Таксиметров шофьор в България

За тях работата никога не стига, но в същото време предпочитат да „люпят семки“ вместо да качат човек на късо разстояние. Обслужват
хората, но се държат все едно им вършат услуга, като са в колата им.
Псуват просташки, обаче според тях винаги другите са простаците. Ей
такава е милата родна картинка на българския „бакшиш“. Като добавим в
това число и загорелите „батковци“, които налитат на младите мадами и
им предлагат да ги водят в тях, тогава картинката съвсем се изпъстря и
придобива умилителни краски.

Повечето от тях ги мързи. Ама жестоко ги мързи. Мързи ги да работят, да гледат, да се движат. И
това оправдават с нежеланието да закарат клиент, от когото няма да
намажат тлъста сума. Ако искате да ползвате такси на кратко разстояние,
най-добре накарайте шофьора да отскочи и до съседния квартал, за да има
мотивация да ви качи.

Диспечърките са друга наша любима извадка
от такси – бизнеса в България. Те са придобили мъжко-квартални
качества. И как иначе се оцелява в тази мъжка среда? Най-любимата ми
част е, когато започнат да се карат и викат пред всички клиенти и
шофьори, надпреварвайки се коя ще каже по-голяма обида. Особено, когато
темата на разговор е клиент.

Из любимите реплики на роден таксиметров шофьор:

„Качи се при колегата, той е наред.“

„На пешеходна пътека винаги спирам“ (само в моментите, в които кара клиент)

„Айде бее, мамицата ви да ..., давайте по-бързо, кво кат е червено“

„Нямам да ти върна. Иди да развалиш“

„Никаква работа нямаме, висим по цял ден, пари нема.“

„До къде? Ааа, близо е, разкарай се.“

„Айде карай бе, цървул!“

Молим
за извинение всички, които се чувстват засегнати. Описан е типичният
образ на родния бакшиш и сме съгласни, че има изключения.

menbg.com