Мама Завинаги форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Стихчета !

+3
Беата Симеонова
Lindzi
Schatzе
7 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

баба - Стихчета ! Empty Стихчета !

Писане by Schatzе Нед 11 Яну 2009, 15:35

В тази темичка, всеки от Вас може да напише стихчета,също така и от книжките на своите деца.
Нека направим една хубава колекция заедно!
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Нед 11 Яну 2009, 16:17

Чии са следите в гората?
Във гората по снега,
край потока, по брега,
нижат се следи чудати,
малко страшни, непознати.
Гледат зайчета скокливи,
чудят се мишлета сиви.
- Странно! Стъпките чии са?
На Вълчан или на Лиса?
От зелената елхичка
долетя красива птичка,
до следата там се сгуши.
- Някой минал е с ботуши.
И по стъпките в редица
тръгват горските дечица.
Без пъртина, без пътека
те настигнаха човека.
Със червен кожух, с калпак,
;елият покрит със сняг,
всеки мигом ще познае -
Дядо Коледа това е!
- Брей, че изненада! Брей!
Дядо Коледа, здравей!
Старецът с усмивка блага
сне чувала си веднага.
- Тичайте при мен, душички!
Има дрове з всички!

Дядо Коледа пристига
Дядо Коледа в шейната
обикаля днес Земята.
Две еленчета летят
по небесния му път.
Смее се хипопотама:
- По щастлив от мене няма!
Гледай, Слончо! Чудо став!
Дядо Коледа минава!
Крокодилът удивен
казва мило: - Добър ден!
Ах, каква вълшебна среща,
с нас във Африка гореща!
Малко пиленце писука:
- Искам да остане тука!
Папагалът умен рече:
- Той е вече надалече!
В грдовете и селцата -
вредом чакат го децата.

Снежното човече
Цяла нощ валя, валя
и земята побеля.
Гледа Мишо - сняг на двора,
сняг по клоните на бора,
а приятелите вече
правят снежното човече.
- Идвай, Мишо! - чу се глас. -
Идвай да играеш с нас!
Мишо почна да се стяга.
Синята си грейка слага,
Топла шапка на главата
и богушки н краката.
Шалче върза на вратлето.
Е, готово е момчето!
Слънцето в снега искри -
чудно време за игри.
Грабнал малката лопата,
Мишо тича при децата.
Двете топки слепват те,
снежният човек расте,
ала трябва след това
нова топка - за глава.
Вече слагат му очички,
над очичките - реснички,
а пък старият леген
става за калпак зелен.
По средта на лицето
бързо боднаха нослето.
Клоните са му ръчички,
засега без ръкавички.
- Хубавец е! - Мишо рече. -
Стана истинско човече!
А снегът вали, вали
и децата весели.

Вече не съм бебе
Мечо биберона смуче денем, нощем...
Мама го прегръща: - Бебенце си още!
Мечо биберона хвърля надалече.
- Вече не съм бебе, а голямо мече!
През деня бе лесно, вечерта обаче,
Мечо във леглото, жално, жално плаче.
Майка му пристига, след минутка само.
- Бибата си искам! Моля ти се мамо!
Грабна биберона и след време кратко
в своето креватче Мечо спеше сладко.
С новите играчки тъй е интересно!
Мечо с биберона се разделя лесно.
И веднъж, когато уж четеше книжка,
махна биберона даже без въздишка.
А на мама рече: - Давам го на тебе...
Дай го на съседа - той си има бебе.

Вече съм голям
Нека видят всички -
вече съм юнак!
Новите терлички
малки са ми пак!
Свалям аз от шкафа
книжки без подскок.
Ще докосна с лапа
облака висок!
Памперси не искам!
Бебе аз не съм!
С панталон и ризка
ще излизам вън.
Сам разглеждам книга,
сто неща аз знам.
Вече татко стигам.
Вече съм голям!

Когато дядо идва да ни гледа
Мама излезе и целия ден
дядо ще гледа Мецанка и мен.
Нов самолет ще направим веднага.
Слагам лепило, а дядо помага.
Има ли някой от мен по-щастлив -
вече готове моделът красив!
Дядо сервира на всеки обяда.
Който яде ще получи награда.
Мойта сестричка направи беля -
жълтата купичка с боба разля.
Дядо почисти... Предложих му аз:
- Вожд индиански ще бъдеш за нас!
Тъкмо започнахме с влака играта,
ето, че мама отвори вратата.
Тръгна си дядо, а ние тъжим:
- Идвай по-честичко, дядо любим!
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Пон 12 Яну 2009, 21:22

Татко може
Много песни за мама има-
най-добра е за всички тя,
а за татко тази година
нямаше песничка ни една.
Татко може, татко може
всичко да прави-
и да скача, и да бъде -
истински герой.
Татко може, татко може -
всичко да прави,
но не може, но не може -
мама да е той.

При мама и при татко
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим? -
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татко да събуди
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки...
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко.

Татко
Татко, татко ти бодеш,
също като таралеж.
Я вземи се обръсни
и тогава ме гушни
и високо ме вдигни.
Ох, че гладко,
ох, че сладко,
да си те целуна татко.

Детски кът
Днеска станах много рано,
че ми беше обещано
с татко двамата да ходим
в Детски кът да се разходим.
Въртележки и колички,
аз обиколих ги всички.
Люлки всякакви, пързалки,
лодки в езерцата малки,
с кончетата в кръг препусках,
и на водно колело ме пускат.
Скутер карам като хала,
нямам никаква омала,
на пързалката висока
се изкачвам с пет, шест скока.
И не се страхувам вече -
влакче вози ме далече,
сам пътувам - трака-трака,
слушам песента на влака.
Ех, защо не дава мама
тъй по мъжки с татко двама
всеки ден да сме комбина,
вместо детската градина.
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Пон 16 Фев 2009, 20:08

Рецептите на Баба Марта
Днеска Марта за разтуха
на една поляна глуха
по искрящия снежец
със игла и жълт конец
избродира на камара
сто големи минзухара.
А когато свърши туй,
викна, всеки да я чуй:
- Мило горско население,
днеска съм във настроение -
чакам вашите поръчки
и с вълшебната си пръчка
ще ви сготвя във казана
всяко ядене мечтано!
Зайко викна: - Пандишпан!
Вълчо: - Цял овен одран!
Врабчо: - Крушева туршия!
Лиса: - Крехка птича шия!
Мечо: - Аз пък боровинки!
Ежко: - Печени калинки!
Шаро: - Мляко от коза!
А Кокошката: - Боза,
куд-куд, куд-куд, кудкудяк,
баница от свеж спанак,
че съм толкова послушна -
Марта всичките изслуша
и с вълшебната си пръчка
сготви тяхната поръчка.
Но за зло - беда се случи,
ето кой какво получи:
Зайко: баница с туршия,
Вълчо: от калинка шия,
Врабчо: буре със боза,
Лиса: вълна от коза,
Мечо: мляко и спанак,
Ежко: пържен кудкудяк,
Шаро: птичи пандишпан,
а Кокошката: курбан -
Марта ядно вежди смръщи,
Марта люто се намръщи,
чак се просълзи горката -
мътна придойде реката
от излелия се дъжд,
после сняг. - Но изведнъж,
яхнал щъркел дългокрак,
тук Април пристигна пак.

Малък Дядо Коледа
Събирах си стотинки - по една,
по две, по пет... И дълго време мина.
На мама исках аз да поднеса
подарък скъп за Новата година.
Застанах пред елхата вечерта,
с ръце отзад - пакета да не зърне.
А тя и се разплака, и засмя:
"Мой малък Коледа!" - и ме прегърна.

Първият учебен ден
Петнайсти е, и пак Септември
и никак той не е обикновен.
Той весел е, макар че е наверно
и най-сериозният, тоз пръв учебен ден!
А Магда пак се цупи, даже плаче:
- Не мога да пиша, да смятам задачи,
печатните букви на своето име
познавам, но другите... Мамо, пази ме,
не пускай ме още в училище, мамо,
а скрий ме отново зад твоето рамо,
че там ще се смеят - учителка строга
ще иска да зная перфектно урока...
- Ах, Магде, момиченце мое плашливо,
че кой отведнъж е прописал красиво?
Кой иска от тебе във първия час
роман да четеш с изразителен глас?
В училище първо ще пишеш лулички,
урока ще сричаш по букви, по срички -
тъй, без да усетиш, до края на срока
от гладко по-гладко ще казваш урока.
Учителят, Магде, на мама прилича:
добър е, и ласкав, децата обича
и води ръчичката малка, неука
във новата, сложна, но нужна наука...
А Васко наопаки: всичко си знае,
окръжност дори със пергела чертае,
чете "Оцеола" и други романи,
и свири на флейта, фагот и тимпани.
- Защо на училище - пита - да ходя?
Готов съм и тъй да навляза в живота!
- Защо ли? Сега ще ти кажа, юначе,
не учим в училище само задачи,
уроци и песни, а учим се също
да бъдем добри и навън, и във къщи,
та всеки да бъде навред
достоен за своето време човек!

Желание
Зрънцето във стрък пониква,
А костилката - в дръвче;
Семката ще стане тиква,
яйчицето пък - врабче.
Аз бонбони ще посея,
Нека никнат и растат,
Та децата да се смеят
И бонбони да ядат.

Летен дъжд
Поникна-изникна одеве навънка
дърво шумолящо и волно. Да-да!
От песен на славей е дважди по-звънко
и цялото, цялото - само вода.
Обратно расте - от небето надолу
и ето, опира с корона в пръстта
и шири там клони и вейки на воля,
и всичките свои прозрачни листа.
Разцъфва и с водни цветчета накичва
измитите вчера от мама стъкла,
и всяко цветче като капка потича
защото… защото дъждът е това.

Малък сечко
Стана рано Януари
във последния си ден
и шейната натовари
със хладилник заледен.
После втори, трети - толкоз!
- Другите къде са, а? -
занаднича Януари
под голямата шейна.
Нямаше ги, сякаш бяха
в преспите зарили нос,
ала зърна Февруари
по снега да тича бос.
- Ти ли?... Ти ли?... Ти ли?... Ти ли?... -
запелтечи, онемя.
- Аз де… аз де… аз де… аз де… -
Февруари се засмя:
- Щом хладилниците твои
с моите се съберат,
ще ми стигнат, за да мога
всичко тук да заледя.
В два хладилника ще слагам
всеки февруарски ден,
та до идната година
да говорят все за мен:
"Нищо, че е Малък Сечко,
той е месец най-студен!"

Бъдни вечер
Тихо, светло и спокойно. Мама пак премете пода,
а в огнището отсреща блатни огънчета бродят,
ту изчезват, ту присветват, котката ги гледа кротко,
а очите й оглеждат втора стая, втора котка,
в нейните очи се виждат трета котка, трета стая...
Тихо, светло и спокойно. Бъдна вечер ще е тая.

Питка с паричка
Сякаш силен вятър е навял
бяла пряспа в кръглата тавичка -
туй е питка содена с паричка.
Мама с чиста кърпа я покри,
нека втаса, нека се надигне
и за всеки у дома да стигне.
- Втасвай с нея - моля се наум, -
скрита вътре, мъничка паричко,
че една си за късмет на всички...

Ошав
В старата бакърена паница
сипана е чудна броеница,
низана от всички ни на лято:
ябълки от меко старо злато,
круши като малки мандолини,
два рубина - ягода, малина,
сливи като тюркоази сини...

Коледа е
Прозорецът е коледна торбичка,
побрала днеска цялото ни село,
ведно с небето, дето се е свело
и чуди се дали наред е всичко,
но къщите са мазани с извара
и с покриви от козя пастърмица,
комините им сякаш са пендари,
а кладенците - сърмени илици...
И питам се: нима селòто дар е
за тръгналите вече коледари?

Сурвачки
Дрянът заизвива тънки клони,
после с шарени конци набързо
два по два ги срещна и завърза -
беше лесно, като на играчка,
да направи дрянови сурвачки.
Който мина, украси ги още
с пуканки и розови бонбони,
със звезди, изгрели късно нощем,
и със смях, от детски устни ронен.
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Празникът и Снежко

Писане by Lindzi Пон 16 Фев 2009, 20:22

Празникът и Снежко

Катерички опашати,
вие по-добре от всички
знаете коя в гората
е най-китната елхичка.

- Знаем - мигат с очички
двете рунтавелки малки.
- Ето я! Ще я накичим
със лакирани шишарки.

Всеки нещичко донася -
топка, орехче, свещичка.
Дружен глъч леса оглася -
кичат своята елхичка.

Колко е добре, когато
всички са така задружни.
Сгряват се в студа сърцата -
само доброта е нужна!

Почва весела забава.
Вият празнично хорце.
Някой песничка запява.
Веселят се от сърце.

Със тромпет човекът снежен
свири трогнат и разнежен.
А пък Мечо весело се смее:
- Дядо Коледа сега къде е?

И тогава, точно под елхата,
спира Дядо Коледа с шейната.
С радост той добрите награждава -
всекиму подаръче подава.

Даже най-накрая му изпя
свойта песничка врабецът сив.
- Ох, от радост ще се разтопя! -
каза снежният човек щастлив.



"Златното пате" 2008
стихове - Галина Златина
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Как хората плават?

Писане by Lindzi Пон 16 Фев 2009, 20:51

Как хората плават?

Параход

Покрай пристана едвам
кораб приближава голям
и към трюма му с ръмжене
всякакви коли поемат.

А на палубата има
вече пътници стотина.
С кораба ще стигнат чак
някой топъл южен бряг.

А след месец или друг
пак ще се завърнат тук.

Лодка

Днес ще идем на разходка
не със раница, а с лодка.
Клепоушко, то се знай,
скача в нея с весел лай.

Хвъркат пъсри пеперуди,
жаба мокра ни се чуди,
а по светлата вода
не остава ни следа.

Подводница

В морето широко,
в морето дълбоко
подводница плува голяма.

Оглежда и слуша
и нашата суша
тя пази опасност да няма.

Банан

На брега сияят в блясък
дюни ситен златен пясък.

На не се задържам там.
Яхнал съм банан голям
и вълните смело поря
сред безкрая на просора.
Мога, без да се страхувам,
тъй морето да преплувам!

Спасителен пояс

На брега вълна се плиска
и да ме погали иска.
И ме пита дали ссмея
вече да се гмурна в нея.

Мен не ме е страх в морето.
Вземам пояса и - ето,
колкото и да лудувам,
само над водата плувам.
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Весел зоопарк

Писане by mamazavinagi Вто 07 Апр 2009, 01:02

Весел зоопарк
написа: Михаил Лъкатник
нарисува: Борис Димовски
1974, издателство "Български художник"


ХИПОПОТАМ
На басейна
във средата,
натопил се
във водата
и разхлажда си се там
стар,
дебел
хипопотам.
За това, че той е там,
викат му
ХИ-ПО-ПО-ТАМ,
а когато дойде тук,
той ще е
ХИ-ПО-ПО-ТУК!



КАФЯВАТА МЕЧКА
Кафявата мечка
седи, сълзи рони:
- Деца, подхвърлете
ми малко бонбони!
Обичам ги много,
че страшно са вкусни!
Ох, дайте на Меца
от тях да си хрусне!
В гората намирах
червени малини,
похапвах си дренки
и черни къпини.
И даже
на горски пчели
от медеца
си близваше сладичко
баба ви Меца...
А тука все няма,
и няма, и няма...
Нима ще се храня
с трева и със слама?



КЕНГУРУ
Кенгуруто е скокливо,
като заек е страхливо,
а пък доста е голямо:
като се протегне само
листи хрупка от дървото.
Казват - много е добро то.
Кенгурицата самичка
носи в своята торбичка
малко кенгурче, юначе.
Да не писка, да не плаче,
там на топлличко живее,
майка му си го люлее...
Но като порасне?
Ясно:
вътре ще му бъде тясно.
И тогава, няма как,
ще излезе то все пак,
ще напусне то торбичката
и ще хукне по тревичката.



ФЛАМИНГО
Фламингото защо ли
е с розови пера?
Дали се къпе сутрин
във розова зора?
А шията му дълга
на панделка прилича.
Дали ще мога с нея
и аз да се накича?



ПАПАГАЛ
Днес на Попка, папагала,
дадох шепа слънчоглед.
Той закряска:
- Ала, бала!
Ти си влязла без билет!
- Аз не съм ти "ала, бала"
а пък ти си късоглед,
щом не виждаш,
че съм дала
две парички за билет...
Ала Попка:
- Ала, бала,
ала, бала, ала, бал...
Що да сторя?
Папагалът си остава
ПА-ПА-ГАЛ!



МАРАБУ
Гледам марабуто.
Тъжно все стои.
Мрачно и надуто,
страшен план крои:
във торбата кожена,
дето е под клюна му,
има сабя сложена,
там е и бастуна му.
Ще извади сабята,
ще заколи жабата.
А с бастуна -
пата-кюта -
ще натупа
всички марабута...
Сърди ми се марабуто,
че е още необуто.



КРОКОДИЛ
- Крокодил, крокодил,
я кажи къде си бил?
- Аз ли?
Някога край Нил
всяка сутрин чай съм пил.
Идеш ли край Мисисипи,
леля леща ще ти сипе.
Чичо ми пък се препича
край реката Амазонка.
Видиш ли го - той обича -
дай му хрупкава бонбонка.
Братовчедка ми в Янгце
най-обича млечице...
- Лъжеш, хитрьо-хитроват!
Лъжеш, зъбльо-зъбзъбат!
Знам, роден си от яйце,
но не си ти птичка.
Хрускаш лакомо месце,
хрускаш до костичка...
Стой си там във тая клетка
зад дебелата решетка!


ПАУН
Паунът разпери
огромно ветрило
и бляскат по него
мънички слънца.
Паунът се пери,
от ярост трепери.
Недейте се плаши
от него, деца!
Той тъй се преструва,
надува
кълвун...
Такъв е дебелият
глупав паун...



БЯЛАТА МЕЧКА
Бялата мечка
се къпе редовно.
Бялата мечка
се мие грижовно.
Облечена сякаш
е в бяла престилка.
Я дайте й вий
санитарна носилка,
че бялата мечка
е много добра.
Тя ще ни стане
медицинска сестра.
Затуй окачете
на бялата мечка
през рамо
една
медицинска
аптечка!


КАМИЛА
Снимах
едногърбата камила,
но, изглежда,
мръднала е тя.
Кака тая снимка
проявила
и ми я показа вечерта.
Гледам:
едногърбата камила
с втора гърбица
се е сдобила...



ЖИРАФА
- Хей, Жирафке,
дълговрата,
я си наведи главата -
да ти кажа на ушето
нещичко за чичо Слон...
Чуваш ли ме?
- Чувам аз,
но не пътувам
по шосето
със файтон...
- Чуваш!
Само се преструваш.
Стана чичо Слон
файтон...
Ясно!
Трябва телефон!



НОСОРОГ
- Носорог, рогонос!
Имам аз един въпрос:
за какво ти трябва рог?
- За какво ли?
Че без рог
няма да съм
но-со-рог!


ТИГЪРЧЕТА
- Ах, вие мили,
котета галени!
Ах, вие мили,
писета шарени!
Защо пък и вас
са ви сложили в клетка,
защо сте и вий
зад желязна решетка?
- Защото не сме
нито котета галени,
защото не сме
нито писета шарени.
Че тигри свирепи
са татко и мама,
по-страшни от тях
и всред джунглата няма.
И няма какво и защо
да се крие -
пораснем ли,
ТИГРИ ще станем и ние!
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Лятото рисува

Писане by Schatzе Вто 11 Авг 2009, 20:26

Лятото рисува
Видях и ще разкажа
как лятото рисуваше на плажа.
Погалени от синята му четка,
изплетоха вълните синя плетка.
Но пяната и корабите цели
останаха си бели.
По небесата четката премина,
но вече беше бледосиня.
Чадърите на плажа не забрави –
нашари ги червени, резедави.
И пясъците щедро и богато
намаза със боя от чисто злато.
А мене щом видя, за да съм здрав,
направи ме кафяв.

Това стихче Дани го научи в детската градина. Явно много му харесва, защото го казва по 5/6 пъти на ден, и чак аз го научих Голяма усмивка
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Вто 11 Авг 2009, 22:09

баба - Стихчета ! 27700

КНИЖЧИЦЕ ЛЕ, МОЯ
Книжчице ле, моя
дружке неразделна,
аз не лягам вечер,
без да те погледна.
А от мам слушам
разказите твои -
как с врага се били
смелите герои.
Аз от теб научих
песничка прекрасна.
Мога ли без тебе,
книжке да израсна?
И от тях се уча
пръв юнак да стана
като Караджата
горе на Балкана.
Ти ми даваш дружке,
знание и сила,
правдата без тебе
би ли попедила?


БУКВА Х

Две ушенца долепени -
буква Х това е!
Най-мъчна тя за мен е,
мамичко, да знаеш!
Сбърквам, с гумата изтривам...
Изпотих се цяла!
Буква Х излиза крива -
пуста опустяла!
Рижко, ти ела помагай!
Две по две ушенца слагай!
Бързай, няма време:
Чакат ни децата вече,
чакат ни на двора,
да направиме човече
снежно край стобора!


А Б В...
Аз дойдох с усмивка детска,
появих се на света.
Книга моята родина
подари ми да чета.
Българче съм любознателно,
радвам се, чета в захлас.
Тайнството на всяка дума
с буквите разкривам аз.
Вярвам в българското слово,
в азбуката ни добра.
Нашите любими букви
са цветчета на мира!

ВСИЧКИ БУКВИ ВЕЧЕ ЗНАЯ
Буквичките са скокливи -
ту подскачат, ту подхвръкват.
Често в думите бъбриви
своите места объркват.
Но не бива да се мая,
че нали съм ученичка.
Всички букви зная,
ще ги подредя самичка.

ОБИЧНИ БУКВИ

Буквички малки -
низ от мъниста,
дето с писалки
пиша ви в листа
и ви извиквам
в чудни лулички,
дето ви сливам
в пеещи срички;
дето ви нижа
в думи на мама,
нижа и с грижа,
с обич голяма;
дето ви кича
в думи на татко
как ви обичам
в словото кратко!
Пазя ви, крия
в мойте тетрадки,
в чудните тия
изрази сладки.

МЕЧОВ БУКВАР
- Буквата "р" ми много пречи! -
Мечо рече.
Нека тая буква смахната
бъде в тоя миг премахната!
Ще откъсна от буквара
буква "р". Не ща я там.
Ако някой ми се скара,
аз ще го изям!
- Буква "с" ми също пречи! -
Мечо рече. - Буква "т" ме много дразни,
както други разни!
От буквара нов и чист
дърпа Мечо лист по лист,
къса с лапи сръчни
всички букви мъчни.
Мечо азбука състави -
своя. В нея той остави
само интересните
букви,
само лесните.
А кои са те? -
Буква "а", че първя тя е.
Буква "я", че е накрая.
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Вто 11 Авг 2009, 22:23

баба - Стихчета ! 27700

ЗНАЯ ДА ЧЕТА
На кукленото царство дойде края -
голяма съм.
И всички букви зная.
И след вечеря, без да сбъркам сричка,
на глас започвам да чета самичка.
Тогава лампятя по-силно бляска.
Черешата отвън ми ръкопляска.
В прозореца звездите се нареждат
и мълчаливо с почит ме поглеждат.
И само в ъгъла, унила, бледа,
най-тъжната ми кукла гледа.

ГАТАНКА

Трийсетина сестрици
все от тънки чертици.
Станеш ли със тях другар,
туй ще ти е ценен дар:
с тяхна помощ най-добре
ум и разум се бере.
Що е то?
Ето пред мене Еленка,
а пък до нея и Пенка,
шават с ръце и оттук ви те
шепнат, че туй са б..........!

СКОКЛИВКИ
Скок-подскок като атлетки
скачат тези две съседки:
буквичките Е и Ж.
Мога да ги задържа,
Лесно ще ги подредя,
но дължа
аз да те предупредя:
двете щом ги събереш,
в миг пред теб ще скочи...

БУКВАР
Книжка. В нея Мишка и Мецана.
Книжка. А във нея - птичи хор.
Планина от слънчето огряна.
И петле на ниския стобор.
Параходи по морето плуват.
По небето самолет лети.
Зрее жито. Облаци пътуват.
Белоцветна ябълка цъфти.
Силни кранове издигат къщи.
Свеждат се златисти класове.
Смее се нбето и се мръщи.
Падат снегове и дъждове.
Влакове пухтят. Бумтят машини.
Кръг извива детски хоровод.
Пред очите ни звездици сини
на Луната каца луноход.
Всичко - и усмивка и въздишка,
таткова заръка, майчин глас -
всичко се е сбрало в тази книжка,
пръв приятел в моя първи клас.

ПРОЩАВАНЕ С БУКВАРЧЕТО
Сбогом, мъничко букварче,
мой учителу любим!
Весело ми е, макар че
трябва да се разделим!
Ти разкри ми А-Бе-Ве-то,
тия чудни стъпълца
към науката - където
мамят нейните слънца.
И макар и да минавам
в клас по-горен, по-висок,
никога не ще забравям
твоя
първия урок!
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Lindzi Сря 12 Авг 2009, 11:24

Букви

Аз всички буквички познавам вече:
прилича С на счупено геврече,
прилича Д на шапката на Милка,
а Л - на остра, вдигната могилка.
Прилича О на кръгла земна топка,
а Т - на търнокоп за първа копка.
А Ф - фенер е светещ, всички вижте,
а П врата напомня на игрище
и З пренася ни във дните зимни,
а В ни гали пак с вълни безгрижни.
На кой ли пък прилича весел Радко?
- Приличам аз на мама и на татко!

Мога да чета

А, Б, В - шепти букварят - той със мене разговаря
и ме води по света - вече мога да чета!
А е азбуката свят - дар от Солунските братя.
Б - България! Във нея весел и щастлив живея.
В е връх във планината, който среща пръв зората.
Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.
Д - другарче, без което нямам радост във сърцето.
Е - елхичка в светъл час и край нея Дядо Мраз.
Ж - жита узрели, златни сред полята благодатни.
З - със знания и книга надалече се достига.
И - игри, игри любими в летен зной и снежни зими.
К е клас задружен, дето сбира знания детето.
Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.
М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!
Н - народът ни любим е, дал ни българското име.
О е обичта голяма и към татко, и към мама.
П е песента изпята в похода през планината.
Р пък радостта разгаря, че изучихме букваря.
С е свобода мечтана, от борците завещана.
Т - трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.
У - училище! Оттука блика изворът наука.
Ф е фар, пронизал мрака, пръв приятел на моряка.
Х - хорце игриво зная, гайда свири - аз играя!
Ц - цветя цъфтят в градина, както нашата родина.
Ч - часовникът тик-така - бързай, ще изпуснеш влака!
Ш - без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ - щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.
Ю - през юли е добре да отидеш на море.
Я е ярък небосвод, ясен път за цял народ!

Великден
Веса Паспалеева

Ей, Великден иде,
пред вратите чака.
С китка си закичил
весело калпака. Кошчето му пълно
с яйчица червени,
с класове зелени. Нивите обходил,
иде от полето,
от надежди грее
погледът му светъл. Пролет го накичи
със цветя безбройни,
с песен го здрависват
птиченцата пойни. Тичайте, дечица,
порти отворете,
с яйчице червено
първи се чукнете!
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Беата Симеонова Сря 19 Авг 2009, 15:55

Преди да излязат ваканция,Анжела научи едно стихче в градината за мама,като подготовка защо са им буквите и доскоро ми го рецитираше,но не знаем има ли си заглавие:

Всички букви,ако зная
няма вече да играя!
Ако имам и писалка
няма да съм вече малка!


Цял ден думички ще сричам
всички букви ще обичам
и ще стана аз голяма
щом сама напиша
"МАМА"!
Беата Симеонова
Беата Симеонова
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 22:14

баба - Стихчета ! 2

баба - Стихчета ! 3

баба - Стихчета ! 4

баба - Стихчета ! 5


баба - Стихчета ! 6
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 22:16

баба - Стихчета ! 7

баба - Стихчета ! 8

баба - Стихчета ! 9

баба - Стихчета ! 10

баба - Стихчета ! 11
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 22:18

баба - Стихчета ! 12

баба - Стихчета ! 13

баба - Стихчета ! 14

баба - Стихчета ! 16

баба - Стихчета ! 17
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 22:19

баба - Стихчета ! 18

баба - Стихчета ! 19

баба - Стихчета ! 20

баба - Стихчета ! 21

баба - Стихчета ! 22
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 23:19

ПАНКО ПАКОСТНИКА
"Панко пакост пак направи

не търпи играчки здрави -
кончето му - пак без крак.
Що го счупи, бре, юнак?
Панко рече и отсече:
"Няма вече! Няма вече!"
Тия думи щом издума
хвърли батковата гума,
от балкона метна слона,
стъпка мекото си мече.
"Няма вече! Няма вече!"
Взе на татко си перото,
влак надраска по бюрото,
но на пода, забеля
той мастилото разля.
- Стига пакости, човече!
- Няма вече, няма вече!
- Няма вече? Е, добре!
Но сега къде се вре?
Вре се из бюфета дето
сипа ситна сол в кафето.
Затова го мъмри мама.
- Няма вече, вече няма!
Панкови си имат котка,
котка шарена и кротка.
Ето че веднъж юнашката
той я дръпна за опашката.
Тя настъхна, измяука,
пак се случи несполука-
зарад нежната му ласка
по лицето го одраска,
скъса синьото елече
и юнака пак заплака:
- Няма вече, няма вече!
Гледайте какво дете е!
Круша в двора им жълтее.
Качва се на тънко клонче,
друса се като на конче,
ала клончето се счупва,
Панко на земята тупва.
- Няма да се качвам пак!
- плаче нашия юнак.
Не търпи душа юнашка!
Завъртя момчето прашка,
ала камъчето малко,
тюх да се не види, жалко,
вместо в тихата градина -
пра-а-с!- в отсрешната витрина!
Панко хукна надалече:
- Няма вече, няма вече!
Бе на двора, вижте хора,
идва черен като кос,
с кален груб, с ожулен нос.
- А бре, Панко, де си зяпал,
де така си се изцапал?
Панко пак това разправя:
- Няма вече тъй да правя!
Мама на пазар отиде,
къщата остави в ред.
Върна се- какво да види:
всичко пръснато навред!
Вкупом чушки и ботушки,
кифли сладки и тетрадки.
Каната е на парчета
и в парчетата- гащета!
Чайника е на кревата,
а на масата- метлата.
Столът му е станал кон,
куфарът е камион.
- Ой какъв тюрлюгювеч е!
- Няма вече, няма вече!
Повреди си колелото,
купиха му самолет.
Метна го- проби стъклото
самолетът му проклет.
- Ще повториш ли това?
- Няма!- сведе той глава.
Сяда Панко на закуска,
оле- чашката изпуска!
Беше го налегнал глад,
взе да лапа мармалад.
С него до ушите чак
си изписа чер мустак!
Ризата му- ето на-
я нашариха петна.
Към чешмата се завтече:
- Няма вече, няма вече!
Де сега се дяна там?
Влезе Панко в банята.
Пусна крана, пълни вана,
млад моряк летецът стана.
Десет параходи води-
през морето ще върви,
риби-моливи лови,
но уви, но уви,
цял е мокър мушморока!
Майка му го преоблече.
Пак ще каже:
- Няма вече!
- Няма вече?
Е, добре.
Но кога ли,
но кога ли
тия пакости ще спре?


МИМЕТО

Имат си мама и татко дете -
и за детето си грижат се те.
Гледат го, сякаш е цвете в саксия,
всичко поднасят му те на тепсия.
Слага му баба в устенцата хляба,
таткото - млякото, супата - мама.
Глезят го всичките - обич голяма!
Мими се мръщи, потропва, пищи:
- Супа не искам, разбираш ли ти?
- Мамино Мими, що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити, ала шоколадови,
сладки, каквито ни дадоха Владови.
- Мъжо, бисквити иди достави ти!
Татко излиза набързо по риза.
Носи кутия с бисквити, обаче
не тъкмо тия - и Мимето плаче.
- Тези не ща! Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш, и крем ще дадем!
- Мъжо, изтичай, яйца ми купи.
Мамино Мими, сега, потърпи!
Мими се плези, но... радват се те.
Мими разглезено чедо расте!
Радост!
Дочакват голямата слава -
Мимето им първокласница става!
Но първокласници с нея и те са -
всички са роби на тази принцеса.
Има ли Мими домашни задачи -
има и свита добри помагачи!
Своята работа татко зарязва,
синя хартия на ленти нарязва.
Прави на Мимето ново сметало,
старото вече било овехтяло!
Мама лицето на Мимето мие,
бабата внучето трие с хавлия.
Грижи за Мимето - колкото щеш!
- Мими, почивай си, да порастеш!
Вкъщи случайно тя днеска сама е,
ала без работа Мими се мае.
С кални обувки лежи на чаршафа.
Гладна е тя, но далече е шкафа!
Как ще се мъчи яйца да вари!
Хляб да нареже е трудно дори!
Но се усмихва щастливият миг,
баба се връща - тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се влачила, ма?
Обеда как ще приготвя сама?
Баба слугува, а Мими яде.
- Бабо, водица! - И тя и даде!
Връща се мама - тревога голяма!
- Мамо ма, копчето я ми заший!
Дай ми престилката и ме среши!
Идва и татко, нарежда му кратко:
- Хайде, обувките ми почисти,
иначе, татко, защо си ми ти?
Ляга по гръб на кушетката Мимето,
а се залавят за работа тримата...
Тъй се минават години наред,
стават капризите нейни безчет.
- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас да вървя на море!
- Щом настояваш, тогава добре.
Мими израсна девойка прекрасна -
нежна, кокетна и шик издокарана,
само че с работа всякаква скарана!
- Моля те, Мими, ела, помогни ми!
Ето, в мазето слезни за кюмюр!
- Как да отида в мазе с маникюр?
- Слушай, момиче, хвани се за работа!
- Нека се хване за работа бабата!
Ех, че отмяна отгледаха те -
май че в саксията плевел расте!
Дайте на Мими разкош, развлечения,
но не мъчете я с труд и учение!
Мими с труда не желае приятелство.
Принц потърсете за нейно сиятелство!

Асен Босев
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 23:26

ВАНКО ЗАБРАВАНКО
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Гледай го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи-
моливът е вкъщи!
Ето - всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
- Нямаш ли си книга?
Ванко мига, мига:
- Имам, ала в нас
я забравих аз!
Всички му се смеят,
веело си пеят:
- Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си -
няма си бе, брате,
шапка на главата!
- Ванко, що направи,
шапката забрави!
Их, че неприятно -
тръгна той обратно.
А на закачалката
шапката му - жалката,
вика: - Бре, стопанино,
а бре забраванино,
що така направи,
що ме ти забрави?…
Смеят му се всички -
стари и мънички.
Затова сега
правят си шега.
Викат му децата:
- Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил?
Ванко наш веднага
пръст на чело слага:
- Тук ми е главата!
Смеят се децата.
Ех бре, че е Ванко,
Ванко забраванко!


КИРЧО ПРЕД СЪДА

1.Кирчо наш е ученик ,
ученик, ученик -
слаб по български език!
- Много-много не чете,
много писане не ще
- точки-бочки,
Запетаи -
той не знае!...
Пише бивол с ер-голям,
Пише куче с двойно е,
Гладен ли е, аз не знам,
Та и буквите яде!
2.Но веднъж сънува сън:
хваща го урокът вън
и като Вълчан пъдаря
право го на съд закара!
Гледа Киро, гледа Киро –
в съд страхотен се намира!
Ето – родният език
тук е съдия велик,
а учебниците горе
сядат като прокурори!
3. Съдията звънка: звъннн!...
И навлизат в миг отвън
Писъмца
и запетаи
букви главни,
знаци славни:
удивителни,
въпросителни,
двоеточия,
многоточия...
Идват мислите несвързани,
идват думи - с бинт превързани,
иде, с грешките в ръцете,
до баща му писъмцето.
Крачат – с лоши изречения
и домашни упражнения -
сякаш с някой бой водили -
почервяли от мастило!...
4. Съдията казва важен:
- Нека всеки се изкаже!
Заговори двоеточието,
забърбори многоточието!
-Нийде Кирчо не ни слага
и с това ни той излага:
казват мислите несвързани,
плачат думите превързани:
- Кирчо ни осакати,
Трябва глоба да плати!
Запетаята изкочи,
Тънкия си глас проточи:
- Смеят се на нас децата,
Че не сме си на местата!
5. Лудо биволът фучи
И разсърдено мучи:
- Кой ми сложи ерголям,
аз отплата да му дам!
Ей сега ще го намуша!
Ей сега ще го удуша!
Хоп и куче зло дойде,
На опашка с двойно е:
- Ау, ау,
бау, бау,
де го туй немирно хлапе –
ей сега да го ухапя!...
6.Телефонът в миг заплака:
- Наскърби ме, Кирчо, ти
на „теле” ме съкрати!
Панталонът се оплака:
- ти ми буквите прогони
И написа ме „палони”!
Жално хълца писъмцето:
- Ти разкъса ми сърцето,
че до татка си Евстати
с триста грешки ме изпрати!
7. Скача, скача еднокрак,
удивителният знак:
- Аз се чудя как така,
Тая Кирчова ръка
Тъй стои без наказание,
щом е Кирчо без желание
да се учи,
да се учи,
та в живота
да сполучи.
8. Въпросителната пита,
Разтревожена, сърдита:
- Аз задавам тук въпрос:
Щом е Кирчо толкоз прост,
Та не учи книжките,
а гризат ги мишките,
то защо ли прокурора
го не прати у затвора?
9. Тръпне Кирчо пред съда:
- Ех, че паднах в зла беда!
И сънува,
И бълнува:
- Драги съд,
драги съд,
ще се уча други път!...
10. Щом очите си отвори
Кирчо рипна, заговори:
- Чуйте вие,
Мили, сладки,
мои книги
и тетрадки!
Сутрин, вечер
ще чета,
няма вече
да греша!
Хайде всички
въпросителни
и добрички
удивителни
пак в тетрадките елате –
заемете си местата!
Мили точки,
запетаи,
двоеточия,
многоточия,
дето трябва, ще ви слагам,
няма аз да ви излагам!
Бягай ти бе „ер” от там –
може и без ерголям?
Извинете, панталони,
че ви писах все „палони”!
Сядам вече да се уча,
как се пише
крава,
куче,
та до тате писъмцата
да са хубави и чисти,
като нанизани манисти!
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 23:31

Весела дружинка
Тръгва влакчето ни в двора,
еква песен над града.
Сенчестата стряха горе
с лястовичите гнезда -
жълтоклюна върволица,
ни приглася с весел хор.
Пеят кацналите птици,
пее палавият двор.
От гнездото заподскача
и несетно излетя
лястовиче-подхвъркаче.
Удвои се радостта!
Всички със ръчички махат
и го учат да лети.
От притихналата стряха
майка му цвърчи, цвърчи.
Димитър Светлин


Хоби
Някой събира марки.
Друг -
разноцветни салфетки...
Аз съм планинарче.
С татко събираме гледки.
В своята памет съм сложил
облаци,
снежни била...
Гледки от Черни връх, Рожен
Вежен и Мусала.
И ако някой
ме заговори:
Имаш ли хоби, момче?
Ще отвърна:
Да, имам хоби.
Събирам върхове!
Георги Константинов


Кърпикожух

Мокър вятър внезапно издуха
топлината от всички пътеки.
И отново кърпикожухът
ни подсеща за зимните дрехи.
Тихо броди лилавото цвете
в осланената жълта тревица.
Чак до първия сняг то ще свети
тук и там - като лятна шевица.
Ще пробожда със пламък усърден
този връх, тези хладни простори.
Даже мисля, че то ще закърпи
мойте стъпки, останали горе...
А накрая? Дали ще усети
как замръзва във зимата глуха?
Сбогом, храбро витошко цвете!
Аз отивам да кърпя кожуха.
Георги Константинов


Виновният дядо
Къпех се в банята.
Но за беля
бялата вана внезапно преля!
Ширна се в хола не вир - язовир.
Мъкна легени.
Попивам с пешкир...
- Дядо бе, трябваш ми! Дядо-ооо, къде си?
Той телевизия гледа унесен.
Дядо не чува.
Шуртят водопади...
Как да не кажеш:
- Виновен е дядо!
Виктор Самуилов


След дъжд качулка
- С мен ли ще си вдругиден? -
тъкмо татко ме подпитваше,
мама скочи: - Или с мен?
Искаш ли със мен на Витоша?
- Ако искаш, с мен на цирк?
- С мен на лунапарк не искаш ли?...
От въпросите безспир
чак ми се доплака истински.
Днес за всичко питат те!
А защо не са ме питали
искам ли да съм дете
на разведени родители?
Виктор Самуилов


По вода
Крана завъртях и ето:
струите шуртят над мен!
Ваната преля. В антрето
плува жълтият леген...
Мама няма да ме плеска.
Няма да крещи: "Недей!"
Тя сама ми каза днеска:
"Синко, ти си Водолей."
Виктор Самуилов



Имена
Името
ни отличава.
То и нещо пожелава:
Здравко
трябва да е здрав.
Добри
добрини да прави.
Веско
да е с весел нрав.
С ум да се прослави
Слави.
Ала често,
в лоша дата,
не подхождат имената...
Здравко
болен е от грип.
Добри
пак беля ще стори.
Веселин
е с мрачен вид.
Слави
глупости говори...
Мили боже,
помогни ми
да заслужа
свойто име!
Георги Константинов
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Чет 20 Авг 2009, 23:40

Утринна умора
О, никак не сте прави!
Това не е фантастика -
и хипопотамът
прави
утринна гимнастика!
С клепачи примижали
на слънцето показва се.
Протяга гладка талия.
На място тъпче:
“раз-два, раз-два”...
Тъй няколко минути,
с поклащане и друсане,
хипопотамът буди
дебелите си
мускули.
Но скоро го обзема
умора мързелива.
И връща се в басейна.
И бързо
пак заспива.
Георги Константинов

Носорог
Кой е виждал носорог?
Дебелан с единствен рог...
Плаши даже същества,
имащи
по рога два.
Но възниква в мен въпрос:
как рогът е като нос?
Комбиниран е добре -
хем подушва, хем боде...
Влезе ли тоз рог в кавга -
бягат другите рога.
А в минути на покой
аромати
вдишва той.
Дай му китка магданоз -
в миг рогът ще стане нос...
Носорогче, хей сега
ще те дръпна
за носа!
Георги Константинов

Дъждец
С пълна стомничка небето
слязло долу над полето.
Изкласилата пшеница
то напръскало с водица.
Сред градините се спряло -
зеленчуците поляло.
Станало му драго, мило
и черешките измило.
После във горите хладни
напоило гъбки жадни,
росни билки и тревите,
ягодките дяволити.
Стомничката щом разляло,
топло слънчице изгряло.
И засмяло се небето
над горите и полето.
Димитър Спасов


Зимна приказка
Лиса с хурката преде,
Меца си доплита шал,
Зайко морковче яде,
Ежко сладко е заспал,
пуши кротичко комин,
бръмбар бие барабан,
мравка точи вкусен млин,
Вранка ниже си гердан,
Вълчо мери нов калпак,
а над китните ели
тихо пада пухкав сняг
и вали, вали, вали.
Димитър Спасов


Моите боички
Познавате ли всички
моите боички?
С червената
без никакви грешки
нарисувах пет черешки.
Със синята боя, ето,
в блокчето грейна небето.
С кафявата ще нарисувам
какво? -
едно голямо дърво.
Със зелената -
има още местенце -
ще нарисувам едно листенце.
Колко много боички,
а не знам
с коя от тях
мога да нарисувам смях!
Драгомир Шопов


Работливата мравка
Мравката добре си е.
С два багажа тръгнала,
пази равновесие
ей оттук до ъгъла.
Там си влиза в къщата,
сваля си багажите.
Вече не е същата -
сигурно ще кажете.
Маха си сандалките,
очилата, шапката...
С труд храна за малките
е донесла мравката.
Уморена, стихва тя
бързо във креватчето.
Ще заспи усмихната.
Ще сънува мравчета.
Драгомир Шопов
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Пет 21 Авг 2009, 16:00

Гледай ти
Без да забележа,
както си играх,
паяче със мрежа
хвана моя смях.
И сега във къщи
моят смях виси.
Ако си намръщен,
казва да не си!
Ако ти се плаче,
казва ти - недей!
А това пък значи -
бързо се засмей!
Без да забележа,
както си играх,
паяче със мрежа
хвана моя смях...
Драгомир Шопов

Непослушен влак
Моят дървен влак
пак не слуша, пак!
Релсите криви
и навън върви.
Гаричката даже
можеше да смаже.
Аз ще го науча!
Днес ще го заключа
в прашния таван,
щом е неразбран!
Драгомир Шопов


Гумен лъв
Имам вкъщи гумен лъв -
много страшен. И такъв -
със голяма жълта грива.
Всичко в миг се изпокрива,
щом го види покрай мен.
Но не щеш ли, оня ден
взел, че паднал от балкона
върху летва с два пирона.
Те краката му проболи
и не знам сега с какво ли
мога помощ да му дам,
щом не се е пазил сам?
Май че доста е уплашен,
а уплашен не е страшен!
Драгомир Шопов


Беля
Врабчо - скок-подскок -
кацна в моя блок.
Любопитно се вторачи,
по боите ми закрачи -
черна, жълта и лилава
смеси във едно!
Блокчето накрая става
някакво петно.
Как ще отделиш сега
влакче от дъга?
А пък синята рекичка
сякаш станала е птичка.
Няма я ракетата,
няма ги дърветата.
Врабчо всичко е зацапал,
със боя се е налапал,
затова е син-кафяв,
даже мъничко лилав.
А краката му какви са?
Черни ли ги боядиса
или жълти? Не видях,
но където стъпи с тях
по петната и следите
ще го различите.
Драгомир Шопов


Майстори
Казват, нейде в океана,
в глъбината му смълчана
чукат, тракат от зори
трима майстори добри.
Риба меч и риба чук,
риба с нос като трион
трудят се един до друг
под коралов тих заслон.
Направете си покупки!
Там от мидени черупки
правят хубави играчки
и посрещат със закачки.
В работилницата синя
всеки гледа да намине.
За поправки, за поръчки
търсят майсторите сръчни.
Пращам вече три писма,
да ги каня у дома.
Моят детски камион
има нужда от ремонт.
Райна Пенева


Вълшебното моливче
На тавана ровех вчера
в дядовото чекмедже
и случайно там намерих
черно моливче джудже.
Старо, грозно, чипоносо,
с изполющена глава,
но щом блокчето докосна,
ненадейно оживя.
Заподскача, затанцува
като цирков акробат
и на листа нарисува
подир миг вълшебен свят.
Ето: слонче с моторетка
се катери по ела.
Котка с кецове, с баретка,
пърха с патешки крила.
Плиска се море на хребет,
бърза към върха река...
Моливът ли е вълшебен
или моята ръка?
Райна Пенева

Конче на клонче
Кацна водно конче
на върбово клонче.
Зарадва се клончето
и рече на кончето:
- Като цвят си мило,
конче лекокрило!
Радвам се, душичко,
че на мен си спряло -
ще помислят всички,
че съм разцъфтяло.
Радой Киров
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Lindzi Пон 05 Окт 2009, 17:04

Къде отиде, лято?

Хвъркат весели врабчета
над полета и гори.
Не видяхте ли, момчета,
лятото къде се скри?

Мило лято, где си? Где си?
Завърни се у дома.
И на хиляди адреси
ний изпратихме писма.

Но от всякъде ни пишат:
- Няма го и тук.
- И тук.
- То навярно е отишло
зад моретата на юг.

А пък дядо казва мило:
- Не търсете го деца!
То на топло се е скрило
във добрите ви сърца!


Максим Асенов

баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower баба - Стихчета ! Icon_flower

Есенен пазар

Чушки, чушки, чушки,
алени, червени,
колко са красиви
в есенни премени.

До тях се надуват
тлъсти хубавелки,
гъски еднокраки -
къдрополи зелки.

Морков жълт ядосан
все напред се бута.
Стой! - по него вика
чушчицата люта.

Празът на цвеклото
нещичко подвиква,
свела ухо, слуша
тумбестата тиква.

Сред тях продавачът,
понахлюпил капа,
вика, та се къса:
- Хайде, ряпа, ряпа.


Драго Попов
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Lindzi Вто 27 Окт 2009, 13:32

Катериче катериво

Скача живо и игриво
катериче катериво.
От високата ела
полетя като стрела.

Към самотно сухо пънче,
но го бодна остро трънче.
"Ох, боли!" - въздъхна тежко.
Зърна всичко чичо Ежко,

взе от своя гръб игличка
нежно го погъделичка:
боц - оттука, боц - оттам,
трънчето извади сам.


Кирил Назъров

баба - Стихчета ! 5054 баба - Стихчета ! 5054 баба - Стихчета ! 5054 баба - Стихчета ! 5054 баба - Стихчета ! 5054 баба - Стихчета ! 5054

Лекарка

Аз съм лекарка известна
уча се от мама.
Работата не е лесна,
лесно нийде няма.

Да речем, че Веска
пръста си одраска.
На одрасканато място
малко йод ще сложа.

Простудил се Атанас, с
камфор го разтривам аз.
Гърло го боли Марин -
трябват чай и аспирин.

Иван Милев

баба - Стихчета ! 371951 баба - Стихчета ! 371951 баба - Стихчета ! 371951 баба - Стихчета ! 371951 баба - Стихчета ! 371951 баба - Стихчета ! 371951

Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Lindzi Сря 25 Ное 2009, 12:40

Океана от Тома Бинчев

Дочух, че океана
от локвичка е станал.
Кога и откъде ли
два кита тук се взели?

Доплували честити -
с фонтани на главите!
И в този край спокоен,
заплувал род безброен:

Децата до бащите -
с фонтани на главите.
Фонтанче - до фонтана!
И станал океана!
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Schatzе Сря 25 Ное 2009, 18:46



Сиводрешко и Бързобежко
В една гора сред буки стари
две зайчета - добри другари -
живели дружно и честито
и в дъжд, и в слънце на открито.
Под клонест бук спял Сиводрешко,
под млада шипка - Бързобежко.
За тях от всичко на земята
най-хубава била гората -
гората, дето са родени,
гората с клоните зелени,
с дъха на ягодите пресни
и с веселите птичи песни.
Но ето че дошла тъдява
лисица - хитра и лукава.
Пристъпвала безшумно, леко
и в тъмно виждала далеко.
Тя дупка скрита и дълбока
изровила си край потока.
Изтръпнали в гората всички,
замлъкнали щурци и птички
и бързокрила като вятър
разпръснала се новината:
- Пазете се, щом падне мрак!
- В гората се е вмъкнал враг!
- Какво да правим, Сиводрешко?
- Къде да идем, Бързобежко?
От всеки шум сега са плаша.
- И аз! Гората си е наша,
знам всяко долче и пътечка,
а някъде да шумне клечка
и сърчицето ми се свива...
Не, тъй не може, тъй не бива!
Сега, когато слънце грее,
по-малко ме е страх от нея.
Но вечер!... Ах, кажи ми, братко,
ще спим ли пак спокойно, сладко?
Чак в тъмно зайците решили,
че още утре с дружни сили,
в най-хубавия горски кът
къщурка ще си построят.
Подпорки ще намерят прави,
ще преплетат клонаци здрави,
да няма нежелани гости,
здрав прът вратата ще залости.
Па нека дебне, нека слуша
отвънка старата хитруша.
- Строежът почва утре... но...
ще спим ли тая нощ?... Дано.
Изгряла ясна месечинка
и всяка горска животинка
се спотаила в тъмнината.
Но всички тая нощ в гората
останали до късно будни.
И само два фенера чудни
блестели в клоните на бука:
на бухала очите. Тука
като същински часовой
на пост в нощта останал той.
Най-после светнала зорницата.
На лов не ходила лисицата.
Сред шипковите храсти скрита
запяла птичка гласовита.
Подскочил Бързобежко: "Ах,
дали таз сутрин се успах?
А днес започваме строежа!...
Не, още е росата свежа!
И как е хубаво в зори -
едно, две, три, едно, две, три -
гимнастика да се направи.
Сега бегом! Живот и здраве,
довечера ще е готова
и нашата къщурка нова!"
- Ще почваме ли? Съмна вече! -
извикал още отдалече
засмян и весел Бързобежко.
Приятелят му Сиводрешко, о
грян от първите лъчи,
разтъркал сънено очи.
- Дойде ли? Ех, че си припрян!
Я чуй - съседът ми Мецан
пухти и хърка тъй, че аз
не съм поспал дори и час,
все буден съм лежал нощес!
Да почнем утре вместо днес!
Отново румена зора
огряла старата гора.
И Бързобежко втори път
дошъл къщурка да строят.
Но Сиводрешко рекъл пак:
- Не мога днес! Ей в този крак
ми влезе трънче и боли
като че има сто игли!
Повярвай, иде ми да плача.
Да дирим доктора - Кълвача, -
че млад съм и не ми се мре.
Строежът утре. - Е, добре!
И пъргавият Бързобежко
за трети път при Сиводрешко

дошъл с любезната покана
да почнат работа от рано.
А Сиводрешко пак не става.
- Виж - рекъл, - облак се задава
и нищо чудно изведнъж
да рукне над гората дъжд.
А в дъжд не ходи Кума Лиса.
Затуй спокойно прибери се,
легни си в мекичката шума.
Ще почнем утре - честна дума!
Дошъл очакваният ден.
Но Бързобежко спрял смутен,
полазили го хладни тръпки:
видял наблизо пресни стъпки,
усетил лоша миризма.
Разбрал - била е тук сама
наскоро хитрата лисица!...
И паднала една сълзица
по бузката на Бързобежко.
Навел уши, въздъхнал тежко:
- Ах, братко мой, останах сам,
изяла те е Лиса, знам...
- Хей, тук съм, тук съм, стига плака! -
извикал някой от шумака.
Проскубан, с дрешка изподрана
от злите нокти на Лисана
и с нос, червен като черешка,
след миг изскочил Сиводрешко!
- Е, утре ще строим, нали -
пък ако ще и да вали! -
замолил Бързобежко пак.
А Сиводрешко викнал: - Как?
От "утре", братко, полза няма -
днес почваме строежа двама!
Намерили си здрави клони
и остри трънчета-пирони,
събрали камъчета чисти,
донесли папратови листи
и зайчетата с дружни сили
къщурка чудна построили -
къщурка с покрив и вратичка,
посред гората сам-самичка.
А щом се мръкнало навън,
вратичката подпрели с пън,
мъх зайчетата си постлали,
прегърнали се и заспали.
А Лиса - гладна и сърдита -
излязла в тъмното да скита.
Върви и мисли: "По погрешка
изпуснах снощи Сиводрешко,
но тази вечер ще го хвана!"
И до къщурката Лисана
по прясна заешка следа
дошла безшумно. Но беда!
Ни дупка има, ни пролука,
как да се вмъкне Лиса тука?
Сумтяла, близала мустак
и гладна си отишла пак.
Лисана хукнала наслуки
през три бърда, през десет чуки
на лов не тръгнала в гората
до днес кумата опащата.
Но там, сред ягодите пресни,
там, дето птички пеят песни,
все още като костенурка
се гуши заешка къщурка.
Там гости - разни животинки
и бръмбарчета, и калинки -
са винаги добре дошли:
на завет - в дъжд и бури зли,
на сладки приказки - през май,
в студа - на чашка горски чай.


Работна Мецана
Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.
Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.
Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!
Schatzе
Schatzе
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

баба - Стихчета ! Empty Re: Стихчета !

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите