхранки и изобщо всичко около нейното гонене ни съсипва от
амбиция.

Кулинарни качества

Месото на тази ленива риба е бяло и нежно. Особено при нейната обработка е
това, че люспите є са покрити с много слуз. Това налага по-внимателно и
дълго измиване на улова. По-дребната е добра за класическо пържене.
Средните риби – до кило, се разцепват по дължина покрай гръбнака и след
това се режат на парчета. От едра платика може да се очаква и добро
пасване в тава на фурна за плакия. Изненадващо е, но месото на тази
дънна риба много по-рядко има тинен привкус, отколкото при други
видове. Бяло ароматно вино, изглежда, върви най-добре на задушевния,
изпълнен с редица тактически подробности разказ за победата срещу
коварната предпазлива водна твар, която с вещина и чалъм сме успели да
надхитрим.


Рибите в България!!! 1-2A
Описание:
Това е риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно
странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека
извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е
продълговат като кил и около него няма люспено покритие.
Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина
60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни
на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят,
независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до
белезникав обрив.
Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с
възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките
платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави.
Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във
височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото.
Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става
тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все
по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна
да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за
да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния
слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и
долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена
и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и
язовири.
Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около
ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В
последните години има добра популация и в много по-студените язовири
“Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите
води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и
ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите
дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с
малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък.
Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от
течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово
стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката
предпочита да се държи именно там.
Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я
предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори
някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите,
които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли.
Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на
трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна
почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с
времето нараства силно във височина.


mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Re: Рибите в България!!!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите