Съжителство и възпитание със котката!

by **pumpal21** Сря 07 Юли 2010, 00:24

Много противопаразитни каишки и аерозоли съдържат вещества, които могат да бъдат вредни за детето. Но в същото време в днешно време има възможност да се изберат ефективни но безопасни антипаразитни средства. Когато ги избирате се посъветвайте с вашия ветеринар.

Защитете вашето котенце. Искате да си купите котенце, а детенце вече си имате?Помислете, не е ли по-добре да отложите покупката докато детето ви не поотрасне? Точно така, както не бихте оставили новороденото си бебе на грубото, необуздано любопитство на някой малчуган, така и не би трябвало да оставяте да се отнасят с малкото котенце грубо (дори и то да е мотивирано от любов). Котетата са много нежни, и за да станат добре възпитани и доверчиви котки, малкото котенце трябва да се чувства спокойно и в безопасност. Ако имате и дете и коте, уверете се, че последното е винаги в безопасност. Децата, които са още прекалено малки за да знаят как да се отнасят внимателно към котето, могат сериозно да травмират малкото котенце. Затова пък за по-големите деца грижата и отглеждането на коте може да се превърне в забележителен жизнен опит.

Не вярвайте на приказките, че котката ви ще удуши малкото ви бебе. Котките обичат топлината и уюта на новородените, спящи в креватчетата си, в плетените си кошчета или в детските си колички бебенца. Може би вие не бихте позволили на котката да лежи близо до детето ви, тъй като бебето още не знае как да общува с животното; и освен това малките деца все още не притежават достатъчна сила, бързина на реакцията и координация на движенията, за да може в случай на необходимост да отбие нежните закачки на игривия котарак. Вероятно и не бихте искали детското креватче да се напълни с котешка козина, а ако котката ви има бълхи, не бихте я допуснали в детската стая. Но не вярвайте на „бабините деветини”, че котката може да открадне „дъха на новороденото ви”, да го сдави или да му навреди по какъвто и да е друг начин, дори и да е ревнив. Ако детето не вдъхва у котката ви симпатия, тя просто ще го отбягва.

Много котки започват да спят заедно с децата още от времето, когато децата са много малки и в продължение на години служат като възглавница, като любима довереница и като източник на комфорт за малчугана. Не пренебрегвайте вашата котка! Когато в къщата се появи новородено, котката може да се окаже на съвсем заден план. Дори и котката ви да не е ревнива, тя живо ще се интересува от това новопоявило се същество. Котешкият ви приятел по всяка вероятност ще почувства загубата на някои членове на семейството, и особено ако те са онези, на чиито скут тя е свикнала най-често да си помърква. Котката може да е и изплашена, но при всички случаи е и заинтересована. Тя може да поиска да се запознае с новороденото, а би могла да се държи и напълно независимо. При всички случаи направете така, че да поощрите мирните усилия на котката и внимателно да я запознаете с новия член на семейството.

Обръщайте на котката си повече внимание ако забележите, че тя има нужда от това. Запомнете, че повечето котки се отличават с такава деликатност, че не биха изисквали внимание, дори и ако в действителност се нуждаят от такова. Завареното положение и динамиката в семейството се променят, когато в къщи се появи новородено; и затова не оставяйте без внимание въздействието, което тези промени биха могли да окажат върху котката ви. Не забравяйте, че котката ви също е член на вашето семейство и с нея трябва да се отнасяте като с такъв.

Учете детето си да се отнася с котката, и с всички животни, с уважение. Щом децата ви пораснат достатъчно да могат да контролират поведението си, вие трябва да им внушите изпитаните правила и непрестанно да им напомняте да не забравят, че всяко животно заслужава уважително и внимателно отношение. Превърнете в строго правило на дома ви, че котешката тоалетна и котешката „столова” трябва да бъдат предпазени от посегателства. Никога не оставяйте много малко дете без надзор насаме с любимото домашно животно.

Научете децата си винаги да питат за разрешение преди да посегнат да погалят чужда котка или куче. Възпитайте децата си да се отнасят внимателно с всички домашни животни, и да оставят на мира дивите. Научете децата си да уважават всяко живо същество и тогава, когато те пораснат, светът има шанс да стане по-добър и хуманен.

Съжителството на котки и деца е не само възможно, но и желателно. За детето, което вече умее да ходи, котката, както между другото и всяко друго домашно животно, може да представлява нещо като учебно пособие: детето ще наблюдава животното, ще го ухажва, че се занимава с него. Децата се опитват да разбират живите същества и, поемайки определена степен на отговорност – например за тяхното хранене и ресане, развиват и съответната увереност в себе си. Ако имате у дома котка, а не котарак, детето отрано ще научи за интимния живот, за раждането и отглеждането на потомство, за грижата за малките. Изборът на породата тук не играе никаква роля.

Ако имате намерение да вземете котка за детето си, не го правете ако вие самите не обичате тези животни. При всички случаи един от родителите в семейството трябва да поеме върху себе си отговорността по отглеждането на котката. Не бива цялото това бреме да се възлага на детето: в най-лошия случай то бързо ще привикне към новата си „играчка”, а в най-добрия нещо друго дотолкова ще погълне вниманието му, че то ще забрави да нахрани или среши котката. Възможно е тази промяна в интереса им да няма особено значение за детето, но за котката и за нейното благополучие това е от съществена важност. И в никакъв случай не купувайте котка като подарък за децата на свои познати, без предварително да сте се консултирали и да сте получили съгласието на техните родители. Възможно е да има определени причини, за които вие нищо да не предполагате, които да не им позволяват да извършат тази крачка.

Много е важно да не се допуска грубо, неправилно отношение към котката от страна на децата. Обикновено причина за това е невежеството (например не бива котката да се разнася и непрестанно да се гали); а понякога това може да произтече от небрежност или от неправилна представа за удоволствие. Трябва да се обясни на децата, че при всички случаи с котката трябва да се отнасят така, както те самите биха искали да се отнасят с тях; а след това да им се покаже как точно да правят това. Съзнателната жестокост в отношението към животните обикновено се проявява у такива деца, към които самите се отнасят с подобна грубост.

За децата между три и шест годишна възраст трябва да се спазва правилото, че преди да поемат котката за да я поносят, тя трябва удобно да бъде положена в ръцете им. В противен случай те могат да я изпуснат, особено ако животното се извива в ръцете им или ако, в случай че е малко котенце, драска и хапе.

При деца, които още не са проходили, биха могли да възникнат проблеми с котките. Малчуганите много обичат да галят котките, това особено много им харесва. Но при това наблизо винаги трябва да се намира някой възрастен. Ако детето дръпне котката за опашката, оскубе й козината или случайно я настъпи, котката би могла в отговор да контраатакува (агресия предизвикана от болката). Съвсем малките деца, под две годинки, имат природния навик неочаквано да хващат и хвърлят предмети, което плаши и наостря предпазливостта на малките котета.

Освен това котката би могла да се превърне в източник на различни заболявания, които се предават от животното на човека и тук несъмнено най-голям е рискът при децата, дотолкова доколкото те имат навика да поставят пръстите си и различни предмети в устата си. В числото на тези болести спадат перитонитът и токсоплазмозата.

Трябва да бъде изключена възможността котката и детето да споделят обща храна, а също така не бива да бъде допускано котката да ближе лицето на детето. След игра с котката детето трябва задължително да си измие ръцете, като преди това в никакъв случай не трябва да си поставя ръцете в устата. Пълзящите на четири крака бебешори не бива да бъдат допускани до котешката тоалетна, а детските пясъчници трябва да бъдат закривани, когато в тях не се играе, за да не се възползват котките от за своите тоалетни нужди. Котешките екскременти трябва да се почистват веднага, особено ако са се появили там, където си играят деца.

Източник!

by karo35 Нед 11 Юли 2010, 15:45

един човек трябва да живее в хармония с природата,децата от малки според мен трябва да научат това,а също така да уважават не само хората но и животните.моето сем.съжителства с два дом.любимеца и така ни е добре Съжителство и възпитание със котката! 98163

Съжителство и възпитание със котката! 98163

by **Lindzi** Пон 12 Юли 2010, 14:31

И ние винаги сме имали домашни любимци, така детето се учи на любов към тях и не хвърля камъни, нито ги гони или дърпа по опашките.

by **pumpal21** Сря 14 Юли 2010, 16:16

А какво ви е мнението за бебе и котка? Съжителство и възпитание със котката! 287564

by **schatz** Сря 14 Юли 2010, 18:32

А какво ви е мнението за бебе и котка?

Мисля че съм споменавала,когато забременпх с Хриси имах котка ... Джеси,още в мига в който видях двете черти котката отлетя при майка ми.
Първо,че котката не е от най-добричките,малко звяр си пада и като нищо би скочила на бебето.
Второ,колкото и да ми е зла котката си я обичам и като знам Хриси като проходи как ще я измъчва,просто не искам да си тормозя и животинчето.
Може би като попорасне Хриси и започне да разбира ще си я вземем отново

by **pumpal21** Чет 15 Юли 2010, 15:17

Аз когато забременях с големия котката изчезна от тук,мо сега проблема е,че малкия е на близо 4 месеца а тука май пак ще има котка.Лично аз смятам,че котките са за отглеждане в двор,но не и в апартамент.Това е мое мнение не го натрапвам на никого.

by karo35 Пет 16 Юли 2010, 15:22

според мен дом любимци трябва да живеят в дом съаобразен с техните лични нужди т.е.ако имама котка или куче е добре да има двор.относно бебета и котка е добре първата година на бебчо да протича по далече ,след това дори мама не може да създаде напълно стерилна среда за бебока а има и още нещо трябва да се изгражда имунитет но постепенно.

by **pumpal21** Пет 16 Юли 2010, 18:25

подкрепям те напълно karo35 Съжителство и възпитание със котката! 25291

by **lady sibel** Сря 25 Авг 2010, 14:43

Да и аз мисля като вас момичета. Мисля,че не е много удачно да се отглеждат вътре в дома(било то апартамент,къща ).Малкия много обича котките ни,които се разхождат из двора ни,просто като ги види дивее за тях. Представям си като проходи каква голяма суматоха ще има из двора.... Съжителство и възпитание със котката! 101311

Съжителство и възпитание със котката! 101311

by **Lindzi** Сря 25 Авг 2010, 20:03

Сега на вилата вече имаме три котки и две кучета.
Едната е обикновено оранжева, втората е бяла гадже на Жужу, а най-малката е персийка на име Найки.

by **styyni** Пет 15 Окт 2010, 21:40

Опитомяване
В Месопотамия, Анадола и Йордания са открити в непосредствена близост останки на хора и на котки, които са датирани на повече от 9000 години. Трудно е обаче да се установи дали става въпрос за вече опитомени животни или за диви котки, които са били обект на ловуване заради меката си козина. Поради това за начален период на процеса на опитомяване на котките се счита времето около 4000 години преди новата ера.

От древен Египет произхождат първите неоспорими доказателства за мирното съвместно съществуване на котки и хора – гравюри и надписи, създадени около 3000 години преди н.е. Най-ранното свидетелство за опитомяването на котките е изображение на котка с каишка, открито при разкопки в една от могилите на петата египетска династия.

По-късно, от около 1600 години преди н.е., котките започнали често да стават обекти на скулптури, фрески и йероглифни надписи - свидетелество за широкото им разпространение в Египет.

Самите древни египтяни са известни с практиката си и забележителните си способности в опитомяването на различни видове животни: маймуни, хиени, гъски, крокодили, лъвове и др. В този смисъл, котката не представлявала изключение от това, но безусловно играела изключителна и много по-съществена от останалите животни роля в религиозната култура на Египет. Това, че котката е най-добрия ловец на гризачите, които по това време опустошавали египетските зърнохранилища, с времето й дал положението на обект на култ, на религиозен символ и даже на божество.

Различни божества – Секхмет, Мут и лунната богиня на плодородието Бастет са свързани с котките. Последната била изобразявана с глава на лъв, до етапа, в който котките били опитомети и разпространени из Египет – след това започнала да се представя във вид на малка котка или жена с котешка глава.

Култът към котките се увеличил още повече, когато Бубастис, градът на богинята Бастет, станал столица на Египет. Херодот посетил храма на Бастет през 5 век преди н.е., в периода на разцвет на култа към котките и описал как стотици хиляди от тях са мумифицирани и пазени, а самия грат бил обект на религиозни походи. По думите на Херодот, когато една котка умирала, собствениците й си обръсвали веждите в знак на траур и отнасяли животното в Бубастис, където го балсамирали и запазвали. Религиозната роля на котките, не изключвала положението им на домашен любимец, който бил държан в дома и хранен царски.

Завладяване на света

Без съмнение домашните котките са най-многочислените и най-разпространени представители на семейство “Коткови”. Успехът им датира именно от първите им срещи с човека: от времето на Древен Египет започнало и котешкото превземане на света.

Държани дълго време под египетския “монопол” – забрана за търгуване и износ, първите котки достигнали до средиземноморските брегове незаконно – с търговски кораби и древноримски легиони. И докато през около 500 години преди н.е. в Египет имало силен култ към котките, то по това време в Средиземноморието само изпитвали любопитство към това необичайно и екзотично животно. Що се отнася до съхранение на зърнените запаси от мишки, гърците и римляните използвали опитомени невестулки.

Били необходими повече от 900 години, за да получи котката признание в тази област.

Римските легиони разпространили котките по цялата римска империя. В далечния изток котката се появила около 200 години преди н.е., от Индия към Китай и после в Япония. КъмX век котката вече била завладяла по-голямата част от Европа и Азия. През XV и XVI век, благодарение на великите изследователски експедици котката попаднала и в “Новия свят”, в Австралия и в Нова Зеландия.

Котките вещици
През вековете, котките традиционно се смятали за по-близки и привързани към жените. Във всекидневието жената била по-близко до домашното огнище и можела да оцени независимостта, както и покорността на котката, а в религиозните обряди, котката била символ на женствеността и майчинството.

В древен Египет например, на рисунките изобразяващи сцени от домашния живот, никога не може да се види котка застаналa до мъж.

В дохристиянската епоха, в много култури присъствал образа на богинята-майка – източник на плодородие и изобилие, пазителка на раждането и свързана с лунния цикъл. Тези богини: Бастет при египтяните, Артемида при гърците, Диана при римляните, Фрея при скандинавците – се изобразявали във вид на котки или в краен случай образът им бил по някакъв начин свързан с образа на изящното животно.

И наистина – котките са известни с многочисленото си потомство, към което се отнасят грижовно и което са готови да защитят от всяка опасност, дори и врагът да е пъти по-голям. Освен това, съгласно древните поверия, котката е свързана с лунния цикъл. Тя е способно да разширява и стеснява зениците си до вертикална чертичка, което напомня на фазите на луната – от пълнолуние до новолуние.

Постепенното изместване на езическите богове и разпространението на християнството променили негативно отношението към котката, която започнала да се счита за демон, слуга на дявола и спътник на вещици. По времето на цялото Средновековие и в началото на Ренесанса, котките и особено черните ставали жертва на ужасни гонения – от началото наXIII век до средата на XVII.

Съществувало поверие, че вещиците извършвали ритуалите си на гърба на огромни котки и всяка жена, която държала котки, рискувала да бъде изгорена на клада като вещица. Често жертви ставали бедните и възрастни жени, които без да обръщат внимание на нищетата си, с любов се грижили за своите домашни любимци.

В Средновековието любовта към животните била разпространена не само в ниските социални слоеве. Аристократи и духовници също понякога държали котки, но въпреки положението си и те понякога ставали жертва на грешните представи.

На Изток положението било по-добро, въпреки че в Япония съдбата на котките не се различавала много от тази на европейските им братя. Когато през 6 век, котките попаднали на Изток, били приети радушно. В домовете се завъждали по 2 и повече, които защитавали ценните манускрипти от зъбите на гризачите.

През 13 век обаче котката започнала да се асоциира с демона Неко-Баке, който ядял хора, като според легендата, за тази цел той се претворявал в образа на котка и тихо се промъквал в домовете за да открадне непослушните деца.

За последните двеста години котката отново завоювала позициите си в Япония. Там съществува дори и култ към животното. В Токио се намира храма Го-То-Ку-Жип, който е посветен на котката Манеки-Неко. Това божество се изобразява с вдигната предна лапа, която приветства посетителите на храма. Счита се, че този “поздрав” е на късмет и щастие.

Източник!

by **styyni** Вто 09 Ное 2010, 15:17

Съжителство и възпитание със котката! T2_4847544

Котешкият нрав обикновено се сравнява с поведението на друго домашно
животно - кучето. Любопитно е, че в това съперничество най-често
побеждава песът. Преданата, сговорчива, а понякога и напълно робската
природа на кучето изглежда е по-приемлива за хората, отколкото
своеобразният и отчасти необуздан нрав на котката. Едва след като
разбере спецификата на котешкия характер, човек може да обикне това
забележително животно.
Прекрасният познавач на котките, професор Лейхаусен отбелязва, че много
често контактите между котката и човека са значително по-тесни,
отколкото между две котки. Това изглежда е така, зашото животното
възприема своито събратя преда всичко като конкуренти, макар да е
възможно да изпитва към тях и приятелски чувства.
Взаимоотношенията между човека и домашната котка са твърде
своеобразни. Животното прекрасно разбира, че стопанинът се грижи за
него и му създава благоприятни условия на живот. При все това котката
успява да запази своята индивидуалност, грижите, които получава не я
превръщат в роб и не деформират личността и.
В процеса на опитомяване освен необходимостта от храна у животното е
възникнала и друга потребност -тясната взаимовръзка с човека: милване,
изтягане в скута му, "разговори" с него и т.н. Но и тук се проявява
котешкият индивидуализъм - тази потребност се проявява само тогава,
когато животното има съответното желание и настроение. Изглежда само
подивелите или полудивите котки /например безстопанствените, които
живеят в селски райони/ не изпитват потребност от подобно човешко
внимание.
Ако котка, която се отглежда в домашни условия, продължително време
бъде лишена от ежедневната възможност за общуване с хората и контакти
със стопанина, въпреки великолепните условия за живот, при нея
неизбежно ще се появи чувството за непълиоценност и онеправдаиост, а в
по-тежки случаи се появява и нервно разстройство.
Затова, когато отделяте от ежедневното си битие свободни минути за
домашния си питомец, помнете, че не е достатъчно само да нахраните и
срешите животното, с него трябва и да поговорите. "Разговаряйте" с
котката с нежен и приветлив глас. Имайте предвид, че можете да говорите
каквото ви скимне - все едно тя няма да разбере по-голямата част от
произнасяните думи. Главното е да разговаряте с нея! Ако вашата беседа
бъде съпроводена с милване, с леко поглаждане - знайте, за пухкавото
зверче това са най-прекрасните мигове от деня!
Когато се среща с чужди хора или котки, животното се държи по съвсем
друг начин. Котките общуват помежду си с помощта на различни звуци,
почти незабележими промени във външния вид иди очите, а в случай на
необходимост - в извивката на цялото тяло или на отделните му части.
При това звуците в котешкия "речник" имат особено значение.
Котката по всякакъв начин се старае да установи контакт с човека, да му
съобщи своето "мнение", намерение, настроение или желание. Ако човек
правилно възприеме тези символи, между него и животното възникват
близки и съвършени отношения, появява се пълно взаимно разбирателство.
Кратък "речник"' на котешките "символи":
Котката търка главата си в тялото на човека -любов, преданост, чистосърдечност, жажда за ласки или признак на разпасване
Ушите са вдитгнати нагоре - любопитство
Ушите са наклонени назад - предупреждение, предпазване
Ушите са притиснати към главата - подготовка за нападение
Широко разтворени зеници - страх
Животното съсредоточено се оглежда наоколо, след което старателно си излизва козинката - пълно или лъжливо спокойствие
Присвити очи - спокойствие и сънливост
Мъркане - спокойствие
Недоволно мъркане - чувство на болка
Мъркане, което напомня ръмжене - недоволство
Мяучене - приветствие, а понякога и молба
Прекъслечно мяучене с оттенъци на пискане отговор на човешко поведение и говор
Виене - злоба
Откъслечен вик - уплаха
Мъркапе с понижен глас, което завършва с недоволно ръмжене - всяко търпение си има граници
Съскаие и фучепе - готовност за отбрана, уведомяване па обекта на нападение
Сдържано ръмжене на кърмеща котка - предпазване па котенцата от възможна опасност
Същото, но завършващо с повишен тон - предупреждение към човек или друго същество да не се приближава към котенцата
Поглаждане па човек с лапичка - интимна привързаност, нежност
Извит гръб - заплашване на противник, котката е много раздразнена и е готова за отбрана
Размахване на опашката - гняв
Увиснала опашка - умора
Опашката продължително време е увиснала - отвращеиие и разочарование
Леко поклащане крайчето на опашката - интерес Цялата опашка бавно се
извива - съмнение дали контактите на животното с даден човек ще
завършат мирно и тихо
Напрегнатата опашка па животното, която отвреме навреме потръпва - предупреждение
Опашката е изтеглена назад и се задържа в неподвижно положение - готовност за нападение
Опашката е вдигната нагоре - задоволство
Опашката е вдигната, но крайчето и е отпуснато - радостна възбуда.
Наред с изброените дотук символи, които се използват от всички
представители на котешкия род, всяка котка използва и свои
индивидуални, с помощта на които тя създава контакт с обкръжението й.
Ето защо всеки стопанин може да допълни изброения списък със свои лични
наблюдения.
Тук трябва да споменем и някои отрицателни черти на котката. Не бива
обаче да ги считаме за изначални -всъщност те са резултат от
продължителния съвместен живот с човека, който много често е имал
конфликтен характер. Преди всичко това е проявяваната отвреме навреме
агресивност. По своята същност домашните котки не са злобни същества.
Но ако в ранна възраст те често са били подлагани на терор /например по
вина на децата/, това води до негативни последици - животните даже
могат да нападнат човека.
Поначало котките са много страхливи и тяхната агресивна реакция има
най-вече отбранителна функция. Постепенно такъв вид прояви се налагат,
стават навик, резултат на което животното може злобно да реагира срещу
всеки незначителен дразнител. Склонността към агресия може да бъде и
наследствена, макар в тези случаи тя се проявява най-често когато
животното достигне
преклонна възраст. Успокоителни лекарства, а понякога и кастрацията помагат за избягване на тези нежелателни прояви.
Агресивността много често е съпътствана от страх и тревога. Но и тези
особености не са естествени за котката - най-вероятно те да са
последица от неблагоприятната обкръжаваща среда. Някои животни със
слаба нервна система болезнено реагират на силни звуци, честото
нарушаване или недостиг на времето за сън, на покой и т.н. Понякога
признаците на страха се появяват като последица от неочаквани промени в
начина им на живот: например по време на изложби или провеждане на
експертиза. В несвойствената за него среда животното става плашливо,
обзема го страх, много често започва да трепери, засилва се
слюнкоотделянето. Състоянието на страх и безпокойство се отстраняват с
ласки и нежно отношение към питомеца, а в някои случаи с малки дози
успокоителни /но след консултация с ветеринарен лекар/
Към положителните черти на котките, които хората оценяват по
достойнство, се отнася предаността им към мястото, което обитават.
Широко е разпространено мнението, че котките са много по-привързани към
своя дом, отколкото към стопанина си. Могат да се изброят множество
примери, които опровергават това твърдение, но въпреки това стремежът
на котките да живеят на едно определено място, е действителен факт. Ако
стопанинът сменя местожителството си, много често котката се връща в
старото жилище, което понякога е отдалечено на няколко десетки
километра. Причината за такова постоянство е свързана преди всичко с
промяната на условията за живот, с консервативната по своята същност
котешка природа. В случай, че на новото място обкръжаващата котката
среда се различава от старата или е значително по-лоша, животното
най-често се връща. Но ако
условията са значително по-добри от старите, на котката и през ум няма
да й мине да се върне в старото си жилище. Нещо повече, след като
свикне с новото жилище, зверчето още повече се привързва към стопанина
си, защото предимствата на новия си дом то пряко свързва с личността му.
Често се дискутира въпросът: поддава ли се котката на дресура, възможно
ли е въобще тя да бъде обучена на нещо. Обучението на животното
определено е свързано с редица трудности, макар че то усвоява лесно
нови команди, похвати и предмети.
Ако кучето запомня всичко ново в процеса на многократно повтарящи се
действия, котката усвоява всичко това чрез обикновено наблюдение.
Обучението за кучето едва ли не е необходимост, то се подчинява на
командите и получава удоволствие от това. Котката обаче е
индивидуалистка, тя не обича да изпълнява заповеди и команди, с една
дума, тя не обича да бъде обучавана. Затова при нея принудителната
дресировка е абсолютно неподходяща. Още при първите признаци на
нежелание от страна на животното да изпълнява командите занятията
трябва да се преустановят. Изобщо котката може да се научи на някои
упражнения само ако човек успее да предизвика у нея определен интерес.
По време на занятията котката никога не бива да бъде наказвана - в
противен случай ще бъдем свидетели иа решителния п отказ да усвои
упражнението, а понякога даже и на известна антипатия в отношението й
към човека. Обучението никога не се провежда на пълен стомах, командите
винаги трябва да бъдат произнасяни отчетливо и с равномерен тон.
Една от задачите на дресурата е котката да бъде обучена да носи шлейка
/каишка, която обхваща гърдите и корема/ или да ходи с обикновена
каишка. Някои породи преди всичко сиамските котки - се научават на това
много лесно. За стопаните, особено в градовете, този начин на разходка
е особено удобен. Но трябва да се има предвид, че за разлика от кучето,
котката не върви ритмично, а постоянно променя темпа на вървежа: ту
бързо тича напред, ту забавя крачка, или сякаш е безкрайно изморена,
изведнъж спира и си поляга, особено ако местенцето, й харесва.
Ако не успеете да научите своята приятелка да ходи с каишка, не я
принуждавайте, а се постарайте да разберете, че по принцип животното би
могло да усвои този навик, но просто не му се иска да прави това.
Доста е трудно котката да бъде обучена на хигиенни навици. Обикновено
азбуката на хигиената на малките насажда котката майка, и то съвсем
инстинктивно. Ето защо в по-голямата си част още от едномесечна възраст
малките свикват да ходят по нужда на едно и също място - за целта им
служи коритце, ваничка или друг съд. Понякога обаче майчиното
възпитание не е достатъчно ефективно и не дава очакваните резултати.
Отначало котенцето не разбира какво му е разрешено и какво -забранено.
Затова ако забележите, че то се готви да наруши установените правила и
започне да търси в дома ново място за своите нужди, леко го подплашете,
изразете своето неудоволствие, като го плеснете по задничето с навит на
руло вестник и го занесете в котешката "тоалетна". След многократно
повторение на този възпитателен похват, котенцето само ще разбере какво
се иска от него.
Разбира се, това струва на стопанина доста-време, изисква търпеливо
наблюдаване на малкото в продължение на целия ден. Но ако от най-ранна
възраст у животното не бъдат насадени хигиенни навици, нечистотиите в
различни ъгли на жилището ще стане ежедневие и лош навик, от който
възрастната котка трудно се отучава. Разбира се, че и напълно зряло
животно също може да бъде науче
но да спазва правилата на домашната хигиена - но затова ще се изисква
още повече време, усилия и търпение. Ако обикновените методи на
наказание не дадат очакваните резултати, използвайте методите на
поощряване.

Източник!

by **Lindzi** Съб 13 Ное 2010, 19:08

Съжителство и възпитание със котката! 1989.m300

Макар и гальовна, котката е изключително своенравна. Но именно в това е нейната прелест. За разлика от кучето тя не се смята за подчинена, а равна на своя стопанин. Заради това, а не защото не ви разбира, писаната не е склонна да изпълнява каквито й да било заповеди. Тя се разхожда, където й се иска, спи където й кефне, мърка или е ядосана, бяга по шкафовете или точи нокти на любимите ви мебели и дори да й се скарате, ви издебва и го прави тайно. Но пък какво по-приятно от това, когато милото същество дойде само в скута ви и покаже своята любов.

Всеки стопанин на гальовна писана знае, кога любимата му животинка е напълно доволна от живота и кога – крайно раздразнена. Първото се съобщава с оглушително мъркане, а второто с трескаво размятане на опашката. Това обаче не са единствените знаци, с които котката ни показва своето настроение. Тя е изключително интелигентна животинка, която използва цял арсенал от способи за общуване. Важното и ние да умеем, да ги разчитаме.

Очи - както при нас хората, така и при котките, очите говорят най-много. Ако писаната, не откъсва поглед от нещо, дори на нас самите съвсем да не ни изглежда интересно, не бива да я безпокоим, защото в момента е силно заинтригувана. Разширените зеници пък са признак или на игриво настроение, или на силна уплаха. Примижването с очи означава доволство, но ако котката не е в скута ни, а лежи на страна, не я закачайте, защото в момента не е склонна на беседи с вас.

Уши - те също са много важен показател за котешкото настроение. Свити към главата говорят за страх, но ако само са наострени назад, можете да очаквате атака. Ако писаната мърда ушите си, значи се ослушва и не бива да отвличате вниманието й, докато не получи нужната информация.
Съжителство и възпитание със котката! 1990.w625

Съжителство и възпитание със котката! 1990.w625

Опашката – главният ветропоказател на котешкото настроение.
Ако е гордо вдигната, значи писаната е в добро състояние на духа. Най-вероятно по този начин, показвайки благоразположение, тя ви посреща вечер след работа.

Наклонената настрани опашка пък издава нерешителност. Обикновено с този знак котката показва недоверието си към гости и всякакви непознати.

Че е в игриво настроение пък, ще познаете по леко потреперващото крайче на опашльока.

Ако обаче писаната бие като камшик тази чувствителна част на тялото си, това е предупреждение, че е крайно ядосана и търпението й, ей сега, ще се изчерпа. Имайте предвид, че такова движение на опашката, се наблюдава и при дивите й родственици, когато се готвят да нападнат жертвата си. Така че, ако не прочетете този знак и продължавате да я дразните, сами ще си бъдете виновни, ако ви атакува със зъби и нокти.

Когато писаната е много уплашена, опашката й е свита между задните лапички. Пак за уплаха, но и за решителност да не отстъпи, говори вдигната, но извита напред котешка гордост.

Гласът - котката обикновено поздравява с кратко измяукване. Ако извисява глас продължително, знайте, че иска да привлече вминанието ви към нещо – например да я нахраните или да й смените тоалетната. Само откликнете на зова и умната писана ще намери начин да ви покаже, какво точно нарушава комфорта й. Тонът на гласът също не е без значение. С умерено по-сила измяукване котката обикновено се оправдава за някакво сторено провинение. Ако издава звуци близки до писък е силно разгневена или изпитва болка.

Наблюдавайте вашата гальовна писана и изучавайте езика й. Това със сигурност ще обогати общуването по между ви. А можете да бъдете сигурни, че тя отдавна ви разбира.

Източник

by **Lindzi** Съб 11 Дек 2010, 21:21

Решили сте да си вземете котенце? Ще ви помогнем да направите най-добрия избор. Кои са основните стъпки при избора на коте?

Съжителство и възпитание със котката! 14097_0

Първата стъпка при покупката на котка е да си отговорите на въпроса „Защо искам котка?”. Дали защото искате домашен любимец, който да придаде уют в дома или пък защото искате да участвате в международни изложби и състезания, на които да се стремите към победа?

Решихте ли? Нека преминем към втората стъпка.

За да си вземете котенце, може да посетите приют за животни, както и да се допитате до вашия съсед или приятел, който има котка. Ако някой ви предлага котка безплатно или отидете на „черния пазар” рискът животното да боледува е много голям. За едно истинско коте трябва да се плати, дори и символична цена.

При избора на котенце, обърнете внимание на неговата подвижност, пъргавост и игривост. От особено значение е любвеобвилността, ако взимате котенце за малкото си дете.

Направете визуална проверка на котета

Вижте очите,ушите и носа на котето.Те трабва да са чисти.
Анусът трябва да бъде чист, без следи от изпражнения или диария
Котето трябва да е подвижно, ако имте възможност погледайте го сред другите .

Препоръчваме ви да обърнете внимание на готовността на котето да отива в скута на някого, дали се плаши от силен звук. Доколко добре е отглеждана майка му, ако имате възможност да я видите.
Ако ви устройва поведението на котката и сте я купили ,желателно е да се посети ветиринар.

Ако не знаете какъв пол е котето, то не е голяма разликата. Ако котето се купува за домашен любимец, добре е да се кастрира,независимо какъв пол е, а ако е за развъждане, то избора на пол е от значение. За този избор ще ви помогнат собствениците на развъдници или клубове.

Изборът на коте е много сложен.Налага се да се чете специализирана литература, да се гледат снимки в интернет.Съветваме ви да се обърнете към някой клуб за консултации на опитни фелинолози и развъдници и други специалисти по породите.

Всяка порода си има своите особености.Породистите котки са скъпо удоволствие,разбира се цената зависи колко идеални са стандартите на породата. Всеки развъдник издава за всяко негово коте различни документи – „сертификат за произход”, „племенна карта”, „разрешение за родословие” и т.н. Формата на тези документи се определя от самия клуб, но задължителните условия са:
1)име на организацията,издаваща документа
2)входящ номер и дата
3) име на животното, пол, порода, цвят, дата на раждане
4)фамилия и адрес на развъдника(собственика на котката)
5)подпис и печет на ръководителя на клуба

Освен това могат да бъдат указани подробни сведения за родителите и друга допълнителна информация. При покупката на котка селекционерът е длъжен да ви даде оригиналите на горепосочените документи, с които разполага (копия на тези документи се смятат за недействителни).

Въпреки това, собствениците трябва да знаят, че такива сертификати се смятат за действителни за определен период от време и след това се заменят с родословие. Именно родословието е официалният документ за произхода на животното.

В родословието ,което се печата на бланка на клуба,се посочват име, пол, порода, номер в родословната книга. Дава се подробна информация за животното. При нас най-разпространени са родословия до 4-то поколение. Но вие можете да вземете и такива с до 3-то и 5-то поколение.

Родословието се заверява с подпис на председателя на клуба и печат.

Смяната на свидетелството обикновено се извършва на възраст 10 месеца и/или след получена оценка на експерти. Конкретни правила определя клуба, който издава родословието.

Освен документа за произхода може да ви трябва от развъдника справка за здравословното състояние на котката и свидетелство за ваксини против инфекциозни заболявания. При нас обаче не много развъдници продават ваксинирани котки, докато в страните от Европа това вече е законово установено. Що се отнася до справката за здравето, повечето развъдници имат, особено ако избирате котка от изложба, тъй като ветеринарните лекари не допускат котка на участие без подобна справка.

В стандартната справка за здравето на животното се отбелязват резултати от изследвания на изпражненията , анализ на изследвания на кожата (микроспория,трихофетия) и наличие на ваксина срещу бяс ( за котенца, навършили 3 месеца).

Съжителство и възпитание със котката! 14097_2

Ако купувате котка с идея за изложбена кариера или за развъждане и изкарване на повече пари е добре да сключите договор. В този договор сте длъжни да определите отговорностите на развъдника (продавач) и собственика(купувач). Собственикът носи отговорност за своевременен и пълен отчет на котенцата, както и отглеждането на животното: храна, необходимо жизнено пространство, ветеринарни грижи и т.н. Освен това може да бъдат уговорени допълнителни услопвия: преди продажбата на трети лица, задължително да присъстват членове на клуба и др.

Развъдникът от своя страна гарантира здравето на котката до момента на продажбата на новия собственик, отсъствието на вродени (генетически) дефекти, съответствие с породата на котката. Конкретните точки на договора са резултат от съгласувания интерс на развъдник и собственик.

При покупката на породиста котка ви трябват: документи за произхода, справка за здравословното състояние, договор за покупка.
Не забравяйте да изясните: в какви условия живее котката, навици на хранене - всичко това ще помогне на малкото при смяна на дома. Вземете и адрес и телефон на развъдника, за да може да потърсите по-нататъчни конслутации по хранене и грижи, които ще ви бъдат предоставени.

И накрая не забравяйте каква отговорност сте поели, взимайки вкъщи още едно живо същество.
Разбира се избора и възпитанието на котката ви отнема време и сили, но първите минути, прекарани с новия ви приятел са повече от достатъчно, за да компенсират всичко това.

Най-главното при опитомяване на котката е , че сте поели отговорността да се грижите за нея и би било пагубно за нея, ако решите да се откажете от нея.

05.12.2010/Съюз на фелинолозите в България

by **styyni** Чет 29 Сеп 2011, 12:15

Съжителство и възпитание със котката! Resized_1312198809

За да научим домашния любимец на ред и да възпитаме у него навици за правилно
поведение, като при това съхраним здравето и психиката му, трябва да
избягваме някои грешки, допускани от хората, които за първи път купуват
животно и не познават особеностите му:
Грешка 1:
Да го купите спонтанно
Защо не бива да го правите? Купувайки любимец под
влиянието на моментен импулс, можете да вземете не точно това, което ви
се е искало. Животинките на пазара или в кашона пред кварталното кафене
сигурно изглеждат много мило, но те може да са болни, въобще да не са от
породата, за която ги представят, да не ви подхождат по някаква причина
(медицинска или психологическа) и да не се вписват в начина ви на
живот.
Затова обмислете отрано какво животно искате и откъде да го купите.
Много от кучетата и котките изискват специфични грижи, съответстващи на
породата им. Териерите обичат да копаят. Френският булдог не бива да
изкачва стълби. Абисинките са страстни изследователи и обожават да се
катерят. Персийките трябва да се решат всеки ден...
Ако се интересувате от конкретна порода, прочетете всичко, което
намерите за нея, поговорете с хора, които вече имат такова животинче и
си отбележете всички плюсове и минуси. Когато изберете откъде да го
купите, внимателно разгледайте родителите на кученцето или котенцето –
те трябва да са здрави и без отклонения в поведението.
Грешка 2:
Да подценявате нуждата от обучение
Защо не бива да го правите? Лошите навици на
животните се формират в ранна възраст. Те са много упорити, и вече
вкоренени, трудно се превъзпитават. Ако мислите, че не можете да се
справите, доверете се на професионалистите от училищата за кучета.
Докато палето тръгне на училище, вие сами трябва да го научите на
прости команди от типа “Седни!” и “Стой!”. Обучението може да започне
още в 8-та до 12-та седмица – това е най-благоприятният период за
усвояването на информация и формиране на нормите на поведение. За
затвърждаване на навиците се препоръчва повтаряне на курса на всеки 2-3
години.
Грешка 3:
Да сте непостоянни в забраните
Защо не бива да го правите? Ако единият член на
семейството разрешава спането на съпружеската спалня, а другият
забранява, животното се обърква и започва да установява свои си правила.
Както разбирате, лошото поведение е очакван ефект.
За да избегнете това, убедете се, че всички членове на семейството
знаят (и съблюдават!) установените за любимеца правила. Нали не искате
животното да си проси храна по време на всяко Ваше ядене? Тогава не се
поддавайте на очарованието на очите му! Ако само веднъж направите
изключение и му подадете каквото и да било от масата, си създавате
проблем за много време напред. И обратното – ако проявите строгост в
началото, по-нататъшният ви съвместен живот ще бъде спокоен. Още в
първите дни се договорете с членовете на семейството кой, как и кога ще
храни и разхожда любимеца, както и кое е позволено и кое – не.
Грешка 4:
Да глезите прекомерно
Защо не бива да го правите? “Вкуснотийките” губят ценността си на награда, ако животното ги получава не по заслуги, а без повод.
Смятайте всички вкусни хапки за нещо от рода на джобни пари, които се
дават като поощрение за особено добро поведение. И не го правете
прекалено често. Не е нужно да “плащате” всеки път. Освен, че
кулинарното изобилие се отразява зле на стомаха на животното, то губи и
своето значение на стимул.
Грешка 5:
Да оставяте животното без общуване
Защо не бива да го правите? Животните, които са
прекарали “детството” си в самота, без общуване с хора и себеподобни, в
по-късна възраст стават страхливи и агресивни.
Още от самото начало се старайте да запознавате любимеца си с нови
хора – както възрастни, така и деца, с различни животни, возете го в
автомобил. Това ще го научи на бърза и лека адаптация към непознати
персонажи и места, съответно то няма да се страхува нито от едните, нито
от другите.
Грешка 6:
Да пренебрегвате двигателната активност
Защо не бива да го правите? Животните имат много
повече енергия, отколкото хората и тя трябва да се употреби някак.
Най-добре е да се влага във физическа активност, иначе ще се излива в
безпричинен лай, налитане на хора, гризане на мебели, агресивни игри и
лошо поведение.
Кучето трябва да се извежда не по-малко от два пъти дневно в
продължение на половин час. И не само на повод, а да му се даде
възможност да потича, да поиграе с топка, с фрисби или дори с обикновена
пръчка. Можете да карате велосипед и то да тича до вас. За кучетата
бягането е толкова нормално, колкото за рибите – да плуват и за птиците –
да летят.
Котките рядко биват извеждани на разходка, но и на тях им е нужна
двигателна активност. Не си играйте само с малкото котенце, играйте и с
порасналата вече котка. 10-20 минути забавления няколко пъти дневно са и
напълно достатъчни.
Не забравяйте да купите колело за въртене на хамстера си, то ще му се понрави.
Грешка 7:
Да занемарите умствените упражнения
Защо не бива да го правите? В природата цялата
физическа и умствена дейност на вашия питомец би била концентрирана
върху търсенето на храна и защита от враговете. В домашни условия
нуждата от това отпада и животните често скучаят. А скучаещото животно е
опасност за всяка покъщнина.
Отделяйте време да играете с любимците си. Купете свиркаща топка на
кучето, изкуствена мишка на котката и огледалце на папагала.
Стимулирайте мързеливата си котка и сложете хранилка за птици на
прозореца (естествено, извън обсега и). Привлечете вниманието и и ще
видите, че тя ще прекарва часове наред в съзерцание и обикаляне по
перваза, вместо да точи ноктите си по кожения диван, да се веси по
щорите или да скача от шкаф на шкаф.
Грешка 8:
Да оставяте животното само за дълго време
Защо не бива да го правите? При дългото ви отсъствие
у животното се натрупва тревожност и започва да се проявява
деструктивно поведение. Малкото кученце не бива да стои само повече от
седем часа. Ако се налага по-дълъг престой, помолете някой да го
нагледа. Все пак, за някакъв по-кратък период трябва да го оставяте, за
да може да свикне да се разделя с вас и да се успокоява само. Непременно
му оставяйте играчки, за да има с какво да се занимава.
За разлика от кучетата, котките могат да остават сами много дълго време, просто им дайте достатъчно храна, вода и играчки.
Грешка 9:
Да не пригодите жилището си за любимеца
Защо не трябва да го правите? Вашият дом е дом и за
вашия питомец, т.е. – на него трябва да му е толкова уютно, колкото и на
вас. Затова ще ви се наложи да му отстъпите малко от жизненото си
пространство, за да му обезпечите подходящи условия за живот.
Животинчето непременно трябва да има място за почивка. Ако котката не
харесва това, което сте и отредили, ще се настани на килимчето пред
мивката. Кучето, което няма свое собствено място за спане, рано или
късно, неизбежно ще заеме вашето собствено легло.
Любимецът ви трябва да има кътче, в което да може да се усамоти и
където никой не го закача. На котките е необходимо и място за катерене и
острене на ноктите, иначе ще се катерят по комарниците и ще точат
ноктите си по мокета или дивана.
Грешка 10:
Да наказвате любимеца си
Защо не трябва да го правите? Мислите си, че
питомецът ви разбира защо викате по него? Че след като го ударите, той
ще схване за какво става дума и никога няма да повтори грешката си? Това
са илюзии – той усеща гнева ви, но не го асоциира със своето поведение.
Не крещете на животното и не го наказвайте физически. Това ще го
накара да се страхува от вас. А там, където има страх, няма място за
любов. Може леко да повишите глас, но само в случай, че сте го “хванали”
при извършването на “престъплението”. Кажете му с твърд и силен глас
“Не!” и то ще свърже реакцията ви с това, което става в момента. В този
случай ще разбере, че не бива да го прави пак.
Когато наказвате или по-скоро дресирате, това не бива да произтича
непосредствено от вас, а от обкръжаващата среда. Например, ако искате да
отучите котката от скачането и върху кухненския плот, наредете по него
малки лъжички и вилички или пликове с лед. Когато тя скочи, дрънченето
от приборите или студът на лапите няма да и харесат. “Наказанието” идва
от приборите, не от вас и котката ще се страхува не от вас, а от тях.
Ако искате да отучите котката да се изхожда в ъгъла (да, котките рядко
го правят, но се случва), сложете там временно парцала за под.
Миризмата, която се излъчва от него, ще промени средата и тя вече няма
да ходи там.

by Sponsored content

Съжителство и възпитание със котката!

Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

Re: Съжителство и възпитание със котката!

История на съжителството между котките и хората

Котката и нейният стопанин

Как да общуваме с котката

Решили сте да си вземете котенце?

10 грешки във възпитанието на домашния любимец

Re: Съжителство и възпитание със котката!