Какво да очаква жената при първо раждане?Какво трябва да знае майката?

Go down

alert Какво да очаква жената при първо раждане?Какво трябва да знае майката?

Писане by Dani on Пон 17 Мар 2008, 12:11

Какво да очаква жената при първо раждане?

Има много вариации за това, какво е раждането за жената, която ражда за първи път. Времето на родилният процес е различно, но усреднено времето на активно раждане е 12 часа. При някои от жените раждането е “по-трудно” или “по-лесно” в сравнение с други жени, поради причини като разположение и големина на бебето; размер на таза и много други физиологични, емоционални и психологични фактори, които оказват влияние върху този процес. Всяка жена има своите собствени очаквания за раждането. На някои то изглежда като необходимо зло, което означава, че то трябва да завърши с най-малко дискомфорт. Други гледат на този процес като естествено, духовно и чудотворно събитие, през които биха искали да преминат с възможно най-малко интервенции. Общото между хората, очакващи дете е това, че те искат здрава майка и бебе. Тъй като ражданията са много различни пристъпете към този процес с вяра, че лекарят ще Ви помогне при вземането на решение, ако се случи нещо неочаквано. Курсовете за бременни са много полезни в обучението на родителите по въпроса какво е “нормално” раждане.

Всяка болница и лекар имат собствени ръководни принципи и лични предпочитания, които следват по време на наблюдение на бременността, раждането, обезболяващите лекарствени средства, позата по време на раждане и т.н. Важно е да дискутирате тези въпроси с Вашият лекар.

Първата фаза на раждането се нарича ранно или латентно раждане. То свършва и започва активната фаза, когато е налице 4 см. разкритие. Продължителността на тази фаза от раждането е варираща, тя би могла да продължи от няколко часа до няколко дни. Тази фаза основно се характеризира с контракции. Те могат да бъдат повече или по-малко болезнени, нерегулярни или регулярни , като те често спират или намаляват с промяна в активността на родовата дейност. Трудно е да се определи дали е настъпило ранното раждане или са все още “подготвителните” контракции. Единственият начин да се определи това е чрез проследяване за наличие на разкритие. За жената, раждаща за първи път, понякога е трудно да определи кога да отиде в болницата. Разговор с Вашият лекар може да Ви помогне да определите кога е настъпило времето за това. В началото на раждането ходенето би могло да помогне, тъй като гравитацията помага на бебето да оказва натиск върху шийката на матката, което от своя страна учестява контракциите и ги прави по-регулярни. По някои път първата фаза на раждането може да бъде най-трудна, защото варира във времето и приема на болкоуспокояващи лекарства не е подходящо, защото може да забави родилният процес.

Когато пристигнете в болницата състоянието на бебето и контракциите ще бъдат проследени с помощта на фетален монитор. Към него са свързани два сензора, които се закрепват към коремната област с помощта на платнени ремъци. Единият сензор следи пулса на бебето, а другия показва честотата и времетраенето на контракциите (той не показва колко силни са те). Лекарят Ви ще провери за наличие на разкритие, което ще му помогне да установи дали е настъпила активната фаза на раждане (той ще провери има ли изтичане на около плодните води).

Ако прегледът с монитора не показва нищо обезпокоително имате няколко възможности. Можете да вземете топъл душ или вана, което би Ви помогнало да се отпуснете. Някои жени предпочитат да ходят, което може да ускори родилният процес. Други искат да приемат обезболяващи лекарства. Обикновено имате избор между обезболяващи лекарства или епидурална анестезия. Обезболяващите се приемат лесно и действат бързо. Те няма да Ви освободят напълно от болката, а ще намалят усещането Ви за силата на контракциите. Приемът им може да бъде повторен по време на раждането, но те не би трябвало да се приемат, когато раждането все още не започнало, защото някои от лекарствата ще достигнат и до бебето. При епидуралната анестезия се инжектира медикамент в епидуралната област (не в гръбначния мозък), ниско долу в гърба. Медикаментът блокира нервите в долната част на тялото. Тази процедура се извършва от анестезиолог, като инжектираният медикамент не достига до бебето. При нея съществуват някои допълнителни рискове, обсъдете всички плюсове и минуси с Вашият лекар преди раждането. Ако приемате обезболяващи лекарства сърдечната дейност на бебето трябва да се наблюдава продължително.

Често родилният процес не напредва така, както се очаква. В този случай добре е да сте запозната с възможните интервенции. Средното разширение по време на активната фаза на раждането за жена, раждаща за първи път е 1 см. разширение за 1 час. Ако раждането не напредва нормално или са налице изтекли околоплодни води, лекарят ще поиска да Ви даде медикамент на хормонална основа за увеличаване (предизвикване) на контракциите.

След като получите разкритие до 10 см. време е да започне напъването. Средното време за първо раждане е 50 минути, но то може да варира от 10 минути до 3 часа. Напъването е “тежка работа”. Жените, на които е направена епидурална анестезия често имат силен подтик за напън, след като са получили пълно разкритие. Фазата на напъване може да бъде по-дълга на жени, на които е правена епидурална анестезия, защото е трудно да правят ефективно напъване, тъй като чувствителността им е намалена. Понякога напъните не са достатъчно ефективни, бебето е голямо или показва признаци за проблем. В такива случаи се налага допълнителна интервенция. В рамките на 30 минути след раждане на бебето контракциите временно се прекратяват. После се възобновяват, но са безболезнени. Целта е да се отлепи и изгони плацентата, както и да се притиснат и затворят по естествен път кръвоносните съдове. На края, след цялата тежка работа раждането е приключило и започва родителството.

По материали на www.firstbabymall.com

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Раждането, Какво трябва да знае майката в първите часове след раждането?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 12:21

Раждането, Какво трябва да знае майката в първите часове след раждането?


Обикновено всички родители много ясно си спомнят раждането на своите деца като особено и най-важно събитие в техния живот. Но има още един човек в чиито живот този ден е единствен и също много важен - раждащото се дете.

До своето раждане човек се намира в една топла, тъмна и тясна среда, която е напълно изолирана, но му създава абсолютен комфорт. Тази среда има една и съща температура със самия него. Кожата му е покрита от слой мазнина, а течна обвивка запълва празнините между неговото тяло и стените на матката. При тези условия няма триене, няма промяна в усещанията, няма промени. Очите на детето са добре развити, но в организма на майката е невъзможно да се гледа и затова те бездействат. Не е нужно и да се диша, нито пък да се преработва храна и затова усещания отвън детето не получава освен да възприема някои звуци и движения. Това обаче е доста приглушено, защото течната среда го изолира от обкръжаващия свят

Идва моментът, когато тялото на детето трябва да започне да функционира самостоятелно и неговите сетивни органи да получат максимална стимулация от външния свят. От матката детето попада в плътния и еластичен родов път. Тук пространството за движение е много ограничено, но мястото е достатъчно за детето. То по-лесно ще премине родовия път, ако го разтваря с тази част на тялото си, която е най-малка

Диаметърът на главата на плода е по-малък от окръжността на таза и затова е нормално детето да върви с главата напред и надолу и с гръб към корема на майката. При това положение детето се държи спокойно, а майката диша по-леко, защото между диафрагмата и горната част на матката в началото на родовата дейност се появява малко повече място. Обикновено обаче, когато започнат родилните болки и раждали жени се оказват неподготвени. Може би причината за това е, че тялото на жените се оказва във властта на сили, които не се поддават на съзнателно управление. Затова по-добре е да приемем, че с началото на родилните болки детето сигурно ще се появи на този свят, независимо дали майката взема съзнателно участие в това или не. Нейните мускули ще започнат да се съкращават с определена честота и сила, докато родовия канал бъде напълно отворен. Стените на матката ще започнат да изтласкват плода и ще оказват налягане върху него, докато той се роди. През това време майката не може да поспре да отдъхне или да почака, докато дойде лекаря. Може само едно да преживее всичко това. Още повече, че това не е само стресово изживяване за нея, то е още по-стресово за раждащото се дете. В този момент тялото на майката е само едно средствоза поява на детето и на този свят.

Родилката не може да види как мускулните и съкращения преобръщат тялото на детето, натискат го и му придават съвършена за раждането форма. Тя не знае боли ли го от това детето, изпитва ли то страх. Но всяка родилка трябва да запомни, че новороденото е център на родилния процес и тя може да му помогне мислейки за него, за неговото добро по времето, когато цялото и тяло прави всякакви усилия за неговата поява на белия свят. В този смисъл специалните занимания до раждането значително помагат да се снеме тайствеността от процеса на родовата дейност и бъдещата майка да се научи на това как да помага на този процес.

Особено важно е тя да знае, че в мига на появата на детето тя му е много нужна, защото неговите преживявания са били много по-силни при преминаването през родовия път отколкото нейните. Веднага след като излезе от мекия топъл и тъмен свят, в който е живяло дълго през един тесен проход детето попада в света на светлината, шума, различната температура и цялата му нервна система заработва при нови условия. Сега детето трябва само да диша. Започвайки нормално да диша то се нуждае от почивка. То трябва да разбере, че макар и майчиното тяло да го е изкарало на бял свят, то в този свят съществуват места на покой. Идеалната първа люлка на детето е корема на родилката, който в този момент е мек и отпуснат. Лежейки на него детето се чувства почти толкова комфортно, както и вътре в него. Нека майката се успокои и да полежат тихо с детето. Всякакви звуци могат да изплашат младенеца. Ако в стаята е тихо, топло и обстановката е спокойна по-силен дразнител би била ярката светлина. Ето защо тя трябва да е приглушена. В подходяща атмосфера постепенно дишането на младенеца ще стане равномерно, сбръчканото му личице ще се отпусне, очите ще се отворят, главата леко ще се приповдигне, а ръцете и краката ще се движат по кожата на майката. Ако тя внимателно го поднесе към гърдите си не след дълго то ще започне да прави сукателни движения и ще открие първите човешки взаимоотношения в своя живот. Важно е да знаем, че това е първия контакт на детето с новия за него свят и затова нека да направим всичко възможно младенецът да не изпитва при този контакт неприятни усещания и болка.

Какво трябва да знае майката в първите часове след раждането?

Нормално теглото на новороденото е от 3 300 до 3 500 грама. Средният ръст е от 48 до 52 см.

Момчетата превъзхождат момичетата по височина и тегло. Средната обиколка на главата е около 35 см като показателите обикновено са по-ниски при момичетата и по-високи при момчетата.

През първите наколко дни след раждането теглото на детето намалява. Това е естествено явление, което след неговата адаптация към новата среда се възстановява. Важно е да се знае, че теглото се удвоява чак към 4 - 5 месечна възраст През първата година бебето наддава с около 7 кг и пораства с около 25 - 30 см.


Последната промяна е направена от Admin на Сря 30 Апр 2008, 12:34; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Защо бебетата си имат фонтанели?

Писане by mamazavinagi on Сря 21 Май 2008, 08:58


Защо бебетата си имат фонтанели?


Новородените нямат напълно затворена черепна кутия-фонтанелите са
отвори, които позволяват на черепа да е гъвкав преди и по време
нараждането и се затварят постепенно през първите две годинки. Каква е
причината за този феномен и колко чувствителни са
фонтанелите?


Преди стотици хиляди години, когато хората са започнали да се
придвижват на 2 крака и да се изправят постепенно, започва да се
променя и костната им система. За по-лесното придвижване на два
крака се е наложило стесняване на тазовите кости. За бебетата това
означавало спускане през постепенно стесняващия се таз на майката.
Какъв друг избор са имали, освен да намерят най-благоприятното за тях
решение на проблема. И до ден днешен те ползват това решение и запазват
черепчетата си гъвкави до раждането. Целият череп е гъвкав за родилната
фаза, като е разделен на няколко отделни плочки-тези плочки се
преместват една към друга или дори една върху друга в наложителни
случаи-човек никога не знае колко тесен може да стане пътят към живота
навън.
Не една майка е слисана след раждането, наблюдавайки резултата от
гениалната гъвкавост и държейки рожбата си в ръце: бебче с причудливи
форми на главичката-остра или съвсем крива. В повечето случаи
притесненията са абсолютно безпричинни, понеже няколко дни след
раждането черепът успява да се научи на симетрия и всичко си идва на
мястото. В някои случаи процесът може да продължи и със седмици, в
зависимост от изпитанията през тесния проход. За да се усъвършенства
този процес, на ключовите позиции на черепа са разположени
мембрановидни кухини, т.н. фонтанели. Те са общо 6, въпреки
най-често се споменават само две от тях. Двете най-големи са над
челцето (най-голямата) и малко преди тила. Другите четири са
странични-две в предната и две в задната част на черепа. Могат да се
напипат отпред над слепоочията и в задната част на черепа. Големината
на предната фонтанела може да варира значително от бебче до бебче- в
някои случаи е с големината на 1 сттинка, в други пък има размери от
2,5 до 4,5 см. Въпреки че при опипване създава чувство за сферична
форма, тя е ромб, а задната (втората по големина) е с триъгълна форма.


Както се различават едно от друго бебчетата по големина, така се
различават и фонтанелите по периода за срастване. Понякога те се
нуждаят от 12 месеца, в повечето случаи от 24 месеца, а не са редки и
случаите, когато процесът може да се проточи до 3-4 години.


Защо пък фонтанели? Откъде идва наименованието им или пък носят
нечие име? Отговорът е съвсем простичък: особено когато бебчето е
развълнувано, можете да усетите, а понякога и да видите пулса му през
голямата фонтанела. Повечето майки са загрижени, когато за първи път
установят този факт през мнимата особено чувствителна мембрана. Тя ни
се струва толкова мека и тъничка, че понякога ни се струва, че всеки
момент може да изтече някаква течност през нея. Точно от това чувство
идва и наименованието на фонтанелата- буквалния превод на думата е
"малък фонтан, извор". За щастие притесненията на повечето родители, че
фонтанели са твърде уязвими, са неоснователни. Стабилна тъкан ги
предвазва от околния свят и е достатъчна защита от наранявания. Дори и
новородените можете да погалите внимателно по главичката.

avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Физиологични особености на новороденото.

Писане by mamazavinagi on Пет 30 Май 2008, 13:19

Физиологични особености на новороденото.
Новороденото дете непрекъснато
се приспособява към условията на външната среда. Установява се белодробно
дишане, променя се кръвообращението, започват да действуват храносмилателната и
отделителната системи, възниква необходимост от регулация на телесната
температура. Тези процеси на приспособяване протичат много по-добре у доносени,
отколкото у недоносени и преносени деца.


Телесната маса на доносеното новородено е 3000- 3500 грама и намалява с
5-10% в първите 4-5 дни. Повечето деца достигат първоначалната си телесна маса
към десетия ден. След това телесната маса нараства седмично с 120-240 грама.



Новороденото вдишва около 30-40 пъти в минута. Сърдечната честота е по-висока в
сравнение с тази у възрастен човек тя е 120-140 удара/минута и се влияе от
движенията и плача. Артериалното налягане е около 80/60 мм. Броят на червените
кръвни клетки /еритроцити/ е 5-7 милиона/мм3, на белите кръвни клетки
/левкоцити/ - 20 000-30 000/мм3, а хемоглобинът - от 100 до 150%. Две седмици
след раждането стойностите на кръвните показатели се приближават към
нормалните.


През първите 2-3 дни след раждането кожата на новороденото е интензивно розова или
леко зачервена, мека и пухкава. След това зачервяването постепенно изчезва и
започва залющване на повърхностния й слой. Това лющене продължава една до две
седмици. В първите дни след раждането по нослето, бузите и челото на бебето се
наблюдават леко надигнати възелчета с белезникаво-жълтеникав цвят. Те
представляват изява на свърхсекреция на мастните жлези.


Нередко се установяват и дребни мехурчета по челото на бебето, изпълнени с бистра
течност. Те се дължат на свърхсекреция на потните жлези.


Някои новородени имат по раменете и гърба малки фини косъмчета /лануго/, които опадат
за няколко седмици. У почти всички новородени се наблюдават т.н. "майчини
петна". Те представляват малки червеникави, понякога сливащи се петна по
кожата в областта на тила, в основата на носа и по челото. "Майчините
петна" се състоят от разширени кръвоносни съдове, те изчезват до края на
първата година след раждането и не се нуждаят от лечение. Т.н. "Монголски
петна" се установяват рядко и също не се нуждаят от лечение. Те са
по-чести у новородени с по-тъмна кожа, голями са колкото длан и имат
мастилено-черен цвят, локализират се главно по гърба, поясно-кръстцовата област
и седалището. Те изчезват в края на първата година, рядко по-късно. Сухата кожа
е характерна за преносени деца, но може да се наблюдава и у доносени деца. Тя
може след къпане да се намазва с олио или зехтин. Обичайно след 2-3 седмици
кожата добива нормален вид.



Физиологичната жълтеница на новороденото се появява на 3-6-тия ден след
раждането, постепенно отслабва и изчезва напълно към 7-8-мия ден. Жълтеницата е
резултат на нормално за възрастта разпадане на част от червените кръвни клетки
на новороденото и образуване на жълт пигмент /билирубин/. Черният дроб не
успява да елиминира билирубина изцяло чрез жлъчката, капилярите стават
пропускливи и той се натрупва в кожата, която се оцветява в портокалов цвят.
При по-силна изразена жълтеница очите на бебето могат също да се оцветят в
жълто-портокалов цвят. Урината и изпражненията не променят цвета си.
Новороденото е в добро общо състояние, но е сънливо и не суче добре.


У по-дребни и недоносени деца жълтеницата е по-силно изразена и може да продължи
по-дълго, дори две седмици. Физиологичната жълтеница не изисква лечение. Обаче
ако тя продължи повече от две седмици е необходима консултация с лекар.


Урината на новороденото е бистра, но в първите два-три дни може да е по-тъмна поради
повишено съдържание на пикочни соли. Те й придават керемидено-червен цвят,
който се установява и по пелените. Това оцветяване не трябва да създава
безпокойство и страх у майката.


През първите два-три дни след раждането изпражненията на новороденото представляват
тъмно-зеленикава лепкава материя с консистенция на паста за зъби, или мехлем.
Тази материя се натрупва в червата на плода по време на вътреутробния живот и
се нарича мекониум. Количеството й е около 100 грама, които се
отделят за три-четири дни. През следващите дни новородено започва да изхожда
нормалните за него златисто-жълти изпражнения, които имат кисела миризма. Броят
на изхожданията в денонощие е обикновено 3-4 пъти.


У някои новородени, независимо от пола, през първите 3-4 дни се появява набъбване и
уплътняване на млечните жлези. Това явление се свързва с хормоните /естрогени/,
които преминават от майката в детето и затова се нарича "хормонална
криза". Млечните жлези достигат големина на орех. Това състояние се задържа
за една до две седмици и преминава спонтанно, лечение не се налага.


При новородени от женски пол през първите дни след раждането може да се наблюдава
наличие на оскъден, прозрачен, стъкловиден секрет, който изтича от половата
цепка. Това явление е нормално и е свързано с хормонално въздействие. Секретът
се почиства, като се спазват правилата за тоалет на седалището.



При почти всички бебета от мъжки пол през първите дни и седмици след раждането се
установява физиологично набъбване на тестисите. Те могат да достигнат големина
на лешник, дори на орех, но не са болезнени. Това набъбване обикновено изчезва
към края на първия месец. Нерядко се наблюдава и събиране на течност между
обвивките на тестиса /хидроцеле/. По-често се засяга единият тестис. Това състояние
преминава за няколко седмици. Ако тестисът е доста увеличен, то при повиване на
бебето се поставя допълнителна пелена между крачетата му и половите органи се
повдигат към пъпа, за да не се притискат.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Жълтеницата

Писане by mamazavinagi on Пет 30 Май 2008, 13:30

Жълтеницата

Ан Смит, BA, IBCLC


Диагнозата
жълтеница, поставена на новороденото им бебе, често е доста плашеща за
новите родители. Те веднага почват да мислят, че нещо сериозно не е
наред с тяхното дете, а може и да не са напълно осведомени за фактите
по въпроса, които в действителност са доста успокояващи. Понеже
жълтеницата е толкова обичайно състояние, някои медицински лица не
отделят време за детайлни обяснения, тъй като се занимават с бебешка
жълтеница всеки ден. Когато обаче въпросното бебе е вашето собствено
безценно новородено, вие се нуждаете от колкото се може повече
информация, за да успокоите ума си.

Почти всички бебета
прекарват жълтеница до някаква степен. В огромното мнозинство от
случаите жълтеницата при новороденото е един нормален процес, за който
много изследователи дори смятат, че има защитни функции, като например
предпазване на бебето от ефекта на свободните радикали на кислорода.
Изглежда смислено твърдението, че нещо, което се случва обичайно на
мнозинството бебета, може да е част от плана на природата за човешкото
дете.

Жълтеницата се получава, когато жълт пигмент на име
билирубин се натрупва в тъканите, особено в кожата, където може да се
види като жълтеникаво или оранжево оцветяване. При възрастните или
по-големите деца жълтеницата се счита за патологично състояние, но това
е рядко срещано при новородените. Най-честият тип жълтеница, която
прекарват повечето бебета, се нарича нормална или “физиологична”
жълтеница. Физиологичната жълтеница не е болест – тя е почти винаги
безопасно състояние без неблагоприятни последствия докато количеството
на билирубина е под опасните граници.

Преди да се родят,
бебетата се нуждаят от големи количества червени кръвни телца за
извличане кислород от майчината кръв. Непосредствено след раждането,
когато започнат да вдишват кислород от въздуха, те вече не се нуждаят
от ембрионалния си хемоглобин. Червените кръвни телца, съдържащи
ембрионалния хемоглобин, сега трябва да бъдат разрушени и изхвърлени от
телата им. Билирубинат е страничен продукт от разпадането на тези
кръвни телца, елиминира се от кръвта чрез работата на черния дроб и се
изхвърля чрез изпражненията. Акумулира се в мекониума (ембрионалните
изпражнения – черното лепкаво вещество, което бебето отделя първите дни
след раждането) и ако не се изхвърли от тялото, може да се реабсорбира
в бебешкия организъм. Незрелият черен дроб на бебето може да не успее
да обработи и изхвърли достатъчно бързо билирубина през първите дни
след раждането и така често се развива жълтеница. Това е особено
обичайно за преждевременно родените бебета.

Билирубинът се
измерва в милиграми на децилитър кръв, или мг/дл. Средното ниво за
възрастен е 1 мг/дл. В общия случай средното доносено бебе има пиково
ниво от 6мг/дл на третия или четвъртия ден от живота си. Нивата
обикновено спадат на около 2-3 мг/дл до края на първата седмица,
постепенно достигайки нивото за възрастни от 1мг/дл до края на втората
седмица. Обичайното време, за което черният дроб на новороденото узрява
достатъчно, за да се справи с производството на билирубин в кръвта е
една-две седмици. Важно е да се знае следното: няма доказателства, че
нива на билирубина под 20мг/дл през първата седмица от живота и под
25мг/дл след това, имат някакви вредни последици върху здравите,
доносени бебета.

Тогава, ако жълтеницата е толкова нормално
състояние, защо е цялото притеснение около нея? Защото има редки
медицински състояния, причиняващи увеличаване количеството на
билирубина до опасни нива, което може да доведе до мозъчни увреждания.
Преи години, когато ги нямаше съвременните диагностични уреди и
възможности за терапия, някои бебета с много високо ниво на билирубина
са страдали от болест, наречена билирубинова енцефалопатия, или
керниктер. Това се среща рядко днес, обикновено при преждевременно
родени или болни бебета. В наши дни лекарите следят нивата на
билирубина много внимателно и започват терапия преди да станат твърде
високи и да причинят проблеми.

Има три вида жълтеница: нормална,
или физиологична жълтеница, засягаща мнозинството новородени;
патологична жълтеница, причинена от медицински състояния като кръвна
несъвместимост (най-честата причина), както и преждевремненно раждане,
инфекция, увреждане на черния дроб от рубеола, сифилис, токсоплазмоза и
метаболични проблеми като хипотироидизъм; и късна жълтеница, или
жълтеница, предизвикана от кърмата (late-onset, breastmilk jaundice) –
вероятно причинена от фактор в кърмата при някои майки, който явно
забавя или удължава изхвърлянето на излишния билирубин.

Важно е да се разбират разликите между видовете жълтеници, понеже всяка от тях има различни причини, последствия и лечение.

Физиологичната жълтеница
засяга до някаква степен почти всички новородени. Тя преобладава в
определени етнически групи, като китайци, японци, корейци, испанци и
местните жители на Америка. Ако жълтеницата се дефинира като нива на
билирубина, надхвърлящи 10мг/дл, едно изследване показва, че за
японските новородени е три пъти по-вероятно да развият жълтеница,
отколкото за белите новородени. Преждевременно родените бебета, както и
тези с ниско рождено тегло, са по-предразположени към развитие на
жълтеница. Бебетата, които не се хранят достатъчно често през първите
дни и които не се изхождат често, също е по-вероятно да развият
жълтеница. Това подчертава важността на честото кърмене през първите
дни. Коластрата (лепкавата жълта течност, произвеждана от гърдите преди
идването на млякото) има разхлабващо действие. Билирубинът се натрупва
в бебешките екскременти и ако те не се изхвърлят, се връща отново в
циркулация в организма. Честото изхождане води до спадане нивото на
билирубина.

При бебета с физиологична жълтеница пикът на
билирубиновото ниво е между третия и петия ден от живота им и
обикновено е под 12 мг/дл. Понякога е над 15 мг/дл. Повечето лекари
следят от близо нивото на билирубина през това време чрез кръвни
тестове взети от петата, пръстите на крака или ръката. Ако нивото бързо
се повишава или е 20мг/дл и нагоре (при недоносени деца се работи с
по-ниски стойности), често се предлага фототерапия. Това е лечение чрез
излагане кожата на бебето на синя светлина, която разрушава билирубина
и така улеснява отделянето му. Преди години медицинските сестри
забелязвали, че бебетата в леглата до слънчеви прозорци имат по-ниски
нива на билирубина. Тогава учените откриват, че фототерапията води до
бързо спадане нивото на билирубина. До преди няколко години бебетата с
висок билирубин трябваше да остават в болницата за лечение с
фототерапия. Сега, с новите технологии, бебетата може да се подлагат на
фототерапия у дома, използвайки били-одеалата (bili-blankets),
осигурявани от службите за здравна помощ по домовете.В повечето случаи,
нивата на билирубина спадат бързо след началото на фототерапията и
веднъж почнали да падат, почти винаги продължават да намаляват.
Обикновено е достатъчен един или два дни такова лечение.

Повечето
случаи на физиологична жълтеница се разрешават без използването на
фототерапия. Ето някои препоръки за предпазване и/или лечение на
нормалната, физиологична жълтеница:


  • Хранете
    бебето си от рано и често. Помнете, че коластрата действа като
    слабително и честото изхождане понижава нивата на билирубина. Следете
    уринирането и изхождането на бебето (вижте статията


  • Избягвайте
    даването на вода. Само 2% от булирубина се изхвърля с урината, а 98% -
    с изхожданията. Коластрата и млякото съдържат мазнини, кото стимулират
    чревната перисталтика, а водата може да напълни стомаха и желанието на
    бебето за сукане да намалее.


  • Будете
    бебето за хранене поне през два часа и се стремете да го държите будно
    по време на сукане. Една от последиците от жълтеницата е сънливостта,
    особено ако бебето е подложено на фототерапия.


  • Дохранвайте
    с вашата изцедена кърма. Ако бебето ви е поспаливо на гърдата и има
    по-малко от три по-сериозни изхождания за 24 часа, изцеждайте кърма
    след хранене и му я давайте (за препоръчване е да не се дава с шише на
    този етап, понеже бебето може да се обърка от гумения биберон, когато е
    само на няколко дни). Използвайте гутатор, спринцовка, чаша или сонда
    за хранене, ако е възможно. Ако единствената ви опция е ръчното
    изцеждане или ръчната помпа, може да се замислите за наемане на
    електрическа помпа за няколко дни до спадането на билирубиновите нива.
    Бебетата обикновено са сънени и сучат вяло когато нивата на билирубина
    са високи и помпата може да осигури допълнително мляко за да е
    храненето достатъчно.


  • Излагайте
    бебето на индиректна слънчева светлина. Съблечете го по памперс и го
    внесете в много слънчева стая. Кожата му е много чувствителна, така че
    никога не го излагайте на директна слънчева светлина.


  • Избягвайте
    лекарства като аспирин и сулфа-медикаменти. Съветвайте се с лекар
    относно медикаментите, които приемате, за да прекратите или намерите
    подходящ заместител на тези, които биха причинили проблеми.


Патологичната, или анормална жълтеница
е причинена от медицински състояния и обикновено се открива при
раждането или през първите 24 часа след това. Нивата на билирубина
често скачат бързо (с 0.5мг/дл или повече за час). Бебето може да се
нуждае от незабавно лечение, но кърменето може и трябва да бъде
започнато и продължено. Коластрата и млякото, което бебето получава ,
ще активират чревната перисталтика, ускорявайки елиминирането на
билирубина от тялото. Едно болно бебе се нуждае от предимствата на
майчиното мляко дори повече от здравото бебе. В някои екстремни случаи
може да се приложи кръвопреливане. Това е най-бързият начин за сваляне
нивото на билирубина, но рядко се налага в наши дни, понеже
фототерапията обикновено е ефективна. Ако сте разделени от бебето си по
време на лечението, поискайте информация от къде може да вземете помпа
за кърма от висок клас за ползване в болницата и след прибирането у
дома. Болното бебес високо ниво на билирубина често ще е твърде сънено
и слабо, за да суче достатъчно ефективно и вие ще се нуждаете от
допълнителната стимулация чрез помпата за да осигурите достатъчно мляко
за него.

Има и трети вид жълтеница, наречена късно изявяваща се, или жълтеница, причинена от кърмата.
Този тип жълтеница се проявява през втората седмица от живота и
пиковете на билирубина са около десетия ден или по-късно. Тя засяга
много малък процент деца (между 2% и 33% в зависимост от дефиницията на
граничното ниво на билирубина за наличие на жълтеница – обикновено
между 5 и 10мг/дл). Количеството на билирубина може да остане повишено
седмици, дори месеци, но в крайна сметка спада до нормалното ниво за
възрастни – 1мг/дл. Диагнозата се поставя на здраво, добре развиващо се
бебе, и то само след като са изключени всички патологични причини за
жълтеницата. Често този тип жълтеница е наследствена, всички кърмени
бебета в едно семейство най-вероятно ще я развият. Никой не е сигурен
защо се появява, но изглежда има нещо в млякото на някои майки, което
повишава реабсорбцията на билирубина или намалява чернодробната му
преработка. Когато на бебето временно се дава адаптирано мляко като
заместител или добавка към майчиното мляко, нивата на билирубина спадат
бързо, повишавайки се отново когато бебето се върне на хранене изцяло с
кърма. Въпреки че не сме сигурни за причината, това, което е важно да
запомним в случаите на жълтеница, причинена от кърмата е, че
продължаването на кърменето по никакъв начин не може да навреди на
бебето. Никога не е наблюдаван случай на керниктер, асоцииран с този
тип жълтеница, нито някакви вредни последствия. Понеже са ни известни
добре документираните ползи от кърменето, бебето не бива да бъде
лишавано от предимствата на майчиното мляко, при положение че леко
повишеното ниво на билирубина скоро ще се върне в нормални граници без
каквато и да е интервенция. При изключени патологични причини,
кърменето трябва да продължи. Понякога бебетата са отделени от гърдата
за 12-24 часа само за да се постави диагнозата жълтеница, причинена от
кърмата, макар че това отделяне рядко е наложително. Ако вашият лекар
иска да минете по този път и нивата на билирубина спаднат значително,
тогава кърменето трябва да се възобнови.

В повечето случаи
жълтеницата е нормален, може би дори полезен процес, който може да се
управлява без прекратяване на кърменето. Лечението на физиологичната
жълтеница е повече кърмене вместо по-малко, а болните бебета с
патологична жълтеница се нуждаят от кърмата дори повече от здравите.
Дори и в редките случаи когато жълтеницата е причинена от кърмата, няма
причина за отбиване, напротив – на лице са всички основания да
продължите да давате на бебето си най-добрата възможна храна –
майчиното мляко.


Преведено от http://www.breastfeeding-basics.com/
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert КОЛИКИ

Писане by mamazavinagi on Вто 03 Юни 2008, 19:29

КОЛИКИ – едно от
най-честите състояния при новородените, които безпокоят родителите. Характерно
за „новите” бебета е , че те могат да ЗАПОЧНАТ ОЩЕ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДНИ СЛЕД РАЖДАНЕ.
Дължат се на спазми на мускулатурата на тънките черва, образуване на пяна в тях
след постъпване на храната, по-голямо количество попаднал въздух при хранене и
др. Коликите се срещат по-често при бебета, които лакомо се хранят и пият вода.
Някои бебета са особено чувствителни и плачат силно. Други само пъшкат и
мъркат, движат крачката и извиват телцата си. Класическа прояви на коликите са
– силен плач и изпискване, особено след хранене, подуване на коремчето, активни
движения на ръчички и крачка. Обикновено най-силни са през следобедните и
вечерни часове. Понякога за тяхната поява има значение храната на майката –
трябва да бъдат избягвани бобови храни, подправки, кофеин , какао и др.
Най-честата грешка на родителите е ,че те смятат ,че бебето е гладно и
зачестяват храненето – през един час или включват адаптирано мляко. Това е
грешно , само може да доведе до бързото отбиване на детето. Какво да правим ?
Не трябва да изпадаме в паника и в никакъв случай не трябва да намаляваме
интервала на хранене и не трябва да внасяме адаптирано мляко. Медикаментите и
средствата срещу колики трябва да ги прилагаме последователно:


Първо – изберете си специално шише против колики
– за пиене на вода и за хранене ако то е изкуствено. След това търпеливо
изчаквайте в нужната поза бебето да оригне след нахранване. Подходящи са
специални чайчета срещу колики – съдържащи копър, лайка, анасон и др. Прави се
отвара и се дават вместо вода. Има три препарата под формата на капки – SAAB
simplex, ESPUMISAN и BAYBINOS. Аз прилагам медикаментите в зависимост от начина
на хранене. Ако детето е на естествено хранене започвам със SAAB – 15 капки 15
мин. преди хранене в малко вода. Може да се дават преди всяко хранене , но може
само преди следобедните и вечерни хранения. Ако бебето е на смесено или
изкуствено хранене предпочитам препарата Е SPUMISAN -20 капки в млякото. Ако не
сме доволни от някой медикамент е желателно да ги сменяме след 10 дневна
употреба. Последен включвам BAYBINOS – дозата е 3 пъти по 6 капки преди
хранене. Има добър хомеопатичен препарат, който можем да включим още в началото
успоредно с един от класическите – MAGNESIA PHOSPHORICA 9CH - 10 гранулки
разтваряме във шишето с вода за пиене и така даваме на бебето да пие по две-три
глътки 15 минути преди хранене.


Докога ще продължат коликите? Обикновено се
задържат до началото на втория месец. Някои бебета продължават да бъдат ревливи
и чувствителни и през следващите месеци. Обикновено се „активират” при внасяне
на нова храна, когато ги оставяме сами и при др. обстоятелства.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert От раждането до изписването

Писане by Dani on Пон 20 Окт 2008, 21:11

От раждането до изписването
Какво се случва на мама, какво се случва на бебчо

Новороденото бебе

Кой поема грижата за бебето след неговото раждане?
Неонатологът е този, който поема бебето веднага след неговото раждане. Той е част от екипа специалисти (заедно с акушер гинеколога, акушерката и анестезиолога), които осъществяват раждането.
Неонатологът извършва първия медицински преглед на новороденото и преценява състоянието му. При необходимост се започва своевременно и адекватно лечение. Така например в едни случаи се налага детето да бъде аспирирано, а в други - при новородени в депресивно състояние и родени с ниско и много ниско тегло да се започне незабавна реанимация.
Отговорността за детето след раждането е изцяло на неонатолога, който е педиатър, с допълнителна специализация по неонатология (наука за новородените деца и техните здравословни проблеми). Периодът на новороденото, през който детето се приспособява към извънутробните условия на живот, започва от раждането и продължава до края на първия месец.

Какви са първите изследвания и наблюдения, които се провеждат за установяване
на здравословното състояние на детето?

Първият основен преглед на новороденото отчита общия статус (Apgar-тест), който включва снемане на белодробен, сърдечен и неврологичен статус, проверка на двигателната активност и евентуалното наличие на промени по кожата, като всички патологични отклонения (ако има такива) се отбелязват в специален лист на новороденото. В зависимост от състоянието на детето, могат да се назначат и някои лабораторни изследвания.
По време на престоя в неонатологично отделение новороденото се имунизира против туберкулоза (т. нар. БЦЖ) и хепатит В. На всяко дете се прави скринингово изследване с периферна кръв върху филтърна хартия за установяване на евентуално наличие на хипотиреоза и фенилкетонурия. Тези заболявания са редки, но така те могат да бъдат рано открити и лекувани своевременно, което би осигурило правилното физическо и нервно-психично развитие на детето впоследствие.

Как се храни новороденото?
Персоналът на отделението оценява значението на майчината кърма за здравето на детето. Лекуващите лекари и акушерки подробно обясняват на майките предимствата на кърмата пред адаптираните млека, ежедневно дават съвети за храненето и правилното отглеждане на детето. По този начин вкъщи младите родители с малка помощ от близките ще могат сами да се справят.
В някои случаи обаче, при наличие на противопоказания за кърмене на новороденото, се налага то бъде хранено изкуствено. Персоналът информира майките за различните адаптирани млека и за техните предимства пред обикновеното краве мляко.

Как се облича новороденото? Каква е температурата в стаите за новородени?
В нашата болница съществува много отдавна практиката новородените да се обличат веднага след раждането с ританки и камизолки. Отделението е първото в страната, в което се използват памперси. Те позволяват де се поддържа една много добра хигиена на кожата и предпазват бебето от охлаждане, с тях то се чувства комфортно и спокойно.
Температурата, която се поддържа в боксовете на новородените, е около 25oС. През лятото, за да се предпази новороденото от претопляне, има щори по прозорците и климатици в някои от стаите, като тогава децата се обличат и завиват по-леко. Новородените са с несъвършена терморегулация и това налага да се внимава да не се охладят или претоплят.

Кога бебето е „готово“ да бъде изписано от болницата?
От нашето отделение, както в повечето болници, здравите, доносени новородени и здравите родилки се изписват на третия ден след раждането - след повторен обстоен преглед от неонатолог, при направени изследвания и ваксинации и с дадени подробни съвети за кърменето и за отглеждането им у дома.
Детето може да бъде задържано по-дълго време в отделението, когато е родено с ниско тегло или е с някакво заболяване. Тези деца се настаняват в интензивен сектор и състоянието им се следи непрекъснато от обслужващия персонал. Някои от тях се поставят в кувьози, включват им се системи за венозни вливания на специални разтвори и медикаменти.
При нас майките на тези деца получават задължително информация от началника на отделението всеки ден до обяд, а следобяд в 18 часа те могат да посетят децата си, като отново им се дадат сведения за промяната в състоянието им от дежурния лекар.
Грижите, които се полагат за новородените, са непрекъснати и на едно високо професионално ниво.


Майката

Какво се случва с майката непосредствено след раждането?

Непосредствено след като се роди, новороденото бива поставяно за кратко до майката, за да може тя да го почувства. Този първи контакт с детето е едно незабравимо изживяване за нея.
Родилката се наблюдава в продължение на два часа в родилна зала, след което се отвежда в стаята на родилно отделение и най-късно до четвъртия час детето Ј се поставя на гърдата за първо кърмене. Този момент е много важен, с оглед на бъдещата продължителност на лактацията и въпреки умората от раждането, майката очаква бебето си с нетърпение.

Кой трябва да запознае майката с предстоящите грижи за новороденото?
В следващите дни от престоя младата майка е в непрекъснат контакт с неонатолога и акушерката от неонатологично отделение. Те са тези, които Ј помагат при кърменето и я информират ежедневно за състоянието на детето Ј.
Акушерката обяснява на родилката защо бебето трябва да се кърми редовно още в първите дни след раждането, каква е техниката на кърменето и я подпомага при първото закърмяне. От нея жената винаги би могла да потърси съвет, ако възникне някакъв проблем.

Как се следи състоянието на родилката? Правят ли се изследвания?
В дните след раждането жената активно се наблюдава от акушер-гинеколозите. Ежедневно се следи нейната телесна температура, пулс, състояние на матката. В зависимост от кръвозагубата при раждането може да се назначи пълна кръвна картина.
На родилката ежедневно се прави тоалет от акушерките в отделението, има и необходимите условия за поддържане на личната хигиена.

Как трябва да се храни родилката?
През краткия престой в родилното майката има нужда от достатъчно течности (минерална вода, плодови сокове), плодове и храна, съобразена с нейните потребности в този период.
Добре е да има на разположение специална ръчна помпичка за изцеждане на гърдите след всяко кърмене. Това е едно от условията за успешно кърмене на детето през следващите месеци, както и за предпазване на гърдите от задръжка на кърма през първите седмици след раждането.

Препоръчва ли се родилката да става и да се движи?
При нормално раждане майката се раздвижва на 4-5-ия час след раждането, а при оперативно - на 12-ия час. От значение за това е и състоянието на жената, но по правило ранното раздвижване е много по-добро от залежаването.
След краткия престой в отделението здравото новородено и майката се изписват, а наученото и получените съвети помагат в отглеждането му.

Д-р Антоанета Добрева, началник на Неонатологично отделение в СБАЛАГ „Шейново“, София

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Какво причинява родилните болки и как да ги направим по-поносими

Писане by mamazavinagi on Пон 20 Окт 2008, 22:13

Вникването в причините за родилните болки ще ви помогне да се
справите с тях по-лесно. Основните фактори за болката при раждането са
два : физически и емоционален. Ето нещо повече за тези фактори и какво
да направим за да намалим усещането за болка по време на раждането.Голяма част от физическата болка по време на раждане е причинена от :

  • Мускулни спазми и стягане
  • Медицински тестове и процедури ( вагинални прегледи, инжекции, системи, катетеризация и т.н.)
  • Положението на бебето


Мускулите ви работят здраво по време на раждането и може да изпитате
стягане и умора в краката, ръцете и гърба от различните пози и
напъването. Мускулите на матката правят силни контракции, за да
разширят шийката и това предизвиква спазми. За да облекчите тези видове
болка, опитайте техники за релаксация - те ще помогнат много,
позволявайки на природата да се справи сама - оставяйки мускулите да
работят по необходимия начин. Също, не забравяйте да дишате! Правилното
дишане ще осигури на мускулите необходимия кислород, за да работят
най-ефективно.Медицинските тестове и интервенции могат да са
неприятни и притеснителни. Имайте наум обаче, дискомфортът е само
временен. Помолете медицинския раборник, отговорен за вас, да поговори
с вас за някои от тестовете и процедурите, които ще се наложат за вас.
Изразете вашето мнение, какви интервенции намирате за приемливи. Ако
има добра комуникация между вас, вие ще сте много по-спокойна. Ще
чувствате по-малко стрес и притеснение и това в действителност ще
помогне да се минимизира очаквания дискомфорт от тестовете и
процедурите.Има определени болезнени ситуации - като "седалищно
раждане", състояние, причинено от позицията на плода - които са трудни
за контролиране. Но дори и при седалищно раждане има много неща, които
можете да направите, за да спомогнете за облекчаване на болката.
Опитайте масаж, движение, вокализация, дишане, хипноза и медикаменти за
подтискане на болката. Бебето също може да бъде окуражавано да смени
позицията си чрез масаж и смяна на вашите позиции.Емоционални фактори за родилни болки
Много негативни емоции могат всъщност да засилят усещането за болка:

  • Страх от болката
  • Страх от неизвестността
  • Паника
  • Съмнения в собствените сили
  • Липса на познания за процеса
  • Изтощение
  • Дехидратация
  • Глад
Говорете
с тези, които ще ви помагат по време на раждането, с жени които са
имали позитивни усещания по време на раждането и/или с професионален
терапевт, за да ви помогне да развиете здравословно емоционално
състояние на духа за раждането. Подкрепата на доверен човек, с който
имате добра комуникация по време на раждането, е ключа за минимизиране
на чувствата за безпомощност и страх от неизвестното. Научете
повече за процеса на раждането, за да разсеете всякакви заблуди за
това, какво точно става във вашето тяло. Спете колкото е възможно
повече и не се напрягайте последните седмици преди термина. Почивката
ще ви даде допълнителни сили за раждането.И макар че всяко
раждане е различно, четене и слушане на разкази на други жени за
тяхното раждане ще ви даде поглед върху реалността, в смисъл нещата
които можете да очаквате


www.zamamma.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Каква е болката по време на раждане

Писане by Dani on Нед 16 Ное 2008, 16:44

Каква е болката по време на раждане

Kак ли ще започне всичко: с тъпа болка или остър спазъм? Колко силни ще бъдат контракциите? (Що за чудо е изобщо това „контракция“???) Истината е, че колкото и книги да си прочела, каквито и истории да си чувала, докато не „минеш оттам“, няма да разбереш какво е усещането (и физически, и емоционално) за най-голямото чудо на този свят – появата на нов живот. Раждането е уникално и неповторимо изживяване – различно за всяка жена, различно всеки следващ път. Това ще бъде най-невероятният ден в твоя живот и колкото си по-подготвена за него, толкова по-добре.

На старта

По филмите всичко започва така: след весел обяд с приятели в луксозен ресторант мнооого бременната героиня изведнъж застива и казва: „Водите ми изтекоха!” Следва панически бяг към болницата, където от вратата попада направо в родилна зала и след няколко напъна бебчето е вече в ръцете й. В реалния живот обаче нищо не се случва толкова внезапно. Тялото ти загатва за предстоящото понякога седмици по-рано (друг е въпросът, че при първата си бременност повечето майчета не успяват да разтълкуват добре знаците).

Не забравяй, че малък процент от бебетата се появяват на датата на термина си. По-вероятно е да останеш изненадана (без значение дали 2 седмици предварително, или с 2-3 дни закъснение :).

Физически усещания: Понякога всичко започва с тъпа болка/лек натиск ниско долу в корема, „дърпане” в областта на кръста (усещането напомня за началото на менструация). Може да е дни или седмица-две преди появата на истинските контракции.

Други знаци:

* Падане на тапата (слузестата запушалка, закриваща отвора на шийката на матката). Може да се случи дни преди раждането, а може дори да не разбереш кога е станало.

* Вагинална секреция (като леко течение, розово/кафеникаво). Може да е придружено от подготвителни контракции (коремът става силно напрегнат, усещането е за стягане, втвърдяване без болка). Информирай твоя акушер гинеколог за всяка промяна – особено в случай че има вагинално кървене!

* Коремът „слиза“ (леко увисва) надолу. Това е знак, че бебето заема стартова позиция :). Може да е седмици по-рано, но може и да е часове преди самото раждане.

* Изтичане на водите: може да е като леко намокряне или внезапно бликване на течност. Както и да се случи, е знак, че трябва незабавно да се отправиш към болницата. (Раждането може да започне и без изтичане на водите - в болницата ще спукат околоплодния мехур, като усещането не е болезнено.)

Емоционално: Много често бременните изпитват внезапно силно желание да подготвят всичко около очакваното бебче. В действителност това ще са последните ти спокойни дни, затова старай се да щадиш силите си.

Голямото очакване
Истинските контракции са започнали, вече са регулярни и силни (на 10 минути), благополучно си пристигнала в болницата и ето те в първата фаза на активното раждане.При първото ми раждане акушерката се доближи до мен и попита: „Загря ли вече?“ С недоумение отвърнах: „Какво значи това?“, а тя каза: „А, значи още си далече...“ Физически усещания: Дoкато достигнеш 10-те сантиметра разкритие на шийката на матката,
степента на болка и общият дискомфорт варират. Силата на болката зависи от доста неща: позицията на бебето, сантиметрите разкритие, твоя индивидуален праг на болка, колко часа вече продължава раждането. Освен всички тези фактори обаче огромно значение има и психологическото ти състояние, както и начинът, по който реагираш на случващото се. Контракциите са с продължителност40-60 секунди, на равни интервали от 3-4 минути (с напредване на раждането интервалите стават по-кратки). Болезнено е, няма спор. Но болката си има основателна причина – заедно с нея се отделят и хормоните, които ускоряват и подпомагат появата на бебето. От личен опит и от разговори с мои близки се събраха следните описания на болката: „в сравнение с бъбречната ми криза контракциите ми се сториха направо песен“; „болката беше изгаряща“, „опитай да изтласкаш нещо като диня от тялото си“, „направо видях звездички посред бял ден“. За много родилки усещането е като вълна от болка, която те залива цялата и нараства постепенно, в следващия момент внезапно стихва и разполагаш с няколко минутки, за да си поемеш дъх. Използвай времето между контракциите, за да дишаш дълбоко и да си почиваш. Всички се страхуваме от болката – но ти опитай да не се поддаваш на страха си. Страхът и стресът повдигат нивото на
хормона адреналин, което може да доведе до забавяне на раждането, да усложни процеса и дори да засили болката. В случай че не се справяш добре - обезболяващите медикаменти са винаги на разположение :).

Емоционално: В най-тежката фаза на контракциите може да се сблъскаш с други неприятни изживявания (повръщане, изхождане по малка/голяма нужда). Не
се шокирай – в този момент не си в състояние да овладееш тялото си. Няма от какво да се срамуваш или да се чувстваш неудобно от лекарите и акушерките (за тях няма тайни, свързани с раждането :).

Остави си отворена вратичка - не бъди обсебена от идеята, че ще родиш по точно определен начин!
Може да се наложи секцио по спешност или да установиш, че не издържаш повече на болката.


Добре дошло, бебче!

Поздравления – пълно разкритие! Издържа дотук, но те чака още работа :). Започват напъните и добрата новина е, че според повечето родилки болката изчезва, остава само чувството за напрежение и усилието да подпомогнеш появата на бебето.
Физически усещания: Възможно е да усещаш силно разпъване, парене поради натиска на главичката върху вагината и перинеума. Напъните може да са само 2-3 и мъничето „да изскочи като тапа“ или пък да се наложи да напъваш час или повече. В тази фаза лекарите много силно разчитат на твоята помощ, така че ще трябва да се мобилизираш изцяло въпреки умората и изтощението.

Емоционално: Дели те толкова малко от най-невероятното усещане на този свят: да прегърнеш рожбата си за първи път! Природата се е погрижила да те компенсира: колкото и изтощена да се чувстваш, в мига, в който гушнеш бебчето, в тялото ти се отделя хормонът ендорфин – най-могъщото природно „болкоуспокояващо“. Малък трик, с чиято помощ, преди да е изтекла годината, може и да пожелаеш още едно такова прекрасно малко същество :).

На финала

В последната фаза е т. нар. израждане на плацентата. Ще последват няколко напъна – слаби и безболезнени, с чиято помощ след минути всичко ще е приключило.
Физически си изтощена и изчерпана, но емоционално си на върха – никога не си вярвала, че можеш да обичаш нещо толкова силно и да усещаш подобно щастие!
Първата прегръдка с твоята рожба, усмивките и сълзите, с които я посрещаш, ще останат завинаги най-незабравимото преживяване в твоя живот.

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert БЕБЕТО ЗАПОЧВА ДА БОЛЕДУВА ОЩЕ ОТ УТРОБАТА НА МАЙКАТА

Писане by mamazavinagi on Пет 28 Ное 2008, 10:21

В редица страни са се провели продължителни изследвания, които открили
една твърда зависимост - при хора, които са се родили недоносени, има
голям риск от развитие на исхемична болест на сърцето и хипертония.
Освен това съществува голяма вероятност да възникнат същите тези
заболявания, ако по време на бременността майка та е страдала от
токсикоза. Това заболяване предизвиква спазми на кръвоносните съдове на
плацентата и бебето започва да изпитва недостиг на кислород. Стига се
до сложни биохимични нарушения, които впоследствие стават причина за
сърдечни заболявания. Това откритие получило наименованието законът на
“алфата и омегата”, като под “алфа” трябвало да се разбира
вътреутробният живот на плода, а под “омега” – животът на човека след
неговото раждане. И този закон наистина има практическо приложение.
Човек трябва да събере цялата информация за своя вътреутробен живот. Да
разпита майка си как тя е понесла бременността, дали е страдала от
токсикоза, с какво тегло се е родил той. Ако е имало подобни проблеми,
то всеки сам може да си направи извод дали рискът от сърдечни
заболявания е висок. И да вземе съответните мерки, разбира се.


НИВОТО НА ХОЛЕСТЕРОЛА ПРИ МАЙКАТА НЕМИНУЕМО СЕ ОТРАЗЯВА И НА ПЛОДА, И НА БЪДЕЩОТО ДЕТЕ


Човек може да попадне в рисковата група от сърдечносъдови
заболявания и хипертония, без да има значение наследственият фактор.
По-рано сърдечните проблеми непременно се свързваха с наследствеността.
Ако в крайна сметка се окажете в рисковата група, съгласно закона “алфа
и омега”, трябва да спазвате елементарните и известни на всички ни
принципи за здравословен начин на живот. Преди всичко трябва да следите
теглото си. Да не пушите. Следва умереното физическо натоварване -
ходете всеки ден пеш поне 40 минути. И, разбира се, ограничете солта в
менюто си. Виждате, че всичко е до болка познато и известно, но така
или иначе, ако го спазвате, рискът от сърдечни заболявания ще бъде
сведен до минимум. Но да продължим нататък. Ако по време на бременност
жената има високо съдържание на холестерол, това значи, че бебето е
застрашено от атеросклероза. И то в доста ранен стадий от неговото
развитие след раждането му. Това от своя страна води до исхемична
болест на сърцето. Затова “холестероловите деца” също попадат в
рисковата група. Те трябва също да се придържат към препоръките и
съветите, които посочихме по-горе.


ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА ЗАВИСИ ОТ БРЕМЕННОСТТА НА МАЙКАТА


Данни от много сериозни изследвания потвърждават, че
неблагополучната бременност води до нарушения в нервната система на
бебето. Рискът нараства при недоносени деца и ненормално развитие на
плацентата. Хроничният стрес може да доведе до кислороден глад на
плода. А това найчесто води до едно много неприятно заболяване за
бебето – перинатална енцефалопатия. По данни от Харвардския университет
всяко щесто дете се ражда с такава болест. Представете се как е у нас,
в България! В Европа и Америка всички се грижат за здравето си. Там
жените се отнасят много сериозно към своята бременност. А това, както
виждате, е много важно.


Ако помислим виртуално, бихме могли да добавим към закона “алфа и
омега” всяка друга буква от латинския алфавит. И тя непременно ще
отразява виртуалния живот на човека, когато той съществува само в
плановете на своите родители. Тогава може би всички ще разберат колко е
важен периодът на подготовката за бременността. Животът на човека,
неговото здраве /или болести/ започват именно от там - майчината
утроба. Жената, която планира забременяване, трябва да премине редица
изследвания и преди всичко тези, които касаят инфекции, предавани по
полов път. Трябва да излекува всичките си хронични заболявания, защото
по време на бременност те се обострят. И не на последно място - пак
познати неща – бременната жена трябва да приема достатъчно витамини и е
задължително много добре да се наспива.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Възможни усложнения по време на раждане

Писане by Lindzi on Вто 02 Дек 2008, 12:05

Възможни усложнения по време на раждане




Както и да си представяш раждането, рядко нещата се развиват по
предварително начертания от теб и от акушер-гинеколога план. Затова трябва да си
подготвена за различните варианти. В тази статия ще намериш отговорите на
най-често задаваните въпроси за възможните усложнения по време на
раждането.
1.Фетален
дистрес

Много бъдещи майки признават, че най-големият им
страх е свързан с влошаване на жизнените показатели на плода по време на самото
раждане. Когато жената напъва и бебето е в родовия канал, е нормално сърдечните
му тонове да се променят. При преждевременно раждане или при раждане на дете с
поднормено тегло по-често се случва бебетата да имат промени в жизнените си
показатели. Причина за това е незрелостта на техните системи и забавените им
възможности за адаптация.
Какво трябва да
знаеш:
Когато лекарите преценят, че се налага бебето веднага
да бъде извадено, те ще изберат подходящ метод в зависимост от етапа на
раждането. Има ситуации, в които дори само смяната на твоята поза ще нормализира
сърдечните тонове на плода. В случай, че става дума за остър фатален дистрес
акушер-гинеколозите ще се намесят своевременно.
Ако главичката на бебето
вече се вижда, едно от решенията за улесняване на раждането е епизиотомията.
Това е хирургически разрез на перинеума (или тазовото дъно), като чрез него се
разширява вагиналния вход. Така бебето може да излезе по-лесно, без допълнителни
разкъсвания на външните полови органи.
В случай, че плодът е на изхода на
таза, но раждането не напредва, то може да се наложи използването на вакуум или
форцепс.
В някои ситуации, когато раждането не напредва с очакваните
темпове, а бебето страда, се взема решение за секцио.
Каквото и решение да
вземат лекарите, помни, че те го правят с цел бебето и ти да сте живи и здрави.
Така че, довери се на тяхната преценка. Заслужава си, за да гушнеш скоро твоето
малко съкровище.
2.Много бързо раждане

Много жени се притесняват, че раждането ще напредне толкова
бързо, че бебето може да се появи още в дома им или пък на път за болницата.
Това „прибързано“ раждане не се случва често и е почти невъзможно с първите
деца.
Какво трябва да
знаеш:
Ако раждането напредне и ти все още не си стигнала до
болницата, следи за честота на контракциите. Ако контракциите са на 10 минути в
рамките на 1 час, време да се приготвиш за болницата. Ако поради някаква причина
си останала у дома или все още очакваш появата на лекарите, а внезапно усетиш
желание да напъваш, опитай се да дишаш между контракциите. Ако бебето започне да
излиза, не се паникьосвай. Който е около теб, трябва да придържа леко телцето
му, за да не падне внезапно, докато излезе напълно. Новороденото трябва веднага
да бъде увито в хавлийка, гушни го и го притисни до кожата си - важното е на
детето да му е топло. Сложи го на гърдите си, опитай да го кърмиш. Това
предизвиква контракции, които помагат на матката да започне да се свива, за да
достигне размерите си преди бременността. В случай че изпитваш нужда да напъваш,
за да родиш и плацентата, направи го. Ако не, остави нещата така и изчакай
появата на лекарския екип.
3. Обилно кървене по
време на раждането

Хеморагията (кръвоизлив или обилно
кървене) по време на раждането е сериозно усложнение. То може да бъде причинено
от разкъсване на родилните пътища, неправилно или непълно отделяне на плацентата
или отпускане на матката след раждането. Възможно е на родилата жена да се дадат
медикаменти, които предизвикват прибирането на матката и така се контролира
кървенето. Налага се да се възстановят разкъсванията чрез зашиване или да се
извършат различни манипулации за отделяне и изваждане на плацентата или нейни
части.
Какво трябва да
знаеш:
Ако внезапно изгубиш голямо количество кръв, кръвното
ти налягане пада и организмът ти може да изпадне в шок. Затова загубената
течност трябва бързо да се възстанови. За целта ще ти поставят венозно система.
В краен случай може да се наложи и кръвопреливане.
4.Твърде си уморена да напъваш
Сигурно
и ти си чувала разкази на твои приятелки, които в края на раждането са чувствали
огромно изтощение и не са имали сили да продължат с напъните при всяка
контракция. Това често се случва при раждане на първо дете. При първескини е
нормално родовият процес да трае повече часове, като не винаги той може да
завърши без намесата на лекарите. В зависимост от това колко е напреднало
раждането специалистите преценяват как да помогнат на бъдещата майка, за да роди
без риск за нейното здраве и това на плода. Възможно е да се наложи използването
на форцепс (метален гинекологичен инструмент, който изглежда като големи лъжици)
или на вакуум. Акушер-гинеколозите ги използват, за да помогнат на бебето да
излезе по-бързо, като жената трябва да продължи да напъва. В случай че има
затруднения с излизането на плода, защото той е твърде голям или е застанал в
неправилна позиция, лекарите могат да вземат решение за спешно цезарово
сечение.
Какво трябва да знаеш:

Колкото и да те боли, внимателно изслушай инструкциите на
лекарите и акушерката как трябва да застанеш, за да не забавиш контракциите и да
помогнеш на бебето да слезе по-лесно в родовия канал. Това е важно, за да
приключи раждането по-бързо.


Позицията на твоето дете в утробата ти е един от основните
фактори при изборът на начин за родоразрешението. Към 36-та седмица повечето
бебета са вече надолу с главата. Някои обаче продължават да се се движат и да
сменят позите си. По-голямата част от деца застават с лице към гърба на майка си
и с леко завъртяно гръбче към корема й. Това е подходящата поза за нормално
раждане.





Консултант: д-р Таня Тимева, акушер-гинеколог, медицински
директор на АГ болница „Д-р Щерев“



Източник
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Запознай се с раждането

Писане by mamazavinagi on Чет 09 Апр 2009, 07:44

За да се чувстваш спокойна и уверена в деня на
раждането – трябва да си добре информирана за всичко, което те очаква.
Знанието за процеса и познанието относно собственото тяло и всичко,
което се случва с него определено носят известна доза успокоение,
докато непознатото винаги е повод за повече страхове. Точно затова и
лекарите са длъжни да обясняват на бременните и родилките. А и по
принцип ти като техен пациент имаш права, това означава, че всяка
манипулация с тялото ти трябва да ти бъде обяснена.
Освен всичко,
познанието за родилния процес спомага за това бъдещата майка да вземе
активно участие в него, а не просто да бъде обект на медицински
процедури. В крайна сметка, въпреки че у нас това е позабравено,
главната роля в раждането има майката, а не медицинския екип.
И така, въпреки че все пак има възможност за изменения и особени случаи,
в най-общи линии ти предлагаме стандартните етапи на раждането.
Продължителност на раждането
Много спорен въпрос, защото съществуват всякакви случаи. Всяка бъдеща майка
се пита как да разпознае началото на родовия процес, за да не закъснее
за болницата или пък да не отиде твърде рано.
Преди всичко, трябва
имаш точна дата за термин, която да бъде определена на базата на твоя
последен цикъл или предполагаем ден на зачеване.
Бременността продължава средно около 280 дни или 40 седмици, считано от първия ден
на последната менструация. Ако от тази дата извадиш три месеца назад и
след това добавиш седем дни – така ще се получи вероятната дата на
раждане. Например ако последния цикъл е започнал на 10 декември,
следователно раждането ще е вероятно на 17 септември.
Най-точно все пак може да се установи от лекар специалист по размера на матката, чрез ултразвуково изследване на плода.
Ако раждането настъпи преди тридесет и седмата седмица се смята за
преждевременно, а за след четиридесет и втората за преносена
бременност. Всъщност раждане може да се очаква всеки ден от началото на
тридесет и осмата седмица.
Кога трябва да тръгнеш към родилното
Всяко раждане е по своему уникално. Началото може да е различно при всяка
жена, така че опитът на приятелката ти не е задължително да се счита за
валиден при теб.
Трябва да имаш предвид няколко общовалидни признака:
- Изведнъж започваш да дишаш по-леко. Това се получава в следствие на
това, че главата на плода слиза надолу и застава ниско. Така и корема
ти сякаш се смъква надолу видимо.
- Започва течение, което придобива розов или кафяв цвят.
- Пада слузестата тапа, в която може да има и малко кръв.
- Изтичат ти водите.
- Появяват се леки съкращения на матката – подготвителните контракции, които са нерегулярни.
- Чувстваш болки в областта на кръста.
При появата на някое от тях или на няколко едновременно, имай предвид че
това е сигнал да се приготвяш и да тръгваш. Багажът ти трябва да е
приготвен за твое улеснение няколко дни по-рано. Така ще можеш да го
прегледаш спокойно и да имаш време да добавиш или да махнеш нещо.
Главното, което трябва да запомниш, е че регулярните контракции през
15-20 минути, които постепенно зачестяват, е сигурен признак за начало
на родовата дейност. Първите, подготвителни и най-слаби контракции са
на по-голям интервал и дори могат да престанат при смяна на позата.
Добре е преди да тръгнеш сама да си направиш тоалета.
Ако водите ти изтекат у дома, опитай се да видиш цвета им. Нормалното състояние
изисква водите да са светли или леко розови, без ярки примеси на кръв.
Можеш да забележиш бели частички, това е част от първородната смазка на
плода, която в края на бременността вече се отделя и преминава в
течността. Ако водите имат зеленикав или кафеникав оттенък , трябва
задължително да споменеш това на лекаря и да се придвижиш възможно
най-бързо до болницата. Вероятно в околоплодните води е попаднал
мекониум, което може да доведе до недостиг на кислород. Не бива да
стоиш с изтекли води у дома, тъй като продължителния престой на плода в
утробата без околоплодните води е изключително вредно и води до
инфекции.
В болницата
Дежурната сестра попълва данните ти. Ако имаш някакви специфични заболявания,
трябва да ги съобщиш тогава. Правят ти тоалет и клизма, абсолютно
рутинни процедури, които не болят по никакъв начин.
Обезболяване
Без медикаменти
Към тази група спадат масажите, психо профилактиката, акупунктура и дори
хипноза. За съжаление почти нищо от тези методи не се практикува по
нашите болници. Вариантите за масаж можеш да научиш в курсовете за
бъдещи майки. Не е зле и партньорът ти да има поглед върху нещата,
защото ако присъства на раждането ще може да ти помогне ефективно.
С медикаменти
Въпреки, че действието на обезболяващите е добре проучено, желателно е да не
прибягваш към тях. Все пак трябва да знаеш, че имаш добър избор от
варианти ако предпочиташ традиционните за медицината средства.
Обезболяващо могат да ти вливат директно чрез система. Или
най-ефикасния метод – чрез спинална или епидурална упойка, която се
слага в гръбначния стълб. Поставя се при регулярни контракции и
разкритие до 3-4 сантиметра. При този вариант родилката губи
чувствителност от кръста надолу. Използва се основно при секцио, където
понякога се избира и пълната упойка.
Разкритието
В общи линии това е най-продължителния период от раждането. При жените с
първо дете може да продължи по-дълго – около 9-10 часа, в много редки
случаи и повече. Постепенно интервалът между контракциите намалява, от
10-15 минути и повече се стига до контракции през една минута. Точно
тогава се получава постепенното разкритие на шийката на матката, от
където ще премине бебето. Това става възможно след пълното разкритие,
което е около 10 сантиметра.
В този момент ти можеш да намериш своята удобна поза, за да понесеш по-леко контракциите. Можеш да приложиш специалното дишане, ако си преминала подходящия курс преди
това. Най-подходящите пози, които можеш да сменяш са – на четири крака,
права и леко наведена напред, легнала на страни или седнала върху
специална голяма гумена топка, която облекчава тежестта в кръста и
помага за разкритието. Ще ти помогне и малко обезболяващ масаж.
Изгонване на плода
Това е вторият период от раждането. Продължава средно между един и два часа,
а при жените, които не раждат за първи път може и много по-малко.
Когато главата на бебето достигне тазовото дъно започват същинските
напъни, които приличат много на желание да отидеш по голяма нужда.
Всъщност този период от раждането не е болезнен, противно на
очакванията на повечето жени. Средната продължителност на тези напъни е
около минута. Чрез тях се повишава вътреутробното налягане, което
спомага за изтласкване на бебето навън. Родилката може да използва тези
напъни ефективно, като напъва, но не с горната част на тялото, а с
долната – от корема надолу. Тя може да ги усилва или възпира при нужда.
В този момент, по преценка на лекаря може да се направи епизиотомия, за
да се избегнат случайни и неправилни разкъсвания на меката тъкан. След
раждането на плацентата това място се зашива и зараства бързо при
правилно спазване на добра хигиена.
И така, раждането на твоето бебче се ознаменува с така дългоочаквания първи плач – най-сладкия звук
за всяка майка. Следва отрязване на пъпната връв, за което можеш да
помолиш лекарите да изчакат. Можеш да гушнеш своето бебче и връвта да
бъде прерязана, когато спре да пулсира, за да може то да поеме всички
важни вещества и кислород от плацентата. Разбира се, това може да стане
ако твоето и неговото състояние го позволяват.
Трети, последен етап
Средно продължава около 10 минути, но всичко е индивидуално. Бебето се
преглежда от неонатолог и сестра и се измива, измерва и облича. На
ръчичката му се слага гривничка с номер, същата се поставя и на твоята
ръка.
Родилките изпитва съвсем слаби контракции и след няколко не
много силни напъна се ражда на плацентата. Лекарите задължително трябва
да я прегледат и да установят дали е цяла или има разкъсвания. Следва
последен преглед на родовите пътища и евентуално отстраняване на
останали парчета плацента. Ако се налага следва зашиване при
епизиотомия и така раждането се смята за приключило.
Най-сладката среща
Първата среща с бебето е невероятно преживяване, изпълнено с всевъзможни
чувства. Трябва да ти дадат детето веднага след края на тези процедури,
а може и докато текат. Акушерката трябва да ти помогне да го поставиш
на гърдите си, ако си решила да го кърмиш. Бебчетата се раждат
невероятно гладни и твоята кърма е най-доброто за тях, особено в
комбинация с гушкане и майчиния глас и топлина. Този сладък ритуал
спомага и за слизане на кърмата. Не забравяй, че в началото ще имаш
съвсем малко коластра, но количествата, които поема бебето в началото
също са съвсем малки.




www.moetodete.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Разликата между първа и втора бременност

Писане by Lindzi on Пон 24 Яну 2011, 15:04

Макар и всичко да е строго индивидуално, всеобщото твърдение е, че втората бременност е по-лека. Издържали сте генералната репетиция по време на първата си бременност и отглеждането на първото си дете и вече сте готови за гранд представлението.


Кога да планувате втората бременност?

Ако бременността ви еРазликата между първа и втора бременност планирана, а не резултат от непредвидими обстоятелства, може да вземете предвид някои неща:

* Колко време е минало от първото ви раждане и възрастта на първото ви дете. След първото раждане организмът се нуждае от няколко месеца до една година, за да се възстанови след бременността, раждането и кърменето. Така че може да помислите за втора бременност след минимум 12 месеца след първото раждане, за да се избегнат усложнения като спонтанен аборт. Вземете предвид и възрастта на първото си дете и възможността да се справите с отглеждането и на второ.

* Вашата възраст. След 30-годишна възраст плодовитостта на жената е намалена и е възможно зачеването да е по-трудно. Не са изключени и усложнения, макар че проблемна бременност могат да имат и млади момичета. И все пак лекарите препоръчват бременността до 30-годишна възраст.

* Майчинството. Ако в момента сте в майчинство и искате още едно дете, може да планувате така втората си бременност, че двете години майчинство за второто дете да се застъпят за първите две. Някои жени просто предпочитат наведнъж да свършат „работата“ с децата.Разликата между първа и втора бременност.
С какво е по-различна втората бременност?

Не във всички случаи първата бременност е показател за това как ще протече втората. Малко или много втората бременност се различава от първата поради редица фактори. Ако няма усложнения, втората бременност протича много по-леко (това обаче не е правило и не при всички е така), твърдят редица жени, минали по този път.

Разликата между първа и втора бременностСлед първата бременност и раждането матката не се свива изцяло и остава малко по-уголемена в сравнение с първоначалното си състояние. Това е причината втората бременност да си личи по-рано, както и да усещате мърдането на бебето по-рано.

При втората бременност коремът стои по-ниско, което улеснява дишането на майката, но води до болки в гърба и кръста, тъй като натоварването върху мускулите, които значително са се отпуснали след първата бременност, е по-голямо и е изместен центърът на тежестта. Съответно през втората бременност са много по-важни леките физически упражнения за стягане на мускулатурата.

Що се отнася до второто раждане, то е много по-кратко и леко в сравнение с първото, тъй като матката и влагалището са доста по-еластични.

Възможно е при втора бременност майката да изпитва съмнения дали ще бъде добра майка, дали ще може да се справи с отглеждането и възпитанието на две деца, дали ще може да обича и двете еднакво силно. Други майки пък са много по-уверени, тъй като вече са минали по този път и знаят от части какво им предстои.

автор: Ели Йорданова
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Как да се подготвите за раждането?

Писане by Lindzi on Чет 27 Фев 2014, 09:11



Дългите 40 седмици на бременността ви осигуряват достатъчно време да се подготвите за Големия ден и за вълнуващите промени, които настъпват след появата на бебето. Как може да го направите най-добре?

Информирайте се за родилния процес

Мисълта за предстоящото раждане може да ви внушава страх и да ви се иска да я прогоните, докато моментът не настъпи. Но това е погрешна тактика. Запознатите с родилния процес са по-активни участници в него, което е свързано и с по-добри резултати. Затова най-добре е да се включите в училище за бременни, в което да се запознаете с фазите на процеса, с възможностите за обезболяване, с техниките за дишане и пр. Посещавайте това училище още от средата на бременността, за да имате достатъчно време да научите най-важното за предстоящите събития.

Всяко раждане може да предложи различни изненади и колкото по-добре сте подготвена за тях, толкова по-успешно ще протече процесът при вас.
Вместо да се фокусирате върху „перфектното раждане”, информирайте се за различните възможности, за да се подготвите как бихте действали в конкретната ситуация.

Изберете доктор за вашето бебе

Не оставяйте тази задача за след раждането. Направете избора на педиатър още към средата на бременността. За целта може да се посъветвате с приятели или съседи. Не се доверявайте напълно на препоръките, давани във форуми по интернет...

Обсъждайте всичко с бъдещия татко

Освен възможността да е до вас в родилната зала, обсъдете и как ще се грижите за бебето след изписването от клиниката. Разминаванията на мненията ви по тези въпроси може да породят конфликти, затова най-добре уточнете детайлите предварително. Не очаквайте партньорът ви да е напълно наясно с промените, които ще настъпят с идването на новия човек. Не реагирайте остро, ако той не е готов да се откаже от вечерните си посещения на фитнес залата заради къпането на бебето.

Обсъдете и как ще разпределите домакинските задължения. Предупредете любимия си, че би могъл да ви оказва съдействие при някои непознати за него дейности – кърменето например. А защо не и при готвенето?!

Подгответе по-голямото си дете, а и домашния любимец

Появата на бебето може да разтърси света на по-голямото ви дете дори по-силно, отколкото вашия. За щастие семейството ви има достатъчно време да свикне с представите за промяната.

Някои родители използват кукли, за да помогнат на братчето или сестричето да разбере какво да очаква. По-големите каки и батковци с удоволствие ще играят на мама и татко, а след идването на бебето ще искат да помагат при смяната на пелените или храненето, както са правили при игрите с куклите.

Когато раждането наближи, осигурете някой близък, който да се занимава с по-голямото ви дете, докато сте в клиниката, а и след това. Когато то ви види за пръв път след раждането, прегърнете го с цялата си любов. Това ще му помогне да разбере, че е все така обичано, както досега.

И домашният любимец ще има полза, ако го подготвите за бебето. Добре е да прочетете някое ръководство как да го обучите да се съобразява с мъничкото човече.

А когато раждането започне...


Дълго преди контракциите трябва да сте наясно на кого да се обадите, къде и кога да отидете. За целта вашият лекар или акушерка трябва да ви дадат указания какво да правите, когато раждането започне. Решете предварително с кого искате да отидете в клиниката и кого бихте помолили, ако имате нужда от помощ. Може да ви звучи не съвсем сериозно, но трябва отлично да познавате и пътя, по който ще пътувате до клиниката, възможни ли са задръствания, както и къде са паркингът и входът.
Кой ще присъства при раждането

Кой да е до вас, когато ще сте в родилното легло, е много лично решение. Някои бъдещи майки предпочитат да са заобиколени с близки хора – любимия, приятелка, мама, дори свекървата, които да присъстват и да ги подкрепят по време на чудото.

Други не желаят външна подкрепа. Полезно е да определите и някого за „семеен говорител”, който да телефонира и да изпраща съобщения на близките за развоя на процеса в родилната зала.

Подгответе всичко необходимо

Новороденото се нуждае от монтирано столче в колата, от пелени за еднократна употреба, мокри кърпички, дрешки и спокойно място за сън. Добавете шишета и биберони, ако ще го храните със заместител на кърма, и специални сутиени за кърмачки, ако ще кърмите.

Посъветвайте се с други майки кое според техния опит е полезно да използвате от безбройните бебешки продукти и аксесоари.

Още един съвет – набавете необходимите неща преди раждането, за да си спестите тичането по магазините след това. Запасете се с пелени за еднократна употреба, тоалетни принадлежности, шампоани, даже допълнителен чифт бельо – всичко в рамките на необходимото.


Източник: 9 месеца
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

alert Re: Какво да очаква жената при първо раждане?Какво трябва да знае майката?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите