Приказки от миналото за настоящето време ...

Go down

 Приказки от миналото за настоящето време ... Empty Приказки от миналото за настоящето време ...

Писане by Lindzi on Пон 28 Ное 2011, 13:33

Искате ли да видите живите извори на мъдростта, до която съм се докосвала през детството си?!

От днес нататък тук ще ви качвам всякакви мъдрости, притчи, приказки и други поучителни текстовме от ... миналото за днес, настоящето.

Ще ги качвам за да видите какъв е бил светът, в който някога сме живели и как той се е изродил и деформирал за толкова кратко време.

Аз имах възможността да му се насладя!

Затова сега ще дам тази възможност и на вас, драги потребители!

Започвам ... имало едно време ...
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

 Приказки от миналото за настоящето време ... Empty Re: Приказки от миналото за настоящето време ...

Писане by Lindzi on Пон 28 Ное 2011, 13:43

СРЕЩУ ВОДИЦИ

След вечерята бяхме наклякали около огнището, топлехме се и приказвахме. Стринка дигаше софрата, разтребваше, шеташе. Чичо от вън донесе цепеници и ги наслага в огъня.

- Ама студ е! - рече той, като седна на одърчето.

- На показ е - добави стринка, която, свършила работата си, се нареди също до нас на трикрако столче. - Ако замръзне утре китката на свещеника, годината ще бъде берекетлия.

- Караконджовците ще си отидат ли вече, майко?- запита Липо.

- Тая вечер се свършват мръсните дни. Като се осветят водите, караконджковците ще се пропъдят през девет планини и през девет морета.

- Пацо казва, че нямало караконджовци - прекъсна я Липо.
 Приказки от миналото за настоящето време ... 252487
- Няма ли? - сопна се Стоян. - Защо не смееше да излезе навън?

- На, сега ще ида да донеса вода от чучура! -отвърна Пацо, като се дигна да стане.

- Я си стой! Не ща ти отмяната сега - каза стринка. - Ами вземи утре лемежа и като се освети водата, да го изкъпеш в реката, та да родят нивите повече. Па вие - обърна се тя към нас, малките, - ще идете също да се измиете на реката, та да сте цяла година бели и червени.

- Хайде, лягайте си - подхвана чичо, - то за приказките няма край.

- Нека видим как тая нощ ще се отвори небето- замоли Стоян.

- Мамо, истина ли се отваря небето? - запита Липо.

- Тъй казват, чедо, тъй и аз вярвам. Който е честит да види как се отваря небето, то всичко, що поиска в това време, Господ му го дава. Някога един човек не спал цялата тая нощ и видял в уреченото време как за миг се отворило небето. Но богато да изкаже желанието си, той се объркал.

Той си бил намислил да каже: „Дай ми, Боже, шиник жълтици." Но слисал се и рекъл: „Дай ми, Боже, шиник глава!" И Бог му изпълнил желанието - на тоя човек главата му станала голяма като шиник...

Колкото и смешен да беше краят на тази приказка, ние не се смяхме както друг път - някакъв тайнствен страх ни облада пред чудото, което можеше да се сътвори тая нощ.

И чичо, и стринка най-после ни заставиха да се приберем в одаята. Прекръстихме се, натъркаляхме се на дългия одър, завихме се с голямата и тежка черга и се разприказвахме пак. Но когато се прибра при нас стринка и ни сгълча, сгушихме се мълчешката. Вероятно тя беше много уморена, защото скоро след като си легна и захърка. Аз бях буден, но не се помръдвах -правех се на заспал. Дълго време усещах, че не са заспали и Липо, и Стоян, които лежаха до мене.

Кандилото в къта мъждукаше трепетливо, отхвърляше сянка по дъсчения таван и изпълваше стаята с тайнственост.

Срещу очите ми беше прозорецът. Вън беше нощ, зловещо мълчалива и мрачна. От време на време се чуваше как пукаше покривът от студ, сякаш някой дебнеше. Как можех да заспя? Бях под внушението на приказката за чудото, което тая нощ се върши. Какви не желания се пробуждаха в душата ми, увличаха ме в странен мир.

Само да се отвореше небето, да светнеше, а аз вярвах, че ще успея да изкажа своето желание.Пари? Не, аз нямаше да искам като оня човек някога шиник жълтици. Защо ми са пари? Ще почнат да ми завиждат и близки, и чужди, ще бъда подозрителен към всекиго, ще трябва да се пазя. Не, богатството не е щастие.

Да станех цар? Ще бъда силен, всеки ще ми се покорява; каквото искам, ще го имам. Но ще бъдат ли доволни поданиците ми, ще облекча ли техните страдания? Властта не е щастие.

Веднъж видях един странник, попаднал кой знае от коя земя. Той имаше една малка, но чудна свирка, която издаваше небесни звукове. Когато той свиреше, аз усещах, че някакви крила ме подемаха и на душата ми беше леко и светло. Да имах ей такава свирка, па да тръгнех по света да свиря и да услаждам людските души с най-чистата радост!

И захласнат, аз наистина чувах в себе си странните звукове на тая вълшебна свирка, те ме люлееха в някакво блаженство.

Кой знае кога съм заспал, но съм спал сладко, дълбоко и силно, защото когато отворих очи, зимното слънце беше проникнало през прозореца и чувах гласа на свещеника, който идеше да ръси вкъщи. Великото водосвещение беше извършено.
----------------------------------------------
Тодор Г. ВЛАЙКОВ
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

 Приказки от миналото за настоящето време ... Empty Re: Приказки от миналото за настоящето време ...

Писане by Lindzi on Пон 28 Ное 2011, 13:49

Коледна нощ

пиеска
(Сред гората. Елха, отрупана в сняг, блести. Около елхата са наредени: Еленът, Вълкът, Белката и други Животни. Една пътека се вие из гората.)

Еленът: Братко Вълчо, защо не дойдеш по-близо до елхата? Тази нощ не ме е страх от тебе. В очите ти грее добрина. Нали сам дойде при нас, Вълчо?

Белката: Наистина, приятели, той днес ме срещна в гората и ме спаси от едно премеждие. Аз толкова съм му благодарна!

Вълкът: Навярно днешният ден е свят. Когато видях всички ви около елхата, като ваш горски брат дойдох да ви се порадвам. Вижте, като че цялата гора празнува, такова чудно събитие не помня да е ставало друг път през годината.

Сребърната птичка: Защо се чудите? Рано тази сутрин кацнах на върха на тази елха и песента ми затрептя като радост Божия. Вие всички дойдохте с мир и обич и ето, сега всички сме братя.

Вълкът: Как сладко говориш, малка птичко! Не знам дали хор от небесни звънчета не залива гората. Сам Господ е слязъл днес да благослови всички - и нас, и хората, които друг път ни гонят из хралупи, леглища и гнезда.

Еленът: Братчета мои, вижте, и звездите стават все по-големи и по-ясни. Небето се превръща в светлина и блясък, а с него заедно и гората. Ето я пътеката, тя сякаш стига чак до небето. Вижте, някой се задава по нея, иде към нас с тиха песен.

(В това време едно окъсано момче се задава и стига до елхата.)

Момчето: Добър вечер, мои горски братя. Ето ме, дойдох и аз при вас. Аз нямам майка, нямам и баща- сирак съм. Приемете ме между вас. Стоплете сърцето ми. Тази нощ е свята и никоя земна твар не трябва да бъде сама. Другарчета, не се страхувайте от мен. Тръгнах да диря радост - ето ме между вас. Вълчо, колко си добър! Виж, снежинките зачестиха, падат и не се топят, греят като малки слънца. Нали тази вечер е Бъдни вечер! Нали тази нощ ще се роди младият Бог!

Вълкът: Младият Бог! Затова очите на всички се превърнаха на звезди от радост, а най-чудната от всички звезди още малко и ще изгрее на небето. Ще затрепти, ще запее и ще извести на всички, че се е родил Божият Син.

Момчето: Наистина, Вълчо, след малко заедно със снежинките ще слязат от небето и ангелчета, ще дойдат при нас и ще ни помогнат да накичим елхата с Божи дарове. Тогава една песен ще екне по земята

- песента на Господнята любов.

Еленът: А ти знаеш ли тази чудна песен?

Момчето: Знам я. С нея се ражда всеки. Тази нощ ще си я припомним. Първо ще изгрее чудната голяма звезда, която ще възвести за раждането на младия Бог, сетне елхата, около която сме се събрали, ще порасте и стигне до небето; по нея, като по стълба, ще слизат ангели и с песни ще известят на света благата вест, че Бог се е родил; после ще чуем и камбаните от близкото село, ще чуем и коледарите да пеят. Ще трепне гласът и на нашата сребърна птичка, ще запее всичко. А на всяко зелено клонче на елхата ще грее като звездица по една свещица.

Белката: А къде ще се роди младият Бог?

Момчето: Тук, на земята. Между нас. Нека Му оплетем люлка от зелен бор и да Му приготвим легло от сребърни пера. Аз ще скъсам ризката си да Го повия. Искате ли?

Всички животни (в хор): Искаме, искаме! Гората ще ни помогне, тя ще разтвори зимните си врати и там ще намерим злато и сребро да оплетем малка люлка.

(Животните се пръскат из гората. Сирачето остава само.)

Момчето: Боже мили, благодаря Ти, че тази свята нощ ме доведе тук - между Вълка и Елена. Колко кротки и добри сърца имат те! Нали и тяхната радост е дошла от небето. Нали и те знаят една песен -Твойта песен. Затова ми е хубаво при тях.

След малко Животните се завръщат и всяко от тях носи клонка от бор. Момчето прибира клонките, прави люлка и пее:

"Божа майка люлка прави във горица люлякова, на две пръчки люлякови да си люля млада Бога, Ой, Коледо, мой Коледо!"

Йордан СТУБЕЛ
------------------------------------------------
pravoslavno-hristianche.hit.bg
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

 Приказки от миналото за настоящето време ... Empty Re: Приказки от миналото за настоящето време ...

Писане by Lindzi on Пон 28 Ное 2011, 13:50

Откровението на една снежинка

 Приказки от миналото за настоящето време ... 252542

Стоя на върха на електрическия стълб и гледам. Хората сноват насам-нататък. Хората тичат. Хората са много заети. Никой не ще и да знае за мене -дребничката снежинка с леденото сърчице и с белите рогчета.

Аз съм мъничка, но съм много видяла. И много, много зная.

Някога - отдавна, много отдавна - аз паднах като росна капка в една далечна страна, гдето имаше много слънце и плодове. Малки агънца играеха по тревата край една кошара. Аз се скрих в едно цвете, за да не ме изпие слънцето, и ги гледах през целия ден: те бяха тъй хубави.

Вечерта заспах уморена. Но посред нощ ме събуди тиха песен. Над кошарата летяха ангелчета и пееха. На небето гореше мудна звезда.

- Какво е станало? - запитах една буболечка.

- Родил се е Спасителят на човеците - рече буболечката, като си сложи торбичката на един лист.

Когато отвориха вратата на кошарата, аз видях в яслите едно малко Дете с голи ръчички. Около главата Му веше светло. А очите Му бяха сини и кротки. Никога не бях виждала такива очи.

Много време бе минало от тая нощ. Много пъти ставах на пара. Падах като дъжд или роса, провирах се между бучките чак вдън земя, изпълзявах пак из гърла на изворчетата, тичах из поточетата и реките.
 Приказки от миналото за настоящето време ... 252548
Ходила бях много пъти и в морето. Това се случи на една планина. Аз се търкалях и си играех по един смокинен лист. Под смоковницата се бяха събрали много хора. Висок Човек им говореше:„Прощавайте на ближния си!"

„Ако имате две ризи, дайте едната на ближния си!"

„Обичайте се един друг като братя!"

„Обичайте враговете си!" Аз виждах отгоре само къдрите на косата Му, а ми се искаше да Го видя в лицето. Защото никога не бях чувала таквиз думи. И когато извърна челото Си към небето, аз трепнах. Той беше Детето, което видях в кошарата. По очите Го познах: никой друг нямаше такива кротки и добри очи.

Един ден аз лежах в стар глинен съд на върха на един хълм заедно с много капчици оцет. То беше страшен ден. Черни облаци се събираха на небето. Беше тежко и задушно. Идеше буря. Над главата си виждах голям кръст. Отстрани стоеше страж с изваден меч. А на кръста бе разпнат Човек. Хората Го бяха разпнали.

- Защо? - попитах глинения съд.

- Защото ги учеше да се обичат.

Човекът простена и пазачът натопи в съда една гъба, забита на тръстикова пръчка. Аз се вмъкнах в една дупчица на гъбата. И когато пазачът поднесе гъбата до устата Му, аз Го видях: Той беше високият Мъж, Който поучаваше хората на планината. Очите Му бяха пълни със сълзи. Но ясни и добри. Никой друг нямаше такива добри очи.

Оттогава измина много, много време. Безброй пъти обикалях аз земята от снежните полюси до топлите страни. Видях ловци на тюлени да се избиват един друг при подялба на лова. Видях как черни хора се биеха с бамбукови клони и си чупеха главите с кокосови орехи. Видях как се промушваха с копия и саби жителите на страните, гдето расте лозата и пшеницата. Как се избиваха с куршуми и огън. Как палеха градовете си.

О, много страшни неща съм видяла аз! И само аз, мъничката снежинка с леденото сърчице и белите рогчета, зная колко нещастни са хората. Колко безкрайно нещастни са те: защото се ненавиждат.

Да имах гърло на планинска буря, щях да им викна, та да потреперат:

- Послушайте Човека със сините очи!

-------------------------------------------------------------------
Асен РАЗЦВЕТНИКОВ
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

 Приказки от миналото за настоящето време ... Empty Re: Приказки от миналото за настоящето време ...

Писане by Lindzi on Пон 28 Ное 2011, 13:54

Всички приказки до една съответстват на някаква истина съотнесена към времето.

Всяка една от тях прелива от дълбока мъдрост.

Ние просто трябва да се научим да съзираме истинта и мъдростта в тях! Нищо повече.

Лошото обаче е, че сме забравили какво е истина и къде точно, и в какво се крие мъдростта, защото сме забравили и нашите приказки ...

Ето ви и днешната приказка ...

УМЪТ И ЩАСТИЕТО
Българска народна приказка

Едно време умът и щастието почнали да спорят. Умът казвал: "Аз съм по-добър". А щастието отговаряло: "Не ти, а аз!" Те вървели из един полски път и се препирали. Ето че щастието видяло един млад овчар, който си пасял овцете, подпрян до едно дърво, и си свирел.
 Приказки от миналото за настоящето време ... CooperSheepInExtensivLndscp
- Ето на, виждаш ли този овчар? Ще го направя най-богатия на света, по-богат от всички царе на земята - казало щастието на ума.

А умът отговорил:

- Е, добре, но знай, че пак без мене за нищо не ще го бива. Ти можеш да го направиш най-богат, но аз, ако му взема и този ум, що съм му дал да пасе овце, ще отиде на бесилката.

Щастието повикало овчаря, взело го за ръка и го отвело в една близка пещера, препълнена с най-драгоценни камъни.

- Вземай си сега колкото щеш - казало щастието.

Овчарят си напълнил джобовете и торбата. След това щастието отишло с овчаря при ума.

- Ех, ти го обогати. Ха сега да видим, какво ще стане от него - казал умът и му взел този ум, който му дал да пасе овце. И си заминал.

Овчарят останал на пътя, като теле. Не се сещал за овцете. Седнал на един камък и почнал да си играе с драгоценните камъни, като малко дете. По пътя се задал един човек с двадесет коне, натоварени с много стока. Като се приближил до овчаря, що да види - безценните камъни му светнали в очите!

- Какво правиш тука, момче? Що е това?

- Играя си с тези камъни.

- Къде си ги намерил, бре, душко?

- Хе-е, там - отвърнал младият овчар.

- Хайде, заведи ме, бре пиле, да видя.

И почти насила, хванал го за ръка, тръгнали към пещерата.

- Вземи си и твоите камъни - рекъл му той.

- Защо ми са - малко ли са там?

Отишли до пещерата. Човекът, като видял купища драгоценни камъни, се слисал. Той бързо се върнал при конете си, разтоварил ги, хвърлил стоката, взел празните чували и ги напълнил с голямото богатство. Само два коня оставил за яздене - за него и за овчаря. Той си помислил: "Ако оставя овчаря на пътя, няма да видя нищо от това богатство, ами я да го взема със себе си. Ако той е такъв глупак или си е изгубил ума и само щастието му е провървяло, няма защо и аз да губя моя. Ще стана много богат".
 Приказки от миналото за настоящето време ... Shepherd_Boy
Всички приказки до една съответстват на някаква истина съотнесена към времето.

Всяка една от тях прелива от дълбока мъдрост.

Ние просто трябва да се научим да съзираме истинта и мъдростта в тях! Нищо повече.

Лошото обаче е, че сме забравили какво е истина и къде точно, и в какво се крие мъдростта, защото сме забравили и нашите приказки ...

Ето ви и днешната приказка ...

УМЪТ И ЩАСТИЕТО
Българска народна приказка

Едно време умът и щастието почнали да спорят. Умът казвал: "Аз съм по-добър". А щастието отговаряло: "Не ти, а аз!" Те вървели из един полски път и се препирали. Ето че щастието видяло един млад овчар, който си пасял овцете, подпрян до едно дърво, и си свирел.

- Ето на, виждаш ли този овчар? Ще го направя най-богатия на света, по-богат от всички царе на земята - казало щастието на ума.

А умът отговорил:

- Е, добре, но знай, че пак без мене за нищо не ще го бива. Ти можеш да го направиш най-богат, но аз, ако му взема и този ум, що съм му дал да пасе овце, ще отиде на бесилката.

Щастието повикало овчаря, взело го за ръка и го отвело в една близка пещера, препълнена с най-драгоценни камъни.

- Вземай си сега колкото щеш - казало щастието.

Овчарят си напълнил джобовете и торбата. След това щастието отишло с овчаря при ума.

- Ех, ти го обогати. Ха сега да видим, какво ще стане от него - казал умът и му взел този ум, който му дал да пасе овце. И си заминал.

Овчарят останал на пътя, като теле. Не се сещал за овцете. Седнал на един камък и почнал да си играе с драгоценните камъни, като малко дете. По пътя се задал един човек с двадесет коне, натоварени с много стока. Като се приближил до овчаря, що да види - безценните камъни му светнали в очите!

- Какво правиш тука, момче? Що е това?

- Играя си с тези камъни.

- Къде си ги намерил, бре, душко?

- Хе-е, там - отвърнал младият овчар.

- Хайде, заведи ме, бре пиле, да видя.

И почти насила, хванал го за ръка, тръгнали към пещерата.

- Вземи си и твоите камъни - рекъл му той.

- Защо ми са - малко ли са там?

Отишли до пещерата. Човекът, като видял купища драгоценни камъни, се слисал. Той бързо се върнал при конете си, разтоварил ги, хвърлил стоката, взел празните чували и ги напълнил с голямото богатство. Само два коня оставил за яздене - за него и за овчаря. Той си помислил: "Ако оставя овчаря на пътя, няма да видя нищо от това богатство, ами я да го взема със себе си. Ако той е такъв глупак или си е изгубил ума и само щастието му е провървяло, няма защо и аз да губя моя. Ще стана много богат".

Натоварил той конете и тръгнали. Отишли в един голям град, край едно море. Човекът взел няколко безценни камъни и ги продал за много злато. Продал и конете, купил много хубави дрехи за себе си и за овчаря, и много стока. След това отишъл на пристанището, купил една нова, хубава гемия. Наел един капитан да му командва гемията, която натоварил със скъпоценните камъни и новата стока. Когато било всичко готово - вдигнали платна. След два месеца път пристигнали в един голям царски град. Дошли търговци да купуват, но що да видят - цели товари безценни камъни. В света не се е видяло такова богатство. Попитали търговците - на кого е това богатство.

- Ей там, на оня млад господар, който си почива - казали им и посочили овчаря.

Хората не смеели да се доближат до такъв богат човек. Тогава отишли при царя и му разправили за голямото богатство, на което не могло да се намери сметка. Царят, като чул това, казал си:
 Приказки от миналото за настоящето време ... 02d973b277e0413fbbee81f50a0b2e3e
- Щом е толкова богат, навярно е някой царски син. Ще ида да го видя, пък, ако се съгласи - ще го оженя за дъщеря си, та поне богатството да остане тук.

Качил се той на една златна колесница с четири коня и отишъл с голям блясък на пристанището. Младият търговец, като видял царя, побутнал овчаря да го събуди. Но той, както се вдигнал, така и останал на мястото си. Нали бил много глупав и без ум, почнал да се прозява и протяга. Царят се качил на гемията, приближил се до него и му се поклонил. Овчарят му се опулил. Царят помислил, че това го прави от големлък, защото е богат, та затова не иска да говори.

След това царят хванал за ръка овчаря, качил го на колесницата и го отвел в своите палати. Там се събрали всички първенци, които се поклонили и на двамата чак до земята. Горе го чакала царската дъщеря.

Царят рекъл на овчаря:

- Е, синко, искаш ли да се ожениш за дъщеря ми? Видиш ли колко е хубава, също слънце! Друго чедо нямам и след смъртта ми ти ще станеш цар.

- Аха, искам - отговорил овчарят.

- Добре - казал царят, взел им ръцете и ги благословил.

На утрото ги венчали по царския закон. Вечерта овчарят се скарал нещо на невестата си, ударил й една силна плесница. Тя изпискала, хванала се за зачервената си буза и избягала от него. Отърчала при татко си и със сълзи на очи му казала:

- За какъв човек ме омъжи, татко? За този див човек ли, който още от първия ден почна да ме бие? Какво съм аз - царска дъщеря ли, или някоя простакиня? Ако е така, по-добре е да се хвърля в морето и да се удавя. Нека тъй да свърша живота си, отколкото да се върна при него, за да ме бие.

Царят, като видял зачервената й буза и горчивите сълзи, веднага заповядал да хвърлят овчаря в затвора. Осъдил го на обесване.

Поръчали бесило, за да го окачат на другия ден.
 Приказки от миналото за настоящето време ... Shepherd
Умът и щастието сега отново се срещнали. Умът казал на щастието:

- Е, приятелю, какво направи ти с твоето богатство? - Изпрати овчаря на бесило.

- Не думай, бре, приятелю. Избави го от смъртта - вече никога не ще споря с тебе - рекло щастието. - Още утре рано му дай и твоето богатство, за да го избавиш от бесилото.

- Добре, ще видиш какво ще направя аз до утре от този глупав овчар - казал умът.

Сутринта дошли стражарите при осъдения.

- Ставай - казали те, - ставай да поиграеш малко на въже.

- Кои сте вие, проклетници, които така говорите?

- Бре-ей, пък още се показва юнак. Сега ще ти дадем да разбереш кои сме, като те качим на столче и ти метнем въжето на врата.

- На това столче ще се качи вашият цар! Прах и пепел ще стане от него и от цялата ви царщина, ако само се допрете до мене!

Стражите се изплашили от тези закани и отърчали да кажат на царя. Като чул, той скочил от страх - умът му бил сякаш взет и си помислил - как може вчерашният глупак така дръзко да се заканва?

Умът си бил свършил работата и там. Царят разказал всичко това на дъщеря си и те и двамата се разтреперали. Помислили и отишли и двамата в затвора. Когато овчарят ги видял, той така страшно ги изгледал, че им се смръзнала кръвта. Те паднали на колене и поискали прошка. Царят искал да целуне на овчаря ръката, но той не позволил и казал:

- Рекъл е Господ да прощаваме - както той прощава нашите грехове.

И той целунал стария цар. Царската дъщеря - жена му - плакала и искала да му целуне нозете, но той я вдигнал, целунал я и й казал:

- Ти за двадесет и четири часа ме хвърли в тъмницата и беше причина да ме осъдят на бесило, но аз съм добър - нека ти е простено.

Радостни сълзи бликнали в очите й.

Наново направили царска сватба. Цели седем дни се веселило царството. Понеже царят бил стар, той отстъпил престола си на своя зет, който докарал всичките безценни камъни в двореца, а с тях дошъл и търговецът, когото направил царски съветник.

Ум царува, ум робува.
-----------------
Lindzi
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Върнете се в началото Go down

 Приказки от миналото за настоящето време ... Empty Re: Приказки от миналото за настоящето време ...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите