ПРИТЧИТЕ...

Go down

ПРИТЧИТЕ...

Писане by Lindzi on Чет 11 Фев 2010, 15:13

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка. Kрасива копринена кърпа. Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.

— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.

— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти си : кърпа с пет възела. Тези възли са : Aгресивност. Aлчност. Лъжливост. Неосъзнатост и Егоизъм.

След това Буда казал :
— Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?

Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати. Някой възкликнал :
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати.

След това попитал :
— Кой ще каже как да се развържат възлите?

Един ученик предложил :
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите.

Той разгледал кърпата и казал :
— Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли.

Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите.
Един след друг.

Източник
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ЗАЩО ХОРАТА КРЕЩЯТ, КОГАТО СЕ КАРАТ

Писане by Lindzi on Вто 09 Мар 2010, 14:11

Учителят задал въпрос на учениците си, защо хората крещят, когато са ядосани, защо крещят, когато се карат. Учениците започнали да правят предположения, но нито едно от тях не задоволило учителя.
Най-накрая той им обяснил, че когато хората изпитват гняв един към друг, сърцата им се раздалечават и те трябва да говорят много, много високо за да се чуят. Когато изпитват любов един към друг, сърцата им са толкова
близко, че се чуват, дори да шептят.

/prit4ite.blogspot.com /
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

"Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс

Писане by Lindzi on Вто 09 Мар 2010, 14:15

"-Боли ли? - попита Зайчето.
- Понякога - отвърна Кончето,защото винаги говореше честно. - Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето,-или малко по малко?
- Не се случва изведнъж - обясни Кончето, - а ставаш истински. Затова е нужно много време.За това не се случва често на хора, които се чупят лесно,имат остри ръбове,или трябва да се пазят много внимателно.Общовзето,когато станеш Истински,козината ти се е проскубала,очите ти са изпадали,краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение,тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен,освен за хората,които не разбират."


~~откъс от "Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Ъгъл и транспортир

Писане by Lindzi on Вто 09 Мар 2010, 14:22


Веднъж един ъгъл се оплакал на транспортира, че не е добре и има висока температура. Транспортирът услужливо го измерил. Ъгълът се оказал прав - 90 градуса! При тази невесела новина, ъгълът се свил и градусите спаднали до 45. Оттогава обаче ъгълът, уви, има по-остър характер... (Георги Колев)
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

МАГАРЕТО И СЕЛЯНИНЪТ

Писане by Lindzi on Вто 09 Мар 2010, 15:09

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!



В живота си всеки ще се среща с много и всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции.
Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.
Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея.
Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.

ОТЪРСИ СЕ И ТРЪГНИ НАГОРЕ!!!
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Историята на Пепе

Писане by Lindzi on Вто 10 Май 2011, 14:28

avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ПРИТЧА ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Писане by pumpal21 on Пон 30 Май 2011, 09:56

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че
разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към
пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш
нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход
- бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се
бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши -
чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че
истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той
умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край
него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал
той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал
човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора
или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл-
завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч.
Той бързал.

Източник!

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Най-красивото сърце

Писане by Lindzi on Чет 18 Авг 2011, 13:03

Един хубав слънчев ден, красив младеж стоял на централния площад в града и с гордост се хвалел с най-прекрасното сърце. Той бил заобиколен от тълпата, и хората искрено се възхищавали от безупречното му сърце. То било наистина идеално – гладко и без драскотини. И всеки един от хората се съгласявал, че това е най-прекрасното сърце, което някога бил виждал. Младежът бил много горд от това и просто сияел от щастие.
Тогава от тълпата излязъл един старец и казал обръщайки се към младежа:
- Твоето сърце по красота, дори не може да се сравнява с моето.
Всички погледнали към сърцето на стареца. То било изтъркано, цялото в белези, на някои места парчета от сърцето са били откъсвани и на тяхно място слагани други парчета, които съвсем не подхождали, някои от крайщата на сърцето били груби и ръбати. В същото време на някои от местата явно липсвали парчета и имало дупки на тяхно място. Хората погледнали стареца съмнително – как може да твърди, че неговото сърце е по-красиво.
Младежът погледнал към стареца и се засмял:
- Ти вероятно се шегуваш старче! Сравни твоето сърце с моето! Моето е идеално! А твоето – то е мешаница от белези и сълзи!
- Така е – отвърнал старецът – твоето сърце изглежда идеално, но аз никога не бих се съгласил да заменя моето, с твоето. Погледни! Всеки белег на моето сърце – това е човек комуто аз съм отдал своята любов – аз откъсвах късче от моето сърце и го давах на този човек. И много често в отговор той ми даваше своята любов – късче от своето сърце, което да запълни образуваната празнина в моето. Но тъй като парченцата от различните сърца точно не подхождат едно към друго, моето сърце има неравни и наръбени краища, които аз грижливо пазя, защото те ми напомнят за любовта която сме споделяли.
Понякога аз давах късчета от моето сърце, но другите хора не ми даваха от своите, и затова можеш да видиш празнините в сърцето ми – когато ти даваш твоята любов,

не винаги има гаранция за взаимност. И макар, че тези дупки ми причиняват болка, са ми скъпи защото ми напомнят за любовта която съм дал, и се надявам, че в един прекрасен ден тези парченца ще се върнат при мен. Разбираш ли сега какво означава истинската красота?
Тълпата притихнала. Младежът стоял потресен и от очите му се стичали сълзи.
Той се приближил до стареца, и откъснал късче от сърцето си и протегнал трепереща си ръка към него. Стареца взел дарът и го поставил в своето сърце. След това, той откъснал късче от своето наранено и белязано сърце и го поставил в дупката образувала се в сърцето на младежа. Парченцето я запълнило, но не идеално, и част от краищата надстърчали, а други били неравни и наръбени.
Младият човек погледнал към своето сърце, което вече не било идеално, но много – много по-красиво от колкото по-рано, преди любовта на стареца да се докосне до него.
Двамата се прегърнали и тръгнали заедно по пътя.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Как са се появили зодиакалните знаци

Писане by Lindzi on Чет 18 Авг 2011, 13:07

….И станало утро. Бог застанал пред своите дванадесет деца и сложил във всекиго семето на човешкия живот. Всяко от децата пристъпвало към Бог и получавало своя дар.

На Овена Бог дал първото семе, за да може да го посади.
-Всяко семе, което посадиш ще се умножава в ръката ти. Ти няма да виждаш как растат семената, защото посаденото от теб ще се умножава количествено. Ти ще бъдеш първия, който ще внесе в човешките умове Моята Идея. Ти няма да храниш идеята, нито ще я изследваш, тъй като твоята цел ще бъде да започнеш да пробуждаш човешките умове към осъзнаването на Моето Творение.

За добра работа Бог дарил Овена с чувство за Собствено Достойнство.

На Телеца Бог дал силата да вгражда в субстанцията на семето.
-Твоята работа е много важна и изисква търпение. Не трябва да изпитваш съмнение и да се уповаваш на другите. Използвай силата си мъдро.

На Близнака Бог дарил въпроси без отговор.
-Твоята цел е да дадеш на хората разбиране за това, което виждат около себе си. В търсене на отговорите, хората ще намерят дарът на Знанието.

На Рака Бог дарил силата да научи хората на емоции.
-Длъжен си да накараш хората да се смеят и да плачат, да се радват и да тъжат. Затова получаваш дара на Семейството.

Лъвът получил способността да показва на другите Божиите Творения в цялата им красота.
-Не забравяй, че тия творения не са твои, а Мои. Внимавай с гордостта! Ако забравиш чии са Творенията, хората ще те презират. Давам ти дара на Честта.

На Девата Бог дал работа, да изследва Божиите Творения.
-Чрез теб човек трябва да усъвършенства Моите Творения. Длъжен си да напомняш на човека за грешките му. Дарявам те с Чистотата на Мисленето.

На Везната Бог дал мисията на служенето.
-Човек трябва да помни своите отговорности в отношенията си с другите. Ти трябва да научиш хората да си сътрудничат. Давам ти дара на Любовта.

На Скорпиона бог дал сложна задача.
-Ти ще можеш да познаеш човешките умове, но не трябва да говориш за това, което си узнал. Ще чувстваш болка от това, което узнаваш. Ще научиш, че човекът е като животно. Ще се бориш с това животно с човешки инстинкти. Давам ти дара на Целта.

На Стрелеца Бог дал задачата да накара хората да се смеят.
-Ако хората не се смеят, те ще станат жестоки. Чрез смеха ти ще даваш на хората надежда, а чрез надеждата те ще се обърнат към мен. Дарявам те с Безграничното Изобилие.

Козирогът Бог натоварил със задачата да научи хората да се трудят.
-Всички усилия на човешкия труд ти ще усещаш на гърба си. Дарявам те с Отговорност.

На Водолея Бог дал идеята за бъдещето, за да не стои човека на едно място, а да може да види и други възможности.
-Ти ще бъдеш самотен, но аз ти давам дара на Свободата.

На Рибите Бог дал най-трудната задача.
-Вие ще трябва да събирате "печатите" на хората и да ми ги връщате обратно. Вие ще разбирате Мен, но човекът няма да ви разбира. Давам ви дара на Разбирането.

Децата си тръгнали. Ползвайки своите дарове, всеки смятал, че дареното на другите е по-добро. И Бог им позволил да ги разменят.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИТЧИТЕ...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите