Тийнейджър-най-опасната възраст!

Може би изглежда неловко да санкционираме подрастващите ни син или
дъщеря, когато не слушат, но всъщност това е полезно за тях. За да им
покажем, че в реалния живот всяко тяхно действие има последствия.

Формулирайте ясно забраните
Тийнейджърът винаги проверява докъде може да си позволи да наруши
изискванията ни. Например, казано му е да си дойде в 22 ч, а той се
връща в 23 ч. Ако не реагирате на това, следващият път ще се прибере в
24 ч. Младежът/девойката има нужда от ясно формулирани забрани и трябва
да знае, че ако не се съобразява с тях, ище има последствия. Всъщоност,
когато наказанието е справедливо, подрастващият изпитва облекчение. Той
е по-скоро разочарован, ако извършената от него глупост не бъде
съответно отбелязана, защото това означава безразличие.
Как да постъпите, когато се провини
Разбира се, не можете да го наказвате като малкото дете, като го
лишаватте от десерт или го пошляпвате. Ето какво съветват психолозите:
Не отправяйте лъжливи заплахи
Ако сте казали, че ще има санкция, трябва да я изпълните. За младежа
или девойката няма нищо по-лошо от родител, който не държи на думата си
и никога не осъществява заканите си. В такъв случай рискувате да
загубите доверието на вашия тийнейджър.
Обсъдете заедно наказанието
Поговорете с провинилия се подрастващ. Може да го попитате: "Според теб
какво ти се полага за това, което направи?" С изненада ще установите,
че тийнейджърът е много строг към себе си. Той наистина се нуждае от
съдействие, с което да изкупи грешката си.
Не го наказвайте, когато сте гневни
Излишно е да крещите на тийнейджъра, че няма да хходи на море през
лятото или че му спирате джобните пари чак до пълнолетието. Това не е
сериозно и най-вероятно няма да го направите. Другтият погрешен подход
е да проявите инат, като настоявате за една несъразмерна с провинението
санкция. Така постъпвате обикновено когато сте гневни от неговата
постъпка и трудно се контролирате. Затова изчакайте да се успокоите и
тогава преценете как да постъпите.
Искайте от него да поправи грешката си
Ако синът ви е повредил оградата, като се е блъснал в нея с колелото,
накарайте го да я поправи. Дори и провинението му да не е свързано с
разрушаване на вещ от семейното имущество, е добре да го компенсира с
полезно дело. Това може да е подстригване на тревата в градината на
вилата, пребоядисване на гаража и т.н.
Не налагайте двойна санкция
Той е направил своята беля, а вие му спирате джобните пари, забранявате
гледането на телевизия, заключвате велосипеда...Не е ли много за едно
провинение? Санкцията трябва да е пропорционална на допуснатата грешка.
В противен случай рискувате да не намерите с какво да го накажете за
някоя наистина голяма беля.
Важното е да не го унижите
Ако започнете да разказвате на всички какво е направил вашият
наследник, това ще го накара да се почувства засрамен. Още по-неприятно
е да му се подигравате, което само ще го нарани. Не е необходимо също
така да напомняте два месеца по-късно на тийнейджъра, че след като се е
провинил, не заслужава маратонките, които сте му купили. Санкцията е
нужна именно, за да се приключи случаят. Защото чрез нея той поправя
резултата от своето неправилно действие, докато унижаването излишно
засяга личността.

Източник!

Мили родители, ако чуете тези думи, просто погледнете в речника, за да не останат неразбрани децата !
хранилка - да направиш на някого "хранилка" е да говориш
за него неприятни неща. "Храниш го", като изразяваш лошото си отношение
към него, псуваш.

вчасявай се - влизай в час, оправяй се

плесен - родители

ванилен - скучен, отечителен

утеха - хубаво прекарване на купон, "страхотна утеха беше вчера"!

балатум - така ромските тинейджъри наричат дансинга

да се направиш на пастет/куче - да се напиеш, ама много

джиджан - готин

дупе - не точно ***ар, а човек със самочувствие

***е - умалителна форма на ***ар

емо - идва от английското emotional(емоционален).
Нарицателно за тинейджъри, които са дълбоко вглъбени в себе си и много
чувствителни, нещо като новите хипита. Отличителни белелзи -
асиметрична прическа,изправена коса и бретон, който закрива погледа,
дрехи с ярки цветове и тъжна музика, която слуша.

намилам - бърборя,дърдоря,мрънкам,бръщолевя пълни глупости (отнася се основно за родители) :)

намазан - надрусан, дрогиран

пари като вестници - замогнал си се, адекватно на предишното "пари като шума"

пейка-парти - събиране на група тийнейджъри(по думите им:
"колкото повече,толкова по-добре") на открито. Събитието е придружено
от не малки количества бира и чипс. Музикалният фон зависи от
плейлистите в мобилните телефони на присъстващите.

сми - в смисъл

спокс - спокойно

цепи мрака/кърти мивки/чупи плочки - нещо много яко

яко - универсална дума за готино, хубаво,супер и др.

шмиргел - смотано, най-често е описателно за задръстени момчета, ръб

Bug me! - В добър или по-точно желан смисъл "побъркай ме", "Накарай ме да полудея"

Hard - може да се използва за всичко, за да го степенува в по-висша форма, повече от по- и най-...

home-party - купон в битови условия, често с ракия, салата и чалга.

Източник!

"Битките" с дете в пубертета не са никак лесна работа...
Нека погледнем истината в очите - възпитанието на тийнейджър е
разходка по минно поле. Младите хора в тази особена възраст често менят
настроенията си, стресирани са и се изнервят заради най-незначителни
неща.
Родителите обаче не трябва да се отчайват и да се предават, защото децата наистина
се нуждаят от напътствията на мама и татко, макар да не демонстрират
това открито. Ето защо висшата цел на родителите е да се научат да водят
"битките" с подрастващото си дете. Американски експерти предлагат
няколко съвета в тази насока.
1. Дефинирайте ценностите си
За да възпитате добре детето си, първо трябва да дефинирате
ценностите, към които искате да го научите да се придържа. И с това не
бива да правите никакви компромиси. Обяснете на тийнейджъра си кои са
наистина важните неща в живота. Имайте предвид, че за да опазите морала
на детето си, трябва постоянно да говорите с него за това, като му
обяснявате най-подробно защо държите да спазва определени норми на
поведение.
2. Накарайте тийнейджъра да спазва вечерен час
Предимствата на това ограничение са следните:
- Приятелите не винаги са най-добрите съветници и могат да накарат
детето ви да се съобразява повече с тях, отколкото с вас. Позволете на
младежа да ви използва като оправдание за прибирането си в определен
час, като казва, че ще бъде наказан/а, ако не се върне у дома навреме.
-Тийнейджърите се нуждаят от здрав сън. Ако стоят будни до прекалено късно, това ще се
отрази на физическото им състояние през следващия ден, съответно и на
учението им. Намерете начин да ги убедите, че повечето часове сън са
полезни за здравето и успеха им в училище.
Добре е първоначално да не позволявате на детето да се размотава
навън до по-късно от 22.00 часа. Постепенно удължавайте времето за срещи
с приятели, но само, ако подрастващият докаже, че може да бъде
отговорен за себе си.
Определянето на вечерния час трябва да се свързва със спазването на две основни условия:
1. Детето трябва да ви казва къде и с кого излиза.
2. Трябва да държите да ви се обажда, когато се прибира. Прегръдката и
целувката за "добър вечер" могат да ви бъдат от полза - най-малкото ще
разберете по дъха му дали е употребил/а алкохол или е пушил/а цигари.
3. Не определяйте стила на обличане на детето си
Тийнейджърите имат нужда от собствена идентичност. Това е важна част
от съзряването. Кажете им директно какво в никакъв случай не бихте
приели относно облеклото и прическата им, без обаче да използвате изрази
като "Това ще наруши репутацията ти".
4. Уважавайте правото на лично пространство на детето (до определена степен)
Имайте предвид, че както вие самите не сте склонни да споделяте
всичко, свързано с личния ви живот, така и вашият тийнейджър иска да има
своите малки тайни. Покажете недвузмислено, че не искате да навлизате в
личното му пространство. Не се опитвайте да четете личния му дневник и
не ровете из шкафовете с личните му вещи. Пристъпвайте тези правила на
поведение, само ако имате сериозна причина да се тревожите за нещо (че
употребява наркотици, занимава се с незаконни дейности или мисли за
самоубийство).
Имате повод да се съмнявате, че тийнейджърът е кривнал от правия път,
ако внезапно стане прекалено потаен или агресивен. Каквито и
"предохранителни" мерки да предприемете обаче, направете го дискретно.
Ако младежът разбере, че ще претърсвали стаята му, резултатът може да
бъде катастрофален - скъсвне на връзката родител - дете.
5. Научете се да казвате "НЕ!"
Поддържайте жива комуникацията с детето си, но в никакъв случай не се
съгласявайте с всико, което казва и не му давайте всичко, което поиска
от вас. Множество проучвания са доказали, че хората със силно изразена
идентичност, самочувствие и самоувереност са отгледани от по-строги
родители. Затова - опознайте приятелите на детето си, накарайте го да се
придържа към определени ценности и се научете да казвате "НЕ!".

Източник!

Тийнейджърите обикновено се сърдят, когато родителите навлизат в личното им пространство или ги критикуват прекалено често.
Чудите се какво точно се върти в главата на детето ви, когато влезе в пубертета?
Трудно е да се даде категоричен и общовалиден отговор на този въпрос.
Всеки индивид е различен и единственото, което можете да направите като
родители е да се опитате да разберете вашия тийнейджър и да гледате
сериозно на терзанията му, колкото и абсурдни да ви се струват.
Ето няколко съвета в тази насока, които ще ви бъдат от полза:
1. Тийнейджърът се нуждае от лично пространство
Подрастващите мразят да бъдат непрекъснато следени от контролирани от
родителите си. Постарайте се да осигурите на детето си кътче, което да е
само за негово ползване и в никакъв случай не се домогвайте дотам.
Подобни действия са позволени, само ако се съмнявате, че детето ви лъже
или крие нещо сериозно.
2. Понякога тийнейджърът има нужда просто да го изслушате
Разговаряйте с подрастващия, но не му налагайте своето мнение, нито
му четете „лекции”. Задавайте отворени въпроси. Не давайте съвети, които
звучат натрапчиво.
3. Тийнейджърът вероятно вече има връзка
Колкото и да не ви иска да повярвате, подрастващите на 14-15-годишна
възраст започват да излизат с представители на противоположния пол.
Отнасяйте се към този факт с разбиране, за да не подтиквате детето си да
крие връзката си от вас. По-добре му разрешавайте да се среща с
избраника/избраницата си, било то насаме или в компания, отколкото да
го/я принуждавате да лъже, за да може да излиза.
4. Тийнейджърът не може да е отличник по всички предмети
Много подрастващи крият от родителите си ниските си оценки от страх
да не отнесат някое сериозно наказание или да чуят критични реплики от
сорта на „Представянето ти ни разочарова”. Понякога една слаба оценка
означава само това: една слаба оценка! Има моменти, в които детето
просто не желае или не може да се подготви обре по даден предмет.
Приемете този факт!
5. Тийнейджърът не иска да говори с вас за секс
Подрастващите се притесняват да говорят с родителите си за секс.
Обикновено те признават, че са се целували с момче/момиче, но си
спестяват цялата истина за интимните си взаимоотношения. Майките и
татковците трябва да проявяват разбиране и в тази насока и да не
притискат юношата да разкрива пикантните детайли от връзката си.

Източник!

Колкото и разсеян да изглежда, тийнейджърът обръща внимание на вашето отношение към него.
Пубертетът е трудна възраст не само за порастващите деца, но и за
техните родители. През тези години възникват много въпроси, на които е
трудно да се даде отговор. Вече ви дадохме няколко полезни съвета
за това как да се държите с вашия тийнейджър, така че хем да сте
информирани за нещата, които го вълнуват, хем да не навлизате в личното
му пространство.
Ето още пет стъпки към постигане на така желаното разбирателство с тийнеджъра:
1. Тийнейджърът мрази да толерирате по-малките му братя и сестри
Родителите често оправдават лошото държание на по-малките си деца и
държат отговорни за постъпките им само по-порасналите. За
момчето/момичето в пубертета обаче е важно да има справедливост и дори
най-младите членове на семейството да си получават „заслуженото”. Освен
това децата ви ще ви уважават повече, ако се държите с тях като по
абсолютно еднакъв начин.
2. Не се карайте на тийнейджъра, когато е разстроен
Подрастващите се натъжават, когато родителите им вдигат скандали
точно в моментите, в които те се чувстват най-отчаяни. Ако детето ви не е
изпълнило някоя от задачите си за ден, първо опитайте да разберете
защото се е случило така. Може би дъщеря ви е забравила да пусне
пералнята, защото е имало проблеми в училище или се е скарала с приятеля
си…
3. Тийнейджърът лъже, за да прикрие неща, за които ще му крещите
Ако синът ви изпие няколко питиета с приятели и не е в състояние да
шофира собствената си кола, направете така, че той да може да ви звънне
спокойно и да ви помоли за помощ. Оставете мъмренето за следващата
сутрин и просто му подайте ръка в момент на нужда. В противен случай,
при евентуална следваща подобна сбирка, той просто ще предпочете да
скрие истината от вас и ще се качи пиян зад волана.
4. Тийнейджърът мрази да определяте държанието му, като се оправдавате с възрастта му
Колко пъти сте казвали на детето си: „Вече си на 17, дръж се като
зрял човек” или пък „Все още не си достатъчно голям/а, за да направиш
това. Едва на 17си”? Вместо да стигате до крайности, просто определете
правила, които тийнейджърът е длъжен да спазва, независимо от възрастта
си.
5. Тийнейджърът иска да му вярвате!
„Родителите ми не ми вярват” – ето така звучи най-големият страх на
всеки младеж. Често, повлияни от слухове или общоприети „истини”,
родителите решават, че детето им взима наркотици или пие алкохол в
промишлени количества. Картинката става още „по-ясно”, ако се намери
някой „услужлив” съсед или познат, който да потвърди, че е „видял”
момчето/момичето ви да се прибира залитайки, например. Водени от
желанието да предпазят децата си, родителите обикновено избират да
вярват на собствените си убеждения или мнението на околните и дори не
искат да чуят какво има да им каже тийнейджърът по даден въпрос.
Ако обаче постоянно обвинявате детето си неправомерно, в един момент
то ще реши да свърши някоя глупост просто ей така – от яд. Затова –
изслушвайте и вярвайте на децата си, докато не се появи сериозна причина
за съмнение.

Източник!

Колкото и връзката с вашия тийнейджър да изглежда като невъзможна мисия, все пак има начини тя да се подобри.
„Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми“.
Когато хората ви казват това, докато търчите след малкия си син или
дъщеря, най-вероятно с иронично изражение си мислите, че не знаят какво
говорят. Но когато малкото ви дете се превърне в тийнейджър, вече ви става кристално ясно какво са имали предвид околните, когато са ви казвали, че големите деца носят големи проблеми.
Годините между 13 и 19 не се тежки само за тийнейджърите, но и за
техните родители. Все пак те са тези, на които се налага всеки ден да се
сблъскват с екстремните емоции, бунтовническия дух и поведението тип „нямате представа за какво става въпрос, само аз знам какво е най-добро за мен”.
Комуникацията родител-тийнейджър често се свежда само до кавги, които
обикновено завършват с блъскане на вратите. Но колкото и връзката с
вашето дете да изгледа като невъзможна мисия, все пак има начини тя да се подобри.
Първото нещо, което родителите трябва да направят е да се опитат да проникнат в главата на своя тийнейджър и да открият
колкото се може повече неща за детето си, които то никога няма да каже
на глас. В края на краищата и вие някога сте били на неговите години,
така че имате добра основа, от която да започнете.
Ето и кои са нещата, които най-вероятно се случват в живота на вашия тийнейджър, но той никога няма да ви ги каже:

• „Не съм толкова примерен ученик“
  Голяма рядкост е да срещнеш дете, което да не е скрило поне една оценка
  или инцидент в училище от родителите си. Така че е много възможно и
  вашето да не е съвършеният ученик.
  Ако става въпрос за няколко по-ниски оценки, не е нужно да се
  тревожите. Но няма да е зле от време на време да се заинтересувате
  повече от успеха му, за да не изпаднете в ситуацията да останете
  шокирани, когато разберете, че положението е доста по-сериозно.
  
• „Искам повече лично пространство“
  Тийнейджърите искат да прекарват голяма част от времето си сами,
  особено когато са у дома. Когато детето ви се затвори в стаята си,
  не влизайте без да почукате и не му досаждайте с реплики като „Цял ден си тук, излез за малко, за да те видим”.
  Оставете му неговото лично пространство и време. Никога не пипайте
  личните му вещи, които са поставени на бюрото или в шкафчето му.
  Освен ако не се съмнявате, че крие нещо много сериозно, никога не трябва да се ровите в неговите неща, защото ако разбере, че го правите, със сигурност ще избухне война.
  
• „Любопитен съм за някои неща, свързани с
  противоположния пол и искам да знам нещо повече за секса, но ми е
  трудно да говоря за любовния ми живот с теб“
  Когато хормоните на вашия тийнейджър започнат да бушуват, той или тя със сигурност ще започне да се интересува повече от секса.
  В такива моменти се помъчете да инициирате разговори на тази тема,
  за да го образовате, но не принуждавайте детето да ви разказва за
  неговия любовен живот. Информирайте го за болестите, които се
  пренасят по полов път и за предпазните средства,
  но не очаквайте да ви каже дали планира да изгуби скоро
  девствеността си. Можете и да използвате истории за чужди
  преживявания, за да го съветвате, като например „Когато моята приятелка от детството ходеше с Х, й се случи...”.
  
• „Понякога лъжа само и само да не слушам твоите лекции“
  „Чии се цигарите в чантата ти?“, „Пил/а ли си тази вечер?“, „Кога се прибра вчера?“.
  Голяма е вероятността да получите неверни отговори на всички тези
  въпроси. Защо? Защото вашият тийнейджър не иска още веднъж да слуша
  за вредата от цигарите, колко е лошо да се пие на тази възраст или
  как не спазва правилата ви за вечерното излизане.
  
• „Мразя, когато използваш годините ми в твоя полза“
  Много родители използват годините на детето си като коз в споровете и разправиите. Един ден употребяват реплики като „Вече си на 16 години, престани да се държиш като дете“, а на следващия казват „Само на 16 си, не си достатъчно голям/а, за да правиш това“. Такива изказвания разочароват и изнервят детето ви.
  
• „Покрай строгите забележки, искам да чувам и похвали, когато постъпя правилно“
  Тийнейджърите обикновено имат ниско самочувствие
  и най-много от всички имат нужда да получават комплименти и похвали.
  Затова не бъдете само строг родител, който винаги има подготвена нова
  лекция. Бъдете родител, който знае как да похвали детето си, а не
  само да го критикува. Тийнейджърът ще се
  съобрази със забележките ви, но само ако освен тях получава и
  положителни оценки, а защо не и прегръдки.
  

Източник!

Проявявайте разбиране към децата си. Във всяка една възраст те имат нужда от вас.
Годините, в които малкото ни детенце се превръща във възрастен, са
съпроводени от различни катаклизми. Някои от тях са особено тревожни и
водят до бунтове и... депресии.
Ние, обаче, като родители трябва да проявим разбиране и да изчакаме търпеливо (но не и безучастно) този етап да премине.
Причините за депресията на тийнейджъра може да се дължат на много неща: проблеми със съученици в училище, неприемане в дадена среда, в която той/тя иска да се включи, неяснота и несигурност относно
мястото му/й в света (кандидатстване, матури и прочее)... но се
утежнява значително при наличие на неразбиране и липса на подкрепа от
страна на най-близките му. Тоест – от вас.
Темата е дълга (и доста сериозна), но ние решихме да ви дадем 4-те най-важни съвета за това как да помогнете на детето си да мине по-леко през този труден период:
1. Никога и при никакви обстоятелства не казвайте на дете или тийнейджър, че раждането му е било непланирано или нежелано.
Това е изключително тежък факт, с който един подрастващ дълго ще се
бори да приеме и в уязвимата възраст, в която е, може да го травмира и
занапред. Дори и на вас да ви се струва не толкова важно или сериозно
(нали сега сте родител и това, разбира се, ви радва), за детето ви
нещата стоят по различен начин. За него е важно да знае, че появата му
на света не е било просто неприятно стечение на обстоятелствата или грешка. Дори и така да се е случило - спестете му този факт. В крайна сметка се е оказало най-хубавата грешка в живота ви, нали така?
2. Бъдете бдителни относно това с
какви хора общува детето ви. Ако то е в депресия, това много вероятно
има общо със средата, в която се движи. Канете другарчетата му вкъщи, но
ако младежът се чувства засрамен от твърде приятелското ви отношение,
потърсете друг начин да научите повече за обкръжението му. Говорете с
него винаги спокойно и с разбиране, нека знае, че няма да го съдите или ще омаловажите проблемите му. Съветвайте го, без да му се налагате или тросвате, давайте
му шанс да взима сам/а решенията си, дори и да знаете, че ще сгреши.
Можете самите вие леко и тактично да го насочите към личности, с които
има общи интереси и които да му помагат да избира по-перспективна посока
за живота си. Дори и да са по-големи от него.
3. Ако депресията продължава твърде дълго, обърнете се към психотерапевт.
За съжаление тази практика по нашите ширини не е толкова
разпространена, колкото на запад, но ако имате възможност, не се
колебайте. Специализираната помощ в ранна възраст може да бъде много
благотворна за бъдещето му изобщо. Ако нямате възможност за подобен
разход, то тогава се стремете да бъдете винаги насреща за разговори (вж т.2).
4. Наблюдавайте детето си за типичните признаци на депресията:
изолация, проблеми със съня, липса на удоволствие при обикновено любими
занимания и ако забележите нещо нередно, поговорете с него – попитайте
го какво не е наред, има ли нещо, което го тревожи и прочее. Ако не
желае да говори, старайте се да го зарадвате или разсейвате – говорете
му за интересни за него неща, заведете го на спорт, който обича, на
концерт или на театър, купете му нещо, което силно е желало… възможностите са много и зависят изцяло от личните интереси на вашия тийнейджър.
Помнете, че за едно дете, колкото и голямо да си мисли, че е, е изключително важно да знае, че има подкрепата ви,
независимо от това какви грешки прави или е на път да направи. Така че
дори и да смятате, че проблемите му са незначителни от позицията на
вашия собствен опит, не го отблъсквайте с подобни
констатации. Тревогите за всяка възраст са различни, но оказват не
по-малко неблагоприятно въздействие върху човека, който ги изживява.
Бъдете до него.

Източник!

Как да спечелим тийнейджърите?
"Юношеството е като гравитацията - много по-лесно се работи с него, отколкото срещу него."
Майчинството винаги е било време на радост и смях. Малките деца са
забавни, те правят мили неща и са сладки. Прелестно време. И тогава… те
стават ученици, а след кратко се превръщат в - ТИЙНЕЙДЖЪРИ! (тук е
мястото на един облещен, ужасен, скубещ косите си емотикон)!
Това е времето, когато трябва сериозно да развиете чувството си за хумор,
иначе ще полудеете. Всеки тийнейджър се е научил как да дразни
родителите си до лудост.
Да имате дете-тийнейджър
(по-специално момиче) е нещо, като да имате цяло домочадие момичета, но
да ги виждате една по една. Всеки път, когато се обърнете, не сте
сигурни коя ще бъде там: вашата малка принцеса, която все още иска да се
гушка и ви позволява да й режете ноктите или ултра независимата "жена",
която използва черното за всичко (лак за нокти, облекло, сенки за очи,
червило).
Пубертетът е много важен момент от живота им. Тяхното самочувствие е
много крехко. Развийте чувството си за хумор, за да облекчите своя и
живота на тийновете си.
Те виждат всичко в черно и бяло. За тях съществува едно от двете -
ВЕЛИКО или УЖАСНО. Реалността никога не е черно или бяло и ако можете да
използвате чувството си за хумор, за да намалите стреса, това ще е от
помощ за двете страни.
Когато юношеството се разглежда като процес,
а не като заплаха, ние сме свободни да обмисляме как да работим с него,
а не срещу него.
Понякога хуморът е единственият начин да спечелите тийнейджърите си.
Намерете забавен филм и го гледайте заедно - на дивана, в една и съща
стая. Гледайте заедно смешни клипове, шегувайте се.
Бъдете себе си.
Ако бъдете истински и искрени и не се вземате прекалено насериозно, ще
извървите дългия път към изграждането на пълноценно разбирателство с
тийнейджърите си.
Нека си го кажем, те могат да бъдат борбени, нелогични, взискателни,
неразумни и леко погълнати в себе си. Няма нужда да ги обвиняваме. И ние
сме били такива на тази възраст.
Не е необходимо да приемате лошото им настроение и отношението знам-го-това толкова сериозно.
Винаги, когато ви дойде отвътре да изнесете лекция, спрете, поемете
дълбоко въздух, кажете му нещо закачливо или му разкажете някой анекдот и
превърнете напрегнатата дискусия в лесен разговор