Спомени,стихове,фрази и други
+26
kiss
lusien
pumpal21
KALI
bisyto
diegito
maggi
Mery2105
iletoili
DivataKotka
mimi_dani
Ani76
pici
ividari
styyni
флоресита
Lindzi
mavi
^Dark_Girl^
mamazavinagi
Dani
Schatzе
teqnstal
деси
Дени :)
nellyyy
30 posters
Страница 2 от 13
Страница 2 от 13 • 
1, 2, 3, ... 11, 12, 13
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Lindzi Вто 27 Май 2008, 14:01
Честита
годишнина от сватбата!
Аз ви пожелавам да сте преди всичко живи и здрави,
да откриете истинското щастие заедно,
да може винаги да разчитате един на друг,
да се подкрепяте, уважавате и обичате винаги.
И не позволявайте семейният ви живот да се превърне в бреме или навик.
Любовта ви е събрала и вярвам, че няма да угасне и ще е с вас постоянно.
Веднъж се прибирах и видях в парка една баба и един дядо, хванати за ръка.
Седнаха на една пейка и дядото прегърна много нежно бабата.
Усетих "жива" любов и продължих усмихната. Не знам какъв живот са
имали,
но на вас ви пожелавам от все сърце, макар и да не ви познавам лично,
през каквито и моменти да преминете, да съхраните обичта си
и всеки ден да сте сплотени и прегърнати, ръка за ръка и през трудностите
и през щастливите мигове. Аз вярвам много в истинската и вечна любов, докажете
на всички които не вярват, че грешат.
Сътворете своята приказка и бъдете щастливи
годишнина от сватбата!
Аз ви пожелавам да сте преди всичко живи и здрави,
да откриете истинското щастие заедно,
да може винаги да разчитате един на друг,
да се подкрепяте, уважавате и обичате винаги.
И не позволявайте семейният ви живот да се превърне в бреме или навик.
Любовта ви е събрала и вярвам, че няма да угасне и ще е с вас постоянно.
Веднъж се прибирах и видях в парка една баба и един дядо, хванати за ръка.
Седнаха на една пейка и дядото прегърна много нежно бабата.
Усетих "жива" любов и продължих усмихната. Не знам какъв живот са
имали,
но на вас ви пожелавам от все сърце, макар и да не ви познавам лично,
през каквито и моменти да преминете, да съхраните обичта си
и всеки ден да сте сплотени и прегърнати, ръка за ръка и през трудностите
и през щастливите мигове. Аз вярвам много в истинската и вечна любов, докажете
на всички които не вярват, че грешат.
Сътворете своята приказка и бъдете щастливи
Lindzi- SPAMMER
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by teqnstal Съб 07 Юни 2008, 09:38
Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във "зоната на здрача".
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.
**************************
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във "зоната на здрача".
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.
**************************
teqnstal- форум-фен
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by teqnstal Съб 07 Юни 2008, 09:40
А това го прочетете задължително то ми е любимото.
*****************************************
СИНЕ, МАЙКА ТИ ДНЕС СИ ОТИВА
Ти разбираш ли, а?
Не, не бива.
Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого „мама”.
Ето, тръгва със куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към сваята тайна.
Ти не и се сърди.
И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.
Не, не плаче той просто се взира –
това целият свят го разбира.
Ти си вече голям – ти си батко,
няма сам да си ти – имаш татко.
Няма сам да съм аз – имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо...
Кубчето ето...
И не казвай,не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручето здраво.
Усмихни ми се.
Хайде.
Браво!
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Ще ти бъда и татко, и мама,
ще ми бъдеш другарче...
И всичко...
Хайде, мое юначе мъничко,
своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата.
*****************************************
СИНЕ, МАЙКА ТИ ДНЕС СИ ОТИВА
Ти разбираш ли, а?
Не, не бива.
Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого „мама”.
Ето, тръгва със куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към сваята тайна.
Ти не и се сърди.
И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.
Не, не плаче той просто се взира –
това целият свят го разбира.
Ти си вече голям – ти си батко,
няма сам да си ти – имаш татко.
Няма сам да съм аз – имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо...
Кубчето ето...
И не казвай,не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручето здраво.
Усмихни ми се.
Хайде.
Браво!
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Ще ти бъда и татко, и мама,
ще ми бъдеш другарче...
И всичко...
Хайде, мое юначе мъничко,
своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата.
teqnstal- форум-фен
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by teqnstal Съб 07 Юни 2008, 10:37
Ето и още едно.
ПРОСЯК
Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда -
седеше просяк побелял
от глад страдание и жажда-
''Хляб''-молеше гласът му слаб
и смърт го мореше зловеща!
О,някой камък вместо хляб
подхвърли в празната му шепа...
Така и аз те молех отпреди
за обич чиста и голяма...
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама....
ПРОСЯК
Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда -
седеше просяк побелял
от глад страдание и жажда-
''Хляб''-молеше гласът му слаб
и смърт го мореше зловеща!
О,някой камък вместо хляб
подхвърли в празната му шепа...
Така и аз те молех отпреди
за обич чиста и голяма...
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама....
teqnstal- форум-фен
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Lindzi Нед 08 Юни 2008, 12:53
Ако всеки път когато си помисля за теб пада по една звезда,
то скоро луната ще разбере какво е самота!
А ето ги и моите творения:
Без теб не мога да живея!
Обичам те!
Два огъня във мене тлеят!
За теб съм аз родена,
и с теб ще съм FOREVER!
Да ме обичаш не те задължавам, да ме забравиш не ти позволявам!
Аз имам две очи, за да те виждам. Аз имам две ръце, за да те докосвам.
Аз Имам две устни, за да те целувам, но аз имам едно сърце, за да те
обичам!
Ревнува този, който се страхува, че ще загуби нещо, което не заслужава!
Обичам розите, обичам и теб, но розите са за ден - два, а ти си за вечни времена!
Водата е за пиене, сапуна е за миене, тангото за танцуване, а ти си за целуване!
Не е важно дали ме обичаш или ме мразиш, важното е, че и в двата случая мислиш за мен!
Имах сърце, но сега то е твое! Имах мисли, но ти ги превзе! Имах
свобода, но ти ми я отне! Живях в свят на мечти, но сега моят свят и
моите мечти си ти! Обичам те!
Обичах те, когато беше сам, обичах те, когато беше с нея, обичах те, когато ти казах, че те мразя, обичам те и сега!
Мразя да плача, а плача за теб, мразя живота, а живея за теб, мразя себе си, но обичам теб!
Не знам как да те наричам, сърцето ми за теб тупти! Но в живота аз веднъж обичам, и моята любов си ти!
По-добре да ме обичаш по-малко, за да ме обичаш по дълго!
Усмихвай се дори когато ти е много мъчно, защото никога не знаеш кой ще се влюби в усмивката ти!
Никой не заслужава да плачеш за него, а този който го заслужава никога няма да те разплаче!
Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой!
Когато обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, остава завинаги твой. Ако ли не, значи никога не е бил твой!
На небето има хиляди звезди, във сърцето има хиляди мечти, но в моето сърце си само ти! I LOVe YoU!
Обичам те през ледове и бури! Обичам те през огън и вода! Сърцето ми до край е твое, до край, дори и след смъртта!
Да обичаш е по-лесно, отколкото да докажеш любовта си!
Който обича, той не забравя, който забравя, той не обича, а който обича, а после забравя, той е забравил как се обича!
Когато свърши любовта, не я превръщай в омраза, защото най-подлото нещо на земята е да мразиш човек, който си обичал!
Ако обичаш някой истински и искаш той да бъде щастлив, направи го, дори неговото щастие да означава твое нещастие!
Ако щастието е птица, нека никога не спира нейният полет! Ако любовта е море, нека никога не видиш бряг!
Да обичаш, значи да страдаш! Но да бъдеш обичан значи да намериш смисъл на страданието!
Любовта е огън, а мъката дим. Никога не ще има огън без дим!
Контролното по любоматика решиш ли значи си експерт в любовта.ако имаш:
6-намери своя жребец
5-нещо маи не е наред
4-здравата сте я оплескали
3-хич не ти върви
2-забрави за твоето момче!
[center]Ще му кажа криво-ляво на
създание заспало.Момченце закъсняло,май не си разбрало с кого си се
заяло и от смях си се заляло."Ало"да не би да си полудяло?На черното да
казваш бяло!
***
Аз не исках всичко да ти
взема,а всичко исках да ти дам.Не трябва никога в живота човек да бъде
сам!Човек живее ,за да пее,за да не изпитва страх,да бъде винаги сред
хора и да умре сред тях.
***
За теб спомен аз трябва да напиша,но трепва моята ръка,аз искам между тези листи да диша не споменът,а моята душа.
***
Да живееш е хубаво,нали?Но кога?
Когато има защо!
Когато има за какво!
Когато има за кого!
***
Вярвай в трудните минути,усмихвай е когато тъжиш лесно е глава да отпснеш,трудно е да победиш!
***
Когато слънцето залезе,и спусне своите лъчи,спомни си за момичето с кафевите коси,
което(име)се нарича и много те обича.
***
Лекарите скарани,сестрите издокарани,санитарите на гости,
а болните Бог да ги прости.
***
Небето е синьо,полето е тясно,не ти ли е ясно,
*** нещастно,че ме кефиш ужасно?!
***
Гуменките ми пробити гащичките с тел зашити,
шапката ми е голяма,а акъла хич го няма.
***
Живей в радост и упорство,в живота тъй красив и нов,
успех желая ти и силна истинска любов.
***
На твоя младежки живот желая небивал възход,на твоята бисерна младост желая много щастие и радост.
***
Не вярвай на лъжеца, не вярвай на най-честния дори,
но се прави,че вярваш,за да не останеш без приятел ти.
***
Химията за химиците,физиката за физиците,
а любовта за учениците.
***
Прости ми за времето което
губиш,за да прочетеш тези места,но знай че всяка дума е капка от моето
до твоето сърце и всяка буква е късче от моята изстрадала душа.
***
Когато тъжно ти е на душата и мъчи те убийствена печал недей намразва ти съдбата и не проклинай своя идеал.
***
Нека пътят ти на живота бъде обсипан с рози,откъснати от градината на любовта и ако някой те обикне
дари го с розите на на ЛЮБОВТА.
***
Щастлив е този,който умира в
името на живота,щастлив е този,който умира в името на любовта.И няма
друго тържество освен тържеството на любовта,която ражда живота.
***
Аз,ти,той,тя,ние,вие,те -
всички сме добре.
***
Сваляй,дивей,живей и всичко ще е о'кей!
***
Животът това не са дните които са изминали,
а дните които сме запомнили.
***
След мъж и трамвай не се бяга,защото винаги идва следващ.
***
Деца учете без умора!Защо ли?Ей,че прост въпрос.Животът иска умни хора,защото той е много прост.
[center]Ако щастието е птица,нека никога не сприра нейният полет!Ако любовта е море,нека никога не видиш бряг.
***
Едно сърце безумно те
обича.Едно сърце безумно те кълне, че вечно тебе ще обича,че вечно тебе
ще кълне. Но знай че беше първата ми обич и последната ще бъдеш ти!
***
Обичал ли си така, че нищо да
не може да спре полетът към този когото обючаш? Обичал ли си тази
любов? Кълнял ли си се с всички думи И във всичко? Крещял ли си от
болка? Умирал ли си от мълчанието? Молил ли си се на колене да те
пощадят – теб И тази любов?
***
Никога не губиш когато обичаш! Губиш когато подтискаш чувствата си!
***
Когато човек загине без да е
постигнал желаната цел, това не е поражение нито победа. Поражение е,
когато човек е жив, а не е достигнал желаната цел, защото се е отказал
от нея.
***
Върви напред и никога не
спирай, дори сърцето да боли! Не се обръщай назад, недей се взира, дори
сърцето да кърви! Върви напред И никога не се обръщай! И никога не
съжалявай за отминалите дни! И знай, че тоз, които те обича, ще дойде
сам при теб облян в
сълзи!
***
Не събирай коси
разпиляни,нежен вятър се гуши след тях,нека само в сърцето остане туй
което с теб преживях,не протягай треперещи длани раздвоени от болка и
страст нека в спомена само остане, туй що любих и тъй което пропилях.
***
Прониза сърцата вятъра
студен,изчезна зората на облаците в плен и чуствата силни без милост
разпиля! Две души отровени с вятъра танцуват, две сърца целуват се и след
миг отлитат, остава само спомена, а той боли.
***
Когато любовта умира, всичко с
нея умира. Животът вижда ти се черен и няма смисъл да живееш. Немога вече
да съм с теб, макар сърцето ми да стене! Днес моят ден дойде аз обичам
друга вече, ще трябва да ме забравиш и с друг да ме заменениш!
***
Не стой на гроба ми и не плачи.
Не са склопени моите очи.
Аз съм хиляди вятъри, които пеят
Аз съм снегът, който с елмази грее
Аз съм и слънцето над зрелите жита
и нежната роса през есента
Когато всяко утро ти се будиш
аз съм шумът на полетите луди
на тихи птици в кръгове над теб
Аз съм звездите с блясък блед.
Не стой на гроба ми и не плачи.
Не са склопени моите очи.
***
Видях те отново да обръщаш гръб.Видях те надолу да се препъваш по този стръмен път!
Чувствам че отчаянието отново ме връхлетява.Чувствам че сърцето ми пак се забавя.
Не искам вече тази светлина,искам само вечна самота.
Влизам в празна тиха стая наслаждавайки се на тъмнината и тишината.
Искам да сложа край на всичко-край на живота си,край на любовта!
Думите са напълно ненужни-те само нараняват сърцето ми изпълнено с болка и гняв!
нека минават годините...Аз ще остана в тази тъмна стая докато най-сетне дойде моят край!!!
***
Целуни ме със устни прохладни,по-сладки от мед,
дай ми нежна отрова,но не и прегръдки от лед.
Искам с теб да избягам,но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш поне този път остани.
Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...
*****
Страданието е най-високият идеал на духа и сърцето, до който са достигнали само влюбените.
Тъжен е деня без слънце, тъжна е нощта без луна, но най-тъжен е деня, в който си отива любовта!
Животът е огън, животът е
море, затова всяка стъпка обмисляй добре. Обичай човека, който те
обича, а не този, който те привлича.
Най-прекрасното, което е постигнал човекът е умението да обича.
На едно цветче от роза паднаха две капки роса. Огря слънце и ги сля в една. Тези две капки роса бяха нашите две влюбени сърца!
то скоро луната ще разбере какво е самота!
А ето ги и моите творения:
Без теб не мога да живея!
Обичам те!
Два огъня във мене тлеят!
За теб съм аз родена,
и с теб ще съм FOREVER!
Да ме обичаш не те задължавам, да ме забравиш не ти позволявам!
Аз имам две очи, за да те виждам. Аз имам две ръце, за да те докосвам.
Аз Имам две устни, за да те целувам, но аз имам едно сърце, за да те
обичам!
Ревнува този, който се страхува, че ще загуби нещо, което не заслужава!
Обичам розите, обичам и теб, но розите са за ден - два, а ти си за вечни времена!
Водата е за пиене, сапуна е за миене, тангото за танцуване, а ти си за целуване!
Не е важно дали ме обичаш или ме мразиш, важното е, че и в двата случая мислиш за мен!
Имах сърце, но сега то е твое! Имах мисли, но ти ги превзе! Имах
свобода, но ти ми я отне! Живях в свят на мечти, но сега моят свят и
моите мечти си ти! Обичам те!
Обичах те, когато беше сам, обичах те, когато беше с нея, обичах те, когато ти казах, че те мразя, обичам те и сега!
Мразя да плача, а плача за теб, мразя живота, а живея за теб, мразя себе си, но обичам теб!
Не знам как да те наричам, сърцето ми за теб тупти! Но в живота аз веднъж обичам, и моята любов си ти!
По-добре да ме обичаш по-малко, за да ме обичаш по дълго!
Усмихвай се дори когато ти е много мъчно, защото никога не знаеш кой ще се влюби в усмивката ти!
Никой не заслужава да плачеш за него, а този който го заслужава никога няма да те разплаче!
Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой!
Когато обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, остава завинаги твой. Ако ли не, значи никога не е бил твой!
На небето има хиляди звезди, във сърцето има хиляди мечти, но в моето сърце си само ти! I LOVe YoU!
Обичам те през ледове и бури! Обичам те през огън и вода! Сърцето ми до край е твое, до край, дори и след смъртта!
Да обичаш е по-лесно, отколкото да докажеш любовта си!
Който обича, той не забравя, който забравя, той не обича, а който обича, а после забравя, той е забравил как се обича!
Когато свърши любовта, не я превръщай в омраза, защото най-подлото нещо на земята е да мразиш човек, който си обичал!
Ако обичаш някой истински и искаш той да бъде щастлив, направи го, дори неговото щастие да означава твое нещастие!
Ако щастието е птица, нека никога не спира нейният полет! Ако любовта е море, нека никога не видиш бряг!
Да обичаш, значи да страдаш! Но да бъдеш обичан значи да намериш смисъл на страданието!
Любовта е огън, а мъката дим. Никога не ще има огън без дим!
Контролното по любоматика решиш ли значи си експерт в любовта.ако имаш:
6-намери своя жребец
5-нещо маи не е наред
4-здравата сте я оплескали
3-хич не ти върви
2-забрави за твоето момче!
[center]Ще му кажа криво-ляво на
създание заспало.Момченце закъсняло,май не си разбрало с кого си се
заяло и от смях си се заляло."Ало"да не би да си полудяло?На черното да
казваш бяло!
***
Аз не исках всичко да ти
взема,а всичко исках да ти дам.Не трябва никога в живота човек да бъде
сам!Човек живее ,за да пее,за да не изпитва страх,да бъде винаги сред
хора и да умре сред тях.
***
За теб спомен аз трябва да напиша,но трепва моята ръка,аз искам между тези листи да диша не споменът,а моята душа.
***
Да живееш е хубаво,нали?Но кога?
Когато има защо!
Когато има за какво!
Когато има за кого!
***
Вярвай в трудните минути,усмихвай е когато тъжиш лесно е глава да отпснеш,трудно е да победиш!
***
Когато слънцето залезе,и спусне своите лъчи,спомни си за момичето с кафевите коси,
което(име)се нарича и много те обича.
***
Лекарите скарани,сестрите издокарани,санитарите на гости,
а болните Бог да ги прости.
***
Небето е синьо,полето е тясно,не ти ли е ясно,
*** нещастно,че ме кефиш ужасно?!
***
Гуменките ми пробити гащичките с тел зашити,
шапката ми е голяма,а акъла хич го няма.
***
Живей в радост и упорство,в живота тъй красив и нов,
успех желая ти и силна истинска любов.
***
На твоя младежки живот желая небивал възход,на твоята бисерна младост желая много щастие и радост.
***
Не вярвай на лъжеца, не вярвай на най-честния дори,
но се прави,че вярваш,за да не останеш без приятел ти.
***
Химията за химиците,физиката за физиците,
а любовта за учениците.
***
Прости ми за времето което
губиш,за да прочетеш тези места,но знай че всяка дума е капка от моето
до твоето сърце и всяка буква е късче от моята изстрадала душа.
***
Когато тъжно ти е на душата и мъчи те убийствена печал недей намразва ти съдбата и не проклинай своя идеал.
***
Нека пътят ти на живота бъде обсипан с рози,откъснати от градината на любовта и ако някой те обикне
дари го с розите на на ЛЮБОВТА.
***
Щастлив е този,който умира в
името на живота,щастлив е този,който умира в името на любовта.И няма
друго тържество освен тържеството на любовта,която ражда живота.
***
Аз,ти,той,тя,ние,вие,те -
всички сме добре.
***
Сваляй,дивей,живей и всичко ще е о'кей!
***
Животът това не са дните които са изминали,
а дните които сме запомнили.
***
След мъж и трамвай не се бяга,защото винаги идва следващ.
***
Деца учете без умора!Защо ли?Ей,че прост въпрос.Животът иска умни хора,защото той е много прост.
[center]Ако щастието е птица,нека никога не сприра нейният полет!Ако любовта е море,нека никога не видиш бряг.
***
Едно сърце безумно те
обича.Едно сърце безумно те кълне, че вечно тебе ще обича,че вечно тебе
ще кълне. Но знай че беше първата ми обич и последната ще бъдеш ти!
***
Обичал ли си така, че нищо да
не може да спре полетът към този когото обючаш? Обичал ли си тази
любов? Кълнял ли си се с всички думи И във всичко? Крещял ли си от
болка? Умирал ли си от мълчанието? Молил ли си се на колене да те
пощадят – теб И тази любов?
***
Никога не губиш когато обичаш! Губиш когато подтискаш чувствата си!
***
Когато човек загине без да е
постигнал желаната цел, това не е поражение нито победа. Поражение е,
когато човек е жив, а не е достигнал желаната цел, защото се е отказал
от нея.
***
Върви напред и никога не
спирай, дори сърцето да боли! Не се обръщай назад, недей се взира, дори
сърцето да кърви! Върви напред И никога не се обръщай! И никога не
съжалявай за отминалите дни! И знай, че тоз, които те обича, ще дойде
сам при теб облян в
сълзи!
***
Не събирай коси
разпиляни,нежен вятър се гуши след тях,нека само в сърцето остане туй
което с теб преживях,не протягай треперещи длани раздвоени от болка и
страст нека в спомена само остане, туй що любих и тъй което пропилях.
***
Прониза сърцата вятъра
студен,изчезна зората на облаците в плен и чуствата силни без милост
разпиля! Две души отровени с вятъра танцуват, две сърца целуват се и след
миг отлитат, остава само спомена, а той боли.
***
Когато любовта умира, всичко с
нея умира. Животът вижда ти се черен и няма смисъл да живееш. Немога вече
да съм с теб, макар сърцето ми да стене! Днес моят ден дойде аз обичам
друга вече, ще трябва да ме забравиш и с друг да ме заменениш!
***
Не стой на гроба ми и не плачи.
Не са склопени моите очи.
Аз съм хиляди вятъри, които пеят
Аз съм снегът, който с елмази грее
Аз съм и слънцето над зрелите жита
и нежната роса през есента
Когато всяко утро ти се будиш
аз съм шумът на полетите луди
на тихи птици в кръгове над теб
Аз съм звездите с блясък блед.
Не стой на гроба ми и не плачи.
Не са склопени моите очи.
***
Видях те отново да обръщаш гръб.Видях те надолу да се препъваш по този стръмен път!
Чувствам че отчаянието отново ме връхлетява.Чувствам че сърцето ми пак се забавя.
Не искам вече тази светлина,искам само вечна самота.
Влизам в празна тиха стая наслаждавайки се на тъмнината и тишината.
Искам да сложа край на всичко-край на живота си,край на любовта!
Думите са напълно ненужни-те само нараняват сърцето ми изпълнено с болка и гняв!
нека минават годините...Аз ще остана в тази тъмна стая докато най-сетне дойде моят край!!!
***
Целуни ме със устни прохладни,по-сладки от мед,
дай ми нежна отрова,но не и прегръдки от лед.
Искам с теб да избягам,но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш поне този път остани.
Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...
*****
Страданието е най-високият идеал на духа и сърцето, до който са достигнали само влюбените.
Тъжен е деня без слънце, тъжна е нощта без луна, но най-тъжен е деня, в който си отива любовта!
Животът е огън, животът е
море, затова всяка стъпка обмисляй добре. Обичай човека, който те
обича, а не този, който те привлича.
Най-прекрасното, което е постигнал човекът е умението да обича.
На едно цветче от роза паднаха две капки роса. Огря слънце и ги сля в една. Тези две капки роса бяха нашите две влюбени сърца!
Lindzi- SPAMMER
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Вто 10 Юни 2008, 06:25
Нощ и небе
Когато звездите са на небето,
тогава мисля за тебе.
Отплавай с погледа си към мен,
когато звездите гледат морето!
Защото мислите, като вълните,
които се гонят нощем,
са най-спокойни и най-приятни,
тъкмо когато греят звездите.
Моята силна земна любов
спи тихо в светлина
под ясно, широко небе
образувано само от тебе.
Часът, в който сънища свети
минават през дрямка,
е час музикален, изглежда,
и трябва да бъдеш до мен.
Защото мислите по тебе са свети
за обикновения дневен лъч -
мога да те познавам само
като моя звезда, мой ангел и сън...
Неизвестен автор
Когато звездите са на небето,
тогава мисля за тебе.
Отплавай с погледа си към мен,
когато звездите гледат морето!
Защото мислите, като вълните,
които се гонят нощем,
са най-спокойни и най-приятни,
тъкмо когато греят звездите.
Моята силна земна любов
спи тихо в светлина
под ясно, широко небе
образувано само от тебе.
Часът, в който сънища свети
минават през дрямка,
е час музикален, изглежда,
и трябва да бъдеш до мен.
Защото мислите по тебе са свети
за обикновения дневен лъч -
мога да те познавам само
като моя звезда, мой ангел и сън...
Неизвестен автор
Последната промяна е направена от tuci_iv на Вто 10 Юни 2008, 06:51; мнението е било променяно общо 1 път
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Вто 10 Юни 2008, 06:29
Ако бъдем хора, вместо победители,
Ако бъдем честни, вместо безразлични,
ако сме толкова сърдечни, колкото интелигентни,
ако притежаваме толкова обич, колкото и съмнения,
ако бъдем щастливи, вместо прави,
то може би сме добри християни.
Поздравявам Ви с настъпващите Коледни и новогодишни празници!
Разтоварете сърцата си от всичко останало, освен от прошката и добротата.
Ако бъдем честни, вместо безразлични,
ако сме толкова сърдечни, колкото интелигентни,
ако притежаваме толкова обич, колкото и съмнения,
ако бъдем щастливи, вместо прави,
то може би сме добри християни.
Поздравявам Ви с настъпващите Коледни и новогодишни празници!
Разтоварете сърцата си от всичко останало, освен от прошката и добротата.
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Вто 10 Юни 2008, 07:06
ВЕЗНИ
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.
Стефан Цанев
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.
Стефан Цанев
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Вто 10 Юни 2008, 07:07
Има нещо, което
ще гадая до гроба-
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна-
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене..
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени-
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.
Георги Константинов
ще гадая до гроба-
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна-
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене..
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени-
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.
Георги Константинов
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Lindzi Чет 12 Юни 2008, 11:44
Недей ме пита имаш ли сестричка? Къде е тя?Как е тя сега? Сестричката ми бе като звездичка, но малкото дете се разболя. Тя беше малка и не бе видяла още селската река и можеше да казва само "мама", и с "мам" наричаше ни всички. И мене и татко, и всички у дома. И преди да склоним сините очички, нарече с "мама" и Смъртта.
Lindzi- SPAMMER
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Нед 15 Юни 2008, 21:12
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно. Колко си
ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно. Колко си
ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Нед 15 Юни 2008, 21:13
СОНЕТ ЗА ЖИВОТА
След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.
След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм,
четвъртият е реплика... и точка.
След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.
След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.
От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.
Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.
Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.
Александър БУРМОВ
След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.
След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм,
четвъртият е реплика... и точка.
След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.
След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.
От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.
Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.
Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.
Александър БУРМОВ
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Пон 16 Юни 2008, 09:31
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
П.К.ЯВОРОВ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
П.К.ЯВОРОВ
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Пон 16 Юни 2008, 09:32
Когато някога ти имаш нужда
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че на себе си си чужда
Ела при мен и аз ще те целуна
Когато някога не виждаш смисъл
А твоите очи са с сълзи пълни
Но всеки е във себе си залисан
Ела при мен и аз ще те прегърна
Когато някога денят ти сив е
И на бездънна пропаст твойта нощ прилича
А ти от малко само обич имаш нужда
Ела при мен и аз ще те обичам
А после, някой ден когато
Погледнеш ти на мен по начин нов
Тогава - просто заключи вратата
А аз? - И за това ще съм готов
Ще си замина някъде далече
Ще те обича вече някой друг
Не ще си спомняш ти за мене вече
И ще забравиш туй,че била си тук
И само някога ще виждаш във съня си
Как някой тихо в твойта стая влиза
Не се сърди - аз просто искам да те видя
Да те целуна, после мълком ще си ида.
А ако някога отново имаш нужда
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че за другите си чужда...
Ела при мен и аз ще те целуна...
Пеньо Пенев
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че на себе си си чужда
Ела при мен и аз ще те целуна
Когато някога не виждаш смисъл
А твоите очи са с сълзи пълни
Но всеки е във себе си залисан
Ела при мен и аз ще те прегърна
Когато някога денят ти сив е
И на бездънна пропаст твойта нощ прилича
А ти от малко само обич имаш нужда
Ела при мен и аз ще те обичам
А после, някой ден когато
Погледнеш ти на мен по начин нов
Тогава - просто заключи вратата
А аз? - И за това ще съм готов
Ще си замина някъде далече
Ще те обича вече някой друг
Не ще си спомняш ти за мене вече
И ще забравиш туй,че била си тук
И само някога ще виждаш във съня си
Как някой тихо в твойта стая влиза
Не се сърди - аз просто искам да те видя
Да те целуна, после мълком ще си ида.
А ако някога отново имаш нужда
Да чуеш птиците над приказна лагуна
Но чувстваш че за другите си чужда...
Ела при мен и аз ще те целуна...
Пеньо Пенев
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Пон 16 Юни 2008, 11:14
Съня си подарих на времето,
душата - на приятели.
За мен остана само бремето
на всички незаспиващи мечтатели,
препъващи се в хиляди въпроси
със уж установени отговори,
по трънени пътеки боси
поели да рушат вековни сговори.
И всеки отговор е първа стъпка
към някой нов въпрос.
Съмнението
лепва кръпка, подир кръпка
и води ме към бързей, не към мост.
Натрапените истини ме спъват.
Тежи на рамото ми кръст,
на който нощем вярата разпъвам,
а денем с него меря своя ръст.
И мъничко, по мъничко порасвам.
На пръсти се повдигам и аха...
Кого ли ще залъгвам?!
Пораства само мойта самота.
Събка Митева
душата - на приятели.
За мен остана само бремето
на всички незаспиващи мечтатели,
препъващи се в хиляди въпроси
със уж установени отговори,
по трънени пътеки боси
поели да рушат вековни сговори.
И всеки отговор е първа стъпка
към някой нов въпрос.
Съмнението
лепва кръпка, подир кръпка
и води ме към бързей, не към мост.
Натрапените истини ме спъват.
Тежи на рамото ми кръст,
на който нощем вярата разпъвам,
а денем с него меря своя ръст.
И мъничко, по мъничко порасвам.
На пръсти се повдигам и аха...
Кого ли ще залъгвам?!
Пораства само мойта самота.
Събка Митева
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Lindzi Пон 16 Юни 2008, 21:25
Честит Осми март, мамо!
На този женствен празник, мамо
Аз ще те обгърна само
С усмивка топла,
С нежен полъх,
С каквито ти ме надари,
В онзи септемврийски ден,
Когато се сдоби с мен.
Аз искам моя, скъпа мамо,
Да кажа, че за мен си само
Единственото близко рамо,
Което с радост ме благословява
И в трудност помощ ми дарява.
Аз чувствам твоята грижовна обич,
Аз нося твоето сърце,
В теб аз вярвам,
С теб живея
И нивга няма да изневеря
При друга да се приютя.
За мене ти си онзи порив,
Онази майчина сълза,
Която приласка ме
Единствено с доброта.
Затуй на теб отдавам свойта сила
И свойта детска топлота.
Затуй на този празник мамо,
Ти пожелавам искрено и прямо,
Да бъдеш вечно млада кат сега,
Да бъдеш здрава кат скала,
Да носиш с гордост името ЖЕНА!
На този женствен празник, мамо
Аз ще те обгърна само
С усмивка топла,
С нежен полъх,
С каквито ти ме надари,
В онзи септемврийски ден,
Когато се сдоби с мен.
Аз искам моя, скъпа мамо,
Да кажа, че за мен си само
Единственото близко рамо,
Което с радост ме благословява
И в трудност помощ ми дарява.
Аз чувствам твоята грижовна обич,
Аз нося твоето сърце,
В теб аз вярвам,
С теб живея
И нивга няма да изневеря
При друга да се приютя.
За мене ти си онзи порив,
Онази майчина сълза,
Която приласка ме
Единствено с доброта.
Затуй на теб отдавам свойта сила
И свойта детска топлота.
Затуй на този празник мамо,
Ти пожелавам искрено и прямо,
Да бъдеш вечно млада кат сега,
Да бъдеш здрава кат скала,
Да носиш с гордост името ЖЕНА!
Lindzi- SPAMMER
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Вто 17 Юни 2008, 09:59
'За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от тебе вдъхновени,
най - хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа...
при тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов,
ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било е от любов.'
Евтим Евтимов
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от тебе вдъхновени,
най - хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа...
при тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов,
ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било е от любов.'
Евтим Евтимов
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Lindzi Вто 17 Юни 2008, 14:19
ИНТИМНО
Дамян Дамянов
Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…
СРЕЩА
Дамян Дамянов
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
ПРИКАЗКА
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…
СРЕЩА
Дамян Дамянов
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
ПРИКАЗКА
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Lindzi- SPAMMER
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Вто 17 Юни 2008, 14:58
СЛИВАНЕ
Нощта дойде и корабите-замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.
Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.
То стана като мида-черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.
И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.
Петя Дубарова
Нощта дойде и корабите-замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.
Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.
То стана като мида-черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.
И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.
Петя Дубарова
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Lindzi Сря 18 Юни 2008, 17:20
Тази нощ Луната с мен танцува,
Къде се изгуби, Приятелю?!
Къде се изгуби, Приятелю?!
В тъгата си, нейде потъна...
Имаш душа на мечтател,
с красота си закърмен...
***********************************
Но има в живота и мъка,
с която ще трябва да можеш
отново, във дни на разлъка,
да виждаш пред теб хоризонта...
В спомени,
в теб ще живеят
образи мили
и силен,
ще прекрачиш отново,
междата на битки
и сиви
дни на умора ще срещаш...
Но ти не унивай..
Във тебе,
с любов са втъкали
и сила,
и нежност чуплива...
и можеш,
отново да срещаш ранила
надежда,
любов да те стопли...
...
Спомени мили в душата си скътай..!
Пред теб хоризонт е!
Назад се не връщай..!
Усмихни се!
Усмихни се!
Има още много пътища,
които тръгват все от теб..
С птиците на пролет
ще поемеш,
към нови хоризонти,
и безчет
ще бъдат пак в очите ти
искрите,
с които ще се будиш във зори..,
на кръстопът се раждат
и мечтите...
Мечтай!
По своя път
върви!
Сигурна съм,
ще издържиш и можеш
да постигнеш
своята победа!!!
Познал си болка,
страх,
вървиш...
към изгрев нов
и не последен!
Върви по своя път!
Не спирай!
Пред теб щастлив
сега извива,
оня път,
с любов наречен,
път на вяра
и надежда,
жива!
Силен си,
не се предавай!
Слънчеви мечти
те водят!
За миг любов,
искра,
си струва,
море от мъки
да преплуваш.
Приятелство ли!?
С теб общуваме прекрасно,
все накратко ...и е ясно,
всяка дума смисъл има,
но от мисли, даже в рима...,
няма никаква надежда,
да те срещна...
Пак поглеждам:
ти си все така далече,
и те мисля, всяка вечер...
Вече мина много време...
Търсиш Нея, а за мене
винаги ще си далечен,
истински приятел, вечен...
Но не знам дали ще мога
да остана с теб, /За Бога!..../!
Когато ти откриеш Нея
а за тебе все копнея...,
ще си тръгна, без да питам.
Ти разбираш, думи вплитам
във една надежда гола...
А душата ми, ... се моли...
...Може би, във теб последен,
вярвам днес, а утре седем
пъти аз ще те отричам...
Днес ела, когато те обичам!
Вярвам ти!
Варвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни...
И без звук, дори,
всяка твоя мисъл споделена,
намери своя пристан, нов,
в сърцето ми,
където спотаена,
кълни и ражда се любов...
Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...
Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша...
Нужен си ми!
Нужен си ми!
Моля те, бори се!
Обичам те! И силно вярвам!
Вярвай ми, че има смисъл!
Да бъдеш силен,
повелявам!
Не се предавай!
Длъжен си за двама ни!
Обичам те! Без тебе няма
нищо вече да е същото...
Да бъдеш силен,
повелявам!
Нужен си ми!
На рождения ти ден...
Рождения ти ден е днеска....
Нека греят пак усмивки!
Мечтай, Приятелю и нека
бъдат слънчеви мечтите.
Приятелка съм, ти го знаеш,
и всяка твоя нова радост,
ще посрещна, а душата
ще ликува, с теб... до края...
Не те забравям, все те мисля
и чакам да ми се обадиш...
Мълчиш сега..., а толкоз искам
приятелството да опазим.
В живота има и обрати...,
много срещи и раздели..
Но ние с тебе сме богати
с приятелство и със доверие.
На твоя ден рожден те моля,
да помниш всяка мила дума,
която с теб си разменихме,
в дни самотни, в трудно време.
Бъди щастлив, ти пожелавам!
Не тръгвам и не е разлъка...
Приятелство ти обещавам,
и в дни на радост, и на мъка.
Поздрав приеми от мене
и помни, че те обичам!
Няма кой да ни го вземе,
туй което е в душите.
.....
И така.... за най-накрая...
оставих, още да ти кажа,
подозирам твойта ревност
и сега ме ти наказваш...,
че споделям с друг мечтите
и надеждите си крехки,
че ми греят във очите
пламъчета, и е леко...
Не отричай! Ще ти мине...
Знам го и не си го слагай!
Нали и ти мечтаеш тайно
за жена красива, млада...
Някой ден, ще ми разкажеш
на джин със тоник, до морето
за Нея и за Любовта ти....
Тя ще бъде твоя пристан!
Приятели сме, друго няма!
Дано премине тази криза!
И това го знаем двама...,
няма спор и няма смисъл...
да търсим в някого вината,
да мълчим на страшна тема,
че в живота ни обрати,
срещи и раздели има...
тази нощ Вселената не спи,
тази нощ Луната ме целува
с топли и загадъчни очи..."
*****************************************тази нощ Луната ме целува
с топли и загадъчни очи..."
Къде се изгуби, Приятелю?!
Къде се изгуби, Приятелю?!
В тъгата си, нейде потъна...
Имаш душа на мечтател,
с красота си закърмен...
***********************************
Но има в живота и мъка,
с която ще трябва да можеш
отново, във дни на разлъка,
да виждаш пред теб хоризонта...
В спомени,
в теб ще живеят
образи мили
и силен,
ще прекрачиш отново,
междата на битки
и сиви
дни на умора ще срещаш...
Но ти не унивай..
Във тебе,
с любов са втъкали
и сила,
и нежност чуплива...
и можеш,
отново да срещаш ранила
надежда,
любов да те стопли...
...
Спомени мили в душата си скътай..!
Пред теб хоризонт е!
Назад се не връщай..!
Усмихни се!
Усмихни се!
Има още много пътища,
които тръгват все от теб..
С птиците на пролет
ще поемеш,
към нови хоризонти,
и безчет
ще бъдат пак в очите ти
искрите,
с които ще се будиш във зори..,
на кръстопът се раждат
и мечтите...
Мечтай!
По своя път
върви!
Сигурна съм,
ще издържиш и можеш
да постигнеш
своята победа!!!
Познал си болка,
страх,
вървиш...
към изгрев нов
и не последен!
Върви по своя път!
Не спирай!
Пред теб щастлив
сега извива,
оня път,
с любов наречен,
път на вяра
и надежда,
жива!
Силен си,
не се предавай!
Слънчеви мечти
те водят!
За миг любов,
искра,
си струва,
море от мъки
да преплуваш.
Приятелство ли!?
С теб общуваме прекрасно,
все накратко ...и е ясно,
всяка дума смисъл има,
но от мисли, даже в рима...,
няма никаква надежда,
да те срещна...
Пак поглеждам:
ти си все така далече,
и те мисля, всяка вечер...
Вече мина много време...
Търсиш Нея, а за мене
винаги ще си далечен,
истински приятел, вечен...
Но не знам дали ще мога
да остана с теб, /За Бога!..../!
Когато ти откриеш Нея
а за тебе все копнея...,
ще си тръгна, без да питам.
Ти разбираш, думи вплитам
във една надежда гола...
А душата ми, ... се моли...
...Може би, във теб последен,
вярвам днес, а утре седем
пъти аз ще те отричам...
Днес ела, когато те обичам!
Вярвам ти!
Варвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни...
И без звук, дори,
всяка твоя мисъл споделена,
намери своя пристан, нов,
в сърцето ми,
където спотаена,
кълни и ражда се любов...
Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...
Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша...
Нужен си ми!
Нужен си ми!
Моля те, бори се!
Обичам те! И силно вярвам!
Вярвай ми, че има смисъл!
Да бъдеш силен,
повелявам!
Не се предавай!
Длъжен си за двама ни!
Обичам те! Без тебе няма
нищо вече да е същото...
Да бъдеш силен,
повелявам!
Нужен си ми!
На рождения ти ден...
Рождения ти ден е днеска....
Нека греят пак усмивки!
Мечтай, Приятелю и нека
бъдат слънчеви мечтите.
Приятелка съм, ти го знаеш,
и всяка твоя нова радост,
ще посрещна, а душата
ще ликува, с теб... до края...
Не те забравям, все те мисля
и чакам да ми се обадиш...
Мълчиш сега..., а толкоз искам
приятелството да опазим.
В живота има и обрати...,
много срещи и раздели..
Но ние с тебе сме богати
с приятелство и със доверие.
На твоя ден рожден те моля,
да помниш всяка мила дума,
която с теб си разменихме,
в дни самотни, в трудно време.
Бъди щастлив, ти пожелавам!
Не тръгвам и не е разлъка...
Приятелство ти обещавам,
и в дни на радост, и на мъка.
Поздрав приеми от мене
и помни, че те обичам!
Няма кой да ни го вземе,
туй което е в душите.
.....
И така.... за най-накрая...
оставих, още да ти кажа,
подозирам твойта ревност
и сега ме ти наказваш...,
че споделям с друг мечтите
и надеждите си крехки,
че ми греят във очите
пламъчета, и е леко...
Не отричай! Ще ти мине...
Знам го и не си го слагай!
Нали и ти мечтаеш тайно
за жена красива, млада...
Някой ден, ще ми разкажеш
на джин със тоник, до морето
за Нея и за Любовта ти....
Тя ще бъде твоя пристан!
Приятели сме, друго няма!
Дано премине тази криза!
И това го знаем двама...,
няма спор и няма смисъл...
да търсим в някого вината,
да мълчим на страшна тема,
че в живота ни обрати,
срещи и раздели има...
Lindzi- SPAMMER
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Сря 18 Юни 2008, 17:23
НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ
Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
Нося тъмния чар на червена лъвица,
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.
Нося синята кръв на жена индианка,
с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
многосърца, стоцветна, различна съм аз,
а съм само една - и за пръв път съм млада,
като грабната в миг от дървото сълза,
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
Ще раста, ще натрупам във себе си дните
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес.
Петя Дубарова
Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
Нося тъмния чар на червена лъвица,
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.
Нося синята кръв на жена индианка,
с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
многосърца, стоцветна, различна съм аз,
а съм само една - и за пръв път съм млада,
като грабната в миг от дървото сълза,
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
Ще раста, ще натрупам във себе си дните
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес.
Петя Дубарова
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Сря 18 Юни 2008, 18:43
ИЗ 'ЛУННАТА ДОЛИНА'
Джек Лондон
Някои неща, които една жена
никога не трябва да забравя.
Не съм го писала аз, а Джек Лондон...
но едва ли имат давност тези неща:
“... Слушайте, млада женичке, и се
учете. Разнообразието — в него е магията. То е златното ключе. То е
играчката, която забавлява. Не намери ли разнообразие у жена си, мъжът
става турчин; намери ли го — той става неин верен роб. Една жена трябва
да бъде много жени едновременно. И ако искате вашият мъж да ви обича,
за него вие трябва да въплъщавате всички жени. Бъдете винаги нова, като
цвете, което всяка сутрин блести с пресни капки роса и никога не
разцъфва напълно, затова и никога не увяхва. Трябва да бъдете градина с
винаги нови, винаги свежи, винаги различни цветя. И в тази градина
мъжът никога не бива да откъсва последния цвят.
Слушайте, млада женичке. В градината на любовта има змия. Тя.се нарича
баналност. Смажете главата й, иначе ще разруши градината ви. Запомнете
името й: баналност.
Не бъдете никога прекалено откровена.
Мъжете само изглеждат груби. Жените всъщност са много по-груби от
мъжете... Не, не, няма смисъл да спорите, млада женичке. Вие сте още
дете. Жените са много по-малко деликатни, отколкото мъжете. Не знам ли
аз? Те са готови да разкажат на другите жени и най-интимните тайни за
любовта на мъжете си. Мъжете никога не разправят подобни неща за жените
си. Как ще обяснете това? Има само един отговор: във всичко, което се
отнася до любовта, жените са по-малко деликатни, отколкото мъжете. Това
е тяхната грешка. Тя е бащата и майката на баналността, а баналността е
отвратителен плужек, който осквернява и разрушава любовта.
Бъдете деликатна, малка съпруго. Никога не оставайте незабулена —
имайте винаги не едно, а много була; забулвайте се в хиляди була и нека
те бъдат от най-скъпа материя и да блестят като безцелни камъни. Не
оставяйте никога да бъде смъкнато последното було. Бъдете всеки ден
забулена с нови була — все нови и нови и така - безкрай. И все пак не
бива да изглеждате премного забулена. Всяко було трябва да изглежда
единствено между вас и жадния ви любовник, който иска да ви има цялата.
И нека всеки път мисли, че е взел всичко, че е отхвърлил последното
покривало, което ви забулва. Той трябва да си мисли така. Но не бива да
е така. Тогава той няма да ви се насити, защото на другия ден ще намери
друго, последно було, което не е забелязал.
Запомнете — всяко було трябва да изглежда последно и единствено. Всеки
път трябва да изглежда, че сте отдала всичко в неговите ръце. Но винаги
трябва да запазвате много повече, което да отдадете на другия ден и
през следващите дни. И при това разнообразие и изненади вашият мъж
вечно ще се стреми към вас - новото той ще търси у вас, а не у другите
жени. Вие сте покорили вашия мъж с вашата красота и свежест, които са
били нови за него, вие сте били за него неразбулена тайна. Когато мъжът
е откъснал и вдъхнал целия аромат на едно цвете, той търси други цветя.
Това е странното у мъжете. Вие трябва да останете почти откъснат цвят и
все пак не напълно откъснат, неизчерпаем източник на сладост, която той
е опитвал, и все пак винаги да му се струва, че я вкусва за първи път.
Глупавите жени - а те всички са глупави - считат първото си завоевание
над мъжа за окончателна победа. След това се успокояват, отпущат се,
надебеляват, стават безжизнени и нещастни. Уви, те са толкова глупави!
Но вие, мило дете, след първата си победа трябва да направите любовните
си отношения непрекъсната верига от победи. Всеки ден трябва отново да
завладявате мъжа си. А когато спечелите последната победа и когато не
намирате какво повече да покорявате _ тогава свършва любовта. И това е
краят. Мъжът ви започва да броди из чужди градини. Запомнете - любовта
трябва да бъде ненаситна. Тя трябва да чувствува глад, остър като нож —
глад, който никога не е напълно задоволен. Трябва добре да храните
вашия възлюбен, о, да, много добре, много, много добре; давайте му,
давайте му и все пак го отпращайте гладен, за да дойде пак и да иска
още...”
“... Всяка от тях си има своя красота, малка женичке. Още много неща
има да научите. Понякога мъжете се завладяват с вино, а понякога се
завладяват с песни, които ги опиват като вино. Страдащи са мъжете!
О-ла-ла! Има толкова начини, толкова много! Ето, един от тях е вашето
хубаво бельо, хубавите дрехи. Те са магическа мрежа. Никой рибар не е
ловил със своите мрежи така успешно риба в морето, както ние улавяме
мъжете с нашите труфила. Вие сте на прав път. Виждала съм мъже да губят
ума си заради някое елече, не по-хубаво, не по-изящно от тези, които
вие простирате на въжето...”
“... Нарекох прането на фино бельо изкуство, да, но то не е изкуство
само за себе си. Най-висшето изкуство на света, това е изкуството да се
покоряват мъжете. Любовта е живецът, на всички изкуства - тя осмисля
тяхното съществуване. Чуйте. През всички времена, през всички векове е
имало жени — велики, мъдри жени. За тях не е било необходимо да бъдат
красиви. Тяхната мъдрост е била по-могъща от всяка женска красота.
Принцове и монарси са се прекланяли пред тях. Цели народи са воювали и
цели империи са загивали заради тях. Създавани са били религии в тяхно
име. Афродита, Астарта — владетелка на нощта... Чуйте, мило дете, какво
ще ви кажа за великите жени, които са властвували над милиони мъже...”
Джек Лондон
Някои неща, които една жена
никога не трябва да забравя.
Не съм го писала аз, а Джек Лондон...
но едва ли имат давност тези неща:
“... Слушайте, млада женичке, и се
учете. Разнообразието — в него е магията. То е златното ключе. То е
играчката, която забавлява. Не намери ли разнообразие у жена си, мъжът
става турчин; намери ли го — той става неин верен роб. Една жена трябва
да бъде много жени едновременно. И ако искате вашият мъж да ви обича,
за него вие трябва да въплъщавате всички жени. Бъдете винаги нова, като
цвете, което всяка сутрин блести с пресни капки роса и никога не
разцъфва напълно, затова и никога не увяхва. Трябва да бъдете градина с
винаги нови, винаги свежи, винаги различни цветя. И в тази градина
мъжът никога не бива да откъсва последния цвят.
Слушайте, млада женичке. В градината на любовта има змия. Тя.се нарича
баналност. Смажете главата й, иначе ще разруши градината ви. Запомнете
името й: баналност.
Не бъдете никога прекалено откровена.
Мъжете само изглеждат груби. Жените всъщност са много по-груби от
мъжете... Не, не, няма смисъл да спорите, млада женичке. Вие сте още
дете. Жените са много по-малко деликатни, отколкото мъжете. Не знам ли
аз? Те са готови да разкажат на другите жени и най-интимните тайни за
любовта на мъжете си. Мъжете никога не разправят подобни неща за жените
си. Как ще обяснете това? Има само един отговор: във всичко, което се
отнася до любовта, жените са по-малко деликатни, отколкото мъжете. Това
е тяхната грешка. Тя е бащата и майката на баналността, а баналността е
отвратителен плужек, който осквернява и разрушава любовта.
Бъдете деликатна, малка съпруго. Никога не оставайте незабулена —
имайте винаги не едно, а много була; забулвайте се в хиляди була и нека
те бъдат от най-скъпа материя и да блестят като безцелни камъни. Не
оставяйте никога да бъде смъкнато последното було. Бъдете всеки ден
забулена с нови була — все нови и нови и така - безкрай. И все пак не
бива да изглеждате премного забулена. Всяко було трябва да изглежда
единствено между вас и жадния ви любовник, който иска да ви има цялата.
И нека всеки път мисли, че е взел всичко, че е отхвърлил последното
покривало, което ви забулва. Той трябва да си мисли така. Но не бива да
е така. Тогава той няма да ви се насити, защото на другия ден ще намери
друго, последно було, което не е забелязал.
Запомнете — всяко було трябва да изглежда последно и единствено. Всеки
път трябва да изглежда, че сте отдала всичко в неговите ръце. Но винаги
трябва да запазвате много повече, което да отдадете на другия ден и
през следващите дни. И при това разнообразие и изненади вашият мъж
вечно ще се стреми към вас - новото той ще търси у вас, а не у другите
жени. Вие сте покорили вашия мъж с вашата красота и свежест, които са
били нови за него, вие сте били за него неразбулена тайна. Когато мъжът
е откъснал и вдъхнал целия аромат на едно цвете, той търси други цветя.
Това е странното у мъжете. Вие трябва да останете почти откъснат цвят и
все пак не напълно откъснат, неизчерпаем източник на сладост, която той
е опитвал, и все пак винаги да му се струва, че я вкусва за първи път.
Глупавите жени - а те всички са глупави - считат първото си завоевание
над мъжа за окончателна победа. След това се успокояват, отпущат се,
надебеляват, стават безжизнени и нещастни. Уви, те са толкова глупави!
Но вие, мило дете, след първата си победа трябва да направите любовните
си отношения непрекъсната верига от победи. Всеки ден трябва отново да
завладявате мъжа си. А когато спечелите последната победа и когато не
намирате какво повече да покорявате _ тогава свършва любовта. И това е
краят. Мъжът ви започва да броди из чужди градини. Запомнете - любовта
трябва да бъде ненаситна. Тя трябва да чувствува глад, остър като нож —
глад, който никога не е напълно задоволен. Трябва добре да храните
вашия възлюбен, о, да, много добре, много, много добре; давайте му,
давайте му и все пак го отпращайте гладен, за да дойде пак и да иска
още...”
“... Всяка от тях си има своя красота, малка женичке. Още много неща
има да научите. Понякога мъжете се завладяват с вино, а понякога се
завладяват с песни, които ги опиват като вино. Страдащи са мъжете!
О-ла-ла! Има толкова начини, толкова много! Ето, един от тях е вашето
хубаво бельо, хубавите дрехи. Те са магическа мрежа. Никой рибар не е
ловил със своите мрежи така успешно риба в морето, както ние улавяме
мъжете с нашите труфила. Вие сте на прав път. Виждала съм мъже да губят
ума си заради някое елече, не по-хубаво, не по-изящно от тези, които
вие простирате на въжето...”
“... Нарекох прането на фино бельо изкуство, да, но то не е изкуство
само за себе си. Най-висшето изкуство на света, това е изкуството да се
покоряват мъжете. Любовта е живецът, на всички изкуства - тя осмисля
тяхното съществуване. Чуйте. През всички времена, през всички векове е
имало жени — велики, мъдри жени. За тях не е било необходимо да бъдат
красиви. Тяхната мъдрост е била по-могъща от всяка женска красота.
Принцове и монарси са се прекланяли пред тях. Цели народи са воювали и
цели империи са загивали заради тях. Създавани са били религии в тяхно
име. Афродита, Астарта — владетелка на нощта... Чуйте, мило дете, какво
ще ви кажа за великите жени, които са властвували над милиони мъже...”
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Сря 18 Юни 2008, 20:09
БЛАГОРОДСТВО
Един възторжен кораб рязко вряза
брадата си в спокойното море
и своя път със диря отбеляза.
Морето не поиска да го спре,
а само сбръчи се от болка сива,
изохка тихо, като че дайре
търкулна се във огнена коприва.
След кораба остана само пяна
и раната във морските гърди.
Една вълна, немирна, разлюляна,
затвори я и меките води
пльоплюкнаха във устните на плажа,
изхвърляйки и миди, и звезди,
за палавия кораб да разкажат.
Море, море, когато той със сила
разцепи те, нали те заболя?
Видях как твоята гръд се беше свила
Ти тази болка как преодоля?
А можеше със силните си пръсти
да счупиш мачтите като крила,
да блъснеш всичко в дълбините гъсти.
Аз знам, море, ти винаги прощаваш,
обидите потапяш в хладна сол
и болките червени изтърпяваш.
Следите им заравяш в пясък гол.
Сега разбирам твоето господство,
и сила, и лилава красота:
дължат се те на твойто благородство.
Петя Дубарова
Един възторжен кораб рязко вряза
брадата си в спокойното море
и своя път със диря отбеляза.
Морето не поиска да го спре,
а само сбръчи се от болка сива,
изохка тихо, като че дайре
търкулна се във огнена коприва.
След кораба остана само пяна
и раната във морските гърди.
Една вълна, немирна, разлюляна,
затвори я и меките води
пльоплюкнаха във устните на плажа,
изхвърляйки и миди, и звезди,
за палавия кораб да разкажат.
Море, море, когато той със сила
разцепи те, нали те заболя?
Видях как твоята гръд се беше свила
Ти тази болка как преодоля?
А можеше със силните си пръсти
да счупиш мачтите като крила,
да блъснеш всичко в дълбините гъсти.
Аз знам, море, ти винаги прощаваш,
обидите потапяш в хладна сол
и болките червени изтърпяваш.
Следите им заравяш в пясък гол.
Сега разбирам твоето господство,
и сила, и лилава красота:
дължат се те на твойто благородство.
Петя Дубарова
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Сря 18 Юни 2008, 23:22
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
ЛЮБОВ
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
онази думичка - любов.
Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна - колкото живота,
и честна - колкото смъртта.
Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя - жадна, гола, боса.
Тя - свята грешница любов.
Любов - една-едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя
нещастно атомче любов.
Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов - по-кратка от живота,
любов - по-дълга от смъртта.
Недялко Йорданов
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
ЛЮБОВ
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
онази думичка - любов.
Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна - колкото живота,
и честна - колкото смъртта.
Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя - жадна, гола, боса.
Тя - свята грешница любов.
Любов - една-едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя
нещастно атомче любов.
Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов - по-кратка от живота,
любов - по-дълга от смъртта.
Недялко Йорданов
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Чет 19 Юни 2008, 00:07
ЗА ТЕБ
Далече си...
Красива,
страстна,
мила,
с очи - бездънни езера.
Сърцето ми за миг пленила
и възцарила самота.
Очаквам те...
Красива, страстна, мила,
с коси - узрели класове
Душата ми опиянила
и посадила ветрове.
До мене си...
Красива, страстна, мила,
с усмивка като син елмаз.
В погледа си притаила
любов,оргазъм и екстаз.
Отиваш си...
Красива,
тъжна,
мила,
след бурна нощ... И самота...
Сърцето ми с тъга завила
до следващият път.
Съдба!
Найден Найденов
Далече си...
Красива,
страстна,
мила,
с очи - бездънни езера.
Сърцето ми за миг пленила
и възцарила самота.
Очаквам те...
Красива, страстна, мила,
с коси - узрели класове
Душата ми опиянила
и посадила ветрове.
До мене си...
Красива, страстна, мила,
с усмивка като син елмаз.
В погледа си притаила
любов,оргазъм и екстаз.
Отиваш си...
Красива,
тъжна,
мила,
след бурна нощ... И самота...
Сърцето ми с тъга завила
до следващият път.
Съдба!
Найден Найденов
mamazavinagi- Администратор
Страница 2 от 13 • 1, 2, 3, ... 11, 12, 13
Similar topicsСтраница 2 от 13
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|