Що е дислалия?

Дислалията е нарушение, свързано със звукопроизносителната страна на речта.
Децата
с дислалия имат нормален слух. Те имат достатъчен запас от думи,
правилно построяват изреченията си, съгласуват по род, число и време
думите в тях, но имат неправилно произношение на някои звукове (от една
или няколко различни групи).

Дислалията е едно от най-често
срещаните нарушения на речта. Според статистиката тя се среща при
25-30% от децата в предучилищна възраст (5-7 год.); 17-20% при деца от
начална училищна възраст (І-ІІІ клас) и под 1% при ученици в горна
училищна възраст.

Тези данни говорят, че дислалията може да е
временно нарушение, което детето може само да преодолее в хода на
речевото си развитие или в процеса на училищното обучение. У физически
и психически здравото дете при правилно речево възпитание в повечето
случаи се намират естествени възможности за компенсация на нарушението,
но ако това не стане до петгодишна възраст ще е необходима консултация
с логопед.

Причините за появата на дислалията са различни, но те обикновено имат механичен или функционален характер.

Механичната дислалия
се обуславя от аномалии в костно-мускулното изграждане на периферния
говорен апарат (челюст, зъби, език). Тези аномалии биват вродени и
придобити.
Вродените дефекти в периферния говорен апарат
са: масивна или къса подезична юздичка, изменения във формата и
относителната големина на челюстите, патологичното разположение или
форма на зъбите. Тези дефекти са предпоставка за нарушение в
звукопроизношението.
Придобитите дефекти в периферния
речеви апарат възникват в резултат на лицево-челюстни травми, водещи до
надробяване на костите или разрязване на мускулите, с образуване
впоследствие на ръбове по тях, а това води също до нарушение в
звукопроизношението.

Функционалната дислалия
може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в
психическото развитие, а също така и в случаи, когато неправилното
произношение у малкото дете не само не се преодолява, а даже се
затвърдява. Това може да стане, когато родителите не коригират детето
при неправилно изговорена дума, а даже му подражават (говорят и те по
бебешки) или когато живеещите с детето възрастни имат някакъв дефект в
говора, който детето усвоява по подражание.

Механичните и функционални дислалии от своя страна могат да бъдат – прости и сложни.
Прости (мономорфни)
са дислалиите, при които са нарушени звукове от една група – например
с, з, ц, ш, ж, ч (сигматизъм); р, л (ротацизъм, ламбдацизъм); к, г, х
(капацизъм, гамацизъм) и др.
Сложни (полиморфни) са дислалиите, при които са нарушени няколко звукове – например сигматизъм (с, з, ц, ш, ж, ч) и ротацизъм (р).

Когато
съответните фонеми се заменят с други подобни по акустични и
артикулационни признаци, това не отговаря на езиковите норми и говорим
за параявления (замяна) – параротацизъм, параламбдацизъм, парасигматизъм и др.).

Сред най-често срещаните дефекти в произношението са ротацизмите – веларен и увуларен, устно-устен, междузъбен и страничен.
Веларното „р” се формира при вибрациите на корена на езика и мекото небце, между които се образува тесен проход.
Увуларното „р” се образува при треперенето на мъжеца (френско „р”).
Устно-устният се образува от вибрациите на двете устни или на горната устна, опираща до долните резци.
При
междузъбния ротацизъм трепти предния край на езика, а страничният
ротацизъм възниква, когато въздушната струя преминава покрай краищата
на езика и горните кътни зъби.
Параротацизмите се характеризират със замяната на „р” с „л”, „д”,”в”, „г” и др.
Аротацизмът (пълната липса на „р”) се съчетава с удължаване на предходната гласна фонема.
Ротацизмът
е сравнително труден за преодоляване дефект. Постановката на звук „р”
изисква продължителни упражнения и развитие на функционалните
възможности на артикулационните органи. Въвеждането на звука в
комуникативната реч изисква голям брой ревалидизационни
(рехабилитационни) занятия.

Ламбдацизмът е също
често срещан дефект на звукопроизношението. Изразява се в неправилно
учленяване на „л” и мекото „л,”, в замяната на фонемата с други (в, р)
или пълното отсъствие на този звук.

Виж „Артикулационни упражнения за постановка на звук „р” и звук „л”

Знаейки,
че най-често срещаните нарушения на речта у детето са нeправилните
звукопроизношения, родителите трябва внимателно да наблюдават хода на
речевото му развитие.

Ако след третата година детето ви все още
не може да изговаря правилно много от думите или речта му е все още
неясна поради направилно произнасяни звукове, вие трябва да проведете
едни по-целенасочени говорни упражнения с него, които да подпомогнат и
допринесат за усвояване на правилната артикулация на нарушените звукове.

Без
да фиксирате вниманието върху тези упражнения под формата на игра,
накарайте детето си да повтаря различни думи, да подражава на различни
звукове (как бръмчи мотора – р-р-р, как жужи пчелата – ж-ж-ж и т.н.).

Ако
не знаете какво да правите в този случай, можете да потърсите
консултация с логопед. Той ще ви насочи какво точно трябва да
упражнявате с детето, ще ви даде комплекси от упражнения за усвояване и
диференциране на липсващите или неправилно произнасяни звукове.

Ако
след такава системна работа от ваша страна, в продължение на няколко
месеца или година, нужната група звукове не се появи в речта на детето,
трябва да се обърнете към логопед. Той ще проведе с детето в кабинета
си необходимата корекционна работа.

Това трябва да стане след
като детето навърши 4-5 години, за да може до тръгването в първи клас
да се коригират всички нарушения в произношението, да се развие
достатъчно активния му речник, което пък от своя страна ще доведе до
бързото и правилно усвояване на четивната и писмена техника.


Автор predainatatak.bg