Възпитанието на децата-как,кое?

Страница 1 от 6 1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Go down

question Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by mamazavinagi on Пет 07 Мар 2008, 19:27

В тази тема можете да прилагате статии свързани с възпитанието на децата.
Всяка от статиите може да бъде обсъждана отделно във форума.


Последната промяна е направена от mamazavinagi на Чет 27 Фев 2014, 00:03; мнението е било променяно общо 34 пъти
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Dani on Съб 05 Апр 2008, 03:56

Възпитанието е един твърде сложен, продължителен и отговорен процес за
всеки родител, но за майката е истинско предизвикателство и изпитание
на волята, постоянството и уменията й да изгради една завършена
личност.Този процес започва с поемане на първата глътка въздух на
новороденото, а с този така очакван и щастлив момент ролята на майката
влиза в друго русло - руслото на педагог, психолог, приятел или строг
съдник.
Съществен момент в многобразните похвати за постигане на
желания резултат е изкуството да се спечели доверието на детето, като
паралелно се запазва респекта на родителите, който трябва да изпитват
подрастващите.Фатално е в случаите, когато този респект се трансформира
в страх и парализира желанието на възпитавания да изложи въпросите, а в
последствие и проблемите, стоящи пред него.Тогава тези крехки създания
търсят помощ в различните форуми в Интернет мрежата, които понякога
могат да предизвикат отрицателен ефект с необратими за психиката на
подрастващите последствия, поради факта, че в по-голямата си част
форумите са общи, а не специализирани.
Ето защо мястото и ролята
на майката във възпитанието на подрастващото дете е възможно по-близо
до него, до неговите трепети, вълнения, противоречия с околния свят и
не на последно място с катаклизмите на времето, в което живеем.В този
ред на мисли се сещам за една мъдрост от вековете, гласяща:"Майки,
отнасяйте се с децата си в различните възрасти по различен начин.От
0-5годишна възраст нека отношения ви бъдат с като цар, от 5-15 годишна
- като с роб, а от 15-20 години - като с приятел."



Основна роля в отглеждането и възпитанието на детето заема майката.Аз лично много често си мисля дали го възпитавам достатъчно добре.Неискам един ден като порасне, и хората да казват ,че му "липсват "първите 7 години.Искам да възпитам добър и достоен човек,и искренно се надявам да стане такъв.

_________________
война - Възпитанието на децата-как,кое? Doddds10
война - Възпитанието на децата-как,кое? __1117486800_49462_5_1_1_3_2_2_1
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by mamazavinagi on Съб 19 Апр 2008, 14:17

Майката, майката и пак майката. Ако нещо е важно то това е възпитанието от майката, защото тя отделя и прекарва по- голямата част от своето ежедневие в грижи за растежа и развитието на своето дете(деца). Ако в семейната среда детето вижда лоши навици, то ще ги копира и така ще се научи на подобно държание. Важно е да знаем, че децата са като попивателни гъби и всичко, което виждат и чуват утре можем да видим да правят или да кажат. Така, че би следвало да знаем как да се държим пред децата си, независимо дали сме ядосани - трябва да бъдем сдържани в приказките си и действията си, за да не се питаме после" Абе защо това дете хапи всичко и всички"(нещо такова) или бие другарчетата си.
Смятам да дам всичко възможно от себе си да възпитам детето (децата) си по начина по- който са ме възпитавали и мен, защото за себе си смятам, че съм добре възпитана, и никой не ми е казвал досега, че ми липсват първите седем години.Срам ме е
Много се разписах, хайде Вие сте наред. Намигане
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Dani on Вто 22 Апр 2008, 23:26

Най- важните правила за възпитанието на детето

Скъпи настоящи и бъдещи родители, сигурно се питате какво е най-важно за детето, за да порасне то възпитано, умно и добро. Странното е, че деца на успели родители, в много случаи стават хулигани и престъпници, а деца, чиито родители са по-обикновени се превръщат в блестящи умове. Отговорът на горния въпрос е съвсем елементарен.
Основното за възпитанието на детето, освен любовта към него, е да няма противоречия между думи и дела.

Баща, който лежи вечер и в почивните дни пред телевизора, не може да научи детето да помага вкъщи. Няма как да убедите малчугана си, че е лошо да се пие и пуши, ако вие пушите по 3 кутии и се прибирате през вечер пияни.

Искреността е основното средство, което изгражда в децата доверие и самочувствие. Не ги лъжете, че отивате по работа, когато отивате на ресторант. В много случаи децата откриват лъжите, например виждат, че сте облякла официалната си рокля и така губите доверието им. След това си казват: "Мама лъже, значи не е лошо и аз мога". Нима дребните и на пръв поглед невинни лъжи на родителите не са първата крачка на подронване на авторитета пред децата им?

Друга грешка във възпитанието е да се опитвате да заместите отсъствието си от дома, като давате на децата си неограничени средства. Децата не могат сами да преценяват кои неща са ценни и важни и кои не си заслужават парите. Те все още не са изградили представата си за стойността на нещата. Осигурявайки им възможност да купуват всичко каквото си пожелаят със сигурност няма да ги научите да ценят парите и труда - вашият и по принцип.

Когато наистина се налага да работите много и не успявате да отделите достатъчно време да играете и учите с децата си, поне се опитайте да ги контролирате. Спомням си, когато бях малка, майка ми работеше сутрин от 8:00ч. вечер до 19:00ч., но когато се прибереше от работа, проверяваше бележниците и домашните ни и дали са изпълнени всички задачи, които ни беше дала предишния ден (измити ли са чиниите, подредена ли е стаята ни) и тогава ни се позволяваше да продължим да играем. Така се приучихме на самостоятелност, и аз и брат ми бяхме отлични ученици. А и относно личният пример: майка ми и до днес на 61 години продължава да учи и да се развива.

Друго необходимо условие, за да порасне детето ви като трудолюбив, свестен и порядъчен човек е да има еднакви изисквания към него от страна на всички, с които общува. Не може единият родител да настоява детето да се справя само, например с обличането, а другият да го облича изцяло. Такова несъответствие в изискванията води до по-бавни резултати, до объркване на детето и отрицателни емоционални реакции. Работете като екип. Обсъждайте причините и желаните резултати при всяка дейност.

Искам отново да подчертая, че личният пример е най-важен, за да възпитаме добри хора, които да са полезни на себе си, семейството и обществото. Когато детето расте сред любов, чувства, че родителите му се обичат и уважават, а също така обичат и него, то е спокойно, щастливо и уверено в своите постъпки и действия.

_________________
война - Възпитанието на децата-как,кое? Doddds10
война - Възпитанието на децата-как,кое? __1117486800_49462_5_1_1_3_2_2_1
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by деси on Сря 23 Апр 2008, 09:49

Аз мисля че трябва да има от всичко по малко,да бъде и нагла и послушна и добра,да може лесно да се справя с всичко.Да наглите тъпчат и мачкат всичко и всеки,да послушните са покорни и смирени и биват пъпкани и мачкани.Аз искам да възпитам детето си има от всички тези качества.За мен не е важно тя да бъде лидер или на "последната дупка",а е важно да разбира и умее да общува с всички,да бъде мила с милите,да бъде нагла с наглите.
деси
деси
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да научим децата да различават доброто и лошото !

Писане by Dani on Вто 20 Май 2008, 01:41

1 година
В тази възраст няма да успеете да обясните на детето кое е “бяло” и кое - “черно”. Единствено със собствените си постъпки може да показвате правилните модели на поведение. Освен това, чрез проявата на любов и ласки по отношение на детето ще му помогнете да израсте пълноценна и уверена личност.


1-2 години
Вашата основна тактика не трябва да бъде да се карате на детето, че се държи лошо, а да предотвратявате ситуациите, в които е възможно детето да реагира лошо. Например, ако не искате да сваля вещи от шкафа, просто махнете вещите от там. Ако не искате да яде сладко преди обяд или вечеря, не ходете с него в магазина преди да се е нахранило.
В тази възраст детето трудно задържа вниманието си продължително време, трудно му е да обясни каквото и да било, затова сложните дисциплинарни мерки могат да доведат до нежелан ефект.


2-4 години
Децата в тази възраст не възприемат абстрактни понятия като “щедрост”, “истина” и т.н. Затова давайте на детето реални примери. Бъдете твърди, когато се противопоставяте на нежелани постъпки, но го правете спокойно и доброжелателно.


4-5 години
Това е най-благодатната възраст, когато можете да научите детето на понятията “добро” и “лошо”. Децата в тази възраст много добре възприемат простите обяснения. Вече може да им обясните и понятия като “щедрост”, “честност” и др. Продължавайте да показвате примери на детето и най-добре, ако примерът сте самата вие. Децата в тази възраст се стремят да приличат на близките им хора, опитват се да предизвикат радост и положителна реакция у родителите си, така че колкото по-често хвалите детето в тази възраст, толкова по-добре. Не оставяйте без внимание и поощрение доброто поведение – това е и основният метод на възпитание в тази възраст.


6-8 години
У децата се развива социална осъзнатост. Те започват да разбират, че другите също имат права и че в обществото съществуват правила, които е необходимо да следват.


8-11 години
В тази възраст върху развитието на детето силно влияние оказват външните фактори като училището и приятелите. Детето започва да формира мнения, различни от вашите, може да се противопостави на вашите убеждения и да ги оспорва. Това е нормален процес на оформяне на неговата личност. Това, което вие трябва да правите, е да останете непреклонна в основополагащите разсъждения и да бъдете по-гъвкава по отношение на по-маловажните въпроси. Обсъждайте с детето задълженията и отговорностите му в семейството, училището, обществото, приятелите. В тази възраст важна роля играе половото възпитание.


12-17 години
Най-сложната възраст, когато подрастващите започват да се противопоставят на всичко и всички. Ако детето от ранна възраст е видяло примери на правилно поведение и в него са възпитавани определени морални качества, вероятността то да ги съхрани за цял живот е много висока. В тази възраст основната ви задача е да поддържате открити отношения с детето, да обсъждате проблемите, успехите и пр. Главното е детето да не се отделя (емоционално) от вас. Важно е също да не се ядосвате и сърдите, когато детето започне да оспорва общоприети норми и правила на поведение и да не мислите, че това, на което сте го учили и възпитавали е безвъзвратно загубено и забравено. Не, това просто е период, когато детето проверява доколко са действени и адекватни вашите убеждения, в които сте се го възпитавали през цялото това време.


18 години и нататък
В тази възраст децата, вече превърнали се в млади хора, са оформили собствена система от възгледи за живота. Същевременно, животът продължава да ги изправя пред дилеми, в решението на които може да им е необходима и вашата морална помощ и подкрепа, затова е много важно да съхраните откритите отношения с тях.

_________________
война - Възпитанието на децата-как,кое? Doddds10
война - Възпитанието на децата-как,кое? __1117486800_49462_5_1_1_3_2_2_1
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да научим детето на честност

Писане by Dani on Сря 21 Май 2008, 13:38

Как да научим детето на честност

Двегодишните: Какво да очакваме на тази възраст

За едно двегодишно дете линията между истина и измислица е много неясна. Докато не стане на 3-4 години, вашето дете няма да е в състояние да разбере концепцията за истина – нещо, което почива на факти – и затова то няма да разбира и какво е лъжа. И докато за поведението на детето може да му се търси отговорност, то не може да бъде считано отговорно за лъжите, понеже не разбира какво е да лъжеш.
През първите 3 години от живота въображението царува и “пожелателното” мислене играе първостепенна роля. Т.е. – това, което се случва във фантазиите, за детето придобива реалност. Когато детето отрича, че е извадило крака на войника на братчето си, независимо че сте го хванали докато го прави, то отрича отчасти заради “пожелателното” мислене и отчасти от страх. То знае, че вие сигурно ще сте му ядосани заради тази постъпка и сега си пожелава да не го е правило. Да го накарате да си признае на тази възраст е по-маловажно, отколкото да го накарате да разбере грешката,която прави като чупи играчката на брат си.

Какво може да направите

Избягвайте да задавате въпроси, чиито отговори вече знаете. Дори с дете на тази възраст е важно да не създавате ситуации, които да го карат да лъже. Разбира се, когато видим сини драсканици по стената в кухнята, всички се изкушаваме да се обърнем към детето и да го попитаме ядосано: “Ти ли го направи?” И детето най-вероятно ще отговори “не”, дори още да стиска пастела в ръката си, защото се страхува, че ако каже “да”, това ще ви ядоса още повече. Вместо това, опитайте да кажете: “Съжалявам, че това е станало! Сега ще научим нещо за стените”, казва Джери Уайкоф, семеен терапевт и съавтор на книгата “Дисциплина без викове и плесници”. “Вземете леген и гъба и започнете да търкате, като държите ръката на детето така, че то да ви помага. Когато свършите, детето вече има чувството, че тази стена му “принадлежи” и си мисли “Хей, това е нашата стена и ние искаме да е чиста!” По този начин няма гняв срещу изречена лъжа и детето се учи на отговорност. (Все пак не се изненадвайте, ако детето надраска стената отново на следващия ден просто за да може да я изчисти пак – за разлика от родителите, за двегодишните домакинската работа е забавна. Бъдете спокойни,новостта скоро ще отшуми.)
Награждавайте истината. Ако детето ви си признае, че е направило нещо лошо, реагирайте позитивно на факта, че е казало истината (“Благодаря ти, че ми каза! Знам, че ти беше трудно.”) и след това се занимайте с проблема. Ако реагирате само с гняв и наказание, тогава защо му е на детето следващия път да ви казва истината?
Давайте добър пример. Най-добрият метод да научите детето на честност е самите вие да бъдете честни, така че изпълнявайте обещанията, които давате. Ако кажете на детето “Ще идем в парка след обяда”, , тогава вземете играчките за пясък и тръгнете към външната врата направо след като се наобядвате – или на първо място избягвайте да правите обещания, ако има възможност да не успеете да ги изпълните.
Оставете детето да фантазира. Докато карате по-голямата кака на уроци по балет, двегодишното ви дете изведнъж обявява: “И аз отивам на балет, в МОЕТО балетно училище”. Вие знаете, че то просто се опитва да имитира каката, така че вместо да му изнесете лекция за това колко е важно да се казва истината, отговорете много впечатлено: “Наистина ли?” и го оставете да доразвие това хрумване. Ако каката протестира, напомнете й, че сте изтърпявали и нейните фантазии, когато е била малка.
Три – до петгодишните:Какво да очакваме на тази възраст

Във възрастта между три и пет детето започва да различава истината от лъжата, но това не означава, че може да се разчита изцяло на това, което казва. То все още се влияе от лесното забравяне, пожелателното мислене и въображението си. (Детето съвсем честно не си спомня да е оставяло кърпата на пода, то наистина иска да вярва, че не е стъпвало в калта и е съвсем сигурно, че вятърът е отвял броколито му от чинията на пода за да го изяде кучето!)
Когато децата на тази възраст лъжат съзнателно и с желание, “то е защото се страхуват от наказание или че ще ни разочароват”, казва Джейн Нелсън, автор на поредицата книги “Позитивна дисциплина”. Детето на тази възраст още не е развило съвест, която да го предпазва от казването на лъжи. Но пък то знае, че някои неща са лоши и не иска да си има неприятности. Можете да насочите детето си в правилната посока, за да стане честен човек, като му създадете среда, в която се чувства в безопасност да казва истината.

Какво можете да направите

Избягвайте заклеймяването и епитетите. Не наричайте детето си лъжец. Това само ще го накара да се защитава и с течение на времето то може да започне да ви вярва и да се държи в съответствие с този епитет. Вместо това му дайте да разбере, че не харесвате лъжите, но въпреки това го обичате – независимо от това какво е направило. Кажете нежно, но твърдо: “Това не ми се струва вярно. Понякога всички се страхуваме да кажем истината, ако се боим,че сме направили нещо лошо.”
Не задавайте въпроси, чиито отговори вече знаете. Ако сте сигурни, че детето ви не е изчистило стаята си, въздържете се от желанието да попитате: “Изчисти ли вече?”, казва Джери Уайкоф, семеен терапевт и съавтор на книгата “Дисциплина без викове и плесници”. Това просто ще създаде подходяща ситуация за лъжа. Вместо това кажете: “Виждам,че не си изчистил стаята си” или още по-добро: “Моля те, покажи ми изчистената си стая”, което ще му покаже, че възнамерявате да се уверите лично какви са фактите. По този начин вие можете да се справите със задачата да видите как детето носи отговорност да изпълнява задълженията си, без да създавате предпоставки за лъжи. Ако пък хванете детето, че лъже, не питайте: “Истината ли ми казваш?” Много малко деца (и само някои възрастни) биха отговорили с “не” на този въпрос. По-добър ефект би имало да реагирате с: “Това ми звучи като измислица. Нали знаеш, че няма да се случи нищо лошо, ако кажеш истината”.
Намерете причината, поради която детето лъже. Детето ви мами на едро при семейна игра и след това отрича да е направило нещо нередно. Вместо да му изнесете лекция, му кажете: “Знам, че за теб беше много важно да спечелиш тази игра”. След това го оставете да ви обясни защо е искало толкова много да спечели играта. А после двамата можете да обсъдите кои са другите начини да се опита да спечели и защо е толкова важно да се играе честно.
Награждавайте казването на истината. Когато детето каже истината, похвалете го. Особено ако сте го хващали да лъже преди, то ще се почувства гордо, ако му кажете: “Благодаря ти, че ми каза истината. Обичам да постъпваш така”.
Не забравяйте “благородните” лъжи. Вие искате детето ви да бъде честен човек, но все пак не толкова, че да изтърсва неща, които нараняват нечии чувства. (“Бабо, това е тъп подарък. Вече съм много голям, за да ми подаряват плюшени мечета”.) Обяснете защо е важно да се търси винаги нещо положително, което можете да кажете, дори да е само толкова общо като "благодаря, че си се сетила за рождения ми ден, бабо".
Научете детето, че лъжите не действат. Всички правим грешки и децата не са изключение. Ако детето разгорещено отрича да е ритнало и счупило вазата с новата си топка, кажете му как вие виждате нещата – “Струва ми се, че на теб ти се иска да не си счупил вазата” – и му предложете начин, по който да се реваншира за държанието си (например да помогне в почистването на белята и да залепи отново вазата). Така то ще разбере, че лъжата не го прави по-малко отговорно за действията му.
Давайте добър пример. Най-добрият начин да научите детето на честност е самите вие да сте честни. Детето ви ще обърква правилата, ако ви чува да казвате на някой по телефона, че съпругът ви не е вкъщи, докато той реже зеленчуци в кухнята или ако казвате на касата, че то е по-малко от възрастта си, за да можете да спестите малко пари. Дори с такива трудни неща като болест, смърт или развод се опитайте да сте праволинейни и да казвате истината. Дете, на което са казали ,че болният му дядо “просто е заминал за малко”, ще се притеснява и разстройва от смъртта, ще загуби вяра във вашите обяснения и ще е склонно да си мисли, че казването на истината не е чак толкова важно. По-добре е да подходите към нещата внимателно – но честно.

_________________
война - Възпитанието на децата-как,кое? Doddds10
война - Възпитанието на децата-как,кое? __1117486800_49462_5_1_1_3_2_2_1
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Метод на възпитание

Писане by mamazavinagi on Сря 21 Май 2008, 20:39

Метод на възпитание
Всеки има свой метод на възпитание и той със
сигурност се различава от този на партньора, на бабата или на учителя.
Единият помага и подкрепя , но и често упреква. Другият хвали и оставя
детето да прави каквото си иска. Трети пък смята, че с повече наказания
ще успее да покаже правилния път на детето. Не е лошо детето да се
подлага на различни методи на възпитание. Притесненията на родителите,
че детето може да страда от такива противоречия са несъстоятелни. Това
е така, защото методите на възпитание могат да се допълват, но
дотолкова, че да няма големи различия между отделните възпитатели.
За да не се обърква детето е добре, когато майката и бащата имат
различни мнения, но съществено да се спазват основни правила, като
напр.:


  • да се оставят взаимно да се доизказват;
  • в никакъв случай да не се карат или обиждат;
  • да не се обвиняват взаимно;
  • да са единни пред детето.



Децата могат спокойно да разбират, че родителите
им понякога са на различно мнение. Така те научават, че в живота има не
само една истина и не само добро или лошо, което е предпоставка за
развитие на толерантност.

Първата година

През първата година от живота си всяко дете се
уповава на любовта, признанието и симпатията на своите родители. Когато
ги получава открито, то се чувства желано и обичано. Децата, които
могат да се уповават на своите родители, стават уверени в себе си.
Родителите, които поглеждат сериозно на нуждите, желанията и чувствата
на децата си, ги подготвят така по-лесно за по-късния сблъсък с
действителността. През първите месеци от живота си Вашето бебе Ви
показва нуждата си от храна, любвеобилност или от помощ при всяка
болка. То плаче, смее се и наблюдава реакцията Ви. Така родителите
бързо разбират за състоянието на детето. Когато е гладно или му е
студено или никой не му обръща внимание, то изпада в ужас и се чувства
изоставено. Затова трябва да реагирате на всеки детски сигнал и не си
мислете, че по този начин разлигавяте Вашето бебе. Напротив, по този
начин детето разбира, че може да разчита на родителите си и да заздрави
връзката си с тях. Всички родители се надяват да са търпеливи,
жизнерадостни и пълни с разбиране към децата си. Но повечето забелязват
бързо, че в един напрегнат ден не всичко отговаря на техните представи
за идеалното му протичане.Не се поддавайте на умората и на
напрежението! Децата не се нуждаят от перфектни родители, които винаги
вършат всичко правилно. Напротив, те се нуждаят от майка и баща, които
са спонтанни, пъргави и човечни и които понякога грешат. В процеса си
на развитие децата разширяват полето си на изява, понякога дори против
волята на родителите си. Невъзможно е постоянно да сте нащрек, за да
предпазите детето от всевъзможни опасности. Затова е нужно и важно да
съшествува една или друга забрана. Така децата се научават как да се
справят с разочарованието и разбират къде са границите на позволеното.
Важно е детето да разбира какво искате и какво не, кое Ви ядосва и кога
имате твърда позиция. Упреци и мърморене показват на детето, че нещо не
е на ред, а едно твърдо "Не!", че трябва да престане.

Доверете се на собственото си чувство!

При първо дете много родители са несигурни и ги е
страх, че могат да направят нещо грешно. Ето някои съвети за първите
вълнуващи месеци от живота на Вашето бебе:


  • Наблюдавайте Вашето бебе внимателно и му показвайте, че
    разбирате "езика" му: смейте се, когато то е добре и му съчувствайте и
    го успокоявйте, когато плаче.
  • Любов и нежност ще дадете на детето през първите му месеци предимно чрез директен контакт, например при кърмене и гушкане.
  • Не пренасилвайте нещата, когато самите Вие сте напрегнати и стресирани.
  • Помислете дали не е необходима детегледачка, за да можете и Вие да си почивате.
  • Изградете
    си дневен режим, който ще може да Ви разтоварва: добре е детето да
    заспива в легълцето си и да не свиква да бъде носено или люляно при
    заспиване.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да научим детето да плува ?

Писане by bambolina on Чет 22 Май 2008, 14:10


С настъпването на лятото много родители имат възможността и се стараят да научат малчуганите си, независимо на каква възраст са те да плуват. Много учени, които са разглеждали различните аспекти на това децата да плуват от съвсем малки трърдят, че положителните ефекти са много, както за развиване на физиката, така и на психиката на детето. Тук идва един ключов момент, който повечето възрастни не обмислят в желанието и въодушевлението си. Как да направим така, че детето да хареса водата (басейна или морето), а не да го стресираме и да го травмираме, както всъщност не рядко се случва. Доказано е, че ако новородено бъде пуснато във вода, то няма да се удави. Това се дължи на 9-те месеца прекарани в утробата. С раждането обаче и поради факта, че бебето няма достъп до вода, в която да плува, този инстинкт бързо се забравя. Ако желаете лесно да научите детето си да се чувства комфортно във водата плувайки, трябва да започнете с подготовките още вкъщи с редовната му баня. След като изкъпете детето или по време на самата баня, оставяйте детето да се поплицика, да си поиграе с играчките и не го спирайте ако изплисква вода извън коритото си. Все пак по този начин разузнава свойствата на водата, как то реагира в нея и какво се случва със самата вода в следствие на действията му.

Дори да сте сигурни, че детето ви обича водата, защото знаете, че с часове може да стои в коритцето си, това не ви дава гаранция, че същата ще е реакцията му когато пред него е не малката ваничка, а безкрайното море. Безкрайността на тази вода, странните форми на вълните, факта че има някакви зелени неща (водорасли) плуващи в нея и всички останали непознати хора правещи странни движения определено могат да откажат детето от толкова прекрасно нещо като плуването. При първите ви ходения на плаж дайте повече време на детето да разучава какво е това море, вместо с писъци да го потапяте във водата. Дайте му време да постои на брега там, където водата едва ще достига до крачетата му. Така вълните няма да го притеснят заливайки го. Ако дадете време на детето да постои в тази част на плажната ивица, почти сигурно е, че в един момент то само ще е готово да отиде малко по-напред. Това е съвсем нормално, видяло че там е безопасно, любопитството на детето започва да го води напред. Времето което е необходимо на всяко дете за да направи тази крачка е строго индивидуална, а от вас се изисква единствено да бъдете търпеливи и да поставите интересите на детето, пред вашите собствени.

Когато сте достигнали до етапа в който можете да си позволите да топвате детето за няколко секунди или минути можете да го отпускате леко и да наблюдавате как то реагира на безтегловността си, дали веднага започва да плаче от страх и несигурност, или пък не знае какво става и може да нагълта вода и да потъне преди да се сети, че може да заплаче. Вариантите са безброй. Със сигурност детето трябва да има поне 3-4 години за да можете да му обясните как да движи ръцете и краката си. Не е излишно обаче някой да го държи във водата, а друг член на семейството или приятел бавничко да плува около вас. Детето малко или много вижда какво точно се случва и в някой удобен за него момент ще се опита да възпроизведе видяното. Със сигурност плавният и внимателен подход, ръководен от желанията и емоциите на малкия човек ще имат положителен ефект и не рискувате детето да намрази водата още преди да се е научило да говори.

При по-големите деца нещата стоят малко по различно. Те са готови на всичко за да са винаги мокри, все покрай водата и т.н. Голяма част от децата с ентусиазъм нахлузват поясите си и се втурват към водата сякаш без страх. Ако сте решили да учите детето да плува в тази възраст заменете пояса с надуваеми мускули. Поясът ограничава много движенията на детето и като цяло тялото му изобщо не е в хоризонтална позиция, като за плуване. Препоръчително е и да не държите много дълго детето с пояс ако искате да го правите "плувец". Поясът е за този етап когато детето още трудно задържа главата си над водата и е необходимо да е седнало вертикално. Преди да махнете и големият надуваем кръг от детето трябва да се уверите, че детето знае, че в морето се плува със затворена уста и е овладяло техниката на дишане през носа. Ако сложите плувки преди този етап, то рискуватедетето да нагълтва вода дори от най-малката вълничка. Веднъж сложили надуваеми мускули можете да отделите време да покажете различните техники на плуване на детето. Не забравяйте, че това което според вас е по-трудното, може да се окаже по-лесно за детето, така че му предоставете алтернативи. Следва етапа, в който детето ще успява да се придвижи напред и назад, да се завърта и реално да плува. Усетите ли, че това е факт и движенията са достатъчно оттренирани можете да преминете към последната фаза. Махате мускулите и започвате тренировки без помощни средства или със специална дъска за плуване. Пътят от дъската до самостоятелното плуване вече е доста кратък. Имайте предвид, че цялата тази процедура трудно би могла да протече за едно лято. Не претупвайте някой от елементите само защото на вас така ви се иска.

Много полезно нещо, което можете да правите през всички етапи на учене на детето да плува е да го подтиквате, да му показвате и да го поощрявате да се опитва да потапя главата си под вода. От първите контакти с морето то трябва да знае, че това не е страшно. Дали ще гледа или не под водата при по-малките трудно може да бъде контролирано от вас, така че детето само ще прецени дали му е по-добре с отворени или със затворени очи. Потапяйки главата си то ще се научи да се ориентира под вода - кое е нагоре и кое е надолу. По-напред във времето това ще е доста полезно, когато решите, че е време да го учите и да се гмурка. В крайна сметкачовек, който плува само с глава над водата - на практика не плува.
bambolina
bambolina
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да научим детето да учи?

Писане by mamazavinagi on Чет 29 Май 2008, 15:44

Как да научим детето да учи?


Вашето дете пораства. Вече свършват безгрижните детски игри и то тръгва в
първи клас. Това е период, в който детето изпитва стрес, особено ако не
е ходило на детска градина. Спира да му се позволява да прави, каквото
си иска и трябва да спазва определени правила, като например да седи на
един чин 40 минути и да внимава. Когато се върне от училище, не може
само да играе, но трябва и да учи уроци за другия ден.

Много деца трудно се справят с промяната и ние възрастните, трябва да ги
подкрепим, за да не ги отблъсне сложността на материала и правилата в
училище и те да се откажат да учат. Ние трябва да възпитаме любов към
знанието и да им покажем начините за бързото му усвояване.

Има няколко прости правила, които може да предадем на детето си, за да му
помогнем да се справи по-лесно в първите дни в училище и по-нататък:

1. Докато детето е още малко, говорете положителни неща за училището -
колко е хубаво да се ходи там. Изградете и развивайте любопитството му
към непознатото. Например, когато ви зададе по-сложен въпрос му кажете,
че в училище ще научи освен това, което ви пита и много други интересни
неща.

2. Никога няма да забравя съвета, който
баща ми ми даде, когато тръгвах в първи клас. Ще ви го кажа и на вас,
защото той ми е помагал винаги да уча по-лесно, дори когато станах
студентка. А той гласеше: "Когато си в клас, сядай винаги на първите
чинове и гледай учителя в очите". По-късно разсъждавайки аз развих
теорията "Така и така съм в училище и трябва да стоя тихо в час, защо
да не слушам?". И така, когато внимаваш какво говори учителя, се разбира и запомня 70% от материала още в училище, а вкъщи научаваш по-бързо и ти остава повече време за игра.

3. Поне първите две седмици на първи клас осигурете човек (родител или някоя баба), който да се грижи за детето по цял ден.
Той трябва да му обяснява всичко, което не е разбрало в училище, да му
изгради режим на учене и изобщо дневен режим за дните в училище.
Например: Ставане - 7:00ч, училище 8:00 - 12:30ч., обяд 13:00 - 14:00,
почивка -14:00 - 15:00ч., писане на домашни и учене на уроци 15:00 -
16:30ч., игра 16:30 - 18:00ч., после помощ вкъщи, вечеря и сън.
Дневният режим е много важен, за да се чувства детето сигурно и
спокойно и да знае кое след кое следва. А при учене по едно и също
време, мозъкът се настройва и си изгражда система, по която учи
най-лесно. Нека детето почине малко след обяд (ако сутрин е на
училище), преди да започне да учи за другия ден, но не го оставяйте да
учи късно вечер, защото мозъкът е изморен и очите се развалят.

4. Не правете от децата си зубрачи.
Не ги карайте да учат наизуст по разказните предмети. Научете ги да
определят най-главното, което да запомнят и около него да градят
подробностите.

5. Не пишете домашните на децата вместо тях.
Така само ще ги научите да кръшкат и да не разчитат на себе си.
Обяснявайте им онова, което не са разбрали и ги карайте после да
продължат сами. Задавайте им въпроси, които да развиват мисленето им.
Например, не ги карайте до припадък да повтарят, че 2+3 = 5, а
разиграйте следната игра: "Хайде да намерим два бонбона и помисли,
когато имаме плюс ще си вземем още 2 или ще ги изядем. Повече ли ще ти
станат бонбоните или по-малко." Детето стига до извода, че щом е +
трябва да си вземе още. После казвате, "хайде погледни в задачата още
колко?" То отговаря 3. Накрая му казвате не да ги преброи, а го питате
какво трябва да направи, за да разбере колко стават.

6.
От тук следва и последната ми препоръка. Заредете се с много търпение,
когато детето ви започне да учи как да учи. Не го наричайте тъпак и
глупак, ако не се справя бързо. Така няма да го накарате да учи, а само
ще си каже: "Ето татко каза, че съм глупав, значи няма защо да се
напъвам". Друго е ако кажете: "Ти си най-умното дете, браво!" Това ще
зарадва отрочето ви и то ще се старае още повече отново да получи
похвала.

От Диана Стойнова
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Да щадим достойнството на детето

Писане by mamazavinagi on Чет 29 Май 2008, 17:21

Да щадим достойнството на детето




Малките деца често правят пакости и грешки, проявяват непослушание или инат.
Основните причини са особеностите в детското развитие, които ги
отличават от възрастните. Децата са по- чувствителни, вниманието им е
слабо и неустойчиво, движенията – неовладяни и некоординирани, а поради
липсата на опит не винаги могат да предвидят резултатите от постъпките
си.



Поради тези свои психични особености, децата често
правят "грешки". Бутат предмети с топка, разсейват се и се "зазяпват"
по интересни за тях неща, плачат без видима причина или закъсняват за
важни места като училище. Родителят е онзи, който трябва да поправя
детските грешки с търпение и такт. По-добрият и изпитан подход за
възпитание е да се стреми да предотврати пакостите, а не да се кара,
когато нещата вече са непоправими. Нека да дадем няколко примера, върху
които може да разсъждавате.

Случай 1
Ако детето ви играе с топка в стая пълна с цветя, очевидно ще счупи някое от тях. Помислете си коя ще бъде по-добрата реакция:
1.Да го оставите да си играе с топката, защото в момента готвите и не ви
се занимава и след като е счупило нещо да му се развикате, че е лошо
дете и постъпката му е непростима; или
2. Още, когато го видите да
взима топката, да го изпратите да си играе навън или ако още е малко да
му смените играчката с по-безопасна, например кубчета.

Основно правило за добро възпитание е никога да не казваме на децата си, че са лоши, тъй като те свикват с това определение
и си казват: "Така или иначе ме наричат лош, ще правя лоши неща."
Друга по-тежка последица от определянето на детето като лошо е, че то
започва да мисли, че не е обичано и в последствие се отчуждава и дори
може да избяга от вкъщи. Разбира се, трябва да се караме на децата,
когато правят бели, но по-добре да кажем: "Постъпката ти не е хубава.
Ти си добро дете, защо удари другарчето си?", а не да го наричаме лош и
хулиган.

Един от най-неправилните и обидни методи за
възпитание е да се караме на децата пред приятелчетата им. Така може
само да понижите самочувствието им, а не да ги накарате да се поправя.


Случай 2

Мария, която е на 8 години, играе на люлките с други деца. Майка й и е казала
да се прибере за вечеря в 19:00 часа, но Мария се е заиграла и забравя
да погледне часовника си. Майка й изчаква да стане 19:30 и се развиква
от балкона: "Прибирай се веднага зяпла такава, че баща ти ей сега ще те
напляска." Мария тръгва почти разплакана, а другите деца подвикват след
нея "Баща ти ще те напляска. Баща ти ще те напляска." Тя се чувства
унизена и обидена. Не че Мария не трябваше да е точна, но нямаше ли да
е по-добре още в 19:00 часа майка й, преди да се ядоса да и викне:
"Мими, идвай си. Баща ти ни чака за вечеря."

Още по-внимателни трябва да бъдем с децата си през пубертета, когато те
така или иначе се чувстват грозни, неразбрани и отхвърлени от
обществото и някое несправедливо обвинение може да ги изведе от
равновесие.
Ако детето ви започне изведнъж да получава
ниски оценки, не го наричайте веднага мързеливец и не му обяснявайте,
че от него нищо няма да излезе, че само го храните, а той/тя е
неблагодарен/на и един урок не може да научи.
Първо се опитайте да разберете каква е причината за лошия успех. Може би детето е преживяло
първата си несподелена любов или е попаднало в лоша компания, където
наричат добрите ученици зубрачи. Говорете с него, открийте причината и
не подтискайте самочувствието му. Обяснете му например, че тези, които
му се подиграват, остават аутсайдери в живота. Говорете му и открито за
любовта. Така ще останете близки и вие ще контролирате възпитанието му,
а не улицата.
Второ, седнете с него и му помогнете в учението. Може
би материалът в момента му е труден и се нуждае от допълнителни
разяснения. Обидата и крещенето едва ли ще му подобрят успеха.
Най-много да ви тръшне вратата и да не се прибере 2-3 дни.
И да не забравяме, че и ние сме били деца и сме правили пакости и също не сме
се чувствали добре, ако са ни обиждали или още по-лошо - били.

От Диана Стойнова
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Родителите – добри възпитатели!

Писане by mamazavinagi on Чет 29 Май 2008, 17:22

Родителите – добри възпитатели!


Много често, по стара българска традиция, родителите се грижат всеотдайно за
децата си, откакто се родят до 20-25-та им година, че и повече. Вместо
да ги оставят да се справят сами в живота, като ги подкрепят,
напътстват и обясняват, родителите вършат всичко вместо тях, което
почти винаги възпитава глезльовци. Те ги водят за ръка по улиците, като
внимават да не паднат. Пишат им домашните и се карат с учителите,
когато ги накажат, защото за такъв тип родители, детето им никога не е
виновно. Те им слагат и раздигат масата за ядене, оправят им леглото и
т.н.

Този противовъзпитателен начин на отнасяне с детето, води
началото си от цялостното семейно възпитание, още когато то е съвсем
малко. Ето, двугодишния малчуган е седнал на пода до леглото, намерил е
чорапите и обувките си и полага големи усилия да се обуе сам. Вместо да
го похвали за усилията и да го остави да довърши започнатото, майка му
набързо го обува с думите: "Нямам време да те чакам цял ден". Особено
ако бърза за среща на кафе с приятелки. Детето се сърди, плаче, казва
че иска само, но родителят твърдо е решил, че трябва да му услужи и
услугата става насила. Този стремеж на възрастните да се справят вместо
децата, засяга не само обличането, но и храненето, къпането,
взаимоотношенията с другите деца.

В какво се състоят грешките на тези възпитатели с добри намерения?

Първата им грешка

е, че не знаят, че в природата на малките деца е постоянно да се
стремят към нещо ново, да опитват силите си и да стават
по-самостоятелни. Когато се справят, те тичат при възрастния да се
похвалят с викове "Успях! Мога!".

Втората грешка на
тези възпитатели, които безспорно обичат децата си и правят жертви за
тях е, че прекалената загриженост в този случай е неуместна и опасна.
Като лишават децата си от възможност да се справят сами с трудностите,
те не им позволяват да мислят и помнят, да наблюдават и решават, да
развиват въображението и каляват волята си, да напрягат сили, за да
постигнат нещо в живота. Детето, което водим за ръка, най- често не
наблюдава къде минава, не внимава да не се спъне и падне, не мисли
достатъчно как да се пази на улицата от минаващи коли.

Третата грешка,
която е следствие от първите две е, че лека-полека така ние отучваме
детето да се надява на себе си, то винаги очаква чужда помощ, а когато
тя липсва - става безпомощно. Нещо повече, така подготвяме от една
страна тирани, които не знаят и вече не желаят да се справят сами с
нуждите си, а още от малки се научават да се налагат на възрастните с
плач и преструвки, лъскателства или заплашвания. А от друга страна
подготвяме хора, които не са възпитани да разчитат на собствен, честен
труд и после се чудим защо стават престъпници и лентяи.

А нали крайната цел на възпитанието е децата да станат телесно и духовно
самостоятелни? Но това не се постига за ден-два, а е плод на
многогодишно правилно възпитание от раждането на детето до неговата
зрялост. Затова, мили родители, отделяйте повече време да
общувате с децата си, но не за да вършите всичко вместо тях, а за да ги
напътствате. И не забравяйте, че личният пример е най-важен за
формиране характера и мисленето на вашето малко съкровище.


Автор: Диана Стойнова
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да помогнем на детето да се сприятелява

Писане by mamazavinagi on Пет 30 Май 2008, 15:40

Как да помогнем на детето да се сприятелява
война - Възпитанието на децата-как,кое? C044051a15ef031b290de2b6d2cbcb93
Ако
детето ви има трудности при общуването си с други деца, вие можете
много да му помогнете, и усилията ще си заслужават. Играта с приятели е
важна за детето.Така то учи как да осъществява социални контакти,
запознава се с основни правила в общуването като споделяне на предмети
и редуване при игра не на последно място - забавлява се.Най-важното
е стъпките, които предприемате, за да окуражавате позитивното социално
общуване на детето, да бъдат внимателни, да не го притискате твърде
много. Със сигурност бихте искали да дадете на детенцето възможност да
осъществява социално общуване, което да му носи удоволствие и да го
кара да желае това общуване, а не да се чувства насилено да прави нещо,
което му се струва трудно. Детето ви може да е срамежливо или
предпазливо по природа и това не бива да се смята за нещо лошо. Вместо
да се опитвате да промените личностните му качества, по-добре му
помогнете да се осмели да общува дотолкова, че да открие удоволствието
от общуването с връстниците.Най-добрият начин да започнете е
като обърнете внимание кого харесва детето ви. Така можете да уговорите
с родителите на избранника среща за игра. Ако нещата се получат,
срещите могат да се превърнат в редовна, очаквана с нетърпение част от
ежедневието на децата ви. Това е далеч по-добър подход от това да се
опитвате да подтиквате детето към контакт с всяко друго дете на
неговата възраст. За него ще е много по-лесно, ако харесва приятелите
си за игра.Срещите за игра са отлично начало на социалния живот
за по-срамежливите деца. Би било много полезно ако през първите такива
срещи детето има положителни преживявания. Ето какво би могло да бъде
направено:
Нека срещите за игра бъдат в малки групи.

Започнете с едно или две деца на гости в дома ви. Добре е това да са
деца, които са познати на вашето дете, на приблизително същата възраст
или малко по-големи. Когато приятелите за игра са малко по-големи те
могат да въздействат още по-добре.

Нека срещите за игра бъдат кратки.
Между час и два е предостатъчно време за деца на възраст между 5 и 8
години. В противен случай може да се получи превъзбуждане и обратен
ефект.
Планирайте.
По време на срещите за игра
организирайте занимания, които детето ви харесва и в които е се чувства
сигурно и добро. Това ще му помогне да се чувства в свои води и да
изгражда положително самочувствие и увереност. Нека не се налага още от
начало детето да споделя играчките си - погрижете се да има достатъчно
за всички.
Участвайте.
Недейте оставя децата да
си играят сами с надеждата, че те най-добре ще се оправят. Вашето
присъствие и неусетно насочване по време на играта може да помогнат на
децата да се чувстват по-спокойно заедно, особено ако се познават от
скоро. Бъдете на линия, ако възникне конфликт между тях, ако се разсеят
и спрат да си играят заедно или в случай че има нужда да се смени
играта. Наблюдавайте и нежно насочвайте игрите и забавленията им, без
да доминирате или да отнемате ролята на детето си в играта. Идеята е да
разчупите леда без да отнемате целия контрол.
Направете график и го следвайте.
За да създадете познатост за детето си, организирайте редовни срещи за
игра с едни и същи деца ежеседмично. Ако нещата се развиват добре
можете да правите редовните срещи в парка, на площадката за игра или
във вашия или на другото дете дом. Ако играта на децата ви върви
наистина много добре и детето ви се откъсва и играе независимо с
другите, може да опитате да го оставите на среща за игра у дома на
някое от другите дечица самичко, без вас, първо за мъничко, а после и
за по-дълги периоди от време.
Влезте в ролята на партньор за игра.

Отделяйте редовно време за игра с вашето дете, само вие двамата. Това
ще ви позволи да симулирате взаимодействие в подобна ситуация,
опознавайки стила на игра на детето си. Ще разберете кое го затруднява
и къде се чувства в свои води.
Обмислете вземането на домашен любимец.

Някои по-малки деца просто не са готови да играят с връстниците си. Ако
детето ви стои залепено до вас и отказва да се отдели, обмислете дали
да не добавите още един малък пухкав член на семейството. Играта с
домашен любимец също е вид социално общуване, но често се възприема
като по-безопасно от децата. Взаимодействието с домашен любимец
позволява на детето да даде воля на емоциите си.
Покажете му как го правят другите.

Четете книжки на детето си или гледайте филмчета, в които има
герои-приятели. Това е друг начин да започнете социализацията на
детенцето си.
Дръжте своите приятели наблизо.
Малкото дете държи под око какво правят възрастните и често имитира
поведението им. Създайте модел за детето си като контактувате със
своите приятели, особено ако има начин да включите в това общуване и
близки по възраст до него деца. Правете двойни срещи за игра с ваши
приятели, които имат деца.
Не очаквайте твърде много.

Децата на тази възраст най-често играят рамо до рамо, имитирайки се
едно друго, а не играейки едно с друго. Ако детето ви усети натиск да
прави повече от това и най-добрите ви намерения могат да имат обратен
ефект. Особено когато децата са много млаки, те не бива да бъдат
подтиквани прекалено да играят заедно. Този избор трябва да бъде
оставен на тях. Когато са готови, ще направят стъпката. Не бива да ги
насилвате да създават приятелства, но определено можете да подготвяте
почвата за това.
Потърсете помощ, ако усетите, че проблемът е сериозен.

Често срамежливостта и трудността да се сприятеляваш в ранна възраст са
нормални явления. Но е възможно това да е знак и за нещо по-сериозно.
Ако детето много рядко установява контакт с очите, ако е изключително
необщително, избухва или плаче, когато наоколо има други деца или
изглежда ужасено от това, че трябва да отиде на училище или на
площадката за игра, най-добре би било да рзговаряте с педиатъра му и да
го помолите да ви насочи към специалист.
Автор predainatatak.bg
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Децата и лъжата - защо децата лъжат и как да се справим с лъжата ефективно в дългосрочен план

Писане by mamazavinagi on Пет 30 Май 2008, 15:48

Всяко дете в един или друг момент лъже. Независимо от причината, всеки
родител побеснява когато детето му започне да го лъже и се чуди защо е
така. Защо децата ни лъжат и как трябва да реагираме на детската лъжа?
Ще обсъдим децата над 4 годишна възраст - по-малките все още трудно
различават "лъжа" от "истина" и вероятността да приемат, че Снежанка
(от филма със седемте джуджета) наистина е била убита от злата вещица и
всички хора могат да се съживят с целувка, е твърде голяма.
Децата са умни човечета. Колкото и да не ни се иска (понякога), те си вадят
изводи от целия заобикалящ ги свят и всичко, което им се случва. До
определен момент детето ви не знае какво е лъжа. То прави различни
неща, на които реагирате различно. В един момент обаче, то прави
някаква беля (скъсва пердето, драска по стената с водоустойчив маркер,
чупи чаша, удря братчето си...) и вие се чувствате задължени да го
накажете и дори да го напляскате. "Как иначе ще се научи да не прави
това повече?!" Добре, наказвате детето, наплясквате го...и сте доволни.
Само че то не е - и това е била целта - "сега ще се научи да не прави
повече това". Грешка! Детето ще научи точно това, което му се е случило
- ако направи тази беля и вие разберете за нея,
то ще бъде наказано. Усещате ли тънката разлика? Дотук добре - детето е
научило, че не трябва да разбирате когато то прави бели. Следващата му
стъпка (при първият случай когато реши да повтори белята или да направи
друга) ще бъде да скрие това от вас. Детето ще прави бели зад гърба ви,
ще се старае да не знаете какво прави и да се крие от вас. Защо обаче
няма да спре да прави определената беля? Последния път вие сте се
отнесли с неуважение към него
- скарали сте му се, отправили сте съмнения към самоуважението и
личността му ("Как може да си такъв?! Какво ще излезе от теб?! Лъжец
такъв!") и сте го напляскали (което е върховна проява на неуважение).
Накратко - подтикнали сте го да си отмъсти. Детето не иска да бъде
наказвано отново, но иска да знае, че е вярно на себе си,
а не на някой друг, дори този някой да е човекът, който го е създал. За
да се почувства вярно на себе си, то ще повтори белята. За да не бъде
унизено и неуважавано обаче, то ще скрие този факт от вас и вътрешно ще
се чувства победител (и наистина ще бъде, гледайте само какво ви
чака...). И ето че един слънчев ден, малчуганът отново прави същата или
подобна беля. Вие сте 200% сигурни, че е той и никой друг. Когато обаче
го питате (ако изобщо го попитате, а не минете направо към крясъците),
детето ви отрича. И вие сте изненадани. Защото детето ви лъже. Вие
знаете истината, но то ви лъже. Това удвоява яда ви и вие го наказвате
по най-жестокия начин, за който се сетите на момента - крясъци, обиди,
стоене в ъгъла/стаята, шамари, никакъв десерт и прочие. Така детето се
научава, не само че трябва да скрие от вас какво прави, а също и че
трябва особено да се постарае да не разберете или ако разберете, то да
не е наблизо. Така се получава порочен кръг - вие се стараете да
покажете на детето че сте сериозни - то се старае да ви покаже същото
за себе си и най-вече - иска да остане вярно на себе си, а не да се
подчинява на чуждите изисквания. Не бива да предизвиквате детето да
лъже в своя защита, нито нарочно да създавате ситуации, в които е
принудено да излъже. Не задавайте въпроси, които ще предизвикат лъжа с
цел самозащита. Не задавайте въпроси, чиито отговори вече знаете.
Вместо да попитате "Ти ли счупи чашата?", кажете "В кухнята една чаша е
била счупена. Искаш ли да ти помогна с почистването или сам/а ще се
справиш?".
Как да реагираме на лъжата? Какво би накарало детето да
спре да лъже? Детето ще спре да лъже когато спрете да го наказвате и
биете. Означава ли това, че трябва да го оставим да прави каквото си
иска? Не, разбира се. Трябва да се научите да използвате интелигентност
и умения при възпитанието му. В друга тема ще обсъди как да възпитате
детето без да го наказвате и биете. Сега - как да реагираме на лъжата
така, че да не се повтори?
Първо разберете чувствата на детето. То
не ви лъже случайно. От опит знае, че като направи беля, ще му се случи
нещо лошо, затова се страхува да ви каже истината и иска да я скрие от
вас. Ето няколко по-конструктивни начини за реакция от наказанието
(което вече видяхме до какво води):
1. Присъединете се към лъжата (в зависимост от ситуацията) и я преувеличете.
Ако детето например каже, че злата вещица е виновна, престорете се че
сте я видели: "Да, беше сбръчкана и с черно наметало". Обаче не
оставяйте нещата така. Веднага след като приключите с фантазирането
(как е изглеждала вещицата), направете нещо конкретно по въпроса. За
идеи - следващите няколко точки (като тази не е задължителна изобщо).
2. Акцентирайте върху възможните решения на проблема.
Вместо да търсите кой е виновен, потърсете разрешение на проблема.
Предложете на детето да му помогнете в почистването на разлятото мляко
или счупената чаша, без да му се карате, а с приятелски тон. Кажете
"Искаш ли да ти помогна с почистването или препочиташ сам/а да се
справиш?". Така акцентирате върху идеята, че грешката трябва да се
поправи, а не върху това кой е виновен.
3. Поставете се на мястото на детето и проявете разбиране.
Попитайте го дали се страхува да признае истината и му обяснете, че
всеки понякога се страхува. След това му обяснете (с прияелски тон), че
е длъжно да поема отговорност за действията си. Кажете му "Всеки може
да сгреши, но като обвиниш някой друг или излъжеш, не ставаш по-малко
отговорен за постъпката си" или за конкретен случай "Зная, че ти се е
сторило по-лесно да прехвърлиш вината върху котката/сестричката
си/злата вещица, н но е важно да знаеш, че можеш да ми кажеш истината
дори когато си излашен/а". Разкажете му за доверието и му помогнете да
направи връзката между честността ни и доверието, което хората изпитват
към нас.
Честността е деликатна ценност, която родителите трябва да
възпитат децата си чрез не по-малко деликатни методи. Децата ще спрат
да се страхуват от нас когато разберат, че с любов и уважение ще им
бъде позволено да поемат отговорност за действията си.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Научете детето си да се храни правилно

Писане by mamazavinagi on Пет 30 Май 2008, 15:59

Научете детето си да се храни правилно

Човек е това, което яде. Това твърдят древните индийци и са съвършено прави. Когато говорим за децата, тази максима придобива тройна сила.

Формирането на правилни хранителни навици започва от детска възраст и е най-важният показател за здравословното развитие на младия човек.

Много е трудно да се обясни на един тийнейджър, че хамбургерите и
газираните напитки са „ненужна“ и вредна за организма храна. Когато
обаче детето е свикнало да яде подобни неща, е почти невъзможно да му
се изтръгнат хранителните навици. Затова правилният режим трябва да се
създаде още от съвсем ранна възраст и то от нас родителите.


Като за начало свикнете с мисълта да давате пример на децата с вашия модел на хранене.
Опитвайте се закуската и вечерята да бъдат семейни традиции, в които да
изобилства пълноценната храна. Колкото и да е лесно, не залагайте на
полуфабрикатите и на McDonald's, ако искате вашият малчуган да расте
здрав и да се развива правилно. Забравете и за яденето, вперени в
телевизора или на крак – детето има нужда от специално внимание на
масата, за да се научи да отдава значение на това, което яде.
Запомнете, че децата наследяват хранителните навици на родителите си.

Какви са основните принципи, които трябва да спазваме в подготовката на детското меню?

* Калцият - задължителен!
Това е една от основните съставки, необходими на подрастващия, тъй като
95% от формирането на скелета става в юношеска възраст. Той се съдържа
в млякото, млечните продукти, зелените листни зеленчуци, рибата и
ядките. Заедно с калция върви витамин Д, който спомага за усвояването
му. В дневното меню на детето задължително трябва да има мляко и млечни
продукти, ако искате да сте спокойни за правилното му развитие.
Доказано е, че недостатъчният прием на тези съставки води до
остеопороза и сърдечно-съдови заболявания в по-късна възраст.

* Плодовете и зеленчуците не се нуждаят от реклама. Детето
трябва да изяжда по няколко плода дневно, за да сте спокойни, че си
набавя необходимите витамини и минерали. Сред особено полезните са
ябълките, гроздето, лимоните, пиперките, зелето, карфиолът.

* Зърнените продукти също не бива да бъдат пренебрегвани. Съчетанието им с мляко е перфектна хранителна комбинация.

* Контролирайте сладкото!
Всички деца обожават сладкото и могат да поглъщат почти неограничени
количества вафли, бонбони, шоколади. Прекомерната употреба на захар
води до пристрастяване и затова е много важно да ограничавате
малчугана, когато видите, че прекалява. Парче торта или две блокчета
шоколад са напълно достатъчни за детето, ако не искате да си докара
затлъстяване и проблеми със зъбите. Не се поддавайте на капризите в
магазина и предупредете роднини и приятели да не се увличат в носенето
на шоколади, когато идват на гости.

* Газираните напитки и чипса – за разлика от сладкото, от тях няма и минимална полза.
Те само вредят на детския организъм, не носят никакви полезни съставки
и са сред топ 5 на причините за детското затлъстяване. Обяснете това на
детето си, вместо да го оставяте да консумира безразборно всякакви
подобни храни.

* Не разчитайте само на това, което малчуганът ще си купи, когато е на училище.
Пригответе му от вкъщи сандвич с богата плънка от сирене, пилешко и
пресен зеленчук, за да сте сигурни, че е похапнал нещо полезно през
деня.

Една от най-сериозните отговорности, които имаме, отглеждайки децата, е да ги научим на правилни хранителни навици. Научете
го на уважение към храната и му дайте добър пример как да се храни
правилно, здравословно и вкусно. Запомнете, че това, което детето ви
яде днес, определя здравето му за цял живот.


Последната промяна е направена от tuci_iv на Сря 16 Юли 2008, 22:03; мнението е било променяно общо 1 път
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Schatzе on Пет 30 Май 2008, 18:43

@деси написа:Аз мисля че трябва да има от всичко по малко,да бъде и нагла и послушна и добра,да може лесно да се справя с всичко.Да наглите тъпчат и мачкат всичко и всеки,да послушните са покорни и смирени и биват пъпкани и мачкани.Аз искам да възпитам детето си има от всички тези качества.За мен не е важно тя да бъде лидер или на "последната дупка",а е важно да разбира и умее да общува с всички,да бъде мила с милите,да бъде нагла с наглите.

Напълно подкрепям това. И ще се обоснова.
Когато синът ми тръгна на ясла беше на 1год. и 8мес. След около 2 мес., в рамките на 2 седмици той се прибираше все нахапан. Трите `захапки` бяха до кръв. Направо бях бясна. На въпроса ми той какво прави, когато детенцето посегне да го хапе, той ми показваше, че стои и не мърда. Да, обаче на никой няма да му е приятно да вижда детето си наръфано като от куче. Нали?...
Бях в почуда и не знаех какво да правя. Когато веднъж взимайки го от ясла, се засякох с един татко, който разговаряше със сина си.
Детето обясни на баща си, как еди кой си му взел играчката...
Отговора на бащата беше следния /цитирам/: `Аз нали съм те учил да се биеш. Като не можеш да си вземеш играчката - удари му един тупаник, и ще видиш как ще ти я даде. `Изненадан
И ми смигва. Ядосан съм
Останах като гръмната. Значи аз си уча детето да е добро и да не бие децата, а той си учи детето да удря тупаници. Е вярвайте ми - не знам дали бях права, но започнах да уча детето ми да се бие или по-точно да удря, когато го ударят. Вече е на 3год. и чак сега забелязвам, че почва да не се дава. До сега все съм го спасявала. А е мъж, и трябва да умее да се защитава. Нали?... Хммм

_________________
1*Обмислете, Структурирайте, Помислете добре какво е вашето питане!
2*Опишете ПОДРОБНО, какво желаете да се случва, НО НЕ РАЗБИРАЕМО САМО ЗА ВАС! ПОЗДРАВИ!!!
3*Писането на кирилица и грамотно (според основните правила на българския език) е задължително.
4*Забранява се обиждането или подтикването към обиди на членове от форума или други лица.
5*Забранява се публикуването на всяка нелегална информация (кракове, пачове, генератори, пароли, серийни номера и други) както и информация за извършване на нелегални действия (открадване на пароли, проникване в чужди компютри, нелегално наблюдение и други подобни), искането на подобна информация или подпомагането и чрез форума (чрез лични съобщения), както и препращането към сайтове с такава информация.
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by cvetiiv on Съб 31 Май 2008, 16:21

И аз съм на същото мнение. И ще ви разкажа следната случка, на която бях свидетел в нашия парк.
Миналата година в детския парк в Младост си стоим с моите дружки на една пейка. Децата ни са още малки и повечето са в количките. На пясъка си играят деца - по-големи и по-малки. Едно от по-големите деца отиде и бутна едно от по-малките. Майката на по-малкото направи забележка на голямото дете.... и - ужас - бащата на по-голямото дете отиде при майката и вярвате ли или не - и удари една глава и и разби носа. После полиция и други глупости. Не разбрах защо така реагира бащата, мен ако питате никак не му беше чест да постъпи така.
Хайде сега кажете ми - това дете на какво ще се научи? Няма ли утре това дете да набие моето? Е как няма да го уча да се бие? Това означава, че все ще е с разбит нос. До къде стигна тоя свят. Да учим децата си да бъдат биячи... Тъжен
cvetiiv
cvetiiv
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

question Забавна дисциплина

Писане by mamazavinagi on Сря 04 Юни 2008, 14:20

Забавна дисциплина

Ако
все не успяваш да се пребориш с палавото си хлапе, помисли за
алтернативите. Добре е да изключиш попляскването – създава бъдещи
проблеми, а и ефектът често е краткотраен.


Проблемно поведение:
Чупене и бутане
Решение:
Сигурно ще се изненадаш, но бедствието, което настъпва у дома ти, щом
мъникът реши да изследва някой нов предмет, може да бъде предотвратено.
Недей да се примиряваш, че трябва да вдигнеш всичко чупливо нависоко
или пък просто да свикнеш с „новия“ му обезобразен вид. Пробвай да
научиш детето на „нежно докосване“. Разкажи му приказка, в която
главният герой лекува например само като докосва хората и животните.
Може даже да обясниш, че предметите са „по-щастливи“, щом малкото леко
допира пръстче до тях, а после ги поставяй на мястото им. Не се
отказвай при първия неуспех. Постепенно мъничето ще се научи да бъде
по-внимателно.


Проблемно поведение:
Непослушание
Решение:
Има ситуации, в които даже нямаш време да изречеш „Не“ или „Спри“.
Когато например хлапето изтърчи, без да се огледа на улицата. Трябва ти
нещо, което работи винаги и безотказно. Затова опитай с танци:). Пусни
музика, внезапно я загаси и кажи: „Замръзни!“, и цялото семейство
останете неподвижни. След известно време опитай с танцуването, но без
музика и със същата команда. Практикувайте това занимание поне няколко
седмици и се забавлявайте. Когато малкото стане експерт в тази игра,
вече може да изпробваш уменията му и навън.


Проблемно поведение:
Изследване на шкафове
Решение:
Дори да обезопасиш цялата къща, все ще остане някой притегателен за
малкото шкаф, пълен например с хранителни продукти и кухненски пособия.
И само да обърнеш гръб – белята ще е налице. Затова определи шкаф или
рафт, където да сложиш безопасни вещи за малкото и негови играчки. Още
щом видиш, че се засилва към някой шкаф, кажи: „О, това не е твоето
шкафче!“, с укорителен глас или: „Да, това е за теб!“, с усмивка. Ще се
изненадаш колко бързо малкият любопитко ще разбере къде може и къде не
може да пипа. Възможно е даже да запомни и самите думички за забраната.


Проблемно поведение:
Несподеляне на играчки
Решение:
Почти няма дете, което с охота да предлага вещите си на своите
връстничета. Време е да забравиш за писъците и сълзите, когато например
някое съседче грабне любимата количка на твоето дете. Пробвай с тази
забавна „тренировка“. Вкъщи цялото семейство се подредете в кръг и си
предавайте един на друг предмет, без голямо значение за палавника –
например чифт негови чорапки. Важното е всеки да иска „пратката“ с
думите: „Мога ли да взема тези чорапки?“, и веднага щом ги получи да
казва: „Благодаря“. Следи всеки от участниците в заниманието поне 3-4
пъти да е държал предаваната вещ. Така детето вече знае какво искат
другите от него, защото познава фразите, с които се разменят вещите. Ще
видиш, че постепенно ще свикне и ще започне да дава, макар и с малка
съпротива в началото.


Проблемно поведение:
Подаръци без благодарности
Решение:
Няма по хубаво нещо от откровеността, нали? Сигурно и ти си била на
това мнение, преди хлапето ти да проговори. Децата могат да бъдат
толкова непредсказуеми, че често са в състояние да те поставят в
неудобно положение дори с една дума. Затова е необходимо да накараш
палавника да се научи да казва хубави неща, даже за незначителен
предмет. Ето какво помага: преди празник постави като задача на всички
у дома да изберат най-неподходящите предмети за подарък. Стара
домакинска гъба или изкривена лъжичка... После ги увийте в цветна
хартия точно като истинските подаръци. Целта е детето да измисли нещо
хубаво за всеки нежелан предмет. Ако в началото му е трудно, помогни с
идеи: „Виж тази зелена гъба отива на блузката ти.“ Щом малкото веднъж
се научи да измисля хубави неща за една изкривена лъжичка, после няма
да има проблем да изкаже благодарности дори за чифт ръкавички, макар че
се е надявало да получи играчка.


Проблемно поведение:
Изстрелване на глупости
Решение:
Ако още не си опитвала да отидеш на кино с хлапето или на разходка в
музей, или пък ви престои първият плаж заедно, то приготви се за
неочаквани изненади. Малкото може да реши именно в този момент да
използва някоя неприлична реплика, дочута незнайно откъде. За да се
справиш с немирника, опитай това. Първо винаги му казвай кое не е добре
да се говори. (Моя позната и палавото й хлапе го наричат „грозни
думи“.) После още пред входа на киното например му дай задачка да сложи
в джобовете си всички неприлични думички, които знае. С цел да му е
забавно „хванете“ заедно непослушните думички, като първо ги издърпате
наужким от устата му, и ги „скрийте“ в джобчетата му. Отвреме-навреме
проверявайте дали думичките са още на място. Обясни на малкото, че те
могат „да избягат и пак да му досаждат“.



7 причини никога да не удряш детето


Шамарите и пляскането по дупето учат малкото само да удря.
Много често хлапето се държи зле, защото изпитва някаква липса или нужда.
Попляскването може да навреди на връзката ти с детето. Не е в човешката природа да обичаш някого, който ти причинява болка.
Децата, които са наказвани с шамари, често задържат гнева и яростта си
в себе си. И тези емоции избухват в най-неподходящите моменти.
Пляскането по дупето може да обърка детето. Това е ерогенна зона и
когато малкото порасне, е възможно да направи асоциации между
сексуалната възбуда и болката.
Физическото наказание дава сигнали на детето, че това е приемлив начин на поведение към околните.
Децата се учат от родителите си. Затова, ако често ги наказват с
физическа сила, могат да решат, че така трябва да изразяват чувствата
си и да решават проблемите.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Умните решения при проблеми с дисциплината

Писане by mamazavinagi on Сря 04 Юни 2008, 14:21

Умните решения при проблеми с дисциплината

Търпение, тактичност и пак търпение. Въоръжи се с тях и с нашите съвети, за да се справиш с дисциплината на хлапето.


Крясъците
Повечето малки деца често крещят в различни ситуации, защото все още не са овладели уменията да общуват чрез езика.
Това е единственият им начин да изразят недоволството и гнева си, когато не могат да получат онова, което искат.

  • Как да реагираш?
    Щом
    малкото започне да крещи, кажи му да го повтори по различни начини –
    първо като прошепване, после бавно, след това много бързо, и т.н. Това
    може да го разсее от причината за крясъците. Ако хлапето например е в
    предучилищна възраст, тогава установи ясни правила. Започне ли да пищи,
    кажи със спокоен тон: „Ти крещиш. Не ми е приятно, говори ми със
    спокоен глас!“ В случай че спре, похвали го.
Предпазни мерки:
Слушай малкото внимателно и го хвали, като говори спокойно. Така то ще
разбере, че по този начин ще получи повече внимание, вместо да крещи.

Нервни избухвания и плач
Те
обикновено са доста трудни за овладяване, защото често се случват
напублични места. Добрата новина е, че намаляват с порастването на
детето.

  • Как да реагираш?
    Трикът
    за справяне с избухванията е да не реагираш с гняв и повишен тон. Кажи
    му: „Спри да плачеш и ще поговорим какво може да направим.“ После отиди
    в друга стая и остави малчугана да се успокои насаме. Ако обаче сте
    например в магазина, игнорирай всички любопитни и укорителни погледи
    около вас. Дръпни малкия непослушко в тих ъгъл.
    Кажи му: „Седни тук и се успокой!“ В случай че и това не помогне, незабавно се приберете вкъщи.
Предпазни мерки: Избухванията са трудно предвидими.
Въпреки
това си заслужава да опиташ. Щом видиш, че малкото се опитва да нареди
пъзела на големия си брат, седни и му помогни. И не очаквай повече от
детето, отколкото са неговите възможности. Налага ли се например да
чакате някъде дълго, вземи любимите му играчки.

Удряне на братчето/сестричката

Съперничеството
между децата в едно семейство е нормално явление. Все пак те се опитват
да поделят вниманието и времето, което им отделят родителите. Когато
това се превърне в постоянно съревнование, много често малките могат
съвсем да забравят как да се забавляват заедно.

  • Как да реагираш?
    Най-добрият
    начин да спреш някоя караница, в която може да има дори удряне, е да
    разделиш децата и да ги оставиш да се успокоят. Не се опитвай да
    решаваш кой е прав и кой не, особено ако не си видяла случката с очите
    си. Иначе рискуваш едното дете да се почувства предпочитано пред
    другото.
Предпазни мерки: Научи
децата да се уважават и да зачитат личното пространство на другия.
Обясни, че трябва да искат разрешение, когато ще вземат някоя
вещ. Никога не сравнявай едното с другото дете.

Отговаряне
Около
2-годишна възраст малкото ти съкровище ще започне да изследва
авторитета ти. И е възможно да започне да ти отговоря и да отказва
това, което искаш от него.

  • Как да реагираш?
    Това
    е сложен въпрос, защото едва ли би искала да попариш първите му опити
    да покаже своята независимост. Със сериозен тон кажи: „Не ми е приятно
    да говориш с мен така! Ако не си съгласен, кажи ми го, но по учтив
    начин.“ Дай примери за възпитани начини за отказ като: „Аз имам друга
    идея“ или „Не съм съгласен“.
Предпазни мерки:
Като обръщаш достатъчно внимание на малкото и го изслушваш,
отговарянията бързо ще намалеят. То ще разбере, че е нормално да не е
на твоето мнение, но трябва да го изразява учтиво.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question ОПТИМИЗМЪТ И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО

Писане by mamazavinagi on Чет 19 Юни 2008, 23:53

ОПТИМИЗМЪТ И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО
война - Възпитанието на децата-как,кое? S

Ако родителите вярват в детето си, то придобива способността да вярва в
себе си и да не се страхува от живота. А за да бъде тази вяра по-силна,
родителите се нуждаят от оптимизъм.
Хората с позитивно отношение към живота живеят по-добре и
по-интересно и постигат повече, а песимистите ги смятат за наивни
мечтатели.
Оптимизмът е умението да се гледа на реалността под определен
ракурс. Например, способността да се очаква най-хубавото, а не
най-лошото, способност да се виждат светлите страни и забавния абсурд в
битието. Това умение може и трябва да се развива.
Какво дава на детето родителският оптимизъм?
Отговорът на този въпрос е елементарен: вяра в себе си, оптимистично възприятие на света и способност за реализация на мечтите.
По какъв начин обаче може да се развие у детето реалистичен оптимизъм?

Този въпрос е доста по-сложен.
1. Основното и необходимо условие за развитието на оптимизма у
детето е достатъчно оптимистичният родител. Той е образец за детето –
неговите думи, мисли, изказани на глас, неговите реакции на
непредсказуемите неприятности, неговото настроение са от голямо
значение за чувството на оптимизъм у детето.
2. Поразсъждавайте на тема ”Какво е моето дете? Какво го очаква
в този свят?” Ако картината е доста мрачна, това е повод да я
изследвате - може би с помощта на психолог.
3. Празнувайте с детето всеки, дори и най-малкият му успех. Без
успех то не може да стане оптимист. Възложете на детето нещо просто, с
което то може да се справи. Празнуването не означава бутилка шампанско
или задължително подаръци. По-добре просто се порадвайте с детето на
постигнатия успех.
4. Всички съвместни преживявания укрепват оптимизма.
5. В случай на неуспех, изследвайте причините за него.
Постарайте се да разберете с какво детето може...
да с справи по-добре. Покажете му, че да преживееш неуспех и да си
неудачник са две различни неща. Задавайте му въпроси, с които ще
направите ситуацията по-реалистична. Например ако децата не искат да
играят с него, попитайте го какво чувства. А след това разберете с
какви деца то би искало да си играе. Това ще позволи на детето да
разкрие своите чувства и да погледне на ситуацията отстрани.
6. Когато критикувате детето (това е неизбежна част от
възпитанието), говорете му за конкретното поведение, а не за характера.
Не трябва да се обобщава:“Ти си побойник”, а конкретно да се оцени
проблемното поведение на детето: “Ти блъсна Сашо и не си научи
уроците”.
7. И накрая не забравяйте, че хуморът винаги помага. Хуморът
демонстрира оптимизъм и едновременно с това заразява детето. Децата
обичат когато родителите се смеят и се правят “на деца”. Хуморът помага
да се освободим от натрупаните обиди и недоволства и да се смекчат
конфликтите.

/www.tiabg.com/
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Направете го отличник с... игри

Писане by mamazavinagi on Сря 16 Юли 2008, 18:52

Мариана Ташкевич, психолог.
Направете го отличник с... игри
превод от руски. статия от www.kleo.ru



За да се справя с училище, у детето
трябва да бъдат развити в съответна степен концентрацията, мисленето и
въображението.За целта са разработени подходящи игри:



ЗА РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА:


"Открии буквата"
За тази игра се използват текстове от
някоя стара книга или вестник. За деца от 6-11 години е желателно да са
с по-едър шрифт. За да постигнете успех, трябва да занимавате детето
най-малко 5 пъти в седмицата по 5 минути. Занятията може да са групови
или индивидуални. Играта се състои в следното: За 5 минути детето
трябва да открие ида зачеркне всички намиращи се в текста букви "А"
(или друга) - и малките, и главните, и в заглавието, и в името на
автора и т.н. Постепенно правилата се усложняват - Различните букви се
зачеркват по различен начин; едновременно се търсят две букви, като
едната се зачерква, а другата се подчертава; на едната страница буквите
се заграждат с кръгче, а на другата се отбелязват с "лястовичка" (Tick)
и т.н. След това се преброяват пропуснатете и неправилно подчертаните
букви. Показател за нормална


"Намери думата"
На дъска или на чист лист се написват
думи, в които детето трябва да намери други,"скрили се" думи: "рад" в
"градина"; "теле" в "телефон"; "покрив" в "покривка"; "бор" в "набор" и
др.


"Преплетена линия"
Проследяването на крива линия, особено
когато е преплетена с други линии, помага за развитие на
съсредоточеността и концентрация на вниманието.



ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕТО


"Съставяне на разказ"
В него детето трябва да използва определени думи, за да създаде свързан разказ. Например:
а) момиче, дърво, птица;
б) ключ, шапка, лодка, пазач, кабинет, път, дъжд.


"Вълшебни петна"
За начало се правят в средата на лист
хартия няколко петна с мастило или туш и листът се сгъва на половина.
Листът се разгъва и играта започва - капките са се размазали в
интересни петна. Играчите подред казват какви предмети виждат в петната
и определят частите им. Печели, който назове най-много предмети.




ЗА МИСЛЕНЕТО

"Търсене на аналог"
Назовава се предмет или явление -
например "вертолет". Детето трябва да напише колкото може повече
предмети или явления, подобни на даденото. Например: птица, пеперуда -
летят и кацат; Влак, автобус - транспортни средства; тирбушон - важните
части се въртят. В тази игра се учи отделянето от предметите на
разнообразни свойства и оперирайки отделно с всяко от тях, се формира
способността да се класифицират явленията по признаци.


"Приложение на предметите"
Назовете добре известен предмет,
например "книга". Трябва да се кажат колкото може повече различни
начини за приложение на предмета: да се използва за поставка на
диапроектор, да се прикрие листче хартия под книгата и др. Тази игра
развива способността да се концентрира мисленето нвърху един предмет,
уметието да се поставя в най-различни ситуации и взаимовръзки. Да се
откриват в обикновенните предмети неочаквани възможности.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Девет съвета за родители

Писане by mamazavinagi on Сря 16 Юли 2008, 22:03

Девет съвета за родители

Възпитанието на децата е една от най-трудните и най-отговорни
задачи в целия свят, за която вие можете да се чувствате
най-малко подготвени. Ето няколко съвета, които ще Ви
помогнат да се справите с възпитанието на Вашето дете
- поставяйки си отговорности, които ще Ви направят по-подготвен
за родителската роля, а в същото време ще можете да
се наслаждавате на Вашите деца.
1. Децата започват своето личностно осмисляне
и възприятие, като се виждат през Вашите очи.
Тонът
на гласа Ви, езикът на тялото и всеки израз на лицето
се поглъщат от детето. Вашите думи и действия, като
родители засягат развиващото самоизображение на Вашето
дете, повече от каквото и да е в неговият свят. Следователно,
хвалейки детето за неговите постижения, дори и в ежедневните,
малки негови успехи, ще го накарате да се чувства гордо;
позволявайки му да се справя само в ежедневните дейности,
ще го направите способно и независимо. И обратно, омаловажаването
на неговите успехи или негативното му сравнение с друго
дете, могат да го накарат да се чувства подценено.
Избягвайте
изрази или използването на думи, като оръжие: "Какво
глупаво нещо си направил(а)! " или "Държиш
се като по-голямо бебе, от колкото е брат(сестра) ти!".
Подобни коментари нараняват детето със силата на шамар.
Избирайте думите си внимателно и бъдете състрадателни.
Позволете на Вашето дете да знае, че всеки прави грешки
и че Вие все още го обичате, дори когато не одобрявате
неговото поведение.
2. Хвалете детето си.
Замисляли ли сте
колко пъти дневно сте реагирали критично към Вашето
дете? Вероятно ще забележите, че повече критикувате,
отколкото хвалите постъпките му. Как бихте се чувствате,
в случай, че шефът постоянно Ви укорява, въпреки Вашата
добронамереност?
По-ефективен би бил подходът на
похвалата: "Ти оправи сам(а) леглото си, без да
ти напомням - това е страхотно!" или "По време
на игра, ти беше много търпелив(а) с брат(сестра) си
- това много ме зарадва!". Изявления от този вид
могат да насърчат детето към добро поведение повече,
отколкото непрекъснатите кавги и викове. Бихте могли
да си изработите "плакат на послушанието",
на който да поставяте по една звезда за всеки "послушен"
ден. Бъдете щедри на похвали, Вашата любов, прегръдки
и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно
възнаграждение за детето. Скоро ще забележите, че "отглеждате"
поведението, което бихте искали да видите.
3. Поставете граници, съответстващи на Вашата
дисциплина.

Дисциплината е нужна във всяко домакинство.
Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере
приемливо поведение и да го научи на самообладание.
Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им
определили, но въпреки това имат нужда от тях за да
се превърнат в отговорни личности. Установените правила
вкъщи ще помогнат на децата да разберат Вашите очаквания
и да развият самообладание. Например: никакво гледане
на телевизия, докато не се напише домашното; повикване
само по име; не удряй; преди лягане - вечерен тоалет
и т.н.
Бихте могли да си изградите своя система
от последващи действия при нарушаване (неспазване) на
приетите правила: първо предупреждение, следвано от
последствия като "почивка" или загуба на привилегии.
Обикновено грешката, която родителите правят е да оставят
без последствия нарушаването на дадено правило. Вие
не можете да научите на дисциплина детето, ако единия
ден го "санкционирате" за неспазване на правилата,
а на другия ден игнорирате същото поведение. Последователността
Ви в това отношение ще научи детето на това, което очаквате.

4. Отделяйте време за занимания с детето.
Забързаното
ни ежедневие нерядко ни затруднява да се съберем заедно
на вечеря или да прекараме известно време с любимите
си хора. Вероятно има някой неща, които детето Ви обича
да прави заедно с Вас. Бихте могли да станете сутрин
по-рано за да закусите заедно с детето или да оставите
неизмитите съдове за по-късно, за си направите семейна
разходка в парка. Деца, които не получават вниманието,
което изискват от своите родители често действат или
се чувстват зле, защото по този начин те биват забелязвани.

Много родители трудно могат да отделят редовно време,
което да посветят изцяло на детето си. Например, кажете
на вашето дете, че събота е специалният му ден с мама(татко)
и му позволете да определи как ще прекарате Вашето време.
Търсете необичайни начини за да осъществите контакт
с детето си - сложете бележка или нещо специално в неговата
кутия за закуска.
Юношите оставят впечатление, че
нямат нужда от специалното внимание на родителите си,
за разлика от по-малките деца. Поради малкото възможности,
които имат родителите и тиинейджъри за пълноценно общуване
помежду си, би трябвало родителите да са "под ръка",
когато техният тиинейджър прояви желание за разговор
или участие в дейностите на семейството. Съвместните
посещения на концерти, игри или други събития показва
загрижеността Ви към неговите интереси и Ви дава възможност
да научавате важните за него и приятелите му неща.
Не
се чувствайте виновен, ако сте работещ родител. Понякога
важни са и малките неща, които правите заедно с Вашето
дете - пуканки, разходка в парка, игра на карти, пазаруването
в близкия магазин - неща, които то после ще си спомня.

5. Бъдете добър модел за подражание.
Децата
се учат на поведение, като гледат Вас и начинът Ви на
държание, реакции. Колкото по-малки са те, толкова повече
реплики взимат от Вас. Преди да реагирате бурно в дадена
ситуация, помислете за това, как искате да се държи
детето, когато е ядосано. Никога не забравяйте, че вие
сте постоянно наблюдавани от детето. Проучванията показват,
че деца, които са удряни, обикновено имат кумир на агресия
вкъщи.
Моделирайте чертите, които искате да култивирате
във Вашето дете: почит, приветливост, честност, доброта,
толерантност. Правете добро за другите хора, без да
очаквате възнаграждение. Изказвайте благодарности и
правете комплименти. Преди всичко, отнасяйте се към
своите деца по начина, по който очаквате другите хора
да се отнасят към Вас.
6. Направете комуникацията свой приоритет.
Вие
не можете да очаквате децата да правят всичко, просто
защото вие, родителят, " казвате така." Децата
искат и заслужават обяснения, толкова, колкото и възрастните.
Ако ние не отделяме време да обясняваме, децата ще започват
да се чудят за нашите мотиви и дали те имат каквото
и да било основание. Родителите, които обясняват и разискват
с децата си, им позволяват да ги разберат и ги възпитават
без да осъждат и упрекват.
Направете очакванията
си ясни. Ако има някакъв проблем, обяснете на Вашето
по-голямо дете как се чувствате и го помолете да вземе
участие в разрешаването на ситуацията заедно с Вас.
Правете предложения и му предоставете възможност за
избор. Бъдем също така отворени към неговите предложения.
Преговаряйте с него. Деца, които участвуват във вземането
на решения, са по мотивирани да ги осъществяват.
7. Бъдете гъвкави и склонни да нагаждате стила
си на възпитание
В случай, че често се чувствате
"разочаровани" от поведението на Вашето дете,
това би могло да се дължи на нереалистичните Ви очаквания
към него. Родители, които се отнасят към уменията на
детето по следния начин: "Той(тя) трябваше вече
да се е научил(а) да използва гърне!", биха могли
да потърсят повече информация относно развитието на
детето в съответната възраст, да обменят опит с други
родители или да потърсят помощ от специалисти в дадената
област.
Околната среда на Вашето дете оказва въздействие
върху неговото поведение, и вие бихте могли да моделирате
желаното поведение, чрез промяна на околната среда.
В случай, че Вие се улавяте да казвате постоянно "Не!",
то вероятно Вашето 2 годишно дете ще търси пътища да
преструктурира своята обкръжаваща среда така, че по-малко
неща да са граница на отстъпката му. Бихте могли да
направите средата му изискваща по-малко "Не-та".
Това ще доведе до незначителни провали и за двама Ви.

Както Вашето дете се променя, така и Вие постепенно
ще трябва да променяте стил си на отглеждане. Това,
което работи успешно сега, вероятно няма да е решение
след една или две години.
Тиинейджърите имат склонност
да се грижат по-малко за родителите си и повече за връстници
си. Продължавайте да предоставяте насока, окуражаване
и подходяща дисциплина за това Вашето дете да придобива
повече независимост и самостоятелност. Използвайте всеки
наличен момент за заздравяване на връзката с детето
си!
8. Покажете, че Вашата любов е безусловна.
Като
родител, вие сте отговорени за възпитанието и обучението
на Вашето дете. Начинът по който вие изразявате корекциите
на поведението му, би трябвало да е съобразена с начинът,
по който то ще ги получи и разбере. Когато вие трябва
да коригирате поведението на Вашето дете, избягвайте
да му приписвате качества, които не притежава, критикуване,
или намиране на дефект, които подкопават самоуважението
му. Вместо това, стремете се да насърчавате дори кога
дисциплинирате Вашето дете. Уверете се, че то знае,
че въпреки Вашите изисквания и очакванията към него
да се държи по-добре, вие го обичате безрезервно и безпрекословно.

9. Бъдете наясно относно собствените си нужди
и ограничения като родител.
Възпитавайки само
детето си има вероятност да се превърнете в непълноценен
родител. Вие имате сили, но и слабости като водач на
семейството. Наблюдавайте се и разберете кои са Вашите
слаби страни. Заречете се да работите върху вашите слабости
- "Аз също трябва да отговарям на изискваната от
мен дисциплина". Опитайте се да имате реалистични
очаквания към самите себе си, към Вашият съпруг и деца.
Вие не трябва да имате всички отговори във всяка една
ситуация - прощавайте си и бъдете снизходителни. Фокусирайте
се върху областите, които имат нужда от най-много внимание,
вместо да се опитвате да адресирате веднага всичко до
всички. Признавайте своите слабости, грешки и умора.
Отделете си време за почивка, за да правите неща, които
ще Ви направят щастливи като човек (или като двойка).
Нуждата от това, да се фокусирате върху собствените
си нужди, не Ви прави егоисти. Това просто правило би
трябвало да имате предвид, защото по този начин Вие
се грижете за собственото си благополучие, което е друга
важна стойност от образа Ви на модел за Вашите деца.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question За разглезването

Писане by mamazavinagi on Съб 19 Юли 2008, 12:49

Ако нося бебето си често, няма ли да го разглезя?

През цялата история на човечеството майките са знаели нещо, което проучванията сега
потвърждават:

бебетата са най-щастливи, най-здрави и най-умни, когато са в близък контакт
с майка си.


Спящи или будни, щастливи или тъжни, бебетата обичат да усещат топлата прегръдка
на майка си.

Проучванията показват, че бебетата растат по-бързо и изучават света с по-голяма
готовност, когато са с майка си
. Когато бебето е с вас, то вижда и научава много повече за всекидневния живот,
отколкото когато лежи в креватчето си. Тогава бебетата плачат по-малко и по този начин изразходват по-малко енергия.

Проучванията показват, че бебета, които са носени от майките си само по три часа
на ден плачат два пъти по-малко
от бебетата, които изобщо не са носени. Новородените спят много по-дълбоко, когато
ги носите до тялото си. За да можете в същото време да вършите работата си, можете да носите бебето в кенгуро или друго
приспособление за носене (вече и на нашия пазар има по-голямо разнообразие).

Това е логично, като се вземе предвид, че през цялата бременност бебето е усещало
майка си, чувало е биенето на сърцето й, свикнало е с гласа й.

Нелогично е да се очаква, че след раждането бебето изведнъж ще се откаже от всичко
това, което е било естествената му среда, и ще заживее свой живот в креватчето си.


Затова, когато бебето ви плаче, но се успокоява, след като го гушнете, това
не е признак, че то се глези
– то просто има нужда да ви усети отново, както винаги ви е усещало.

Особена полза от това имат недоносените бебета. Добре е ако може да им бъде осигурен
контакт кожа-до кожа с вас. Опитът на La Leche League показва, че

бебетата, гледани по този начин, се чувстват по-сигурни и, противно на общоприетото
мнение, израстват по-независими.


Те научават, че светът е приятелски настроен към тях, научават се да вярват на хората,
знаят, че когато имат нужда от нещо, дори само от прегръдка, е достатъчно просто да повикат майка си и тя ще дойде. Тези
ранни чувства на любов, сигурност и уважение ще се запечатат в съзнанието на бебето и ще бъдат основата на това, което
детето ще търси в отношенията си дори в зряла възраст.
И всичко започва с вас!

Честото кърмене пък не само ще ви осигури достатъчно кърма, но и ще успокоява
бебето, ще облекчава болките му, когато има такива, или просто ще му осигури достатъчно контакт
, от който то се
нуждае. Устата на бебето е най-чувствителната част от тялото му, а сукането му е толкова приятно! Затова не
гледайте часовника, а бебето си – то може да е жадно, да има нужда от една “бърза закуска”, или да е гладно и да иска да се
нахрани добре.

Внимавайте, ако използвате биберонка! Тя помага в някои случаи, но при някои
бебета може да причини объркване
заради разликите между нея и гърдата.

За кърменето през нощта

Вероятно много близки и приятели са ви казвали, че ако кърмите бебето си всеки път,
когато заплаче през нощта, ще го разглезите. У нас е широко разпростарнено мнението, че бебето трябва да спи през нощта,
или ако се събуди, да му се дава само водичка.

Това е напълно погрешно и може дори да навреди на бебето ви. Не
забравйте, че бебето ви расте непрекъснато – в началото с 1 мм на ден! То има нужда от много по-чести
хранения от нас – и поради факта, че кърмата се смила много бързо (1 до 2 часа, в зависимост от метаболизма на бебето).
Имайте предвид, че новороденото поема около 1/3 от храната си по време на нощните кърмения.

Помислете и за още неща: Как бихте се почувствали вие, ако някои ваш близък знае, че
плачете, но не идва да види, дали всичко е наред, и да ви прегърне и успокои? Когато отговаряте на плача му, бебето
усеща вниманието ви и се чувства уверено, че е достатъчно само да ви “повика”, когато има нужда от вас, и вие ще дойдете!

Не му отказвайте вашата близост!

За да се справите по-лесно с нощното кърмене, можте да сложите креватчето на бебето
близо до вашето легло и да взимате бебето във вашето легло за нощните кърмения. Може дори да оставите бебето да спи при
вас!

Защо са важни носенето на бебето и контактът кожа-до-кожа?

Носенето на бебето е особено полезно за преждевременно родените бебета.
Когато бебето ви вече не е в кувьоз, носете го и му осигурете контакт с вашата кожа за няколко часа през деня. Това означава,
че бебето е в кенгуро, сгушено между гърдите ви, “облечено” само с памперс. Ако е студено или се притеснявате бебето да не
настине, може да увиете себе си и него с по-дебела дреха или одеяло. По този начин бебето ще се чувства отново като в
утробата ви, ще усеща познатата миризма, дъха ви и ще чува познатото биене на сърцето ви. Това ще му действа успокояващо и
ще подпомага растежа е развитието му. Така може бебето да започне да търси гърдата ви и да засуче за първи път!
Бащата също може да носи бебето по този начин.

Проучванията показват, че носенето на бебето по този начин помага за
запазването на телесната му температура.
Температурата на кожата на гърдите ви ще се покачва, докато бебето ви се
затопли, после отново ще се понижи, за да поддържа точната температура, необходима на бебето – при това, без вие да го
усетите!

Докосвайте и говорете на бебето си толкова често, колкото можете. Хранете го и сменяйте
памперсите му. Нека бебето ви е в постоянен контакт с вас!

По данни на
La Leche League
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question 10 техники за наказание

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Юли 2008, 00:41

10 техники за наказание

Д-р Сиърс и съпругата му имат 8 деца. Препоръките им са резултат от техния
опит.



1. Прекарвайте много време с детето си. Основният принцип за наказание
е: прекарвайте много време с детето си. Когато то се държи зле или не слуша, позитивното отношение на родителя се прекратява
за кратък период от време чрез наказание. По този начин детето се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства
зле, когато не слуша. След като направи връзката между доброто поведение и добрите чувства, детето вече има мотивация да се
държи добре. НО за да действа наказанието, детето има нужда да прекарва много време с родителите си.

2. Подгответе детето. Детето трябва да направи връзката между лошото
поведение и наказанието. До 18-месечна възраст, не наказвайте, а когато детето може да направи нещо опасно, привлечете
вниманието му към нещо друго, разсейвайте го. Например, бебето пълзи към шнура на лампата, вие го взимате и го отнасяте в
другия край на стаята или сядате между него и лампата. Когато го направите няколко пъти, бебето ще разбере, че има неща,
които не трябва да пипа.

След 18-месечна възраст нещата стоят по друг начин. Сега не само пречите на бебето да
направи беля, но можете и да намерите място за наказание, например някой стол. За предпочитане е наказанието да е да поседи
известно време в скута ви или до вас, ако столът е прекалено плашещ за бебето; НО тогава съществува рискът, бебето да разбере,
че по този начин ще го гушкате често. Можете да избегнете това, като гушкате и носите по-често детето си, когато е послушно.
Което ни връща кам точка 1.

Към 2-годишна възраст децата вече разбират, какво им говорите. Когато има кажете, че
ако не слушат, ще ги накажете, те знаят, че това означава да седят определено време на стола (или в кошарата, бел. пр). Те
приемат наказанието като прекъсване на дейността им, като нещо, наложено от родителите им като следствие от техните действия.
Колкото по-голямо е детето, толкова по-подробно можете да му обясните.

Наказание, когато сте навън – Можете да накажете детето и когато не
сте вкъщи. Можете например да го накарате да седне на някоя пейка в търговския център, в някое скучно ъгълче, до някое дърво
в парка или в колата. Сложете детето на задната седалка, докато вие се разхождате пред колата за около 5 минути. НО никога
не изпускайте детето от поглед!

3. Нека наказанието да бъде кратко. Заведете детето на мястото, на
което ще стои наказано, веднага след провинението му. Ясен и обоснован с факти подход може да ви спести много протести. Тъй
като сте обяснили, какви ще са последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявяте или да се извинявате.Ако
детето усети, че сте несигурни, ще протестира повече. Избягвайте да крещите: 'Хиляди пъти ти казах 'не'! Сега си отивай в
стаята и да не си излязъл, докато не ти разреша!' Такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не
помага за промяна в поведението на детето. Нека наказанието да е кратко – примерно, по една минута за всяка година на детето
(напр. за дете на 4 години – 4 минути). При по-големи деца може наказанието да варира в зависимост от провинението.

4. Пазете тишина по време на наказанието. Пазете тишина. Сега не е
времето, детето ви да пищи или вие да му четете морал. Ако има поука, която искате да обясните на детето си, запазете я за
по-късно, когато детето ще ви изслуша и ще я приеме.

5. Вие отчитайте времето. 'Две минути' не означава нищо за дете под 3
години. Таймерът на печката или часовник например ще направят по-силно впечаткение на детето и ще ви помогнат да прецените
времето. Когато се чуе звънът, значи просто времето е изтекло. Нека детето да реши, какво да прави от тук нататък. То може
още да мисли върху поведението си. Не е необходимо да му казвате 'Наказанието ти свърши'. То само ще разбере.

6. Изберете подходящото място. За малко дете можете да използвате
легло или малко столче. Имайте предвид обаче, че детето не трябва да се слага на това място, когато не е наказано.
Децата разбират, че това е място за наказание и не искат да стоят на него, когато не се налага. За по-голямо дете можете да
го накажете в стаята му или да му вземете любима играчка за кратко време. Ако сте извън къщи, използвайте всяко място, което
отдалечава детето от 'местопрестъплението'.Често това, което прави впечатление на детето, е че го отвеждате от мястото, на
което е направило белята, а не това, къде го отвеждате или колко дълго е наказанието. Важно е едниствено това, мястото на
наказание да е скучно.

7. Какво да правите, ако детето откаже да стои или седи наказано?
Стойте с него и, ако трябва, го слагайте да сяда отново и отново. Нека да разбере, че това е наказанието му. Ако наказанието
не е дълго и вие не сте ядосани, няма да има причина, детето да протестира. Ако детето пищи или вика, оставете го наказано,
докато млъкне. За да избегнете прекалено негативното възприемане на наказанието, можете да кажете на детето: 'Имаш нужда от
малко време на спокойствие' или 'време за размисъл', или използвайте името на детето: 'време за Лорън'.

За да обясните на по-голямото дете, какво означава наказанието, можете да използвате
например баскетболен мач по телевизията: 'Виждаш ли, какво прави треньорът, когато отборът се разпада? Иска тайм-аут, което
позволява на играчите да отдъхнат и да помислят, как да играят по-добре.' (На английски език думата за наказание е тайм-аут
(time-out)-бел.пр.)

Всичко това може и да звучи логично, но не забравяйте, че до към 6-годишна възраст
децата не могат да мислят много логично. Обяснете на детето, че сега е време за наказанието, каквото и да прави. При дете
над 5 години, добавете време за съпротивата: 'Още 5 минути заради протестите ти'. Ако детето продължава да протестира,
наложете забрана на някои от любимите му неща – например, да не гледа телевизия до края на деня или на седмицата. Дайте му
възможност за избор: 'Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш до края на деня'.

8. Наказание за размисъл. Наказанието дава възможност на детето ви да
помосли върху стореното, а на вас дава възможност да се успокоите и да помислите върху по-нататъшната си стратегия. Доакто
детето ви е наказано, помислете, дали провинението му е малко и не е необходимо допълнително възпитаване, или е значително и
трябва да се вземе под внимание. Ако е значително (например, наранило е друго дете), кажете на детето нещо от сорта на:
'Искам да помислиш за това, което направи. Ти как би се почувствал, ако твоят приятел те нарани?' Много деца не знаят, какво
да правят по време на наказанието. Така детето ще има върху какво да помисли, докато е наказано. Най-трайно впечатление се
постига, когато детето само разбере, какви са последствията от действията му. Това вече е самодисциплина.

Наказнието (time-out=време 'навън', почивка) може да е времето за почивка за майката.
Можете да оставите децата, когато сте сигурни, че са в напълно обезопасена стая и нищо не може да им се случи, и вие да си
дадете време за почивка.. Понякога детето е шумно и палаво, въпреки че играете с него и му обръщате достатъчно внимание.
Тогава му кажете, че имате нужда от почивка, че поведението му ви пречи, и се нуждаете от тишина и спокойствие. Това помага
на децата да се научат да уважават правото на другите на спокойствие. Дори опитните родители, свикнали с шума, имат нужда от
почивка!

9. Освежете атмосферата. След като наказанието свърши, значи всичко е
свършило. Детето и понесло наказанието си и сега денят продължава. Кажете му, че очаквате от него вече да се държи добре.
Можете да започнете нова игра с детето.

10. Родителите като рефери. Малките деца често много се вълнуват от
играта си. Когато има много деца и много играчки в сравнително малко пространство, играта понякога излиза от контрол. Ако
видите, че играта загрубява, прекъснете я, преди да излезе от контрол. Махнете някои от играчките, разделете децата или
променете вида активност. Може би е време да седнете с децата и да им прочетете приказка.

Когато в една стая има много деца, често е трудно да разберете, кой е причината за
лудориите. Понякога просто трябва да разделите всички, да ги сложите да седнат на столове покрай стените на стаята и да ги
накарате да си починат 5 минути, преди да започнат да играят пак. Понякога се налага дори да седят в различни стаи. Макар
децата рядко да го признават, те се радват, когато родителите им ги спасяват от самите тях.

Основната цел на наказанието е да прекрати нежеланото поведение. То дава възможност на
родителите и н по-голямото дете да помислят върху случилото се. По-голямото дете не трябва да приема наказанието като присъда,
а да се научи, че по този начин визстановява самоконтрола си. Наказанието дава време на родителите да не се държат зле с
детето си в пристъп на ярост, а да се успокоят и да обмислят следващия си ход.. НО наказанието трябва да се използва за
оформяне поведението на детето, а не за унижение. Нека детето да види, че по този начин няма да може да привлича вниманието
на другите към себе си и да знае, какви ще са последствията, ако не слуша.

Превод от
www.AskDrSears.com
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question ЛЮБОВТА Е ЗАРАЗИТЕЛНА, ОМРАЗАТА СЪЩО

Писане by mamazavinagi on Вто 29 Юли 2008, 13:18

Сигурно много пъти сте се запитвали как става така, че някои деца израстват
като обичливи, слънчеви създания, а други цял живот остават в плен на
вътрешните си терзания. Ако приемем, че в сексуалните отношения
най-важна е способността да обичаш, то естествено въпросът как да
развием у нашия мачуган този дар божи е първото, с което трябва да
започнем в т.н. сексуално образование.


Науката а и ежедневния опит на всеки от нас недвусмислено показват, че любовта
и омразата не идват от небитието. Те се предават от поколение на
поколение като своеобразен емоционално-генетичен код. Разликата с
биологичната наследственост обаче е тази, че ние можем съзнателно да
променяме този код ако съумеем да заредим децата си с повече обич и им
спестим някои от преодолимите горчилки.


В съвременната психология все по-голямо значение се отдава на т.н. базисно самочувствие и самооценка,
което се формира у детето. По-просто казано това е усещането, което има
всяко малко същество за това до колко то е ценно и значимо. Едно дете
не разполага с друга възможност да разбере това, освен от отношението
на най-близките му хора към него. Ако то чувства тяхната безусловна
обич и приемане, ако се радва на спонтанните им ласки и близост,
естествено у него се изгражда убеждението, че е добро дете. Обратно у
малчугана, който постоянно е пренебрегван или малтретиран, неусетно
покълва съмнението - "сигурно аз съм лошо дете щом другите се
отнасят зле към мен". Тази нагласа може да се затвърди и от забележки,
които вместо да санкционират определено поведение като неприемливо,
слагат етикет върху детето въобще. Сами направете разлика между
репликите - "това което правиш не е хубаво" и "ти си лошо
дете щом правиш така". Става дума, че когато момиченцето или момченцето
бъдат научени да се възприемат като "лоши", те съответно и започват да
се държат като лоши деца. Естествено не винаги влизането в тази роля
става безропотно. Известно време е възможна съпротива и опити да се
убедят възрастните, че не са прави. В крайна сметка обаче
най-убедителни са емоционалните аргументи и ако детето системно е
лишено от топлота и приемане, то може да изгради деформирано отношение към собствената си личност.


Твърди се, че отношението към другите започва от отношението към себе си. В
този смисъл човек трудно може да обича другите ако не обича достатъчно
себе си. Също толкова трудно е да се грижиш истински за себе си, да
имаш мотив да се развиваш, ако не изпитваш безусловна обич към
собствената си персона. Затова е толкова важно у детето от най-ранна
възраст да се изгражда висока самооценка и чувство са собствено
достойнство и значимост. Когато спонтанно и ежедневно
изразяваме нашата обич към детето ние го зареждаме с потенциала да
обича, без който то не би могло да изгражда пълноценни интимни
отношения като възрастен.


За съжаление насилието и омразата посяват отровни кълнове в детската душа.
Малтретираното дете има нужда да се освободи от поетата агресия. То
разполага с две възможности - или да я насочи към себе си, като развие
депресивна симптоматика, или да я изрази спрямо другите,
идентифицирайки се с агресора. Опитът показва, че повечето деца
реагират по втория начин. Преживяното насилие, омраза и пренебрежение
не изчезват. Те се натрупват в емоционалната памет на страдащото дете и
го превръщат в евентуален бъдещ агресор. Много хора, които имат
проблеми с интимните отношения в зряла възраст могат да установят, че
затрудненията им идват от детството когато вместо любов, в душите им е
наслоено отхвърляне и пренебрежение. За да ги преодолее детето всячески
започва да се стреми към обичта и вниманието на родителите. Забелязва,
че когато е болно или създава тревоги, това го прави център на внимание
и не след дълго този модел за спечелване на родителското внимание може
трайно да се фиксира.


Непосредствено свързано с добрата самооценка на детето е и чувството му за базисно доверие към другите. То
се формира буквално от първите дни, когато безпомощното бебе усеща, че
посланията му за грижа и помощ са своевременно възприети от възрастните
и то е в сигурни ръце. Тогава светът се превръща в едно уютно място,
където винаги можеш да разчита на грижи и внимание. Ако това обаче не
се случи, малкият човек остава парализиран от страха, тревогата и
чувството за тотална несигурност. Тези преживявания не само деформират
емоционалния строй, но не рядко пораждат и сериозни болестни изменения.


Естествено недоверието към другите е една от най-сериозните пречки при изграждане
на интимните отношения в зряла възраст. Такива хора постоянно са
подозрителни към половинките си, непрекъснато очакват да бъдат
предадени или измамени от тях, а понякога и сами провокират подобно
поведение.


Възниква въпросът как да направим така, че да дарим децата си с повече обич и внимание. Ясно това не се постига само с добри намерения и пожелания, а идва като резултат от добре премислените ни избори.

Може би първото условие детето да е обичано е то да бъде желано
и от двамата родители. Една нежелана бременност поставя партньорите в
изключително стресова ситуация, поражда противоречиви чувства, които се
пренасят върху малкото създание, което се появява на бял свят без да
подозира, че с това създава куп неприятности на създателите си. Те са
разкъсвани между инстинктивния си импулс да го посрещнат с обич и
тягостното приемане на хилядите лишения и компромиси, които трябва да
направят заради него. Чувството за собствена вина или упрека към
партньора, който е допуснал грешката, могат да се проектират върху нищо
не подозиращото дете. Когато към това се прибави и емоционалната
неподготвеност за родителство, особено в съчетание с лошите битови
условия за отглеждане на бебето, естествено е то да бъде закърмено не с
обич, а с тревожност, потиснатост и агресивност.


Недопустимо е в днешното време на високоефективни и напълно безвредни
противозачатъчни средства толкова много деца да се раждат нежелани.


Случва се така, че дори и желано, детето може да се появи в момент, когато
родителите му не са в състояние да му осигурят оптимални грижи и
внимание. Години наред у нас се лансираше идеята за предимствата на
ранното родителство. Поддържаха я главно акушер-гинеколозите, които
постоянно изтъкваха биологичните предимства на това една жена да роди
преди тридесет годишната си възраст. Дори и днес, при това в
най-реномирани АГ клиники в София, все още може да чуете колеги които
продължават да етикетират родилките над тридесет като "възрастни
първескини". Като оставим настрана стигматизиращия ефект на подобни
коментари /които между другото са и много спорни/, струва си да
проумеем, че родителството е не само биологична, но преди всичко
социално-психологична роля. За да се справи успешно с нея всеки от нас
трябва предварително да е постигнал няколко важни неща в живота си.




Първото сред тях е да е финансово и социално самостоятелен,
да е способен сам да се грижи за себе си. Човек, което не може да се
издържа, много трудно би бил добър родител, колкото и да е огромно
желанието му за това.


Второто условие е свързано с изграждането на стабилна емоционална среда,
в която се очаква да се появи детето. Двойка, която все още не е наясно
с отношенията си не би следвало да приема предизвикателството на
родителството.


Третото условие засяга възможността човек да посвети една значителна част от времето си за неотменимите грижи, които изисква детето.
Това предполага професионалното развитие и кариерата така да се
планират и съгласуват между родителите, че при всички положения детето
да не бъде лишавано от вниманието им. В много западноевропейски страни
жената напълно преустановява трудовата си активност когато стане майка,
като основната финансова отговорност за съществуването на семейството
се поема от мъжа. Съществуват и други модели на трудова ангажираност,
при които майката може да продължи професионалното си развитие след
няколко годишен период на прекъсване поради грижа за малките си деца.
Много често в тези случаи се предпочита трудова ангажираност на жената
да е с ограничено работно време, което не лишава майката от
възможността да се грижи пълноценно за децата си.


У нас като че ли все още доминира социалистическият модел на родилство, в който децата се отглеждат "между другото".
Той обаче става все по-неадекватен поради явното абдикиране на
държавата и "обществото" от ролите им на фактор в отглеждането на
новото поколение. Единственото, което все още крепи този модел е
мобилизирането на пенсионираните баби и дядовци. Този вариант обаче е
миниран с много други проблеми, които могат да усложнят излишно живота
на т.н. нуклеарно семейство.


Изправени сме очевидно пред предизвикателството да направим така, че
професионалното ни и личностно развитие да не става за сметка на
емоционалния дефицит, който ще трябва да понесат децата ни. Ако искаме
те да израснат като пълноценни хора, способни да обичат и себе си и
другите, за нищо на света не трябва да ги лишаваме от нашата обич.



д-р Румен Бостанджиев,
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 6 1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите