Когато мама и татко се развеждат

Go down

alert Когато мама и татко се развеждат

Писане by mamazavinagi on Съб 19 Юли 2008, 15:22

Когато мама и татко се развеждат
Когато мама и татко се развеждат 258
Какво може да се направи, за да бъде разводът по-малко болезнен за децата?.
Когато една двойка реши да се раздели, за това обикновено има сериозни
причини. Разводът има тежки емоционални и икономически последствия
върху цялото семейство, но децата често са тези, които страдат
най-много – те, почти във всички случаи ще изживеят голяма тъга, когато
родителите им се развеждат.
Какво може да се направи, за да бъде разводът по-малко болезнен за децата?
Каквото и да решите да направите, за да помогнете на децата си, винаги
трябва да вземете под внимание тяхната възраст и способността им да
разбират.
Много родители забравят децата по време на процеса на развод. Те
забравят да обяснят на децата какво се случва, а за тях е много
шокиращо изведнъж да им бъде казано, че “мама и татко се развеждат”. За
децата е по-добре да знаят, че родителите им обсъждат вероятността за
развод. Може да им бъде казано, например, следното: “Мама и татко имат
някои проблеми. Не знаем как ще приключат те, дали ще се разведем или
ще намерим друго решение. Опитваме се да разрешим проблемите и търсим
помощ за това.”
Не въвличайте децата в обсъждането на проблемите – това е голяма
отговорност. Те просто трябва да знаят какво се случва. Ако децата
знаят на по-ранен етап, че родителите им ще се развеждат, те няма да
загубят доверието в тях, когато разводът стане факт. Детето също ще
научи, че да бъдеш открит и да говориш за проблемите е правилно.
Честността е задължителна.
Когато детето ви зададе въпрос, отговорете честно, дори когато става въпрос за развод и за това, какви може да са последиците.
Помислете какви биха могли да са реакциите на детето и поговорете с
него за това, как се чувства то. Родителите трябва да проявят
дисциплина и отговорност – вярно е, че и на вас ви е трудно, но децата
трябва да бъдат поставени на първо място и да им бъде дадена възможност
да изразят разочарованието и чувствата си.

Как разводът ще засегне децата?
Те ще имат две основни притеснения: че ще бъдат отделени от единия родител и ще тъгуват, че семейството им не съществува повече в първоначалния си вид. Децата ще се чувстват също
изгубени и объркани, тъй като тяхното собствено естествено място в
семейството няма да е вече същото.
Повечето деца си поставят “тайна мисия” да съберат родителите си. Това
е естествено – ако бъдат попитани какво предпочитат, те обикновени биха
отговорили, че предпочитат родителите им да са заедно, вместо
разделени. Това важи дори за случаите, когато бракът е бил много
проблемен. Децата са изключително лоялни към родителите си. Те често ще
отричат и скриват собствените си чувства.
Много деца се чувстват виновни, когато родителите им се развеждат.
Те си мислят, че ако се бяха държали по-добре или ако бяха имали
по-добри оценки в училище, това нямаше да се случи. Затова е много
важно да бъде обяснено убедително на децата, че не те са причината за
развода. Детето трябва да знае, че разводът е резултат от
невъзможността да бъдат решени определени проблеми между родителите.
Децата, също така, често преживяват вътрешен конфликт в чувството си на
лоялност. Когато са с единия родител те се чувстват виновни, че не са с
другия и обратно.
Важно е като родител да обясните на детето, че няма проблем да прекарва
време и с другия родител. Кажете му, че знаете, че то иска да е с
бившия ви партньор и че това не е проблем за вас.
Как ще реагира детето ви?
Детето при всички случаи ще реагира на развода. Въпросът е как и колко
силно. Дете, което не показва никакви чувства или реакции има нужда от
помощ, за да покаже какво чувства в себе си. В противен случай е много
възможно да развие депресия на по-късен етап. Дете в предучилищна
възраст може да покаже регресивно поведение. Това означава, че детето
може да се върне към предишен етап на развитието си – например, да
започне да се напишква. Детето в тази възраст може да стане объркано,
раздразнително или притеснително.
Децата между 6 и 9 години са много уязвими. На тази възраст детето не е
още достатъчно зряло, за да разбере какво точно се случва, но е достатъчно голямо да осъзнае, че е нещо много неприятно. Децата
на тази възраст все още зависят в много голяма степен от родителите си
и също така ще им бъде доста трудно да говорят за емоциите си. Те може
да реагират с гняв или да станат разсеяни в училище и да имат проблеми
с ученето.
Децата между 9 и 13 години може вече да имат важни отношения с други
хора, извън родителите и семейството. Когато родителите се развеждат,
за детето често би било добре да разговаря с някой извън семейния кръг
за проблемите и чувствата си. Могат да бъдат въвлечени в ситуацията и
приятели, на които родителите имат доверие, за да помогнат на децата.
Родителите трябва да се вслушат в детето на възраст 12-13 години, което
казва с кой родител иска да живее. Децата в тази възраст може да
реагират с гняв, тъга или депресия.
Как родителите могат да направят развода по-малко травмиращ за децата?
Говорете с детето. Бъдете честни и го изслушвайте, когато ви обяснява
как се чувства. Децата може да са гневни, изплашени, разстроени. Всеки
има право да изрази чувствата си – децата също. Слушайте ги, дори да ви
заболи от това да научите колко много е наранено детето ви от решението
ви за развод. Въпреки че може много да сте разговаряли за развода в
началото, говорете за него понякога и по-нататък.
Децата могат да изразят чувствата си не само с думи. Игрите са много
важни – играйте с детето или го оставете да изхвърли напрежението с
енергични игри навън.
Рисуването може да е много полезно за децата. Децата често рисуват
неща, които са важни за тях. Говорете си за рисунките – това може да е
добър начин да накарате детето да говори за това, което чувства. И не
прекратявайте разговора, само защото това, което чувате, не ви харесва.
Родителите също никога не бива да критикуват бившия си партньор пред
детето. Може да се изкушавате, но не е честно. Децата знаят, че са част
от двамата родители и може да си помислят, че са толкова "лоши",
колкото бившият ви съпруг. Когато родител критикува бившият си партньор, всъщност критикува детето си.
Освен това, не трябва да превръщате детето в посредник между вас и
другия родител след развода. Ако искате да кажете нещо на бившия си
съпруг, направете го сама. Ако не може да разговаряте лице в лице с
бившия си партньор, напишете му писмо, но не е честно да използвате
детето като буфер.
Какво определя как децата ще реагират на развода?
Дори ако родителите се справят с проблема и говорят отворено, има други
фактори, които могат да повлияят каква ще е реакцията на децата им:
- възрастта на детето;
- какви са интелектуалните му възможности;
- колко е зряло емоционално;
- отношенията с родителите;
- колко тежък е бил развода;
- реакциите на други хора към развода;
- имали ли са някакви проблеми децата преди развода;
- има ли хора извън семейството, които имат желание да помогнат.
Какво се случва, ако има формирано ново семейство?
Ако детето трябва се справя със ситуация, в която някой от родителите
му има нов партньор и дори са се появили братя или сестри, животът,
разбира се, ще стане още по-сложен за детето.
Очаквайте проблеми. Децата не биха харесали тези промени в началото. Те
ще трябва да се борят за територия в новото семейство, както с новите
деца, така и с новите партньори на родителите. Необходимо е много
търпение, за да се справите със ситуацията – всичко това изисква време
и още време и в крайна сметка може да е един доста продължителен процес.

http://www.tia.bg
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Как децата в различните възрасти реагират на развода.

Писане by mamazavinagi on Чет 15 Яну 2009, 15:07

Разводът на родителите предизвиква сериозни промени и сътресения в
малкия свят на детето. Това е един травмиращ опит, в резултат на който
детето изпитва цял спектър от негативни емоции: раздразнителност,
тревога, гняв, страх, тъга и пр. Възрастта на детето съществено влияе
на неговото възприемане на раздялата на родителите и разбирането му за
семейството като структура. Независимо от възрастта му, детето ще
реагира на проблемите между родителите по начин, съответстващ на
способността му за оценяване и осъзнаване.
От раждането до 18 месеца
Децата в тази възраст усещат напрежението в отношенията между
родителите, но не могат да осъзнаят причините за конфликта. Ако кавгите
между родителите са постоянни, детето ще стане нервно и раздразнително,
често би имало пристъпи на лошо настроение, особено в присъствието на
непознати. Специалисти дори смятат, че подобна ситуация е предпоставка
детето да изостане в развитието си. За да преодолеете подобни възможни
последици за детето, е необходимо да го накарате да се чувства сигурно
и да усеща близост с вас и партньора ви, дори ако той е вече бивш.
Опитайте се да запазите режима на детето такъв, какъвто е бил до
развода, особено по отношение на храненето и съня му. Нека любимите
играчки на детето ви да му бъдат на разположение, а вие прекарвайте
повече време с него, отколкото преди, вземайте го на ръце по-често, ако
има нужда и ако това му осигурява физически комфорт и спокойствие.
Използвайте роднините си, за да имате възможност да почивате и когато
трябва да бъдете с детето, да бъдете бодра и в състояние да общувате с
него пълноценно.
От 18 месеца до 3 години
В тази възраст емоционалната връзка на детето с родителите е най-силна
– целият свят на детето е съсредоточен върху “мама и тате”. То върви
след вас навсякъде и изпада в паника, ако ви изгуби дори за момент –
когато сте в банята, например. Затова на тази възраст децата преживяват
развода много сложно, като трудно приемат факта за раздялата и често
смятат , че е заради тях. В тази възраст децата се нуждаят от много внимание,
те често плачат и капризничат. Възможно е да формират някои навици,
които са заради преживяния стрес, като смукане на палеца. Възможно е
също така да развият различни страхове – страх да остават сами, страх
да заспиват сами.
За да преодолеете кризата, е желателно родителите – вече бивши съпрузи,
да си сътрудничат и да осигурят на детето стабилен режим. Обръщайте му
повече внимание, занимавайте се заедно с него и му дайте възможност да
изрази чувствата си чрез игри или рисуване. Може да потърсите съвет от
специалист, за да разтълкувате поведението на детето и да му помогнете
да преодолее травмиращия опит.
От 3 до 6 години
Децата в тази възраст все още не разбират понятието развод, но със
сигурност не желаят да видят родителите си разделени. Те усещат, че не
могат да влияят на ситуацията, последиците от която са им неизвестни.
Оттук възниква чувство на неувереност, тревожност и страх, както и
проблеми като безсъние и страх от тъмното.
Най-добрият вариант за децата е, ако родителите се разделят без
скандали и напрежение, които детето би могло да усети, а да му се
обяснят промените, като поставяте върху тях позитивен акцент. На детето
в тази възраст често му е необходим “отдушник” – някой възрастен, с
когото да споделя емоциите си. Това може да са бабата или дядото, както
и всеки близък, на когото детето има доверие, при условие този човек да
е обективен и да не настройва детето срещу единия от родителите. За
детето в тази възраст е много важно да продължава да вижда и двамата
родители, така че, ако това е възможно и ситуацията позволява,
съставете подходящ график и се придържайте към него.
От 6 до 11 години
В тази възраст детето може да реагира на развода много активно, като
поеме инициативи за сдобряване на родителите и възстановяване на
семейството, което губи. То може да потърси съюзник сред някой от
родствениците – често баба или дядо. Тъй като оценъчните му способности
нарастват нарастват, възможно е детето да прояви негодувание и гняв към единия
родител, когото смята за виновен и дори да ги раздели на “добър” и
“лош”. Реакцията на развода може да се прояви в поведението на децата,
които са в училищна възраст, а най-честите прояви са лошо поведение,
намаляване на успеха в училище или изолация. От изпитания стрес, детето
може да започне да се оплаква от главоболие или стомашни проблеми.
В тази възраст родителите могат да разговарят с детето за неговите
чувства, да му помогнат да възстанови самооценката си и усещането за
сигурност, както и да направят всичко необходимо, за да не поема детето
върху себе си чувство за вина за ситуацията. Би било добре, ако
родителите съумеят, въпреки собствените си чувства, да пазят авторитета
си един на друг пред детето и да не си позволяват негативни оценки за
бившия партньор. Важно е детето да може често да общува и с двамата
родители. Добра терапия за него би било да общува по-често с приятели и
близки, за да не се отчужди и изолира, да участва в спортни отбори или
други занимания, които му доставят удоволствие, носят му положителни
емоции и спомагат за формиране на увереност и добра самооценка.

www.tia.bg
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

alert Как да кажем на детето за развода?

Писане by styyni on Пон 21 Мар 2011, 11:49

Когато мама и татко се развеждат Razvod
Всъщност въпросът не е само един. На родителите им предстои да намерят
отговор и на:

Кой ще говори с детето?
Кога да кажем?
Как да се
държим?

И разбира се на изключително важния:
Какво да кажем?
Търсейки отговорите на тези въпроси родителите могат да се окажат
в различни капани:

  • В не една книга, която разглежда този въпрос се дава съвета, да уверим
    детето, че няма да загуби родителската ни любов. Най-големият страх на всяко
    дете е да не бъде изоставено. През периода на развода децата научават, че
    любовта има край. И започват да си мислят: „Ако обичта може да свърши (както
    сега между мама и татко), кой знае дали в един момент и тяхната любов към мен
    няма да изчезне!”. В бракоразводния водовъртеж детето може да се почувства
    изгубено. Често самите родители трудно овладяват своите собствени чувства и им
    остава малко емоционална енергия, която да споделят с детето. И то може да
    предприеме отчаяни действие да получи повече внимание и грижи.
  • Важно е да дадем възможност на детето да споделя чувствата си, особено по
    отношение на този родител, който вижда по-рядко. В известна степен и родители
    могат да разкажат са своите емоции, но трябва да се внимава да не прехвърлят
    тежестта на своите грижи, обиди и мъка върху сина или дъщерята, очаквайки от тях
    съчувствие и подкрепа.
  • Една от главните задачи на родителите е да осигурят сигурност и
    предсказуемост за детето. Затова е препоръчително в първите месеци да не се
    променя училището, дома, обкръжението. Независимо колко е голямо, за детето ще
    бъде прекомерно изпитание да се справи с още промени.
  • Сатанизирането на другия родител никога не води до добро. Детето се
    възприема като част и от двамата родители и следователно, ако говорите лошо за
    другия, нанасяте удар върху него самото. Особено рисково е това в периода на
    изграждане на полова идентичност през пубертета. Могат да се насадят трайни
    негативни нагласи за „мъжете” и „жените”. И силно да се затрудни създаването на
    емоционални връзки и собствено семейство.
  • Доста често развеждащите се родители попадат в съблазнителното и в същото
    време разрушително състезание за любовта на детето си. Това съперничество може
    да е в резултат на стремежа да укрепят чувството на собствено достойнство, да си
    отмъстят на бившия съпруг/съпруга, да докажат, че са по-добри…Децата могат да
    бъдат принуждавани да изпълняват две непосилни за тях жестоки мисии – на шпионин
    и на посредник. И ще бъдат подлагани на разпит, на който би завидял и най-умелия
    инквизитор, и ще бъдат убеждавани да пазят тайни, и ще предават писмени и устни
    послания, и още какво ли не. Последиците могат да бъдат стряскащи. Поставяйки
    детето в етична дилема – на кой от двамата си родители да бъде вярно – ние го
    обричаме каквото и да направи да сбърка. Ще предаде или единия, или другия. А с
    такова бреме трудно се живее.
  • Един от трудните баланси, към който е добре да се стремим в този период е да
    не се превърне единият родител в „добрия”, а другият – в „лошия”. А такъв риск
    съществува. Нормално е този, при който е детето да поеме повече отговорности по
    отношение на контрола т.е. по забраните и налагането на „трябва” – да си правиш
    домашните, да си учиш уроците, да си подреждаш стаята …И ако „съботно-неделния”
    родител се превърне в „добрия дух”, с който детето се забавлява и изпълнява
    желанията му, създаваме отлични условия за манипулации.
  • Почти винаги децата упорито се вкопчват във фантастичната надежда, че
    техните мама и татко в края на краищата ще се съберат отново. Прекалено честите
    срещи с напусналия дома родител могат да създадат у детето илюзията, че ще
    нещата ще се върнат по старому.
  • По отношение на раздялата на родителите си децата изпитват смесени и
    противоречиви чувства. Може да се надява, че ще се сложи край на семейните
    разправи, и в същото време отчаяно да желае, да си остане всичко по старому. На
    тях им е трудно да надникнат в бъдещето и да разберат и приемат необратимостта
    на развода. Още по-трудно им е да разберат причините. Кой е виновен и има ли
    виновни въобще. И ако детето поеме вината върху себе си могат да се очакват
    поредица от действия за „изкуплението й”. Да се превърне в „най - , най –
    доброто дете”, или в ужасен калпазанин, за да се наложи на родителите да се
    срещнат и обсъждат поведението му. Или да се разболее, така че татко да е
    принуден да се върне, за да се грижи за него. Често пъти ако детето е в
    егоцентричния период (между 3 и 5 години) и си обяснява всичко случващото се в
    света през себе си, няма как да избегнем усещането за вина. Един от подходящите
    начини да се избегне това е да разкажем подходяща история/метафора на детето.
    Например, че мама и татко са като двама отлични певци. Всеки се справя блестящо,
    но когато се опитат да пеят дует – не се получава. И е по-добре да се разделят.
    Или са като двама уникални футболисти. Когато играят обаче в един отбор си
    пречат и затова е по-добре да се разделят.
  • Когато говорим с детето за това, какво го очаква е опасно да го уверяваме,
    че „след развода ще стане по-добре”. В повечето случаи в началото нещата са
    доста сложни и можем да загубим доверието на детето си с такива напразни
    обещания.
За повечето деца разводът е сериозен стрес, но не е задължително той да
доведе до сериозни и трайни емоционални травми. В голяма степен това зависи от
контекста, в който се случва раздялата на родителите. И дали те ще съумеят да
поемат отговорността за взетото решение.

Източник!
styyni
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Върнете се в началото Go down

alert Re: Когато мама и татко се развеждат

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите