Re: Спомени,стихове,фрази и други

by **Lindzi** Пет 06 Май 2011, 01:15

Slow dance/Бавен танц/

Наблюдавал ли си някога децата в парка?

Или пък чул ли си как пада дъжда по земята?

наблюдавал ли си лудия полет на пеперудите?

Заглеждал ли си понякога залеза на слънцето?

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо!

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого"как си?"

чуваш ли отговора.

Дали вечер си лягаш прегърнал

мислите си за стотици грижи.

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Казвал ли си някога на детето си

"това ще го направим утре"

и в бързината си не видя тугата му?

Загуби контакт,остави едно старо приятелство

да завехне,защото никога нямаш време

да се обадиш и да кажеш"здравей".

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.

Когато тичаш като луд,губиш половината

радост от пътуването,като,че ли хвърляш

един подарък,който не си отворил.

Животът не е спринт!

Затова отпусни се,чуй музиката

преди да спре песента!

.....тези стихове са написани от едно момиченце,което умира
от рак в болница на Ню Йорк.През 6 оставащи и месеца ни дава един хубав
урок за живот!!!!!!!

by **Lindzi** Пет 06 Май 2011, 01:16

Монолог на Снежанка /и други приказки/

Не беше вълк, поне не беше сив,

не помня, май очите ми затвори,

усещах някакси, че е красив,

целуна ме, преди да проговоря.

Забравих за джуджета и за принц,

за вещица и ябълки отровни,

с вретеното табутата пробих

и се изгубихме в нощта съдбовна.

Заради мен той дивата гора,

превърна в кът от рая на земята,

и бе любов, и огън, и любов,

и още май - треперят ми краката.

Да, вярно, понахапа ме с очи,

и с зъби,

нежно, с нокти ме издраска,

но той е Вълк, забравихте нали,

до сетен дъх ще помня тази ласка!

Не е виновен! В нежната му паст,

бих скочила дори и да ме вържат,

не си живяла, щом не знаеш как

обича Вълк...,

а приказките лъжат!

автор Layla

by **Lindzi** Пет 06 Май 2011, 01:23

Отиваш си

Отиваш си. А още ни е рано.

Защо пое тогава в тоя път.

Да, зная - търсеше приятелското рамо,

сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,

че каменно е моето сърце,

че любовта ми спомен е далечен,

оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.

Уж празнота е в моята душа,

ала сърцето ми е рана жива

от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?

Не ми е нужно нищо отсега

Не чувам вече песента на птички

дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?

Какво ще мога вече да ти дам

oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!

Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?

Дали не ти е всичко на игра?

Дали не искаш просто да ми вземеш

за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!

Обичам те, любима!

Но моля те!

Но моля те, недей!

Когато във едно сърце е зима,

Истината

Истината казваш ли,

когато тя ще нарани?

Да бъдем честни можем ли,

със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,

че бил съм лъган с нежни думи.

Аз грешка мога да простя,

лъжата ще е помежду ни.

Ракия

Налей ракия, пък каквото стане...

За въздържател зная, че ме имащ,

а днес защо ли толкова от рано?

Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -

история или пък само клюка,

След втората ще пробваш да проучиш

каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.

Любов голяма уж. Заблуда тежка.

А после сбъднат сън? О, не! Реалност.

Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.

Къде ли точно трябва да отида...

Да можех някъде, така далече,

где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.

Жена си имам, имам и детенце.

Но има студ, та зъбите ми тракат.

Виновно ли е ммалкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.

Със нея и във форма безтегловна,

там някъде дълбоко ще я скрия

душата си, душата ми греховна.
_________________

by **Lindzi** Съб 28 Май 2011, 13:56

Красавецо, ти и днес ли ме разплака
а аз подреждах розите във вода
пусках ги да плуват там в разплата
и сърцето още по- вече ме заболя

Чаровнико, ти и днес ли ми показа
колко хищни са мъжете по света
не прие жеста и не се доказа
а ме подкупваш тук с една сълза

Романтико, ти и днес ли ме наказа
с ръцете ти по мойта снага
не разбра ли, че това не ми показа
колко ме обичаш и без вина

Щастливецо, ти и днес ли продаде
сърцето си за една мечта
постигна ли я или с жар те удави
мълва за таз безумна красота

Любимецо, ти и днес ли ме подкупи
и реди римите чак до сутринта
гледай сърцето ти да не се разчупи
и да го открадне друга за през деня

Публикувано от Светлана Тодорова - kleopatrasv

by eli zareva Нед 12 Юни 2011, 16:19

В сърцето ми едно дете се крие
от спомени прелива цял е океан
от грижите понякога си тихо спие
покаже ли се то бушува като ураган.

Завинаги детето в мен остана
игра на жмичка и на домино
подскача плавно като водна топка
и иска да запляска с две ръце.

В душата огледален образ нося
едно дете безгрижно в мен живей
една усмивка детска, лъчезарна
лекува раните от тоз живот.

Детето в мен подмамва ме с очички
пързалки, кончета и замъци строи
изпраща ми целувки и прегръдки
докосва детски спомени безброй.

автор: Ели Зарева
01.06.2011

by **Lindzi** Чет 18 Авг 2011, 08:57

УТРИННО КАФЕ

Опитвам като тебе да го правя -
най-дъхавото утринно кафе,
което помни нощната забрава
и ласки като топло кадифе...

Горещо, с билков мед и със сметана,
завивка топла и лъжичка страст...
Във този миг бих искал да остана!...
И в тебе да потъвам дълго аз...

Отпивам бавно... Вън градът се буди...
Цигарата сама ще догори...
И от терасата врабче учудено
ще гледа как го пием... От зори...

Автор: Ванилин (Ванилин Гавраилов)

by **Lindzi** Чет 18 Авг 2011, 08:59

Поезия в едно кафе

Стихотворения

1. Едно кафе

Едно кафе и чаша топлина
родила се под булото на спомена!
Една вълшебна лятна красота
и мъничко тъга отронена!

Една отровна чаша самота
изпита с болка и тъга горчива!
Една безплътна сянка във нощта,
една любов, която си отива!

Едно кафе. Самотна стара маса.
Една сълза и пареща тъга!
Мечта една родена във съня
от болката убита си отива!

Едно кафе и шепичка безмислие!
Една лъжа като стрела отровна
пронизала сърцето на момичето,
което вече ще живее в спомена!

Автор :valsebnica

2. а)Едно кафе

Интерпретации на valsebnica по стихотворението Горчиво кафе

музика:Тончо Русев
стихове:Евтим Евтимов

Едно кафе на този свят събра ни,
на малка масичка за миг, за два.
Два погледа, две благи женски длани –
И стана чудна среща след това.

Сърцата ни добри със теб научи
Да шепнат нови влюбени слова,
Най-хубавото нещо да се случи
- и стана страшно чудо след това.

Кафеджийо, поднеси ни
Свойто черно кафе, по-силно от нощта.
Ах, как искам, ах, как искам
Да изпия магията на любовта.

Сега това кафе е пълно с мъка,
А мъка знам, преглъща се едвам.
Едно кафе последно за разлъка
- и колко пепел след това...

Кафеджийо, донеси ни
Свойто черно кафе, по-тъжно от нощта.
Ах, как искам, ах, как искам
Да изпия отровата на любовта.

Б)Кафе ни събира, кафе ни дели,
ах защо ли и от мечтите боли,
понякога горчива е любовта,
но без нея, няма смисъл света...

by **Lindzi** Чет 18 Авг 2011, 13:56

Не е любов да сграбчиш живота на другия,
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства,
Не е любов ако е “дай ми да ти дам”.
Не е любов, ако не е изкуство.

Любов е споделеното мълчание
на нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор във душата ми:
ако за теб извира - пии със пълни шепи-
че светя с нея, ще ми е достатъчно.
Защото Слабите не са способни на любов...
Защото любовта е даване.

Ний може да се срещнем някога
и тихо ще надникна в тебе –
ако поискаш, ако позволиш,
и, ако душите ни се срещнат
ще имаш всичко, от което
би могъл да си щастлив... за миг.

И този миг отново и отново ще се сбъдва,
когато пак до мене приближиш,
когато си свободен да си тръгнеш-
с един миг по-богат и по щастлив.

Любов в която няма болка, обещания,
нито преструвки, нито чувство за вина,
Любов, в която сбъднатия миг е важен
По правилата на магнита - вечната игра.

Анастасия Терзиева

by **Lindzi** Чет 18 Авг 2011, 14:01

Жена с душа

На всеки срещнат раздаваше усмивки, светлина и частица от душата си. Срещаше хора и оставяше светлинка в душата им – от нейната светлинка, от нейната душа. Накрая – душа не й остана.

Вече нямаше душа за раздаване и остана сама.

Раздаваше докато имаше сили да раздава, а докато раздаваше с щедра ръка,не се сети да се научи и да получава.Сега нямаше нищо. Даваше щедро на всеки поред, на мало и голямо раздаваше, ама й свърши давалото. Даваше на другите, за себе си не помисляше, а сега беше пуста душата й. Къщата й също опостя. Всеки си взе по нещо от нея за из път и продължи нататък. А тя остана сама в празната си от душа къща. Стоеше в тъмното и страдаше. Празна.

Но се сети нещо и запали свещ. Да има светлинка, че ако душата й реши да се върне да намери пътя назад. Не искаше чуждо, защото и не знаеше да взема от чуждото. Май изобщо не знаеше да взема, да иска, да получава. Знаеше само да дава. Но днес й беше особено пусто и за това реши да си прибере отново душата си. Нейната си душа. До последното зрънце.

И започна да си я прибира късче по късче. От всички краищата на земята, а и от там – от небето. От тези, на които бе давала от нейната душа, а вече душа не им трябваше.

Стоеше там в тъмното, до запалената свещ и забила поглед в пламъка зашепна молитва за душата си. Започна да си спомня подред за всички, които бе посрещнала в живота си, от душа им се беше радвала, беше обиквала и беше им раздавала късчета от душата си. На кой повече, на кой по-малко, но имаше и такива, на които им се беше отдавала докрай. До последна капка. Спомни за за първата си любов. За това, че му остана верна дълго след като си беше намерил вече нова приятелка. За всеки случай. Така, да знае, че има една душа, която го мисли. За другите мъже в живота й, влизали и излизали, но все вземайки по нещичко от нея. Спомни си и за приятелките си – беше им вярна приятелка. Изслушваше ги. Смееше се с тях, веселяха се щурееха. От душа.

После си спомни за тези, които излязаха от живота й – всеки по своя си път. Едни бягаха, едни умираха, едни изчезваха, изоставяха. Имаше и такива, за които тя бе само поредната спирка и продължаваха нататък. Но винаги беше болезнено. Малко бяха тези, които тя изостави. Защото беше вярна душа и винаги оставаша там до края.

Сега си искаше душата обратно. Цялата. Докрай. Нейната си душа, която толкова обичаше, а толкова щедро раздаде на другите.

Зашепна молитвата си и зачака. Само пламъкът на свеща потрепваше в тишината...

Виктория Вселена-victoriavselena

by **Lindzi** Пет 19 Авг 2011, 12:59

Любовта намира начин

Днес сънувах планината
Да разказва и реди
За легенда чудновата –
Среща между две души.

Нейде, твърде надалече,
Скален връх докосвал ярките звезди,
А в недрата му клокочел
Млад вулкан – цял в огън и искри.

Близо, сред зелените треви,
Лъкатушела рекичка –
С нежни, теменужени очи
И грациозност на сърничка!

Две стихии – огън и вода,
Две души, изпълнени с любов,
Две сърца, а между тях – стена,
Две послания с еднакъв зов:

Как да свържат своите съдби?!
Как живота си да слеят?!
Нейната целувка ще го вкамени,
Неговите ласки ще я разпилеят!

И изригвали сълзи от лава,
Болка напоявала земята,
Тъжно пеела реката –
Страдали дори цветята!

Кой да им помогне, как?
Те родени са несъвместими!
Тъй надеждата потъвала във мрак,
Пред реалности неумолими.

И тогава, някъде от юг,
Мъдри ветрове се появили –
Чули плачещия огнен звук,
Тъжен ромон доловили.

-- Има път за вашата любов –
Ветровете промълвили,
Ний ще ви покажем брод
И ще слеем вашите стихии!

Ти си пара, той е дим –
Вие всъщност сте еднакви,
Сред безкрая светлосин
Щастието ви очаква!

Слънчеви лъчи тогаз
Нежната река поели,
Изпарили я завчас –
На небето я отвели.

В пламъци от страсти диви,
Младият вулкан изригнал,
С тяло от кълбета сиви
В синевата се издигнал.

Слети -- огън и вода
В облак сивкаво-прозрачен,
Бродят вечно над света
И повтарят: Любовта намира начин!

by **Lindzi** Пет 19 Авг 2011, 13:00

Прошка

Мило цвете, не умирай!
Кой те стъпка, кой те нарани?
Сълзите в листенцата не скривай,
Зная колко много те боли!

Ти си силно ще се справиш!
Виж, тревата те прегръща!
Болката ще мине, ще забравиш!
Ето и цветът ти се възвръща!

Успокой се, всичко свърши!
Грубата обувка е далече,
Искаше, но не успя да те прекърши,
Усмихни се, страшното отмина вече!

Само моля те, прости!
Не натрупвай в себе си омраза,
Злото може да те разруши,
Чуй – дървото ти го каза!

То е мъдро – много е живяло,
Виждало е бури и слънца,
Дълъг път е извървяло –
Виж набръчканата му кора!

Прошката ще те спаси, ще те опази
И стъблото здраво ще расте,
Чистото сърце не може никой да прегази
Цветето повярва! Дали човекът ще го разбере?!

by **Lindzi** Пет 19 Авг 2011, 13:09

Кръговрат
Морето в облак се превръща,
А той във дъжд и пак в море!
Тъй всяко нещо се завръща –
Умира, за да създаде!

Невидима любов

Като трева ще те докосвам,
Като слънце ще те галя,
С устни ще те омагьосвам,
С поглед любовта ще вая!

Като изгрев ще те чакам,
Като нощ ще те прегърна,
С обич ледове ще стапям,
С длан сърцето ще загърна!

Като огън ще те сгрявам,
Като дъжд ще те пречистя,
С глас мечти ще ти дарявам,
С вяра обичта ти ще осмисля!

мама - Спомени,стихове,фрази и други - Page 12 Tiogzb5wzg79v

Самодива

И зора съм и съм здрач,
Истинска съм и лъжлива,
И усмивка съм и плач,
Аз съм горска самодива!

В замък от мъгли живея,
С месеца танцувам,
Нощем в пещерите пея,
Денем сънища сънувам!

С ветровете разговарям,
С пеперудите летя,
С обич зверове дарявам,
С нежност и любов творя!

Тайнствена съм и магична,
Спя сред влажната трева,
Всяка сутрин съм различна –
Ту вълчица, ту сърна!

Теменужено ухая,
Пия утринна роса,
Скрита в горската си стая
Смесвам билки и цветя!

За любов отвари бъркам,
За страдания приготвям лек,
От калта души измъквам,
Възхвалявам името Човек!

Скрити спомени откривам,
С паяжини въже плета,
Бавно после го развивам –
Път назад да изградя!

Корените да намеря,
Миналото да съзра,
Тъмнината да разсея,
Мост напред да построя!

Слабостта умение да сторя,
С болката да напоя земята,
Страховете да съборя,
Обич да засея във душата!

Довери ми се! Ела!
Във прегръдка ще те взема,
Нежно думи ще шептя,
Прелестно ще те превзема!

В приказка ще заживееш,
В светлина ще заблестиш,
Тялом, ако остарееш,
Духом ще се преродиш!

by Izida Пет 30 Дек 2011, 14:41

Дар

Събудих се с усмивка на уста,
усещах и на слънцето лъчите.
А казват, че денят не си личал по заранта...
О, моля ви, не ми отнемайте мечтите.
Очите си умих със утринна роса,
оставих вятърът да си играе със косите.
И дреха си уших от есенни листа,
а блясък си откраднах от звездите.
Сред слънчогледи се намерих в миг
и мъничка калинка кацна на дланта ми.
От устните ми се изтръгна вик -
на гости слънцето сега ме кани.
Че слънчева бях станала и аз,
превърнах се в сестра на светлината.
И лебед бял понесе ми тогаз,
издигна ме високо в небесата.
А слънцето с криле там ме дари
и пожела ми все такава да остана.
След туй ме върна с люлка от лъчи
и оттогаз съм винаги засмяна.

by **Lindzi** Пон 16 Яну 2012, 11:02

мама - Спомени,стихове,фрази и други - Page 12 2062480gif_2730842_3663942

Желание едно си намисли,

с Господ ти го сподели и вярвай,

че по Коледа в нощта се случват чудеса!

мама - Спомени,стихове,фрази и други - Page 12 2959206

by **Lindzi** Чет 19 Яну 2012, 09:31

В ОБРАЗ НА СЕЗОНИТЕ

Аз съм цветето на твоята пролет
уханна като бисерна роса.
На южните птици съм полет
високо, високо ще се извися.

Аз съм слънцето на твоето лято
лъчите горещи парят в нощта.
В небето съм реещо се ято
в сладострастие отпивайки деня.

Аз съм листопада на твоята есен
облаци в синьото небе.
Отекнала от птиците песен,
изстудяло, самотно море.

Аз съм чистотата на твоята зима
синя, студена, сама.
В снегът отшелник ме има,
в къщите зимни съм топлина.

Аз съм твоите менящи се сезони
еднаква и различна във всеки час.
С букет от чувства милиони
кръжащи между нас.

Ще бъда тази, която искаш
и тази, която съм си аз.
Ще избягам ли или ще поема ли риска,
ще забравя или ще запаля нова страст...

22.01.2000 год.
~~~~~~
текст - Здравка Райкова

Източник

by **Lindzi** Сря 29 Яну 2014, 12:58

Седмицата според вас:

Мрънday,
Тюхday,
Вреденday,
Трънday,
Фалитday,
СатЪрday,
Сънday.

by **Lindzi** Пет 07 Мар 2014, 10:54

Когато получиш подарък различен...
за някои чуден , за други - безличен,
безценен за теб, нестандартен, единствен.
Разбираш,че друг е открил твоите мисли,
намерил е място в твоите дни,
светът с две слова е обърнал дори...
Когато получиш подарък такъв,
бързо откриваш и верният път,
поправяш неволно направени грешки,
приемаш нещата... просто човешки.
Шегуваш се...(странно е) с болката вече,
изпращаш я мислено много далече...
Изглежда по- хубав денят... и по-весел,
каква светлина този дар е донесъл.
Колко усмивки и смели надежди...
Само няколко думи с послания нежни.

stela50

мама - Спомени,стихове,фрази и други - Page 12 1318193532_14_01_2010_0389889001263461142_tatyana-nikitina_www.nevsepic.com.ua

мама - Спомени,стихове,фрази и други - Page 12 1318193532_14_01_2010_0389889001263461142_tatyana-nikitina_www.nevsepic.com.ua

by **mamazavinagi** Съб 22 Мар 2014, 07:33

ВСЕ ОЩЕ В РЪКАТА СИ
СТИСКАМ ДО БОЛКА
ГОТОВА ЗА ПОЛЕТ МЕЧТА...
ВСЕ ОЩЕ ДУШАТА ОЧАКВА
И ТЪРСИ НЕПОЗНАТАТА
СИНЯ ЗВЕЗДА...
ВСЕ ОЩЕ ОЧИТЕ МИ КРИЯТ
УСМИВКА
ПО ДЕТСКИ ЩАСТЛИВА,
ПЛАМЪЧЕ ДИВО,
ИСКРА ЗАКАЧЛИВА...
ВСЕ ОЩЕ В СЪНЯ СИ
ЛУДО ТАНЦУВАМ,
В СТИХА СИ - ПЪТУВАМ...
ВСЕ ОЩЕ ВЪРВЯ
ПО СЪЩИЯ ПЪТ...
СЪДБАТА МЕ ВОДИ,
ПРЕЗ ГРЕШКИ, УСПЕХИ,
БОЛКИ, КОПНЕЖИ...
ЛЮБОВИ.
ВСЕ ОЩЕ СЪРЦЕТО
СЪС ВСИЧКО
СЕ СПРАВЯ САМИЧКО...
СПИРАМ... ТИХО СЕ МОЛЯ,
ОТВАРЯМ РЪКАТА
И ПУСКАМ МЕЧТАТА
НА ВОЛЯ.

STELA50

by **mamazavinagi** Нед 23 Мар 2014, 07:31

Пристъпва леко, много леко,
едва докосвайки земята...
Пристига сякаш отдалеко
и носи танца си в душата.

Във ритъм чуден се понася,
в очите и просветва пламък -
Кралицата на чудесата
танцува в собствения замък.

Следят я с поглед, онемели
без дъх останали лицата,
такъв спектакъл не видели -
красив е танца на жената...

Не спира музиката страстна
довела до екстаз душата.
тази картина е прекрасна,
магия,грабнала сърцата.

Сред огън от възторг и чувства
танцува вихрено, вълшебно ...
Една жена твори изкуство
красиво, огнено, неземно.

by **mamazavinagi** Вто 25 Мар 2014, 09:00

Тази нощ помниш ли, от чувства задъхана
единствена, появила се там от мечтите ни...
Ти свиреше сам сред тълпата заглъхнала
а аз танцувах омаяна, следвайки ритъма.

Не виждахме никой, не чувахме нищо...
тих китарен звън и пламък в очите ни.
Беше красиво, беше вълшебно...и лично,
безмълвно говореха само душите ни.

Тази нощ помниш ли, нашата нощ...
китарата свиреше сякаш само за мен.
Очите ти следваха моите стъпки,
танцувах без дъх, на струните в плен.

Помниш ли мястото, хората, песните...
За нас никой нямаше, а не бяхме сами,
но сигурно спомняш си понякога честите
погледи парещи, пожар от искри.

Тази нощ спомняш си, хванал китарата,
знам споменът търси две сини очи...
Останали някъде в годините младите,
отронват се скрито самотни сълзи.

by **mamazavinagi** Сря 26 Мар 2014, 06:33

Назад не гледам, пътя ми не е на там!
Продължавам, по-добро ме чака, знам!
И за мен ако не плаче някой, знай:
аз също не плача!
Няма да удрям, няма да викам!
Въпреки всичко, ще се усмихвам!
В тази усмивка, точно се влюби!
Тя ще те кара да те боли!
Само с усмивка ще те съсипвам!
Искам да видя, как ще ти липсвам
Сърцето мое, няма да го сложа в лед!
И да чакам пак да бие то за теб!
Щом обичах, мога да обичам пак!

by **mamazavinagi** Пет 28 Мар 2014, 16:23

Прости на гладния...

Прости на гладния откраднатия хляб…
На болните – безсънните си нощи…
Прощавай на глупака завистта
и на мъдреца – трудните въпроси…
На своите приятели прости
натрупаните грешки и мълчания…
На враговете злостните стрели прости –
и бързо излекувай раните…
Прости на времето, което отминава,
откраднатите мигове на щастие…
(Откраднатата вяра не прощавай…
Върни си я – и дай на сиромасите…).
Накрая сам на себе си прости
по пътя разпилените любови…
И ако можеш, просто продължи
с отворено сърце да търсиш новата…
Намериш ли я – ще ти е простено
безумството, че късно си я срещнал…
И чист ще си отидеш някой ден
от този свят – и праведен, и грешен…

Весела Димова

by **mamazavinagi** Съб 29 Мар 2014, 09:43

Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.

by **mamazavinagi** Пон 31 Мар 2014, 22:36

Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда...
Красива съм до приказност наистина,
но мимолетна... миг от вечността!
Не свиквай с мен защото съм измама-
един прекрасен светъл лунен лъч,
нуждаещ се в нощта си от промяна,
но чезнещ рано сутрин изведнъж...
Не свиквай с мен! Недей! Пази сърцето,
че то се влюбва сляпо... от веднъж...
Че аз съм миг - усмивка на лицето,
въздишка тежка в чувствата на мъж...
Не свиквай с мен! Лъжовна съм химера,
аз скитница съм - кораб без платна.
Щом себе си във този свят намеря,
ще се разпръсна! Аз съм любовта!
Таня Илиева

by **Lindzi** Пон 16 Юни 2014, 11:29

by Sponsored content