Момина сълза легенда от Хисаря

Момина сълза





Управител на Хисаря бил закоравелият Хасан бей, комуто и аллах не можел
да изчисли зулумите. Вечно обикалял из съседните села, възседнал
породист кон, не за данъци и грабежи, а да съзре някоя хубавица, която
да запълни мястото на по-старите в харема му. Затова жените се криели
от погледа му, когато узнавали за неговото идване. Само едно момиче
през тези години успяло да се укрие от нечестивия му поглед и станало
чудно хубава мома. Гордеели се с нея роднините, но една тежест
притискала сърцата на селяните — да не би проклетият Хасан бей да я
открие. И се случило най-лошото. Съзрял я турчинът, и още на другия ден
изпратил гавазите си да я доведат в харема му. Цяло село се изпроводило
да моли за милост, много сълзи и много плач придружили пътя й дотам. Но
нищо не могло да охлади коравата душа на управника.
Още no-кораво било сърцето на младата българка. Тя се простила от
живота, но за вярата си решила да се държи докрай. Какво ли не правел
Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Давал й обещания, каквито
на друга жена не бил давал. Дарил й дрехи от сърма и коприна, в краката
й стояли нанизи от злато и сребро. Но... нищо не помагало. Тя
продължавала да не го забелязва, защото умът и душата й принадлежали на
изгората, останал в селото.
Тогава турчинът решил да си отмъсти така, както никой дотогава.
Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен обед. Когато гостите
преяли и препили, домакинът заповядал да съб лекат гяурката гола, да
намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със
сладкишите.
Тези, които я познавали в харема и не веднъж виждали до къде
отива гордостта й, помислили, че тя няма да изпълни волята на
господаря. Очаква ли no-скоро да се хвърли от високия чардак, отколкото
гола и унизена да поднесе на гостите сладкишите.
Но младата българка излязла с дебелата бакърена тава върху главата си.
Срамът отстъпил място на голямата й злоба, защото това, което била
замислила, трябвало да се извърши.
Тя се приближила до Хасан бей спокойна, дори малко усмихната. Душата на стария турчин се поотпуснала!
— Най-сетне!... Благодаря ти, аллах!...
— Най-сетне... — повторил той и засукал дебелите си мустаци. — Дойде й умът в главата!...
Всички турци, станали от местата си и онемели от ненагледната
хубост на моминското тяло. започнали да цъкат. Беят се унесъл в
сладострастните си мисли за настъпващата нощ...
Когато българката дошла до него, тя издигнала още no-високо
тежката тава и с всичка сила я стоварила върху голото му теме. Докато
се развикали и разтюхкали гостите, Хасан бей заминал при аллаха.
— Да получи най-жестоката смърт! — решили в конака.
Една привечер в крепостта станало невероятно зрелище. Още
предишния ден заптиетата издигнали висока камара със сухи дърва, а по
средата й побили кол. Там докарали българката, за да бъде изгорена
жива. Насъбрало се мало и голямо. Преди да я завържат за гредата,
турците я съблекли гола, намазали тялото й вместо с гюлова вода с
катран и я подпалили. Не се чул нито вик, нито стон. След малко всички,
които гледали, онемели. Две бистри сълзи паднали от моминските очи и
тозчаз изпод краката й бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила
в него.
Оттогава този извор получил името Момина сълза. Много години се
търкулнали, но легендата за момата не отшумяла, защото тя била свързана
с извора, който не пресъхнал.