Хиперактивни деца!

Go down

Хиперактивност

Писане by mamazavinagi on Сря 21 Май 2008, 11:53

Хиперактивност

Хиперактивност е модерен термин,
който напоследък се употребява често, въпреки че истинската
хиперактивност се среща рядко. Повечето деца може да са по-активни от
време на време, естествената им енергия и темперамент понякога преливат
в буйно поведение. Тези епизоди обаче са кратки и временни.

Истинската
хиперактивност е нещо съвсем друго. Тези деца също са свръхактивни,
лесно се вълнуват, постоянно са неспокойни, концентрацията им е лоша,
не могат да задържат вниманието си, в резултат на което изостават и в
ученето си. Те като, че ли никога не могат да изпълнят една задача,
настроението им се променя внезапно, често избухват, може да са
агресивни и да тормозят другите деца. Когато пораснат често чупят
различни предмети и най-общо са деструктивни. Трудно понасят критика,
лесно се дразнят, импулсивни са и изглеждат тромави. Координацията им е
лоша. Хиперактивните деца често са безчувствени към другите.

Тези
симптоми се наблюдават при около 1-2% от децата и поради някаква
причина момчетата са засегнати 5 пъти повече от момичетата. Подобно
поведение може да има и семейна история. Проблемът може да се установи
още, когато детето е бебе. Тогава то спи малко и плаче много. Никой не
знае с точност какво причинява симптомите на хиперактивността, но
несъмнено съществуват както генетични, така и социални компоненти.
Някои автори смятат, че причината е минимално мозъчно нефункциониране,
въпреки, че за него не съществуват физически доказателства. Алергиите и
свръхчувствителността към определени дразнители също могат да
провокират подобно поведение. Напоследък съществува идеята, че
добавките и консервантите в храните могат да бъдат причина за
хиперактивност. Ето защо се смята, че при подходяща диета децата могат
да подобрят състоянието си. Някои учени са притеснени дали дафицитът на
ензими в червата, които детоксифицират добавките в храната, водят до
промени в поведението на детето, както някои храни могат да възбудят
мигрената или подаграта при възрастните. Тези предположения се
основават на факта, че през последните 20 години случаите са нараснали,
което се свързва с приемането на удобни храни, богати на изкуствени
добавки и консерванти. За момента етиологията на заболяването остава
неясна.
Въпреки това при наличието на проблем потърсете компетентна помощ - лекар, психолог, логопед…

Какво може да направите?
Всички
деца реагират добре на редовния режим и това особено важи за
хиперактивните деца. Те предпочитат някой да организира ежедневието им,
защото са изключително неспокойни и не могат да се концентрират
продължително. Част от дневния режим дрябва да включва време, в което
родителите и детето трябва да се наслаждават един на друг. Това може да
се случи при изпълнението на съвместни дейности, н-р рисуване, лепене,
подреждане на мозайки. Опитвайте се да задържите вниманието върху една
дейност по-дълго време или всеки ден увеличавайте времето, но помнете,
че издръжливостта на детето към едно нещо е малка, затова бъдете готови
веднага да предложите нещо друго, което да му привлече вниманието. Това
е добър начин и за предлагане на нови знания, а в крайна сметка вие
задържате детето да върши нещо полезно, а не деструктивно.

Тъй
като не можете постоянно да ограничавате детето, ако вие възможно
включете в дневния му режим за определен период от време някаква
наистина енергична дейност, н-р бягане, някакъв спорт, борба, скачане
върху батут и т.н. Това действа като клапа за изпускане на
напрежението. След това дейностите могат да бъдат по-спокойни и
организирани.

Как да помогнете на дете, което има проблеми с ученето?
Независимо
от причината, когато децата срещат затруднения с ученето, възможно
най-ефективният подход и на родителите, и на учителите е винаги един и
същ - установяване и поддържане на положителни, оптимистични, стабилни
и непринудени взаимоотношения с детето.

Понякога е много трудно
да се окаже подобен тип подкрепа. Родителите съвсем обяснимо са
изпълнени с тревога, защото те биха искали детето им да получи
най-доброто образование. А на учителите, които отговарят за напредъка
на многоброен клас, обикновено им липсва и възможност, и време да
отделят допълнително внимание на няколко по-слаби ученици.

Ето
защо най-напред е необходимо да се привлече близкото обкръжение на
детето за помощ. Тъй като децата обичат родителите си повече от всичко
друго на света, вие сте в състояние да помогнете най-добре на детето си
при условие, че оставате ласкави и спокойни, готови положително да
подкрепите усилията му. На всеки етап от развитието му търсете
специализирана помощ, която да ви предложи обходни, забавни, лесни и
достъпни методи за усвояване на знания и умения. Всяка дейност или
учебен предмет може да се раздели на детайли, както и към нея да бъдат
внесени игрови елементи. Ако вие не успеете помолете братчето или
сестричето, по-късно бабата и дядото или някой пенсиониран близък
съсед. Повторете извършеното чрез разнообразие в материала, поощрете
детето.

Не го принуждавайте насила да се занимава обаче с
човек, който му е неприятен или с нещо, което в момента не иска.
Заменете го с нещо друго ласкаво и спокойно, а след време незабележимо
се върнете на същото. В обратен случай бихте насърчили съпротивата и
негативизма на детето.

Най-важното е не се отказвайте от работа с него. Вие сте най-добрите и естествени учители на своето дете.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хиперактивни деца!

Писане by mamazavinagi on Чет 05 Юни 2008, 08:03

Консервантите правят децата хиперактивни




Хиперактивните деца не са в състояние да се съсредоточават и да задържат вниманието си продължително врeме


4 юни 2008, здраве.bg

Храните и напитките, съдържащи консерванти и изкуствени оцветители,
могат да повлияят на детското поведение, водейки до хиперактивност,
предаде ИТАР-ТАСС.

При хиперактивност децата изпитват дефицит на внимание и не са способни да се концентрират.

Учени от Университета на Сидни предлагат да се изключи от детското меню
храните с подобни химични вещества и да се използва този метод като
алтернатива на лечението на хиперактивността.

Австралийските експерти са анализирали ефектите от изкуствените
оцветители и консервантите в течение на шест седмици върху 297 деца от
3 до 9 години. Също така са били разгледани по-ранни 22 изследвания,
направени в периода между 1975-1994 г.

Обзорът е показал, че 16 от тях са доказали негативните свойства на
изкуствените съставки в храните върху поведенческите навици на децата.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Проблем ли е хиперактивността при децата?

Писане by cveti555 on Вто 21 Апр 2009, 16:05

Проблем ли е хиперактивността при децата?





Като
хиперактивни могат да се определят по-буйни, по-нетърпеливи и
любознателни деца. Често учителките в детската градина ги определят
като немирници и побойници, преподавателите в училище като
раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си
намират други занимания, различни от уроците. Тези деца не могат да
играят сами, постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да
занимават със себе си.

Според статистичски проучвания, в световен мащаб децата с хиперактивност и дефицит на вниманието /ХАДВ/ са между 3 и 5%.

Психологът Ирина Драголова, обяснява, че съществуват няколко типа поведение, които могат да подскажат наличието на ХАДВ.


  • Класически
    тип – Това са деца, които лесно се разсейват, енергични са и трудно
    стоят на едно място. Тези деца говорят много и високо, импулсивни са,
    и често имат проблеми в общуването и игрите с връстниците си.
  • Невнимателен
    тип – Този тип деца лесно се разсейват, имат неустойчиво внимание и
    лесно се отегчават. Те често забравят или губят вещите си и вечно
    закъсняват.
  • Свръхсъсредоточен тип – Тези деца са тревожни дори и за незначителни неща, обичат да спорят и да противоречат.
  • Нетърпелив
    тип – Това са деца, които лесно се поддават на немотивирано
    безпокойство и често са нервни или напрегнати. Понякога те са с
    по-ниско самочувствие, имат проблеми с изразяването и често изпитват
    социална или училищна тревожност.
  • Депресивен тип –Този тип
    са невнимателни и с малко енергия деца. Те не проявяват траен интерес
    към нещо, движат се бавно и не завършват започнатата работа.

Специалистите
твърдят, че тези типове са по-скоро условни и родителите прибавят към
тях и агресивното поведение, нестабилното настроение, прекалената
чувствителност към околната среда и останалите хора.

Психологът
Ирина Драголова напомня, че проблемът не трябва да се омаловажава, а
да се потърси консултация със специалист. Подходът към решаването на
когнитивните и поведенческите проблеми от най-ранна възраст
задължително трябва да е комплексен. Препоръчва се прилагането на
т.нар. когнитивно-поведенческа терапия, използване на арт-терапия и
други психотерапевтични техники, подходящи за детската възраст. В редки
случаи се налага прилагането на медикаменти. Комплексният подход
предполага и включването на важни за детското развитие витамини и
ненаситени мастни киселини.
Психологът Ирина Драголова напомня, че хиперактивността при децата и
проблем, който не трябва да се омалоажава, а да се потърси
консултация със специалист. Подходът към решаването на когнитивните и
поведенческите проблеми от най-ранна възраст задължително трябва да е
комплексен. Препоръчва се прилагането на т.нар.
когнитивно-поведенческа терапия, използване на арт-терапия и други
психотерапевтични техники, подходящи за детската възраст. Комплексният
подход предполага и включването на важни за детското развитие витамини
и ненаситени мастни киселини.


„Умственото развитие на
детето се влияе от множество фактори, един от които е пълноценното
хранене“, казва д-р Илиева, завеждаща отделение по детски болести, към
Национална Кардиологична Болница, гр. София.
Тя обяснява още, че съществува група мастни киселини, които оказват ефект върху умственото развитие на детето.

Проведено
проучване при деца на възраст 8-12 години със специфични затруднения в
учебния процес и със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието
показва, че приемът на продукт с високо съдържание на DHA и други
мастни киселини значително намалява проявите на хиперактивност.

Мозъкът
е най-сложният орган в човешкото тяло. Той е изграден от милиард нервни
клетки, неврони. Голяма част от мозъка – около 60% от масата му в сухо
състояние – е изградена от мазнини, които се състоят основно от омега-3
ненаситени мастни киселини. С най-голямо присъствие е DHA
(докозахексаенова киселина) омега-3 киселината – 97% от всички омега-3
киселини в мозъка и до 20% от сивото мозъчно вещество. Достатъчният
прием на DHA е ключов за структурното изграждане на мозъка, както и за
развитието на умствените способности на детето. DHA е незаменима мастна
киселина, т.е. човешкото тяло не може да я синтезира, поради което
трябва да се осигури нейния прием чрез храната.

Два са основните източника на DHA – майчината кърма и рибеното масло.
През
периода на кърмене, детето получава DHA от майчиното мляко. Ето защо се
счита, че кърмените деца са не само по-здрави, но и по-умни и
интелигентни. След спиране на кърменето приемът на DHA зависи
единствено от начина на хранене на детето.

Най-богатият
източник на DHA е рибеното масло. Достатъчен прием на DHA може да се
осигури с включването на прясна, богата на мазнини риба (сьомга,
скумрия, сардина, херинга), поне два пъти седмично. Много родители
неуспяват да се преборят с нежеланието на своите деца да консумират
риба. Често родителите умишлено ограничават рибата в менюто на детето
заради алергичен проблем или натрупване на тежки метали в мастните риби
поради замърсената околна среда. В такива случаи лекарите съветват
родителите да изберат друг начин за включване на DHA в менюто на своите
деца.

Достатъчният дневен прием на DHA спомага за
развитието на мозъка и нервната система. DHA подобрява вниманието,
концентрацията, паметта и процеса на заучаване. Нейният благоприятен
ефект е добре познат и при децата страдащи от синдром на хиперактивност
с дефицит на вниманието.

Ползите от DHA са подкрепени
с голям брой изследвания. Едно от тях е проучването НЕМО, осъществено с
австралийски деца през 2000 – 2005. Децата са получавали комбинация от
витамини, минерали и ненаситени мастни киселини всеки ден в продължение
на една година. В течение на тази година техните способности за
запаметяване и разказване на наученото са се повишили значително.

http://www.puls.bg/
avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хиперактивно дете - Няколко практични съвети за родители!

Писане by styyni on Чет 30 Сеп 2010, 10:08

Специалистите дават няколко практични съвети в помощ на родителите с хиперактивни деца.



Привлечете вниманието му.

Преди да дадете инструкции - изключете телевизора,
използвайте по-често името на детето, гледайте го в очите, говорете ясно и спокойно.

Дайте му пространство и свобода.
Осигурете му по-голяма детска стая с по-малко неща за чупене исъбаряне. През уикендите и отпуските почивката му трябва да бъдеактивна - с повече излети или разходки в парка.

Игрите помагат.
Конструирането и реденето на пъзели стимулират концентрацията, а игритес топки - развитието на координацията. Блокчетата за оцветяване същопомагат за съсредоточаването. В началото детето ще излиза оточертанията, но с времето ще започне да ги спазва.

Бройте до три.
Ако детето вземе чужда играчка, кажете му: "Пепи, моляте върни куклата на Яна. Броя до три. Едно..., двеее(вече спо-заплашителен тон), ....три..."

Похвала и възнаграждение.
Хвалете детето, когато слуша и изработете схема за възнаграждаване.Например не прекъсва майка си, докато тя говори по телефона и успява даго прави цяла седмица. Детето получава нещо, което е искало - напримерполовин час повече игра навън.

Спазвайте ритуали.
Ставане по едно и също време, закуска, детска градина, вечеря, пирказка за лека нощ, лягане.

Всички се съобразявайте с правилата.
Баби, дядовци, лели и други роднини и познати, които понякога гледатдетето, трябва стриктно да изпълняват правилата, установени отродителите.
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хиперактивните деца

Писане by pumpal21 on Чет 14 Окт 2010, 16:42

Хиперактивното дете не е лошо възпитаното, разглезено и неконтролируемо съседско хлапе, което не подлежи на усмиряване. То е дете, което има проблем и този проблем може да бъде отстранен. Още по-голямо значение има това, ако става въпрос за вашето дете.
Ако детето ви често „пощурява”, давайки воля на скуката си, това не означава, че е хиперактивно. Може просто такава да е ситуацията. Тук се крие и различието между активното и хиперактивното дете. Хиперактивното дете, независимо от ситуацията, при всякакви условия – в къщи, на гости, при лекаря, на улицата – се държи по един и същи начин: тича, движи се безцелно, не задържа вниманието си задълго, дори и на най-интересната играчка. Не му действат безкрайните молби и уговорки, нито „подкупите”, под формата на лакомство. То просто не може да бъде спряно. При него не работят механизмите за самоконтрол, за разлика от най-палавото и живо дете на същата възраст.
На всички, които ще кажат „Абе, една вършина, ама по-яка... , .... как едно време не бяхме хиперактивни?....”, ще отговоря веднага: някои са били, някои може би все още са, въпреки че са вече родители. Хиперактивността не е състояние, с което да не може да живее или расте едно дете. Но е състояние, с което расте трудно и се движи „срещу вятъра”.
Хиперактивните деца играят с всичко по малко – заемат се с пъзел, но още не са го довършили и започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите на детската градина или училището, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат, се възцарява пълен хаос.
Симптомите
Не изброявайте със страх тези, на които отговаря вашето дете, ако е по-буйно, а се консултирайте – най-добре с детски психиатър, или детски психолог или невролог. Потърсете тези специалисти, ако немирника ви отговаря на повече от 3 от симптомите на хиперактивността: склонност към постоянно движение, импулсивност, невнимание, неподчинение и предизвикателство, разсеяност, много говорене - малко слушане, неспособност да довърши едно действие, агресия.
Диагностицирането
Хиперактивността е неспирна склонност към движение. За околните това „движение” се изразява с безброй прилагателни: неспокойни, непохватни, невъзпитани, лоши... Причините за възникването на подобно разстройство са доста и разнообразни, но като цяло, хиперактивността се счита за генетично предавано състояние. В 90 % от примерите, поне при единия от родителите е имало такова разстройство и по-често това е бащата. Всъщност, хиперактивността се проявява най-вече при момчетата – в 75 % от случаите – по статистика, но от практиката на консултанта ми д-р Стойка Лекова, тази диагноза се поставя в 95 % - на момчета. Обикновено състоянието се засича след 3-4 годишна възраст и най-вече, около 7-8 години, когато детето започва да ходи на училище и бързо се улавя, че има проблем с концентрацията и социализирането.
Общо медицинско мнение е, че причината за хиперактивността е минимално мозъчно нефункциониране, въпреки, че за него не съществуват физически доказателства. Алергиите и свръхчувствителността към определени дразнители също могат да провокират подобно поведение. Съществува идеята, че консервантите в храните също могат да бъдат причина за хиперактивност.
Лечението
Лечението на хиперактивността продължава от 1 до около 3 години. По преценка на психиатъра се комбинират лекарствени средства с поведенческа, арт терапия и други техники, подходящи за детската възраст. Ако родителите решат да не предприемат лечение, е много вероятно проблемът да даде сериозни отклонения в характеровото развитие на детето – да не е в състояние да поема достатъчно информация, да изостава в училище, трудно да се сработва в социална среда, да има асоциални прояви, а като възрастен, да е със склонност към депресии и други неврози.
Основните проявления на хиперактивност


  • Детето е неспокойно, напрегнато. Често движи пръстите на ръцете си безпричинно, а също и стъпалата; плъзга се по стола, върти се на мястото си
  • Не е в състояние да седи дълго на едно място, става без разрешение (ако е в детската градина или друга организирана група) и се разхожда из стаята
  • Двигателната активност на детето няма определена цел – то просто тича, катери се, ляга където му дойде наум, което понякога не е и съвсем безопасно
  • Не умее да играе на тихи игри, да си почива, да стои мирно и спокойно, да се занимава с нещо определено
  • Постоянно е насочено към движение и често може да си бъбри само
Извън лекарския кабинет
Всички деца реагират добре на редовния режим и това особено важи за хиперактивните деца. Важно и ефективно е спазването на ритуалите – детето да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина (училище), игра на открито, вечеря, приготвяне за сън, миене на зъбите, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Така, освен че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога – да се съсредоточи и да внимава. Хубаво е спокойните и по-бурните дейности да следват в определен ред, така че да има някакъв баланс и хармония в цялостното подреждане на ежедневието. Като родител на хиперактивно дете, опитвайте се да задържите вниманието му върху една дейност по-дълго време или всеки ден увеличавайте времето, но помнете, че издръжливостта на детето към едно нещо е малка, затова бъдете готови веднага да предложите нещо друго, което да му привлече вниманието. Това е добър начин и за предлагане и на нови знания.
Четете на детето – асоциирането с различни герои и тяхната история ще създаде сценарий в главата на малкия човек, по който е много вероятно да започне да изгражда поведението си. Не му връчвайте обаче книжката – и да се „справя” само – едно хиперактивно дете няма да може да прочете една книга от край до край, дори да се е научило вече да чете.
Включете в дневния режим на детето за няколко часа наистина енергична дейност – спорт, бягане, скачане върху батут и др. Това действа като клапа за изпускане на напрежението. Игрите, свързани с концентрация, са част от лечението на хиперактивността. Ако детето обича да рисува, блокчетата за оцветяване са много подходящи, като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване. Отначало вероятно ще излиза от ограниченията и ще минава през всички черти с флумастера, но с времето ще започне да става по-спокойно и прецизно в заниманието си. За да събудите интереса в детето обаче, трябва и вие да се запалите по тези дейности. Насърчавайте го, хвалете го, че се справя добре, особено когато е решило да се откаже, защото не намира правилната част и е готово да захвърли всичко. Толерантното ви отношение на обичащи и разбиращи родители, ще помогне на малчугана да се справи с проблема. Разкажете му, че и вие като малки сте били по-буйни и как с времето сте разбрали, че нещата се постигат по-лесно със мир и добро отношение.
Най-важно е да сте спокоен родител, ако имате хиперактивно дете.
Диалогът и личният пример са основни, категорична е д-р Лекова. Запомнете, че семейната среда не може да провокира хиперактивност, но може да изостри симтомите. Ако вие, като родители, имате желание, време и разбиране, вашето сега хиперактивно дете, може да е бъдещ спортен шампион, прецизен хирург или последователен дипломат.


_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Корекционни игри за хиперактивни деца

Писане by pumpal21 on Сря 05 Мар 2014, 13:14

Обикновено родителите на хиперактивните деца са се наслушали, от възпитателите и учителите, на оплаквания за особеностите на своето дете. Въпреки това няма да е излишно още веднъж да опишем портрета на такова дете.
И така, хиперактивното дете е постоянно активно, импулсивно, често с хаотични движения. То постоянно се върти на масата, много говори, често не довежда до край започнатото, забравя това, което му е поръчано, ненавижда скучните и продължителни занимания и не е в състояние да ги изпълни. Трудно му е да бъде последователно и да задържа дълго вниманието си над нещо. Прекъсва  събеседниците си в разговор, отговаря, не доизслушва. Не е способно задълго да контролира своето поведение и да се подчинява на правила.
Ако този портрет ви е познат, значи, вие имате работа действително с хиперактивно дете и са ви добре известни всички трудности, с които се сблъскват при неговото възпитание възрастните. Но самото дете страда не по-малко поради тези си особености, тъй като в основата на синдрома на хиперактивност, като правило, лежи минималната мозъчна дисфункция. Затова не бива да се отнасяме към такива деца като към непослушни, капризни или упорити. Те просто не могат да контролират някои свои прояви.
За да помогнем на хиперактивното дете ефективно, трябва да се съветваме с повече и различни специалисти. Това означава, че всеки специалист, който работи с детето, може да допринесе с нещо за овладяване на проблема. Невропатологът ще назначи медикаментозна поддръжка, възпитателите и учителите могат да се замислят как да адаптират изискванията си към възможностите на детето, да използват правилни методи при поощрение и пресичане на някои поведенчески прояви. Но освен казаното у тези деца е необходимо да се изграждат навици за управление на своето внимание и поведение. Това може най-добре да се реализира с игри!
Преди да преминем към описание на игрите, ще договорим правила, които родителят е  длъжен да съблюдава както в играта, така и в ежедневието при общуване с хиперактивното дете.

Правило 1. Не очаквайте всичко и веднага. Трябва да започнете с трениране само на една функция (например, само вниманието. При това сте длъжни да изтърпите „въртенето” на масата или преобръщането на всички предмети на масата в процеса на тази работа). Помнете, че ако вие навиквате детето, то неговите усилия да контролира своите действия приключват, а концентрирането върху задачата става по-трудно. Само с продължителни, съвместни усилия можете да започнете да изисквате не само внимание, но и общоприето поведение по време на вашите игрови занимания.
Правило 2. Не допускайте преумора и превъзбуждане на детето: от време навреме превключвайте на други видове игри и занимания, но не много често. Важно е също така да съблюдават спазването на щадящ дневен режим с обезпечаване на пълноценен сън и спокойна обстановка.
Правило 3. Тъй като за хиперактивното дете е сложно да се контролира, то се нуждае от външен контрол. Много е важно възрастните да бъдат последователни при поставянето на външни рамки за „може“ и „не може“. Необходимо е да се съобразяват с това, че детето не може дълго да чака, затова всички наказания и поощрения трябва да са навременни. Това може да бъде добра дума, малък сувенир или условен знак-жетон, но трябва да ги дадете на детето достатъчно бързо, след като то е получило вашето одобрение за действията си.
Правило 4. Започнете заниманията с хиперактивното дете индивидуално и след това го въведете постепенно в груповите игри, тъй като индивидуалните особености  на такива деца им пречат да се съсредоточат над това, което предлага възрастният, ако с него има връстници. Също така невъздържаността  на детето и неговото неумение да се придържа към правилата на груповата игра, може да провокира конфликт сред играещите.
Правило 5. Използваните във вашата корекционна работа игри трябва да бъдат подбрани в следващите направления:
- игри за развитие на вниманието;
- игри и упражнения за снемане на мускулното и емоционално напрежение (релаксация);
- игри, развиващи навици за волева регулация (управление);
- игри, способстващи за развитие на умение за общуване.

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хиперактивни деца!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите