Видове папагали
3 posters
Страница 1 от 1
Видове папагали
by Cveti789 Нед 17 Окт 2010, 12:03
Какаду
Притежателите на папагали Какаду ги кръщават с имена, които отговарят на техния характер.Те варират от Захърче, Бебче за да покажат техния чар и привлекателност, минават през Кайзер, Наполеон или Александър за да покажат тяхната сила и величественост и стигат до имена като Дракула, Убиец или Худини.
Много неща разделят този вид папагали от другите. Основно това е подвижния гребен на главата, който идентифицира пола и вида на папагала Какаду. Клюнът на тези папагали може да бъде напълно скрит от лицевите им пера. Какаду имат най-изразителната физиономия от всички видове папагали. С техният подвижен гребен, лицеви и ушни пера те могат да изразяват различни емоционални състояния.
Основните компаниини папагали от вида Какаду са в бели цветове и с жълтеникави отенъци на гребена им. Най-разпространените домашни Какаду идват от Австралия. Има също така и индонезийски вид именован като Бял Какаду. Други разновидности са розови на цвят, по-рядко срещани са черните Какаду, а има и с червени или жълти шарки.
Гребените на главите на различните видове Какаду са прилегнали или извити. Най-разпространените гребени са прилегналите като при вида Гофин(Cacatua goffini), където гребена лежи на главата когато не се използва. Извитите гребени, като при Големия Жълтокачулат Какаду (Cacatua sulphurea) стоят изправени назад, но са отделени от задната част на главата.
Какадутата имат меки пера по тялото покрити с прах, което е индикация за добро здраве. Този прах не позволява на перата на птицата да се намокрят. Какаду имат големи и силни крака, големи и силни клюнове и чувствителни, изразителни лица. Повечето домашни Какаду обичат къпането, включително и под душа. Какаду обичат да дъвчат различни предмети. Ако вашият Какаду дъвче някой стол или дървения ви часовник, то е от удоволствие, а не защото показва гняв или недоволство. По този начин Какадуто показват способностите си за свиване на гнездо. Какаду, което дъвчи дърво показва сексуално поведение и казва на околните `Вижте колко добър партньор мога да бъда. Мога да издълбая прекрасно гнездо за теб.`
Какаду показват „най-човешки“ характеристики от всички папагали. Те са моногамни и се съвкупляват не само поради разножителни причини. Те също така отказват да отглеждат малки ако няма необходимите условия. Мъжките взимат активно участие при отглеждане на малките и също като при хората страдат при измяна на партньорът им.
В стая с хора Какаду често избират да бъдат държани от човекът, който най-малко иска да ги докосва. Взетите от природата Какаду имат по-малки способности да заучават и изговарят фрази от Амазоните и папагалите Ара. Все пак те могат да заучат някои по-лесни фрази. Въпреки че не са много сговорчиви понякога те могат да са много шумни. Те притежават склонност да правят акробатични номера и обичат много всякакви механични устройства като болтове, гайки, карабинери. Папагалите Какаду може да бъдат наречени `маймуните` в семейството на папагалите.
Ухапването на папагал Какаду е едно от най-острото и дълбоко от всички папагали. Техните клюнове са както големи, така и много остри. За щастие те обикновено са приятелски настроени и рядко нападат. Ако все пак папагалът възприеме някой като заплаха е възможно да атакува. Дори и да имате пълно доверие на вашия папагал, че не проявява агресия – това може да се прояви в по-късна възраст.
Покупката на Какаду не трябва да бъде спонтанна. Те не се препоръчват на хора, които имат антични предмети в дома си или пък имат дихателни проблеми и алергии към прах. Какаду не е и за хора, които мразят голям шум или пък имат по-буйни деца. Какаду понякога се привързват изключително много към даден човек и липсата на внимание от него ще накара папагала да се стреми към него и да подлуди собственика си.
Изискванията към клетката на Какадуто са много големи. По-големите индивиди трябва да имат клетки с много здрави решетки тъй като Какаду често ще тренира с тях здравия си клюн и може да я разруши.
Най-честата причина за един Какаду да загуби своя дом е не праха, който разпръсква и неговата разрушителност, а силните звуци които може да издава. Крясъците, които може да издаде тази птица могат да нарушят не само вашето спокойствие, но и на целия блок в който живеете и дори хората в близките сгради. Сред най-гласовитите са Белия Какаду и Молукския Какаду.
Какаду е за хора, които могат още в ранна възраст да налагат ограничения на папагала и да следят постоянно за спазването им. Тази порода е за хора, които имат достатъчно време да си играят с папагала и да имат търпението да издържат разрушителното им понякога поведение. Какаду е за хора, които имат възможност да им осигурят подходяща среда за живот, която от своя страна да им създаде домашна красота.
При покупка на Какаду трябва да проверите за наличие на прах по перата като потъркате широките пера между палеца и показалеца ви. Ако папагала, който ви предлагат няма лесно забележимо прахотделяне, то този папагал трябва да бъде проверен от ветеринар за заболявания. Купуването на по-възрастен Какаду не е проблем тъй като те бързо могат да се социализират в нова среда.
Източник!
Притежателите на папагали Какаду ги кръщават с имена, които отговарят на техния характер.Те варират от Захърче, Бебче за да покажат техния чар и привлекателност, минават през Кайзер, Наполеон или Александър за да покажат тяхната сила и величественост и стигат до имена като Дракула, Убиец или Худини.
Много неща разделят този вид папагали от другите. Основно това е подвижния гребен на главата, който идентифицира пола и вида на папагала Какаду. Клюнът на тези папагали може да бъде напълно скрит от лицевите им пера. Какаду имат най-изразителната физиономия от всички видове папагали. С техният подвижен гребен, лицеви и ушни пера те могат да изразяват различни емоционални състояния.
Основните компаниини папагали от вида Какаду са в бели цветове и с жълтеникави отенъци на гребена им. Най-разпространените домашни Какаду идват от Австралия. Има също така и индонезийски вид именован като Бял Какаду. Други разновидности са розови на цвят, по-рядко срещани са черните Какаду, а има и с червени или жълти шарки.
Гребените на главите на различните видове Какаду са прилегнали или извити. Най-разпространените гребени са прилегналите като при вида Гофин(Cacatua goffini), където гребена лежи на главата когато не се използва. Извитите гребени, като при Големия Жълтокачулат Какаду (Cacatua sulphurea) стоят изправени назад, но са отделени от задната част на главата.
Какадутата имат меки пера по тялото покрити с прах, което е индикация за добро здраве. Този прах не позволява на перата на птицата да се намокрят. Какаду имат големи и силни крака, големи и силни клюнове и чувствителни, изразителни лица. Повечето домашни Какаду обичат къпането, включително и под душа. Какаду обичат да дъвчат различни предмети. Ако вашият Какаду дъвче някой стол или дървения ви часовник, то е от удоволствие, а не защото показва гняв или недоволство. По този начин Какадуто показват способностите си за свиване на гнездо. Какаду, което дъвчи дърво показва сексуално поведение и казва на околните `Вижте колко добър партньор мога да бъда. Мога да издълбая прекрасно гнездо за теб.`
Какаду показват „най-човешки“ характеристики от всички папагали. Те са моногамни и се съвкупляват не само поради разножителни причини. Те също така отказват да отглеждат малки ако няма необходимите условия. Мъжките взимат активно участие при отглеждане на малките и също като при хората страдат при измяна на партньорът им.
В стая с хора Какаду често избират да бъдат държани от човекът, който най-малко иска да ги докосва. Взетите от природата Какаду имат по-малки способности да заучават и изговарят фрази от Амазоните и папагалите Ара. Все пак те могат да заучат някои по-лесни фрази. Въпреки че не са много сговорчиви понякога те могат да са много шумни. Те притежават склонност да правят акробатични номера и обичат много всякакви механични устройства като болтове, гайки, карабинери. Папагалите Какаду може да бъдат наречени `маймуните` в семейството на папагалите.
Ухапването на папагал Какаду е едно от най-острото и дълбоко от всички папагали. Техните клюнове са както големи, така и много остри. За щастие те обикновено са приятелски настроени и рядко нападат. Ако все пак папагалът възприеме някой като заплаха е възможно да атакува. Дори и да имате пълно доверие на вашия папагал, че не проявява агресия – това може да се прояви в по-късна възраст.
Покупката на Какаду не трябва да бъде спонтанна. Те не се препоръчват на хора, които имат антични предмети в дома си или пък имат дихателни проблеми и алергии към прах. Какаду не е и за хора, които мразят голям шум или пък имат по-буйни деца. Какаду понякога се привързват изключително много към даден човек и липсата на внимание от него ще накара папагала да се стреми към него и да подлуди собственика си.
Изискванията към клетката на Какадуто са много големи. По-големите индивиди трябва да имат клетки с много здрави решетки тъй като Какаду често ще тренира с тях здравия си клюн и може да я разруши.
Най-честата причина за един Какаду да загуби своя дом е не праха, който разпръсква и неговата разрушителност, а силните звуци които може да издава. Крясъците, които може да издаде тази птица могат да нарушят не само вашето спокойствие, но и на целия блок в който живеете и дори хората в близките сгради. Сред най-гласовитите са Белия Какаду и Молукския Какаду.
Какаду е за хора, които могат още в ранна възраст да налагат ограничения на папагала и да следят постоянно за спазването им. Тази порода е за хора, които имат достатъчно време да си играят с папагала и да имат търпението да издържат разрушителното им понякога поведение. Какаду е за хора, които имат възможност да им осигурят подходяща среда за живот, която от своя страна да им създаде домашна красота.
При покупка на Какаду трябва да проверите за наличие на прах по перата като потъркате широките пера между палеца и показалеца ви. Ако папагала, който ви предлагат няма лесно забележимо прахотделяне, то този папагал трябва да бъде проверен от ветеринар за заболявания. Купуването на по-възрастен Какаду не е проблем тъй като те бързо могат да се социализират в нова среда.
Източник!
Последната промяна е направена от Cveti789 на Нед 17 Окт 2010, 12:17; мнението е било променяно общо 2 пъти
Cveti789- Модератор
Re: Видове папагали
by Cveti789 Нед 17 Окт 2010, 12:08
Вълнистите папагали – най-популярните в света
Вълнистите папагали са най-разпространения вид сред притежателите на птици за домашни любимци. Размерите, лесното размножаване, скромните изисквания и предвидимият характер са спечелили на Melopsittacus undulates (Вълнист папагал) уважението в много сектори от птицевъдството. Те са любимци освен в домакинствата и на специалистите по генетика. Обичани са еднакво от градско и селско население, от богати и по-бедни собственици от всички възрасти и религии. Вълнистите папагали притежават голяма енергия, понякога дори и по-голяма от по-големите видове, тъй като те правят всичко два пъти по-бързо. Те са също и големи бъбривци, но тъй като правят всичко с двойно по-голяма бързина от другите папагали трудно бихте могли да ги разберете. Те се развиват много бързо и ако искате да го обучите на някакви неща, то трябва да го направите докато папагалът е на възраст между 2 и 6 месеца. Разпространени са по цял свят и почти няма общност с поне 1000 човека, в която някой не ги отглежда. Цените им се много ниски с изключение на някои по-големи разновидности развъждани във Великобритания. След повече от 200 години развъждане в затворени условия са появили вълнисти папагалчета със стотици варианти на цветова окраска.
Когато си избирате вълнист папагал търсете много млади птици. След като изберете такава птица поискайте от продавача да подреже перата на птицата, с което по-късно ще можете по-лесно да научите птицата на номера като например да прескача от пръст на пръст. Ако искате птицата да бъде пускана на свобода перата им трябва да се подрязват 3-4 пъти в годината, в противен случай летящата свободно из дома ви птица може сериозно да се нарани на котлони, вентилатори или някое отровно за него растение.
Когато вече сте донесли вкъщи папагалчето-бебе вие може лесно да го научите да прескача от пръст на пръст. За направите това изберете някое тихо място, седнете на пода с папагала настанен удобно във вашите ръце. Може да му говорите тихо (но не шепнешком, тъй като имат естествена ненавист към звуци, които в природата идват от хищници или змии). Докато му говорите не си движете ръцете и главата. Внимателно поставете папагала на върха на показалеца на едната ви ръка и продължавайте да му говорите внимателно, докато се държи за пръста ви. Ако птицата ви се раздвижи или падне я върнете обратно на показалеца ви. След като птицата свикне да стои на пръста ви, започнете бавно да приближавате към нея отдолу показалеца на другата ви ръка, но не пред папагала а зад него. Бавно и внимателно повдигнете краката на папагала с показалеца на другата ви ръка. Когато преместването е направено успешно отместете свободната ръка. След малко практика птицата трябва да започне по-лесно да прескача на другата ръка. В момента на прескачането, кажете команда за това действие например „прескочи”. За кратко време младата, нетравматизирана птица ще се научи лесно да разбира какво се очаква от нея, когато чуе командата „прескочи”. Тези упражнения могат да се изпълняват, и когато птицата е раздразнена или уплашена за успокояването и.
Ако птицата ви ще прекарва по-голяма част от времето си затворена в клетка, уверете се че сте взели такава с адекватни размери. Трябва да поставите в клетката поне 3 легенчета – едно за основната храна, едно за вода и едно за други храни като: сварено яйце, смляно със черупката; броколи (папагалите много обичат малките топчета по връхчетата на броколите); препечена филийка или моркови. Можете също да им давате и здравословна храна от тази, която вие консумирате – папагалите обичат сготвен ориз и паста.
Единственият недостатък на вълнистите папагали, е че в повечето случаи те не живеят дълго. Тези папагали идват от сухите части на Австралия и предпочитат също да се хранят със семена. Ако обаче ги храните само със семена, папагалите могат да развият различни хранителни заболявания и да умрат преждевременно. Използването на готови гранулирани храни ще ги предпази от болести свързани с храненето.Източник
Вълнистите папагали са най-разпространения вид сред притежателите на птици за домашни любимци. Размерите, лесното размножаване, скромните изисквания и предвидимият характер са спечелили на Melopsittacus undulates (Вълнист папагал) уважението в много сектори от птицевъдството. Те са любимци освен в домакинствата и на специалистите по генетика. Обичани са еднакво от градско и селско население, от богати и по-бедни собственици от всички възрасти и религии. Вълнистите папагали притежават голяма енергия, понякога дори и по-голяма от по-големите видове, тъй като те правят всичко два пъти по-бързо. Те са също и големи бъбривци, но тъй като правят всичко с двойно по-голяма бързина от другите папагали трудно бихте могли да ги разберете. Те се развиват много бързо и ако искате да го обучите на някакви неща, то трябва да го направите докато папагалът е на възраст между 2 и 6 месеца. Разпространени са по цял свят и почти няма общност с поне 1000 човека, в която някой не ги отглежда. Цените им се много ниски с изключение на някои по-големи разновидности развъждани във Великобритания. След повече от 200 години развъждане в затворени условия са появили вълнисти папагалчета със стотици варианти на цветова окраска.
Когато си избирате вълнист папагал търсете много млади птици. След като изберете такава птица поискайте от продавача да подреже перата на птицата, с което по-късно ще можете по-лесно да научите птицата на номера като например да прескача от пръст на пръст. Ако искате птицата да бъде пускана на свобода перата им трябва да се подрязват 3-4 пъти в годината, в противен случай летящата свободно из дома ви птица може сериозно да се нарани на котлони, вентилатори или някое отровно за него растение.
Когато вече сте донесли вкъщи папагалчето-бебе вие може лесно да го научите да прескача от пръст на пръст. За направите това изберете някое тихо място, седнете на пода с папагала настанен удобно във вашите ръце. Може да му говорите тихо (но не шепнешком, тъй като имат естествена ненавист към звуци, които в природата идват от хищници или змии). Докато му говорите не си движете ръцете и главата. Внимателно поставете папагала на върха на показалеца на едната ви ръка и продължавайте да му говорите внимателно, докато се държи за пръста ви. Ако птицата ви се раздвижи или падне я върнете обратно на показалеца ви. След като птицата свикне да стои на пръста ви, започнете бавно да приближавате към нея отдолу показалеца на другата ви ръка, но не пред папагала а зад него. Бавно и внимателно повдигнете краката на папагала с показалеца на другата ви ръка. Когато преместването е направено успешно отместете свободната ръка. След малко практика птицата трябва да започне по-лесно да прескача на другата ръка. В момента на прескачането, кажете команда за това действие например „прескочи”. За кратко време младата, нетравматизирана птица ще се научи лесно да разбира какво се очаква от нея, когато чуе командата „прескочи”. Тези упражнения могат да се изпълняват, и когато птицата е раздразнена или уплашена за успокояването и.
Ако птицата ви ще прекарва по-голяма част от времето си затворена в клетка, уверете се че сте взели такава с адекватни размери. Трябва да поставите в клетката поне 3 легенчета – едно за основната храна, едно за вода и едно за други храни като: сварено яйце, смляно със черупката; броколи (папагалите много обичат малките топчета по връхчетата на броколите); препечена филийка или моркови. Можете също да им давате и здравословна храна от тази, която вие консумирате – папагалите обичат сготвен ориз и паста.
Единственият недостатък на вълнистите папагали, е че в повечето случаи те не живеят дълго. Тези папагали идват от сухите части на Австралия и предпочитат също да се хранят със семена. Ако обаче ги храните само със семена, папагалите могат да развият различни хранителни заболявания и да умрат преждевременно. Използването на готови гранулирани храни ще ги предпази от болести свързани с храненето.Източник
Cveti789- Модератор
Амадинки (Финки) като домашни любимци
by styyni Нед 17 Окт 2010, 12:16
Амадинкитеможе да бъдат чудесни домашни любимци. Много от видовете се отглеждат,както по двойки, така и в групи птици от същия пол или и от двата пола.Техните цветни пера, приятното им цвърчене и постоянно движение щенакарат много хора да се усмихнат. Амадинките обичат да имат визуаленконтакт с хора, но обикновено не обичат да бъдат държани. Тепредпочитат компанията на други амадинки, отколкото на хора. Амадинкитемогат да бъдат отглеждани и самостоятелно, но това не се препоръчва. Стях може да се комуникира като им говорите или подсвирквате, но немогат да се научат на никакви трикове или пък да се научат да говорят.
Родина на Амадинките са Азия, Африка и Австралия. Амадинките живеятоколо 5 години. Размерите им са между 7 и 13 см дължина.Най-разпространените видове Амадинка са Гулдова Амадина, ЗеброваАмадина и Австралийска Финка.
Въпреки, че това са малки птички те се нуждаят от големи клетки.Необходимо им е много пространство, поради това че те са много активни.Трябва да има поне две клечки на голямо разстояние една от друга, междукоито Амадинките да прелитат. Осигурете клечки с различни широчини,диаметри и шарки, за да помогнете на Амадинките да имат здрави крака.Минималните размери на клетката за Амадинки трябва да бъде 30см ширина,30см дължина и 38см височина. Поставете клетката над пода и далечекухнята и от отворени прозорци. Амадинките са чувствителни към дим исилни миризми.
Финките обичат да спят в плетени гнезда. Поставете сено и сламки вклетката и те ще ги използват, за да си подредят гнездата. За дапредотвратите сбиване между птичките трябва да има няколко гнездаповече от колкото е броя на птичките.
Много хора отглеждат на едно място различни видове Амадинки. Обачеразличните видове са различно агресивни и трябва да сте сигурни, черазличните видове които отглеждате са подходящи един за друг. Можете данамерите списък с подходящи видове в Finch information Center.Ако изберете видове с подобен характер и ги отглеждате в клеткадостатъчно голяма за да летят няколко птици, то не би трябвало да иматепроблеми с агресия между тях.
Храната на Амадинките трябва да бъде семена (както млади, така и сухи),гранули (оразмерени и разработени специално за Амадинки), малкипарченца пресни плодове и зеленчуци, насекоми и твърдо сварени яйца(включващо натрошени черупки). Гранули трябва да им сипвате по 1-2чаени лъжици на ден. Плодове и зеленчуци трябва да им давате на всекидва дни или поне на 2-3 дни. Те могат да са ябълки, банани, грозде,сладки картофи, броколи, спанак или моркови. Може да им давате и малкичервеи. За да си доставят необходимите количества калции трябва вклетката да има постоянно и натрошени рибни кости. Чиста вода трябва даим се дава поне веднъж дневно, както и ежедневно да се сменя водата, вкоято се къпят. Желателно е да им давате преварена вода.
Източник!
styyni- властелина на форума
Разкошните папагали Ара (Макао)
by styyni Нед 17 Окт 2010, 12:23
Папагалът Ара живее в Централна и Южна Америка. Обитава всякакъв вид гори, катоправи своите гнезда на по-високи дървета, които да дават сигурност напотомството им. Папагалите Ара са моногамни и често двойките живеятзаедно през целия им живот. Снасят между две и три яйца и се хранят отдвамата родители в продължение на около 3 месеца и половина.
С дългите си опашки и деликатни орнаменти по тялото папагалите Арачесто са определяни както като величествени, така и като комични. Идвете определения са напълно точни. Притежаването на удължени опашка ипера по крилата изглеждат впечатляващо както в полет навън, така икогато са сгушени в домашна обстановка.
Папагалите Ара имат най-големите глави и човки в сравнение с всичкидруги видове папагали. Големият клюн е необходим за трошене на твърдитечерупки на ядките, с които те се хранят в природата. В домашни условияте обичат да използват тези клюнове, за да разглобяват каквото импопадне особено гайки, болтове и клетките си.
Комичното им определяне идва от това, че повечето такива папагали иматоголено лице, което често ни представя интересна гледка за емоциитеизразявани от птицата. Лицето им дори се зачервява когато те сасмутени, възбудени или по някакъв начин физически стимулирани.
Папагалите Ара са известни с това, че са изключително приспособими, чебързо заучават нови навици на поведение и това че взаимно се обучават сдругите папагали. Те могат и да заучават голям брой думи.
Много папагали Ара обичат да се сгушват в хората и поради това замладите птици е лесно да бъдат разглезени и постоянно да изискватвнимание. Вместо това младите птици трябва да бъдат заучавани къмсамостоятелно и кооперативно поведение. Според специалисти в областтана поведението на тези папагали, те често се случва да симулиратнападение на хора, но без да ги докосват, а просто блъфирайки с цел давидят каква ще е реакцията на човека. Ако човек реагира страхливо натези набези, то птицата може да реши, че е господаря на къщата. Тезиптици обичат драмата и малко са нещата, които могат да ги развеселятповече от това да ядосват своите стопани. Папагал Ара, който е оставенда развие тези поведения би бил изключително досаден ако бъде оставенда живее свободно из апартамента. По тези причини трябва постоянно даработите за неговото социализиране в къщата ви.
Друг основен проблем е необходимостта папагалите постоянно да дъвчатнещо. Това е и най-честата причина някой да разкара от дома си тозипапагал. Папагалите Ара имат нужда от всекидневно дъвчене на дърво, зада поддържат силна човката си и цялото си състояние силно и здраво. Аковие не му предоставяте дървени неща, които той да дъвче то той ще синамери или в най-лошия случай може да започне да унищожава собственитеси пера. В същото време трябва да се внимава и от какви дървета импредоставяте клонки. Някой части от дъбовите дървета са отровни за тяхи не са редки случаите когато папагали Ара са умирали след като са сехранили с дъбово дърво. Те могат да бъдат алергични и към цветнияпрашец на дъбовото дърво, което може да доведе до опадване наперушината на главата и подути затворени очи.
Гръмогласието е другата основна причина папагалите Ара да изгубят своядом. Големите видове Ара като Хиацинтовия и Зеленокрилия издават силнизвуци способни да събудят и умрял. Обаче пък по-шумните видове крещятпо-рядко в сравнение с по-малко шумните видове.
Папагалите Ара имат нужда от всекидневни упражнения за до поддържатсвоята кожа здрава. Пляскането с крила е от тези упражнения и е важноза тях тъй като това замества летенето. Трябва да имате в предвид, чедори да подрежете добре крилата му, то папагалът Ара може би отново щеуспее да литне, така че ако излизате навън с него трябва да е винагивързан или в клетка. Ако им подрязвате крилата трябва да се направитака че те все пак да могат свободно да пляскат с крила.
Папагалите Ара са от най-дълго живеещите видове компанийни папагали. Тяхната възраст може да достигне до половин век.
Съществуват над десет вида Ара, като сред тях са Хиацинтния Ара,Зеленокрилия Ара, Синьо-жълт Ара, Червен Ара и други. В следваща статияще предоставим по-подробна информация за различните видове Ара.
styyni- властелина на форума
Р О З Е Л И ...
by styyni Нед 17 Окт 2010, 13:56
Едни от най-колоритните представители на австралийските дългоопашати папагали са розелите. Населяват почти цялата територия на Южна Австралия. Характеризират се с дълга, стъпаловидна опашка и изобилстващо от цветове оперение. Размерът им варира в зависимост отвида - 27-34 см. - Като приблизително от половината от далжината наптицата е опашката. Латинското наименование на този род папагали е Platycercus, в който се отличават няколко вида:
- Platycercus eximius - пъстра розела - един от най-разпространения видспоред приятелите на кафезните розели. Главата и гърдите са яркочервени с бели бузи, коремчето е жълто, преливащо в зелено, гърбът икрилата са с черни щрихи на жълтозелен фон и сини кантове от външнатастрана по дължината на крилото. Опашката е синя от вътрешната страна оот светло до тъмно зелена отвън. Подопашните пера са червени. Окраскатана женските е малко по-бледа от тази на мъжките, бузите са мръсно бели, главата и клюнът са по-малки. Размерът на пъстрата розела е 30-33 см. Вследствие на човешката селекция се е появила пъстра розела с многопо-светла окраска и меки пастелни цветове.
- Platycercus ictorotis - жълто буза розела - един от най-малкитепредставители на рода - 27-28 см. Мъжките се характеризират съсследната окраска: яркочервено от главата, почти през цялото тяло догорния край на опашката. Бузите са жълти, откъдето произлиза и името.Гърбът прелива от червени пера с черни щрихи до синьо-зелени краски.Крилата завършват с две синьо-лилави ивици. Оцветяването на женската епо-бледо (червеното по-скоро е оранжево). Изключително миролюбива итиха птица.
- Platycercus adscitus - бледоглава розела - бледожълта глава и белибузи със синкав оттенък по края. Гърбът прелива от жълто в светлосиньо, зелено с характерните черни щрихи. Коремчето е светло-синьо илизеленикаво-синьо с червени подопашни пера. Крилете са с лилавоокантване. Тялото е издължено, достига 32-33 см. Особено вразмножителния период, бледоглавата розела може да бъде достаагресивна, затова е препоръчително да не съжителства с птици други.
- Platycercus ЕЛЕГАНС - червена или пенантова розела - един отнай-привлекателните видове за любители селекционери и. Основния цвят наптицата е наситено тъмно червено. Бузите, гърлото, външните кантове накрилата и опашката са ярко сини, а вълнообразният рисунък по гърба икрилата е черен. Окраската на самката не се различава особено от тозина самеца.
Други по-рядко срещани видове у любителите на кафезни птици са:
- Flaveolus Platycercus - сламеножълта розела
- Caledonicus Platycercus - жълтокоремна розела
- Platycercus venustus - черноглава розела[Размер = 9]
- Platycercus ictorotis - жълто буза розела - един от най-малкитепредставители на рода - 27-28 см. Мъжките се характеризират съсследната окраска: яркочервено от главата, почти през цялото тяло догорния край на опашката. Бузите са жълти, откъдето произлиза и името.Гърбът прелива от червени пера с черни щрихи до синьо-зелени краски.Крилата завършват с две синьо-лилави ивици. Оцветяването на женската епо-бледо (червеното по-скоро е оранжево). Изключително миролюбива итиха птица.
- Platycercus adscitus - бледоглава розела - бледожълта глава и белибузи със синкав оттенък по края. Гърбът прелива от жълто в светлосиньо, зелено с характерните черни щрихи. Коремчето е светло-синьо илизеленикаво-синьо с червени подопашни пера. Крилете са с лилавоокантване. Тялото е издължено, достига 32-33 см. Особено вразмножителния период, бледоглавата розела може да бъде достаагресивна, затова е препоръчително да не съжителства с птици други.
- Platycercus ЕЛЕГАНС - червена или пенантова розела - един отнай-привлекателните видове за любители селекционери и. Основния цвят наптицата е наситено тъмно червено. Бузите, гърлото, външните кантове накрилата и опашката са ярко сини, а вълнообразният рисунък по гърба икрилата е черен. Окраската на самката не се различава особено от тозина самеца.
Други по-рядко срещани видове у любителите на кафезни птици са:
- Flaveolus Platycercus - сламеножълта розела
- Caledonicus Platycercus - жълтокоремна розела
- Platycercus venustus - черноглава розела[Размер = 9]
styyni- властелина на форума
Еклектус
by pumpal21 Пон 18 Окт 2010, 18:25
Профил на вида
Еклектусът е забележителна птица и е идеална за домашен любимец. Те са интелигентни, забавни, любопитни, могат да съжителстват и с други видове папагали, естествено след като добре са представани един на друг. Когато са обграждани с много любов, всеотдайност и търпение те бързо свикват с заобикалящата ги среда. Предпочитат по тихата и спокойна атмосфера.
Вид: Eclectus
Разновидност: roratus
Размер & Тегло на птицата в зряла възраст: 35 см. 450-600 гр.
Подвидове: 10 на брой E.r. roratus, E.r. vosmaeri, E.r. westermanni, E.r. Корнелия, E.r. riedeli, E.r.
polychloros, E.r. biaki, E.r. aruensis, E.r. macgillivrayi, E.r. solomonensis
Разпространение: Еклектусът (Eclectus roratus), е папагал родом от Соломонските Острови, Нова Гвинея, североизточна Австралия и Малукските Острови.
Оперение при възрастните птици: Този вид е необикновен за семейството на папагалите заради сексуалния си диморфизъм. Мъжките представители на този вид са с ярко зелено оперение, с бонбонено-царевично жълта горна част на клюна и черна долна част, опашката и крилете имат отенъци на синьо и червено, очите са оранжеви; Женските са с червени глави и синьо - пурпурни гърди, с черни човки и жълтеникави очи със син контур около тях.
Оперение при подрастващите птици:Младите са като възрастните, но не с толкова наситен цвят на оперението, очите са кафяви, човката и при двата пола е тъмно кафява с лек жълт отенък.
Продължителност на живота: Над 50 години
Диета: Диетата в природата се състои основно от плодове, неозрели ядки, и малко семена. Любими плодове са нара и папаята. В плен те се хранят основно с плодове, включващи манго, смокини, гуава, банани, пъпеш, диня, портокал, грозде, ябълки и малка част семена. Този вид птици имат по-голяма нужда от витамин А и затова в менюто им трябва да присъстват храни богати на бета каротин: броколи, къдраво зеле, тиква, сварени сладки картофи, прясна царевица; цикорията, глухарчето са много важни, богати са на калции и други хранитлни съставки; просото е едно от семената които те харесват, варен кафяв ориз, зелен фасул, зелена и червена чушка; Не трябва в никакъв случай да им се дава авокадо, шоколад, висококалорична храна с която ние се храним!
Размери на кафеза: Препоръчително е кафеза да е с размери достатъчни за пълния размах на крилете на птицата, да има място за игра и играчки.
Минимални препоръчителни размери: 48 х 48 х 90 см.
Размери на кутията за мътене: 30.5см. х 30.5см. х 61 см.
Инкубационен период: 28-30 дни
Възраст на пълно оперение: 11седмици
Тегло на люпилото: 16гр.
Максимална тежест птица на възрастна: 355-470 гр.
Тегло при отбиване на птицата (при бебетата): 330-470 гр.
Люпило и размер на яйцата: 2 овални яйца, 49 х 31 мм
Размножителен период: Целогодишно, в зависимост от климатичните условия.
Източник
Еклектусът е забележителна птица и е идеална за домашен любимец. Те са интелигентни, забавни, любопитни, могат да съжителстват и с други видове папагали, естествено след като добре са представани един на друг. Когато са обграждани с много любов, всеотдайност и търпение те бързо свикват с заобикалящата ги среда. Предпочитат по тихата и спокойна атмосфера.Вид: Eclectus
Разновидност: roratus
Размер & Тегло на птицата в зряла възраст: 35 см. 450-600 гр.
Подвидове: 10 на брой E.r. roratus, E.r. vosmaeri, E.r. westermanni, E.r. Корнелия, E.r. riedeli, E.r.
polychloros, E.r. biaki, E.r. aruensis, E.r. macgillivrayi, E.r. solomonensis
Разпространение: Еклектусът (Eclectus roratus), е папагал родом от Соломонските Острови, Нова Гвинея, североизточна Австралия и Малукските Острови.
Оперение при възрастните птици: Този вид е необикновен за семейството на папагалите заради сексуалния си диморфизъм. Мъжките представители на този вид са с ярко зелено оперение, с бонбонено-царевично жълта горна част на клюна и черна долна част, опашката и крилете имат отенъци на синьо и червено, очите са оранжеви; Женските са с червени глави и синьо - пурпурни гърди, с черни човки и жълтеникави очи със син контур около тях.
Оперение при подрастващите птици:Младите са като възрастните, но не с толкова наситен цвят на оперението, очите са кафяви, човката и при двата пола е тъмно кафява с лек жълт отенък.
Продължителност на живота: Над 50 години
Диета: Диетата в природата се състои основно от плодове, неозрели ядки, и малко семена. Любими плодове са нара и папаята. В плен те се хранят основно с плодове, включващи манго, смокини, гуава, банани, пъпеш, диня, портокал, грозде, ябълки и малка част семена. Този вид птици имат по-голяма нужда от витамин А и затова в менюто им трябва да присъстват храни богати на бета каротин: броколи, къдраво зеле, тиква, сварени сладки картофи, прясна царевица; цикорията, глухарчето са много важни, богати са на калции и други хранитлни съставки; просото е едно от семената които те харесват, варен кафяв ориз, зелен фасул, зелена и червена чушка; Не трябва в никакъв случай да им се дава авокадо, шоколад, висококалорична храна с която ние се храним!
Размери на кафеза: Препоръчително е кафеза да е с размери достатъчни за пълния размах на крилете на птицата, да има място за игра и играчки.
Минимални препоръчителни размери: 48 х 48 х 90 см.
Размери на кутията за мътене: 30.5см. х 30.5см. х 61 см.
Инкубационен период: 28-30 дни
Възраст на пълно оперение: 11седмици
Тегло на люпилото: 16гр.
Максимална тежест птица на възрастна: 355-470 гр.
Тегло при отбиване на птицата (при бебетата): 330-470 гр.
Люпило и размер на яйцата: 2 овални яйца, 49 х 31 мм
Размножителен период: Целогодишно, в зависимост от климатичните условия.
Източник
pumpal21- Глобален Модератор
Амазони – най-разпространените видове
by pumpal21 Пон 18 Окт 2010, 18:35
Оранжево-крила Амазона - Orange-крилати Amazon (Amazona amazonica)
Това е най-разпространената от всички видове Амазони. Някога този вид е бил наричан "Амазоната на бедния човек" заради това, че се е продавала на най-ниска цена. Те имат очарователен характер, прелестни маниери като например боксиране с въображаем противник, където перата на врата са изправени в нападателна позиция и се опитва да нападне сенките по стените или друг въображаем противник. Тези папагали не са известни с добри качества за говорене. Оранжево-крилата Амазона е много подходяща за деца.
Белочела Амазона - белочела Amazon (Amazona albifrons)
Белочелата Амазона е най-малкият по размери вид Амазона. Тази Амазона понякога неправилно е наричана очилата Амазона. Този вид Амазони имат ясно изразени полови белези. Мъжките птици притежават червени пера в областта на крилата. При женските тези пера са обикновено зелени. Женските са и по-тихи от мъжките Белочели Амазони. Тези Амазони имат репутация на пакостливи, шумни птици и понякога се опитват да хапят. Те са много активни и ще се чувстват по-добре в клетка с по-големи от нормалните размери. Мъжките се опитват да хапят, когато са в размножителен период, женските са пък по-схватливи. Белочелата Амазона рядко има проблеми с дъвчене на собствените си пера. Най-честите проблеми при този са вид са силните крясъци и неспособността да научат думи човешки.
Синьочела Амазона - Синьочела амазона (Amazona aestiva xanthopteryx и Аа aestiva)
Синьочелата Амазона има два подвида, като най-разпространената е Аа xanthopteryx, която е с прекрасни цветове и притежаващи светло жълти и алени орнаменти по рамената. A.a. aestiva има повече сини отенъци по главата. Има както много схватливи и съзнателни индивиди, така и с много агресивно поведение. По-голяма агресивност има при мъжките екземпляри, заради тяхната териториалност.
Жълтоглава Амазона - жълто-начело Amazon (Amazona ochrocephala)
Жълтоглавите Амазони са високо ценени и известни с красотата си и способностите си да говорят и затова те са и по-скъпи. Те се размножават добре в плен и се приспособяват добре в нови условия и може да не ви правят проблеми през целия си живот. Известни с техните способности да говорят тези птици се впечатляват много от женски гласове. Впечатляват се много от опери и могат лесно да научат някоя ария, където и думите и мелодията могат да бъдат добре възпроизведени. Проблемите, които може да имате с този вид Амазони са крясъците им и хапенето. Агресивност обаче не биха проявили към най-любимите си хора.
Жълтоврата Амазона - Yellow-власинките Amazon (Amazona ochrocephala auropalliata)
Този подвид Амазони е считан за най-добрия вид сред всички Амазони. Да живееш с такава Амазона е все едно да живееш с пернат дракон. Жълтовратата Амазона е много интелигентна и се нуждае от също интелигентни собственици, тъй като в противен случай тази Амазона ще вземе властта вкъщи. При този вид агресивността не е необичайна и за женските индивиди.
Петнистта Амазона - Mealed Amazon (Amazona farinosa)
Петнистата Амазона е с най-големи размери от всички Амазони. Латинското и име в превод означава брашно. Наричани са още благородни гиганти и трудно могат да бъдат провокирани да хапят. Тези Амазони имат репутация на най-шумни и най-зрели. Някои от тези папагали са известни с издаваните звуци подобни на магарешки рев.
Жълтобуза Амазона - Червен-lored или жълто проверка на Amazon (Amazona autumnalis)
Това се набити на вид и със средни размери птици. Има добра репутация за компаниен папагал, макар понякога да издават силни звуци или силни крясъци. Любопитни и енергични, домашните любимци от този вид могат и да говорят добре. Обикновено тези папагали са толкова добри, че големия шум който вдигат обикновено не е от значение. Счита се обаче, че израсналите в домашна обстановка Жълтобузи Амазони не са толкова шумни, колкото внесените директно от природата. И мъжките и женските индивиди са много гальовни, като агресията при мъжките се проявява пролетта. Жълтобузите Амазони са много лоялни към хората от тяхното обкръжение, но броя на хората които те биха допуснали в това обкръжение малък е.
Зеленобуза Амазона - Green-cheeked Amazon (Amazona virigenalis)
Това е по-малък и строен вид Амазона. Произходът на тези папагали е Мексико. Тези птици са много активни и игриви. Те могат да са много нежни и привлекателни, но имат тенденция към доминиране на по-млади и по-дребни членове на семейството. В други случаи пък е възможно папагала да възприеме децата за приятели и да счита всички други за неприятели. Сред тези папагали има голямо разнообразие от характери.
Светловиолетова Амазона - Lilac-коронован Amazon (Amazona finschi)
С прекрасните си цветове тази амазонка прилича просто на различно оцветена Зеленобуза Амазона, но характера им е по-тих, внимателен и са по-малко пищни. Звуците им са по-меки от Зеленобузите папагали. Тези папагали са изключително изразителни и са наричани най-внимателната Амазона. Все пак като всяка Амазона понякога може да не е толкова добра особено с деца.
Това е най-разпространената от всички видове Амазони. Някога този вид е бил наричан "Амазоната на бедния човек" заради това, че се е продавала на най-ниска цена. Те имат очарователен характер, прелестни маниери като например боксиране с въображаем противник, където перата на врата са изправени в нападателна позиция и се опитва да нападне сенките по стените или друг въображаем противник. Тези папагали не са известни с добри качества за говорене. Оранжево-крилата Амазона е много подходяща за деца.
Белочела Амазона - белочела Amazon (Amazona albifrons)
Белочелата Амазона е най-малкият по размери вид Амазона. Тази Амазона понякога неправилно е наричана очилата Амазона. Този вид Амазони имат ясно изразени полови белези. Мъжките птици притежават червени пера в областта на крилата. При женските тези пера са обикновено зелени. Женските са и по-тихи от мъжките Белочели Амазони. Тези Амазони имат репутация на пакостливи, шумни птици и понякога се опитват да хапят. Те са много активни и ще се чувстват по-добре в клетка с по-големи от нормалните размери. Мъжките се опитват да хапят, когато са в размножителен период, женските са пък по-схватливи. Белочелата Амазона рядко има проблеми с дъвчене на собствените си пера. Най-честите проблеми при този са вид са силните крясъци и неспособността да научат думи човешки.
Синьочела Амазона - Синьочела амазона (Amazona aestiva xanthopteryx и Аа aestiva)
Синьочелата Амазона има два подвида, като най-разпространената е Аа xanthopteryx, която е с прекрасни цветове и притежаващи светло жълти и алени орнаменти по рамената. A.a. aestiva има повече сини отенъци по главата. Има както много схватливи и съзнателни индивиди, така и с много агресивно поведение. По-голяма агресивност има при мъжките екземпляри, заради тяхната териториалност.
Жълтоглава Амазона - жълто-начело Amazon (Amazona ochrocephala)
Жълтоглавите Амазони са високо ценени и известни с красотата си и способностите си да говорят и затова те са и по-скъпи. Те се размножават добре в плен и се приспособяват добре в нови условия и може да не ви правят проблеми през целия си живот. Известни с техните способности да говорят тези птици се впечатляват много от женски гласове. Впечатляват се много от опери и могат лесно да научат някоя ария, където и думите и мелодията могат да бъдат добре възпроизведени. Проблемите, които може да имате с този вид Амазони са крясъците им и хапенето. Агресивност обаче не биха проявили към най-любимите си хора.
Жълтоврата Амазона - Yellow-власинките Amazon (Amazona ochrocephala auropalliata)
Този подвид Амазони е считан за най-добрия вид сред всички Амазони. Да живееш с такава Амазона е все едно да живееш с пернат дракон. Жълтовратата Амазона е много интелигентна и се нуждае от също интелигентни собственици, тъй като в противен случай тази Амазона ще вземе властта вкъщи. При този вид агресивността не е необичайна и за женските индивиди.
Петнистта Амазона - Mealed Amazon (Amazona farinosa)
Петнистата Амазона е с най-големи размери от всички Амазони. Латинското и име в превод означава брашно. Наричани са още благородни гиганти и трудно могат да бъдат провокирани да хапят. Тези Амазони имат репутация на най-шумни и най-зрели. Някои от тези папагали са известни с издаваните звуци подобни на магарешки рев.
Жълтобуза Амазона - Червен-lored или жълто проверка на Amazon (Amazona autumnalis)
Това се набити на вид и със средни размери птици. Има добра репутация за компаниен папагал, макар понякога да издават силни звуци или силни крясъци. Любопитни и енергични, домашните любимци от този вид могат и да говорят добре. Обикновено тези папагали са толкова добри, че големия шум който вдигат обикновено не е от значение. Счита се обаче, че израсналите в домашна обстановка Жълтобузи Амазони не са толкова шумни, колкото внесените директно от природата. И мъжките и женските индивиди са много гальовни, като агресията при мъжките се проявява пролетта. Жълтобузите Амазони са много лоялни към хората от тяхното обкръжение, но броя на хората които те биха допуснали в това обкръжение малък е.
Зеленобуза Амазона - Green-cheeked Amazon (Amazona virigenalis)
Това е по-малък и строен вид Амазона. Произходът на тези папагали е Мексико. Тези птици са много активни и игриви. Те могат да са много нежни и привлекателни, но имат тенденция към доминиране на по-млади и по-дребни членове на семейството. В други случаи пък е възможно папагала да възприеме децата за приятели и да счита всички други за неприятели. Сред тези папагали има голямо разнообразие от характери.
Светловиолетова Амазона - Lilac-коронован Amazon (Amazona finschi)
С прекрасните си цветове тази амазонка прилича просто на различно оцветена Зеленобуза Амазона, но характера им е по-тих, внимателен и са по-малко пищни. Звуците им са по-меки от Зеленобузите папагали. Тези папагали са изключително изразителни и са наричани най-внимателната Амазона. Все пак като всяка Амазона понякога може да не е толкова добра особено с деца.
pumpal21- Глобален Модератор
Вълнистите папагали в дома
by styyni Вто 09 Ное 2010, 23:16
Когато се купува птица от зоомагазин, първото, което трябва да се направи, е
да се заведе на ветеринар, който да я прегледа за външни паразити -
кокошинки или бълхи. Ако се окаже, че има, тя се обезпаразитява със
специален препарат - спрей за птици, който не вреди на кожата и перата.
В никакъв случай не трябва да се използват препарати за други животни,
тъй като те вредят на кожата на птицата и тя може да умре. Също така е
добре да се занесат и изпражнения на птицата в лаборатория, където да
се изследват за вътрешни паразити. Най-често вътрешните паразити са
глисти или кокцидии. Кокцидиите са много опасни за птиците, тъй като те
предизвикват разстройство и ако не се изчистят навреме, могат да
предизвикат смъртта на птицата. Много често гълъбите са опаразитени от
кокцидии. При папагалите са по-рядко, но не е излючено и много зависи
от това къде са ги гледали в магазина.
Птици, които се отглеждат вкъщи, не се ваксинират. Ваксинират се само тези, които се отглеждат в промишлено производство.
При вълнистите папагали няма специфични болести.
Най-голям е проблемът с храненето. Не трябва да им се дава еднообразна
храна. Ако хараната, която получават е бедна на хранителни вещества, те
получават слабост на мускулите и не могат да си стоят на краката.
Затова е хубаво да ядат храна, която е комбинирана и е специална за
вълнисти папагали. Ако получат недостиг на витамини, трябва да се водят
на лекар, за да им бие допълнително витамини на инжекция или те могат
да им де дават с водата. Хубаво е птицата да се научи да яде различни
храни. В зоомагазините се предлага храна, която е специална за вълнисти
папагалчета и е комбинирана. Освен сухата специализирана храна е добре
да се дават парченца ябълки и зеленчуци. На пролет, когато си сменят
перата, ако се хранят със специализираната храна, не е нужно да се
дават допълнителни витамини, защото те са в достатъчно количество в
храната. Ако се ханят еднообрзно, е задължително да им се дават
допълнително витамини. В естествената си среда папагалите се хранят със
семки, плодове и червейчета.
Много важно е птицата да не се оставя на място,
където става течение, тъй като се простудяват лесно простудяват.
Вълнистите папгали са издръжливи, но зимата в никакъв случай не трябва
да се изнасят навън. Когато се стопли времето може да стоят навън, даже
е полезно за тях. По време на смяна на сезоните ( пролет и есен) трябва
да са прибрани вътре и да не седят на отворена врата или прозорец.
Температурата в стаята трябва да се поддържа около 20 градуса. Дори и
да е по- топло, това за тях не е проблем.
Вълнистите папагали обикновено трябва да са в двойка. Хубаво е да са мъжко и женско заедно, да
не живеят сами. Те могат да се приучат да се пускат от клетката и да летят
в стаята. Това става постепенно като в началото трябва много да се
контактува с птицата, за да може тя да свикне с човека и да му има
доверие. Вълнистите папагали не се поддават много на дресировка както
се поддават големите папагали. Затова те не стават толкова доверчиви
както жакото и арата, които можеш дори да си носиш на рамото.
Хубаво е в клетката да има клонки, на които птицата да се захваща.
Много е важна дебелината на клонката да е съобразена със захвата на пръстите на птицата. Ако
клонката е по-дебела и пръстите им стоят постоянно разтворени, тогава
се получават ранички и проблеми с краката, които се лекуват, но трудно.
Водата, която им се слага не е проблем да е както
минерална, така и чешмяна. Важно е да се мие чашката и водата да се
сменя всеки ден.
Кафезът се мие с обикновена белина и после трябва
хубаво да се изплакне. Може да се използва и домакински препарат. Но
после е задължително хубаво да се облее с вода, за да няма възможност
препаратът да попадне върху птицата.
Понякога ноктите им много израстват и трябва да се
режат. Хубаво е да се водят при ветеринар, който да извърши тази
манипулация, защото при тях, ако се получи кръвотечение може да е
фатално. Трябва да се заведат на ветеринар или поне първия път, за да
им покаже той как се режат ноктите на птицата. След това трябва да си
купят специлна ножица за рязане на нокти.
Понякога птиците имат
проблем, ако не могат да си изтъркват клюна. Този проблем се решава
като в клетката се постави специална пръчка, която те си гризят.
Понякога имат дефект на клюна - те не могат хубаво да го изтъркат и той
израства прекалено много. Затова от време на време трябва да се реже
със специални клещи.
Най-често при мен идват папагали с разстройство, настинки, пневмонии и авитаминози.
Ако птицата има разстройство трябва да се заведе на
лекар. Дават се антибиотици, които се слагат във водата. Защото ако се
задълбочи неразположението на птицата, тя много лесно може да
умре. Авитаминозата при птиците се получава при липсата на витамин B -
те не могат да ходят, защото им отслабва мускулатурата. Птицата седи
долу в кафеза, не може да се качи нагоре по клонките и не може да лети.
При пневмония симптомите са, че спират да ядат, унили са и имат
изтечения от носа, а очите им стават по-мътни и ги затварят. Когато са
здрави, папагалите обикновено седят на пръчката. Ако видим, че седи на
дъното на кафеза, значи със сигурност не е добре. В такива случаи се
дават витамини на папагала, които се слагат всеки ден във водата.
Курсът на даване на витамини е около 2 седмици.
Няма проблем с паразитите, ако в къщата се гледат и други животни, защото те не могат
да се предават от котки и кучета на птиците.
Могат да получат остра
респираторна недостатъчност в следствие на чуждо тяло или в следствие
на заболяване на дробовете, което, ако не се излекува навреме, може да
стане хронично.
Могат да получат гъбични инфекции - аспергилоза (Aspergilus), които да хванат от храната, например от жито, което е плесенясало.
Могат да си закачат крилото на някой предмет и то да започне да кърви. Тогава
трябва да се притиска мястото с памук, за да се спре кървенето.
Ако получат фрактура на крилото, се слагат пирони. Но за да може да се
оправи птицата, трябва фрактурата да е прясна. Ако минаат месеци се
развива калус. От фрактурата може да се получи остеомиелит - остро
възпаление на костта, което се лекува с антибиотици.
При всяко спиране на ядене и омърлушване птичката трябва да се води на лекар.
Източник!
styyni- властелина на форума
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|