Кои ядки са най-полезни?
3 posters
Страница 1 от 1
Кои ядки са най-полезни?
by mavi Пет 15 Авг 2008, 22:56
Днес е научно доказано, че шепа ядки влияят благотворно
на дейността на мозъка, а и носят полза на целия организъм.
За полезните свойства на ядките се говори от незапомнени времена. Според източници от Античността жреците в Древен Вавилон са забранявали на простолюдието да яде ядки, защото са се страхували от размирици, а актьорите в Древна Елада са ядели по няколко шепи ядки преди представление - за да се представят по-добре на сцената.
Днес е научно доказано, че шепа ядки влияят благотворно на дейността на мозъка, а и носят полза на целия организъм.
Всички видове ядки съдържат много витамини А, Е и група В, а също така много микроелементи: калий, калций, фосфор и желязо. Трудно може да се определи кой вид ядки е най-полезен, защото всяка разновидност притежава свой уникален състав.
Лешникът
Той е любимец на диетолозите - благодарение на ниското си съдържание на въглехидрати, лешниците могат да се ядат и при много строга диета без риск от напълняване.
Лешникът помага при хронична умора, диабет, повишено налягане, увеличаване на простата, варикозно разширение и възпаление на вените.
Маслото от лешник успокоява нервите и лекува хроничните бронхити.
Бадемът
Бадемите съдържат най-много калций и витамин Е. Те са полезни при малокръвие, нарушения в зрението, а бадемовото масло действа благотворно на кожата, защото отстранява почти всички раздразнения.
При заболявания на стомашно-чревния тракт и бъбреците се препоръчва да се приемат едновременно бадеми и топло мляко.
Сладките бадеми с препоръчват при повишено ниво на холестерол, хипертония, ракови заболявания, очни болести, затлъстяване, язви, киселини.
Горчивите видове бадеми обаче съдържат твърде голямо количество ефирни масла, които могат да нанесат вреда на здравето.
Фъстъкът
Той е богат на фолиева киселина, която способства за обновяването на клетките, а съдържащите се в него мазнини са полезни при язва и гастрит. Фъстъците подобряват паметта и вниманието, а освен това те са необходими и за нормалното функциониране на нервната система, сърцето, черния дроб и другите вътрешни органи.
Не трябва да се злоупотребява с приемането на сурови фъстъци, защото те могат да предизвикат нарушения в храносмилането.
Люспите на фъстъците са силен алерген. Затова е по-добре те да се ядат белени.
Шамфъстъкът
Той е особено полезен при жълтеница и други заболявания на черния дроб, при гадене, а също така е прекрасно профилактично средство за болестите на сърцето.
Зеленият цвят на шамфъстъка е белег за това, че той е узрял, а следователно е станал по-вкусен.
Орехът
По съдържанието си на витамин С орехите няколко пъти превъзхождат касиса и цитрусовите плодове. Ето защо те са незаменими при настинка и са особено полезни за хората с понижен имунитет.
Смята се, че орехите укрепват мускулите и бързо премахват умората след физическо натоварване.
Те притежават и антибактериално, укрепващо, противовъзпалително действие и способстват за бързото спиране на кръвта и зарастването на раните.
Любопитен е фактът, че според някои изследвания ядките намаляват риска от възникването на старческо слабоумие и инфаркт. Това се дължи най-вече на наличието в тях на витамин Е, който защитава съдовете. Най-добрият вариант са бадемите. Хората, които не по-рядко от два пъти в седмицата изяждат по 30 г ядки, намаляват риска от инфаркт с 47%.
на дейността на мозъка, а и носят полза на целия организъм.
За полезните свойства на ядките се говори от незапомнени времена. Според източници от Античността жреците в Древен Вавилон са забранявали на простолюдието да яде ядки, защото са се страхували от размирици, а актьорите в Древна Елада са ядели по няколко шепи ядки преди представление - за да се представят по-добре на сцената.
Днес е научно доказано, че шепа ядки влияят благотворно на дейността на мозъка, а и носят полза на целия организъм.
Всички видове ядки съдържат много витамини А, Е и група В, а също така много микроелементи: калий, калций, фосфор и желязо. Трудно може да се определи кой вид ядки е най-полезен, защото всяка разновидност притежава свой уникален състав.
Лешникът
Той е любимец на диетолозите - благодарение на ниското си съдържание на въглехидрати, лешниците могат да се ядат и при много строга диета без риск от напълняване.
Лешникът помага при хронична умора, диабет, повишено налягане, увеличаване на простата, варикозно разширение и възпаление на вените.
Маслото от лешник успокоява нервите и лекува хроничните бронхити.
Бадемът
Бадемите съдържат най-много калций и витамин Е. Те са полезни при малокръвие, нарушения в зрението, а бадемовото масло действа благотворно на кожата, защото отстранява почти всички раздразнения.
При заболявания на стомашно-чревния тракт и бъбреците се препоръчва да се приемат едновременно бадеми и топло мляко.
Сладките бадеми с препоръчват при повишено ниво на холестерол, хипертония, ракови заболявания, очни болести, затлъстяване, язви, киселини.
Горчивите видове бадеми обаче съдържат твърде голямо количество ефирни масла, които могат да нанесат вреда на здравето.
Фъстъкът
Той е богат на фолиева киселина, която способства за обновяването на клетките, а съдържащите се в него мазнини са полезни при язва и гастрит. Фъстъците подобряват паметта и вниманието, а освен това те са необходими и за нормалното функциониране на нервната система, сърцето, черния дроб и другите вътрешни органи.
Не трябва да се злоупотребява с приемането на сурови фъстъци, защото те могат да предизвикат нарушения в храносмилането.
Люспите на фъстъците са силен алерген. Затова е по-добре те да се ядат белени.
Шамфъстъкът
Той е особено полезен при жълтеница и други заболявания на черния дроб, при гадене, а също така е прекрасно профилактично средство за болестите на сърцето.
Зеленият цвят на шамфъстъка е белег за това, че той е узрял, а следователно е станал по-вкусен.
Орехът
По съдържанието си на витамин С орехите няколко пъти превъзхождат касиса и цитрусовите плодове. Ето защо те са незаменими при настинка и са особено полезни за хората с понижен имунитет.
Смята се, че орехите укрепват мускулите и бързо премахват умората след физическо натоварване.
Те притежават и антибактериално, укрепващо, противовъзпалително действие и способстват за бързото спиране на кръвта и зарастването на раните.
Любопитен е фактът, че според някои изследвания ядките намаляват риска от възникването на старческо слабоумие и инфаркт. Това се дължи най-вече на наличието в тях на витамин Е, който защитава съдовете. Най-добрият вариант са бадемите. Хората, които не по-рядко от два пъти в седмицата изяждат по 30 г ядки, намаляват риска от инфаркт с 47%.
mavi- Администратор
Ядките и авокадото потискат апетита с полезни мазнини
by mamazavinagi Пон 13 Окт 2008, 15:34
Мазнина, съдържаща се в зехтина, ядките и авокадото, потиска апетита и помага да се отслабне по естествен път, съобщи сп. "Сел метаболизъм".
Учени от Калифорнийския университет установиха, че мазнината, известна като олеинова киселина, отключва реакция в тялото, която намалява усещането на глад.
Тя активизира зона в мозъка, която засилва усещането на ситост.
Откритието, че мазнината регулира поемането на храна и удължава интервала между отделните хранения, би могло да доведе до разработването на ново поколение лекарства срещу затлъстяване.
То също би могло да обясни защо средиземноморската диета, богата на ненаситени мазнини, които се съдържат в зехтина, ядките, семената, е толкова полезна. БТА
actualno.com
Учени от Калифорнийския университет установиха, че мазнината, известна като олеинова киселина, отключва реакция в тялото, която намалява усещането на глад.
Тя активизира зона в мозъка, която засилва усещането на ситост.
Откритието, че мазнината регулира поемането на храна и удължава интервала между отделните хранения, би могло да доведе до разработването на ново поколение лекарства срещу затлъстяване.
То също би могло да обясни защо средиземноморската диета, богата на ненаситени мазнини, които се съдържат в зехтина, ядките, семената, е толкова полезна. БТА
actualno.com
mamazavinagi- Администратор
Я Д К И Т Е
by bambolina Нед 22 Мар 2009, 21:27
Тази вкусна закуска в черупка е по-здравословна, отколкото си мислите
Дълго време се смяташе, че ядките са високо калорични и съдържат големи количества мазнини, поради което доста хора ги изключваха от менюто си. Но откакто учените започнаха да изследват орехите, бадемите и другите видове ядки по-отблизо, става все по-ясно, че тази вкусна и хрупкава храна е богата на витамини, минерали и антиоксиданти.
От научно изследване, проведено през 2003 година, е известно, че консумацията на една шепа ядки на ден намалява риска от сърдечни болести. Това е защото повечето мазнини в ядките са мононенаситени и полиненаситени, които понижават нивото на LDL (т. нар. лош холестерол).
Не всички ядки обаче са толкова полезни. Някои съдържат наситени мазнини и при прекалената им употреба, се получава натрупване на плака в артериите, което вече е рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания.
Най-полезни за здравето са:
Орехите
Те са богати на растителни омега-3 мастни киселини, ALA. Те не са толкова ефективни, колкото мастните киселини в рибата, но последни проучвания сочат, че ALA намалява възпалителните процеси, които могат да разрушат артериите. Доказано е също, че орехите повишаван нивата на HDL (добрия холестерол).
Бадеми
Фибрите, съдържащи се в бадемите, блокират някои от мазнините и не им позволяват да бъдат абсорбирани при храносмилането. Освен това бадемовите ядки засищат апетита и могат да компенсират нуждата от основно хранене. Една шепа бадеми снабдява организма с 35% от дневната доза витамин Е, мощен антиоксидант, който е много важен в превенцията на болестта Алцхаймер.
Фъстъци
Практически, фъстъците не са точно ядки, тъй като те принадлежат към бобовите растения. Те имат нисък гликемичен индекс, което означава, че се смилат бавно и помагат за поддържане на баланса на кръвната захар, фъстъците съдържат и резвератрол, същият фитохимикал, открит и в червеното вино, който предпазва от сърдечни болести.
Шам-фъстък
Тези вкусни ядки са богати на лутеин, антиоксидант, типичен за тъмните зеленолистни зеленчуци. Лутеинът предпазва очите от макулярна дегенерация. В неотдавнашно изследване, участниците, които са изяждали по 40-50 г шамфъстък на ден, понижили стойностите на холестерола.
Американски орех
Той се намира на върха на пирамидата от 15 източника на антиоксиданти. Научно изследване доказва, че консумацията на американски орех блокира производството на LDL и понижава тотално нивата на холестерол. Сравнен с други видове ядки, американският орех има най-високо съдържание на фитостерол, група растителни химикали, за които се знае че успешно се борят с развитието на сърдечно-съдовите заболявания.
Лешници
Те съдържат най-голямо количество фолат, В витамин, за който се знае, че намалява рис-ка от вродени дефекти. Учени смятат, че заедно с другите витамини от групата В, той намалява риска от сърдечни болести, рак и депресия. Лешниците съдържат още калий, калций и магнезий - минерали, важни за поддържане на нормално кръвно налягане.
chudesa.net
Дълго време се смяташе, че ядките са високо калорични и съдържат големи количества мазнини, поради което доста хора ги изключваха от менюто си. Но откакто учените започнаха да изследват орехите, бадемите и другите видове ядки по-отблизо, става все по-ясно, че тази вкусна и хрупкава храна е богата на витамини, минерали и антиоксиданти.
От научно изследване, проведено през 2003 година, е известно, че консумацията на една шепа ядки на ден намалява риска от сърдечни болести. Това е защото повечето мазнини в ядките са мононенаситени и полиненаситени, които понижават нивото на LDL (т. нар. лош холестерол).
Не всички ядки обаче са толкова полезни. Някои съдържат наситени мазнини и при прекалената им употреба, се получава натрупване на плака в артериите, което вече е рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания.
Най-полезни за здравето са:
Орехите
Те са богати на растителни омега-3 мастни киселини, ALA. Те не са толкова ефективни, колкото мастните киселини в рибата, но последни проучвания сочат, че ALA намалява възпалителните процеси, които могат да разрушат артериите. Доказано е също, че орехите повишаван нивата на HDL (добрия холестерол).
Бадеми
Фибрите, съдържащи се в бадемите, блокират някои от мазнините и не им позволяват да бъдат абсорбирани при храносмилането. Освен това бадемовите ядки засищат апетита и могат да компенсират нуждата от основно хранене. Една шепа бадеми снабдява организма с 35% от дневната доза витамин Е, мощен антиоксидант, който е много важен в превенцията на болестта Алцхаймер.
Фъстъци
Практически, фъстъците не са точно ядки, тъй като те принадлежат към бобовите растения. Те имат нисък гликемичен индекс, което означава, че се смилат бавно и помагат за поддържане на баланса на кръвната захар, фъстъците съдържат и резвератрол, същият фитохимикал, открит и в червеното вино, който предпазва от сърдечни болести.
Шам-фъстък
Тези вкусни ядки са богати на лутеин, антиоксидант, типичен за тъмните зеленолистни зеленчуци. Лутеинът предпазва очите от макулярна дегенерация. В неотдавнашно изследване, участниците, които са изяждали по 40-50 г шамфъстък на ден, понижили стойностите на холестерола.
Американски орех
Той се намира на върха на пирамидата от 15 източника на антиоксиданти. Научно изследване доказва, че консумацията на американски орех блокира производството на LDL и понижава тотално нивата на холестерол. Сравнен с други видове ядки, американският орех има най-високо съдържание на фитостерол, група растителни химикали, за които се знае че успешно се борят с развитието на сърдечно-съдовите заболявания.
Лешници
Те съдържат най-голямо количество фолат, В витамин, за който се знае, че намалява рис-ка от вродени дефекти. Учени смятат, че заедно с другите витамини от групата В, той намалява риска от сърдечни болести, рак и депресия. Лешниците съдържат още калий, калций и магнезий - минерали, важни за поддържане на нормално кръвно налягане.
chudesa.net
bambolina- Администратор
Бадеми
by bambolina Нед 22 Мар 2009, 21:31
Бадемите са познати както на здравословно хранещите се фитнес любители,
така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в
прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена -
прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли
написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!
Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae). Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка. Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.
Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това сега-засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на Елините (древните гърци). В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".
Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър. Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът. Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.
Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена. Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др.
Разновидности на бадема
Има две базови разновидности на бадема:
* Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;
* Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус, заради съдържанието си на захар.
Видове продукти от бадеми
* бадемово масло;
* бадемово олио;
* бадемово брашно;
* бадемови "ядки";
* бадемова паста;
* бадемова есенция.
* богати са на витамините: В1, В2, В9, изключително богат на витамин Е (240% над дневна норма);
* богати са на минералите: калций, желязо магнезий и цинк;
* добър източник са на фибри;
* мазнината на бадемите съдържа 86% ненаситени мастни киселини (65% мононенаситени : 21% полиненаситени) и едва 14% наситени мастни киселини;
Как да изберем и съхраним бадемите?
Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те зе запазват значително по-дълго от обелените. Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.
Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина. И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата. Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.
Идеи за приготвяне на бадемите
Сурови/сушени/печени:
* добавка към овесени ядки и мюслита;
* добавка към салати;
* добавка към каши;
* добавка към протеинови шейкове;
* добавка към макарони (талятели);
* част от гарнитура за риба и дивеч;
* самостоятелно в малки порции между храненията.
bb-team.org
така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в
прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена -
прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли
написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!
Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae). Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка. Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.
Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това сега-засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на Елините (древните гърци). В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".
Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър. Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът. Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.
Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена. Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др.
Разновидности на бадема
Има две базови разновидности на бадема:
* Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;
* Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус, заради съдържанието си на захар.
Видове продукти от бадеми
* бадемово масло;
* бадемово олио;
* бадемово брашно;
* бадемови "ядки";
* бадемова паста;
* бадемова есенция.
* богати са на витамините: В1, В2, В9, изключително богат на витамин Е (240% над дневна норма);
* богати са на минералите: калций, желязо магнезий и цинк;
* добър източник са на фибри;
* мазнината на бадемите съдържа 86% ненаситени мастни киселини (65% мононенаситени : 21% полиненаситени) и едва 14% наситени мастни киселини;
Как да изберем и съхраним бадемите?
Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те зе запазват значително по-дълго от обелените. Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.
Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина. И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата. Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.
Идеи за приготвяне на бадемите
Сурови/сушени/печени:
* добавка към овесени ядки и мюслита;
* добавка към салати;
* добавка към каши;
* добавка към протеинови шейкове;
* добавка към макарони (талятели);
* част от гарнитура за риба и дивеч;
* самостоятелно в малки порции между храненията.
bb-team.org
bambolina- Администратор
Орехи - здравословната алтернатива на бирения фъстък
by bambolina Нед 22 Мар 2009, 21:34
Орехите са плодовете на дървото Орех. Последното е голямо широколистно дърво, появило се за пръв път по крайбрежието на Каспийско море и на територията на днешна северна Индия. В много езици (например френския) думата "ядка" значи преди всичко "орех".
В Европа орехите били донесени от търговските флотилии на Римската империя около четвърти век след Христа. Гърците били първите, които го култивирали масово на стария континент. За тях най-ценно било ореховото масло. Римляните отдавали на орехите почит, като на свещени дървета. За основна причина се смята дълголетието на ореха, който може да надживее няколко човешки поколения.
Разновидности и сортове на ореха
Орехите са широколистни дървета, представители на множество видове обединени в семейство Орехови.
* Английски орех (Персийски) известен още като Juglans regia. Срещат се в североизточна Европа и западна Азия. Височината им обикновено е между 10 до 30 метра, но някои представители достигат дори 40 и могат да живеят до 300 - 400 години. Това е най-разпространеният в Европа вид орехи;
* Черен орех - изключително срещан в Северна Америка, почти непознат в Европа. За разлика от Английския орех, Черният води началото си от Новия континент. Черупката на орехите му има черен цвят и е изключително твърда, а ядките им притежават силен характерен аромат;
* Бял орех (Маслен орех) - този вид е братовчед на северноамериканския Черен орех. Белият орех расте изключително бързо, но достига около половината от височината на черния и рядко надживява 75 години.
Белият и Черният орех са застрашени от изчезване растения, поради огромната епидемия от орехови гъбички, която е обхванала почти цяла Северна Америка, затова днес плодовете им се смятат за деликатеси.
Видове хранителни продукти от орехи
* орехово масло
* орехово брашно
* орехови ядки
* орехова есенция
* богати са на витамините: В1, В6, В9 и витамин Е;
* изключително богати са на минералите: магнезий, фосфор, желязо, мед, цинк и йод;
* добър източник на фибри;
* маслото на орехите съдържа 86% ненаситени мастни киселини;
* протеините им са много богати на аминокиселината триптофан;
* сушените орехи имат репутация на леко леко разхлабваща храна.
Как да изберем и съхраним орехите?
Орехите се продават най-често обелени, в насипно състояние или вакумирани пликчета. Ако купувате такива, огледайте ги внимателно за бели на вид стърготини. Това най-често е знак, че са стари и зле съхранявани. Ако се изкушите да купите орехи с черупки, имайте на предвид, че зле съхранявани те се развалят бързо при излагане на влага, топлина или директна слънчева светлина. Обвивката им трябва да е хрупкава. Избягвайте тези, които са меки, сбръчкани или гранясали.
Съхранявайте орехите в плътно запечатани сухи контейнери, далече от пряка светлина, нагряване и влага. Необелени орехите могат да се съхраняват два до три месеца. Обелените трябва да се запазват в хладилник, за да не гранясат. Така те могат да се съхраняват за период от половин година. Ако замразите обелените орехи във фризер, ще ги запазите за цяла година.
Идеи за приготвяне на орехи
Сурови/печени:
* добавка към овесени ядки и мюслита;
* добавка към салати;
* добавка към каши;
* добавка към протеинови шейкове;
* самостоятелно.
bb-team.org
bambolina- Администратор
Фъстъци
by bambolina Нед 22 Мар 2009, 21:38
Широко известен факт е, че фъстъците са бобово растение, по-близко до
фасула, нахута и граха, отколкото до лешниците и бадемите например.
Добрата новина е, че имат далеч по-удачно и по-здравословно приложение
от това да служат за силно осолено мезе. Суровите фъстъци са ключова
съставка в редица салати, а фъстъченото масло е сред най-добрите
приятели на сандвича.
Фъстъци (Arachis hypogaea, Legumonisae) най-често наричаме семената на едноименното многогодишно растение, за което се смята, че произлиза от земите на изток от Кордилерите в централната част на Южна Америка (Бразилия, Боливия, Уругвай, Парагвай). Най-старата запазена изкопна находка на древен фъстък е датирана на над 7600 години.
Смята се, че древните търговци са пренесли ценната култура първо в Азия, а от там пътят й поема на запад. Според мнозина историци фъстъците са пренесени в Западна Европа от португалските завоеватели, благодарение на контакта им с Ацтеките през 15 в, които използвали фъстъците като своя основна храна. Испанските и Португалските търговски флотилии, разпространяват бобовата култура из Африка и Океания.
Днес най-големите производители на фъстъци са Китай, Индия и Нигерия, чиято обединена продукция съставлява около 67,5 % от световния годишен добив на тази култура. Други мащабни производители са: САЩ, Индонезия, Мианмар, Аржентина, Виетнам, Судан и Чад.
Видове фъстъци
Има стотици видове фъстъци, групирани в няколко основни сорта:
* "Испански сортове"
* Група сортове "Рънер"
* Група сортове "Вирджиния"
* Група сортове "Валенсия"
Видове продукти от фъстъци
* Фъстъци - сурови, печени или пържени
* Фъстъчено масло
* Фъстъчено олио
* Фъстъчено брашно
Здравословни ползи
* Богати са на витамините от група "В", особено на В1, В3 и В9.
* Сурови са отличен източник на минералите желязо, фосфор и магнезии, както съдържат също калций и цинк.
* Фъстъците имат нисък гликемичен индекс (14) и много нисък коефициент на гликемично зареждане (1), което значи, че въглехидратите им се смилат до глюкоза много бавно, както и че е нужно да се консумира голямо количество от тях, за да се покачи нивото на инсулина. Това е добра новина за всички любители на НВД.
* Съдържат ресвератрол. Това е естествен растителен антибиотик, произвеждан от някои растения, за да се защитят от вредни гъбички и бактерии.
Здравословни рискове
* Малък процент от населението е свръх чувствително към консумацията на фъстъци. Фъстъците следва да се избягват от хора с установени алергии към бобови храни;
* Гранясалите фъстъчени масла могат да доведат до отравяне с афлатоксини.
Как да изберем и съхраним фъстъците?
Фъстъците са силно податливи на разваляне благодарение на гъбичките Aspergillus flavus. Уви, в начална фаза това е незабележимо за човешкото око. По тази причина най-добре купувайте фъстъци в пликове с ясно установен произход. Не купувайте сурови фъстъци, които са в края на отбелязания на опаковката срок на годност, които имат частична обезцветеност или са потъмнели, имат следи от гранясване или мухлясване.
Суровите фъстъци се съхраняват на открито по-зле от изпечените, затова веднага след закупуване ги поставете в хладилник. Ако все още са в кадифената си обвивка, фъстъците могат да бъдат държани охладени за девет месеца, докато без нея издържат три пъти по-малко. Замразени може да се запазят до шест месеца. Печените фъстъци може да се съхраняват на сухо и студено място, което не е достъпно за насекоми и гризачи. Стъклен буркан е подходящ за целта.
Идеи за използване на фъстъците
* Сурови: самостоятелно, в състава на салати;
* Печени: самостоятелно, като междинна закуска или като съставка в зеленчукови блюда;
* Варени или варени на пара: на пюре, в зеленчукови блюда (зеленчуци на фурна, яхния).
bb-team.org
фасула, нахута и граха, отколкото до лешниците и бадемите например.
Добрата новина е, че имат далеч по-удачно и по-здравословно приложение
от това да служат за силно осолено мезе. Суровите фъстъци са ключова
съставка в редица салати, а фъстъченото масло е сред най-добрите
приятели на сандвича.
Фъстъци (Arachis hypogaea, Legumonisae) най-често наричаме семената на едноименното многогодишно растение, за което се смята, че произлиза от земите на изток от Кордилерите в централната част на Южна Америка (Бразилия, Боливия, Уругвай, Парагвай). Най-старата запазена изкопна находка на древен фъстък е датирана на над 7600 години.
Смята се, че древните търговци са пренесли ценната култура първо в Азия, а от там пътят й поема на запад. Според мнозина историци фъстъците са пренесени в Западна Европа от португалските завоеватели, благодарение на контакта им с Ацтеките през 15 в, които използвали фъстъците като своя основна храна. Испанските и Португалските търговски флотилии, разпространяват бобовата култура из Африка и Океания.
Днес най-големите производители на фъстъци са Китай, Индия и Нигерия, чиято обединена продукция съставлява около 67,5 % от световния годишен добив на тази култура. Други мащабни производители са: САЩ, Индонезия, Мианмар, Аржентина, Виетнам, Судан и Чад.
Видове фъстъци
Има стотици видове фъстъци, групирани в няколко основни сорта:
* "Испански сортове"
* Група сортове "Рънер"
* Група сортове "Вирджиния"
* Група сортове "Валенсия"
Видове продукти от фъстъци
* Фъстъци - сурови, печени или пържени
* Фъстъчено масло
* Фъстъчено олио
* Фъстъчено брашно
Здравословни ползи
* Богати са на витамините от група "В", особено на В1, В3 и В9.
* Сурови са отличен източник на минералите желязо, фосфор и магнезии, както съдържат също калций и цинк.
* Фъстъците имат нисък гликемичен индекс (14) и много нисък коефициент на гликемично зареждане (1), което значи, че въглехидратите им се смилат до глюкоза много бавно, както и че е нужно да се консумира голямо количество от тях, за да се покачи нивото на инсулина. Това е добра новина за всички любители на НВД.
* Съдържат ресвератрол. Това е естествен растителен антибиотик, произвеждан от някои растения, за да се защитят от вредни гъбички и бактерии.
Здравословни рискове
* Малък процент от населението е свръх чувствително към консумацията на фъстъци. Фъстъците следва да се избягват от хора с установени алергии към бобови храни;
* Гранясалите фъстъчени масла могат да доведат до отравяне с афлатоксини.
Как да изберем и съхраним фъстъците?
Фъстъците са силно податливи на разваляне благодарение на гъбичките Aspergillus flavus. Уви, в начална фаза това е незабележимо за човешкото око. По тази причина най-добре купувайте фъстъци в пликове с ясно установен произход. Не купувайте сурови фъстъци, които са в края на отбелязания на опаковката срок на годност, които имат частична обезцветеност или са потъмнели, имат следи от гранясване или мухлясване.
Суровите фъстъци се съхраняват на открито по-зле от изпечените, затова веднага след закупуване ги поставете в хладилник. Ако все още са в кадифената си обвивка, фъстъците могат да бъдат държани охладени за девет месеца, докато без нея издържат три пъти по-малко. Замразени може да се запазят до шест месеца. Печените фъстъци може да се съхраняват на сухо и студено място, което не е достъпно за насекоми и гризачи. Стъклен буркан е подходящ за целта.
Идеи за използване на фъстъците
* Сурови: самостоятелно, в състава на салати;
* Печени: самостоятелно, като междинна закуска или като съставка в зеленчукови блюда;
* Варени или варени на пара: на пюре, в зеленчукови блюда (зеленчуци на фурна, яхния).
bb-team.org
bambolina- Администратор
Лешници
by bambolina Нед 22 Мар 2009, 21:41
Лешниците са сред най-любимите ядки на съвременния човек, само където ги обичаме обелени, здраво осолени и по възможност препечени. Освен като гарнитура на алкохола обаче, тези дървесни дарове имат и други приложения, от които всички с лекота можем да се възползваме. Научете къде може да добавите лешници!
Подобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.
Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.
Сортове и разновидности на лешниците
Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.
* Обикновен лешник;
* Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;
* Клюнест американски лешник;
* Клюнест азиатски лешник.
Видове продукти от лешници
* лешниково масло;
* лешниково олио;
* лешниково брашно;
* лешникови ядки;
* лешникова есенция.
* богат е на витамините: В1, В6 и В9;
* богат е на минералите: магнезий, мед и калий;
* добър източник на фибри;
* 88% от мазнините на лешника са ненаситени.
Как да изберем и съхраним лешниците?
Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.
Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.
Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.
Идеи за приготвяне на лешници
Суров:
* добавка към овесени ядки и мюслита;
* добавка към салати;
* добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;
* добавка към протеинови шейкове;
* ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;
* самостоятелно в малки порции между храненията.
bb-team.org
Подобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.
Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.
Сортове и разновидности на лешниците
Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.
* Обикновен лешник;
* Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;
* Клюнест американски лешник;
* Клюнест азиатски лешник.
Видове продукти от лешници
* лешниково масло;
* лешниково олио;
* лешниково брашно;
* лешникови ядки;
* лешникова есенция.
* богат е на витамините: В1, В6 и В9;
* богат е на минералите: магнезий, мед и калий;
* добър източник на фибри;
* 88% от мазнините на лешника са ненаситени.
Как да изберем и съхраним лешниците?
Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.
Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.
Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.
Идеи за приготвяне на лешници
Суров:
* добавка към овесени ядки и мюслита;
* добавка към салати;
* добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;
* добавка към протеинови шейкове;
* ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;
* самостоятелно в малки порции между храненията.
bb-team.org
bambolina- Администратор
Кашу
by bambolina Нед 22 Мар 2009, 21:49
Славата му на вкусно мезе далеч изпреварва качествата му на страхотнна храна, явяваща се отличен източник на протеини, бавни въглехидрати, витамини и минерали. Интересното при кашуто е, че то има и тъмна страна, която отива по-далеч от ролята му да удължава приема на алкохол. Става дума за коктейл от химикали, към който трябва да подходим с внимание.
Кашу дървото (Anacardium occidentale, Anacardiaceae) произхожда от територията на днешна Бразилия и противно на популярното сред масите схващане, филогенетично е по-близо до мангото, отколкото до фъстъците. В днешни дни кашуто расте основно из земите на Африка и Азия (по-специално Индия). Там то е внесено от португалските търговски флотилии още през 16 век. Кашу ядките дълго време нямат комерсиална стойност. Търсенето им се увеличава едва към началото на 20 век.
Кашу е вечнозелено растение, което достига до 10-12 метра височина и има плодоносен живот до 45 години. Плодът му е наричан най-често "кашу ябълка" и силно напомня на дюля или голяма круша с червен цвят. В долната й част се намира мъхест бъбрековиден израстък, в който се крие една ядка кашу. Ядката е потопена в секрет, който има токсичен характер, за да държи настрана термитите и другите тропически вредители.
Всяка кашу ябълка дава една ядка, а едно дърво може да даде до 300 плода в година. Както се досещате, това е изключително малко в сравнение с дърво като ореха например. Този факт, трудоемкостта по събирането и детоксикирането на кашу ядките, заедно с транспорта предопределят високата цена на кашуто. Водещи световни производители на кашу са Виетнам, Нигерия, Индия, Бразилия, Индонезия и др.
Видове продукти от кашу
* Печено кашу - ядки, предлагани във вакумирани пликове. У най-често се използват за луксозно мезе.
* Плодов сок от кашу ябълки - това е сок от месестата част на кашу плодовете и може да се открие в рамките на ЕС.
* Кашу ябълки - свежият плод преди изваждане на ядката, местен деликатес в Африка, централната част на Южна Америка (Бразилия) и Азия (Индия). Причина да не го намираме в магазините ни е, изключително нежната кожа на плода, която го прави неподлежащ на товарене съхранение и транспорт.
* Брашно от кашу - деликатес, с който се правят питки и каши.
* Масло от кашу - деликатес, който се използва по-широко в медицината, фармацията и козметиката и по-слабо в кулинарията, основно в регионите на добив.
Здравословни ползи
* Съдържа умерени дози от витамините В1, В2, В6 и най-вече витамин В9;
* Изключително богати са на минералите магнезий и фосфор, а също така осигурява големи дози цинк, мед и желязо. Съдържанието на желязо намалява при изпичане с мазнина.
* Кашуто има нисък гликемичен индекс (22+/-5) и нисък коефициент на гликемично зареждане (2,86 за 50 гр.), което го прави отличен източник на бавни въглехидрати, добра храна за почитателите на ВМ-НВД.
Здравословни рискове
Може би ше се изненадате да научите, че кашу ядките не са изцяло безопасна храна. Рисковете, които са свързани с консумацията им, се дължат на съдържащия се в тях токсин урушиол, относително високото им съдържание на оксалати и по-рядко на алергични реакции.
Урушиолът е растителен токсин, характерен за много растения, включително и за отровния бръшлян. Той се съдържа във флуида и в обвивката, които пазят кашу ядката от естествените врагове на растението - птици, насекоми и примати. Елиминирането му е задача на фирмата производител, така че бъдете внимателни към това "какво" и "от кого" купувате!
Оксалатите от своя страна са естествени съединения характерни за растенията, животните и хората имат негативен ефект върху човешкото здраве, когато се натрупват в големи количества, заради склонността им да кристализират. Това поставя съдържащите ги храни на прицела на диетолозите, защото се знае, че богатата на оксалати храна е пряко свързана с образуването на бъбречни и жлъчни камъни. Някои лабораторни изследвания сочат, че присъствието на оксалатите в храната подтискат усвояването на съпътстващия калций. Ако имате дефицит на калций или страдате от остеопороза, най-добре избягвайте системната консумация на кашу.
Алергичните реакции свързани с кашу са характерни най-вече за хора живеещи в районите на добива на кашу, които влизат в контакт с токсичното биле на ядката. В глобален план алергиите към кашу са далеч по-слабо изразени в сравнение с тези към орехи, лешници и фъстъци например. В случай, че сте физически здрави и храната Ви съдържа достатъчно източници на калций, няма причини за паника.
Как да изберем и съхраним кашуто?
У нас кашуто се продава в изпечено състояние във вакумирани пликчета. Преди да закупите кашу, осведомете се за срока на годност, съдържанието и произхода му. Проверете за наличие или липса на знак за добър стандарт за производство, маркер за био храна. Съхранявайте кашуто на сухо и хладно място, най-добре в хладилника. Можете да замразите ядките за период до половин година. Веднъж отворени, те се развалят бързо. Не консумирайте кашу, което има вкус на гранясало!
Идеи за използване на кашуто
* в салати;
* самостоятелно;
* в зеленчукови пюрета;
* като гарнитура към месо и риба.
bb-team.org
Кашу дървото (Anacardium occidentale, Anacardiaceae) произхожда от територията на днешна Бразилия и противно на популярното сред масите схващане, филогенетично е по-близо до мангото, отколкото до фъстъците. В днешни дни кашуто расте основно из земите на Африка и Азия (по-специално Индия). Там то е внесено от португалските търговски флотилии още през 16 век. Кашу ядките дълго време нямат комерсиална стойност. Търсенето им се увеличава едва към началото на 20 век.
Кашу е вечнозелено растение, което достига до 10-12 метра височина и има плодоносен живот до 45 години. Плодът му е наричан най-често "кашу ябълка" и силно напомня на дюля или голяма круша с червен цвят. В долната й част се намира мъхест бъбрековиден израстък, в който се крие една ядка кашу. Ядката е потопена в секрет, който има токсичен характер, за да държи настрана термитите и другите тропически вредители.
Всяка кашу ябълка дава една ядка, а едно дърво може да даде до 300 плода в година. Както се досещате, това е изключително малко в сравнение с дърво като ореха например. Този факт, трудоемкостта по събирането и детоксикирането на кашу ядките, заедно с транспорта предопределят високата цена на кашуто. Водещи световни производители на кашу са Виетнам, Нигерия, Индия, Бразилия, Индонезия и др.
Видове продукти от кашу
* Печено кашу - ядки, предлагани във вакумирани пликове. У най-често се използват за луксозно мезе.
* Плодов сок от кашу ябълки - това е сок от месестата част на кашу плодовете и може да се открие в рамките на ЕС.
* Кашу ябълки - свежият плод преди изваждане на ядката, местен деликатес в Африка, централната част на Южна Америка (Бразилия) и Азия (Индия). Причина да не го намираме в магазините ни е, изключително нежната кожа на плода, която го прави неподлежащ на товарене съхранение и транспорт.
* Брашно от кашу - деликатес, с който се правят питки и каши.
* Масло от кашу - деликатес, който се използва по-широко в медицината, фармацията и козметиката и по-слабо в кулинарията, основно в регионите на добив.
Здравословни ползи
* Съдържа умерени дози от витамините В1, В2, В6 и най-вече витамин В9;
* Изключително богати са на минералите магнезий и фосфор, а също така осигурява големи дози цинк, мед и желязо. Съдържанието на желязо намалява при изпичане с мазнина.
* Кашуто има нисък гликемичен индекс (22+/-5) и нисък коефициент на гликемично зареждане (2,86 за 50 гр.), което го прави отличен източник на бавни въглехидрати, добра храна за почитателите на ВМ-НВД.
Здравословни рискове
Може би ше се изненадате да научите, че кашу ядките не са изцяло безопасна храна. Рисковете, които са свързани с консумацията им, се дължат на съдържащия се в тях токсин урушиол, относително високото им съдържание на оксалати и по-рядко на алергични реакции.
Урушиолът е растителен токсин, характерен за много растения, включително и за отровния бръшлян. Той се съдържа във флуида и в обвивката, които пазят кашу ядката от естествените врагове на растението - птици, насекоми и примати. Елиминирането му е задача на фирмата производител, така че бъдете внимателни към това "какво" и "от кого" купувате!
Оксалатите от своя страна са естествени съединения характерни за растенията, животните и хората имат негативен ефект върху човешкото здраве, когато се натрупват в големи количества, заради склонността им да кристализират. Това поставя съдържащите ги храни на прицела на диетолозите, защото се знае, че богатата на оксалати храна е пряко свързана с образуването на бъбречни и жлъчни камъни. Някои лабораторни изследвания сочат, че присъствието на оксалатите в храната подтискат усвояването на съпътстващия калций. Ако имате дефицит на калций или страдате от остеопороза, най-добре избягвайте системната консумация на кашу.
Алергичните реакции свързани с кашу са характерни най-вече за хора живеещи в районите на добива на кашу, които влизат в контакт с токсичното биле на ядката. В глобален план алергиите към кашу са далеч по-слабо изразени в сравнение с тези към орехи, лешници и фъстъци например. В случай, че сте физически здрави и храната Ви съдържа достатъчно източници на калций, няма причини за паника.
Как да изберем и съхраним кашуто?
У нас кашуто се продава в изпечено състояние във вакумирани пликчета. Преди да закупите кашу, осведомете се за срока на годност, съдържанието и произхода му. Проверете за наличие или липса на знак за добър стандарт за производство, маркер за био храна. Съхранявайте кашуто на сухо и хладно място, най-добре в хладилника. Можете да замразите ядките за период до половин година. Веднъж отворени, те се развалят бързо. Не консумирайте кашу, което има вкус на гранясало!
Идеи за използване на кашуто
* в салати;
* самостоятелно;
* в зеленчукови пюрета;
* като гарнитура към месо и риба.
bb-team.org
bambolina- Администратор
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|