Анатомия на човека!

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Анатомия на човека!

Писане by Dani on Нед 23 Мар 2008, 12:11


_________________
мило - Анатомия на човека! Doddds10
мило - Анатомия на човека! __1117486800_49462_5_1_1_3_2_2_1
Dani
Dani
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Re: Анатомия на човека!

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:27

Костната система е част от опорно-двигателният апарат на човека. Състои се от 206 кости, които са свързани, чрез стави и по този начин образуват пасивната част на опoрно-двигателната система
на човека. Науката, която се занимава с изучаването на костите, се
нарича остеология. „Скелетът“ на човека е съставен от следните части: череп,
поддържан от шийни прешлени. Сред тези прешлени основна роля за
движението на главата играе т.нар. шиен прешлен „атлас“, наименован на
титана Атлас, който поддържал небесния свод в древногръцката митология, поради аналогията между небесния свод и човешката глава. Ключиците в предната горна част на скелета (оформят раменете) и лопатките
в задната част на гърба на скелета са костите, свързващи ръцете с
гръбначния стълб и подпомагащи движението им. Предната част на гръдния кош,
в който са разположени някои от най-важните вътрешни органи на
човешкото тяло - сърце, бял дроб и основните жлези с вътрешна секреция,
се покрива от гръдната кост, за която са захванати т.нар. „истински“ и „лъжливи“ ребра. Цялата тази система от кости от главата до кръстцовата кост, се поддържа от система от прешлени, наречена гръбначен стълб, в които освен шийните прешлени, основно значение имат поясният прешлен и гръдният прешлен. Освен от прешлени, гръбначният стълб е съставен и от междупрешленни дискове.. Седалищната област се формира от следните кости (всяка от тях има „двойник“ - едната е лява, другата дясна)- хълбочна кост, лонна кост (двете лонни кости се обединяват в лонното съчленение), както и седалищна кост. Единични в седалищната област са само кръстцовата и опашната кости. Ръцете и краката са съставени от следните кости: 1. Ръка
- състои се от мишнична кост, лъчева кост, лакътна кост, кости на
китката, наречени още „карпални“ кости и фалангите на пръстите; 2. Крак
- състои се от бедрена кост, колянно капаче, голям пищял, малък пищял,
скочна кост, предходилни кости, задходилни кости, кост на петата и
фаланги на пръстите.
Връзките между костите представляват ставите, които
свързват две съседни кости, осигуряват едновременно както тяхното
безпрепятствено движение, като там костите се "смазват" със ставната
течност, така и ограничение на движението на костите и излизането им от
взаимната им връзка, липсата на което ограничение би довело до
невъзможност за движение на съответната част от тялото.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Мускулите

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:30

Мускулите са част от опорно-двигателната система на човека. Функцията на мускула е чрез съкращаване и удължаване на размера си да премества в пространството скелета и костите от опорно-двигателната система. Мускулът е изграден от мускулни влакна, а те от мускулни клетки, които имат свойството да увеличават обема си. Те са с прост строеж, имат само клетъчно ядро и голяма цитоплазма.

Видове мускули

Големината, формата и размера на мускула се определят от групирането на мускулните клетки във влакна. Мускулите се делят на няколко основни групи:

Според разположението в тялото

* Мускули на главата:
o мимически;
o дъвкателни;
* Мускули на шията - чрез тях се извършва движението на главата и шията.
* Мускули на туловището:
o гръбни;
o гръдни;
o коремни;
* Мускули на крайниците:
o на горен крайник;
o на долен крайник;

Според действието

* Синергисти - мускули, извършващи еднакво действие, пр. сгъване, привеждане, завъртане;
* Антагонисти - мускули, извършващи противоположно действие, пр. едните сгъват, а другите разгъват;

Силата на мускула се определя не от обема му, а от броя клетки при напречно сечение на влакното. По вид мускулите се групират на двуглави, триглави и многоглави мускули. С главата на мускула, с която мускулът се прикрепя посредством сухожилия към костта, а тялото към останалата част. Броят и видът на мускулите определят подвижността на тъканите и костите. За да притежава човек добра мускулна сила, е необходимо да приема количество храна, което да компенсира енергийния разход при съкращаването и отпускането на мускулите, както и минералния състав, за да може да се поддържат клетките. Мускулните клетки изграждат една от главните тъкани в човешкото тяло - мускулната.

Мускулна тъкан


Мускулната тъкан е образувана от силно удължени клетки - мускулни влакна. Миофибрилата е основната функционална единица и е изградена от съкратителни белтъци — актин и миозин. Основната функция на мускулната тъкан е двигателната, която осигурява възбудимостта, проводимостта и съкратимостта.

* Възбудимост - това е свойството на клетката да премине от състояние на покой в активно състояние под действие на дразнители.
* Проводимост - способността на клетката да предава възбуждането като нервен импулс по дължината си.
* Съкратимост - способността на мускулната клетка да намалява дължината си.

Произхода на мускулната тъкан е от мезодермата.

Съществуват няколко вида мускулна тъкан:

1. Напречнонабраздена мускулна тъкан - има дълги многоядрени клетки, като ядрата са разположени в периферията на клетките, под клетъчната мембрана. При наблюдение с микроскоп на напречнонабраздената мускулна тъкан клетките имат тъмни и светли ивици, което се дължи на миофибрилите, откъдето е получила и името си. Тези мускулни влакна изграждат скелетните мускули и извършват бързи и мощни съкращения с кратък период на почивка, затова се изморяват лесно. Съкращават се волево под действието на импулси, идващи от кората на главния мозък. Заема 40% от масата на тялото.
2. Гладка мускулна тъкан - изградена е от вретеновидни клетки с едно ядро, разположено в центъра. Миофибрилите трудно се различават с микроскоп, затова и е наречена така. Извършва бавни ритмични съкращения без признаци на умора и за разлика от напречнонабраздената, се контролира от вегетативната нервна система. Изгражда стените на храносмилателната, отделителната, дихателната система и на кръвоносните съдове.
3. Сърдечна мускулна тъкан-изградена е от клетки, които в краищата си се разклоняват. Клетките ѝ се свързват чрез междуклетъчни дискове. Извършва бързи и ритмични съкращения с дълъг период на почивка, затова и не се изморява. За нея е характерно свойството автоматия - способността да генерира импулси без въздействие отвън, но се влияе и от вегетативната нервна система. Изгражда само сърцето.

Видове мускулна тъкан

* Скелетна - образувана от влакна, които погледнати под микроскоп изглеждат напречнонабраздени. Изгражда мускулите на туловището, крайниците и главата. Чрез съкращението ѝ се осъществява предвижването на тялото в пространството. Съкращенията на напречнонабраздената мускулна тъкан са волеви - настъпват по желание на човека.
* Гладка - състои се от къси, гладки влакна, които не са напречнонабраздени а гладки, погледнати през микроскоп. Изгражда кухите вътрешни органи- стомах, черва, кръвоносни съдове и др. От съкращението ѝ зависят жизненоважни процеси като дишането, кръвообращението и храносмилането. Съкращението на гладката мускулна тъкан е неволево - Не се извършва по желанието на човека.
* Сърдечна -образувана е от влакна, които са по-къси от тези,които образуват скелетната мускулна тъкан и погледнати под микроскоп те изглеждат напречнонабраздени. Между клетките има специални дискове,по които се предава сигнала за съкращение.Сърдечната мускулна тъкан изгражда мускулитa на сърцето.Съкращенията са жизнено важни за човека и са неволеви.

Какво е анатомичното устройство на мускула?
Скелетните мускули притежават централна, активна част – мускулно тяло, и крайни части – сухожилия. По отношение на своята форма и големина мускулите показват голямо разнообразие:


  • вретеновиден мускул
  • едноперест мускул
  • двуперест мускул
  • плосък мускул
  • пръстеновиден мускул

Мускулите биват прости и сложни. При простите мускулното
тяло е единно и завършва с два края, а при сложните то е разделено на
част от протежението му. Мускулите с две и повече глави започват от
различни места с отделни глави, които след това се обединяват в общо
тяло, завършващо с общо сухожилие върху едно залавно място. Такива
мускули се срещат в областта на крайниците. При мускулите с много
крайни сухожилия единното мускулно тяло се разделя на отделни
коремчета, които продължават в отделни сухожилия и се прикрепват на
различни места.
Основната съставка на скелетните мускули са напречнонабраздените мускулни влакна. Те са носители на основното свойство на мускулите – способността за съкращение.
Мускулните влакна са два вида – червени и бели, имат различия в
устройството и функциите си. Повече са червените мускулни влакна,
белите са сравнително малко – мимически, мускули на езика.

Мускулните влакна се обединяват в първични снопчета.
Снопчето съдържа 10 до 50 мускулни влакна. Първичните снопчета са
покрити със съединителна тъкан и се обединяват в различни по големина
вторични снопчета, които също са обвити в съединителна тъкан. По
системата от съединителнотъканни обвивки на мускула преминават
кръвоносни съдове и нервни влакна. До всяко мускулно влакно достигат
разклонения на моторните нерви, където завършват с нервно-мускулен синапс (моторна плочка).

При съкращаване на мускулите дължината на техните влакна намалява с
25 до 50%, което се съпровожда от съответно увеличение на дебелината
им. Силата на мускулите се измерва с тежестта, която те могат да п
преодолеят при максимално напрежение.



Мускулите се делят на напречнонабраздени и гладки. Двата вида
мускули се различават по своята структура и по своите свойства.
Сърдечният мускул, макар и напречнонабразден, по редица свойства се
доближава до гладките мускули и затова се разглежда като трети вид
мускулна тъкан.

Основните физиологични свойства на мускулите са:


  • възбудимост
  • съкратимост

Напречнонабраздените мускули са изградени от отделни
мускулни влакна – отделна мускулна клетка, която има множество ядра,
митохондрии и миофибрили. Основната функционална единица на
миофибрилата е саркомерът. Саркомерите са изградени от два вида нишки (миофиламенти) – тънки актинови, и намиращите се между тях дебели миозинови нишки.

Съкращението на напречнонабраздената мускулна клетка е резултат на
съкращението на нейните миофибрили. С помощта на електронномикроскопски
анализ е доказано, че при съкращението на миофибрилите става плъзгане
на тънките актинови нишки между миозиновите. Придвижването на тънките
нишки става поради установяване на връзка (напречни мостчета) между
главите на миозиновите нишки. Отпускането на мускула става под действие
на еластичните сили.

Гладките мускули се различават от напречнонабраздените по
липсата на строго подреждане на тънките и дебелите нишки (следователно
и на напречната набразденост). Тяхното съкращение е неволево.
Гладкомускулните клетки имат вретеновидна форма с централно разположено
ядро. Размерите им са много по-малки в сравнение с напречнонабраздените
мускулни влакна. При гладкомускулните клетки се откриват три вида
влакна – дебели миозинови, тънки актинови и трети вид с междинни
размери и не напълно изяснен състав. Гладките мускули се възбуждат не
само чрез импулсите на инервиращите ги нервни влакна, но и под
действието на редица други фактори – хормони, метаболити, авторитмична
активност, механични и термични дразнения и др.

Физиологичните особености на гладките мускули от отделните органи
са различни. Те биха могли да се разделят на две основни групи:


  • дискретен тип мускулни влакна – гладки мускули на окото, на големите въздухоносни пътища, на големите артерии, на космите
  • висцерален тип мускулни влакна – на храносмилателната система и др.


Последната промяна е направена от Admin на Сря 30 Апр 2008, 22:51; мнението е било променяно общо 2 пъти
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Нервната система

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:40

Нервната система е една от най-сложно устроените и функциониращи
системи в човешкото тяло. Тя обединява и същевременно контролира всички
процеси в човешкия организъм. Нейното задълбочено изучаване продължава
и до днес, като се търсят различни механизми, които да ни позволят да
надникнем по-дълбоко в човешкия интелект и възможности.

Нервната система се дели на две части – централна и периферна нервна система,
които въпреки разделението си функционират като едно цяло. Централната
нервна система (ЦНС) е представена от главен и гръбначен мозък, докато
периферната – най-общо от нерви, които достигат до всички части на
тялото. Нервите, подобно на мрежа от приемници осигуряват постъпването
на информация за различните състояния и промени в човешкия организъм до
главния мозък. Тази информация се обработва и предизвиква обратна
реакция, която се предава от главния мозък чрез периферните нерви до
съответните органи и системи.

Основната структурна и функционална единица на нервната система е нервната клетка или т.нар. неврон.
Невроните в нервната система варират по форма и големина, но
структурата на всички е сходна. Техният брой е около 100 милиарда, като
всеки един неврон е свързан най-малко с 10000 други. Невронът притежава тяло и израстъци. Единият от израстъците обикновено е по-дълъг от останалите и той се нарича аксон.
Чрез него клетката изпраща информация на останалите, заобикалящи я
клетки, като тези клетки могат да бъдат както нервни, така и от друг
вид, например мускулни, жлезисти и т.н. Някои от аксоните могат да
бъдат покрити отвън с миелинова обвивка, която на места се прекъсва от
т.нар. прищъпвания на Ранвие. В тези прищъпвания нервният импулс,
носител на информация, прескача и така той по-бързо се пренася до
съседната клетка. Скоростта, с която импулсът се движи по тези
израстъци е от 50-60 до 120 m/s. Други аксони не притежават такава
обвивка, като при тях скоростта е значително по-бавна - най-ниската
скорост е от порядъка на 0,5 m/s. Останалите израстъци са по-къси,
наричат се дендрити и с тяхна помощ даденият неврон получава
информация от други нервни клетки. Най-общо тялото на неврона служи за
обработка и интегриране на доставената информация.

Мястото на контакт на две нервни клетки се нарича синапс
(от гръцки “син” – заедно). Това представлява една тясна цепнатина,
между аксона на единия неврон и дендрита на другия. Специално химическо
вещество наричено невромедиатор или невротрансмитер (за по-кратко само
медиатор), се отделя от аксона на единия неврон, преминава през
цепнатината (синапс) и достига до дендрита на другия неврон. По този
начин се пренася сигнал и информация между двата неврона. В нервната
система има много медиатори - ацителхолин, допамин, които
служат за предаването за различни информационни сигнали на невроните.
Тяхното многообразие лежи в основата на разнообразието и комплексността
на нервните процеси. Редица заболявания се дължат именно на нарушение в
тяхното отделяне, синтезиране или разграждане. Това показва, че
нервната тъкан е една изключително сложно преплетена мрежа, в която
клетките непрекъснато си взаимодействат и обменят информация. В тази
мрежа участие взимат и друг вид клетки, чиято функция е по-скоро
помощна, отколкото структурна. Това е т.нар. глия – разположени
между отделните неврони клетки, която защитава, изхранва и подпомага
функционирането на невроните. Глиалните клетки са значително
по-разнообразни по форма и по-прости по структура от невроните.

По своята функция невроните биват:

  • аферентни („входящи”, сензорни), които предават информация от различни части на тялото към ЦНС,
  • еферентни („изходящи”, моторни), които предават информацията от ЦСН към органите и системите на тялото
  • интерневрони, които осъществяват връзката между тях.


мило - Анатомия на човека! Brain_basal

Мозъка отдолу



мило - Анатомия на човека! Brain_lateral


Мозъка странично



мило - Анатомия на човека! Brain_section


Мозък - разрез



мило - Анатомия на човека! Neuron

Неврон



мило - Анатомия на човека! Brain_mri


ЯМР на глава и главен мозък
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Гръбначният мозък

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:43

Гръбначният мозък представлява връзката между мозъка и периферната нервна система.
Разполага се в канала на гръбначния стълб, достигайки 2-3 поясен
прешлен. Прилича на връв и е дълъг около 42-45 см. На напречен срез има
форма на пеперуда, в която отвътре се намира сивото мозъчно вещество,
изградено от телата на невроните, докато отвън е бялото мозъчно
вещество – представено от техните аксони. В центъра се разполага
гръбначномозъчния канал, по който тече ликворна течност.

От гръбначния мозък излизат 31 чифта гръбначномозъчни нерви,
които принадлежат по функция към периферната нервна система. Тези нерви
преминават през специални отвори на прешлените и след това достигат до
различните тъкани и органи. Те включват 7 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5
кръстцови и 1 опашен в зависимост от прешлена, от който излизат. Всеки
гръбначномозъчен нерв се образува от задно и предно клонче. Задното
клонче се разклонява в различни тъканите и по него до централната
нервна система достига „входяща” информация от съответните органи.
Предното клонче е изградено от аксоните на неврони, разположени в
сивото мозъчно вещество на гръбначния мозък. По него тече „изходяща”
информацията от цевнралната нервна система към тъканите и органите за
изпълнение на различни функции. Самото сиво мозъчно вещество е
съставено от преден и заден рог. До задния рог достига задното коренче
(сетивно, „входящо”), а от предния рог започва предното коренче
(моторно, „изходящо”).

Като цяло гръбначния мозък е свързан с
рефлексната дейност на тялото, чийто най-познат пример е коленният
рефлекс – при почукване под капачката на коляното, информацията за това
премина през периферните нерви и сетивното (входящо) коренче, обработва
се и през моторното (изходящо) коренче и периферните нерви достига до
мускулите на бедрото, за да предизвика разгъване в коляното.

Мозъкът е част от ЦНС. Той се разполага в черепната кухина и по този
начин е защитен от удари и травми в областта на главата. За тази негова
защита спомага и фактът, че мозъкът е заобиколен от всички страни с
течност (ликвор) и е обвит с мозъчни обвивки – ципи, които допълнително
го предпазват от различни сътресения.

Мозъкът е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество
.
Сивото вещоство е изградено от телата на невроните, докато бялото – от
техните аксони, чиито искрящо бял цвят е характерен. Теглото на мозъка
е различно, но най-често при мъжете е около 1300-1350 гр, докато при
жените е около 1250 гр. Обемът му е около 1,600 cm2. Тези различия се
обуславят от по-голямото количество бяло мозъчно вещество у мъжете в
сравнение с жените. По състав, мозъчната тъкан е пихтиеста, желеподобна
маса, която е много богата на вода и липиди.

Мозъкът е съставен от следните части:

  • мозъчен ствол
  • малък мозък
  • междинен мозък
  • главен мозък
  • вентрикули
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Как е устроен мозъчният ствол?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:44

Как е устроен мозъчният ствол?
Това
е най-малката и от еволюционна гледна точка най-старата и примитивна
структура на мозъка. Той е свързан с жизненоважни функции като дишане,
хранене, поддържане на сърдечна честота и артериално налягане, хранене.
Мозъчният ствол е съставен от няколко елемента.
Продълговатият мозък
се намира най-близко до гръбначния мозък. В него се намират
жизненоважни центрове като този за дишането, сърдечната дейност и
увреждането му е свързано с необратими и несъвместими с живота
състояния.
Мостът е структурата, която се разполага малко
по-нагоре от продълговатия мозък. Той играе роля на междинна станция в
пренасянето на информация между главния и малкия мозък.
Средният мозък
е третия елемент на мозъчния ствол. Той има значение за движенията на
главата и очите, за зеничните реакции и за напрежението на скелетната
мускулатура.

В мозъчния ствол се разполага една особена група от нервни клетки, които сборно се наричат ретикуларна формация.
Те имат основно значение за поддържане състоянията на бодърстване и сън
и при нарушения в тази система могат да възникнат патологични състояния
като иномнията например.

Именно от мозъчния ствол водят
началото си почти всички черепномозъчни нерни, които принадлежат към
периферната нервна система. Това са окуломоториус, трохлеарис, тригеминус, абдуценс, фациалис, вестибулокохлеарис, глософарингеус, вагус, акцесориус и хипоглосус.
Само първият и вторият черепномозъчен нерв – олфакториус и оптикус, не
започват от мозъчния ствол. Те основно контролират функциите на
анатомични структури в областта на главата. Изключение правят вагусът,
който доставя сетивна информация от вътрешните органи и асцесориусът,
който инервира два мускула.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Какво представлява малкият мозък?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:45

Какво представлява малкият мозък?
Той заема задните части в черепната кухина. Съставен е от две полукълба, свързани помежду си,
които са с неравна повърхност и набраздени. Неговата функция е пряко
свързана с координация на движенията на тялото и очите, с контрола на
мускулния тонус, поддържането на определена поза в пространството,
осигуряването на равновесие на тялото.

Тази част от мозъка е силно развита при птиците, което е свързано с финната настройка на мускулите при летенето.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Какво представлява междинният мозък?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:45

Какво представлява междинният мозък?
Междинният мозък е съставен е от таламус и хипоталамус.

Таламусът
е междинна станция на всички сетивни пътища, които идват от тялото и се
насочват към главния мозък. Той преработва достигналата до него
информация и изпраща една част от нея към главния мозък, където да се
извърши по-фин и прецизен анализ. Друга част от информацията се задържа
на това ниво.

Хипоталамусът е структура, която тежи
едва 4 гр, но е с жизненоважно значение за целия организъм. Разположен
под таламуса той е най-важният регулаторен орган в човешкото тяло. Има
както нервни, така и ендокринни функции, като и двете са насочени към
обезпечаване относителното постоянство на вътрешната течна среда на
организма. В близост до хипоталамуса се разполага основният диригент на
жлезите с вътрешна секреция, а именно хипофизата. Тя е в тесни
взаимоотношения с хипоталамуса.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Как е устроен главният мозък?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:46

Как е устроен главният мозък?
Главният
мозък се разполага най-отгоре и съставлява около 2/3 от целия мозъчен
паренхим. Неговата повърхност е набраздена и съставена от множество
гънки, което осигурява по-голям брой клетки на значително по-малко
площ. Ако гънките на мозъка можеха да се изгладят, тяхната дължина би
възлизала на половин квадратен метър. Главният мозък е съставен от две полукълба,
които са свързани помежду си посредством сноп бяло мозъчно вещество. По
този начин те са в непрекъснат контакт. Интересен факт е, че полукълбата контролират противоположните части на тялото,
например дясното полукълбо е отговорно за движенията на лявата половина
на тялото, както и обратното. Най-отвън мозъкът е покрит с мозъчна кора – най-висшата структура,
която е характерна само за хората. Нейната дебелина е около 4 мм. Тя е
свързана с мисловния и аналитичния процес и е еволюционно най-висшето
стъпало в развитието на нервната система. Кората на всяко полукълбо е
съставна от четири дяла, всеки от които има специфична функция. Челният или фронталният дял
е отговорен за мисленето и въображението, като в него се намират
центрове, свързани с движението на тялото, както и цетровете на речта.
Благодарение на париеталните дялове разпознаваме обектите около нас, в тях се намира и зоната на сетивността, чрез която възприемаме различни сетивни усещания. Темпоралните дялове са свързани със слуха, разбирането на думите, а окципиталните дялове със зрението.

Функционално към ЦНС спада и т.нар. лимбична нервна система.
Нейният анатомичен субстрат са структури, разположени в различни части
на мозъка, като съществено значение играе кората на главния мозък.
Лимбичната система основно е свързана с емоциите, настоението,
инстинктите, запаметяването. Участва в реакции, свързани със
самосъхранението на индивида и вида като цяло.

Интересен е
фактът, че въпреки, че мозъкът съставлява много малка част от тялото на
човека, той заема около 20% от кръвотока в неговото тяло. Той е
органът, най-чувствителен на кислороден и глюкозен глад. При
преустановяване на кръвоснабдяването му за около 5 минути човек изпада
в безсъзнание, а след това време започват да настъпват необратими
промени в мозъчната дейност. Кръвоснабдяването на мозъка се осъществява
от две системи. Едната включва двете каротидни артерии, които вървят по
предната страна на шията. Всяка от тях се дели на външна,
кръвоснабдяваща лицето, и вътрешна, която изхранва 3/5 от мозъка. В
самия мозък вътрешната се дели на предна и средна мозъчна артерия.
Втората система се представя от двете вертебрални артерии, които
преминават през специални отвори на прешлените. В мозъка те се
съединяват и образуват базиларната артерия, отговорна за изхранването
на останалите 2/5 от мозъка. Тя дава начало на задната мозъчна артерия
и някои клончета, който се свързват с предната и средната.

Най-отвън главния т и гръбначен мозък са покрити от три обвивки, наречени менинги. Това са твърдата, паяжинообразната и меката мозъчна обвивка.
Последната е в непосредствен контакт с мозъчния паренхим. Между тях
тече ликворната течност, като те имат съществено значение за
предпазването на мозъка от различни вредни фактори.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Какво представлява вентрикулната система?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:46

Какво представлява вентрикулната система?
Вентрикулната система е съставена от 4 структури в мозъка, които са свързани с централния канал на гръбначния мозък. Наричат се мозъчни стомахчета и биват ляво и дясно латерално, трето и четвърто мозъчно стомахче.
В тях се произвежда ликворната течност. От двете латерални стомахчета
ликворът посредством отвора на Монро попада в третото мозъчно стомахче.
Оттам чрез мозъчния акведукт ликворът постъпва в четвъртото мозъчно
стомахче, което от една страна е свързано с цетралния канал на
гръбначния мозък, а от друга, с пространството между паяжинообразната и
меката мозъчна обвивка (субарахнодното пространство). От последното
ликворът се реабсорбира с помощта на венозната система на мозъка. При
нарушаване пътя на движение на ликвора и неговото задържане в
стомахчетата, те се разширяват и се получава картината на вътрешна
хидроцефалия.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Какво представлява периферната нервна система?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:48

Какво представлява периферната нервна система?
Периферната
нервна система осъществява връзката между тялото и централната нервна
система. За разлика от централната нервна система, тя не е защитена от
кости и така е изложена на вредното дейстие на множество фактори.
Непрекъснато между двете системи се обменя информация посредством 31
чифта гръбначномозъчни нерви (нерви, свързани с гръбначния мозък) и 12
черепномозъчни нерви (нерви, свързани с мозъка). Тези нерви съдържат
както двигателни влакна, които контролират функцията на мускулите, така
и сетивни влакна, които пък носят сетивната информация.

Анатомичното разделение на периферната нервна система включва аферентната (входяща) и еферентна (изходяща) част.

Функционално обаче ПНС се дели на соматична и автономна.
Соматичната нервна система
е свързана със съзнателния контрол на движенията на тялото, повлиявайки
функцията на скелетната мускулатура. Освен това тя обработва и
сетивната информация от различните сетивни органи и кожата.
Автономната нервна система
представлява система от нерви, които провеждат информация под формата
на нервни импулси от стените на кръвоносните съдове, от сърцето, от
вътрешните органи, от органите в малкия таз до ЦНС и по-специално до
продълговатия мозък, до моста и до хипоталамуса. Тези импулси остават
неосъзнати, т.е. без участието на съзнанието и водят до изработване на
съответни еферентни импулси, които повлияват функцията на посочените
структури и поддържат тяхното равновесие. Автономната система има два
основни компонента – симпатиковата и парасимпатикована нервна система.
Двете системи имат точно противоположен ефект върху организма.
Парасимпатиковата нервна система най-общо забавя функциите на тялото,
например забавя сърдечния ритъм, докато човек си почива, понижава
кръвното налягане, свива зеницата. Симпатиковата нервна система прави
обратното – тя се включва, докато човек е изключително активен или се
намира в емоционален стрес. Под нейно влияние сърдечната честота и
кръвното налягане се повишават, зеницата се разширява, засилва се
потоотделянето. Двете системи функционират координирано, без участието
на съзнанието. Особеност в анатомията им е, че всяка от тях се състои
от два неврона. Първият от тях се разполага в сивото вешество на
гръбначния мозък или в мозъчния ствол, докато другият неврон се намира
извън ЦНС и техният брой значително надвишава този на първите неврони.
При симпатиковата система двата неврона са в близост един с друг,
докато при парасимпатиковата – вторият неврон е локализиран до или в
самите ефекторни органи. Освен това двете системи се различават и по
локализацията на първия си неврон, както и по отделяните от тях
медиатори. При симпатиковата нервна система и двата неврона отделят
ацитилхолин, докато при парасимпатиковите неврони само първият отделя
този медиатор. Вторият функционира с помощта на норадреналина.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Сърдечно-съдова система

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 22:53

Как е устроена съдовата стена?
Стената на кръвоносните съдове е устроена по един общ за организма модел.
Отвътре тя е постлана с непрекъснат слой от плоски клетки - ендотел.
Той се обгръща отвън от гладка мускулатура и съединителна тъкан.
Степента на развитие на тези обвивки зависи от напрежението на стената,
което се определя от кръвното налягане въздействащо върху съдовата
стена и калибъра на съда. С различните стойности на тези фактори се
обясняват различията в степента на развитие на стената.

От анатомична гледна точка съдовете се делят на (подредени по посока на движението на кръвта):



  • артерии

  • артериоли

  • метаартериоли

  • капиляри

  • венули

  • вени
Каква е функцията на кръвоносните съдове?
Циркулацията на кръвта се осигурява от сърцето, което непрекъснато
изпомпва кръв в артериалните съдове, чрез които тя стига до всички
органи и тъкани, а след това посредством вените се връща обратно към
сърцето. То представлява една синхронно работеща двойна помпа, всеки
дял на която е свързан с отделна затворена съдова система. Дясната
камера изхвърля в белодробната артерия венозна кръв, която достига
алвеоло-капилярната преграда на белия дроб, където отдава въглероден
двуокис и поема кислород, след което се влива в лявото предсърдия. Тази
част от кръвообращението е известна като белодробно кръвообращение (ост. "малък кръг на
кръвообращение"). Лявата камера изпомпва постъпилата от лявото
предсърдие кръв в аортата, откъдето тя чрез артериите стига до
капилярите на всички органи и ги снабдява с кислород, енергийни и
пластични източници, след което посредством вените се връща в дясното
предсърдие. Този дял на съдовата система се нарича системно
кръвообращение
(ост. "голям кръг на кръвообращението").

От функционална гледна точка кръвоносните съдове, които изграждат системното кръвообращение се делят на:



  • амортизиращи (модериращи) – намаляват големите
    колебания в налягането, породени от работата на сърцето и създават едно
    стабилно артериално налягане. Това са артериите с различен калибър.

  • съпротивителни (резистентни) – оказват
    голямо и бързо променящо се съпротивление на кръвния поток и по такъв
    начин регулират регионалното (на местно ниво)кръвоснабдяване, като по
    този начин допринасят за поддържане на диастоличното артериално
    налягане. Това са артериолите.

  • обменни съдове – осигуряват двупосочна
    обмяна на вода, соли и други съставки на плазмата и тъканните течности
    през техните стени. Това са капилярите и венулите.

  • капацитивни (обемни) съдове – в тях се
    съдържа по-голямата част от кръвния обем. Променяйки лесно своя
    диаметър, те могат да предизвикат изменение в обема и разпределението
    на кръвта в кръвоносната система и количеството кръв, постъпващо в
    сърцето. Това са вените.

В зависимост от налягането, което съществува в съдовата система, тя се дели на две големи части:



  • система на ниско кръвно налягане – големите и малките вени, дясното предсърдие, дясна камера, белодробната артерия, и лява камера по време на диастола

  • система на високо кръвно налягане – лява камера по време на систола, големите, средните и малките артерии

Сърцето се включва между двете системи.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Сърдечно-съдова система

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 23:00

Какво е анатомичното устройство на сърцето? Сърцето е кух мускулест орган,
разположен в гръдния кош върху сухожилния център на диафрагмата. То
лежи асиметрично – 2/3 от него лежат наляво а 1/3 – надясно от
срединната линия на тялото. Обвито е от перикардната торбичка и е
фиксирано към големите съдове – аорта, белодробен ствол и двете кухи
вени.

Сърцето има форма на неправилен конус с основа обърната
нагоре, надясно и назад. Върхът на сърцето е насочен надолу, наляво и
напред. Големината на сърцето зависи от големината на човека и се
смята, че в общи линии съответства на големината на юмрука му. При мъжа
то тежи средно 300г., а при жената – 220г. Дължината възлиза на
12-13см.

Кухината на сърцето се разделя на четири отделения – две предсърдия и две камери, разделени съответно с междупредсърдна и междукамерна преграда.

Дясното предсърдие и дясната камера образуват дясната или венозна
половина на сърцето – през нея преминава венозната кръв. Тази кръв идва
от двете кухи вени и коронарния синус.

Лявото предсърдие и лявата камера образуват лявата или артериална
половина на сърцето – през нея преминава артериалната кръв.
Еднопосочното движение на кръвта се осъществява посредством ритмичните
контракции на сърдечната мускулатура и наличието на клапи:


  • трикуспидална
  • пулмонална
  • митрална
  • аортна

Сърдечната стена е изградена от три слоя:


  • епикард – външен слой
  • миокард – сърдечна мускулатура
  • ендокард – вътрешна тънка ципа, която покрива цялата вътрешна повърхност на мускулния слой

Работата на сърцето се осъществява чрез редуване в строга последователност на следните три състояния:


  • съкращение на предсърдията (пресистола)
  • съкращение на камерите (систола)
  • разхлабване на цялата мускулатура (диастола)

Тази ритмичност се обуславя от специалната проводна система на
сърцето, в която периодично възниква и се провежда възбуждение, което
предизвиква съкращение на миокарда.

Кръвоснабдяването на сърцето се извършва от двете коронарни (венечни) артерии – лява и дясна.
Те започват от началната част на аортата. Дясната коронарна артерия се
насочва надясно по коронарната бразда на сърцето, преминава по
диафрагмалната повърхност като отделя клончета за дясното предсърдие,
дясната камера и част от лявата камера. Лявата коронарна артерия, след
отделянето си от аортата, се насочва наляво и надолу, след което се
разделя на два клона – единият върви по предната междукамерна бразда,
втория се разполага във коронарната бразда на ляво и назад и достига
диафрагмалната повърхност като отделя клончета за част от предната
стена на дясна камера, предните 2/3 от междукамерната преграда, ляво
предсърдие и лява камера. Венозната кръв от сърцето се оттича към
коронарния синус и дясно предсърдие.


Какво е анатомичното устройство на сърцето? Сърцето е кух мускулест орган,
разположен в гръдния кош върху сухожилния център на диафрагмата. То
лежи асиметрично – 2/3 от него лежат наляво а 1/3 – надясно от
срединната линия на тялото. Обвито е от перикардната торбичка и е
фиксирано към големите съдове – аорта, белодробен ствол и двете кухи
вени.

Сърцето има форма на неправилен конус с основа обърната
нагоре, надясно и назад. Върхът на сърцето е насочен надолу, наляво и
напред. Големината на сърцето зависи от големината на човека и се
смята, че в общи линии съответства на големината на юмрука му. При мъжа
то тежи средно 300г., а при жената – 220г. Дължината възлиза на
12-13см.

Кухината на сърцето се разделя на четири отделения – две предсърдия и две камери, разделени съответно с междупредсърдна и междукамерна преграда.

Дясното предсърдие и дясната камера образуват дясната или венозна
половина на сърцето – през нея преминава венозната кръв. Тази кръв идва
от двете кухи вени и коронарния синус.

Лявото предсърдие и лявата камера образуват лявата или артериална
половина на сърцето – през нея преминава артериалната кръв.
Еднопосочното движение на кръвта се осъществява посредством ритмичните
контракции на сърдечната мускулатура и наличието на клапи:



  • трикуспидална
  • пулмонална
  • митрална
  • аортна


Сърдечната стена е изградена от три слоя:



  • епикард – външен слой
  • миокард – сърдечна мускулатура
  • ендокард – вътрешна тънка ципа, която покрива цялата вътрешна повърхност на мускулния слой

Работата на сърцето се осъществява чрез редуване в строга последователност на следните три състояния:



  • съкращение на предсърдията (пресистола)
  • съкращение на камерите (систола)
  • разхлабване на цялата мускулатура (диастола)


Тази ритмичност се обуславя от специалната проводна система на
сърцето, в която периодично възниква и се провежда възбуждение, което
предизвиква съкращение на миокарда.

Кръвоснабдяването на сърцето се извършва от двете коронарни (венечни) артерии – лява и дясна.
Те започват от началната част на аортата. Дясната коронарна артерия се
насочва надясно по коронарната бразда на сърцето, преминава по
диафрагмалната повърхност като отделя клончета за дясното предсърдие,
дясната камера и част от лявата камера. Лявата коронарна артерия, след
отделянето си от аортата, се насочва наляво и надолу, след което се
разделя на два клона – единият върви по предната междукамерна бразда,
втория се разполага във коронарната бразда на ляво и назад и достига
диафрагмалната повърхност като отделя клончета за част от предната
стена на дясна камера, предните 2/3 от междукамерната преграда, ляво
предсърдие и лява камера. Венозната кръв от сърцето се оттича към
коронарния синус и дясно предсърдие.





Какви са физиологичните особености на сърцето? Сърдечният мускул се характеризира с някои особености, отнасящи се до възникването и провеждането на възбуждението.

Способността на сърцето ритмично да се възбужда и съкращава под
влиянието на импулси, зараждащи се във възбудно-проводната система, се
нарича автоматия.
Тя е една от характерните особености на сърдечната мускулатура.
Наблюдава се и след изолиране на сърцето от организма. При нормални
условия ритъмът на автоматичното съкращение е строго регулиран – у
възрастен човек средната му честота е около 70 удара в минута.

Възбудно-проводната система на сърцето се състои от:


  • синусов възел
  • предсърдно-камерен възел
  • снопче на Хис
  • мрежа на Пуркиние

Синусовия възел се намира в стената на дясното предсърдие.
Предсърдно-камерния възел е разположен в дясното предсърдие в
непосредствена близост с междупредсърдната преграда. Той преминава в
снопчето на Хис, което прониква в междукамерната преграда, след което
се разделя на ляв и десен клон. От двата клона се формира мрежата на
Пуркиние, проникваща в мускулатурата на двете камери.

Автоматията на сърцето е свързана с ритмично деполяризиращите се клетки на синусовия възел. Той играе ролята на водач на ритъма за цялото сърце. Познанията за автоматията имат значение за
изясняване патологията на ритъмните нарушения на сърдечната дейност.

Любопитен факт:

В клетките на възбудно-проводната система е заложена не само
вътрешната регулация на сърдечния ритъм, но и програмата за неговото
изменение с напредване на възрастта на индивида. Така например, докато
у новороденото сърдечните съкращения са около 140 в минута, при
възрастните, с увеличението на телесната маса този ритъм се забавя,
което съответства на новите особености на сърдечно-съдовата система
(по-голямо сърце, по-дълъг път, който изминава кръвта в тялото, промяна
в еластичността на съдовете и др.).


мило - Анатомия на човека! Heart_section


Сърце - разрез



мило - Анатомия на човека! Heart_1_color


Сърце - отпред



мило - Анатомия на човека! Valvae_cor


Сърце - клапен апарат
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Какви са физиологичните особености на сърцето?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 23:01

Какви са физиологичните особености на сърцето?

Сърдечният мускул се характеризира с някои особености, отнасящи се до възникването и провеждането на възбуждението.

Способността на сърцето ритмично да се възбужда и съкращава под влиянието на импулси, зараждащи се във възбудно-проводната система, се нарича автоматия. Тя е една от характерните особености на сърдечната мускулатура. Наблюдава се и след изолиране на сърцето от организма. При нормални условия ритъмът на автоматичното съкращение е строго регулиран – у възрастен човек средната му честота е около 70 удара в минута.

Възбудно-проводната система на сърцето се състои от:

* синусов възел
* предсърдно-камерен възел
* снопче на Хис
* мрежа на Пуркиние

Синусовия възел се намира в стената на дясното предсърдие. Предсърдно-камерния възел е разположен в дясното предсърдие в непосредствена близост с междупредсърдната преграда. Той преминава в снопчето на Хис, което прониква в междукамерната преграда, след което се разделя на ляв и десен клон. От двата клона се формира мрежата на Пуркиние, проникваща в мускулатурата на двете камери.

Автоматията на сърцето е свързана с ритмично деполяризиращите се клетки на синусовия възел. Той играе ролята на водач на ритъма за цялото сърце. Познанията за автоматията имат значение за изясняване патологията на ритъмните нарушения на сърдечната дейност.

Любопитен факт:

В клетките на възбудно-проводната система е заложена не само вътрешната регулация на сърдечния ритъм, но и програмата за неговото изменение с напредване на възрастта на индивида. Така например, докато у новороденото сърдечните съкращения са около 140 в минута, при възрастните, с увеличението на телесната маса този ритъм се забавя, което съответства на новите особености на сърдечно-съдовата система (по-голямо сърце, по-дълъг път, който изминава кръвта в тялото, промяна в еластичността на съдовете и др.).
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Храносмилателна система

Писане by nellyyy on Чет 01 Май 2008, 08:05

Храносмилателна система

Какво представлява храносмилателната система?
Храносмилателната система, или т.н. храносмилателен тракт наподобява тръба, започваща от устата, преминаваща през глътката, хранопровода, стомаха, тънките черва, дебелите черва, правото черво и завършваща с ануса.
Зъбите, езикът, слюнчените жлези, задстомашната жлеза (панкреас), черен дроб, жлъчен мехур и апендиксът също са част от храносмилателната система и се наричат спомагателни органи.
Функцията на храносмилателната система е механичното смилане (при дъвчене) на храната, химическата и промяна (която започва още в устата), преглъщането и, всмукването на необходимите вещества в организма, както и отделянето на непотребните съставки.
В устатазъбите смилат механично храната, езикът я размесва и възприема като вкус, отделената слюнка размеква храната и в начална степен започва разграждането на въглехидратите. Гълтането е сложен акт, изискващ координираното действие на много мускули. Обработената до определена степен в устата храна се изтласква в хранопровода и посредством вълнообразно съкращение на мускулите му попада в стомаха.

мило - Анатомия на човека! Abdome12мило - Анатомия на човека! Human_11мило - Анатомия на човека! Intern11
1 - трахея 2 - десен бял дроб 3 - сърце 4 - черен дроб 5 - ляв бял дроб 6 - стомах 7 - ляв бъбрек 8 - дебело черво 9 - право черво


Последната промяна е направена от nellyyy на Чет 01 Май 2008, 12:37; мнението е било променяно общо 1 път
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Жлъчен мехур

Писане by nellyyy on Чет 01 Май 2008, 08:12

Жлъчен мехур - анатомия
Жлъчният мехур е спомагателен орган на храносмилателната система и представлява резервоар за съхранение и натрупване на жлъчен сок между отделните хранения. Той има крушовидна форма и е разположен под долната, предна повърхност на черния дроб в дясно.

Дълъг е 7-10 см. широк до 2,5 см. и има обем около 45 милилитра. Тънката част на мехура се нарича шийка преминава в жлъчен канал, който се слива с чернодробния канал, в резултат на което се формира общия жлъчен проток.

Попадането на хранителна материя в дванадесетопръстното черво стимулира отделянето на жлъчен сок.
мило - Анатомия на човека! Gall_b10
1 - тяло на жлъчния мехур
2 - мехурен жлъчен канал
3 - общ жлъчен канал

Жлъчен мехур - физиология
Жлъчният сок (жлъчка) се образува от чернодробните клетки непрекъснато. Той се складира в жлъчния мехур и се излива в дванадесетопръстника при наличие на химус. Различават се два вида жлъчка – чернодробна и мехурна.
Отделеното за 24 часа количество е 800 – 1000 милилитра. Жлъчката не съдържа храносмилателни ензими. Храносмилателната й функция се дължи на наличието на жлъчни соли, които са основни елементи на жлъчката. Жлъчните соли представляват натриеви соли на гликохолевата и таурохолевата киселини.
Характерния цвят на жлъчката се придава от жлъчните пигменти. Основният пигмент е билирубинът – производен на хема от хемоглобина (червеният кръвен пигмент).
Функции на жлъчката - жлъчните соли намаляват повърхностното напрежение на мастите, емулгират ги фино и по този начин улесняват действието на ензимите, отговорни за разграждането на мастите – липаза – на панкреатичния и чревния сок. Жлъчните киселини активират липазата, наред с други ензими.
При това взаимодействие разходът на жлъчни соли не е голям, защото след като изиграят ролята си за резобрция на мастите, те се връщат обратно в черния дроб. Този кръговрат се нарича ентерохепатална рециркулация.
Жлъчката допринася за неутрализирането на киселия стомашен сок, постъпил в дванадесетопръстното черво и усилва моториката на червата. Тя придава цвета на фекалните маси.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Задстомашна жлеза

Писане by nellyyy on Чет 01 Май 2008, 12:30

Задстомашна жлеза - анатомия
Задстомашна жлеза – панкреас – има храносмилателна и ендокринна функция. Панкреасът има продълговата форма и наподобява грозд. Тежи 80-90г., разположена е на задната стена на коремната кухина и се състои от няколко отдела - глава, тяло и опашка. Главата се намира в дясно, в извивката на дванадесетопръстното черво и е насочена надолу, докато останалите части са разположени хоризонтално и завършват на нивото на далака (слезката). Задстомашната жлеза се състои от два типа тъкани, изпълняващи коренно различни функции.

Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета (ацини), които имат изходящи каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които от своя страна образуват големия Вирсунгов канал. Ацините се състоят от клетки, които произвеждат панкреатичен сок, който съдържа храносмилателни ензими. Главният канал на панкреаса се отваря в дванадесетопръстното черво. Между ацините на панкреаса са разположени групи клетки, които нямат изходящи каналчета – т.н. Лангерхансови острови. Островните клетки произвеждат хормоните инсулин и глюкагон.

Функциите на задстомашната жлеза са екзокринни и ендокринни – външна и вътрешна секреция. Външна е секрецията на храносмилателни ензими (кухината на стомашночревния тракт се интерпретира като "външна" за организма, тъй като има комуникация с външната среда и не е стерилна). Вътрешна (ендокринна) е секрецията на хормони. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява.
мило - Анатомия на човека! Pancre10
1 - панкреатичен канал
2 - отвор на панкреатичния канал в дванадесетопръстника
3 - дванадесетопръстник (дванадесетопръстно черво)
мило - Анатомия на човека! Endocr10
Ендокринна система - виждат се основните ендокринни органи - мозък, щитовидна жлеза, сърце, бъбрек, надбъбрек, панкреас, яйчници и тестиси.

Задстомашна жлеза - физиология
Задстомашната жлеза (панкреас) има смесена активност – външносекреторна и вътрешносекреторна. Външната секреция се изразява в отделянето на панкреатичен сок в дванадесетопръстника, а вътрешната – в изработването на хормони и постъпването им в кръвта.

Количество и състав на панкреатичния сок – за 24 часа се отделят средно 700мл. панкреатичен сок с рН 7,1-8,8. Тази алкална реакция се дължи на високото съдържание на бикарбонати.

Панкреатичният сок съдържа редица ензими:

* протеолитични – трипсиноген, химотрипсиноген, еластаза, карбоксипептидаза А и В, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и фосфолипаза А. Всички тези ензими осигуряват степенното разграждане на белтъците до крайните им съставки – аминокиселини.
* липолитични – липаза и естераза – разграждат мастите до глицерол и мастни киселини
* амилолитични – амилаза, малтаза, захараза, лактаза – разграждат полизахаридите и дизахаридите до монозахариди

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите са неактивни (в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата).

Вътрешносекреторната (ендокринната) функция на панкреаса е свързана със секрецията на два хормона – инсулин и глюкагон, от клетките на лангерхансовите острови. Тези острови представляват 2% от масата на жлезата (около 2 милиона островчета). Те са изградени от три типа клетки:

* А-клетки – секретират глюкагон, който разгражда гликогена и повишава нивото на кръвната захар
* В-клетки – секретират инсулин, който понижава нивото на кръвната захар
* D-клетки – секретират соматостатин, който играе важна роля в регулацията на инсулиновата и глюкагонова секреция, а с това и в регулацията на въглехидратния метаболизъм
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Черен дроб

Писане by nellyyy on Чет 01 Май 2008, 12:41

Черен дроб - анатомия
Черният дроб е най-голямата жлеза при гръбначните животни. При човека тя представлява 2,5% от телесното тегло. Черният дроб е разположен в дясната горна част на коремната кухина и се прикрепя с връзки за диафрагмата, коремната стена, стомаха и червата. Черният дроб е покрит с тънка фиброзна мембрана – Глисонова капсула.

Състои се от четири дяла:

* десен
* ляв
* квадратен
* опашен дял

Интересен факт: Черният дроб има големи компенсаторни възможности и способност за възстановяване след настъпило увреждане. Човек може да преживее дори и със загуба на 70% от черния дроб.

Черният дроб има двойно кръвоснабдяване – от чернодробната артерия (клон на коремната аорта) и порталната вена, която носи кръвта от червата – това е във връзка с функцията му на "основна лаборатория" за организма. Чернодробната артерия доставя оксигенирана кръв (обогатена на кислород) за поддържане на енергийните процеси, а порталната вена предоставя "материал за обработка" на черния дроб.
мило - Анатомия на човека! Hepar_10
1 - десен чернодробен дял
2 - жлъчен мехур
3 - общ чернодробен канал
4 - долна куха вена
5 - ляв чернодробен дял
6 - чернодробна артерия
7 - портна вена
мило - Анатомия на човека! Hepar_11
1 - диафрагма
2 - десен чернодробен дял
3 - жлъчен мехур
4 - ляв чернодробен дял
мило - Анатомия на човека! Liver_10

Черен дроб - физиология
Черният дроб има следните основни функции:

* храносмилателна функция – жлъчката изливаща се от черния дроб в дванадесетопръстника участва в процеса на храносмилането
* обменна функция - в черния дроб се извършва дезаминирането и трансаминирането на аминокиселините и образуването на урея. Осъществява се синтезата на плазмените белтъци, като от особено значение са белтъците, които участват в процеса на кръвосъсирване (фибриноген, протромбин, проакцелерин, проконвертин, хепарин и др.). В черния дроб се складират запасни въглехидрати под формата на гликоген – той участва в поддържане на постоянството на кръвнозахарното ниво. В него се осъществява разграждане и синтез на масти, разграждане и инактивиране на стероидните хормони. Образува се витамин А, а се складират витамините В2, В12, С, Д, Е, РР.
* терморегулаторна функция – при спадане на околната температура се образува повече топлина в организма чрез активиране на ензимните процеси в черния дроб
* хемопоетична функция – образуване на кръвни клетки през ембрионалния период
* резервоарна функция – черния дроб е депо за кръв
* хемоклазична функция – разрушаване на непълноценните кръвни клетки. При разрушаването на еритроцитите (червените кръвни клетки) хемоглобинът се разпада до желязо, глобин и биливердин. Биливердинът се превръща в билирубин.
* екскреторна функция – чрез жлъчката се изхвърлят редица продукти, които са ненужни за организма
* детоксична функция – изразява се в окисление, редукция, свързване и хидролиза на редица крайни продукти от белтъчната обмяна (индол, скатол, фенол), които при отпадане на тази функция имат токсичен ефект върху организма
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Черва - анатомия и физиология

Писане by nellyyy on Чет 01 Май 2008, 12:53

Черва - анатомия
Дванадесетопръстното черво секретира чревен сок, в него попада отделения от задстомашната жлеза сок (панкреатичен сок) и жлъчен сок от черния дроб, които са необходими за храносмилането.

Стомашното съдържимо има кисела химична реакция а тънкочревното – основна. Когато киселото стомашно съдържимо попадне в основната среда на тънкото черво определени клетки от стената на червото секретират в кръвта хормон, който стимулира секрецията на задстомашната жлеза, както и отделяне на жлъчен сок от жлъчния мехур.Сокът на задстомашната жлеза (панкреас) съдържа няколко проензима (ензими в неактивно състояние). При активация те се превръщат съответно в трипсин, химотрипсин (разграждат белтъците), амилаза (разгражда въглехидратите) и липаза (разгражда мазнините). В жлъчния мехур се натрупва изработения в черния дроб жлъчен сок – той емулгира мазнините и ги подготвя за действието на липазата.

В резултат на съкращението на гладката мускулатура на червата (перисталтика) химусът преминава през три отдела на червата – дванадесетопръстник, тънко и дебело черво. Вълната на съкращение, избутваща храната – перисталтична вълна – се активира от парасимпатикусовата нервна система. Клетките по вътрешната покривка на червата секретират различни ензими, които завършват започнатото вече разграждане на хранителните вещества. След като различните вещества се разградят до малки фрагменти те се всмукват от клетките на вътрешната покривка на червата (главно в тънкото черво) и попадат в кръвта.

Тънките черва преминават в дебело черво. Дебелото черво се разделя последователно на:

* възходящо
* напречно
* низходящо
* игловидно дебело черво
* право черво
* анус

В зоната на прехода на тънкото в дебелото черво се намира апендикса. Той има специфична структура и функции.
мило - Анатомия на човека! Abdome13
1 - черен дроб
2 - стомах
3 - тънки черва
4 - пикочен мeхур
5 - гръбначен стълб
6 - ректум
мило - Анатомия на човека! Apendi10
1 - дебело черво
2 - тънко черво
3 - апендикс
4 - цекум
мило - Анатомия на човека! Bowels10
1 - дебело черво
2 - цекум
3 - апендикс
4 - панкреас
5 - тънки черва
мило - Анатомия на човека! Colon_10
Вижда се разположението на дебелото черво (в червено) в тялото спрямо останалите органи - бели дробове, сърце, черен дроб
мило - Анатомия на човека! Colon10
1 - хоризонтално дебело черво
2 - възходящо дебело черво
3 - тънко черво
4 - цекум
5 - апендикс
6 - низходящо дебело черво
7 - сигмовидно дебело черво
8 - право черво
9 - анус

Черва - физиология
Чревната моторика има функцията да размесва, да придвижва чревното съдържимо и да улеснява резорбцията му. Размесването довежда не само до пропиване на хранителната маса с храносмилателни сокове, а и до по-добър контакт с резорбционната повърхност на червото.

Тънкото черво извършва три вида движения:

* сегментни движения – ритмични свивания и разпускания на пръстеновидните мускули в близки участъци. Кратко време след това съкратените участъци се отпускат, а съседните се свиват. По този начин чревното съдържимо се смесва със смилателните сокове.
* махаловидни движения – ритмични периодични съкращения на по-големи участъци. При тях се съгласува двигателната дейност и на двата слоя чревни мускули. Надлъжните мускули ритмично се свиват и се отпускат, като на известно протежение тънкото черво ту се скъсява, ту се удължава и неговото съдържимо се премества.
* перисталтични движения – последователното съкращение на циркулярния слой по протежение на червата от стомашния към аналния край, като съседният, по-долу разположен участък се отпуска. По този начин се осигурява еднопосочно движение на хранителния химус. Перисталтична активност се усилва чувствително след нахранване. Това се дължи отчасти на постъпването на химус в дванадесетопръстника, а също и на разтягането на стомаха от постъпилата в него храна.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Какво представлява дихателната система?

Писане by nellyyy on Нед 04 Май 2008, 15:19

Дишането (поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис) е основна жизнена функция, присъща за повечето живи организми. Посредством този физиологичен процес в организма постъпва кислород, необходим за осъществяването на голямата част от биохимичните процеси в ролята на окислител. Посредством дишането се отделя от организма образувания в резултат на същите биохимични процеси въглероден двуокис. Този сложен процес се обобщава с понятието газообмен.

Дихателната система включва органи, които образуват въздухоносните и дихателните пътища:

* носна кухина
* носоглъдка
* ларинкс
* трахея
* бели дробове

В тях се осъществява газообмена между външната среда и кръвта – поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис.
мило - Анатомия на човека! Lungss11
Газовата обмяна се осъществява от белодробната тъкан (паренхим), който е изграден от алвеоли и от капилярна мрежа, която плътно ги обхваща.
мило - Анатомия на човека! Bronch10
Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха – ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се образува бронхиалното дърво.


Последната промяна е направена от nellyyy на Нед 04 Май 2008, 15:45; мнението е било променяно общо 5 пъти
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Носна кухина

Писане by nellyyy on Нед 04 Май 2008, 15:28

Всички костни кухини, които са във връзка с носната кухина, се наричат околоносни пазухи.

Горночелюстната пазуха – максиларен синус – е най голяма и се намира в тялото на горната челюст. Има форма на тристенна пирамида с основа, обърната към носната кухина. Комуницира с носната кухина посредством малко отверстие. Максиларният синус е твърде вариабилен по форма и големина. Характерна особеност е, че зъбите на горната челюст се вдават в кухината. Това обуславя възможност възпалителни процеси от зъбите да се предадат към синуса и да доведат до неговото възпаление – синуит.

Челната пазуха – фронтален синус – се намира в челната кост и е различно развита у различните хора. Двете челни пазухи са разделени една от друга чрез преграда. , която почти никога не е разположена срединно. Кухината има форма на тристенна пирамида с връх, насочен надолу. Двете пазухи често комуницират помежду си. Съобщават се с носната кухина посредством челно-носния канал. Поради запушване на този канал е възможно да се задържи секрет.

Решетъчна пазуха – етмоидален синус – се нарича съвкупността от решетъчните клетки, разположени в лабиринта на решетъчната кост. Те са около 10 на брой, като най-голямата се нарича етмоидална була. Клетките на етмоидалния синус се отварят в средния и горния носен ход.

Клиновидната пазуха – сфеноидален синус – се намира в клиновидната кост на черепа и е различно развита при различните хора. Разделена е на две части посредством костна преградка. Съобщава се с носната кухина посредством отвор.

Всички околоносни пазухи са постлани с лигавица, която се свързва чрез отверстията с тази на носната кухина, поради това възпалителните процеси могат да се предават от носната кухина към пазухите и обратно.

Физиологичното значение на околоносните пазухи е да играят ролята на резонатори и да затоплят преминаващия през носната кухина въздух.
мило - Анатомия на човека! Nasal_10
1 - фронтален синус
2 - горна носна конха
3 - твърдо небце
4 - сфеноидален синус
5 - средна носна конха
6 - долна носна конха
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Устройство на носоглътката

Писане by nellyyy on Нед 04 Май 2008, 15:33

Носоглътката е обобщено понятие което включва носната кухина и задната част на устната кухина – гълтач. Носната кухина е покрита със слизеста покривка (лигавица) изградена от клетки, които имат реснички по повърхността си и жлезни клетки, които отделят слуз. Тази секреция овлажнява както лигавицата, така и поеманият въздух. Ресничките задържат праховите частици и чрез движение (като камшиче) ги изтласкват по посока на устната кухина. Това възпрепятства попадането на тези частици в белите дробове и "затлачването му".

Слизестата обвивка на носната кухина съдържа голям брой кръвоносни съдове, което подпомага загряването на вдишания въздух. В горната част на носната кухина лигавицата е покрита с обонятелни клетки, които се наричат обонятелни рецептори.Чрез тях се възприемаме различните миризми. Носоглътката се свързва със средното ухо посредством Евстахиевата тръба. В задната част на устната кухина се намират сливиците, които предстваляват лимфни органи (трябва малко обяснение).
мило - Анатомия на човека! Pharyn11


Последната промяна е направена от nellyyy на Пон 05 Май 2008, 12:47; мнението е било променяно общо 1 път
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Какво представлява ларинксът?

Писане by nellyyy on Нед 04 Май 2008, 15:38

Ларинксът е органа, благодарение на който възпроизвеждаме звук, т.е. говорим, смеем се, пеем. Той осигурява отделяето на дихателната от храносмилателната система, с което пречи на храната и слюнката да навлизат към белите дробова (дихателната система) и обратното – въздух да навлиза към стомаха (храносмилателна систева).

Ларинксът е разположен пред хранопровода и е изграден от чифтни и нечифтни хрущяли, подвижно свързани помежду си посредством връзки и съединителнотъканни мембрани. Отгоре и отпред на входа на ларинкса е разположен т.н. епиглотис, който е изграден от еластичен хрущял и закрива входа на ларинкса по време на преглъщане с цел да не попаднат хранителни материи в трахеята и белите дробове.

Между тези хрущяли са опънати гласните връзки. От тяхната дължина и опънатост се определя височината на човешкия глас. Звукът се формира в процеса на издишване, като в звуковите характеристики са в резултат на общите резониращи свойства на гласни връзки устна и носна кухина. Ларинксът преминава в трахея – хрущялна "тръба", която свързва ларинкса с белите дробове и пренася въздух при вдишване е ездишване.

Ларинксът, трахеята, бронхите и бронхиолите имат проводяща функция – те провеждат въздуха до крайните бронхиоли и белодробните алвеоли, които пък имат газообменна функция. Всички тези тръбести структури са покрити с ресничести клетки. Движението в посока от белите дробове към гърлото на тези реснички обезпечава отделянето на секрети и попаднали от въздуха частици от белите дробове навън.
мило - Анатомия на човека! Larynx10
1 - гласни връзки
2 - гласна цепка
3 - епиглотис
мило - Анатомия на човека! Anatom10
Между тези хрущяли са опънати гласните връзки. От тяхната дължина и опънатост се определя височината на човешкия глас.
Ларинксът е разположен пред хранопровода и е изграден от чифтни и нечифтни хрущяли, подвижно свързани помежду си посредством връзки и съединителнотъканни мембрани.
Ларинксът преминава в трахея – хрущялна "тръба", която свързва ларинкса с белите дробове и пренася въздух при вдишване е ездишване.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Белите дробове

Писане by nellyyy on Нед 04 Май 2008, 15:42

Анатомия на белите дробове
Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха – ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се образува бронхиалното дърво. Стената на бронхиолите е заздравена от хрущял. Най-малките и крайни бронхи се наричат бронхиоли. Те завършват в мехурчета, наречени белодробни алвеоли. В тези кухини - крайните бронхиоли и белодробните алвеоли се осъществява обменът на газове между кръвта и въздуха.

Белите дробове сами по себе си са пасивна стуктура – нахлуването на въздух в тях по време на вдишване се осъществява посредством разширяването на гръдния кош и понижаване на налягането в гръдната клетка под действие на съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При това съкращаване налягането в белите дробове става по-ниско от атмосферното и въздухът нахлува в тях. Белите дробове са покрити с външна обвивка – плевра - изградена от два листа, наречени висцерална (белодробна) и париетална (пристенна) плевра. Двата листа на плеврата заграждат т.н. плеврално пространство.
Съдовите капиляри и белодробните алвеоли са обхванати от многобройни колагенови и еластични влакна, които имат радиален ход. Тези влакна изграждат носещия скелет на белодробната тъкан.
мило - Анатомия на човека! Lung_a10
1 - щитовиден хрущял
2 - десен главен бронх
3 - десен бял дроб
4 - крикоиден хрущял
5 - трахея
6 - ляв главен бронх
7 - ляв бял дроб
мило - Анатомия на човека! Lungss10
мило - Анатомия на човека! Ro_gra10
На рентгенографията освен анатомичните елементи е
налице фиброза и калцификати.

1 - нормално просветлен белодробен паренхим
2 - дясна камера
3 - диафрагма
4 - аортна дъга
5 - сърдечен връх (лява камера)
6 - ребренодиафрагмален синус

Физиология на белите дробове
Газовата обмяна се осъществява от белодробната тъкан (паренхим), който е изграден от алвеоли и от капилярна мрежа, която плътно ги обхваща. Стената на алвеолите е много тънка (0,4µm) и заедно с капилярите формира т.н. алвеоло-капилярна бариера, през която се реализира газовата обмяна. Обща площ на алвеоло-капилярната бариера за двата бели дроба е около 90 квадратни метра. При новороденото броя на алвеолите е значително по-малък в сравнение с възрастния човек, като с напредването на възрастта и развитието на организма този брой нараства.

Белите дробове са покрити от една двуслойна серозна обвивка, наречена плевра. Тя осигурява херметичността на гръдния кош и на междуплевралното пространство като до голяма степен улеснява движението на белите дробове спрямо гръдния кош. Между двата листа на плеврата се намира малко количество течност, която улеснява приплъзването помежду им през време на акта на вдишване и издишване.

Между двата листа на плеврата се формира плеврална кухина, която е затворена. Обемът на белите дробове е по-малък от обема на гръдния кош, но благодарение на плеврата те са "разгънати" в гръдната клетка. Ако плевалната кухина бъде отворена, в гръдния кош навлиза въздух извън белите дробове, те се свиват (колабират) и заемат по-малък обем – пневмоторакс. Тъй като лявата и дясната плеврална кухина нямат пряка връзка, при едностранно нарушаване на херметичността се свива само единия бял дроб.

Клетките, тапициращи алвеолите произвеждат специално повърхностноактивно вещество – сърфактант – който пречи на колабирането на алвеолата и я държи отворена.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Зрителна система

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 18:41

Окото се състои от три части:

* периферна
* проводникова (зрителни пътища)
* централна


Към периферната част се причисляват очната ябълка и придатъците и - клепачи, слъзен апарат, конюнктива, орбита и двигателен апарат (очедвигателните мускули). Очният булбус е изграден от три обвивки. Предната обвивка е съставена от две части: задните 5/6 съставляват склерата, която е бяла, непрозрачна, изградена основно от колагенни влакна, докато предната 1/6 част е представена от роговицата – гладка, лъскава и прозрачна обвивка, която пропуска, пречупва и отразява светлината. Увеята представлява втората обвивка на очната ябълка, като тя също има нееоднородна структура. Предната и 1/3 се състои от ириса – отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор по средата (зеница).

Посредством предната очна камера ирисът се разделя от разположената пред него роговица, със задната очна камера граничи с лещата и стъкловидното тяло, изпълващо вътрешността на очната ябълка. И двете камери са изпълнени с вътреочна течност, чийто състав и свойсва са от голямо значение за правилното функциониране на зрителния апарат. Задните 2/3 на увеята са представени от хороидеята – тъмнокафява обвивка, която е богато кръвоснабдена и инервирана. Ретината представлява най-вътрешният слой на очната ябълка. В нея се разполагат високоспециализирани нервни рецептори, които имат свойството да улавят и преобразуват светлинната енергия в нервен импулс, който след това по хода на нервните пътища да достигне мозъчната кора, където се извърша анализ на получената информация. В ретината се разполагат два вида рецептори – пръчици, обезпечаващи периферното и вечерното зрение, и колбички, материален субстрат на форменото зрение и цветоусещането.

Лещата е важен елемент в пречупвателната система на окото. Тя представлява двойно изпъкнало прозрачно тяло, лишено от кръвоносни съдове и от нерви. Заедно с роговицата тя участва в пречупването и пропускането на светлинните лъчи към ретината. Освен това тя има значение и за процеса на акомодация – нагаждане на зрението при гледане на близки и далечни обекти. Отвън лещата е покрита с капсула, а в центъра и се разполага т.нар. лещено ядро, състоящо се от зрели лещени влакна. По периферията на това ядро се намират по-младите лещени влакна.

Вторият елемент на очната система е проводниковата част, която започва с формирането на зрителния нерв и завършва с обработката на получената сетивна информация в областта на междинния мозък. Обработка, която все още не е достатъчно специфична и е крайно недостатъчна за получаване на адекватен зрителен образ.

Последният етап от зрителния процес се осъществява в кората на главния мозък. Там се извършва прецизна обработка и анализ на зрителните импулси, в резултат на което се получава образ на наблюдавания обект.
мило - Анатомия на човека! Oculus10
1 - очни мускули
2 - ирис
3 - леща
4 - роговица
5 - задна очна камера
6 - склера
7 - хориоидея
8 - ретина
мило - Анатомия на човека! Macula10
Образ на макулата при фундоскопия (изследване на очно дъно).
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

мило - Анатомия на човека! Empty Re: Анатомия на човека!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите