Уволнявали ли са Ви някога?

Уволнените не бива да се изолират от обществото.

Уволнените не са прокажени Не се дистанцирайте от колегите си, с които фирмата Ви е решила да се раздели, като ги уволни! Те имат нужда от социален контакт. Това съветва психологът Томас Киселбах на страниците на „Ди Цайт”.

Икономическата криза предизвика неизбежно вълна от уволнения, а запазилите работните си места естествено изпитват облекчение, но и наред с него известно чувство на вина спрямо „изхвърлените” колеги. Всъщност механизмите са същите, както при оцеляването при природна катастрофа или война.

Оцелелите постоянно си задават въпроси от типа: "Заслужил ли съм да остана? Защо бях пощаден? Как ще се справи моят доскорошен колега с издръжката на семейството?". Подобни размисли са обясними, но не винаги са в помощ на уволнените, тъй като чувството на вина затруднява комуникацията със засегнатите.

Не само уволнените са жертва. Поради това най-добре е всеки да спре да търси вината в себе си или другаде. Например под мотото „Тя нали постоянно боледуваше” или „Той за разлика от мен изобщо не успяваше да се справи с толкова много проекти”. По правило уволненията не са толкова свързани с конкретната личност, а следват други механизми като „Last in, first out“. Освен това не би могло да се смята, че тези, които веднъж са били пощадени, ще могат най-спокойно да гледат напред. А това се отразява на предприятието като цяло – като имаме предвид, че принципно преструктуриранията се правят, за да стане дейността по-печеливша и по-продуктивна.

Но както става ясно от проучванията, често резултатът е противоположен. И мнозина от „оцелелите” реагират негативно, тяхната ангажираност намалява, те вече не се идентифицират до такава степен с работодателя и дори може да се случи сами да предизвикат своята оставка – точно защото имат добра квалификация и са важни за фирмата. Затова този вид процеси междувременно се разглеждат като комплексен феномен, който може да има двустранен обратен ефект.

Опасност от социална изолация. Разбира се – на „оцелелите” все пак им е по-лесно, а уволнените установяват, че контактът с колегите, който се простира и в личния живот, прекъсва. Наред с материалните страхове този е един от големите фактори за стрес, тъй като в днешното трудово общество социалните контакти най-често се организират покрай работната среда. И когато след някое уволнение тази тема за разговор отпадне, двете страни вече не знаят за какво да говорят.

За „жертвите” това е фатално, защото изпадат във все по-голяма изолация. Много от безработните имат чувството, че това, което преживяват, изобщо не е интересно за останалите и се изолират в личното си пространство. Затова тези, които са оцелели, трябва да проявяват чувствителност към ситуацията, да могат да се вслушват и да не говорят само за собствените си проекти. И много точно да премислят какво биха могли да направят за засегнатите от уволненията.