ЧЕСТИТА БАБА МАРТА

В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди,
Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия
месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и
весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от
поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и
родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март
всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое
плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави,
за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и
добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по
улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат
само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли
времето.

На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се
връзват бели и червени усукани конци - "мартенички" или "байници" (Средните
Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на
момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската
област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те
се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.

За единствения обединяващ празник- 1 март или Баба
Марта
Нека започнем с това, че е единствения празник, в който хората не се разделят
на групи (богат-беден; българин - или др. етническа принадлежност; мъже-жени;
стари-млади и т.н.).

"Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на
Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали
„брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". в тъмни зори, преди да настъпи месецът,
стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им
се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да
бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се
подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави.
1 март -МАРТУВАНЕ
Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих
напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски.
Минал той много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните,
които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а
трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана
не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си
Калинка. Седнал той на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по
загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и
боговете. и станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея
Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли
българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че
тъгува за нея и праща много здраве.
Зарадвала се Калинка и решила да прати
хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и
възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по
лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на Испериховото
рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната.
Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накичил
гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих повелил на народа
си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи
- за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши
дни.
На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много
дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце,
За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.
Стопанката изнася
червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по
стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници
от вълнена или памучна прежда.
А християните разправят, че преди много
години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна
утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева
Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една
лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с
друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да
срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие
- животворящо и светло, и да я благослови...
И се родил Господ Исус Христос,
единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария - Пресвета
Богородица.
Оттогава до днес усуканото бяло и червено „мартеница" нарекли и с
нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и
домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на
семействата. А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е
единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня.
В
традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън,
синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др.
Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.
Децата
носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести
- на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връз-ват мартеница над левия лакът
или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата,
зер ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността.
Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за
повече берекет.
Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват
на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се
сбъдне.
Имен ден на Марта, Мартин."


Бъдете щастливи, здрави и засмени!


ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

Баба марта мартеничка ми завърза
и полетях с шейната
като ангел бял
вече от студа не се страхувам
с мартеница от червено-бяло
на ръчичката ми мама завърза.
Да ми дава здраве, щастие и сила
плодородна да е цялата година
пижо и пенда да радват децата
а пролетта кокичетата и цветята.













Ч.Б.Марта