Текстове на детски стихчета по азбучен ред

Ани
Аз съм внучката на баба
и ми викат Ани.
Казват, че съм много слаба,
всеки иска да ме храни.

Мама ми приготвя чая,
баба дава ми колбас.
Татко иска да призная,
че съм още гладна аз.

Вечно с грижи ме обсаждат,
Не разбират, че досаждат.
Устни стискам, не рева,
но боли ме пак глава.

Аз не искам зарад тях
да се тъпча, като мях,
че на слон да заприличам,
ако във игра не тичам!


Бебе
То ни е беличко, то ние е сладко,
то се усмихва на мен и на батко,
само защо нито дума не знае,
та да се чудя и да се мая,
като заплаче, като записка,
точно какво ли, горкичкото, иска.


Баба Марта бързала
Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.


Баба Яга със метлата
пак се скрила зад вратата.
Бабо Яго, там не стой,
че ще има страшен бой!


Бабо Мравки где така?
- Бабо Мравке где така?
- Тичам Щурчо за храна.
- А ти, где със таз гадулка?
- Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!


Бебе
Имаме бебенце - наша
сестричка,
мамина мила, добра дъщеричка!
С тънко вратленце, с чипо носленце.
Рита с крачета, шари с очички.
То е на месец и няколко дни.
То е повито сега в пелени.
Има си шапчица - люляков цвят.
Няма по-хубаво в целия свят.


Буба лази, лази,
бебчето се пази.
По тревичка, по листенце,
по ръчичка, по краченце
и по гушка и брадичка
чак до бебчова главичка.
Дайте скоро да го скрием,
презглава да го завием.


Буболечка-клечка,
върху суха клечка,
свила си крилцата,
страх я от децата,
че им светят
очичките,
че им пипат
ръчичките.


Бързо се вари, чорбице,
да те сипем в паница,
да нахраним дечица!



Бяла козичка
Бяла козичка с черни рогца,
ходи и дири лоши деца
дето не мият сутрин лице
боц, боц боде ги с ляво рогце.

Дето не пият чай, млечице
боц, боц боде ги с дясно рогце
Ходи и дири лоши деца
ходи боде ги с остри рогца.

Влак-юнак
Влакът стигнал до планината
- Ту-ту-у-у-у!Пусни ме да мина!
- Не може. Аз стоя тукот хиляда и една година.
- Ту-ту-у-у-у!Пусни ме, ти казвам пак,
защото аз съмбърз и силен влак!
- Не може!
- Тъй ли? Ту-ту-у-у-у!
- И влакът толкова бързо поел,
че си пробил тунел,
и излязъл от другата странана планината.
Тя започнала да вика, че я боли,
да събаря камъни и скали,
но после се успокоила.
А влакът:
- Ту-ту-у-у-у! -препускал с всичка сила.
- Ту-ту-у-у-у! Ех, че влак,влак - юнак!


Важно се надуват Шаро и Писанка
в блока ги рисува мъничката Данка.
Шаро със калпаче, с дълги панталони,
а Писнка крачи с чанта и шушони.
Само в бързината Данчето забрави:
със едно ушенце мацата остави.


Вали, вали дъжд,
да се роди ръж,
да ям, да ям, -
да стана голям.
Иди си,
дойди си,
да ядеш каша,
да станеш наша,
да порастеш голяма
колкото мама!


ВАНКО ЗАБРАВАНКО
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
Ето - всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
- Нямаш ли си книга? -
Ванко мига, мига
- Имам, но у нас
я забравих аз! -
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си -
няма ли бе, брате,
шапка на главата!
- Ванко, що направи,
шапката забрави! -
Их, че неприятно,
връща се обратно!
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: - Бре, стопанино, а бре,
забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?... -
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил? -
Ванко пръст веднага
на челото слага:
- Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!


Вафли се ядат с носле,
супа – с бузки и ръце.
Лигавниците са грешка,
яденето пък е смешка.



Великден
Червен, червен Великден,
пъстри яйца в кошница.
Събирайте се, деца,
да ви даря по яйце!
Които от вас превари
най-пъстрото ще вземе.


Великденско
яйце
Идва този весел празник,
шарени яйца донесъл -
жълти, сини и червени...
Всичките ли са за мене?
Ще си избера яйце
със желязно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!


Всичко знам за тебе, бебе!
Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?

Грешка - смешка
Вчера в двора край стобора
мярна се мишок гризан.
Страшен бе като глиган!
Бързо схруска за закуска
сънения дебелан
мързелан Котан.
И се скри във куп дърва...
Вярваш ли в това?
Щом не вярваш,щеш не щеш
ти жумиш,
а ние - беж.


Гущерчето рече,
че юнак е вече.
Тръгна по една пътечка
да се бори
с горска мечка.
Тръгна то с хвалба юнашка,
но се върна
без опашка.


Гъбка червенушка,
мъничка пъструшка,
кацнала в горичка,
със чадър в ръчичка.


Гъси -гъси бибета,
дека сте ходили?
У бабини,у дядови.
Кво ви даде баба?
Едно житце, едно просце,
удари по крилце и фър-р-р у барата.


Глухарчето
Глухарчето си загубило другарчето
и тъкмо щяло да заплаче,
над него се спряло
едно облаче бяло.
Тъй се зарадвало глухарчето,
че станало на балонче - вихрогонче
и ф-ъ-ъ-ъ-р!
Хръкнало весело нагоре,с облачето да си поговори.

Гошко-белята
Всички наричат го Гошко Белята -
прочут е с това в махалата.
Послушен да бъде все обещава,
а пък с белите си миг не престава.
Вчера, например, пуснал в комина
бялата котка на леля Калина.
Котката цялата станала черна,
защото така била по - модерна!
Мимито боцнал с остра карфица,
размазал на пода своята пица,
купата с мляко излял на килима,
счупил прозорец в студената зима...
Неуморен е Гошко в белята,
всеки го хока във махалата:
-Стига си правил бели, човече,
няма да стигнеш с тях надалече!

Доктор
Кълвачът чука: "Чук, чук!"
Доктор е той.
Пациентът му е старият бук.
Преглежда той борове и ели.
Но някой извика: "Докторе, спри!"
Докторът-кълвач продължи.
Пак някой се обади: "Докторе, спри!"
Но кой да чуе свраката горка
и тя затвори своята уста.
Работи докторът кълвач
без умора, чак до здрач.


Дъжд
Дъжд в гората, летен дъжд.
Бързо леля Костенурка
влиза в своята къщурка,
мята малката Калинка
пъстрата си пелеринка,
Кос под гъба червенушка
като под чадър се мушка,
а листенце за качулка
връзва си една Светулка.
Жабата стои сама -
без чадър, без мушама,
скача, радва се и кряка:
- Вижте мене - отзарана
взех в реката топла вана.
Бях в потока - квака-квак -
и сега се къпя пак,
ни се плаша, ни се гуша,
нищо че е хладен душа!


Дует
Знаете ли
какъв музикант е вятъра?
Той не свири в концертната зала, нито в театъра,
а по нивите,в горите,
по малките улички,по широките площади.
Той обича шегите:
ту цигулка извади,ту писана гайда,
ту голям контрабасс гръмотевичен глас.
Но тази сутрин вятърът реши:
- Ще посвиря на флейта,
флейта сребърна, тънка. -
И подхвана мелодия звънка.
Щом чу на флейтата
нежния глас, дъждът се обади:
- Ще посвиря и аз,
за да стане наистина весело!
На какъв инструмент
може да свири дъждът?
Дъждът е барабанчик.
Той веднага зачука
по всички прозорци,по всички стъкла.
Събуди капчука,
забарабани по клоните
на една ела, на една топола -
още сънлива и гола.
Заудря по локвите,по тротоарите,
по покривите на къщите, на хамбарите.
Дори всеки срещнат дъждобран
той превърна в барабан.
Вятърът надуваше своята флейта.
Дъждът весело барабанеше.
И се получи дует.
Един хубав дует.Един весел дует.
Кой знае откъде
пристигнаха птички.
Минзухарите подадоха любопитно
своите руси главички.
А дуетът не спираше -
през целия ден,дори през нощта.
Когато се съмна, всички видяха:
дошла е пролетта.
Тя разлистваше с пръсти дървета
и слушаше дуета,
сякаш чуваше за първи път
какъв чуден флейтист е вятърът,какъв барабанчик - дъждът!


Дайте бързо капкомера,
точно капки ще отмеря.
Хоп, в нослето и на мама.
Лоша хрема, да те няма.



Две отракани джуджета
щели да ми изядат омлета.
Мене пък не ме е страх.
Ще ги натроша на прах!



Де,де,Конче,Конче-вихрогонче!
Къде отиваш с Конче?
На гости на Баба,
На Баба и на Дядо!
Кво ти даде Баба?
Орехче, Бонбонче!
Кво ти даде Дядо?
Конче-вихрогонче!
Хвърррррррр

Друс, друс, конче,
близко ли е лонче?
-Нито близко, ни далеко
бързай конче леко!
Конче рече: троп, троп!
Дончо рече: хоп, хоп!

Днес е болен Зайо.
Хвана го ангина.
Майка му се чуди
от какво настина.
Как висулки хрупкал,
вчера го видели.
Мислел, че това са
морковчета бели.

Днеска станах много рано,
че ми беше обещано
с татко двамата да ходим
в Детски кът да се разходим.
Въртележки и колички,
аз обиколих ги всички.
Люлки всякакви, пързалки,
лодки в езерцата малки,
с кончетата в кръг препусках,
и на водно колело ме пускат.
Скутер карам като хала,
нямам никаква омала,
на пързалката висока
се изкачвам с пет, шест скока.
И не се страхувам вече -
влакче вози ме далече,
сам пътувам - трака-трака,
слушам песента на влака.
Ех, защо не дава мама
тъй по мъжки с татко двама
всеки ден да сме комбина,
вместо в детската градина.

Жабчо
Жабчо скача,рита в гьола,
вече вкара седем гола.
Поздравява го треньора,
с теб прослави се отбора.

Жетварка
От мъничка навикнах
да ходя
по полята
и лете аз обикнах
да жъна там в нивята.
От маранята жежка
аз
сърпа не оставям
и работата тежка
със песен я забравям.
Така минувам
лете
по жетва, жетва злата
и колчем найда цвете,
накичвам си главата.


Жабчо
Най-добър на дълъг скок,
даже и на скак висок
е зеленият жабок.
Вижте - "але-хоп" и "пльок"!

Зайче
Зайче плаче във горичката,
де ли ми е ръкавичката?
На полянката играх,
там ли си я истървах.
Врана грачи от елхичката.
-Знам къде е ръкавичката,
дай ми орех и завчас,
ще ти я покажа аз.
-Врано как не те е срам.
орех няма да ти дам.
Сам ще ида във горичката,
да си търся ръкавичката.


За моето коте
На моето коте сипвам храница
и в паничка наливам водица.
От мойта завивка направих одеало -
с него завивам котето бяло.
Днес галя го мило и сресвам красиво,
а то мърда мустачки и драска юнашки.


Звездице-сестрице
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име - не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича -
навярно децата обича.
Навярно тя иска полека
да слезе по звездна пътека,
при мене да дойде отгоре,
да чуе какво й говоря.
Но няма пътека в небето!
Звездице, почакай, додето
порасна и стана голям.
Ще литна нагоре и сам
на гости ще дойда с ракета.
По-бърза от сто самолета.
Звездице-сестрице, тогава
започне ли да свечерява,
ще гледаме с теб на Земята
как сладко заспиват децата.


Завръщане
Над много градове премина самолета,
над чужди планинии дълго сянката му гледахме
в морета от облачни вълни.
Аз мислех, че съм уморена
от този дълъг ден,когато блесна -
слънчева, зелена -родината пред мен.
На Дунава през сребърната лента
преминахме едва
и сякаш лъх на мащерка и мента
отнякъде повя.
И сякаш екнаха в далечината
кавали и звънци,и птиците безбройни на гората,
и весели щурци.
Да ме посрещне изведнъж застана
под мощните крила
величествен и беловлас Балкана:
- Добре дошла, добре дошла...
По всичките посоки на земята небих бродила сама,
за радостта да тръгнеш пак обратно,
за радостта да се завърнеш у дома.


Златушко
Листата на брезата
отидоха на
карнавал.
Всичките ли?
Не.
Останаха две -
Златушко и Треперушко.
Златушко дълго се люшка
на своето клонче.
Погледа, почака и заплака.
- Защо
плачеш? -попитаха две тревички.
-Тръгвай! Отлитнаха всички.
- Не можах
да се откъсна,когато бе време -
вече е късно.
Сега кой ще ме вземе?
Тук ще
изсъхна. Самичко.
- Защо? -извикаха двете тревички.
-Не искаш ли да
слезеш при нас?
- Че защо съм ви аз?
Едно малко, жълто листенце!
- Ти ще
ни бъдеш палтенце!
Ела, ела -много близо е зимата зла.
Без теб ще загинем
в дните студени!
- Без мене? -Тъй се зачуди Златушко
сред голите
клони,тъй трепна,
че в миг се отрони
върху двете тревички.
А тревичките
се свиха
в малкото жълто листенце
като в палтенце.


Звезда
Звездице ясна,защо угасна?
- Нощта отива,денят навива.
Аз бързам нине
в небото синеда си почина
дор до
мрачина...
А мойта кака,
Зорница красна,
ще да причака
Зората ясна.


Зайо Байо, гледай тук...
Зайо Байо, гледай тук,
аз ти нося зеленчук.
Хайде, Зайко, да ядеш,
хрупкай, зайко, да растеш!



Зайче мило, зайче бяло...
Зайче мило, зайче бяло,
нищичко не си ли яло?
На ти морковче измито.
Да си весело и сито.




Залъгалка
Кърпичко новичка бяла,
где си се, кърпичко свряла?
Търсих те, питах и мама,
ала те няма и няма.

Няма те в шкафа и скрина,
вече неделя измина,
май че те грабна мишлето,
та да си бърше нослето.




Звездичке, вън е
студено,
ела за
малко при мене.
Топла е моята стая,
и много приказки зная,
и песнички - да те люлея,
и смешки - да те разсмея.
Котето ни е добричко,
не се страхувай, звездичко.


Звън,Звън Звънчета...
Звън, Звън Звънчета,
На Дядо Коледа джуджета,
Идват да видят Зорничка,
дали е била послушна, добричка,
Да питат Мама и Тати,
Дядо Коледа какво да й изпрати!




Здравей, смешно огледало!
Здравей, смешно огледало!
Смешни хора си видяло!
Щом ме видиш сутрин рано
винаги си ти засмяно.
Уж от смях се ти люлееш,
а пред тебе аз се смея.
Щом повтаряш мойте знаци,
с тебе ставаме близнаци.


Зайко
Зайко има цел голяма
и тренира без отлагане.
Иска шампион да стане
в скоростното бягане.


Зайко
Зайко във лехата,
сврян между листата
вкусно ще закуси
с морков и салата.

Зала на смеха
Чудо, чудо невидяно,
рядко то е преживяно -
да се смееш до премала
във една вълшебна зала.
Гледаш се в огледала,
ставаш мигом "трала - ла".
Образите отразени
в тях така са разкривени,
че ти става жал за тебе.
Тук си малка като бебе,
там пък със глава огромна,
сякаш не глава, а стомна,
с тяло на грамаден слон,
тежък повече от тон.
Май, че лошо си скроена,
толкова си разкривена.
Никога не съм се смяла,
както там в онази зала.

Зимна песен - М. Лъкатник

Над полета и градинки,
над борики и ели,
падат пухкави снежинки,
сняг вали, вали, вали.

А комините с калпаци,
все димят, димят, димя.
Виж, врабците са юнаци -
сред снега дори цвъртят.

Със шейната лекокрила,
ех, лети, лети, лети!
И на бялата могила,
нека първи да си ти.

Кой живее в гората?
Ах ти,лисо ,Хитрушо,
може да се ослушваш,
но зад храста шумлив
няма заек страхлив.
той те зърна и вече
е избягал далече!
Щом на юг отлетят
сладкогласите птички,
нашта сврака красива
лее песен креслива.
-Лельо Зайке ,обясни ми.
Аз защо си нямам име2
-ти си го забравил.
Знам,че имто ти е
Гризанче.
Даже жабата помага,
като се налага.
тя не може да остави
мравчето да се удави.
-Хей, внимавай,таралеж!
Щеше да ме убодеш.
-Ох, обърках се,Жълтушко.
Отдалеч те взех за крушка.-Жаби, бягайте далече!
Щъркелът, дошъл е вече.



Крокодила Дила
Крокодила Дила
днес преплува Нила
тръгнал за Манила,
но изял камила.

Крокодила Дила
върнал се през Нила
не видял Манила,
но пък срещнал Мила.

Крокодила Дила
заживял във Нила
там със своита мила,
крокодилка Мила.


Караница
Баба се кара на дядо,
дядо мърмори на баба.
Много е лошо така-
двама се карат не на шега.
В крайна сметка какво ни остава?!
Аз и сестра ми вдигаме врява.
Лае на двора нашето куче,
котето даже сърдито мяуче.
Тук е, знайте, на врявата рай.
Кога ли ще свърши никой не знай.


Крокодил
Кроко-кроко-крокодил,
два триона ти си скрил
в твоята уста голяма
като яма.
Затова си, кроко, в клетката,
затова си зад решетката,
винаги заключен здраво.
Ако искаш да ти кажа право,
ти не си ни кроко-дил,
ни кроко-мил,
а един зъл, свадлив кроко-див!


Как идва денят?
Вие питате,
мое малко момче,мое малко момиче,
как идва денят.
Ще ви кажа.
Най-напред слънцето отваря очи.
И щом се разсъни,огрява земята
с малко снопче лъчи.
Петелът подскача,
готов да посрещне новия ден.
Бързо сресва опашка
с гребен червен
и вади от джоба си
своя часовник.
(Ще попитате,мое малко момче,мое малко момиче,
защо петелът носи джобен часовник?)
Петелът смята, че товаму прилича.
Но казано честно,така му е по-лесно.
Защото, като няма ръце,за ръчен часовник
и дума не може да става.
Какво да прави тогава?Да сложи часовник
на левия крак
или на десния си крак -няма как!
Затова петелът носи
джобен часовник,а всичките му панталони -
и стари, и нови -
естествено, имат джобове.
И тъй,мое малко момче,мое малко момиче,
петелът изважда своя часовник
и като вижда, че слънцето
се е събудило точно навреме,
бърза тон да си вземе
и с празничен гласзапочва да пее,да пее,
да пее,додето събуди и нас.
А слънцето вече се е издигнало
над планината,разтваря се завесата на мъглата
и почва тържествен птичи концерт.
Ето, мои деца,колко просто
става голямото чудо,
как се ражда новият ден.
Нека бъде щастлив,нека бъде добър -
за вас,за всички деца
и за мен.


Карнавал в гората
Как започна?
Есента боядиса листата
на брезата.
После ветровете -
през лятото спали -
се разбудиха и надуха кавали.
Те свиреха тъй весело,
че листата се засмяха
и заиграха.
Песента
на кавалите
беше звънка,
а дръжката на всяко листо
е тънка!
Листата се
отрониха
и политнаха с ветровете.
- Какво ще правим, кажете? -
питаха
листатана брезата.
- Ду-ду-ду-у-у! -
пищяха ветроветес кавали.
-Не сте
ли разбрали?
Днес ще има голям карнавал.
Вижте върбите -
позлатили са си
косите.
Вижте младия бук -
облякъл червен ямурлук.
Дори шипката си е
наметнала шал.
Да вървим!
Карнавал, карнавал!
Тъй свиреха ветровете.
А
листата на брезата
се въртяха,танцуваха,летяха.
И кой би ги спрял?
Бяха
канени на карнавал.



Кон
Тичай, тичай, коньо,
коньо,
вихрогоньо!
По туй равно поле
къмто нашто доле!
Не се заморявай,
гривата
развявай,
под теб всякой камен
нека пуща пламен.
Че за мене вайка
моя
стара майка:
бързам да я зърна,
па да я прегърна!
Трета е година
как съм
на чужбина.
Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо!


Коледа
Ой, Коледо, мой Коледо,
роди
ми се боже чедо.
Кравай скача от полица
ври в котлето кървавица.
Запей,
бабо, като лани,
весело на нас да стане:
ой, Коледо, мой, Коледо,
роди ми
се боже чедо!


Крава
Темно е станало,
слънце се не
види,
с виме напращяло
нашта крава иде.
Виж как милно гледа
и мучи,
горката,
милите си чеда
чака пред вратата.
С прясно бяло мляко
пращи нейно
виме...
Дай ведрото, како,
да я издоиме!


Камила
Една камила
да се изкъпе решила;
ала беда голяма -
голяма, няма измама -
не знае горката камила
коя гърбица е вече измила.
Чуди се и се мае,
какво да прави не знае.
Ала накрая решила,
че е отдавна измила
и двете свои гърбици
със сапун и със водица.


Кате, Кате,с бяла блузка...
-Кате, Кате,с бяла блузка
защо, ти е червена едната ти бузка?
-Ядох, ябълка. И ако ми дадеш още едничка
ще ми се зачерви и другата ми страничка.

Кате, Катенце
Кате,Кате,Катенце,
улови си патенце!
Как да си хвана, татенце,
като всяко патенце бяга из реката,
а пък аз горката ще намокря
новата си рокля!




КАТЕРИЧКА РУНТАВЕЛКА
Катеричка рунтавелка
със опашчика къделка.
Цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
та когато дойде зима,
тя храница да си има.


Кой как яде (Лъчезар Станчев)
Баба Меца от медеца
лапа с лапа и се цапа.

По-добро ни е детето,
има кърпа на вратлето

и с лъжица във ръчица
сърба мляко от паница.


Кой с какво пътува...
Зелен семафор - ясен знак!
Потегля пътнически влак.
Той утре заран в ранен час,
ще спре на гарата в Бургас.
-----
В крайния квартал живея
и пътувам със тролея.
Тих е тролейбусът син
и без мирис на бензин.
-----
Може друг да е маршрута:
София-Москва-Калкута.
А в Калкута и в Цейлон
ще се возиш и на слон.
-----
С куфарчето и с билета
качваш се във самолета.
Два-три часа щом летиш,
кацваш в Рим или в Париж.
-----
Би-би-ип!-
бърза автобусът,
но светофарът е червен!
Би-би-ип!
Моля! Нямам време!
Път ми дай! Стани зелен!
------
По удобен път не зная-
качваме се във трамвая
и не минал даже час,
сме на Княжево със вас.
-------
Излетя ракета вчера
към планетата Венера.
Аз не зная тя къде е,
а батко само ми се смее.
------
В океанските простори
кораб бял вълните пори.
Той до следващата сряда
ще пристигне във Канада.
------
Я гледай ти какво било!
Препуска детско колело.
Момченцето върти педали.
Ще го настигнеш ли?
Едва ли!


Котенца вървели трички -
едно братче,
две сестрички.
Срещнали след десет крачки
две мишлета със мустачки.
Щом мишленцата се спрели,
котенцата онемели
и като "Юнаци" те
скрили се в трънаците.




Котенца
Котенца галени
с панделки алени
дърпат пердетата,
късат кълбетата.
Баба с метлата
туп-през вратата.



Котка, котка, котана,
бабина писана.
С хляб я баба хранила,
с прясно мляко поила.
Расна, расна котана -
стана котка голя-я-яма.


Крокодил
Крокодил, крокодил -
той свиреп е, а не мил!
Скрил се в близката река -
ще те глътне ей сега!

Бързо бягай и се крий -
във реката не се мий!
Че под мътната вода
крокодилът те видя!


Кукулази, буба лази...
Кукулази, буба лази,
по краченце,
по ръчичка,
по вратленце,
по главичка.
Ах, таз буба,
дето лази
може бебчето
да сгази.


КУЧЕНЦЕ
Кученцето Буби
вчера се загуби.
Търсихме го с мама
никъде го няма.
Тупарр-лапа, тупарр-лапа
скрило се в дулапа.



Камила
Камилата крачи
по пясъка жълт.
Помага на хората
в дългия път.



Кученца
Малките кученца наши
уж лаят и уж са страшни.
Правят се на сърдити,
смешно си вирят ушите.
Но щом пораснат, те също
ще пазят нашата къща.


Котето Мъро
Падна първият сняг -
чак до къщния праг!
Тича Мъро котака,
тича и със зъби трака:
- Моля те, бабо Писано,
стани утре по-рано,
оплети ми чорапки
за всичките лапки!
Баба приготвя кълбета:
- Колко са твойте крачета?
Мъро брои ги наред:
- Едно, две, три, четири, пет!
- Тъй ли? - баба се чуди. -
Доста ще се потрудя.
Че и батко ти да има
топли чорапки сред зима:
пет за теб и пет за него.
Колко всичко стават, чедо?
- Пет и пет са точно десет -
Мъро мъдро се почеса.
Бърза баба и плете -
внуците да облече!
После вади от долапа
десет шарени чорапа.
Бре! Остават необути две
чорапчета и туй то!
Пак брои, пресмята Мърко и
се чуди - где ли сбърка?



Коледни звънчета
Зън, зън, коледни звънчета,
пейте с ясен, весел глас,
над поля, села, градчета
идва Коледа при нас!
На послушните дечица
куп неща да подари
със шейната като птица
дядо Коледа лети!
Зън, зън, коледни звънчета!
Нека весело хорце
край елхата многоцветна
да си тропнем от сърце!



Коледна елха
Влезе у дома елхата
и донесе аромата
на смола и снежен вятър.
С коледната си позлата
радост носи на децата!


Кокошка
Кокошката, добри деца,
снася бели яйчица.
А когато ги измъти
всички пиленца са... жълти!


Козичка
В каменната планина
по отвесната скала
Козльо смело се катери
без изобщо да трепери!

Котенца
Котенцата Мяу и Мърльо
на зелената поляна
се изтягат цяла сутрин
с мама Котарана.

Крава
Шарената крава
вкусно мляко дава.
Има за теленцето,
има за детенцето.

Коледни звънчета

Зън, зън, коледни звънчета,
пейте с ясен, весел глас,
над поля, села, градчета
идва Коледа при нас!

На послушните дечица
куп неща да подари
със шейната като птица
дядо Коледа лети!

Зън, зън, коледни звънчета!
Нека весело хорце
край елхата многоцветна
да си тропнем от сърце!

Коледна елха

Влезе у дома елхата
и донесе аромата
на смола и снежен вятър.
С коледната си позлата
радост носи на децата!

Лакомник
Стига,мечо ,мед си ял,
че си пак надебелял
и кожухът ти от миналата есен
вече ти е станал много тесен.


Лодка
Пуснах лодка от хартия,
ветре-вятърко, върни я,
че реката я повлече
и замина надалече.
Може жаба кривокрака
до брека да я причака,
а за лодката ми слаба,
тежка ще е Баба Жаба!


Лебед
Тихо ветрец разлюлява
синия
кристален вир,
красен лебед гордо плава
тамо надлъж и нашир.
Гърдо вдига
гърди бели,
шия хубава криви;
а върбите са навели,
шушнат с водните треви.

Мишчица
Ей, че мишчица гризанка,
ей, че малка смехоранка!
Скрила се в един чадър
и с носле надзърта: цвъ-ъ-р.


Мамо, мамо, я кажи колко слончето тежи?
-Мамо,мамо,я кажи колко слончето тежи?
-Слончето тежи,деца,повече от сто килца!
-Майка има ли си то?А не плаче ли?Защо?
-Майка има то добра и не плаче след игра.
-Спи ли като нас?Къде?А какво ли пък яде?
-Спи под някое дръвце,суче сладичко млекце!



Мечо спи
Мечо мили где се скри
във шубрака ли си ти
дето планината се повдига
там похъркваш за двамина
И под снежните листа
сън сънуваш със цветя
как пчелички тъй добрички
мед ти носят във панички


Мравче подигравче
Седнало е черно мравче
под едно листо от здравче.
По пътечки, през дъбравки,
бързат работливи мравки
Цяло лято те не спират,
бързат, зимнина събират.
Мравчето ги подиграва:
- Леле, колко сте работни!
Запъхтени, морни, потни,
натоварили гърбини -
срам ме е, че сме роднини!
Отговаря Баба Мравка:
Бива те за подигравка,
но не знаеш за снежеца...
Питай по-добре щуреца.
Приказка за него има
как гладувал цяла зима.
Мравчо с дума заядлива
на Щуреца се присмива:
- Щурчо щурав, дългокрак,
я кажи какво е сняг!
- Ох, не питай, Мравче мило!
Ти не беше се родило,
аз когато пях и свирих,
цяло лято сенки дирих.
Но натрупа сняг голям,
нямаше какво да ям.
Затова сега не смея
само с песни да живея.
Денем трупам зимнина,
нощем свиря на луна.
Пак се Мравчето задява
и Щуреца подиграва:
- Ама че си бил глупак!
А защо не яде сняг?
- Няма да ти се обидя!
Само искам да те видя
как през следващата зима
сняг ще хрупаш ти за трима!
Мравчето не ще да знае,
то за зимата нехае.
Подреди закуска вкусна
и касетофона пусна...
Тук, под здравчовата сянка,
викна гости на седянка.
Бръмбари, мухи, комари -
сядат кой където свари
и засипват с подигравки
Щурчо и добрите мравки.
Бързо лятото отмина.
Въздухът съвсем изстина.
Сняг затрупа всяко здравче.
- Где си, Мравче-подигравче?-
глас от тъмното долита.
Мравчето език преплита:
- Тука съм, но нямам сили,
помогнете, мравки мили,
кихам от мъглата гъста,
схваща ми се даже кръста...
Ох, завива ми се свят!
Ще умра от студ и глад!
Де да ида, аз не знам?
Трети ден снежинки ям...
- Прекрачи през моя праг.
Тук е топло, няма сняг.
Гледа Мравчето и души:
къщичка, коминче пуши...
Влиза и какво да види -
Щурчо, дето го обиди!
- Срам ме е да те погледна!
- Ех, трапезата е бедна,
но за две сами душици
има житце и трошици.
- Ще похапна аз, макар че...
- Нищо, ще си ми другарче!
В къщата ми цяла зима
и за теб подслон ще има.
Само, много извинявай,
но не ми се подигравай!
- Обещавам! Обещавам!
Честна мравча дума давам -
няма да съм подигравче,
а добро, работно Мравче!


Мама и Маша
Мама вари каша,
помага и Маша,
сипва в панички:
"Ето, има за всички."



Моят роден град
Шумен, Шумен - моят роден град,
Шумен, Шумен - пъстър кат' палат.
Шумен, Шумен - свиден си ми ти,
Шумен, Шумен - радост и мечти.


Моят Мечо е готвач
На зелената полянка
са поседнали на сянка
Лиско, Таралежко, Зайо
слушат Мече как мечтае.
-Братчета, сега навред
има круши, гъби, мед ...
но когато дойде зима
няма ядене да има.
Нека под дъба гигант
да направим ресторант.
Аз съм майстор, готвя вкусно,
баници въртя изкусно.
Палачинки, яйца рохки,
кремвирш с пържени картофки.
Имам специалитет -
торта с ягоди и мед.
Сняг дебел навън ще трупа
а при нас във ресторанта
ще е топло и уютно,
ще е пълно със клиенти.
Готвенето е магия.
Аз ще готвя, а пък вие
от рецепти не разбирате
затова ще им сервирате.
Сняг вали и вятър духа,
побеля дъба гигант
и клиенти надойдоха
в мечовия ресторант
Но готвачът им къде е?
Сетиха се. Щом тъй вее,
щом белеят преспи вън
заспал е Мечо заимен сън.
Аз не съм такава поспалана
и ще готвя вместо мама.


Моят МЕчо строител
-Зайко, -каза Зайка строго,
- в нашата землянка тясна
станаха децата много,
не остана празно място.
Мечо е строител славен.
По-добър от него няма.
Искам той да ни направи
къща нова и голяма.
Зайо три дни без да спира
своя стар приятел дири.
Срещна Прасчо, свой съсед
с боядисване зает.
- Мечо със една бригада
вдигна тая нова сграда,
каза Прасчо - но сега
зидат нещо на брега.
- Ех, намерих те накрая -
спря се Зайко край реката
- искам къща с много стаи
помогни като приятел.
- Зайко, виж, до оня бряг
правя мост, голям.
Ще помогна, зная как,
но не мога сам.
Даже седмица не мина
Мечо си събра дружина
и запретнаха се здраво
нова къща да направят.
И коваха, и градиха,
керемиди наредиха.
За децата тая зима
нова къща има.
Аз като порасна също
ще строя красиви къщи.


Моят Мечо лекар
С лекарска престилка чиста,
със слушалката сребриста,
с бяла шапка на глава
доктор Мечо е това.
Бавно крак връз крак премята,
слага бавно очилата,
сериозно, но с финес,
той подканя "Моля, влез!"
Влизат плахо в кабинета,
две разплакани сърнета.
"Ох, умираме от страх.
Страшно ни боли стомах."
Мечо пулса им премери
и се нещо начумери.
"За да бъде всичко в ред
яжте по лъжица боров мед!"
Води свойта дъщеричка
катеричката добричка.
"Докторе, това дете
не яде и не расте."
Мечо болното преслуша,
даде му парченце круша.
"За да бъде всичко в ред
яжте по лъжица билков мед!"
Зайчето след тях пристига,
лявото краче повдига.
"Ох, в петата имам трън."
"Ей сега ще бъде вън!"
С йод петичката намаза
доктор Мечо и му каза:
"За да бъде всичко в ред
яжте по лъжица билков мед!"
Вече знам - и в моя кабинет
ще лекувам всички с мед.



Моят Мечо Музикант
Случи се, че Мечо вчера
ровеше за нещо в скрина.
И познай какво намери.
Дядовата мандолина.
От тогава Мечо свири
без умора втори ден.
Който чуе го разбира,
че за сцена е роден.
После Заико му предложи
"Да опитаме в дует.
Ти на мандолина можеш
аз пък свиря на тромпет"
Таралежът се обади:
- Аз на нашия таван
в тъмното веднъж попаднах
на чудесен барабан.
Катеричката донесе
цяла кошничка щурци
и получи се чудесен
истински състав свирци.
В дискотеката, в гората
там под ореха голям
и хвъркати, и пернати
веселба започват с плам.
Кумчо Вълчо и Глигана
вихрено танцуват рок.
Зайо Байо и Лисана
се завъртат с подскок.
Клати Бухала умислен
учената си глава.
- Който пее, зло не мисли
Мечо запомни това.
Аз ако съм със талант
знам ще стана музикант.


Моят Мечо пътешественик
- Нищо, че не съм голям
тука вече всико знам -
каза смело моя Мечо
и пое на път далечен.
Дрехи, сандвичи, въже
и вода едно шише сложи
в раница голяма
и целуна нежно мама.
Край една река далече
тъкмо спря за отдих Мечо
блъсна го във вир дълбок
невъзпитан носорог.
Но извади го от там
старият хипопотам.
Мечо прът висок намери
и от страх се покатери.
Но внезапно тоя прът
някъде пое на път.
-Ах, жираф било това -
Мечо промълви едва.
Две маймунки го видяха
и до сълзи му се смяха
-Африка не е за мен-
каза Мечо натъжен.
Дълго с кораб плува Мечо до една земя далечна
Там за малко да загине
във безводната пустиня.
Но добре, че го прибра
Кенга в своята торба.
Мечо прати телеграма
"Аз се връщам, мила мамо."
В пътешествие опасно тръгвам!
Само да порасна!


Моят Мечо капитан
Моят мечо е безстрашен.
Tой е капитан.
Може да преплува
даже бурен океан.
Щом посоката покаже
с карта и компас
вдига котва екипажът
във уречен час.
Но на кораба налитат
с рев вълна подир вълна.
- Капитане, буря иде!
- Свийте всичките платна!
И моряците тогава
пъргаво и бързо
дългите въжета стягат
на моряшки възел.
Буря кораба връхлита
сякаш е играчка.
Пълни го с вода,
в скалите иска да го смачка.
- Давай помпата, моряко!
- Слушам, капитане!
И от кораба водата
връщат в океана.
А след бурята ще мият,
ще поправят мачтите,
скъсани платна ще шият
и ще ги окачват.
Капитанът ще запише
в дневника тогава
"Корабът ни без проблеми
пътя продължава."
Капитан и аз ще стана
и ще плувам в океана.


Моят Мечо пожарникар
Сам самичък у дома е
палавият Мишоран
и с кибрита си играе
зад пердето тънко сврян.
Драска клечките мишлето,
светват в мрака като фар,
в миг подпали се пердето
"Олеле, пожар, пожа-а-ар"
Огънят расте, не спира.
Скочи Мишоранчо клет
бързо почна да избира
телефон сто и шейсет.
От страничното стъпало
скача Мечо като лъв.
С жълта каска, с наметало
стига до пожара пръв.
Слага стълба до стената
- Идвам Мишенце, кураж!
И с мъркуча във ръката
стига втория етаж.
Влиза в огнената стая,
глътват го кълбета дим
Ще успее ли накрая
да се върне невредим?
Гаснат след борба юнашка
най-последните искри
и с опърлена опашка
Мишоран благодари.
Смел пожарникар ще бъда зная,
аз с кибрит и огън не играя.


Моят Мечо спортист
Под старата цъгнала джанка
лежеше си мечо на сянка.
Сивушко му каза засмян
"Здравей, мързелан-дебелан"
Преметнал на рамо пешкира
отиде си той да тренира.
Мечо проплака на глас:
- Гимнастика почвам и аз.
И ето го в спортната зала
върти се със лентата бяла.
Три пъти поскочи с въже
"Това не е спорт за мъже"
Край него лисичета малки
подмятат си топки, бухалки.
Посрещнаха Мечо със смях
и той не остана при тях.
Избра си по-трудна задача
При козльо отиде да скача
не заешки, горски подскок,
а скок олимпийски, висок.
- Аз - каза, - макар дебелан
изобщо не съм мързелан .
Засили се, летвата лека
събори и туп на дюшека.
Треньорът Медунков видя го.
Пристигна и рече му благо
"Я гледай какъв хубавец,
та ти си роден за борец!"
Старателно Мечо тренира
с медал се класира в турнира.
Сивушко от първия ред
поднесе му мед и букет.
А аз ако съм спортист
знам ще стана футболист.


Маймунка
Смешна маймунке,
хитра муцунке!
Скачаш по клоните,
хрускаш бонбоните,
белиш си семки,
чупиш бадемки.
Я за малко спри
и преброй до три!
Не можеш.
Имаш хитра муцунка,
но си само маймунка!


Майката и врабчето
Майката на листата
беше
брезата.
Цяло лято се кипри -
зелена,пременена.
Сега остана самичка.
На
пръсти се надигаше брезата
и гледаше -
къде отидоха децата?
Но ето долетя
врабчето.
То беше ходило на карнавал
а и още отдалече рече:
- Чудесно беше.
Просто нямам думи
да ти опиша
всички маски и костюми.
А твоите деца -
те
бяха най-красиви.
И как танцуваха!
Същински балерини!
За тях ще се говори
пет години...
И всички казваха:
"Брезата е честита!"
- Ами Златушко? -
майката попита.
- Златушко ли?
Най-малкото листенце!
Той стана на
палтенце
за две тревички голи.
- А Треперушко?
Какво направи той?
- Видях
и него.
На лодка стана
и отплува към морето.
О, Треперушко е юнак!
Врабчето си отиде.
Започна да прехвърча сняг.
А майката-бреза усети,
че
заспива.
Тя беше уморена,
но щастлива.
Добри деца отгледа.
Нека спи.
До
пролетта.
Тогава, щом усети тръпки,
ще се разпукнат нови малки пъпки
и
нежно майката ще ги прегръща
и пак ще се повтори
приказката съща
за
листатаи брезата.



Меца и тюленът
Кой се цанбурка сред ледовете?
Двама плувци са това, погледнете!
Дебела е Меца. Не и е студено.
А покрай нея се гмурка тюленът.



Магаре
Тежко е да си магаре -
винаги си натоварен.

Новина
- Га-га-га, чуйте, чуйте - новина!
- Гу-гу-счук, гу-гу-счук,
кой е тук, кой е тук
Гарванът му отговори:
- Не разбра ли, Анатолий!
Га-га-га. Той ми даде и водица,
той ми даде и храна.


Нека да има слънце
Винаги да има слънце,
да ни топли, да ни свети,
да огрява всяко зрънце,
да са вкусни плодовете!
Винаги да има слънце,
да ни радва, да ни грее!
И през хубавата лято
всеки с радост да си пее!
Винаги да има слънце,
по-щастливи да ни прави,
да сме винаги приятели,
да сме весели и здрави!


На стъклото кацна бяла пеперуда...
На стаклото кацна бяла пеперуда,
палавата маца скача като луда.
Иска да я цапне - цап!
Иска да я лапне - лап!
Мацо не, недей нека си живей.


Нани, златно, нани...
Нани, златно, нани,
мама го нахрани,
баба го люлее,
птичка песен пее.
Да мълчите всички,
буболечки, птички,
бебето сънува
и през сън ви чува,
и от ваште песни
може да се стресне.


Нашите патенца с хубави гушки...
Нашите патенца с хубави гушки
са си обули жълти ботушки.
Ходят в редици като войници,
а се клатушкат като старици.



НЕКА НИ ЦЕЛУНЕ
Нека ни целуне,
ласкав Първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.
Та да има мама
радост най-голяма.
Та да има татко
син-юнак крилатко.
Та да има песен
в тоя ден чудесен-
ябълката-слънце,
гълъбчето-зрънце...
Нека ни целуне
ласкав първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.


Не мърка котарака,
до миша дупка
чака.
Две палави мишлета
подадоха нослета,
но щом го
те съзряха, във дупката се
свряха.
Остана котарака
напразно вън да чака.


Ние сме прасенца грух-грух-грух
Ние сме прасенца грух-грух-грух
с извити опашленца грух-грух-грух
братчета прасенца с извити опашленца
грух- грух-грух



Носеше в ръка Илия
Носеше в ръка Илия
с мед намазана филия,
а под мишницата сгушено
мечето си плюшено.
Но след малко, чука-пука,
някаой тежко защрапука:
мечка стара и кафява
от гората се задава.
На полянката се спира,
дълго в мечето се взира.
- Ей, момче - на Илко рече, -
що си взело мойто мече?
- Бабо Мецо, не видя ли,
то е мече от парцали?
- Я недей се подиграва:
има козина кафява!
- Има, Мецо, но на уж:
космите му са от плюш!
-Баба Меца не греши:
има същите уши.
Пускай го, че вече тръпна
за урок да му го дръпна.
-Бабо Мецо, и ушите от парцали са ушити.
- Я, лъжецо, замълчи:
има същите очи!
- Гледай ти какво било:
ами те са от стълко.
Пак не вярва пуста Меца.
- Я подай му от медеца!
Илко от меда му дава, мечето дори не шава.
Чак тогава, чак тогава
Баба Меца си признава:
- Вече вярвам ти, човече,
туй не е същинско мече,
щом в меда не пъха лапа
лакомо да се налапа...

Овца
Детенце: Овчице късорока,
овчице плиткоума,
овчице тънконога,
къде така из друма?
Овца: Детенце присмехулче
със дрипаво качулче,
със скъсано цървулче,
отивам си на паша:
на двора сенце няма.
А ти къде?
Детенце: При мама,
че е сварила каша.


Охльо-бохльо...
Охльо-бохльо,
покажи си рогцата,
да ги видят децата
бели ли са,
черни ли са!


Охлювче рогато,
охлювче гърбато,
покажи си главата,
да ти видим рогцата.
Да ти дадем храница -
прясна, крехка тревица.

Пиле, пиле
Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.
На ти житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш.


Папагал
Шареният папагал
е на воля полетял.
Вятър палав го подема
и развява му перчема.


Патенца
Патенцата с мама Патарана
край реката рано-рано
с патешката си походка
тръгнали са на разходка.


Патаран рибарят
Тръгнал с мрежа по реката
още рано призори
малко риба за децата
Патаран да налови.
Срещнал бобрите работни
и се разприказвал с тях,
после с другите животни
пил кафе, играл на шах.
Щъркелът го черпил с жаба
и със супа от мухи.
Ракът с9 щипките го сграбил,
та едва не го убил.
Баба Чапла чай му дала,
малко да се подкрепи.
Видрата го задържала
речна такса да плати...
Цял ден тъй се размотавал,
ходил тук, надничал там,
гостенин на всеки ставал,
и не свършил нищо сам.
Грейнали звезди в небето,
нямал риба Патаран,
та си купил две парчета
от добрия Пеликан.
Патенца
Нашите патенца
с хубави гушки
са си обули
жълти ботушки.
ходят в редици
като войници,
а се клатушкат
като старици.


Пуйчета
Днес сме отново със сестра ми на село.
Радостно чувство нас е обзело.
Колко е весело и шумно на двора,
малките козленца тичат без умора,
кучето лае, агънца блеят,
с пуяка да се закачам само не смея.
Пъстра кокошка от полога кудкудяка,
но да взема яйцето малко ще почака,
защото си имаме пуйчета пъстри,
но да ги пипам не бива със пръсти.
Мойта сестричка протяга ръчички:
- Вижте ги! Вижте ги! - вика към всички.
Баба ги сложи в топлата стая.
Ах, как искам с тях да играя!
Бялото пуйче протяга главичка.
Аз му подавам мойта ръчичка.
Някои пискат с тънки гласчета,
други пък ритат немирно с крачета.
Пуйченца мили, пуйченца пухкави!
Хайде, заспете, бързо растете!



Пътечки
Една пътечка вървяла полечка,
докато стигнала до друга пътечка.
- Отмести се да мина! -казала първата пътечка.
А втората рекла:- Няма да се отместя,
защото ти си пътечка,тънка като клечка!
По-добре да вървим заедно,
както всички умни пътечки вървят,
и да направим един широк път!
И три-ли, ли-ли,двете пътечки се съединили.
Ех, че хубав бил новият път!


Папагал
Слушай, бял папагал,
стига вече си крещял,
че ще се разсърди пръв
силният и страшен лъв,
после жълтата тигрица,
после хитрата лисица,
мечките,буболечките, -
всички ще надигнат глас!
И с хобота си тогаз
чичо Слон като запръска,
ти ще станеш мокра гъска!


Патенца
Нашите патенца
с хубави гушки
са си обулижълти ботушки.
Ходят в редици
като войници,
а се клатушкаткато старици.



Пролет
Топли ветрове завяват,
бързо
пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.
Планини
зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси
дъбрави.
Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето
показва
чудно бяла си главица.
Птичетата ясно пеят
покрай бистричките
вади
и тук-там си вече блеят
агънцата по ливади.
Пролет!
Всичко е
засмяно!
И деца отрано стаят
по полето разцъфтяно
да си пеят и играят.



Пис, пис, Писано...
Пис, пис, Писано
събуди се по-рано,
че мишките се канят
тебе жива да хванат.
Кожата да ти одерат,
ноктите да ти изхабят,
рожбите да ти окрадат,
да направят слугици
на мишките царици.


Питаница
- Мамо, Слънчо има ли си къща,
в която след игра се връща?
- Туй е моето дете, синьото небе.
- А легло с пухени юргани?
- Облаците пък това са - малки и големи.
- Има ли си майчица рождена?
- Да, това е цялата Вселена.
- А, дали си имам и сестра?
- Има - тя е нощната Луна.
- Сутрин мие ли ръце, очи?
- Да, тогава ситен дъжд вали.
- Може ли с боички да рисува?
- Да, дъга от цветове след буря.
- А когато падне и го заболи?...
- Плаче и тогава гръм гърми.
- Ходи ли през юли на море?
- Да, разбира се, децата там пече.
- А обича ли млеко с каймак, кифла и геврек със сусам?
- Виж, за туй попитай Слънчо сам!


ПРАЗНИК
Днес е осми март и ето-
аз, понеже съм голяма,
цял ден с тати вкъщи шетам,
за да се зарадва мама.
Братчето ми е добричко,
ала не умее всичко.
Аз ще и изпея песен,
то с ръце ще пляска само.
После ще и кажем: "Днес е
твоят празник, мила мамо!"
Братчето ми е добричко,
ала не разбира всичко.
Гледам го – не си играе,
взе букетчето с цветята
и попита: "А кога е
твоят празник,
мили тате?"


Прекатури се шейната...
Прекатури се шейната,
изсипаха се децата
край крив завой в полето,
край крива круша в дерето.


ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим? -
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татко да събуди
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки...
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко.


Приказка за пуканката
Расло, расло в мамулче
мъничко Зрънце с качулче,
с много братлета бодливи
и със сестрици бъбриви.
Спяло то нощем и денем
в своите топли постели -
мама в листенца увила
мека косица от свила.
Юли дошъл от полето,
с пръстче погалил Зрънцето.
Радостно Зрънчо въздъхнал,
в пуканка бяла разцъфнал.


Приспивна
Млъкна всяко горско птиче,
тъмно е навън.
Мое мъничко сестриче,
време е за сън.
За игрите не тъгувай,
вън изгря луна.
Чудна приказка сънувай,
нани, нани, на.


Приспивна песничка
Тих ветрец е вече спрял
ясен месечко изгрял.
Рой звездички от небе
тебе шепнат спи дете.
Спи от нищо се не бой
аз съм тука,сине мой (за момиченца-ангел мой)
и ти пея на-ни-на
спинкай, рожбо мамина.


Пухкави снежинки снощи заваляха...
Пухкави снежинки снощи заваляха,
ниви и градинки вече побеляха.
Спят под одеяло семенцата малки,
а децата чакат весели пързалки.


Първолаче
Буквичките вече зная,
мога да чета на глас.
Сам се чудя и се мая,
колко промених се аз!

Даже с Шаро не играя,
иска той да дойде в клас.
Ала нищичко не знае -
ще остане сам у нас!


Палавник
Мило котенце красиво,
колко много си страхливо!
Видиш ли мъничка мишка,
даже на картинка в книжка,
разтреперваш се от страх.
Ставаш ти за срам и смях.
Зная колко си страхливо,
ама пък си пакостливо.
Вместо кротко да си мъркаш,
преждата на баба бъркаш.
Баба ти се люто мръщи,
не те иска вече в къщи.
Моли баба, тя прощава,
че без теб какво ще правя?

Рожден ден
За своя празник Веселин
получи блок и пластилин,
велосипедче и боички.
- Честито! - казваха му всички
познати и роднини.
-Ти вече си на три години,
ти вече станал си голям! -
А в огледалото и сам
видя той ясно, че от снощи
пораснал е с три пръста още.
Но тръгнаха си вуйчовци и лели
и двете братовчедки в рокли бели,
и трите момченцас чипи носленца,
и другите гости, които
дойдоха да кажат "честито".
На пода - книжки от бонбонки,
на стола - нови панталонки.
А Веселинчо по пижама, щастлив,
целуна нежно мамаи татко,
и доброто братче,и хоп! -
в зеленото креватче.
Ала едва се мушна под юргана,
и нещо много, много смешно стана -
налапа пръстче нашият юнак
и като бебе го засмука пак.
Забрави Веселин, за срам,че вече е голям!


Работна Мецана
Станала рано
зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си
наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.
Сипала бобец и
ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
-
Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба
да видите вие?
Сетих се!
Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората
я знаем,
чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за
минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят
децата,
чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче
видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко.

-Хапваш ли честичко зеле?...
-Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо,
залиса,
бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да
чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в
гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при
Лиса!
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при
Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини
да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че
ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко
и при
кумеца си:
- Жалко,пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си
се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо,
залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой
ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай,
събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро,
залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина
изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
- Бре, що ли
става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай
назад да завия!
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното
потна се връща,
спира пред своята къща.
Гледа - извряла чорбата,
гладни
заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!


Расте, расте ми бобче...
Расте, расте ми бобче,
а най-отгор вързопче.
Бобчето цъфна,
вързопчето пукна.
Пук.


Родна стряха
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
Неведнъж играх:
Тука с весели другари
Скачах и се смях...
Къщичке на дните златни
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Страшното коте
Ежко тръгна из гората
срещна котенце едно,
щом видя го - бързо
скри се зад едно дърво.
Котенцето се засмя
и по пътя продължи,
срещна Зайо Байо
също той се скри.
Много ли съм страшно
си помисли то
и навирило мустак
скри се в горския листак!



Сивата мишка
Сивата мишка намерила една книжка
с приказки и кратинки.
И хубави били те,
но мишката не знаела да чете
и не разбирала от картинки,
а само от луканки и сланинки,
затова решила да изхруска
тази книжка на закуска.
Добре, че дошъл котаракът!
Иначе от цялата книжка с картинки
щели да останат само прашинки.




Сандалите защо са?
Тича ми се боса,
вятъра едвали
ходи със сандали.
Врабчо даже в студ тича
не обут.
Ти да си видял
облак със сандал???




Слънчоглед и Слънце
Слънчо гледа, Слънчо гледа,
грейнал от небето:
слънчогледа, слънчогледа
цъфнал е в полето!

Слънчо гледа слънчогледа:
слънце сред полето!
Слънчогледът Слънчо гледа:
слънчоглед в небето!

Себе си ли Слънчо гледа
или гледа слънчогледа?
Слънчо гледа слънчогледа.
Слънчогледът Слънчо гледа.


СМЕШКА
Има ли, има ли морков,
който бърбори без глас?
Няма подобен мърморко,
той е от другия клас.

Има ли, има ли зелка
с дънки по-тънки от праз?
-Няма я модната лелка,
тя е от другия клас!

Има ли, има ли зайци,
дето треперят от страх?
-Няма такива бозайници,
те са от другия клас!
Те са от другия клас;
ний сме от нашия клас




Спи под храста дългоушко,
спят бъбривите вранушки,
спят отпуснали крилцата,
птиченцата във гнездата...
Катеричките плашливи
спят на клонките
игриви.
Спят вълчета,
спят мечета.
Спи хитрушата лисица,
спят послушните децица.
Тихо - тихо - тишина...
Спи и кръглата луна.


Среща
През горичка, през пътечка
Катето върви сама
и си мисли: - Кумчо-Вълчо
дали си е у дома?
Че гората му е къща,
ала той е все на път:
може нявга да го срещне
някъде на кръстопът.
Да го срещне ще му каже:
- Кумчо-Вълчо, добър ден!
Тъй я учат татко, мама,
Тъй я учат всеки ден.
А пък Вълчо ще отвърне:
- Мило Кате, добър ден!
Как се радвам, как се радвам,
че на гости си у мен!
-Кумчо-Вълчо, ще му каже
Катето отново пак:
- татко има дълга пушка
дълга до небето чак.
Като гръмне татко с нея,
цялата земя кънти
хич не идвай, Кумчо-Вълчо,
до селото близо ти.
- Тъй ли, тъй ли, мило Кате?
Е, тогава ти при мен
идвай ми на гости тука
във гората всеки ден.
А пък зъбите си точи
и очите му лъщят!
- Сбогом, сбогом, съпо Кате,
ще се видим други път!


Срещу Нова година
Спи, моя палава сестричке,
спят зайчета, щурци и птички.
След малко тихо през комина
ще дойде Новата година.
И кой каквото си сънува
наяве тя ще му дарува:
на катеричката – бадеми,
на Зайо – моркови големи,
на тебе – кукла за другарче,
на мене шарено букварче.
Спи, някой идва през комина.
Дали е Новата година?


Стига, Мечо, мед си ял...
Стига, Мечо, мед си ял,
че си пак надебелял
и кожухът ти от миналата есен
вече ти е станал много тесен.


Сърдито момче...
Сърдито момче -
все му се плаче!
Попей му, дядо,
да му е драго,
дай му дренче,
да не хленчи,
дай му крушка
да те слушка!



Свинчови работи
Припкал Свинчо вън на двора
и сред локвите играл,
и пред зимника отворен
най-подире се поспрял.
Без да мисли много Свинчо,
тихо се промъкнал там, -
пакостливо животинче! -
и излапал всичко сам.
Бутнал тенджерата с мляко,
с делва футбол поиграл,
после без да се протака
надениците изял.
Било страшна бъркотия -
боб, парченца от салам,
гъби, мед, компот, писия
разпиляни тук и там...
Търкулило се самичко
бурето със вино там
и излокал Свинчо всичко,
що разляло се без срам.
Леле, как се завъртяло,
как пред взора му пиян
всичко лудо заиграло!
Ревнал Свинчо като дран!
Хукнал вън да се спасява
и сред локвата вода
легнал, за да изтрезнява
глупавата му глава!
Тъй за смях пред всички станал
Свинчо лаком и пиян,
и настинка даже хванал,
мръсен в локвата прострян!

Състезание
Тук на малката поляна
от слънце пролетно огряна,
Охлювът и Костенурката
(всеки грабнал си къщурката)
състезание си обявиха
и на старт се подредиха.
Тръгнаха те бавно, бавно
към финала с темпо равно.
Но за обща изненада
костенурката в миг пада.
Корен някакъв я спъна
и краката тя опъна.
После бавно се изправи,
ала много се забави.
Тъй без всякакви беди
Охлювът я победи.

Скиорче

Зиг-заг, зиг-заг,
през лъките,
аз летя, летя със ските.
А брезите с рокли бели,
гледат ме, чела навели.
А пък перестото борче викна:
- Браво, ей, скиорче!

М. Георгиева

ТOН БОНБОН
Ето ти един бонбон
дай ми срещу него кон.
Давам кон срещу бонбон,
но да бъде тежък тон.
Как ще носиш тон-бонбон?
Трябва да си купиш слон.
Нямам нужда аз от слон,
нито пък от камион.

Но ще донеса трион
да разрежа тон-бонбон
на парченца милион,
на парченца милион.
На децата ще го дам,
на децата ще го дам
сладко да ядат, сладко да ядат
ам, ам, ам.


Тайна
Бащите се карат и пият бира.
Вятърът - духа.
Водата - тече.
Пък аз ще ви кажа какво се побира
в десния джоб на едно момче!
Три разноцветни копчета.
Три лимонадени топчета.
Дънце от счупена чашка.
Карфица за въдица.
Ластик за прашка.
Олющена снимка на някой играч.
Стотинки за кино.
Билет за мач.
Телени рамки от очила.
Капак на писалка.
Фар от кола.
Парче тебешир.
И шушулка от боб.
А всичко останало -
в левия джоб.


Точка,точка,запетая...
Точка, точка, запетая, тире-мире, завъртулка. Шички, шички с
две ръчички и тумбака с двата крака
В същото време се
рисува като точките са очите, запетаята - устата, тире-мире са веждите,
а завъртулката е лицето.


Туп, полечка!
Туп,туп полечка все по таз пътечка,
тръгнала мецана из горската поляна.
Щирец набрала, пълничка торбичка,
мечо нагостила с бобена чорбица.



Теменужка
Теменужка малка синя,
цъфна в нашата градина.
Хитро, хитро се усмихва
и на слънцето примигва.
Със ламбадена поличка,
хваща здравец за ръчичка,
нарциса засвирва с тромба
танц страхотен се заформя.



Три смешни горили
Три смешни горили
Живели три маймуни във гората.
Сега ще им разкажа патилата:
Узрял банан откъснала едната
и втората ударила в главата.
Тя пък взела орех от кокос,
третата ударила в сплескания нос.
Ядосала се третата и ето -
първата с лимон ударила в лицето.
Дълго тъй маймуните се били.
Изчерпали и сетните си сили.
А после бързо се сдобрили
тез три смешнички горили.



Тихо
Цял ден са слушали ушенцата,
цял ден бърбориха устенцата
и две крачета без умора
до тъмно тичаха по двора.
Какво не пипаха ръчичките,
къде не гледаха очичките!
А щом е все така заето,
кога ли ще расте детето?
Не, то в креватчето си бяло
най-после сладко е заспало
и само месечко му свети.
Дървета, с клонки не шумете,
не духай, вятърко, навън -
най-бързо се расте насън!
И ти не мъркай, спри, Писано,
ще видиш утре рано-рано -
порасло нашето дете.
Ш-т! Тихо! То сега расте.



Треперушко
- И аз ще литна! -
реши Треперушко.

-И аз съм листенце,
и от мене ще стане палтенце
за някоя малка тревичка.

Скочи от клонка висока,
но падна до потока.
Огледа се, почака
и
заплака,
защото наблизо нямаше
нито една тревичка.
- Не плачи -каза
мравката кротка.
-Ти ще станеш на лодка!
- В такива минути тежки
не ми е
до смешки.
От мене лодка не става!
- Напротив. Аз търся точно такава.
Виж
ме - не съм дебела.
Аз съм малка, но смела.
Ако и ти си юнак,
до морето ще
плуваме чак!
- Юнак съм! -
Треперушко отвърна
и в лодка за миг се
превърна.
Отплува листенцето леко
далеко, далеко, далеко.

Уловена птичка
Деца: Видиш, птиченце крилато,
ние в примка те държим
и със тебе цяло лято
няма да се разделим.
Птичка: Ах, защо ви съм?
Бъдете милостиви тоя час,
да си хвръкна ме пуснете,
в примката ще умра аз!
Деца: Не грижи се,
мила птичко,
дор си в нашите ръце;
ще те храниме със всичко,
с захарчица, с млечице.
Птичка: Мляко що е не разбирам,
захар ази не кълвя,
само зрънца знам да сбирам
и мушици да ловя.
Деца: Ти зимъска ще загинеш
на полето там сама!
По-добре да си починеш
в нашта клетка у дома.
Птичка: Не се бойте,
аз щЕ хвръкна
татък в топлите места,
в ваш'та клетка ще издъхна,
макар златна да е тя.
Деца: Мила птичко,
ти не знаеш
как е харно тука, виж -
ти със нас ще си играеш,
няма що да се боиш.
Птичка: Мен, дечица, по е харно
да си хвъркам по светът,
тук ще умра аз навярно,
тясно ми е в тоя кът!
Деца: Право казваш,
пиле клето,
тук на мъка ще живейш,
хай хвръкни си към небето,
на свобода да си пейш!

Чадър
Черен и прашен, тих и добър,
стои като дядо в кьошето чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел -същинско момче,
-той скача, макар и с един само крак,
додето небето изчисти се пак.
Черен и скромен,забравен от нас,
чадърът се свивав кьошето тогаз.
Стои мълчалив и прилича на дядо,
но сърцето му,в дръжката скрито, е младо
и щом се обади капчукът: "Зън-зън!",
като малко момче пак ще хукне навън.



Чик-чирик
От зори с пресипнал глас
врабчо нещо ми чирика.
Ала не разбирам аз
на врабчетата езика.

Все повтаря:
Чик-чирик,чик-чирик,
сгушен в сивата престилка.
Сигурно на свой език
моли: Направи хранилка!

Майстор и техник съм аз,
грабнах чук, дъски, трионче
и хранилката след час
кацна на извито клонче.

На прозорчето ми спря
врабчо и зачурулика:
Чик-чирик, чик-чирик! Благодаря!
Вече му разбрах езика.


Чушке, чушке, я ела...
Чушке, чушке, я ела,
аз да те изям сега.
Чушке, чушке, ти си тук,
ти си вкусен зеленчук.
Ти си пълна с витамини,
аз от тебе черпя сили.
Чушке, чушке, я ела,
аз да те изям сега.

Мъничка , мъничка , Моя !
Котенце малко , Зайченце мило ,
в скута на Мама сега си се свило .
Твоята главичка на моето рамо -
можеш ли ден да прекараш без Мама ?!
Мама във чашата мляко налива ;
сресва косичките в плитки красиви ;
кърпи чорапки с пробити петички ;
Мама се грижи за всички .
Кой ще разкаже на моето момиче
как тъй на сърпче луната прилича ?
Има ли в Спътника истинско куче ?-
Мама попитай и ще научиш .

Мъничка , мъничка , Моя ,
днес ти неможеш без Мама ,
но подир време ще станеш голяма .
Умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш , и ще бродираш .
Дългите плитки ще решеш самичка ,
а после ще литнеш и ти като птичка .
А Мама ще бъде с коси побелели .
Мама ще пази две детски кордели
и ще се тревожи и ще плаче
ако не носи писмо раздавача .
Друго не трябва - три думички само :
„ Добре съм , Мамо ! “