Изкуството на сватосването

Go down

Изкуството на сватосването  Empty Изкуството на сватосването

Писане by Lindzi on Пет 22 Окт 2010, 16:41

Сватосването е цяло изкуство, хоби, а за някои хора – професия. Сватовниците влизат в ролята на Купидони и се месят в работата на съдбата като дават криле на любовта между двама понякога напълно непознати.
Изкуството на сватосването  13855_0

Професия Купидон

Сватовниците са едни истински Купидони, които владеят силата да разпалват любовта между хората. Притежават интуиция, която им подсказва как да подредят правилно пъзела на любовта и да съберат идеално пасващите си сродни души. Сватовниците само леко им помагат да осъзнаят, че наистина са един за друг като ги запознаят и всячески им осигурят известно време заедно. Има хора, които просто владеят до съвършенство изкуството на сватосването. В същото време сякаш повечето сватовници не могат да сватосат себе си.

Струва ми се, че има два типа сватовници (а може и да греша) – такива, които вече са семейни, с дългогодишен опит в любовта, и такива, които някак си все не успяват да намерят половинката за себе си, но успяват да намерят половинки на околните. Кой е казал, че като не сте влюбени, не можете де сеете любов около себе си?!
Изкуството на сватосването  13855_1

Изкуството на сватосването ите прилагат всякакви стратегии, за да съберат влюбените:


* Уредена среща – При тях мъжът и жената имат общ познат, който им е предложил да ги запознае, защото просто „идеално си пасват“. Другият вариант е само единият да е наясно с пъкления план на сватовника, а другият да е жертвата на заговора.

* Случайна среща – Ако сте в ролята на сватовник и имате приятел и приятелка, които според вас са създадени един за друг, но в никакъв случай не са „ЗА“ уредените срещи, вариантът ви е да ги съберете съвсем случайно (на приятелско събиране, на кино с приятели и т.н.) и да ги оставите на произвола на съдбата. Е, може и после да инсценирате нещо от сорта на „Тя смята, че си секси!“, „Според мен той си пада по теб!“. Някои хора особено много се влияят от мнението на приятелите и въобще от мнението на околните за това дали евентуалната им бъдеща или пък настояща половинка им отива. Така че няколко добри думи по адрес на този, с когото искате да сватосате ваш приятел, биха свършили чудеса.

Помощ! Сватосват ме!

Не е лесно да сте сватовници, но никак не е лесно и да бъдете сватосвани. Бракът или поне съжителството на семейни начала все още се считат за важна част от живота според някои хора. Така че, ако до 25-30 години нямате сериозна връзка, първо приятелите ще започнат да ви сватосват, после родителите, роднините, а ако до 35 години все още не сте създали семейство, навярно всички ваши познати, съседи, колеги ще започнат да ви сватосват. Но понякога, колкото повече се опитвате да сватосате някого, толкова повече този някой започва да изживява трагично самотата си, за която непрестанно всеки му напомня.
Изкуството на сватосването  13855_2

Сватосването като професия


Сватосването не е само талант, хоби, вътрешно желание да ощастливите хората и да ги избавите от самотата. Сватосването е и цяла професия, а доказателството е, навярно познатото на много хора предаване, „Море от любов“, където многократно стана ясно колко малко помощ им трябва понякога на двама души, за да осъзнаят, че са идеални един за друг.

Псевдосватовници

Това, че искате да раздавате любов обаче, съвсем не означава, че можете. Така че внимавайте преди да се захванете с професията на сватовницата, за да не нараните нечии чувства и да не си изпатите и вие – т.е. да си изядете боя заради това, че се местите там, където не ви е работа.


Източник
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

Изкуството на сватосването  Empty Спрете със сватосването – досадно е, детинско и отживелица!

Писане by pumpal21 on Чет 28 Окт 2010, 14:47


Изкуството на сватосването  472Извинете, да не сте на 3 годинки? Да сватосвате някой приятел, особено ако той не е искал, е все едно да влезете в ролята на родител на 3-годишно пеленаче. Казвате му „Хайде, сега иди да цункаш другарчето по бузката, а ние да ви се радваме отстрани”.
Сватосването вече се приема за доста остарял метод, при това едва ли осъзнавате какво причинявате на „жертвите на Купидон”, които изрично не са ви помолили за това!
Ако сватосвате приятел
Първо, ако сватосвате свой приятел с някоя позната дружка, рискувате да подринете самочувствието на мъжа. Той ще се чувства неловко и като „загубеняк”, който досега не е могъл да си намери приятелка, та чак се налага друг да му я търси. Освен това, го поставяте пред неудобното положение да отреже жена, ако вашата избраница не му харесва. Не забравяйте, че за мъжа е много трудно да каже „Не” на една жена, дори тя изобщо да не е негов тип.
Ако сватосвате приятелка
Изкуството на сватосването  004288913-300x225Ако искате да сватосате приятелката си, която вече дълго време е сама, отново рискувате да я ударите по самочувствието. Повечето жени трудно приемат самотата и става още по-тежко, когато някой ти натяква, че е крайно време да си намериш половинка.
Сватовникът
При всички положения, ако претърпите неуспех, вие ще оперете пешкира. Ако пък двойката се хареса, но впоследствие се скарат, пак вие ще сте на топа на устата. Приятелят ви ще ви натяква „Видя ли, ти ми я натресе!”, приятелката ще ви пили на главата „Ако не беше ти, това нямаше да стане”…

Източник

_________________
Изкуството на сватосването  1779787
pumpal21
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Върнете се в началото Go down

Изкуството на сватосването  Empty Сватосване:

Писане by pumpal21 on Чет 28 Окт 2010, 15:29

В Дания момите предлагат ръката си на 29 февруари
Изкуството на сватосването  Tochka2 Робот венчава в чикагска църква
Изкуството на сватосването  Tochka2 Индийските девойки се омъжвали за цветя
Няма народ, при който да не съществуват обичаи в сватосването. В повечето случаи инициативата за брака идва от младежа. Случва се обаче и девойката да си избира мъж. Такива традиции има не само сред слаборазвитите племена, но и в цивилизованите страни. В Дания например момичето може да предложи на момчето ръката и сърцето си. Но веднъж на четири години - на 29 февруари. Предложенията не винаги се приемат. Според обичая като компенсация невестата неудачница трябва да получи 10 нови чифта ръкавици.
Доста дълго продължавало ухажването при американските индианци. Бъдещият жених трябвало да се сдобие с бойна слава, да донесе трофеи и много коне от съседните племена. През това време момичето се обучавало за домакинската работа. Когато младежът постигнел успехи, той отивал при брата на избраницата си и искал от него ръката й. Сядал пред вратата на невестата и търпеливо чакал. Можел да стои така с часове. През това време родителите на девойката се опитвали всячески да го изгонят, като го оскърбявали и ругаели. А когато предложението му се приемало, започвал търг за булката. В едно от племената в Етиопия пък бракът се считал за узаконен, след като юношата хванел момичето за шията и потопял главата му във вода.
На остров Илаху в Индийския океан живее малобройното племе окабиту. Там младият човек се сватосва за любимата си като носи богати дарове. На прага го посреща майката на невестата. Само тя решава дали да допусне момъка в дома си за преговори. При положително решение по въпроса за брака бъдещата тъща леко удря жениха по лявото рамо. Младежът пък трябва да бяга, "спасявайки се от гнева". Преследват го любимата му жена и цялото й семейство. Ако юношата успее да избяга, всичко е наред. Ако не, боят му е вързан в кърпа, следва и отказ за женитбата.
В някои турски села и до днес съществува традиция множество празни бутилки да се поставят пред къщата на момата за женене. Кандидатът трябва да стреля по шишетата. Ако улучи, дават му невестата, ако ли не - получава отказ.
На английските моми през Средновековието пък била нужна сила, за да могат да се омъжат. В църквите бил поставян тежък сандък, който жената трябвало да вдигне с една ръка. Ако не можела да се справи, смятали я за прекалено слаба, за да се занимава с домакинството. В такъв случай женихът можел да се откаже от булката.
Не по-лека била съдбата на мъжете от Хебридските острови. Там съществувал трогателен, но доста опасен обичай. Преди встъпването в брак момъкът трябвало да постои на един крак на "стената на възлюбените", разположена на височина 250 метра над скалистите брегове на Атлантическия океан. Едно погрешно движение и юношата плащал с живота си. Положителната страна на изпитанието била, че разводи почти нямало. Малко се решавали да преживеят ужаса втори път.
Достойни за съжаление били и момичетата от индийската каста Кавада Канби. Според обичая те имали право да се омъжват в един-единствен ден. Той обаче настъпвал веднъж на 12 години. Девойките измислили хитър начин, за да се справят с жестокия закон. Те встъпвали във формален брак с... букет цветя. След като китките увяхвали, младата жена оставала вдовица. Тогава можела да се омъжи, когато пожелае.
В Непал пък обвързвали момичетата на 8-12-годишна възраст с дърво, за да ги спасят от ужасен обичай. Когато съпругът умирал, вдовицата му била убивана на гроба му. Заради дървото обаче можела да бъде пощадена, понеже и след смъртта на мъжа то продължавало да расте и да дава живот.
При планинските племена на остров Нова Гвинея съществува интересна традиция. Неомъжените момичета са държани в строга изолация. Те могат да видят юношите само по време на празника на мъжеството. Тогава 10-годишните момчета стават мъже - през носа им провират бамбукови пръчки. Когато младежът се жени, той трябва да даде сестра си за съпруга на бъдещия си зет. Ако не може да направи това, трябва да плати голям откуп за невестата.
В югозападната част на Китай живее народът чжуан. Обичаят изисква женихът да изпрати на избраницата си кичур от косата си. В отговор тя трябва да му върне домашни чехли. Ако в тях има банани, значи, че е съгласна да се омъжи. Ако като ответен подарък е сложила листа от зелен лук, отказът е категоричен.
В дореволюционен Виетнам бедняците практически не можели да се оженят. По местните закони даже при пълното съгласие на семейството младоженците трябвало да чакат три години. За този период юношата от народността мионг трябвало да се впусне в ред формалности. На всеки от петте национални празника носел дарове за семейството на любимата си. Така например за Лунната Нова година било нужно да приготви 40 кг. свинско месо, 50 - ориз, пет бутилки вино, 50 баници, килограм захар, два пакета чай. И така три години. Ако нарушал обичая, слугите на местния феодал го арестували и го превръщали в роб.
В Холандия семейство създават тези, които са навършили 30 години - справили са се с учението, имат работа и натрупан жизнен опит. Сватбата е задължително в събота. Булката трябва да бъде в традиционната бяла рокля с кринолин и шлейф, а косите й да са украсени с живи и изкуствени цветя.
На всяка сватба на младите се пожелава щастие и дълъг семеен живот. В някои страни обаче има особени ритуали по този повод. В Швейцария младоженците трябва да бъдат поздравени от случаен човек. Само тогава ги чака щастие. Има и друг обичай. Той се изпълнява от гостите, поканени на тържеството. 12 мъже танцуват през цялата нощ. Шестимата качват на раменете си партньорите си. Двата "етажа", хванати за ръце, се впускат в ритъма. Съществува поверие, че всеки час от този танц обезпечава десет щастливи години от живота на младото семейство.
Своята лепта в съвременните ритуали внесоха и служителите на малка църква в американския град Чикаго. Те поставиха венчален робот. Той гравира на пръстени имената на бъдещите съпрузи. Според свещениците на църквата това осигурява щастлив живот на младоженците.
В страната на инките, съществувала през XI-XIII век на територията на Перу, браковете били задължителни. И най-закоравелите ергени не можели да избегнат тази участ. Когато мъжът навършвал 25, а момичето 20, ги заставяли да се женят.
На всеки 60 години идва Годината на огнения кон. Според поверие появилите се през нея на бял свят момичета убиват съпрузите си или изобщо не могат да се омъжат. В резултат на това през 1966 г. раждаемостта в Япония рязко спаднала.
В Колумбия през 60-те бил приет интересен закон. Всички желаещи да встъпят в брак трябвало да завършат тримесечен курс. Там им преподавали психология и семейно право. След приключването на курса бъдещите младоженци държали изпит. Получавали диплома, която прилагали към заявлението за встъпване в брак.
ЛЮБОПИТНО
Брачни договори съществували още в древен Египет. Жената обаче сама сключвала контракта с мъжа. Един от запазените текстове гласи: "В година 30, месец Тот на царя Дарий. Госпожа Исис, дъщеря на Хапократес, жрец в гробището, говори на Яртеров, жрец в гробището: Днес ти ме вземаш за съпруга, ти ми даваш 1/10 сребърна деба (вид пари) като мой съпружески дар. Ако аз те оставя като съпруг, понеже те намразих и обичам друг повече от тебе, ще ти платя половината от 1/10 сребърна деба, която ми даде като мой съпружески дар. Аз ще ти отстъпя всичко и всякакво, каквото ще придобия с тебе, без да се разправям писмено."

_________________
Изкуството на сватосването  1779787
pumpal21
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Върнете се в началото Go down

Изкуството на сватосването  Empty Re: Изкуството на сватосването

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите