Възпитанието на децата-как,кое?

Страница 3 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Go down

question Новините - трябва ли да говорим с децата за тях?

Писане by mamazavinagi on Чет 16 Окт 2008, 23:53



Нюйоркските кули в развалини, разрушителни океански вълни в Азия,
бомбардировки в Ливан и Израел - всичко това достига до децата,
най-често без да знаем какво успяват да разберат. С какви думи трябва
да им говорим за актуалните новини?



Защо децата са изложени на лавината от информации?

Първо, заради непрекъснатото гледане на телевизия. Много семейства
се хранят пред екрана точно в часовете на информационните емисии.
Втората причина са вездесъщите рекламни афиши на вестниците и
списанията със снимки и заглавия, които могат да шокират децата. Докато
пред телевизора хлапето обикновено не е само, то на улицата често няма
с кого да сподели впечатленията си.



Как се отразява това на по-малките?

Децата не се впечатляват от същите неща като нас, възрастните. Да
вземем военните операции. Възможно е те да не шокират хлапетата, защото
им напомнят за уестърн или за дървената пушка, с която си играят. За
сметка на това образът на някое плюшено мече сред развалините може да
предизвика асоциации с често срещания страх на детето от това да не
бъде изоставено или да не се изгуби. Разговорът с него винаги трябва да
започва с въпроса, от какво най-много се страхува и какво е разбрало от
видяното. Не бива да се изпада, разбира се, в атака от въпроси. Добре е
и родителят да сподели собствените си страхове - това ще освободи
детето да говори, без да смята, че чувствата му са „нередни". Освен
това то трябва да разбере, че телевизията не само се гледа - за
видяното може и трябва да се споделя.



За всичко ли може да се говори с децата?

След 5-6-годишна възраст в училище децата сами обсъждат
помежду си актуалните новини. Не е необходимо да говорим с тях за
всичко, а само за това, което ги вълнува и за което имат въпроси. Днес
малките виждат света като едно несигурно място и имат чувството, че
родителите им не могат да ги предпазят в случай на опасност, защото и
те самите са обезпокоени. Важно е да се разговаря, децата да споделят
чувствата си по повод видяното в момента, когато това става, а и да им
дадем да разберат, че с нас могат да бъдат спокойни, че има кой да
мисли за сигурността им.


www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да изкореним вредните навици на децата?

Писане by mamazavinagi on Пет 24 Окт 2008, 15:12


Достатъчно е да определим 3 зони на поведение - желателно, допустимо и
неприемливо, и да не им даваме да прекрачват техните граници



Днес все повече родители имат проблеми с лошите навици на децата
си. Често тези хора се питат: каква е разликата в подхода към
възпитанието, който имаха нашите баби и дядовци? Каквото и да правеха
те, го правеха с авторитет. А ние все се колебаем. Дори когато грешаха,
възрастните хора действаха уверено. Даже когато сме прави, ние
подхождаме със съмнение.

Ето защо считам, че трудно изкореняваме вредните навици у децата
си, понеже сме непоследователни, действаме твърде емоционално и даже
истерично. Например се случва майка да накаже сина или дъщеря си заради
някакво провинение. Съзирайки сълзите им обаче, тя се отмята под
натиска на чувството за вина.

Защо родителят отстъпва, когато трябва да бъде настойчив при
изграждането на положителни навици у децата си? Защото иска постоянно
да им се харесва. Трябва обаче да знаете, че ако хлапетата усетят глада
за обич на майка си и баща си, те започват безмилостно да ги
експлоатират.

Редно е да осъзнаем границата между търпимостта и либерализма във
възпитанието. Търпимост означава да приемем детинското - че бялата риза
няма да остане чиста дълго време, че тичането е нормален начин за
придвижване, че дървото е за катерене. Опасно е само деструктивното
поведение - например когато хлапетата постоянно чупят, разхвърлят,
удрят, борят се за все повече привилегии.

Добре е родителите да разграничават желанията на мъниците от
техните действия. Ако някое хлапе често драска по стените, все ще му се
карат. Но има и майки, които разбират, че ако всеки ден рисуват заедно,
лошият навик постепенно ще изчезне. При всички положения трябва да
санкционирате децата за конкретна постъпка, а не да отправяте към тях
общи квалификации от рода на: "Ужасен си!".

Подрастващите се нуждаят от точно определяне на границите на
приемливо и неприемливо поведение. Образно можем да кажем, че има три
зони: зелена, жълта и червена. Зелената е, когато като родители казваме
"да" на дадено поведение. Жълтата - когато едно държание е допустимо
само по изключение, например когато детето е болно или е на чуждо
място. Червената обхваща недопустимото поведение.

Най-важно е обаче да знаем, че не бихме могли да изкореним
отрицателните привички у сина или дъщеря си, ако самите ние сме
подвластни на същите навици. И не забравяйте, че тревожността на
подрастващите се повишава, когато им позволяваме постъпки, за които
самите те знаят, че не бива да бъдат толерирани.

www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Малките копират поведението на родителите си

Писане by mamazavinagi on Пет 24 Окт 2008, 15:19


Отзивчивите родители възпитават в повечето случаи добри и внимателни
деца, смятат психолозите. Но гени или възпитание формират все пак
поведението на малкия човек? Експертите предполагат, че да се говори за
“лоши” и “добри” гени би било невярно. Запознаването на детето с
етичните норми за поведение в обществото е било и си остава задача на
родителите.


Деца, които са привикнали с прегръдки, внимание и грижа, проявяват по-голяма склонност към внимателно и грижовно поведение.


Деца, израснали в атмосфера на емоционално гладуване, не получили в
ранното си детство топлина и ласки, много често се оказват биологически
неспособни да преживяват, да проявяват състрадание. Изпитвайки към себе
си жестокост, демонстрират склонност да ударят или оскърбят плачещо
дете.


Децата непрекъснато проверяват, изпитват границите на новия си
свят, често с помощта на родителите си. Детенце на 1,5 г по-скоро ще
очаква ръководство от мама или татко, оказвайки се в непозната
ситуация. Експертите наричат това “социална справка”, която помага на
детето не само да се ориентира в конкретната непозната ситуация, но и
да си формира морални емоции.


Усещане за гордост и срам се формира в най-ранно детство. Гордостта
е истинско тържество на духа, награда за правилна постъпка и поведение.
Ще я познаете по широката щастлива смивка и леко изпъчено коремче.
Чувството за срам е част от процеса на израстване. Укрепва понятието за
това, че някои типове поведение просто са недопустими. Ако малкото дете
не е изпитвало срам до 2-3 годишна възраст, след това от него може да
се очакват най – немислими проблеми – смятат американски психолози.


Накрая идва умението да говори В този период родителите трябва
много внимателно да се заемат с обучението на положителното – добри
маниери, стремеж към алтруизъм.. Хубаво е да имаш пред себе си добър
пример! Не забравяйте да казвате на съпруга или съпругата си
“благодаря” и “моля” толкова често, колкото е възможно, ако искате и
детето да употребява тези думички.
www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да научим децата да обичат книгите.

Писане by Dani on Съб 25 Окт 2008, 16:18

Колко малко деца четат книги напоследък. Според проучване на националния статистически институт всяка година от училище отпадат няколкостотин деца. Това е страшна статистика, тя не шокира като криминалната хроника, но ако се замислим, всъщност няколкостотин здрави и умни деца пропиляват шансовете си за добро бъдеще. Защо се получава така, че книгите и любовта към словото днес изглеждат като архаична добродетел, която е била жива едва ли не по времето на нашите баби и дядовци? Отговорът разбира се не е лесен. Някой смятат, че всичко това се дължи на промените и бурното време, в което живеем, но всяко време е бурно за съответното поколение. Според други вината се пада на компютрите, интернет, телевизията и електронните игри, а според трети (в това число и аз) всичко опира до семейството и неговото отношение към проблема.

Всяко поколение деца си има своите изкушения, нима ние не предпочитахме да играем до забрава пред блока и да обикаляме квартала на групи? Любовта към книгите се оформя постепенно, но отношението към тях трябва да бъде изградено от родителите, защото нито детската градина, нито учителите в по-късните години, могат да компенсират това, което родителите са пропуснали.

- Ако държиш твоето дете да се развива и да има богата обща култура и отношение към книгите трябва да знаеш, че работата ти по въпроса започва още щом детето проговори. Може да ти се струва рано, но именно това е моментът, когато можеш да отделиш време и да четеш елементарни изречения на детето, да му показваш картинки и да обясняваш какво има на тях.
Така не само, че ще подпомогнеш умственото му развитие, но и ще му покажеш, че има какво да научи от тези малки цветни парченца хартия.

- В първите си години детето има бурното желание да опознава света и тогава задачата ти е изключително улеснена. Спести му часовете пред телевизора, за сметка на това се въоръжи с прекрасните книги за бебета и съвсем малки деца. Много от тях за снабдени дори с музикални клавиши или пък са с прикачени играчки. Всичко това спомага за развитие на фантазията и създава навик да се играе с книгите.

- В началото използвай мушамените книжки подходящи за най-малките. Те често дъвчат страничките, защото им израстват зъбки или все още държат да пробват всичко на вкус. Постепенно с порастването можеш да минеш на такива от твърд картон. Те са бебеустойчиви и трудно се късат и гризат. Не давай на детето такива, които са направени от обикновена хартия, защото малкото много бързо ще се научи да ги къса.

- Когато поотрасне и вече говорите на един език, седни до него, за да си на нивото му и поговори за книгите. Обясни му, че в тях са скрити съкровища, които човек намира само ако ги прочете. Кажи му че книгите са вълшебни и щом ги заобичаш и четеш постепенно предават вълшебните си свойства върху теб. Изобщо можеш да измислиш още подобни сценарии, като свържеш по някакъв начин книгите с нещо любимо на детето.

- Изключително важно е да четеш приказки на детето. Дали ще е вечер, сутрин или по друго време е без значение. Важното е да си отделиш време за това и да въвлечеш детето в света на приказките. Провокирай фантазията му, накарай го да си измисли своя или го попитай как според него е правилно да свърши. Попитай го за поуката, обсъдете я заедно. Приказките са прекрасно въведение в света на книгите. Използвай ги и няма да съжаляваш, да не говорим за приятно прекараното време с детето. Много често четенето на приказките остава сред най-хубавите детски спомени по-късно.

- Щом детето поотрасне, трябва да го научиш да пази книгите. Отношението на детето се формира още когато е съвсем малко, не му позволявай да къса страници за нищо на света. А по-нататък, когато понатрупа години му обясни как да пази книгите си, как да ги почиства от прах и да ги подрежда. Запали го за идеята да си направи своя библиотека в детската стая. Обясни му че така ще заприлича на възрастните и че всеки умен човек има такава.

- И не на последно място е твоят личен пример. Говорете в семейството си за книгите с любов, обсъждайте пред детето различни автори, стила и влиянието на книгите върху вас. Ако детето вижда, че ти самата четеш книги и се отнасяш с любов към тях, не се съмнявай, че рано или късно и то ще повтори това в живота си. Вземи го със себе си на пазар в някоя хубава книжарница, покажи му удоволствието от избора на книги и му дай възможност да си избере сам.

- Не пропускай и влиянието на прекрасните енциклопедии, атласи и книги за пътешествия и далечни страни. Избирай такива, които съдържат големи и красиви снимки и илюстрации. Те привличат вниманието на детето, а покрай тях неминуемо ще научи нещо ново.



_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Когато междучасието плаши детето

Писане by mamazavinagi on Нед 26 Окт 2008, 11:54



Детето ви всяка сутрин тръгва с неохота за училище и дори изразява
желание да си остане вкъщи. След многобройни въпроси от ваша страна то
най-после решава да ви разкрие причината - страхува се, че през
междучасието другите деца ще го тормозят. Притеснението му е напълно
нормално. В почивката десетки деца тичат по двора, действията им не са
контролирани от възрастните и по-малките се чувстват несигурни. Новите
ученици пък не познават никого, сами са и така стават по-лесна мишена
за нападки в сравнение с тези, които вече са в някаква група.



Доверете се на учителите

Педагозите могат да накарат детето да споделя с тях тревогите си.
Важно е да се знае точно от какво го е страх: да не остане само, да не
го блъснат случайно или нападнат, да не му се подиграват пред всички и
т.н. Говорете с неговата учителка, тя най-добре ще му помогне. Ако
детето няма приятели, тя може да повдигне авторитета му пред класа. Ако
другите са агресивни към него, по време на часа това може да бъде тема
за разговор. Малката жертва ще се почувства не така изолирана и
по-силна поради подкрепата на учителката и на класа.




То трябва да се научи да се сприятелява

Някои деца лесно създават контакти. Те се показват щедри, поддържат
с лекота приятелствата си и знаят, че това трябва да се прави всеки
ден, иначе може да чуят: „Вече не разговарям с теб, ти не си ми
приятел." Други влизат в ролята на тези, които все тичат след
останалите, докато попаднат на подходяща ситуация, в която да блеснат.
Много деца обаче не са така сигурни в себе си, чувстват се различни от
другите - прекалено слабички, прекалено дебели, ниски или с очила. За
тях е трудно да създадат приятелства. Те трябва да бъдат насърчавани
към по-добро опознаване на съучениците си чрез участие в игри и спортни
занимания или като ги поканят вкъщи. Приятелства се оформят и извън
училище.



С времето нещата се нареждат

На някои деца са необходими седмици наред, за да свикнат с новите
си съученици. Като наблюдават игрите на двора, те постепенно откриват
ключа към другите, които отначало са им се стрували така враждебни.
Всъщност нито едно дете не мрази междучасието. Всички мечтаят да имат
много приятели и да играят с тях.

www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Малчуганите се нуждаят от доверието на родителите си

Писане by mamazavinagi on Нед 26 Окт 2008, 12:01



Малчуганите се нуждаят от доверието на родителите си


Чувствайки поддръжката на родителите си, децата растат силни,
щастливи и уверени в себе си. "Моите родители ме обичат и ми вярват"
-тази сигурност е необходима за най-малките като въздуха. Но тя не
възниква сама по себе си. Децата искат и са длъжни да получават
позитивни послания. Не нарочни, а съобразени със ситуацията.
Заявлението "Ти си най-добър от всички" в момента, когато синът или
дъщерята са загубили някое състезание, предизвиква недоверие. Децата
доста точно оценяват своите способности и винаги усещат, че ги лъжат.


Затова ще се опитаме да ви помогнем да реагирате адекватно на случващото се с вашите наследници.


„Радвам се, че те имам"

Малките вярват, че именно те движат света. Мислят си, че слънцето
изгрява, защото те така искат, и според тях те са отговорни за
нещастните случаи, семейните скандали и нещастия. Затова децата се
нуждаят от увереността, че вие сте щастливи, защото те съществуват и
защото ги имате. В никакъв случай не бива да си позволявате фразата:
"Заради теб трябва да се откажа от всичко".


„Обичам те"

Децата трябва да вярват, че ги обичаме заради самите тях. Затова не
бива да свързвате това чувство с някакви условия или с това, което
детето ви прави ("Ти ме ядоса и повече няма да те обичам").


„Разбирам те"

Дали е загубило плюшеното си мече, или се бои от тъмнината - за
детето това е голяма мъка. В такива случаи то се нуждае от съчувствие и
утеха. Опитите да го ободрите с фрази като: "Това е само една играчка"
или "Тъмнината не е страшна" няма да свършат работа. Те не ги разбират,
защото са от света на възрастните, опиращи се на опита, липсващ на
малките.


„Ти си силен"

Поощрението и одобрението на родителите е безкрайно необходимо на
децата. Изрази като: "Знаех, че го можеш" или "Гордеем се с теб" ги
въодушевяват и им дават увереност в себе си.


„Вярвам ти"

Децата с огромно желание се опитват да оправда ят оказаното им
доверие. Ако родителите непрекъснато се съмняват в способностите им,
малкият човек накрая ще се обиди, ще се затвори в себе си, ще се
почувства неразбран и изоставен.


„Винаги ще бъдем с теб"

Каквото и да се случи, родителите ми винаги ще бъдат с мен - тази
увереност може да помогне да се преодолеят много проблеми.
Претовареното ни ежедневие невинаги дава възможност да зарежеш всичко и
да обърнеш внимание на детето. Но можете да го утешите с думите: "Това
е интересно. След малко ще имам време и ще можеш подробно да ми
разкажеш всичко". Детето ще ви разбере. Не забравяйте да се извините за
това, че временно сте го пренебрегнали.


„Ти задължително ще се справиш"

Изследването на заобикалящия свят не минава без провали и аварии.
Тогава родителите веднага се хвърлят към рожбата си. Но за да се
приспособи към света на възрастните, децата трябва да се научат сами да
намират решение на проблемите си. Вместо да казвате: "Дай, аз ще го
направя", насърчете детето с думите: "Опитай още веднъж, сигурен съм,
че ще се получи". Това ще повдигне духа му и ще му даде морална опора.

www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Научете езикът на децата

Писане by mamazavinagi on Пон 27 Окт 2008, 10:26


РОДИТЕЛИТЕ СЕ СТРЕМЯТ ДА ОТГЛЕДАТ И ВЪЗПИТАТ ДЕЦАТА СИ ТАКА, ЧЕ МАЛКИТЕ
ДА ОПОЗНАЯТ СЕБЕ СИ, ДА СЕ НАУЧАТ ДА ИЗРАЗЯВАТ ЧУВСТВАТА СИ БЕЗ
ПРИТЕСНЕНИЯ, ЗА ДА МОГАТ ДА ПОСТИГНАТ МЕЧТИТЕ СИ. А ЗА ТОВА Е
НЕОБХОДИМО САМОУВАЖЕНИЕ...


Децата разбиват конкретни черти на характера като смелост,
търпение, толерантност, честност, прошка, дисциплина, почит и...
самоуважение. Ценни „придобивки", които в бъдеще ще изградят малкото
човече като изключителна личност, променяща света към по - добро.

Семейството изиграва главна роля в процеса на детското
самоосъзнаване, което е пътят и към самоуважението. Тези чувства се
възпитават в отрочето още от най - ранни дни и през годините се
надграждат. Хлапетата са изключително повлияни от мнението и
отношението на своите сестри, братя, майки и бащи. Те биха могли да го
насочат към първото и найосновно условие за формирането на самоуважение
малкото да се научи да се приема такова, каквото е. Което означава да
вижда и оценява своите недостатъци и въпреки това да се чувства добре.


Наред с хубавите моменти децата изпитват чувство на смущение, срам,
унижение, провал, обида. В подобни ситуации ролята на родителя е да
накара децата да възвърнат самоуважението си, без да се чувстват
виновни и безполезни. Необходимо е малките да бъдат провокирани да
потърсят начини да поправят стореното. Или пък да се научат от грешката
си и следващия път да се преборят с трудностите по различен начин.
Родителите също трябва да се справят с провалите на своите хлапета. За
таткото е изключително трудно да преглътне истината, че синът му не
може да владее топката на футболното игрище. По - вероятно е да

нахока малкото човече, което несполучливо запраща топката над
вратата, отколкото да го окуражи, разказвайки му за своите неуспехи.


Един малък спортист например се опитва да изрази себе си,
конкурирайки се със своите приятели, но изоставайки от съотборниците
си, чувства провал. Не бива татковците и майките да смятат, че децата
имат сили и умения да се справят с всичко. Ако Марин има проблеми с
футбола, това не значи, че не може да играе тенис, да плува или просто
да кара колело. Познаването и зачитането на различията между нас могат
да ни сближат и да ни помогнат полесно да се справим с възникналите
проблеми.


Някои основни моменти...

1. В светлината на прожекторите.

Подайте ръка на децата си, за да добият увереност и да повярват в
себе си. Изслушвайки ги и окуражавайки ги, несъмнено им показваме
обичта си. За целта е необходимо просто да им обърнем внимание.
Ежедневно им отделяйте време, в което ги разпитвайте какво са правили,
и кого са срещнали.

2. Покажете, че и големите правят грешки. За да постигнете
истинска близост в отношенията с децата си, им покажете, че никой не е
безгрешен и всеки, независимо на каква възраст е, допуска грешки.
Разкажете за някои свои неуспехи. По този начин малките по - лесно биха
осъзнали, че животът е свързан с различни препятствия и не всички могат
да се прескочат. Това е нормалният ход на нещата и по - лесното им
възприемане води до по - бърз успех.

3. Посейте положителни мисли. Родителите трябва да внимават да не
използват отрицателни коментари. „Невинни" мнения като: нищо не можеш
да направиш като хората, никой не те обича или от математика нищо не
разбираш, биха могли да пуснат дълбоки корени в детското съзнание,
определяйки пътя му на самоосъзнаване

www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question От дете в тийнейджър или когато детето започне да става независимо.

Писане by mamazavinagi on Пон 03 Ное 2008, 23:59

От дете в тийнейджър или...

...Когато детето започне да става независимо.


Когато детето започне да се превръща в тийнейджър, то ще иска по-голяма
независимост и лично пространство и може да започне да не зачита вашите
ценности и мнение. Не се отчайвайте – това е нормално поведение за един
юноша.

Разчупването на оковите
Ще започнете да забелязвате как детето ви се стреми към по-голяма
независимост от семейството. То ще започне все по-често да решава само
– от такива прости неща като какво да облече, до спортните и други
занимания и хобита, които са му интересни.
Стаята на детето ще се превърне в неговия рай и убежище, а интересите
му ще бъдат ясно изразени с плакати по стените, стикери по гардероба и
музиката, гърмяща от уредбата.
Детето може също така да започне да си води дневник, в който да записва
истории с приятелите си и особено – първите си трепети и интимни
преживявания.
Личното пространство в този етап е много важно за детето.

Златните правила за родители:
Уважавайте личното пространство на детето си – почукайте на вратата и изчакайте, преди да влезете в стаята му.
Никога не четете дневника на детето, електронната поща или съобщенията в телефона му.
Опитайте се да не подреждате стаята му, освен ако няма заплаха за здравето му!

Подкрепяйте решенията на детето си, доколкото е възможно, що се отнася
до избора му на облекло, но дръжте на семейната позиция по въпроси като
модни увлечения по пиърсинг или татуиране.

Отнасяйте се към проблемите и дилемите на детето си сериозно. Може да
ви се струва, че тревогите му са тривиални, но за него те са въпрос на
живот и смърт, така че слушайте и отговаряйте внимателно. Не
разказвайте споделеното от детето ви на други хора без неговото
разрешение. Доверието в този период може лесно да се изгуби, а са
необходими огромни усилия за повторното му изграждане.

Когато детето наближи 13-14 години, дилемата пред вас е колко свобода
може да му дадете и какво доверие може да му гласувате. Например, може
ли да го изпратите само на квартира, ако отиде да учи в друг град? Няма готов отговор – решението ви зависи от това, доколко е зряло детето ви.
Помнете обаче, че вие сте отговорни да наблюдавате детето си. Ако се
съмнявате как ще реагира в спешна ситуация или как ще се справи без вас
дори за ден или два, тогава не го оставяйте само, без опеката на
възрастен.

Ако детето започне да се срамува от вас...
Може да очаквате детето ви да започне да се притеснява да ви виждат
заедно някъде между деветата и 13-тата година. Ще разберете, когато
детето ви помоли да не го изпращате до входа на училището или да спрете
да го изчакате зад ъгъла.

При всички случаи, не приемайте това лично. В тази възраст децата
реагират по този начин, защото те се опитват да изглеждат
по-независими, като същевременно зависят за толкова много неща от вас –
разрешение да излязат, джобни пари, дрехи и пр. Това положение поражда
напрежение у детето – то се нуждае от вас, но му се иска това да не е
така.
След няколко години заедно ще се смеете на тези преживявания, така че
опитайте се да се справите като голям човек, докато сте участник в тях.

Да развива независимостта си е това, което детето ви трябва да направи
и независимо от смесените му чувства по отношение на вас, то все още
има нужда от любовта ви и безрезервната ви подкрепа. Може да не му
допадат прегръдките ви точно сега, но със сигурност ще оцени вниманието
и обичта ви.

tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Когато децата ни излагат пред чужди хора

Писане by mamazavinagi on Вто 04 Ное 2008, 00:02



Най-голямата грешка, която родителите допускат, когато децата им ги излагат пред
чужди хора, е, че се тревожат как изглеждат отстрани и не знаят как да
реагират, ако се налага да ги порицаят пред всички.



Какво трябва да имате предвид

* Децата бързо се научават, че дадени правила не важат или лесно
могат да бъдат нарушени, когато вкъщи има гости. Някои малчугани
умишлено манипулират ситуацията, но плановете им се увенчават с успех
само ако родителите го позволят.

* Когато ви предстои особено важно събитие, включващо външни лица
(пикници, семейни срещи), по-добре планирайте нещата отрано. Измислете
как да реагирате на някои предвидими караници, груби забележки или
глезотии.



Как да го кажете

* Заявете на децата си как ще постъпите, ако нарушат дисциплината.
„Последния път, когато ходихме на сватба, започнахте да се карате
според църковната служба. Ако и този път направите така, ще ви изгоня
да чакате навън."

* Насърчавайте с похвали доброто поведение. „Много се гордея с
вас. Не знаете колко ми помага това, че двамата си играете кротко,
докато ние с татко ви забавляваме гостите."

* Когато налагате дисциплина пред чужди хора, говорете с твърд,
строг глас, който показва, че държите ситуацията под контрол и не се
чувствате застрашени. „Веднага спрете да се биете!" Не се колебайте да
се извините пред гостите и да изведете децата от стаята, за да ги
усмирите. Няма защо да се смущавате - това е ваше задължение като
родител.



Как не бива да го правите

* Невербалните сигнали (въртенето на очи или повдигането
на вежди), които заместват произнесените укори, може и да припомнят на
децата къде се намират и как трябва да се държат, но в повечето
случаи показват, че сте притеснени, засрамени и изпитвате неохота да ги
накарате да се държат прилично. Ако децата знаят, че не се боите да ги
накажете пред всички, вероятността да се възползват от ситуацията и да
нарушат правилата е много по-малка.

* Ако кажете многозначително: „Помниш ли за какво си говорихме?",
детето ви може и да схване намека, но ако се наложи отново и отново да
използвате така закодираната фраза, значи действието й е изтъркано и тя
е неефективна. Проблемът с подобни забележки е, че чрез тях вие се
опитвате да не привличате излишно вниманието на околните.

* Ако се уловите, че шепнете груби заплахи в ухото на детето,
значи вече сте в неизгодна ситуация. Подобни импулсивни заплахи нямат
място в поведението на сигурния в себе си родител.

* Колкото повече се притеснявате и се стараете да изглеждате
уверени и компетентни, толкова по-малко вероятно е наистина да се
чувствате така. Ако децата ви се държат невъзпитано, притеснените
трябва да са те, а не вие.

www.chudesa.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Детската истерия. Как да се преборим с нея?

Писане by mamazavinagi on Съб 08 Ное 2008, 13:23

Детската истерия. Как да се преборим с нея?




С какво се отличава вашето дете? То е герой, защото се е научило да оцелява в света на възрастните и да ги манипулира.


Детската истерия е пристъп на гняв или отчаяние. Детето като че ли „изпуска
парата”, когато не получава това, което иска, или когато нещо не му се
получава. В периода до 3-та година детето не е в състояние да
контролира своите емоции, а освен това все още не говори толкова добре,
че да може с думи да изрази бликащите в него чувства и желания. Когато
знанията му за обкръжаващата го среда започнат да се разширяват, то все
по-рядко прибягва до такива изпитани оръжия на протеста като
манипулативната истерия. Целта на тази истерия е да се управляват
околните. Тя се поражда, когато детето получи отказ за нещо: иска да
играе с играчка, която е собственост на друго дете, иска да рисува
върху новите тапети, да пие сок точно когато му давате каша.

Има няколко най-разпространени ситуации, които водят до истерия и скандали, устройвани от децата. Вашето дете:


  • Не може да изрази с думи чувствата, желанията или потребностите си.
  • Не може да координира тялото и мислите си, за да направи нещо ново, което се стреми да научи.
  • Играе с играчки, които са твърде сложни за неговата възраст.
  • Не получава от околните това, което иска, или не може да ги принуди да направят това, което иска.
  • Откъсва се от интересно занимание заради нещо не толкова привлекателно за него – хранене или обеден сън.


Ето няколко правила за избягване на истеричните сцени:


  • Добрата почивка е сигурно оръжие в борбата с истерията
  • Убедете се, че детето ви е достатъчно отпочинало, че се е наспало и не е преуморено.
  • Отвлечете вниманието му

Преди истерията да е набрала обороти, опитайте се да „превключите” енергията
му и да преминете към друго занимание, ако то самото иска това. Ако
истерията вече е започнала, превключването едва ли ще ви помогне.

Опитайте с шега

Ако истерията е в зародиш и все още не е избухнала с пълната си сила,
опитайте да разведрите ситуацията с хумор. Но бъдете внимателни –
детето трябва да разбира, че вие се шегувате, а не му се присмивате.


„Аз знам как се чувстваш”

Назовете емоциите, изпитвани от детето - „Виждам, че се сърдиш” или „Струва ми
се, че си изморено”. Струва си детето да се научи да изразява с думи
чувствата, това, което преживява, така причината за капризите и
истерията отминава от само себе си.


Игнорирайте искането

Истерията пред чужди хора принуждава родителите на компромис и задоволяване на
капризите. Това обикновено води до повтаряне на ситуацията при подобни
условия.

Обсъдете причините за истерията

След като детето се успокои, поговорете с детето за това, което го е
разстроило. Не акцентирайте върху поведението му по време на
избухването. Вместо това го прегърнете, кажете му колко много го
обичате и колко ви е приятно да сте до него, когато е спокойно. Това
помага на детето да се замисли над това как поведението му действа на
обкръжаващите го хора.

Обърнете се към специалист, ако:


  • истериите стават все по-чести и агресивни;
  • детето продължава да изпада в истерия, след като е навършило 4 години;
  • наранява себе си или околните и чупи вещи.


Истерията се съпровожда от нощни кошмари, страх и чести резки промени в
настроението. Ако капризите и истерията при детето са постоянни, това
може да бъде следствие от заболяване на нервната система и детето
трябва да бъде прегледано от лекар – невропатолог, невропсихолог или
психолог. Ако със здравето всичко е наред и детето не проявява
капризите и истериите при единия от родителите си, то коренът на
проблема трябва да се търси в семейните отношения, в реакцията на
родителите на поведението на детето. Капризите могат да възникнат като
резултат от снизходителното отношение на родителите към противоречивите
искания или на твърде строгите мерки, които се прилагат към детето.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Първият път, когато детето Ви стъпи извън дома

Писане by mamazavinagi on Чет 13 Ное 2008, 15:25

Далеч от гнездото


Първият път, когато детето Ви стъпи извън дома – на гости при баба и дядо, с приятели или при бавачка, е предизвикателство за всички участници. Като родител може да се почувствате вина, че „изоставяте” детето си. Вашият син или дъщеря ще бъде объркан от промяната и може да се разтрои от липсата на мама и татко. Тези емоции са напълно естествени. Има няколко практически стъпки, които можете да предприемете, за да намалите до минимум носталгията както за Вас, така и по отношение на детето Ви.

1. Опитайте се няколко пъти „тестово” преди наистина да го направите: отидете заедно до друго място, където планирате да оставите детето си. Донесете любимите му играчки. Докато този, който ще се грижи за детето, си играе с него, излезте навън и се разходете. При следващите посещения, останете навън по-дълго, далеч от детето си: напазарувайте или просто изпийте чаша кафе. Ще свикнете с това да сте далеч от детето си, а и тя/той може да привикне към новия си грижовен приятел.
2. Чувствайте се добре: Вашето дете ще усети, ако не сте спокойни, че го оставяте с някой друг. Ако не се чувствате доволни, не го правете. Обсъдете чувствата си с партньора си, с приятел или лекар. Уверете се, че човекът на когото поверявате детето си е личност, на която се доверявате напълно.
3. Бъдете непоклатими: обяснете на детето си, че няма проблем, че ще бъде извън дома, и че той/тя ще се върне скоро. Бъдете нежни, но строги: покажете доверието си в този, който ще поеме грижата, като бъдете последователни и не променяте плановете си, особено в отговор на емоционални избухвания.
4. Обадете се по телефона и поздравете: ако искате да се обадите на детето си, направете това в уговорено време и спазвайте уговорката. Не правете неочаквани „проверки”: уговорете начин на действие с този, който е поел грижата за детето.


www.pharmaton-kiddi.com/
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question НИМА ТОРМОЗЯТ ДЕТЕТО ВИ В УЧИЛИЩЕ?

Писане by Lindzi on Чет 13 Ное 2008, 15:26

НИМА ТОРМОЗЯТ ДЕТЕТО ВИ В УЧИЛИЩЕ?



Как да узнаете и какво да предприемете?

Помогнете на вашето хлапе да издигне авторитета си в очите на съучениците си
Случаите на издевателства върху отделни ученици в училище съвсем не са изолирано явление. Почти във всеки клас има по някое "нарочено" дете, което момее да е и вашето собствено. Много родители смятащ че вината е изцяло на учителите. Но по-често това не е вярно. Първата ви реакция естествено би била да защитите детето си "с нокти и зъби". Но дали това няма само да влоши ситуацията?


Понякога е по-добре родителите да не се намесват в отношенията между децата, но този случай не е такъв.
Опитайте се да поговорите с детето по-задушевно, да разберете повече за това, което става в училище, да получите повече информация за съучениците му. Задължително ходете на всички родителски срещи и се опитайте да вникнете в училищния живот. Установете добри контакти с класния ръководител и се опитайте непрекъснато да получавате информация от него за това, което се случва в училище.

Помогнете на детето да се сприятели с някое друго дете от класа, така че да не се чувства съвсем само и да стане по-уверено. Организирайте извънучилищната дейност на детето си, намерете му занимание. Ако е станало ясно за какво точно детето ви се е превърнало в обект на присмех или тормоз, се обърнете към класния ръководител, директора или училищния психолог.

Детето ви е обект на тормоз, ако:
Често се прибира вкъщи в лошо настроение или дори разплакано. Станало е затворено и необщително, неохотно отговаря на вашите въпроси. Преструва се на болно, за да не отиде в училище. Започнали са да му изчезват различни вещи - не непременно скъпи. Успехът му значително пада.

Помнете, че нещастното дете може да се затвори в себе си, затова действайте, докато е време.


Източник: http://www.chudesa.net


Последната промяна е направена от beni_vasi на Чет 13 Ное 2008, 16:21; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да учим с детето у дома?

Писане by Lindzi on Чет 13 Ное 2008, 16:13

Как да учим с детето у дома?



За всички родители е важно учебната подготовка на децата им да е на ниво, да се трудят съвестно и да получат реални знания. Ето защо е нужно да помагате на малчугана да се справи с материала. Така и той ще се чувства по-сигурен.

Нищо не трябва да разсейва хлапето при писането на домашните. Често децата са принудени да учат в кухнята, където има удобна маса и нормално осветление. Затова направете работен кът в стаята на малчугана, така че да има място да се сложат няколко книги, химикали и моливи, да има възможност лесно да се стига до рафта с учебниците и речниците.

Не включвайте телевизора, ако е време да се правят домашните. Приемникът увлича. Ако седне да гледа, преди да е изпълнило задълженията си, детето ще се разсее и демобилизира, а освен това най-вероятно няма да има време да се подготви както трябва. Ако държи на някое предаване, което му е интересно, винаги може да му го запишете. Въпросът с музиката е по-осооен. Ако любимите песни не пречат, а напротив, помагат при правене на домашната работа, значи няма нужда да се забранява слушането им по време на ученето.

Режимът е ключов фактор. Добре би било да обядвате или поне да вечеряте по едно и също време. Така детето ще може да си създаде точен вътрешен ориентир, за да прави домашните си до обяда или преди вечерята. Не давайте награда за всяко написано домашно. Хлапето трябва да свикне с мисълта, че както вие имате отговорности, така и то има своите.

Купете или направете сами голям календар, където могат да се пишат бележки за важни учебни събития. Това ще подсеща малчугана и няма да създава у него погрешно впечатление, че има още много време и че ще започне да учи здраво от следващата седмица.

Обяснете на детето, че механичното заучаване на уроците не осигурява добри знания. Подскажете му, какво е необходимо да прави, за да се подготви максимално ефективно. Научете го да не се притеснява преди изпитване. Най-важното, което трябва да запомни, е, че в нощта преди теста трябва хубаво да се наспи, а не да учи до последния момент. Добре е да си носи резервна химикалка, молив и хартия.

Ако хлапето е изморено, ядосано и разстроено, защото домашното е много дълго и сложно, може би трябва да му дадете почивка. Ако и съучениците му имат същия проблем, вероятно е уместно да поговорите с учителя, за да изясните ситуацията. Не оставяйте обаче детето с впечатление, че преподавателят подхожда неправилно или прекалява.

Можем ли да помагаме?

Зависи от ситуацията. Родителите могат да помогнат на детето да разбере сложна математическа задача, да се научи да пише грамотно, диктувайки му текстове и думи. Ако заданието не е сложно и хлапето може да се справи само, по-добре е да не се намесвате, а да му предложите помощта си при проверката. Не забравяйте да правите позитивни коментари. Малчуганът не трябва да изпитва страх, че ще му се скарате.

Източник: http://www.chudesa.net


Последната промяна е направена от beni_vasi на Чет 13 Ное 2008, 16:21; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Телевизията помага на децата да започнат да говорят

Писане by Lindzi on Чет 13 Ное 2008, 16:18

Телевизията помага на децата да започнат да говорят



На 10 месеца бебетата разбират нещата, показвани на екрана.
Ако вашето бебе започне да прави повече поразии от допустимото, според най-новите научни изследвания вина за това има телевизията. Детската възприемчивост е тотална,
включително и от видяното на тв екрана. Разбира се, много от програмите могат да се окажат точно толкова градивни за малчуганите, колкото и родителската загриженост.
По мнението на учените, телевизията може да помогне на децата да се научат да говорят. Тя развива вродената им съобразителност, тъй като телевизорът е такава подкрепа при ученето на езика, каквито са и илюстрираните книжки.

В хода на наблюденията е установено, че вниманието на 2-годишните хлапета се задържа върху екрана 3 пъти по-дълго, отколкото на ненавършилите една година. От 1 до 2 г. децата разбират повече, отколкото могат да изразят с думи, смята психологът Даниел Андерсик. Да уловят смисъла на бързо сменящите се кадри за малчуганите е все още трудно.

10 месеца след раждането - това е минималната възраст, когато децата като че ли започват да разбират нещата, които им показват по телевизора. Но да се определи тяхната умствена реакция е много трудно, тъй като те все още не умеят да говорят. В статия, публикувана в „Списание за детския език", психологът М. Райе твърди, че хлапетата след една година възприемат телевизора като говореща книжка с картинки. Още по-добре е, когато възрастните, с които детето стои пред синия екран, му разказват за това, което вижда.

Заедно с усвояването на разговорната реч с помощта на телевизора малчуганите могат да се научат и как да се държат. Поставили група от 40 деца пред екрана в момент, когато водещият показвал как да разглобят една играчка. След това сложили 20 от тях на маса и им дали същата вещ. Тринадесет хлапета съвсем точно повторили видяното. На другите 20 деца дали играчката на следващия ден и 8 от тях също се справили успешно с разглобяването. Този експеримент доказал, че даже такива малчугани могат да запомнят информацията от пръв поглед и при възможност правилно да я използват.

Съществуват ред теории, че децата не виждат аналогия между тв изображението и неговия реален двойник в обкръжаващата действителност, казва психологът Е. Мелтсоф, провел описания експеримент. Нашите изследвания доказват, че в края на краищата такава способност съществува. Тя се проявява още в ранна възраст, когато хлапетата още не са произнесли първите си думи. Така че, за да чуете очакваната първа дума „мама", а не изрази от рода на „Лека нощ и обичайте се всички", внимателно подбирайте програмите.


Източник: http://www.chudesa.net
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Общуването в ранна детска възраст

Писане by Schatzе on Нед 16 Ное 2008, 08:42

Общуването в ранна детска възраст


І. Общуването в ранна детска възраст и психическа депривация при децата

Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а според Аристотел “Възпитанието на детето започва преди раждането му.” Общуването между детето и родителите започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие, като основните форми на общуване са: ситуативно-личностно (усмивка, ласка, което е първата форма на общуване на детето с възрастния) и ситуативно-делово (възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно-манипулативната дейност). Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от основните потребности на детето, а те са: афективни (потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност), социални (потребност от общуване и сътрудничество с възрастния) и сензорна (потребност от достатъчно разнообразие и изменчиви ситуации).

Тук е мястото да посочим и основните цели на родителите:

Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат.
Да му помогнат да развие способностите си.
Да насърчат интересите на детето към света. Именно от оценките на родителите започва осъзнаването у детето на собственото му “Аз” и неговата самооценка.
Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете.

Първият възрастен, с когото детето общува, е майката. А първите средства на това общуване са експресивно-мимически (усмивка), след които се развиват предметно-действените и накрая – речевите. Развитието на детето през първите месеци и години след раждането има неизмерима важност за бъдещото физическо и психично оформяне на човека. Това е период на неговото първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите на възрастните се ограничат само с хигиенни мероприятия и хранене, психичното му развитие ще изостане. От напълно безпомощно същество, каквото е детето при своето раждане, в продължение на първите 3 години то придобива ред способности и умения. А на всичко това детето трябва да се научи от възрастния, който се грижи за него. Кои са основните белези за нормално развиващото се дете в емоционален план? Характерно за нормално развиващото се дете, получаващо адекватни родителски грижи, е: Поява на усмивка (3-я месец след раждането на детето), тревога от непознат, т.е. детето плаче или се разтревожва от появата на непознато лице (8-и месец), поява на “Не”, т.е. детето казва “не” на всичко, което не иска (през 3-та година). Тези феномени отсъстват при депривираното дете. Съзнанието за собственото “Аз” се появява през 3-та година, тогава детето се идентифицира и полово. В процеса на общуване с възрастния и предметната дейност детето започва да отделя себе си от другия, близките от чуждите, да познава своите вещи, да се разпознава в огледалото, както и своето собствено Аз. Адекватните грижи за правилното развитие на детето са основата не само за цялостното му личностно формиране, но и за подготовката му за училище. Предпоставки за нормалното развитие на детето са: Атмосфера на топлина, обич и доверие. Чувство на сигурност и защитеност. Емоционална подкрепа и устойчивост на създадените връзки. Признаване на индивидуалността на всяко дете.

Поддържането на познавателната активност и интереси към околния свят у детето.

Дете лишено от емоционална привързаност към своята майка не изгражда дълбока връзка с един възрастен и жадно се стреми към физически контакт с всеки познат и непознат, поведението му е наивно и прилепчиво. Нормалният тип поведение е, ако детето е привързано и страда за майка си при нейното отсъствие и ако не се прилепва към непознат. Ако родителските грижи са некачествени или ако детето е отделено от майката веднага след раждането му, или след като е установена емоционална връзка дете-възрастен, детето може да изпадне в особено състояние – психическа депривация. Психическата депривация е психическо състояние, което възниква в резултат на кризисни ситуации, при които на субекта не се предоставя възможност за удовлетворение на някои негови основни психически потребности в достатъчна степен и в течение на достатъчно дълго време. Последствията от психическата депривация се изразяват най-често в нарушения в психическото развитие на детето, соматични нарушения (нарушение на храненето, на съня, забавяне на растежа) и др. Продължителното въздействие на психическата депривация най-често води до: изоставане на интелектуалното развитие под вродените възможности, обедняване на емоционалния живот и междуличностните връзки, трудности в социалната адаптация на личността. Когато детето се роди и се отглежда в семейството с обич, то налага много промени и всички се съобразяват с него. Ако детето попадне в социално заведение, то получава своите грижи, но когато му дойде времето, защото е едно от многото. Признаците са: причудливо поведение (стереотипни движения, изблици на гняв), двупосочност в емоционалния контакт с възрастния (наивност или безразличие), формиране на беземоционален тип личност, свръхинтерес към предметите и дълго манипулиране с тях без осъзнаване на социалната им значимост. Типове депривирана личност:

Социално хиперактивен: Детето се стреми към непрекъснат контакт с познати и непознати възрастни. Страхът от непознати, като специфична реакция липсва. За детето е от значение вниманието, а не личността на възрастния. Общуването е повърхностно.
Социално провокиращ: Детето настойчиво привлича вниманието на възрастния чрез викове, плач, провокации, ревност, самонараняване.
Подтиснат тип: Детето е пасивно и статично, а отношението към другите е безразлично.
Адаптиран тип: Тези деца са изградили здрава връзка с отделен възрастен. Отношението към непознати е сдържано. При преместване от едно в друго социално заведение детето дълбоко страда.
Тип на заместващо удовлетворение: Детето проявява прекомерно хранене, стереотипни действия, поклащащи движения, люлеене. При деца, отглеждани в социални заведения, липсващата биологична майка не е заменена от един личностно мотивиран възрастен, а от много често сменящи се професионално ангажирани лица, поради което потребността от емоционална привързаност остава нереализирана в много отношения.

Психическата депривация и последствията в психическото развитие на дадено дете се причиняват или от ранна раздяла с майката или от лишаване на детето от адекватна майчина грижа, дори и да живее в семейството си. Това се получава при наличието на скука, еднообразие, липсата на индивидуално внимание. Често срещано явление е при деца отглеждани в социални домове. Проблемът може да се предотврати или преодолее, ако детето бъде обградено от любов, сигурност и качествена емоционална връзка с друг възрастен.



http://www.moetodete.data.bg

_________________
1*Обмислете, Структурирайте, Помислете добре какво е вашето питане!
2*Опишете ПОДРОБНО, какво желаете да се случва, НО НЕ РАЗБИРАЕМО САМО ЗА ВАС! ПОЗДРАВИ!!!
3*Писането на кирилица и грамотно (според основните правила на българския език) е задължително.
4*Забранява се обиждането или подтикването към обиди на членове от форума или други лица.
5*Забранява се публикуването на всяка нелегална информация (кракове, пачове, генератори, пароли, серийни номера и други) както и информация за извършване на нелегални действия (открадване на пароли, проникване в чужди компютри, нелегално наблюдение и други подобни), искането на подобна информация или подпомагането и чрез форума (чрез лични съобщения), както и препращането към сайтове с такава информация.
avatar
Schatzе
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Да научим детето на добри обноски

Писане by Dani on Нед 16 Ное 2008, 16:37

Да научим детето на добри обноски

Как да научим детето на учтивост и внимание? Не става автоматично - това е въпрос на възпитание и трябва да се тренира.

Защо добрите маниери са толкова важни? Децата се нуждаят от правила, за да могат да се впишат в ограждащия ги свят. Ако знаят как да се държат, се чувстват по-сигурни. Малчуганът, който се отличава с учтивото си поведение, е възприеман от околните позитивно и развива социално самосъзнание и самоувереност. А децата, които не спазват общоприетите правила живеят с постоянното чувство, че правят всичко погрешно и лесно се превръщат в аутсайдери.

Малките човечета навлизат в света на добрите обноски първо с научаването на „благодаря” и „моля”. А когато поотраснат, се научават да не прекъсват, някой когато говори, да изчакат мама да свърши с телефонния разговор, да отстъпят място на възрастен човек в автобуса. Добрият пример е наполовина свършена работа. В първите години от живота си малките копират типичните дейности и мимики на мама и татко. Именно в този времеви интервал се полагат основите на възприятието, усета и социалното поведение.

Ако твоето семейство не употребява „вежливите думички”, нормално е те да липсват и в речника на детето ти. Ако татко гледа телевизия на масата, а мама говори по телефона, докато хапва, детето не получава стимул да се храни концентрирано и чисто. И все пак, добрият пример е не е напълно достатъчен. Необходими са още търпение, добронамереност и постоянство.

Искаш ли да постигнеш положителен резултат демонстрирай уважително отношение към детето - същото, каквото очакваш от него. Научи го да отговаря учтиво, да показва внимание и уважение към околните така, както вижда, че го правиш ти самата (когато поздравяваш съседа или продавачката в кварталното магазинче). Казвай редовно „моля” и „благодаря” на детето си, за да научи, че тези фрази са част от нормалната комуникация в семейството и обществото. Не поощрявай заповедите: „Искам сок!”. В отговор му кажи, че би трябвало да си поиска така: „Моля, мамо, налей ми сок”.

Хвали учтивото поведение и бъди конкретна: „Благодаря, че ми помогна да приберем разхвърляните играчки”. При ясно формулирани похвали детето ти ще почувства, че усилията му си заслужават.
Методите с изнудване като: „Ако не си оправиш стаята, няма да гледаш филма”, или внушаването на страх при неизпълнение не могат да постигнат дългосрочен възпитателен ефект. Децата свикват да се напасват спрямо момента, а в други ситуации правят каквото искат.

Кога трябва да се започне с възпитанието на добри маниери? Когато говорим за добри обноски на масата, възпитанието започва от момента, в който детето сяда заедно със семейството на масата. Значи от около навършването на една година.
Направи възприемането на добрите обноски лесно за детето. Не можеш да очакваш от едно тригодишно дете да стои повече от 10 минути кротко в кафенето, докато си бъбрите с приятелка. Но ако има на разположение моливи за рисуване или пъзел, няма да се налага да го гониш из цялото заведение. Или, ако държиш двегодишното ти дете да се храни чисто - нарежи сандвича на хапки. Важно е малкото да бъде наблюдавано и от него да не се изискват непостижими неща.

Възпитанието на добри обноски е чудесен метод за изпитание на издържливостта на нервите на родителите. И децата знаят това още от най-ранна възраст – най-лесният начин да накараш мама да се изпоти или разкрещи. В такива случаи д-р Дагмар фон Крам, авторка на книгата „За родителите – норми за добрите обноски на децата”, препоръчва деескалацията: „Ако двугодишно дете започне да си играе с храната, това означава, че не е гладно. Спокойно може да му се отнеме лъжицата и да бъде свалено от масата”. Или в друг случай - когато твоето 4-годишно дете започне да се държи като бебе по време на хранене, включи се в „играта”: „Ако не искаш да се храниш с прибори, ще трябва аз да ти слагам храната в устата”. Това ще въздейства върху честолюбието на детето, което вече е достатъчно голямо, за да кара колело само.

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Помогнете на срамежливото дете!

Писане by cveti555 on Пон 17 Ное 2008, 13:57

Как да помогнеш на срамежливо дете?


Ако твоето е такова, не прекарвай излишни часове в терзания какво си
сгрешила. Няма да си на прав път и като насилваш малкото.
Социализацията отнема време. Нормално е в началото детето само да
наблюдава кварталните хлапета и техните щури игри. В момента, в който
свикне и се почувства комфортно ще се престраши да участва в тях.
Ето как да насърчиш малкия срамежливко да общува без притеснения:
Изгради близка връзка с детето си.
Научи се да познаваш мислите и страховете му. Не им се присмивай, дори
да ти се виждат глупави. Обясни на малкото, че дори и възрастните
изпитват неудобство и притеснения в някои ситуации.
Не му лепвай етикета „срамежливо“. Не го наричай така в каквато и ситуация да попаднете.
Не го притискай, когато видиш, че се притеснява и не се справя с дадена задача. Вместо това му предложи възможности да свърши набелязаното заедно с теб или с негов връстник.
Подготви детето за събития, в които ще участва.
Например, ако се притеснява за първия ден в новата детска градина,
разведи го предния ден и му покажи интересните места, където може да се
забавлява.
Не се карай на детето, че се е държало неуверено. Не бъди нетърпелива с него.
Окуражи го да прави „малки стъпки“. Ако се притеснява да отиде да играе в къщата на съседското дете, поканете го у вас. След няколко такива „опита“ вие гостувайте.
Тренирайте вкъщи.
Например разговори, които ще води на детската площадка. Повери на
детето ролята на непознатото му връстниче, което ще срещне навън.
Научи го да гледа другите в очите, когато говори. Покажи му как ти го правиш – с уверен глас и със спокойствие.
Фокусирай вниманието му върху силните му страни. Покажи му как може да се възползва от тях в общуването с другите.
Насърчи го да играе с по-малки деца, (поне в началото). Така то ще се чувства, че е в лидерска позиция и няма да се притеснява.
„Награди го“ в ситуациите, в които е преодоляло срамежливостта. Не пропускай да му подариш безброй прегръдки и усмивки.
Не го сравнявай с другите деца. То е уникално също като теб.
Защо детето се срамува?
Изследвания на американски учени показват, че при някои деца срамежливостта е генетично заложена.
Срамежливото
поведение може да е и реакция и от преживян стрес. Болестта на родител,
преместване в нов дом, нова гледачка са фактори, които отключват
неувереност в общуването с другите. В много случаи малките просто
копират поведението на близък роднина.
Срамежливостта може да бъде
резултат и от прекалените грижи на родителите и от „изземването“ на
правото детето да взема самостоятелни решения. Има много общителни
майки и татковци, които просто не приемат, че детето им не е като тях.
Срамежливостта
е еднакво присъща и на момчетата и на момичетата. Често обаче се смята,
че малките дами са по-лесно научават механизмите в социалното общуване.
Нашият съвет!
Когато виждаш, че малкото е много притеснено и се срамува, просто хвани нежно
ръката му. Усмихни му се и му кажи да изправи главичката си. Обясни му,
че ако те гледа в очите, докато говори, ти ще можеш да чуеш всяка
негова дума. Напомни му всеки пък, когато се притеснява в общуването с
другите просто да си спомня твоето лице и любящите ръце. Така
съкровището ти ще се чувства по-спокойно и защитено.

източник: сп."Моето дете"
avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да нахраним капризното дете

Писане by mamazavinagi on Пон 17 Ное 2008, 22:45


За някои родители храненето на детето име истинско
предизвикателство, ежедневна борба и едва ли не основна цел на живота
им. Те постоянно го питат дали не е гладно, гонят го с лъжицата,
използват всички възможни средства във великия театър на набутването на
поредния залък в устата на детето и непрекъснато се оплакват на всеки
срещнат, че детето им нищо не яде и е много слабо.
Какво да направим, ако масата е сервирана, а детето отказва да яде?
Първо обаче нека да уточним какво НЕ трябва да се прави.
- Не карайте насила детето да яде!
Това е първото и основно правило. Детето не трябва също така да се
наказва за това, че не е дояло предложената храна. Подобно насилие е
недопустимо – то води до разстройство на стомаха и нарушения в обмяната
на веществата.
Ако детето отказва вкусния обяд,
това означава, че то още не е огладняло. То няма да яде и това, което
не му се харесва. И не нужно да му се карате. Детето не трябва да се
плаши от фразата ”Време е за обяд!”.
- Не го уговаряйте.
“Една лъжичка за мама, една – за татко”. Сигурно всеки от вас е прибягвал до този метод на хранене. Но детето капризничи и не иска да яде. А вие продължавате…
Това също, в известен смисъл, е форма на насилие.
В краен случай, например когато на детето трябва
да се даде някакво лекарство, могат да се правят уговорки, но това не
бива да става натрапчиво. Опитайте се да използвате елементи на играта.
- Не обещавайте нищо!
“Ако си доядеш храната, ще ти купя сладолед!” или “След обяда ще ти
позволя да си играеш по-дълго”. Тези обещания са по-опасни от
уговорките. С тях вие ще разглезите детето. Храната не е
инструментът, с който трябва да постигате послушание. Детето не трябва
да се подкупва, за да се храни - в противен случай то ще чака нещо в
замяна, дори когато закусва.
- Не бързайте!
Всяко дете си има свое темпо на хранене. Две различни деца,
седнали едно до друго на масата, се хранят с различна скорост. Масата
не е мястото, където детето трябва да бърза и да се състезава. Не
притеснявайте детето дори да имате спешна работа.
Нека или работата да почака, или закуската да остане недовършена.
Подканвайки детето да бърза, вие ще го травмирате психически.
- “Не!” на всички дразнители!
Постарайте се нищо да не разсейва детето по време на неговото хранене.
Изключете телевизора, приберете книжките и играчките. Опитайте се да
създадете у него нагласа за хранене. Храненето на детето при включен
телевизор е вредно за здравето – то влияе негативно на
храносмилателните процеси.
Ако детето се разсейва, това означава, че то не е гладно, поради което не настоявайте за хранене!
- Не се тревожете!
Не превръщайте в трагедия факта, че детето отказва да яде. Не го
подлагайте на кръстосан разпит (”Какво си ял?” и т.н.). Бъдете сигурни,
че когато то огладнее, ще си поиска храна.
Когато сервирате на детето, трябва да бъдете напълно спокойни. Ако то
не яде нищо, не е необходимо да правите каквито и да било коментари.
Просто приберете чинията, но до следващото хранене не му давайте никакви бонбони или бисквити.
Педиатрите постоянно напомнят, че децата на възраст от 2,5 до 5
години се нуждаят от малко храна. Тя е напълно достатъчна за поддържане
на техните сили и за нормалното им развитие. Добрият апетит се развива
у детето към 7 годишна възраст.
За да имате по-малко проблеми свързани с храненето, вие можете да се
придържате към следните препоръки, които дават педиатрите и
възпитателите в детските градини:
- Научете детето на “хранителни забрани”. Обяснете
му, че то не трябва постоянно да яде бонбони и сладки, неизмити плодове
и зеленчуци или храната, която е паднала на пода, тъй като може да се
разболее. Задължително обосновете забраните си.
- Наблюдавайте количеството на приетата храна. Тя трябва да бъде балансирана, разнообразна и красиво оформена. Не плашете детето с големи порции.
- Купете на детето специални съдове за хранене. Изберете му красиви
малки чинии. В тях порциите няма да изглеждат толкова страшни. Добре е
на дъното на съдовете да има красива рисунка (например с любимите
анимационни герои) – това е стимул храната да се изяжда докрай.
Украсявайте храната и предлагайте красиви салфетки.
- Детето трябва да помага при сервирането на масата – то може да
носи хляба или да нарежда приборите. По този начин то се подготвя за
процеса на хранене.
- Има активни деца, които не могат дълго време да
седят на едно място. За да ги усмирите може по време на обяда да им
четете книжки – това ги успокоява и съсредоточава.
- Спазвайте точен режим на хранене. Това се отнася за всички възрасти – от кърмачето до децата в ученическа възраст. Не задържайте детето на масата – нека то да отиде да си играе, след като се нахрани.
- Не хранете детето веднага след като се е върнало от детската
градина. То може да е уморено или да няма апетит. Почакайте то само да
си поиска да яде. И не забравяйте, че вечер храната трябва да бъде лека
и с малко количество мазнини.
- Не поднасяйте на детето едновременно две ястия. Сервирайте второто, едва след като то си е дояло първото.
- Бъдете изобретателни! Децата обичат необикновеното. Фантазирайте
повече! Сервирайте салатите или пюрето в необичайни форми, а супата и
компотът могат са пият със сламка. Така вие ща накарате детето с удоволствие да приема всяка една омразна храна.
- На най-капризните деца можете да предложите да
рисуват по време на хранене. Ако детето яде ябълка, нека то да я
нарисува. Ако яде супа, нека нарисува чиния със супа…
За да нахраните детето си без скандал вие трябва да проявите
гъвкавост и да направите някои компромиси. Не превръщайте храненето в
мъчение. Не хранете детето насила, дори то да ви се струва твърде слабо.
Когато децата чувстват, че имат право на избор, те с удоволствие ядат това, което яде и цялото семейство.
Tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Съперничеството между двете деца вкъщи

Писане by Lindzi on Чет 20 Ное 2008, 15:28

Съперничеството между двете деца вкъщи


Няма нищо неестествено в това децата вкъщи постоянно да си съперничат. Дори някои специалисти твърдят, че това е необходимо, тъй като така децата се научават и как да реагират в такива ситуации и извън къщи. По този начин детето се научава и как да комуникира с останалите и се социализира по-лесно. Чрез непрекъснатото съперничество децата искат да се докажат на околните, а и това влияе и на тяхното самочувствие, тоест така стават по-уверени в себе си. Родителите не трябва да се притесняват прекалено от тези взаимоотношения между децата им, тъй като това е напълно нормално. Представете си какво ще стане ако се измъчваме за всяко спречкване между децата си – ще се завъртим в такъв омагьосан кръг, от който няма излизане. Идеята не е да ги оставите на самотек и да правят каквото искат, но трябва да подхождате доста деликатно в тези ситуации и първо внимателно да наблюдавате децата си, преди да предприемете нещо.



Защо децата непрекъснато си съперничат?


Списъкът с причини, поради които децата се карат и дори бият е безкраен: за това какво да гледат по телевизията, за мястото в колата, за оценки в училище, за дрехи и играчки и за още куп неща. Да се научиш да съжителстваш в хармония понякога отнема доста време и при всички случаи първо ще се мине през споровете и караниците. А има и още две причини, които могат да доведат до “ураган” вкъщи:
Желанието на детето да бъде обичано – в този смисъл братчето или сестричето винаги ще бъде приемано като противник. Знаете, че децата имат богата фантазия и много често може да им минат всякакви неща през ума, като, например, че родителите обичат повече другия. Ето защо всяко дете трябва да се почувства наистина сигурно в своето семейство, родителите не трябва да правят сравнения между двете деца вкъщи, тъй като те са две различни индивидуалности, към които трябва да подхождат по съвсем различен начин.
Много често и възрастта има значение – според психолози най-голяма агресия могат да покажат децата между 7 и 12 години, именно защото това е възрастта, когато те се приучват към екипните игри и търсят приятели. Игрите в екип пораждат съперничество и конфликти между децата и това е нещо естествено. Даже точно заради това разправиите между деца на една и съща възраст са много по-често срещани.
Какво е присъщо за децата между 7 и 12-годишна възраст:

1. доста субективни са – на тази възраст детето вижда нещата само от своята гледна точка и трудно може да се постави на мястото на другия
2. постоянно се състезават заради това, че все още са несигурни – поради своята несигурност детето постоянно иска да изтъква своите възможности и да се доказва
3. не са самокритични – на тази възраст децата все още имат ниска самокритика и приемат нещата доста субективно. Защитават с голям инат своята гледна точка и си мислят, че винаги са прави. Заради това все имат чувството, че родителите им са несправедливи и предпочитат братчето или сестричето пред тях
4. избират “противниците” си – на тази възраст детето вече иска да е самостоятелно и да “тежи на мястото си”. То не се състезава нито с родителите, нито с много по-големите си братя или сестри, а именно с тези, които са на неговата възраст, тъй като от тях то се чувства най-застрашено, че ще бъде изместено от мястото си
5. Понякога злорадстват – това пак си е естествено – този, който надделее, започва да се изтъква пред останалите и да злорадства срещу “победения”



Понякога може да стане такъв хаос вкъщи, че родителите да се чудят как да оправят нещата, така че да не вземат страна и да не засегнат никой. Обаче е важно те да разберат, че това съперничество е нещо съвсем естествено и не трябва да се тревожат излишно. Общо взето родителите са тези, които трябва да създадат благоприятна семейна обстановка, в която децата да могат да съжителстват в хармония. Но знаете, че никога нещата на се перфектни и конфликтите винаги ще си ги има. Вие като родители можете да дадете добър пример на децата като и вие съжителствате без вечно съперничество и спорове, все пак нали знаете, че децата в голяма степен купират родителите. Поощрявайте децата винаги, когато си играят без да се карат, така по-лесно ще възприемат правилния модел на съжителство.
Няколко полезни съвета:

1. В никакъв случай не правете сравнения между двете деца – например ако едното изкара оценка в училище 4, а пък другото 6, то не ги сравнявайте в никакъв случай – не забравяйте, че всеки има своя индивидуалност и иска да я отстоява, а не постоянно да му дават другите за пример
2. Във всеки свободен момент показвайте на децата си колко ги обичате и затвърждавайте отношенията помежду ви. Така те ще се чувстват по-сигурни и няма постоянно да се доказват и изтъкват
3. Приучвайте децата си да изразяват чувствата и емоциите си – много е важно да обясните на децата си, че трябва ясно да изразяват емоциите си и това, което ги притеснява, защото така околните ще успеят да разберат от какво се нуждаят. Покажете им колко по-лесно е да кажеш какво искаш, вместо веднага да започнеш да крещиш нечленоразделно и да се биеш
4. И за самия родител е по-добре да изчака преди да реагира. Трябва добре да наблюдава децата, да ги разбере, да вникне и в двете гледни точки, преди да се намеси
5. Родителите трябва да служат като огледало на децата си, помогнете на децата си да опознаят самите себе си, научете ги да бъдат по-самокритични и да се научат да се владеят. Доста позитивно ще им се отрази някой поучителен разказ или приказка, от който те сами да извадят поуката. Признак на доверие е също така да им разкажете някоя случка от вашето детство
6. Караниците трябва да се намалят – колкото и нормално да е съперничеството между децата, то в никакъв случай не трябва да се превръща в навик. Ключът да успеете правилно да контролирате нещата е да бъдете справедливи, а това е доста трудно, тъй като не можете да сте сигурни кой точно е започнал спора, кой е виновен и кой не е – приемате, че и двете деца имат вина, именно поради факта, че се карат и бият и много ясно им обяснявате ситуацията, от която никой не печели, тъй като нещата не се решават със скандали. Например, ако децата се карат за това коя програма да гледат по телевизията и накрая се стигне до голяма разправия, то изгасете телевизора – заради това, че се карат и двете деца няма да гледат телевизия



Как да реагират родителите?

* Приемате, че съперничеството и караниците все ще си ги има, въпросът е да не стават ежедневие и да не реагирате на тях с викове и наказания. С колкото по-голямо търпение действате, толкова по-малко караници ще има, т.е. и вие и децата трябва да се изслушвате
* Отредете на всяко от децата специално място в семейството – колкото по-ценено се чувства едно дете, толкова по-добре ще се държи то с братята и сестрите си. Родителите трябва да си дадат сметка колко специално е тяхното дете и да се държат с всяко според неговия характер и възможности
* Не задължавайте децата си да играят заедно – да насилвате децата си да играят заедно след поредната караница си е направо лоша идея. Вярно е, че доста често родителите се превръщат в арбитър, но все пак те са тези, които трябва да въдворят ред. Имайте предвид, че и да се карат децата ви се обичат и пак ще си играят заедно. Идеята е обаче, след караницата всеки да остане насаме със себе си и да осмисли нещата, а сдобряването си идва от само себе си
* Избягвайте да поставяте “присъди” за това кой е прав и кой не е – оставете децата сами да разрешат проблема ако е възможно. Така балансирайте нещата, че никой да не се чувства пренебрегнат или ощетен
* Най-голямата грешка е, когато децата се скарат по време на игра, да ги накажете с това да спрат да играят и веднага да отиват да си учат уроците. Така можете да им втълпите нещо доста лошо в главите, а именно, че ученето е равно на наказание.


Общо взето отношенията между двете деца в семейството са доста сложни и всеки родител полага големи усилия да постигне хармонично съжителство. Важното е да не се бъркате повече, отколко е необходимо, а да оставите децата сами да разрешат спора и да стигнат до правилния извод от цялата ситуация. Все пак по този начин децата изграждат своя характер и се научават да общуват правилно.


Източник: http://www.deteto.info
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Делете родителската обич поравно

Писане by Lindzi on Чет 20 Ное 2008, 15:41

Делете родителската обич поравно


Ако децата ви са станали ако не врагове, то конкуренти, посъветвайте ги да се избавят от злобата и ревността - роднинските връзки трябва да се пазят.

Случаите, когато родителите делят децата си на любимци и нелюбимци, не са малко. Любимци по принцип се оказват по-малките, „дискриминирани" - по-големите. Нищо чудно, че последните изпитват ревност към брат си и/или сестра си, които се радват на повече родителска любов, грижи и внимание. В резултат на това недолюбваните се опитват по всякакъв начин да си върнат любовта и разположението на възрастните - чистят и подреждат у дома без напомняне, приготвят вечеря, учат се само за шестици. Или, обратно - затварят се в себе си, стават груби и дръзки, имитират заболяване - това също е опит да привлекат вниманието към себе си.

А ако тези номера не въздействат на родителите и те продължават да глезят едното дете и да игнорират другото, потърпевшата страна може дори да намрази конкурента си. Ето защо именно от родителите зависи до голяма степен как ще се развият отношенията между наследниците им.

Не бива да подчертавате, че за вас децата ви са еднакви и че ги обичате еднакво. Подсъзнателно всеки човек се противи на „еднаквостта", иска да бъде индивидуалност. Така че родителите трябва да имат предвид това и да търсят към всяко от децата си индивидуален подход.

У децата трябва да се поощрява взаимното уважение, а не от сутрин до вечер да им се повтаря: „Вие сте брат и сестра, трябва да се обичате". Любов по задължение няма!

Необходимо е да се избягват сравненията от рода: „Сестра ти прави това по-добре от теб!" Подобни фрази озлобяват.

Ако децата ви все пак са станали ако не врагове, то конкуренти, посъветвайте ги да се избавят от злобата и ревността - роднинските връзки трябва да се пазят. Не изпитвате любов към своята сестра или брат? Опитайте се на първо време поне да контактувате с тях така, както общувате със съседите или приятелите си - вежливо, приветливо, но без да ги допускате прекалено близо в живота си.

Най-важното е да съборите стената на отчуждението и ненавистта и да възстановите нормалното общуване. А когато изчезне ненавистта, ще се върне и любовта.


Източник: http://www.chudesa.net
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦА ЗА СПИН

Писане by mamazavinagi on Пон 24 Ное 2008, 12:31

Да говорим с деца за СПИН





КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦА ЗА СПИН
Ключът към помагането на децата да разберат 10-те Основни Факта за СПИН е да
говорим за тях често. Превърнете ги в обикновена част от всекидневните
разговори. Не оставяйте СПИН да бъде изолиран въпрос или предмет на
една единствена лекция. Включвайте темата за СПИН когато говорите за
сексуалност, любов, наркотици, приятелство, здраве и други подобни
теми.
Бъдете искрени, открити и честни, но не забравяйте и да уважавате личното
пространство. Например, не е нужно да питате детето дали мастурбира или
си играе “на чичо доктор”. Ако се замислим за собствената си нужда от
дискретност, можем да оценим и важността на нуждите на децата ни. И не
забравяйте, че не е нужно да знаем всичко. Ако децата ни питат нещо,
което не знаем, можем да им кажем, че ще се опитаме да разберем.
Едно добро обучение за сексуалността е основата на правилно обучение за СПИН. То започва още при раждане:

ДЕЦА В ПРЕД-УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
От раждане до двегодишна възраст:
Ние даваме на децата тяхното чувство за сексуалност още от раждане. Караме ги да се чувстват сигурни или пък несигурни от:

Начина по който ги държим или докосваме
Начина по който ги храним, къпем или повиваме
Тона на гласа ни
Като ги оставяме да се чувстват удобно с телата и емоциите си
Те ще развият здравословни чувства за сексуалността си ако правим тези неща по приятен, любящ и грижовен начин.
За бебетата е нормално да изследват телата си. Те бързо откриват, че
докосването до ерогенните им зони предизвиква приятно усещане. Трябва
да ги оставим да се радват на тези усещания, а не да ги караме да се
чувстват “пакостливи”. Иначе може да престанат да ни вярват по-късно в
живота, когато ще имат нужда от ръководство за секса. Също толкова
важно е да реагираме положително и на другите функции на тялото.

ТРИ ДО ПЕТ-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Трябва да оставим децата от предучилищна възраст да се чувстват свободни да
задават въпроси за телата си, здравето, сексуалността и отношенията
между възрастните. За да направим това, можем да:
Говорим искрено и открито за тези теми в тяхно присъствие.
Да говорим с тях по тези теми.
Да не превръщаме темата за секса в шега или тема за присмех.
Въпросите
на децата от пред-училищна възраст ще бъдат толкова открити, колкото
позволим. Те са готови да научат, че мъжете и жените имат различни
полови органи. Важно е да говорим за половите органи по същия спокоен
начин, както когато говорим за носове или рамена. Добре е и да
използвате правилните имена на половите органи – “пенис”, “вагина”,
“гърди”. Иначе децата може да останат с впечатлението, че има нещо
“нередно” с тези части на тялото.
Малките
са любопитни за телата на родителите си и на други деца. Те може да си
играят “на чичо доктор”, за да гледат половите си органи. Това е един
нормален начин за децата да научат за сексуалността си. Наказвайки ги
за това, вие може да отслабите способността им за вземат здравословни
сексуални решения по-късно.
Децата
на тази възраст започват да чуват много неща за СПИН. Трябва да ги
облекчим от неоснователни тревоги свързани със СПИН. Те трябва да бъдат
уверени, че:
Не са в риск от СПИН.
СПИН няма да бъде тяхното наказание за това, че “са били лоши”, че са се напишкали или че си гризат ноктите.
ХИВ не е като бактериите, които хващаме от въздуха, от храната или от близостта с хората.
Родителите им ги предпазват от вируса.
Ако децата задават специфични въпроси за ХИВ/СПИН, отговорете им просто и
директно. Например на “Как може човек да хване СПИН?” можете да
отговорите “Една бактерия, която причинява СПИН влиза в кръвта”. А на
“Ще хвана ли СПИН за това, че се подмокрям?” можете да отговорите
просто с “Не”.
Ако не последват по-конкретни въпрос, обикновено не е нужно да даваме
повече подробности. Но можем да подготвим почвата за времето, когато ще
са пораснали. Например докато превързваме рана получена на детската
площадка, можем да попитаме, “Знаеш ли защо превързваме раната, освен
за да ти стане по-добре? Тя предпазва от бактерии, които могат да те
разболеят.” Това простичко обяснение може да помогне на децата да
разберат какво представляват “бактериите”.

РАННА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Пет до седем години
Децата в ранна училищна възраст може да не са толкова открити както тези от
пред-училищна. Те чуват доста да се говори за СПИН, изнасилвания,
насилие над деца и се чудят и се питат един-друг за тези неща, дори и
на нас да не казват нищо. Така че не може да седим и да ги чакаме да ни
питат за по тези въпроси.
На
тази възраст децата започват да разграничават мъжко и женско. Те
започват да се грижат за собствените си тела, здраве и сигурност. Имат
“секси” мисли за роднини и приятели от двата пола. Не трябва да ги
караме да се притесняват от това. А ако ги видим да си играят с
гениталиите си, трябва да им кажем само “Знам, че ти е приятно да
правиш това, но това е нещо лично. Хайде сега да намерим място, където
ще бъдеш насаме със себе си.”
Децата в ранна училищна възраст искат да знаят какво е СПИН, как се хваща и
как да го избегнат. Може да им изникнат въпроси за нещо, което са чули
по телевизията или на детската площадка. Родителите трябва да знаят
фактите, за да могат да предоставят отговори като:
“Не, не можеш да хванеш СПИН от ухапване от комар”.
“Бактерията на СПИН се намира в кръвта или в семето на мъжа”.
“Да, можеш да делиш обяда си с други деца без да се страхуваш, че може да хванеш СПИН.”
“Не, СПИН не е наказание за това, че си бил лош”.
“Да, можеш да си играеш с всяко дете без да хванеш СПИН”.
Не трябва да се забравя, че няма нито един известен случай СПИН да е бил
причинен от физически контакт, какъвто обикновено се свързва с детската
игра. Това включва хапане, борене и споделяне на храна.
Деца
преживявали сексуално насилие често вярват, че те са отговорни за
насилието. Все по-голям брой такива деца развиват “тревожност от СПИН”.
Те вярват, че СПИН ще бъде тяхното наказание. Деца с подобна тревожност
може би реагират на трудни емоционални ситуации. Няма да е лошо детето
да бъде заведено на професионално консултиране.


ПРЕД-ТИЙНЕЙДЖЪРСКА ВЪЗРАСТ

Осем до дванадесет
Децата започват много да се интересуват от въпроси свързани със сексуалността
докато влизат в пубертета. Те искат да знаят всичко за менструацията,
мокрите сънища и другите признаци на узряване.
Децата
в пред-тийнейджърска възраст много се притесняват дали са “нормални”.
Момчетата се тревожат за размера на пениса си, момичетата за размера на
гърдите си. Ние трябва да уверим децата си, че няма двама еднакви души
на света – и че е нормално всички хора да са различни.
Трябва
да позволим на децата си да “паснат” на връстниците си. Но също така
трябва да ги стимулираме да мислят сами, а не да се носят по течението.
По време на пубертета децата често са срамежливи с нас за това, което става с
тях. Те предпочитат да говорят с приятелите си. Трябва да се уверим, че
връстниците им не са единственият им източник на информация за секса и
наркотиците. Никога не се колебайте да отворите темите за секс и здраве
с вашите подрастващи деца. Можете да използвате възможности докато
гледате телевизия, докато си говорите за новините или когато ги чуете
да си говорят с приятели.
На тази възраст децата имат нужда от много ясна информация. Те трябва да
знаят подробности за това какво е СПИН, как се предава и как да го
избегнат.
Искат да знаят подробности за безопасен секс, хомосексуалност, орален и
анален секс. Трябва да разберат, че алкохолът и наркотиците отслабват
способността ни да взимаме правилни решения. И трябва да знаят, че
споделянето на игли и спринцовки при взимането на интравенозни
наркотици е почти сигурен начин за хващане на ХИВ.
Веднъж щом подхванем дискусия с тях, трябва да бъдем подготвени за въпроси като : “А ти колко сексуални партньора си имал/а в живота си?”
“Какви противозачатъчни използваше?”
“Мастурбираш ли?”
“Като нямаш СПИН, защо ползваш презервативи?”
В такива случаи можем да поискаме да запазим правото си на личен живот,
но ако решим да отговаряме, “честността е най-добрата политика” и за
децата ни, за нас самите.


ТИЙНЕЙДЖЪРИ


Тийнеджърите обикновено са авантюристични натури, но нямат достатъчно жизнен опит,
за да преценяват рисковете сами. Може да си мислят, че болестите и
смъртта са проблеми само на по-възрастните хора. Но е също така вярно,
че тийнейджърите могат лесно да бъдат мотивирани да се грижат за себе
си и приятелите си. Виждали сме как могат да работят усилено, за да
помагат на семейството си, да влязат в университета или за да купят
някой специален подарък. Подобен род усилия показват истинска
възможност да се готвят за бъдещето и да се грижат за себе си.
Тийнейджърите понякога попадат под много лошо влияние. Но за всеки млад човек, който
изглежда че се интересува от незабавното удовлетворение, има много,
които са мотивирани от високи идеали, щедрост и дългосрочни цели. Ако
използваме капацитета на децата ни за идеализъм и щедрост, има
по-голяма вероятност да успеем да им помогнем да се научат да се грижат
и предпазват себе си. Колкото по-положително подхождаме към тези
въпроси, толкова по-добри резултати ще постигнем.
На
тийнейджърите също трябва да се помогне да разберат

ДЕСЕТ ОСНОВНИ
ФАКТА, КОИТО ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА СПИН.


Но най-важното е да знаят за безопасния секс.
За
повече подробности за това кога и какво трябва да научават децата,
прочетете “Човешката сексуалност: Какво трябва да знаят децата и когато
трябва да го научат”.

БЕЗОПАСЕН СЕКС
Най-безопасният секс е никакъв секс. Трябва да помогнем на младите хора да станат
по-уверени в себе си и да казват “не” на секса, независимо от натиска
на връстниците им. Но те трябва също така да знаят какво е това
безопасен секс. Рано или късно те ще решат да станат полово активни и
трябва да бъдат подготвени за това преди да се случи.
Безопасният
секс намалява обмяната на семенна течност, вагинални секрети и кръв
между партньорите. Той намалява вероятността от предаване на ХИВ и от
забременяване.
Най-безопасните сексуални дейности включват” прегръдки, целувки, галене, докосване, масаж и взаимна мастурбация. Най-рискованите сексуални дейности включват необезопасено вагинално и анално сношение.

Източник
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Кога се стига до там, че детето завзема властта!

Писане by Lindzi on Вто 02 Дек 2008, 14:12

За да развие волята си, детето трябва да извърви дълъг път; волята се проявява
едва около втората
годинка във взаимозависимост от
активността и ината. В „социалната матка” детето отначало е подвластно на волята
на тези, които се грижат за него, намира се в определен културен кръг и е лишено
от избор. Освен многото нюанси на неговия плач и смях, то не е в състояние да
изрази дори чувствата си нито с думи, нито по заобиколен път с различни начини
на поведение, защото още не разполага с необходимата за това духовна
комбинативност. /Едно по-голямо дете и с мълчание ще обърне вниманието на
другите, че е обидено; с прекаленото си пиене един мъж ще подскаже на жена си,
че е угрижен./ Малкото дете реагира непосредствено и искрено. Неговото
здравословно състояние може да бъде преценено само чрез точно наблюдение на
поведението му и чрез добра способност за вчувстване от страна на наблюдаващия.
Неговите сигнали за помощ следва да бъдат забелязани от родителите, разгледани
интуитивно и разбрани. Съществува вероятност впрочем да се стигне до
неправилни тълкувания, ако родителите не се вживеят в положението на детето, а
изхождат от собствените си усещания /”как добре бихме се чувствали, ако…”/.

Кои са родителите, несъзнателно
допуснали детето им да расте като малък тиранин?

В собствените истории на много от тях
се открояват следните потребности от компенсация:


Потребности от компенсация на
любов
.

Това са децата, чиито родители са служебно и
обществено ангажирани. Да добавим и желанието на голяма част от жените за
самоосъществяване и еманципация. По тази причина някои майки не се посвещават
напълно на бебетата си. Оказват доверие
на детегледачки, детски ясли и др. подобни. Нощем малките също трябва да се
справят сами. Общоприета препоръка от привържениците на този вид възпитание
гласи – от самото раждане детето да не се разглезва, а да се оставя да плаче, за
да свикне да понася фрустрациите.


Потребности от компенсация на свобода.

Към концепцията за възпитанието
принадлежи и едно авторитарно указание за спазване на правила, забрани и повели.
С раждането бебето следва да свикне с тях. Храненето му става само по определено
време и тогава то получава полагаемите му се ласки. Фазата на негативизъм бива
прекратявана, като малкото се наказва за упорството си. То не се осмелява нито
да даде израз на яда и гнева си, нито да прокара волята си с думи и действия. Страховете от спонтанното
изразяване на чувствата водят до задръжки, които продължават да се проявяват и
на по- зряла възраст. Неизживеният гняв се трупа и ако все пак някой ден се
стигне до експлозия /когато порасналото дете си присвоява свободата без
позволение/ възниква силно чувство за вина.


Докато основните потребности от любов
и свобода остават неудовлетворени, децата са принудени да използват заместители.
Особено ефикасно се оказва завоюването на някакви успехи. Детето не се чувства безрезервно обичано, а само при
положение, че се храни добре, не плаче и е изпълнително. Шансът му да се усети
напълно приемано е между първата и втората година, когато то вече говори и играе
разумно. От третата година нагоре то вече демонстрира и нови интелектуални
постижения- рисува, пише, чете, смята и същевременно се опитва да помага. За
тези резултати в рамките на приспособяването му към един последователно
авторитарен план на възпитание то със сигурност получава очакваното одобрение.
Колкото по- перфектно или с по- малко грешки е постигнато, толкова повече се
разчита на похвала. Така успехите, интелектуализирането, перфекционизмът и
помагането се превръщат в основни потребности.



Отгледаните по гореописания начин родители пожелават за децата си по-
добра съдба. Въз основа на някои потребности от компенсация се очертава следната
типична картина на отглеждане и възпитание: родителите отново се осланят по-
силно на инстинктите си. Предпочитат тесен телесен контакт, при който носят
детето притиснато до себе си и го успокояват. Свикнали на приспособяване, те се
подчиняват с още по-ясно съзнание на малкия човек, следвайки и интелектуално
обоснованите препоръки на психолози и педагози. Препоръката гласи: никога не
натрапвайте нищо на бебето, а го оставете на собствената му воля. Правете така
още от самото му раждане! Дръжте го и го люлейте в темпото, в което най- бързо
се успокоява. Щом пак стане неспокойно и предположите, че е гладно, сложете го
на гърдата си. Поиска ли да се освободи от ръцете ви, не го възпирайте, за да не
прекършите волята му. Вместо това отвлечете вниманието му. И ако детето по сто
пъти пита нещо, отговаряйте му винаги търпеливо. По- добре да го увещавате,
отколкото да му поставяте ограничения…Значи отглеждането трябва да става с
перфекционистична взискателност. И тук се събужда едно количествено честолюбие.
Като проектират в детето си своите собствени потребности, родителите често
пропускат да забележат неговите реални основни потребности. Действат според
волята му, когато то повече се нуждае от защитеност. Отстъпват му,
засвидетелствайки любовта си, когато на
него му трябват ограничения, за да може да развие волята си.

avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Детето задава въпроси за смъртта

Писане by mamazavinagi on Съб 06 Дек 2008, 10:36

Когато се появят въпросите за смъртта, защото някой близък е починал
или просто детето любопитства, вие може би няма да знаете какво да му
кажете. Няма правилни отговори. Най-важно е да обясните как стоят
нещата внимателно, нежно и търпеливо, по възможно най-прост и разбираем
начин. Знайте, че детската реакция ще е различна от вашата. Бъдете
готови да повторите казаното отново и отново и уверете детето, че ще
сте до него да го подкрепяте и обичате. (Ако до момента детето ви не е
проявило любопитство относно смъртта, по-добре да отложите една такава
дискусия, докато то или обстоятелствата не го наложат.)

По-долу са предложени някои от най-често срещаните въпроси и примери за това какви биха могли да бъдат вашите отговори.

Какво означава "смърт"?
"Това означава, че човекът или животното спира да диша и тялото му не работи
повече. Той не се храни, не спи, не изпитва вече студ или жега.
Растенията също умират. Всяко живо същество също. Обикновено хората и
животните умират чак когато са станали много-много стари."


Кога ще умреш?
Децата често задават този въпрос. Първоначално може да се шокирате, но знайте,
че те всъщност искат да попитат "Ще се грижиш ли за мен винаги?" Дори,
ако не зададе въпроса съвсем ясно, умно е да предугадите тревогата за
сигурността в живота му. "Искам да знаеш, че смятам да остана тук, докато не остарея твърде много и докато ти не порастнеш."

Защо плаче леля Сали?
Ако току-що се обяснили, че чичо Джон е умрял, подобен въпрос може да ви се
стори странен. Но представата на вашето дете за смъртта е толкова
ограничена, че то се нуждае от помощ, за да разбере емоциите на хората
около него. "Чичо Джон умря и няма да се върне. Леля Сали плаче, защото той й липсва много."

Кога ще се върне баба? Ще бъде ли тук за рожденния ми ден?
Въпреки, че сте говорили как смъртта е вечна във времето, запомнете, че детето
не може да приеме и разбере такава дълготрайност. Обяснете му нежно и
търпеливо "Не, спомни си, че баба умря и тя няма да се върне. Няма да бъде тук за рожденния ти ден, но ние ще помним другите дни, в които е била с нас."

Може ли баба да си вземе нов дядо сега?Понеже възрастните в повечето случаи поправят или заменят нещата в
ежедневието, детето ще се пита заменят ли се починалите - особено ако
имат приятели, чиито баба или дядо се е омъжила/оженила повторно.
Внимателно му кажете истината: "Ако поиска, баба може да се омъжи отново някой ден. Но нейният втори съпруг няма да е същият като дядо. Дядо умря и няма да се върне."

Аз ли съм виновен/а?
Случва се детето да не попита за това гласно, но то сигурно ще си задава този
въпрос. Малките деца са егоцентрични и вярват, че постъпките и мислите
им влияят на другите. Чувството на вина е често срещано и очаквано,
така че уверете го, дори никога да не попита, "Искам да знаеш, че бебето в корема ми умря, понеже не беше здраво. Никой от нас не е причинил това. Никой не е виновен."

Дали чичо Джон умря, понеже е направил нещо лошо?
Уверете детето си, че не бива да мисли за смъртта като за наказание. "Не,
определено не. Чичо ти умря в автомобилна катастрофа и това беше ужасен
инцидент, но той нямаше вина за смъртта си и не е умрял, защото е
сторил нещо лошо."


Помня, че татко ме гушкаше, когато бях бебе.
Ако детето ви споделя спомени, които не е възможно наистина да има, не го
поправяйте. Това просто означава, че загубеният любим човек е истински
за него и истории като тази му носят огромен вътрешен комфорт.


по материали на Mary VanClay,
превод от английски език - momo

http://bglog.net/psychology/11945
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да разкажем за Рождество Христово на детето

Писане by mamazavinagi on Вто 23 Дек 2008, 13:07

Историята на Боговъплъщението, адаптирана за деца .


Мило мое, сега ще ти разкажа най-хубавата и най-истинската приказка на
света. Това е приказката за най-красивото и най-доброто Дете и за
най-красивата и най-добрата девойка, и за техния приятел Данил.

Но защо се чумериш? Та нали всички деца са красиви и добри. Това са нашите земни ангелчета. Все пак това е нещо особено.
Девойката се казва Мария. Тя се е родила преди повече от две хиляди
години, но е жива и днес. Тя е тук, в твоето сърце. Ако не вярваш,
повикай я в молитва така: Пресвета Богородице, спаси нас! и ще
почувстваш колко благо те милва тя.

А момченцето? Е, нека това засега да бъде тайна.

А знаеш ли кой е Данил? Това е този малък тъжен пастир, който е свирел
толкова хубаво на кавал, че и овцете и агънцата са го слушали. Само
едно малко палаво агънце не е обръщало внимание на това и се отделило в
гората. Заради това и Данил е бил тъжен.
Но виж ти чудо! Той видял в сумрака прекрасна девойка на магаре и човек
в чийто очи искряла доброта и праведност. Това били Пресвета Дева Мария
и нейният защитник Йосиф.
На Мария наистина й трябвала защита, защото нямала никакъв близък. А с
нея се случило нещо невиждано и нечувано, най-голямото чудо на света.

Но за това ще ти разкажа по-късно.

Един лош цар издал заповед за преброяване на населението. Затова
Пресвета Дева Мария и праведният Йосиф тръгнали за своето родно място
Витлеем.

Вървейки през гората те видели едно премръзнало агне и го взели със
себе си. На влизане във Витлеем, те срещнали младия Данил. Като видял,
че той е тъжен, Йосиф извадил палавото агне от пазвата си и му го дал.

Данил благодарил на своите нови приятели и ги попита накъде са се
запътили в тази студена нощ. Тогава Йосиф му казал, че отиват във
Витлеем да потърсят място за нощувка.
- О, трудно ще намерите сега свободна стая, защото селото е препълнено
с хора заради преброяването. Ако не намерите къде да се настаните, там
при онова голямо дърво има един обор. Сега той е свободен, - казал
Данил и се сбогувал със своите нови приятели.

И наистина, Пресвета Дева Мария и Йосиф напразно търсили място във
Витлеем, където да се настанят. Но за тях не се намерила нито една
свободна стаичка в цялото село.

Пресветата Дева била много скромна. Затова тя помолила праведния Йосиф да отидат в обора, който им показал малкият овчар Данил.
Пътят до обора бил осветен по-ясно отколкото през деня. Никога звездите
не са блестели така, както през тази нощ! Но една от тях била по-светла
и по-чудна от всички останали.

Това е била нощта в навечерието на Рождество. На Пресветата Дева й предстояло да роди.

Всичко било чудесно и в тази тишина тя започнала да си спомня как
когато била на три години, нейните прекрасни родители Йоаким и Анна я
отвели в храма, за да живее там.

Ти знаеш, че тогава Църквата всъщност е била училище.

Със своето пречисто сърце тя е обичала Бога, както никой преди нея и
никой след нея. А нашият Бог всичко вижда и всичко знае и като видял
сърцето на Мария, изпратил архангел Гавриил да и каже, че по
свръхестествен начин ще роди Богомладенеца Иисус. Пресвета Дева Мария
била толкова послушна, че казала на архангела най-хубавата молитва:
Нека бъде Божията воля! И ти казвай така в своята молитва и винаги ще
ти бъде добре.

Родителите на Мария Йоаким и Анна се преселили в Царството небесно и
свещеникът поверил грижата за нея на праведния старец Йосиф.
Но не само добрият Йосиф, но и небето и земята, и самият Бог, се грижели за нея в тази свята нощ.

Но какво се случило с младия Данил? Нещо чудесно трепкало в неговото сърце.

“Как да спя в топлото легло, докато моите уморени и премръзнали
приятели се лутат по улиците на Витлеем? Трябва да ги намеря и да им
помогна!”, мислел си Данил.

Като погледнал през прозореца, той възкликнал: - О, Боже мой, каква чудесна звезда има на небето.

- Виж, и в обора блести светлина! Може би все пак са тук? Може би им трябва помощ? Трябва бързо да отида при тях.

Оборът е бил много близо и Данил бързо дотичал до него. Неговото малко палаво агънце го следвало неотстъпно по петите.

- О, Боже мой, каква е тази чудесна светлина? – попитал малкият пастир.
Той боязливо почукал. И ето, на вратата се показал праведният Йосиф, но
озарен с такова щастие и радост, че Данил на мига се стъписал.

- Какво ли толкова чудно се е случило с моя нов приятел? –запитал се малкия пастир.

- Даниле, Христос се роди!

- Моля? - попитало смутеното пастирче.

- Казвам ти малък приятелю, Христос се роди! Ела и виж!

- Терирем, терирем, терирем...

- О, Господи, та това е най-хубавата приспивна песен, която някога съм чувал, - тихо прошепнал смутения Данил.

В главата му започнали да се появяват много въпроси.

- Дали така Майката приспива Детето или пеят самите ангели? И дало това
е Дете или е Слънце? Къде се намирам? Нима обикновеният обор може да
бъде по-красив от царския дворец?

- Виж как волът и магарето топлят със дъха си Детето и Майката!

- О, Боже, дали това е сън или е истина? – прошепнал Данил. – И дали това е Бог или е Дете?

- Това е Богомладенец. Казва се Иисус. Ето, наистина Христос се роди!
Йосиф казал на смутения пастир: - Пристъпи спокойно при Него.

Данил се приближил бавно до Пресвета Богородица, която приспиваше в
своя скут Божия Син и Своя Син. Изведнъж някаква тъга завладя чисто
сърце на Данил.

- Защо сме такива ние хората? Вместо в царски палати позволихме най-красивото дете да се роди в обор!

- Даниле, това е Божията воля, казал му Йосиф.

- Но какво ще стане, ако настине? – попитал Данил, и бързо свалил своя топъл шал и го подал на Пресвета Богородица.

- Моля те, повий Го в този шал. Това ми е най-скъпия дар от мама.

След това извадил от джоба си своя кавал, подал го на Йосиф и му казал:

- Моля те, свирете с този кавал на Христос приспивна песен; това ми е
най-скъпия подарък от татко. Нямам нищо друго да Му подаря.

Тогава Пресвета Богородица казала: - Ти му подари най-скъпия дар на света – любовта.

А Христос като че ли искаше да каже:

Да, любовта е най-красивия дар.

Но вместо думи само отворил клепачите на своите красиви небесносини очи и се усмихнал на Данил.

Но тишината била нарушена от някакви необикновени гласове. Йосиф и Данил излезли пред обора.

И, ето чудо, там стоеше множество народ, които носеха безброй подаръци.
Те се бяха събрали около един пастир, който им разказваше как в полето
сред пастирите изненадващо слезли много бляскави ангели и един от тях
им казал, че в един обор във Витлеем се е родил Иисус Христос,
Спасителят на света.

- Дойдохме да се поклоним на Царя и Спасителя, на нашия Господ. Пуснете ни при него, - викаха всички в един глас.

Елате! - покани ги Йосиф.

Изведнъж настанала пълна тишина. Полека-лека всички влизали в обора с
някакво чудесно страхопочитание, покланяли се до земята на
Богомладенеца и оставяли своите дарове пред яслите, в които спял
Христос.

След това коленичили, а една необикновена жена започнала да пее боговдъхновено.
Всичко било чудесно, изпълнено с празнична молитвена радост.

Опиянен от щастие, Данил се върнал в къщи, легнал в своето топло легло и заспал блажен сън.

Няколко дни по-късно във Витлеем пристигнали трима мъдреци от Изтока.
По този дълъг и опасен път денонощно ги водела една необикновена,
много, много сияйна звезда.

Според техните мъдри и много стари книги, тази звезда била знак, че се
е родил Царя на царете. Те дошли да Му се поклонят. Донесли Му като дар
царски подаръци – тамян, злато и смирна.
Минали дни и години, а свидетелите на Христовото раждане разказвали за първата рождественска нощ, за раждането на Сина Божи.

А Данил? Когато и да погледнел към обора или към небето и започнел да
се моли на Христос, бързо си спомнял, че Христос е тук в неговото
сърце, и препълнен с любов възкликвал:

- Ела, Господи Христе, моля ти се ела и се всели в сърцата на всички деца и на всички хора!
Това се случило преди две хиляди години. Тогава Христос е дошъл и завинаги останал в сърцата на всички деца и на всички добри хора.

Ако не ми вярваш и ти го потърси с молитва в своето сърце точно както и
Данил. Тогава ще видиш, че Христос е тук и че ти, както и Данил,
никога, но наистина никога, няма да го забравиш.

Източник: Двери.БГ
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Другият дом на детето

Писане by mamazavinagi on Вто 23 Дек 2008, 13:28

За да се развива, човек трябва да се разделя – с неща, с навици, с етапи от живота си. Първата стъпка напред е в самото детство, когато се отделяме от семейството и постъпваме в
един друг дом – детската градина.

Голямата крачка на малките крачета

Детската градина е не просто паркинг за деца на работещи родители, а важно
пространство със собствена система от норми и взаимоотношения. То води
до значими промени в социалното, емоционалното и интелектуално развитие
на детето.
Макар и без да осъзнава, детето започва да се превръща в самостоятелна личност, защото там – в детската градина – то има своя територия, недостъпна за родителите. Сред групата от
връстници-конкуренти детето променя собствените си способности,
свързани с контрола над тялото (лична хигиена) и поведението
(изразяване на емоции в зависимост от ситуацията). Има и нови
авторитети (извън познатите – мама и татко) в лицето на детските
учителки. А плодотворната среда им предоставя изобилие от интелектулни
предизвикателства.

Утре започва от днес
Макар и стимулиращо за развитието, постъпването в детска градина е стресова
ситуация за детето. Преходите в живота му не могат да се случат
изведнъж, те са процес, в който родителите играят решаваща роля. Ето
няколко съвета как можете да улесните този процес.
Няколко месеца преди важния ден се информирайте за дневния план на градината.
Преминаването към ритъма на детската градина, свързан с режима за лична
хигиена, отдих, хранене и игра, ще улесни прехода към новото ежедневие.
Направете детската градина една от важните теми в общуването с вашето дете.
Водете го в детски градини във времето за игра навън и му дайте
възможност да бъде част от по-голяма група деца, като го наблюдавате от
разстояние. Ако вече сте избрали детска градина за своето дете,
започнете да я посещавате по-често. Присъствието на познати деца при
постъпването ще помогне за по-лесната адаптация.
Редовното оставяне на детето при приятели, роднини, детегледачка или в детски кът
за няколко часа ще намали напрежението през първите седмици след
постъпването в градината.
За да го подготвите за адекватното му включване по-голямата социална група, му помогнете да усвои вълшебните думички и правилата за общуване. Това изисква единствено
вашето търпение. Включете детето си в отговорни дейности като
пазаруване, разговори по телефона, домакински задължения. Чувството му
за отговорност бързо ще „порасне“.

Трудното начало
Дори ако детето ви тръгва скоро на градина и нямате на разположение няколко
месеца, горните съвети все пак могат да ви помогнат. В началото
оставяйте детето за по-кратко време в детската градина и винаги го
вземайте в уговореното време. При възможност, редувайте се при воденето
сутрин с вашия семеен партньор – децата не реагират еднакво при
раздялата с различни членове на семейството. Избягвайте продължителните
сбогувания и не му показвайте, че и за вас ситуацията е мъчителна.
И най-важното – не се обвинявайте за взетото решение! Няма идеална
възраст за постъпването в детска градина, децата съзряват различно и
реагират според темперамента си. Сърцераздирателните сълзи пред вратата
на градината в повечето случаи са малък буреносен облак, който бързо се
разсейва, за да даде път на усмивка, изпълена с любопитство и очакване.


zamamaimen.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите