Какво показват детските рисунки

Go down

Re: Какво показват детските рисунки

Писане by Schatzе on Чет 24 Апр 2008, 23:08

Тайният език на детската рисунка

Защо всички момиченца рисуват принцеси, а момченцата – дракони с големи зъби? Ако се опиташ да ”прочетеш” детската рисунка, ще научиш доста за своя малчуган.
Четиригодишният ми син излиза на разходка усмихнат до уши, а се връща облян в сълзи... „Едно голямо куче ме изплаши!” Оттогава всеки път щом излезем навън, той започва да се оглежда: наблизо ли е Онова куче? Както знаем, децата на неговата възраст не умеят да разказват страховете си. Всъщност моят син дори не осъзнава от какво точно се бои. Двамата с него обаче намерихме начин да се справим: той започна да рисува преживяванията си. Рисуването не само го освобождаваше, но и укрепи пръстчетата му, подобри координацията им и разви фините движения (вече сме готови за буквите). Докато държеше моливите, моят малък художник направи някои важни открития за обкръжаващия го свят: като това, че котките имат четири крака, а човекът – само два. Аз пък се запознах с една малка личност :).

Да започваме!
Вземи голям лист хартия. Сложи го на пода (на масата той лесно се размества) и нареди до него различни по цвят моливи (не по-малко от десет). Ако детето не умее да нарисува самичко нещо, помогни му. Остави го да те насочва какво да рисуваш ти и какво – то. Не се престаравай много с рисунката и не рисувай в центъра на листа. Не рисувай нищо голямо, ярко или набиващо се на очи. Нека това стори малчуганът. Все пак това си е неговата рисунка, нали?
Не забравяй, че основната работа трябва да свърши детето, затова не настоявай. На финала – вгледай се внимателно в рисунката, за да я анализираш. Ето как...
Човечето – ключът от загадката
Малкото дете асоциира тялото с желанията и чувствата си, а главата – с разума, който трябва да управлява тялото. Възможно е, ако е нарисувало човечето си с малка глава, това да означава, че не смята себе си за много умно и това го прави нещастно.

Едрото тяло е белег за сила, а непропорционално огромното – за неудовлетворени желания. Малкото телце издава, че детето се чувства неуверено (тогава твоята задача е да му помогнеш да превъзмогне този комплекс).

Лицето, нарисувано с всяка една подробност (очи, вежди, нос...), показва, че детето се интересува от външния си вид. Обикновено големи уши рисуват децата, които са свикнали непрекъснато да ги критикуват за нещо. Малки уши – критиката изобщо не го притеснява. Големите, широко отворени очи свидетелстват, че детето се страхува от нещо и търси защита. Малките очички пък показват, че малчуганът обича да наблюдава околните. Големи зъби = агресивност. Детето често ги рисува, когато нещо го плаши. А големите ръце и крака издават, че малчуганът иска да порасне колкото се може по-бързо.

Обикновено децата рисуват себе си заедно с тези, към които изпитват най-силна привързаност. Най-привързано детето е към човека, когото то държи за ръка на рисунката. Ако всички членове на семейството се държат за ръка, то на такова семейство може само да се завижда.
В детските очи хората от фамилията са с различни размери, отколкото в действителност. Хлапето първо рисува най-важния за него човек в семейството, а след това – всички останали. Най-важният съответно е и с най-голям размер. По тази причина „великан” може да бъде не само таткото, но и бабата (ако с нея малкото прекарва най-много време).

Ако малчуганът не е нарисувал себе си, замисли се дали пък не се чувства излишен? Някои деца например „пропускат” да нарисуват върху листа по-малкото си братче или сестриче, обяснявайки, че „то спи в съседната стая”. Значението? Не могат да се примирят, че мама отделя време и за по-малкото детенце.

Сигнал за тревога е, когато някой от семейството е нарисуван в профил или в гръб. Така малчуганът изобразява човека, от когото най-много се страхува или който не му е симпатичен. Ако съвсем наскоро обаче въпросният човек и детето са се скарали, то тези рисунки са временно явление.

За да разбереш какви са характерът и темпераментът на малкия художник, как живее и как се чувства, обърни голямо внимание на цветовете, които той е използвал. Ако в рисунката присъстват поне 5-7 цвята, той живее спокойно и се наслаждава на пъстротата около себе си. Използването само на един или два цвята може да се прости на 2-годишното дете, но не и на батковците и каките, които са на 3 или 4 години. Може би нещо ги тревожи и затова някои багри липсват не само в рисунката, но и в живота им?

Цветни мисли
Еволюцията на малкия живописец
Анализирайки детската рисунка, не е трудно да отгатнеш възрастта на детето. На 2-годишна възраст то рисува основно чертички, кръгчета и квадратчета, които само по неговите думи могат да бъдат разпознати :). Към 3-годишна възраст малкият художник изпитва желание да рисува човечета. Това обаче не винаги му се отдава. Обикновено смогва да начертае кръг (за глава), към който са забити чертички (крака и ръце). На 4-годишна възраст към кръгчето се залепя и овал (тялото) и рисунката сама по себе си се усложнява.

Петгодишните рисуват по човечето си важни части като уста, нос, очи, пръсти и коса. На 6-7 години се включват и шията, сгъвки на ръцете и краката, дрехи и прическа. До 3-годишна възраст твоят малчуган предимно ще „пробва” моливите и цветовете, ще експериментира. Същинският замисъл на рисунката се появява чак към четвъртата година на детето.
Hа три години детето, опознавайки околния свят, влиза в нов важен етап - започва да рисува човечета. Точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка... Едно кръгче за главата, после овал за тялото и ръце, крака - тези рисунки говорят за едно нормално, уравновесено възприемане на хората около него. Ако липсва някаква част от тялото, значи детето е преживяло травма или е било подложено на телесно наказание, възможно е да е преживяло сексуално домогване.

P
исувайки своето семейство, детето като правило много точно определя мястото на всеки член от семейството, приписвайки му персонални, присъщи само нему качества. Наличието на допълнителни детайли отразява особената любов, привързаност на детето към някой от близките.
Aко детето рисува човека с отпуснати ръце, свити в юмручета, това говори за песимистичната му нагласа, а понякога дори за агресивност. И обратно, ако ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре или всички членове на семейството са държат за ръце, това е знак за положителната нагласа на детето, за дете, сигурно в бъдещето на своето семейство.

Hа 4-5 години децата често рисуват вътрешните органи. В детската психология това се нарича принцип на прозрачност. До 7-8-годишна възраст това е нормално. По-късно - отново е сигнал за аномалия, психологическа или физическа травма, възпрепятстваща адекватното възприятие на външния и въображаемия свят, знак за подсъзнателно желание или страх.

Условно листът с детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната - екстравертната - обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата - интровертната - разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде свързвана с някой, който има авторитет пред детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната - с материалния свят.
Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху нарисувания под в къщата или на земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт в къщи.

Увереното, уравновесеното дете концентрира рисунката в центъра на листа. Рисунките на онези деца, които имат проблеми във взаимоотношенията с връстниците си и в осъзнаването на собственото" аз", са разположени върху целия лист.



Кой цвят доминира над останалите? Ако в рисунката преобладава...
...синьото – детето е спокойно и уравновесено. То рядко скучае, защото обича да размишлява. И тук идва голямото НО. Обикновено малките деца (на 2-3 години) избират синьото, когато искат да се успокоят.
...зеленото – мъничето е независимо, прямо и упорито. За него зеленият цвят е символ на спокойствието и безопасността, към които се стреми.
...червеното – ексцентрично, агресивно, активно и лесно възбудимо хлапе.
...жълтото – имаш у дома си любознателен оптимист.
...виолетовото – малкото обича да фантазира, емоционално е и силно чувствително.
...кафявото – детето често изпитва отрицателни емоции.
...черното – обикновено хлапето избира този цвят, когато протестира срещу дискомфорта, в който се намира. Има нужда от смяна на атмосферата.
...сивото – детето е безразлично към заобикалящите го неща.

Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии.
Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си.
Агресивното дете често без да иска чупи моливите или бързо изписва фулмастера.
Детето с мек характер използва много вълнообразни линии.
Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.

_________________
1*Обмислете, Структурирайте, Помислете добре какво е вашето питане!
2*Опишете ПОДРОБНО, какво желаете да се случва, НО НЕ РАЗБИРАЕМО САМО ЗА ВАС! ПОЗДРАВИ!!!
3*Писането на кирилица и грамотно (според основните правила на българския език) е задължително.
4*Забранява се обиждането или подтикването към обиди на членове от форума или други лица.
5*Забранява се публикуването на всяка нелегална информация (кракове, пачове, генератори, пароли, серийни номера и други) както и информация за извършване на нелегални действия (открадване на пароли, проникване в чужди компютри, нелегално наблюдение и други подобни), искането на подобна информация или подпомагането и чрез форума (чрез лични съобщения), както и препращането към сайтове с такава информация.
avatar
Schatzе
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Какво показват детските рисунки

Писане by teqnstal on Пет 25 Апр 2008, 01:28

Човек като се замисли доста от нещата който правят нашите деца или не им се обръща достатъчно внимание или си мислим че просто си рисува.Без да се замислим какво найстина изразяват нашите деца със свойте рисунки.
avatar
teqnstal
форум-фен
форум-фен


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Какво говори рисунката на детето ви за неговите мисли, чувства и преживявания.

Писане by mamazavinagi on Сря 15 Окт 2008, 10:12

Ето още един материал за детските рисунки


Какво говори рисунката на детето ви за неговите мисли, чувства и преживявания.


Понякога гледаме детето си и ни се иска да узнаем какво става в тази
малка главичка, какво ли си мисли детето и какво го тревожи.
На тези въпроси може да си отговорите, ако се научите да разчитате
детските рисунки. Както ние, големите, изливаме душата си пред близките
или записваме личните си преживявания и мисли, така и детето разказва
за виждането си за нещата, за настроението и преживяванията си чрез
рисунката. Чрез рисуването детето се самоизразява.

Да се разгадае рисунката на детето е възможно както по цветовете, които
то е избрало, така и по разположението на образите върху листа и
разбира се, по самите нарисувани образи.

Разчитането на рисунката до най-малки подробности може вероятно да
извърши специалист по детска психология. Но някои детайли можете и сами
да анализирате: да уловите тревожните моменти, да разберете
настроението на детето и да научите какви са страховете му. Тези умения
ще бъдат като своеобразен мост между вас и детето.
Не е задължително да поставяте някаква тема за рисуване. Просто дайте
на детето моливи и обърнете внимание на цвета на рисунката, на линиите,
на щриховката, има ли контури на предметите.
Ако искате да разберете настроението на детето в семейството, то може
да му предложите да нарисува семейството. Разбира се, всичко трябва да
бъде ненастойчиво, в игра и не трябва да стоите на главата на детето,
докато твори. Нека детето да рисува както то самото иска.

Пробвайте да поговорите с детето за рисунката му, проследете кого
изобразява първи и кого – последен, както и кого изобщо е пропуснало да
нарисува и защо. Обърнете внимание как са разположени членовете на
семейството, близостта и отдалечеността им един от друг и мястото на
детето сред тях. Най-любимия си човек детето обезателно ще поразкраси с
някакъв детайл, а най-авторитетния член на семейството най-вероятно ще
бъде нарисувам най-голям.

Ако детето рисува себе си между родителите си, то е доволно от
отношението към него в семейството, а ако изобщо не се нарисува или пък сложи себе си някъде встрани или вън от къщата, то това е повод да
се замислите. Това означава, че детето се чувства самотно и му е нужна
подкрепа.

Детето егоист ще нарисува себе си най-голямо от всички останали.

Много е важно също и общото впечатление от рисунката. Обърнете внимание
на изражението на лицата на хората. Какви емоции проявяват – радост
(усмивка) или тъга.

Някои от частите на тялото детето може особено да подчертае или отдели
в една или друга фигура. Например, ако на мама е подчертана устата, то
тя подтиска детето със забележките си, наставленията и т.н.
Много е важно да обърнете внимание и на ръцете. Прекалено дългите ръце
или понякога – отсъствието им говорят за агресия, източника на който е
нарисуваната фигура.
Понякога децата съзнателно пропускат някого от семейството и след това
дават доста логично обяснение. Например, пропуснато е братчето, към
което детето изпитва ревност или пък обяснява отсъствието му от
картината с физическото му отсъствие от живота си.

Специално обърнете внимание на цветовете. Притеснените деца използват
тъмни, тежки цветове. Ярките и нежни цветове пък говорят за нормалното
настроение на детето. Кафявото и черното сигнализират за потиснатост и
дискомфорт, жълтото и виолетовото – за уравновесеност и положителни
емоции.
Хладните цветове отразяват конфликти в семейството. Ако детето нарисува
някой от членовете на семейството с тъмни тонове, особено черно, то
това показва, че детето не харесва този човек или се страхува от него,
както и че се чувства отблъснато от него. Например, ако детето нарисува
мама с черна коса или дрехи, това може да означава, че мама е много
заета, а на него не му стигат ласките й или общуването с нея.
Червеното понякога се тълкува като агресия и висока възбудимост.
Синьото и розовото са цветове, пълни с жизнерадост и отлично настроение.

За да проверите отношението на детето към самото себе си, може да му
предложите да нарисува автопортрет. Тук е необходимо да обърнете
внимание на на разположението на рисунката върху листа, за да разберете
самооценката на детето и на цветовете, за да разберете настроението му.
Обърнете внимание на нарисуваните черти на лицето. Отсъствието на уши
например означава, че детето не слуша или не желае да слуша околните и
наставленията им. Големите очи говорят за това, че детето е обезпокоено
какво мислят околните за него. Усмивката на лицето означава, че детето
е отворено за общуване.

Всеки ваш опит да се сближите с детето си и да го разберете, ще бъде
възнаграден с неговата любов към вас, ще възпита любов към хората и ще
му помогне за успех в живота.


www.tia.bg/
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Детските рисунки

Писане by mamazavinagi on Чет 16 Окт 2008, 18:27

Детските рисунки


Вероятно
в периода между 12 и 18 месеца вашето прохождащо дете ще се опита да
“пише”, драскайки върху лист хартия, а следващите 18 - 24 месеца то ще
ви изненада с нарисуваните от него вертикални и хоризонтални линии,
може би дори кръгове. Покажете, че сте приятно изненадани от
произведението му. Това ще го насърчи към цял куп нови умения.
Рисуването с пастели развива както двигателните умения на детето, като
сграбчване и задържане, например, така и находчивостта и неговото
въобръжение.

Първо дайте на вашия млад артист достатъчно количество листове. Но нека
бъдат от по-твърда хартия, тъй като нищо не подтиска така творческите
способности както ужасяващите викове на мама, когато пастела се плъзне
по покривката или разкъсва тънката хартия. Освен това добър избор са и
плътните, твърди пастели или лесно перящи се химикалки в няколко
основни цветове (така че то да не зацапва). Ако вашето прохождащо дете
не е заинтересовано, му предложете други алтернативи. Цветните моливи,
или водните боички може да възбудят неговия интерес. Да рисува с
тебешир върху тротоара навън също би било вълнуващо за малчугана.



Не забравяйте и рисуването с пръсти. Докато бебчето ви учи как да държи
и да борави с приборите е важно да се пробва и да рисува с пръсти. Това
тренира двигателните му функции и творческите му способности
едновременно. А ако то е уморено от рисуването, пробвайте щамповането.
Отпечатването на ръчичките и крачетата му върху лист хартия е забавно,
а ще бъде и чудесен подарък за мама. Може да му създадете интерес към
природата като боядисва с четка листенца, жълъдчета, връхчетата на
моркови, или венчелистчета на цветята и да ги използва като домашно
направени щампи. В по-специални случаи го оставете да потопи рисуващото
си пръстче в тортата или цветно плодово сокче. То ще упражнява своите
двигателни умения и ще се забавлява ближейки пръстчетата си.



източник: www.babycenter.com
Превод от английски: Кремена Колчева
Защо децата се нуждая да си рисуват
От Андрея Л. Мак



Веднъж
само докато се обърна, моята 25 месечна дъщеря беше изрисувала цялата
стена с цветни завъртулки. Опитах се да и припомня, че се рисува само
върху лист хартия, а не върху стените. Тя само погледна, показа
щастливо своя шедьовър и каза: “Делфин”.
Драсканиците може да изглеждат за родителите безмислени, но за
прохождащите е важна част от процеса на изследване на света. Някои от
тях са толкова развълнувани от това да си драскат, че изглежда никога
няма да им се наситят. От друга страна за родителите да оценят тази
форма на изкуство е трудно, защото това води до ново пребоядисване в
кухнята. Успокойте се и си спомните, защо детето ви се нуждае от
рисуване:

Подобрява двигателните функции.
Давайки шанс на детето си да използва маркерите и пастелите му помагате
да развие контрола върху пръстчетата си, по-късно ще му бъде нужно да
използва вилицата, да пише с молив или да си мие зъбките.
Независимост: Светът
на прохождащите е пълен с неща, които не са му позволени да прави и неща,
които не бива да пипа. С един комплект от пастели и няколко листове
хартия, то е свободно да използва, който цвят желае, каква фигурки да
нарисува (точки или линии, бързо или бавно) и къде точно да ги
разположи на листа. Когато завърши своето произведение, то ще е гордо,
че се е справило само без да помоща на някой. Свободата от това да
избираш и създаваш нещо със собствени сили и възможности помага да
развива осещането за независимост.

Уграмотява от рано:
Завъртулките и линиите на детето правят възможно то да разпознава
формите, а по-късно и буквите. С развитието си то ще научи, че неговите
драскулките изобразяват различни обекти в реалния свят (като например
“делфина“ на дъщеря ми), а това са първите стъпки към света на четенето
и писането.
Емоционалнен отдушник: Артистите
често рисуват, за да изразят своите емоции, а това може да се хареса и
на вашето дете. Малките бързо се разстройват при срещатите с
предизвикателствата на деня: вашето дете може да не успее да закопчее
ризката си или да построи висока кула от кубчетата си, или да използва
думи, които вие да разбирате. Движенията и енергията, използвана, за да
рисува го освобождава от чувствата и впечатленията, натрупани от
неговата фрустрация.


Съвети към родителите:



Накарайте малчугана си по-често да рисува. Оставате го настрани, например на
масата за хранене в кухнята, покрита с евтина и лесна за пране
покривка. По този начин, няма да е толкова важно ако някои от линиите
излезат извън очертанията на листа.
Подсигурете повечко листове. Стари кутии от зърнени закуски, опаковки и
гърбовете на листове, които вече сте използвали, са подходящи за
рисуване. Залепете голям лист хартия (тънка или облицовачна) на стената
или на вратата на хладилника. Може и да подвържете няколко листа
заедно, така че да заприличат на тетрадка, в която те да покажат своите
творчески способности. Не се тревожете, ако не може да отгатнете какво
е нарисувало детето ви. Задаването на множество въпроси относно
рисунката може да обезсърчат малкия творец. Запомнете, че процесът на
рисуване, оставя незабравими спомени у мъника, а не е важен крайния
резултат.
Ако вашето дете изглежда, че търси мнение и съвет, кой цвят да използва
за “чудесните зигзагобразни лини”, кажете: “Разкажи ми повече за твоята
рисунка”.
Опитайте различни видове рисуване. Покажете му как да рисува с парче
сапун върху запотен прозорец. Оставете го да рисува върху тротоара с
цветен тебешир или с гъба и кофа с вода. Използвайки пръчка или лопата
на пясъка може също да бъде забавно. Научете го да експериментира. Това
ще развие неговото творческо мислене.


източник:www.partnershipforlearning.org
Превод от английски: Кремена Колчева


Научете децата си да рисуват
От Хелън Саут

Направляване на младите артисти
Децата се учат да рисуват по същия начин както се учат да говорят, а
по-късно и да пишат – чрез копиране. Символите, които използваме за
идеи, независимо дали са звуци, написани или илюстровани знаци, се
научават веднъж. Светът около нас – семейството, обкръжението ни,
медията – всичко може да се изрисува. Рисуването помага на децата да
открият, че формите носят послание, и много по-важно, те може да
създадат свои изображения със собствен смисъл (без чужда помощ).



следва...
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Детските рисунки

Писане by mamazavinagi on Чет 16 Окт 2008, 18:27

Прохождащи: Моделирайте рисуването

Рисуването с бебечета и прохождащите дечица е много забавно. Започнете
с прости форми и им дайте име. Те може да разпознаят много от тях в
книжката им с картинки. Нарисувайте простички личица. Докато вие
рисувате, им разказвайте: виж, колко весело е това дете с каква широка
усмивка е, с къдрава косичка, и с обици. Рисувайте дървета, цветя,
трева, къща, животни. Насърчавайте малките да се включват, да нарисуват
нещо сами или да добавят детайли към вашите рисунки.
Покажете им цветовете – най-добре в началото основните, потърсете
моливи или химикалки с цвят жълто, червено, зелено и синьо. Никога не
се притеснявайте и подценявайте за липса на талант. За вашия мъник в
този момент сте гений.

Децата в предучилищна възраст: Разширете лексиката им

Може да разширите речниковият фонд на вашето дете с визуални символи.
Това става по същия начин както при четенето и писането. Започне ли
детето ви да рисува, го попитайте какво изобразява. Може внимателно да
го подучите, но не бъдете прекалено настойчиви. Конят...колко крака
има? Четири? Кой язди коня? Има ли седло? В продължение на разговора
може да му дадете съвет как да изобрази нови непознати обекти. “Как да
нарисувам седло? Може би с крива линия, така ли?”. Може да им покажете
как да ги изобразят като им нарисувате образец, който да следват. В
тази възраст, вашите собствени умения не са от особена важност. Друг
път, когато сте с вашия малчуган изрисувате някои моменти от живота си
– какво правите, когато сте на работа, как пазарувате в супермаркета,
някоя специална за вас почивка или екскурзия, как се чувствате, когато
се е случило нещо важно. По този начин вие го учите не само процеса на
рисуването, но и какво може да изрази то.

Децата в училище (възраст): Готови да градят умения



Когато детето ви започне да се интересува от пресъздаване сложни
разкази, има добри двигателни способности (рисува точни и прецизни
форми) и започва да търси прилика между рисунките и предметите, тогава
то е готово да започне да рисуване реалистично. Важно е да запомните,
че действителността е само един аспект от артистичното изразяване, а
уменията в тази област трябва да се балансират чрез насърчаване на
точни и прецизни линии, експериментация с цветове. На този етап някои
деца ще се забавляват рисувайки с вас, докато други може да бъдат
уплашени гледайки “правилния” и “верен” начин, по който се изобразяват
обектите. Бъдете деликатни. Предлагайте им различни възможности и
решения да изразят проблемите си.

източник: drawsketch.about.com
Превод от английски: Кремена Колчева
Какво е значението на детските рисунки


Рядкост
са прохождащите, които ще изспуснат шанса си да надраскат нещо върху
попадналия им пред погледа лист хартия на масата. Листове, стени, врати
на хладилници – младите Пикасовци и Рембрановци обикновнено не са
предирчиви. Родителите често са възхитенитени от творбите на своите
млади майстори, но има ли скрит смисъл в привидните на пръв поглед
драсканици?
“В периода между година и половина и 2 години и половина, децата
най-вече “чувстват” света чрез движенията на тялото си и споделят тези
усещания с останалите“, казва Д-р Робърт Уинтър, председател на
художествения отдел и координатор на програмата за терапията чрез
изкуство на Леноър – Райн Колийдж в Хикори, Северна Каролина.
Вглеждайки се внимателно в рисунките на малчуганите може да разберем
повече за тяхното развитие. Може дори да откриеме и скрити послания за
тяхното състояние, които да са повод за безпокойство. Според д-р
Уинтър, родителите могат да следят за двигателни способности на децата
си чрез наблюдаване на творческия им процес “от несвързаните и наслуки
нарисувани линии, изрисувани с пастели до контролираните линии с моливи
и маркери”.

Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се
изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да
предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците
им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По
принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието
си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”,
казва д-р Уинтър. “Но децата, които не изразяват интерес към рисуването
в тази възраст може да бъде сигнал на забавяне на развитието им.
Когато започнат да “назовават” своите драсканици, обикновено в периода
между 3 години и половина и 4 години и половина, родителите вече трябва
да насочат вниманието си. Когато добият представа за света около тях,
елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми.
Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите
произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите.
Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали
така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?” “Задавайки им
така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства
притеснено, описвайки рисунката си, а доволо и гордо от постижението
си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да
отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, старайки
да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите
им”, казва той.
Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята
рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени
егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участаци от
листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки
страда от някаква форма на малтретиране. Въпреки, че обикновено няма
значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, голямо, без пръсти
кръгче на мястото на ръката понякога засвидетелства физическо
малтретиране.
“Децата в тази възраст използват различни цветове, за да изразят емоциите си и да се обърнат към някого”, казва Уинтър.
“Когато
налице е нещо нередно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът”.
Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни
тонове в своята картина и изведнъж показва предпочитанието си към
сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия.
“Често пъти, зад “безцветните” форми или символи на фона на цветни
такива, изразени чрез обикновен контрас, се крие даден проблем.
Произходът му може да намерим в човек, член на семейството, страх или
фобия“, обяснява Уинтър.
Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се
опитва да я изстрие или да я направи невидима. Ако тези линии са
направени по времето, когато някой родител или възрастен говори с него,
може да е индикация че разговора по някакъв начин е болезнен за детето.
В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран под натиска му, а
молива (пастела или маркера) може да се счупи при здравото му
сграбчване.
При дешифриране рисунките, родителите трябва да запомнят, че отговора
на чувствата и емоциите на децата им се крие в символите, цветовете и
формите на обектите. “Но те са явни след продължителен период от време
– от 6 месеца до година”, казва Уинтър. Така че една рисунка в черно и
бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено.
Но ако продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно,
сиво, и бяло, то това вероятно индикира проблем имащ предшествие.

Тревожни сигнали


Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линиики за
краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са
прибавени към рисунката – очи, нос, уста, уши, например – но фигурата е
все още без крака, това е сигнал за чувство на несигурност. Уинтър
казва още, че “децата не могат да рисуват пространствени обекти така,
както възрастните правят. Затова, пространствените взаймоотношения са
неумесни. Нашето внимание трябва да се концентрира само върху
графичните символи”. Така че, ако дете изрисува човек с крака, който
изглежда, че виси във въздуха е напълно естествено.
“Кръга изобразява човешкото лице и обикновено е често срещано.”, казва
Уинтър. Оттук децата започват да добавят детайлите – коса, очи, уста.
Може много да бъде научено от тези символи. Уинтър набелязва няколко
чисто тревожни сигнали. Той набляга отново, че отговорът се крие в
символите, които се появяват понякога самостоятелно, а не да насочваме
вниманието си към отделни събития.


• Неестествено големи уши, без обеци, може да е сигнал за устно
малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да
демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.





• Разстревоженото и разстроено дете може да нарисува голяма цепка,
изобразяваща устата на неговото човече. Ако то обаче не я доизрисува
докрай, може да е сигнал за неговата неспособност да общува.






• Когато дете нарисува “празни” очи, това означава, че има трудна
връзка с действителността и околния свят. Казано по друг начин, то е
сляпо за реалността.





• Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него
поведение, особено ако човешката фигура е допълнена с други назъбени
графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса.




Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да
следат внимателно за посланията, които им изпращат, особено онези от
тях които не произнасят.

източник: toddlerstoday.com
Превод от английски: Кремена Колчева
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Психология на цветовете

Писане by Schatzе on Пон 14 Дек 2009, 00:07

Психология на цветовете



Концепцията за въздействието на цветовете е разработена за пръв път от
Йохан Волфганг фон Гьоте. Според него всички тъмни цветове успокояват,
а светлите – възбуждат, като въздействат както на физическо, така и на
психично ниво.
Цветовете се възприемат асоциативно – например, синьото е „студен”
цвят. Минавайки през очите, възприето за цвят достига до всички органи
и предизвиква осезаеми усещания. Доказано е, че цветът оказва влияние
върху кръвното налягане – то се понижава от синьото и зеленото и се
повишава от жълтото и червеното.
Всеки цвят има много значения.
За пръв път гърците наблюдавали, че пречупвайки се през прозореца на
храма, слънчевата светлина се разлага на цветове. Хората в храма
избирали цвета, който според тях можел да ги излекува. В Древен Китай
се излагали на слънце в червена коприна – така се лекувал антраксът.
Днес вече има много школи за лечение чрез цветовете. Червеният цвят
винаги влияе на физическото състояние, жълтият – на умственото, а
сивият – на емоциите.
Предпочитаните от Вас цветове дават представа за моментното Ви
състояние, а цветовете, които не харесвате - за причините, които водят
до грешки. Например, сивия цвят обичат хората, които харесват обичат да
си почиват, докато работохолиците го избягват.
Намислете си три цвята.
Първият цвят, който си намислихте, характеризира Вашето емоционално
състояние в момента, вторият – Вашата личност, а третият показва
взаимоотношенията Ви с другите и как се отнасяте към тях.

Белият цвят
Белият цвят характеризира съвършенството и завършеността, демонстрира
абсолютното и окончателно решение, пълната свобода на възможностите и
премахване на препятствията. Фундаменталното му качество е равенството,
тъй като включва в себе си всички цветове. Той винаги вдъхновява,
помага, внушава определена вяра.
Белият цвят е символ на социалното съгласие и мира. В Африка е
използван от жреците. Ако се принесе в жертва бяло животно, това е знак
на примирие с боговете. Ако домът отвътре е боядисан в бяло, в него ще
има съгласие, ако в бяло са боядисани вратите, човекът, който влиза,
оставя злото отвън.
В християнството белият цвят е символ на вярата, чистотата и истината.
В облеклото белият цвят означава начало. „Белият рицар” е символ на
спасението, белият халат в болницата също е символ на спасението и
стерилната чистота.
Белият цвят управлява функциите на ендокринната и зрителната система. Белите дрехи омекотяват кожата, правят я по-нежна.
Белият цвят осветява, обновява всички цветове в организма, помага да се премахне сковаността.
Ако човек избира белия цвят, това значи, че той се стреми да се освободи от неприятностите.

Черният цвят
Черният цвят винаги скрива в себи си онова, което носи, той е загадъчен
и се използва във филмите на ужасите. Предизвикващ любопитство,
привличащ и плашещ, той винаги призовава човека да освободи своята
същност, т.е. човек трябва да мине през черното, за да познае бялото.
Черният цвят съдържа обещание, че „всичко ще бъде наред” и надежда, но
при това трябва да помните, че той няма да ви пусне такива каквито сте
били по-рано. Когато настъпи депресия, остават само негативните
характеристики на черния цвят, който винаги, подобно на смъртта,
намеква за тишина и спокойствие.
В Африка принасянето на черно животно в жертва означава молба за дъжд. Черните белези на тялото означават болест.
Черните дрехи означават недостиг или липса на нещо в живота, от черното
трябва да се излиза бавно, като се разрежда с други цветове.
Черният и белият цвят помежду се се гасят, вече не носят първоначалната
си информация и не потискат психиката. По принцип, черно облекло се
избира при депресия и когато се отхвърлят околните.

Сивият цвят
Сивият цвят свързва противоположните качества на черния и белия цвят.
Единствената цел е стабилност и хармония. Сивият цвят навява самота,
тъй катосе намира на границата между черния и белия. Хората, които
предпочитат сивия цвят, не вярват, че емоциите могат нещо да решат, не
вярват в искреността на емоционалните преживявания, смятат, че емоциите
могат да се проявяват само при определени обстоятелства. Оттук идва и
тяхната емоционална сдържаност. Сивият цвят стабилизира процесите
наоколо, но винаги изглежда някак раздвоен, тъй като същевременно
навява тъга и меланхолия.
В негативен план този цвят напомня старостта, болестта, недостига. В положителен смисъл сивият цвят носи увереност и сила.
В митологията сивият цвят се използва малко.
Ако той преобладава в дрехите, за човека е характерен стремежът да
открие идеалните чувства и усещания, които носят вътрешна хармония и
спокойствие. Този цвят дава сила на слабия и уязвимия. Сивата дреха
дава възможност за свобода и добре успокоява нервите, този цвят се
облича при нервно изтощение.

Сребърният цвят
Сребърният цвят е устойчив, намалява вълнението, освобождава от
емоционалната скованост, способен е да прониква навсякъде, умее да
прекратява споровете и да разкрива фантазиите на хората.
В негативното си значение сребърният цвят е свързан с неспособността да
се вземат решения, самоизмама, илюзии относно това, което се случва.
Често този цвят се асоциира с лунната пътека. Човек, който обича този
цвят, не може да поема отговорност.
В митологията сребърният цвят е символ на сребърната нишка, която свързва душата и тялото.
Сребърното може да лекува - успокоява нервите, нормализира жлезите с вътрешна секреция, и влияе благоприятно на бъбреците.

Червеният цвят
Червеният цвят олицетворява могъществото, силата, волята за победа.
Хората, които харезват, червеното, винаги постигат онова, което искат,
винаги са в движение, винаги са извор на енергия. Обичат да бъдат
първи, но невинаги могат да бъдат – това зависи от разрушителните им
качества. Девизът им е „Да оцелее най-силният”. Червеният цвят
символизира страстта, възбудеността. Човекът, който носи червено, обича
страстно, мрази страстно и страстно вярва. Склонен е към импулсивни
постъпки, необмислени предварително, този цвят го кара да бъде активен
във всичко, вдъхновява и насочва силите за продължаване на започнатото,
олицетворява победата и способността точно да се нанесе удар. Търсейки
винаги справедливост, той е добър реформатор, но постоянно трябва да
бъде убеждаван, че е велик, ако не – може да разруши всичко и да запали
война, без да мисли за жертвите. Тези хора винаги привличат вниманието,
те са демонстративни и прями.
Червеният цвят управлява сексуалните отношения, той тласка към сближение дори да няма истинско влечение.
В митологията червеният цвят се използва много. Богът на войната се
облича в червено, в Африка червеното означава „безкрайно те обичам”, в
хералдиката на кръстоносците червеното означава любов към Бога,
ближния, но също ярост и жестокост. В християнството е символ на
великолепието и пролятата кръв.
Червеният цвят подпомага дейността на жлезите с вътрешна секреция,
изработката на адреналин, свързан с органите на размножаването,
повишава температурата на тялото, прави мускулите еластични, а ставите
– подвижни.

Розовият цвят
Розовият цвят означава романтика, доброта, лобюв, страст. Той
предизвиква чувсто на комфорт, успокоява, спасява от натрапчиви мисли,
помага в криза. За хората, които го харесват, е характерна извънредната
чувствителност.
Хората, които харесват цвета на орхидеята имат ярка индивидуалност, а понякога – излишна екзотичност и непреклонност.

Жълтият цвят
Жълтият цвят олицетворява ума и вниманието, той е най-гъвкавият,
прониква навсякъде, помага да се преодолеят трудностите, подобрява
концентрацията и мисленето. Под въздействието на жълтия цвят се вземат
бързи решения и мигновено се изпълняват. Хората, привърженици на
жълтото, не обичат глупаците. Обичат да влизат в спор и да им се
възхищават, имат висока самооценка и са уверени в себе си. Жълтият
символизира интуицията, съобразителността, оригиналността.
Ако някой иска да носи жълто, значи той се стреми към вътрешна
хармония, спасение от неприятностите и желание да се действа
съзнателно. Основната потребност на тези хората е да се покажат, те
търсят свободни отношения. Жълтият цвят спасява от лъжливата
срамежливост и мислите от типа „не съм достатъчно добър”.
В митологията жълтото се олицетворява със Слънцето, топлината, пролетта и цветята.

Оранжевият цвят
Този цвят действа много меко, влиянието му е топло, радостно и
възбуждащо. Той е свързан със стремежа да се постигне самоутвърждаване.
Оранжевият цвят е цветът на топлината, блаженството, на мекия блясък и
залязващото слънце. Той радва и носи добро настроение, на практика
винаги има благотворно влияние и показва радостните страни от живота.
Оранжавото принадлежи на свръхемоционалните хора, те са блестящи, но
неравномерно надарени ,изумяват околните с гъвкавостта си и
многостранността на психиката си, често имат художествен талант,
доброта, отзивчивост. Но в същото време са повърхностни, имат
неустойчиви интереси, постоянна потребност от нови занимания.
Оранжевият цвят укрепва волята, поддържа сексуалността, активизира
жлезите с вътрешна секреция, регулира обменните процеси, лекува
пикочнополовата система, подобрява кръвообращението и цвета на кожата.
Той оказва поддръжка в тежка ситуация, връща загубеното равновесие и се
смята за един от най-добрите цветове в психотерапията.

Зеленият цвят
Зеленият цвят се получава от сливането на синия и жълтия – те взаимно
се допълват. В зеленото е заложена потенциална енергия – този цвят не
отразява спокойствие, а вътрешно напрегнато състояние. Зеленото
отразява отношението на човека към самия себе си. Този цвят символизира
процъфтяването и новите начинания.
Хората, които предпочитат зеленото, по принцип виждат двете страни на
ситуацията, умеят да оценяват шансовете за благоприятен изход, имат
висока работоспособност и са склонни да помагат на другите. Те са
приветливи, но и много тайнствени, имат собствен свят, който не
разкриват на никого.
Зеленият неутрализира действието на останалите цветове, помага да се
разсеят негативните емоции, носи спокойствие и умиротворителност,
помага на концентрацията и на вземането на решения, помага при шок и
има сънотворно действие.
Действа добре на страдащи от клаустрофобия.

Синият цвят
Синьото създава предпоставка за дълбок размисъл над живота и истината.
Синият цвят символизира постоянство, упоритост, настойчивост,
преданост, сериозност, строгост. Хората, които го предпочитат, се
стремят към ред и систематизация, те винаги имат своя гледна точка,
предани са на делото си.
В митовете синият цвят е божествена проява и цвят на загадъчността.
Синият цвят е загуба на реалността, мечта, фанатизъм. В този цвят са
облечени маговете и вълшебниците. Облечените в синьо през
средновековието знаели истината.
В древен Египет вътрешността на пирамидите се боядисвали в синьо,
скарабеят също е син, Буда и Кришна са сини. Синият цвят на знамената
означава свобода, обединение.
Синьото възстановява нервната система, помага при разсеяност, при
сърцебиене, при разстройства на червата, балансира емоциите и намалява
кръвното налягане.
Хората, подложени на стрес и напрежение не харесват синия цвят, отхвърлят го и пушачите.
Предпочитат хо хора, които търсят хармония с околните и със себе си.

Кафявият цвят
Кафявото изразява жизнеността на тялото. Хората, които предпочитат този цвят, желаят физически отдих и покой.
Кафявият цвят носи стабилност, преданост, той успокоява по време на
тревога и вълнения. Влияе много добре при нервно изтощение, когато на
човек му се струва, че ситуацията е неразрешима. Отхвърля се от хората,
които искат да намерят индивидуалността си и които търсят независимост
и внимание.

Източник

_________________
1*Обмислете, Структурирайте, Помислете добре какво е вашето питане!
2*Опишете ПОДРОБНО, какво желаете да се случва, НО НЕ РАЗБИРАЕМО САМО ЗА ВАС! ПОЗДРАВИ!!!
3*Писането на кирилица и грамотно (според основните правила на българския език) е задължително.
4*Забранява се обиждането или подтикването към обиди на членове от форума или други лица.
5*Забранява се публикуването на всяка нелегална информация (кракове, пачове, генератори, пароли, серийни номера и други) както и информация за извършване на нелегални действия (открадване на пароли, проникване в чужди компютри, нелегално наблюдение и други подобни), искането на подобна информация или подпомагането и чрез форума (чрез лични съобщения), както и препращането към сайтове с такава информация.
avatar
Schatzе
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Какво говорят детските рисунки?

Писане by styyni on Пон 18 Апр 2011, 16:12


Вглеждайки се внимателно в рисунките на малчуганите може да разберем повече за
тяхното развитие. Може дори да откриеме и скрити послания за тяхното
състояние, които да са повод за безпокойство. Според д-р Уинтър,
родителите могат да следят за двигателни способности на децата си чрез
наблюдаване на творческия им процес.
От 3 до 5 години
Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате
рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми
разкажеш ли за рисунката си?”
“Задавайки им така въпроса”, детето
няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволно и гордо
от постижението си. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и
започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с
вас, стараейки да се хареса. Децата в тази възраст са вродени егоисти.
Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа или
което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от
някаква форма на малтретиране.Когато налице е нещо нередно, първото,
което ще ни подскаже това, е цветът”. Ако детето, което по-рано е
използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина изведнъж
показва предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във
фазата на отричане или апатия. “Често пъти, зад “безцветните” форми или
символи на фона на цветни такива, изразени чрез обикновен контраст, се
крие даден проблем.Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни
линии, е знак, че се опитва да я изстрие или да я направи невидима. Ако
тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен
говори с него, може да е индикация че разговора по някакъв начин е
болезнен за детето. В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран
под натиска му, а молива (пастела или маркера) може да се счупи при
здравото му сграбчване.Една рисунка в черно и бяло не означава
задължително, че детето е емоционално неуравновесено. Но ако
продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно, сиво, и
бяло, то това вероятно индикира проблем имащ предшествие.
Тревожни сигнали
Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линиики за
краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са
прибавени към рисунката – очи, нос, уста, уши, но фигурата е все още без
крака, това е сигнал за чувство на несигурност . Децата не могат да
рисуват пространствени обекти така, както възрастните правят. Затова,
пространствените взаймоотношения са неумесни. Нашето внимание трябва да
се концентрира само върху графичните символи. Така че, ако дете изрисува
човек с крака, който изглежда, че виси във въздуха е напълно
естествено. Както е нормално да нарисува човек в профил, на когото се
виждат и двете уши.
Неестествено големи уши, без обеци, може да
са сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи
до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.
Разтревоженото и разстроено дете може да нарисува голяма цепка, изобразяваща устата на
неговото човече. Ако то обаче не я доизрисува докрай, може да е сигнал
за неговата неспособност да общува.
Когато дете нарисува “празни”
очи, това означава, че има трудна връзка с действителността и околния
свят. Казано по друг начин, то е сляпо за реалността.
Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение,
особено ако човешката фигура е допълнена с други назъбени графични
символи как вито са остри пръсти, крака, уши и коса.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Етапи в развитието на детската рисунка

Писане by mamazavinagi on Пет 28 Мар 2014, 15:02

Oт драсканица до произведение на изкуството

Снимка: Thinkstock

Вероятно ще се изненадате да научите, че има различни етапи в развитието на детското изкуство и това е описано в различни трудове по психология.

Наблюдавайте детето как израства като художник и преминавайки от рисуване на драсканици, достига до рисунки с разпознаваеми фигури и идеи. Подкрепяйте детето в процеса на осъзнаване на себе си в изкуството. Насърчавайте го да продължава да твори, когато е неуверено, защото изкуството е неговият прозорец към света.

Снимка: Thinkstock

Етап на драсканиците
Двигателните умения на децата между 2 и 3 години представляват етап на драскането. Това е етапът, когато те рисуват заради чистото удоволствие да оставят следи по белия лист, без да се опитват да изобразяват нещо конкретно. След известно време драсканиците започват да се появяват в по-чисти форми - обикновено кръгове и вълнообразни линии. След това децата започват да именуват своите драсканици.

Предсхематичен етап
На около 4-годишна възраст, децата постепенно култивират способността да изобразяват символи в рисунките си – например, 2 кръга с вертикални и странични линии представлява човек. Когато децата са на възраст от 4 до 5 години, те започват да разказват истории за техните рисунки. За много деца в този момент от живота им рисуването има терапевтичен ефект, тъй като те създават изображения, които разказват историята на собствените им преживявания, проблеми и мечти. По време на този етап децата нямат добра представа за пространство и цвят. Те използват цветове, които емоционално чувстват по-подходящи от реалистични цветове в заобикалящата ги среда.

Схематичен етап
Когато децата достигнат около 6-годишна възраст, те имат определени идеи за това как обектите трябва да изглеждат на техните рисунки, отразявайки познанията им за света. Те развиват чувство за пространствени връзки в своите рисунки. Типична рисунка на 6-годишно дете е синя ивица в горната част на листа, представляваща небето, жълто кръгче за слънцето и зелена ивица в долната част, представляваща тревата. На този етап децата нямат разбиране за размер или перспектива. Къщите може да бъдат по-малки от хората, цветята да са колкото животните и всичко да е поставено на една базова линия.

Етап на сложност и реализъм
Между 9 - 11 годишна възраст децата осъзнават, че има много повече детайли в техния свят, отколкото те са забелязали до този момент. Те започват да имат разбиране за хоризонт и дълбочина и се безпокоят дали рисунките им ще бъдат достатъчно реалистични и детайлни. Често сравняват с критично око своите работи с тези на връстниците си. В този период децата може да се почувстват обезсърчени, когато рисунките им не са достатъчно реалистични или не отговарят на техните очаквания. Те вече не искат да рисуват по детски, но все още не могат да го правят като големите. Този етап се нарича също етап на бандата - децата започват да развиват повече отношения в групата и се самоосъзнават, давайки си сметка, че изкуството е процес, който може да се изобрази и по-добре.

Снимка: Thinkstock

Псевдо-натуралистичен и кризисен етап
Децата, приближаващи до юношеските си години, стават все по-критични в опитите си да създават реалистични произведения на изкуството. Докато се опитват да изобразяват движение, обем и пространство, някои 12-13 годишни се отказват от идеята за изкуство, защото работата им не отговоря на техните високи очаквания. Този етап бележи разликата между младите артисти, които продължават да се занимават с изкуство и тези, които се отказват по време на обучението. Учениците достигнали до този етап на криза стават по-загрижени за крайния продукт на тяхната работа, отколкото за процеса на създаване на произведението.
Етап на взимане на решение
Подрастващите, навършили 14 – 16 годишна възраст и ориентирали се към изучаване на изобразително изкуство, трябва да работят за подобряване на естествените им способности и талант, тъй като те са преминали през всички етапи на детското творчество. В тийнейджърските си години те продължат все по-професионално да учат, да се упражняват и да израстват като художници, но естественото им развитие вече е завършено.

http://www.edna.bg
http://www.kidsarts.bg/
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Какво показват детските рисунки

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите