Възпитанието на децата-как,кое?

Страница 4 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Go down

question Детският протест и реакциите на родителите. 5 ситуации на детско недоволство - какво да направите.

Писане by mamazavinagi on Пон 12 Яну 2009, 13:27

Резките изказвания и възмущението провокират детето да се
противопоставя на волята ви. Това е нормална част от поведенческото
развитие, но родителите не винаги могат адекватно да отговорят на
детския протест. Проблемът всъщност не се състои в това да подтиснете
изявата на недоволство, а да научите детето да изразява в учтива форма
несъгласието си.
Предлагаме ви няколко често срещани ситуации на детски протест,
характерни за определена възраст от развитието на детето и правилният
начин за реакция от страна на родителите:

Ситуация: “Това си е мое”
Детето между година и половина и две години може да започне да изразява
нежелание да дава играчките си – било то на друго дете от семейството
или не, като понякога е възможно протеста му да е свързан с плач и
викове “то си е мое, мое, мое”. Подобна реакция показва, че у детето
започва да се формира чувство за собственост. В тази ранна възраст
трудно бихте му обяснили, че не е право и че не е редно да издърпва
играчките от ръцете на братчето си, например, защото то просто няма да
ви разбере. Това, което може да направите, е да запазите пълно
спокойствие и да игнорирате поведението му. Може да използвате някаква
фраза, която дори да няма смисъл, но да покаже недвусмислено, че няма
да се поддадете на провокацията.

Ситуация: “Това не е честно”
Вашето 4-годишно дете не иска да си легне и отвръща на молбата ви да го
направи с възмутено възклицание: “Това не е честно”. Нервна реакция от
сорта на “ако не си легнеш веднага няма да гледаш цяла седмица
телевизия”, няма да помогне. Бой – още по-малко. Най-доброто поведение
от ваша страна е да се опитате да успокоите детето и да обсъдите с него
проблема по подходящ за възрастта му начин. Можете с прост пример да му
обясните, че и на вас понякога ви се иска да правите нещо друго, но
даже вие като възрастна не можете да си позволите винаги да правите
това, което искате. Обикновено детето се съгласява. Ако ситуацията се
повтори, просто му припомнете разговора.

Ситуация: “Няма ти да ми казваш”
5-6 годишната ви дъщеря може би иска да прави всичко сама и да взема
сама решения. Вие й слагате шапка по ваш избор, но тя я сваля с
възмущение и ви казва, че иска “другата шапка”. Вие обаче настоявате на
вашия избор, напрежението ескалира и детето изнервено започва да ви
крещи “няма ти да ми казваш”. Не трябва да се обиждате на детето, то
просто иска да бъде самостоятелно, а вие трябва по-често да му давате
тази възможност. Вместо да се налагате, научете го да изразява
несъгласието си вежливо, например “Бих искала сама да си избера
дрехите”, вместо “няма ти да ми казваш”.

Ситуация: “Ти нищо не ми разрешаваш”
Тази ситуация е често срещана, а поводите за нея са най-различни. Тук
един основен проблем е, че често дори самите родители не биха могли да
аргументират отказа си към детето. Друга, често срещана родителска
грешка е лекция на тема: “като искаш толкова, изкарай си парите” или
“аз те храня и поя, а ти само искаш”. По-разумно би било да откриете
какво се крие зад детското възмущение. Опитайте се да въвлечете детето
в диалог. Може например да започнете така: “Имам чувството, че
проблемът не е в това, че не ти е разрешено да гледаш телевизор”. Дори
и да не успеете да проведете пълноценен разговор, подобен опит ще
тушира напрежението.

Ситуация: “Мразя те”
Много майки сигурно са чували подобна реплика, която вероятно дори ги е
разплаквала. Такава реакция обаче е по-детинска дори и от тази на
детето, което, в пристъп на гняв, ви е казало, че ви мрази или че иска
друга майка. Най-важното е да не приемате подобни реплики лично, да не
реагирате емоционално или пък със злоба, като отговорите на детето, че
не ви интересува, защото и без друго искате да се отървете от него.
Децата до 9 години приемат всичко казано буквално, защото мислят
буквално. Запазете спокойствие и изчакайте бурята да отмине. Когато сте
спокойни – и вие, и детето, му обяснете, че не ви е приятно да чувате
подобни неща. Истината е, че децата, след като се успокоят и след като видят вашата добронамерена реакция, обикновено ще
започнат да съжаляват, че са ви обидили и скоро ще дойдат да ви се
извинят, да ви прегърнат, целунат и да ви уверят, че сте “най-добрата
мама на света”.

www.tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да научим децата да завързват връзките на обувките си?

Писане by mamazavinagi on Пон 12 Яну 2009, 13:30

Някои деца се научават как да завързват обувките си със съвсем малко
помощ и упражнения, но за повечето са нужни много повторения и
упражнения, за да завържат собствените си обувки. Многократното
показването може да е изморително за повечето родители, които
предпочита да спестят няколко минути сутрин и сами да завържат обувките
на детето си. Но, когато веднъж малкия научи сам да завързва обувките
си, той се чувства изключително горд и равностоен на възрастните. А
това може да бъде научено по-лесно, отколкото си мислите. Трикът е да
намерите метод или комбинация от методи, които работят при вашето дете.
Прегледайте краткият лист от съвети и трикове, които могат да помогнат
на вашето хлапе да научи това умение.

Топ 6 на полезните съвети:

Мислите, че сега повечето обувки се закопчават с лепки, но връзването на
обувките все още е крайъгълен камък на уменията, които детето трябва да
усвои до 5-6-та си година. Обучението на децата да завързват обувките
си може да бъде обезсърчаващо: детето може бързо да загуби интерес ако
почувства, че задачата е твърде трудна за него или единият ден да
изглежда, че е схванало нещата, а на другия напълно да е забравило
всичко.

Не се страхувайте, имам няколко "трика в джоба си",
които могат да направят обучението доста по-лесно и забавно. Всички
деца учат различно, затова пробвайте няколко от по-долните методи, за
да разберете кой работи най-добре за вашето дете:

1. Заешки ушички


Може би най-достъпния метод за обучение на децата да завързват обувките си е "Заешки уши".
- Кажете на детето си, че трябва да направи връзките на обувките като "уши на заек";
- Първо трябва да осигурите възел на главата на зайо. Вземете връзките и
ги преметнете на "Х", после вземете едното ухо, промушете го в основата
на "Х"-а и дръпнете краищата да се стегнат.
- Кажете "Сега трябва да дадем на зайчето уши". Направете връзките във форма на заешки уши.
- После кажете на детето, че "трябва да завържете ушите, за да не
паднат". Направете още един "Х", използвайки "заешките уши", промушете
едното ухо под хикса и затегнете.

2. Двуцветни връзки

Това е много полезен съвет, който може да направи обучението в завързване на
обувки доста по-лесно. Вземете две връзки в различни цветове и ги
разрежете по средата. После ги разменете и зашийте, така че да
направите двуцветни връзки. Украсете чифт стари обувки с тези смешни
връзки. Използването на двуцветни връзки може да е много полезно за
деца, които не могат да запомнят кое е ляво и кое дясно. Вие може да
използвате всеки от другите методи за завързване на обувки заедно с
"двуцветните връзки"

3. Изрязани от картон обувки

Вземете картон и изрежете различни размери и видове обувки. Оставете вашето
хлапе да декорира обувките по начин, по който желае. Пробийте дупки за
връзките, като използвате химикалка. Отново употребете двуцветни
връзки, но вместо да режете оригиналните, просто завържете две
разноцветни връзки. Нанижете ги на картонената обувка и използвайте
каквито искате методи за обучение. Някои деца намират за по-лесно и
забавно да се упражняват върху обувки с много големи размери.

4. Катеричката и дървото

Това е забавен метод, който използва детска приятна история и движения,
които помагат на децата да разберат и запомнят основните стъпки за
завързването на обувките.
- Кажете на детето, че прави "коренът на дървото", когато вързва началния възел.
- Направете дърво от дълга и тънка клупа; детето да задържи клупата с дясната си ръка.
- С лявата ръка да държи другата връзка и му кажете, че катеричка обикаля
дървото, скача в дупката под дървото и излиза от другата страна (то ще
се нуждае да прехвърли ръцете си, което може да е трудно за някои деца).
- Много родители предпочитат този метод, защото той учи децата да завързват обувките си на една клупа.

5. Бързо мушкам в примката

Това е най-малко детския, но доста запомнящ се начин да научим детето да
завързва обувките си на една клупичка. Учете детето си да завързва
обувките по традиционния метод, но докато го учите повтаряйте "Правим
примка, мушкаме и дърпаме". Правете това отново и отново, като
повтаряте тази прости инструкции всеки път, когато детето започва да
завързва обувките си, докато това не му стане втора природа.

6. Опити с играчки и книги

Ако искате да направите обучението в завързване на обувки по-забавно,
помислете дали да не закупите на вашето дете играчка или книжка, които
ще му помогнат само да се научи да завързва. Това е особено полезно за
деца, които учат по-лесно като взаимодействат с играчките.


От Диана Стойнова

www.kozmetikata.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Братя и сестри или... война на световете

Писане by Lindzi on Пет 16 Яну 2009, 14:18

Братя и сестри или... война на световете

Те или се обичат и играят заедно или се дразнят
взаимно, конкурират се и често се стига до сблъсъци, които оставят
поражения като след Троянската война. Средното положение също е често
срещано – игрите преминават за секунди в сражения и обратното. Така или
иначе ревност между децата в едно семейство почти винаги съществува,
проявява се под различни форми, но ефектът е негативен. Това важи с
особена сила, когато децата са с не голяма разлика.
Но как да се измъкнеш от тези мини семейни войни и да въведеш мир без да има ранени и пострадали?
Всъщност
това дали ще има приятелство между децата зависи от много фактори. И
както почти винаги, важни са първите няколко години от детството. Много
братя или сестри с удоволствие помагат в отглеждането на новия член в
семейството, успокояват го, хранят го и дори сменят пелените. Да, това
не е картинка от някакъв изгубен рай. В крайна сметка само преди
няколко десетилетия, когато бабите ни са раждали по няколко деца, това
е бил един от основните спасителни варианти за многодетната майка.
Важно е детето да бъде поощрявано първоначално към дори дребни жестове
на помощ, да бъде хвалено и да не бъде насилвано да прави задължително
едни и същи неща, които то не харесва. Ако не иска да ти донесе дрехите
на бебето, измисли друга задачка, като я отдалечиш във времето от
първата, за да няма негативни спомени. Не го насилвай, дори можеш да му
предложиш избор. Нека сам да избере например дали да хвърли старата
пелена в боклука или да ти подаде нещо от играчките на бебето.
Постепенно по-голямото дете се чувства увлечено от общия процес на
отглеждане на по-малкото братче или сестриче, чувства се важен и
оценен, и не на последно място нужен. Това чувство е изключително
ценно, всеки от нас може да потвърди колко е важно за самочувствието ни
като личности да се чувстваме нужни. При децата не е по-различно.

Друг важен фактор за ревността у малките е нагласата на родителите и това дали те са тревожни или спокойни.
Децата са изключително чувствителни спрямо настроението на мама и тати,
дори и да не се забелязва на пръв поглед. Много често техни реакции
след време са отзвук на нещо чуто и видяно от вас, на рязка дума или
нервно поведение. Разбира се ние възрастните не сме от желязо и имаме
своите черни моменти, но като цяло се опитвай да не показваш пред
детето негативно поведение спрямо каквото и когото и да е около теб. То
ще копира това и ще го повтори и най-вероятно по-малкото дете ще е
мишената. Освен това детето може да си внуши, че сега когато има ново
по-малко, по-голямото е излишно и е причина за начумереното настроение
на мама.
Използвай естественото любопитство на по-голямото дете.
Подготви го за появата на новия член още по време на бременността.
Обяснявай му развитието на бебето, ако още не говори и не разбира
използвай кукли, повивайте ги и ги приспивайте заедно. Така после ще
възприеме съвсем естествено вниманието към бебето. Обясни му как след
време ще си играят заедно и денят ще е много по-забавен. Малките обичат
детска компания и не рядко сами молят мама и тате да им „донесат”
братче или сестриче”.
Непременно
обясни на детето, че в началото бебето е безпомощно и има нужда от
грижите на цялото семейство, включително и от неговите.

То трябва да свикне с идеята, че мама ще се занимава много с малкото
същество, но не защото предпочита него, а защото то има нужда и не може
само да върши каквото и да е. Освен това трябва да знае, че бебетата не
стават за игра и са твърде крехки, а времето за игра идва по-късно.
Много често от притеснение родителите изолират голямото дете от новороденото, което също е грешка.
То трябва да изгради близост с бебето, първите месеци съвместен живот
са изключително важни, за да се установи тази връзка между братята и
сестрите. Ако детето е изолирано, то наистина ще се почувства ненужно и
необичано. Любопитството му ще се изостри още повече, но към него ще се
добави ревност и яд.
Много по-лесно можеш да предотвратиш инциденти
ако задоволиш любопитството на детето като оставиш да опознае бебето
под твоя надзор.
Важна е и ролята на бащата.
Той трябва да балансира отношението си и да не прекалява с вниманието
си само към едното или другото дете. Това важи и когато децата са
по-големи. Неговият пример на поведение е изключително влиятелен,
децата го копират дори несъзнателно.
Не забравяй да напомниш на по-голямото, че и то е минало по същия път
и е изглеждало толкова малко и безпомощно. Не е зле някоя вечер да
седнете заедно прегърнати и да му покажете негови снимки от първите му
годинки.
Не реагирай остро на промените в поведението на по-големия.
Понякога той може да се вдетини тотално, да иска да яде като бебетата,
да суче или да пълзи. Това също е нормална реакция, просто се въоръжи с
търпение.
Игрите са истинско оръжие на мира.
С тяхна помощ лесно ще преодолееш проблема с ревността. Те разтоварват,
детето забравя за страховете и притесненията си и най-вече се уверява в
любовта на мама и тати. Играйте заедно на любимите му игри и ще видиш,
че това не е загубено време.
Ако децата са по-големи, естествено проблемите са по-различни.
Конфликтните ситуации отново са свързани с вниманието на родителите, но
към тях се добавя и борбата за собствено пространство, за
неприкосновеност на играчките, храната и какво ли не. Телевизията и
компютърът също се превръщат в ябълка на раздора. Разбира се решението
не да обзаведете всеки член на семейството с отделен комплект техника и
играчки.
- Въведи прости и ясни правила, които предварително обясни на децата.
- Наказвай ги като им отнемаш нещо любими за известно време и като им кажеш защо го правиш.
- Изпращай по-буйното на гости при съседски деца или го запиши да спортува.
-
Спортът е идеален начин децата да изхабят позитивно енергията си, без
да я насочват към брат си или сестра си. Често след тренировки те са
твърде уморени, за да организират домашни войни с малкия съперник.
-
Не забравяй, че децата усещат ако родителите им имат пристрастия. Бъди
справедлива и не толерирай едното за сметка на другото. Отношението
между мама и тате също е от значение, ако между теб и него цари
спокойствие и любов, вие двамата много по-лесно ще се справите с всички
предизвикателства на възпитанието. Освен това децата ви ще наблюдават
положителен родителски модел и със сигурност това ще се отрази на
поведението им.
- Децата също имат своите трудни
дни. Когато децата се карат, опитай се да разбереш дали голямото не е
имало проблеми в градината или в училище.
Не вземай задължително ролята на съдия в конфликтите им.
Малчовците обичат да провокират, за да предизвикат вниманието ти. Научи
ги постепенно да преговарят по между си, да молят другия за играчката,
а не направо да я грабват. Поощрявай ги сами да решават проблемите и им
обясни, че никой няма да си играе ако не стигнат до съгласие


Източник!
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Какво не бива да правим пред децата си

Писане by mamazavinagi on Пет 23 Яну 2009, 11:26

Какво не трябва да правим пред децата?

Книгите за родители ни учат какво да правим, за да отгледаме невероятни деца.
За да дадем на детето си добро възпитание, трябва да знаем не само
какво да правим, но и какво да не правим. Защото най-ефикасният
възпитателен метод е примерът на родителите.
Преди всичко трябва да запомните, че всеки съвет, всяка препоръка и дори
заповед, отправени към детето ви, трябва да бъдат и показани.

Например, няма никакъв смисъл да повтаряте на детето си, че цигарите
убиват, а в следващия момент да запалите цигара пред него. Или да му
забранявате да яде много сладко, а самите вие пред него да изяждате по
цял шоколад. Вие знаете, че му казвате това за негово добро, но е
безсмислено, щом опровергавате думите си със собствените си действия.

Какво не е добре да правим в присъствието на децата?

Да се карате и крещите с таткото.
Едва
ли има нещо, което може повече да разстрои едно дете от това да гледа
как майка му и баща му се карат. Децата не осъзнават, че е нормално
понякога „мама и тате“ да се карат, а приемат всеки скандал като
апокалипсис. Системните скандали пред детето несъмнено му се отразяват
зле на психиката.

Да нарушавате правилата.
Не хвърляйте боклуци на улицата, не пътувайте без билет, не пресичайте на
червено. Вие създавате ценностната система на детето си и изграждате
навиците му. Виждайки ви да вървите против правилата, които го учат в
детската градина или дори самите вие, то несъмнено ще започне да копира
това, което вижда, а не да слуша това, което му се казва.

Да говорете нецензурни думи.
Това важи с особена сила за татковците, които повече си позволяват да казват
„лоши думички“. Само няколко пъти да ви чуе да ругаете и то ще побърза
да повтори наученото пред останалите деца. Ако детето ви свикне да
говори вулгарно, ще изкорените този навик много, много трудно.

Да прекалявате с интимността.

Малко родители го правят, но все пак е добре да го споменем. Нежните целувки
и гушкането са дори полезни, защото възпитават детето да показва
чувствата си. По-големи волности не си позволявайте. Особено ако
единият възрастен не е негов родител, проявите на интимност ще го
огорчат и объркат.

Да пиете и не пушите прекалено.

Едно е детето ви да свикне да ви вижда как палите цигара с кафето, съвсем
друго как се наливате с алкохол и пушите като комин. Подобни гледки,
съпроводени с неприятни събития след тях, ще оставят горчив белег на
детето ви. Спомените му от детството трябва да са свързани с уюта на
дома и топлината на родителските чувства.

Да говорите лошо за роднини и приятели.

Нормално е да не харесвате определени хора от обкръжението си, както и да не го
криете у дома. Опитвайте се обаче да избягвате да говорите на детето
срещу някой от бабите и дядовците, срещу приятелски семейства и дори
срещу приятелчета на детето, които не харесвате. Ако искате да го
предпазите от тях, сведете срещите му с тях до минимум и го
предупреждавайте да не им се предоверява.

Да му се подигравате и присмивате.
Няма по-обезсърчаващо нещо за едно дете от това майка му или баща му да го
иронизират и да разказват с насмешка нещо, което то е направило или не
е успяло да направи. Особено грубо е, ако това се случва пред външни
хора, които не го познават достатъчно. Детето няма да разбере това като
шега, а ще се почувства предадено и обезсърчено.

Всички правим грешки. Особено когато става въпрос за нещо толкова деликатно и трудно,
каквото е възпитанието на децата. Най-важното обаче е да не спираме да
ги обгръщаме с любов и когато сгрешим да имаме силите да им го кажем.
Защото точно това очакваме и от тях.

Деси Великова

http://semeistvo.rozali.com/


Последната промяна е направена от tuci_iv на Пон 09 Фев 2009, 14:20; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Рисунката стимулира мисленето

Писане by mamazavinagi on Съб 31 Яну 2009, 10:02

Всички деца освен физически и емоционални желания имат и интелектуални
потребности. И това не е нещо ново. Но за да ги разберете, не е зле да
сте наясно за начина, по който малките същества възприемат света.


За тях той е като филм, чийто образ се фокусира постепенно 6
съзнанието им, казва д-р Маргарита Данчева, педиатър. Например, когато
сядате на стол, 3а да четете, вие прекрасно знаете, че лампата,
фотьойлът или масата до вас не са „вие". Бебето ви обаче не знае това.
Първоначално то не прави разлика между „аз" и „не-аз" във вселената.
Това става към втората година. Тогава, ако осигурите подходящи
интелектуални стимули на малкото, вие ще помогнете светът му да се
формира по най-добрия начин. С две думи, старото схващане, че всяко
дете идва при нас, надарено с определен интелектуален капитал, не
устоява на доказателствата от най-новите научни изследвания.
Резултатите от тях показват, че детето получава в наследство известен
максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да
достигне, когато порасне. Но дали ще го направи, до голяма степен
зависи от сумата

на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет години от живота му, смятат специалистите.


Какво представлява методът на рисуването



Това е един мощен и практичен метод за упражняване на мисловните
умения у малки деца от 1 до 5 години. При малките рисуването може да се
окаже недостатъчно развито и със сигурност ще се наложи да бъде
придружено с обяснения. Нека това не ви обезкуражава, казва д-р
Данчева. Тук рисунките са „функционални" и показват как може да се
направи нещо. В този смисъл те „решават проблеми", „решават задачи" или
„проектират". Нещо трябва да бъде постигнато и тези рисунки показват
как може да стане това. Децата често имат беден речник поради средата,
в която живеят. Ако родителите разполагат с ограничен Запас от думи,
това ще се отрази и на детето им. Но при рисуването малките са напълно
свободни. Всеки може да гледа котка и да се опитва да я нарисува. Има и
друг момент. Дечицата често не разполагат с точните думи, за да опишат
сложна идея, но могат да я покажат с някакво действие. В една рисунка,
озаглавена „машина, която приспива хората", 3-годишно дете бе
нарисувало човек върху наклонено легло. Музика и удар с чук по главата
приспиват човека. Когато той заспи, се плъзва по наклоненото легло и
натиска с краката си копче за изключване на музиката. Тази идея
например се базира на обратната връзка. Детето едва ли ще успее да я
обясни с подобни думи. Затова при разговор често е възможно да увъртаме
и да се изразяваме неясно. При рисуването обаче това е невможно. То
осигурява структура, която организира мисленето на малкото. Когато се
изразява върху лист, то трябва да вложи по конкретен начин опит,
функции и идеи, за да постигне определен ефект. Има проблеми, които да
преодолява, и трудности, които да има предвид. И естествено, често след
като нарисува нещо, детето има чувство 3а постижение - това, което
отсъства при словесно описание. А чувството, че сме постигнали нещо,
естествено мотивира всеки.


Обсъждане


Една рисунка предлага добра основа за обсъждане между дете и
родител. Рисунката стои пред двамата. Родителят може да помоли детето
да му изясни и обясни: Кажи ми какво е това? Какво точно става тук?
Това за какво е? Можете да привлечете вниманието му към някои проблеми
и пропуски. Могат да се предложат начини за справяне с трудностите.
Може да въведете и темата за ценностите. Ако дете нарисува например
кутия и каже: „Всичко става вътре в кутията -и хубавото, и лошото".
Помолете го да нарисува какво точно става в нея. Накрая може да
потърсите и реализиране на конкретна идея заедно: Какво се опитваме да
направим сега? По какъв друг начин мислиш, че можем да го постигнем?
Какво ще кажеш да опитаме по този начин?


Упражнения


По-долу е представен списък с възможни теми. Добавете и други. Не забравяйте, че темата трябва да поставя някакви задачи.
• Направи машина 3а преглед на автомобили (така че всички неизправности да бъдат открити).

• Как ще нарисуваш подводна къща? (така че учените да наблюдават акулите и другите риби, които плуват).

• Как ще нарисуваш по-добра маса за хранене?

• Измисли нов начин за миене на прозорци в много високи сгради.

Преимущества на рисунката пред думите

Ефективен начин 3а стимулиране на мисленето и въображението на едно
дете е да му се предлага да рисува прости рисунки. Това не е
„изобразително изкуство", а „оперативно" рисуване. Всяка рисунка
показва как може да се реши дадена задача или проблем. Този метод
упражнява децата ви в умения 3а проектиране - как да се съчетаят
нещата, 3а да се получи желаният резултат. Не бива да забравяме и че
като средство за изразяване на мислите рисунките имат много
преимущества пред думите. Изразяването на белия лист осигурява идеална
обща тема, за която родител и дете могат да разговарят, понеже е
възможно да се съсредоточат върху всяка част от рисунката.

Още за рисуването при децата
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Ако детето ви не е Питагор

Писане by mamazavinagi on Съб 31 Яну 2009, 10:21

Ако детето ви не е Питагор




Вашият малък ученик не обича алгебрата и не може да реши задачите по
геометрия? А подготвянето на домашните е истинско изпитание и за двама
ви? С разбиране ще му помогнете повече, отколкото с наказания.


Най-важно е да се открие истинската причина


Ако малчуганът има затруднения с този учебен предмет, това не
означава, че не е умен. Ето някои причини за проблема, които често ни
убягват.


□ Математиката плаши


Тази дисциплина често е решаваща при кандидатстване за някои
училища или престижни висши специалности. Много деца се страхуват от
нея и предпочитат да се откажат, вместо да поведат стресираща битка с
цифрите. Има и един парадокс: когато слаб ученик поправи оценката си от
двойка на тройка, всички го насърчават, но когато получи четворка,
започват да очакват от него повече и не го хвалят. В резултат той е все
по-объркан, а математиката - все по-стресираща за него.


□ Стремеж към различност


Ако всички в семейството ви смятат, че математиката е в основата на
доброто образование, този възглед може да не допада на детето ви. То
може би има артистични заложби и репутацията, че „нищо не разбира от
математика", му дава самочувствието на „неразбран талант".


□ С порастването Всеки търси своята истина


Образователната система е изградена така, че децата се сблъскват с
противоречиви знания. Отначало те учат, че не може да се изважда
по-голямо число от по-малко. В по-горните класове обаче се запознават с
отрицателните числа, това се оказва възможно и нещата се усложняват.
Тези противоречия водят до дискомфорт особено през пубертета, когато
подрастващият търси отговори на редица важни въпроси от типа „Кой съм
аз и какъв е светът около мен?".


Изход от ситуацията


□ Конкретизиране



В развитието на детето в началото е конкретното предметно-образно
мислене. По-късно се появяват понятията, категориите, логиката. За да
се постигне разбирането на абстрактното в математиката, не е срамно
връщането към конкретното - например изграждането на пирамида от
пластилин, която ще даде по-ясна представа.


□ Повече примери


Онагледяването на задачите с познати или забавни примери от
ежедневието би помогнало на детето да преодолее психичното блокиране
пред абстрактния характер на математическите термини. Изслушвайте го,
без да му се присмивате и без да го съдите за начините, които то само
открива, за да се справи с тази наука.


Не забравяйте, че ключът към успеха е единствено в неговите ръце.


□ Индивидуален подход


Важното е да откриете кои са слабите и силните страни на вашето
дете: дали разбира по-добре материята, когато я чете, ако му се
начертае диаграма или ако само си направи план-конспект с извадени
най-важните понятия и формули.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Деца и развод

Писане by mamazavinagi on Съб 31 Яну 2009, 10:57

Деца и развод

Никак не
е лесно да си дете и да си свидетел на разправии у дома, да виждаш
караниците на родителите си и въпросителните погледи на съседите.
Децата
имат усещането, че нещо у дома и то между родителите става и в един
сериознен конфликт чувстват се като че ли навсякъде около тях има
война. Тогава и в училище започва да се усеща, че децата не могат да се
концентрират както преди.




Често логичното развитие на тази ситуация е разводът на родителите.
Може да се каже, че единствено бизнесът има печалба от един развод,
защото тогава от едно домакинство се обособяват две и двeте трябва да
купуват много неща за бита. Но иначе разводът влияе негативно върху
голяма група хора – самите родители, деца, баби и дядовци, даже сьседи,
а оттам и на цялото общество. Важно е обаче родителите и други косвено
замесени да помагат на децата да преминат този период с по-малко
травми.

Сравнявайки България - преди 1989 г. и след това, изглежда че много
повече хора се развеждат след 1989 г. Статистиката може да е вярна, но
това не означава, че за замесените е станало по-лесно, особено за
децата. Нормално е преди всеки развод партньорите правят много усилия,
за да го предотвратят и да не се стига до края. Родителите са способни
да предотвратят развода много преди да се проявят конфликтите между
тях. Целта ни тук обаче не е да се търси обяснение за развод или как да
бъде избегнат, а да обясним как се чувстват родителите и децата, след
като разводът е факт.


Нито родителите, нито децата истински искат раздяла.
Деца разказват след години колко са искали родителите им да не се
разведат. Все пак, ако разводът е неизбежен, не е правилно родителите
да страдат от това, че между тях не върви и трябва да се разделят. За
децата е по-опасен и неприятен живот в условията на всекидневни
разправии, обиди и дори насилие, отколкото при разведени и разделени,
но спокойни родители. Децата страдат в дом, в който непрекъснато се
чуват обвинения и унижение. Когато станат свидетели на конфликти, те се
чувстват изоставени и губят надеждата за бъдеще. За тях е много
по-добре да не виждат родителите си нещастни и страдащи от караници и
неразбирателство.


Когато вече разводът е налице, идва преходен период, в който всички са притеснени, объркани, сърдити и безнадеждни.
Той трябва да се изживее, преди всеки от засегнатите да намери душевно
спокойствие, да започне да се чувства добре и да започне да му върви.
Тогава децата са най-силно засегнати. През този период тъгата е част от
проблемите. Тя е неизбежна и се иска време, за да отмине, като оставя
отпечатъка си за цял живот. Но тази следа е по-лека, отколкото ако
децата продължават да присъстват на разправии. Изследванията сочат, че
животът е по-добър за деца, които имат добро отношение с двама
разведени родители, отколкото за децата в нещастно семейство.


Не е грешка развод, когато е наложително, но ключовият въпрос е как да се разведем. Не
е необходимо да създадем скандал от развод и от него да правиме
катастрофално сьбитие. Институт за социални изследвания на Стокхолм
доказва, че децата на разведени родители не се чувстват по-лошо от
други деца. В изследването са включени 1300 деца от 10 до 18 години.
Резултатът показва, че няма съществена разлика между деца, които живеят
с двамата си родители, деца които живеят само с единия родител и деца,
които са осиновени. Не е решаващо за детето дали родителите са
разведени.


Много е важно родителите да информират децата
си в процеса на развода за какво става дума, накьде отива семейството,
без разбира се да навлизат в подробности.
Децата, колкото и
да са малки, усещат че нещо неприятно става в семейството им. Затова е
най-правилно да научат истината от първоизточника, т.е от родителите
си, отколкото от съседи, познати или други деца в квартала. Децата не
трябва да загубят надеждата за бъдещето. Трябва да им се обясни, че
настоящите проблеми ще се решат след развода и това ще е по-добре за
всички. За много родители най-голямото притеснение е кьде ще живеят
децата след развода. В практиката се оказва обаче, че за децата е
необходимо да имат спокойствие и сигурност при единия родител, и
редовен и близък контакт с другия родител.
Според изследванията,
в повечето случаи родителите са най-тревожни за съдбата на децата си и
за тяхно положение след развода. Тази тревога до голяма степен зависи
от характерните черти на родителите и ако те самите са тревожни хора,
нормално е да усложнявават нещата. Не е дори толкова страшно за децата
да са свидетели на караници или плач на родителите. Важно е след това
спокойно да им се обясни за какво става дума като цяло и също така без
да се говори с лоши думи зад гърба на другия родител.


Редно е да се обясни на децата, че през
периода на развод родителите не се чувстват добре и колкото и да е
трудно, да не им се дава да влизат в ролята на нашите успокоители, те
са нашите деца, а не наши приятели.
Човек е способен да плаче
от момента на раждането. Затова за децата е по-непривично, ако виждат
таткото или майката да страдат, а да не плачат. За тях плачът е
най-нормалната реакция на мъката. Колкото и тежко да е било семейното
положение, разводът не би трябвало да бъде радост. Нормално е да бъде
преживян като много голяма загуба. Лесното възприемане на развода би ни
довело следващия път да го търсим при най-малкия проблем като изход от
положението. Разводът е като ампутация, която хирургът прилага като
последно средство за спасяване на пациента, а не първото. Разводът също
трябва да е последното решение, когато партньорите вече са опитвали
всички начини да решат проблема помежду си .


Когато проблемите са назрели и се говори
сериозно за развод, добре е да покажем на децата, че макар да не
искаме, разводът се случва.
Но че имаме надеждата това
решение да е за добро за всички нас.Точно това поведение показва на
децата, че разводът не е опасен, че много неща може да се случат в
живота, но важното е да не се страхуваме и вместо да бягаме от
проблемите, трябва да ги посрещнем с отворени очи, за да ги решим са
най-малка загуба .

Наблюдението показва, че разводът предизвикава у някои хора депресия,
като жените са по-склонни към нея. Мъжете пък по-често тьрсят спасение
в алкохола. Независимо от последиците на развода, ако страданието е
много тежко за единия или двамата, те трябва да тьрсят професионална
помощ за решаване на проблемите си. Опитът на много други дьржави за
решаване на проблемите на децата след развода сочи, че за тях
най-доброто решение е да живеят постоянно при единия родител и редовно
(всяка седмица или през седмица) през почивните дни да живеят при
другия родител. Така се намалява негативния ефект от раздялата с другия
родител.С това има се предвид че двамата родители са налице когато
децта пожелавят да общуват с тях . Това е вьзможно, ако се спазват
следните принципи:


следва......................
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Деца и развод

Писане by mamazavinagi on Съб 31 Яну 2009, 10:58


  1. Преди всичко е необходимо да има сътрудничество с бившия партнор - не заради родителите, а за доброто на децата. Децата
    са родени от нашата връзка и затова сме задължени да им дадем
    най-доброто в живота, доколкото ни е вьзможно. Затова съобразявайки се
    един с друг може да постигнем едно съгласие от което всички печелят.
  2. Детето трябва да знае, че може да контактува с другия родител когато си иска. Често
    това е бащата, тьй като децата обикновенно остават при майките си. За
    тях присъствието на двамата у дома не е чак толкова важно, по-важно е
    другият да присъства когато детето иска. Примерно ако едно момче играе
    футбол, то иска баща му да дойде да го види как играе и после да го
    остави у дома. Позитивния ефект от редовното участие в живота на децата
    може да минимализира отрицателното влияние на развода.Пренебрегвайки
    децата и желанята им след развода ще има катастрофални ефекти върху
    нормалното равитие на психиката им . Те могат да се чувстват виновни за
    развода на родителите си (товс може да ги води до там че цял живот да
    се чувстват виновни даже за грешката и неуспеха на други) или може да
    се чувстват че не са доби деца и не ги обичат и за това не искат да се
    срещат с тях (това ще ги води до ниска самоувереност у децата) .
  3. Децата трябва да знаят кога отиват при другия родител и това не трябва да бъде като голямо преместване.
    Децата не трябва да носят купища багаж, а само малка раница или торба с
    дрехите за събота и неделя. Децата би трябвало да имат дрехи и при
    двамата родители, а не да мъкнат всяка седмица дрехи и други необходими
    неща, които липсват при другия. Те трябва да знаят, че живеят
    постояннно при единия, а отиват при другия за известно време за да са
    заедно. Ако имат голямо преместване, то след време това води до умора у
    децата и отслабват контактите с родителите. За тях постоянството и
    спокойствието са много важни като основа за стабилност във
    всекидневието. За децата не е толкова важно при кого живеят, а
    отношението с родителите и присъствието им когато е необходимо.
  4. Освобождаването на родителя, който се
    грижи за децата за един или два дена на седмица се отразява не само
    много положително на отношенията между бившите партньори, а и дава
    възможност другия да се релаксира и да се подготви за още една или две
    седмици гледане на децата.
    Не по-малко е важно децата така да се
    научат на дисциплина и плановост в живота. Също така те виждат, че
    животът продължава нормално и въпреки развода родителите запазват макар
    и минимално отношение. Така се научават, че в живота е по-добре да
    имаме повече приятели и познати, отколкото един противник в повече .
  5. Важно е двамата родители след развода да живеят близо един до друг.
    Иначе вземането и оставянето на децата се усложнява и не е възможно
    родителите да присъстват на важни за децата събития. Така и страданието
    и конфликтите стават за всички повече.
  6. Хората са социални същества и имат нужда да контактуват и да разказват за своите преживявания. Децата
    имат двойно по-голяма нужда да разказват и да говорят - един път с
    единия, а следващия път с другия родител. След развода родителите
    трябва да имат повече търпение да изслушват своите деца. Не трябва да
    допускат „да режат езика им” с изрази като „нямам настроение”, „не ми
    се слуша сега” , „много говориш” или „не ме интересува това”. Децата
    искат да разказват своите чувства, емоции, проблеми, изживявания,
    страхове и надежди и родителите трябва да намират време и търпение да
    ги слушат.
  7. Децата се гордеят с родителите си и понякога искат да водят приятелчетата си у дома при единия или другия.
    Родителите не трябва да се дразнят от чуждото присъствие, а трябва да
    се радват, че децата са социално активни и имат кръг от приятели, да им
    позволяват да канят приятелите си и даже да останат за пренощуване.



Голяма част от разведените родители отново създават семейство, в което може да има и други деца. Новосъздаденото
семейство се среща с проблеми, които преди не са били налице и които
трябва да бъдат решени. Например ако единият от новосъздадената двойка
има дете, а другият няма и заживяват заедно- независимо дали в
собствения дом или на ново място. Родителят на детето трябва да внимава
то да не ревнува от другия или партньорът – от детето. Никак не е лесно
спазване на баланс между тях и между всички членове на семейството, но
голяма част от семействата успяват да го постигнат. Така децата могат
да научат да общуват колективно едновременно например с майка си и с
новия й партньор, който фактически може да играе ролята на бащата, не
живеещ там. Също така е важно децата да не живеят само с познати, а в
тази възраст да придобиват реална представа и за други хора.

Безспорно не е лека задачата на родители, отглеждащи децата сами,
когато един друг човек заживява с тях. Човешкото същество е способно да
преживява много тежки ситуации без тежки последици, в това число и
децата. Нужно е обаче родителите да им дават убеденост, че проблемите
са разрешими и временни, че имат решителност да ги решат и че утре ще е
по-добре от днес. За детето е много важно да има добро отношение с
новия партньор. Ако между тях се установят добри отношения, детето ще
се чувства по-добре, тъй като повече хора го обичат, а колкото повече
обич има насочена към него, толкова детето се чувства по-добре. Както
посочихме най-често след развода децата оставят при майката, а бащата
наблюдава отстрани и не участва директно във всекидневието. Това обаче
не намалява ролята и отговорността на бащата, нито важността му за
нормално развитие на децата. Много бащи обвиняват съпругата си, т.е
майката, за провала на семейния им живот. Те се държат, като че ли само
съпругите им са били виновни. Изобщо една част от мъжете обичат да
казват и даже да доказват, че от началото на човечеството жената е била
виновна за всичко. Защото точно Ева измамила Адам да яде ябьлката и по
тази причина били изгонени от рая, и че жената по принцип е виновна за
всичко. Такъв коментар обаче не трябва да се допуска пред детето,
защото нанася вреда на самочувствието му.

Най-важното за детето е да има двама родители заедно и то те да са
грижливи към него, но щом не е възможно, това дете пак ще оцелее. Има
майки и дори бащи, които сами гледат децата си много добре, но двамата
заедно, с разбирателно и обич да се грижат за него би било най-добре.

Достатъчно е на спокойствие и честно да се обясни на детето какво е
станало. Яснотата помага на децата по-лесно да преживяват ситуацията,
отколкото да има нереално разбиране на условията на живот. Малките деца
често чрез рисунките си изразяват чувствата и желанието си. Това трябва
да се стимулира, за да намират отдушник на натрупаните емоции. Трябва
да им се разрешава да се обаждат и да говорят с другия родител, когато
искат, да изпращат SMS или мейлове и да им се създаде условие да се
срещнат с другия родител когато искат .



следва.........
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Деца и развод

Писане by mamazavinagi on Съб 31 Яну 2009, 11:00

Няколко практически предложения за подобряване на положението след развода :

А.Разказвайте за децата какво правите за приключване на проблема и че има изход.
В.Нека децата да са с вас, ако търсите ново жилище за преместване. Те
трябва да се чувстват, че са важни, макар да не ви е лесно .
С.Гледайте най-доброто за детето в конфликта и развода и то е
разбирателство между родителите по време на развода и след развода .
D.Ако има друг човек в живота ви, задължително е да имате разбирателство и с този човек .
Е. Ако имате повече деца, не ги делете - те трябва да живеят заедно при единия родител .
F. Грижете за себе си, тъй като усмихнат и щастлив, макар разведен
родител, е много по-добре за детето, отколкото родител депримиран,
изморен, кисел, изнервен и без настроение .
G.Слушайте детето, когато иска да ви говори и му давайте надежда, че ще се оправите .
H. Спомените и неприятностите от конфликта и загубата от развода не се
лекуват за кратко време, това може да отнема за някои хора години, но
важното е да вървите непрекъснето към подобрение.
I.Колкото повече хора обичат децата, по-добре е за тях. Научете ги на
сътрудничество у дома за да са подготвени за бъдещето в обществото.
Винаги има проблеми, важното как да ги решиме.
К. Не говорете зад гърба на другия родител и не разваляйте представата за другия родител в очите на децата си .


http://semeistvo.rozali.com


Когато мама и татко се развеждат
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да узнаете, че тормозят детето ви в училище и какво да предприемете.

Писане by mamazavinagi on Чет 05 Фев 2009, 16:03

Как родителите могат да разберат, че детето им има проблеми в училище,
че го обиждат или издевателстват върху него? Ето някои признаци:
- Детето ви често се прибира в къщи в лошо настроение или дори разплакано;
- Станало е затворено и необщително, неохотно отговаря на вашите въпроси;
- Преструва се на болно, за да не отиде на училище;
- Започнали са да му изчезват различни вещи – не непременно скъпи;
- Успехът му значително пада.

Първата ви реакция естествено би била да защитите детето си “с нокти и
зъби”. Но дали това няма само да влоши ситуацията? Разбира се, нито
едно дете не заслужава лошо отношение към себе си – всяко едно е по
собствен начин уникално същество и има своите достойнства. Но на
малкото същество не винаги му се удава лесно да прояви в един колектив
силните си страни, докато връстниците му много по-лесно откриват
слабите му места. Какви могат да бъдат те?

Ето някои от тях:
- Ако детето ви има проблеми с физическата подготовка и е винаги последно в спортните занимания;
- Ако външният му вид е по-различен от този на болшинството негови
съученици и не е облечено според наложените “модни тенденции” в
училището;
- Ако е “шишкото” в класа;
- Ако има проблеми с усвояване на учебния материал и го сочат с пръст като “двойкаджията” и т.н.
Възможно е също така детето често да боледува и да отсъства от училище,
при което да остане изолирано и да не бъде прието като “свой” от
съучениците си. Някои деца пък просто имат по-сложен характер – те са
по-пасивни, неуверени в себе си, чувствителни и раними.
Така или иначе, у малките “изгнаници” се натрупва обида към връстниците
им, чувство на изолираност и самота. Нещастното дете може да се затвори
в себе си или тихомълком да започне да отмъщава на тези, които го
тормозят, а това може да доведе до непредвидими, понякога ужасни
последици.
Понякога е по-добре родителите да не се намесват в отношенията между децата, но този случай не е такъв.

Не трябва да се акцентира върху конкретното произшествие, а да се окаже подкрепа на детето, която то да почувства:
- Опитайте се да поговорите с детето по-задушевно, да разберете повече
за това, което става в училище, да получите повече информация за
съучениците му.
- Задължително ходете на всички родителски срещи и се опитайте да вникнете в училищния живот.
- Установете добри контакти с класният ръководител и се опитайте
непрекъснато да получавате информация от него за това, което се случва
в училище.
- Помогнете на детето да се сприятели с някое друго дете от класа, така че да не се чувства съвсем само и да стане по-уверено.
- Организирайте извън-училищната дейност на детето си, намерете му занимание.
- Ако е станало ясно за какво точно детето ви се е превърнало в обект
на присмех или тормоз, се обърнете към класния ръководител, директора
или училищния психолог.
Възпитавайте в детето си навици за общуване: по-голяма активност и
инициативност при взаимоотношенията, дрюжелюбие, умение да отстоява
себе си, а когато е необходимо – да се въздържа и да отстъпва. Няма да
е излишно да помолите класният ръководител да оказва подкрепа на детето
ви – например да го ангажира в някакво важно мероприятие, така че да
издигне авторитета му в очите на съучениците му.


Как може детето да покаже пред връстниците си собствените си достойнства?

Ако детето не e ангажирано в училищни дейности, където да се отличи,
вие създайте за него подобна възможност. Организирайте някакво събитие
– било за рождения му ден или по друг повод, където то ще се чувства на
собствена територия, ще има "главната роля" и възможност да покаже
някои свои таланти.

Случаите на издевателство върху отделни ученици в училище съвсем не са
изолирано явление. Почти във всеки клас има по някое "нарочено" дете,
което може да е и вашето собствено. Много родители смятат, че вината е
изцяло на учителите. Но по-често това не е вярно. По мнение на
специалисти, неприятните инциденти с децата в училище могат да бъдат
силно редуцирани, ако родителите обръщат повече внимание и отделят повече време за собствените си деца.

www.tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question За вредата от съревнованието между децата в къщи.

Писане by mamazavinagi on Пет 06 Фев 2009, 13:26

Желанието на всеки от нас да бъде най-добрия сред другите е хубаво
нещо, но само когато е с мярка. Често твърде високите амбиции не са
нищо повече от повод за манипулиране на човека. Това се вижда особено
добре в семействата, където се отглеждат близнаци или деца с малка
разлика във възрастта.

На родителите им е удобно да развиват у децата си състезателен дух:
децата се стремят по-бързо да си съберат играчките, по-бързо да изядат
обяда си и съответно да победят. Но пред малкия човек винаги са появява
въпросът: „Кой е по-добър? Кого мама обича повече?”. Ето защо
възрастните трябва да се замислят необходими ли са на децата тези
състезания.
Чиниите са празни, децата са облечени, в дома цари порядък... Но в
замяна на този строг ред възникват проблеми от съвсем друг характер.

Състезавайки се, децата винаги се сравняват едно с друго. При това те
могат да имат неоправдано чувство за увереност и превъзходство, тъй
като те са убедени, че са по-добри от останалите. Останалите се
предават и изпадат в състояние на силна потиснатост, ако сравнението не
е в тяхна полза.

Съперничеството винаги поражда конфликти. Обидите и споровете са обичайните последствия от съревнованието.

Ако във вашия дом има подобна ситуация и искате да промените
отношенията, приложете следните правила за сплотяване на децата във
вашето семейството.

Правило №1
Никога не са поддавайте на изкушението да сравнявате децата си. Дори
едното да е подредено, а другото – твърде разпиляно. Вместо да
сравнявате децата, предложете им да станат по-добри, като им посочите в
коя област те се справят добре.

Правило №2
Общувайте с децата по различен начин, защото всяко дете се нуждае от
различно отношение. Важно е не колко време сте разговаряли с детето, а
как и за какво. Понякога краткият разговор преди сън или на път за
детската градина може да ви сближи много повече, отколкото общуването,
което е продължило цял ден. Особено важно е с детето си имате някаква
тайна дума – парола, която е своеобразен ритуал за вас.

Правило №3
Гордейте се с това, че децата ви са различни. Всеки от нас иска да бъде
обичан такъв, какъвто е. Постарайте се да покажете на детето си какво в
него е неповторимо, прекрасно и добро.

Правило №4
Никога не обсъждайте поведението на едното дете в присъствието на
другото. Ако трябва да поговорите с някое от децата на неприятна тема,
повикайте го в другата стая и разговаряйте с него насаме. В противен
случай детето ще се почувства унижено. А всеки унизен човек избягва да
се среща с хората, свидетели на неговото унижение.

Правило №5
Поощрявайте приятелството между децата и винаги оценявайте това, което
те са направили заедно. Работата в екип сближава и учи децата да се
радват на съвместния успех. Когато децата правят всичко заедно, те ще
могат да се договорят помежду си и да си разпределят задълженията.

Правило №6
Учете децата да ценят това, което те са направили сами, учете ги да
откриват радост в самия процес на работа или игра, а не в надпреварата
и победата. Намирайки се в постоянно съперничество децата като че ли си
разделят признанието и любовта от страна на родителите. Всяко от тях
трябва да бъде уверено, че родителите го обичат и уважават и тогава то
ще се грижи не само за себе си, но ще изпитва и потребност да помага на
другите и да им съчувства. По този начин децата ще израснат като
истински приятели и родителите ще избегнат постоянните кавги и
сбивания,свързани с надпреварата и съперничеството.

www.tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Сменете подхода с вашия тийнейджър

Писане by mamazavinagi on Съб 14 Фев 2009, 14:56

Контролът в тази възраст води до отхвърляне и съпротива.


Ако използвате същите възпитателни методи от времето, когато
тийнейджърът ви е бил дете, няма да получите положителен резултат. Само
ще изхабите енергията си. Възрастта, в която откривате, че вашето малко
дете изведнъж се е превърнало в млад мъж или жена, изисква особено
внимание и специално отношение от страна на родителите.
Най-често срещаните проблеми между родителите и техните вече пораснали
деца възникват заради лоша комуникация, борба за надмощие и липса на
съпричастност. Има няколко “тайни”, с които може да си помогнете
конфликтът с детето ви да се превърне в сътрудничество.

Поддържайте връзка
Емоционалната връзка е всичко. Тя се получава чрез разбирателство.
Лесно е да бъдете в съгласие, когато харесвате тийнейджъра си. А
тийнейджърите не е лесно да бъдат харесвани. Знаете ли, че да харесвате
някой не е предпоставка за разбирателство? Способността да намерите
нещо, което да харесвате, въпреки това, е необходима.
За да постигнете съгласие, фокусирайте се върху нещо, което може да
оцените в сина или дъщеря си. Може да бъде външна черта (цвета на очите
или красива усмивка), черта от характера или талант, на който можете да
се възхищавате. Ако ви се стори трудно, върнете се мислено назад във
времето, когато детето ви е било малко. Фокусирането върху положителен
аспект на тийнейджъра ще построи връзката и ще ви подготви за
следващото взаимодействие. Обърнете внимание върху разликата, когато се
чувствате по-свързани и в хармония един с друг.

Слушайте
Преди да можете да бъдете добър слушател, трябва да искате да получите
повече информация. Когато слушате, без да сте се хванали за собствената
си гледна точка като единствената вярна, ще бъдете по-отворена и
по-малко отбранителна. Слушайте съзнателно и внимателно, без да
прекъсвате. Представете си, че чувате думи от най-умния и
най-страхотния човек, когото познавате. Идентифицирайте чувствата,
удръжте импулса да изразявате свои чувства или да давате не искан
съвет. Бъдете заинтересувани от детето си – не превръщайте разговора в разговор за себе си. Това ще отдалечи
младия човек от вас и може да го накара да търси семейство и любов на
погрешни места.

Бъдете съпричастни
Много спорове и много горчивина ще бъдат избегнати, ако се постараете
да “стъпите в обувките на детето си”, да научите как то възприема
ситуацията. И веднага проявете съпричастност. Тази способност –
наистина да слушате и да се опитвате да разберете, ще накара
тийнейджъра ви да се почувства разбран и изслушан, което е жизненоважно
за истинската комуникация.
Когато проявявате съпричастност, бъдете искрена. Фокусирайте се върху
думите и чувствата, които са изразили пред вас и отговорете на тях.
Направете така, че детето да разбере, че усещате болката или радостта
му. Да усетиш съпричастност е като да получиш прегръдка. Без нея се
чувстваме празни и самотни. Съпричастността повишава чувството за
собствено достойнство и създава хармонични връзки, изпълнени с доверие.

Утвърждавайте
Утвърждавайте мислите, чувствата или оплакванията на вашият тийнейджър;
това не означава да се съгласявате с тях. Като показвате, че отдавате
значение на това, което сте чули, вие просто и ефективно установявате
връзка с детето си. Някои от вас може би много се изкушават да
прескочат тази стъпка – толкова голяма е нуждата на големите да са
винаги прави. Не го правете!
Децата трябва да чувстват, че са чути, така че да разберат, че е
безопасно да разговарят с вас. Съпричастността, заедно с
утвърждаването, по магически начин се превръща в оздравяващ балсам за
детето в трудни моменти. Дори и най-трудните тийнейджъри ще започнат да
поддават и да изоставят пълната съпротива.

5. Изисквайте с уважение
Обучавайки детето да постига успех, трябва да наблегнете на
изискванията, вместо на заповедите. Изискването е молба към някого да
направи нещо. Ако заповядвате, може да се окажете в неизгодно положение
– ако заповедта е отхвърлена, това ще навреди на връзката ви с детето.
Защо? Защото най-големия проблем, който можете да вкарате в една връзка, е контролирането.
Контролът води до отхвърляне и съпротива – не до взаимодействие. Ето ви
пример за изискване, който изразява ясно очакванията ви: “Моля те да не
наричаш сестра си с обидни имена. Ако имаш предложения, които могат да
й бъдат полезни, кажи ги с уважение и конструктивно.” Тийнейджърите са
по-склонни да слушат, когато изисквате с уважение.

www.tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by cveti555 on Нед 15 Фев 2009, 13:17

В това съм се убедила сама! Най важното нещо за успеха ви в битката с тийна е само здарва връзка помежду ви! Нищо друго не ви спасява. Усети ли ви че го третирате още като бебе,без да уважавате наистина неговите нужди,край!
avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Трябва ли родителите да насилват злоядото дете да се храни.

Писане by mamazavinagi on Пон 16 Фев 2009, 13:36

Трябва ли родителите да насилват злоядото дете да се храни.


Прекрасно е, ако вашето дете има добър апетит и вие не изпитвате
никакви трудности с храненето, но за съжаление има и доста злояди деца,
чиито родители трябва да полагат огромни усилия, за да ги накарат да се
хранят. Тези деца дълго време трябва да се уговарят да седнат на
масата, след това на тях трябва да им се предложи някакво забавление –
с една дума храненето се превръща в истинска кошмар.

А трябва ли всъщност родителите да заставят своето дете да яде, когато то не иска?

От всички бозайници, само на човека е присъщо да страда от понижен
апетит. Какво можем да направим, ако детето редовно не иска да се
храни?
От една страна въпросът е смешен: „Разбира се, трябва да се положат
всякакви усилия детето да бъде сито и здраво”, ще отговорят много хора.
Но къде минава тънката граница между убеждението и насилието? Много
често родителите си спомнят, че и те в детството си са били заставени
да се хранят насила, но в това няма нищо страшно - нали после всичко се
забравя! Важен е резултатът, а не средствата за неговото постигане!
Детската памет често преминава в т.нар. „щадящ режим” – тя изхвърля от
съзнанието не особено приятните спомени. Но те се натрупват на
подсъзнателно ниво и детето взима решение да се отдалечи от родителите
си, осъзнавайки, че те проявяват насилие и не зачитат неговите
потребности и чувства.

Според детските психолози, няма полза от насилственото хранене на
децата. Изследванията показват, че в последствие тези деца по-често
страдат от нарушения в работата на стомашно-чревния тракт и щитовидната
жлеза, да не говорим за проблемите, свързани с развитието на страх или
невроза.

Но това не е всичко. Ако родителите винаги решават кога детето трябва
да яде, да спи, да си облече по-топли дрехи и т.н., те не зачитат
неговото мнение, а малкият човек много трудно ще успее да формира
способността си за осъзнаване и удовлетворяване на собствените си
потребности. Дори пораснал, той често няма да може да разбере с какво
иска да се занимава и какво не му достига за истинското щастие.

Освен това не трябва да се забравя, че човешкият организъм е
саморегулираща се система, която автоматично понижава апетита в някои
ситуации: при заболяване, смяна на климата, в моменти, когато
организмът трябва да се концентрира върху нещо.

Оказва се, че и от медицинска, и от психологична гледна точка е вредно детето да се заставя да се храни насила.

Кои са най-разпространените причини, поради които родителите карат децата си да ядат?
1. Стереотипът „Ситото дете е здраво дете”. Той се предава от поколение
на поколение и е добре познат на нашите баби и майки. Но помнете, че
храненето в онези времена не е било толкова важно, колкото желателно.
Ситият и закръглен човек се е асоциирал с благополучието, а пухкавото
дете е било най-добрата реклама за всяко едно семейство.

2. Някои родители, подсъзнателно чувствайки, че не са в състояние да
дадат на детето си необходимото внимание, разбиране, ласки, неволно се
опитват да компенсират това с усилени грижи за неговото хранене.

3. Властните и авторитарни родители възприемат отказа от яденето като
форма на непослушание, нарушение на реда и дисциплината. В миналото
изяждането на храната до последната троха е било основно „задължение”
на детето. Този подход се прилагаше дълго време от съзнателните и
изпълнителни баби, грижещи се за своите внуци.

4. Възрастните, които действат по убеждението „така трябва”, са на
мнение, че „детето трябва да се храни”, тъй като в противен случай те
лошо изпълняват родителските си задължения.

5. Тревожните родители постоянно се вълнуват, когато с детето им нещо
не е наред: то е твърде слабо, често боледува, изостава в развитието си
и т.н. В стремежа си да заглушат тази своя тревога те отчаяно се
опитват да създадат илюзията за благополучие.

Ако сте в рисковата група и си признаете своята агресивност по
отношение на храненето на детето си, вие трябва да преразгледате
вижданията си по този въпрос. Разберете какво именно харесва вашето дете и го превърнете в доминиращо ястие. Постепенно то ще поиска да
разшири списъка на „вкусните ястия”. Заменете продуктите, които детето
не харесва, с тези, които знаете, че ще бъдат приети с огромно желание.

Наложете строг режим на хранене. Ако детето не иска да закусва, не го
насилвайте. Но до обяд никакво ядене! Ако не иска да обядва, то трябва
да почака до вечерята. И съвсем не е задължително гладното дете да
изяде веднага и първото, и второто, и десерта. То може да изяде само
една ябълка и да се засити – просто в този момент това е напълно
достатъчно за организма.

Направете така, че храненето да бъде удоволствие за вашето дете. Няма
нищо страшно, ако по време на ядене детето обича да му четат любимата
книга или да му разказват приказка. Това е по-добрият вариант,
отколкото заплахите или стоенето до детето “с камшик в ръце”.
Освен това малките деца, които са с повишена тревожност, просто не са
способни да стоят дълго на време на едно място. Четенето или
разказването им помага да се успокоят и съсредоточат.

Всички загрижени родители трябва да осъзнаят, че детето им няма да умре
от глад, ако те престанат да настояват за неговото хранене.
Не се страхувайте, че детето ви няма да прояде основните продукти.
Младият организъм рано или късно ще възстанови активния си апетит.


www.tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Кои спортове са подходящи за детето ви на тази възраст?

Писане by mamazavinagi on Пет 20 Фев 2009, 14:50

Най-добрите спортни занимания за децата от 3 до 16 години.


За да са здрави, децата имат нужда от физическа активност най-малко един час дневно.
Но кои физически дейности са подходящи за вашето дете в различните възрасти?

От 3 до 5 години
На тази възраст, децата не са готови за състезания или организирани
спортове. Те имат ограничено разбиране за екипност, стратегия или
правила на играта. Индивидуалните занимания са по-подходящи за тях.
· Окуражавайте детето си за игри, включващи качване, слизане, вървеж,
подскачане и прескачане, тичане – по-бързо или по-бавно, натискане,
дърпане, пързаляне, ритане (на топка), удряне (с подходяща хилка за
тенис), хвърляне, люлеене.
· Спомнете си игри, които ще го научат да разпознава ляво и дясно
(Например -онази детска песничка: “Подай си лявото краче, после дай го
ти назад, после дай го пак напред, завърти го хей така. И да почнем
буги-буги, да започнем ний сега нашата игра...”).
· Измислете игри, с които да упражнява баланс и равновесие – например да повтаря ваши движения.

От 6 до 8 години
И на тази възраст децата не са готови за състезания, но са готови да
започнат групови занимания, без съревнователен характер. Някои
подходящи дейности могат да бъдат:
· Да го учите да плува, да кара ролери или кънки на лед и да кара колело с помощни колела.
· Да танцува и да прави гимнастика.
· Да се учи да хваща различни по големина топки, от различна дистанция и хвърлени с различна сила.

От 9 до 11 години
Повечето деца са готови да опитат всякакви физически дейности, въпреки
че вдигането на тежести, например, е по-добре да бъде отложено за
пубертета.
· На тази възраст децата започват да избират определени физически
занимания. Те може да предпочитат индивидуални или групови спортове,
занимания на открито (колело) или на закрито (например танци).
· Много е важно да уважавате интересите на децата си и да ги
подкрепяте. Окуражавайте спортсменският им дух и се убедете, че с тях
работят квалифицирани треньори и средата е добра.

От 12 до 16 години
Ако вашият тийнейджър е атлетичен, окуражете го да изпробва нови физически
предизвикателства, като се стреми същевременно да поддържа баланс между
спортните си увлечения и другите си отговорности.
В допълнение към предпочитаните им занимания, юношите най-често са
готови да опитат още карането на ски - на сняг или водни, както и
алпинизъм.
Младежите, които не обичат груповите спортове, може да се заинтересуват
от следните дейности танци, аеробика, каране на ролери, плуване,
вдигане на тежести и др.
След като знаете физическите занимания, за които са готови вашите деца,
се опитайте да намерите време за това и да се занимавате заедно с тях.


www.tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Мама забранява, татко разрешава

Писане by mamazavinagi on Пон 23 Фев 2009, 15:29

Мама забранява, татко разрешава

Често се случва родителите да не сме на едно мнение за отглеждането на
децата. Обикновено майките сме в ролята на строгите, а татковците са
тези, които позволяват всичко и разглезват детето.
Разбира се, не е рядкост и обратният вариант – бащата да е по-строг и взискателен,
докато майката е по-спокойна и мекушава. И в двата случая това не е
полезно за възпитанието на детето.

Обикновено родителят, който повече разрешава на детето всеки каприз е този, който се грижи по-малко за него.

И точно защото майката е тази, която по-активно се занимава с
възпитанието му и прекарва повече време с него, обикновено става
по-строга и взискателна. Тя е наясно кога това, което детето иска в
конкретния момент, е наистина необходимо или е излишен каприз.

Родителят, който позволява повече и е готов да угоди на всяка прищявка на
наследника си е този, който по някаква причина прекарва по-малко време
с него.
Зает с работа, пътувания, личен живот, той
осъзнава, че не прекарва достатъчно време с детето си и изпитва чувство
на вина, че не е близо до него. Не винаги, но често се случва, че таткото е в тази роля.
За да компенсира липсата на внимание и виждайки, че детето е по-близо
до майка си, таткото започва да му угажда, да му купува излишни вещи,
да му позволява всичко, което пожелае. Така той става любимият татко,
при когото детето тича, след като мама му се скара или го накара да
прави нещо, което не желае. Ако мама му забрани, то започва да се моли
на татко и получава разрешение, защото таткото не устоява на молбите на
детските очи. Особено засилена е тази тенденция при малките момиченца,
за които татко се превръща в „герой“, а те са „малките принцеси“.

Описаната ситуация може да бъде и обърната – таткото да е строгият, а майката тази, която повечеглези детето. При всички случаи обаче, подобен метод на възпитание е погрешен и може да донесе само негативи за детето.

Ако имате различна гледна точка за възпитанието на детето си, то при всички
случаи не трябва да го обсъждате пред него или да спорите.

Така то научава от кого може да получи това, което иска и лесно може да
манипулира ситуацията, много по-умело отколкото подозирате. Спорните
казуси решавайте насаме и казвайте на детето си крайното решение, така
че не единият да е в ролята „добрия“, а другият в ролята на „лошия“.

Компромисен вариант е единият от двамата да бъде „законодателят“, така че детето да свикне, че той взема крайните решения.
В тази ситуация обаче другият партньор трябва да го поддържа, а не да
крои планове с детето как да заобиколи заповедта. Когато и двамата
родители са на едно мнение, тогава детето много по-лесно се примирява и
приема, че това което казват родителите му, е „правилно“.

„Възпитание в консенсус“ е максимата, която трябва да спазвате. Направете тази
уговорка с партньора си още от самото раждане на детето и ще се
гордеете с добре възпитано дете.

23.02.2009/Деси Великова

semeistvo.rozali.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да помогнете на детето да се справя с по-агресивните деца

Писане by papi on Вто 03 Мар 2009, 15:46

Дете, склонно да тормози и дразни останалите, е в състояние да превърне ходенето на градина или на
урок по чужд език в истински кошмар за останалите. За вас подобна
ситуация е нетърпима и сте убедени, че може да я решите само за няколко
минути насаме с въпросния „тартор”. Но точно тук трябва да спрете и да
помислите това ли е най-правилният начин? Ще помогнете или ще навредите
още повече? Време е да научите поредния родителски урок за ненамеса и
помагане от сигурно разстояние.

Какъв е проблемът?


Повечето деца са били дразнени от по-големи братя и сестри или по-„зрели”
връстници в даден етап от развитието на конкретните отношения, но
когато на финала всичко завършва с приятелство и смях, нещата са
напълно безобидни. Но ако дразненето стане опасно (като нараняване),
неприятелско и постоянно, то преминава границата и се превръща в
агресия и тормоз, които трябва да бъдат спрени.
Тормозът е съзнателно измъчване на „жертвата” -
физически, вербално и психически. Може да се изрази в удряне, бутане,
обиди, заплахи, а най-сериозната форма е отнемане на пари и ценни вещи
от по-беззащитното дете. Нерядко склонните към тормоз деца прибягват и
до разпространяване на слухове или лични тайни на нарочените от тях
деца, а детското общество не се слави с особена толерантност. В
повечето случаи целта е трупане на собствен актив и популярност, но
резултатът за тормозеното дете при всички положения е емоционално
нараняване.
Изключително важно за вас като родители е да приемете подобна ситуация сериозно и да
се отърсите от схващането, че това е нормално за детството и по този
начин децата порастват и затвърждават характерите си. Никой не казва да
решавате проблема вместо детето си, но ако ситуацията не е овладяна
правилно и навреме и вие не окажете нужната подкрепа на детето си,
последващите ефекти може да са сериозен минус за самочувствието и
самоуважението му, както и за бъдещите му приятелства и връзки. Особено
в училищна възраст дете, неспособно да реагира на дразнители, може да
натрупа наистина кошмарни спомени.

Защо има дразнители?



Децата тормозят останалите (които го позволяват) по много причини. Понякога
просто се нуждаят от жертва - някой, който изглежда емоционално или
физически по-слаб или просто се държи или изглежда различно, - за да се
чувстват по-важни, популярни, силни и контролиращи. Въпреки че по
правило се очаква дразнителите да са по-големи и силни от жертвите си,
това невинаги е така.
Понякога децата тормозят останалите и защото някой някога се е отнесъл с тях по
същия начин. Дори може да си мислят, че това е нормалното поведение,
ако идват от семейства или среда, в която постоянно има скандали,
викове и обиди. За съжаление все по-често децата вземат идеи за подобно
поведение и от телевизията - неподходящи, а понякога и детски филми и
сериали, видео и компютърни игри, в които насилието и агресията
всъщност са черти на победителите.
Понякога децата избират да се държат агресивно, за да привлекат внимание,
убедени, че не притежават друг талант или интереси, с които останалите
ще ги забележат.

Предупредителните сигнали


Освен ако детето не ви каже, че някой го тормози - или не видите издайнически
синини и контузии, - може да се окаже много трудно да предусетите какво
се случва.
И все пак има няколко предупредителни сигнала, които може да ви подскажат, че
е време да потърсите отговори. Вероятно ще забележите, че детето ви е
различно и поведението му става нетипично - може да изглежда тревожно,
да не се храни добре или да сънува кошмари, или да се откаже да прави
неща, които обикновено обича. Когато детето е с твърде променливо
настроение, разстройва се по-лесно от обикновено или започне да избягва
конкретни ситуации (като ходене на градина или игра в парка, където
преди е обожавало да ходи), вероятно друго дете го притеснява по
някакъв начин.
Ако заподозрете нещо подобно, но детето отказва да ви разкаже, опитайте
внимателно и деликатно да подразберете истината по заобиколен начин.
Може да ползвате ситуация от филм или предаване, които гледате заедно,
за да попитате: „Случват ли се такива неща наистина?”, „Ти виждал ли
си?”, „Как трябваше да се реагира според теб?” и т.н. Така постепенно
може да стигнете до въпроса: „На теб случвало ли ти се е?”, или да
разкажете собствения си опит в подобни ситуации, когато вие сте били
деца.
Важно е детето ви да знае, че ако нещо такова му се случва или е свидетел на
подобно отношение, най-добре е да говори с някого за това - независимо
дали с вас, друг възрастен (учител, роднина, семеен приятел) или с брат
или сестра.

Как да помогнете


Ако детето ви сподели какво се случва, най-важното е да запазите
спокойствие и да му предложите опора и сигурност независимо от
емоциите, които ви обхващат при мисълта, че някой си позволява да
тормози собственото ви дете. За детето е важна вашата реакция - често
то се срамува от това, което му се случва, и смята, че казвайки ви, ще
ви разочарова. Една бурна ваша реакция не само ще потвърди това, но и
ще го уплаши и занапред вие няма да знаете какво преживява.
Често тормозените деца вярват, че сами са си виновни и ако са се държали по
друг начин, са можели да избегнат тормоза и заяждането. Друг път се
страхуват, че ако агресивното дете разбере, че е „издадено”, нещата
само ще се влошат. Има и случаи, когато детето смята, че няма да му се
обърне внимание с репликата „трябва да се справиш сам - нормално е”,
или пък, че родителите ще го притиснат да отреагира, когато то се
страхува да го направи.
Като начало задължително похвалете детето си, че е било достатъчно смело да
сподели с вас. Уверете го, че това се случва не само на него и то няма
вина - всички сме били тормозени от по-агресивни „борци за лидерство”
на различни етапи и в различни ситуации. Подчертайте, че виновно и
неадекватно е детето дразнител, не вашето. Уверете го, че заедно ще
измислите как да се справите - в никакъв случай не поемайте нещата в
свои ръце, не се разправяйте с дразнителя или родителите му, преди да
сте дали шанс на детето си да се справи.





moetobebe.net
avatar
papi
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Социализация на децата

Писане by mamazavinagi on Пет 06 Мар 2009, 02:07

Всяко бебе се ражда с определени заложби и черти на
характера, които постепенно се разгръщат и развиват. Още в първите си
месеци новороденото комуникира по специфичен начин с майка си и баща
си. Неговия плач, гукане, ръкомахане, дори притихването при гушкане,
всичко това е вид реакция и послание спрямо околния свят. Детето
пораства, идва време за ясла или градина и родителите често се питат
как чедото им ще се социализира в новата среда. Всяко дете реагира
различно в зависимост от характера, нагласата си, възрастта и това, на
което е свикнало до тогава. Социалната му среда в най-ранните години се
ограничава в семейния и роднински кръг. Всяка майка има наблюдения и
може да потвърди, как още от бебе детето й реагира по специфичен начин
на различните хора.
Детето се учи на комуникация и социализация по
модела на своите родители. Този процес е изключително важен и
продължава едва ли не до старостта. От него зависи как личността ще се
впише в различните среди и дори как ще се реализира и ще покаже
възможностите си. Ето и най-обобщено етапите, през които минава детето
в социализацията си:

От 12 до 18 месеца

През първата година фокусът в развитието е насочен главно към физическото
развитие, като хващането на предмети и прохождането. Наблюдават се
кратки моменти на заиграване с хората от обкръжението, но най-любимият
обект на вниманието си остават мама и тате. През втората година обаче
става въпрос за по-осъзната комуникация и насочено внимание и
любопитство към познати и непознати. Вече иска да разглежда средата, в
която живее, както и навсякъде където е водено от родителите си. Точно
в този период започва и оформянето на речевите способности, които то
упражнява с хората около себе си. Някой деца са по-срамежливи и не
реагират спонтанно при контакт, а по-скоро сякаш с подозрение. Това не
бива да те притеснява, защото е период от развитието му, който ще
отмине.
Сега е времето, когато детето ти ще започне да се радва на
компанията на други деца и ще търси контакт с тях. То може просто да си
седи заедно с друго дете и да си играят по отделно или заедно, важното
е, че малкото е в детска компания и привиква към връстници. Това е
добър преход към започване на ясла или детска градина.

В този период някои деца могат да развият агресия спрямо други, да ги удрят или
дърпат. Това пак е част от тяхното развитие, по този начин проверяват
границите в поведението си и пробват кое е допустимо, както и реакциите
на другото дете. Понякога е начин да си проявяват и емоциите. Важното е
ти да ограничиш тези изяви без да показваш яд и да викаш.

От 19 до 25 месеца

На тази възраст детето вече активно си комуникира с околните, но вече
вместо мама най-предпочитаната компания обикновено са другите деца. То
се учи на социализация чрез комуникацията си с тях, малките изграждат
отношения по между си, някой се опитват да доминират над другите.
Започва размяна на играчки, караници за тях, измислени игри – всичко
това е част от комуникацията, децата се учат да изграждат връзки, да се
съобразяват с другите около тях и да осъзнават, че техните желания не
са единствените на света. Някои деца на тази възраст, а и малко
по-късно, много държат да привличат постоянно вниманието на
възрастните. Затова когато те се събират, обикновено детето прави
всевъзможни номера, за да привлече погледите им, дори и бели. Други пък
развиват необичайна срамежливост в началото, после сменят настроението
си. Всичко това е нормално и е временно състояние. Не насилвай детето
да комуникира с тях, ако то не иска. Само ще прояви интерес, когато
набере смелост за това. Все пак е добре да не го изолираш, когато ви
идват гости и да го срещаш по-често с роднини и приятели. Хубаво е
детето да свиква от по-рано с други хора, това ще улесни способностите
му за комуникация.

От 25 до 35 месеца
Детето вече има изградени зачатъци на стереотипи за комуникация и развива
специфично трайно отношение към хората, които вижда редовно. Хубаво е
постепенно да въвеждаш някои навици, като например да казва „Здравей”
или „Чао”, как да се държи на маса и как да уважава по-възрастните
например.
Те все още нямат изградена емоционална преценка в
отношенията си и понякога преминават границата на търпимото с цел да
привлекат внимание или просто да се поглезят. Не реагирай рязко,
напътствай го с търпение и внимание, обясни му правилното поведение с
помощта на примери от приказни герои даречем. Играта е основния метод
за учене. Не е загубена кауза да учиш толкова малко дете на маниери.
Можеш да въведеш с много търпение най-елементарните. Постепенно ще
надграждаш над тях.

В детската градина
Малкото съкровище вече има по-трайно установени навици на общуване. Може да
реагира по различен начин при попадане в новата среда. Някои деца
трудно свикват, други от раз започват игрите с останалите и не се
притесняват. Със сигурност обаче е полезно да подпомогнеш
социализацията му като го събереш с други деца. То трябва да се намира
ежедневно в компанията на връстниците си. В детската градина децата се
учат много бързо, тъй като гледат примера на другите и научават нови
правила от педагозите. Затова е по-добре да ходи на детска градина,
вместо да го гледат баби и детегледачки.


Източник
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Най-важните детски уроци за живота

Писане by mamazavinagi on Нед 08 Мар 2009, 16:49

Всеки родител учи детето си на редица полезни и безполезни неща. Но само мъдрият родител е способен да взима уроци от собственото си дете. А то наистина може да
ни научи на много неща.
Ето кои са най-важните детски уроци:

1. Да забравяме лошото.
Детето може лесно да се разстрои заради някаква глупост. Но то също толкова лесно забравя за това: лошото му настроение продължава само няколко минути.
Възрастните преживяват своите обиди и разочарования с дни, месеци и дори с години. Ако се поучим от детето си да забравяме тези състояния, животът ни ще стане по-лесен.
2. Да преодоляваме рутината.
Детето е способно да повтаря рутинни действия по сто пъти на ден: да слуша една и съща приказка, за облича и съблича куклата, да стои кула от кубчета, която след това разрушава и т.н. Възрастните се чудят как не му омръзва това. За детето повтарянето на едно и същи действия не е рутина, а израз на истински възторг от определена дейност. Ако и ние се отнасяме по този начин към еднообразната работа, то тя ще получи друго измерение.

3. Да усещаме умората си.
Детето може да заспи на масата до полупразната чиния или веднага, след като си свали обувките. Ако е уморено, то просто ляга на земята и въобще не се замисля, че трябва да стигне до леглото си. Детето знае кога силите му свършват и веднага започва да си почива.
Възрастните са изгубили своята способност да забелязват умората си и не умеят да се съобразяват с нея.

4. Да разбираме потребностите на организма.

За да накараме детето да изяде нещо, което не обича, трябва да приложим неимоверни усилия на педагог, клоун, актьор и проповедник. Струва ли си да хабим толкова сили? Възрастните често ядат неща, които не обичат, но в името на някаква цел: диета или укрепване на здравето. А това не продължава дълго. Неприятната храна не е най-удачния стимул. По-добре да подражаваме на детето и да ядем само това, което ни харесва.

5. Да живеем, играейки.
Детето умее да превърне всяко скучно и досадно занимание в игра. То си измисля допълнителни правила, поставя рекорди или си въобразява, че е някой друг. Всичко това му позволява да запази интереса към дейността. Ако ние се научим по този начин да се занимаваме с почистването на дома и с другата рутинна работа, животът ни би бил по-щастлив, а и деловите ни качества няма да пострадат от това.

6. Да задаваме въпроси

“Защо котката не ходи на задните си лапи? Защо слънцето не пада? Защо не ни донесеш повече пари?”. Тези “глупави” детски въпроси поставят родителите в неловка ситуация. “Когато пораснеш, ще разбереш” не е най-добрият отговор, обаче. Тези въпроси не са банални, те просто не ни идват в главата. Трудно можете да отговорите на тях, но ако вложите сили и се постараете, с времето вие задължително ще развиете интелекта си и способността да мислите.

7. Да виждаме нещата по нов начин.
Често започваме с интерес да гледаме до болка познат филм заедно с детето, защото вече го гледаме през неговите очи и откриваме нещо ново. Така ние си възвръщаме способността да възприемаме света с всички негови краски и абсурди и да забелязваме нови неща, които са ни убягнали при “пръв прочит”.

8. Да правим глупости.
Някои възрастни посещават психологични тренинги, например “психодрама”, на които те пълзят по пода, мяукат, представят си че са са Пепеляшка или Терминатор. Тази игра е терапевтична, но тя се заплаща.
Ако играете на това с детето си, то «терапията” ще ви излезе напълно безплатно. Вие играете, а това означава, че можете да правите глупости и да се смеете. Играта не е само удоволствие, а емоционално разтоварване, изследване на самия себе си, начин за възстановяване на вътрешното равновесие. Ако имаше площадки за игри за възрастните, светът би станал значително по-добър.

9. Да бъдем активни.

Обикновено детето е енергично и подвижно. То няма да седне на стола, ако може да седне на пода. То няма да върви спокойно, ако може да тича. Ако вие му подражавате и сте по-активни, ще станете по-енергични, а животът ви ще бъде по-разнообразен.

10. Да освободим детето в себе си.
Всеки от нас е бил дете. Постепенно, в процеса на възпитанието, детето става организирано, склонно към самоограничения, недостатъчно щастливо, дори да и да постига успехи. То се е скрило някъде в нас и често скучае в самота, защото е отвикнало да играе. “Детето във вас” таи своята енергия творчество и радост. Вашите собствени деца могат да ви помогнат да освободите това вътрешно дете. Така вашият син или дъщеря могат да станат вашия малък психотерапевт и самите те да бъдат по-щастливи, като ви направят “по-жив” родител.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Първи стъпки в емоционалното развитие на детето

Писане by mamazavinagi on Пон 16 Мар 2009, 13:23

http://semeistvo.rozali.com/


За детето е жизнено необходимо да преживява емоции. Чрез тях то опознава
заобикалящия го свят, себе си, своите възможности, учи се да разбира
преживяванията на другите хора и да общува с тях.
Ето защо е толкова важно да се отделя особено внимание на развитието на сферата на неговите емоции.

Как се раждат емоциите?

Първоначално за бебето майката представлява света, тя е източник на физически и емоционален комфорт.

Бебето видимо се оживява при вида на майка си, изразявайки радостта си с
усмивка, гукане и различни движения. Тази реакция на оживление се явява
изходна точка в емоционалното развитие на детето. Когато майката се
скрие от полезрението му или се появи непознат човек, бебето реагира с
плач. А ние по този начин можем да разберем емоционалното състояние на
детето. И това е много важно, защото все още бебето не може да обясни,
че се радва, сърди или е изплашено.

Основна роля при развитието на емоциите играе общуването на детето с възрастните. Ако
майката разговаря с бебето си, запознава го със заобикалящия го свят и
самата тя е позитивно настроена към другите, то емоциите на бебето ще
бъдат по-ярки и богати.

За детето от 1 до 3 години е характерна подвижност в емоционалната сфера.
Неговите реакции са свързани с непосредствените му желания и с това,
което вижда в дадения момент. Освен това у детето в тази възраст
отсъства емпатия (способност за съчувствие, съпреживяване) към хората,
особено това проличава в общуването със връстници. Детето в ранна
възраст винаги изхожда от своите собствени желания и не обръща внимание
на чуждите.

Около третата година у детето се появяват признаци на негативизъм, упорство и агресия.
Срещат се афективни реакции при поява на трудности. Например, детето се опитва
да нареди мозайка, а не му се получава и никой не му помага. Тогава то
захвърля всичко, крещи, плаче и тропа с крак. Ако родителите спокойно
реагират на подобни избухвания, много вероятно е те сами да угаснат.




Всичко започва с атмосферата в семейството


От това, какви емоции най-често изпитва детето зависи, колко успешно то ще строи
отношения, както с връстниците си, така и с възрастните. Ако
възрастните подкрепят детето, приемат го, съпреживяват заедно с него
неуспехите и се радват на успехите му, детето ще се чувства уверено и
ще има доброжелателно отношение към другите, а това води до нормално
социално развитие на личността.
Такива деца лесно се адаптират към социална среда, те са спокойни, доброжелателни и контактни.

Ако в семейството се срещат с агресивно поведение, физически наказания
и заплахи, безразлично отношение към чувствата и поведението на детето
или, напротив, свръхопека, то детето става неуверено, тревожно или
агресивно.
То не умее да разрешава конфликти, натрапва
своята воля на другите деца, не е чувствителен към потребностите на
другите, трудно се адаптира в детския колектив, а след това и към
живота на възрастните. Колкото повече време прекарва детето пред
телевизора без контрол от страна на възрастните, толкова по-често при
него ще се проявяват агресивни реакции.

Също така днес е често разпространена ситуацията, когато
единствено дете в семейството не посещава детска градина и процеса на
социализация, в този случай, преминава в условия на дефицит на общуване
с връстници.
Сред тях често се срещат деца с външни
признаци на възрастни: те са разсъдливи, рационални, но при това са
емоционално неразвити и социално незрели – не умеят да играят с
връстниците си, не могат да построят своите отношения в детски колектив.

Появата на такива страни на поведението, като съчувствие към другите деца,
агресия, желание да сподели играчките си или радостно възприемане на
живота не се раждат сами по себе си. Добре
е детето да бъде обучавано да има отношение към собствените си емоциии,
така че да може да се справя с негативните и да развива позитивните.




Гергана Москова, е магистър по психология, дипломирана в „Московски Педагогичеки Университет”.
Завършила
е Следдипломна квалификация „Клинична и консултативна психология” в СУ
„Св. Климент Охридски” Котерапевт в екип за индивидуална
психоаналитична психодрама.
16.03.2009/Гергана Москова
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да обсъждате с детето си съзряването му?.

Писане by mamazavinagi on Пон 23 Мар 2009, 14:24

Няма точно определено време за разговор между вас и детето ви относно
този толкова важен и деликатен период в развитието му - пубертета. Но
има някои знаци, които ще ви подскажат, че вашите син или дъщеря са
готови за темата.

Знаците
Пубертетът започва по различно време при различните деца. При едно
момиче, например, менструалния цикъл може да започне още на 9-годишна
възраст (!), докато при друго – чак на 16.
Универсалният признак за началото на пубертета – и при момичета и при
момчета, е рязко-засиления растеж и често – увеличаването на теглото.
Появата на окосмяване в интимната област и под мишниците също е
признак, че времето за обсъждане на пубертета е дошло. Много родители
забелязват, че лицето на детето се променя като форма – сладките
бебешки бузки придобиват по-ъгловати и издължени форми. Много деца
започват да се потят по-обилно, като потта вече има специфичен мирис и
кожата им става по-мазна. Тъй като тялото произвежда повече себум, при
много от “пубертетите” започват да се появяват пъпки и акне.
Освен общите признаци на пубертета, има и специфични такива, характерни за двата пола.

Знаците при момичетата
За това, че вашето малко момиченце се превръща в млада жена, ще
заговорят различни промени в тялото й – гърдите й ще започнат да се
развиват, бедрата ще станат по закръглени, а ханша – по-широк. Важно е
да коментирате промените с момичето, особено тези, които то ще забележи
най-лесно и биха могли да го притеснят – например уголемяването,
потъмняването и втвърдяването на зърната на гърдите, което може също да
е съпроводено с болка и сърбеж. Младото момиче може да забележи и
увеличаване на вагиналния секрет, а това, че скоро ще се появи и първия
менструален цикъл трябва предварително да бъде обсъдено, за да не се
изплаши детето от кръвта върху бельото си и да знае какво трябва да
направи, когато това се случи.
Когато обсъждате менструацията, е необходимо да отбележите и важността
на поддържане на добра интимна хигиена, както и употребата на превръзки и тампони. По отношение употребата на тампони момичето
трябва да знае, че те – противно на старата представа, няма да засегнат
химена. Важно е също да представите информацията за връзката между
употребата на тампони и токсичния шок и как това няма да се случи на
вашето момиче, ако използва тампони само през деня, а през нощта –
дамски превръзки.
Пубертетът и съпътстващите го промени може да се окаже доста
притеснителен период за детето ви, така че се постарайте да бъдете
позитивна, когато обсъждате темата, като окуражавате момичето да ви
задава въпросите, които може би го притесняват. Целта ви е да накарате
детето да разбере, че това, което се случва и което чувства е абсолютно
нормално.

Знаците при момчетата
С момчетата също трябва да се разговаря за промените, които се случват
с телата им. При тях гърдите и раменете ще се разширят. Една смущаваща
и важна промяна е мутацията на гласа, така че момчето трябва да е
наясно на какво се дължи това – уголемяване на ларингса и освобождаване
на тестостерон. Младежът ще установи също, че започва интензивно
окосмяване – както на лицето, така и на краката, под мишниците, гърдите.
Нещо, което със сигурност няма да е лесно за младият мъж да обсъди с
вас е, че вероятно е имал поне веднъж така наречените «мокри сънища».
Това се случва, когато има ерекция и еякулация по време на сън.
Обикновено е съпроводено с чувство на удоволствие, а периодиката на
мокрите сънища е различна за различните момчета – при едни се случва от
време на време, а при други – често. Независимо от честотата, момчето
трябва да знае, че това е съвсем нормален процес, който съобщава, че е
започнало производството на сперма. Когато обясните на момчето, че това
го очаква, че е нормално и се случва с всички останали момчета –
по-рано или по-късно, то няма да е толкова засрамено, когато наистина
се случи.

Сексуални отношения
Когато разговаряте за пубертета, е важно да отбележите и факта, че съзряването на телата и при двата пола пола е предпоставка за сексуални контакти, при които може да бъде заченато дете.
Ваша отговорност е да разясните на детето си начините за предпазване,
както от нежелана бременност, така и от заразяване с болести, предавани
по полов път. Дръжте се като голям човек и се постарайте да развенчаете
митовете от училищния двор за секса.
Когато говорите открито с детето си по тези въпроси и му представяте
информацията за нещата точно и недвусмислено, е много по-вероятно
порасналото ви дете да вземе добро решение за сексуалния си живот и да
се въздържа от случайни контакти и такива, без използване на предпазни
средства.

www.tia.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Няма полза от насилие при възпитаването на децата

Писане by Dani on Вто 24 Мар 2009, 16:44

Няма полза от насилие при възпитаването на децата

Резултатът от него е само повърхностен и мимолетен, а в крайна сметка - негативен. Родителите не винаги осъзнато шляпват детето. В повечето случаи това става, когато изгубят търпение или изпаднат в отчаяние. Понякога те могат да ударят детето само затова, че няколко пъти са му повторили, че това не трябва да се прави, а детето сякаш не ги е чуло. “Всички родители знаят колко досадно и обидно е, когато децата не те слушат, но изходът от положението не е насилието”, твърди екип от специалисти. Според резултатите от тяхното изследване, проведено по поръчка на Американската академия по педиатрия, 25% от семействата с двама родители шамаросват децата си поне веднъж седмично. Тези 25% са на мнение, че този метод на възпитание помага. Но всъщност той има само повърхностен резултат, опровергават ги учените: “Като правило децата, които често са удряни от своите родители в качеството на възпитателен метод, започват да лъжат, в тях се развива детска агресивност, злоба и други отклонения от социалното им поведение. Тези деца не са в състояние да направят така необходимата и важна разлика между “доброто и лошото”, те по-често в сравнение с другите се държат неправилно зад “гърба” на родителите си. Следователно едва ли този метод на възпитание може да се определи като ефективен”.
Специалистите предлагаме ви няколко алтернативни методи с далеч по-добри и трайни резултати:

1. Бъдете твърди и търпеливи
Детето със сигурност ще ви чуе, ако говорите твърдо, но не с повишен тон.

2. Направете пауза
Ако съобщите на детето си, че сега вие сте много сърдити и затова ще се върнете към този проблем по-късно, то в това няма нищо лошо. По-добре е да отложите за няколко минути разговора и да се успокоите, отколкото да приложите сила.

3. Учете децата си
Вместо да наказвате детето за някаква постъпка, съобщете му, че не ви харесва, когато то прави дадени неща и го помолете те да не се повтарят. Ако все пак това се повтори, попитайте детето как да му помогнете да запомни, че това не трябва да се прави.

4. Бъдете позитивно настроени -
Например вместо репликата:”Колко пъти да ти казвам да си измиеш зъбите!”, използвайте ”Кажи ми, когато си готов със зъбите, защото и аз ще влизам в банята”.

5. Обяснявайте на детето, а не го заплашвайте -
Кратко обяснете на детето защо то трябва да се държи по този начин, а не по друг и какво може да стане, ако то не се държи правилно.

6. Стимулирайте детето
Може да го постигнете с фрази като “Време е да си ходим. Побързай, искам да стигнем в къщи по-рано, защото...”

7. Бъдете гъвкави
Ако детето ви попита нещо, бъдете гъвкави, опитайте се да намерите решение, което би удовлетворило и двамата.

8. Бъдете по-умните
Ако някой от методите не се е оказал успешен, намерете друго решение на въпроса. Не е излишно да попитате детето как да му помогнете. Този въпрос непременно ще предизвика положителни чувства у него.

9. Сдържайте своята злоба
Ако се отнасяте със злоба към детето си, ще го научите и то да постъпва така със своите деца, а и с всички около него.

източник:deteto.info

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Добре дошли на бойното поле на родителството!

Писане by mamazavinagi on Сря 01 Апр 2009, 13:39

6 тактики за оцеляване



Родителството променя самите нас, отношенията ни и нагласите ни, при това по крайно неочакван начин.
Вероятно и точно това се има предвид с клетвата „за добро и лошо”,
която се очаква да дадем в началото на семейния си живот. Родителството
ни изпълва с благоговение, смирение и благодарност. Но е и често трудно
управляемо от самите нас ежедневно „минаване през огъня”. А бебетата са
възможно най-добрите „естествоизпитатели” за целта - като че ли
съзнателно ни довеждат до предела на силите ни, за да може да се
възродим и „преродим” в родителите, които трябва да бъдем. Те променят
всичко в нас из основи и чак тогава ни превръщат в по-добри, по-силни и
евентуално по-мъдри версии на самите нас.


Периодът с малко бебе у дома е безценен, но не и безболезнен. Името на играта е
„Оцеляване”. В началото имате усещането, че изпитанието никога няма да
свърши. А истината е, че то продължава само няколко месеца, след които
всичко си идва по местата. Повярвайте, няма да ви се налага да
преживявате с не повече от 4 часа сън до края на живота си. Но докато
изпитанието все още тече, добре е да знаете как да го преодолеете по
възможно най-лесния начин.


Хумор


Това е първият спасителен пояс, към който трябва да се обърнем, когато сме
на собствения си предел. А и в крайна сметка всичко е наистина забавно
или поне ще бъде, когато вече е минало. Когато бебето повърне на
последната ви чиста блуза, имате два избора - да плачете или да се
смеете. И като се замислите колко често сте упражнявали първото досега
(било то от безсилие, раздразнение или умора), по-добре изберете смеха
за разнообразие.

Перспектива


Не подценявайте потенциала на хормоните, недоспиването и общия шок от
появата на бебето - задължително ще има някой и друг спор, кавга или
както предпочитате да го наречете. Някои партньори наистина се
паникьосват от това и още на 5-ия месец на бебето си решават, че са
направили грешка и бракът им няма да проработи. А всичко, от което се
нуждаят, е добър сън и малко почивка.

В този момент вие не сте двойка - вие сте двама възрастни почти
безпомощно буксуващи на място, преди да тръгнат в правилната посока. И
преди да постигнете 8-часов непрекъснат сън в продължение на поне 2
месеца, не си и помисляйте да анализирате връзката си. Нито един от
двама ви не е способен на разумна мисъл на този етап. При всички
положения викайте, замеряйте се с пелени и/или шишета, казвайте си
всичко, което ви тежи (не искате внезапни избухвания след потискано
недоволство) - просто не си правете изводи от това. И не забравяйте, че
начинът, по който се чувствате и мислите сега, ще отмине и едва ли ще
се повтори пак (преди да решите да имате второ дете, разбира се). Някои
родители дори си вземат „отпуск” от връзката за около три месеца
например. Ето как работи това: предварително се извинявате един на друг
за това, което ще си казвате, помислите или правите в този период и си
обещавате да не се взема предвид, преди да станете отново себе си.

Приемете помощ


Обадете се на майка си, повикайте приятелка, помолете се на съседка - платена
или не, всяка помощ в този период е жизненоважна за вас и за цялото ви
семейство. Вярно е, че може да се справите и сами със съпруга си, но
защо да рискувате здравия си разум или стабилната си (до момента)
връзка?

Знаем, че мъжете, които ще откажат помощ, са твърде малко, затова настоящият
ни призив е насочен главно към дамите - трябва да преборите силния си
инстинкт да свършите всичко сами. А това далеч не е лесно - не става
въпрос само за безпределната любов към детето и желанието да сте до
него постоянно. Има и още нещо - искате да докажете на себе си (а и на
всички останали), че можете да се справите с това предизвикателство.
Познайте какво? Не можем да направим абсолютно всичко сами, и то както
трябва. И приемането на помощ не означава провал - повторете си го на
глас поне три пъти.

Още повече че всички жени се радват, когато им е поискана помощ за нещо
толкова ценно като бебето ви - това е доказателство за доверието към
тях и увереността в способностите им. Като се замислите, отказването на
помощ от роднини и приятелки ги лишава от възможността да покажат какво
могат и колко държат на вас и на детето ви.

Запазете територия


В даден момент ще ви се наложи да нарушите „отпуска” от връзката си и да
направите, макар и минимални усилия, за да се „намерите” отново, дори и
за кратко. Установете малка дистанция между вас като двойка възрастни и
бебето - не става въпрос за нищо радикално: неколкостотин метра до
кварталната пицария за около час са напълно достатъчни за начало.

Първото излизане на младите родители без бебето е наистина тежко преживяване -
и за самите тях, и за човека (баба, сестра, приятелка, детегледачка),
на когото поверяват най-ценното си. Задължителни са тритомните указания
за това какво, как и кога да направи, безкрайните напомняния да се
обади при всеки звук, издаден от малкото човече, и поне трите връщания
на майката, която е „забравила да напомни”... почти всичко, което е
казала до момента поне пет пъти. Когато накрая (и въпреки всичко)
двойката е все пак в ресторанта, основната тема е ясна и вместо да се
гледат романтично в очите, родителите са фокусирани в дисплея на
телефона.

Сериозни проучвания са доказали, че разговорите на тема, различна от нуждите и
постиженията на бебето, продължават не повече от две минути и тридесет
секунди, а самото излизане трае съвсем малко по-дълго от това. Разбира
се, всичко приключва с бясно препускане към дома, само за да могат мама
и татко да се насладят на дълбокоспящото и далеч нестрадащо от липсата
им бебе.

Опитът обаче категорично сочи, че е много важно да обърнете внимание на
връзката си с партньора на този етап, независимо колко сте „разсеяни”
от новата си роля. Поне два пъти в месеца трябва да оставате само
двамата, макар и за кратка разходка. И задължително се опитайте да си
спомните времето, когато имахте толкова теми на разговор и успявахте да
го поддържате интересен, без да използвате „термини” като пелени,
пюрета, каши и оригване.

Играйте мило


Играта е трудна, съгласни сме. Превръщането в родител изпитва търпението и на
светец, а всички знаем, че никой от нас не е женен за такъв.
Нужна е толерантност и отчитане на факта, че ситуацията е трудна и за двете
страни. Ако виждате, че партньорът ви е преуморен, поемете щафетата и
позволете на нея (или него) да си почине поне за малко. Предпочитайте
окуражаващите реплики: „Ти си прекрасна майка/чудесен баща!” или „Ще се
справим” са далеч по-добър балсам за ушите от емоционалното: „Как можа
да му облечеш това - не виждаш ли, че не е изгладено?!”.

http://moetobebe.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Как да критикувате детето си

Писане by mamazavinagi on Сря 01 Апр 2009, 13:47

Едно от задълженията ни като родители е да научим децата си да изберат своята линия на поведение, която ще ги въведе правилно в света на възрастните и ще им донесе успех. Неизменна част от това научаване е и поправянето на стъпките, отклоняващи детето от целта. Възпитаният начин да го правим е чрез т.нар. конструктивна критика.

Добре е още в началото да си изясним, че критикуването на детето не е опция, то е наше задължение. Като родители ние сме тези, които следят посоката в поведението и я „поправяме”, ние сме единственият коректив за детето. Не е в интерес на детето и далеч не му правим услуга, спестявайки му критиката, забележките и поправките. Когато в ежедневието и поведението на детето се появят навици и изяви, които не са правилни, ние сме длъжни да подпомогнем изчистването им. Въпросът не е дали, а как да критикуваме детето, без това да навреди на здравата връзка „родител-дете”.
Как да критикувате конструктивно

Няколко са нещата, които трябва да помните, за да си гарантирате успешната критика, в която детето ще се вслуша и ще приеме.

*
Децата имат чувства.

Може би това е и най-важното - колкото и очевиден да е фактът, че децата имат чувства, често в ежедневието си го забравяме. Особено когато са достатъчно малки, децата до такава степен са под наш контрол, че е съвсем лесно да забравим съществуването на личността им като отделна от нашата. И все пак - те имат чувства, които можем да нараним, и увереност, която лесно бихме пречупили с безпочвена критика и подценяващи изказвания. Правилото е лесно - подходете към детето така, както бихте искали да подходят към вас, когато ви критикуват напълно доброжелателно.

*
Бъдете наясно с целта си.

Целта на добре осмислената (следователно конструктивна) критика е посланието да достигне до детето и то да разбере какво имате предвид, вместо да усети само негативното ви отношение. Това означава, че преди да пристъпите към критика, вие наистина трябва да имате реално послание, което да сте в състояние да обясните и докажете на детето си при нужда. В противен случай вие просто критикувате заради самата критика и единственото, което предавате, е собственото си раздразнение върху детето. С подобен подход не постигате абсолютно нищо и все повече се отдалечавате от шанса следващия път детето да не постъпи по същия, неодобрен от вас начин.

Помнете, че целта на критиката ви е да образовате детето си, а не да го наказвате или унижавате. Винаги, когато критикувате, трябва да сте напълно наясно на какво точно искате да научите детето в конкретната ситуация.

*
Поднесе посланието си правилно.

Че ще ви се налага да мъмрите и да „досаждате” на детето си, е факт - затова сте родители. Въпросът е, че трябва да го правите с добри намерения, позитивна цел и по приемвлив и за двете страни начин. За целта ще се наложи да спазите следните правила:
Критикувайте поведението, не самото дете.

Това е съществено условие - за детето трябва да е кристално ясно, че не одобрявате конкретната постъпка или поведение, а не самото него.
Не поставяйте етикети.

Децата градят представата си за това кои и какви са според това, което им казват възрастните. Когато родителят сложи етикет или често използва даден епитет по адрес на детето, това рано или късно ще се превърне в самата истина - детето ще го приеме за такава, а последствията ще са трудни за преодоляване.

Критикувайте насаме.

За детето е достатъчно трудно да понесе критика от вас - все пак вие сте неговият свят. Задължително е да му спестите неудобството и друг да стане свидетел на този „позорен” момент.
„Станалото - станало”.

Единствената ценна критика е тази, която би подобрила нещата в бъдеще. Каквото и да е сгрешило детето, то е минало. Формулирайте грешката с думи, но не се вторачвайте в нея - обяснете ясно, че говорите с детето, за да е по-уместна реакцията му следващия път. Не натяквайте вече отминалата грешка.

*
Дайте възможност за поправяне на грешката.

Детето трябва да разбере, че това, което е направило, е грешно, но и да се научи, че грешките могат да бъдат поправяни. В началото ще трябва вие да помагате с възможните сценарии - така ще внушите идеята, че когато нараниш или обидиш някого, не може просто да си тръгнеш и да забравиш „неприятната случка”. Детето трябва да се извини или да се реваншира по някакъв начин на „жертвата” си. Това е начинът да го научите да поема отговорност за действията си. Освен това само по този начин то ще може да остави грешката зад гърба си и да продължи напред с вече „поправено” поведение.

*
Критикувайте с любов.

Това е също ключов момент. Критиката е дар - на знание, ценности и отношение. Разбира се - нежелан дар, но все пак стойностен. Никой не иска да чува критика. И затова целта ни като родители е да правим забележките си максимално безболезнени, за да бъдат приети правилно.

Трябва да е ясно, когато критикувате, че го правите за доброто на детето. Ако детето разбира, че го правите, защото го обичате, то ще приеме думите ви лесно и с по-малка съпротива.

Ако сте ядосани, всичко, което детето възприема, ще е гневът ви или още по-лошо - изводът: „Ти не ме харесваш вече!”. Трябва да сте напълно ясни - критикувате детето си, защото го обичате, искате най-доброто за него и сте загрижени, когато виждате, че то греши. Не позволявайте на негативните емоции да замъглят това послание.

Никой не твърди, че това е лесно - лесно е да се напише, лесно е да го четете и разберете, когато сте напълно спокойни, и детето ви не прави нищо грешно или застрашаващо отношенията му с околните. Съвсем различно е обаче, когато трябва да спазите правилото под напрежение, което често има навика да отнема и последната капка здрав разум. Важното е да сте наясно какъв е правилният начин, а че и вие ще грешите, е пределно ясно - попитайте родителите си.

http://moetobebe.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Разлики във възпитанието на момчета и момичета

Писане by mamazavinagi on Сря 01 Апр 2009, 14:23

Още от съвсем малки момчетата и момичетата започват да се различават в предпочитания, характер, поведение. Те трябва и да се възпитават различно. Кои са основните разлики, които трябва да имаме предвид във възпитанието на момчетата и момичетата?

Всеки родител знае, че не може да има модел на възпитание за всички деца. Не може да предвидим дали детето ни ще бъде бурно и експресивно или кротко и затворено. Ако попада в някоя крайност, наш дълг е да се опитаме да балансираме поведението му.


Мъжете са от Марс, а жените от Венера. Това се отнася дори и за децата. На мъжете и жените им е заложено да бъдат различни. Ние хората сами засилваме още повече различията между двата пола. Още от самото си раждане, на нас ни се показва какви трябва да бъдем и каква социална роля да изпълняваме. Възпитавани сме различно. Момченцата са обличани в синьо, купуват им се пистолети и багери. Те искат да приличат на „супер мен“ или да станат пилоти. Момиченцата са облечени в розово, играят винаги с кукли, имат панделки и искат да бъдат принцеси, майки, певици.

Науката дори е измислила понятието „джендър“, което означава „социален пол“. Това са всички поведенчески различия, роли в обществото, сфери на развитие, които не са свързани с естествените ни полови различия, а със социалната организация на общество. Ние съзнателно или подсъзнателно ги приемаме. Обикновено момиченцата и момченцата се различават в основните си модели на поведение още от съвсем малки.

Ето най-общите неща, които трябва да знаем при възпитанието на момчетата и момичетата.

Възпитание на момчета


Много родители вярват, че не трябва да глезят твърде много момчетата, за да не станат лигави. Това не е точно така и трябва да се прави разлика между родителските ласки, които показват обич и угаждането на всяка прищявка. Момчетата и момичетата имат нужда от еднакво количество обич и също така са равни пред това да не им се угажда прекалено.

С времето обаче, майките трябва да се научим сами да променим начина на изразяване на чувствата си. Публичните прояви на нежност, целуването, гушкането, говоренето с бебешки думички трябва да се избягват. Момченцето започва да се чувства неловко, ако мама го е нацелувала пред съучениците му. Това може и да е причината да започне да показва с грубост, че не желае подобно внимание. Колкото по-умерени сме в изразяването на нежност, толкова по-добре е и за детето, така то дори само ще търси нежност, когато усеща нужда от нея.

Момчетата обикновено проговарят по-късно от момичетата и това предполага повече търпение в тази област. Те имат нужда от повече време за игра и движение, докато израстват, поради хормоналния баланс в организма. Това е и причината по-често да се бият и да проявяват агресия. Не бива обаче в стремежа си да отгледаме истински мъж сами да подтикваме детето да по-буйно и „мъжествено“, отколкото самото то се проявява.

Важна за израстването на момчето е комуникацията с бащата. През първите години от живота му най-важна е връзката с мама, но колкото по-голямо става момчето, толкова повече трябва да общува с баща си. Бащата е моделът за мъж, който то ще има, затова родителска отговорност на таткото е особено важна за всяко подрастващо момче.

Възпитание на момичетата

Момичетата по начало са по-чувствителни натури от момчетата. С времето те стават и по-експресивния пол. Няма нищо странно в това, че момиченцето ви задава повече въпроси и е по-колебливо. Това се дължи на устройството и функционирането на мозъка ни, което ни прави много по-склонни да анализираме, обмисляме, да имаме усет към детайла. Затова и момиченцата често може да задават повече въпроси. Те проговарят по-бързо, но умението да се ориентират в непозната обстановка настъпва по-късно.

Според психолозите, е възможно през първите години на обучението си в училище момиченцето да се затруднява повече по математика, а да му се отдават повече хуманитарните науки. Това, разбира се, не е универсално правило и с времето може да се наблюдава обратната тенденция.

Първият пример за жена на малкото момиченце е неговата майка. Още от съвсем малко то ще започне да копира поведението ви, да иска да прилича на вас, да ви се възхищава. Стремежът към копирането на мама е съвсем естествен и няма защо да го възпирате. С времето това желание ще отшуми. Много важен е личният пример, който майката дава на момиченцето. Неслучайно хората казват: „За да разбереш какво ще представлява една жена след години, погледни майка й.“

Разликите във възпитанието на момчетата и момичетата са социално наложени. Това обаче не означава, че не трябва да ги спазваме. Напротив - добре е да ги познаваме, за да ни е по-лесно във възпитанието на децата. Най-важното, което трябва да знаем е, че преди всичко трябва да възпитаме добри хора.

23.03.2009/Деси Великова

http://semeistvo.rozali.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

question Re: Възпитанието на децата-как,кое?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите