Възпитанието на децата-как,кое?

Страница 5 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Go down

question Битото дете развива в бъдеще рисково поведение

Писане by mamazavinagi on Пон 06 Апр 2009, 20:35

Ново изследване показва, че децата, които ядат бой, може да израстнат като агресивни хора и нерядко със сексуални проблеми.



Мненията на родителите по този въпрос се различават.

Някои смятат, че понякога е полезно да плеснеш детето, а други са убедени, че това е обидно насилие.


Последиците от боя се изследват отдавна и последното откритие,
представено на Американската психологическа асоциация, се очаква да
разпали нови дебати, се казва в публикация на сп. Нюзуик.



В новия си труд Мюри Строс от университета в Ню Хемпшър твърди, че
децата, които са били бити от родителите си, са с увеличен риск от
проблеми в секса в зрялата си възраст.
Позовавайки се и на предишните си проучвания, той стига до
извода, че младежите, които като деца са били бити, са по-склонни към
изнасилване, към рисков или мазохистичен секс.

Новото изследване има недостатъка на всички предишни, тъй като при
тях не може да се приложи методът, с който се проучва действието на
определени лекарства. Не е възможно да се разделят деца на две групи и
едната да се подложи на физическо наказание, а другата да се пощади и
след това поведението на двете групи да се наблюдава 10 или 20 години.
При тези проучвания се разчита на спомените от детството и затова
не може да се докажат абсолютно точно причините и последиците.
Елизабет Гършоф от университета в Мичигън потвърждава изводите на
Строс. Тя също е стигнала до извода, че колкото повече се бият децата,
толкова по-агресивни и по-склонни към престъпно и рисково поведение
стават. Урокът, който тези деца научават, е, че ако си по-силен, можеш
да получиш желаното. И също, че понякога в отношенията с хора, които
обичаш, има болка и страх.

Гършоф посочва, че ако наплескаш едно дете, можеш да постигнеш
само временен резултат, но не и да промениш поведението му дългосрочно.


Не всички учени обаче са съгласни с тези схващания. Робърт
Ларзелиър от университета в Оклахома например смята, че понякога да се
плеснат по дупето децата между 2 и 6-годишна възраст е полезно.
Това обаче трябва да е съвсем леко, родителят да не е изпуснал
нервите си и да е съпроводено с обяснение. При тези условия, казва
Ларзелиър, е доказано, че наказанието има ефект.

Той посочва, че твърде често изследователите не правят разлика
между тежкия побой и няколкото потупвания по задните части. Неговият
извод е, че второто не вреди повече от други начини на въздействие.

Важното е родителите да знаят границата между подходящото и неподходящото наказание.


Учени като Мюри Строс обаче настояват, че на децата не бива да се посяга.

Никой не може да каже точно колко родители бият децата си, но
според едно проучване на Строс, 90% от американците са удряли децата
си.

Вярно е, казва той, че не всички те са се превърнали в агресивни
младежи и имат нарушен сексуален живот, но ние се безпокоим за тези
деца, които биха могли да станат такива.


health.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Колко е важно да четем на детето

Писане by Lindzi on Вто 11 Авг 2009, 11:55

Всеки родител иска да даде най-доброто възпитание на децата си. Да станат добри, отговорни и трудолюбиви хора. Малцина подозират, че най-простичкият и остарял начин – да четем на детето си, може да се окаже съвършено важен.
Разлистването на нова книжка с картинки е интересно за детето още от най-ранна възраст. То с интерес наблюдава рисунките и слуша историите, които се разказват, дори да не ги разбира напълно. Ако обаче родителите изгубят интерес към това да четат на децата си и самите деца забравят бързо, че това е интересно занимание за тях и спират да се вълнуват, като отправят интереса си в друга посока.

Изследвания,
направени от американски психолози и педиатри, още през 80те години на 20ти века, са категорични, че редовното четене на децата повишава интереса им книгите и науката, прави ги любознателни. Макар че не разбират всичко докато са малки, с времето децата започват да попиват историите от книгите, да ги осъзнават и да рисуват приказни продължения на чутите истории. У детето се заражда желанието да започне и то да се учи да чете. Ражда се любовта към книгата, която ще остане за цял живот.

Създайте си навик да четете на вашето дете поне по петнайсет минути на ден, съветват
специалистите.
Най-добре е този ритуал да става вечер преди лягане. Четете му увлекателно, спирайте на места и го приканвайте то да каже как си представя продължението, научете го да преразказва любимите си истории. Може обаче да използвате всеки свободен момент да четете на детето си, когато сте с него. Другите членове на семейството – таткото, братя, сестра, баби, дядовци, също може да бъдат завлечени в това занимание.

Започнете с този ритуал малко след раждането на детето.
Макар че е все още бебе, то започва да свиква с топлината на майчиното четене и се привързва към него. Продължете да четете всекидневно на детето си, дори след като вече самото то се е научило. За него усещането е съвсем различно. Съхранявайте колкото се може повече книги у дома и купувайте нови при първа възможност. Компютърът не бива да замества четенето на книжна книга, въпреки всичките удобства, които ни предлага.

Изследванията показват, че децата, които са отраснали с четенето на родителите им, стават по-ученолюбиви, чувствителни и проницателни. Те извличат поуката от книгите и подсъзнателно ги прилагат в реалния живот. Стават по-мъдри и съобразителни хора. Любовта към книгите развива въображението, изобретателността и креативността. Развива се общата им култура още от съвсем рано. Не се „страхуват“ от учебниците и показват по-добри резултати в училище.

Книгата е прозорец към света. Не оставяйте детето си на случайността. Четете му често, постоянно, увлекателно. Любовта към книгата се възпитава, рядко се създава случайно.

rozali.com
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Шамаросвате ли детето си?

Писане by Lindzi on Пон 14 Сеп 2009, 15:18

Шамаросвате ли детето си?

Шамарът години наред е бил метод за възпитание на децата. Съвременните възпитателни методи обаче показват, че удрянето на шамар на детето е грешен, безполезен и вреден начин да наложим волята си над нашия наследник.
Статистиката сочи, че 70% от децата в България са удряни системно у дома. Тази цифра е колкото стряскаща, толкова и съмнителна. Тя обаче ни кара да се замислим кога и дали изобщо е редно да удряме шамари на детето си.

Съвременните психолози твърдят, че всички методи за възпитание, които причиняват болка на детето са неприемливи, дори детето да е хиперактивно и много палаво. Според повечето възпитатели удрянето на подрастващите трябва да остане в историята. Към него прибягват само родители, неспособни да възпитават децата си по друг начин и които нямат търпение и постоянство да му създадат правилни навици. Родителите, които са били шамаросвани от техните родители, обикновено прилагат това и на децата си.
Факт, който психолозите считат за неоспорим. Ако вашите родители често са ви пошляпвали, вие ще правите същото с децата си, дори да не сте го планували като метод за възпитание.

Методите за възпитание задължително трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето.
Ако детето е твърде малко, то няма да разбере защо получава шамарите от майка си и освен да се травмира, няма да има друг резултат от драмата, която ще разиграете. С навлизането на детето в тийнейджърска възраст опитите за шамари, колкото и да се безобидни, трябва да спрат. По-голямото дете преживява по-трудно шамар от родителите си и е възможно отношенията ви да се развалят за дълго време, особено когато пубертетът е разбушувал хормоните му.

Важно е също къде шамаросвате детето – по лицето, дупето, гръбчето. Позволени са единствено леките шамарчета по дупето, когато детето е направило нещо лошо и не е чуло какво са казали родителите му. Удрянето на шамар по лицето е забранено, тъй като причинява болка на детето и го кара да се чувства унизено.
Освен това детето може да започне да изпитва страх от родителите си, ако удрянето на шамари е било повече от еднократен инцидент. Не искате детето ви да примигва с очи и да се стряска, само когато ви чуе да повишите тон и ви види да си вдигате ръката, нали?

Истеричен скандал, придружен от удряне на шамар е сигурен начин да уплашите и травмирате детето си. Много родители, почувствали се крайно изнервени и напрегнати от куп странични проблеми, не успяват да се сдържат и изливат цялото си напрежение върху
детето, когато то направи нещо нередно. Това е ужасна грешка и ваша основна цел е да я избягвате. В момента, в който станете родители, трябва да забравите за грубостите и агресивността си, защото рискувате да провалите възпитанието на наследника си и да го превърнете в истерично или подтиснато дете.

Удрянето на шамарче по дупето прилагайте само в краен случай, когато мъникът не ви е послушал, въпреки че няколко пъти сте повторили какво да направи или да не направи, или когато някоя негова постъпка е застрашила здравето или живота му (излизане на улицата, опасност да се нарани с нещо или да падне от някъде). Удрянето на шамар трябва да е само в крайни случаи и без излишно драматизиране.

Съвременните родители имаме възможността да усъвършенстваме повече възпитателните си методи, благодарение на подробна литература и различни видове специалисти. Не използвайте най-първичния и безрезултатен метод – удрянето на шамари. Детето ви може да бъде прекрасно възпитано, дори никога през живота си да не е получавало шамар.

semeistvo.rozali.com
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by id79 on Чет 03 Дек 2009, 16:25

Не мисля, че става с бой! Брат ми доста бой изяде като малък и сега не мисля че кой знае колко се повлиял то това. Мъжат ми също доста са го "Тръскали"-станало е човек от него. Но ето-и мен и брат ми се ни възпитавали еднакво, а не сме се възпитали еднакво. Всичко е много относително, така че многолеко и внимателно трябва да се пипа с възпитанието.
avatar
id79
начинаещ
начинаещ


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Cveti789 on Сря 21 Апр 2010, 15:09


Как да откажете децата от вредните навици?

Сладките бебешките навици като гризене н нокти и бъркане в носа могат да се превърнат във вредни, ако не отучите рано детето от тях. А най-удачният начин да откажете детето от вредните навици е като ги замените с полезни.

За да не рискувате вашето дете след време да се превърне в една от онези жени, които си гризят ноктите или един от онези мъже, които си бъркат в носа на обществени места, е важно на време да предприемете мерки и да откажете наследника си от тези вредни навици.

Докато са малки всичко, което вършат децата е много сладко и забавно, но не трябва да ви минава и през ум да поощрявате детето си да върши всички онези маймунджулъци, които впоследствие градират и се превръщат във вредни и грозни навици, от които човек трудно се отказва.

Вредните навици първоначално възникват като инстинкт при бебета, тъй като нещо им пречи и те искат да го махнат. По тази причина започват да си бъркат в носа, смучат си палците, тъй като ги дразнят зъбките, и си гризят ноктите, когато усетят че са прекалено дълги и ги дразнят. При по-големите деца вредните навици възникват вследствие от обичайното за децата подражание. Те са склонни да правят всичко онова, което братя, сестри, родители, съученици правят, включително усвояват и вредните им навици.

  • Бъркане в носа, прозяване без ръка, чесане на слабините
Малките деца обикновено започват да си бъркат в носа без да осъзнават, че това е грозно и е особено важно да не се прави на публично място. Тъй като най-вероятно детето се е научило на този вреден навик, докато гледа вас (неговите родители) и въобще хората, които най-често са около него, трябва първо да насочите усилията си към отстраняването на техните вредни навици. След това бъдете търпеливи с детето си и му обяснете как с носна кърпичка да си решава проблема, който го дразни. Купете му ароматизирани, шарени и весели кърпички, така че шансът да предпочете да използва тях вместо пръста си да бъде по-голям. Що се отнася до прозяването без ръка и чесането на слабините, децата научават тези вредни навици предимно от бащите си, така че като за начало отучете таткото да ги прави и след това търпеливо обяснете на детето си кое е правилно кое не е и как би било редно да бъде.

  • Смучене на палеца
Смученето на палеца е вреден навик, койтоима функцията да успокоява детето и да го приспива. Опитайте да приспивате детето, като го галите по косата или пък му давате други неща, които да гризе и, с които да си играе (биберон, гумени играчки, кукли). Ако не изкорените този вреден навик на време, има огромна вероятност да се разкривят зъбките на детето от честото смукане на пръстите.

  • Гризене на ноктите
Повечето деца започват да си гризят ноктите още преди да са навършили 3 години. При някои причината е, че ноктите ги дразнят, а при други вредният навик се дължи на стрес, скука или умора. Един от вариантите е да намажете ноктите на детето си с нещо, което има неприятен мирис или вкус, което да го откаже да си ги гризе. Друг вариант да откажете детето си от гризенето на ноктите, но подходящ само за момиченца, е като обещаете да детето, че ще го лакирате, но при условие да не си гризе ноктите, защото лакът е отровен. При някои по-суетни деца действа, при други не, но е важно да се опита.

  • Без бански на плажа
От край време сте оставили детето си да се разхожда голичко на плажа, но след навършване на 4-5-годишна възраст повечето родители намират за разумно да облекат детето си в бански. Някои деца с нетърпение очакват този момент, тъй като се чувстват вече по-важни, модерни и пораснали, но пък други упорито отказват банския и преди да се усетите вече са го съблякли. Това е така, защото банският дразни кожата на детето от триенето при вървене, спарва го и въобще представлява вид ограничение са детето. Опитайте да обясните на детето си нуждата от бански, защо всички носят бански и му покажете за пример някои от връстниците му, които също носят бански. След това купете на детето си бански, който е модерен, весел, шарен като детска играчка, така че детето да пожелае да го облече и да се похвали на другите деца с него.

  • Хапане и дъвчене на устните
Този навик е често нервен тик, предизвикан от някаква травмираща за детето ситуация. Може да опитате да намажете устните на детето с крем или някакъв лосион за тяло, които нямат особено хубав вкус. Когато видите детето да си гризе устните, пробвайте да го откажете като му дадете нещо друго за дъвчене или ядене.

Важно: Не бъдете агресивни към децата си, не се изнервяйте и не ги наказвайте заради вредните им навици. Най-ефикасният начин да отучите детето от вредните навици е като ги замените с други, които са добри и полезни. Според психолозите са нужни 21 дена, през които да повтаряте едно и също действие, така че то да се превърне в навик.[url=http://semeistvo.rozali.com/deteto/p12909.html]източник
avatar
Cveti789
Модератор
Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да научим детето,да се справя с разочарованието

Писане by styyni on Нед 09 Май 2010, 17:35



Научете детето ,да се справя с разочарованията
Разочарования се случват на всеки – и на големи, и на малки.
Но ние, възрастните знаем че те са неизбежна част от живота ни
и в повечето случаи ги преодоляваме успешно.
Но децата, с техния малък жизнен опит се справят много по-трудно от нас.
Детето си мисли че още в този момент срутва всичко,
абсолютно всичко и няма да може да го преживее.
И го облива коктейл от неприятни чувства: безсилие, отчаяние, безнадеждност.
Какво да направим?
Изслушвайте, подкрепяйте, изчакайте докато емоцията намали,
покажете перспектива – ето това е най-оптималния алгоритъм,
който помага да се справят с разочарованието и големи, и малки.
Освен това, всеки от нас има собствен начин да се справя сам с разочарованията,
а децата се учат от нас. Ако вие успявате, не падате духом – това е прекрасно.
Вие вече давате на детето си най-хубавия урок – как да се справите,
без да се отчайвате, да търсите и намирате изход.
Вие имате опит и е много добре, че го предавате на детето си.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Cveti789 on Сря 23 Юни 2010, 15:39

За и против възпитанието с бой?

[url=mailto://][/url]Постижимо ли е възпитанието с ласки или от боя и наказанията по-сигурни средства няма? Боят като форма на възпитание обаче не ви гарантира послушно дете, а даже напротив – боят и наказанията възпитават агресивни и проблемни“ деца.


Боят и агресията
са предпочитани средства за възпитание, но те са по-скоро израз на слабост. Отделно, колкото повече родителите възпитават децата си с бой, толкова повече децата им няма да изпълняват нарежданията им. Наказанието кара децата да наказват родителите си с инат и още по-невъзпитано държание, а боят съответно провокира агресия както към родителите, така и към околните. Ситуацията може много лесно да се опише само с една до болка позната и наистина вярна поговорка, а именно: „Каквото почукало, такова се обадило!“

Според психолози, родителите, които възпитават децата си с бой и наказания, са били възпитавани по същия начин. Това доказва, че агресията ражда агресия, което обяснява защо обществото е пълно с хулигани, престъпници и т.н. Всичко започва от родителите и от тяхното отношение към децата им.

Разбира се, прекалената доброта също не е на добре, защото така децата ще ви се качат на главата и ще бъдат ужасно глезени. Това обаче не означава да зашлевите шамар на детето си, така че да му потече кръв от носа или да го насините от бой, за да знае друг път как да се държи. Както и при много други аспекти от живота, така и при възпитанието, трябва да се търси златната среда – това да бъдете умерено строги и в същото време любящи родители.

За да възпитате добре детето си, първо трябва да спечелите уважението му към вас, но не чрез бой. Важно е да отстоявате думата си и да не изпълнявате и най-малките прищевки на детето си, само защото ви гледа с онзи влажен и искащ детски поглед. В противен случай ще го разглезите и детето ви ще живее с идеята, че всичко му е позволено. Съответно няма да изпълнява това, което му казвате и на вас съвсем естествено ще ви се прииска да го нашляпате. Ето така се започва с неправилното възпитание с бой, което не води до нищо добро и нищо градивно.

Не правете и обичайната грешка на повечето родители – таткото е добрия, мама е лошата. Когато единият родител е безкрайно снизходителен, а другият - безкрайно строг с детето, то се научава да ходи само при добрия родител, който му позволява всичко и дори е възможно да намрази родителя, който му забранява любимите неща. При подобен случай нищо чудно да възпитате агресивно и глезено дете.

Когато използвате боя като възпитание на малки деца, те обикновено не разбират причината да сте агресивни спрямо тях и не осъзнават къде са сбъркали. В този случай ефектът от боя ще бъде ред сълзи и ред сополи от страна на детето, което е неспособно да си извади поука от случилото се, а вие ще страдате от гузна съвест.
По-отрасналите деца пък съвсем ясно осъзнават причината, заради която ги биете, и въпреки това смятат вашият акт на агресия за несправедлив и в замяна решават да си ви го върнат или като направят същата пакост, или под формата на някакъв вид агресия от тяхна страна. Имаше едно предаване за бавачки, които се притичваха на помощ на майки, чиито деца се осмеляваха да ритат, шамарят и бутат собствените си родители. А родителите им отвръщаха със същото. И именно тази семейна война се превръща в един постоянен кръговрат.
avatar
Cveti789
Модератор
Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Възпитавай без да викаш

Писане by styyni on Нед 10 Окт 2010, 22:38


Трябва да си признаем, че има определени неща, с които нашите прекрасни деца могат да ни опънат нервите до краен предел – непослушание, отговаряне, различни прояви на характер – все неща, присъщи на малчуганите. Някои са така всеки ден, други само понякога, не съм чувала за такива, които никога. Повечето деца са някъде по средата. Всички деца имат добри и лоши дни, както и всички родители. Обикновено майката или таткото избухват, когато детето им не се държи според очакванията им. Много родители използват викането като форма на дисциплина, като например детето „се отговаря”, родителят кресва обратно: „Я, не ми се отговаряй!”, детето удря другарчето си – майката веднага кресва „Къде си се научил да удряш? Как не те е срам! Я веднага да се извиниш на другарчето си!”. И само не казвайте, че не сте били свидетели, ако не и участници в подобни вербални нападки.

Основната идея зад това родителско поведение е убедеността, че викането ще накара детето да спре неприемливото поведение. А спира ли го наистина? Понякога – да, в повечето случаи обаче, дете, на което се вика ежедневно, се научава да не чува и да не обръща никакво внимание на това, че някой му крещи.

Викането не е форма на възпитание
Само по себе си викането не е възпитателно, а попада в категорията „наказание”. Възпитателният тон е спокоен, уверен и учи детето посредством разговор как да общува. Защото, като родители, ние не само трябва да спрем лошото поведение на детето, но и да му обясним, да го научим защо така не бива да се прави. Важно е детето да знае, че викането идва от нашите емоции и ситуациите, в които викаме – за помощ, за да ни чуят, от страх, а понякога и от стрес. Родителите са основният модел на поведение за децата и от начина, по който ние владеем и изразяваме емоциите си, те създават своя модел на изразяване на емоция.

Понякога самото крещене предизвиква вълна от гняв в самите нас и често се чуваме да казваме неща, които никога не бихме казали на детето си в нормално състояние и така му нанасяме обида. Затова и викането прави от добри, децата да се чувстват лоши, а последствята от това са сериозни – детето става неуверено, има негативна представа за себе си, бързо се афектира – все неща, които никой родител не иска да види в един тийнейджър след време.

Червена лампа за всички родители, които са податливи към викане е, че крещенето много бързо и лесно се превръща в навик. Лош навик, който като всеки такъв, се нуждае от много самоконтрол, за да бъде изкоренен.

5 неща преди да повишите тон:

  1. Бъдете ясни в изискванията си към децата и сигурни, че отговарят на възможностите за възрастта им. Децата под 7 годишна възраст често се нуждаят от помощ докато развият навик да правят неща като да си прибират играчките, да си прибират дрехите от земята, да не си хвърлят обувките и т.н.
  2. Владейте гнева си! Колкото и да не искаме да си го признаем, проблемът понякога е в „нашия телевизор”. Не очаквайте от едно малко дете да разбере, че сте имали лош ден в работата или, че сте уморени до смърт. Поемете дълбоко въздух и просто кажете на детето си, че сте уморени, не сте в настроение и ще поговорите по-късно, когато се усетите по-добре. Най-добре си дайте 5 минути почивка преди да се вторачите в разпилените дрехи по пода.
  3. Бъдете откровени. Не крещете на детето си само защото имате главоболие. Викането няма да ви излекува, а децата имат нужда родителите да им обяснят как се чувстват, за да могат те от своя страна да ги разберат.
  4. Посрещнете първо своите нужди. Когато сте гладни и уморени, сте много по уязвими и раздразнителни. Чували ли сте българската поговорка „Гладно око лошо гледа”? Затова, с изключение на извънредни ситуации, първо хапнете, починете и оставете говоренето за накрая.
  5. Не реагирайте, а откликвайте! Абсолютно безполезно е да викате по дете, което ви досажда с въпросите си. Вместо това, погледнете го в очите, отговорете му и пренасочете вниманието му към нещо друго, с ясни и кратки изречения.

Крясъците на детската площадка!

За децата воденето на спор е един от начините на общуване, на живеене с другите. Те са начин на изява и на затвърждаване на позицията им. Но когато споровете станат постоянни – в отношенията на малчугана с другите деца, бъдете внимателни и ако е необходимо, поговорете с психолог.

Трябва ли да се намесвате в спора между деца? Когато виждате, че децата не успяват да разрешат сами конфликта и да овладеят раздразнението си, може да се намесите, но внимателно.
Ето няколко съвета на заем от френския автор Лоранс Перну:


  • Намесете се, но не с тона на децата (ако викате в спора си) – това подсилва раздразнителността им;
  • Не отсъждайте спора в полза на нито една от страниците – така опрвдавате появата му и остротата, която е придобил;
  • Не правете грешката да обвините по-голямото дете – защтото по-малкото ще възприеме това като допълнителна несправедливост;
  • Имайте предвид възрастта на децата. Когато в даден момент детето повтаря „Мое си е! Мое си е!”, нормално е то да не може да се раздели с предмета, който стиска в ръце. Тогава можете да му предложите нещо друго в замяна.
Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да накараме децата да помагат вкъщи?

Писане by pumpal21 on Сря 20 Окт 2010, 18:12

Отговорността към дома и домашните задължения може да бъде възпитана!
Всички членове на едно семейство трябва да допринасят за доброто функциониране на дома, в това число и децата. Деца, които редовно се ангажират да помагат в къщи, развиват в себе си отговорност. Постепенно, те осъзнават и приемат, че определени задължения в дома “тежат” на техните рамене и трябва да бъдат изпълнени.

Ето няколко предложения как да приучим децата да помагат в къщи:
1. Направете списък със задълженията на детето. Ако то не изпълни нещо, в никакъв случай не го правете вместо него. Детето трябва да разбере, че домашните задължения важат за всеки член от семейството.

2. Не възлагайте на детето постоянно едни и същи неща. Разнообразните задачи ще му помогнат да придобие нови умения и навици.

3. Никога не казвайте на детето, че се е справило зле. Спокойно му обяснете къде е сгрешило и му покажете как трябва да направи едно или друго, а най-добре първия път свършете работата заедно.

4. Карайте детето да върши задълженията си в дома преди да започне да играе, преди да отиде на тренировка, преди да започне футболния мач или филма по телевизора. Това ще подейства като мотивиращ фактор да се фокусира върху задачата.

5. Постарайте се да разберете какво допада повече на вашето дете, отчетете и особеностите на характера му, така че да върши охотно всичко, което му възлагате.

6. Разделяйте големите задачи на етапи. Например, ако трябва да почисти стаята си, обяснете на детето в какъв ред да извършва всички действия: първо прахосмукачка, после избърсване на пода, почистване на праха по мебелите и т.н.

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by styyni on Чет 28 Окт 2010, 22:33


Във форумите мамите постоянно дискутират за или против боя на децата им.
Повечето разсъждават разумно, когато са спокойни и, разбира се, никак не искат да си спомнят как в моменти на афект са посягали те или съпругът има на най-милото. Но никой не отрича, че идва момент, в който нещата излизат изпод контрол и накрая се случва инцидентът. С хладен разум и уталожени нерви болшинството отричат боя като средство за решаване на проблемите с непокорните деца, а още по-малко на личните проблеми на родителите, извън виното дете, което нерядко си о отнася.
Така или иначе никой не отрича на сто процента вековното разбиране, че все пак шамарите учат. Дори и най-големите противници на силовите методи признават, че чат-пат пошляпват отрочетата си. Има и такива, които никога не са посягали на детето си. От тях 15% смятат, че това е добър начин да се излезе от безизходица с хлапето, а мнозинството от анкетираните – 49 % са на мнение, че в определени случаи боят е препоръчителен или наложителен. 30% никога не си служат с този остарял метод.
В превод от латински думата дисциплина означава „някой, който учи”. Шамарът обаче не учи какво е приемливо и какво – неправилно. Детето само разбира, едни постъпки докарват шамар, а други не. Затова Макаренковците препоръчват постоянството и убеждението като алтернатива на моментното шамаросване. Препоръчва се също в началото тонът наистина да е твърд и да се каже отчетливо, че нещо е опасно. А после да се обясни убедително от какво и защо се опасява родителят. „Не!” е думичка, която може да провокира детето да направи точно обратното – да отключи детския инат и дори злоба. Затова е редно отрочето да се следи зорко и постоянно аргументирано да се поучава.
В случаите, в които трябва спешно да се поучи хлапето да не пресича безразсъдно или да не бърка в шкафчето с лекарства, особено ако е във възрастта на най-малките и „невменяемите”, може да се шляпне по дупето, но само да се привлече вниманието му към нещо сериозно.
Ако все пак детето не е научено да си поставя ясни граници и си изпуснете нервите, не е срамно да се извините и обясните защо сте посегнали. Непременно трябва да се подчертае, че боят е неприемлив според вас.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Децата копират поведението на родителите си

Писане by styyni on Нед 07 Ное 2010, 21:35

Отзивчивите родители възпитават в повечето случаи добри и внимателни
деца, смятат психолозите.
Но гени или възпитание формират все пак поведението на малкия човек?

Експертите предполагат, че да се говори за
“лоши” и “добри” гени би било невярно. Запознаването на детето с
етичните норми за поведение в обществото е било и си остава задача на родителите.
Деца, които са привикнали с прегръдки, внимание и грижа, проявяват по-голяма склонност към внимателно и грижовно поведение.
Деца, израснали в атмосфера на емоционално гладуване, не получили в
ранното си детство топлина и ласки, много често се оказват биологически
неспособни да преживяват, да проявяват състрадание. Изпитвайки към себе
си жестокост, демонстрират склонност да ударят или оскърбят плачещо дете.

avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да научим децата да мислят позитивно

Писане by styyni on Сря 10 Ное 2010, 22:17

"Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно."
Векове след раждането на тази народна мъдрост квантовата физика успява да докаже, че
мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите
агрегатни състояние на енергията. На каквато честота мислим - на същата
честота ще ни се случва мисленето.
Как точно да научим децата си на това?

Не е толкова сложно.
1. Ключът за трайното усвояване на каквото и да било в детството е
забавлението. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра.
2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да
прави. Избягвай формулировките "не пипай", "не казвай", "не прави".
Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието ни има свойството да
не чува не-то и се фиксира върху самото действие, независимо дали е
забранявано или поощрявано.
3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се
чувстваш доволен. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство
за формиране на индивидуалността му. Ако мислиш позитивно и му показваш
чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго.
4. Подскажи на детето си да си повтаря многократно серия от
самоутвърждения: аз съм умен, добър, хубав и т.н. (не "аз не съм
глупав" - подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата
глупав. Не е нужно детето да е убедено в твърденията. Количествените
натрупвания водят до качествени изменения. Само няма да усети как е
дошъл моментът, в който то вярва в тези утвърждения.
5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за
нашия мозък. Нека си представя с най-малките детайли реализираната
мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива (очи,
уши, нос, уста, кожа) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от
това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до
постигането й.
6. Дай шанс на детето си да твори.
Каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за
значимост и вяра в собствените умения и резултатност.
7. Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и
постигнатите резултати, а понякога - дори повече. Поощрявай детската
активност. Дори най-дребната.
8. Назовавай положителните му качества - децата не се раждат с готова
самооценка. Мислят се за такива, каквито има кажем, че са. Изтъквай
всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо че някои са в
миналото. Доброто самочувствие е най-сигурното средство за изкореняване
на негативните мисли. Човекът с висока самооценка е добронамерен към
другите и възприема и тях като такива. Този - с лоша самооценка - е
враждебен към света и чувства и света такъв. Самоувереният човек
по-често поема инициатива, рискува, действа, а това са главните фактори
на успеха. А грешното действие е винаги било по-добро от греховното
действие. Който повече опитва, повече и успява.
9. Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е
равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от
падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за
неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на
моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал:
"Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът
вижда възможността във всяка трудност!" Научи детето си да вижда
ползата и от неприятните случки.
10. Остави детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността -
рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има
само решения на проблемите. При това решения, които в повечето случаи
зависят от него. Хвали умението му да се справя само. Колкото повече
хвалим едно умение, толкова повече то се развива.
11. Не драматизирай прекалено много
болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание,
се повтаря. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или
дори съзнателна манипулация, която позитивното мислене изключва.
12. Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни
ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш,
може да бъде печалба.
13. Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява
без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добре са
уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът. Човекът е
устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знае
как да контактува с тях.
14. Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на
нашите чувства, емоции и сексуалност. Не бива да ги пренебрегваме,
защото те са наш съюзник в търсенето на щастието.
15. Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от
любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в
щастливото си бъдеще.

Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си, според Ходинг. Едното са корени, а другото - криле.
Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за вселената,
миг, който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че
две и две прави четири и че Париж е столицата на Франция.
А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите?
Трябва да кажем на всеки от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско
чудо. Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете
като теб. С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш.
Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко.
Да, да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш
някого, който също като теб е истинско чудо?
Ти трябва да работиш — ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за децата му.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Истината и детето

Писане by styyni on Пон 15 Ное 2010, 15:01


“Мамо, мамо, аз как съм се родил?
А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...”
Детето е способно постоянно да ви засипва с въпроси и точно когато
сметнете, че сте дали всички възможни отговори, се стоварва нова лавина
питанки. Почти винаги когато пита, детето вече знае нещо по въпроса и има предполагаеми отговори по темата.
Може да е говорило с приятелче, да е дочуло нещо случайно или пък да го
е прихванало от разговор в семейството. В такъв случай най добрият
първоначален отговор също е въпрос. Например - ако пита как се е родил,
контрирайте с – „А ти как мислиш?” Така може да добиете представа в
каква степен детето е запознато с истината за процеса и доколко
представите му са плод на въображението или все още част от приказен
свят.
Родителите често се учудват от какви неща се интересува детето им.
Наскоро получих въпрос от 6-годишния си племенник на колко метра
дълбочина се погребват мъртъвците. Шокира ме не толкова въпросът,
колкото цялостната посока, тематиката на мислите, породили подобно
питане. А всъщност няма нищо чак толкова странно. Детето се интересува
от абсолютно всичко, свързано и с живота, и със смъртта. То иска да
вникне в различните събития, които се случват около него, в някой
по-дълбоко и подробно, в други не толкова.
Когато даваме отговори на въпросите, трябва да се съобразяваме с някои особености. Важно е максимално да се придържаме към истината. Другото условие е да не даваме повече информация, отколкото детето може да разбере за възрастта си.
Интересът му също има своите граници, които родителите трябва да се
опитат да усетят и да не преминават. Дали ще отговорим на
любопитството, или ще го подбудим още повече зависи и от нашата
реакция, когато отговаряме. Ако се изплашим, можем да дадем смешен или
по-лошото - много объркващ за отговор.
Децата са много добър лакмус за смущенията на родителите си.
Всяко проявено тяхно притеснение прави интереса към въпроса още
по-голям. Детето забелязва, че има неща, които се крият от него и
именно те му стават най-любопитни. Ако не получи отговор от родителите
си обаче, то може да го намери на улицата или от чужди хора, а
информацията от там може да е опасна, изопачена или неточна.
Да се отговаря на въпроси, свързани със секса или любовта, трябва да
става толкова естествено, колкото на такива, свързани с времето или
машините. Детето би се чувствало добре, ако му покажем, че да е искрено е нещо хубаво.
Така се градят основите на честни отношения родител-дете, в които няма
място за лъжи. А в тези отношения родителите не се сърдят заради
зададени въпросите. Спокойствието на детето се определя и от това дали
отговорите се дават с желание, решително, без потайности и увъртания.
Бягайте възможно най-далеч от отговора „Ти още не разбираш”. Самият
въпрос сигнализира, че тази област на познанието вече не е чужда на
детето.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Финансово възпитание на детето

Писане by styyni on Пет 19 Ное 2010, 21:52



Родителите често се чудят кога е най-подходящо да започнат да говорят с децата си
за пари. Много често това просто не се случва. Експертите са
единодушни, че е от изключителна важност родителите да отделят време и
усилия за финансовото възпитание на децата.

От най-ранна възраст може да започнете да възпитавате детото, така, че
да е финансово отговорно. Чрез игри, разговори и нагледни примери може
да го направите културно във финансово отношение. Погрешен подход е да
го оставите само да съди за кова какво са парите, откъде идват и как да
разполага с тях. Лошото възпитание относно финансовите въпроси, както и
незнанието могат да бъдат повод за лошо интегриране в обществото. Добре
е да имате готов модел на поведение, който да следвате.
От 3 до 5 години - започнете от рано

Покажете на детето шепа стотинки и различни банкноти. Позволете му да
чуе звъна им, да направи разлика между различните големини и форми.
Около 4-5 годишна възраст вече може да разясните как да разпознава
различните стойности на парите. Обяснете, че хората работят, печелят
пари, които служат за купуване на разни неща.
От 5 до 8 години - джобните пари
Не пропускайте финансовото възпитание на детето на възраст 6-7 години.
На тази възраст то тръгва на училище, съответно има нужда от пари.
Много от децата, които не са имали опит с пари, имат проблеми с
правилното им оползотворяване, когато започнат да разполагат с джобни.
Затова още около 5-годишна възраст е добре да започнете да възпитавате
детето да борави с пари. Сумата, която му давате, не е от значение,
важно е използването й. Не давайте твърде много - детето лесно може да
се научи да пилее пари за ненужни неща, но не и твърде малко - не го
карайте да се чувства неудобно сред приятелите си. Това е идеален
моментт да обясните защо хората спестяват пари.
От 8 до 11 години - говорете с детето
Взимайте детето с вас, когато сте на пазар. Говорете за това колко
струват нещата. Сравнявайте цените на различните стоки. Обяснявайте кое
е разумно да се купува и кое не. Пускайте го да пазарува само, докато
Вие чакате извън магазина, като преди това сте обяснили, че трябва да
купи това, за което е изпратено и да не забравя рестото.
На тази възраст децата могат да помагат в къщи. Ако давате на детето
малка парична награда за свършена работа, можете лесно да го научите,
че парите се изкарват с труд. Тази възраст е идеален момент да
поговорите за щедростта, като му обясните, че не е важно колко ще даде
на някого, а желанието да го направи. Следващия път, когато отидете на
кино, покажете билетите на детето и му обяснете колко много могат да
струват тези късчета хартия.
От 11 до 14 години - демонстрирайте и обяснете различните методи на плащане
В тази възраст е задължително да обясните на децата, че може да се
плаща не само с пари. На децата, на които не е обяснено какво
представлява картовото плащане, това може да се стори голяма далавера.
Обяснете с подробности какво представлява кредитната/дебитната карта,
както и как работи и какви рискове крие. Разяснете, че парите, взети на
заем чрез кредитна карта се връщат всеки месец и всичко, което купувате
с нея, може да излезе много по-скъпо от плащането в брой.
От 14 до 18 години -обяснете на детето за таксите, които се плащат месечно или годишно, осигуряването и пенсиите
Време е тийнеджърът да има основно понятие за таксите, които плаща
семейството месечно или годишно - като започнем от основните неща,
нужни на всяко домакинство като ток, вода, парно и стигнем до данъците
за смет и имущество, здравното и пенсионното осигуряване. Опитайте се
да подчертаете, че за всичко, което изплозвате в къщи се плаща и че
един ден, много скоро, ще се наложи и детето да го прави. По този начин
ще го научите да цени това ,което има и да го пести. Задължително
трябва да повдигнете въпроса за осигуряването, като разясните защо
хората се осигуряват здравно и пенсионно.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Децата и компютърът – да ги ограничаваме ли?

Писане by styyni on Съб 20 Ное 2010, 21:28


Ако преди години се налагаше децата да се обучават за компютърна
грамотност, сега често родителите са по-назад в тази сфера от своите
отрочета и понякога се налага да ги ограничат от контакти с виртуалната
реалност
Компютърът отдавна вече е станал пълноправен член на всяко едно семейство.
И ако преди години се налагаше децата да се обучават за компютърна
грамотност, сега често родителите са по-назад в тази сфера от своите
отрочета и понякога се налага да ги ограничат от контакти с виртуалната
реалност.
Тревожни признаци
ВВС проведе проучване, според което децата и подрастващите, които са
запалени по компютрите, трудно се концентрират върху една книжна
страница дори и за 30 секунди. Вместо да четат, те по компютърен навик
бързо прелистват всички страници.
Друго проучване показва, че прекомерното използване на интернет от
подрастващите води до “подмладяване” на психичните заболявания, т.е.
отклонения от различен тип се срещат на все по-ранна възраст. За да
избегнете това, добре е да контролирате контактите на детето си с
твърде интелигентните машини.
Вън от детската стая!

Британската психоложка Джули Джонсън е на мнение, че компютърът не
трябва да се намира в детската стая. “Мястото му е в хола или в някое
друго помещение, до което всички имат достъп”.
Важно е да изслушвате какво казва детето ви относно увлеченията си и
любимите си игри, без да изразявате негативно отношение, дори ако
любовта му към компютъра да не ви е приятна.
Един от създателите на компютърни игри, Саймън Фолър, подкрепя това
мнение и прилага и аргументи: “Необходимо е не само за да виждате какво
прави детето ви, но и да можете да си говорите с него за това. Важно е
да изслушвате какво казва то за увлеченията си и любимите си игри, без
да изказвате негативно мнение. Питайте го, дали иска да играете с него
– не е нужно да се съревновавате, много по-добре ще е да играете от
един отбор”.
Някои родители са много доволни от това, че са започнали да играят
компютърни игри с децата си. Това им позволява не само да разберат чрез
личен опит интересите на децата си, но и да се сближат с тях и да
развият известни навици (недотам полезни, но забавни – да се сражават с
орки, да строят градове и т.н.).
Всичко по договор!
Уил Гарднър е редактор на британски сайт за родители и съветва
читателите си да контролират достъпа на децата си до материали, които
не съответстват на възрастта им (много от игрите днешно време също имат
маркировка “18 ”).
Според него обаче по-ефективен метод е подписването на семеен договор,
в който да е посочено колко часа ще прекарва детето пред монитора. “За
някои ще е достатъчна устната уговорка “ще седя пред компютъра само по
час на ден”, за по-трудни семейства сме подготвили специален документ
от 19 параграфа, който можете да си свалите от сайта childnet.com”,
казва Гарднър.
Времето е здраве

“Компютърното” време на децата трябва да се ограничава до максимум два
часа на ден, докато повечето деца прекарват пред монитора над пет часа
дневно.
При подрастващите е още по-трудно да ограничите достъпа им до
компютъра, тъй като те го ползват активно за подготвяне на домашните си
задания от училище. Психоложката Джули Джонсън е на мнение, че на
подрастващите може да им се остави компютър в стаята, за занимания на
спокойствие и тишина. Това обаче не означава, че те трябва да прекарват
ден и нощ пред компютъра. Според нея “компютърното” време трябва да е
ограничено до 2 часа на ден. Статистиката показва, че децата днешно
време прекарват пред монитора средно до 5 часа на ден.
Личният пример
Уил Гарднър е убеден, че децата прекарват толкова време пред компютъра
заради примера, който им дават възрастните. Често родителите, дори след
като са се върнали от работа на компютър, пак сядат пред монитора да си
проверят пощата или да четат блогове и използват за целта не само
компютрите, но и телефоните си. “За да повлияем на децата, трябва ние
самите да спрем да демонстрираме компютърната си зависимост”, апелира
Гарднър.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Глезеното дете

Писане by styyni on Съб 01 Яну 2011, 22:53

Всеки родител изпитва желание да поглези детето си. Няма лошо, но стига
глезенето да не ви става навик. Никой не обича глезените деца. Те са
единаци, трудно комуникират с хората и с капризите си могат да се
превърнат в един от най-лошите ви кошмари.

Какво е разглезено дете?
Можете да познаете разглезеното дете по сърдитата физиономия, когато не е получило това, което иска. Глезеното дете се тръшка, мрънка, плаче, цупи, хленчи, иска да е център на внимание и се и се инати докато не му се угоди. А вълшебната думичка „Искам!“ трябва да е закон за родителите. Глезеното дете не знае да казва „Благодаря!“ и смята, че всички са длъжни да му угаждат. То е неотстъпчиво, капризно и егоистично.
Разглезеното дете третира родителите, роднините, а по-късно и приятелите си, като
свои подчинени. В същото време е зависимо от тях и като цяло му е
невъзможно да бъде самостоятелно.

Разпространено е и убеждението, че самите деца (без братче или сестриче) също спадат към графата „разглезени“, защото знаят, че всичко е само за тях.

Не са свикнали да споделят, да делят и понякога дори да се лишават от
нещо в името на щастието на по-малкото им братче или сестриче.
Родителите ли са причина за разглезените деца?
Децата се разглезват, когато се изпълняват всичките им прищевки. Често
родителите обсипват детето с материални придобивки и непрестанно угаждат
на капризите му като израз на внимание и любов. Глезенето обаче в никакъв случай не е форма на любов. Така само учите детето си да зависи от вас, защото вие сте „златната мина“, от която идват всички тези сладости за детето.
Вие сте тези, които му позволявате всичко от криворазбрана любов. Вие
учите детето си, че то е на първо място и че угаждането на капризите му е
нещо нормално. Така то свиква, че нуждите на другите хора са нищо
незначещи в сравнение с неговите.
Разглезено е детето на тези родители, които не могат да казват „Не“. По неписано правило това са често богатите родители,
които имат финансовата възможност да угаждат на детето си. Няма нищо
лошо да му купите това, което иска, стига да го научите, че всичко има
цена и нищо не пада само от небето.

Много пък родители правят грешката да предпазват прекалено много детето си от
външния свят вместо да се опитват да го приобщават към него. В този си
стремеж несъзнателно глезят детето.
Как да „излекувате“ глезеното дете?

Колкото по-рано установите „диагнозата“, толкова по-лесно и бързо ще се
справите с проблема. Но от вас се очаква да бъдете упорити, твърди и
постоянни. Не забравяйте, че никой не харесва
глезените деца и, че за в бъдеще детето ви ще има проблеми във
взаимоотношенията си с хората, ако е разглезено.
Ще създава
проблеми и на вас, изисквайки винаги да му угаждате. Така че
превъзпитанието му ще бъде както за негово, така и за ваше добро.
Трудно е да дарявате любов, внимание и топлина на детето си без да го
разглезвате. Според някои родители това да прегърнеш детето си, когато
то е уплашено, паднало е, изпитва болка и плаче, си е чисто глезене. Но
това по-скоро е съвсем естествена и необходима реакция на родителя. Да,
но стига гушкането и успокояването на детето да не се превръща в
ежедневие. Не бдете постоянно над детето
си. Преди всичко трябва да го научите да бъде самостоятелно, да се
справя само с проблемите и, само когато не успее да намери решение, да
потърси помощ от вас.
Важно е да научите детето си да
прави компромис, да проявява разбиране и да бъде сдържано. И преди
всичко се научете се да казвате „Не“. Това не означава, че обичате
по-малко детето си.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Разглезеното дете – „начин на употреба”, или Как да поправим грешката

Писане by styyni on Съб 01 Яну 2011, 22:54


Първото нещо, което трябва да уточним, е, че вината за разглезеното дете
е единствено и само у родителите. Малчуганите не са виновни, че са
такива, тъй като са възпитани по този начин от мама и тате. Именно
родителите, в стремежа си да предпазят детето и никога да не му липсва
нищо, прекаляват с угаждането. Така в един момент думичката „Искам”
става закон за тях, а те стават роби на собствената си рожба.
Никой не обича глезеното дете
Запомнете това! Може да не го осъзнавате днес, но вашата разглезена
принцеса утре ще стане ученичка. А в училище никой не обича глезлите и глезльовците.
Децата ще започнат да странят от тях и в един момент вашата принцеса,
на която уж не й липсва нищо, ще остане без приятели. Неслучайно в 90%
разглезените деца са единаци.
Как да поправим грешката?
Научете се да казвате „Не”
Това е първото и най-важно правило. Не може на всяко „Искам” от
страна на вашето дете, вие да отговаряте утвърдително. Покажете на
глезаната или глезльото, че светът не е в ръцете му и човек не може да
има всичко.
Не се глезете и вие

Понякога децата става разглезени, защото копират поведението на родителите си.
Когато детето падне и го заболи пръстчето, не прекалявайте с глезотиите.
Прегърнете го, успокойте го и толкова. „Майката орлица” понякога задушава детето и когато то порасне, не може да е самостоятелно. И при най-малкия проблем, ще търси вас.
По-полека с подаръците
Джиесем последна мода или смартфон за 7-ия рожден ден. Вие шегувате
ли се? Много родители се изхвърлят в подаръците за децата си. Вашата
безгранична любов, обичта, която демонстрирате, не може да го разглезию, но ненужните подаръци – могат.
И накрая
Просто бъдете твърди и упорити. Сложете „спирачка” и на себе си – ако
сте свикнали да угаждате на детето за всичко, време е да прекратите
това. Защото, когато ангелчето порасне, става дяволски опасно.
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Наистина добри родители – мисията е възможна

Писане by styyni on Съб 01 Яну 2011, 23:00


Понякога има моменти, в които всеки родител се чувства виновен, че не се справя добре. Често срещани са комплексите за това – както на майките, така и на бащите. Причините могат да бъдат какви ли не, от основателни до абсолютно самозаблуждаващи. Например филмите създават представа за добрия родител, която се разминава с истината и с реално постижимите неща.
Напълно постижимо е обаче родителите да бъдат „добри”, т.е. да се справят добре с отглеждането на детето. Някои го постигат естествено, други са работили
върху себе си дълго време за да го постигнат. Трудностите всъщност са в
откриването на устои, на ориентири, на „философския камък” на
родителството.
Според професионалисти в педагогиката на първо място е изискването да се показва любов на децата. Но не фалшива, защото децата усещат и се получава „обратен ефект”.
Друго важно нещо, за което говорят специалистите, е личният пример. Ако родителите искат децата да прилагат определена поведенческа схема, задължително е самите родители да я прилагат. В противен случай малките си задават въпроса „Защо аз трябва да правя така, а те – не?” Това прилича на израза от едновремешната казарма „Ти недей гледа на старшия в канчето…” или пък църковния „Ти недей гледа, че попът яде месо…”. Това въвежда йерархически отношения с децата, в които родителите са"шефове",


а понякога цели „деспоти” и „тирани”, защото създава привилегии. А това
е в противоположна посока на „добър родител”. (Като нашите в парламента
– сами си гласуват какви привилегии да имат, дето другите да ги нямат.
Ха кажете, обичате ли ги за това?)
Въпреки че диктаторският подход е грешен, това не означава, че може да пострада дисциплината. Тя е изключително важна, защото децата не знаят кое е

опасно и кое – не, а често не знаят кое е правилно въобще. Но тази дисциплина трябва да се основава на уважението към родителя, а не на страха от наказание или нещо подобно.
За да вървят добре отношенията с децата съобразно изредените правила,
както и безбройните подобни „закони”, е необходимо да се изпълни важното
условие да сте дълго време с децата си. Не разчитайте
на детската градина, училището и т.н., защото те могат да заместят някои
неща, които детето би трябвало да получава от родителите си, но много
от останалите са изцяло родителска „работа”.
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Възпитанието започва още от люлката

Писане by styyni on Съб 01 Яну 2011, 23:13


Новородените бебета плачат често. По този начин те заявяват своите желания – гладни
са, боли ги или просто искат близост. В този момент бебето не капризничи, но и не може да разбере, че мама е уморена и иска да поспи или пък е заета в момента.
С възрастта обаче, детето трябва да разбере, че не винаги всичко става по негово желание и на момента. Още кърмачето трябва да се научи да проявява търпение и
да чака докато мама приготви храната му, а тя трябва търпеливо да му
обяснява какво прави сега всеки следващ ден. Резултати няма да видите
скоро, но постепенно детето се учи на търпение. Важното е обаче и вие да
проявявате търпение към него, за да го възприеме по-лесно.
От момента, в който детето започне да се движи само, да ходи или да
пълзи, трябва да се създадат забранени територии. Целта е то да научи
значението на думите „не”, „не може” и „не трябва”. Детето ще се стреми
да наруши забраната, а вие ще трябва да я отстоявате. Не избухвайте и
бъдете търпеливи.
Разбира се в тази крехка възраст „не” трябва да се прилага само за
нещата, които представляват евентуална опасност за детето и за проявите
на естествена агресия – хапане или опит да удари друго дете или
възрастен.
В подобни случаи може да се прибегне и до по рязко възпиране на детето.
Ограниченията не лишават детето от свободата на детството му, а само го учат да разбира забраните и да цени чуждите желания.
На възраст около три години започва социализацията на детето. Все повече
то общува с други деца и в това общуване се пораждат конфликти – за
играчки, за игри. На този етап трябва да помогнете на детето да осъзнае
значението на думата „мое”. То трябва да се научи да уважава правото на
собственост на другите. Много грешно е да карате детето да дава своите
играчки, но ако вземе чужда веднага да го накарате да я върне. Научете
го, че ако взема играчки от другите деца ще трябва да даде и своите. В
тази възраст се създават и първите по-сериозни конфликти и опити за
удряне между децата. Не карайте детето да „обърне и другата буза”.
Опитате се да му обясните, че ако го ударят то трябва да се защити, но
ако смята че има възможност да се постигне съгласие по-добре първо да
поговори с другото дете. Ако му вземат играчката, трябва първо да отиде
да помоли да му я върнат, ако го ударят трябва да поиска извинение и да
предупреди че също може да отвърне на удара. Позволете на детето да
решава какво да прави с вещите си само. Научете го да разменя с другите деца и му обяснете, че никой не е длъжен да дава играчките си на другите.
Опитайте се да научите детето да уважава онези, които се плашат лесно и
които са по-слаби от него, да ги защитава и никога да не използва
физическите си преимущества срещу по-слаби от него.
Обяснете на детето, че ако го ударят е все пак не
съвсем редно да отвърне, но трябва да внимава. Не трябва да се удря с
предмети и не се посяга към лицето, корема и слабините. Внимавайте,
защото ако научите детето да потиска гнева си постоянно, то ще избие в агресия в един момент. Научете го да се контролира и да реагира адекватно.
Дайте на детето правата му на човек и му помогнете да ги отстоява по
цивилизован начин, така ще го научите на толерантност и търпение много
по-лесно.
Във възрастта, когато детето за първи път тръгва на училище трябва да го
подготвите за различията, с които ще се сблъска там. Хората и децата се
различават по здравословно състояние, външен вид, материално състояние,
както и по характери и способности.
Често в тази възраст децата се тормозят едно друго, издевателстват над
по-слабите физически, подиграват се на по-бедните, по-грозните и децата
с увреждания.
Обяснете на детето, че човека трябва да бъде уважаван, независимо от
външните му белези, материалното му състояние или уменията му.
Поговорете с детето за недостатъците и различията на близките ви хора,
които то цени и уважава. Разкажете му за известни хора с физически
недъзи. Давайте му примери на подражание, използвайте герои от филми
или книги.
Стремете се да възпитате детето в себеуважение, за да може то да разбере
и основата на уважението към околните. Поставете го в хипотетична
ситуация: „Ами представи си, че ти беше дебел” или грозен, или с криви
крака. Нека погледне от другата гледна точка, може би това ще го му
помогне да разбере за ефекта от своето отношение към околните.
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Децата в ролята на учители

Писане by Lindzi on Вто 11 Яну 2011, 16:21

От децата си може да научите много, те са една истинска енциклопедия,
стига да виждате това, което ви показват, и чувате това, което ви
казват. „Държиш се като дете“ може да бъде не само упрек към
възрастните, но и комплимент за добре науче

„Има три
неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без
повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към
това, което желаят“
- Паулу Коелю


С годините хората губят едни от най-прекрасните детски качества.
Редица
възрастни могат да бъдат определени като скучни, сърдити, порочни, без
грам живец и т.н. Така че в стремежа си да поучават децата, може би
възрастните трябва да се замислят дали самите те не се нуждаят от един
добър урок от децата си.

Какво може да научите от децата?

  • Да мечтаете. С възрастта хората спират да мечтаят и да вярват в мечтите. А именно те превръщат детския свят в розов приказен рай.


  • Да сте позитивни.
    Децата бързо забравят лошото, а не си го „въртят на пръста“, както
    възрастните, които с дни си мислят за поредния си провал, разочарование,
    нечия обида и т.н. Детското сърдене, цупене и тъга продължават само
    няколко минути, след което отново личицето грейва от широка усмивка –
    нещо, което възрастните не правят, забравили са да се усмихват.


  • Да бъдете естествени, импулсивни и първични.
    Децата не се замислят като възрастните как околните ще приемат
    действията им и просто действат на момента. А „големите“ непрекъснато се
    тревожат за хорското мнение и се стремят да се харесат, което често ги
    превръща в лицемери.


  • Да си губите времето... Разходките
    на чист въздух, игри като федербал или фризби например, активната
    почивка се смятат от много възрастни като загуба на време. Повечето
    възрастни са непрекъснато заети от работа и мисли за служебни
    задължения, забравят за умората си, забравят да почиват и не щадят
    организма си.


  • ... и в същото време да бъдете винаги заети с нещо.
    Децата са изключително активни, дори когато си почиват, предпочитат не
    да мързелуват, а да правят нещо, което им е приятно. Така че, когато се
    чувствате изморени от работа, се опитайте, преди да се отдадете на
    активен мързел пред телевизора, да излезете на ободряваща разходка или
    да се занимаете с хобито си. Движението ви изпълва с енергия, а мързелът
    води до по-голям мързел.


  • Да бъдете любопитни.
    Децата винаги се стремят към достигането на нови върхове и изучаването
    на нови и непознати неща. С годините обаче хората сякаш забравят да
    бъдат любопитни и изпадат в летаргия, а животът им е в застой.
Да правите грешки и да се учите от тях. Това
е нещо обичайно за децата. Възрастните обаче изпитват панически ужас от
вероятността да направят грешка. Стремят се да бъдат перфектни и да
получат приятелско потупване по рамото и едно голямо „Браво“. Това обаче
често е причината да се страхувате да рискувате и да крачите бодро сред
непознатото – нещо съвсем типично за децата. Все пак провалът е пътят
към успеха и знанието и това сякаш най-добре го знаят именно децата.

Източник
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Любовта възпитава

Писане by styyni on Съб 29 Яну 2011, 16:16


Всеки родител обича детето си и стреми да му даде най-доброто, опитва се
да го предпази от целият свят и да го подготви за истинският свят
навън. Но, дали наистина даваме на децата си, това от което имат
нужда...
Засипвайки ги със скъпи игри, луксозни играчки, лакомства,
та дори и компютри не се ли опитваме да заблудим гузната си съвест, че
не им обръщаме необходимото внимание...
Даваме ли им достатъчно любов?
Опитваме ли да вникнем в техният малък свят и да ги разберем, изслушваме ли ги
или правим това, докато жонглираме между печката, хладилника и масата.
Доказано е, че обичаните и угрижвани деца се развиват по-бързо,
боледуват по-малко,по-лесно се интегрират сред връстниците си,
по-самоуверени са и по-рядко заемат отбранителни и агресивно поведение.
Абсолютна заблуда е ,че показвайки им любовта си ние ще ги разглезим, че
казвайки им по-често колко ги обичаме, ще им дадем зелена светлина да
ни се качат на главата. Те имат нужда да чуват, да усещат, да виждат
нашата любов, защото любовта възпитава, тя учи и облагородява. Няма
човек на земята, който да не се нуждае от любов, а когато става въпрос
за дете, тя е просто задължителна.
Точно на нея ние трябва да научим
децата си, стимулирайки ги със собственото си поведение. Колкото повече
любов даваме на едно малко детенце, толкова повече то ще ни отвърне със
същото.
Любовта е безусловна и безвъзмездна.
Една от големите грешки, които правим ние като родители е да поставяме условия
за тази любов. Често не знаейки как да реагираме след поредната поразия,
която са ни поднесли малките разбойници, ние се опитваме да ги сплашим,
че няма да ги обичаме, ако правят така. Съвсем погрешно е да я
използваме като метод за сплашване и превъзпитание. Така детето ще се
страхува, че може да я загуби, ако ни разочарова. Децата са с много
чувствителна и ранима психика и нещо , на пръв поглед безобидно, може да
ги накара да се затворят в себе си и да търсят усамотение. Те трябва
да знаят, че каквото и да се случи, ние винаги ще бъдем до тях и ще ги
обичаме.
Малките имитатори.
В първите си години, малкото
дете копира поведението на родителите си. То наблюдава и възпроизвежда
по свой начин обстановката вкъщи. Ако се вгледаме в детските реакции, ще
открием своите навици. Ако ние се държим агресивно, не трябва да се
учудваме, когато бъдещият ни наследник прави същото. И не трябва да
обвиняваме другите, телевизията, компютърните игри, детската ясла или
градина, комшийските деца..
Трябва да с вгледаме в своето поведение,
да открием своите пропуски и грешки, да се погледнем отстрани и да се
коригираме. Започне ли да се държи агресивно нашето до вчера добро дете,
трябва да ни светне червена лампичка за тревога.
Затова е много важно как ние отреагираме на различни житейски ситуации, как се държим с
хората-познати и непознати. Ако атмосферата вкъщи е напрегната и
нажежена, ако детето става неволен свидетел на нашите крясъци и
неконтролируеми избухвания, то негативният резултат няма да закъснее. А,
последиците могат да бъдат сериозни, дори и фатални.
Стрес
Ние сме възрастните, ние сме тези , които трябва да предпазим малкото дете
от стресиращи ситуации. Колкото и да ни се иска да си намерим отдушник
за проблемите си и да изливаме душата, трябва да знаем, че не трябва да
натоварваме децата си с нашите грижи. Те, нито ще ни разберат, нито
могат да ни помогнат. Има достатъчно време да се изправят и сами срещу
трудният живот, нека запазим детството им безгрижно, колкото можем.
Каквото и да правим, на каквото и да искаме да ги научим, трябва да ни води
само и единствено любовта. Нека самите ние станем достойни за
подражание, нека напук на всичко виждаме красивата страна на живота и
изразяваме емоциите и радостта си.
Ако всеки ден намираме време за
нашето прекрасно дете, време през което да останем насаме, изцяло
отдадени, възприемащи и изслушващи, карайки го да се чувства единствено и
специално, може би агресията и детската престъпност ще намалеят...
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Принципи на превъзпитанието – част 1

Писане by styyni on Чет 17 Фев 2011, 22:05


Промените в поведенческите модели изискват време, нерви и отдаденост. Не се отказвайте.
Притеснявате ли се от поведението на детето? Каквото и да правите, то все не иска да се научи да слуша?
Непослушното дете може да се превърне в ангел, ако знаете 10-те проверени принципа на превъзпитанието.
Повечето модели на поведение…
1. са заучени.
Някои от тях могат да бъдат
повлияни от биологични фактори, но повечето не са. Това означава, че
родителите имат огромна роля за поведението на децата си и ако те не
слушат, вероятно възрастните са виновни, а не децата.
2. могат да бъдат променени.
С правилното
отношение и упорство всичко може да бъде постигнато. Знайте само, че
може и да ви е необходимо повече време, което не трябва да ви
обезкуражава.
3. имат нужда от намеса.
Не очаквайте, че
детето ви ще се промени от самосебе си. Ако не се намесвате, поведението
му много вероятно ще стане още по-непоносимо и ще стане по-трудно да го
превъзпитате.
4. отнемат време за промяна.
Промените в поведенческите модели изискват време – обикновено минимумът е 21 дни на повторение на новите правила.
5. изискват отдаденост.
Дългосрочното обвързване с новата ви задача е необходимо за смислена и постоянна промяна. Да си родител е трудна работа.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Принципи на превъзпитанието – част 2

Писане by styyni on Чет 17 Фев 2011, 22:07



За да научите детето си да се държи, както трябва, e много важно да проявите търпение.


Вече ви запознахме с първите пет принципа, които е хубаво да знаете, когато започвате да превъзпитавате децата си.
Ето и останалите пет.
Повечето модели на поведение…
1. трябва да имат заместител.
Няма как да отучите детето си от определен тип поведение, без да му покажете друг, с
който да го замени. Помислете – ако просто кажете на детето да спре да
прави нещо, какво ще направи то? Най-вероятно напук ще продължи
постарому. По-добре му кажете не само кое не е както трябва, но и как е
правилно да бъде.
2. изискват добър пример за подражание.
Поведенческите модели се заучават най-лесно, когато някой ги показва.
Затова не пренебрегвайте собственото си поведение и помислете дали
примерът, който давате на детето си, е този, който искате да следва то.
Това се нарича „ефектът на бумеранга”. Какъвто модел на поведение
„хвърлите” на детето си, той после ще ви се върне.
3. изискват практика.
Всяка промяна изисква повторение, докато бъде заучена. Затова упражнявайте,
упражнявайте, упражнявайте, докато новите правила, не станат
естественото поведение за детето ви.
4. печелят от окуражаване.
Да промениш модела си на поведението е труден процес и заслужава да бъде окуражаван,
признаван и празнуван. Всяка малка стъпка заслужава необходимото
внимание. Всъщност, най-бързият начин да промените поведението на детето
си, е да забелязвате, когато то направи нещо правилно и да го хвалите,
така че то да има мотивация да продължава в същия дух.
5. никога не е късно да бъдат променени.
Дори и проблемът да е налице от доста време, не се отчайвайте. Важно е да сте търпеливи и да знаете какво правите.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да възпитате любов у децата?

Писане by styyni on Пет 18 Мар 2011, 13:38

Едно от нещата, на които трябва да научите детето си през първите му 7
години, е да обича. Емоционалната интелигентност не е нещо вродено, а
нещо което трябва да се придобие, да й се отдели време и да се научи.

Лорънс Шапиро, автор на книгата „Как да възпитате дете с висок емоционален коефициент“
говори за емоционалната интелигентност, което е умението да се
възприема и оценява чуждата любов, която получавате, и да се контролират
собствените емоции.



Според проведено изследване хората се раждат безчувствени
и учените смятат, че децата наследяват способността да обичат от
родителите си. Ето защо пък се счита, че децата, които са отраснали до
18-тата си годишнина в социални домове, са с по-ниска емоционална
интелигентност, тъй като са живели без родителска обич.
За да възпитате едно дете в любов, първо е важна домашната среда и има ли ги съпрежуеската, родителската и братската любов. В семейства, където споровете между родителите са ежедневие
или пък грижите за децата за поверени на бавачки, а родителите са
обсебени само от работата си, детето се стресира, става емоционално
ранимо, резервирано в чувствата си към околните след време и дори
агресивно.
Имайте предвид, че емоциите са заразни.
Колкото повече сте положително настроени, толкова по-често ще се
връщате към това емоционално състояние. Колкото по-често сте тъжни
толкова по-често ще ви се случва да изпадате в депресии, да бъдете
тъжни, да изпитвате, страх, омраза и т.н.. А колкото по-често сте около
даден човек, толкова повече неговата емоционалност оказва влияние на
вашата и обратното. Така че, ако вие сте негативно настроени, то нищо чудно да предадете този негативизъм и на децата си. Все пак личният ви пример е основен модел на подражание за детето.


Важно е още докато детето е малко да въведете правила за поведението му

(как да се държи с вас, със съученици, братя и сестри, възрастни и
т.н.) и да бъдете безкомпромисни. Научите ли детето на уважение,
толерантност, съчувствие, изразяване и разбиране на чувства, любезност в
ранните му години, това ще му остане за цял живот.
Не правете компромиси и относно задълженията на детето
и не казвайте например „още си малък, аз ще ти намажа филийка с
лютеница“. Така детето свиква, че от него не се очаква да помага вкъщи
(слагане на масата, чистене, подреждане и т.н.) и, че винаги има кой да
го отменя в задълженията му. Така че възпитате глезено дете
, без чувство за вина и отговорност, неспособно да изпитва
удовлетворение и щастие от това, което има. Имайте високи очаквания за
детето (да бъде послушно, да обича, уважава, помага и т.н.) и то ще
разбере, че е важно за него и за вас да ги изпълни.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Дисциплината е първият урок в живота

Писане by styyni on Чет 04 Авг 2011, 22:33



Изглежда в наши дни е по-нормално да имаме невъзпитани и разглезени деца,
отколкото добре възпитани и дисциплинирани. Без значение колко усилено
се опитваме като родители, всичките ни усилия отиват напразно. Увеличава
се драстично броят родители, които се надяват да успеят да направят
децата си по-дисциплинирани.
Ако и вие сте такъв родител, тогава вероятно трябва
да потърсите изцяло различен подход за възпитаване на детето ви.
Разберете как да стане това чрез следва­щите идеи.
- Вместо да сте стриктни и твърди с дете­то, опитайте да се разберете
с него спокойно, но в същото време отстоявайте авторитета си пред него.
- Не му се карайте през цялото време. В опити­те си да сме твърди с
детето си, често оставяме у него впечатлението, че не го обичаме.
Показвайте обичта и привързаността си към него повече, отколкото
показвате гнева си.
- Спокойно и открито комуникирайте с дете­то си. Не се
концентрирайте само върху това, което Вие имате да му кажете, но бъдете
отзивчиви и изслушвайте какво има то да ви каже.
- Запомнете критиката само би могла да въздейства негативно върху
самооценката на детето и от критика няма полза. Вместо това се
Кон­центрирайте се вмвсто това върху положителни методи за подобряване
на държанието му.
- Не го сравнявайте с другите деца по нега­тивен начин. Вместо това дайте му да разбере какво прави добре, и го оценете.
- Наложете ясни граници и ги отстоявайте. По­стоянството също е важно – веднъж създадено правило, е завинаги правило.
- Когато става въпрос за дисциплина двамата родители трябва да са на едно мнение.
-Неагресивното поведение са ключът към успеха. Мълчанието е по-добър вариант от мъмренето.
Накрая запомнете, че има неща, на които само времето
и опитът могат да научат дете­то. Не го насилвайте и не го учете на
такива неща – то ще ги научи едва когато самото то трябва да се справи с
тях. Приемете факта и просто бъдете подготвени да сте близо до де­цата си, когато те преживяват такъв опит и се учат от него, и имат нужда от вас.
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 5 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите