Анатомия на човека!

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Ендокринна система - анатомия

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 18:49

Регулацията на биохимичните процеси в човешкото тяло се осъществява по два основни механизма – нервен (посредством нервен импулс) и хуморален (чрез хормони).

Ендокринната система e отговорна за сложната регулация на жизнените процеси и функции в организма посредством секрецията на вещества – хормони – от специфични органи, наречени жлези с вътрешна секреция. Те се намират на различни места в тялото и отделят хормони директно в кръвта. Чрез нея хормоните достигат до съответните прицелни органи и регулират техните функции. Клетките на прицелните органи притежават съответните рецептори, които свързани с хормоните водят до промяна на определена клетъчна функция.

Жлези с вътрешна секреция са:

* щитовидната жлеза
* околощитовидните жлези
* надбъбречните жлези
* панкреас
* хипофиза
* епифиза
* тестис
* яйчник

Тестисът, яйчникът и панкреасът имат и други функции освен производството на хормони

Основните жизнени процеси в човешкия организъм - обмяната на веществата, растежа, развитието, размножаването, поведение се намирад под контрола на нервната система и на ендокринната система посредством хормоните.

Нарушенията във функцията на ендокринните жлези се обозначава по следния начин:

* хипофункция – намалена под нормата продукция на хормони
* хиперфункция – увеличена над нормата продукция на хормони

Тези термини са основни понятия в медицината, характеризиращи заболяванията на жлезите с вътрешна секреция.

Функцията на ендокринните жлези се контролира от хипофизата (посредством хипофизни хормони), а тя от друга страна е под контрола на специфична област на мозъка, наречена хипоталамус.
Анатомия на човека! - Page 2 Endocr11
Ендокринна система - виждат се основните ендокринни органи - мозък, щитовидна жлеза, сърце, бъбрек, надбъбрек, панкреас, яйчници и тестиси.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Как е устроена щитовидната жлеза

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 18:53

щитовидната жлеза - анатомия

Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза (с вътрешна секреция). Тя има два дяла – ляв и десен, свързани помежду си с тесен провлак. При някой хора от провлака започва тънък израстък, който се насочва нагоре и се обозначава като пирамиден дял, като дължината му е вариабилна.

Щитовидната жлеза се намира в близост с важни органи – трахея, гълтач, хранопровод (отзад), сънна артерия и вътрешна яремна вена (в страни). Болестно увеличената жлеза може да притиска тези структури и да предизвика съответните оплаквания.

Щитовидната жлеза е обвита от тънка капсула. Тя изпраща в дълбочина преградки, които разделят паренхима на жлезата на делчета. Основната структурна единица на щитовидната жлеза е фоликулът. Той има специфична структура от клетки и изпълващо вътрешността желевидно вещество – колоид. Отвън към фоликула приляга гъста мрежа от кръвоносни и лимфни съдове. Между фоликулите се намират малки клетъчни струпвания – интерфоликуларни острови.

Фоликулните клетки – тироцити – изработват хормоните тироксин и трийодтиронин. Секретът на фоликуларните клетки попада в колоида на фоликулите, а от там чрез активен транспорт през тироцитите попада в кръвта на капилярите. За образуването на тези хормони е необходимо постъпването в организма на определени количества йод.

Интерфоликуларните острови представляват малки, компактни групички от клетки, наречени парафоликуларни, които произвеждат хормона тирокалцитонин, който не съдържа йод. Този хормон влияе върху калциевата обмяна, като предизвиква намаляване на количеството на калция в кръвта и способства за задържането му в костите (калциеви депа).

Намалената функция на жлезата (хипофункция) при възрастните предизвиква болестта микседем, която се характеризира с набъбване на подкожната тъкан, понижена температура, отпадналост, забавена сърдечна дейност, сънливост и умствени изменения.

Увеличената функция на жлезата (хиперфункция) предизвиква Базедова болест - проявява се с ускорена сърдечна дейност, повишена температура, засилена обмяна на веществата, повишена нервна възбудимост, изпъкване на очните ябълки.
Анатомия на човека! - Page 2 Thyroi10
1 - подезична кост
2 - щитовиден хрущял
3 - щитовидна жлеза
4 - провлак на щитовидната жлеза
5 - пръстеновиден хрущял
6 - трахея
Анатомия на човека! - Page 2 Parath10
Околощитовидните (паращитовидни) жлези се виждат като четири еднакви кръгли образувания от вътрешната страна на двата дява на щитовидната жлеза.

1 - сънна артерия
2 - паращитовидна жлеза
3 - щитовидна жлеза
4 - епиглотис
5 - фаринкс
6 - хранопровод
7 - трахея

Щитовидна жлеза - физиология

Тиреоидните хормони повлияват почти всички тъкани и органи в тялото. Общо, действието им се свежда до:

* повишаване на кислородната консумация
* повишаване на топлопродукцията (калоригенезата)

Действието върху растежа и телесното развитие е свързано с активиране на белтъчната синтеза.

Действието върху въглехидратния и липидния метаболизъм се изразява в активиране обмяната на въглехидратите, използването на глюкозата в клетката и разграждането на гликогена, както и разграждането на мастите.

Действие върху белтъчния метаболизъм – анаболно действие, необходимо за растежа и развитието.

Чрез посочените вече механизми тиреоидните хормони оказват ефект както върху сърцето, така и върху периферните съдове. При излишъкът им се наблюдава силно учестяване на сърдечната дейност и увеличаване на минутния обем на сърцето, както разширяване на периферните съдове (вазодилатация).

Тиреоидните хормони са от особена важност за развитието и нормална функция на нервната система. При вродена липса на щитовидна жлеза или при увреждането и в ранно детство, освен смущения в ръста се наблюдава и силно изоставане в умственото развитие – кретенизъм. В по-късна възраст намалената функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) е налице забавена мисловна дейност, сънливост и апатия. При излишък на тиреоидни хормони (хипертиреоидизъм) болните са с повишена нервна възбудимост, оплакват се от безсъние, треперене на крайниците.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Какво представляват околощитовидните жлези?

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 18:56

Анатомия

Паращитовидните жлези в повечето случаи са представени от четири отделни телца – две горни и две долни, разположени върху задната повърхност на страничните дялове на щитовидната жлеза. По форма те са удължени и приплеснати – достигат дължина до 6мм, ширина 3-4 мм. Паращитовидните жлези показват сравнително чести вариации по отношение на своя брой и разположение – броят им може да достигне до 7-8, могат да бъдат разположени около трахеята или във вътрешността на щитовидната жлеза.

Всяка жлеза е покрита със съединителнотъканна капсула, от която във вътрешността се вдават фини преградки.

Паращитовидните жлези произвеждат хормон, който има важно значение за регулирането на калциевата обмяна - паратхормон.

При намалена функция на жлезата (хипофункция) – концентрацията на калциевите соли в кръвта намалява и настъпва свръхвъзбудимост на нервната система, което се изразява в мускулни спазми – тетания.

При увеличена функция на жлезата (хиперфункция) – е налице повишаване на концентрацията на калциеви соли в кръвта, което се съпровожда с обезкалцяване на костите – остеопороза.

Физиология
В организма паратхормонът има три основни функции:

* регулира съдържанието на калций и фосфор в костите
* регулира резорбцията на калций и фосфор в стомашно-чревния тракт
* регулира реабсорбцията на калций в бъбреците

При увеличена секреция на паратхормон от паращитовидните жлези (хиперфункция) се наблюдава намаление на калциевото съдържание и промени в структурата на костите и зъбите. Костите обедняват на калций, в тях се появяват кухини (процес, известен като остеопороза), стават лесно чупливи, в кръвната плазма се повишава концентрацията на калций, във връзка с което се повишава и съсирваемостта на кръвта.

Увеличената секреция на паратхормон причинява бързо отделяне на фосфатни йони през бъбреците, като същевременно предизвиква обратна калциева резорбция. В червата се стимулира обратната резорбция на калций.

При намалено производство на паратхормон (хипофункция на жлезите) костната резорбция е потисната и в костите се наблюдава калциеви отлагания (екзостози). Резорбцията на калций в червата е намалена, а отделянето му с урината – увеличено. В резултат на това концентрацията на калция в кръвта намалява, повишава се нервно-мускулната възбудимост, могат да настъпят гърчове – състояние известно като тетания.

Един втори хормон, тясно свързан с калциевата обмяна е калцитонинът. Образува се в щитовидната жлеза. Неговият ефект е обратен на този на паратхормона – потискане на костната резорбция. Между двете регулаторни системи – калций-паратхормон и калций-калцитонин съществува тясна корелация, чрез тях се поддържа стабилно нивото на калций в кръвната плазма.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Какво представлява надбъбречната жлеза?

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:02

Надбъбречната жлеза е чифтен орган, който заляга върху горния полюс на съответния бъбрек. Дясната надбъбречна жлеза, гледана отпред, има триъгълна форма, а лявата – полулунно очертание. В средната има вдлъбване, в което залягат основните съдове на жлезата. Надбъбречната жлеза, заедно с бъбрека е обхваната от двата листа на бъбречната фасция – здрава съединителнотъканна обвивка.

Жлезата е съставена от две части:

* кортикална част, кора
* сърцевина, медула

При срез се вижда, че кората е по-светла и с по-твърда консистенция, докато сърцевината е по-тъмна и по-мека.

Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони, които произвеждат различни хормони:

* гломеруларна зона – външна – произвежда минералкортикоиди
* фасцикуларна зона – средна – произвежда гликокортикоиди
* ретикуларна зона – вътрешна – произвежда полови хормони

Минералкортикоидите (Алдостерон) регулират нивото на натрия в кръвта, и свързаната с него водна обмяна между кръвта и тъканите.

Гликокортикоидите (кортикостерон, кортизол и кортизон) – стимулират процесите на фосфорилиране, повишават резистентността на организма спрямо вредни агенти, намаляват проницаемостта на капилярите и с това отслабват възпалителната реакция.

Половите хормони при мъжа са андрогени (сходни по състав и действие с тестостерона), а при жените са естрогени и прогестерон (еднакви с хормоните образувани в яйчника).

Медуларната част на надбъбречната жлеза продуцира катехоламини – адреналин и норадреналин.
Анатомия на човека! - Page 2 Kidney10
1 - надбъбречна жлеза
2 - десен бъбрек
3 - бъбречно легенче
4 - уретер
5 - бъбречна пирамида
6 - бъбречна артерия
7 - бъбречна вена
8 - ляв бъбре
Анатомия на човека! - Page 2 Kidney11
Разположение на бъбреците в тялото - поглед отзад.

От надбъбречната жлеза са изолирани повече от 30 активни вещества, от които дефинитивни хормони са само няколко. Най-голямо физиологично значение имат:

* алдостерон – минералкортикоид
* кортизол и кортикостерон – гликокортикоиди
* дехидроепиандростерон и естрадиол – полови хормони

Алдостеронът, като най-важен представител на минералкортикоидите, както и другите хормони от тази група регулират електролитния метаболизъм в организма. Основната му функция се изразява в регулиране на натриевата и калиевата хомеостаза в организма. Той стимулира обратна резорбция на натрия в крайните и събирателните и каналчета на нефроните в бъбреците, в изходните каналчета на слюнчените и потните жлези и в стомашната лигавица. Едновременно с това увеличава секрецията на калий в урината потта и слюнката. По този начин се поддържа оптималното количество вода в организма, съответно се поддържа ударния обем на сърцето и артериалното налягане, както и алкално-киселинното равновесие.

Гликокортикоидите кортизол и кортикостерон са тясно свързани с регулацията на въглехидратната, мастната, белтъчната и водната обмяна. Под влияние на кортизола се наблюдава засилена гликогенеза и гликонеогенеза в черния дроб, потискане на използването на глюкоза в тъканите и улеснената и резорбция в храносмилателния тракт. Той намалява белтъчния резерв в клетките, увеличава нивото на аминокиселините в кръвната плазма – катаболизира тъканните белтъци.Кортизолът предизвиква разграждане на мастите (липолиза) увеличава свободните мастни киселини в кръвната плазма и повишава използването им като енергиен източник.

Надбъбречните полови хормони са свързани с гениталната сфера. Те имат отношение към маскулинизацията (андрогени) и феминизацията (естрогени) на индивида (развитието на мъжки, съответно женски полови белези). Както у мъжа така и у жената се произвеждат и двата надбъбречни полови хормона, само че секрецията на този вид, който е свързан с оформянето на противоположния пол, е незначителна.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Задстомашна жлеза

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:06

Панкреас - анатомия

Задстомашна жлеза – панкреас – има храносмилателна и ендокринна функция. Панкреасът има продълговата форма и наподобява грозд. Тежи 80-90г., разположена е на задната стена на коремната кухина и се състои от няколко отдела - глава, тяло и опашка. Главата се намира в дясно, в извивката на дванадесетопръстното черво и е насочена надолу, докато останалите части са разположени хоризонтално и завършват на нивото на далака (слезката). Задстомашната жлеза се състои от два типа тъкани, изпълняващи коренно различни функции.

Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета (ацини), които имат изходящи каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които от своя страна образуват големия Вирсунгов канал. Ацините се състоят от клетки, които произвеждат панкреатичен сок, който съдържа храносмилателни ензими. Главният канал на панкреаса се отваря в дванадесетопръстното черво. Между ацините на панкреаса са разположени групи клетки, които нямат изходящи каналчета – т.н. Лангерхансови острови. Островните клетки произвеждат хормоните инсулин и глюкагон.

Функциите на задстомашната жлеза са екзокринни и ендокринни – външна и вътрешна секреция. Външна е секрецията на храносмилателни ензими (кухината на стомашночревния тракт се интерпретира като "външна" за организма, тъй като има комуникация с външната среда и не е стерилна). Вътрешна (ендокринна) е секрецията на хормони. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява.
Анатомия на човека! - Page 2 Pancre11
1 - панкреатичен канал
2 - отвор на панкреатичния канал в дванадесетопръстника
3 - дванадесетопръстник (дванадесетопръстно черво)


Панкреас - физиология

Задстомашната жлеза (панкреас) има смесена активност – външносекреторна и вътрешносекреторна. Външната секреция се изразява в отделянето на панкреатичен сок в дванадесетопръстника, а вътрешната – в изработването на хормони и постъпването им в кръвта.

Количество и състав на панкреатичния сок – за 24 часа се отделят средно 700мл. панкреатичен сок с рН 7,1-8,8. Тази алкална реакция се дължи на високото съдържание на бикарбонати.

Панкреатичният сок съдържа редица ензими:

* протеолитични – трипсиноген, химотрипсиноген, еластаза, карбоксипептидаза А и В, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и фосфолипаза А. Всички тези ензими осигуряват степенното разграждане на белтъците до крайните им съставки – аминокиселини.
* липолитични – липаза и естераза – разграждат мастите до глицерол и мастни киселини
* амилолитични – амилаза, малтаза, захараза, лактаза – разграждат полизахаридите и дизахаридите до монозахариди

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите са неактивни (в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата).

Вътрешносекреторната (ендокринната) функция на панкреаса е свързана със секрецията на два хормона – инсулин и глюкагон, от клетките на лангерхансовите острови. Тези острови представляват 2% от масата на жлезата (около 2 милиона островчета). Те са изградени от три типа клетки:

* А-клетки – секретират глюкагон, който разгражда гликогена и повишава нивото на кръвната захар
* В-клетки – секретират инсулин, който понижава нивото на кръвната захар
* D-клетки – секретират соматостатин, който играе важна роля в регулацията на инсулиновата и глюкагонова секреция, а с това и в регулацията на въглехидратния метаболизъм
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty хипофизната жлеза

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:08

Какво е анатомичното устройство на хипофизната жлеза?

Хипофизната жлеза представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена "турско седло". Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм., ширина 12-15мм., височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.

Цялата субстанция на жлезата се разделя на две части:

* аденохипофиза – предна част
* неврохипофиза – задна част

Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.

Аденохипофизата произвежда:

* соматотропен хормон – хормон на растежа, растежен хормон
* пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуванетона кърма (лактация)
* фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа
* лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон
* тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза
* адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза

Неврохипофизата произвежда:

* вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава
* окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение


Какви са функциите на хипофизната жлеза?

Хипофизата е един от основните ендокринни органи при човека. Тя произвежда хормони - химични съединения с регулаторна функция - които оказват влияние върху основни функции на организма. Хормоните на хипофизата могат да се разделят на такива, произвеждани от предния дял и такива, произвеждани от задния дял на жлезата.

Аденохипофизни хормони (преден дял на хипофизата):

* Соматотропния хормон играе централна роля в растежа на организма, поради което е известен и като растежен хормон. Той е белтък, изграден от 190 аминокиселини и има относителна молекулна маса 21500 далтона. Основното действие на соматотропния хормон в периода на растежа се изразява в удължаване на скелета и увеличаване размера на мускулите. Освен това той стимулира синтеза на белтък във всички клетки, намалява използването на въглехидратите и мастите от тъканите и засилва мобилизирането им за енергийните нужди на организма. Намалената секреция на соматотропен хормон в детска възраст води до изоставане в растежа, а увеличената секреция води до гигантизъм. Увеличеното производство на хормона при възрастни води до развитие на гигантизъм.
* Адренокортикотропния хормон е белтък изграден от 39 аминокиселини. Физиологичното му действие се свежда до активиране на синтеза и секрецията на надбъбречните кортикоидни хормони и по-специално на гликокортикоидите и андрогенните. При липса на адренокортикотропен хормон се развива атрофия на слоевете на надбъбречната жлеза.
* Пролактинът е белтъчен хормон изграден от 138 аминокиселини. Предизвиква млечна секреция у жената след раждането. При мъжете функцията му не е напълно изяснена.
* Фоликулостимулиращия хормон е гликопротеин. Стимулира овогенезата (развитието на яйцеклетката) в яйчниците при жената и сперматогенезата в мъжките тестиси. Под действието му Граафовия фоликул узрява и започва производство на естрогени.
* Лутеинизиращия хормон е гликопротеин подтиква разпукването на Граафовия фоликул в яйчника и стимулира тестостероновата секреция в тестисите.
* Тиреотропният хормон също е гликопротеин. Блокирането му води до атрофия на щитовидната жлеза и намалена продукция на тиреоидни хормони. Той регулира, от една страна включването на йод в състава на щитовидните хормони, а, от друга – попадането на тироксина в кръвта.

Неврохипофизни хормони (заден дял на хипофизата):

антидиуретичен хормон - има две основни действия – регулира обратната резорбция на вода в крайните и събирателни бъбречни каналчета и свива кръвоносните съдове. Отделянето му зависи от осмотичното налягане на кръвната плазма и от промени в обема на извънклетъчната среда. Информацията за тези параметри постъпва посредством осморецептори и обемни рецептори. При липса антидиуретичен хормон, водата, която достига крайните бъбречни каналчета не може да се реабсорбира като по такъв начин се отделя много урина и организма губи вода (полиурия) до 12-17 литра на 24 ч. Това нарушение е известно като безвкусен (воден) диабет.

окситоцин - повишава възбудимостта на маточната мускулатура в края на бременността, като подобрява ритмичните контракции и улеснява раждането. Секрецията на окситоцин се стимулира от разширяването на канала на маточната шийка в хода на раждането, от дразненето на гръдното зърно по време на сукане и дразненето на клитора и външните гениталии на жената. Синтетичния окситоцин се използва в акушеро-гинекологичната практика като мощно средство за успешно завършване на раждането при слаба родова дейност на матката, което е свързано с опасност както за плода, така и за майката.

Любопитни факти:

Едно от веществата, които потискат секрецията на антидиуретичния хормон и по този начин увеличават количеството на отделената урина (диурезата) е алкохолът.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Пинеалната жлица

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:09

Какво представлява пинеалната жлеза (епифиза)?

Пинеалната жлица (епифиза), е малко образувание, което се отнася към междинния мозък. По форма тя прилича на шишарка с размери от няколко милиметра, леко приплесната в предно-задна посока.

Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което се подлага на бавно обратно развитие. Тя е обвита от тънка съединителнотъканна обвивка, от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета. Делчетата са изградени от два основни клетъчни типа:

* паренхимни клетки
* невроглия

Епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още "мозъчен пясък". Тяхното наличие се свързва с дегенеративните промени на жлезата.

Функцията на епифизата не е напълно изяснена. Смята се, че тя изработва хормон, който пряко или чрез хипофизната жлеза упражнява подтискащо влияние върху половото развитие. При намалена функция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременно полово узряване.

Предполага се, че пинеалната жлеза играе роля в регулирането на денонощния ритъм на организма сън/бодърстване.

Каква е функцията на пинеалната жлеза?

Клетките на епифизата имат секреторен характер. Приема се, че тя образува хормона адреногломерулотропин, който участва в регулацията на друг хормон – алдостерона.

Епифизата съдържа и един друг хормон – мелатонин, който повлиява клетките, произвеждащи меланин в кожата и регулира нейната пигментация.

Секрецията на мелатонин е ниска през деня и значително се увеличава през нащта, поради което се предполага, че участва в контрола на състоянията на бодърстване и сън.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Отделителна и полова система

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:15

Как е устроен бъбрекът?

Бъбрекът е чифтен орган със специфична форма – продълговат, приплеснат в предно-задно направление и дъгообразно извит с изпъкналост встрани. Той има горен и долен край, предна и задна повърхност. Бъбрекът е вдлъбнат от едната си страна, като в това вдлъбване се разполага т.н. хилус, пред който влизат бъбречната артерия и нерви, а излизат бъбречната вена и лимфни съдове. Тук се появява и бъбречното легенче, което продължава в пикочопровода. Всеки бъбрек има дължина около 12 см., широк е около 6 см., а дебелината му е около 3 см. Двата бъбрека тежат общо около 300 г., като левият обикновено е по-голям от десния.

Двата бъбрека лежат върху задната коремна стена на нивото на 12-ти гръден и 1-2-ри поясен прешлен. Положението на бъбреците зависи и от положението на тялото, като горните данни се отнасят за легнало положение. При изправяне те се преместват с половин до един прешлен по-надолу.

Бъбреците са покрити с фиброзна капсула и мастна тъкан със защитна функция от удари и сътресение.

Бъбречната тъкан се разделя на два слоя:

* кора - външен слой дебел 4-5 мм.
* сърцевина – вътрешен слой, който изгражда бъбречните пирамиди

Основната структурна единица на бъбрека се нарича нефрон. Всеки нефрон е изграден от:

* гломерул, бъбречно (Малпигиево) телце
* проксимално извито каналче
* примка на Хенле
* дистално извито каналче
* събирателно каналче

Посочените части преминават последователно една в друга. В бъбречното телце се филтрира от кръвта т.н. първична урина (ултрафилтрат), която е в количество около 170 л. на ден. Този филтрат, преминавайки последователно през останалите структури на нефрона се подлага на обратна резорбция на вода и йони, като количеството на крайната урина достига средно 1200 мл. на ден.

Любопитен факт:

Общата филтрационна повърхност на двата бъбрека се изчислява на 1,6 м2. През тях преминават 1700 л. кръв за 1 денонощие. Бъбречната тъкан има големи компенсаторни възможности – при бъбречно заболяване със загуба на функционална тъкан е достатъчно да са налични 25-30% здрава бъбречна тъкан за да функционира организма нормално. Когато тези проценти намалеят за почва развитието на бъбречна недостатъчност.
Анатомия на човека! - Page 2 Kidney12
1 - надбъбречна жлеза
2 - десен бъбрек
3 - бъбречно легенче
4 - уретер
5 - бъбречна пирамида
6 - бъбречна артерия
7 - бъбречна вена
8 - ляв бъбрек

Каква е функцията на бъбрека?

Бъбреците са основен екскреторен и хомеостатичен орган (хомеостаза – поддържане на вътрешното равновесие на организма), чрез който се елиминират крайните продукти от обмяната на веществата – урея, пикочна киселина, креатинин, амоняк – и се регулира постоянството на вътрешната течна среда на организма - постоянството на вода, рН, осмоларитет, електролити и др.). Тази екскреторна и хомеостатична дейност се осъществява посредством три основни процеса:

* гломерулна филтрация
* тубулна резорбция
* тубулна секреция

Основната функция на гломерулите се свежда до филтриране на кръвта, преминаваща през тяхната съдова мрежа, в резултатна което се образува т.н. първична урина (ултрафилтрат), който след това преминава в каналчетата на нефрона. Поради относително високата пропускливост както на гломерулния ендотел, така и на баумановата капсула ултрафилтратът съдържа всички съставки на плазмата, включително и малко количества нискомолекулярен албумин.

Ако се сравни съставът на първичната с крайната урина, ще се установят големи различия. Някой от съставките са многократно по-концентрирани, други са намалели или съвършено липсват. Това показва, че при преминаването си през тубулите първичната урина търпи редица промени. Два основни процеса характеризират дейността на тубулния апарат – обратна резорбция и секреция. За разлика от процесите на формиране на първичната урина те са резултат не само на пасивно преминаване през клетъчните мембрани под влияние на дифузия, филтрация и осмоза, но и в резултат на механизми изискващи енергия – активен транспорт.

Някои органични съставки на кръвта се намират в тубулната урина в по-голяма концентрация, отколкото в гломерулния ултрафилтрат. Това е в резултат на тубулната секреция. Два са основните секреторни механизма:

* секреция на органични киселини
* секреция на органични основи

Същевременно бъбреците са орган с вътрешна секреция – в тях се произвеждат няколко групи хормони, които имат значение за цялостната дейност на организма:

* ренин
* бъбречен еритропоетичен фактор
* бъбречни простагландини – бъбречен каликреин
* 1,25-дихидроксихолекалциферол
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Как е устроено влагалището (вагината)?

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:20

Как е устроено влагалището (вагината)?

Влагалището (вагина) – свързва матката с външните полови органи на жената. То осигурява евакуацията на менструалното течение, както и изхвърлянето на семенната течност в непосредствена близост с маточното отвърстие.

Дължината на влагалището показва известна индивидуална вариабилност. У полово зрялата жена то е средно около 8-10 см., обаче стените му са доста разтегливи както на дължина, така и на ширина. Влагалището има предна и задна стена, които (при покой) се допират една до друга, като встрани се образуват по два улея. Поради това на напречен срез цепката на влагалището има формата на буквата Н. Горната част на влагалището обхваща частично маточната шийка. Семенната течност на мъжа се изхвърля в задната част на влагалищния свод. Тъй като външния отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода, той се потапя в семенната течност и се създават благоприятни условия за проникването на сперматозоидите в маточната кухина.

При девствени жени отвора на влагалището е частично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа – химен. Формата отвора на химена е различна - обикновено полулунна, с различни варианти (пръстеновидна, решетъчна и др.). В редки случай девствената ципа може напълно да затваря влагалищния вход и при появата на първата менструация да се наложи оперативното му отваряне. След първото раждане хименът се разкъсва окончателно.
Анатомия на човека! - Page 2 Uterus10
1 - маточна тръба
2 - яйчник
3 - вагина
4 - дъно на матката
5 - маточна кухина
6 - маточна шийка (цервикс)
7 - цервикален канал
Анатомия на човека! - Page 2 Fem_se10
1 - яйчник
2 - матка
3 - пикочен мехур
4 - вулва
5 - маточна тръба
6 - маточна кухина
7 - право черво
8 - влагалище
Анатомия на човека! - Page 2 Vulva10
1 - големи срамни устни
2 - малки срамни устни
3 - химен
4 - клитор
5 - отвор на пикочния канал

Какви са физиологичните особености на влагалището?

Физиологичните механизми на половия акт при жената са подобни на тези при мъжа, но показват по-силна зависимост от психо-емоционални фактори. И при жената има либидо, което отчасти е стимулирано от естрогените.

Рефлексния характер на ерекцията на клитора зависи от дразненето на външните и вътрешни гениталии. Функционалното значение на оргазма при жената е неясно.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Re: Анатомия на човека!

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:22

Как е устроена гърдата (млечната жлеза)?

Млечната жлеза представлява съвкупност от 15-20 жлези, които се смятат за видоизменени потни жлези. Големината на млечната жлеза е твърде разнообразна, но в повечето случаи тя се простира от ІІ-ро до ІV-то ребро.

Кожата на млечната жлеза е тънка и нежна. През нея прозират подкожните вени. У полово зрялата жена в центъра на куполообразно оформената жлеза се разполага кръгло поле от интензивно пигментирана кожа с диаметър от 1,5-2,5 см. – ареола. В центъра на ареолата се разполага т.н. мамила.

Млечната жлеза е изградена от две основни съставки:

* строма
* паренхим

Паренхимът се състои от 15-20 кръгово разположени дяла, изолирани един от друг от стромата на жлезата. Всеки дял има собствен млечен канал, който се насочва към мамилата.

Извън периодите на бременност и лактация (производство на кърма) жлезния дял се състои от разположени нарядко тръбички, групирани в делчета. През време на бременността жлезната тъкан се подлага на бързи промени – подготовка за лактация. Жлезните тръбички се трансформират в мехурчета (алвеоли), чийто стени са покрити от клетки, които в края на бременността и в последващия период на кърмене отделят секрет – майчино мляко.

Стромата на млечната жлеза е изградена от съединителна и главно мастна тъкан. В основата на жлезата един слой от мастна тъкан изолира паренхима от предната гръдна фасция.
Анатомия на човека! - Page 2 Breast10
1 - мастна тъкан
2 - жлезни делчета
3 - мамила
4 - голям гръден мускул
5 - малък гръден мускул
6 - млечен проток

Как функционира млечната жлеза?

Лактацията е процес на секретиране на мляко от млечните жлези след раждането. Предизвиква се от увеличена секреция на хормона пролактин от хипофизата и 12-36 часа след раждането млечните жлези започват да отделят пълноценен млечен секрет. Нормално до момента на раждането секрецията на пролактин е потисната. Предполага се, че внезапното спадане на нивото на прогестерона и естрогените след отделянето на плацентата (която ги произвежда по време на бременността) освобождава секрецията на пролактина и секреторния апарат на млечните жлези.

За подготовката на млечните жлези за лактация имат значение и секретираните от плацентата естрогени и прогестерон. В резултат на действието на плацентарните хормони към края на бременността размерите на млечните жлези значително нарастват, те са богато кръвоснабдени.

Пълноценната лактация изисква стимулация от пролактин, секретиран от предния дял на хипофизната жлеза.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Матка - анатомия

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:24

Матката е орган, който се разполага в малкия таз на жената, между пикочния мехур и правото черво. Той приема оплодената яйцеклетка, осигурява необходимите условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение в осъществяване на раждането. Формата, големината и строежът на матката показват зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологичното състояние на организма (бременност и етапи от менструалния цикъл).

При нераждали жени матката има форма на круша, леко приплесната отпред и отзад. Тя има следните части:

* дъно – горна разширена част
* корпус – тяло
* шийка – долна, къса и стеснена част

Общата дължина на матката е 7-8 см. Тя притежава собствена кухина с форма на триъгълник, обърнат с върха надолу. В двата горни странични ъгъла се отварят маточните тръби. Надолу маточната кухина преминава в канала на шийката на матката.

Поддържането на матката в определено положение се осъществява от добре развити връзки:

* коремница
* широка маточна връзка
* обла маточна връзка
* кръстцово-маточна връзка

От вън навътре матката е изградена от следните слоеве:

* серозна обвивка
* мускулатура
* лигавица (ендометриум)

През време на полово активния период от живота на жената маточната лигавица търпи циклични промени. Всеки цикъл е свързан с узряването на Граафов фоликул и развитието на жълтото тяло. Тези изменения се изразяват в хипертрофия (разрастване) на маточната лигавица, за да може тя да приеме оплодената яйцеклетка. Ако освободената при овулацията яйцеклетка не се оплоди, хипертрофиралият слой на лигавицата се отслоява и изхвърля навън заедно с известно количество кръв. Този процес се нарича месечно течение – менструация.

Матката през време на бременността търпи големи промени. След имплантирането на оплодената яйцеклетка маточната лигавица продължава да задебелява още известно време. Мускулатурата на матката силно хипертрофира (нараства) едновременно с нарастването на плода.

Какви са физиологичните особености на матката?

Менструалния цикъл се отчита преди всичко по измененията в маточния ендометриум (лигавица на маточната кухина), но включва и изменения в женските гениталии, млечните жлези, телесната температура и др., които са отражение на яйчниковата хормонална секреция.

Промените в маточната лигавица в хода на цикъла протичат в три основни фази:

* Пролиферационната фаза се определя от действието на естрогените, секретирани от развиващите се фоликули, и затова се нарича естрогенна фаза. Характеризира се с прогресиращо след менструация делене и нарастване на останалите клетки в базалния слой на ендометриума, като към момента на овулацията дебелината му достига 2-3 мм.
* Секреционната фаза се определя от действието на прогестерона и естрогените секретирани от жълтото тяло. Характеризира се с допълнително нарастване и набъбване на ендометриалните клетки и оформянето им в жлезисти структури, които секретират ендометриална течност. Дебелината на ендометриума в края на цикъла достига 4-6 мм.
* Десквамационна фаза (менструация) – настъпва в резултат на отпадане на стимулиращото действие на прогестерона и естрогените към края на цикъла поради регресия на жълтото тяло. Предизвиканият съдов спазъм води до кръвоизлив и некроза в ендометриума. Получената клетъчна материя примесена с кръв се изхвърля чрез контракции на матката във влагалището.

Менструацията (мензис) се появява в повечето случаи с точно определена периодичност през средно 28 дни (от 21 до 31 дни), нормално продължава от 3 до 7 дни и количеството кръв, което се губи, е средно 30 мл.

Твърде често, особено у млади жени и жени в предменопаузален период, могат да се наблюдават значителни отклонения от тези средни стойности за периода, продължителността и кървенето при менструацията.

Любопитен факт:

Базална телесна температура – температурата измерена ректално сутрин преди ставане. Повишава се с около 0,5єС веднага след овулацията и продължава през втората половина на периода. Използва се за определяне датата на овулация и, съответно, вероятността за настъпване на забременяване.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Как е устроен пенисът?

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:28

Как е устроен пенисът?

Мъжкият полов член е копулативен орган. На него се различават три части:

* корен – най задната част, с която се прикрепва към тазовите кости
* тяло – с цилиндрична форма, леко приплеснато отгоре и отдолу
* главичка - разположена в предния край с конична форма

На върха на главичката се отваря пикочния канал. Пенисът е изграден от пещеристи тела, към които отдолу заляга едно спонгиозно (гъбесто) тяло. Предните краища на пещеристите тела са заострени, а задните им части се раздалечават и образуват две крачета, с които се прикрепят към долните повърхности на двете лонни кости на таза. Двете тела са срастнали помежду си. Спонгиозното тяло заляга в улея, образуван от долепените едно до друго пещеристи тела и в двата си края се разширява. Назад то образува продълговато разширение наречено луковица, а разширението в предния край представлява главичката на пениса. Във вътрешността на спонгиозното тяло преминава пикочния канал.

Двете пещеристи и спонгиозното тяло са обвити с фасция, подкожие и кожа. Предната част на кожата представлява гънка, която не е срастнала с подлежаща тъкан – нарича се препуциум.

Трите тела съдържат във вътрешността си кухини, които в отпуснато състояние на пениса са цепковидни, а при ерекция се изпълват с кръв и разширяват.

Големината и консистенцията на половия член се изменят в зависимост от кръвонапълването на пещеристите пространства. Копулативната функция на пениса може да се осъществява само след изпълването на пещеристите пространства с кръв, при което той придобива твърда консистенция и се изправя – това състояние се нарича ерекция.

Механизмът на ерекция е сложен физиологичен процес в който участва в голяма степен и психологична компонента. Разстройствата на този процес имат ефект върху както върху копулативната функция на мъжа, така и върху психичното и емоционално равновесие и здраве.
Анатомия на човека! - Page 2 Man_se10
1 - право черво
2 - пикочен мехур
3 - простата
4 - уретра
5 - уретер
6 - семепровод
7 - надсеменник
8 - семенник (тестис)
Анатомия на човека! - Page 2 Man_ge10
1 - пикочен мехур
2 - семенни мехурчета
3 - простата
4 - уретра
5 - уретер
6 - семепровод
7 - надсеменник
8 - семенник (тестис)
Анатомия на човека! - Page 2 Testis10
1 - семенна връв
2 - надсеменник (епидидим)
3 - тестис
4 - семенни каналчета
5 - обвивка на тестиса

Какви са функциите на пениса във връзка с половия акт?

За разлика от животните, сексуалната мотивация (либидото)и поведение при човека зависят до голяма степен от психични и социални фактори. Те се разглеждат подробно в сексологията – един сравнително нов клон на медицинската наука. Сексуалната мотивация и поведение се регулират от половите хормони, но те не са от решаващо значение за сексуалната активност на човека.

Ерекцията при мъжа представлява физиологичен рефлексен процес, който води до увеличаване на размерите и тургора на пениса при полова възбуда. Рефлексът се осъществява с участието на т.н. генитоспинален център, разположен в гръбначния мозък, и влиянието на мозъчната кора.

Еякулацията също е рефлексен акт и включва два етапа – в първия етап се предизвиква контракция на гладките мускули на семепроводящите пътища, семенните мехурчета и простатата, при което спермата се придвижва към вътрешната част на уретрата. Втория етап се предизвиква от контракцията на булбокавернозния мускул, чрез която спермата се изхвърля от уретрата.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Пикочният мехур

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:30

Как е устроен пикочният мехур?

Пикочният мехур е орган с резервоарна функция, в който се събира урината. Той притежава три отвърстия – с две от тях се отварят двата пикочопровода, а от третото започва пикочния канал. Вместимостта на пикочния мехур е индивидуално различна – средно 500-700 мл. Големината, формата и положението му зависят от степента на напълване.

Пикочният мехур се разполага изцяло в малкия таз. При изпълване, дъното му се издига нагоре и придобива формата на яйце. Долната му част е фиксирана към дъното на малкия таз. При мъжа пикочния мехур заляга и сраства отдолу с простатната жлеза, която обхваща началото на пикочния канал. Това създава предпоставки за нарушено уриниране при болестни процеси на простата, най честия от които е доброкачественото уголемяване на жлезата при голям процент от мъжете над 55 г. възраст.

Стената на пикочния мехур е изградена от три слоя:

* лигавица
* мускулатура, изградена от три слоя – надлъжни и циркулярни мускулни влакна
* външна съединително тъканна обвивка

Мускулатурата на пикочния мехур играе важна роля в изпразването му по време на уриниране.
Анатомия на човека! - Page 2 Blader10
1 - стена на пикочния мехур
2 - простатна жлеза (простата)
3 - уретра

Как функционира пикочният мехур?

Пикочния мехур се напълва постепенно от малките порции урина, които постъпват от уретерите на интервали от 2-3 минути. Неговото изпразване, обаче, се извършва периодично и зависи от обема на събраната урина. Когато количеството на събраната урина достигне около 200 мл., напрежението в мехура е все още незначително. По-нататъшното напълване предизвиква стъпаловидно покачване на налягането. Когато обемът достигне 300 мл.,се поражда усещане за дискомфорт, което при обем около 400 мл., преминава в надлежаща нужда за изпразване на пикочния мехур

Изпразването на пикочния мехур представлява рефлекс, който се регулира както от вегетативната нервна система, така и от мозъчната кора (волево). Напълването на пикочния мехур възбужда разположените в стената на пикочния мехур стреч-рецептори (рецептори, реагиращи на разтежение), които изпращат импулси до гръбначния мозък където се намира вегетативният парасимпатиков център регулиращ микцията. Това води до изпразване на мехура. Коровият контрол на уринирането се изразява в неговото задържане, усилване и дори волево (съзнателно) предизвикване.

Волевото задържане на микцията у децата се формира постепенно с развитието на сложните взаимоотношения между кората на главния мозък и подкоровите вегетативни структури.

Денонощното количество на урината (диурезата) при нормални условия на живот и приемане на течности се движи между 1 и 1,5 литра. То зависи от приетата и отделената по други пътища вода. Минималната диуреза, която осигурява екскрецията на образуваните в организма крайни продукти на обмяната е около 500 мл. Това количество е известно като задължителен обем на урината.

При увреждане на бъбреците (нефрит, пиелонефрит) концентрационната и резреждаща способност отпадат и концентрацията на урината е близка до тази на ултрафилтрата. При увреждане на гломерулите (гломерулонефрит) или тубулите в урината се установява белтък (протеинурия).
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Простатната жлеза

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:32

Какво е устройството и функцията на простатата?

Простатната жлеза представлява плътно тяло с формата на кестен, което се разполага под пикочния мехур, обхващайки началната част на пикочния канал. Тя е жлезен орган, а нейния секрет влиза в състава на семенната течност (сперма). Тя тежи около 20-40г.

Простатата има връх насочен на долу и три дяла – ляв, десен и среден. Пикочният канал я прекосява отвесно. През тъканта на жлезата преминават и изхвърлящите канали.

Простатата е изградена от две части – жлезна и мускулна. Жлезната част е съставена от около 30 различно големи жлези, чийто канали се отварят в пикочния канал. Мускулната част е представена от множество гладкомускулни влакна, образуващи пространствено сплетение около жлезите. При еякулация мускулатурата се съкращава и изстисква съдържимото на жлезите в пикочния канал, където се присъединява към излизащата от изхвърлящите канали семенна течност. Отвън простатната жлеза е обвита в дебела капсула.

Като орган на половата система простатната жлеза претърпява възрастови промени. При деца представлява малко тяло, в което преобладава мускулна тъкан. След пубертета тя нараства и достига описания по-горе вид. В старческа възраст настъпва обратно развитие на жлезата. В някои случай тя хипертрофира, като с уголемяването си средния дял притиска пикочния канал и причинява затруднение в нормалното уриниране.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty семенникът (тестисът)

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:34

Как е устроен семенникът (тестисът)?

Семенникът – тестис – е чифтен орган – произвежда мъжките полови клетки (сперматозоиди) и мъжкия полов хормон – тестостерон. Тестисът е овално тяло, леко удължено и приплеснато встрани. Левият тестис обикновено малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Дължината на тестиса е около 40-45 мм. Върху него е разположен надсеменникът. Семенниците се разполагат в кожна гънка наречена скротум извън тялото. Това разположение е свързано с обстоятелството че за нормалната сперматогенеза (образуване на сперматозоиди) оптималната температура е по-ниска от тази в коремната кухина.

Семенникът е покрит от плътна обвивка. Структурата му е делчеста, като всяко делче съдържа 1-3 извити семенни каналчета, които се свързват помежду си и образуват лабиринт. От тях започват 12-18 изнасящи каналчета, които се насочват към надсеменника.

В извитите семенни каналчета се развиват сперматозоидите – мъжките полови клетки. Те имат т.н. хаплоиден хромозомен набор (хромозомния набор на човека е диплоиден – 46 хромозоми, хаплоиден – 23 хромозоми). При сливането на мъжката и женската полова клетка при оплождането, диплоидния хромозомен набор от 46 хромозоми се възстановява, като по този начин се предава наследствеността на новия организъм от двамата родители.

Хормоналносекреторната функция на тестиса се осъществява от т.н. Лайдигови клетки, които произвеждат тестостерон. Под влиянието на този хормон се развиват вторичните полови белези на мъжа.

Семепроводът е продължение на канала на надсеменника. Дължината му е около 50 см., сечението около 3 мм. Вследствие на силно развитата мускулатура той има сравнително твърда на пипане консистенция.

По протежението на семепровода се различават следните части:

* семенникова – къса, разполага се на задната повърхност на семенника
* фуникуларна – влиза в състава на семенната връв
* ингвинална – дълга около 4 см., и се разполага в слабинния (ингвинален) канал

тазова – разположена в кухината на малкия таз, преминавайки през простатната жлеза се съединява с пикочния канал.

Стената на семепровода е изградена от 3 слоя:

* лигавица
* мускулатура
* съединителна тъкан

Мускулния слой е изграден от 3 подслоя – външен и вътрешен надлъжен слой и среден – циркулярен. Съкращенията на надлъжната мускулатура създава вакуум, всмукващ сперматозоидите, а циркулярният чрез ритмични съкращения ги изтласква напред.

Семепроводът е главен резервоар на сперматозоидите – той ги освобождава по време на еякулация.

Каква е функцията на семенникът (тестисът)?

Основния хормон, секретиран от тестиса, е тестостеронът. Малки количества тестостерон се секретират и от яйчника, а сходни с неговото действие стероидни хормони (андрогени) се секретират от надбъбречната кора и у двата пола. От друга страна, тестисът секретира и малки количества естрогени.

Ефектите на тестостерона и на сходните с него стероидни хормони (андрогени) е повлияване на белтъчната синтеза и развитието на първичните и вторични полови белези. Тестостеронът стимулира и смъкването на тестиса в скротума.

Анаболният ефект върху белтъчната обмяна е второто важно действие на тестостерона и особено на някои негови синтетични аналози. Той стимулира синтезата на протеини предимно в мускулната и костната тъкан, с което увеличава мускулната маса и потенцира костния растеж.

Други ефекти на андрогенните хормони са увеличаване на броя и активността на мастните жлези в кожата и склонност към възпалителни процеси в тях (акне), оплешивяване.

При намалени или липсваща секреция на тестостерон промените в организма зависят от възрастта, когато са настъпили.

Кастрацията след пубертета не се отразява съществено върху способността за извършване на полов акт, въпреки известно намаляване на половото влечение. Вторичните полови белези също се запазват, вероятно поддържани от бъбречните андрогени.

Кастрацията преди пубертета задържа развитието на първичните и не дава възможност за поява на вторичните полови белези у мъжа. Такива индивиди се отличават с висок ръст, дълги крайници, телесно оформяне от женски тип, инфантилен пенис, висок и тънък глас и оскъдно окосмяване само в областта на пубиса и подмишниците – картина, типична за т.н. евнухоидизъм.

Повишената секреция на андрогени има клинично значение предимно за жените, но ако се развие преди пубертета – и за мъжете. В първия случай се развива маскулинизация (вирилизъм) с поява у жената на характерни за мъжа вторични полови белези (брада, мустаци, груб глас), а във втория – преждевременен пубертет или псевдопубертет.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Как е устроен яйчникът?

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:36

Как е устроен яйчникът?

Яйчникът е чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз в специална ямка. Големината и формата му се изменят с възрастта и зависят от функционалното състояние на органа. Средните размери са – тегло 6-8 гр., дължина 3-4 см., ширина 1,5-2 см., дебелина 1-1,5 см. По правило десният яйчник е малко по-голям и по-тежък от левия.

Яйчникът притежава два полюса – единият е насочен към тялото на матката, а другият е насочен нагоре към края на маточната тръба.

Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки наречени герминативен епител. От тях по време на вътреутробното развитие се образуват първичните яйчникови фоликули -при раждането са около 400 000. От тези фоликули само малък брой се развиват и достигат пълна зрелост – около един на хиляда. През време на активния полов живот на жената (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула годишно, останалите фоликули претърпяват обратно развитие и дегенерация.

В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване – наричат се Граафови фоликули. На всеки 28 дни един от тези фоликули достига пълна зрелост и освобождава една зряла яйцеклетка , способна за оплождане.

Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация.

Оплождането на освободената яйцеклетка става в маточната тръба. Смята се, че тя запазва способността си към оплождане в продължение на не повече от 24 часа след овулацията, но по всяка вероятност този срок е значително по-малък. Оплодената яйцеклетка достига матката след 3 дни и се имплантира напълно в нейната лигавица след още 3 дни. В случай на неоплождане тя дегенерира и се разпада.

Оплождането се извършва в една от маточните тръби (в зависимост от това кой яйчник е произвел яйцеклетката) и само от един сперматозоид – най-активния.

Жълтото тяло се развива на мястото на пукнатия Граафов фоликул и, ако яйцеклетката бъде оплодена, продължава да се развива и да произвежда хормона прогестерон по време на бременността.

В случай, че освободената от яйчника яйцеклетка не бъде оплодена , жълтото тяло се развива до края на първата седмица след овулацията – тогава се нарича менструално жълто тяло.
Анатомия на човека! - Page 2 Ovariu10
1 - яйцеклетка
2 - зрял фоликул
3 - овулация
4 - хеморагично тяло
5 - жълто тяло
6 - бяло тяло

Каква е функцията на яйчника?

Основните хормони, секретирани от яйчника, са естрогените и гестагените (прогестеронът). Естрогените в плазмата са представени предимно от 17-І-естрадиол. Останалите са естрон и естриол. Нивото на яйчниковите хормони не е постоянно и показва колебания, зависещи от цикличната хормонална секреция на яйчниковите клетки в хода на развитието и регресията на фоликулите.

Естрогените определят развитието на първичните и появата на вторичните полови белези у жената през време на пубертета. Редица промени в женските гениталии и организма по време на кварталния цикъл също зависят от нивото на Естрогените в кръвта. Под действието на естрогените, гениталиите (матка, маточни тръби, влагалище, вулва) у момичетата достигат развитие и размери, характерни за продуктивната възраст. Подчертан е техният ефект върху матката, чиято мускулна маса и възбудимост се увеличава. Това действие е особено важно към края на бременността, във връзка с акта на раждане на плода.

Естрогените имат значение за стимулиране растежа на млечните жлези и подготовката им за лактация (производство на майчина кърма).

Основното действие на прогестерона е подготовката на маточната лигавица (ендометриум) и на маточната мускулатура за имплантацията на оплодената яйцеклетка. Същевременно той понижава възбудимостта на маточната мускулатура и с това предотвратява опасността от преждевременно изхвърляне на плода. Прогестеронът симулира развитието на алвеолите в млечните жлези, като последните увеличават размера си.

Под въздействието на прогестерона в организма се образува повече топлина, с което се обяснява наблюдаваното умерено повишаване на базалната телесна температура след овулацията.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Кожа, нокти, коса

Писане by nellyyy on Чет 08 Май 2008, 19:40

Как е устроена човешката кожа?

Кожата е един от най-големите органи на човешкото тяло – тя представлява 5% от общото телесно тегло. Има разнообразна функция – предпазва организма от вредните фактори на външната среда, участва в отделянето на отпадни продукти, участва в топлообмяната и регулацията на водния баланс в организма. В нея са разположени голям брой осезателни, температурни и други нервни окончания – тя представлява едно огромно рецепторно поле.

Кожата се състои от два главни слоя – епидермис и дерма. Под дермата се разполага подкожие, изградено предимно от мастна тъкан с различна изразеност в различните части на тялото. Клетките на епидермиса образуват белтъчното вещество кератин, което има важно значение за защитната му функция, а също и меланин – пигмент, който предпазва организма от вредното действие на ултравиолетовите лъчи.

Повърхността на кожата не е съвсем гладка, а е набраздена с фини линии, които имат различен ход в различните части на тялото. Тези линии са образувания на дермата и са най-силно изразени по дланите и стъпалата, където формират рисунък със строго индивидуални особености. Поради това, отпечатъците от пръстите и дланите, наречени дерматоглифски, служат за идентифициране на хора в съдебномедицинската практика и криминалистиката.

Космите и ноктите се образуват от епидермиса. Наричат се кожни придатъци.
Анатомия на човека! - Page 2 Derma_10
Освен кожните слоеве се вижда космен фоликул, както и инервацията на кожата и космения фоликул (в жълто), също и различни терминални нервни окончания.

Как е устроен косъмът?

Косъмът има две части:

* корен – намира се в дермата
* ствол – излиза над повърхността на кожата

Той лежи в образувание на епидермиса – космена торбичка. Към космените торбички се прикрепват снопчета гладкомускулни влакна, които отговарят за движението на космите. При тяхното съкращение космите се изправят а кожата в известна степен се свива – "гъша кожа", като по този начин се намалява отделянето на топлина през кожата. По такъв начин кожата участва в регулациятана топлообмена в организма.

Как е устроен нокътя?

Ноктите представляват рогови плочки, лежащи в нокътното ложе.

Нокътът нараства от пластинка в областта на нокътния корен – нокътна матрица, чийто клетки бързо вроговяват и се включват в роговите пластинки на нокътя.

Какви са основните функции на кожата?

Повърхността на кожата е между 1,5 и 2 квадратни метра за възрастен човек с телесно тегло около 70 кг. Кожата има следните основни функции:

* предпазна функция – роговият слой предпазва нашето тяло от увреждащи агенти и загуба на вода. Ако този слой се отстрани, загубата на вода може да нарастне 10-20 пъти. Характерната за роговия слой кисела реакция (рН 5-6,5) е пречка за проникването и развитието на микроорганизми в кожата и в организма изобщо. Чрез формирането в нея на пигмента меланин, организмът се предпазва до известна степен от по-дълбокото проникване на ултравиолетовите лъчи.
* отделителна функция – посредством потни и други жлези в кожата от организма се отделят редица крайни продукти на обмяната на веществата, и се регулират някои съставки на телесните течности. С потта освен вода и натриев хлорид се отделят урея, фосфати и сулфати, ацетонови тела. За 24 ч. в някои случаи могат да се отделят до 20г. натрий и 10 г. азот. По такъв начин кожата допълва функциите на бъбреците и черния дроб.
* обменна функция – кожата има важна роля в обмяната на веществата. В нея се натрупват значителни количества вода, соли, масти, белтъци и витамини. Под действието на ултравиолетовите лъчи, намиращият се в кожата провитамин D се превръща във витамин D3, който е от съществено значение за калциево-фосфорната обмяна.
* дихателна функция - при обикновени условия кожата няма особено значение за отдаването на СО2 и поемането на О2. При физическа работа или висока температура постъпването на О2 през кожата нараства и може да достигне до 730 мл. на час.
* терморегулаторна функция – кожата участва в процеса на терморегулация по няколко начина – чрез изпарение на влагата и потта от нейната повърхност, чрез топлоизлъчване и топлопровеждане. Подкожната мастна тъкан е лош проводник на топлина и предпазва организма от загуба на топлина.
* резервоарна функция – кожните кръвоносни съдове имат значителна вместимост. При максимално разширение на тези съдове в тях може да се задържи до 1 л. кръв.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

Анатомия на човека! - Page 2 Empty Re: Анатомия на човека!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите