Мама Завинаги форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Агресивността при децата!

+9
styyni
Petia Simeonova
gerito_81
gabigabi 3399
mamazavinagi
Schatzе
cveti555
Dani
деси
13 posters

Go down

Агресивността при децата! Empty Агресивността при децата!

Писане by деси Пон 15 Сеп 2008, 16:10

Агресивността у детето не е случайна
Агресивността при децата! 1022

Борбата с детската агресия трябва да започне отрано.




Замисляли ли сте се защо децата понякога са агресивни? У дома те често
се сдърпват с по-малката си сестричка или братче, а навън се бият с
непознатите деца.

Причината за детската агресия често се корени в родителите. Възрастните
рядко крият своите емоции. Те критикуват детето за най-малкото
провинение, понякога му крещят, изливат върху него своето раздразнение
и злост.



Детето твърде често чува думите: “не може”, “не”, “не трябва”.
Възрастните забраняват нещо заради собственото си спокойствие, а не
поради някаква съществуваща за детето или околните опасност. Много от
детските пориви остават подтиснати. И е напълно естествено детето да
започне да се сърди, нервничи и ядосва.



Децата се учат на всичко от възрастните. Те наблюдават всичко много
внимателно и попиват като гъба видяното и чутото. Всяко едно родителско
недоглеждане или невнимание травмира детската психика.



Детето се развива и в организма му се извършват процеси, които влияят
на неговото поведение, особено в подрастващия период. Детската агресия
трябва да се пресече в начален стадий, защото по-късно това е много
трудно.



За да успокоите агресивното дете вие трябва да бъдете внимателни с него
и да разберете какво го тревожи. Понякога детето трябва да се нахрани,
напои и да се сложи да спи - тогава доволно и сито то се успокоява.

Понякога пристъпът на гняв е породен от взимането на интересен предмет
от неговите ръце с цел предпазване от някаква опасност. В този случай
детето трябва да се отвлече с някаква дейност - то трябва да
съсредоточи вниманието си върху нещо друго.



След 5 годишна възраст играта в повечето случаи не помага. Помагат само
разговорите с детето и то ”на четири очи”, за да не го обидите и
унижите пред другите. Общуване с детето, основано на взаимно доверие –
ето към какво трябва да се стремите.



Не засягайте личността на детето, посочете му грешките и го убедете да
се извини, ако то е обидило някого. Опитвайте се да свалите
напрежението у детето: за този цел го накарайте да въздъхне дълбоко, отвлечете вниманието му с нещо друго или представете противника му в смешна ситуация. Това понякога помага.



Запишете детето в някаква спортна секция, където то ще изразходва
своята енергия и ще тренира волята си. Или в някакъв клуб (рисуване,
танци) – приобщаването към красотата ще го направи по-чувствително и
разбиращо.



Борбата с агресията при подрастващите е по-трудна. Особено ако тя е
свързана със семейната обстановка. Ако в семейството липсва любов,
доверие и разбирателство, детето изнася своята неудовлетвореност на
улицата. Понякога причината за агресивното поведение е излишната
строгост към него. Детето може да се ожесточи по отношение на
родителите си, ако те изискват твърде много от него. Ако пристъпът на
гняв към родителите не се прояви у дома, агресията може да се прояви
навън - по отношение на връстниците.



Ако глезите детето си или го презадоволявате с всичко, вие също можете
да предизвикате неговата агресия. То е свикнало всички негови желания
да се изпълняват и попадайки в друга обстановка, ще почувства
дискомфорт и злост.



Не трябва да се пренебрегват филмите със сцени на насилие и убийства.
Родителите не винаги могат да контролират филмите и телевизионните
предавания, които детето гледа. А компютърните игри, където се убиват
животни и хора? Детето пренася виртуалната реалност в настоящето.
Опитвайте се на наблюдавате от какво то се интересува, на какво играе и
без да се натрапвате коригирайте необходимото.



Всяко семейство си ама своята атмосфера и своите отношения. Ако детето
расте в обстановка на любов и уважение, то ще проявява тази качества
към околните. С откритото си поведение родителите трябва да научат
детето да обича света, хората, природата.



Целувайте по-често детето си, прегръщайте го, говорете му нежни думи,
хвалете го, когато заслужава похвала и агресията ще си отиде.

А за финал ви предлагаме една мисъл на А. П. Чехов : “По-добре не ги обичайте, отколкото да ги обичате с деспотична любов“.
деси
деси
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by Dani Вто 23 Сеп 2008, 13:00

Виждала съм много такива деца на детската площадка.Веднага давам един пример, за който, се сещам в момента: моя е седнал горе на пързалката да се спусне,а отзад едно по-голямо дете го рита в гърба Шокиран .Та за какво говорим?Естествено,че всичко пак опира до възпитанието!
Моя може и да се лигави от време на време,но никога не си е позволил да удари друго дете.
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by cveti555 Вто 23 Сеп 2008, 14:05

Да, основна вина за агресията имаме ние ,родителита! Защото насилието ,което извира от всякъде не можем да спрем! Но можем да възпитаваме детето с любов и да му покажем че на този свят има лошо и добро! Не може иначе. Така е устроено всичко! Черно и бяло!(малко се отплеснах) Но наистина смятам че основната вина за това имат родителите! Средата в която расте детето, определя основна част от поведението му навън!
cveti555
cveti555
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by Schatzе Вто 23 Сеп 2008, 22:55

Напълно подкрепям казаното от вас. Винаги съм учила моя син на доброта и любов... но дойде един момент - порасна, захитря ли какво, но вече не се оставя да го бият или манипулират по какъвто и да било начин. Просто се отбранява и защитава - бих казала както намери за добре. Сбивал се е и в яслата и в градината, но никога не е бил пръв /по думите на учителките/. Не съм го учила да се бие, но след като той вижда, че детето което удря постига своето... естествената реакция на повечето деца ще е да се бият... Тъжен Което по мое мнение е много гадно.
Но има си такива дечица, които си идват научени на бой от вкъщи. После моето се научило от него... после той научава някое по-малко... и така един кръговрат... Също така - имам познато дете, което просто ходи и удря всички деца. Ей така - както си стоят да речем. А това си обяснявам със факта, че чисто и просто милата му майчица го спуква от бой за най-малкото нещо. И ето ти готов агресор... Е, как няма другото дете да му отвърне...
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Агресия при детето

Писане by mamazavinagi Пон 27 Окт 2008, 10:43

Агресията при детето

Странно е, когато изведнъж видите своя любвеобилен мъник да започне да блъска
по масата или да удря някое свое приятелче. Вие знаете, че детенцето ви
е добро, но то понякога далеч не се държи така добре, както ви се иска.
Почти всички деца на определена възраст започват да проявяват агресия. Много
малко са тези, при които това настъпва чак в пубертета. Обикновено още
в детската градина мъниците преминават през период, в който проявяват
неоснователна и спонтанна агресия. Тя може да се изрази в нападане на
друго дете, агресия и неподчинение спрямо родителите или дори без да
има видима причина и обекта на яростта им.
Агресивността при децата! 8541_0
Какви са причините за агресията при децата?

Когато малкото пораства. то минава през периоди, в които преживява стрес от промените около себе си. Ние дори не подозираме, че за нашия мъник е трудно да го отучим от
елементарни бебешки навици като това да ползва тоалетната вмести
гърнето или да го отделим от любимата му играчка. Когато детето
изживява подобен, безобиден за нас стрес, то не може с лекота
да ни сподели и да обясни какво го тревожи.
Затова започва да проявява яростни реакции, които ни объркват. Причина
за агресията може да бъде и страх от това да не бъде пренебрегнато и да
не спрат да му обръщат внимание. Когато то чувства, че не е център на
внимание и има по-вълнуващи неща за мама и татко, то решава, че трябва
да им привлече вниманието. Това може да е реакция при най-обикновени
поводи, както и при по-сериозни промени, като например раждането на
по-малко братче или сестриче. Етапът на свикването и привикването към
новия член на семейството е труден и често стресиращ за детето. Напълно
нормални са проявите на егоизъм и чувството, че е пренебрегнато да
преминат в прояви на агресия и неспокойство. При всички случаи това е
временно и ще се преодолее.

Други причини за проява на агресия може да са проблеми в семейството, ако
детето вижда грубости между родителите или просто, ако често се крещи у
дома.
То започва да копира модела на поведение на
родителите си. Дори да не се карате с таткото, ако често говорите на
висок тон и имате навика да крещите на мъника, когато направи нещо
нередно, с времето то ще стане още по-гръмогласно от вас и ще ми се
случва често да крещи и да удря, когато нещо не му харесва. Просто за
него това няма да е неправилно, защото е свикнало да го вижда от мама и
татко.

Какво да правим, за да потушим агресивните реакции на мъника?


Агресивността при децата! 8541_1
При всички случаи, когато детето поотрасне и не е така първосигнално в
реакциите си, то ще започне да контролира агресията си. До тогава обаче
трябва да го научите колко неправилно е да се реагира грубо към
околните.
Започнете със собствения пример. Ако сте си
позволявали да викате и да сте груби един към друг у дома, престанете
възможно най-скоро. Детето трябва да вижда любов и спокойствие около
себе си, за да осъзнава, че когато то е агресивно, това е лошо.
Когато мъника удари друго дете или истерично ви се развика и разплаче, дръпнете го на една страна и започнете да му говорите.
В никакъв случай не започвайте да му викате, а още по-малко да му удряте
шамар. Кажете му, че реакцията му е лоша, че наранява другото дете (ако
се случило да удари свое приятелче) и че сега другото дете го боли,
както него би го боляло, ако някой го удари.
Кажете му,
че така другите деца няма да го харесват и няма да искат да си играят с
него. Не прекалявайте с думите, важното е то да разбере, че постъпва
лошо, без да реагирате грубо насреща му. Може да започнете да го
наказвате, когато е лошо. Например да го отдръпвате от площадката или
да не му разрешите да си играе на любимата игра за известно време. Така
то ще свикне , че, когато е лошо и постъпва агресивно, го чака
наказание или някакво лишение.

Агресивните прояви у децата не са
нещо изключително или опасно. Те са нормална емоционална реакция, която
с времето те научават да контролират и да изразяват по друг начин.

http://semeistvo.rozali.com
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by gabigabi 3399 Пон 27 Окт 2008, 11:03

СЪГЛАСНА СЪМ СЪС ВСИЧКО СПОМЕНАТО
НО ВЪВ ТОЗИ СВЯТ СУРОВ
ИГРА НА НЕРВИ И НА ПЛАЧ
ДЕЦАТА НИ КАКВОТО ВИЖДАТ
ГО КОПИРАТ ТАКА УМЕЛО
ЧЕ АГРЕСИЯТА В ТЯХ РАСТЕ
И АКО НЕ Я ОВЛАДЕЕМ
ЩЕ СА БУЙНИ И МНОГО ЗЛИ.

С ДРУГИТЕ ДЕЦА ЩЕ СЕ ЗАКАЧАТ
ЩЕ ОТГОВАРЯТ И ЩЕ РУГАЯТ
ТУКА ТРЯБВА ЗДРАВА РЪЧИЧКА
ДА ПИПНЕ
НА МАМА И НА ТАТЕ
УРОК ДА ДЕТЕТО СИ ДА ДАДЕМ
ЗА ДА НЕ СТАНЕ КЪСНО НЯКОЙ ДЕН...
gabigabi 3399
gabigabi 3399
любител
любител


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by gerito_81 Пон 09 Фев 2009, 22:50

аз също съм съгласна с написаното но по-скоро се поставям от другата страна
моето малко слънчице също налита на бои заради различни неща, а е само на година и три месеца, но това не означава че вкъщи аз я уча да се бие
Непрекъснато й се карам когато посегне,повярвайте чувствам се ужасно когато удари някое детенце....извинявам се на родителите, стоим наказани, ноо засега нищо не помага
надявам се това да се надрасте
Незнам дали средата влия, защото вкъщи гледам да не се караме пред детето, когато има някакъв спор
gerito_81
gerito_81
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Агресия ли е това?

Писане by Petia Simeonova Сря 25 Фев 2009, 23:16

Моето дете е на 1 година и половина,но от малък ни биеше шамари като го преобличахме или си играехме с него.И това продължава и досега.Значи не казвам за агресия,когато се ядосва,и тогава той изразява агресията като плаче или крещи и се драска сам себе си.Драска си лицето сам,или се бие сам.Тогава не удря други ,а себе си.Но говоря за удряне на шамари към мен баща му ,баба му.Без причина и без повод.Прочела съм много книги и такъв тип агресия като във вид игра не съм попадала много в психологията.Значи когато бе по малък 5,6 месечен не можех да кажа на детето"Не".Той не можеше и да ме разбере и въпреки всичко инстиктивно винаги казвах -Не.Веднага започвах да го заигравам по друг начин.Но той не преставаше щом се наведа над него да ме фрасне или с едната ръка или с двете все едно пляска с ръце и ми удря лицето.И сега като голям вече 1година не усяхме да го накараме да забрави този лош навик.Сега гледам телевизия и хоп един шамар.Играем си с него ,аз или баща му и вече сме нащрек не знаем кога ще ни зашлеви..започнах и да го наказвам вече разбира и виждам,че да го забаламосам с нещо друго не дава резултат,той не забравя в следващия момент да ми забие един шамар.Но като казвам ,че удря,няма агресия,няма злоба ,а напротив винаги го прави с усмивка ,но има много тежка ръка. Голяма усмивка Виждам обаче,че усеща ,че това е именно начин да покаже силата си и когато се ядосва посяга не на нас ,а на друго дете или на себе си.Не сме го били,но знае на значението на думата Бий и дори показва с ръка ,че ще има бой.Това е резултат от научено от баба му.На което аз бях много против,да показва сам,че ще яде бой ,а той досега не е удрян,не е бито.Е наскоро вече пробвах и това по памперса,защото прекали и ме удари много силно по окото ,докато говорих с баща му.Чудя се къде е грешката ми във възпитанието.Детето не е непослушно,за да сме го удряли.Показвано му бе,че ще яде бой от други хора,именно в случай ,когато удари друго дете.И така започна една всекидневна веселба.Удря мен ,аз му обяснявам,че не трябва,че ме боли и дори повишавам тон .Той започва да се удря сам по главата.Сам се наказва или проверява колко боли.Не знам наскоро го наказах,вече разбира и мога да кажа,че имаше напредък.По малко ме удряше.Искам да ви уверя,че му даряваме много любов и внимание.Искам да попитам тази агресия и самонаказание,което е превърнато в игра или начин да разбере силата си,как може да се справим с нея?Знам,че това период на детето да самоопознае себе си,знам също,че като порастне ще осъзнава постъпките си и може би ще престане тази игра.Но мисля,че понякога агресията е заложена в децата,не е само от средата или семейството ,това се отнася почти за всяко нещо при децата.Има заложби,има ген,има нещо,което може би можем да променим.Виждам в детето ми такива заложби и аз като родител се питам къде съм сгрешила,не се караме ,не даваме пример,има любов,той е заобиколен само то любов.Е имало е случаи когато съм била ядосана,виждал ме е да се карам,да викам или да ударя вратата.Но мога да ви кажа,че едва ли има майка,която да не се ядосала и ако има такава,не мисля,че това е нещо лошо и от един или два пъти ,едва ли ще епоказало агресията и там да търсим вината.Но мисля,че и този период ще отмине ,докато започне да разбира последствията от действията си,но дотогава вие какво бихте ме посъветвали да направя,за да не стане много късно?Благодаря ви ако ми пишете и дадете съвет.
Petia Simeonova
Petia Simeonova
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by mamazavinagi Сря 25 Фев 2009, 23:52

Здравей Петя!
Знаеш ли, моята палавница още от 6-7 месечна проявяваше агресия, във вид на скубане на коси, а и някой друго шамарче също, сме отнасяли със съпруга ми. Но постепенно това като чели се израства от самото дете. Аз също съм и показвала, че това което прави не е хубаво и дори когато почна да разбира повече, се правех че плача, когато ме нарани, за да разбере, че не трябва да прави така. Имам една книжка с картинки, на една от тях има нарисувано плачещо момченце- и винаги когато я е разглеждала- у нея то предизвиква само умиление и започва да целува картинката и да се гушка в книжката, за да утеши плачещото момче. Не знам дали аз съм я научила с това, че се правех, че плача или пък сама тя е осъзнала, че това което върши не е добро, но сега мога смело да заявя, че подобен род действия при нея не съществуват. Надявам се в най- скоро време и вашето дете да израсте това,още повече, че казвате, че не е злобно, а във вид на игра- може би не осъзнава все още, че така не бива да се прави. Другото нещо е една играчка бебе- дълго една педя и е може би на моите години играчка, с една ръчичка, проскубано, одърпано, но въпреки всичко, тя знае, че това е едно беззащитно бебе и винаги съм я учила да го гушка и целува- сега заспива само с него. Не знам дали съм успяла да ти помогна с това, което ти написах, но силно се надявам, детето ти скоро да няма такъв проблем. Желая ти го от сърце. Усмивка
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by cveti555 Чет 26 Фев 2009, 13:24

Аз да ви кажа,смятам че това не е същинска агресия. Сигурна съм че много майки са наблюдавали този период при децата си. Някъде от около година и 3,4 месеца до към две години и половина. Моята малка щерка също ни шамаросва често.Особено много тормози кака си. Ужас ви казвам Шокиран Само че го прави като игра,с усмивка. Ние понякога плачем, понякога й се караме и от време на време я наказваме за това. И тогава тя като че ли понамаля шамарите. В смисъл като види по сериозна акция от наша страна сякаш се усеща че е сгафила Голяма усмивка
Та затова си мисля ,че това всъщност е пак вид самоопознаване и намиране на място в живота. Гледа какви реакции провокира.
Агресията според мен е нещо съвсем различно. Виждала съм такова детенце.
Ами то налага наред,всички с един свиреп поглед (обикновено деца) и като се разплаче потърпевшето,побойника,сякаш изпитва задоволство Тъжен
cveti555
cveti555
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by Petia Simeonova Чет 26 Фев 2009, 14:33

Благодаря ви ,че ми отговорихте.Много сте мили.Радвам се,че и вие мислите,че това не е агресия.Той рядко се ядосва.Има ярост,но не бие тогава.Мисля,че ще отмине.За това да показвам,че плача,аз го правя.Малкият е отрупан с играчки,особено плюшени,но той не им обръща внимание.Нито бебета,нито мечета или други детски играчки.Играе си с пластмасоиви шишенца,чинии и чаши ,тенджери и други подобни.Има само две колички с които се занимава с интерес.Мисля,че сте прави ,това ще отмине.Благодаря ви ,че ми писахте.Винаги се стараем да дадем най-доброто на децата ни.Затова и аз поисках съвет ,за да не се притеснявам прекалено.И да се чувствам по уверена.Благодаря ви и се радвам,че намерих този прекрасен сайт.Желая здраве и успех на всички.
Petia Simeonova
Petia Simeonova
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Агресивните деца “издават” слабохарактерни родители

Писане by styyni Пет 08 Окт 2010, 22:13

Агресивността при децата! 3055
Най-агресивни са децата от 18 до 24 месец след тяхното раждане.

Още през първите години от живота на детето неговите родители трябва даизкореняват в него чувството на агресия. Това е мнението на професорътпо педиатрия, психиатрия и психология Ричард Трембли от Университета наМонреал, Канада. Според него, ако на агресивността в ранното детство несе обръща никакво внимание, детето ще порасне още по-агресивно.

В своя доклад, изнесен на събранието на лондонското Кралско общество, Трембли пояснява, че най-агресивни са децата от 18 до 24 месец след тяхното раждане.Но истинска проява на агресивност може да се наблюдава и в периода от9-ия месец чак до четвъртата година. Именно тогава е особено важнавъзпитателната роля на родителите, които трябва да пресичат всякаквипориви на гняв и злост у своите деца.

Ученият смята, че по-жестоки и по-цинични стават децата на тези родители, които самите са били агресивни в детството си.В бъдещето тези деца по-често стават наркомани или алкохолици.Любопитен факт е, че жените, които пушат по време на своята бременностимат по-голям вероятност да родят агресивно дете.

Децата стават зли и поради социални причини. Пик на детскатаагресия се регистрира в семействата с ниски доходи и лошивзаимоотношения между родителите. Ако детето се е родило недоносено илинеговата майка е имала антисоциални прояви в детските си години,съществува по-голям риск детето да бъде жестоко.

Резултатите от най-новите изследвания доказват, че агресивното и жестоко поведение на хората и животните е свързано с ниското съдържание на серотонин в мозъка, а именно това е веществото, което контролира и апетита, съня, настроението и емоциите на човека, съобщава ВВС.

Агресията е реакция на срив на някаква дейност, планове, ограничениязабрани или неочаквани трудности. Най-склонни към агресията са малкитедеца, чиято нервна система все още се формира.
Признаците на тази жестокост могат да се открият много лесно. Първоначално тя се изразява в силния плач. На по-късна възраст агресията...

Източник!
styyni
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by Petia Simeonova Пон 11 Окт 2010, 16:42

Здравейте! Искам да споделя какво стана с моят син и моите притеснения.Значи искам да кажа,че при малките деца проявленията на агресия все пак са свързани с поведение,удряне,биене не само на други хора,животни но и на себе си,(това,което бе и при мойто дете).Но и в проявленията на ярост,ядосване,като крещене,викане,хвърляне на предмети и т.н.
Според мен това са все проявления гняв,но в по късен етап може да се превърнат в агресия.
В моя случай,детето след 2,5 годинки наистина престана да удря,когото и да е било,дори отказва да удря и когато го бият други деца.Наистина децата в тази възраст не могат да владеят чувствата си и точно в това се изразява и проявата на такова поведение.Мога да кажа,че сега след навършване на 3 годинки вече започва и осъзнаването на чувствата си,но все още не и овладяването им.Има още върху какво да поработим....продължава да се ядосва и да повишава тон.да крещи и вика ,да се ядосва и опитва да се налага.
Тук идва още един по голям проблем,както прочетох в статията,вече осъзнато показва такова поведение,за да се налага..Друга причина,с която не винаги според мен важи,е поведението на семейството.Ние не се караме,не си викаме,няма скандали в къщата.Затова не бих казала,че поведението той го е копирал от нас.
Всяко дете е индивидуално,особено енергичните деца,които имат много сили и енергия ,те изразяват по емоционално и чувствата си.Такъв е и моят син,но наистина казвам ви,при всеки изблик на гняв,много му се говори със спокоен тон,успокоявам детето с прегръдка,дори да е виновно и да съм го наказала.Успокоявам го първо,прегръщам го,и му обяснявам,че ако вика и крещи не ще гледа телевизия или няма да му купя това,което иска.Така ,че то обещава до следващипт път,че няма да вика и тропа с крак,да хвърля играчките си,когато иска веднага нещо,и понеже не чува какво му казвам ,а започва да реве.Не знам дали е правилно или не,но аз го поставям на един стол,там по принцип стои наказан понякога,слагам го там за една минута,при което яростта му се повишавано по късно намалява, и след това го успокоявам,прегръщам го и той се успокоява бързо,и тогава му обяснявам защо е седнал тук и защо не е хубаво да прави това.После дори сам забравя за условията,които ми е поставял и за исканията си,да гледа тв,да иска сладолед или дъвка и др.Стигнах до стола,по една единствена причина,като се ядосва моят син,понеже има много сили,здрав е,има енергия в излишък и той се чуди как да изрази яростта си със сила,и започва да се чуди какво да направи.Имаше един случай при който,свали покривката на масата и си представете какво настана.Друг път започва да скача на дивана и веднъж дори падна от дивана и се удари.Значи за да спра изкарването на силата му и яростта му,да не се нарани,просто го слагамна един стол и му казвам да се успокои.Естествено не се успокоява ,но намалява малко яростта и чак тогава вече аз го успокоявам и му обяснявам.
Казвам тези неща,защото това е практиката,едно е да четем ,а друго някоя майка да сподели опита си и практиката си.Методиката и практиката за много важни,може да послужи и на други майки да си решат проблемите,както аз. Наистина не спирайте да се борите с тези проблеми докато са още малки децата,както правя и аз,знам,че ме чака една трудна борба,но знам,че трябва да помогна на децата при овладяването и изразяването на чувствата им.По добре е понякога детето да изрази гнева си,а не да го таи в себе си.Така,че оставете детето ако трябва да се навика,да излее гнева си и след това му обяснете,че това не е хубаво.
Ще дойде един момент,и аз съм сигурно ,че и при мойто дете,когато порастне психически и физически и вече сам ще знае кое е правилно,но дотогава аз и баща му,и всеки родител трябва да обяснява и да учи децата си.
Нека да са живи и здрави и ние да им се радваме.Успех и на мен и на всички родители!
Petia Simeonova
Petia Simeonova
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by Lindzi Вто 12 Окт 2010, 10:58

Много сте права.
И аз минах по този път, и се преборих по подобен начин и още обесняваме.
Сега той крещи, на баба си главно, когато го дразни.
Понякога тряска силно вратата като е ядосан, но това копира от баща си, защото и той го прави от време на време, където обеснявам и на двамата че не е правилно.
Но да има огромен напредък - спокойните думи, търпението, усмивката - вършат чудеса!
Не крясъците, виковете и шамарите.
Агресията поражда агресия, добрите думи - добри думи!
А в по-голяма възраст е важно и обкръжението!!!
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Откъде идва детската агресия?

Писане by pumpal21 Чет 21 Окт 2010, 16:37

Откъде идва детската агресия
Агресивността при децата! Aggression
Дали става въпрос за инстинкт?
Или агресията е просто следствие от усещане за безпомощност? Дали агресията е присъща на децата от самото им раждане, или те се научават да се държат агресивно? Психологията няма категоричен отговор на тези въпроси. Според някои автори агресията е вродена част от детската индивидуалност. Други смятат, че родителите задават грешния поведенчески модел на децата си. Повечето психолози обаче са на мнение, че днес агресията не е индивидуална слабост и провал във възпитанието, а по-скоро следствие от културните и социалните обстоятелства, формиращи ежедневието ни. Понякога обяснението на детската агресия е по-лесно – те просто още не владеят социалните умения и самоконтрола, нужни, за да изразят себе си и да владеят поведението си.
Това е поправимо – нужните умения може да бъдат научени, но първо трябва да бъдат показани. Когато детето не може да намери правилните думи, за да изрази враждебните си чувства, или не е окуражавано да изразява себе си по принцип, то става раздразнително и огорчено. В други случаи детето не може да се справи с нарастващия гняв в себе си или в околните. И в двата случая децата се нуждаят да бъдат научени на приемливи и допустими начини за справяне с отрицателните си чувства и в същото време – на отстояване на позициите си, без това да вреди на околните.
Кои фактори обуславят агресията:
Детето
Конкретният темперамент на детето и вече усвоените от него социални умения имат определящо значение за способността му се справи с агресията в себе си и околните. Темпераментът (или характерът) е тази част от личността, за която се приема, че е генетично обусловена. Докато децата са още малки, те проявят три основни типа характери – лесен и податлив (за щастие, най-често срещан), страхлив и чувствителен и раздразнителен и труден. За да избере работещия подход към детето си, всеки родител трябва да е наясно с характера, пред който се изправя.
Семейството
Нивото на стрес и съотношението на положителни и отрицателни моменти в отношенията в семейството влияят на процеса на „научаване” на агресията. Децата, независимо от вродените черти на характера си, копират поведението на възрастните около себе си, наблюдават и имитират начина, по който родителите им овладяват гнева и раздразнението си.
Обкръжението
Някои проучвания твърдят, че в детската ясла (градина и по-късно училище) са налице предпоставки за чести прояви на агресия. Например: доказано е, че високата температура и/или препълнените с деца помещения повишават нивото на агресия сред дребосъците.
Културата
Днес децата неизбежно са подложени на влиянието на различните медии. Моделите на поведение, които виждат по телевизията (понякога дори в детските предавания), нерядко показват „решаване” на проблем чрез физическо насилие. В детското съзнание властват оръжията на покемони и съвсем естествено те погрешно приемат, че „оръжието” е най-сигурният начин за защита и получаване на исканото.
pumpal21
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by iletoili Съб 23 Окт 2010, 14:17

ИНТЕРЕСНО ИНФО---
ВСИЧНО ИДВА ОТ ОТНОШЕНИЯТА МНОГО Е ПРАВИЛНО ТОВА ЧЕ АГРЕСИЯТА ПАРАЖДА АГРЕСИЯ ----МНОГО СЕМЕЙСТВА ВЪЗПИТАВАТ ДЕЦАТА СИ С БОЙ ЗА МЕН НЕ Е ПРАВИЛНО ТОВА ОТ БОЯ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОЗЛОБЯВАТ И СТАВАТ АГРЕСИВНИ И ГЛЕДАТ ДА СИ ВЪРНАТ. ЗА МЕН Е ПРАВИЛНО ГОВОРЕНЕТО И ТО МНОГО....
iletoili
iletoili
форум-фен
форум-фен


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Помогнете ми

Писане by ichi761 Пон 15 Ное 2010, 15:45

Здравей те аз съм нова в сайта и имам проблем с агресивна дъщеря. Тя е на9,5г. и от две седмици имаме отново проблем, станала е страшно агресивна спрямо съучениците си . Като малка имаше проблем с агресията още от яслата, но постепенно с годините заедно с баща и с много приказки го превъзмогнахме от части. Остана и да се заяжда с децата и да ги дразни, но и това правим опит да го овладеем. Знам че причината за това съм аз, прекалено съм строга и тя има страх от мен,разберете че не съм искала така да стане. Чувствам се ужасно, като се сетяколко пъти съм и се карала, имало и случаи да я и напляскам. Аз самата съм бита много като малка, може и от това да е гадното поведение което имам към детето си, макар че това не ме оправдава. Когато съм ядосана тя е отдушника на когото си го изкарвам. Обичам я страшно много и бих дала всичко за нея, и мисля че всеоще не е късно да оправя нещата. Продължаваме да говорим, но виждам че е неуверена да ми сподели. С „ченгел „ и вадя думите и накрая тя си казва всичко. Признавам че на моменти губим връзката между нас. Не искам да загубя дъщеря си. Тя е всичко което имам. Виновна съм, не мога да върна времето назад, но мога да оправя нещата за на пред. Казва, че всички я дразнят. Най-вече има две момиченца внейният клас които я дразнят най-вече. Едното я бутнало при излизана вмеждучасие, а моята хубостница я е ударила два пъти в рамото. Класната и казваче имала моменти в който изпадала като в истерия-вика и плаче. В къщи нямаме проблеми, спорим но никога пред нея.От години не съм я пляскала и отношението ми се промени към нея, осъзнах че ако продължа с лошото си държание няма дапостигна нищо,само ще я отблъсна от себе си. Тя навлиза и в пубертета, има всички признаци за това, но аз си мисля че най-вече вината е у мен. Не знам дали някоя майка ще ме разбере, но Ви моля за помощ. Помогнете на една отчаяна и отвратена от себе си жена да не загуби единственото си дете. Ще понеса всякаква критика, но и това ще ми е малко. Не понасям насилието, изоставянето на деца, пренебрежителното отношение към тях, но аз самата правя част от тези неща.Предваритилно Ви благодаря заотговорите.
ichi761
ichi761
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by Lindzi Пон 15 Ное 2010, 17:09

Здравей,

каквото и критика да се каже, няма смисъл в момента.
Защото сама го осъзнавате, до какво е довело това и от какво се е породило. А вина имат най-вече родителите и тяхното отношение към вас, което е породило омагьосан кръг, от който можете да излезете, чрез ПСИХОЛОГ, който да посещавате и двете, дори и тримата - цялото семейство.
Незнам дали сте се замисляли, но това помага, защото през тази ситуация минаха сестра ми, мъжа й и детето им, който е вече 8ми клас, но това помогна, да останат заедно и да стихне тази ужасна агресия.

Много се надявам, да помислите върху тази възможност.
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty За бебето и агресията

Писане by styyni Вто 28 Дек 2010, 08:00

Агресивността при децата! File3026-300x202
Ролята на родителя е много важна за възпитанието на детето. Поне за началното,
това, с което ще навлезе в света и обществото. Това по какъв начин се
държи, зависи изцяло от майката и бащата. Едно от нещата, които трябва
да се изкоренят и да не се допускат след това, е агресията. Учените и
педиатрите казват, че ако не обръщате внимание на агресията, в
последствие детето може да израсне още по-агресивно и това да доведе до
редица проблеми в бъдеще. Най-агресивни са децата от 18 до 24 месеца
след тяхното раждане. Но истинска проява на агресив­ност може да се
наблюдава и в периода от 9-ия месец чак до четвъртата го­дина. Именно
тогава е особено важна
Възпитателната роля
на родителите, които трябва да пресичат всякакви пориви на гняв и
злост у своите деца. Учените смятат, че по-жестоки и по-цинични стават
децата на тези родители, които сами­те са били агресивни в детството си.
В бъде­ще тези деца по-чес­то стават наркомани или алкохолици.
Любопитен факт е, че жените, които пушат по време на своята бремен­ност,
имат по-голям вероятност да родят агресивно дете.
Мама и тати се карат
Децата стават зли и поради со­циални причини. Пик на детската агресия
се регистрира в семействата с ниски доходи и лоши взаимоотноше­ния
между родителите. Ако детето се е родило недоносено или неговата майка е
имала антисоциални прояви в детските си години, съществува по-голям
риск детето да бъде жестоко.
Резултатите от най-новите из­следвания доказват, че агресивното и
жестоко поведение на хората и животните е свързано с ниското съдържание
на серотонин в мозъка, а именно това е веществото, което кон­тролира и
апетита, съня, настроението и емоции­те на човека. Агресията е реакция
на срив на някаква дейност, планове, ограничения, забрани или неочаквани
трудности. Най-склонни към агресия­та са малките деца, чиято нервна
система все още се формира.
Плачът на новороденото е първият сигнал
Признаците на тази жестокост могат да се открият много лесно.
Първоначално тя се изразява в сил­ния плач. На по-късна възраст
агре­сията е форма на протест на де­тето в отговор на поведението на
родителите. На децата, които ма­нипулират родителите си с викове и плач,
не трябва да се отстъпва. В противен случай това ще им стане навик. Но
на детето не трябва и да се вика, защото това ще предизви­ка нова вълна
на агресия.
styyni
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Върнете се в началото Go down

Агресивността при децата! Empty Re: Агресивността при децата!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите