Мама Завинаги форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Видове многогодишни цветя

5 posters

Go down

Видове многогодишни цветя Empty Видове многогодишни цветя

Писане by Dani Сря 13 Май 2009, 18:19

Иберис

Видове многогодишни цветя Iberis_1
Многогодишни сортове: И. Семпервиренс - Snowflake, Little Gem, Pygmaea.
Иберисите произхождат от Южна Европа и Западна Азия. Названието на цветето ни подсказва това - Иберия е старото име на Испания.
Растението е от семейство Сложноцветни. Има много сортове, някои от които не надвишават 20 см. У нас най-често се срещат растения с лилави цветове, но има и с бели и тъмно лилави.
Размножава се със семена, които покълват за около 8 дни. Може да се сее и предзимно.
Цъфти обилно от юни в продължение два месеца, като образува гъсто разклонено храстче.
Като културно растение се отглежда от 1596 г.
Светлолюбиво и студоустойчиво цвете, но понася и шарена сянка, непретенциозно, много подходящо за бордюри, алпинеуми, в комбинация с яркооранжеви летни цветя — невени, рудбекия, тагетиси.


Гайлардия

Видове многогодишни цветя 01
Бордюрно многогодишно.
Цветето е наречено така по името на мецената на френското ботаническо дружество Гайар де Бондур (ХVІІІ век), член на парижката академия на науките.
Известни са над 25 вида.
Гайлардията произхожда от Централна и Северна Америка. Достига до 60-90 см на височина. Отглежда се като едногодишно растение. Размножава се чрез семена, които се сеят през март-април направо в градината. Покълва след 1-2 седмици. Цъфти от юли до есенните слани. Има и сортове, които се отглеждат като двугодишни растения. Предпочита открити сухи места, без излишна влага.
Многогодишни: засейте семена или разделете туфите напролет.
Едногодишни: засейте семена през март при 8-10оС – разсадете в края на май.


Рудбекия

Видове многогодишни цветя A_33814586
Бордюрно многогодишно
Рудбекията е наречена така в чест на шведския ботаник и учител на Карл Линей — Олаф Рудбек.
Многогодишно растение с хоризонтално коренище, силно разклонено, достига височина до 60-90 см.
Цветето е светлолюбиво и сухоустойчиво, непретенциозно към почвата, но обича слънчеви места. Расте добре навсякъде. Размножава се чрез семена и чрез разделяне на коренището. Прецъфтелите съцветия следва да се отстраняват, за да се продължи цъфтежът.
Размножаване: Многогодишни: разделете туфите наесен или напролет.
Едногодишни: засейте семена през февруари-март при 8-10оС – разсадете в края на май.


Вербена (вербинка)

Видове многогодишни цветя Verbena_2
Бордюрно многогодишно
Названието на цветето е от староримски произход "verbum" означава дума. Според Плиний растението се е използвало при жертвоприношения и клетви.
Известни са около 250 вида, разпространени в тропиците и субтропиците на Америка.
Многогодишни или едногодишни, тревисти или храстовидни, вербената цъфти през цялото лято с дребни, събрани в грозд цветчета. Градинските сортове са със стелещо се или изправено стъбло, има нови каскадни сортове, много подходящи за озеленяване на балкони и прозорци.
Предпочита открити, слънчеви места, лека плодородна почва и умерено поливане. Размножава се чрез семена, които се сеят през февруари, за да се произведе навреме разсад. Семената прорастват бавно, на постоянно място се засаждат през май. Понасят лесно пресаждане по всяко време. Прецъфтелите съцветия се отрязват.


Пасифлора

Видове многогодишни цветя Passiflora_2
За това приказно създание със сигурност може да се твърди, че е с много красиви цветове, че е неоправдано малко позната у нас и че рядко се отглежда успешно. Растенията са многогодишни лиани. Пасифлората (Passiflora)Произхожда от Южна Америка, районите на Перу и Бразилия. Известни са повече от 500 вида лиани. Названието на рода произхожда от латинските думи - passio и flos, които означават страст, преживяване и цвете. Не случайно пасифлората е известна като цвете на страстта, позната е още и като кавалерска звезда. Всички, които проявяват интерес към новости и екзотика в цветарството, трябва да знаят, че поради трудностите в отглеждането й доскоро в Европа пасифларота се препоръчваше само като саксийно растение. Но в по-топлите райони у нас и особено в ивицата край морето тя може да се отглежда и на открито. Важно е за зимния период растенията да се покриват с изолационни материали - окапали листа, слама, царевичак и други. Не са малко любителите в Бургаско, които изграждат фантастични стени, беседки и прегради от пасифлора.

Може да си я хванете от резници
За тези, които притежават растения, основният начин за размножаване е чрез вкореняване на резници. Това можете да проведете в два етапа. Първият е рано напролет, когато задължително ще трябва да проведете резитба на вашите растения. Тъй като при богата на хранителни вещества почва стремежът е за буен растеж, то се появяват множество слаби, изтощаващи растенията клонки. Такива растения рядко цъфтят. Затова ваша първа и задължителни грижа е да отстраните всички слаби клонки и да оставите само няколко силни и здрави клонки. От всичко това, което сте изрязали, можете да оформите резници 8-10 см дълги и да ги поставете за вкореняване в саксии или сандъчета с лека почвена, песъчлива смес. Най-подходящата температура е 20-22°С. Поддържайте висока въздушна влажност. Вторият период е през лятото. Технологията е същата.
Семената запазват кълняемост няколко години
Една от чаровните загадки на пасифлората е способността да образува красиви, при това ядливи и много вкусни плодове. Ако успеете да се доберете до тайните как става това, растенията ви ще ви дарят и с плодове. В тях ще откриете доста едри - до 3-4 мм, семенца с кафява, лъскава и вълнообразно набраздена повърхност. Тяхната кълняемост е добра и се запазва няколко години. А тези, които нямат това щастие, сега вече могат да си закупят семена във всички магазини, специализирани в тази област. Те се внасят от Холандия, някои се пакетират у нас и са на достъпна цена.
Най-подходящият срок за засяването е през декември-януари, в закрити помещения, в саксии с лека торфено-пясъчна смес или смес от листовка и пясък. Ако нямате и листовка, ползвайте една част почва и 4 части пясък. В удобно за целта време пикирайте, а по-късно засадете в саксии или на открито. При такива ранни срокове на засяване растенията ще зацъфтят още първата година през юли и ще са покрити с цвят до септември. Когато ще отглеждате растението в саксия, можете да засадите по всяко време на годината, но ще трябва да осигурите зимен покой на поникналите растения и ще чакате цветове през следващото лято.

източник: zeleno.bg
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Dani Сря 13 Май 2009, 18:36

Хризантеми

Видове многогодишни цветя Chrizantemi--300
Очарователните и пищни, многогодишни хризантеми (Chrysanthemum), украсяват градините от август до късна есен, когато по-голямата част от другите растения, вече са приключили цъфтежа си.
Градинските хризантеми, които понякога, се отделят в род Dendronthema, се отличават по височина и форма на храста, периода на цъфтеж, окраска, кичестост, размер и вид на съцветието. Цветовата гама на хризантемите е обширна. Тя включва бели и тъмно-червени багри, сини, както и широк диапазон от жълти тонове. Но несъмнено, градински фаворити, са корейските хибриди (Ch. x koreanum).
Магическо цвете за жителите на Далечния Изток
Китайците са култивирали хризантемите, преди около 2500 години, но в Европа те са попаднали през 1790 година, а през 1800 са въведени първите 10 сорта. Сега съществуват повече от 650 разновидности.
В Япония и Китай това цвете не е известно само като магическо растение, което е упоменато в древните поверия, но и активно се използва в кулинарията. На изток, придават особено значение на различните цветове на хризантемата и ритуала на поднасяне.
Това е едно от любимите цветя на японците, важна част от тяхната култура и символ на дълголетие. Преди години, растението се е използвало и за лекарствени цели.
Непретенциозни към почвата, но взискателни към мястото
Хризантемите са неособено взискателни към почвените условия, но имат претенции към местоположението си. Необходимо им е слънце и добре дренирана почва. Переодично ги подхранвайте с подобрители.
За стимулиране на разклоняването и цъфтежа, прищипвайте стъблата.
По-голямата част от хризантемите формират високи храсти, някои от които могат до достигнат и до 2 м, затова се нуждаят от подържаща конструкция. За целта използвайте мрежа, метална и дървена пръчка, В продажба ще намерите и готови.
Чувстват се добре сами или в шарена компания
В градината, хризантемите са подходящи за миксбордери. С тяхна помощ ще образувате различни цветни петна. Може да ги комбинирате с астри, или да ги засадите поединично като солитери в средата на участъка. Невисоките сортове, са подходящи за бордюр около градинската пътечка.
Традиционните им партньори, цъфтящи в края на сезона са ехинацеята, рудбекията, седумът, гергината, анемонето, също и елегантните треви. Изсушените цветове, са походящи за аранжиране на зимна композиция.

Размножаване
Хризантемите се размножават със семена, резници или деление на храста. Даже да откъснете филиз с пъпки от букета потопен във вода и го посадите в почвата, скоро той ще даде нови листенца. За да размножите хризантемата чрез деление на храста, през пролетта трябва да изкопаете част от растението с корени. Възрастните храсти, се нуждаят от деление на всеки 3 години, противен случай цъфтежът няма да е пищен и силен.

Във вазата
• Отрежете цвета, като оставите стъблото по-дълго.
• Отделете долните листа, те не трябва да се намират във водна среда.
• Поставете хризантемите във вода с температура на тялото. В студената вода се съдържа повече кислород, който може да запуши проводящите тъкани.


Гергина (Dahlia)

Видове многогодишни цветя Gergina3
В условията на нашия климат гергините са незимоустойчиви. Температури под 00С повреждат надземните части, затова далиите се отглеждат предимно като многогодишни с прибиране на кореновите грудки през есента или по-рядко като едногодишни видове. Засадете ги на слънчево място, защитено от силни ветрове, но добре проветриво. Тъй като те са цветя на късия ден, не бива да се огряват от слънцето повече от 6 часа на ден, в противен случай зацъфтяват по-късно. Изискват плодородни почви, добре дренирани и наторени; глинестите и песъчливите почви са крайно неподходящи. В горещите летни дни трябва да се поливат и оросяват редовно и обилно. Наторява се периодично от юни до края на август предимно с фосфорни и калиеви торове.
При много култивари (за рязан цвят) е необходимо т. нар. пасинковане - отстраняване на страничните пъпки с цел да се получат едри съцветия на дълги дръжки. При други сортове е препоръчително пензиране (премахване на връхната пъпка), за да се оформят скелетните оси на растението. По-високите хибриди се привързват към дървени пръчки, за да не полягат. За да цъфтят продължително и с по-едри цветове на всички гергини трябва да се отстраняват прецъфтелите кошнички.
Далиите прекарват в състояние на покой зимата, когато кореновите грудки трябва да се извадят и съхраняват при определени условия. С падането на температурите с 1-2oC под нулата през есента грудките се изравят, почистват се добре от почвата и се държат 15-20 дни в прохладно и влажно помещение, за да вкоравее кожицата им. След това се съхраняват при температура 2-60C и висока относителна влажност на въздуха (60-80%). Може да се действа и по следния начин: извадените грудки се разполагат за просушаване в проветрива оранжерия за 5-6 дни. После се почистват от корените и стъблата се срязват на 3-4 см от кореновата шийка. Местата на среза се посипват с прах от дървени въглища или вар. Грудките се оставят още една седмица в оранжерията. В кутия или кашон се постила плътна хартия, така че краищата да останат навън. На дъното се посипва 3 см почва или пясък и се слага един ред грудки. Пространствата между тях се запълват с пръст. Върху тях се редят на етажи останалите грудки с тънък слой пясък помежду им. По този метод се напълва целия кашон и накрая се покрива със свободните краища на хартията. Това е един от най-лесните и удобни начини за съхраняване на кореновите грудки.
Размножаване
Далиите се размножават семенно и вегетативно - чрез отделяне на коренови грудки или стъблени резници. Семенното размножаване се практикува само за простоцветните култивари или при селекция. В един грам се съдържат около 150 семена, които пазят кълняемост 3 години. За приготвяне на разсади семената се садят в сандъчета през март-април. Поникват за седмица. Изваждат се в откритите площи след като отмине опасността от пролетните слани.
В домашни условия гергините най-често се размножават чрез отделяне на коренови грудки. Това се прави през пролетта, когато възобновителните пъпки станат добре видими. Всяка разчленена грудка трябва да носи част от кореновата шийка с 1-2 възобновителни пъпки (оченца). Засаждат се в саксии или на постоянно място в зелените площи през май или началото на юни.
Размножаването чрез стъблени резници се извършва от средата на февруари до средата на април. За целта грудките се поставят при условия на растеж - засаждат се в почвен субстрат, осигурява им се интензивно осветление, умерена влага и температура 20oС. Когато стъблата пораснат до 5-8 см от тях се приготвят резници. Те се вкореняват при висока въздушна влажност, температура около 20oC и засенчване.
Използване
Далиите са едни от най-популярните и отглеждани цветя по целия свят, както в обществените, така и в домашните градини. Ценят се за обилния и продължителен цъфтеж, широката палитра от багри и разнообразни по структура съцветия. Ниските културни форми се ползват в геометрични и геометризирани композиции, подвижни и неподвижни цветници, ивици, масиви, смесени бордюри, цъфтящи алеи. Намират приложение и при фасадно зацветяване на южни и западни изложения, за цветни тераси, както и като саксийни цветя. Средновисоките и високите хибриди участват в групи, масиви и смесени бордюри. Сортовете с едри кичести или полукичести цветове се отглеждат за рязан цвят. Богатството на декоративни форми предполага и възможности за създаване на специални цветни кътове и изложби.


Бергения

Видове многогодишни цветя 4-1
Баданът или бергенията се отнася към семейство Саксифрагови. Той възхищава с красивите си , здрави листа, които са богати на танин. Те заедно с красивите наситенорозови и бели цветове създават изящен акцент в архитектурата на градината.
Родината на този издръжлив многогодишник е Алтай. В природата той обитава преимуществено Сибир и Далечния Изток. Като културно растение най-често се отглеждат дебелолистен бадан и по-рядко – сърцевиден.
От студа листата стават пурпурни
Трудно е да объркате бадана с някакво друго растение. Коренището му е дебело, почти черно, стелещо се. От него израстват множество големи, плътни, кожести вечнозелени листа с гланцирана повърхност. Тъмнозелените листа с размер 22-35 см дължина и ширина имат овална, сърцевидна или тъпа форма. Те са събрани в гъста розетка и са много декоративни. В ранна пролет изпод снега се виждат сочните тъмнозелени листа на плътни здрави дръжки. Както и други раноцъфтящи, те ни радват след дългата зима. Постоянно зелени през топлите месеци, с настъпването на студа листата на бадана придобиват красив лилаво-червен и бронзов оттенък, който се съхранява до пролетта.
Може да цъфти два пъти в годината
По време на цъфтеж баданът е особено красив. Всяка пролет той дарява на дебелите прави безлистни цветоноси с височина до 60 см мили дребни цветове във вид на камбанки. Те са лавандулово-розови, розово-пурпурни или с бял цвят с восъчни налепи и са много ефектни. Формирането на цветовете става през есента. Продължителността на цъфтеж е от края на април до началото на юни. Възможно е вторично цъфтене, есенно – през август-септември.
Предпочита да заеме “високи” територии
Най-доброто място за бергенията е полусенчестото. Дори и в следобедно време е желателно да я засенчвате от юг. На пълна сянка тя създава прекрасни масиви. Към почвата баданът не е взискателен, предпочита обаче неутрална и леко основна почва, която е хранителна, добре дренирана на по-високи участъци и постоянна влага. В ниските места той расте и цъфти лошо, така както и корените, които постоянно се намират във вода, загниват. Растението е устойчиво на суша и студ, но при внезапни пролетни замръзвания пъпките загиват, а на пролетното слънце листата пък изгарят. Добре е за засаждането му да избирате северната стена на дома или на сенчесто място до живата ограда.
Как се хваща
Размножаването на бадана не е сложно. Най-доброто време за деление е след края на цъфтежа. Тъй като коренището лежи близо до повърхността на земята, то лесно може да се изкопае с лопата или вила. Предварително почвата около корените трябва внимателно да се разрохка. Малка част от коренищата загиват и се запълват с личинки на вредители. Затова след изкопаване на корените те трябва да се стерилизират в разтвор на белина (1:10). Баданът успешно се размножава и със зелени резници през май-юни. Вземат се млади пролетни розетки с малки листа и част от хоризонталното коренище. Отделените корени с 2-3 листа се засаждат през пролетта или есента на подготвеното място. Възможно е и семенно размножаване. Семената са дребни, но бързо прорастват и се развиват.

Претенции
Баданът не обича честото пресаждане. Добре се чувства на едно място до 10-15 години. Не се препоръчва да се дели по-често от 4-5 години, за да се осигури енергичен ръст и цъфтеж.

Напитка
През пролетта се разкриват долните стари листа на бадана. Те са сухи и черни, но не гният дълго време. Те не падат сами, понякога дори не можете да ги отчупите и се налага да ги режете.
В древни времена от тях са правени много вкусна хранителна напитка, известна като монголски, сибирски или алтайски чай.

източник: zeleno.bg
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Dani Сря 13 Май 2009, 18:48

Флокс

Видове многогодишни цветя 9-1
Известни са повече от 60 вида флокс. С най-голяма известност у нас се ползва многогодишният вид - флокс паникулата, наричан още “букет”. Растенията се развиват изправени и здрави. Стъблата достигат височина 70-80 см. Цветовете са съставени от по 5 венчелистчета и 5 чашелистчета, около 2 см в диаметър. Те са самоопрашващи се. Събрани са в много големи полусферични съцветия на върха на стъблата. Баграта им бива розова, червена, лилава в различни нюанси или бяла, в зависимост от сорта. За да се развиват добре, растенията изискват богата на хранителни вещества, рохкава и умерено влажна почва. Мястото трябва да е слънчево, защитено от силни ветрове, за да не изкривяват стъблата.
Времето за размножаване на флокса е в ранна пролет, веднага след като се покажат младите стъбла. Когато туфата нарасне прекалено много, обикновено през три-четири години, тя трябва да се разделя. Внимавайте да не наранявате корените. Всяка отделна част трябва да има 2-4 върха.
Разсажда се на разстояние 40 х 60 см. Почвата около корените се уплътнява добре и се полива. Растенията се прихващат бързо и зацъфтяват още същата година. Флоксът може да се размножава и чрез вкореняване на стъблени резници през лятото. Те трябва да са дълги 5-7 см. Листата в долната част на резника се премахват. Нареждат се в саксии, които след това се покриват с фолио.
През цялото лято поддържайте почвата умерено влажна. Важно е да се знае, че при прекомерна въздушна влажност и висока температура по листата се появява брашнеста мана. Наесен отрязвайте прецъфтелите стъбла на 10-12 см височина, за да зазимите растенията.
Сортове
Поради големия интерес с многогодишншя флокс се води усилена селекционна дейност. В резултат са създадени много сортове, разделени в три групи:
Рано цъфтящи
* Зомерфройде – цветовете са розови, с кадифеночервено око. Достига 90 см височина.
* Лук агайн – тъмновиолетово-червени цветове, височина над 1 метър и други.
Средно ранни
* Шнеефернер – бял, 1 м високи стъбла.
* Шаумкроне – бял с карминеночервено око, висок 1 метър.
* Старфайер – яркочервени цветове, 90 см височина.
* Аида – виолетово-червен, 90 см висок и много други.
Късно цъфтящи
* Кирмеслендер – бял с кървавочервено око, над 1 м висок.
* Оранж – с яркооранжево-червени цветове, достига 140 см височина.
* Фламенкупел – наситено розово-червени цветове, височина 1 метър.


Зюмбюл

Видове многогодишни цветя Zum-3
Зюмбюлът (Hyacibthus orientalis) е едно от най-разпространените многогодишни луковични растения. Той е с прости кичести камбанковидни цветове, които имат силен приятен аромат. Разположени са в плътни или рехкави гроздовидни съцветия и са различно оцветени - бели, жълти, розови, червени, сини и пр. Добре развитият зюмбюл трябва да има най-малко 12 цветчета на цветоносното си стъбло, които може да достигат и до 50. Листата са широколинейни, сочни, лъскави, на върха слабо заострени.
Народите от Западна Европа са го внесли от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество соротве, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багрите – сини, виолетови, бели, розови, морави...

Цъфти от края на март до май. Достига 20-30 см височина.
Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин – чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването става твърде бавно, понеже се образуват много, но дребни луковички. Затова използвайте малка хитрост – преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента.
Зюмбюлът не е придирчиво цвете – той може да расте и на слънчеви места, и на полусянка. Добре е луковиците му да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на ново място, като се заравят с около 12 см пръст.
След засаждането разхвърляйте върху насаждението едра слама или листа от дървета. Те ще ги предпазят от измръзване през зимата.
Освен като градинско цвете, можете да използвате зюмбюла и за получаване на цвят вкъщи още през зимaтa.


Хемерокалис

Видове многогодишни цветя Oveishyn-300
Хемерокалисите – тези искрящи слънца в градината са едни от най-търсените и модерни многогодишни цветя. Естествено разпросранени са главно в Източна Азия и рядко в Европа. Наименованието на рода произтича от гръцките думи хемера - ден и калос - красота, свързано с това, че всеки цвят цъфти само един ден. В почвата растенията образуват множесво месести столони. Другите корени са шнуровидни, месесто удебелени. Проникват на 40-80 см дълбочина, което подпомага растенията да устояват на суша. Многобройните листа излизат направо от почвата. Те са дълги, прегънати на два по централната жилка. Най-често са грациозно дъговидно извити.
Според височината им, сортовете се делят на: дребни /под 30см/, ниски /30-50 см/, средни /50-80 см/ и високи /над 80 см/. Цветовете са разположени на върха на разклоненията, по 10-20 на стъбло.Те са едри камбанковидни. От съществуващите около 25 вида са създадени хиляди хибридни сортове. Палитрата на багрите им е много богата. Цветовете са едри и ефектни. При умело подбиране на сортовете от тях можете да осигурите в градината си цъфтящи цветове в продължение на 100-120 дни.
От съществуващите многобройни сортове, ще представим само тези, предложени като новост за 2006 година. Сред тях единственият кичест е Съндърст. Баграта на цвета е медено-кафява, а диамътърът му е 13-15 см. Тичинки няма. На височина растенията достигат 40-50 см, поради което са много подходящи за оформяне на бордюри. Можете да ги засадите в саксии за украса на балкони и тераси. Овейшън очарова с пурпурно-виолетовите си цветове. Центърът им, както и периферията на фантастично накъдрената периферия на листчетата са златисто жълто обагрени. Цветоносите са 50-55 см високи. Цъфти продължително време през лятото и втори път през есента. Олд Сен Джоан е с кремаво-прасковени цветове с къдрава периферия. Дълбоко в гърлото има зелено петно, оградено с розово-червен ореол. При разтваряне цветът достига 13-15 см в диаметър. Растенията са високи 55-60 см. Цъфтежът е продължителен. Дестинед ту Си е един от най-красивите сортове. Баграта на перигоните е нежно кремава, пищно изрисувана с лилаво в центъра и по къдравите им краища. Цветовете са 13-15 см в диаметър и не само че са много красиви, но и са много ароматни. Растенията зацъфтяват първи сред хемерокалисите, а цъфтежът е продължителен. Височината им е 55-60 см. Манифисент също е едно малко чудо, тъй като баграта на перигоните е бледо-розова, нещо необичайно за вида. Основата им е жъртеникаво-зелена, оградена с по-тъмен ореол. Височината на растенията е 50-55 см, затова ги припоръчват за отглеждане в контейнери за украса на болкони и тераси.

Изисквания
Хемерокалисът не е взискателен. Развива се еднакво дабре както на сухи, места, така и на терени, където водата се застоява. Затова се използва за зацветяване на места, където други декоративни видове трудно се развиват. С него можете да зацветите естествени или изкуствени водоеми, както и каменисти места и алпинеуми. Подходящ е за слънчево изложение или за леко засенчени места. Развива се на едно място десетки години, като непрекъснато разширява площта си, без да изисква особени грижи.
Растенията се размножават чрез разделяне на коренищата. При засаждане уплътнявайте почвата добре и ваднага полейте. През вегетацията премахвайте плевелите около растенията. При необходимост подхранвайте или поливайте.

източник: zeleno.bg
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Dani Сря 13 Май 2009, 18:56

Кандилка

Видове многогодишни цветя Aqualegia1-300
Повечето видове са изящни многогодишни тревисти растения. Стройното храстче е покрито от ажурни сиво-зелени листа, които го правят красиво дори когато не цъфти. Многобройните цветове са с твърде причудлив строеж - част от венчелистчетата завършват със своеобразна “шпора”. При дъжд кухите “шпори” се пълнят с вода и я задържат. Оттук идва и латинското наименование на цветето - аквилегия (аква - вода, и лего - събирам). Но, разбира се, най-важна е екзотичната им красота.
Може да цъфти пищно до есента
Кандилките са обект на селекция още от 14 век, което е довело до създаването на много хибридни форми. Те биват дългошпорести, със завити шпори и без шпори. Отделните форми лесно се кръстосват помежду си чрез опрашването и е трудно при потомството да се съхранят окраската и формата на цветовете. Затова се препоръчва всяка година да се засяват поне няколко нови разновидности.
Кандилките нямат особени претенции към светлината - те растат еднакво добре както на слънчеви, така и на засенчени места. Ако им се осигури лека полусянка, те ще цъфтят по-дълго. А ако редовно отстраняваме прецъфтелите цветове, ще ни даряват с пищен цъфтеж до есента.
Почвата също няма значение, достатъчно е да я наторяваме редовно и да не е прекалено влажна и тежка.
Чувства се добре и в алпинеума, и на балкона
Всички кандилки дават много семена. Те се засяват предзимно и през пролетта никнат дружно. Трябва без бавене да се разсадят на нужните места, защото възрастните растения се прихващат трудно поради особеностите на корените си.
Кандилките може да се използват за най-различни декоративни цели. С еднакъв успех ще украсят и слънчевата леха, и пространството под дърветата, което рядко вижда слънце. Ниските видове са особено подходящи за алпинеумите. Най-новото им предназначение обаче е за засяване в сандъчета и разполагането им на балкона. За целта са селекционирани кандилки с компактно храстче и едри цветове в различни багри. Но и бабините кандилки от градината ще свършат чудесна работа - те също може да създадат неповторим облик на сенчестия балкон, особено ако се съчетаят с папрати и декоративни треви.

Форсиране
Цъфнали кандилки може да имаме и в стаята още в ранна пролет. Трябва да ги изкопаем през лятото, без да повредим корените. Засаждаме ги в саксии и ги вкопаваме на полусенчесто място в градината. Поливаме умерено. С настъпването на студовете ги внасяме в прохладно помещение, а през януари ги слагаме до прозореца. Постепенно увеличаваме поливането и през март може да очакваме цветовете. След цъфтежа ги пресаждаме в нова пръст и ги вкопаваме пак в градината, за да ги подготвим и за още един ранен цъфтеж.


Палитра

Видове многогодишни цветя Kambanki-300
Широкият диапазон от сроковете на цъфтеж на многогодишните дава възможност да се създават композиции, които да украсяват градината от ранна пролет до късна есен.

Юли ни дарява с разцъфтяващата ралица - един от най-ефектните многогодишници. Над мощния храст се издигат дълги класовидни съцветия. Цъфтежът на ралицата е обилен. При своевременно изрязване на прецъфтелите класове те цъфтят повторно. Цветовата гама е богата с оттенъци на синьо, виолетово и розово.

Невъзможно е да си представите лятото без “маргаритки”. Сред градинските цветове те не са така малко - рудбекията, пурпурната ехинацея, жълтичка и др. Всеки от тях е оригинален и внася в лехата ярки краски - жълти, розови, пурпурни, бели.

Синьото, виолетовото и бялото - това са цветовете, с които ни радват камбанките. Гигантите (широколистната камбанка - до 130 см) и трогателните дребосъци (до 15 см) придават на вашата градина неповторимо очарование. Най-известният вид камбанки са карпатските, които са с продължителен цъфтеж и разнообразни по цвят цветове.

За създаването на красив градински килим ще ви помогнат седумите. Лидийският седум е интересен, тъй като по време на цъфтежа се покрива с бяло-розови цветове-звездички. Цветовете на камчатския седум са оранжево-жълти и контрастират на зелените листа, създадени от живописната картина.

През август започват да цъфтят флоксовете - старите добри приятели, които градинарите винаги приемат с радост. Приятният аромат, разнообразната окраска на цветовете (от бяло до тъмнорозово и виолетово), различната височина и срокове на цъфтеж в зависимост от сорта правят флокса един от най-популярните многогодишни цветя.


Арум

Видове многогодишни цветя Arum-2-200
Родът арум включва няколко оригинални вида многогодишни тревисти растения. В почвата те образуват удължени грудки, в които се натрупват резервни хранителни вещества. От тях всяка пролет излизат по 2-3 декоративни стреловидни или копиевидни листа, дълги до 15-20 см.
Разпространеният у нас А.maculatum е известен като “петнист змиярник”. Оформя много оригинални месести съцветия, във формата на кочан. Цветовете са изключително много дребни, еднополови. Женските са разположени в долната част на кочана. Те са съставени само от едногнезден яйчник. Мъжките са в горната част на съцветието и имат само по 3-4 прашника.
Декоративността се допълва от покривен лист, наричан спата, който както при калата обхваща съцветието. Той е зеленикав отвън, по края в долната си част ярко или тъмночервен, стеснен, после изведнъж се разширява. В горната си част е кафявовиолетов. Цъфтежът продължава от март до май. След това се образуват плодчетата. Те са оранжевочервени, с едрината на грахово зърно. Трябва да внимавате, защото те са отровни. Децата не трябва да се допускат до тях. Народната медицина препоръчва друга част - коренищата да се използват свежи за лечение на хемороиди.
У нас се отглежда и друг вид – A. orientale. Неговите грудки са закръглени и сплеснати.
A.creticum е сред най-красивите аруми. Бледожълтата спата е с бутилковидна форма, като силно заостреният й връх грациозно се извива навън. Така се открива дългото, бледо-оранжево съцветие.
При A. italicum спатата е светла, като в горния край е чисто бяла. От този вид са създадени няколко сорта. От тях Pictum е познат и като Marmoratum.
Листата му са много едри, с леко вълнисти краища. Проводящите съдове красиво са изписани в кремаво-златисто. Странното е, че те се появяват през есента и живеят до пролетта.

Нуждае се от добър дренаж
Най-подходящата за арумите е добре дренираната и плодородна почва. Предварително трябва много добре да се обработи, защото през годините тя само се плеви. Мястото може да е слънчево, но за предпочитане е да е на полусянка.
Растенията се размножават със семена или чрез разделяне на туфата. Най-подходящият срок е през август-септември. Коренищата се поставят на дълбочина 10-15 см. Разстоянията между отделните растения да са 20 см. През годината не се полагат големи грижи. Следи се само почвата да не пресъхва.

източник: zeleno.bg
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Dani Сря 13 Май 2009, 19:03

Дипладения

Видове многогодишни цветя St-2-300
В нашата климатична зона растението се отглежда като многогодишен саксиен вид, който през лятото се изнася на открито, но със застудяването се прибира в помещение. От рода Дипладения (Dipladenia, Mandevilla) са известни над 120 вида едногодишни или многогодишни лиани. Като декоратвни се отглеждат предимно многогодишни хибридни форми. Най-разпространени са сортовете на розовата дипладения (D. splendens), както и хибридите в които тя участва. Има създадени и други хибридни форми с бяла, жлъта или тъмно червена багра на цвета. Най-популярният от хибридите, който се намира в продажба във всички по-квалитетни цветарски борси в света, е Mandevilla `Alice du Pont`. Среща се и с търговското име Mandevilla x amoena. Към най-ефектните дипладении може да се отнесе хибридът Dipladenia sanderi 'Rosea' - с ярко червени цветове и жълтообагрена среда. Листата на растението са срещуположни, овални, тъмно зелени. Ако растенеито редовно се изрязва, то може да се отглежда и като храстче. Но при тази резитба се намалява цъфтежът, защото, както вече беше описано - най-бързо залага цветни пъпки, когато леторастът достигне височина около метър. Затова се препоръчва леторастите да се завиват във формата на кръг върху опора и да се отглежда като лиана. Както всички тропически растения, отглеждани като стайни култури, в периода на зимния покой се държи в хладни помещения с температура 12 - 15 °С. През останалото време може да се отглежда при стайни условия. Дипладенията се развива добре в рохкава и богата почва и при умерено поливане. Един от най-важните фактори за развитието й е високата влажност на въздуха, което се постига чрез оросяване или поставяне на допълнителни овлажняващи материали. Обича много светлината, но не и прякото огряване от слънцето. При недостатъчно светлина междувъзлията на леторастите се удължават и практически цъфтежът спира. С изключение на периода на покой, когато се полива съвсем слабо, през останалото време почвата в саксията се поддържа влажна, но без вода в подложката. Пресажда се в друг съд колкото може по-рядко. В домашни условия може да се размножи през пролетта със зелени резници, взети от правите части на стъблото. Внимание! Сокът на дипладенията е отровен. Да се пази от деца!
Условие за обилен цъфтеж
Цветовете са големи - 10-12 см в диаметър, приличат на тези на зокума, но са разположени на дълги дръжки. Една важна особеност трябва да се знае от всеки, който иска да отглежда дипладения. Тя ще развие цветове още първата година след засаждането, но ще се покрива с обилен цвят, ако лиановидните й стъбла имат възможност да се издигнат на височина не по-малка от 1 метър. Цветовете се появяват на младите леторасти от текущата година. Периодът на цъфтене при правилни грижи е продължителен - от май до ноември, а отделните цветове издържат повече от 2 седмици.


Многогодишна ралица /Delfinium cultorum/

Видове многогодишни цветя Ralicamnogo150
От многогодишни видове ралици с най-голямо значение е видът делфиниум култорум (Delfinium cultorum). Той има голямо разнообразие на сортове, които се отличават не само по формата и баграта на цветовете, но и по височината и степента на разклоняване на растенията. Достига височина до 150 см. Листата са длановидни дълбоко нарязани.
Многогодишната ралица се размножава чрез семена и чрез разделяне на коренищата. Семената се сеят в сандъчета през март, пикира се също в сандъчета и се засажда на постоянно място. Коренищата се разделят рано напролет или след цъфтежа.
Многогодишната ралица спада към най-невзискателните и лесно отглеждани растения, но най-добре се развива и цъфти на обилно наторени с добре разложен оборски тор и добре обработени глинесто-песъчливи почви и на слънчеви места.
Широко се използва в парковете и градините, където се засажда в групи или поединично в тревните площи. Дава отличен материал за рязан цвят. Цветовете, натопени във вода, траят до 10 и повече дни.

източник: zeleno.bg
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Дървото на живота

Писане by styyni Сря 03 Мар 2010, 23:10

Дървото на живота е един от особено привлекателните вечнозелени представители на
домашната флора. Но освен да краси дома, дървото на живота има друга,
по-специфична функция – да закриля семейството от нещастия.
Видове многогодишни цветя 12367_0
Дървото на живота е познато още
под имената Дебела Мара, Красула овата, Дървото на парите, Дървото на късмета и
Дървото на приятелството.
Истината обаче е, че не всички тези
наименования се отнасят до един и същи вид. Заради сходството в латинските имена
и външния вид, често пъти не особено големите почитатели на стайната
растителност погрешно смятат, че отглеждат в дома си Дървото на живота. Ето
обаче кои са особеностите на истинското Дърво на живота.

Латинско наименование: Crassula
ovata

Раздел:
Декоративноцъфтящи

Семейство:
- Дебелецови (Crassulaceae)

Родина: Южна Африка

Видове многогодишни цветя 12367_1Дървото на живота е многогодишно растение с дебели
клони и с гладки, овални, месести, ярко зелени листенца. Разположени в
срещуположни двойки, някои от тях придобиват леко червеникав оттенък под
въздействието на ярка слънчева светлина. Затова не е
препоръчително да бъде поставяно под директните лъчи, а на лека
сянка.
Когато е отглеждано правилно, дървото на живота ражда
красиви бели и розови цветове и достига височина около 2,80 м.

Като цяло
дървото на живота не е капризно растение. По-чувствително е към температурата –
не трябва да се отглежда в помещения, където тя спада под 10 градуса Целзий, а
най-добре вирее между 13 и 25 градуса Целзий.
Изисква ниска влажност на въздуха
и не търпи рязка смяна на местоположението
(от по-мрачно
на директна дневна светлина
). Важно е да се знае, че дървото на живота
има активен и пасивен цикъл на
развитие
и подхранването и поливането му трябва да бъдат
съобразени с този цикъл. През зимата трябва да стои в затворено помещение, а
след май месец – на открито.



  • Поливане – Дървото на живота
    задържа вода в месестите си листа, в стъблото и в корените. Ето защо то не се
    нуждае от често поливане. През пролетта и лятото почвата му трябва да се
    поддържа леко влажна. Полива се веднъж седмично, а
    отеклата се в чинийката на саксията вода, трябва да се отстранява веднага.


    Ако през топлите месеци го поливате на по-голям интервал
    от време, няма да е фатално. Дори е хубаво почвата да остане суха за няколко дни
    преди следващото поливане. През зимата го поливайте най-много веднъж месечно.
    От преполиване дървото на живота ще започне да губи
    листенцата си
    (които ще имат специфична леко накъдрена
    форма
    ), а стъблото ще изгние.


  • Почва – Дървото на живота обича
    почва, в която водата лесно се отича, затова в диви условия обикновено вирее по
    скалисти хълмове и сухи терени. В домашни условия е
    най-добре да се отглежда в смесена почва от органичен хумус, перлит, чакъл,
    пясък и други.
    Някои дори прибавят речни камъни, кокосова и
    борова кора към сместа. Хубаво е да се пресажда на всеки две – три години.


  • Вредители – Най-често срещаните
    Видове многогодишни цветя 12367_2вредители по дървото на живота са дървениците, които са особено опасни за младите
    клончета. Можете да се справите с тях като мажете листата с тампонче, напоено в
    силен алкохол. Процесът трябва да се повтаря всеки ден, докато всички дървеници
    изчезнат, както и няколко дни след това. Другата неприятна напаст са листните въшки, които обаче нападат
    предимно цветовете. Много внимавайте с използването
    на пестицидни вещества, тъй като дървото на живота е особено чувствително към
    тях.



  • Цъфтеж – С наближаването на
    първите студени дни, сведете до минимум поливането. Когато дните станат по-къси,
    спрете напълно водата и го оставете да преживее по-хладните нощи така.
    Няколкото сухи седмици, ниската температура и
    последвалото редовно поливане би трябвало да накарат дървото на живота да роди
    цветове около най-късия ден на годината
    (декември). Прекалено топлитъе нощи и повечкото
    вода ще го запазят здраво, но цветовете ще бъдат по-малко.


  • Размножаване – Дървото на живота
    се размножава чрез листата си и чрез отрязани
    клончета.
    Най-благоприятна за прихващане е песъчлива почва.
Източник!
styyni
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Nada Пет 02 Юли 2010, 11:51

Видове многогодишни цветя 153381 Това е суперинформация!Аз имам двор,а нямам желание да го подържам с много време и грижи.Трябват ми многогодишни цветя за да си се разсаждат сами и да икономисам време.Някои от тях съм засадила,но повечето ги нямам.Хиляди благодарности!!
Nada
Nada
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Lindzi Пет 02 Юли 2010, 13:24

Да покажеш снимка на двора. Видове многогодишни цветя 95062
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Nada Вто 06 Юли 2010, 20:49

Видове многогодишни цветя 813499 С най-голямо удоволствие,но нека още малко да порасне тревата тъй наречения райграс,защото е още много пършивВидове многогодишни цветя 547351 .Много съм против изкуствените неща ,но не можах да се преборя с домашните.Но пък изглежда добре с него,не зная дали има вариант на естествена такава трева!!Като започне да има вид на изглед ще ви покажа творението си!!Да ми дадете идеи,че не ми стига фантазията за практично подреждане с минимум подръжка!!От другата седмица започвам да попълвам колекцията си за другата година от цветята,които нямам!!
Nada
Nada
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Lindzi Вто 13 Юли 2010, 12:32

Зависи от двора.
Но мисля че тук имаше подобна тема, за дворното място.
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Латинка (Tropaeolum)

Писане by cveteto Пон 19 Юли 2010, 23:42

Повечето видове латинки са многогодишни, но у нас се отглеждат едногодишни,
защото не са издръжливи на студ.
Цветовете на латинката са шлемовидни, оцветени в жълто, оранжево,
яркочервено, керемидено, розово.
Листата и са щитовидни.


Видове многогодишни цветя 13392_0


Латинката има много лечебни
сили.
Тя съдържа витамини, особено витамин С.
Използва се за заздравяване на косата, при анемия, импотентност, за
повишаване на самочувствието и имунните сили на организма. Помага
при дерматологични проблеми, кашлица и проблеми с бъбреците.


Видове многогодишни цветя 13392_1
Семейство:

Tropaeolaceae (Латинкови).

Родина:

Перу.

Светлина:
Най-подходящото място за латинката е слънчево или полусенчесто и
топло.


Размножаване:
Чрез семена.

Почва:
Не харесва варовикови почви, за предпочитане са глинесто-песъчливите.

Поливане:
Вирее добре на умерена влажност.

Грижи:
Засява се в края на април или през май, като не е добре да се наторява
прекалено много, защото листата избуяват и не се виждат цветовете.
Когато цветовете прецъфтят, 40-50 дни след това латинката се самозасажда
и семената узряват. Растението има нужда от голямо
пространство, защото нараства бързо и не понася близостта на други
цветя.
Задушава растенията с ниски стъбла. Латинката е
подходяща компания за зеленчуците, тъй като привлича вредители (напр.
пеперуди).

Вредители: Листни въшки, акари.

Видове многогодишни цветя 13392_2

Латинката успешно може да бъде добавена
между гозбите на масата.
Тя е полезна съставка в салати,
пюрета, маринати, супи. За целта се събират недозрелите семена на
цветето, твърдите цветни пъпки и листата. Във Франция се използват
семената на растението за приготвяне на подправка за месо, сварени в
оцет.




Източник
cveteto
cveteto
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Nada Пон 09 Авг 2010, 11:10

Какво значи -у нас се отглеждат едногодишни латинки!Ако си купя от пазара вкоренена латинка и дори я прибера зимата на топло тя няма да оживее до другата година ли?Трябва да потърся многогодишна ли,ако искам да си я имам за постоянно?Не знаех за тези качества на латинката и много ме заинтригува да си засадя!! Видове многогодишни цветя 858478
Nada
Nada
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Lindzi Пон 09 Авг 2010, 11:24

По принцип е така - като си взехме латинка, беше само за сезона, и на другата година - нова, иначе неможахме да я хванем от семенцата.
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Nada Пон 09 Авг 2010, 11:36

ок.жалко,но това не причина да я нямам.По добре щеше да е с по-малко усилия,но.....не обикновенно хубавите неща се постигат с труд!!Lindzi,с удоволствие приемам предложението ти,но моля те кажи ми защо не мога да пиша лични съобщения,а само във форума.Не мога да ти отговарям!Нещо не правя както трябва май????? Видове многогодишни цветя 813499
Nada
Nada
начинаещ
начинаещ


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Агапантус – цветето на любовта

Писане by Lindzi Вто 17 Авг 2010, 13:55

Агапантус е бързорастящо многогодишно цвете, подходящо за отглеждане в градина и в домашни условия. Цветето на любовта Агапантус ще гали погледа и душата ви с нежни окраски и буйна зеленина, без самото то да изисква много любов от ваша страна.
Видове многогодишни цветя 13537_0
Познат още като Декоративна лилия, Африканска лилия и Нилска лилия, Агапантус носи любовта с името си. То е съставено от гръцките думи „агапи“ - любов и „антос“ - цвете. Но истината е, че в произхода му няма нищо гръцко. Дори нищо, свързано с река Нил. Естественото обиталище на Агапантус е нос Добра надежда в Южна Африка.

През 1679 г. първи в Европа е пренесен видът Агапантус Африканус. По-късно са разпознати още около 10 вида Агапантус, а през 1940 г. е създадена специална група, включваща десетки хибриди и разновидности на основните видове. Все пак и днес най-разпространен за декоративно отглеждане си остава Агапантус Африканус.

Латинско наименование: Agapanthus africanus

Видове многогодишни цветя 13537_1
Семейство: Лилиеви

Род: Агапантус

Родина: Южна Африка

Цветето на любовта Агапантус расте на туфи, образуващи дълги, тесни и остри листа, обединени в розетки, сред които израстват две дълги стъбла, короновани с големи бели, розови, сини или лилави съцветия. Характерен представител на лилиевия род, Агапантус също има луковица и месести корени.

Обича много вода, което го превръща в страхотна декорация край водни площи. Тъй като расте изключително буйно и бързо, за стайни условия трябва да се подбират млади растения.

Агапантус цъфти продължително през летните месеци, а през зимата се нуждае от ниска температура и малко вода. За да се стимулират растежа и цъфтежа, трябва да се отглежда в обширни саксии.

Пресажда се в ранна пролет, когато трябва да излезе и от периода на зазимяване. Когато камбанообразните му цветчета започнат да се появяват, интериорът на дома или градината мигом ще се оживи.

* Почва – Агапантус обича умерена на хранителни вещества почва, която да е добре дренирана, за да не задържа вода (в противен случай корените може да се увредят и листата да окапят). Най-добре вирее от смеска на градинска пръст с много глина. През лятото, когато е периодът на цъфтежа, е необходимо подхранване с тор за цъфтящи растения на всеки 2 седмици.

* Поливане – Агапантус е влаголюбиво растение. Но поливането му трябва да бъде съобразено със сухотата на почвата. Поливайте го, когато видите, че повърхността е започнала да изсъхва. В първия сезон на растеж обаче го поливайте регулярно, за да помогнете за формирането на здрава и устойчива коренова система. През зимата пък сведете водата до минимум и поливайте само колкото да не изсъхне напълно почвата.
Видове многогодишни цветя 13537_2
* Светлина – Агапантус обича светлината. Пряката слънчева светлина е полезна за предпазване от вредители и цветето ще й се наслаждава през цялата година. Лятото е особено важно да бъде огрявано почти през целия ден, за да се стимулира растежът. То обаче може да вирее и на полусянка, особено в области с по-горещ климат. През пролетта се пренася на пряка светлина с малко пряко слънце.

* Температура – През лятото Агапантус трябва да е на топло (средна температура 20 25 градуса Целзий). Презимуването е по-голям проблем. Растението има нужда от период на зазимяване, за да образува добри цветни пъпки, които да избуят през следващия сезон. Затова температурата трябва да е между 2 и 7 градуса Целзий.

* Агапантус - цветето на любовтаРазмножаване – през пролетта. Агапантус обаче се размножава доста трудно. Чрез семена (на които е нужно около 3 - 4 години, за да почнат да цъфтят) и чрез разделяне на коренището. Но внимавайте, защото то е особено чувствително и може в последствие да се отрази на цъфтежа.

* Вредители – червени акари и листни въшки. Най-вече се появяват през зимата, когато количеството светлина и влага са ограничени. За да ги отстраните, напръскайте с инсектициди.

И така, ако се объркате какви точно грижи трябва да полагате за своето цвете на любовта Агапантус – през летните месеци просто му давайте от всичко по много, а през зимата обратното.

Не забравяйте, че за всичко което правите за него, то ще краси дома, градината или двора ви с най-нежните си цветове.
Видове многогодишни цветя 13537_3

Източник
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

Видове многогодишни цветя Empty Re: Видове многогодишни цветя

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите