След-родилната депресия!

by **деси** Чет 13 Мар 2008, 13:14

Прочетете тук и всяка да разкаже как се е чувствала след раждането.Трябвали да смятаме че е заболяване,или едно временно явление?

Аз лично бях много отпаднала,изморена и в началото объркана,защото не бях сигурно в себе си,дали ще мога да се справя с всичките задължения който ме очакваха.Имах тръпки по цялото тяло,чувствах болки по цялото тяло,и непрекъснато ми се плачеше.Не можеш в първите дни да се нарадвам на чувството че съм майка.Мислех си че това "явление" на страх и безсилие няма да отмине никога,но за мое щастие това бе временно.Сега с гордост мога да кажа че успявам да бъда грижовна майка и добра домакиня.

Хайде мимли мами Вие сте на ход. Намигане

by Гост Чет 13 Мар 2008, 13:38

Мен пък не ме хвана депресия Голяма усмивка

Много бях доволна,че най-накрая съм родила.Направо не можех да повярвам Изненадан

Само акушерките ме докарваха до депресивни състояния,като ме дояха като крава,а нищо не течеше По тиквата

Като,че ли не ми стигаха болките от секциото Ядосан съм

Но като се прибрах с малкия вкъщи всичко си беше супер dance

by **momoni** Сря 19 Мар 2008, 23:29

Мен ме държа около месец.Избиваше ме на Плаче ми се

Добре че мина...

by **Dani** Сря 19 Мар 2008, 23:46

momoni написа:Мен ме държа около месец.Избиваше ме на
Добре че мина...

И аз бях така.Що рев изревах.

by **Lindzi** Сря 16 Сеп 2009, 12:53

Много ме държа - почна малко след раждането, всички ги изписваха, а мен - не. Постоянно ревях, не исках да правя нищо.
У дома бях една апатична - чак след месец и половина живнах. Но бях и на силни лекарства, които спрях към 3-4т месец, че имах чувството че от тях, ми ставаше още по зле. Бях много нервна и крещях постоянно, но мина.

by **blueflower** Сря 16 Сеп 2009, 15:19

Аз около два месеца бях в депересия, но като започнах да излизам без бебето на кафе с приятелки и мъжът ми пое малко от грижите за нея вече нямаше и помен от нея! След-родилната депресия! 999340

by nurce_rozy Сря 16 Сеп 2009, 16:42

Бая криво ми беше и на мене,особено докато лежахме в болницата,макар че не страдах от внимание от страна на персонала(все пак съм им колежка)но всичко отмина за около 10 дни и после като се отнесох в ежедневните грижи за малчо След-родилната депресия! 931145

и забравих и за рев и за депресия

by **mimi281977** Чет 17 Сеп 2009, 09:45

мен ,не ме хващала депресия След-родилната депресия! 999340

by **schatz** Нед 25 Апр 2010, 18:51

Не ме хвана,след като всичко мина успешно без проблеми и усложнения и видях резултата-едно здраво и красиво бебе,каква по-голяма радост от това,чувствах се най-щастливият човек на земята!Нямах време за депресии

by **lady sibel** Пет 30 Апр 2010, 13:06

Мен ме хвана депресията.Бях много отчаяна от отношението на целия персонал в болницата.Всички бяха много нелюбезни и намусени.Просто никой нищо не обяснява,не му пука.Не можех да се храня,постоянно плачех.Малкия имаше много колики и постоянно ревеше,подир него и аз.Беше ми адски трудно,за да изляза от тази черна яма.Имах чувството,че всички са против мен.Дори си въобразявах,че съпругът ми не ме обича вече.Някъде след месец,месец и половина всичко отмина,което е най-готиното.Сега се наслаждавам на това да си майка. След-родилната депресия! 999340

by **KALI** Нед 20 Юни 2010, 17:02

Мен не ме е хващала депресия много се зарадвах като видях малкото ми бебче Усмивка

by **pumpal21** Нед 20 Юни 2010, 17:21

мен също ме хвана депресията.при все,4е ми е второ раждане се 4увствах някак не на себе си,но за моя радост трая само около 1 месец

by **styyni** Сря 27 Окт 2010, 18:57

След-родилната депресия е лечимо разстройство и се третира подобно на обикновеното депресивно такова. Много важен тук е моментът да се разговаря с някого майките трябва да говорят за проблема си. Много е препоръчително майките да получат голяма помощ с гледането на бебето,а това е много важно. Понякога е наложително да се премине към медикаментозно лечение с антидепресанти. Като това обаче би било противопоказно при кърменето и то често, при такива случаи, трябва да бъде прекратено. Най-важното което трябва да знае една майка, която има след-родилна депресия е,че и за нея и за бебето е наложително тя да се оправи възможно най–бързо. Съществуват някои правила или неща, които трябва да се спазват,за да се възстанови една мака след депресивният епизод по бързо.
Какво да правим ако имаме след-родилна депресия?
* Не задържайте в себе си нещата, които ви притесняват, не ги преглъщайте,а говорете с някого за това;
* Запомнете,че депресията е заболяване и вие на страдате просто то слабост или безнадеждност;
* съобщете за проблема на личният си лекар, така че да бъдете насочени от него към специалисти, които да ви помогнат;
* не се притеснявайте,че може да загубите бебето си. Когато една майка има след-родилна депресия тя често мисли, че е лоша майка и не става за такава и смята,че ако говори с медицинско лице за това може да й отнемат детето. Такова нещо не може да се случи,а точно обратното ще получите квалифицирана помощ, за да се излекувате по – бързо то депресивното разстройство;
* раждането е много стресиращ процес за всяка майка и вие няма да можете да правите всички неща, които сте успявали да организирате преди да родите. Намалете задачите и работата си и потърсете помощ при отглеждането на детето и къщните задължения, ако това е необходимо;
* използвайте всяка възможност,за да поспите и да си наваксате сън;
* опитайте се да спазвате хранителен режим, който ще ви осигури нужната енергия,за да се справяте с грижите за бебето. Не се опитвайте да отслабвате веднага след раждането, защото няма да имате необходимата енергия,за да гледате бебето си.
* Непременно направете партньора чат от отношенията майка- дете и гледането на бебето. На има малко бебе е много трудно и стресиращо не само за вас, но и за партньора. А и партньора по – лесно ще разбере вашето депресивно разстройство, ако е по – близо до вас. Насърчавайте го да говори за вашето заболяване и да разпитва лекуващият ви лекар, така че и той да бъде наясно с депресивното ви състояние и ще се отнася с по – голям разбиране към вас- а така и партнъора ще ви бъде от по – голяма помощ.
* Опитайте се да намерите време за себе си и време за себе си и партньора Много е важно да се махате от дома за поне 2 часа на ден (запишете де на курсове за шев и кройка, екзотични езици, готварство).
* Говорете си с други майки, които имат бебета и ще откриете,че те също се чувстват много подобно на вас.
* И още един път запомнете,че вие нямате вина затова,че сте се разболели от след-родилна депресия. Обърнете се за помощ към специалисти и така домашната подкрепа и терапията ще направят така.че депресивният епизод да отшуми;
Съществува ли опасност майките, който имат след-родилна депресия да наранят бебетата си?
Не такава опасност категорично не съществува. Обикновено майките, които имат след-родилна депресия сами се притесняват,че биха могли да навредят на бебетата си или пък ,че не се грижат за тях добре. Общо взето статистиката показва,че майките с депресивен проблем се грижат за бебетата си по същият начин, по който го правят и майките без проблеми. Съществува обаче възможност майки или техни семейства да нараняват бебетата си, но това е свързано не със след –родилната депресия, а с фамилни или индивидуални истории на насилие върху самите насилници, когато те са били малки. В много редки случаи майка, която е развила след-родилна психоза може да нарани детето си. Това е възможно само ако тя страда от делюзии (грешни вярвания или измамни образи), като например, че бебето е неизлечимо болно. Съществува и възможността при решение за самоубийство майката да умие първо бебето, като смята,че така е по –добре за него. За щастие това е много рядко срещано схващане сред майките, които имат мисли за самоубийство. След-родилната депресия и след-родилната психоза са лечими заболявания, които колкото по – бързо бъдат подложени на лечение, толкова по – добре и по – скоро ще бъде излекувана майката. Въпреки това,ако имате усещането,че бихте могли да нараните с нещо детето си е добре да говорите за това с медицинско лице възможно най- скоро след появата на това усещане.
Какво представлява т.нар. “baby blues” или често срещаното и нормалното снижение на настроението след раждане?
* това е много често срещана и по – лека форма на дисбаланс на настроението, която се появява след раждане;
* среща се доста често една на 2-3 майки преживяват подобно състояние-с други думи съвсем е очаквано и нормално майките да преживяват подобни промени в настроенията;
* проявяват се в периоди за по няколко дена, през които майките се чувстват доста раздразнени, чувстват се нещастни и са склонни много лесно да се разплакват.
* По–вероятно е да се появи подобна смяна на настроенията при майки, които раждат за първи път или пък са имали по – силно изразени пред-менстурални проблеми (болки, раздразнения, депресивно настроение и т.н.);
* Възможно е да се предизвиква от бързата и съществена смяна на хормоните преди и след раждането;
* Появата на подобни бързи смени на настроението и епизоди на занижено такова се считат за нормални психични реакции след раждането и подобно поведение и състояние не се нуждае от медикаментозно или терапевтично лечение. Единственото което трябва да се прави редовно е майката да бъде успокоявана, че всичко което прави е правилно и да бъде подкрепяна емоционално и физически от семейството в този момент.
Какво представлява след-родилната психоза?
(Внимание! Това е сериозно заболяване!)
* това е много рядка форма на психическо разстройство, която се появява след раждане и се среща средно статистически при една на 500 жени;
* съществува по – голяма вероятност това разстройство да се прояви при майки, които имат предишни психотични епизоди или пък имат фамилна обремененост по отношение на психичните заболявания;
* симптомите на това разстройство могат да бъдат доста различни, но като цяло се характеризират с дестабилизиране на настроението, като това може да бъде прекалено приповдигнато настроение (което да се изразява в маниакалност) или пък депресия. Други симптоми са: натрапчивите мисли, нереалните идеи (делюзиите) чуването на гласове или виждането на неща, които на са там;
* симптомите на това разстройство се проявяват от няколко дена до няколко седмици след раждането;
* след-родилната психоза изисква специфично лечение, което се назначава винаги от специалист, като обикновено майката приема лекарствени средства, назначени то психиатър. При наличието на такова разстройство се обърнете веднага към специалист, за да бъде назначено най–подходящото лечение.
Това са в основни линии спецификите на състоянията, които могат да се провокират в периода след раждането. Възможно е докато четете тези описания да ви се струва,че всички те отговарят на вашето състояние. Всъщност трябва да сте наясно, че разликата между нормалният, не болен психически човек и психически нездравия практически е в количеството на преживяванията и мислите, а не в тяхното качество. Ако все пак сметнете,че наистина вие или ваша позната наскоро родила жена показва подобни симптоми, не се притеснявайте да се посъветвате с лекуващия си лекар, да разкажете на близки и да потърсите квалифицирана помощ.
Ако сте разпознали себе си или ваша приятелка в прочетеното в двете статии и не знаете към кой да се обърнете за помощ, моля, ползвайте адреса за контакти на списанието. Нашият психолог ще се свърже с вас своевременно за съвет.

by **pumpal21** Чет 28 Окт 2010, 13:31

Настроението на много жени след раждането се люшка от една крайност в друга. И въпреки че тази емоционална промяна е нормална, специалистите продължават да я окачествяват като „следродилна депресия”. Настъпват редица физически и психологически промени, които не бива да оставяме без внимание.

Колко често се среща следродилната депресия?
Около 50% до 75% от младите майки страдат от честа промяна в настроенията и дори следродилна депресия.

Кога точно се проявяват симптомите на следродилната депресия?
Най-често симптомите се появяват от четири до пет дни след раждането.

Кои са тези симптоми?
• Плач без видима причина
• Нетърпеливост
• Раздразнителност
• Безпокойство
• Тревожност
• Умора, изтощение
• Безсъние (дори и когато бебето спи)
• Тъга
• Промяна в настроението
• Слаба концентрация

На какво се дължи следродилната депресия?
Не е известна точната причина за следродилната депресия. Вероятно е породена от промяната в хормоналните нива по време на бременността и след раждането. Възможно е хормоналните промени да предизвикват химически процеси в мозъка и резултата от това да е появата на депресия.

Колко дълго трае следродилната депресия?
Обикновено симптомите се проявяват за няколко минути или няколко часа на ден. Самата депресия трае около десет дена след появата, но разбира се този период на действие е ориентировъчен и при всяка жена е строго индивидуален.

Как да се погрижим за себе си?
Ето и няколко съвета какво да правите, ако сте обзети от следродилна депресия:
• Поговорете с някого, на когото имате доверие, за състоянието и чувствата си.
• Хранете се здравословно. Грижите за бебето вероятно ще объркат тотално режима ви на хранене и често пъти ще пропускате някое хранене, но това е изключително вредно в настоящото ви състояние. Много е важно да ядете балансирана храна, тъй като това също оказва влияние върху състоянието на депресия.
• Ако имате възможност, водете си дневник за всичко, което ви вълнува.
• Намерете време за спортуване. Ако продължите да водите активен начин на живот в комбинация с умерено спортуване, ще се справите много по-бързо с налегналата ви депресия.

И на последно място помнете, че вие не сте първата и последната, която страда от следродилна депресия. Всичко скоро ще отмине, важното е да проявите малко воля и упоритост. Мислете не само за себе си, а и за малкото бебе, което има нужда от спокойна и уверена майка.

Източник

by **pumpal21** Чет 28 Окт 2010, 13:40

Раждането е свързано с много объркващи емоции и преживявания. След продължителните месеци бременност, които толкова изтощават жената физически и психически, идва моментът, в който бебчето вече се е появило на бял свят.

След-родилната депресия! 8060_0

Ако всичко е протекло добре, първите няколко дни са моменти на еуфория и щастие. Майката, таткото, цялото семейство са еуфорично настроени и доволни от появата на малкото човече.

Когато обаче майката се прибере у дома, таткото тръгне на работа и ежедневието с бебе вкъщи започне, тогава се появяват и първите проблеми. В главата на жената започват да се въртят досадни мисли, че животът й се е сринал, че нищо не е същото и не получава достатъчно нежност от близките си, най-вече от партньора. Умората, липсата на достатъчно социални контакти, лутането между кухнята и спалнята, сменянето на пелени и кърменето, минималното свободно време и неспособността да вършим нито едно от познатите ни досега неща, може да изкарат всяка жена извън релси. Излишните килограми, нестихващите болки, умореният вид допълнително потискат. Освен всичко лекарите твърдят, че настъпва хормонален дисбаланс в тялото на родилата жена и това допълнително довежда до рязка промяна в настроенията.

Какви са симптомите на следродилната депресия?

Внезапно избухване в плач.

Рязка промяна на настроението.

Непреодолимо раздразнение към околните.

Вялост и нежелание за каквото и да било.

Умора, безсъние, отпадналост.

Мисли за живота, тъга.

Чувство на самота.

Кога се появява и колко време продължава?

След-родилната депресия! 8060_1

Следродилната депресия е типична за повече от половината раждали жени. Тя настъпва 3-4 дни след раждането и обикновено продължава около десетина дена. В някои по-тежки случаи обаче може да продължи дори година, в зависимост от настройката на жената.

Как да се избавим от следродилната депресия?

Преди всичко със здрав разум и воля. При някои жени следродилната депресия води до пълна апатия към всичко, отказват да кърмят и не изпитват нищо към детето си. За да не се задълбочават проблемите ви, най-добре сами да се опитвате да спирате всеки порива на тъга, меланхолия и агресия, които избликват във вас. Трябва да ги спирате не като не им давате воля, а като рационално разсъждавате и гледате оптимистично на случващото се.

Мислете колко невероятно е детенцето ви, как вече с вашия любим сте като истински семейство. Споделяйте това, което ви тежи на близка приятелка или на човек, който няма да ви упрекне.

Показвайте на партньора си колко потиснато ви е понякога и му кажете, че се нуждаете от разбиране и подкрепа.

Хранете се балансирано, за да добавяте всички необходими съставки на организма си в това деликатно състояние. Когато се грижите за бебето, не се изолирайте от света, потопена в грижи за бебето.

Пускайте си музика, телевизия, ровете се в Интернет, така че да не губите връзка с това, което се случва.

Честите разходки, чистят въздух, слънцето, природата ще ви подействат адски релаксиращо и отпускащо. Спортът също е една от дейностите, които ще ви възвърнат тонуса и настроението.

Задължително е да се опитате да прекарате известно време без бебето, като го оставите на доверен човек. Отидете на кафе с приятелки, излезте с таткото, отидете на шопинг или на козметична процедура. Дори да е за един час, ще се почувствате пак като преди и дори още по-щастлива, защото каквото и да става, вие сте дарили човешки живот и сте майка.

Източник

by **styyni** Пон 15 Ное 2010, 20:02

Емоционалните проблеми на родилката
могат да започнат от 3-4 ден след раждането, а могат да се появят и 6
седмици след появата на бебето. Наситеността на разстройството е
различна и строго индивидуална. Варира от следродилна тъга до тежка
психоза. Тъй като е най-лекият вариант, постнаталната тъга е и
най-често срещаното състояние при родилките.
Първоначалните симптоми са объркване, разсеяност и умора. С
оглед на протеклия физиологичен процес, особено ако се случва за първи
път, състоянието се приема за нормално и в него няма нищо
притеснително. Голяма част родилките имат емоционални изблици,
съпроводени с плач от момента, в който видят бебето си, и през целия
следващ ден. Песимистичната настройка за бъдещето, както и чувството за
вина са едни от най-често срещаните обяснения за дъжда от сълзи.
Възбудата се увеличава през следващите 3-4 дни, като се изразява в прекомерна разговорливост и безпокойство.
Раздразнителността е чувство, което с появата си може да учуди както майката, така и
хората около нея. Дори като цяло тя да е спокойна личност, изострените
й сетива може да я направят доста по-сприхава. Внезапно могат да се
появят съмнения относно способността й да се грижи и да обича бебето
си, но и също така внезапно изчезват. След първата една седмица всичко
може да отшуми и животът да продължи в рамките на нормалното. В другия
случай емоционалното натоварване постепенно ескалира и се превръща в депресия.
Състоянието е доста по-тежко от следродилната тъга и се характеризира с
по-отчетливо проявяващи се симптоми както на емоционално, така и на
физиологично ниво. Ако чувството за вина и неспособност за справяне със
ситуацията се задълбочат, може да рефлектират като липса на апетит,
главоболие, сърцебиене и изтръпване на крайниците. Настроенията варират
с голяма амплитуда. Поведението в ежедневието също – от свръх
обгрижване на бебето до липса на всякакви чувства към него. При някои
по-тежки случаи може да се появят дори халюцинации и кошмари.
Следродилната депресия не е заболяване и за нея няма точно действащо
лекарство или мехлем. Дълго време нейното съществуване дори е било
оспорвано, като състоянието на жената е приемано просто като реакция
към новата ситуация. Тя е етапът, който, ако не бъде овладян
своевременно, поражда психозата. При нея вече са налични някои
шизофренни прояви. Това състояние е сравнително рядко срещано - едва 7
% от родилките страдат от него. По-често то е генетично обусловено.
Като най-честа причина за следродилните разстройства се посочва промяната в нивата на хормоните.
След раждането рязко намалява отделянето на естроген и прогестерон,
които цели 9 месеца са били около 10 пъти по-високи от нормалното.
Повишеното ниво на хормона пролактин, който отговаря за производството
на кърмата, е причина за константните състояния на тревожност. Макар да
няма категорично установена зависимост между възрастта и следродилните
депресивни състояния, се смята, че към тях са предразположени най-вече
жените, който раждат след 30-ата си година. И ако връзката
години-депресия не е сигурна, то тази между социалната действителност и
разстройствата е явна. Всяко едно негативно жизнено събитие като война,
криза или политическо напрежение предразполага жената към по-засилена
проява на следродилна депресия. Причината е, че условията я карат да се
чувства още по-изплашена и несигурна.
Персоналните качества на характера и тялото
също са фактори, обуславящи емоционални прояви. Повишеното тегло и
най-вече невъзможността да отслабне бързо след раждането са едни от
най-често срещаните причини за тъга и депресия. Това е нещо, което
майката вижда всеки ден – просто поглеждайки към бедрата си, или
оглеждайки се в огледалото. Колкото повече килограми е качила по време
на бременността си, толкова по подтисната се чувства от състоянието си
след това.
Подкрепата от съпруг, приятели и роднини е особено важна. Като
цяло майката може и да не преценява ситуацията обективно и да е склонна
към самокритика. Нужно е тя знае, че има човек до себе си, на когото да
разчита, затова е задължително съпругът, колкото и да е зает служебно,
да намира време за младата майка. Често депресираните жени не споделят
и оставят чувствата да се трупат в тях, да ги завладяват и да ги
объркват. Важно е жената да осъзнае, че има проблем и да намери сили в
себе си да го преодолее. При по-тежки случаи са наложителни консултация
с психиатър и медикаментозно лечение.
Следродилните депресивни състояния, разбира се, не са задължителни и
могат изобщо да не се случат. Предварителната информираност за това
какво очаква майката и хора, които да й помагат поне в началото, са
най-добрата застраховка срещу емоционалните разстройства.

Източник!

by **styyni** Чет 13 Яну 2011, 14:27

Всеки от нас понякога изпада в настроение на униние, което определя,
като “ без настроение”. В такива периоди не рядко нямаме желание и сили
да направим и минималното усилие, за да извършим нещо, което определено
трябва да на направим и сме склонни да го отлагаме до последния момент.
Подобно е и състоянието на хората, които имат психичното заболяването –
депресия.Когато обаче говорим за депресията се оказва, че осен липса на
настроение съществува и физическата невъзможност да се справим с нещата
около нас. Заболяването депресия се проявява в различни възрасти и след
различни проблеми и стресови ситуации, които не могат да бъдат строго
класифицирани. Независимо дали сте имали предишни депресивни епизоди или
не младите майки, особено тези, които за първи път стават такива са
изложени на риска да развият т.нар.-след-родилна депресия. Ако това се
случи и на вас е добре да можете да разпознаете симптомите и
своевременно да вземете мерки за подобряване на състоянието си или това
на ваша близка. Разбира се не всяко следродилно униние, апатия и 2-3
дневно снижение на настроението могат да бъдат наречени след-родилна
депресия. Въпреки това е важно да сте информирани за подобна възможност и
да реагирате на време, ако наблюдавате подобно развитие на нещата.
Основното и най-важното нещо, когато една жена стане майка е нейните
близки да я обграждат с много любов и помощ, за да може тя да изпълнява
спокойно и уверено майчинските си задължения. Рецептата и най- сигурния
начин да предпазите жената до вас или вие самата да не развиете
след-родилна депресия е: много обич, разбиране и помощ от близките в
отглеждането на новия член на семейството.
Какво представлява след-родилната депресия?
След-родилната депресия е депресивно заболяване, което се появява при
жените след раждане. Често срещано състояние при жените, които са
родили е занижаване на настроението, като тази промяна може да варира от
леко депресивно настроение, което е нормално и не се категоризира като
заболяване до сериозно депресивно разстройство, съпровождано понякога от
нереални образи и преживявания (това е много рядко срещано разстройство
сред скоро родилите жени). След-родилната депресия се среща сравнително
често при родилките и се проявява на около 10-15% от жените след
раждането-това означава,че средно една на седем раждали жени развива
подобно състояние. Проявата на след-родилната депресия се установява
обикновено в първия месец след раждането Също така е възможно това
състояние при майките да продължи няколко месеца, а от него да се развие
обикновен депресивен епизод, като няма ясна граница за преминаването от
след-родилната депресия към “обикновената” депресия.
Какви са симптомите на след-родилната депресия?
Симптомите на след-родилната депресия са твърде подобни на просто депресивните:

усещане за отпадналост, чувство на нещастие, лесна ранимост, лесно
се разплакват без особена видима причина- като всички тези усещания,
настроения, чувства и поведенчески реакции са налице почти постоянно,
като са възможни и епизоди на влошаване в определени часове на деня,
които са характерни особено сутрин;
невъзможност да се зарадваш, да се забавляваш. Това усещане е много
характерно за младите майки, които раждат за първи път и , които
усещат,че не се радват на раждането и имането на дете, по начина , по
който са очаквали това да се случи с тях;
наличие на доста силна раздразнимост, която може да се проявява към
други деца в семейството, новото бебе и е особено изразена към
партньора;
обикновено след раждане и наличие на малко бебе нарушенията в съня
са нещо обичайно. Жените, които са развили след-родилна депресия
обикновено намират за много трудно да заспят независимо от това,че са
много уморени или пък рано сутрин е много трудно да бъдат събудени от
сън(те се чувстват много уморени и сутрин независимо от това, че са
спали);
следенето и отглеждането на малко бебе е свързано с много безсънни
нощи и никак не е учудващо, ако жените се оплакват, че не им достига
енергия и често се чувстват уморени, но ако дадена майка има
след-родилна депресия тя ще се чувства още по–уморена и в невъзможност
да се справи физически със задълженията си
понякога при след-родилната депресия се засяга апетитът и майките
нямат никакво желани да се хранят, а това създава проблем тъй като те
трябва да имат много енергия, за да се грижат за бебетата си

Много често при след-родилната депреси.я се наблюдава високо ниво на
тревожност.тя може да бъде наблюдавана под много различни форми.
Възможно е да се чувствате напрегнати и под пара през цялото време.
Нормалното притеснение и загриженост, които изпитва всяка майка към
новороденото си бебе може да прерасне във вманиачаване на горепосочените
теми. Понякога се случва да се появят само панически атаки-това е
преживяване с голям интензитет, съпътствано то мисли,че нещо
катастрофално и много лошо ще се случи(усещането е като преди удар,
припадък може да ви се потят дланите,да треперите и да усетите
сърцебиене). Като цяло тези панически пристъпи продължават не повече от
1-2 минути и преминават без последици и от само себе си, но са много
неприятни и може да имате усещането,че не ви е възможно да издържите в
този момент.
Депресивното състояние обикновено е съпътствано то мили и идеи, които
се натрапват в съзнанието например, че сте – безполезни и безнадеждни,
както е и цялата ситуация около вас. Всички майки са поставени пред
ситуации, които са трудни благодарение на появата на бебето. Всички
майки, които имат след-родилна депресия в такива ситуации усещат, че
никога няма да могат да се справят с трудностите, нито пък виждат начин или идея да го направят
Когато хората се намират в депресия понякога им се струва, че няма
никакъв изход от техните проблеми и, че те и тяхното семейство ще бъдат
по- добре, ако тях ги няма. Затова може да се появят и мисли за
самоубийство. Ако се чувствате така е много важно да разговаряте с
някого за това как точно се чувствате, защото има много други начин да
се излезе от подобно затруднение, които не са свързани със самоубийство.
Също така трябва да сте наясно, че вашето дете ще бъде подложено на
невероятен риск да развие психични и здравословни проблеми, ако вие
извършите самоубийство. Ако имате усещането,че някой, когото познавате
има намерение да се самоубие приемете това много сериозно и се опитайте
да поговорите с него. Трябва да бъдете сигурни, че разговорите за
самоубийство, с някой който има намерение да го извърши не увеличават
риска той да го направи. Посъветвайте го да потърси помощ от специалист.
Какви са причините за появата на след-родилната депресия?
Най-простият отговор е,че това не е съвсем ясно. Най-вероятно няколко
фактора повлияват за появата на това разстройство. Донякъде е възможно
да се развие болестта поради хормоналните изменения, които настъпват
след раждането. Стресът да се отглежда едно малко бебе е огромен,а и
хроничното недоспиване също може да повлияя за развиването на
след-родилната депресия, особено при емоционално нестабилни майки.
Дали някои майки са по-склонни към развиване на след-родилна депресия?

по-голяма е вероятността след-родилната депресия да се появи при майки, които преди това са имали други депресивни епизоди;
възможност за по – голяма вероятност от поява на след-родилна
депресия съществува, ако има фамилна обремененост по отношение на
депресията (наследствени фактори) ;
след-родилната депресия се наблюдава често при майки, които по време
на бременността са преживели сериозни стресови събития или тези, които
нямат подкрепа вкъщи за бременността си и изобщо или пък при тези, при
които бебетата не са били планирани или са били нежелани или пък ако
детето е било родено с увреждания.

Източник!

by **styyni** Чет 13 Яну 2011, 14:32

След-родилната депресия е лечимо разстройство и се третира подобно на
обикновеното депресивно такова. Много важен тук е моментът да се
разговаря с някого майките трябва да говорят за проблема си. Много е
препоръчително майките да получат голяма помощ с гледането на бебето,а
това е много важно. Понякога е наложително да се премине към
медикаментозно лечение с антидепресанти. Като това обаче би било
противопоказно при кърменето и то често, при такива случаи, трябва да
бъде прекратено. Най-важното което трябва да знае една майка, която има
след-родилна депресия е,че и за нея и за бебето е наложително тя да се
оправи възможно най–бързо. Съществуват някои правила или неща, които
трябва да се спазват,за да се възстанови една мака след депресивният
епизод по бързо.
Какво да правим ако имаме след-родилна депресия?

Не задържайте в себе си нещата, които ви притесняват, не ги преглъщайте,а говорете с някого за това;
Запомнете,че депресията е заболяване и вие на страдате просто то слабост или безнадеждност;
съобщете за проблема на личният си лекар, така че да бъдете насочени от него към специалисти, които да ви помогнат;
не се притеснявайте,че може да загубите бебето си. Когато една
майка има след-родилна депресия тя често мисли, че е лоша майка и не
става за такава и смята,че ако говори с медицинско лице за това може да й
отнемат детето. Такова нещо не може да се случи,а точно обратното ще
получите квалифицирана помощ, за да се излекувате по – бързо то
депресивното разстройство;
раждането е много стресиращ процес за всяка майка и вие няма да
можете да правите всички неща, които сте успявали да организирате преди
да родите. Намалете задачите и работата си и потърсете помощ при
отглеждането на детето и къщните задължения, ако това е необходимо;
използвайте всяка възможност,за да поспите и да си наваксате сън;
опитайте се да спазвате хранителен режим, който ще ви осигури
нужната енергия,за да се справяте с грижите за бебето. Не се опитвайте
да отслабвате веднага след раждането, защото няма да имате необходимата
енергия,за да гледате бебето си.
Непременно направете партньора чат от отношенията майка- дете и
гледането на бебето. На има малко бебе е много трудно и стресиращо не
само за вас, но и за партньора. А и партньора по – лесно ще разбере
вашето депресивно разстройство, ако е по – близо до вас. Насърчавайте го
да говори за вашето заболяване и да разпитва лекуващият ви лекар, така
че и той да бъде наясно с депресивното ви състояние и ще се отнася с по –
голям разбиране към вас- а така и партнъора ще ви бъде от по – голяма
помощ.
Опитайте се да намерите време за себе си и време за себе си и
партньора Много е важно да се махате от дома за поне 2 часа на ден
(запишете де на курсове за шев и кройка, екзотични езици, готварство).
Говорете си с други майки, които имат бебета и ще откриете,че те също се чувстват много подобно на вас.
И още един път запомнете,че вие нямате вина затова,че сте се
разболели от след-родилна депресия. Обърнете се за помощ към специалисти
и така домашната подкрепа и терапията ще направят така.че депресивният
епизод да отшуми;

Съществува ли опасност майките, който имат след-родилна депресия да наранят бебетата си?
Не такава опасност категорично не съществува. Обикновено майките,
които имат след-родилна депресия сами се притесняват,че биха могли да
навредят на бебетата си или пък ,че не се грижат за тях добре. Общо
взето статистиката показва,че майките с депресивен проблем се грижат за
бебетата си по същият начин, по който го правят и майките без проблеми.
Съществува обаче възможност майки или техни семейства да нараняват
бебетата си, но това е свързано не със след –родилната депресия, а с
фамилни или индивидуални истории на насилие върху самите насилници,
когато те са били малки. В много редки случаи майка, която е развила
след-родилна психоза може да нарани детето си. Това е възможно само ако
тя страда от делюзии (грешни вярвания или измамни образи), като
например, че бебето е неизлечимо болно. Съществува и възможността при
решение за самоубийство майката да умие първо бебето, като смята,че така
е по –добре за него. За щастие това е много рядко срещано схващане сред
майките, които имат мисли за самоубийство. След-родилната депресия и
след-родилната психоза са лечими заболявания, които колкото по – бързо
бъдат подложени на лечение, толкова по – добре и по – скоро ще бъде
излекувана майката. Въпреки това,ако имате усещането,че бихте могли да
нараните с нещо детето си е добре да говорите за това с медицинско лице
възможно най- скоро след появата на това усещане.
Какво представлява т.нар. “baby blues” или често срещаното и нормалното снижение на настроението след раждане?

това е много често срещана и по – лека форма на дисбаланс на настроението, която се появява след раждане;
среща се доста често една на 2-3 майки преживяват подобно
състояние-с други думи съвсем е очаквано и нормално майките да
преживяват подобни промени в настроенията;
проявяват се в периоди за по няколко дена, през които майките
се чувстват доста раздразнени, чувстват се нещастни и са склонни много
лесно да се разплакват.
По–вероятно е да се появи подобна смяна на настроенията при
майки, които раждат за първи път или пък са имали по – силно изразени
пред-менстурални проблеми (болки, раздразнения, депресивно настроение и
т.н.);
Възможно е да се предизвиква от бързата и съществена смяна на хормоните преди и след раждането;
Появата на подобни бързи смени на настроението и епизоди на
занижено такова се считат за нормални психични реакции след раждането и
подобно поведение и състояние не се нуждае от медикаментозно или
терапевтично лечение. Единственото което трябва да се прави редовно е
майката да бъде успокоявана, че всичко което прави е правилно и да бъде
подкрепяна емоционално и физически от семейството в този момент.

Какво представлява след-родилната психоза?
(Внимание! Това е сериозно заболяване!)

това е много рядка форма на психическо разстройство, която се
появява след раждане и се среща средно статистически при една на 500
жени;
съществува по – голяма вероятност това разстройство да се
прояви при майки, които имат предишни психотични епизоди или пък имат
фамилна обремененост по отношение на психичните заболявания;
симптомите на това разстройство могат да бъдат доста различни,
но като цяло се характеризират с дестабилизиране на настроението, като
това може да бъде прекалено приповдигнато настроение (което да се
изразява в маниакалност) или пък депресия. Други симптоми са:
натрапчивите мисли, нереалните идеи (делюзиите) чуването на гласове или виждането на неща, които на са там;
симптомите на това разстройство се проявяват от няколко дена до няколко седмици след раждането;
след-родилната психоза изисква специфично лечение, което се
назначава винаги от специалист, като обикновено майката приема
лекарствени средства, назначени то психиатър. При наличието на такова
разстройство се обърнете веднага към специалист, за да бъде назначено
най–подходящото лечение.

Това са в основни линии спецификите на състоянията, които могат да се
провокират в периода след раждането. Възможно е докато четете тези
описания да ви се струва,че всички те отговарят на вашето състояние.
Всъщност трябва да сте наясно, че разликата между нормалният, не болен
психически човек и психически нездравия практически е в количеството на
преживяванията и мислите, а не в тяхното качество. Ако все пак
сметнете,че наистина вие или ваша позната наскоро родила жена показва
подобни симптоми, не се притеснявайте да се посъветвате с лекуващия си
лекар, да разкажете на близки и да потърсите квалифицирана помощ.
Ако сте разпознали себе си или ваша приятелка в прочетеното в двете
статии и не знаете към кой да се обърнете за помощ, моля, ползвайте
адреса за контакти на списанието. Нашият психолог ще се свърже с вас
своевременно за съвет.

Източник!

by **pumpal21** Сря 02 Фев 2011, 21:09

След-родилната депресия! Depression-300x199

Бавно развиващата се следродилна депресия може да приеме две
форми. Първият тип се появява, когато малката следродилна „тъга”, която е
започнала скоро след раждането на бебето, се влошава и става все по-изморителна
с времето. Вторият тип се развива по-бавно и не се забелязва, докато не минат
няколко седмици от раждането на бебето.
Симптоми на следродилната депресия
Депресия: Много майки се чувстват от депресирани до
безнадеждни, малко след като се роди детето им. Може да се почувстват ужасно
нещастни и тъжни без причина, както и да се окаже, че прекарват голяма част от
деня в сълзи. Понякога майката се чувства пренебрегната от партньора си,
семейството, приятелите или дори собственото си бебе; тези чувства обикновено са
без основание. Депресираната майка може да се чувства продължително уморена и
летаргична, неспособна да се справя с домакинските си задължения. Тя може да се
откаже от къпането, старателното подбиране на собственото си облекло или
грима.
Понякога грижата за бебето идва твърде много за майката, докато тя все още не
се възстановила и трябва да се намери някой, който да я отменя, докато се
оправи. По принцип, не е препоръчително да се разделя майката от бебето, защото
това може да задълбочи депресията. Ако роднина или приятел не може да прави
компания на майката и да помага за детенцето, може да потърсите чрез обява във
вестника жизнен пенсионер, който ще помага за малка сума.
Тревожност: Депресираната майка може да се почувства
изключително тревожна за много ситуации. Тя може да се притесни за здравето си,
особено ако се чувства зле след раждането. Тя може да почувства непоносима
болка, за която лекарят не би дал задоволително обяснение. Тази болка е често в
главата или врата. Друга майка може да има няколко малки медицински оплаквания,
които да причинят необяснимо страдание.
Болката или чувството, че си болен или постоянно уморен са много чести
симптоми на депресия и могат да се влошат, ако депресията не се
лекува.
Тревогата може да приеме формата на безпричинни безпокойства за здравето и
състоянието на другите членове на семейството, особено бебето.
Майката може да се почувства твърде напрегната и разтревожена, за да излиза
от дома си. Може да не е способна да понесе срещите и с най-близките си
приятели, да откаже да отвори вратата, да си дигне телефона… В този случай
докторът трябва да я посети у дома.
Паника: Депресираната майка е често много объркана от
всекидневните случки и може да се почувства паникьосана на моменти. Тези чувства
са непредсказуеми и често много изтощаващи. Тя не може да се успокои, затова
избягвайте подобни ситуации.
Напрежение: Много често напрежението се асоциира с депресия.
Майка, изпитваща подобни чувства, също се скапва. Не може да релаксира, макар и
да я окуражават да го направи. Може да чувства, че ще експлодира, когато
напрежението нарастне. Този тип напрежение, когато е симптом на депресия, може
да не се подпомогне от успокоителни. Жени, които взимат подобни лекарства, не
трябва да се отчайват, ако не помагат, защото има други лекарства, които не
развиват зависимост – те помагат повече.
Натрапчиви и неподходящи мисли: Майка, страдаща от депресия,
обикновено има някои обсебващи мисли. Може да са за човек, за ситуация или за
някоя определена дейност. Някои майки се плашат много и вярват, че може да
наранят член от семейството, особено бебето. Тези страхове са много чести
симптоми на депресия и може евентуално да са придружени от чувство за вина.
Такива страхове са почти изцяло неоснователни, но ако майката се страхува, че
може да нарани бебето, тогава може да го каже на своето семейство и лекар.
Преуморената майка може да се почувства уютно в компанията на подходящ
роднина или приятел. Тази фаза на болестта обикновено минава бързо, щом
лечението е започнало. Майката може само да спечели от компанията и моралната
подкрепа на партньора.
Концентрация: Депресираната майка вероятно ще открие, че не
може да се концентрира в книги, телевизионни програми или разговор. Ще разбере,
за неин ужас, че паметта й е много бедна и често ще се почувства неорганизирана.
Ще си даде сметка и че седи дълго без да си прави нищо, мислейки как ужасно се
чувства.
Спане: Често депресираната майка заспива трудно. Тя може да
стои будна до ранните часове на сутринта или въобще да не спи. Някои се събуждат
често, други са измъчвани от кошмари, след които не им се спи.
Някои майки дори ги е страх да си легнат нощем. Безсънието им е изключително
изморително. Тогава пият хапчета от лекаря, например, и ги намират за
неефективни, дори в големи дози. Тази ситуация може да отчая родилката. Ако се
лекува, сънят й ще се възстанови.
Нуждите за храна на малкото бебе не помагат в трудностите на майката със
съня. Огромна помощ е някой друг да храни бебето през нощта.
Секс: Чест ефект от депресията е пълна загуба на интерес към
секса. Това може да продължи известно време и помага, ако партньорите осъзнаят,
че това е симптом на болестта и тяхното сексуално желание ще се завърне след
преодоляването й. Завръщането му всъщност е последният етап от излекуването на
следродилната депресия, преди който е нужно невероятно търпение и разбиране.
По време на болестта физическият контакт под формата на докосване, прегръдка
и гушкане може много да успокои двойката – благотворно е.

Източник!

by **Zdned** Пет 04 Фев 2011, 15:50

С първото дете депресията беше по - голяма, защото тогава незнаех нищо. Бебето ревеше нон стоп, персонала в болницата не беше много любезен . Казваха едва ли не, че си безотговорен родител, че ще си умориш детето и други подобни в този дух.Не можех да стоя на краката си да взема бебето.
Вторят път имах чувството, че съм изтощена до края на предала и нямах никаква сила да изпадам в депресия след самото раждане. Може би месец след това и то заради каката която ревнуваше много . Не ме оставяше нищо да правя само на бебето ревеше, викаше.
и вдвата случая депресията не е траела повече от месец.

by Sponsored content

След-родилната депресия!

След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!

Следродилни емоционални разстройства

Re: След-родилната депресия!

Лекува ли си след-родилната депресия?

Следродилна депресия – живот ли е след раждането?

Re: След-родилната депресия!

Re: След-родилната депресия!