Важната роля на детските игри

Go down

Важната роля на детските игри

Писане by styyni on Чет 19 Ное 2009, 11:08

Детските игрите имат важно значение за здравето, възпитанието,
интелектуалното развитие на детето и въвеждането му в реалния живот. За
детето играта е първият урок по любов, смелост, уважение, приятелство,
разбирателство.


По
време на игра детето се чувства изцяло в свои води. То играе заради
самата игра без да се интересува от резултата. За него е важен самият
процес на игра. Именно този интерес към самото играене помага за
формирането на поведение, творческо мислене, усет и бързи реакции за
справяне в конкретна ситуация.
Детето влага целия си
умствен и физически потенциал в играта, така както възрастните - в
работата. Играта има важна роля и за физическото, умственото,
познавателното развитие на детето. Правилата на играта пък са като
вътрешни регулатори на поведение. Те са свързани и с разбиранията на
децата за обкръжаващата ги действителност.

Въображаемият
свят на играта понякога наподобява действителността. Точно заради това
детските игри са вид подготовка на детето за изпитанията в живота.

Играта е симулатор. Позволява участието на детето в живота на
възрастните, осъществява плавния му преход към следващите възрастови
периоди.

Чрез играта детето не само се запознава с външния свят, но и с живота на хората, въвлечени в играта. Тя учи на любов, състрадание, приятелство, амбиция, самостоятелност, прозорливост. По забавен и лесен начин развива въображението, вниманието, логическото мислене, наблюдателността, сръчността. Всяка игра изправя детето пред някакви проблемни ситуации, при решаването на които то развива мисленето си.

Детските игри са подходящи и полезни за деца от всякакви възрастови групи.
Важното е да изберете тези игри за детето си, които най-добре ще
разгърнат целия му потенциал и ще допринесат за неговото развитие. Ето
някои от по-известните и полезни за детето игри:

  • Играта с конструктор LEGO е подходяща за развитие на фантазията на детето. Конструирането на шарени, и с причудливи форми, фигурки ще развият не само въображението на детето, но и неговата сръчност.


  • Играта на шах е идеална за умственото развитие на детето.
    Тя дава свобода за размах на логическата мисъл. Научи ли веднъж тази
    сложна игра, детето ви ще се справя по-лесно с пречките в живота и
    по-лесно ще взима решения.


  • Логическото мислене, наблюдателността, съобразителността на детето се развиват и от решаването на различни ребуси, лабиринти, кръстословици, реденето на пъзели.
    Особено подходящи за по-малки деца е играта, при която детето трябва да
    свърже картинка, например на мече, с нейната сянка. Оцветяването на
    букви или цифри пък ще помогне на детето ви по-бързо и лесно и по
    интересен за него начин да научи азбуката и числата. Изрязването и
    апликирането пък са чудесен начин да развиете сръчността на детето.


  • Ако
    детето ви все още се учи да говори, а искате да обогатите речника му,
    има много подходящи за целта детски игри. Например такава е играта на
    животни и предмети от стаята например.
    Казвате една
    буква, а детето трябва да сформира възможно най-много думички с нея.
    Когато се изчерпа вие му кажете няколко и му обяснете какво означават.
    Може да играете играта и като кажете една сричка, а детето трябва да
    образува с нея възможно най-много думи. Така, докато играе, детето
    неусетно усвоява нови знания, тренира паметта си и се учи на
    концентрация.


  • Игри
    като федербал, гоненица, скачане на въже, народна топка, прескочи
    кобила са от голямо значение за физическото развитие на детето.

    Те ще му помогнат да порасне здраво и силно. Благоприятното влияние на
    тези игри се състои не само в многото движения, но и в това, че се
    играят на открито, действат освежаващо и зареждат емоционално детето.


В
днешно време обаче компютърните игри отвличат почти цялото внимание на
децата, а традиционните детски игри се превръщат в отживелица. За
разлика от компютърните, традиционните игри, освен занимателни и
развлекателни, са здравословни, образователни и дори развиват скрити
заложби на детето. Като родители е важно да не позволявате компютърът
да се превръща в единствено занимание за вашето дете.

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Детската игра

Писане by styyni on Чет 02 Сеп 2010, 14:13

Предучилищното детство е период от живота на детето, когато семейните рамки се разчупват и детето разбира, че освен семейство има и улица, град, село, страна и т.н. Ако в периода на ранното детство то е получавало необходимите условия, то в предучилищна възраст се разширява кръгът на интересите му. Детето открива света на човешките взаимоотношения и различните видове дейност на възрастните. То изпитва огромно желание да се включи в техния живот и да участва активно в него. От противоречието между силното желание на детето да участва в живота на възрастните и невъзможността за това се поражда детската игра (теза на Виготски).

Установено е, че на най-ранните етапи от живота на човека игра не съществува, защото детето се е включвало непосредствено в живота на възрастните. Обаче оръдията на труда се усложняват и детето вече няма физическата възможност да участва в живота на възрастните.
Играчката всъщност е умалено уръдие на труда, чрез което детето психически да се подготвя за труд, но тя не запазва функциите си. Играчката отразява живота на възрастните и тя дава възможност на детето да реализира мечтите си.
Играта е дейност на децата, в която те вземат социалните роли на възрастните и в игрови условия възпроизвеждат техните взаимоотношения. Именно ролята и свързаните с нея действия са основната единица на играта.
От педагогическа гледна точка възможно е самостоятелност на децата в играта. В играта детето е свободно. То решава кога, как и т.н. Поради това възрастния може да се намесва в играта само от позицията на съиграч, но не и като учител.
От ролята произтичат и игровите действия. За да може детето да извършва тези действия, то трябва да познава областта на действието, която се възпроизвежда. Това е сюжетът. Сюжетите на детската игра са разнообразни и зависят от конкретните условия на живот. Съдържанието на играта пък е тази област от действителността, която се възпроизвежда в качеството на централен характерен момент на дейността и на отношенията между възрастните. Най-важното нещо за развитието на една игра са знанията на детето за заобикалящия го свят. Поради тазипричина учителят влияе на играта опосредствено, чрез обогатяване на знанията им. При наблюдениета учителят показва на децата връзката и взаимната зависимост между хората от определена област. Характерното за играта е, че не е свързана с определен резултат. Мотивът на дейността при играта не е в крайния резултат, а в самия процес. Детето знае, че всичко е науш, на чувствата които изпитва са реални. Чрез играта детето се ориентира в социалната действителност. В играта то осъзнава мотивите на дейността на възрастните. В играта съществуват игрови и реални взаимоотношения. В играта има лидери. Това са най-информираните деца, но в тях понякога се пораждат негативни черти.
В творческата игра има правила създадени от децата, а при дидактическата те се създават от възрастните и децата трябва да ги спазват, докато при творческата игра децата могат да променят правилата.
На границата между ранното детство и предучилищната възраст възникват т.н. ранни игри. Такава игра е образно-волевата. В нея детето си въобразява, че е някой и действа в съответствие със своя въображаем избор. Обикновено изборът се провокира от някой предмет, играчка , явление. И за кратък период детето приема този образ. Задължително условие за появата на тази игра е яркото и запомнящо се впечатление, което предизвиква силния отклик на детето. Тази игра, която е на границата между предметно-манипулативната и сюжетно-ролевата е начало за развитието на волевата игра.
При сюжетно-ролевата игра има моделиране на играта с предмети заместителе.
Виготски казва, че в играта детето е една глава над себе си, защото разбира сложните човешки взаймоотношения.
Интерес представляват игрите драматизация – игра на театър. Тези игри са подобни на сюжетно-ролевите, но се отличават от тях по това, че децата възпроизвеждат литератерни произведения или гледат пиеса, или сами съчиняват текста на пиеста според някая случка. Съжетно-ролевата игра също може да е свързана с литературно произведение. При нея обаче мотивът лежи в процеса на играта т.е. детето играе, за да се наиграе. При драматизацията мотивът постепенно се свързва с някакъв продукт – да играем пиесата така, че да доставим естетическо удоволствие на другите.
Тетрализираната игра е синтетичен вид детска художественотворческа дейност. Това е така, защото в театрализираната игра се представят всички видове изкуство в едно – художествено, словестно, музика, танци и т.н. тази игра влияе полужително върху психичното развитие на детето.
Самата театрална игра може да е разгърната изцяло като театър. Това дава възможност за постоянно включване на всички деца в играта съобразно индивидуалните им потребности и възможности. Важен момент за разгръщане на театралната игра е срещата с художественото произведение. Най-голямо значение в този случай има изразителното слово на учителя.
Колкото по-малки са децата, толкова по-елементални са действията и са по-повтаряеми. Мотивите в тази игра са и в потребностите на децата да изпитват естетически чувства.
Подготовката на детето за училище е много важен момент. Не само смятане, писане, четене, но трябва детето да има психична възможност да възприема знанията. В играта се формират творческото въображение, защото има широк подход за импровизация, изгражда се произволна памет, развива се мисленето т.е. развиват се всички познавателни процеси. Развива се и вниманието. То не е познавателен процес, а само подпомага функцията на познавателния процес. А самата психика ни е дадена да реагираме на-най променливите неща в живота.

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Същност на детските игри

Писане by pumpal21 on Чет 02 Сеп 2010, 15:08

Същност на детските игри


За да се види същността на детската игра, е необходимо да се анализират тези нейни черти, които характеризират всяка човешка дейност, и същевременно да се очертаят специалните особености на играта като дейност на детето.

Детската игра има някои общи белези с другите дейности, но същевременно се отличава със свои специфични особености, които трябва да се познават, за да се използва максималното й значение за развитието на детето.

Богатството и привлекателността на игровата дейност в предучилищна възраст и влиянието й върху развитието на детето са обект на не едно изследване от психолози и педагози.
Съществуват различни теории относно същността на играта и възможностите, които тя има за възпитание и развитие на детето. Върху тези теории все още се разисква, тъй като има неразрешени проблеми, особено що се касае до подходите към тази толкова специфична дейност. Към опитите да се разглежда играта като форма на взаимоотношение между детето и околната среда принадлежат схващанията на Ж. Пиаже, П. Жане, А. Валон и др. П. Жане поставя играта в основата на йерархията на човешките дейности от гледна точка на реализиране на взаимоотношенията между човека и действителността. Той счита, че детето не е в състояние да се издигне до дейност, чрез която се постига напълно адекватно приспособяване към средата.
Въпросите за същността на играта и за нейното решаващо въздействие върху изграждането на цялостната детска личност се разглеждат от редица български автори – Г. Пирьов, С. Жекова, Е. Петрова, Н. Витанова и др. Общата им позиция е по посока на социалната същност на игровата дейност, нейният творчески и отразителен характер.
Мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността, което на свой ред зависи от специфичното за всяка възраст “вграждане” на личността в системата на обществените отношения и което поражда сензитивните особености през целия период на предучилищното детство, като същевременно подготвя прехода към следващите възрастови периоди.
Своеобразието на играта произтича от игровите мотиви и цели, които се съдържат в самия игров процес, докато при всяка друга дейност мотивировката е свързана с резултата. С други думи, детето играе заради самата игра, без да се интересува от резултата, който е важен за възрастните. Радостта от играта се крие във възможността на детето не само да опознава света, но и да го “изменя”. Следователно чрез играта децата отразяват действителността по пътя на нейното “активно преобразуване”, което води до неочакваното за непросветения възрастен съчетание между реалност и измислица.
Непосредствено свързан със специфичната характеристика на играта е въпросът за социалният характер на нейния произход, съдържание, мотивировка и структура.
Играта се появява в индивидуалния живот на всяко дете, живеещо в социално обкръжение, поради стремежа му към самостоятелност и участие в живота на възрастните. Тази потребност не може да бъде непосредствено реализирана поради сложността на социалния живот и трудовия процес. В същото време детето се стреми към удовлетворяване на своите потребности и желания, за него е трудно да разбере “отсрочването” на изпълнението им. И като следствие на това ярко противоречие възниква играта.
Социалното съдържание на играта се обогатява в процеса на усвояване от детето на социален опит и се развива заедно с обогатяването на този опит.
Социалният произход и съдържание на играта пораждат сложната й социална структура, изразяваща се в система от взаимни връзки и отношения. Тяхното създаване, функциониране и изменение опосредства ръководството на играта.
“Външната” структура на играта включва връзките между играещите деца и факторите на социалната обстановка, преди всичко – изискванията и действията от страна на възрастните, ръководещи възпитателния процес. Ако външната структура на играта се формира стихийно, сериозно се намалява водещата й роля по отношение развитието и възпитанието на детето. Докато целенасоченото, планирано и мотивиращо външно структуриране води до оптимално осъществяване на развиващите и възпитателни функции на играта.
“Вътрешната” структура на всяка игра включва система от връзки и отношения между играещите деца, която разкрива психичния облик на детето и чрез която се осъществява педагогическото влияние върху игровия процес. Ето защо твърде съществени са някои типични зависимости, отнасящи се до вътрешната структура на играта.
В процеса на игра всяко дете е свързано с останалите съиграчи в известни отношения, които пораждат вътрешни промени както във взаимоотношенията, така и в отделното дете.
Отношенията в играта зависят на свой ред от индивидуалността и равнището на развитие на всяко дете. От друга страна, характеристиката на отношенията се променя под влиянието на нравствените компоненти на играта – еталони за оценка, норми на поведение, емоционално-нравствено състояние на играчите и т.н.
Вътрешната структура на играта опосредства развитието на детето толкова по-пълно, колкото по-целенасочено и резултатно се обхванат от учителя посочените зависимости, както и основните видове взаимоотношения в играта:


  • Игровите взаимоотношения произтичат от правилата на играта и от игровата позиция, която заема всеки играч. Те следват логиката на игровото съдържание и допринасят детето да възприеме игровите правила като свои вътрешни регулатори на поведение.
  • Реалните взаимоотношения, които възникват “по повод” на играта, не са пряко свързани с логиката и развитието на игровото съдържание, въпреки че те са породени от договарянето на играта относно съдържанието и хода на играта, ролите и ролевите задължения, игровите правила, последователността на игровите действия и т.н. това са всъщност особен род личностни взаимоотношения, които се регулират от реално появяващи се принципи и норми на поведение, взаимни оценки и преживявания на децата. Именно тези реални поведенчески регулатори допълват игровите, в резултата на което се ускорява процесът на натрупване на вътрешно приети норми, оценки и емоционални отношения.
  • Реалните взаимоотношения, внесени в играта отвън, имат за основа реалния статус на всяко дете в детския колектив, принадлежността му към една или друга групировка, експанзивността на отделното дете и други фактори. Започвайки игра, децата “внасят” в игровата ситуация всички особености на личностните си взаимоотношения, които влизат в допир с игровите, и под тяхно влияние могат да се променят и развиват в благоприятна посока.
Условното диференциране на взаимоотношенията в играта и навременното отчитане на взаимното влияние създава възможност за учителя целенасочено да ръководи и максимално да използва формиращото им влияние по отношение на децата.
Посочените две структури на игровата дейност – външна и вътрешна, се намират в постоянна зависимост една от друга. Съществен методически факт е, че външната структура влияе върху вътрешната много по-цялостно, ако се регулират постоянно условията, създаващи субективно противодействие на това влияние. Многоплановата структура на играта се отразява в нейния обективен и субективен план.
Обективният план на игровата дейност представлява нейната най-обща схема, в която тя се разкрива като съзнателна човешка дейност:

    - игрова цел;
    - игрови задачи;
    - условия за игра;
    - средства, необходими за разгръщане на игровия процес;
    - самият игрови процес.
Игровата цел независимо от своето своеобразие може да се осъществи само при определени условия, които включват средствата на дейността – играчките и игровия материал, уменията, знанията и навиците на децата. Задачите от своя страна са двупосочно свързани с целта и с условията, като тяхното конкретно реализиране се осъществява чрез подходящи средства в зависимост от конкретната игра. Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психични процеси и своиства.
Очертаното съотношение между отделните елементи на обективния игров план представлява обобщения алгоритъм за ръководство но играта.
Субективният план на игровата дейност включва психичните механизми, необходими за разгръщане на обективния й план:


  • умението на децата да разбират игровите задачи и да насочват игровите си действия към тях, използвайки съответни средства. Това са основни игрови умения, които намират своеобразна конкретизация и се проявяват на различно равнище при определени видове игри;
  • уменията за изпълнение на специфични игрови действия, което задължава възрастният, ръководещ играта да насочва вниманието си към игровите операции, включени във всяко игрово действие. Именно овладяването на тези операции в съответната последователност е начин за извършване на цялото игрово действие. Игровите операции са твърде разнообразни в зависимост от вида на играта и изискват системно, целенасочено ръководство;
  • социално-психичен комплекс със сложен състав: интелектуални компоненти, овладени нравствени норми и социални роли, равнище на емоционално-афективния план в детската личност, оценъчни отношения, волева поведнческа регулация и др.;
  • социално-психологически климат на взаимоотношенията между децата – съиграчи и между деца-възрастен, който се отразява пряко върху конкретното реализиране на всеки компонент от обективния игров план.
При ръководенето на играта по посока на субективния й план не бива да се посяга на условността – онова очарователно съчетание между реалност и измислица, което може да съществува единствено в играта.


[You must be registered and logged in to see this link.]

_________________
[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Как да играем с детето през първата година от живота му

Писане by pumpal21 on Чет 14 Окт 2010, 18:34

Може да започнете още от самото му раждане.
Играчката служи за забавление и развлечение на детето и същевременно е средство за психическото му развитие. В първия месец от раждането, идеалната играчка за детето е ръката на майката. След това на детето могат да се предлагат различни ярки играчки, такива, които издават различни звуци, дрънкалки и т.н. Едномесечното бебе разглежда играчките, поради което те се поставят на висящи стойки, не по-ниско от 50-70 см. над гърдите на детето. За детето от два и половина до четири месеца, играчките вече трябва да се окачват по-ниско, така че то да може да се “натъква” на тях, правейки движения, както и целенасочено да ги достига и хваща с ръце. Имайте предвид, че заради безопасността на детето не трябва да се окачват едновременно много играчки, надути балони или играчки за елха.
От 5-я месец, когато детето вече може продължително да лежи по корем, играчките следва да се поставят на разстояние на протегнатите му ръце, пред него.
Детето се развива в процеса на активна дейност, така че може да разположите играчките на различни места в креватчето му, за да го провокирате да се движи, да се преобръща, да пълзи. В рамките на един период на бодърстване на детето, играчките трябва да се подменят, да се добавят нови, така че да се поддържа активността и интереса му и да се избегне умората. След 6-я месец характерът на бодърстване у детето се променя значително, като интереса към играчките се повишава. Детето, което постоянно се упражнява в различни действия с играчки, овладява определени елементарни движения, които са свързани с особеностите на самата играчка. Така например, 7-8 месечно дете може само да се научи да хвърля и търкаля топка. Желателно е от 8-9 месец, когато детето е будно, заниманията му да са организирани в оградено пространство на пода или в специална кошарка, където да има по-големи предмети и точки за опора, за които детето да се държи, докато се опитва да става и придвижва. Като се вземе под внимание бързото развитие на детето в първата година от живота му, играчките и условията за активност трябва своевременно да се променят, създавайки основа за по-нататъшното му развитие.
Когато детето е будно, с него трябва да се разговаря, като се стараете да получавате от него отговор на бебешкия му език. Необходимо е да се стремите да го накарате да подражава изговора на срички, а по-късно – на думи. Трябва също така да учите детето да играе – да играете с него, да му държите ръката и да го насочвате какви действия да извършва, задължително да назовавате играчките и действията, които те извършват. Ако не искате детето на 9 до 12 месеца да разхвърля или чупи играчки, а да си играе с тях, за самостоятелни занимания може да му давате само тези предмети, които то вече знае как да използва. За да поддържате интереса на детето към играчките и действията с тях, трябва периодично да ги подреждате, да ги събирате и да ги слагате на местата им, като привлечете вниманието на детето към този процес. Детето, към навършването на 1 годинка, вече трябва да е усвоило редица действия с играчките и да се занимава само – непродължително време – без помощта на възрастен човек. Оставено само на себе си, детето на тази възраст, освен с играчките, се развлича като се придвижва (по какъвто и да е начин), разглежда какво има наоколо, наблюдава действията на възрастните, бърбори, възпроизвежда игри, в които с него са участвали възрастните, като същевременно гръмко изразява радост. В същото време то не е способно да се развлича дълго време само и бързо се изморява. Майката трябва да наблюдава действията на детето и своевременно да премине към друга дейност – да си поиграе с него, да му попее, да му поговори. Детето трябва да има място за съхраняване на играчките – например кутия, в която то постепенно привиква да прибира вещите си. Всички умения, придобити от детето през първата година, получават по-нататъшно развитие през втората и третата година от живота му. Четете редовно TiaBG, за да научите повече за това.
[You must be registered and logged in to see this link.]

_________________
[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Детските игри - Какво разкриват те за нашето дете?

Писане by styyni on Пет 15 Окт 2010, 14:58

Ако искате да узнаете как се чувства Вашето дете, наблюдавайте го,докато си играе.
Както термометърът ни показва дали е болно, така инеговите игри ни носят

[You must be registered and logged in to see this link.]информация за емоционалното и психическото му състояние.

Какво търси и намира детето в игрите?

На първо място те са удовоствие за него. Освен това игрите мупозволяват и да експериментира с издържливостта, усещанията и емоциитеси. Чрез тях малчуганът може да изрази своите желания и се научава даконтролира страховете си.
Благодарение на различните ограничения и правила, с които детето сесблъсква по време на игра, то се уми и да бъде самостоятелно - нещо,което ще му е нужно, когато тръгне на училище. Като спазва правилата,малчуганът сам си поставя ограничения и така се грижи за собствената сибезопасност.

Какво ни съобщават те за нашето дете?

Ако то си играе, значи е в добро психично здраве. Съответно промените вобичайното му поведение по време на игра разкриват неговите страхове итревоги.
Видът на игрите се променя според възрастта на малчугана. Те му помагатда преминава през различните етапи на своя живот. Докъм 8-ия месецбебето открива света, като слага предмети в устата си, реагира нацветовете и звуците. След това до към 18-ия месец няма спирачки -обожава да се придвижва на колела ( с проходилка, тротинетка и т.н.),като дърпа и бута някаква играчка и така полека-лека се научава да бъдесамостоятелно.
Мужду 13 и 36 месец малчуганът се нуждае от играчки за хвърляне, удряне.
След това между 3 и 5 години е в плен на своето въображение. Като влизав различни роли, се научава да съществува отделно от своите родители.

А ако проявява грубост към другите деца?

Ако 2-годишното Ви дете изтръгне от ръцете на свое приятелче неговатаколичка, това не се дължи нито на агресивност, нито на егоизъм. То несе стреми към самата играчка, а към удоволствието, което тя доставя надругарчето му. Мисли си, че като притежава играчката, ще бъде катодругото дете. Тук е ролята на родителите да му помогнат да не бъркатова, което е, с това, което притежава. Но не му се карайте : на тазивъзраст на децата им е трудно да устоят на вътрешните си импулси.


Ами ако много рядко си играе?

Можете да му се притечете на помощ, като играете заедно с него,съберете го с други деца, разказвайте му истории, които развиватвъображението. Но ако въпреки всичко отказва да играе и не сеинтересува от заниманията на връстниците си, това е знак, че нещо не енаред. Не се колебайте да потърсите съвет от психолог - както бихте сепосъветвали с лекар, ако малчуганът е с температура.

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Игрите – наистина важни за развитието на детето

Писане by styyni on Сря 15 Дек 2010, 20:16


Спомняте ли си времето, когато вие бяхте деца? На какви игри играехте,
помните ли? Аз мога да се върна във времето, когато бях на четири години и
когато все още наблюдавах игрите на по-големите какички и батковци. Губи ми се
моментът обаче кога прецениха, че могат да ме допуснат като участник. А вие
помните ли?

За всяко дете това е различен момент. От кого и от какво зависи
това?

Вяко дете е уникално, със собствено ниво и темпо на развитие, независимо че
родителите се намесват в това темпо, следейки някакви норми в някакви дебели
книги, сравнявайки детето си с другите деца. На какво се дължи това? Огледайте
се – нима има две еднакви майки или двама еднакви бащи, а още по-трудно бихте
намерили две комбинации от еднакви майки и татковци. От там и различията –
различен генетичен материал, темперамент, интелект, професията на всеки от
родителите, влиянието на двама или повече участници в обгрижването и
възпитанието на детето, различна обкръжаваща обстановка и социалната среда.
Пред всички, които се занимават с отглеждане и възпитание на дете, възникват
редица въпроси: „Как да накарам детето да слуша?”; „Как да го накарам да
мисли?”; „Как да му помогна да повярва в себе си?”; „Мога ли да използвам
различните проблеми, като възможност за получаване на нови знания и умения?”;
„Как да спомогна неговото развитие?”
. Като родители, възпитаващи децата си,
трябва да знаете, че основна роля за развитието на детето, е отредена на
играта.
Какво е играта?
Играта, като една от най-съществените активности на човека, е понятие, което
на пръв поглед, ни се струва доста ясно, но при задълбочено разглеждане,
проявява неопределеност и противоречивост. С думата „игра” се обозначават
различни, понякога неприличащи си явления. Играта е дейност, занимание на деца и
занятие, обусловено от съвкупност на определени правила, служеща за запълване на
свободното време, за развлечение, също и като спортна проява. Тя е бърза смяна
на цветове, отблясъци, нюанси. Играта е изпълнение на сценична дейност. Тя е
преднамереният ход на действия, преследващи определена цел, явни и тайни
замисли, интриги. Говорим за игра на въображението, игра на природата, игра на
думи, игра на случая, игра на съдбата... Играта съпровожда човечеството в хода
на историята му, като се преплита с магията, култовото поведение, изкуството,
театъра, спорта. Първите игрови форми са възникнали още в слабо развитите
обществени формации и са били средство за обучение, за формиране на умения за
съвместно действие, за предаване на информация. Известно е, че именно игрите в
древността са съсредоточие на обществения, религиозен и политически живот и дори
са били средство за въздействие върху хода на някои исторически събития, върху
обществото и природата, били са посредник между хората и божествата. Играта е
уникален феномен на човешката култура и е трудно да се определи дали тя е в
основата й или е нейн резултат.
Изследователите създават една след друга различни теории за играта. Според
някои, играта е изначална, стихийна, независимо от какви външни или вътрешни
фактори е предизвикана: излишък на сили, умора, стремеж за съперничество,
подражание
. Да погледнем към психолозите и философите: според Фройд, човек
от детството си е травматик и играта е единственото терапевтично
средство
, според Шилер, играта е наслаждение, свързано с със свободно
проявяване на излишък от жизнени сили, според Щайнтал тя е
уравновесяваща, т.е може да бъде и отдих. Според Шато игрите на децата са
възникнали от техния вечен стремеж да подражават на възрастните – те са
способ за самоутвърждаване, израз на стремежа за самоусъвършенстване,
стремежа за преодоляване на трудностите. Ушински подчертава значението на
играта за общото развитие на душата
, за развитието на личността и нейната
морална страна. Той противопоставя мнението за стихийността на идеята за
използване на играта в общата система на възпитание, за подготовка на детето
чрез играта за трудовата дейност.
Играта е свободна дейност, извършваща се не по принуда.
В основата си тя е безкористна, носи белега на импровизация, неочакваност,
парадоксалност, насочена срещу автоматизма на обкръжаващия живот и неговата
регулираност. Универсалната интрига на всяка игра е победата – физическа,
духовна, интелектуална, творческа. Наслаждението от процеса и от резултата на
победата, е незаменимо и затова игрите са така обичани от децата.
Игра, общуване, учение, труд – основните стъпки в развитието
на детето.
Мненията на педагози и психолози са единодушни – играта се явява водеща
дейност на детето и е основа за по-нататъшното му развитие, тъй като именно в
играта придобива първичен опит за живот в обществото и развива физически и
духовни сили, които са му необходими.
Съществуват различни игри – едни развиват мисленето и кръгозора на
детето, други – ловкостта и силата, трети – конструктивните умения. Г. Пирьов
създава класификация на игрите в три групи: предметни игри, творчески игри и
игри с правила. Тази популярна класификация дава възможност да се характеризират
различните типове игри и вие, като родители, да изберете към кои първо или
най-вече, да насочите децата си.

  • Предметни игри – тези игри се осъществяват с предмети от
    заобикалящата среда. Такива действия детето извършва още в първите месеци от
    живота си. За игра то използва както предмети от бита, така и играчки – кубчета,
    топки, гумени или пластмасови фигурки. Вниманието му привличат пъстри или
    лъскави предмети, които издават звук. Чрез тях малкият човек опознава света
    около себе си – различни форми, цветове, материали /меко, твърдо/, големини.
    Предметните игри продължават и в по-късна възраст.
  • Творчески игри – като такива се определят сюжетно-ролевите,
    конструктивните и театрализираните игри.

    • Сюжетно-ролевите игри имат активна развиваща функция за детето в
      предучилищна възраст. Те са основен вид самостоятелна дейност за децата, особено
      привлекателна за тях. В тези игри децата приемат ролята на възрастните и
      възпроизвеждат дейността им и отношенията помежду им. Те спомагат за
      запознаването с различните професии (магазинери, лекари, пожарникари, говачи,
      полицаи, учители), със семейните взаимоотношения (майка, татко, дете) и
      разкриването на детайли от упражняването им (боравене с пари и стоки,
      преглеждане, преливане на течности от един съд в друг, обличане и събличане на
      кукла). Тук проличава степента на общуване на детето с възрастните или по-точно
      обратното – на възрастните с детето, защото децата, които имат ниско равнище на
      общуване с големите, изпитват трудност в приемането и решаването на различен вид
      задачи, не умеят да играят – игрите им са семпли и не могат да съгласуват
      действията си с другите участници.
    • Конструктивните игри са свързани с дейност на децата, при която
      частично или цялостно, се преобразува или пресъздава обект от околната среда.
      Децата създават конструкции от отделни елементи и оформят цялостен продукт
      (редене на мозайка, създаване на сгради от строителни елементи с различна форма,
      както и на различни предмети – коли, самолети, люлки – с помощта на
      конструкторни детайли).
    • Театрализираната игра или драматизацията е близка до
      сюжетно-ролевата, но там се пресъздава литературен текст и сюжетът и ролите са
      предварително зададени. Тук се налага да се заучава текст, т.е. да се стимулира
      развиването на паметта.

  • Игрите с правила – те се характеризират с предварително
    регламентирано взаимодействие на установени правила, които трябва да се спазват.
    Игрите с правила имат готово съдържание и предварително определена
    последователност на действията. Главното в тях е решаване на поставена задача,
    съблюдаване на правилата. Те подготвят децата за учебната дейност. От своя
    страна игрите с правила се делят на подвижни и дидактически.

    • В подвижните игри с правила основно е движението (спортни,
      състезателни игри). Те спомагат за развиването на бързина, сръчност,
      съобразителност, последователност, дисциплина.
    • Същността на дидактическите игри е в предлагането на учебни задачи в
      занимателна форма. Те могат да бъдат различни според материала, с който се
      работи:

      • игри с предмети (играчки, природни материали и др.) – те са достъпни
        и дават възможност на детето да се запознае с вещите, като действа с тях.
      • печатни материали – тук децата действат не с реалния предмет, а с
        неговото изображение.
      • словесни игри – те са най-сложни, защото при тях детето трябва да
        оперира с представи. Тези игри имат значение за развитие на мисленето, в тях
        децата се учат да изказват съждения, да правят изводи, да забелязват логически
        грешки. Например, ако в едно изречение се изказва вярно твърдение – «През зимата
        вали сняг» – то децата пляскат с ръце, ако твърдението е грешно – «Котката може
        да лети» – то децата тропат с крачета.
      Дидактическите игри могат
      да се разделят и според особеностите на извършваните логически операции:

      • пътешествия – целта им е да предадат особена емоционалност на всичко,
        което децата могат да забележат около себе си (сгради, улици, мостове, подлези,
        автомобили, цветни лехи, бебе в количка, кошче за отпадъци);
      • поръчения – действия с предмети, играчки, думи – например да се
        групират по големина, цвят, форма, предназначение;
      • предположения – „Какво бих направил”, „Какво би се случило, ако”. С
        подобни въпроси пред децата се поставят задачи, изискващи осмисляне на логиката
        на действията, при което се установяват причинно-следствените връзки;
      • гатанки – логически задачи, които активират умствената дейност на
        децата;
      • беседи – те се основават на общуването на възрастен с децата или на
        децата помежду им, при което се търсят решения на
        задачите.

    Към игрите с правила можем да прибавим т.н. тихи
    игри
    , които заемат вниманието на две и повече деца, учат ги да мислят, да се
    съсредоточават, да преценяват действията си, като предвиждат определен резултат
    – „Не се сърди човече”, „Домино”, „Шах”, „Монополи”).

Коя е играта за вашето дете?
Различните видове игри взаимно се покриват и преплитат. Те осъществяват
връзка с реалния свят, но е необходимо да се отчете в какви взаимоотношения и с
кого встъпва детето, какви качества придобива, на какво се учи, какво опознова,
какво открива у себе си, как се самоосъществява и самоизразява, как въздейства
върху върху обкръжаващия го свят. Значението на игрите е невъзможно да се
определи и оцени изчерпателно с развлекателните им функции. В това се състои
феноменът на играта – от развлечение и отдих, тя се превръща в игра-творчество,
игра-обучение, игра-терапия, игра-модел на човешките взаимоотношения и прояви в
труда. Благодарение на играта, образователно-възпитателната работа се приема от
децата като дейност, отговаряща на техните потребности.
Знанията и уменията, получени от детето в играта, стават дълготрайни и то ги
ползва активно през целия си живот. Затова, преди да предложите на детето задача
или да изискате нещо от него, помислете как може това да се осъществи в игра. И
не забравяйте – за детето играта е работа, в нея то влага цялото си старание,
емоция и желание за постигане на очакваните резултати – точно както ние,
възрастните влагаме себе си в любовта, родителстването и професията си.

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Заниманията за ръчичките не се изчерпват с рисуването

Писане by styyni on Съб 29 Яну 2011, 16:20



Нека детето винаги има на разположение купчина листове, на които да рисува с
креда (пастели); тя не трябва да се остри. Чудесни за целта са листове
от ненужна компютърна разпечатка.
Детето рисува много? Лепете най-характерните или най-хубавите му
рисунки в голям скицник. Слагайте им дата. След няколко години те ще се
превърнат във вълнуващ спомен и ще позволят да проследите развитието на
рожбата си. Смятате, че мъничето би могло да научи цветовете? Защо не?
На малка дъсчица набодете разноцветни картончета и я закачете до масата
за повиване.
Когато го преобличате, назовавайте разбъркано цвета на отделните
картончета. Много скоро ще може да различава зеленото, червеното,
жълтото.
Ако желаете детето да майстори заедно с вас или само, сложете в
чекмедже или голяма кутия необходимите материали и ги дръжте постоянно
там.
Препаратът за миене на съдове помага на боята „да хване”, което ще рече,
че детето може да рисува върху пластмасови плоскости, като например
чаши или чинии. Детето много обича да рисува върху различни материали.
Затова не изхвърляйте [You must be registered and logged in to see this link.]
от яйца, сирене и др. Страхувате се, че детето ще изпоцапа кухнята или
стаята, Където рисува? Сложете го тогава с боичките във ваната. Щом
свърши със заниманието си, ще можете едновременно да измиете и него, и
ваната. Ако искате да не разлива бурканчето с вода, пожертвайте една
голяма гъба. Направете в средата й дупка с размера на бурканчето и го
пъхнете в нея. Гъбата ще попива всички капки и ще служи за избърсване на
четката.
Създайте условия да си прави герданче от връзки или прежди в различни
цветове, на които могат да се нанизват копчета, макарони, мидич-ки,
едри стъклени перли. Вълненият конец ще се нанизва лесно, ако намажете
единия му край с малко лак за нокти или го увиете с парченце тиксо.
Играта с копчета, ровенето из тях, подреждането и сортирането им, винаги
е било чудесно занимание за [You must be registered and logged in to see this link.],
които вече знаят, че не бива да ги лапат. Не се колебайте да набавите
големи количества от тях от баби, лели, от кинкалериите и т.н.
За да не падат копчетата непрестанно на земята, ги слагайте на голяма кърпа (гюдерия с която попивате вода).
Дайте на детето кутия за пренасяне на яйца и го накарайте да сортира
копчетата по цвят, форма и т. н. Това е сериозна образователна игра.
Нямате самозалепващи се фигурки? Нищо по-просто! Изрежете от амбалажна
хартия от шарени опаковки или гланцова хартия малки парченца с различни
форми. Дайте на детето голям бял лист и туба с лепило. Нека то само да
залепи парченцата и да направи красив колаж. В някои рекламни материали
има лист с етикетчета като марки (за абонамент, за козметични препарати и
пр.). В никакъв случай не ги изхвърляйте (дори вземете и от съседите):
детето ще ги използва да си направи колажи или да играе на поща. Обичате
да пишете на роднини и приятели? Включете и детето като му предложите
да украси листовете за писма (с мотивче, рисунка или някаква залепена фигурка в горния край на листа).
Разходките в парка или сред [You must be registered and logged in to see this link.]
ще бъдат много по-интересни, ако събирате най-различни дребни неща и
привличате върху тях вниманието на детето: цветя, мидички, камъчета,
черупки от охлюви, кестени, луковички, мъх, дървесна кора. когато се
приберете, може да си ги подреди в кутията със съкровищата – примерно
едно красиво оцветено (или облепено с хартия) картонено кашонче.
Ако искате да направите фигури от хартия, нарежете един вестник на
ивици с различна големина. В разлат съд разтворете малко нишесте.
Потапяйте една по една ивиците в нишестето и ги залепяйте върху
избраната от вас основа – балон или смачкан вестник. Оставете за съхне
цяла нощ. На следващия ден фигурата е готова за оцветяване.
Вашето дете обича да си играе с вода и пяна? Стига да е през топлите
летни дни, дайте му легенче, голяма гъба, настанете го на двора
(терасата, балкона) и му възложете отговорната задача да измие колелото
или автомобилчетата си. Много ще се забавлява. Друго лятно занимание:
предоставете на детето четка и кофа с вода. То спокойно може „да [You must be registered and logged in to see this link.]” (като мокри четката) къщата, двора или тротоара. А и не се налага да миете след него.
Малчуганите обожават сапунените мехури, но разтворът е плъзгав,
ръчичките често изпускат съдчето със сапунена пяна и тя, за голямо
съжаление на детето, се разлива. Ще избегнете неприятностите като
прикрепите съдчето с изолирбанд на височина, достъпна за детето, на
подходяща вертикална ос. Друг начин да намалите плъзгавината на разтвора
с верото, е да увиете съдчето с марля.
Верото се е свършило? Има още по-хубави препарати за надуване на
балончета: например специалния бебешки шампоан за вана. Той не само
прави чудесни балончета, но и не щипе на очите. Лесно ще измайсторите
кукли за пръстчетата на ръката с помощта на пластмасови запушалки (от
шишета с Вино). Нарисувайте с неизтриваеми флумастри нос, уста и очи,
залепете малко прежда – за коса. Остава само малките пръстчета (или
големите!) да се пъхнат в запушалките и да започнат да измислят
приказки. Играта е много подходяща при пътуване с кола. Куклите за
надябане на ръката се правят много лесно от стари къси чорапи. Трябва
само да зашиете копчета за очи и помпонче вместо носле. Лицето
нарисувайте с флумастри или избродирайте. Прикачете или залепете малко
прежда за коса, пришийте парченце плат за ушите и езика. Ще задвижите
марионетката и ще я накарате да говори, като пъхнете четири пръста в
чорапа, а петия нагласите в петата.

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Майсторене и занимания с ръчичките

Писане by styyni on Съб 29 Яну 2011, 16:21



Децата обожават да мачкат и да бъркат. Направете разноцветни кубчета лед, като
добавите към водата във формичките няколко капки сироп или безбредна
боя за сладкиши.
Искате детето да поседи мирно докато стоплите яденето му? Сложете го в
столчето за хранене и поставете на масичката пред него четири-пет от
произведените от вас бучки лед. Заниманието с тях ще ви осигури поне
няколко минути спокойствие.
Друг начин детето да разбръква е рисуването с ръце. Настанете го да
седне пред миеща се плоскост (например маса, покрита с мушама) и я
напръскайте с пяна за бръснене: детето ще свърши останалото, почти като
велик художник.
Ако все още е във възрастта, когато слага всичко в уста, заместете
пяната за бръснене със сметана в аерозолна опаковка, По-големите деца
могат да започнат наистина да рисуват. Ето няколко съвета как това
занимание да стане по-забавно и удобно. За да не се мъчи детето да мокри
водните боички или да ги изтисква от тубички, приготве те ги
предварително. В малки пластмасови чашки направете гъст разтвор от всеки
цвят. Купете пластмасова кутия за пренасяне на яйца и във всяка дупка
изсипете малко от различните цветове.
Много практични са и бурканчетата от детски храни с винтова капачка.
Във всяко бурканче поставете отделен цвят, а когато детето свърши да
рисува, просто затворете бурканчетата и ги приберете за следващия път.
Във всяко бурканче поставете отделна четка, и научете детето да не ги
смесва. Нямате достатъчно четки? Използвайте бебешки клечки за уши или
надвит на клечка памук. Не изхвърляйте старите четки за зъби. Можете да
ги използвате вместо обичайните четки за рисуване и да увеличите
удоволствието на детето с нова рисувателна техника.
Направете сами боички, които не цапат: напълнете до половината с вода
всяко от гнездата на кутията за яйца, прибавете три капки боя за
сладкиши и една кафена лъжичка размито на кашица брашно или нишесте. Ако
използвате обикновени водни боички, прибавете към тях тяколко капки
веро ще изчистите по-лесно петната от дрехите и мебелите.

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Играчките, игрите, движението

Писане by styyni on Съб 29 Яну 2011, 16:23


[You must be registered and logged in to see this link.]
Едно от любимите занимания на детето, седнало във високото столче за хранене, е да хвърля на земята играчката си (или пълна с пюре лъжица)
и да крещи, за да я вдигнете. Толкова пъти, колкото пожелаете да се
наведете. Вече сте уморена? Завържете играчката с връв за високото
столче и научете детето да я притегля към себе си. Нека връвчицата бъде
достатъчно дълга, та предметът да може да пада на пода (с изключение на случаите, когато е чуплив), защото шумът от удара е част от удоволствието.
Използвайте периода, когато детето неспирно хвърля нещата пред себе
си, за да го научите да се цели. Давайте му предмети с различно тегло и
от различни материали. Пред столчето поставете голяма кошница или
метална табла. Карайте го да уцелва. Това си има предимства: ще можете
да приберете всичко наведнъж.
Единственият начин да занимавате детето и да го откъснете от телевизора,
ако се заседява пред екрана, е да използвате неговото въображение и
спонтанното му желание да подражава. С подръчни материали лесно бихте
могли да направите пощенско гише, магазин или малка кухня, кабинет като
на татко и т. н. Много скоро.
Малкото момче с удоволствие ще си играе с пистата за автомобили,
нарисувана с тебешир на терасата или на плочника пред къщи. За тази цел с
разноцветни тебешири очертайте тротоари, пътни знаци, паркинг,
магазини, училище, дървета, гараж и т. н.
Ако детето е по-големичко, дайте тебеширите на него. Помогнете му да
начертае на тротоара или на балкона дама, стаи за къщата на куклите,
отделни квадрати, които да прескача и т. н.
Чудите се с какво да занимавате бебето, за да поговорите спокойно по
телефона? Налепе­те на пръстите му или пред него, на масата, пар­ченца
лепенка (тиксо, скоч) – с огромно усърдие то ще се заеме за ги отлепя.
Всички деца много обичат да си правят скривалища или папатки. Предлагаме
ви две съвсем лесни за изпълнение идеи.
Покрийте една маса с голям чаршаф или старо одеяло. Краката й няма да
попречат детето да се настани отдолу. Навън импровизирайте палатка,
Като преметнете чаршаф върху ниско опънато въже за простиране. Краищата
на чаршафа ще стоят опъ­нати, ако ги затиснете с по-големи камъни.
Малкото дете ще бъде очаровано, ако му направите кола от голям кашон.
Вземете някой с широко дъно, та да може да седи в него. Изрежете
страните му така, че да не са по-високи от 40 сантиметра. От изрязаните
парчета направете покрив. Изфабрикувайте кор­мило от картонена чиния,
прикрепена с тел. Нарисувайте с дебел флумастер гуми, врати и фарове.

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Важната роля на детските игри

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите