Днес е Васильовден!

Вържете стара пара на сурвакницата

Този ден православната църква е отредила на Свети Василий
Велики. Но всички го празнуваме в чест на настъпващата Нова година.
Според народната поговорка – „Нова година – нов късмет”, затова всички обичаи на
1.І. целят осигуряване на щастие и благополучие през идните 365 дни.

Много важна безспорно е подготовката за празника и специално на новогодишната
трапеза. Традицията винаги е повелявала тя да е богата и препълнена с разни
ястия, за да бъде богата и щастлива самата година. Сред българските гозби
непременно има свинско месо, баница с късмети, пита с пара, и от апотропейните
зеленчуци, които „да гонят злото от къщата” – лук и чесън.

Без червено вино, ядки и и други месни ястия също не се
сядало на трапезата. В някои български семейства и на 31 ви декември срещу 1
януари тя се прикадява, както и на Бъдни вечер, със същото предназначение – за
здраве и благополучие в дома.

Истинско свещенодействие било някога разчупването на новогодишната пита с
парата, а комуто тя се паднела, от здраве и пари „няма да се отърве”, както се
вярва и днес.

А хлябът според етнографите представлява растителен символ на висшето,
доброто, благополучието.

Считало се, че самата трапеза е едно символично жертвоприношение за
свръхестествените сили, от които зависи това плодородие.

Символиката на трапезата – жертва говори за магическия характер и за вярата,
че богатата жертва „ражда” богата реколта.

Но най-атрактивният ритуал, също с магически функции на Сурва естествено и
сега е сурвакането. То представлява един интересен синтез на контактна и
вербална магия.

Някога цели дружини от дечица или групи от ергени обикаляли с много песни,
смях и закачки всички къщи на селището и пожелавали най-хубавото, което може да
се случва на всеки човек – здраве, учение, берекет, женитби, деца и изобилие от
блага в дома. Изричали специални благословии за главата на всяко семейство –
стопанина и за всичко що е „живина” в къщата. Сурвакали добитъка, оръдията на
труда като ралото например, нивята, плодните дръвчета и лозите.

Според представите удрянето с жилавата дрянова пръчка ще направи човека също
жилав и здрав. А ефектът се подсилва със сакралните формули – благословии.

Самата суровачка има магическа сила, защото някога тя е била един своеобразен
мини модел на световното дърво, т.е. знак на самата Вселена. Считали сурвакането
и като връзка с отвъдното, със света на мъртвите дори, извиквайки тяхната помощ
и сила за преодоляване на различни препятствия и трудности.

Според етнографските научни изследвания, сурвакарите ергени по този начин
преминават към по-висока социална група, ставайки и по-зрели. Практически в
сурвакането ясно вижда отглас от древния обред – инициация, който представлява
посвещаване в полова зрялост.

За новогодишната обредност са характерни и разни гадания – по орехите,
счупени на трапезата, по парчетата от счупената питка с пара,по късметите от
баницата и т.н. А значението на тези гадания и преди всичко в дните на преход, е
да се осъществи безпрепятствено установяване на космическото, природно и
социално равновесие.

Основен реквизит на сурвакането е дряновата сурвачка. Не случайно дрянът е
избран за това. Старите българи вярвали в магическото и действие и считайки, че
докосвайки се до хора, животни и земя, тя носи изобилие и жизненост.

Суровата клонка дрян с пъпки е пълна с жизнен сок и през най-суровата зима и
освен здраво и жилаво самото дърво се считало и за дълговечно. От него се
правели оръдията на труда още от праисторическата епоха, а плодовете му били
използвани в народната и в античната класическа медицина.

Затова, че дрянът цъфти най-рано, казвали, че е предвестник на пролетта и
символ на младостта, а за това, че зрее най-късно – символ на мъдростта.

По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на
човека е едно символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за
дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На
някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури.
Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли
къдреви стружки от нея, като я наричали „.бухлата къделя”.

Към края на ХІХ в.украсата им се разнообразява. Всеки елемент носел своето
послание. Но почти повсеместно на старите сурвакници връзвали непременно и
старинни монети. Най-популярна монета била „костадинката” – още от времето на
византийския император Константин І и такива от неговите наследници.

Естествено паричката е едно пожелание за богатство и имотност. Другите
задължителни елементи от сурвачния реквизит, които били също своеобразни
символични послания, са нанизите от пуканки, царевични зърна или други семена.
Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък,
напомняли, че здравето е най-необходимо на всички.

Старинният обичай повелявал сурвачката да бъде първо забодена на баницата в
новогодишната нощ преди да се свещенодейства с нея, което започва сутринта, на
Васильовден.

Честит имен ден на всички именници! Да е живо и здраво името
им, много здраве, успехи и любов!

Именници днес: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Вълчо