Как да цитираме правилно

1.Пряка и косвена реч
Често при общуването ни се налага да предадем чужди думи.В такава ситуация обикновено : *Предаваме (възпроизвеждаме) точно чуждите думи, т.е. без изменения на съдържанието и формата им – пряка реч. Например: Дежурният рапортува : “Госпожо Митева , класът е готов за часа по български език .“ *Преразказваме чуждите думи – предаваме съдържанието им , като изменяме формата им – косвена реч . Например :“Дежурният рапортува бодро ,че класът е готов за урока по български език .“Изреченията с пряка реч се състоят от две части : авторови думи /авторова реч/ и пряка реч. Двете части са свързани смислово и интонационно .Авторовите думи съдържат информация на кого принадлежи пряката реч .
2.Пунктуация на изреченията с пряка реч
При устно общуване пряката реч се отделя интонационно, а в писмената реч – с кавички или с тире.Няма принципна разлика при оформянето на пряката реч с тире или с кавички.Обикновено обаче с тире на нов ред се отделя пряката реч , когато е част от диалог , а с кавички – когато се намира вътре в авторското изложение .
Авторовите думи могат да стоят пред пряката реч , след нея или между нейните части . В съответствие с това те се отделят от пряката реч по различен начин :
а) когато се намират пред пряката реч , те се отделят от нея с двоеточие ( Надя каза просто : “ Това е Таня , моя приятелка.Запознайте се .”)
б) когато авторската реч се намира след пряката реч , тогава тя се отделя с тире (“Казвам се Таня. “ - приятно се усмихна момичето; - Казвам се Таня – усмихна се момичето .)
в) когато авторовите думи се намират между частите на пряката реч , те се отделят от нея с тирета от двете страни . Ако след пряката реч , където се вмъкват авторовите думи , има запетая , тя се пренася пред второто/заключително/ тире , което ги отделя от частите на пряката реч ( “Приятелството – казва А .П. Чехов – е пътека , по която трябва да се върви ежедневно.”)
3. Изречения с косвена реч . Начини на превръщане на пряката реч в косвена
Изречението с пряка реч се променя в изречение с косвена реч , като две части се съединяват в сложно съставно изречение . Авторовите думи се превръщат в главно изречение , а пряката реч – в подчинено (най-често подчинено допълнително изречение ):
- Жена вика – повтори ратаят. à Ратаят повтори , че вика жена.
Ако пряката реч не е съпроводена с авторови думи , при превръщането й в косвена се прибавя главно изречение , което дава информация за говорещия и обстоятелствата на говорене , подсказани от пряката реч ( - Самичка с унучето , Иване .à Тя отговори ,че е сама с унучето си )
При преобразуване на пряката реч в косвена се изпускат обръщенията , частиците , междуметията , променя се лицето на местоименията , използват се синоними на глаголите (при нужда).
- Ох , жив да си , отвори ! à Помоли го да отвори .
Затова косвената реч е много по – бедна интонационно и изразително от пряката реч .Пунктуацията на изреченията в косвена реч не се различава от пунктуацията на сложното съставно изречение .
4. Цитиране и цитат
Когато искаме да потвърдим своя теза в спор или целим да направим изказването си (съчинението) по-убедително и обосновано , а понякога и по- интересно , цитираме чужди мисли (изказвания), резултати от изследвания , научни изводи , поетични обобщения.Цитатът е чужда мисъл , предадена без изменение в подкрепа на твърдение , което се отстоява или оборва .Обикновено се цитират мисли на утвърден учен , обществен или културен деец; откъси от съчинения (научни , художествени , публицистични ) ,извадки от документи , исторически материали.
5. Възприети начини на цитиране
Според вида на съчинението цитатът може да бъде представен като изречение с пряка реч.Например: “Николчо казва на баща си:”Бобако,дай и мене ракийка.”
Ако в цитата се изпусне някаква част , тя се заменя с многоточие .Например: Любен Каравелов пише :“...критиката трябва да стои по-високо от писателя , и от публиката и да говори всекиму право в очите. “ Изпуснато е началото (с една дума). В строго научно изложение , особено когато то се публикува , се посочва точно заглавието на източника , от който е взет цитатът . В този случай може да се постъпи по няколко начина :
а) в скоба се дава библиографска справка : Каравелов Л .Ние осъждаме бездарността в литературата и недостатъците в училището –(Събрани съчинения , т.VII , с. София , 1967)
б) същата справка може да се даде и под линия , като след цитата се сигнализира за тази допълнителна информация обикновено с цифрово означение (1-ако е първо за страницата цитиране , 2 – ако е второ и т .н.). Съществува и друг начин за посочване на източника , от който е взет цитатът : в края на статията , книгата, доклада се прави азбучен списък на авторите и произведенията , които са цитирани .В изложението след цитата се пише номерът на автора по този списък , придружен с посочване на страницата , от която е взет цитатът , /например : 6 , с. 89 – това значи , че се цитира автор , който е шести в списъка и че цитатът е взет от 89 страница на посоченото съчинение .Библиографските сведения са задължителни за всяко научно произведение.
В съчиненията на литературна тема , както и на тема по всеки останал учебен предмет (биология, химия и пр .) се използват също цитати.В съчинения по литература се цитират по-малки или по-големи откъси , отделни изречения , стихове , дори част от стих . Цитатът се загражда с кавички.Трябва да се помни , че при цитирането е задължително точно предаване на чуждата мисъл. От друга страна , цитатът трябва да бъде органически свързан с предходното изложение .Цитирана на нов ред строфа не се огражда с кавички.
Когато цитатът е оформен на плакат или лозунг , кавички не се пишат . Името на автора на цитираната мисъл се поставя отдолу без скоби .Ако поради липса на място името на автора се поставя непосредствено след цитата , тогава то се загражда (отделя) в скоби.