Видове домашни гризачи!

Чинчилите живеят около 15 години, но не е изключено да доживеят до 18-22 години. Размерите на тялото им са 10-14 инча, а на опашката 5-6 инча.
Когато се отглеждат с много нежност от малки, чинчилите се привързват към своите собственици, макар понякога да не им харесва да бъдат прегръщани и милвани. Чинчилите са много игриви. Могат да се отглеждат по единично или по двойки от един и същ пол, които са от едно котило или да са от много ранна възраст заедно.
Чинчилите са нощни животни, така че те ще бъдат най-активни през нощта. Не е изключено да са по активни - призори или по здрач. Във всеки случай чинчилите трябва да са в относително спокойствие през деня. Чинчилите предпочитат да бъдат хранени по едно и също време и ако им се промени хранителният режим те изпадат в стрес. Понеже те са много игриви се нуждаят от голяма клетка, в която да има място и да се крият. Високите температури се отразяват зле на чинчилите и затова трябва да се внимава температурата, при която ги отглеждате да не е по-висока от 20 С.
Чинчилите са с много чувствителна храносмилателна система и всяка смяна в диетата им трябва да е постепенна. Храната на чинчилите трябва да е богата на влакнини и бедна на мазнини, за предпочитане е да се хранят със специална готова храна за чинчили.
Клетката, в която се отглеждат чинчили трябва да е голяма на няколко нива и да има в нея малка ваничка пълна с пресят пясък и 10% талк, в която те да се къпят. Тази “баня” им е нужна, за да се поддържа в отлично състояние тяхната козина.



източник: www.zoolubimci.com

Чинчилата е гризач, който обитава Андите, планинските райони на Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Чинчилите се отглеждат в плен от 1923 година предимно за техните кожи. Днес те се отглеждат по две причини: за домашни любимци и за кожи.

Хранене на чинчила
На пазара се предлагат готови храни за чинчила под формата на гранули, но не винаги може да ги откриете в най-близкият до вас магазин. Подходящ заместител на храната за чинчили са гранулираните храни за заек и морско свинче. Чинчилата се храни като държи храната си с лапички и често я хвърля и разпилява много храна. За добавка към храната им може да се дава сено, но да не е люцерново поради високото си съдържание на калций в сравнение с фосфор. Много е важно всяко сено, което се дава на чинчилата да е чисто, да не е мухлясало, замърсено или да е третирано с химикали!
Сушените плодове и ядките са много добро допълнение към храната на чинчилата, като това особено важи за стафидите. Свежи моркови и зелени зеленчуци също могат да им се дават, но да не се прекалява с количествата. Не трябва да се забравя, че тези добавки към храната трябва да са по-малко от 10% от приема на храна.
На чинчилите трябва да се осигури да пият вода от бутилки с клапи. Водата, която им се осигурява трябва да е чиста, защото много лесно може да стане източник на инфекция.

Инфекциозни болести при чинчилите

Ентерит (чревна инфекция)
Ентеритът е едно от най-често срещаните заболявания при чинчилите. В много от случаите не може да се определи причината за него. С едни и същи симптоми протичат ентеритите с причинители: бактерии, вируси или протозои. Най-често причинители са Pseudomonas aeruginosa, Salmonella typhimurium, E. coli и Giardia. Клиничните симптоми при това заболяване варират от депресия до смърт. При чинчилите често се проявява диария, но тя не е задължителен симптом. Други признаци на заболяването са липса на апетит, частична парализа, болезнен корем. Причинителят на ентерита може да се определи чрез изследване на фекалии. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение, защото много често изходът може да бъде фатален.

Пневмония (респираторна инфекция)
Пневмония е възпаление на дихателните пътища. При чинчилите пневмонии се срещат често и техните причинители са най-често Bordetella, Pasteurella, Pseudomonas и Е. Коли. Влажни и мръсни клетки са преразполагащи причини за това заболяване. Клиничните симптоми са изтечения от носа и очите, загуба на апетит и разрошена козина. Изходът от това заболяване може да бъде летален. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение. Лечението включва поддържащи грижи и антибиотици.

Трихофития
Trichophyton mentagrophytes е типичен причинител на трихофития при чинчили. При това заболяване се наблюдава косопад и червени лезии по носа, краката и около очите. Това е сериозно заболяване и при него сериозно се уврежда козината на заболелите чинчили. Лечението се предписва от ветеринарен лекар след доказване на заболяването.

Неинфекциозни болести

Лигавене
Това състояние се характеризира с постоянно изтичане на слюнка по кожата на брадичката на чинчилата. Други симптоми са загуба на апетит, язви в устата и загуба на кожа под брадичката. Основната причина е много израстнали кътници. Минерален дисбаланс, който довежда до лошо израстване на кътниците довежда до това заболяване. Временното лечение включва подрязване на засегнатите зъби и даване на минерални добавки. Предоставяне на дървесина и минерални блокчета за дъвчене може да предотврати това заболяване, но не е сигурно понеже се предава и генетично.
При чинчилите се среща и сами да дъвчат своята кожа. Някои от основните причини за това поведение са скука, мръсни кожи, диетичен дисбаланс и наследствени фактори. Това състояние е сериозен проблем в кожната индустрия. За справяне с този проблем е необходимо да се осигури на животните играчки, които те да дъвчат.
Висока температура и висока влажност не се понасят добре от чинчилите. Повечето проблеми възникнат в случаите, когато клетката се поставя на пряка слънчева светлина и на недобре вентилирано място.



източник: www.zoolubimci.com

Морските свинчета са пренесени от Джеймс Кук през море и заради това се казват "морски", а се наричат свинчета, заради специфичните звуци, които издават.
Живот и грижи
Морското свинче живее от 4 до 9 години. Средното тегло на мъжкия индивид е 900-1200 грама, а на женския - 700-900 грама. Жилището му не бива да е по-малко от 75/45/40 см. Като постеля на морското свинче в неговата клетка-къща е препоръчителен талашът (не ароматизиран)или специални пелети за гризачи. Постелката трябва да се сменя често, за да може нашият домашен любимец - морското свинче, да се чувства удобно, а така и да поддържа и хигиена. Миенето на клетката става с топла вода и някаква слаба киселина като оцетната. Храната на морските свинчета съдържа: задължително сено, вода и гранули, като допълнение може да се добавят пресни зеленчуци и плодове. С плодовете трябва да се внимава много, за да не получат разстройство. Добре е да се предлагат клонки (от върба или ябълка) за пилене на зъбките.Подобно на хората, морските свинчета не могат да си набавят сами витамин С, затова трябва да им се добавя към храната.В никакъв случай не трябва да им се дават костилкови плодове,защото са опасни за здравето им. В менюто им трябва да има повече свежа, отколкото суха храна. Не трябва да се прекалява с фъстъците, защото са богати на мазнини, а някои гризачи развиват алергии към тях. Нуждаят се от зелена храна - сено, магданоз, лапад, киселец, спанак, листа от моркови, репички и глухарче.Морските свинчета много обичат да ги четкат и сресват от време на време.За някои породи това е и наложително!Освен това,процедурата е добра възможност за контакт и контрол на здравето.Гладкокосместите животни се нуждаят от груба четка,розетовите-не само от четка,но и от гребен с дълги зъби,от гребен с дълги зъби и мека четка.
Морското свинче се нуждае и от движение. Всеки ден то трябва да се разхожда в обезопасен район - леглото, пода на стаята или двора, но не и в компанията на други животни. В началото ще стои на едно място, може и да заспи, но постепенно ще свикне с новата територия и ще се раздвижи. Ако избяга и не знаете как да го хванете, метнете хавлиена кърпа върху него. Свинчето веднага ще спре, защото ще реши, че се е скрило.
Опасност
Основните причини за болести при морските свинчета са неправилното хранене и отглеждане. Това може да доведе до проблеми с храненето, простудни заболявания и травми. Всички те могат да бъдат смъртоносни за свинчето. Предните резци на свинчетата растат непрекъснато и трябва да се изпиляват по естествен път чрез предлагането на груба храна - сено и клонки. При прекомерно прорастване трябва да се подкъсят от ветеринар.
Въздушното течение е смъртоносно за свинчетата.
Костната им система е много крехка и всяко изпускане може да доведе до сериозни травми.
Друго слабо място е храносмилателната система. Ако свинчето спре да се храни по някаква причина, то трябва да бъде хранено насилствено чрез спринцовка. Преминаването на храна през червата е от жизнено значение за него. Друго морските свинчета не трябва да ядат росна трева. За стопаните, които имат морски свинчета- ако ядат тази росна трева те се подуват и, ако не се побърза да се заведат на ветиринарен може да се доведе до бавна и мъчителна смърт придружена от грозни и ужасни гърчове!!!
Бременност
Свинчетата са полово зрели още след първия месец от живота си. Тогава задължително се разделят мъжките от женските свинчета.
Женските морски свинчета трябва да забременяват от 5 до 12 месец, след тази възраст не е полезно женските да раждат . Ако майката тежи по-малко от 500 грама или е по-млада от посочената възраст, има възможност за проблеми с раждането.
Разгонването при женската се повтаря всеки 14-17 дни и трае 1 ден. След 60-72 дни тя ражда от 1 до 5 свинчета, но най-често 2-3. По време на бременността морските свинчета могат да бъдат агресивни, но е добре последните няколко дни да се осигури спокойствие на майката.След като роди, тя почиства малките от кръвта и доста често изяжда и постелката наоколо-не е добре да я безпокоите в този момент. Новородените са покрити с козина и веднага отварят очи. Те имат дори зъби и могат да се хранят сами, но все пак е препоръчително поне в началото да приемат и майчино мляко. Започват да ядат твърда храна (гранули и семена) след третия ден. Сено и зеленчуци прояждат около час-два след раждането.

ИЗТОЧНИК

Морските свинчета са едни от най-разпрстранените домашни любимци, особено сред семейства с деца. Тези, на вид като плюшени играчки, животинки са се доказали като любим партньори за игри на децата и чудесен любимец за възрастните, поради факта, че се отглеждат не особено трудно. Цените им не са високи, не изискват много разходи и грижи, не са шумни, не се нуждаят от непрестано внимание, а са изключително добродушни и лесно се привързват към стопаните си. Социални животни са, привикват както към хора, така и към други животни. За разлика от кучето, морското свинче не се нуждае от всекидневни разходки и не издрасква мебелите като котката. Животът му е кратък, продължава средно между 3 и 6 години, като размерите му достигат 20-30см. Може да създаде потомство до 5 пъти в годината, като броя на малките варира от 2 до 4 или повече! Хранят се с ядки, плодове и зеленчуци. Морските свинчета също са различни видове (породи), като можете да изберете подходящото за вас - късокосместо или дългокосместо, цветовете на космената покривка са разнообразни. Отглеждат се в клетка или аквариум с подходящи размери, като при желание от собственика, могат свободно да се разхождат в жилището. Диета Определящ фактор за живота и развитието на морското свинче е храната, която приема. Въпреки че не са претенциозни животни, те внимателно подбират храната си. В миксовете от ядки и изсушени плодове, които се предлагат в зоо магазините, свинчетата избират тези продукти, които им харесват и не ядат останалите. Плодовете и зеленчуците (извън сушените миксове) задължително трябва да са свежи и в не големи количества, за да не предизвикат диария. Препоръчително е понякога да се добавя витамин С във водата, но отново трябва да се внимава с грамажа и да не се предозира. Могат да се хранят с цвекло (но не кисело), листа от карфиол, моркови, броколи, целина, студен варен грах, дори парченца хляб. Избягвайте употребата на маруля и зеле, особено в големи количества. От плодовете допустими са портокали, ябълки, грозде, но трябва да са нарязани на малко парченца, а не целия плод. Дават се сравнително рядко, по-скоро като лакомство, а не като неизменна част от менюто, защото плодовете са прекалено богати на захар. През пролетта млади клонки от ябълка или круша са много полезни за зъбите на свинчетата. Друга важна част от отглеждането на морски свинчета е ежедневно да се снабдяват с чиста вода. Не трябва да се хранят с месни, млечни и захарни продукти ! Клетката трябва да се почиства редовно, за да се поддържа хигиената на животните, а запасите от прясна и сушена трева са задължителни.

Източник:Тук!