Бермудския триъгълник

Газирана вода потапяла корабите в Бермудския триъгълник

Инфразвук, побъркващ хората, е най-вероятната причина да откриват безлюдни кораби-призраци


В "Комсомолска правда" на 20 ноември 1976 г. била публикувана статията на А. Зозули и Л. Зазули "Там, в океана...", където била изложена хипотеза, която обяснява в известна степен старата тайна на Бермудския триъгълник. В Бермудския триъгълник и някои други места на Световния океан се случват понякога природни физически явления, много приличащи на тези, които се наблюдават при отварянето на бутилки с газирани течности.

Нека видим какво се случва и до какво води.

Скоростта на разтваряне на газа във вода и неговото количество растат пропорционално на дълбочината. Излизайки от земната кора, газът ще се разтваря в дълбоководните слоеве вода и може и да не стигне до повърхността. Дълбоководните слоеве на застоялата вода имат силата да разтварят в себе си бързо и много газ и така се явяват естествени газови хранилища. Налягането от горните водни слоеве над газираните по-ниски изпълнява ролята на тапа. В един момент газираната вода сама се изтласква на повърхността. При това изригване на газирана вода, плаващите на повърхността предмети, потъват.

Безследно изчезналите кораби в повечето случаи не са могли дори да подадат сигнал СОС. Така че случилото се с тях може спокойно да бъде резултат от изригването на газирана вода от дълбините на океана. В Бермудския триъгълник нееднократно са били наблюдавани така наречените бели вода. Те могат да бъдат назовани и по друг начин - пенещи се вода. Ако над водата с голяма концентрация на газ бъде бързо понижено налягането, ще се получи пренасищане на водата с газ и в резултат - пененето й, както става например, при отваряне на бутилка шампанско. В морето при издигането на дълбоководни слоеве вода с висока концентрация на газ на повърхността също се получава понижаване на налягането на пренаситените с газ води и тяхното разпеняване. Интензивността на това разпенявяне ще бъде толкова по-силна, колкото повече дълбоководни води бъдат издигнати на повърхността, и толкова по-силен ще бъде този процес, колкото по-близо те се приближават до повърхността.

Повишаването на концентрациите на газ в дълбочинните слоеве се случва в застояли води и при наличие на газ, излизащ от морското дъно - в падини, кухини, кратери. Ако на мястото на мощното издигани и интензивно разпенявяне се окаже кораб, то той веднага би потънал в образувалата се пяна, защото плътността на тази пяна е значително по-малка от тази на водата. Разпенявянето на огромни количества дълбоководна вода в горещи райони със сигурност ще бъде съпроводено с гъста шапка от мъгла, който ще скрива картината на това явление от далечния наблюдател.

И тук хипотезата среща проблем.

Болшинството такива случаи са се случили в зимно (в зависимост от полукълбото) време. Ето няколко примера. На холандския кораб "Уранг медан" спасителите открили мъртви моряци. На лицата на всички мъртъвци имало израз на ужас, въпреки че на някое от телата не били открити следи от насилие. А на барка "Есбий Есс Харт" бил открит жив, но напълно полудял капитанът.

Досега са известни доста случаи на открити плавателни съдове с мъртъвци на борда, или пък съвсем без екипаж. В този списък могат да бъдат включени и няколко изчезнали при странни обстоятелства подводници. Най-достоверно и обстоятелствено причината за тези инциденти обяснява съветския академик В.В. Шулейкин още през 1936 г. с теорията си за "гласа на морето".

Всичко започнало в Арктика на борда на съветския ледоразбивач "Таймир", когато спускали метеорологично кълбо-сонда. Занимаващият се с това аеролог случайно доближил кълбото до лицето си и внезапно изкрещял от болка, поразила ушите му.Работата била в това, че от сондата се излъчвали колебания, които предизвикали у аеролога това неприятно усещане. А скоро след това, когато настъпила нощта, се разразила силна буря.

Тези, на пръв поглед не свързани едно с друго събития, били записани от вахтените офицери в бордовия дневник на ледоразбивача, което и позволило на академик Шулейкин на създаде оригинална хипотеза, която била математически доказана от друг съветски изследовател - Н. Андреев.

Същността на хипотезата се състояла в това, че по време на бурята или силния вятър над повърхността на океана, могат да се получат сривове на въздушния поток над гребените на морските вълни. В резултат от тези сривове възникват нискочестотни колебания на въздуха, при това не инцидентни, а продължителни. Силата на възникналото свръхниско акустично колебание е в честотата на инфразвука и е пропорционална на дължината на вълната на квадрат. При скорости на вятъра 20 метра в секунда, според сметките на академик Шулейкин, мощността на "гласа на морето", както той нарекъл инфразвука, може да достигне 3 вата от всеки квадратен метър от фронта на морската вълна. Така сравнително неголямо вълнение на морето може да генерира инфразвук със сумарна мощност десетки киловатове.

Нискочестотната звукова вълна, чиято скорост е 1200 километра в час, много прилича на движението на пораждащия се ураган и може без значително отслабване да се разпространява на значителни разстояния - стотици и даже хиляди километри.

Американският физик Робърт Вуду, френският професор Андре Гавро и някои други учени успели да установят, че въздействието на свръхниските инфразвукови колебания върху хора и животни е доста специфично. Даже кратковременно въздействие на слаб инфразвук, убедили се те при експерименти, е достатъчно хората да почувстват безпричинна тревога, ужас, и в пристъп на паника да напуснат веднага мястото на експеримента. Според учените е много възможно нещо подобно на е обяснението на изоставените от моряците си кораби-призраци.


източник