Мама Завинаги форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Възпитанието на децата-как,кое?

+11
id79
papi
cveti555
Lindzi
mavi
cvetiiv
Schatzе
bambolina
деси
Dani
mamazavinagi
15 posters

Страница 2 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Go down

question КАК ДА НАКАРАМЕ МАЛКОТО ДЕТЕ ДА НИ ЧУЕ КАКВО МУ ГОВОРИМ

Писане by mamazavinagi Вто 29 Юли 2008, 13:31

Малките деца са като всички нас – не винаги чуват какво им
говорим. Всъщност на тяхната възраст те имат нужда да бъдат научени да
обръщат внимание. Какво се случва често? Родителите повтарят на детето
си десет пъти едно и също нещо, след което пристъпват към наказание.
Това обикновено води до положението, в което детето „си отваря” ушите
чак на десетия път.

И така неслушайки ви, детето се опитва да спечели вашето внимание.
Ако вашето дете се научи да бъде добър слушател, това ще му помогне да
учи по-ефективно, да разпознава опасните сигнали, да се разбира
по-добре с вас, да уважава учителите и останалите възрастни, да има
добри приятели. Има няколко прости правила, последователното следване
на които, ще направи от малкото ви дете добър слушател. Ето някои от
тях:


Слезте на нивото на детето
Рано или късно всеки родител осъзнава, че крещенето (особено от другата стая) рядко има желания
ефект. По-добре клекнете до детето или го вземете на ръце , погледнете
го в очите и така със сигурност ще грабнете вниманието му. Детето ще ви
слуша много по-внимателно, ако седнете до него по време на закуска или
пък до леглото му, когато си ляга вечер.

Бъдете ясни
Говорете на детето си ясно и просто. То ще спре да ви обръща внимание, ако се
задълбочите твърде много в дадена тема. Детето трудно ще схване какво
точно се иска от него, ако словоохотничите. Например вместо: „Навън
наистина е студено и ще настинеш, докато стигнем до магазина, ако не си
облечеш якето”, по-добре кажете: „Облечи си якето”. Така за детето ще е
напълно ясно какво се иска от него. Ако не предоставяте избор на детето
си в дадена ситуация, то по-добре не перифразирайте желанието си във
въпрос. Кажете просто: „Трябва да седнеш в столчето за кола”, вместо:
„Нали ще дойдеш да се качиш в столчето за кола, миличко?”.

Изисквайте без да давате възможност за разтакаване
На детето трябва да му стане ясно, че имате предвид точно това, което
казвате и не сте склонни на уговорки или насрещни обещания. Ако кажете
на двегодишното си дете „Трябва да си изпиеш млякото на вечеря”, не му
давайте пет минути по-късно вместо мляко вафла и сок. Предупредете сина
си, че ако удари сестричката си, ще последва наказание. Когато децата
се сбият, нека и наказанието последва веднага. Много е важно в подобни
ситуации да бъдете подкрепяни от своя партньор, за да не бъде подкопан
авторитета ви пред детето.
Избягвайте да повтаряте по-маловажни
изречения към детето си неколкократно, преди то да ви послуша, като
например „Сложи си чашата на масата”. Нежно насочете ръката на детето
към масата, за да разбере тоя какво трябва да направи.

Подкрепете казаното с действие
Често вербалната ви молба остава нечута, затова по-добре подкрепете казаното
с действие, особено в момент, когато детето е погълнато от някакво
занимание. Кажете: „Време е за лягане!”, след това подкрепете казаното
с визуален знак - изключване и включване на осветлението, с физическо
действие – нежно поставяне на ръка на рамото на детето, за да го
откъснете от играта и да привлечете вниманието му и с показване –
насочете детето към леглото, отдръпнете завивката и оправете
възглавницата.

Предупредете детето
Предупредете детето какво
ще трябва да направи по-късно, за да е подготвено и по-лесно да се
откъсне от интересното си занимание в момента. Преди да тръгнете на
разходка, му кажете: „След малко тръгваме. Като ти извикам, измий си
ръцете, облечи си якето и ела”.

Нека инструкциите ви могат да бъдат изпълнени
Ако кажете на двегодишното си дете да прибере всички играчки, разхвърляни
из стаята, то просто ще се огледа и ще се откаже изобщо да започне това
голямо начинание. Ако обаче започнете така: „Хайде да сложиш в коша за
играчки жълтото пате”, след това продължете тази своебразна игра с
„Хайде сега и сините кубчета”. Така постепенно детето ще прибере всички
играчки.

Мотивирайте детето
Викайки на детето да изпълни нещо, вероятно ще постигнете някакъв резултат, но бъдете сигурни, че то
ще свърши исканото с огромно неудоволствие. Повечето деца се отзовават
много по-добре на вашите „заповеди”, когато те са подкрепени с чувство
за хумор. Когато искате детето да свърши нещо, кажете му го със съвсем
различен глас (например като боботите или говорите пискливо) или пък
под формата на песничка. Например „Измий си зъбките и мама ще прочете
любимата ти приказка” вместо „Измий си зъбите, защото иначе ще имаш
кариеси” или „Измий си зъбите веднага!”. Когато детето измие зъбките
си, не пропускайте да го похвалите, колко добро и послушно дете е.
Доброто чувства за хумор, обичта и доверието, което демонстрирате към детето
си, когато му говорите, ще го накарат да поиска да ви слуша, тъй като
то ще знае, че вие го обичате и го смятате за специално. Този аспект на
взаимоотношенията е важен дори и в случаите, когато е необходимо
по-твърдо отношение. Даването на недвусмислени, категорични инструкции
не ви задължава да сте груби – посланието ще е много по -силно ако е
придружено с прегръдка или усмивка. Така детето ви се учи, че да ви
слуша е нещо, което си струва.

Бъдете пример за добро поведение

Подрастващите ще станат по-добри слушатели, ако видят, че самите вие сте добри
слушатели. Научете се да слушате детето си така внимателно, както бихте
слушали някой възрастен. Гледайте детето си, когато ви говори,
отговаряйте му учтиво, не го прекъсвайте, ако това е възможно. Дори
разказът на детето ви точно когато трябва да сготвите да ви се струва
безкраен, опитайте да не му обръщате гръб, докато разговаря с вас.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да разкажете на малкото дете откъде се е появило

Писане by mamazavinagi Чет 07 Авг 2008, 14:03


Как да разкажете на малкото дете откъде се е появило


Със сигурност на вашето дете ще му е интересно да разбере къде е живяло
до срещата си с вас. Без смущение и срам, със спокойна усмивка и
гордост, разкажете на вашия малчуган вълшебната приказка за неговия
живот във вашето коремче!
Вероятно
детето ще възприеме тази история с радост – като една вълшебна
приказка, в която то е главния герой. Разкажете му как всички хора,
които то познава и обича – таткото, бабите и дядовците и т.н. – са се
зарадвали страшно много, когато научили, че това малко, добро и умно
същество се е заселило във вашето коремче и как то е станало за него
вълшебен и уютен дом.
Разказвайте на детето хубави, весели неща за
онези времена – когато ТО е живяло там. Похвалете го и му благодарете
за това, колко добре се е държало, колко послушно е било, как чудесно
сте се разбирали... Разкажете му и за вас самата – за това как коремът
ви е растял заедно с него, за вашите чувства, за радостта ви, за
вълнението ви, за това как сте го очаквали, как сте му говорила и пяла
песнички... Как сърцето ви е почувствало първите удари на неговото
сърчице, как сте се радвали на първия удар на малкото краче и как сте
го заобичала с цялото си сърце още тогава - преди да се е появило на
белия свят.
После
му разкажете за великия ден на срещата, когато то е излязло от
корема-къщичка и първото, което е направило, било да заплаче. И как вие
сте заплакала заедно с него - от щастие, разбира се! И непременно му
кажете, как всички са го очаквали с нетърпение! На малчуганът ще му
стане драго да се почувства толкова важен.
А ако вашето умно дете
попита как се е заселило във вашето коремче, му кажете с гордост, че
неговият татко е посял едно вълшебно семенце. Защо таткото? Ами защото
това е работа на татковците, която те разбират и вършат с удоволствие и
затова майките им се доверяват с радост.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да се преборим с капризите детето?

Писане by mamazavinagi Чет 07 Авг 2008, 14:04


Как да се преборим с капризите детето?
Ако детето започне да крещи и да се въргаля, запазете самообладание.-Децата
на възраст от 1 до 3 години често са капризни, раздразнителни и
неочаквано могат да проявят своеобразни истерични реакции, като
например да започнат да се дърпат, “тръшкат” и въргалят по земята, при
това издавайки ужасяващи крясъци. Това е нормално за тяхната възраст,
твърдят специалисти. Децата не се опитват да ви манипулират, защото
просто не умеят да правят това. Фактът е, че те разбират много повече
думи, отколкото използват в своята реч, но поради неспособността да
изразят това, което искат, се поражда чувството на раздразнение.


Родителите трябва да се научат да реагират правилно на подобни раздразнения. Как? Ето няколко предложения:

1.
Никога не губете самообладание, тъй като вашият вик само ще засили
пристъпа. Дори това да става на обществено място и на вас да ви се иска
да прекратите всичко по-бързо, защото се притеснявате “какво ще си
помислят хората”, опитайте се да останете спокойни. 2. Не излизайте
демонстративно от стаята, тъй като по този начин детето ви ще се
почувства изоставено. Останете с него и го вземете на ръце.
3. Не отстъпвайте на своето дете, в противен случай то бързо ще се научи да използва тази тактика за постигане на желаното.
4. Често детето ни плаши със своите истерии, но вие не трябва да показвате, че сте изплашени или объркани.
5.
Когато кризата приключи, опитайте са да поговорите с детето. Кажете му
с усмивка: “Може би сега ще ми кажеш, когато вече си се успокоил, какво
стана, защото аз нищо не разбрах?”. По този начин вие ще покажете, че
по-лесно се постига желаното, ако се използват думите.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Трябва ли да наказваме децата?

Писане by mamazavinagi Чет 07 Авг 2008, 14:09


Трябва ли да наказваме децата?



Има алтернативи на наказанието, които са по-добри в дългосрочен аспект.-Предлагаме ви мненията на няколко американски специалисти за това може ли да научим децата си да бъдат добри, без да ги наказваме.

Най-добрият начин да се намалят проявите на лошо поведение е да има изобилие от поощрения за добро поведение. Наказанието под формата на неприятни последици може да стопира лошото поведение, но то често има нежелани странични ефекти. Дете, което е наказано за поведението си, може да реагира емоционално, да се отдръпне и затвори или да започне да избягва лицето, което го наказва. Вместо да наказвате, опитайте се да го накарате да бъде добро. Казвайте му, че цените хубавите неща, които прави и бъдете постоянни в този метод.
Ако искате самодисциплинирано, учтиво и мило дете, не изполвайте наказания, а други методи на възпитание. За малките деца използвайте отвличане на вниманието и поставяне на граници. При по-големите деца е уместно да поставяте очаквания и да дефинирате награди или последствия. Вместо да накажете детето за лъжа, помолете го да каже истината и заявете, че в противен случай рестрикциите ще са двойно по-тежки.
Наказанието включва проява на агресивно поведение от страна на възрастния – поведение, на което толкова много се противопоставяме у децата. Как ще научите децата си да правят каквото трябва, да станат добри хора, човешки същества, които разбират собствените си нужди и тези на другите? Социалните работници са убедени, че добрите родители не малтретират децата си, а използват методи за възпитание, които са съобразени с възрастта. Вярвам, че родителите трябва да са положителни образци и да научат децата си за последствията от лошото поведение чрез поощрения и установяване на твърди, но разумни граници.
Думата “наказание” обикновено включва нанасяне на някакъв вид нараняване. В семейството такова наказание често се практикува чрез пляскане на децата. Относителната полза и/или вреда на подобно наказание е под въпрос и със сигурност трябва да се има предвид индивидуалната култура на семейството и средата, от която то е част. Продължаващите обаче прояви на насилие от деца са едни тревожен сигнал за нашата отговорност като родители и като членове на обществото. Това означава, че като родители можем да се справим и с употребата на по-малко насилие при възпитанието на децата и да използваме методи, които да окуражават развитието на душевно-здрави деца.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да помогнем на детето с уроците

Писане by mamazavinagi Чет 07 Авг 2008, 14:11


Как да помогнем на детето с уроците



Подготовката на детето за училище е важен процес, в който вашата роля може да е от решаващо значение за успеха му.

Направете работното място удобно

На
работното място нищо не трябва да разсейва детето при писането на
домашните. Често децата са принудени да учат в кухнята, където има
удобна маса и нормално осветление. Затова направете работен кът в
стаята на детето така, че да има място да се сложат няколко книги,
химикалки и моливи, да има възможност лесно да се стига до рафта с
учебниците и речниците.
Необходимо е да се обърне внимание и на
това, детето винаги да има достатъчно хартия, тетрадки и писмени
принадлежности. Но грижата за това трябва да се възложи на детето -
това ще му даде възможност да се почувства самостоятелно и отговорно. Изключете телевизора
Не включвайте телевизора,
ако е време да се правят домашните. Телевизорът увлича. Ако седне да
гледа, преди да е изпълнило задълженията си, детето ще се разсее и
демобилизира, а освен това най-вероятно няма да му остане време да се
подготви както трябва. Ако детето държи на някое предаване, което му е
интересно, то винаги може да се запише на видео.

Какво да правим с радиото и музиката
Доказано
е, че някои видове музика (освен хард-рока) помагат за усвояване на
материала. Затова проследете - ако любимото радиопредаване или музика
не пречат, а напротив, помагат при правене на домашната работа, значи
няма нужда да се забранява слушането им по време на ученето.

Режимът е ключов фактор
Добре
би било да обядвате или поне да вечеряте по едно и също време. Така
детето ще може да си създаде точен вътрешен ориентир, за да прави
домашните си до обяда или преди вечеря. Не давайте награда за всяко
направено домашно – детето трябва да свикне с мисълта, че както вие
имате отговорности, така и то има своите и старателната подготовка за
училище е една от тях.

Нагледна организация
Купете
или направете сами голям календар, където могат да се пишат бележки за
важни учебни събития, задачи, за това колко време е останало до края на
срока, годината. Това ще подсеща детето и няма да създава у него
погрешно впечатление, че има още много време и че ще започне да “учи
здраво” следващата седмица.

Научете детето как да учи ефективно
Обяснете
му, че механичното заучаване на уроците не осигурява добри знания.
Подскажете му, какво е необходимо да знае, за да се подготви максимално
ефективно:
- да си прави бележки при четене на глави и параграфи;
- да се научи да сбива материала до главни мисли;
- да се научи да ползва таблици и схеми;
- да се научи да преразказва прочетеното със свои думи;
- да се научи да прави картончета, по които лесно може да се повтарят важни дати, формули, думи и т.н.
- да се научи да записва не всяка дума, казана от учителя, а само важни мисли и факти.

Научете детето да не се притеснява преди изпитване или тест
Важното,
което трябва да запомни детето, е, че в нощта преди изпита/теста трябва
хубаво да се наспи, а не да учи до последния момент. На теста е добре
да има в себе си резервна химикалка, молив и хартия. Обяснете на
детето, ако се притеснява, че за да се намали напрежението, трябва да
направи няколко дълбоки и бавни вдишвания - издишвания и притеснението
ще отмине.

При подготовката на домашните, следете в какво състояние е детето
Ако
детето е изморено, ядосано и разстроено, защото домашното е много дълго
и сложно и това се случва не за първи път, може би трябва да се
намесите и да му дадете почивка. Ако и съучениците му имат същия
проблем, може би ще бъде уместно родителите заедно да поговорят с
учителя, за да изяснят ситуацията. В никой случай обаче не оставяйте
детето с впечатление, че учителят му подхожда неправилно или прекалява.

Трябва ли родителите да помагат на децата с домашните
Зависи
от ситуацията. Родителите могат да помогнат на детето да разбере сложна
математическа задача, да се научи да пише грамотно, диктувайки му
текстове и думи. Ако заданието не е сложно и детето може да се справи
само, по-добре е да не се намесвате, а да му предложите помощта си при
проверка Молбата на детето за помощ трябва да се приема с радост и без
мърморене. Не забравяйте също да правите позитивни коментари, когато
проверявате или правите с детето си домашните. То не трябва да усеща
страх, че при подготовка на домашните може да му се карате.

Следете учебния процес като цяло
Интересувайте
се какво става в училището, без да разпитвате прекалено. Подходящи са
въпросите от рода на: “Как мина контролното по математика?“, “Какво е
положението с доклада по история? Необходима ли е моята помощ?” и т.н.
Обръщайте внимание на оценките на детето и бележките на учителя. Всичко
това може да послужи като знак, че детето има проблем по един или друг
предмет.Във всеки един момент вие можете да се срещнете и да поговорете
с учителя, но внимавайте - това трябва да става само със съгласието на
детето, иначе у него може да се появи усещане, че вие се намесвате в
неговите работи, шпионирате го (ако, разбира се, не се е стигнало до
там, че ви викат в училище). Обръщайте внимание на изказвания от рода
на “той/тя е ужасен учител” - това показва, че детето ви не се справя с
предмета по някаква причина и е необходима вашата помощ.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Децата в семейството и възпитанието им

Писане by mamazavinagi Нед 10 Авг 2008, 13:43

Децата в семейството и възпитанието им


Или защо, след като ги възпитавате еднакво, децата ви съвсем не си приличат? Една от причините е в поредността на раждането им.
Ако в семейството има само едно дете, то, по правило, би трябвало да е доста критично и самокритично, да умее да си поставя (и да преследва) цели, да е отлично организирано, добросъвестно и надеждно. На единствените деца са им нужни факти, идеи, детайли. Такова дете, същевременно, обикновено расте, задавайки много (и сериозни) въпроси, не обича да признава грешките си (тъй като смята, че винаги има право), трудно приема критиките по свой адрес и е склонно да проявява упорство, граничещо с непослушание. Тези деца, също така, са доста раними. Ако става въпрос за първородно дете, трябва да отбележим, че те са лидери по природа и поради това често постигат повече в живота. Много от тях стават политици, ръководители или заемат различни обществени позиции “в светлината на прожекторите”. На децата, родени първи в семейството, по природа им е присъщо усещането за привилегированост.
Първородните деца, по принцип, са много внимателни да не изпуснат някакъв детайл, те са много прецизни, точни и организирани, не обичат изненадите и винаги решават проблемите веднага.
Голям недостатък в характера им, обаче, е склонността към честа смяна на настроението. Те също така не умеят да делегират права, тъй като не могат да се доверят на друг така, както вярват на себе си. Често са перфекционисти и прекалено съзнателни. Първородните деца, също, се страхуват панически от отказ или да не бъдат отхвърлени.
Второто дете в семейството (както и трето, четвърто, но не и последното родено) обикновено се превръщат в “душата на компанията”, тъй като умеят да градят добри отношения и не обичат конфронтациите. Принципът на живота им е “спокойствие, баланс и никакви “резки движения”. Хората, които са се родили, така да се каже, по средата между първото и последното дете, са спокойни, уравновесени , стъпили здраво на земята. Те умеят да подхождат към проблемите комплексно, опитват се да накарат всички около себе си да се чувстват добре и щастливи. Поради тази причина от тях стават отлични дипломати.
Същевременно, те трудно вземат решения, които може да засегнат някого, винаги и за всичко винят себе си, дори и когато е очевидно, че нямат вина и в сравнение с първородните са по-малко енергични, но пък в по-голяма степен от тях се стремят да получат одобрението и обичта на околните.
Положителните черти на последното дете в семейството са общителността, умението да предразполагат хората – с тях всички се чувстват като със “свой човек”. Те са екстроверти, рисковачи, а енергията им е заразна.
По принцип, обаче, последният “номер” в семейството бързо губи интерес към каквото и да било, страхува се да не бъде отхвърлен, много се притеснява да получи отказ, но създава много контакти с много хора не поради страх от самота, а просто защото това му харесва и го забавлява.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Вредните навици на децата

Писане by mamazavinagi Вто 12 Авг 2008, 07:57


Вредните навици на децата


Нормално е родителите да се притесняват от вредните навици на детето
си. От една страна, те не са красива естетическа гледка, от друга, имат
здравни последствия. В цитирания случай с гризането на ноктите кожата
се нацепва и се възпалява, в някои случаи инфекцията може да обхване
целия пръст и да се наложи хирургична намеса. Да не говорим, че чрез
ръцете в устата се вкарват много инфекции, често небезобидни като хепатит .
Трудно е да се даде обобщен съвет на всички с подобен проблем, защото децата
са различни (както и родителите), също и причините, довели до
неприятния навик. Много родители смятат, че това е нервен тик, защото
са забелязали, че при всяка неприятна ситуация или притеснение детето
захапва пръстите си. Но причините могат да са и съвсем прозаични, като
убиване на времето например, скука, безделие, навик. Някои психолози
смятат, че това е авто агресия. Тези деца отреагирват агресивните
импулси не навън, а срещу самите себе си. Те се чувстват притеснени от
прекалените (според тях) изисквания на родителите си или учителите и
насочват породената от това агресия не срещу външния свят, а реагират,
като си гризат ноктите или си смучат палеца. Или си дърпат постоянно
косата. Само не си мислете, че детето прави това, за да ви ядоса.

Не се сърдете на детето

че не може лесно да се откаже, на него му е толкова трудно, както на
пушача да остави цигарите или дебелият човек да намали яденето. Но
трябва да направите всичко възможно да помогнете на детето да преодолее
неприятния навик.

Първо помислете има ли нещо, което да тревожи детето. Семейните скандали и напрежение, раздялата с любим човек, нервни и

притеснени родители

които нямат време и настроение да се занимават достатъчно с децата си, са
само част от причините, които могат да доведат по-чувствителните деца
до тези стереотипни действия. Амбициозните родители, които натоварват
децата си със свръх очаквания, също травмират психически наследниците
си. Гризането на ноктите в тези случаи е заместително удоволствие и
успокоение. Всеки човек инстинктивно прибягва до някакво действие за
туширане на напрежението. Ще припомня за пушача, който веднага пали
цигара, като се ядоса. Опитайте се да разтоварите детето от
прекомерните изисквания и му дайте възможност да отреагира гнева си
навън, например като му търпите агресивните игри. Има събития, които не
могат да се избягнат, като раздялата например. Но доста неприятности в
семейството могат да бъдат спестени на детето. Показвате ли на детето,
че го обичате, цените и уважавате? Ако то е спокойно, че има стабилна
опора до себе си и е обичано при всички обстоятелства, няма да прибягва
до методи за

самоуспокоение

Това, че детето си гризе ноктите или си смуче палеца, не трябва да ви кара да се
чувствате виновни. Не се карайте на детето! Правете се, че не
забелязвате какво прави и то ще загуби интерес към тази толкова
дразнеща ви дейност. Колкото повече се ядосвате и му се карате, толкова
повече засилвате интереса към „порока" му. Особено във възрастта на
отричането (около втората година и в пубертета), когато

всяка забрана се приема

като предизвикателство и борба за надмощие. Най-много с караници да накарате
детето да започне да гризе и пръстите на краката си (имам такъв
случай). Когато видите, че детето е захапало някой от крайниците си,
просто му отвлечете вниманието с нещо интересно. Ако вечер почетете
заедно приказка за заспиване, пръстите няма да играят роля на
приспивателно. За да не бъдат

ръцете в устата

те трябва да правят нещо друго. Когато най-много си гризе ноктите или си
смуче палеца, точно тогава му създайте работа. Предложете да нарисува
нещо, да играе с интересна игра. Компютърните игри в тези случаи имат
положителен ефект - ръцете са заети. Добра работа върши и малка топка,
която се мачка с ръцете. Не го оставяйте да скучае.

Опитайте лечение с горчив лак или мазило. Те, разбира се, не премахват причината
за навика, но могат да бъдат спомагателно средство в борбата с него. По
аптеките се продава

специален горчив лак

за деца, които си гризат ноктите или си смучат пръстите. При някои има
много добър ефект, при други - не. Може да се използва и течен аналгин,
като се намажат пръстите, докато детето спи, стига то да няма алергия
към него. Някои прибягват до друга хитрост. Намазват пръстите с лечебно
багрило (фуксин, гранофурин) уж за дезинфекция на раничките и децата се
отвращават от оцветените си пръсти. Поощрението също е добра тактика.
Момиченцето ще е доволно, ако му обещаете атрактивен, скъп лак за
нокти, но при условие че пръстите му изглеждат добре.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Родителските кахъри разболяват децата

Писане by mamazavinagi Вто 12 Авг 2008, 08:03


Родителските кахъри разболяват децата



Малчуганите лудуват. Не слушат.


Карат се с родителите си, с възпитатели и с връстниците си в детската градина, с
учителите и съучениците си. Боледуват – при това така, че нито един
професор не може да им постави диагноза. И тогава отчаяните родители
водят детето на психолог. Без нужда.

НЕ СЕ ЧУДЕТЕ:
най-квалифицираният детски психолог често е безсилен просто защото в 90
на сто от случаите истинските причини за детските неуредици са
проблемите на родителите. Напрегнатите им отношения и нерешените задачи
са коренът на злото. До 13- 15-годишна възраст детето само отразява
семейните проблеми, нещо повече - то ги проявява. ЕТО ЕДИН ПРОСТ ПРИМЕР. Майката има стар конфликт със собствената си възрастна майка. Дори и ако двете страни правят привидно
примирителни физиономии по време на сложната игра на взаимоотношения,
напрежението остава и детето го “отчита”, а след това го отразява с
цялото си поведение.

Как именно? Започва без повод да противоречи на родителите си, да се кара с приятелите или учителите си. Така то реализира потиснатия, нерешен проблем на мама. Ще попитате дали
има смисъл в подобна ситуация да му се внушава нещо, да се изясняват
скритите мотиви на неадекватното му поведение.

Разбира се, че не - трябва да се работи с майката. Щом тя успее да реши проблема със
собствената си майка, негативното поведение на детето й ще изчезне.

Точно така децата реализират нашите тревоги. Още един пример от практиката.

Майка и дъщеря искат да отидат на почивка, но бащата не може да се присъедини
към тях, защото има много работа. С разума си той разбира, че жена му
трябва да отдъхне, че е добре детето да отиде на море, и въпреки това
не му се иска да ги пусне. Не иска и това е! Бащата се взема в ръце,
премълчава тревогите си, лично купува билетите, мъжествено се усмихва,
но тревогата му расте. И вечерта преди заминаването детето внезапно
вдига температура, и то много висока. С нищо не могат да я свалят,
викат лекар, то влиза в реанимацията. На сутринта, приблизително в
часа, когато самолетът на момичето и майката се отлепя от земята,
температурата внезапно спада. Лекарите вдигат ръце в пълно недоумение.
Детето е напълно здраво - това е нещо, което науката не познава.

Истината е, че дъщерята просто е отразила страха на баща си и е реализирала неговото желание тя и майката да си останат вкъщи.

Впрочем не бива да мислите, че децата са подвластни само на семейните проблеми.
Те възприемат всичките ни вътрешни проблеми. Например конфликта на
таткото с шефа му. Ето пример.

Мъж е в трудни отношения с
началника си, който е с опърничав характер, а бащата по редица напълно
разбираеми причини не може да реагира адекватно на задачите. Разбира
се, той не споделя преживяванията си с шестгодишния си син, но
малчуганът безпогрешно
улавя напрежението и щедро го проявява - кара се с всички наоколо.

Щом проблемите на бащата се решат, детето утихва.

Вгледайте се в обстоятелствата и сами ще забележите това парадоксално положение.
Палавото дете, което вечно спори, маха се от дома и отива например на
вилата при баба, след известно време се преобразява, става мило,
послушно. Какво е станало? Бабата му е повлияла? Най-вероятно не.
Просто то повече не усеща проблемите, които му се налага да отразява
вкъщи, и става самото себе си.

Вижте каква тъжна картинка се получава: детето ни служи за гръмоотвод. Не плащаме ли прекалено висока цена за своите проблеми? Още повече, че рискуваме да задушим чедото си
не само със собствените си комплекси, но и да провокираме развитието на
сериозни заболявания. Не мислете, че просто ви плашим - нещата наистина
са изключително сериозни! Доказано е например, че причините за
онкологичните заболявания винаги се крият в нашето подсъзнание и само в
случай, че се натрупа критично ниво от нерешени вътрешни конфликти,
възниква рак. Детето до 5-6-годишна възраст няма шансове да заболее от
рак, защото явно няма откъде да се натрупа у него толкова голямо
психическо натоварване. Независимо от това обаче статистиката сочи, че
детските отделения на онкоклиниките не са празни и не е рядкост
пациентите им да са 3-4-годишни. Откъде е дошла тази страшна диагноза?!


Все оттам - от семейството! Децата са поели върху себе си
негативната енергия на тежките родителски проблеми и не са успели да се
справят с нея. Организмът им е започнал да стачкува – и се появява
онкологичният проблем.

Причина за всяка тежка диагноза може да
бъде неправилното поведение на родителите. Например ситуация, в която
детето е заставено да вземе решение, за което не е готово поради
възрастта си. Да допуснем, че майката и бащата се развеждат и изискват
детето да избере с кого да остане. С други думи, предлагат му да се
откаже от единия си родител, да предаде някого.

То изпада в психологически колапс и организмът му отговаря с рязка криза.

Обикновено в такива случаи започва диабет. Неговият отговор е агресията - аз съм
безсилен да взема решение, аз ще се самоотстранявам, неизлечимата
болест е по-малко зло от избора, който ме заставихте да направя.

За съжаление това може да стане и в случаите, когато майката или бащата не
се решават сами да направят собствения си избор, дори когато той не
засяга детето. На енергетично ниво то възприема мъченията на родителя,
отразява ги, притегля ги към себе си и тъй като не може да се справи с
колосалното натоварване, се разболява.

Накрая ще споменем за най-отвратителния маниер на някои родители – манипулацията със здравето
на дете. За да постигнат някакви свои цели, например да привлекат към
себе си вниманието му, майката и бащата използват подлия аргумент, че
това е необходимо за здравето на детето. Няма защо да се замисляме
много, за да дадем примери за това. Всеки от вас може да си спомни поне
няколко случая със семейства, които години наред съществуват на
границата на развода и не се разпадат само защото майката истерично
доказва на бащата, че ако това стане, това ще убие сина им или дъщеря
им. “Как можеш да мислиш за личния си живот, когато Петьо /или Танчето/
има пневмония?” И въпросните дечица послушно хващат пневмония, само и
само да помогнат на мама или татко. Разбира се, децата правят това
абсолютно несъзнателно, но нима страданието им става по-малко? А то е
не само физическо!

Децата в такива семейства ясно усещат, че
не ги обичат, че безсрамно ги използват. Възниква мощен вътрешен
протест, отдалечаване от единия или от двамата родители, започнали
толкова грозна игра. Не е трудно да си представим проблемите, на които
са подложени след това жертвите на подобна игра.

Между другото
на самите родители бъдещето също ще им бъде твърде горчиво. Когато
порасне, детето започва несъзнателно да си отмъщава на онези, които са
го превърнали в оръдие за манипулация, а къде и как точно ще излее тази
своя мъст, само Господ знае. Във всеки случай подобен манипулатор не
може да разчита нито на любовта, нито на подкрепата на детето си.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Първи трепети - децата вече са пораснали

Писане by mamazavinagi Вто 12 Авг 2008, 13:04

Имате дете, грижите се за него непрестанно, ден и нощ бдите над него и
така докато един прекрасен ден не осъзнаете, че то вече не е дете, а
юноша или девойка. Е, вече порасналото ви дете не се нуждае от играчки, а от повече свобода,
иска му се да престанете да го обсебвате с досегашните грижи и неистово
се опитва да ви докаже, че е вече достатъчно праснало...
Този преходен период е доста деликатен, както за самото дете, така и за
родителите му, най-вече за майката (всички знаем защо). Наясно сме още
от самото му раждане, че един ден ще порасне и ще поеме по своя път, но
тайничко вътре в себе си се надяваме този момент да бъде отложен
максимално дълго...
А наближаването на този момент проличава
оттогава, когато, зачестят телефонните обаждания от страна на
противоположния пол, суетното отношение към външния вид нарасне и
вечерния час все по-често бива нарушаван. То тогава можете да бъдете
сигурни, че вашето съкровище изпитва първите трепети на онова така
познато чувство наречено любов, чувство което на тази възраст е
най-силно и може би най-истинско и непресторено. Хубаво е вие, като
добри родители, да подходите деликатно и да се опитате да сте от полза
на порасналото ви дете, защото то ще се опитва да се усамотява, но
истината е, че ще има нужда и полза от вас и вашите съвети. Готова рецепта няма за това как точно да подходите, нещата са стого индивидуални в това отношение, но вие, проявявайки деликатност и разбиране, ще намерите верния път.
Компромиси и търпение ще са необходими, за да не се дистанцира
тинейджърът ви. Все пак всички ние сме минали по този път и знаем, че
тези неща са неизбежни... Първа любов се помни завинаги, така че
оставете подрастващото ви "дете" да я изживее и бъдете до него, когато
тя приключи, защото в тази възраст чувствата са най-силни и преходът
към предстощия тепърва ринг на живота е труден, както за него, така и
за вас – родителите...

Вдъхвайте му надежда и вяра в
по-доброто, което тепърва му предстои, научете го на търпение и
честност и му дайте свободата, от която се нуждае
(в разумните граници разбира се) и един ден то ще оцени усилията.
А може би и сега е момента да засегнете темата за секса, по-добре да
научи нещата от вас, а не от улицата, така ще бъде подготвен(а) и по
този начин ще избегнете нежеланите ситуации, като нежелана бременност и
т.н.



Автор: Десислава Давидова
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Тийнейджър вкъщи? Запазете спокойствие!

Писане by mamazavinagi Вто 12 Авг 2008, 13:06

Тийнейджър вкъщи? Запазете спокойствие!


Пубертетът, трудния период от време през, който всички преминаваме. Но за кого е
по-труден той - за детето или за родителите му? Изглежда е еднакво
труден и за двете страни?!

През този период от време между 10 и 16 годишна възраст, момченцата порастват, стават мъже, момиченцата стават госпожици (8-16 година) и самият преход е съпроводен с много
трудности и капризи, които се отразяват и на родителите.

Това е периодът, в който усещат първите любовни трепети, появяват се първите
признаци на суета, обръща се вече повече внимание на външния вид.

В този преход децата са особено чувствителни, изграждат си и си живеят в
свой свят, не е изключено да се чувстват неразбрани и онеправдани,
страдат безпричинно, което до известна степен побърква родителите им,
защото в стремежа си да им угодят се получават разминавания в
разбиранията и вижданията на двете поколения.

За това е много важно самите родители да проявят максимално търпение и разбиране към
детето в този чувствителен период, да се внимава да не бъде накърнено
самочувствието и егото му. Ако нещо е сбъркало вашето тинейджърче
(което е напълно възможно, да не кажем задължително), не му викайте,
крясъците няма да помогнат. По-скоро го лишете от нещо любимо, но не
бъдете прекалено крайни.

Знаете, че в този период се появяват и т.нар. младежки пъпки, хубаво е да обърнете внимание и да потърсите съдействието на специалист. Бъдете съпричастни към всичко, което се
случва на вашето съкровище в периода на преход, дори ако се налага
понякога замълчете и преглътнете, когато избухне вашият малък господин
или госпожица. После, когато нещата се поуспокоят и бурята отмине,
седнете и съвсем спокойно му/й обяснете как, какво и защо. Но не бъдете
прекалено назидателни. Опитайте с приятелски тон, най-важно е да
спечелите доверието на детето си.

Другото, на което ви съветваме
да обърнете внимание е половото съзряване. Хубаво е да му/й обясните
някои неща, за да не бъдат те научени и криворазбрани от улицата. Не ви
препоръчваме да започвате с бебето и щъркела, говорете направо, децата
в днешно време са заобиколени с много информация.

Тинейджърската
възраст е една доста трудна, това е период, в който се изражда
характера, светът се възприема вече по съвсем друг начин и всичко е в
други измерения.

Известно е, че в този период мисленето на
тинейджърите е "стадно" и те имат нужда да се събират на групи, а това
което ги обединява най-често е музиката. Обикновено предпочитат
агресивна музика, но това не бива да ви притеснява, знайте – всичко е
въпрос на време, после всичко ще си дойде на мястото. Разковничето е –
търпение и комуникация!





Автор: Десислава Давидова
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Какво е бебешки пубертет?

Писане by mamazavinagi Вто 12 Авг 2008, 16:17

Какво е бебешки пубертет?

По
правило сме свикнали, че децата имат право да се глезят и да не се
държат прилично. На тях им е позволено да бъркат в шкафа, когато отидат
на гости, те могат да се мацат целите в храна и да мятат всичко по
земята.
Децата крещят и плачат истерично на
улицата, след като им откажем да купим нещо от магазина. Но те са деца
и това се приема за нормално.
Възпитанието на децата-как,кое? - Page 2 7484_1

Чували ли сте, че децата изживяват бебешки пубертет, когато са на около 2 годинки.
И да не сте чували този „термин”, може бързо да се досетите какво
означава. На тази възраст мъниците понякога са неконтролируеми, защото
все още не разбират защо мама така досадно налага правила от сорта „да
махнем биберона” или „да се опитаме да пишкаме в гърнето”. Те обичат да
се щъкат във всички посоки, да правят хаос около себе си и проявяват
висша форма на егоизъм, мислейки, че мама е длъжна да се съобразява с
тях, а те могат да я бият, когато не са доволни, или просто да я скубят
за удоволствие. При някои деца се стига и до по-тежки прояви, като
например да плачат с часове всеки ден по всевъзможни причини, да се
тръшкат, да избухват и да истеризират.

Появява се и тежката
думичка „няма” и синонимът й „не искам” и така се стига до пълна
катастрофа у дома, където майката и детето са вечно нервни.

Как може да се справим с този проблем?

Бебешкият
пубертет по правило отминава за около година, когато детето поотрасне и
започне да се социализира и да общува активно. Той може да започне и
преди навършването на втората годинка. За доста кратък период кроткото
и добро дете се превръща във враждебен малък звяр, който побърква
живота ви.


Възпитанието на децата-как,кое? - Page 2 7484_2През
този период, колкото и да е трудно, ключова роля имат разговорите и
обясненията. Промените в живота на малкото човече всяват смут в
ежедневието му и затова се иска много търпение. Много родители прилагат
метода да не обръщат внимание, долкото могат, и да оставят детето да се
„научи”, че така не се прави. Това обаче не е толкова правилна тактика,
тъй като всички знаем колко важно са първите седем годинки и, ако
оставим малкото да си бъде зверче, то може за дълго да остане такова.

Когато
детето ви започне да плаче истерично и да проявява агресия към вас,
веднага трябва да му покажете, че по този начин ви наранява и изпитвате
болка от удара. Дори малки, децата разбират кое е лошо и кое не. Те знаят, че щом тях ги боли, когато се ударят, значи и вас ви боли.

Обясненията,
вниманието и показването са много важни. Някои специалисти твърдят, че
децата в тази възраст се държат така неадекватно, защото искат цялото
внимние да е насочено към тях. Според други, това е вид стрес, който
детето преживява, преминавайки от бебешка към детска възраст. При
всички случаи този период трябва да мине и за около година нещата се
нормализират.

Иска се воля, за да
отстоявате на часовете безпричинен рев. Ако реагирате агресивно към
малкото човече, то ще се травмира още повече и така ще влошите
положението.
Запасете се със солидна доза търпение,
докато детето ви преминава през бебешкия пубертет. Този период е
тренировка за след около десетина години, когато ще дойде същинският
пубертет и тогава ще се искат още повече умения и такат.

Уроците
за родители винаги са непълни. Всяка майка сама може да усети кое е
най-доброто за детето й и как да постъпва в безбройните трудни
ситуации, докато то расте. Трябва само да не забравяме, че дори
понякога детето да трябва да се възпитава по-строго, то по всяко време
има нужда от любов.

21.04.2008/Деси Великова
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question За да има успехи, детето ви трябва да е умно

Писане by mavi Сря 03 Сеп 2008, 08:52

Бебе магистър


За да има успехи, детето ви трябва да е умно.
Обратното също е вярно. Установено е, че тези, които успяват, имат
висока степен на емоционална интелигентност.


Може ли бъдещият успех да се предскаже? Американски психолози решават
да определят критериите, по които това може да се направи. Те раздали
на 4-годишни деца парче торта, като им обяснили, че ще получат и второ
парче, ако обаче четвърт час се въздържат да изядат първото.
Някои деца веднага опустошили сладкото изкушение. Други явно се
измъчвали, затваряли дори очите си, но не посегнали към парчето.
По-късно се оказало, че децата
от тази група имали по-висок успех в училище, по-лесно се
приспособявали, били по-общителни. Още от най-ранната си възраст те
успявали да се владеят, да се концентрират, да се изявяват.
Бебето ви не се ражда с тези качества. То обаче има всички заложби бързо да ги придобие. Мама и татко могат да му помогнат.
Софтуерът на ума се формира отрано
Доказано е, че емоционална интелигентност развиват деца, които още от раждането
си растат заобиколени от внимание. Така те се чувстват защитени и това
е основата за високи умствени постижения. Причината е, че паметта и
чувствата са тясно свързани помежду си, тъй като и за двете са
отговорни едни и същи зони в мозъка.
През първите месеци грижите ви за детето стимулират оптималното му
физическо и нервно-психично развитие. Когато сменяте пелената му,
кърмите го или го гушкате, през мозъка му протичат импулси – започва
формирането на мрежата, която подготвя умствените постижения.
Любопитно е, че още в първите дни след раждането новороденото се опитва
да създава връзки между нещата. Като тази: “Щом мама ми говори, сигурно
скоро ще ме вдигне от креватчето.” В началото бебето е по-пасивно и
очаква импулсите да идват от майката.
След 6-ия месец обаче то започва самостоятелно да проучва околния свят.
Протяга ръце към играчката, която виси над него, и очаква или да му я
подадете, или да му обясните нещо. Това е неговият начин да ви задава
въпроси.

С течение на времето детето става все по-подвижно и
заедно с това расте и любознателността му. Когато се научи да пълзи, да
пази равновесие, то непрекъснато придобива нов опит, който се складира
в неговия мозък.
Две-тригодишното дете постоянно
експериментира какво може и какво не, какво му е позволено и кое е
забранено. Това често ядосва близките около него. Защото те приемат
някои негови инициативи като непослушание и своеволие. Например момчето
на 2-години бърза да счупи камиончето, за да узнае какво има “вътре” в
него… Добре е да запомните, че чрез тези занимания малчуганът не само
задоволява любопитството си, но се учи и да се съсредоточава върху
конкретна задача.
Еволюция
Бебетата се раждат гении – през първите месеци те могат да разбират
всички езици на този свят. Това, което чуват най-често, се съхранява в
мозъка им за около девет месеца като майчин език. Ранният опит е важен
и за зрението, и за слуха. Бебето се учи да вижда, като първо наблюдава лицата на мама и татко, ярките цветове и форми на играчките, различава светло и тъмно. То се стреми да чува, когато мама
се обръща към него с мили думи. Мозъкът преминава през различни периоди
при усвояването на определени умения. Не се заблуждавайте, че може да
формирате енциклопедист от най-ранна възраст и поради това не
претрупвайте деня на детето с всякакви занимания. Не забравяйте обаче,
че през първите три години връзките в мозъка се развиват особено
интензивно, тъй като през този период в него последователно “се
отварят” все нови и нови зони – нещо като телефонна система, в която се
включват все повече абонати.
Още след раждането бебето се подготвя за
абстрактното мислене. В първите седмици то разпознава предметите, на
три месеца е в състояние да ги различи дори ако са деформирани. На 6–8
месеца се убеждава, че съществуват неща и хора, макар че то не ги
вижда. Това е огромен скок в мисленето.
На една година детето
може да си представи протичането на процеси. То обаче е педант – държи
действията да протичат по един и същи начин. Когато хвърля играчката от
креватчето си на пода, иска мама веднага да му я подаде…
На година и половина то се стреми да има свои изяви – започва да прави
собствени планове. Например иска да яде с голямата лъжица вместо с
малката. В този период се появява “Аз-съзнанието”.
През третата година детето може да прави заключения за действителността
от символи – “Ще получа подарък за рождения ден”. Това вече е
абстрактно мислене. На 3–4 години детето задава първите по-философски
въпроси – “Защо сутрин е светло, а вечер – тъмно?”. Настъпва време да
задоволявате неговата любознателност не само с отговорите “да” или
“не”. Ще се наложи да обмисляте как най-популярно да обяснявате какво е
някой да почине или защо на касата в магазина хората се нареждат един
след друг…
Шегите хранят мозъка
Няма нищо лошо, ако от време на време се вдетинявате. Това е полезно и за вас, и за малчугана. Ще ви улесним с някои идеи.
Първите шест месеца. Бебето има нужда от атракции.
Имитирайте го, правете му гримаси, пейте му с нисък или с висок глас.
Съберете предмети, изработени от различен материал: кадифе, коприна,
дърво, пластмаса. Давайте ги на детето да ги пипа. Разбира се, не му
предлагайте неща, които са опасни и могат да го наранят. Окачете
черно-бели или пъстри плакати в стаята, в която е креватчето му, и
сочете някои интересни детайли от тях.
Втората година. За детето
ще е много забавно, ако поиграе със стар вестник. Давайте му и
наблюдавайте как то го мачка с малките си пръстчета, как се вглежда в
илюстрациите, къса го… Особено подходящи за тази игра са каталозите на
големите вериги, защото са по-шарени и хартията им е гланцова.
Направете от кашони тунел или къщичка за малчугана. Наблюдавайте го
как пълзи, разглежда творбата ви и се крие в новото “скривалище”.
Стимулирайте откривателския порив на детето, когато сте на разходка.
Съревновавайте се кой пръв ще види куче или коте, кой ще открие червено
цвете в парка.
Направете сапунени балони и накарайте съкровището си да ги гони, хваща и пука.
Правете тренировки по запомняне. Често питайте детето къде е любимото му мече, помолете го да ви го донесе.
Третата година. Четете артистично книга с картинки, играйте сценки по
това, което се описва в нея. Метнете одеяло върху себе си и детето и
така пълзете или ходете по стаите. Кой пръв ще се измори?
Включвайте го да помага в домакинството – подредете заедно масата. Или
по-добре подредете я вие, но го накарайте да открие какво сте забравили
да сложите.
Висок ЕК=успех
ЕК означава емоционален коефициент. Той показва каква емоционална интелигентност притежава детето.
Деца, при които този коефициент е висок, успяват повече в живота.
Високият ЕК не е вроден, той се придобива. Може да започнете
стимулирането в тази насока още при кърмачето. Когато забележите някое
характерно състояние при детето си, назовавайте го: “Вече ти се спи”,
“Гладно си”, “Радваш се”. С времето то ще установи, че го разбирате все
по-добре. Към края на първата година може да споделяте с детето
собствените си чувства. Така ще го стимулирате и то да описва своите.
Соня Найденова
списсание 9 месеца
mavi
mavi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question 8 ВАЖНИ МОМЕНТА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ 18 ГОДИНИ

Писане by mamazavinagi Пон 08 Сеп 2008, 09:28

Семейството е не просто първото обкръжение на детето, но и първият
модел на големия свят, с който то ще се сблъска по-късно. Спецификата
на семейната среда влияе върху формирането на мирогледа, морала и
ценностната система на малкия човек. Тя е микросредата за първичната му
социализация, за овладяване на социални умения и шаблони на поведение.
Семейството е ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ за детето и в него то усвоява най-важните
за бъдещото му развитие уроци. Възпитанието е изключително важна и
отговорна задача, към която родителите трябва да се отнесат повече от
сериозно. То е дълъг процес, изискващ търпение, любов, желание и
разбиране.



НЕ САМО ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА НАУЧАТ МНОГО НЕЩА, РОДИТЕЛИТЕ СЪЩО СЕ УЧАТ
В ПРОЦЕСА НА ВЪЗПИТАНИЕ. ТЕ, РОДИТЕЛИТЕ, ТРЯБВА ДА УСВОЯТ НАЙ-ТРУДНИЯ
УРОК - КАК ДА ВЪЗПИТАВАТ ПРАВИЛНО.



Не с физически наказания, викове, заплахи и демонстриране на
превъзходство, а с обяснения, сътрудничество, даване на добър личен
пример и изграждане на доверие. Онова, което прави тази задача наистина
трудна, е, че ГРЕШКИТЕ СА ТРУДНО ПОПРАВИМИ.



Те не могат да се изтрият от паметта на детето и всичко да започне
на чисто. Те оставят своя отпечатък в начина му на мислене и поведение,
дори и никой да не го осъзнава. Травматичните преживявания в детството,
породени от неадекватни възпитателни методи, се отразяват пагубно върху
личностното развитие на детето, раняват отношението му към себе си,
накърняват уменията му за социално общуване и взаимодействие и объркват
ценностните му ориентации.



ЗАТОВА Е НЕОБХОДИМО РОДИТЕЛИТЕ ДА БЪДАТ ЗРЕЛИ И ОТГОВОРНИ, А ДЕТЕТО
- ЖЕЛАНО. УБЕДЕНА СЪМ, ЧЕ С ТАЗИ ЗАДАЧА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ „ЖЕНА",
КОЯТО Е РОДИЛА НА 14-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.



А броят на младите и неопитни майки съвсем не е малък днес.
Задачата се усложнява многократно и за самотните родители (поради смърт
или нехайство на другия родител). И тези родители не са малко.
Статистиката трудно обхваща и двойките, които нямат сключен брак, но
гледат заедно децата си, както и родителите, които не са разведени, но
са разделени, а децата се гледат само от единия от тях. България вече е
изправена пред реалността половината от новородените да са С
ИЗВЪНБРАЧЕН СТАТУТ.



И понеже тези факти са твърде страшни, а хората - натоварени и
обременени от какво ли не, по-лесно е никой да не мисли за това. Дори и
държавата, която в бъдеще ще е най-потърпевша от тези тенденции.



Възпитанието, този и без това сложен процес, се усложнява още от
времето и ситуацията, в която живеем. Икономическите катаклизми,
обедняването на народа и безкрайният преход докараха обществото до
обезверяване, оглупяване и нехайство в особено големи размери. Заради
триумфа на чалгата и простотията и заради бягството в чужбина на
най-интелигентните млади българи ценностите ни се преобърнаха.
Преобърнаха се дори и елементарните ни представи за добро и зло. В тази
среда, в която да възпиташ дете изглежда като мисията невъзможна, са
принудени да се справят днешните родители.



Акцентите във възпитателната роля на семейството днес са логично
повече в сравнение с тези през миналия век. Защото и ОПАСНОСТИТЕ, които
дебнат децата ни, сега са се увеличили многократно.



1. ВРАЖДЕБНАТА СРЕДА

Това налага да повтаряме на децата си да бъдат предпазливи, да се
пазят. Педофилията, детската порнография, трафикът на хора,
отвличанията на деца за органи са сред най-страшните патологии в
обществото. Те са факт и не можем да кажем, че на нас не може да ни
се случи. Децата ни трябва да са инструктирани в подозрение към
непознати, да знаят как да реагират, ако се изгубят. Родителите трябва
да проведат разговори с по-големите деца на тези теми. Да ги информират
вербално за опасностите, защото липсата на информация може да е
фатална. Наследниците ни трябва да са наясно какво точно може да им се
случи, ако приемат да излязат на кафе със симпатичен непознат, или да
се срещнат с някого, с когото си чатят от няколко дни.
Естествено, в опитите си да възпитаме децата си да се пазят не
трябва да бъдем крайни и да пораждаме у тях чувство на страх към всичко
наоколо.



2 НАРКОТИЦИТЕ са един голям и наболял въпрос за нашето общество и
един от акцентите при възпитанието трябва да е именно върху тях.
Недопустимо е децата да си казват: „Какво толкова?! От един път нищо не
може да ми стане." Или: „Да пушиш трева е готино!" Те трябва да са
наясно с огромните рискове, с последиците за тях и за семейството им, с
това колко лесно и неусетно може да станеш зависим. В повечето случаи
посягането към наркотиците е вид бягство от реалността. Ако научим
децата си да споделят с нас проблемите си, да намираме заедно с тях
решения, а не да „бягат", то те едва ли биха посегнали към наркотиците.
Хубаво е да им обясним, че да си готин и харесван зависи от самия
човек, а не от онова, което ще изпуши, или от хапчето, което ще глътне.
Децата ни трябва да са наясно с поговорката „С каквито се събереш,
такъв ставаш." и да се дистанцират от техни връстници и познати, които
са зависими. Да си на 16 години и да се влюбиш в момче, което е
зависимо, да станеш част от компания наркомани, е повече от рисковано.
На тази възраст и на фона на толкова хормони в тялото ти, мислите ти са
далече от това, кое е опасно. Стъпвайки на този терен обаче, няма начин
да не се подхлъзнеш. Затова е важно родителите да се интересуват от
средата и приятелите на децата си. Този интерес обаче трябва да е много
премерен, за да не се чувства детето като на разпит и да не изпитва
необходимост да „крие" приятелите си.




3. АЛКОХОЛЪТ И ЦИГАРИТЕ

Всяка година в токсикологията на „Пирогов" (и десетки други
болници) има стряскащ брой случаи на малолетни, отровени от злоупотреба
с алкохол. Същевременно възрастовата граница на децата, които пушат,
пада надолу. Затова смятам, че важен акцент във възпитанието трябва да
бъде и отношението към цигарите и алкохола. От значение е обаче не само
какво ще кажем на децата си, а и какво ще им покажем.
Трудно бихме ги убедили във вредата от нещо, ако самите ние го
правим.Напоследък ми се струва, че отношенията между тийнейджърите и
алкохола стават повече от близки. Допреди 10 години беше рядкост да
видиш на улицата дете на 13-14-годиш-на възраст, което не може да върви
в права линия. Сега тази гледка не може да изненада никого. Когато
отидеш на нощен клуб, се чувстваш като в училище просто защото всички
са ученици. Единствената разлика е, че не всички са трезви. Това само
показва, че проблемът силно се неглижира от родителите, а сериозността
му не е за подценяване.



4. СЕКСЪТ

На децата трябва да се обяснят рисковете и негативите от прекалено
ранното започване на сексуален живот. Това, че някои от техните
връстници водят такъв от 12-13-годишна възраст, не значи, че е
правилно. Децата трябва да са наясно с полово предаваните болести, с
опасността от СПИН, с начините за предпазване, с опасностите, на които
ги подлага честата смяна на партньори, с методите за спешна
контрацепция, с риска от ранна и непланирана бременност и аборт на тази
възраст. За да водят сексуален живот, те трябва да са узрели за него и
да са срещнали подходящия човек, а не да се състезават със съучениците
си. Много рисковано е родителите да избягват тази тема при разговорите
с децата си, защото те не спират да попиват информация от улицата, от
връстниците си, от интернет. А далеч по-добре е да я коментират и
осмислят с помощта на родителите си.



5. ЗДРАВЕТО

Страната ни е на едно от първите места по затлъстяване в детската
възраст и по сърдечносъдови заболявания. И това не е случайност.
Забързани в ежедневието, немалко родители хранят децата си почти изцяло
с полуфабрикати. В училище се ядат пици, хамбургери или дюнери,
злоупотребява се с чипс, снакс и сладкиши. А пресни плодове и зеленчуци
децата могат и да не опитат цяла седмица. Начинът на хранене и въобще
здравословният начин на живот е нещо, което се възпитава. За съжаление
много родители нямат време и средства за това и резултатите са налице.
Ако искаме децата ни да бъдат здрави, е нужно да се постараем и да ги
възпитаме да се замислят какво и колко ядат и коя храна е полезна.



6. АГРЕСИЯТА. ТОЛЕРАНТНОСТТА

Децата трябва да се убедят, че правотата се доказва с аргументи, а
не със сила. Че както те искат да бъдат уважавани, така и другите искат
правата им да бъдат зачитани. Че при наличието на толкова много
култури, религии, националности не може да не проявяваме толерантност.
Защото процесът на глобализация нито ще спре, нито ще тръгне в обратна
посока.



7. НРАВСТВЕНОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Това е най-трудната част от възпитанието. Нравствената криза в
нашето общество я прави още по-трудна. Нравствената култура е социално
детерминираш. Тя е съвкупността от овладените знания и формираните
убеждения за морала, за общочовешките и специфичните за дадено общество
морални норми и принципи. От нас зависи какво детето ни ще счита за
добро, достойно, ценно, хуманно и какво ще отрича като лошо,
неприемливо и нехуманно. Нравствената култура е водеща в човешките
отношения, тя присъства във всяко наше действие или бездействие и
затова е толкова важно да се справим в това отношение, независимо от
бариерите, които са навсякъде около нас.



8. ОТГОВОРНОСТТА, НЕЗАВИСИМОСТТА, ВЯРАТА В СЕБЕ СИ, САМОЧУВСТВИЕТО
- това са качествата, които най-много уважавам и които смятам, че всеки
родител трябва поне да се опита да възпита у децата си. Ако всички
можехме да носим отговорност, а не да се крием зад гърбовете на
другите, да сме зависими повече от себе си и по-малко от останалите;
сами да взимаме решения, а не да се ръководим по акъла на другите, да
имаме достойнство и чувство за собствена ценност, то цялата ни държава
нямаше да е на този хал и всички щяхме да живеем по много по-различен
начин.




За разлика от нашата държава, която няма отношение към възпитанието
на новите поколения, а и да има то е само на хартия, е хубаво да се
знае, че не навсякъде е така.

В ЯПОНИЯ например „трите главни цели на възпитанието за XXI век са издигнати на национално равнище:

* възпитание на открити и великодушни сърца и глави, силни умове и креативен дух

* възпитание на самоопределящ се дух и характер, ориентиран към общността

* възпитаване на такива японци, които да живеят като членове на световното общество.


Да се справиш с толкова много изисквания на пръв поглед изглежда
невъзможно, но любовта към децата и желанието да им дадем най-добрия
старт в живота със сигурност ще им помогнат.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да накараме децата да помагат в къщи?

Писане by Schatzе Чет 25 Сеп 2008, 20:12

Как да накараме децата да помагат в къщи?

Няколко предложения, които ще ви помогнат да възпитате у детето отговорност към дома.

Всички членове на едно семейство трябва да допринасят за доброто функциониране на дома, в това число и децата. Деца, които редовно се ангажират да помагат в къщи, развиват в себе си отговорност. Постепенно, те осъзнават и приемат, че определени задължения в дома “тежат” на техните рамене и трябва да бъдат изпълнени.

Ето няколко предложения как да приучим децата да помагат в къщи:
1. Направете списък със задълженията на детето. Ако то не изпълни нещо, в никакъв случай не го правете вместо него. Детето трябва да разбере, че домашните задължения важат за всеки член от семейството.

2. Не възлагайте на детето постоянно едни и същи неща. Разнообразните задачи ще му помогнат да придобие нови умения и навици.

3. Никога не казвайте на детето, че се е справило зле. Спокойно му обяснете къде е сгрешило и му покажете как трябва да направи едно или друго, а най-добре първия път свършете работата заедно.

4. Карайте детето да върши задълженията си в дома преди да започне да играе, преди да отиде на тренировка, преди да започне футболния мач или филма по телевизора. Това ще подейства като мотивиращ фактор да се фокусира върху задачата.

5. Постарайте се да разберете какво допада повече на вашето дете, отчетете и особеностите на характера му, така че да върши охотно всичко, което му възлагате.

6. Разделяйте големите задачи на етапи. Например, ако трябва да почисти стаята си, обяснете на детето в какъв ред да извършва всички действия: първо прахосмукачка, после избърсване на пода, почистване на праха по мебелите и т.н.
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Детската самостоятелност

Писане by mamazavinagi Вто 30 Сеп 2008, 21:13

Едва ли има родители, които да не желаят детето им да бъде самостоятелно и
да умее да взема решения. За съжаление не винаги се получава точно това
което ни се иска. Колкото по-рано започнеш да привикваш детето към
самостоятелност, толкова по-добре. Често обаче, точно ние възрастните
пречим на този процес като ограничаваме действията на детето, пречим му
да проявява инициатива и да установи някакви навици и привички. Разбира
се тук не става въпрос за дете на една годинка или на няколко месеца.
Става въпрос за дете, което вече изявява желание само да върши някои
действия.
Първи стъпки
Детето ти повтаря по цял ден „Искам аз” или „Сам”. Значи е време да му дадеш
шанс да се оправя сам с лъжицата и вилицата. Преживей факта, че след
това ще има много нови петна, парчета храна по пода и разлети напитки.
Вярно е, че отнема повече време, свързано е с неудобства и нерви, но
това е начинът детето ти да добие самостоятелност постепенно. Дай му
възможност например сам да натисне копчето на асансьора или да светне
лампата в стаята. Похвали го и му кажи браво. Иначе рано или късно ще
стигнеш до ръба на родителските си сили. Ако старателно му обуваш
обувките, чистиш му ръцете, миеш му лицето и зъбите и го храниш без
капка да падне, ти просто се обричаш да бъдеш майка на несамостоятелно
детенце, което ще свикне, че всичко се върши от някой друг. А
комбинацията от инфантилно детенце – цар и майка слугиня не е никак
приятна.
Бързи, смели, сръчни
Въпросът с детската самостоятелност излиза ярко на преден план, когато детето
трябва да постъпи в детска градина. Леличките никак не обичат деца,
които тепърва се учат сами да вършат елементарни неща, защото
отговорността за това ще падне на тях. А и зависи от персонала,
понякога е възможно детето ти да се върне гладно, защото е нямало кой
да го нахрани например.
Как да му помогнеш
Истинската помощ от майката е не когато тя тича да свърши всичко вместо него, а
когато остави детето само да избере, да се облече или да се нахрани.
Важното е да не се престараваш, прекалено многото грижи не са
най-доброто, което можеш да дадеш на малкото. Едно три годишно дете
съвсем спокойно вече може и само да се съблича, въпреки че при някои
обличането е все още трудно. Не очаквай и чудеса от храброст и
самостоятелност. Всичко ще стане постепенно, важното е да не се
изнервяш и да поощряваш детето при всеки опит за самостоятелност, а
когато направи нещо да го похвалиш.
Не очаквай, че ще се справи
безупречно с обувките, но можеш да изчакаш опита му и след това да
поправиш каквото трябва. Разбира се, ще има моменти, когато ще прави
всичко наобратно. Спести си обидните епитети, изчакай да ти мине и
обясни на детето как трябва да постъпи.
Създай му условия за самостоятелност, нека детето има своя стая или ако нямате
възможност, поне свой ъгъл от стаята, където само то е цар. Осигури му
и кош за играчките и още от съвсем малко му покажи къде трябва да се
прибират. Можеш да го направиш под формата на игра като се отдалечиш от
него и започнеш да улучваш коша с разхвърляните играчки. Нека детето да
повтаря след теб. Ако е по-голямо му обясни, че възрастните хора могат
да си подреждат нещата, нека и то пробва да го направи. Не очаквай да
има ред в неговото царство. Определи един или два пъти през деня,
когато да ги прибира. Например преди следобедния сън и вечер преди
лягане.
Поощрявай детето да ти помага, това също
има отношение към неговата самостоятелност, особено като поотрасне.
Когато чистиш му дай едно парцалче, нека те имитира като търка някакъв
предмет или мебел на неговото ниво. Въведи го във вълшебствата, които
забъркваш в кухнята. Няма нищо по-забавно от веселата бъркотия, когато
там се вихрят мама и малчо. Постепенно детето ще се увлече в ритъма на
дома и с порастването си няма да му бъдат чужди подреждането и
помагането.
Не забравяй да гарнираш всичко с
обилни аплодисменти и възклицания. Целувките и прегръдките са още един
желан бонус към усилията на детето. Така ще го стимулираш да продължи в
същия дух.
Понякога нещата стават най-лесно на
игра. Нека се опита да храни своята кукла, да я облича и съблича. Да й
мие лицето и ръцете. Постепенно ще свикне какво трябва да се прави и
без проблеми ще повтаря същото и на себе си.
Не забравяй, че самостоятелните деца израстват по-уверени в себе си
личности. Те са по-креативни, умеят да извадят най-доброто от себе си,
защото не са подтиснати от излишни комплекси и съмнения в собствените
си възможности. Така че провокирай самостоятелността у детето и му дай
възможност да рисува, да твори с пластелин, да лепи и изрязва, за да
развива фантазията си.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Когато детето псува

Писане by mamazavinagi Вто 07 Окт 2008, 09:30


Когато детето псува


Възпитанието на децата-как,кое? - Page 2 Th_8395

Ако малките използват нецензурни думи, запазете спокойствие


Ако детето е научило нецензурните изрази от свои връстници,
въздържайте се от обиди по техен адрес. Това само. ще задълбочи
проблема, а няма да ви помогне да се справите със ситуацията



Ругатните и псувните отдавна са част от всекидневното ни общуване,
затова вече дори не предизвикват възмущение или неодобрение. Но когато
неприличната думичка се отрони от устата на невръстно дете, нещата
изглеждат по друг начин. Тогава се стряскаме от грозотата в собствената
ни рутинна реч. И започваме да търсим причините.


Най-често вината е на родителите и на тяхното равнодушие към
наследника. Ако те са заети със собствените си ангажименти, а малкият
човек се нуждае от внимание, няма по-добър начин от това гръмко и за
предпочитане пред голяма аудитория да извика нещо неприлично и
нецензурно. Няма никакво значение, че родителите изпадат в стрес,
започват да крещят, да поучават и дори да наказват малкия. Защото той е
постигнал целта си - цялото родителско внимание е приковано в него.
Когато детето осъзнае, че по този начин може да управлява възрастните,
ситуацията ще се повтаря многократно.


Една от причините е, че майката и бащата сменят ролите си. Майката
се занимава с възпитанието, а бащата пасивно наблюдава и не се намесва
в процеса. Не бива да се забравя, че бащата като глава на семейството
отговаря за всичко - той е главният "доставчик", законът и редът,
авторитетът, по който се равняват децата. На майката се падат
вниманието, грижата, нежността и любовта. Заради пасивната роля на
бащата лидери за подрастващото поколение стават връстниците. А такова
равняване по себеподобни не повишава нивото на развитие.


Какво бихте могли да направите?


1. Постарайте се циничните и жаргонни думи изобщо да не звучат в присъствието на детето от самото му раждане.


2 Когато за първи път чуете детето ви да използва нецензурна дума,
наблюдавайте го. Ако то разбира смисъла на казаното, ще очаква някаква
реакция от вас. Не я ли получи, детето или ще повтори думата, или ще
реши, че не е интересна, и ще забрави за нея.


ЗАко детето е използвало нецензурна дума в присъствието на други
хора, най-важното е да запазите спокойствие. Разбира се, трудно е да се
удържите и да не реагирате. Дайте си вид, че нищо страшно не се е
случило, а това е само досадна случайност, усмихнете се и сменете
темата.

По-късно поговорете с детето.


4 Ако детето настоява да ви обясни значението на думата, постарайте
се спокойно и достъпно да му внушите, че това е неприемлив израз, който
се използва, когато някой иска да те обиди.


5 Ако детето крещи и проявява агресия, родителите са длъжни да му
покажат, че те разбират и приемат чувствата му. Не бива просто да му
забраняват да изрази гнева си. Необходимо е да научат малкия човек как
да реагира на дразнителите, как да проявява негативните си емоции без
цинизми и ругатни.


6 Когато детето е научило нецензурните изрази от свои връстници,
въздържайте се от обиди по техен адрес. Това само ще задълбочи
проблема, а няма да ви помогне да се справите със ситуацията.


7 Ако детето мотивира използването на жаргонни думи с факта, че
всички говорят така, обяснете му, че нецензурната лексика е зависимост,
подобна на пушенето, и както никотинът съсипва белите дробове, така и
ругатните обедняват речника на човека и възстановяването му е много
трудно. Кажете му, че жаргонът не е показател за влизане в сбета на
възрастните, а лош навик.


http://chudesa.net/?p=statia&statiaid=8395
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да ги научим да се обичат

Писане by mamazavinagi Чет 09 Окт 2008, 00:10


Как да ги научим да се обичат







Възпитанието на децата-как,кое? - Page 2 Info_839_pic_1201
По-големите и по-малките деца в семейството рядко
живеят в мир и любов и по-често се борят ожесточено за пространство,
вещи, родителско внимание. Ако липсват конкретни възпитателни действия
взаимното им неприемане може да стигне до ненавист с всички произтичащи
от това последствия, понякога доста сериозни. Как да ги научим да се
обичат взаимно?

Каин убил родния си брат Авел от завист и ревност. Оттогава на
земята са принесени хиляди подобни жертви, а милиони братя и сестри
днес живеят като куче и котка. Дори когато пораснат, много братя и
сестри подсъзнателно се страхуват от посегателство върху личното им
жизнено пространство от страна на техните най-близки хора. А това може
да доведе до патологично чувство на самота, загубване на усещането за
тил и опора, комплекс за малоценност, неврози, неоправдана агресивност,
хронични депресивни състояния, неспособност за адаптация към нови
колективни условия.
Много дълго детето е абсолютен егоист. То не желае да дели
родителската грижа за него с никой друг. Затова чувства тревога всеки
път, когато го наказват, когато са му обидени, когато хвалят съседското
дете или по някакъв друг начин му дават да разбере, че то не оправдава
очакванията им. А когато в дома се появи бебе, първородното дете лесно
може да реши, че то не е било достатъчно добро, послушно, талантливо,
старателно и затова вие сте решили да си вземете още едно дете, за
по-сигурно, понеже първото не е достатъчно сполучливо решение. Ето
защо, дори когато пораснат, децата в семейството несъзнателно се
възприемат като конкуренти и в отношенията им има толкова малко
търпимост. Освен това, децата в едно семейство не само се ревнуват
взаимно, но и се пазят едно от друго, защото несъзнателно се страхуват
братът или сестрата да не нарушат собствената им зона на душевен
комфорт.

Защо са толкова различни?
Защото те, разбира се, са получили различни комбинации от вашите
гени, защото са се появили в различни стадии на вашия живот, защото
вашият опит и убеждения са успели да се променят, може би и защото са
от различен пол. Но това не е всичко. Оказва се, че формирането на
характера силно се влияе и от поредността на раждането.
Фройд пръв от психолозите забелязал, че позицията на детето сред
неговите сестри и братя има важно значение за целия му по-нататъшен
живот. Тази позиция се определя от броя на децата в семейството, от
техния пол и времето между ражданията. Колкото по-малка е разликата във
възрастта на децата, толкова по-голямо влияние те си оказват едно върху
друго. Ето някои общи черти, които обикновено са присъщи на една или
друга комбинация на децата по пол и възраст.

По-голямото дете
Исторически се е наложилоло, че по-големите деца обикновено са
натоварени с по-голяма отговорност, с повече права и задължения
(включително с правото да наследяват имущество, титла и статус). В този
дух, именно по-големите деца продължават традициите: те са отговорни,
често пъти консервативни, стремят се да постигнат нещо, безпокоят се за
честта на семейството и неговата репутация. Защо става така?
Да започнем с това, че по-голямото дете отначало се възпитава като
единствено. След това, когато за него привилегированата позиция вече е
станала обичайна, неговото място в "душата" на родителите заема
новороденото дете. Когато това става преди първородното дете да е
навършило 5 години, то се възприема болезнено, особено ако второто дете
е от същия пол. Това стимулира един от общите стереотипи на поведение
на по-голямото дете: то се старае да бъде добро, за да продължават
родителите му да го обичат повече от новороденото. По-голямото дете
обикновено усвоява и много родителски качества: умее да занимава
малкото, да го обслужва, да го обучава, способно е да поема отговорност
и заема лидерска позиция. Стремежът към високи постижения прави
по-голямото дете по-чувствително и сериозно. То е добросъвестно, но не
приема критики.

По-малкото дете
Отново от гледна точка на културните и исторически стереотипи
по-малкото дете често пъти е романтичният герой, авантюристът,
нарушителят на традициите, комуто се налага сам да си пробива път
(спомнете си приказките). И понеже в миналите времена тези деца рядко
можели да разчитат на родителското наследство, именно този тип хора са
усвоявали нови земи, напускайки родния си дом, търсейки приключения и
богатства. Днес, разбира се, всичко е малко по-различно.
При по-малкото дете липсва травмата от появяването на ново бебе. За
цялото семейство то се оказва детето, което често продължават да бавят,
дори когато детството му отдавна е отминало. От по-малкото дете
родителите очакват доста по-малко и му оказват по-малък натиск. Затова
в повечето случаи то постига по-малко в живота. То е лишено от
самодисциплина и му е трудно да взима решения. Понеже е свикнало да
бъде по-малкото в семейството, то знае, че е безсмислено да бъде
агресивно и си изработва манипулативни пътища за постигане на желаното
- или демонстративно се обижда, или се опитва да очарова.

Когато децата са три
Средното дете е едновременно за някого по-голямо, за други -
по-малко. Затова то попива черти и от двете групи, често пъти се
затруднява в самоопределението си. Средните деца обаче много често
умеят да се сработват с различни хора, тъй като са били принудени да
живеят в разбирателство със своите братя и сестри. Така че, те се
оказват достатъчно гъвкави и дипломатични и умеят да се приспособяват
към различни обстоятелства.
Единственото дете в семейството наследява в доста голяма степен
чертите на своя родител от същия пол. Като правило, то се чувства
комфортно насаме със себе си, но спокойно приема помощ, когато има
нужда от нея. Тъй като родителите са склонни да възлагат повече надежди
на своето единствено дете, то обикновено изпъква и в училище, и в
другите свои занимания и е крайно разстроено, ако не преуспява във
всичко, с което се занимава. Понеже единственото дете не е привикнало
да общува всекидневно с други деца, случва се то да привиква трудно към
по-близки отношения. То не възприема пиковете и спадовете във
всекидневието и затова трудно разбира и приема нормалните промени на
настроението. То не може да свикне с това, че човекът, който му се
сърди сега, скоро ще се смее и шегува.
Близнаците най-малко са изложени на детската ревност. Обратно, те
взаимно си оказват голямо влияние и в голяма степен се изявяват като
отделен екип - понякога дори се усещат като един човек. Те се
забавляват от това, че хората трудно ги различават, често пъти се
притичват на помощ един на друг по време на изпити или в детските бели.
Техните братя, сестри или съученици много малко са в състояние да им
влияят. По този начин те развиват в себе си прекрасни навици за работа
в екип, но понякога им е много трудно да се разделят, дори когато става
дума да подредят собствения си личен живот.

следва...............
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да ги научим да се обичат

Писане by mamazavinagi Чет 09 Окт 2008, 00:11

Защо обичам едното повече от другото?
За това може да има достатъчно много обснения. Да започнем с
огромната роля на по-старото поколение във възпитанието на децата у
нас. По различни причини много често баба и дядо или живеят в едно
жилище с новороденото, или смятат за свой дълг да помагат постоянно на
младите родители (а още по-добре, ако могат да ги контролират). Това е
разбираемо: върху младата майка изведнъж се струпват толкова много
грижи, нейният опит не е достатъчен, а стресът е сериозен. Затова
бабата се чувства длъжна и е в състояние да обкръжи внучето с такова
внимание, че отстрани не винаги може да се разбере коя от двете жени е
истинската майка на детето.
С второто дете обаче е възможно ситуацията да бъде съвсем различна.
Ако разликата между двете раждания е по-голяма, възрастта на бабата
напредва, а майката трупа опит, става по-уверена, по-компетентна - от
психологическа гледна точка тя за първи път реално става майка. Между
другото, точно това, че майката е в състояние и се отнася по различен
начин към децата много често задълбочава детската ревност и събужда
чувството на вина у майката. Така че, на този фон е много лесно да се
направят куп глупости - на по-голямото дете се позволяват повече неща
или обратно, намират се оправдания да се допуска по-лошо (по-строго,
по-безкомпромисно) отношение към него.
Срещат се случаи, когато раждането на дългоочаквания син се
възприема като голям подарък и той става кумирът в семейството, а в
същото време към по-голямата дъщеря родителите се отнасят явно
по-студено. Анкетите показват, че повечето родители биха искали да имат
поне един син и са готови да продължават опитите, докато той не се
появи на бял свят. Работата не е в това, че мъжът традиционно се смята
за продължител на фамилията. Това може да се случи по най-различни
персонални причини - например, ако няколко поколения в рода се раждат
само момичета, или преди поколение семейството е загубило любимия син и
оттогава появяването на момче в семейството се смята за празник.
Известно е, че самотни или разведени майки, които сами отглеждат детето
си, обикновено по-дълго и повече опекунстват именно синовете си, тъй
като техният страх да не загубят мъжа в семейството е изначално
по-силен отколкото при омъжените жени.
Когато в семейството растат две деца и едното от тях явно прилича
повече на един от родителите, а другото - на другия родител (по
характер, поведение, навици, външност, способности), то отношението към
децата може силно да зависи от самооценката на родителите. Ако
родителят е с високо самочувствие и оценява себе си положително, той ще
се отнася добре и към умаленото си копие, а ако неговата самооценка е
ниска, той ще съчувства на детето или ще го отхвърля, понеже няма да
иска да се оглежда в подобно огледало. Ако съпрузите живеят в
разбирателство и любов, те ще приемат и обичат тези черти и в децата си
(или обратно, ще изпадат в ужас, че то е цял "бащичко" или копие на
майка си).
Така ако имате две разнополови деца, обърнете внимание дали някое от
тях не расте като откровен любимец в семейството, комуто всичко е
позволено или обратно - дали няма една бедна Пепеляшка, която е
принудена покорно да чака кога ще порасне, за да се освободи от вашите
предразсъдъци. От психологическа гледна точка и едните, и другите са
еднакво травмирани деца. Онеправданото дете е обидено, но не е
свободно: през целия си живот то ще се опитва с всякакви средства да
получи доказателства за любов и признание. Любимецът в семейството
обикновено е разглезен и лошо подготвен за реалния, и най-главното за
самостоятелен живот.

Детската ревност
За съжаление, родителите рядко се обръщат към психолози именно по
повод конфликтни ситуации или при хронична ревност между децата в
семейството. Обикновено те търсят помощ за едно от децата - по-грубото
и затвореното, предполагайки, че ако променят неговото асоциално
поведение, ще подобрят ситуацията в семейството като цяло. По-често
родителите се безпокоят за второто дете. Основният проблем на тези деца
е, че биват отглеждани като образцов пример. Съгласявайки се, че
първородното дете не съответства напълно на техните идеалистични
представи и очаквания, родителите искат второто дете да стане
най-умното, най-доброто, най-красивото, най-най-най... От друга страна,
на колкото и години да е второто дете, то винаги е в положението на
по-крехкото, по-нежното, детето, което е винаги под опеката не само на
родителите, но и на по-големия брат или сестра и следователно, не
чувства собствената си значимост, нерядко то няма самочувствие, има
ниска самооценка и оттук следва бунт, сбивания, караници.
Случва се, когато братята и сестрите се карат, те така да се
блъскат, дърпат, хапят, дърпат за косите и пищят, че родителите ги
чуват и от другата стая. Ясно е, че такова поведение е адресирано
повече към родителите, отколкото един към друг. Трябва ли тогава да им
се обръща внимание?

  1. Понякога ревността може да стане една от причините за лош успех в
    началното училище. По-малкото дете, като правило, отнема от родителите
    повече време и енергия, а когато по-голямото дете тръгне на училище, то
    попада в обстановка, нова за него, трябва вече да пише домашни и да учи
    уроците си. И то може да се възползва от тези трудности, за да привлече
    вниманието на родителите към себе си. Защото колкото по-трудно то се
    справя с новите си задължения, колкото по-трудно свиква с новата среда,
    толкова по-голяма нужда има от помощ и подкрепа, толкова по-лесно може
    да накара родителите си да се занимават с неговите проблеми, а не с
    нуждите на по-малкото дете. И тогава от симптома "лош успех" вече има
    още една полза, която няма нищо общо нито с живота в училище, нито с
    интелектуалните способности на детето: тя му позволява да има времето и
    вниманието на родителите му.
  2. Случва се силната ревност между децата да е метафора на родителски
    конфликт. Разбира се, децата се карат за нещо свое, но в спора си често
    използват родителските модели на поведение, пък и същността на
    конфликта им се оказва същата, както при родителите им. Кой кога ще
    слуша, чий ред е да почиства стаята, кой слуша музика прекалено силно,
    чии приятели са по-отвратителни и т.н. В този случай е безполезен всеки
    опит за сближаване на децата, тъй като отначало трябва да се сдобрят
    родителите.
  3. Личните вещи са много важни за децата, те подхранват чувството им
    за индивидуалност. А ако братята и сестрите постоянно си взимат вещите
    или ги развалят, децата може да се отнасят към това по същия начин
    както вие бихте се отнесли към грабеж или дори насилие. Естествено, от
    време на време братята и сестрите изпитват един към друг злоба,
    ненавист и недоволство. Ако възрастните старателно си затварят очите за
    това, враждебността просто се свива и скрива някъде дълбоко, където я
    поддържат обидата, чувството, че не те разбират, вина или страх. За
    децата е много важно да чувстват, че към всяко от тях се отнасят
    справедливо. Справедливо не означава задължително еднакво. Детето
    съвсем точно ще оцени вашето внимание, ако вие се погрижите за неговите
    належащи потребности, а не му подарите абсолютно същия подарък, какъвто
    сте приготвили и за сестра му.

Отделете специално време за общуване с всяко от децата. Когато в
семейството се появи ново бебе, определете време, в което ще общувате
само с по-голямото дете. Не позволявайте нищо странично да пречи на
това. По-голямото дете трябва да знае, че за него винаги има отделено
време, което то може да прекара насаме с някой от родителите си.
Уважавайте разликата между децата. На пръв поглед е справедливо на
закуска да дадете на всяко от децата еднакъв брой палачинки. Но това
"справедливо" отношение не взема предвид обстоятелството, че всяко дете
може да има различен апетит. Ако по този повод чуете думите: "А защо за
него има три палачинки, а за мене само две?" - отговорете: " А ти още
ли си гладен? Да ти дам ли цяла палачинка или само половинка? Цяла?
Сега ще ти донеса. " По този начин се променя смисловия акцент. Вие не
потвърждавате: "Ти получаваш колкото и по-големият ти брат". Сега вие
казвате нещо съвсем различно: " Аз съм готова да удовлетворя твоите
персонални желания".

Караниците
Няма прости решения на този проблем, не съществуват. Важно е обаче
да се помни, че някои конфликти могат да изиграят положителна роля при
условие, че не стигат прекалено далеч. Стресове и кавги се случват,
защото именно чрез тях се преминава на ново, по-стабилно ниво на
взаимоотношения. Но децата правят това прекалено неумело, затова се
нуждаят от помощта на родителите си.
В повечето случаи родителите трябва да избягват ролята на арбитър в
сблъсъците между децата. Но ако те са ви намесили в караницата, дайте
възможност на всяко дете да изкаже своето оплакване или обида от
другото, а след това помолете едното дете накратко да изложи същността
на оплакването на другото, за да се убедите, че то е чуло всичко и го е
разбрало правилно. Нека след това децата напишат списък на възможните
начини и пътища за решаване на конфликта. В този случай вие не само ще
върнете отговорността за решаването на конфликта обратно в ръцете на
децата, но и ще ги научите да предоляват различни жизнени несгоди,
препятствия и негативни моменти.
Дайте възможност на всяко дете да се изкаже. Ако детето вземе
участие при разработването на някакво правило, то ще се постарае да
направи така, че после това правило да не се нарушава. Но ако правилото
му е натрапено отгоре, най-вероятно е то все пак да се опита да го
наруши. Утвърдете новите правила за поведение вътре в семейството. Ако
правилото гласи: "никакви кавги", дисциплинарното наказание при
нарушаването му трябва да бъде временно спиране на всички игри. Този
начин е доста резултатен. Когато децата започнат да се бият, родителите
трябва да кажат: " В тази къща не се допускат кавги. Ти седни тук, а ти
- там." Столовете трябва да са до стената и да са разположени така, че
децата да не могат да се виждат взаимно. Почакайте пет минути, после
поговорете с децата за тяхната караница. Дотогава те навярно вече са се
успокоили и точно тогава е моментът да обсъдите разумни алтернативи на
юмручната саморазправа.
Децата не би следвало да се страхуват от своите собствени чувства по
отношение едно към друго. Поговорете с тях, че няма нищо страшно, ако
понякога те се скарат. Може да им разкажете за своите детски
преживявания и сблъсъци с вашия брат или сестра. Ако пък сте били
единствено дете в семейството, вие със сигурност сте общували със свои
братовчеди или обратното - винаги сте си мечтали да имате сестра или
брат. Покажете на децата положителните страни на съвместния живот,
давайте им понякога общи задачи, старайте се да се държите с всяко от
тях спокойно и уравновесено. Ако децата са еднополови, би било хубаво
ако всяко си има свое хоби, талант, увлечение, за да се съревновават
колкото се може по-малко.
И още едно наблюдение. Общоизвестно е, че кавгите, побоите, шумът и
виковете, обикновено в присъствие на възрастните, в доста голяма степен
са адресирани до тях. Затова от поведението на родителите зависи
толкова много. Преди всичко не трябва да се разрешава на децата да
доносничат и клеветят. Затова трябва:

  1. децата да се научат да използват директното общуване, т.е. да
    изразяват ревността си не косвено, пред родителите, а открито - едно
    пред друго, казвайки при това: "Не ми харесва, когато се биеш с
    мен...", "Аз се обиждам, когато ми вземаш нещата." Подобни изявления
    подпомагат децата да търсят нови, грамотни форми на общуване,
    загърбвайки взаимните заяждания.
  2. помолете децата да излязат от помещението и да се разберат сами в конфликтната ситуация.

Постарайте се да приемете, че те са различни и всеки е добър
по-своему. Затова не ги заставяйте независимо от всичко да се обожават
взаимно, винаги да са заедно и постоянно да си сътрудничат.
Предписаната любов рядко е искрена и остава задълго. Сигурно ще дойде
време, когато ще им бъде просто интересно заедно, без никакъв натиск от
ваша страна. И тогава ще могат да се почувстват като приятели, а не
роднини, да сменят конкуренцията със сътрудничество и този конкретен,
безценен опит да съумеят да предадат на своите деца. И някога да
разказват с усмивка, как веднъж здраво са се сбили с брат си...
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Детските страхове са... полезни

Писане by mamazavinagi Пет 10 Окт 2008, 15:58

Да възпиташ хлапе, което не се бои от нищо и поради това е способно на
всякакво безразсъдство, не е най-добрата идея, твърдят специалисти.


Функцията на страха е да ни защити от излишен риск и да изведе
уплашения от опасността. Да възпиташ дете, което не се страхува от нищо
и поради това е способно на всякакво безразсъдство - не е най-добрата
перспектива. В този смисъл боязливото дете причинява значително
по-малко вълнения на родителите си. То е внимателно и с него по-рядко
се случват нещастия. Но бедата е в това, че границата между нормалния
страх и страха, който пречи на детето да живее нормално, е размита.
Страховете могат да разяждат душата и да предизвикат различни
разстройства:


• тикове;

• натрапчиви движения;

• енуреза;

• заекване;

• лош сън;

• раздразнителност;

• агресивност;

• затвореност.


За да се разберат по-добре тревогите на детето, е необходимо да се
знае възрастовата динамика на страховете. Първото осъзнаване на страха
(страх от животни) се наблюдава след 2-3-годишна възраст. Примерно от
4-годишна възраст възниква страхът от приказни същества. Развитието на
самостоятелността и фантазията от 3 до 5 години поражда въображаемите
страхове: самота, тъмнина, затворено пространство.


Детската фантазия населява тъмнината с чудовища, вампири и други
страхотии. Към 5-7-годишна възраст се появяват страховете от извънземни
сили. Това е възрастта, максимално наситена със страхове. Водещият от
тях е страхът от смъртта, особено у чувствителните и впечатлителни
деца. В училищна възраст се появяват страховете от ходене на училище,
от диктовките, от учителите, от оценките, от забележките.


Най-податливи на страхове са прекалено обгрижваните деца. Светът за
тях е грозен и враждебен. Иначе защо възрастните ще ги пазят на всяка
крачка? По принцип самите родители на тези деца са тревожни и
страховете им “се предават по наследство.” Ако страховете се повтарят,
непременно се обърнете към специалист.


Ако непрекъснато повтаряте на детето да внимава, постоянно му
напомняте, че може да си причини болка или да се разболее, то ще
започне да усеща неизбежна опасност от обкръжаващия свят и ще стане
много страхливо. Заплахите, заканите, наказанията – това е не само
най-страшният, но и най-вредният за психиката на детето модел на
възпитание.


Той ражда най-дълбокия страх - страхът от загубата на любовта на
родителите. Той, от своя страна, може да бъде причина за други страхове
и различни видове проблеми в поведението.


НЯКОЛКО СЪВЕТА ЗА РОДИТЕЛИТЕ, ЧИИТО ДЕЦА ИЗПИТВАТ БЕЗПРИЧИННИ СТРАХОВЕ

• Приемайте детето такова, каквото е, давайки му възможност да се променя.

• Вашето дете трябва да чувства стабилност, спокойствие, доброжелателност.

• Насищайте живота на детето с позитивни емоции: по-често го
гледайте “с добри очи”, осъществявайте тактилен (чрез докосване)
контакт в съответствие с възрастта на детето, слушайте го “активно”.

• Отнасяйте се с разбиране към страховете и тревогите на детето: не му се смейте и не се опитвайте да преодолеете насила страха.

• Занимавайте детето с някакъв вид дейност в продължение на целия
ден. Ако не му се иска да се занимава с нищо, то може би се връща към
преживяванията си.

• Проиграйте с детето ситуацията, която предизвиква у него
тревога. Разгледайте я във всичките й подробности, изрепетирайте
неговото собствено поведение в трудните моменти.



http://www.lekar.bg
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question КАК ДА РАЗВИЕМ ПОЛЕЗНИТЕ НАВИЦИ

Писане by mamazavinagi Нед 12 Окт 2008, 14:31

Запомнете най-важното! За да научите детето на полезни навици, трябва
преди всичко да поиграете с него. Информацията, поднесена под формата
на нагледен пример, означава за него много повече, отколкото само
думите.


ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ МИЯТ РЪЦЕТЕ



КАК ДА ОБЯСНИМ


Върху мокрите ръце на детето изсипете блестящи конфети или пайети.
Помолете го да потърка ръчички, докато конфетите прилепнат хубаво. След
това нека мъникът ви хване за ръката, отвори врата, поиграе с играчките
си. Покажете му следите от "микробите", които оставя след себе си. А
после го помолете да си измие ръцете само с вода, без сапун. Обърнете
вниманието му върху това, колко малко конфети е успял да отмие. Така ще
разбере, че за да се измият ръцете истински, са необходими много топла
вода и сапун.


КАКВО ДА КАЖЕМ

Даже и да не ги виждаш, микробите полепват по дланите ти и от там
попадат върху всичко, до което се докосваш - точно както тези конфети.
Но ако конфетите са безвредни, то микробите могат да те разболеят.
Затова е толкова важно хубаво да си миеш ръцете."


ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ СЕДИ В СТОЛЧЕ ЗА КОЛА СЪС ЗАКОПЧАНИ КОЛАНИ




КАК ДА ОБЯСНИМ

Заедно с детето пригответе пластмасова играчка и камионче. Сложете
играчката в камиончето и помолете детето да засили камиончето или да го
блъсне в стената. Детето трябва да се убеди, че при бърза скорост или
при удар играчката излита от камиончето. След това завържете "пътника"
за камиона с ластик или с връв или я залепете с тиксо. Отново засилете
камиончето и покажете на детето как този път играчката остава на
мястото си.

КАКВО ДА КАЖЕМ

"Даже когато мама и татко карат колата много внимателно, пак може
да се случи да спрем рязко или да се блъснем с някого на пътя. Ти
винаги трябва да седиш в детското столче за кола със закопчани колани.
Така във всяка една ситуация ще останеш на мястото си, точно както
играчката, която завързахме за камиончето, за да не й се случи нещо
лошо."


ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЯДЕ ЗДРАВОСЛОВНА ХРАНА


КАК ДА ОБЯСНИМ


Разкажете приказката за "Трите прасенца". След това заедно с детето
постройте две "къщички". За строителен материал за първата използвайте
чипс и дребни бонбони. А втората направете от резенчета ябълка,
краставичка и кръгчета морков. Когато къщичките са готови, помолете
детето да духне срещу тях. (За да получите нужния резултат, може да се
наложи да му помогнете с духането.)

КАКВО ДА КАЖЕМ

"Видя ли колко лесно се счупи къщичката, направена от чипс и
бонбони? Докато другата остана невредима. Храната е строителният
материал за твоето тяло. Ако хапваш здравословна храна, например
плодове и зеленчуци, тялото ти ще бъде много здраво. А ако ядеш
прекалено много чипс и бонбони, никога няма да бъдеш здрав и силен."

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПИЕМ ВОДА


КАК ДА ОБЯСНИМ


Вземете стрък целина и го поставете в чаша с хладка вода. Добавете
във водата няколко капки червена боя за храни и оставете да престои
една нощ. На следващия ден извадете целината от водата и внимателно
обелете горния слой от ципата на стъблото. Покажете на детето как
водата се е качила от края към върха на стъблото. За експеримента може
да използвате и някои видове цветя (например карамфил).

КАКВО ДА КАЖЕМ

"Виждаш ли как боядисаната вода се е качила нагоре към върха на
стъблото? Това се е случило, защото то е било много сухо и жадно.
Същото се случва и с теб, когато много тичаш и лудуваш, а след това
изпитваш жажда. Водата ни е нужна, за да сме здрави. Всеки път, когато
пиеш, тя пътешества от устата ти към крайчетата на пръстите на
ръчичките и крачетата. Точно както водата преминава от края към върха
на стъблото."


ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЛАГАМЕ РЪКА НА УСТАТА, КОГАТО КАШЛЯМЕ ИЛИ КИХАМЕ КАК ДА ОБЯСНИМ


КАК ДА ОБЯСНИМ


Заедно с детето застанете пред огледалото. Поставете на лицето му
носна кърпичка - придържайте кърпичката на носа така, че тя свободно да
виси пред устата на детето. След това го помолете силно да се прокашля
няколко пъти. Покажете му как в този момент кърпичката се издува.

КАКВО ДА КАЖЕМ

"Когато кашляш или кихаш, правиш вятър, който разнася из въздуха
милионите микроби от устата и нослето ти. Те трябва да бъдат "хванати",
за да не могат да се доберат до другите хора и да ги заразят. За
"капан" може да служат или кърпичка, или ръчичката ти, поставени на
устата и нослето. Ако на лицето слагаш ръката си, след това трябва да я
измиеш, за да не попаднат микробите върху предметите, които ще
докоснеш."


ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ СПИ


КАК ДА ОБЯСНИМ


Предложете на детето игра - да се гледате без да мигате, като
използвате секундомер, за да засечете колко може да издържите. Когато
мъникът се измори да държи очите си непрекъснато отворени, поговорете с
него.

КАКВО ДА КАЖЕМ

"Трудно ли ти е дълго време да държиш очичките отворени? Когато
мигаш, ти им даваш почивка. По същия начин и сънят е важен за тялото
ти. В края на деня то има нужда да си почине. Затова е важно навреме да
лягаме да спим. Ако си лягаш късно, тялото ти ще се чувства така, както
очичките, когато дълго време не мигаш."


www.chudesa.net
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Помощ! Детето пуши

Писане by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 15:02

Повечето родители се сблъскват с този проблем,
когато детето навлезе в тийнейджърска възраст, но за съжаление по
дворовете и градинките около училища се срещат съвсем малки малчугани,
които пушат с маниер на опитен любител на тютюна. Изведнъж усещаш
подозрителна миризма или пък случайно намираш кутията с цигари.
Настъпва стъписване, не си очаквала, че детето ти изведнъж е пораснало
и е решило да се прави на голям по този начин.
Възпитанието на децата-как,кое? - Page 2 File444
Истината е, че днес на родителите не им е никак лесно да се справят с този
проблем. Цигарите много често се възприемат като знак за престиж,
особено в зависимост от марката им, големите понякога парадират с тях,
а малките просто копират. Около училищата, въпреки забраните, се
продават свободно цигари (а и алкохол), освен всичко редовно
продавачите не се интересуват от възрастта на купувача или съвсем
съзнателно си затварят очите пред очевидното.

Другият основен проблем е и липсата на адекватен пример в семейството. Ако ти
или партньорът ти пушите свободно у дома или дори само на балкона, това
е достатъчно да накара детето да опита. Така че това е първото, с което
трябва да се справиш, преди да се опитваш да държиш тон и да поучаваш.

Важно е и отношението към здравето като цяло в семейството. Ако сте
привърженици на здравословната храна, на домашно сготвените вкусотии
пред полуфабрикатите и пакетираните боклуци, ако поддържате добър ритъм
чрез спорт и учите детето на това, почти сигурно е, че шансът да
пропуши е в пъти по-малък, отколкото при останалите деца.

Важна е и емоционалната атмосфера у дома. Топлотата и любовта се отразяват
изключително благотворно на психиката на детето. Честността и
спокойното отношение създават благоприятна атмосфера, детето се чувства
стабилно у дома, прието и обичано такова каквото е, а не защото е
красиво или носи добри оценки. Това е предпоставка, която не може да се
пренебрегне при анализа на поведението на което и да е дете.
Ако се притесняваш, че детето ти вероятно е пропушило, можеш да говориш с
учителите му в училище, те обикновено забелязват всичко, въпреки че в
повечето случаи не вземат отношение по каквито и да е въпроси. Ако
детето ти мирише на тютюн е възможно просто да е било в среда на пушачи
или да е прекарало известно време в близкото до училище барче. Като
начало е добре да се осведомиш за програмата на детето. Не оставяй и
час, който да е неизяснен за теб.

Не викай на детето. Ако му крещиш със сигурност ще предизвикаш обратната реакция и
малкото ще продължи с вредния си навик само и само, за да ти направи
напук. Не изпадай в паника, по-добре седни и си поговори с детето.
Попитай го дали му харесва и защо го прави. Обясни му, че ако пуши,
защото и приятелите му го правят, значи ще се обезличи и ще прилича на
всички останали. Кажи му, че ако иска да бъде различен, по-добре да не
копира едно към едно всичко от обкръжението си. Обясни му разбира се и
за всички опасности за здравето. На теб вероятно са ти до болка
познати, но ако не сте разговаряли преди, значи детето ти изобщо не
предполага, че може да си осигури рак на белите дробове.
Щом четеш тази статия, значи можеш да боравиш с компютър и имаш интернет.
Потърси шокиращи снимки на болни и умиращи от болести причинени от
тютюнопушенето, а такива не са малко. Има и доста неприятни снимки на
органи на вече починали от такива заболявания. Белите дробове изглеждат
ужасно, сърцето също. Покажи му снимки, като го предупредиш
предварително, че са неприятни. Остави ги без коментар, нека има време
да си помисли сам за видяното.
Ако имаш момиче, можеш да й обясниш, че кожата на пушачките старее много по-бързо,
отколкото на останалите. Появяват се много повече бръчки, особено около
устата и очите, поради специфичните движения при пушене. Жената пушачка
има нужда от повече козметика, за да прикрие лошия сивкав тен на лицето
си. Пръстите и зъбите пожълтяват, а и най-добрият парфюм не може да
заличи неприятната миризма, която се пропива в дрехите и косата. Ако
пък имаш момче, му обясни, че тютюнът се отразява лошо на качеството на
сперматозоидите и на способностите на мъжете. В името на идеята може и
да попреувеличиш лошия ефект. А и в крайна сметка това е някакъв вид
зависимост, а силните мъже не са зависими:)
Друг добър аргумент е липсата на стил. Обясни на детето, че успешните хора
от бизнеса например, не пушат и изобщо това се възприема за лоша
култура. Още повече, че в най-развитите страни отдавна е прието да не
се пуши на обществени места, на бизнес срещи и на всякакви важни форуми
и събития.
Според психолозите, за цигарите се захващат по-скоро деца, които нямат хоби и в свободното си време не се занимават с нещо. Те са съвсем беззащитни пред провокацията на
рекламите и на поведението на компанията. Постарай се да запълниш
свободното време на детето, запиши го на курсове, на спорт (нещо, което
естествено отказва от лоши навици). Дай му възможност да си избере
хоби, по което да се увлече истински. Занимавайте се заедно,
разговаряйте, поддържай емоционална връзка с него. Изобщо заетото дете
мисли по-малко за глупости – това е златно правило.






www.moetodete.bg
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Научете децата си да готвят

Писане by mamazavinagi Сря 15 Окт 2008, 15:59

Освен, че е полезно умение, готвенето може да бъде истински забавно.


Преди години беше традиция да се предават тайните на семейните
рецепти-съкровища от поколение на поколение и дъщерите да прекарват
часове с майките и бабите си в кухните. Някъде между пристрастяването
към видео-игрите, полу-фабрикатите и микровълновите фурни и
вечно-заетите родители и деца, домашните уроци по готвене изпаднаха от
семейните занимания.
Има много причини обаче да научите децата си да готвят – например,
защото това е по-евтино, отколкото да се хранят навън и е също така
начин да съхраните семейните традиции. Най-важната причина обаче е, че
като научите детето да приготвя храна, ще му дадете възможност да се
храни здравословно и да расте здраво. Като се научи да оценява
предимствата на прясно-приготвената храна пред хамбургерите и другите
възможности за бързо-хранене, детето ще се научи да подхожда
по-разумно, когато подбира каква храна да консумира.
Готвенето е перфектно занимание за деца. Те обичат да изпълняват задачи
като да отмерят количество от нещо, да нарежат, да смесят.продукти.
Готвенето им предоставя възможност да се гордеят с постигнатото и да
споделят резултата от труда си с другите. При готвенето, също, има
дейности, които са подходящи за всяка възраст. Предлагаме ви
възможности, съобразени с възрастта на децата, от където могат да
започнат.
Дейности за деца между 3 и 6 години
Децата на тази възраст могат да се включат в процеса като:
- мият плодовете и зеленчуците;
- почистват ориза или лещата;
- почистват масата или плота, на който подготвяте продуктите;
- изрязват със специални формички сладките, правят украси на тортата и др. подобни.
Дейности за деца между 6 и 10 години
На тази възраст децата могат:
- да четат рецептите;
- да изготвят списък на продуктите, които трябва да се закупят;
- да използват мерителни съдове и да отмерват съответното количество твърди и течни продукти, които са ви необходими;
- да стриват (намачкват) продукти в купа;
- да използват тъп нож за отделяне на части (например, да разделят кайсия на две и да махнат костилката);
- да подготвят плодове и зеленчуци, без да използват нож (например да лющят боб или царевица)
Дейности за деца от 10 до 12 години
На тази възраст децата вече могат:
- да спазват последователност и да изпълняват прости рецепти с малко ваша намеса;
- да включват микровълновата печка, фурната или котлона;
- да използват ренде;
- да използват нож – под ваше наблюдение;
- да използват миксер.
Дейности за тийнейджъри
На тази възраст децата са достатъчно големи да:
- планират меню за специален повод;
- да приготвят храна по рецепта, без наблюдение от ваша страна;
- да използват домакинското оборудване без наблюдение.
Когато започнете да обучавате детето си в кухнята, е важно да го
научите и на правила, с които безопасно ще използва уредите, както и да
поддържа чистота. Това става постепенно, с напредване на процеса, в
който детето усвоява нови и различни умения.
За да накарате обаче детето да заобича готварското изкуство,
най-важното е да се забавлявате, да го накарате да почувства
удоволствие и желание да приготвя храна.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Педагогически цели и задачи при работа с деца от 0 до 3г.

Писане by mamazavinagi Сря 15 Окт 2008, 16:57

Педагогически цели и задачи при работа с деца от 0 до 3г.

Възпитанието на децата-как,кое? - Page 2 9
Независимо
дали детето ви посещава детски ясли или не, то трябва постепенно да
придобива определени знания,навици и умения. Какво включват заниманията
в Детските ясли? Един популярен примерен вариант:

Занимания с деца до 1г.

1.Задачи за развитие на движенията.
-За развитие и укрепване на мускулатурата:
Развитие на умението детето да държи главата си изправена.
Стабилизиране опората на краката.
Приучаване да се обръща от гръб по корем и обратно.
Приучаване да стои самостоятелно.
-За развитие на самостоятелното ходене:
Стимулиране на пълзенето, изправянето чрез неподвижна опора,
пристъпването чрез придържане, самостоятелното ходене.
- Гимнастика.

2.Задачи за емоционално- социално развитие на детето.
-Развиване на уменията на детето за общуване с възрастните:
Активно предизвикване съсредоточаване на детето. Заглеждане и
проследяване на човешкото лице. Предизвикване усмивка у детето и
“комплекс на оживление”. Поощряване и установяване на социални контакти
дете- възрастен. Развиване чувството за привързаност.
- Развиване на общуването чрез действия и предмети:
Подражаване на социални жестове и действия с предметите. Самостоятелна
манипулативна дейност. Приучаване към извършване на определени
действия. Развиване чувството на удовлетвореност при успешно изпълнение
на словесни задачи.
-Приспособяване към първите социални изисквания:
Приучаване да се радва на одобрението от околните. Поставяне на първите
забрани и преодоляване неудовлетворението от тях. Подчиняване на
изискванията на възрастния. Създаване на условия за контакти с други
деца и поощряване на първоначалния интерес.
-Развиване на преднамерени волеви действия:
Настойчиво добиране до играчка. Многократно повтаряне на едноактивни действия с предметите.

3. Задачи за формиране на социални умения.
Приучаване на детето да: Изпълнява поръчки по словесно указание. Хваща
активно подадени предмети. Изпълнява някои социални жестове /довиждане
и др./ Взаимодейства с възрастните. Свиква с дневния режим.

4. Задачи за умствено развитие на децата.
-За развитие на сетивните усещания и възприятия чрез:
Вслушване в говора на възрастния и в звученето на играчка. Следене с
поглед на движещи се ярки играчки. Следене на движещи се предмети с
глава. Вглеждане в образа на възрастен. Посягане към играчка.
Наблюдаване на предмети. Различаване на интонацията с която се говори.
Търсене на източника на звука.
-За развитие целевите действия с предметите чрез приучаване:
Към целенасочено хващане на играчка. Да държи предмети едновременно с
двете ръце. Да прехвърля предмет от една ръка в друга. Да хваща с
пръсти. Да удря две кубчета едно в друго. Да изважда скрити играчки. Да
поставя предмети в кутия.
- За развитие на паметта и вниманието:
Различаване на познати хора и предмети. Разпознаване в огледало. Наблюдаване на предмети.
- За развитие на нагледно– действеното мислене:
Приучаване да реагира на собственото си име. Овладяване на нови
достъпни действия с предмети. Да изпълнява познати действия по словесни
указания.

-За овладяване на речта:
Стимулиране гукането на детето. Развиване на звукоподражанието.
Разбиране названието на играчки, имена на близки хора. Усвояване на
осмислени думи.

Занимания с деца от 1 до 2г:

1.Развитие на речта:

-Задачи за развитие на разбирането:
Откриване на премети и играчки по тяхното наименование.
Запознаване с предмети и названието им.
Словесни указания за действия.
-Задачи за развитие на активната реч:
Упражняване на произношението на звуци, срички, думи и фрази.
Разширяване на речниковия запас.
Стимулиране на говора.

2.Музикално възпитание:

Задачи за муз.възпитание:
-Слушане на музика:

Слушане на муз.произведения и песни за деца.

Реагиране на бързо и бавно темпо при изпълнение на муз.инструмент.
-Движения съпроводени с музика:

Груп.движения при песен.

Ритмично чукане с кубчета и др.съобразно темпото и динамиката на музиката.
-Подпяване:

Подпяване на повтарящи се срички и отделни думи от текст на песен.

Подпяване на мелодии заедно с възрастния.

3.Предизобразителна дейност:
-Рисуване:

Приучаване на детето да държи молив и да оставя следи по листа.

Стимулиране на спонтанното и усърдно драскане.

Регулиране на драскането в границите на листа.

Рисуване на вертикални и хоризонтални линии.

4.Строително Конструктивна Дейност:
-Строене:

Подреждане на кубчета едно до друго и едно над друго.

Конструиране на прости фигури с различни по големина елементи.

Строене на прости по замисъл фигури с разнообразни материали.

-Низане:
Низане на едри халки върху неподвижна и подвижна ос.

5.Развитие на движенията:
Задачи за разв.на движенията.
За стабилизиране на:
- Ходенето:
Ходене с и без поддръжка. Ходене по права линия. Ходене заднешком.
Слизане и качване по стълба с опора. Прескачане на въженце.
-Бягането:

Единично бягане до определена цел. Бягане в група. Бързо ходене, преминаващо в тичане.
-Скачането:

Подскачане на място с и без поддръжка на двете ръце. Имитационно подскачане.
-Лазенето:

Пълзене до определена цел. Имитационно пълзене. Провиране под пейка и др.
-Хвърлянето:

Хвърляне на топка с и без определена цел с две ръце. Търкаляне на топка без и с определена цел.
-Катеренето:

Катерене и слизане по катерушка.
-Гимнастика.
-Подвижни игри.

Допълнителни задачи:
-Задачи за умствено развитие на децата: За развитие на паметта,
вниманието и мисленето чрез подходящи за възрастта дидактични игри.
-Задачи за емоционално- социално развитие на децата: За развитие на
адаптационните възможности на детето. За регулиране на емоциите. За
начално формиране на самостоятелност. Формиране на битови умения и
навици, съобразно възрастта.
-Дете- околна среда: опознаване на себе си, опознаване на децата и
възрастните от ДЗ, запознаване с околната среда, общуване, разходки.
Игри на открито. Куклен театър. Празници.


следва.....


Последната промяна е направена от tuci_iv на Чет 16 Окт 2008, 13:53; мнението е било променяно общо 1 път
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Педагогически цели и задачи при работа с деца от 0 до 3г.

Писане by mamazavinagi Сря 15 Окт 2008, 16:57

Занимания с деца от 2 до 3г:

1.Занимания за развитие на речта.
Задачи за развитие на речта:
-За разбиране на речта:
Запознаване с действия и предмети изобразени на картина.
Развиване на умението да се слушат приказки и разкази.
Театър на маса.
Разбиране съдържанието на разказ с и без онагледяване.
Научаване да разбират въпросите на възрастен и да дават адекватни отговори.
Изпълнение на словесни поръчки.
-За развитие на активната реч:
Усвояване названията на: животни, птици, прибори и съдове за хранене,
основни храни, мебели и предназначението им, плодове и зеленчуци,
основни цветове, действия, запознаване с понятия за количество.
Изговаряне на осмислени думи и словосъчетания.
Съставяне на самостоятелни разкази от 2-3 изречения по познат сюжет или картина.
Преразказване на познати приказки с помощта на възрастен.
-За развитие на граматически правилна реч:
Приучаване за правилна употреба на словореда на думите в изречението.
Усвояване на граматическите форми число, род, време.
Използване на глаголите в сегашно и минало време.
Приучаване децата да дават адекватни отговори за минали и бъдещи действия.
Обогатяване на речта с нейните съставни части.
- За правилно звукопроизношение:
Овладяване на правилните названия на предметите.
Правилна артикулация на трудните звуци.

2.Музикални занимания.

Задачи за музикално възпитание:
-Слушане на музика:
Слушане на музикални произведения и песни. Отгатване на дадена песен по мелодията.
-Движения съпроводени с музика:
Групови движения при песен. Ритмично чукане с кубчета съобразно
динамиката на песента. Упражняване на действия, характерни за даден
песенен герой. Упражняване на танцови движения.
-Подпяване и пеене:
Подпяване и пеене на повтарящи се срички, думи и мотиви от текст на
песен с без съпровод с помощта на възрастен. Приучаване към точно
интониране на песните. Заучаване на детски песнички.

3.Изобразителна дейност.
Задачи за развитие на изобразителната дейност:
-Рисуване:
Приучаване на детето да държи молив и да оставя следи върху листа.
Кръгообразни движения по листа. Рисуване на прави линии. Рисуване със
съчетаване на кръгообразни и прави линии.
-Моделиране:
Приучаване към работа с подходящи пластични материали. Моделиране на
продълговати, кръгообразни и овални форми.
-Апликиране:
Подреждане и залепване с помощта на възрастен на 1 и 2 елемента на определено място.

4.Строително конструктивна дейност:

Задачи за развитие на конструктивната дейност:
-Строене:
Строене с разнообразни по форма, големина и цвят материали. Строене на
фигури по замисъл и по предварително зададена задача. Работа със
конструктори за деца.
-Низане и забождане:
Низане на различни елементи по цвят, форма и големина.
Забождане на елементи от мозайка за деца до 3г.

5.Развитие на движенията:
Задачи за развитие на движенията.
-За усъвършенстване на ходенето:
Ходене по повдигнати ограничени повърхности и отскачане. Ходене в кръг.
Ходене между препятствия. Ходене в кръг по двойки и един след друг.
Имитационно ходене. Качване и слизане по стълба без опора.
-За усъвършенстване на бягането:
Бягане до определена цел и връщане. Бягане със смяна на посоката.
”Състезателно” бягане. Имитационно бягане.
-За усъвършенстване на скачането:
Прескачане на дължина и височина. Подскачане за достигане на цел.
Подскачане от един крак на друг. Стоеж на един крак.
-За усъвършенстване на хвърлянето:
Хвърляне на топка във вертикална цел с лява и дясна ръка. Ловене на
топка с две ръце. Хвърляне на топка с две ръце назад. Прехвърляне на
топка над препятствие.
-За усъвършенстване на лазенето и хвърлянето.
-Гимнастика.
-Подвижни игри.

6.Дете-околно среда:
-Опознаване на себе си: Име и години на детето. Усвояване и
затвърдяване названията на частите на лицето и тялото.
-Научаване и затвърдяване имената на близките хора и техните названия.
Научаване имената на връстниците в групата.
-Запознаване с околната среда. Нашият дом.
-Запознаване с нови предмети от заобикалящата среда.
-Общуване: Общуване с връстници и възрастни. Срещи с деца от други
детски заведения и училища, с приятели и стажанти /ако посещава детски
ясли/.
- Чувства: Възпитаване на чувства към други живи същества.
-Празници.
-Разходки.

Допълнителни задачи: За емоционално- социално развитие на децата. За
умствено развитие на децата чрез подходящи дидактични игри и материали.
За формиране на социални умения и за формиране на битови умения и
навици, съобразно възрастта: Да се храни самостоятелно и сравнително
чисто. Да си мие ръцете и да изплаква устата си. Да не поставя в устата
си предмети с които се играе или намерени вещи. Да избърсва нослето си
с кърпа. Да извършва физиологичните си нужди в гърне. Да заспива в
определеното по режим време. Да се приучава към спретнатост и ред. Да
се облича и съблича самостоятелно, като подрежда дрехите и обувките си.
Да се приучи към елементарно културно поведение.

В домашна обстановка можете да си поставите подобни задачки, но
придобиването на навици, умения и знания при толкова малки деца, за да
бъде успешно трябва да се прилага постепенно, ненатрапчиво и предимно
под игрова форма.

Някои важни уточнения:
Възрастова периодизация в развитието на детето:
-новородено /до 1 месец/
-кърмаческа възраст /до1г./
-яслена или ранна детска възраст /1-3г./
-предучилищна възраст/3-7г./
-училищна възраст.
Много е важно да се има предвид възрасстта на детето при поставянето
или изясняването на какъвто и да е въпрос отнасящ се до детското
развитие.
Цялостното развитие и възпитание на детето включва: физическо,
умствено, нравствено, познавателно и интелектуално развитие и
възпитание.

Водещите дейности в детска възраст:
І период: От раждането на детето до 1г.-потребност от общуване с хората
и емоционално отношение към тях.
ІІ пер:1-3г.основна д-ст е предметно- манипулативната, детето подражава
и усвоява функцията на предметите, възниква речта.
ІІІ пер:3-7г.основна е игровата дейност.
Съответно след постъпване на детето на училище водеща дейност е учебната.



Автор:
Мариана Тодорова - детски социален педагог
www.moetodete.com
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Как да победим страха от тъмното у детето?

Писане by mamazavinagi Чет 16 Окт 2008, 13:51

Възпитанието на децата-как,кое? - Page 2 101

Как да победим страха от тъмното у детето?


За децата до 7 годишна възраст страхът от тъмното e напълно нормално
явление, въпреки че този страх предизвиква много тревоги, както за
децата, така и за родителите.
В ранна възраст (от 2 до 4 години) децата още не разбират, че в тъмното
окръжаващите ги предмети не стават по-големи. Именно заради това
неразбиране, в тъмнината малкото плюшено кученце изведнъж се превръща в
огромно куче, благодарение на детското въображение.
Родителите могат да помогнат на децата да се справят със страха от
тъмнината. За тази цел може да се възползвате от следните препоръки на
специалистите:

1. Изслушвайте внимателно детето
Разговаряйте с детето за неговия страх. Много родители се опитват да
избягват тази тема, като смятат, че разговора за страха може да доведе
до обратен резултат и страховете на детето да станат още по-големи.
Истината е, че разговор за страховете на детето ще му помогне да
разбере тези страхове и да ги преодолее в крайна сметка. В хода на
разговора не трябва да се стремите изведнъжq с един замахq да
разтълкувате страховете на детето и да му подскажете как може да се
справи с тях – то трябва да се научи само да се справя със страховете
си. Възможно е детето да не е все още в състояние да ви обясни всичко
за страховете си, но вашият стремеж да го изслушате внимателно, ще му
покаже, че има подкрепата ви и страха може да се преодолее.

2. Оказвайте подкрепа на детето
В своята борба със страховете си детето силно се нуждае от поддръжката
на родителите си. Като начало, когато слагате детето да спи може да
влизате периодично в стаята му, за да го убедите, че всичко е наред и
вие сте там. На детето му е нужно да знае, че вие винаги сте наоколо,
че ще му помогнете скоро да се справи със страховете си от тъмното.

3. Признайте съществуването на страховете на детето
Понякога родителите не знаят какво да кажат на детето си във връзка със
страховете му, често те просто се смеят над тях, а понякога въобще не
искат да слушат за това, тъй като възрастните знаят, че детето няма от какво да се страхува и е в безопасност и смятат, че детето трябва да разбира това.
Вместо да се смеят над детските страхове, родителите е добре да обяснят
на децата, че с настъпването на тъмнината в стаята нищо не се променя,
предметите са си все същите и няма никакви чудовища. Една възможност е
да обиколите заедно с детето стаята на тъмно, изследвайки предметите и
назовавайки ги (например: това е твоето легло, това е твоята любима
играчка и т.н.), като същевременно му обяснявате, че няма от какво да
се страхува. Детето се намира във фазата на опознаване на света, то се
учи да се доверява на своята представа за него и сега повече от всякога
е важно да се съобразявате с мнението му.

4. Позволете на детето само да се справи със страховете си
Когато у детето възникват едни или други страхове, то, изненадващо,
започва постоянно да разказва за тях, да задава въпроси, може да включи
страховете си в различни игри, да моли родителите си да му разказват
страшни истории, свързани например с тъмнината. Това може да продължи
със седмици. Родителите започват да се притесняват, че детето така
демонстрира страховете си. Всъщност, именно по този начин децата се
опитват да се борят със своите страхове, като ги “проиграват”. Ако
видите, че детето не може да се справи само със собствените си страхове
вече няколко седмици, подскажете му други начини.

5. Помогнете на детето да свикне да се бори със страховете
Опитът с преодоляването на собствените страхове ще научи детето да
решава проблемите си, а не да бяга от тях. Възрастните могат да научат
децата да изследват собствените си страхове, да ги анализират, да не се
боят да се срещат със страховете си “лице в лице” и да развиват
стратегии, които да им помагат да се чувстват в безопасност.
Под “изследване” се разбира да се събере информация от други хора, да
се изучава пространството (например собствената стая и предметите,
които плашат). Ако детето се бои от тъмнината трябва да се научи да да свикне с нея, което може да се направи чрез игра (например да се
крият предмети на тъмно място, които детето да търси), може да се
включва нощна лампа, когато се загаси основното осветление. За да се
чувства детето в безопасност, то може да спи с любимата си мека играчка.


www.tia.bg
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите