Да се научим да отказваме

Go down

Да се научим да отказваме Empty Да се научим да отказваме

Писане by Dani on Сря 08 Окт 2008, 22:12

Да се научим да отказваме

Колко пъти сте вършили нещо, защото не искате да откажете на човека, който ви
е помолил? Колко пъти приемате покани или посрещате гости, когато не ви
е до това?
А колко пъти ви се случва да помагате на хора, които едва ли биха ви отвърнали така самоотвержено на жестовете?

Има хора, които просто не умеят да отказват. Или малко по-добре – все още
не са се научили. Според някои психолози неумението да каже „не“ на
хората и винаги да им угажда се дължи на неосъзнати комплекси и страх
на индивида да не бъда отхвърлен и да загуби благоволението на
околните. При други хора обаче може да се дължи на по-голяма доза
доброта или наивност, характерни за по-младите.

Да се научим да отказваме 8461_0
Да помагаме на близките си е едно от най-важните и стойностни неща, които
може да правим през живота си. Това ни носи удовлетворение от самите
себе си и кара хората да ни имат доверие и да ни уважават. Всичко е
перфектно до момента, в който това ни носи удоволствие и не пречи на
собствените ни планове. Когато се случва така да сме отзивчиви
и да помагаме, просто защото не може да кажем „не“, тогава хубавото
качество се превръща в проблем за нас самите.
Има хора, които
дори са склонни да пренебрегнат собствените си планове и намерения, за
да угодят на близките си, които в повечето случаи дори не узнават, че
услугата, която им се върши, се превръща в проблем за въпросния човек.

Какво трябва да направим, ако сме от хората, които не умеят да отказват?
Преди всичко трябва да погледнем собствените си желания и да си зададем
въпроса – какво искам в тази ситуация?
За колкото и
дребни неща да става въпрос, когато правим компромис със себе си,
трябва да е за някого, на когото истински държим, защото иначе е
неоснователно.
Ако се замислите, много често, когато
правим компромис със себе си и помагаме на някого, не става дума за
нещо крайно важно, а е въпрос човекът отсреща да положи малко повече
усилия, за да се справи сам с въпросния проблем.

Така например, не е нужно вие да се разкарвате до любимия магазин на
приятелката ви, за да й купите гривната, която толкова много си е
харесала. Да, магазинът е във вашия квартал, но на няколко спирки
разстояние, а и в момента сте толкова заети, че не може да си губите
цял час за тази услуга, която на нея ще и отнеме два часа. Все пак
гривната е за нея и тя може да си организира плановете така, че сама да
си я купи, когато й е удобно.

Ето и друг пример: на друга ваша приятелка йДа се научим да отказваме 8461_1
е скучно, чувства се потисната и иска да се видите и да поговорите. Вие
обаче точно в момента имате други ангажименти, които са свързани със
срокове и с ваши лични отговорности. Опитвате се да откажете, но
насреща получавате остра реплика, която ви квалифицира, като
„неангажирана“ с нейните проблеми и, че не проявявате достатъчно
разбирани към любовните й мъки и депресивното й състояние. В такъв
момент си задайте въпроса: „А тя проявява ли разбиране към моите
ангажименти?“ И се замислете, ако вие бяхте на нейно място, щяхте ли да
правите подобни фасони.

Много често, хората, които не умеят да отказват, си изграждат имиджа на вечно разбиращите и отзивчивите. Те „научават“ околните да гледат на тях като на тези, които винаги може да бъдат помолени за услуга и никога няма да откажат. Позволите ли си обаче да кажете „не, не мога“, тогава ви обвиняват и ви отправят упреци.
Неодобрението и укорът на близките, ви кара да се чувствате зле и да
изпитвате чувство на вина, въпреки че осъзнавате, че не сте извършили
нещо нередно. Ако се огледате, ще видите как много от вашите приятели и
познати, изобщо не са измъчвани от подобни терзания и си живеят много
по-добре и спокойно. На тях дори никой не им търси сметка, че не са
дошли на някоя среща, рядко ги молят и за „по-нахални“ услуги. Това не
означава, че ги обичат по-малко или че приятелите им не държат
достатъчно на тях. А просто, че проявяват повече самостоятелност и
околните имат респект към личното им пространство.

Имайте смелостта да отказвате молби за услуги и компромиси, когато не желаете
да го правите. Ако я нямате, придобийте я! Бъдете себе си! Не живейте
за мнението на хората и не се опитвайте да сте им угодни. За съжаление,
рядко тези жестове се отплащат от същите хора.


Няма нищо лошо да помагате, да правите услуги и жертви, но внимателно подбирайте хората, които го заслужават. Запомнете, че близки и приятелите, които ви обичат, не държат на вас, защото им правите услуги. Направете си експеримент
– спрете да сте добрите момичета и за известно време отказвайте
всякакви услуги, които считате за чист каприз от страна на околните.
Хората, които не променят отношението си към вас след това, са тези,
които истински държат на отношенията ви. Останалите са си
най-обикновени използвачи!

Повече достойнство и собствено мнение, за да сме доволни и да ни обичат истински.
Запомнете, че умерената доза егоизъм не никак лошо нещо! Дори е здравословна и води към успех!

8.10.2008/Деси Великова

http://zdrave.rozali.com/psihologia-zdrave/p8831.html

_________________
Да се научим да отказваме Doddds10
Да се научим да отказваме __1117486800_49462_5_1_1_3_2_2_1
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Да се научим да отказваме Empty Re: Да се научим да отказваме

Писане by mamazavinagi on Пон 13 Окт 2008, 15:07

Аз определено съм от тези дето не могат да отказват. Ами, ко да направя
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Да се научим да отказваме Empty Re: Да се научим да отказваме

Писане by cveti555 on Пон 13 Окт 2008, 15:12

Аз пък с годините се научих да казвам НЕ . Иначе ме правеха на пълен глупак Ами, ко да направя И въпреки всичко,за да бъда честна докрай, ще кажа че има някой и друг на когото не мога да отказвам Усмивка
cveti555
cveti555
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Да се научим да отказваме Empty "Не" на вината, когато отказваме

Писане by mamazavinagi on Нед 26 Окт 2008, 12:05

Имаме позиция по даден въпрос и знаем, че е редно да я
отстояваме. Само че, като попаднем в ситуация, в която трябва да
откажем нещо на някого, не се чувстваме съвсем комфортно.




Защо изпитваме вина при отказ?

Чувството на дискомфорт, когато отказваме, идва заради
подсъзнателната ни тревога, че няма да удовлетворим очакванията на
другите, те няма да ни дадат своето одобрение и ще бъдем изолирани. А
липсата на одобрение активира дълбоко скритото чувство за малоценност.
Това се подсилва от социалния фактор или от възпитанието, тъй като от
малки децата биват приучвани да се държат добре, да не отказват помощ,
да са вежливи. Малко или повече процесът на социализиране или навлизане
в обществото и намиране на място в него е базиран на лицемерието. Още в
детската градина малкият човек разбира, че е по-лесно да кажеш нещо
хубаво, което не мислиш, за да спечелиш вниманието на околните, вместо
да бъдеш искрен. Детето вижда и в семейството, че ако бъде мило и
добро, има по-голяма вероятност да получи от родителите си това, което
желае.



Лоши ли сме, защото отказваме?

Отказването е вид уважение към себе си, открито заявяване на
собствената позиция. Съгласие с другите заради самото съгласие в много
случаи ни вреди. От една страна, вътрешно негодуваме и се презираме, че
правим нещо, което не ни допада. От друга, не печелим нищо, защото
другите приемат жеста ни за даденост и не се интересуват колко точно ни
коства това решение. Така или иначе винаги идва моментът, в който
трябва или да приемем, или да откажем. Разтягането във времето не ни
носи никаква практическа полза, само увеличава страховете ни.



Как да преодолеем вината и да свикнем да казваме „не"?

За да се научим да отказваме, без да се притесняваме, се изисква
пренастройка на цялостния ни начин на мислене. Това е дълъг процес,
който се развива във времето на малки стъпки. Изходното положение е в
създаването на положителната формулировка „Трябва да бъда верен преди
всичко на себе си и на своите виждания". После идва ред на осмисляне на
резултатите от евентуалния ни отказ в посока какво реално може да
изгубим, ако кажем „не". Интересно е, че когато човек си даде сметка и
рационализира страха си, осъзнава, че всъщност няма от какво толкова да
се бои. За да се справим с емоциите, трябва да се опитаме да ги
осмислим. И всеки ще се убеди, че това никак не е трудно...



За да свикнем да даваме отказ, понякога най-лесният начин е да си
изградим план с приоритети - с какво може да правим компромиси и къде е
границата. Ако мислено си представим една червена черта, при следващата
молба, която ни създава дискомфорт, може лесно да преценим дали да я
сложим вляво от чертата като неизпълнима или вдясно като такава, за
която можем да направим компромис. Визуализирането на чертата помага да
се извади тревожността навън и да се обективира, за да се вземе
по-лесно решение, което е свързано с емоциите.



Как нашето „не" да не наранява и обижда?

Що се отнася до чуждото достойнство, важна е единствено формата. Не
трябва да се притесняваме, че ще унижим някого, отказвайки му нещо. В
крайна сметка, това не означава отхвърляне на личността на другия, а
просто отказ на конкретно негово искане. Нещата са в съвсем различни
плоскости и затова са важни конкретните думи, формулиращи отказа. Как
да станем по-умели в отказите, които се налага да правим? В интерес на
истината „трикът" тук се крие единствено в практиката, в първите
няколко „отказа". Това е добре да бъдат ситуации, които не ни създават
напрежение. Например с невинен „отказ" да отговорим на въпросите на
продавачката „Искате ли да пробвате тази рокля?" или „Харесахте ли си
нещо?". Обикновено не забелязваме такива дребни неща, разбира се, но
нашето „не" подсъзнателно се приема по еднакъв начин, без значение как
ние субективно му придаваме конкретна стойност. Всеки наш отказ в
процеса на трениране трябва да се възнаграждава с едно голямо „браво",
което си казваме.

www.chudesa.net
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Да се научим да отказваме Empty Re: Да се научим да отказваме

Писане by АНИТООО on Вто 25 Ное 2008, 02:20

И аз съм от тези,които вечно се раздават,вечно готови да изслушат и да помогнат,но ше ви дам един пример:Преди почти два месеца моето момче замина на рейс.Това ни е първата раздяла и аз се чувствах ужасно,изпаднах в страхотна депресия Плаче ми се И знаета ли,от многобройните ми приятели,на пръсти се броят тези,които бяха и са до мен в този кошмар
АНИТООО
АНИТООО
любител
любител


Върнете се в началото Go down

Да се научим да отказваме Empty Re: Да се научим да отказваме

Писане by techii76 on Съб 03 Окт 2009, 23:00

Аз съм от хората който не могат да отказват . Но не се чуствам зле от това и не смятъм да се променям . Чуствам се обичана Да се научим да отказваме 84556 заради това
techii76
techii76
любител
любител


Върнете се в началото Go down

Да се научим да отказваме Empty Re: Да се научим да отказваме

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите