Текстове на детски песнички по азбучен ред

Аз съм българче

Аз съм българче обичам
наште планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене. / 2

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея.
Всичко българско и родно
любя, тача и милея. / 2

Аз съм българче и расна
в дни велики в славно време.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе. / 2



АЗ ИМАМ ДВЕ РЪЧИЧКИ



Аз имам две ръчички -
две палави сестрички.
Една до друга знаят
самички да играят.
Аз имам две краченца -
две палави момченца.
Те много се обичат.
Едно след друго тичат.
Аз имам две очички -
небесни две звездички.
Как чудно, чудно греят!
Ту плачат, ту се смеят!
Аз имам две ушенца -
две белички мишленца.
На глухи се преструват,
но всичко, всичко чуват.
В средата на лицето
е вирнато нослето.
По мириса познава
с какво ще ме гощават.
Устата ми обичат
по книжките да срича
и да повтаря сладко
две думи: мама, татко

Баба Марта

(х2):
Врабчо весело запява,
зимата си заминава,
бялото кокиче спи,
сняг навън не вали.

(х2):
Хей, кокиченце красиво,
ти къде ли си се скрило,
топло слънце гре вън,
стига сън стига сън.



БАБА МАРТА БЪРЗАЛА




Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави,зелени
бели и червени.

Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите,птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.


Баба Марта троп, троп троп

бърза през горицата,
мартенички цял вързоп
носи на дечицата./2

Баба Марта чик-чирик
пита я врабченцето,
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето/2

Балонче
Ж. Кюлджиева

Балонче хвърковато,
червено като мак,
приятелче крилато,
защо побегна пак?
Във моята ръчица
не ти ли бе добре?
Отскубна се и литна
към синьото небе.

Припев:
Ти жеравите гониш,
видя ли, че познах?
Но твоето местенце
не е, братле, при тях.
С балончета играят
послушните деца,
а птиците желаят
мушици и зрънца.
Балонче хвърковато,
аз каня те с поклон:
Ела да си играем
на нашия балкон!

Балонче хвърковато,
червено като мак,
ще чакам цяло лято
при мен да дойдеш пак.
Ветрецът ще ти каже
къде живея аз,
без дъх да стигнеш даже,
ела си пак при нас.

Припев:

Бягай мой велосипед

Кой е, кой е, днеска като мен?
Имам си велосипед червен.

Бягай, бягай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.

Бързо аз педалите въртя,
като птица вихрена летя.

Бягай, бягай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.

А след мен, по блесналия път,
10 състезатели хвърчат.

Бягай, бягай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.

Стигам аз мечтания финал,
пръв съм, пръв съм, в нашия квартал.

Бягай, бягай мой велосипед.
все напред и все напред, напред.


Бяла зима


Пухкави снежинки
снощи заваляха,
вили и градинки
вече побеляха. /2

Като в одеало,
семенцата малки,
а децата чакат
весели пързалки / 2

На-на, на-на, на-на / 4



Бяла козичка


Бяла козичка
с черни рогца
ходи и дири
лоши деца
дето не пият
сутрин млекце
боц боц боде ги
с ляво рогце
дето не пият
чай млечице
боц боц боде ги
с дясно рогце
ходи и дири
лоши деца
ходи боде ги
с остри рогца.


България

Българийо, Родино мила,
за мен най-хубава си ти,
с житата буйно изкласили,
в които ален мак цъфти.

Аз шепа пръст от теб ще взема,
ще стана мъничка звезда
и към Венера ще поема
да нося твойта свобода!

Обичам те, Родино моя,
със теменужен небосвод!
И винаги ще бъдем твои,
земя на българския род!


Болното коте


На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло.
Хърка, мърка недоволно
прави се на болно.
Но до него аз заставам
аспиринче му подавам.
То подскочи и избяга.
Оздравя веднага.
Ах, ти коте преструванче.
Там на моето диванче.
Колко сладичко се спи.
Но, те моля, запомни!
Че без мое разрешение.
Няма ти да лягаш тук!


Бански на лалета


Когато с теб се разхождам по плажа,
разбирам колко си влюбен във мен.
И много искам на всички да кажа,
че ти си само за мене роден.

Да,да,да!Да,това не е шега!
Защото знам,че другите момчета
нямат бански на лалета,
нямат твоите сини очи.
И сега ще ти призная
с теб обичам да играя.
Ти си принца на мойте мечти!
Да,да,да!Да,това не е шега!

Когато с тебе отивам на кино
екрана светва и в него си ти.
И зная пак ще съм твоя любима,
защото мене сънуваш-нали?

Да,да,да!Да,това не е шега!
Защото холивудските момчета
нямат ризи на карета,
нямат твоите бели зъби.
И сега ще ти призная
с теб обичам да играя.
Ти си принца на мойте мечти!
Да,да,да!Да,това не е шега!

Когато сутрин закусвам със мама
отново знам,че си мислиш за мен.
Повярвай просто спасение няма,
защото ти си за мене роден.

Да,да,да!Да,това не е шега!
Защото знам,че другите момчета
нямат бански на лалета,
нямат твоите сини очи.
И сега ще ти призная
с теб обичам да играя.
Ти си принца на мойте мечти!
Да,да,да!Да,това не е шега!

Ще почакам да порасна
и за теб ще се оженя.
Ще живееме прекрасно,
цял живот ще бъдеш мой!



БАБА МЕЦА


Цяло лято тя се скита,
мълчалива и сърдита.
Тук тревица ще отщипне,
там добиче пък ще пипне.
Ех, пък нейде щом подуши
из гората меки круши,
към дървото ще се спусне
и самичка ще си друсне.
Люшне клонче, плод се рони,
крушка капне - тя я лапне.
А съзре ли Баба Меца
на пчелички рой медеца,
ще награби сладки пити
в кухината що са скрити.
Тъй си ходи баба Меца,
дор се видят със ловеца!


Баба Меца от медеца



Баба Меца от медеца
лапа с лапа
и се цапа.

По-добро ми е детето
има кърпа на вратлето
и с лъжица във ръчица
сърба супа от паница.

ВЕЛИКДЕН

Чук-чук, яйчице,
Имаш ли си сърчице?
Знаеш ли какво е то,
Нови дрехи и палто?
Вижда ли ме целий ден
Как си ходя пременен?
Чук-чук, яйчице,
Ако имаш сърчице,
Да му кажеш, нека знай,
Днеска цял ден се играй,
А тез шарени яйца
Са за всичките деца.
Чук-чук, яйчице,
Със сварено сърчице,
Чуло ли си блага вест:
Бог Исус възкръсна днес!
Дора Габе


В ПЪРВИ КЛАС

Запя свойта песен
звънчето за нас:
Здравей, златна есен!
Здравей, първи клас!

Така е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

Ех, утрини ясни,
училищни дни!
Здравей, първокласник! –
звънчето звъни.
Димитър Светлин


ВИСОКИ, СИНИ ПЛАНИНИ

Високи, сини планини,
Реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –
Това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,
Тъй както си обичам мама,
Тук мила ми е всяка птица
И всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
Що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни
И приказките ни чудесни.

Когато гледам планините
И слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина
Аз чувам моята родина.
Младен Исаев


Весела ръка

Пеят, скачат палците (2)
Пейте, скачайте, весели деца! (Припев)
Пеят, скачат показалците (2)
Пейте, скачайте,весели деца!
Пеят, скачат средните (2)
Пейте, скачайте, весели деца!
Пеят, скачат безимените!(2)
Пейте, скачайте, весели деца!
Пеят, скачат малките (2)
Пейте, скачайте, весели деца!


ВЕСЕЛА ШЕЙНА

Цяла седмица се кани.
Цяла нощ валя.
От балкани до балкани
бялна, побеля.
И сред тая заблестяла
бяла тишина,
с весел бяг е полетяла
пълната шейна.
Друсат сребърни звънчета
буйните коне,
покрай храсти и дръвчета
в снежното поле.

ВЛАК

Стройте се в редичка, да направим влак.
С него ще заминем ний на Слънчев бряг.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.
Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Тракат колелата, весели игриви.
И децата возят, през места красиви.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.
Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Влакът най-накрая в гарата навлиза.
Вземайте багажа, трябва да се слиза.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.
Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

ВОЙНИЦИ

Ние сме войници, ще вървим напред. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

Имаме си пушки, от папура дръжки. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

Имаме си кончета, от върбови клончета. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2


ВСИЧКО ТЕЧЕ

Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата да са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

Върви, народе възродени

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет..


Войната на таралежите

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая,
къде е коравия чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Щом той ме повтаря, дали?


Вълкът и седемте козлета

( изп. Мими Иванова и Развигор Попов)
Знам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
Тя бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.

Мамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
Вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.

Но козлетата безгрижни схванаха завчас,
скрит в хвалебствията сладки, вълчия му глас.
Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
И заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."

Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.

Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно,
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло...
Всеки знае що се случи - кой бе крив, кой прав -
вълчо кожата мени си, не и своя нрав,
вълчо кожата мени си, не и своя нрав.


Вятърко листи в гората пилей

Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.

Горска бригада

Ден по чистотата,
рано пред зората,
в горската прохлада,
тръгнала бригада./2

Командир е Ежко,
който стъпва тежко.
Вълчо бригадира -
клонки ще събира./2

Зайчето с метлата
ще мете листата.
Славеят чудесни
ще им пее песни./2

А Мецана наша,
ще им готви каша.
Само за Лисана,
нищо не остана!/2


Гроздобер

Кротко над лозята,
сякаш от кадели,
вятърко премята
паяжинки бели.

С кошнички по друма,
ний вървим със батко.
В къдравата шума,
зрее грозде сладко./2

Хей го дядо крачи,
вика от далече:
- Хайде помагачи,
време му е вече.

С кошнички по друма,
ний вървим със батко.
В къдравата шума,
зрее грозде сладко./2

Две калинки като балеринки

Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2

Две калинки като балеринки/2
Под дъжда танцували, пеели, лудували/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2


Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели /2
Тралалали нека да вали /2
От дъждеца ах, нас не ни е страх /2


Де е България

Питат ли ме дей зората
ме огряла първи път.
Питат ли ме дей земята /
що най-любя на света. / 2

Тамо аз ще отговоря
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море /
се бунтува и светлей. / 2

Тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава /
из Тракийска равнина. / 2

Българио драга мила
земя пълна с добрини,
земя що си ме кърмила /
моя поклон приеми. / 2


Декември

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

Аз съм малкия врaбец,
веселяк съм и певец.
Цяла зима тук стоя /
и децата веселя. / 2

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

През прозорчета надничам
и от клон на клонче тичам.
Скачам смело по снега /
и от студ не се боя. / 2

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

Малки и добри дечица
дават ми зрънца, трошици.
Затова оставам аз /
цяла зима тук при вас. / 2



Детски смях

Т. Атанасов

Няма, няма по-красиво,
по-безгрижно и щастливо
в този свят от детски смях,
затова го в песен сбрах.

Звънне вън усмивка чиста,
и тогава върху листа
слънце златно сръчно пак
знак изписва подир знак.

Припев:
Няма, няма по-красиво,
по-омайно и щастливо
аз отдавна го разбрах
в този свят от детски смях



Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен


Децата

От зори, / 2
от зори до късна вечер,
детски смях, / 2
детски смях навред звъни.
Тук при, / 2
тук при нас и там далече,
зад гори, / 2
зад гори и планини.

Колко много / 2
са децата по света
като ясните звездици
заблещукали в ноща,
като птиченцата горски,
като полските цветя.

Те по цвят, / 2
те по цвят не си приличат,
ни дори, / 2
ни по дрежките дори.
Но смеха, / 2
но смеха щастлив обичат
и задруж, / 2
и задружните игри.

Колко много / 2
са децата по света
като ясните звездици
заблещукали в ноща,
като птиченцата горски,
като полските цветя.

Те за мир, / 2
те за мир жадуват вечен,
да растат, / 2
да растат в светлина.
Тук при нас, / 2
тук при нас и там далече
зад гори, / 2
зад гори и планини.

Колко много / 2
са децата по света
като ясните звездици
заблещукали в ноща,
като птиченцата горски,
като полските цветя.


Дилмано, Дилберо

Дилмано, Дилберо, (х2)
кажи ми как се сади пиперо. (х2)

Да цъфти, да върже, (х2)
да береш (х3) как сакаш. (х2)

Помуни го, побуцни го – (х2)
те така се сади (х2) пиперо. (х2)


Днес е празникът на мама

На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.

Аз зная, аз зная,
латинки и невен.

През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.

Но може, но може,
букет да зацъфти.

И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.

На мама, на мама,
букет за осми март


Доволен

От днес имам вече нови панталонки. /2
В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки. /2

Ще запратя всички рокли на тавана
да не би да хрумне някога на мама
пак да ме направи галено момиче,
че де ще се дена кат ме види чичо.

Черньо и Писана гледат от кьошето,
колко е порасло тази нощ момчето.
Пуякът на двора веч не ме закача.
Ах тез панталонки колко много значат.


Дъга

Ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду ду-ду ду... дуу.

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива - казвайте кой -
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте - в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен -
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички - листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца -
скрити до днеска в наште сърца.

Ду-ду ду-ду-дууу (ду-ду ду-ду-ду)
Ду-ду ду-ду-дууу (ду-ду ду-ду-ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду-ду-ду... ду.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри -
кой ще ни каже - бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта-
нека й кажем: "Излез от листа"
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем нашта дъга.
Нека да вдигнем нашта дъга.


Дъждовник

Бл.Арсова

На името му най-подхожда
Дъжд като вали да се разхожда.
Но кой ли може да ми каже
Защо е тъй надут и важен,
Щом златистият му фрак
Е опръскан с кал все пак. (х2)
Що е то? Що е то?

Дъждовникът


Дядо Мраз

Зън-зън, зън-зън, зън-зън,
Кой е вън? Кой е вън?
Кой ще дойде в този час,
тук пристига Дядо Мраз.

Искам още го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам,
той ми носи дар голям.

Зън-зън, зън-зън, зън-зън,
Кой е вън? Кой е вън?
Кой ще дойде в този час,
Тук пристига Дядо Мраз,

Искам още го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам,
той ми носи дар голям. (х2)


Дете и щъркел

Щъркел шарен, дългокрак
я затракай Трака-трак /2
Щъркеле дългокрак
я затракай Трака-трак.

Ти защо тук не стоя,
както ние у дома? /2
Трала-ла трала-ла
както ние у дома.

Бягам в топла аз страна
там намирам си храна./2
Трака-трак, трака-трак
там намирам си храна.


Дядо Коледа

Зън, зън, зън....
Кой е вън? Кой е вън?
Кой ще дойде в този час?
Дядо Коледа при нас!

Искам още щом го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам -
той ми носи дар голям.

Чук, чук, чук...
Кой е тук? Кой е тук?
Кой е вече тук засмян?
Дядо Коледа желан!


Две калинки

Две калинки с пъстри пелеринки.
Две калинки с пъстри пелеринки.
Под дъждец вървели,
песничка си пеели.
Трала-ла-ла-ли, нека да вали.
От дъждеца, ах, нас не ни е страх.
Две калинки като балеринки.
Две калинки като балеринки.
Пеели, танцували,
скачали, лудували.
Трала-ла-ла-ли, нека да вали.
От дъждеца, ах, нас не ни е страх.


ДОБЪР ДЕН, ЗИМЕН ДЕН

Добър ден, добър ден,
весел, весел зимен ден!
Толкова ми се играе,
по-напред с кое
- не зная.
Да изляза ли с шейна
или с кънки по леда?
Снежни топки ли да правя
или с тях да се не бавя,
а от сняг да взема аз
да направя Дядо Мраз!


ДЯДОВИЯ ДАР

Дядо ни прати куп зеленчук
- чушки, домати, моркови, лук...
Прати ни бамя, зеле и грах,
а едно картофче само между тях.
Щом се събраха, викнаха в хор
- чушките с граха почнаха спор.
Врява голяма, всеки гълчи...
Ах! А едно картофче само си мълчи.
В супата даже спореха там
кой е най-важен пръв да го ям.
Нека от мама има пердах. Ах!
Аз едно картофче само си избрах

Една чудесна песничка

щурче ми подари /2
Хем хубава, хем лесничка,
хем става за игри.

Една чудесна песничка
хем хубава, хем лесничка.
Но трябва да се знае
и как ще се играе.

Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
и как ще се играе. /2

Застават в кръг момчетата
лице срещу лице /2
и те като щурчетата
с цигулки във ръце.

Тири-ри-рам, тири-ри-рам,/
с цигулки във ръце. /2

А нашите момичета
не са ли във игра? /2
Ще пеят като птичета:
Тири-ри-ри-ри-рам

Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
Тири-ри-ри-ри-рам /2


Есен

Сбогом пъстрокрила птичко,
на добър ти път.
Съхнат жълтите тревички,
семенцата спят.

Няма вече листи свежи,
жълто е в леса.
Есента цветята реже
с ледена коса.

Черни връх отново слага
облъчен калпак.
И гората пълна с влага
потъмнява пак.

Сбогом птичке лекокрила,
времето лети.
Но земята наша мила
не забравяй ти


Есен в гората

Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.


Ето зимата настана

Ето зимата настана
сняг вали и все вали.
С нова гиздава премяна
той земята веч покри.
Тра-ла-лаа, ла-ла-ла,
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. /3

В огнището ни свети
и пламти голям огън.
Хей шейните си дръпнете,
че пързалка има вън.
Тра-ла-лаа, ла-ла-ла,
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. /3

Нека дядо да се грее,
нека си почива той.
Нас пък нека пот облее
в неравен снежен бой.
Тра-ла-лаа, ла-ла-ла,
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. /3

Жабешка разходка

Т.Атанасов

Тръгна жаба на разходка
по реката с нова лодка,
с ключ заключи жабуняка,
шапка сложи и заквака:
"Хайде, качвайте се всички,
мили попови лъжички,
Щърколан сега го няма,
ще ви пази с лодка мама.


Жълтоклюно патенце

Михаил Лъкатник

Жълтоклюно патенце,
я ела насам,
царевичка златничка
в шепи да ти дам.

От мъниста шарени
нижа ти гердан.
Виж, уши ти какичка
новичък сукман.

Ето ти и панделка,
синя, от тафта.
Ти си най-красивото
пате на света.

За китки и венчета

Чудесно е в гората,
разцъфнали цветятя.
Отивахме при дружки,
набрахме теменужки.
Синчец и жълто цвете,
за китки и венчета.

С венчетата извити
накичихме косите.
А китка най-голяма
приготвихме за мама. /х2


За приятелството

Никой, никой на земята
Не живее сам -
Бъбри веселият вятър
С ореха голям.

Шепне ден и нощ морето
С пясъчния бряг
И луната при небето
Идва пак и пак.

Шепне ден и нощ морето
С пясъчния бряг
И луната при небето
Идва пак и пак.

Приказката бърза даже
Вечер през леса
На детето да разкаже
Нови чудеса.

Бъбри веселият вятър
С ореха голям.
Никой, никой на земята
Не живее сам.


Зайченцето бяло

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в малката горичка
с една сърничка

Вече се стъмнило
Слънцето се скрило
Зайчето разбрало
Че е закъсняло

Хукнало да бяга
Както му приляга
Но в тъмнината
Сбъркало следата

Седнало да плаче
Малкото юначе
На кого да каже
Път да му покаже

Ей в тъмнината
С лампичка в ръката
Малката светулка
На щуреца булка

Зайчето видяла
Пътя му огряла
Отишло при зайка
Свойта мила майка


Зеленчуци който не яде

Зеленчуци който не яде
Той голям не ще да порасте
Днес ще има розови страни
Всеки ще го победи
Да, да

Морковчето вика ела тук
ряпата крещи и тя напук хе-хе

Зелка, зелка в ъгъла се смей хъхъ
А домата червеней

Зеленчуци който не яде
Той голям не ще да порасте
Днес ще има розови страни
Всеки ще го победи


ЗИМНА ПЕСНИЧКА

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.

Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.

Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.


ЗЛАТНА ЕСЕН Е ДОШЛА

Златни листя падат леко,
вятър носи ги далеко.
Тъжни стават дървесата, /
потъмняват небесата. / 2

Вятърко люлее клони,
бавно лист по лист той рони.
Ту ги сбира, ту разпръсва, /
ту пък ситен дъжд запръсва. / 2

Уморени от играта,
те се стелят по земята.
И когато мрак долита, /
пурпурен килим заплита. / 2


Знамето ни е трицветно

Знамето ни е трицветно,
мило, хубаво, приветно.
Ний държиме го с ръчички
и обичаме го всички.

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
и обичаме го всички. / 2

Цветовете му са мили,
бял - снежинки лекокрили.
Цвят зелен е на тревата,
а червен е на зората.

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
а червен е на зората. / 2

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
а червен е на зората. / 2


Зайчета и Дядо Мраз

Дядо Мраз ти погледни наще зайчета добри /2
Те сега ще потанцуват, ще подскачат, ще лудуват /2
Хопа хоп тропа троп после леко скок подскок /2
Да поканим дядо Мраз да играе той със нас /2
Бързо бързо ще научи и подарък ще получи /2

Хопа хоп тропа троп после леко скок подскок /2

Ех че сладък дядо Мраз как подскача като нас /2
За награда тез ушички ще получи той от всички /2
Тралала тралала колко весела игра /2

Дядо Mраз ти погледни наще зайчета добри /2
Те сега ще потанцуват, ще подскачат, ще лудуват /2
Хопа хоп тропа троп после леко скок подскок /2


Зайчето си наранило...

Зайчето си наранило
лявото краче.
Седнало и се присвило
под едно дръвче.
Чула го една калинка:
- Зайо, я да спреш!
Бива ли от драскотинка
толкоз да ревеш?
Раничката с йод намаза
върза я с трева.
И усмихнато му каза:
- Вече оздравя


Зимата снежни къдели преде

Зимата снежни къдели преде.
Кой в полунощ без партина дойде.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. /2

Всичко извез във вълшебна игра,
птици и клонки по всички стъкла.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. /2

Нова година, това ли си ти.
Нека елховият накит блести.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. /2

Нека разцъфне по ...
Та да е всеки и здрав и засмян.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. /2

Нека се сбъдне всред родния край
всичко което сърцето желае.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. /2


Зимна страна на чудесата

Чуй звънят, звънят звънчета
със сребърни гласчета,
сняг се сипе пак, във Коледния мрак
вървим по дълъг път непознат.

Синкав здрач – потаен,
чуден свят - незнаен,
със песничка в нощта крачим по снега
в приказно-вълшебната страна.

Припев:
Кима смешно снежното човече
с много смях направено от нас.
Иска то да тръгне надалече,
иска да танцува в този час.

И усмивка нежна
в тази вечер белоснежна
лицата огря, сбъдната мечта -
крачим ний из чудната страна.

Хей, слушай –
зън-зън – весел звън
пухкав сняг вали навън
и почва весел празник,
със мен и вий елате под снега.
Звезди щастливо греят
и пълнят с радост нашите сърца.
И почва весел празник,
със мен и вий елате под снега.

Припев:
Кима смешно снежното човече
с много смях направено от нас.
Иска то да тръгне надалече,
иска да танцува в този час.

И усмивка нежна
в тази вечер белоснежна
лицата огря, сбъдната мечта -
крачим ний из чудната страна.

Имало едно време...

Имало едно време
един дядо
и една баба,
и едно мече -
и няма вече...


Имало едно време

(Асен Разцветников)
Имало
едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като
пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули.

Намерило ги едно момченце, тъ-ъничко като конченце, па ги изяло и взело, че станало хе-е такова дебело!


Искам да си имам слон...

Искам да си имам слон -
мъничък като лимон.
Да заспива с мен в леглото,
да го дърпам за ухото.
Искам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
Стига вече с тая тема!
Ама че дете!


ИСКАМ КУЧЕ

Искам куче /2
мама пък не ще.
Стига вече с тая тема!
Ама че дете!

Друга тема аз си нямам,
котенце поне!
Ала темата на мама
е да казва - Не!

Искам коте /2
котенце поне.
Ала темата на мама
е да казва - Не!

Искам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
Просто темата на мама
е да казва - Не!


Идва Дядо Коледа при нас

По-добре не плачи
и послушен бъди!
Знаеш ли ти
какви предстои?
Идва Дядо Коледа при нас.

На гърба носи той
кош с играчки безброй.
Чакат го вред
малчугани безчет.
Идва Дядо Коледа при нас.

Припев:
Къщичките бели
сгушени димят –
под губери дебели
сладичко си спят.

Щом послушен си бил,
щом си млякото пил,
получаваш сега
играчка – мечта!
Идва Дядо Коледа при нас.

Даже да си сгрешил,
щом си се извинил,
той сигурно вече
ти е простил!
Идва Дядо Коледа при нас.

На гърба носи той
кош с играчки безброй.
Чакат го вред
малчугани безчет.
Идва Дядо Коледа при нас.

Припев:
Къщичките бели
сгушени димят –
под губери дебели
сладичко си спят.


Исус, синът на Мария

Далече в древен Витлеем
по библия четем
Марииният божи син
роден е в този ден.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.

Овчари пазеха в нощта
Мария и Сина.
Една изгряваща звезда
им даде светлина.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.

Слушай – песен на ангели звучи
и фанфари звънят над всички нас.
Днес е Господ Исус роден
за теб и мен – във този ден.

Далече в древен Витлеем
по библия четем
Марииният божи син
роден е в този ден.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.

Слушай – песен на ангели звучи
и фанфари звънят над всички нас.
Днес е Господ Исус роден
за теб и мен – във този ден.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.

КАПИТАН РАЧО

Тръгна Рачо капитана
да преплува океана
с параход.
Тръгна Рачо с триста раци,
с триста опитни моряци.
Ала гледат: нещо шава,
гледат там пред тях застава
кашалот.
Той размаха перка яка,
хвана Рачо за мустака:
- Де така, хей, юнак?
Трепна Рачо, страх го хвана,
сви обратно капитана -
дири пак своя бряг.
Ето, плават триста раци,
триста раци със мустаци,
Рачо наш - без мустак!


Коте преструванче

На дивана под юргана
коте бяло се е свряло.
Хърка мърка недоволно
прави се на болно!
Ах, ти коте, преструванче,
знам под моето юрганче
много сладичко се спи!
Но те моля запомни!
Че без мое разрешение
нямаш право тук да лягаш ти!


Край елхата

Вижте как греят елхите сега,
радват се, радват се всички.
От планината лети през снега,
сребърна, малка шейничка.

Тра-лала, Тра-лала,
сребърна, малка шейничка. / 2

Ех как се радваме, идвай при нас,
мил и добър дядо Мраз.
Носиш подаръци в пълния кош
в светлата празнична нощ.

Тра-лала, Тра-лала, в светлата празнична нощ. / 2


Камила (Чоколина)

Една камила
да се изкъпе решила;
ала беда голяма -
голяма, няма измама -
не знае горката камила
коя гърбица е вече измила.
Чуди се и се мае,
какво да прави не знае.
Ала накрая решила,
че е отдавна измила
и двете свои гърбици
със сапун и със водица.


Кате, Кате, с бяла блузка...

-Кате, Кате,с бяла блузка
защо, ти е червена едната ти бузка?
-Ядох, ябълка. И ако ми дадеш още едничка
ще ми се зачерви и другата ми страничка.

Кате,Кате,Катенце,
улови си патенце!
Как да си хвана, татенце,
като всяко патенце бяга из реката,
а пък аз горката ще намокря
новата си рокля!


КАТЕРИЧКА РУНТАВЕЛКА

Катеричка рунтавелка
със опашчика къделка.
Цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
та когато дойде зима,
тя храница да си има.


Кой как яде

(Лъчезар Станчев)
Баба Меца от медеца
лапа с лапа и се цапа.

По-добро ни е детето,
има кърпа на вратлето
и с лъжица във ръчица
сърба мляко от паница.


Кой с какво пътува...

Зелен семафор - ясен знак!
Потегля пътнически влак.
Той утре заран в ранен час,
ще спре на гарата в Бургас.
-----
В крайния квартал живея
и пътувам със тролея.
Тих е тролейбусът син
и без мирис на бензин.
-----
Може друг да е маршрута:
София-Москва-Калкута.
А в Калкута и в Цейлон
ще се возиш и на слон.
-----
С куфарчето и с билета
качваш се във самолета.
Два-три часа щом летиш,
кацваш в Рим или в Париж.
-----
Би-би-ип!-
бърза автобусът,
но светофарът е червен!
Би-би-ип!
Моля! Нямам време!
Път ми дай! Стани зелен!
------
По удобен път не зная-
качваме се във трамвая
и не минал даже час,
сме на Княжево със вас.
-------
Излетя ракета вчера
към планетата Венера.
Аз не зная тя къде е,
а батко само ми се смее.
------
В океанските простори
кораб бял вълните пори.
Той до следващата сряда
ще пристигне във Канада.
------
Я гледай ти какво било!
Препуска детско колело.
Момченцето върти педали.
Ще го настигнеш ли?
Едва ли!

Кой цвърчи на клончето?

Врабчо плаче:
- Мамо,
искам като слончето
аз да съм голямо.
Гледай ти!
А слончето
за какво копнее?
Иска то на клончето
да се полюлее.


Кокошка край хамбара...

Кокошка край хамбара
ко-ко-ко
зове, крещи, повтаря
ко-ко-ко
Къде сте ми дечица?
ко-ко-ко
Намерих ви храница
ко-ко-ко

Ний тук сме, мила мамо
пи-пи-пи
изровил някой яма
пи-пи-пи
и ние, всички, всички
пи-пи-пи
пропаднахме горкички
пи-пи-пи.


Котенца вървели трички

едно братче, две сестрички.
Срещнали след десет крачки
две мишлета със мустачки.
Щом мишленцата се спрели,
котенцата онемели
и като "Юнаци" те
скрили се в трънаците.


Котенца галени

с панделки алени
дърпат пердетата,
късат кълбетата.
Баба с метлата
туп-през вратата.


Котка, котка, котана,

бабина писана.
С хляб я баба хранила,
с прясно мляко поила.
Расна, расна котана -
стана котка голя-я-яма.


Крокодил

(Чоколина)
Крокодил, крокодил -
той свиреп е, а не мил!
Скрил се в близката река -
ще те глътне ей сега!

Бързо бягай и се крий -
във реката не се мий!
Че под мътната вода
крокодилът те видя!


Кукулази, буба лази...

Кукулази, буба лази,
по краченце,
по ръчичка,
по вратленце,
по главичка.
Ах, таз буба,
дето лази
може бебчето
да сгази.


КУЧЕНЦЕ

Кученцето Буби
вчера се загуби.
Търсихме го с мама
никъде го няма.
Тупарр-лапа, тупарр-лапа
скрило се в дулапа.


Калинка

Лит-лит калинке,
лит-лит калинке,
калинке мила,
шарено крила.

Знаеш ли, знаеш ли,
чудний палат,
там в горите
на змея крилат.

Уж там живяла
чудна девица
и песни пяла
таз хубавица.

Лит-лит калинчице,
пъстро крилце.
Лит-лит калинчице,
златно сърце.


Капитан

Корабчето плава, плава
като в океан.
Искам, искам аз да бъда
негов капитан.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту /2

Мурджо, Мурджо и Писана
ще са екипаж.
Хайде, хайде капитане
повече кураж.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту /2

Корабът не чака, чака
тръгвай, давам знак.
Ала на земята
си оставам пак.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту /2

Облачето плава, плава
ако бях голям
с бърза, бързата ракета
щях да стигна там.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту /2


Катето и Лили

Катето и Лили,
две сестрички мили,
сутрин рано стават,
песничка запяват.

Хайде мили татко,
дай ни малко сладко.
Цяла нощ сме спали,
нищо не сме яли.

Кирил и Методий

Пишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права. /2

Тези буквички чудесни
още са ни неизвестни.
Ние малките дечица
пишем само колелца. /2

Ний им славим имената,
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили,
буквите са ни дарили. /2


Когато бях овчарче

Когато бях овчарче
и овците пасях,
бях много благодарен,
макар и сиромах.
Щом пукнеше зората,
изкарвах ги навън
и свирех из гората,
подпрян на някой пън.
И времето бе кратко
със шарен ми кавал
и никога тъй сладко
не съм ни ял, ни спал.
И днес, когато виждам
овчарче малко аз,
не знам защо завиждам
и охкам си без глас.


Когато си малък
Р. Москова

Когато се чувстваш
И малък, и сам,
Така ти се иска
Да бъдеш голям!
Сам да решаваш,
Сам да избираш,
Сам да си съдиш,
Че кой ще те спира?

Кой ще те гледа
Отгоре надолу?
Кой ще те учи
И все ще мърмори?
Кога ли най-сетне
Ще порастеме?
Така им е лесно
На всички големи!

Ти казваш “Не мога!”
Те казват “Не!
Трябва да мислиш, че можеш поне.
Трябва да бързаш,
Не клюмвай глава!”
Трябва! Все трябва!
Все трябва!
А трябва ли, а?

Кой почука

Кой почука, кой почука.
Кап-чук, кап-чук.
Вест донесе днес капчука.
Кап-чук, кап-чук.

И ми рече: Мила пролет,
пак тука, пак тука.
И на всички с весел поглед:
Пак тука, пак тука.

С нови песни и засмяни,
раз-два, раз-два.
Ний ще тръгнем към поляни,
раз-два, раз-два.

Ще разцъфнат там цветчета,
зън-зън, зън-зън.
Сякаш сребърни звънчета,
зън-зън, зън-зън-зън-зън-зън.


Кокиченце, момиченце

Мое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано
сам само, самичко. /2

Аз дошло съм тук детенце
радост да ви известя,
че таз зима си отива
и пристига пролетта. /2

Мое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано
сам само, самичко. /2


Коладе, ладе

Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се Боже чедо. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе

Кравай скача от полица,
ври в котлето кървавица. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе

Кажи, бабо, като лани
на нас весело да стане. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе.


Коледна приказка

В кошарата на бедните пастири
В такава нощ Христос се е родил.
И днес пак търсим светлите му дири
И вярваме, че свят човек е бил.

Със Коледната приказка на баба
Потегляме насън към Витлеем,
А в приказките както подобава
И пред нищо трудно няма да се спрем.

А в стаята елхата
Във приказна позлата
Ни чака да се върнем
От сладкия си сън. (х2)
Свещичките догарят,
Очите още парят,
В прозорците отеква
Красив камбанен звън! (х2)

Отеква красив камбанен звън!
Звън! (х4)
Отеква красив камбанен звън!
Звън! (х5)
Коледа! Коледа!


Кос

Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупа с крак-
трак-так-так,
като същ юнак.

Ходил, ходил, па се спрял,
три коли мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак-
бре-бре, че юнак!


Край Босфора

Край босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитова. /2
Ето Симеон пристига,
воеводи си зове. /2

Съберете се войводи,
храбри орляци безброй. /2
Много войски и народи
усмири ги меча твой. /2

В Царигратските палати,
разтрепера се Роман. /2
Праща дарове богати
в Симеоновия стан. /2

- Неща дарове и злато -
гордо викна Симеон. /2
- Мойто царство е богато,
златен е и моя трон. /2

Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир. /2
Нека поклон ми направи,
па ще видим по подир. /2

Лека нощ!

Лека нощ и лек сън!
Спи всичко навън.
Безгрижно и ти
сън сладък заспи.
Утре пак в тишина ще те срещне деня/2/


Лъки бой

Аз зная чудна песничка,
хем весела, хем лесничка!
За лъки бой е тя,
за радост и игра!
Хей, хей, бързай и ела,
на този детски сайт
за радост, за игра
и за приятели безброй!


Лилето

Де изчезна Лилето, Лилелто, Лилето?
Де пропадна милото, милото, милото?
Тича баба с кучето, с кучето, с кучето,

да си търси внучето, внучето, внучето.
Ех, ти мило кученце, кученце, кученце,

де е мойто внученце, внученце, внуценце?
Ей го де е Лилето, Лилето, Лилето.
Ой на баба милото, милото, милото.


Лазарска песен (на малко дете)

Заспало ми е детенце
в позлатена люлчица.
Мама му го будеше:
Я стани, стани детенце,
да си видиш Лазаря
как хубаво лазарува.
Шити поли развява,
жълти чехли потропва.

Лазарска песен (на малко момче)

Ах, мари, Бульо, хубава, хубава.
Ти имаш момче хубаво, хубаво.
Примени го, прибири го (х2)
Изведи го на порти, на порти.
Да го гледат лазарки, лазарки.
Лазар веднъж в година, в година,
Като жълта коприна, коприна.


Лястовичка

Под наш'та стряха лястовичка във гнездо живей
и всяка сутрин слушам аз как чурулика пей
и всяка сутрин слушам аз как чурулика пей:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

На свойте мили мънички деца разказва тя
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света,
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

Разказва им, че там, на юг, тече реката Нил
и в нея тя веднъж видяла страшен крокодил
и в нея тя веднъж видяла страшен крокодил:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.


ЛАЗАРКА

Лазарчице- китчице,
Тропни дважди за мене,
Да ми станат китчици
Двете бузки червени!

Лазарчице-китчице,
Тропни дважди за кака,
Да й дойдат сватове,
Мама да ги дочака!

Лазарчице-китчице,
Тропни трижди за мама,
Да ме гледа весело,
Като расна голяма!


ЛАЗАРСКА ПЕСЕН
(на малко дете)

Лаленце се люлее
У зелено ливаде.
Не е било лаленце
Но е било детенце.
Шити поли развява.
Лицето му трендафил.
Очите му звездички.

Майчице

Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само

Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.


Малката скумрийка Сийка

Малката скумрийка Сийка
вчера яла курабийка,
но я заболял корема
хванала голяма хрема.

Щом пристигнал доктор рак
я нападнал като враг.
Оперирал я със щипка
ах, горката рибка.

А когато оздравяла
си облякла рокля бяла
и с магия - ала-бала,
тя за рака се венчала.


МАМА МИ КУПИ ДНЕС

Мама ми купи днес
Нова книжка с картинки.
Гледам я с интерес
И разлиствам лист по лист. /2/

Тука зайче как играе,
Там лисица как го дебне,
Таралеж на кълбо
Ще избави зайчето. /2/

Викат ме, пак навън
Хайде идвай да играем
Но без мен, в този ден
Почват лудите игри. /2/

Гледай ти какво направих
За игрите днес забравих
Все чета, във захлас
Нова дружка имам аз.

Все чета, във захлас
Пъстра книжка имам аз.


Мамо, мамо, я кажи колко слончето тежи?

-Мамо,мамо,я кажи колко слончето тежи?
-Слончето тежи,деца,повече от сто килца!
-Майка има ли си то?А не плаче ли?Защо?
-Майка има то добра и не плаче след игра.
-Спи ли като нас?Къде?А какво ли пък яде?
-Спи под някое дръвце,суче сладичко млекце!


МАРИАНА

Имала Мариана весело и добро сърце,
Имала Мариана шапка с едно перце.

Тръгнала Мариана, тръгнала в близкото селце,
срещнала Мариана с руси коси момче.

"Добър ден Мариана", казало русото момче,
"Добър ден Мариана - дай ми това перце".

Ахнала Мариана, ахнала шапката с перце,
смяла се Мариана смяла се от сърце.

Казала Мариана "Давам ти моето перце,
ала искам във замяна твоето добре сърце"


Месечко ясен
Н. Николов

Месечко ясен, месечко бял,
Много си скитал, много видял.

Знаеш на пръсти родния край
в златната есен, в китния май.

В зимната хала, в летния зной
вечно на път си, нямаш покой.

Тебе ще питам, месечко бял,
Дето си скитал, много видял:

- В хладния север, в топлия юг
край като моя има ли друг?


Метнах пушката на рамо...

Метнах пушката на рамо
да убия мечка.
Но в гората срещнах само
малка буболечка.


Мечка, клечка, буболечка...

Мечка, клечка, буболечка
на планинската пътечка.
От Балкана мечката
слиза по пътечката.
Ала сред пътечката
сгушена зад клечката
варди буболечката.
Как да мине мечката -
тясна е пътечката!
Но е умна мечката -
ще прескочи клечката.
Но нещеш ли клечката
хукна изпод мечката.
Скочи буболечката
от върха на клечката
на носа на мечката.
Ето я пътечката,
ето буболечката,
ето я и клечката.
Де избяга мечката?!?


Мечо готви се за сън

С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
Седнал на леглото меко
той с прозявка гледа как
във гората леко леко
пада пухкавият сняг.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
Щом гората в сън заглъхне
казват "трябва да се спи"
Чак кога южняк полъхне
този сняг ще се стопи.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.

Мила мамо...
(изп. Росица Кирилова)

Мила мамо,
как да намеря
дума най-добра за тебе,
от звездите ли аз да я взема
или е в сърцето.
Припев:
Ти свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
Разбирам аз, какво по-щастие голямо
да казвам с обич "мамо"/2/

Отпусни глава
на моето рамо,
тъй както правех аз, мамо.
Припев:...


МИЛА МОЯ МАМО

Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам /2

Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла/2


Много, много

Много, много
аз ще ям,
да порасна
по-голям.
И ще стана
здрав и як,
най-безстрашен,
най-юнак.

МОЛЕЦ

Страшно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.
/2/

Тъй че мамо замълчи
не на мен ми дрънкай,
че съдрал съм втори чифт
чисто нови дънки.

Страшно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.
/2/

И за тази дупка тук
в гумата на кеца,
хич не обвинявай друг,
ами дръж молеца.

Пам парам пам пам парам
пам пам пам парам пам./2/
Страшно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.

Мравка в лавка....

Мравка
в лавка
отива
за подправка
лютива.
На петте си дечица
сготви вкусна чорбица.
Тя им сипва в паница,
те я сърбат с лъжица.
Ала види ли мравче
да се бърше с ръкавче,
тя ушите му дърпа
да се бърше със кърпа.

Май

Радост, пролет, слънце грей.
Златен клас на нива зрей.
По ливади ... млади.
Роса лей брилиант сълза.

В полски равни широти,
весел шум и глъч ехти.
Неуморен ...
Тук обажда се орач.
Ей пък там ... косач.

Радост, пролет, слънце грей.
Златен клас на нива зрей.
По ливади ... млади.
Роса лей брилиант сълза.


Много обичам морето

Много обичам морето,
синьо е като небето.
Плискат се леко вълните
и ми разхлаждат очите.

Аз ще направя с лодка
хубава морска разходка.
Много обичам морето,
синьо е като небето.

Морски звездички откривам,
цветни корали намирам.
Правя с тях огърлица,
аз не съм морска царица.

Аз ще направя с лодка
хубава морска разходка.
Много обичам морето,
синьо е като небето.


Музикант
Бл. Арсова

Кой, цигулке, те накара
тъй да свириш ти във здрача,
че от радост да се смея
и от мъка да заплача?

Отгатни само, момченце!
Цигуларят е щурченце.
На зелената морава
нощем свири до забрава. (х2)
Нощем свири до забрава.


Мъни, мъни патенца

Хей, брей,
мъни, мъни патенца,
жълти, мили братченца.
Де сте вие ходили,
чий води сте бродили? /2

Хей, брей,
...
бяхме ний във вадичка.
Дружно да се гмуркаме,
сладко да жабуркаме. /2

Хей, брей,
край моста ... майчица,
... сенчица,
Вече идем ситички,
чистички, умитички. /2

Хей, брей,
мъни, мъни патенца,
жълти, мили братченца.
Де сте вие ходили, /2
чий води сте бродили?


МАМА
Валери Петров

Косата на мама
Е светва и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.

Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.

Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма

И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,

И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща

И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,

Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!

МАЙКА
Младен Исаев

Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.

Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.


МАЙКА
Константин Величков

Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.

НА ЛОВ

Не желая, мамо, вече
да играя с мойто мече.
Батко да се подиграва,
че не мърда, че не шава.
Пушка донеси ми, мамо,
да я метна аз през рамо
и да ида на Балкана
живо мече да си хвана


На Мама днес е празник

На Мама днес е празник, на Мама днес е ден,
И аз зная най-обича, латинки и невен!
Аз зная, аз зная-латинки и невен/2
През март латинки няма, невенът не цъфти,
ала на листче може, букет да зацъфти!
Но може, но може, букет да зацъфти/2
Тъй цветната картинка за Мама ще е дар,
от малката й щерка букет за осми март!
На Мама, на Мама, букет за осми март/2


На ризката на джобчето..

На ризката на джобчето
Скъсало се копчето. /2
Боц от тука, боц от там
Копчето заших си сам.


На стъклото кацна бяла пеперуда...

На стаклото кацна бяла пеперуда,
палавата маца скача като луда.
Иска да я цапне - цап!
Иска да я лапне - лап!
Мацо не, недей нека си живей.


Над гората сняг вали...

Над гората сняг вали.
Зайко гърло го боли.
И лежи сега в леглото.
Нека да лежи, защото
вчера, както си играл,
цяла шепа сняг изял.


Над смълчаните полета

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Зън, зън, зън, зън...
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви.
Път из преспите се вие,
в селото се крие.

Зън, зън, зън, зън...
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели...

Зън, зън, зън, зън...
пухкави къдели...


Нани, златно, нани...

Нани, златно, нани,
мама го нахрани,
баба го люлее,
птичка песен пее.
Да мълчите всички,
буболечки, птички,
бебето сънува
и през сън ви чува,
и от ваште песни
може да се стресне.

Оранжева песен 2


Втори ден рисувам аз, просто без да спирам
А бои, бои у нас - само си избирай
Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.

Припев:
Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.

Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!

Припев...

Но лъчите си над нас слънцето разплиска
И тъй както исках аз, всичко боядиса
Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.

Припев...

Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...

Припев...


ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО

Елисавета Багряна

Обичам те, родино, пролет,
Под накита зелен
И с пъстрите цветя, наболи
През първи слънчев ден.

Обичам те, когато лято
Житата позлати
И жътва закипи в полята,
И морно дишаш ти.

Обичам те, когато есен
Под бистър небосвод
Събира плодовете с песен
Работния народ.

Обичам те и зиме – бяла,
С дълбоки снегове,
Когато пак си разцъфтяла,
Но в снежни цветове.

Когато, тиха и безбрежна,
До своето сърце
Затопляш с майчината нежност
Най-малкото зрънце.

Обичам те, родино моя,
И всеки ден и час
Готов съм свободата твоя
Да браня вярно аз.


Отивам на училище

Като майка с усмивка блага,
всяка сутрин среща ни на прага. /2

Чуруликаме край нея като прички,
от сърце обичаме я всички. /2

Пее песни и с нас играе,
колко много приказчици знае. /2

Чуруликаме край нея като прички,
от сърце обичаме я всички. /2



Отпред отпред на каручката

Отпред отпред на каручката
е седнала/2 внучката.
И вози я, вози я Марето,
на дядо/2 магарето

Пр.: Дий, дий, дий, друс, друс, друс/2

Отиват/2 на лозето,
че зряло е/2 гроздето

Пр.: ........

И Дани със своята кошничка
ще бъде/2 помощншчка.

Пр.:........

ПРАЗНИК
(Галина Златева)

Днес е осми март и ето-
аз, понеже съм голяма,
цял ден с тати вкъщи шетам,
за да се зарадва мама.

Братчето ми е добричко,
ала не умее всичко.

Аз ще и изпея песен,
то с ръце ще пляска само.
После ще и кажем: "Днес е
твоят празник, мила мамо!"

Братчето ми е добричко,
ала не разбира всичко.

Гледам го – не си играе,
взе букетчето с цветята
и попита: "А кога е
твоят празник,
мили тате?"


ПРАЗНИЧНА ТОРТА

Кой е, кой е като мен?
Вече съм голяма, вече съм голяма!
За рожденният ми ден
торта правим с Мама!

Припев:/2
Тра-ла-ла,тра-ла-ла,
на рожден ден ела,
ще ядем, ще ядем,
вкусна торта със крем

Там свещички ще блестят,
на глазура бяла, на глазура бяла,
ще ги духна изведнъж,
в радост засияла!

Припев:/2

Гостите ще ахнат "Ах,Ах,Ах!
Като тебе сладка, като тебе сладка!"
Мама ще разкрий пред тях
цялата загадка!

Припев:/2


Прекатури се шейната...

Прекатури се шейната,
изсипаха се децата
край крив завой в полето,
край крива круша в дерето.


ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим? -
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татко да събуди
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки...
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко.


Приказка за пуканката

Расло, расло в мамулче
мъничко Зрънце с качулче,
с много братлета бодливи
и със сестрици бъбриви.

Спяло то нощем и денем
в своите топли постели -
мама в листенца увила
мека косица от свила.

Юли дошъл от полето,
с пръстче погалил Зрънцето.
Радостно Зрънчо въздъхнал,
в пуканка бяла разцъфнал.


Приспивна

Млъкна всяко горско птиче,
тъмно е навън.
Мое мъничко сестриче,
време е за сън.
За игрите не тъгувай,
вън изгря луна.
Чудна приказка сънувай,
нани, нани, на.


Приспивна песничка

Тих ветрец е вече спрял
ясен месечко изгрял.
Рой звездички от небе
тебе шепнат спи дете.

Спи от нищо се не бой
аз съм тука,сине мой (за момиченца-ангел мой)
и ти пея на-ни-на
спинкай, рожбо мамина.


Пухкави снежинки снощи заваляха...

Пухкави снежинки снощи заваляха,
ниви и градинки вече побеляха.
Спят под одеяло семенцата малки,
а децата чакат весели пързалки.


Панагюрските въстаници

Боят настана, тупат сърца ни
Ето ги близо наште душмани
(Кураж дружина вярна сговорна
Ний не сме вече рая покорна) х2

Нека пред света да се покажем
Нека по-гордо братя докажем
(Че сме строшили мръсни окови
Че сме свободни, а не робове) х2

Припев:
Дружно братя българи -
в боя да вървим
Дружно братя българи -
враг да победим
(О майко моя родино мила
ний не сме вече рая покорна) х2

С гняв и дързост днес да издигнем глас
Времето няма все да чака нас
(Нека във битка славна влезем ний
Нашта десница Бог ще подкрепи) х2

Припев:...


Пей ми

Пей ми славею. / 2

Пей ми славею чудесни.
Пей да те послушам аз.
Любя твойте златни песни.
Любя звънкия ти глас. / 2

Колко пъти съм се вслушвал
сам из китните гори
и гласът ти аз съм слушал
що извиваш до зори. / 2

Пей, напей се ти на воля.
Ти си на певците цар.
Само не плаши се моля,
аз на прички съм другар. / 2

Пей ми славею чудесни.
Пей ми славею


Песен за мечтите
К. Воденичарова

Мечтите, мечтите,
мечтите са полет и вик на душите.
Красиви, ефирни, чудесни, чудесни,
побират се само във песни.

Те завист и злост побеждават,
тъга и сълза пресушават.
Те правят мъдрец от детето,
изпълват със обич сърцето,
като слуша във захлас.

Мечтите са полет далечен,
те правят човека човечен.
Те правят от теб и от мене
човека на нашето време.
Човека на нашето време. (х2)


Песен за приятелството
Зл. Билярска

Никой, никой на земята
Не живее сам –
Бъбри веселият вятър
С ореха голям.

Шепне ден и нощ морето
С пясъчния бряг
И луната при небето
Идва пак и пак.

Шепне ден и нощ морето
С пясъчния бряг
И луната при небето
Идва пак и пак.

Приказката бърза даже
Вечер през леса
На детето да разкаже
Нови чудеса.

Бъбри веселият вятър
С ореха голям.
Никой, никой на земята
Не живее сам.

Песен за светлото и тъмното

Слушай птичките, птиченце малко,
Грее слънцето топло и ярко
И по светлата тази пътечка
Крачим двамата с тебе полечка.

Тя извива надолу, нагоре,
Край цветя, пеперуди и хора.
Нещо светло със тъмно граничи,
Някой с прашка се цели във птиче.

А си прави друг птица от книга
И през сянката слънце намига.
И се смесват тъй простичко
Двете и така, така вий растете. (х4)

Параход

Колко хубав, колко бял
чуден параход е спрял.
Бързо, бързо в него ний
дружно да се настаним.

Ето че засмени всички
ний размахваме ръчички.
Сбогом, сбогом град любим
в поход морски ще вървим. /2

Вятър брули ни в лице
радост трепка в сърце.
Все безкрайна морска шир
пеем, пеем ний без спир.

Истина кръга в ръката
виждаме брега в мъглата.
И с песен на уста
връщаме се у дома. /2

И с песен на уста
връщаме се у дома. /3


Празникът на мама

На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.

Аз зная, аз зная,
латинки и невен.

През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.

Но може, но може,
букет да зацъфти.

И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.

На мама, на мама,
букет за осми март.


Пролет иде

Идат от далече птици на ята. /2
Пролет иде вече в нашата земя. /2

Всичко тука пее всичко тук играе. /2
Пролет вече грее в родния ни край. /2


По-накратко

Баба, кака, татко, мама
Ми поръчаха програма,
А пък аз сега се моля
Да побърза Дядо Коледа.

Трябва да пристигне рано
Щом ще свиря на пиано
И ще кажа с вдъхновение
Дългото стихотворение. (х2)

Искат слон да му рисувам,
После трябва да танцувам
И, ако попитат мене,
Няма да му стигне времето.

Щом у нас се позабави
Как нататък ще се справи
И при съкратени срокове
Ще обходи всички блокове? (х2)

Казах тихичко на татко:
“Нека да е по-накратко!”
И решихме ние двамата
Да посъкратим програмата.

Баба, кака, татко, мама
Ми поръчаха програма,
А пък аз сега се моля
Да побърза Дядо Коледа. (х3)
Дядо Коледа! (х2)
Дядо (х2) Коледа


Патенца

Патенцата плават в бистрия поток.
Днес и преподават първия урок.
Мама белогушка пляска със крилца.
Смел бъди пъструшко, па-па-па-па.


Прасчо

Прасчо пише нещо, пише писъмце.
Хванал химикалка с двете си ръце.
Прасчо, прасчо, не така!
Пише се с една ръка.
Работа се върши с двете.
Прасчо рече грух, грух.
Моля, моля извинете.


Прела баба

Прела баба, прела баба три недели,
та изпрела две къдели.

Насновала, насновала три граненка,
изтъкала два лакета.

Седна баба, седна баба вън на прага,
ризи крои, сукман стяга.

Пусто платно, пусто платно не излиза
ни за сукман, ни за риза.

Грабна баба, грабна баба кроилата,
скрои гащи за котака.


Приспивна песен

Ей, всичко стихва навън.
И време дойде за сън.
Ниви, градини мълчат,
птички и агънца спят.
Месечко свети сребрист,
търси той с поглед лъчист,
кой още чака, не спи,
Заспи ми, сине, и ти.
Спи, сине, спи, мой юнак,
да станеш бодър ти пак,
първите светли зари
утре да срещнеш в игри.
Ето - настъпва нощта,
броди тук Сънчо сега
и всичко трябва да спи.
Заспи ми, сине, и ти!


ПРОЛЕТ ЗДРАВЕЙ

Свърши се зимата,
пролет здравей. / 3
Припка рекичката,
весело пей. / 2

Слънце усмихва се,
облак роси. / 3
Веят тополите
жълти коси. / 2

Вика при вадата
щърк дългокрак. / 3
Жаби срещнете ме,
гост съм ви пак. / 2

Де са хористите,
бързайте тук. / 3
Песни донесъл съм,
песни от юг. / 2

Скокнаха жабите,
всяка лудей. / 3
Свърши се зимата,
пролет здравей. / 2


Птичките

Имам си стадо овчици,
Които ги храня с трошици.
Тези овчици с крила са,
Кълват на мойта тераса.

Имал си стадо овчици,
Които ги храниш с трошици.
Тези овчици с крила са,
Кълват на наш`та тераса.

Що е то? Що е то?
Що е то? Що е то?


Патето Яки

Всяко мъничко дете,
знае патета безчет,
но едно то тях познава най-добре.
Яки с гордия перчем,
Яки с пъстрите очи
с Чопър верния и силния другар.
Яки знае да чете,
Яки знае да брои
със затворени очи па-па-па.
И от всякакви беди
Чопър пак ще го спаси
Чопър верния и силния другар.
Яки може да лети,
малко ниско но нали
все пак пате с крила. па-па-па.
И от всякакви беди
Чопър пак ще го спаси,
Чопър верния и силния другар.


ПЕДЯ ЧОВЕК,ЛАКЪТ БРАДА

Аз съм мъничко човече,
На децата мил другар,
Имам шарено елече,
А в торбата скъм товар!

Припев/2: Тра-ла-ла,хи-хи-хи

Тра-ла-ла,хи-хи-хи
А в торбата скъп товар
Зная приказки и песни,
Що съм слушал по Света,
Зная хитрости чудесни,
Те помагат ми в беда!
Припев/2:


ПЕСЕН ЗА ПРЪСТЧЕТАТА

Пеят, скачат палците/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат показалците/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат средните/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат безимените/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат малките/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/.


ПЕСЕН НА МАМА И НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка- на моето рамо.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сръпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
И самолета с какво ли се кара?
Ами отвътре земята каква е?
- Мама попитай и ще узнаеш.

Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
После - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна,ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
Друго не трябва-три думички само:
"Добре съм, мамо!"


Песента на врабчето

Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик

Аз съм малкият врабец,
веселяк съм и певец.
Цяла зима тук стоя и
децата веселя.

Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик

През прозорците надничам и
от клон на клонче тичам.
Скачам смело по снега и
от студ не се боя.

Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик

Малки и добри дечица
дават ми зрънца, трохички
затова оставам аз
цяла зима тук при вас!


Песничка за Катето

През горичка по пътечка
Катето върви сама
и си мисли Кумчо Вълчо
дали си е у дома?
Че гората му е къща,
а пък той е все на път
дали няма да я срещне
някъде на кръстопът?
Ще я срещне, ще й каже:
"Мило Кате, добър ден!
Как се радвам, че дошла си
ти на гости тук при мен!"


ПИЛЕ

Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам!
На ти житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш!

Пис, пис, Писано...
Пис, пис, Писано
събуди се по-рано,
че мишките се канят
тебе жива да хванат.
Кожата да ти одерат,
ноктите да ти изхабят,
рожбите да ти окрадат,
да направят слугици
на мишките царици.


Питаница

Мамо, Слънчо има ли си къща,
в която след игра се връща?
- Туй е моето дете, синьото небе.
- А легло с пухени юргани?
- Облаците пък това са - малки и големи.
- Има ли си майчица рождена?
- Да, това е цялата Вселена.
- А, дали си имам и сестра?
- Има - тя е нощната Луна.
- Сутрин мие ли ръце, очи?
- Да, тогава ситен дъжд вали.
- Може ли с боички да рисува?
- Да, дъга от цветове след буря.
- А когато падне и го заболи?...
- Плаче и тогава гръм гърми.
- Ходи ли през юли на море?
- Да, разбира се, децата там пече.
- А обича ли млеко с каймак, кифла и геврек със сусам?
- Виж, за туй попитай Слънчо сам!


Под нашта стряха лястовичка...

Под нашта стряха лястовичка
във гнездо живей
и всяка сутрин чувам аз,
как чуролика, пей:

чуролик, чуролик, чуролик

На свойте мили мънички деца разказва тя,
за въздух, за лъчи пустини там на край света/2

чуролик, чуроклк, чуролик

Разказва им че там на юг тече раката Нил,
и в нея тя веднъж видяла страшен крокодил/2
чуролик, чуроклк, чуролик


Похвали се зайче

Похвали се зайче,
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко..
В училище всички
добри ученици
сега изучаваме чужди езици.


На кучешки зная
аз вече да лая:
бау, бау, бау.
На котешки тука
отлично мяукам.
мяу, мяу, мяу.

Похвали се зайче
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко:
- В училище всички
добри ученици
сега изучаваме
чужди езици.

Знам кравешки, ето,
говоря с телето.
муу, муу, муу.
Разбирам и бухал,
когато забуха.
буу, буу, буу.

Разбирам и сврака,
когато заграка.
га, га, га.
И жаба из блато,
когато закряка.
квак, квак, квак.

Песен за щуреца

Ех живял един щурец.
Бул прочут голям свирец.
Свирил тук, свирил там,
тоз свирец голям. /2

Радвал той с песента
всички чак до есента.
И за вас с чуден глас
пеел до захлас. /2

Чуйте млади храбреци
на крилатите певци.
За хорце по зрънце
дайте от сърце. /2

Че пристигна зима зла.
Сняг ще натрупа врез поля.
Но с вашето зрънце
щурчо пак ще пее. /2

Песента на врабчето

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

Аз съм малкия врaбец,
веселяк съм и певец.
Цяла зима тук стоя
и децата веселя. / 2

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

През прозорчета надничам
и от клон на клонче тичам.
Скачам смело по снега
и от студ не се боя. / 2

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

Малки и добри дечица
дават ми зрънца, трошици.
Затова оставам аз
цяла зима тук при вас. / 2


Първите уроци
Елисавета Багряна

Много съм послушна,
много съм добричка,
много грижи имам –
аз съм ученичка!

Първите уроци
виждат ми се тежки –
как да ги науча,
без да правя грешки?

Четенето лесно,
писането лесно,
но от таз задача
иде ми да плача.

О, кога ще стана
толкова голяма,
че да зная всичко,
както знае мама!

Расте, расте ми бобче...

Расте, расте ми бобче,
а най-отгор вързопче.
Бобчето цъфна,
вързопчето пукна.
Пук.


Рачо капитан

Рече Рачо капитана
да преплува океана
с параход.

Тръгна Рачо с триста раци -
триста опитни моряци,
но ги срещна кашалот.

Той размаха перка яка,
хвана Рачо за мустака.
- Де така, бре юнак?

Трепна Рачо, страх го хвана,
взе посока капитана
пак към своя бряг.

Върнаха се триста раци,
триста раци със мустаци,
Рачо - без мустак.


Родна стряха

Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука под липите стари
Неведнъж играх:
Тука с весели другари
Скачах и се смях...

Къщичке на дните златни
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

РОЖДЕН ДЕН

Ден, един единствен ден.
Ден, ден като ден.
Ден във който си роден.

Припев:

Честит рожден ден, честит рожден ден,
щастие и здраве ти желая,
Честит рожден ден, честит рожден ден,
по-весел празник аз не зная.

Синеока теменужке....

Синеока теменужке,
теменужке, мила дружке,

мъничка си и незнаеш
колко хубаво ухаеш!
Теменужке, радвай всички -
и деца и пойни птички!
С теб полето хубавее,
с теб и слънчо весел грее.
Теменужке подранила,
не сърди се дружке мила.
С обич нежна и голяма
теб ще дам в букет на мама.


С червените ботушки

С червените ботушки
потропва Дядо Мраз.
- Дечица - веселушки,
шейната спрях пред вас!

Припев:

Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Коледа да люшнем,
да люшнем ний хорце.

Във коша надзърнете,
какво ли няма там?
Палячовци, мечета,
маймунки, барабан...

Припев: ...

На Велка нося книга,
на Спас - акордеон.
А Петльо кукурига:
- Пък аз съм за Антон!

Припев: ...


Сладкопойна чучулига

Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.

До градинки се снишава
над къщята приближава
над орачи с ясен глас
дума, миличка, тогаз:

Хей орачи, работливи,
погледнете ваште ниви-
клас навел е стъбълца
пълен с хубави зрънца.

И не стойте, сиромаси,
ни минута у дома си,
а далеч от всяка скръб
лъскав острете сърп,

та нивята пожънете,
златно зрънце приберете-
ни един не знай от вас,
що го чака тук до час.


Снежен човек

Днес децата вън на двора си направиха от сняг
Цял човек голям и страшен със тояга и калпак
Хей, хей трака трак със тояга и калпак
Хей, хей трака трак със тояга и калпак

С нос от морков и очички вижте го като Емил
пък и чудно име има кръстиха го те Страхил
Хей, хей хи-хи-хи кръстиха го те Страхил
Хей, хей хи-хи-хи кръстиха го те Страхил

Но не щеш ли Зайо Байо посред нощ ей тук се спря
Поогледал той човека и кураж голям събра
Хей, хей ха-ха-ха и кураж голям събра
Хей, хей ха-ха-ха и кураж голям събра

Хоп подскочи и налапа на Страхала той носа
Сладко-сладко го захруска и излапа на часа
Хе, хей ха-ха-ха и излапа на часа
Хе, хей ха-ха-ха и излапа на часа

Зайо Байо пак подскокна и му рече с весел глас
Теб носа ти е за хубост но храна е той за нас
Хей, хей ха-ха-ха но храна е той за нас
Хей, хей ха-ха-ха но храна е той за нас


Стани, стани, юнак балкански
Добри Чинтулов


Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди.
Срещу изедници душмански,
ти българите поведи.
Докле е мъничка змията,
елате да се съберем,
с карка да й строши главата,
свободни да се назовем.

Да стане левът наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под черен облак да тъмней.

Да си развеем знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат вражи племена.


Сънчо

Аз съм Сънчо, ида от горица
да ви кажа: “Лека нощ, дечица”,
че е тъмно вече вън-
време е за сън.

Щом с фенер звездичките запаля,
с приказно перце ще ви погаля.
Ето в моите ръце
чудното перце.

Вече спят цветя, гори, тревички,
легнаха в гнездата всички птички.
Спят градчета и селца.
Лека нощ, деца!



Сърцето
Бл. Арсова

Тази топка жива много е игрива.
Туп (х4), туп (х4), туп (х4), туп.

Денонощно тупка, скрита под черупка.
Туп (х4), туп (х4), туп (х4), туп.

Тази топка жива много е игрива.
Денонощно тупка, скрита под черупка.
Туп (х4), туп (х4), туп (х4), туп.

Що е то? Що е то?

Сърцето.


СУРВА, СУРВА ГОДИНА!

Драган Манчов

Зелен клас на нива.
Голям грозд на лоза.
Жълт мамул на леса.
Червена ябълка в градина.
Пълна къща с коприна.
Живо, здраво до година!
До година, до амина!


СВЕТЛО И ТЪМНО

Слушай птичките, птиченце малко,
Грее слънцето топло и ярко
И по светлата тази пътечка
Крачим двамата с тебе полечка.

Тя извива надолу, нагоре,
Край цветя, пеперуди и хора.
Нещо светло със тъмно граничи,
Някой с прашка се цели във птиче.

А си прави друг птица от книга
И през сянката слънце намига.
И се смесват тъй простичко
Двете и така, така вий растете. (4)


Спи Зайче Сиво


Спи,Зайче сиво във ямата(2).
Болно ли си я кажи, мило зайче не лъжи!
Подскочи,подскочи и другарче избери!

Татковина

Хубава си, татковино
име сладко, земя-рай,
сърце младо и невино
за теб трепка,та играй!

Мили ми са планините
и на север,и на юг.
Драги ми са равнините
набраздени с наший бук.

На уста ми сладка душа
ще да бъде този кът -
дето Дунав, Вардал, Струма
и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце,
и на очи-свят, живот -
ще обичам аз от сърце,
таз земя и тоз народ.


Тих бял Дунав

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд-
па каза на капитана
с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.

Ний летим на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитана - немец същи -
отказва - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с бурен глас:

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен
преклони глава.

Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по вълнува,
весело играй.

Много време се измина
как не бе носил
храбра българска дружина-
твар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

Парахода веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята цалунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени
пред левския стяг
всички падат на колени
на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
със гърмовен глас.-
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ний във битки не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи-
гладни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на зли тиран!"


Тон бонбон

- Ето ти един бонбон -
дай ми срещу него кон.
- Давам кон срещу бонбон,
но да бъде тежък тон.

- Как ще носиш тон-бонбон?
Трябва да си купиш слон.
- Нямам нужда аз от слон,
нито пък от камион.

Но ще донеса трион
да разрежа тон-бонбон
на парченца милион,
на парченца милион.

На децата ще го дам,
на децата ще го дам -
сладко да ядат, сладко да ядат -
ам, ам, ам.


Тръгнал кос

Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупа с крак-
трак-так-так,
като същ юнак.

Ходил, ходил, па се спрял,
три коли мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак-
бре-бре, че юнак!



Тумбалалайка

Припев:
Тумбала, тумбала, тумбалалайка /2
Пей балалайка, пей балалайка
чудната песен за любовта.

Циганка стара пуши с лула
и си спомня за любовта,
как с балалайка свирила тя
чудната песен за любовта.

Припев:

Тя живяла бедно сама
със мечтите за любовта,
влюбени срещала по света
с радост им пяла тя песента.

Припев:


ТИ, МАЙКО

Елисавета Багряна

Ти живота си ни дала
И от първия ни час
В люлката си ни люляла
И си бдяла върху нас.

В твоята прегръдка топла
Раснахме из ден във ден,
Всеки детски плач и вопъл
Спираше там усмирен.

Ти като орлица мощна
С майчиното си крило
Без почивка, денонощно
Пазиш ни и днес от зло.

За да бъдем ние здрави,
Силни, пъргави, добри,
Ти умората забрави,
Ти се с грижите бори.

Да сме предани другари,
Синове и дъщери,
Да обичаме България –
Туй в сърцата ни дари.

Затова със обич вечна,
Майко, ний ще те дарим
И горещо, и сърдечно
Днеска ти благодарим.

У дома часовник трака

У дома часовник трака с лъскави стрелчици.
У дома часовник трака с лъскави стрелчици.
Тик-так, тики-така, ставайте дечица.
Тик-так, тики-така, ставайте дечица.

Две момченца подранили плискат се с водица.
Две момченца подранили плискат се с водица.
Тик-так, тики-така, ставайте дечица.
Тик-так, тики-така, ставайте дечица.


Урок по падане

Ако паднеш по гръб да речем,
по корем, да речем, по корем,
и дори да речем по глава,
ще речем, че какво от това!

Ще избие навънка цицина,
но нали сме с добра медицина,
ще ти мине тогаз, ще ти мине съвсем,
слагаш пласт левкопласт или пласт от мехлем,
и минава съвсем!

Но не падай по дух, не по дух,
ако паднеш по дух вече, Тюх!
Няма външна цицина тогава,
но цицина отвътре остава!

А щом има отвътре цицина,
не помага тогаз медицина,
не помага тогаз, не помага съвсем,
нито пласт левкипласт, нито пласт от мехлем,
не минава съвсем!

Та не падай по дух!
Чу ли?
Чух!


Ученик


Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Не питай бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.