Текстове на детски песнички по азбучен ред

Хей приятелю, здравей!

Таз история добра,стана в старата гора.
Имаше едно момче с много весело гласче.
Пееше то нощ и ден,този тъй познат рефрен.

Припев: (х2)
Хей, приятелю, здравей!
Мойта песничка запей,
тя е нужна и дори прави хората добри.

Но веднъж един крадец, хвана малкия певец.
И остави го в нощта със запушена уста.
Кой ще пее нощ и ден този тъй познат рефрен?

Припев: (х2)

Но крадеца в нощта чу отново песента.
Въпреки, че се укри в най-дълбоките гори.
Спря го и го хвана в плен този тъй познат рефрен.

Припев: (х2)

И се върна тоз крадец,пак при малкия певец.
Засрамен запя на глас,с него песента тогаз.
Тъй светът бе променен от един красив рефрен.


Хей, ръчички

Хей ръчички, хей ги две
Те ме слушкат най-добре
Едната мие другата
А пък двете лицето

Хубавите ръчички
Те са още мънички
Тупа лупа ръчички
Цапа цапа мънички

Да се хванем за ръце
Да направим колелце
Трака трака тракалце
Ти си нашето хорце

Хайде всички ред по ред
Че да тръгнем все напред
Хайде крачка едно две
Да вървиме две по две.


Хитрото мишле

Скрила баба, скрила
орехи в торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.

Първо двенки-тринки,
после читиринки.
Пълната торбичка
станала мъничка!

Най-подир е празна
виснала торбата,
смаяла се баба,
ахнала горката!

А мишлето хитро
скрило се зад скрина,
цяла зима яло,
скачало и пяло.


Хубава си моя горо

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Твоите буки и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти, и божурът, и тревите
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаж
като куршум пада

на сърцето, което е
всякогаж готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща,
и под студа и под снега
живот се захваща.

Цвете мило

Цвете мило, цвете красно,
цвете с тъничко стебло,
що навеждаш тъй безгласно
свойто хубаво чело?
Що навеждаш тъй безгласно
свойто хубаво чело?

Ах, детенце, време люто
на земята настана.
Ох, попари ме туй утро,
покоси ме зла слана.
Ох, попари ме туй утро,
покоси ме зла слана.

Мина вече топло лято,
минаха щастливи дни.
Веч умира и полето -
как е пусто, погледни.
Веч умира и полето -
как е пусто, погледни.

Веч и птиченцата пойни
млъкнаха - и те тъжат.
Само врани многобройни
грачат грозно и хвърчат.
Само врани многобройни
грачат грозно и хвърчат.

Часовник

У дома часовник трака с лъскави стрелчици /2
Тик так, тикитака ставайте дечица /2

Две момченца подранили плискат се с водица /2
Тик так, тикитака ставайте дечица /2


ЧЕЛО КОТЕ

Чело коте, чело коте,
чело коте книжки,
как се хаващат, как се хаващат
малки сиви мишки,
Първо правило това е -
сви добре уши,
На дъга извий гръбнак,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.

Припев:
Писи писи пис,
мац пис мър мяу мър мяу мау /4
На дъга извий гръбнак,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.

После с тихи тайни лапи
фигура тиха стъпка
към мишока, към мишока
леко се промъква
Много важно е за скока
ти да избереш
най-удобният момент,
най-удобният момент
туй на мама Маца е патент.

Припев:
Писи писи пис,
мац пис мър мяу мър мяу мау /4
най-удобният момент,
най-удобният момент
туй на мама Маца е патент.
Чело коте, чело коте,
чело коте книжки,
как се хаващат, как се хаващат
малки сиви мишки,
Но накрая, но накрая
старият мишок
тъй го стресна, че забрави,
тъй го стресна че забрави
своя пръв урок.



Червената шапчица

Живяла е нявга, живяла е нявга
една червена шапчица./2

О, бим бам буки буки бам буки,
една червена шапчеца./2

Веднъж тя отишла, веднъж тя отишла
в гората да бере цветя./2

О, бим бам буки буки бам буки,
в гората да бере цветя./2

Там я срещнал, там я срещнал
един кръвожаден вълк./2

О, бим бам буки буки бам буки,
един кръвожаден вълк./2

Той я попитал, той я попитал:
Къде живее баба ти?/2

О, бим бам буки буки бам буки,
Къде живее баба ти?/2

Баба ми живее, баба ми живее
на края на горичката./2

О, бим бам буки буки бам буки,
на края на горичката./2


Червените ботушки

С червените ботушки потропва дядо Мраз,
дечица-веселушки, шейната спря пред нас.

Припев:/2
Подаръци ще има за всички от сърце,
за Новата година да друснем ний хорце.

Във коша погледнете - какво ли няма там,
палячовци, мечета, маймунки, барабан.

Припев:/2
За Елка нося книга, за Спас акордеон.
А Петльо кукурига: "Пък аз съм за Антон".

Припев:/2

Шаро и първия сняг

Тихо се сипе първия сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън. (2)

Ледникът вдига снежен калпак
сняг е затрупал къщния праг
Шаро тревожно тръска глава
"как е възможно, що е това?". (2)

Шаро е още малко кутре
може ли Шаро да разбере,
колко си глупав Шаро сега,
колко страхливо гледаш снега. (2)


Шейна

Над смълчаните полета
пеят весели звънчета.
Писана шейна премина
снежната пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заснежени гриви.
Пътят в преспите се вие,
селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.

Щъркел шарен

Щъркел шарен, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.
Щъркел шарен, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.
Щъркеле, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.
Щъркеле, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.

Бягам в топла, аз, страна -
там намирам си храна.
Бягам в топла, аз, страна -
там намирам си храна.
На-на-на, на-на-на,
там намирам си храна.
На-на-на, на-на-на,
там намирам си храна.

И защо тук не стоя,
както ние у дома?
И защо тук не стоя,
както ние у дома?
Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
както ние у дома.
Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
както ние у дома.

Щъркел шарен, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.
Щъркел шарен, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.
Тра-ла-ла, хайде пак,
я затракай трак-трак-трак.
Тра-ла-ла, хайде пак,
я затракай трак-трак-трак.

Ясна гайда

Ясна е писнала,
залюляло се хоро. (х2)

Млада булка се хванала,
цяла в наниз от сребро. (х2)

Па юнак до нея силен,
скача весел и засмян,
поглед хвърля й умилен,
той е нейния стопан.

Стари сватове на окол',
с вълни бъглици седят,
често викат й високо,
хем и друг си честитят.


Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,
Отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли таткови ми двори
И не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хляб делило?”
Ти кажи й, облаче ле бяло,
че жив и здрав си ме видяло.
И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна – майка да прегърна.