Най-чести заболявания на малкото дете

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Go down

Най-чести заболявания на малкото дете

Писане by cveti555 on Сря 12 Мар 2008, 20:47

Инкубационни периоди на някои бактериални и вирусни инфекции.
Заболявания на дихателната система.
Сърдечни пороци и сърдечни шумове
Заболявания на храносмилателната система.
Глисти!!!
Неврози!!!
Фимоза и крипторхизъм.
Рахит !!!!!
Вродено изкълчване на тазо-бедрената става.
Обриви !!!
Инфекциозни заболявания.
Отравяния и изгаряния.
Плоски ходила (дюстабан).
Астма
Варицела (лещенка)
Главоболие в детска възраст
Сливиците – за и против!
Заушка (паротит, епидемичен паротит).
Изкривяване на гръбнака.
Изкълчване на лакътя в детска възраст.
Морбили (дребна шарка, брустница)
Отит - възпаление на ухото.
Пневмония.
Рубеола!!!
АЛЕРГИИТЕ СЕ ПРЕДАВАТ ПО НАСЛЕДСТВО
Може ли детето ви да получи гърч без да е епилептик?
ОТРАВЯНИЯТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
Диабет
Хепатит А.
Остър ларингит ,Летни стомашно-чревни разстройства , Хрема
Хранителните разстройства - проблем на съвремието.
ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНАТА АЛЕРГИЯ ПРИ ДЕЦА - ЕДНА ТРУДНА ДИАГНОЗА
Гърчови прояви при децата
Какво представлява плоското ходило
Заболяване ли е нощното напикаване
Напикаването при момичетата рядко е сериозен проблем
Какво не трябва да правите при хрема
Има ли спасение от алергията
При малките деца настинката не е безобиден проблем
Фъстъчената алергия е победена!

avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Заболявания на дихателната система.

Писане by mamazavinagi on Нед 16 Мар 2008, 00:38

Заболявания на дихателната система


Острото възпъление на носоглътката протича с хрема, зачервено гърло, кашлица и повишена тeмпeратура. При новородени, както и при деца с намалено телесно тегло заболявaнето може да протече и без тeмпeратура. При децата от ранната детска възраст тя най-често е на лице и в някои случаи може да бъде доста висока. Секрецията от носа най-напред е водниста, а след това става по-гъста. Кашлицата, първоначално суха и дразнеща, по-късно може да придобие влажен характер. Постепенно тeмпeратурата спада, хремата спира, кашлицата намалява и изчезва. При заболяване от остри инфекции на горните дихателни пътища опасността се крие в усложненията - при новородени и недоносени ннй-често усложнение е пневмонията; при кърмачета и деца от ранната детска възраст освен пневмония се наблюдава и възпаление на средното ухо. По-рядко усложнение е синузитът, който обикновено се наблюдава след 2-годишна възраст. Новородените още в първите дни от живота си могат да имат хрема, при която не изтича секрет от ноздрите. Тя се нарича "задна", тъй като възпалението засяга задната част на носните ходове. Кърмачетата "сумтят" при дишане, а кърменето се нарушава, тъй като е затруднено дишането през носа.

Възпаление на небните сливици /тонзилит/. Лимфната тъкан у кърмачетата е слабо развита, но у децата през втората и особено през третата година тя започва да се увеличава. Тъи като сливиците са лимфни органи, децата в тази възраст вече могат да боледуват от тонзилит. Острото възпаление на сливиците се дължи най-често на бактерии /стрептококи и стафилококи/. В някои случаи то протича само със зачервяване и набъбване на сливиците. В други случаи обаче по сливиците могат да се появят точковидни гнойни налепи, имащи белезникавожълт цвят. Понякога по сливиците се наблюдават лентовидни гнойни налепи, които могат да се слеят и да покрият цялата им повърхност. При остро възпаление на сливиците, както и при възпалението на носоглътката температурата се покачва изведнъж, понякога с тръпки. Детето, което вече може да говори, се оплаква от болки в гърлото, особено при преглъщане, може да има и болки в корема. Често пъти се виждат и напипват уголемени лимфни възли под ъглите на долната челюст. При пипане те са болезнени. Във възпалителния процес може да се въвлече и средното ухо. При чести възпаления на сливиците процесът може да хронифицира. Тогава следва да се обсъди въпросът за оперативното им лечение, особено ако сливиците са увеличени и се смущава дишането. През ранната детска възраст по-рядко се прибягва към операция на сливиците. Разрастване на "третата" сливица. През първите 6 месеца от живота в лигавицата на задната стена на гълтача /фаринкса/ се намира тънък слой от лимфна тъкан. Тази тъкан, особено при лимфатични деца, може да се разрасне в горния, невидимия дял на гълтачa, тъй че да се получи възлесто образувание - "трета" сливица /аденоидни вегетации/. Наред с това често се увеличават /хипертрофират/ и двете небни сливици. Третата сливица може да запуши задните носни ходове, поради което дишането през носа става затруднено до невъзможно. Децата дишат и спят с отворена уста и хъркат по време на сън. В някои случаи те имат упорита, суха кашлица. Дишането с отворена уста не е физиологично. То води до местни хронични възпалителни процеси на сливиците и гълтача, до лош дъх от устата, рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища и средните уши, както и до поддържането на съществуващ синуит. С течение на годините /най-вече през училищната възраст/ се идва до общи симптоми като безапетитие, смущения в растежа, в развитието на гръдния кош и надихателните органи. Лицето добива специфичен "аденоиден" вид с тесен нос, обкръжени с тъмни сенки очи, леко издадена напредгорна челюст /поради това, че твърдото небце е високо/, отворена уста и леко увиснала долна челюст. Силно увеличената трета сливица трябва да бъде своевременно оперирана.

Синузит. Това е заболяване, което се среща често в ранната детска възраст. Синузитът най-често е усложнение на острите инфекции на горните дихателни пътища, но може да има и алергичен произход. Основание да се мисли за синузита дава найчесто обилната продължителна гнойна секреция, която изпълваносните ходове. Детето има носов говор и диша през устата. При острия синузит първоначално може да има покачване на температурата, която впоследствие спада, като на преден план изпъкват общите симптоми: безапетитие, лесна уморяемост /особено надвечер/, главоболие, нежелание за игра. Синузитът има тенденця да се хронифицира и е заболяване, което трудно се лекува, защото при всяка нова остра инфекцияна горните дихателни пътища може да "пламне" отново. Синузитът може да поддържа хронично възпаление в бронхите.

Твърде често острите инфекции на горните дихателни пътища у кърмачета и деца в ранна възраст са придружени с възпаление на средното ухо /отит/. То протича със силна болка. Кърмачетата плачат непрекъснато, като понякога, когато болката емного силна, издраскват лицето си с нокти, скубят косите си. Температурата е много често явление, но не винаги е налице. Много рядко възпалението на средното ухо при кърмачетата може да протече без болка, само с покачване на температурата. Натискът върху издатъка на ушната мида пред външния слухов проход предизвиква болка, но дете, което има висока температура, може да плаче при натиск върху него и без да е възпалено ухото и обратно - при натиск може да не плаче, а ухото да е възпалено. При всяко съмнение за отит детето трябва да бъде прегледано от ушен лекар. Ако не се лекува своевременно и енергично, възпаленото ухо може да нагнои. Затова всеки силен и непрекъснат плач в хода на остра инфекция на горните дихателни пътища трябва да навежда на мисълта за отит.

Лъжлив круп. Товае заболяване, протичащо с възпалителен оток на тъканите, намиращи се под гласните връзки на гръкляна. В едни случаи заболяването започва внезапно, нощем, при напълно здрави дотогава деца. Видима причина за заболяването не се установява. В други случаи то се появява в хода на остра инфекция на горните дихателни пътища /най-често грип/. Детето се събужда с "лаеща" кашлица, която е унорита, дразнеща. Дишането е затруднено поради оток на лигавицата на гръкляна и може да се стигне до задушаване. Детето е изплашено, бледо, челото му е покрито със студена пот. В този случай трябва да се потърси лекарска помощ.

Чуждо тяло в дихателните пътища. Децата от ранна детска възраст слагат в устата си всичко, което попадне в ръцете им мъниста, бобови, грахови, житни, царевични зърна, ядки от орехиили фъстъци, леблебии, тиквени или динени семки, копчета, малки монети и др. Тези предмети могат лесно да попаднат в дихателните пътища. Как ще протече инцидентът, зависи от големината и естеството на чуждото тяло. При попадане в дихателните пътища на предмети с малки размери детето, което дотогава е било напълно здраво, започва да кашля, посинява и се задушава. Тези симптоми в началото могат да бъдат много тежки, но постепенно намаляват по сила. Зърната на варивата набъбват и се заклешват здраво в дихателните пътиша. Чуждото тяло не е стерилно, поради което като усложнение може да се развие пневмония. Металните предмети се виждат при рентгеново изследване. Големи предмети, попаднали в дихателните пътища, могат да предизвикат смърт от задушаване, ако не се окаже незабавна лекарска помощ.

Асматичният бронхит е алергично заболяване, което се среша все по-често в кърмаческата и ранната детска възраст. Кърмачетата и малките деца най-често се алергизират след прекарване на инфекция на дихателните органи /бронхит, пневмония/. В тези случаи алергията е от бактериален произход. Освен бактерии алергени могат да бъдат различни вешества като лекарства, домашен прах, сено, тичинков прашец и др. Заболяването протича като бронхит, при който има спазъм на гладката мускулатура на бронхите, оток на лигавицата и обилна секреция. Секретът е лепкав, жилав, запълва просвета на бронхите и затруднява дишането. Детето чувства остър глад за кислород. То е изплашено, бледо, гърдичките му "свирят", като свиренето понякога се чува от разстояние. Наред с това често пъти има суха, мъчителна кашлица. Колкото по-голямо е детето, толкова по-често задухът има пристъпен характер, като пристъпите се появяват най-често нощем или рано сутрин. Те имат различна сила и времетраене.

С течение на времето заболяването може да стане хронично, но пристъпите могат да се разредят или да изчезнат /най-често това може да стане по време на пубертета/.

Някои деца с астматичен бронхит се повлияват добре от морския климат, но други получават пристъп оше шом стъпят на морския бряг. Такива деца обикновено се чувстват добре в местности със сух и мек климат или в планински области, включително и с надморска височина над 1000 метра.

След тригодишна възраст се прави изследване за откриване на алергена /или алергените/ и се провежда десенсибилизация /намаляване или отстраняване на алергичното състояние на организма/

Пневмонията е възпаление на белодробната тъкан. Причинителите най-често са бактерии или вируси.

Пневмонията се развива в хода на острите инфекции на дихателните пътиша, когато възпалителният процес се "спусне надолу" и обхване белия дроб. В по-редки случаи причинителите проникват в белия дроб по кръвен път.

Във връзка с анатомичното устройство на дихателните органи от пневмония особено често боледуват новородени, недоносени и малки кърмачета. След първата година от живота честотата на пневмониите намалява.

Пневмонията започва остро с покачване на температурата, която в хода на острата инфекция на дихателните пътиша може да е била вече спаднала. Обшото състояние на детето се влошава. То става отпуснато, вяло. Кашлицата става болезнена и мъчитлна. Дишането се ускорява, става пъшкашо. При тежки пневмонии кърмачетата стенат. Около устата, носа и очите кожата добива синкав цвят, който се засилва тогава, когато детето плаче. При всяко вдишване ноздрите се разтварят, а шийната ямка, областта на стомаха и долните междуребрия хлътват. При кърмачета, боледуващи от пневмония, се наблюдават промени и от страна на другите органи и системи. Те отказват да се хранят, изпражненията им могат да станат диарични. По-големите деца получават запек. В някои случаи вместо да са вяли, кърмачетата стават възбудени, дори могат да получат гърчове. При по-големи деца вирусните пневмонии протичат, макар и рядко, само с температура, без кашлица. В други случаи пневмонията започва с температура, кашлица и болки в корема.

Особена форма на пневмония представлява тази, предизвикана от златистия стафилокок. Наблюдава се най-често у новородени и малки кърмачета. Причинителят прониква в белия дроб през дихателните пътиша или по кръвен път и предизвиква гнойно възпаление. Прогнозата на пневмониите зависи от реактивността на детския организъм, от предшестващи /грип, морбили, коклюш/ или налични /рахит/ заболявания.

Профилактиката се свежда до естествено хранене на кърмачетата, правилно и пълноценно хранене в по-късната кърмаческа и ранната детска възраст. Те трябва да се предпазват от контакт с болни от остри заболявания на дихателната система и от остри инфекциозни заболявания /морбили, грип, коклюш/. Още от първия месец след раждането трябва да се провежда профилактика на рахита.

Лечението на пневмониите се осъществява в болнично заведение. Само при леки форми у по-големи деца може да се проведе домашно лечение.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Сърдечни пороци и сърдечни шумове

Писане by Dani on Нед 16 Мар 2008, 00:50

Сърдечни пороци и сърдечни шумове


По време на развитието на плода в кръвоносната му система циркулира смесена кръв - артериална и венозна. Това се дължи на обстоятелството, че в плода съществуват кръвоносни съдове и отвори на сърцето, които се затварят едва след раждането. Ако някои от тях не се затворят или пък сърцето се развие неправилно, се получават вродени сърдечни пороци.

Значително по-тежко протичат тези пороци, при които има смесване на венозна с артериална кръв. В тези случаи детето има синкав оттенък на кожата, който се засилва до посиняване при плач или при телесни усилия. С течение на времето пръстите заприличват на барабанни палки. Децата изостават в растежа си.

Много от тези пороци, неизлечими в миналото, днес благодарение на напредъка на сърдечно-съдовата хирургия могат дабъдат рано оперирани, като при сполучливи операции здравословното състояние на децата бързо се възстановява и в много случаи те стават напълно работоспособни индивиди.

Във възрастта до 3 години придобити сърдечни пороци се наблюдават в изключително редки случаи. Тези пороци обикновено се дължат на ревматизъм, който е рядко заболяване в ранната детска възраст. Много често при прегледи на деца се констатира сърдечен шум, който може да бъде признак на сърдечен порок. Но наред с този ограничен шум у децата се среща и функционален шум, който не се дължи на сърдечен порок. В кърмаческата възраст функционални шумове се срещат много рядко, докато в училищната зачестяват до около 30%, за да стигнат през пубертета до 50%.

Ето защо всяко дете, при което се установява траен шум, трябва да бъде прегледано и изследвано от детски кардиолог, който ще прецени дали се касае за невинен функционален шум или пък за органичен шум.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц.


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 01:46; мнението е било променяно общо 1 път

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Заболявания на храносмилателната система.

Писане by Dani on Нед 16 Мар 2008, 01:14

Заболявания на храносмилателната система



Най-често заболяванията на храносмилателната система протичат със загуба на апетит, повръщане, запек или диария, коремни болки.

Безапетитие. Едно от честите оплаквания, с които родителите идват при лекаря, е безапетитието у децата. Не винаги в тези случаи се касае за истинско безапетитие, тъй като в някои случаи детето има нормално или дори наднормено тегло, а майката твърди, че то не поема "достатъчно" храна. В случая се касае за мнимо безапетитие.

Психично обусловеното безапетитие се наблюдава у деца, които се хранят насилствено.

Истинско безапетитие настъпва по време или след прекарване на температурни състояния, остри инфекциозни заболявания, остри и хронични храносмилателни разстройства, както и при анемии.

Профилактиката на безапетитието се свежда до правилен режим на хранене. Когато детето се храни, не бива да му се четат или разказват приказки и да се отвлича вниманието му със странични занимания. Насилственото хранене на детето е вредно. В тези случаи бързо се развива отрицателен рефлекс към храната и приборите, с които става храненето.

Повръщане. Повръщането е чест симптом в кърмаческата и ранната детска възраст. То може да е невинна проява, но може да е израз на тежко заболяване.

Хабитуално повръщане. При него кърмачетата в едни дни повръщат, а в други - не. То се наблюдава у нервни деца, особено такива, които се прехранват. Дължи се на ненормална перисталтика на стомаха, при която изходът му се затваря, а входът се отваря. Това повръщане не се отразява на физическото развитие на кърмачетата, поради което те наддават добре на тегло.

При хабитуалното повръщане кърмачетата трябва да се хранят по-често, но с по-малки порции. Трябва да се дават и по-гъсти храни /например брашнена каша/. При по-тежки случаи е необходима консултация с лекар.

Повръщане се получава и при прехранване. Майчиният инстинкт "да не остане детето гладно" често е причина да се дава повече храна, отколкото е необходима.

Повръщането се наблюдава и при насилствено хранене. Много често майките се стремят децата им да бъдат пълни. Пълнотата, разбира се, още не значи "здраве"! Майките, които хранят децата си насилствено, скоро забелязват, че те извръщат главата си настрани при поднасяне на храната. Продължи ли се обаче с насилственото хранене, реакцията на детския организъм е една - повръщане! Повръщане се наблюдава и при много заболявания. Още непосредствено след раждането се наблюдава повръщане при вродено запушване на хранопровода.

Повръщане, което започва към края на първия месец от живота, най-често при момченца, може да се дължи на вродено стеснение на изхода на стомаха /пилора/. При това заболяване повърнатата храна е от предния ден, в голямо количество, на струя и под налягане. Във всички възрасти заболяванията на органите, разположени в коремната кухина, могат да предизвикат повръщане/остри и хронични храносмилателни разстройства, апендицит, преплитане на червата, заболявания на черния дроб/. Повръщане се наблюдава много често и в началото на остри температурни заболявания, остри инфекциозни болести и при заболявания на централната нервна система /менингит, енцефалит/. В тези случаи повръщането не е свързано с храненето както при заболяванията на храносмилателната система, когато децата повръщат най-често след нахранване.

Не бива да се забравя, че повръщането може да се дължи на непоносимост към медикаменти /антибиотици, сулфонамиди/, на алергия към краве мляко, на погнуса, на рефлексно дразнене на гълтача от парченца храна или секрети.

Кърмачетата, които повръщат, се слагат в леглото така, че да лежат непременно на една страна. Върху плоската възглавница трябва да се постави парче найлон или мушама, които се покриват с лигавче или пелена. Ако кърмачетата се оставят далежат на гръб, при повръщането храната може да попадне в дихателните пътища.

Запекът може да бъде лъжлив и истински. Лъжлив запек има тогава, когато кърмачето не поема достатъчно кърма /храна/ и гладува. В тези случаи хранителните остатъци, които предизвикват рефлекса на изхождане, се събират бавно в дебелите черва. Детето се изхожда веднъж на няколко дни и изпражненията са оскъдни. При това кърмачето спада на тегло.

В други случаи, без да има каквито и да е смущения, наддавайки много добре на тегло, кърмачета пак има "лъжлив запек", който се дължи на пълното използване на кърмата. Тези деца за разлика от по-гореспоменатите наддават много добре на тегло.

При истински запек у децата през втората и третата година винаги трябва да се провери дали те не се прехранват с краве мляко. Кравето мляко запича, което не се знае от много майки. Достатъчно е в такива случаи да се ограничи количеството на кравето мляко на 300 - 400 г дневно, за да започне детето да се изхожда редовно. Истински запек се наблюдава и при температурни състояния, рагади на ануса /страх от гърнето!/, при деца, които се хранят само с фино стрита, кашава храна.

Коремни болки. Те се срещат при извънредно много заболявания. Най-често се наблюдават при болести на коремните органи, на пикочните пътища, на дихателната система /пневмонии/, при възпаление на гърлото /ангина/ и тонзилити. Наблюдават се също така при чести повръщания, възпаление на лимфните възли в коремната кухина, упорита кашлица, някои глистни заболявания и др.

При кърмачетата може да се получи вмъкване /инвагинация/ на по-горестоящ раздел на червото в по-нискостоящ, подобно на частичнообърнат пръст на ръкавица. Заболяването започва внезапно, при пълно здраве. Детето пищи пронизително поради силните движения на червата, явяващи се през няколко минути и предизвикващи периодично силни болки. Поради настъпващата непроходимост на червата спира отделянето на газове и изпражнения. Заболяването изисква спешна хирургическа намеса.

Острите коремни болки в ранната детска възраст могат да се дължат и на възпаление на апендикса /апендицит/, макар че това заболяване се среща рядко в тази възраст.

Млечница/соор, монилиаза/. Това заболяване са наблюдава най-често при новородени или при кърмачета с ниско тегло, които имат намалени защитни сили. Заболяването се предизвиква от гъбички. Развива се при неспазване на хигиенните изисквания и се благоприятства от травматизирането на устната лигавица. В някои случаи детето се заразява при раждането от майката, която страда от монилиаза на влагалището. В други случаи соорът се получава при продължително даване на антибиотици.

По устната лигавица се образуват малки бели налепчета, които могат да бъдат оприличени на остатъци от кисело мляко. Ако заболяването напредне, могат да се образуват плътни бели налепи по лигавицата на езика и бузите, които могат да се разпространят дори към гълтача и да затруднят гълтането. При наличие на големи налепи се затруднява и кърменето.

Профилактиката се състои в стриктно изваряване на всички предмети, които се поставят в устата на детето /лъжички, биберони, играчки/. Недопустимо е механичното почистване на лигавицата на устната кухина, което може да доведе до нараняването й. Последното о тсвоя страна благоприятства появяването на соор. Повишаването на съп противителните сили на кърмачето/естествено хранене, закаляване/ допринася за предотвратяване на заболяването. Във всички случаи лечението трябва да се проведе по лекарско назначение.

Афтозен стоматит. Заболяването се причинява от вирус. Характеризира се с това, че по устната лигавица се образуват една или няколко плитки язвички /афти/, които имат белезникавожълто дъно и са заобиколени от възпалителен вал с червен цвят. Те са много болезнени и пречат на детето при хранене. Заболяването започва с температура, която може да бъде висока, и се съпътства с обилно отделяне на слюнка. На детето не бива до се дава кисела, солена, сладка или гореща храна, която предизвиква болки. Дават се обикновено кашави храни /кремчета, пюрета/, които се поемат леко, без да дразнят устната лигавица. Профилактиката и тук се свежда до спазване на хигиената при хранене и недопускане на контакт с болни. Лечението се предписва от лекар.

Остри диарии. Те се срещат особено често в кърмаческата и ранната детска възраст. Причиняват се най-често от грешки в храненето, от бактерии или вируси.

Заболяването започва с повръщания, диария, болки в корема, най-често около пъпа, с повишена или нормална температура. Езикът е обложен, но остава влажен. Общото състояние не е нарушено. Изпражненията най-напред стават кашави. В тях се явяват пресечки. С напредване на заболяването изпражненията могат да станат воднисти, с примеси от слуз. Броят на изхожданията се увеличава и достига 5 - 8 до 10 на денонощие.

При по-обилни повръщания и чести изхождания/особено на воднисти изпражнения/ детето може да се обезводни. При диариите, предизвикани от вируси, които понякога се появяват входа на остри инфекции на горните дихателни пътища, след първоначалното покачване на температурата може да следват два-три дни, през които температурата е нормална, за да се покачи отново за 1 -2 дни.

Родителите трябва да знаят, че при острите диарии от най-съществено значение е спазването на диета. Майката трябва да спре кърменето /храненето/ и да остави детето в продължение на б - 9 часа на водна диета /вода, слаб чай с 3% захар или глюкозенразтвор/, които се дават на малки порции, но често. Напоследък широко се използва препоръчаният от СЗО глюкозно-солев разтвор против обезводняване. След водната диета кърменето се възстановява постепенно - първия ден детето се поставя на гърдата за 1 - 3 минути, втория - за 4 - 5 минути, като за 5 - 6 дни при подобряване на състоянието времетраенето на кърменето трябва да достигне 15 - 20 минути. Като добавъчна храна към кърмата, за да не гладува детето, още след преминаване на водната диета се дават диетични млека /лечебна хумана, лечебна милупа HN 25 и др./ или супа "Моро"/ През последните години след широкото използване на диетични млека супата "Моро" се прилага по-рядко./ Тяхното количество се намалява с увеличаване на времетраенето на кърменето до пълното им изместване.

При деца след б-ия месец в първите 24 часа препоръчваме даване на ябълки по описания по-горе начин в количество 200-250 - 300 г на прием 4 - 5 пъти дневно. Ако не се разполага с ябълки, първия ден се дава 10% оризова каша. За приготвянето на 1/2 литър каша се взема 50 г изчистен и добре измит ориз и се изсипва в 500 г вряща вода, в която предварително е сложена 5 г сол. Оризът се вари докато омекне, след което се претрива през сито или гевгир и се долива с преварена вода до 1/2 литър. Кашата не се подслажда. За същата цел може да се използва индустриално приготвено оризово брашно или оризин, с които кашата става по-фина, а приготвянето й по-лесно. От втория ден към ябълките или оризовата каша се прибавят чай и сухар, от третия - квасено мляко, от четвъртия - пюре с картофи /без масло!/, от петия пилешка супа и сварено, добре накълцано пилешко месо. След това се пристъпва към обичайния режим на хранене, като се избягват на първо време мазнините и сладките храни.

Медикаментозното лечение се назначава от лекаря. Желателно е преди това да се направи посявка от изпражненията за определяне на причинителя и на неговата чувствителност към антибиотици.

За токсична диария говорим тогава, когато диарията протича тежко с непрекъснати повръщания и чести изхождания /15 - 20 пъти дневно/. Изпражненията са водни, излизат на струя с църкане и съдържат слуз, а понякога и кръв. Вследствие на голямата загуба на течности детето се обезводнява, поради което теглото му намалява рязко/дневно200-300, дори 500г!/. Езикът става сух, еластичността на кожата намалява, очите се подкръжават с тъмни сенки и хлътват в орбитите си. Общото състояние силно се влошава.

Слузно-кървави изпражнения с гнойни примеси, при които детето има постоянно напъни за изхождане по голяма нужда, са характерни за дизентерия.

При съмнение за токсична диария, която понякога настъпва много бързо, родителите трябва незабавно да извикат лекар. До неговото идване трябва да се прекрати даването на всякаква храна /детето не бива да се кърми!/. Може да се дава подсладена вода 1- 2 кафени лъжички на 5 - 10 минути. Децата с токсична диария подлежат задължително на болнично лечение.

Профилактиката на диариите се състои в спазване на хигиената и режима на хранене /естествено хранене!/, строга личнахигиена на всички, които имат контакт с болното дете и недопускане контакт с деца, болни от храносмилателни разстройства.

Супа "Моро" За да се приготви супа от моркови /супа "моро" - 50%/, се вземат 250 г моркови, които се измиват, обелват и нарязват на дребни парченца. Варят се в двойно количество вода /500 мл/ в затворен съд до омекване, като се прибавя на върха на ножа сол /0,10 г/. Сварените моркови се пасират през един слой марля или миксер, след което се добавят към водата, в която са врели! Накрая се долива толкова преварена вода, колкото е извряла при варенето на морковите. Супата е добре приготвена, когато отделните частички моркови имат големина на главичка на топлийкаи гъстотата отговаря на крем супа /напр. от грис/, не е рядка като чай, нито гъста като пюре.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц.


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 11:08; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Глисти!!!

Писане by mamazavinagi on Нед 16 Мар 2008, 11:04

Глисти


Глистите биват кръгли и панделковидни. Към кръглите глисти спадат остриците и аскаридите, а към панделковидните тениите /кучешка, свинска и говежда/.


Остриците са най-честите глисти, които се срещат в ранната възраст. Те са разделнополови, с дължина на мъжкия глист 3 - 5 мм, а на женския - 8 - 12 мм. Женският глист снася яйцата си в областта на ануса, като излизането му в тази област е съпроводено от силен сърбеж, който кара детето да се чеше. Детето се самозаразява от попаднали под ноктите или по ръчичките му яйца, които се намират и по бельото и чаршафите. Често се заразяват всички членове на семейството. Ако не ставаше ново самозаразяване, детето би се самоизлекувало за месец /такава е продължителността на живота на остриците/.

Понякога заболяването не дава никакви оплаквания и майката го открива, когато забележи глисти в изнражненията. В други случаи децата се оплакват от сърбеж в областта на ануса, като при разчесване могат да се добавят вторични инфекции. Понякога глистите навлизат във външните полови органи на момиченцата, те се чешат, тъй че в тази област може да се развие възпалителен процес, който понякога води до онанизъм. Не всички лекари са съгласни, че остриците могат да дадат коликообразии болки в корема. Рядко има общи прояви като безапетитие, умора, безсъние.

За предпазване от острици съществено значение имат хигиенните навици: редовно изрязване на ноктите, миене на ръцете преди всяко хранене, след игра и след замърсяване. Важно е също така родителите да не допускат детето да си създаде навик да поставя пръстите си в устата. То не бива да се оставя да играе с нечисти предмети и играчки, от които може да се зарази. Лечението се провежда по наставление на лекар.

Аскаридите са също разделнополови и приличат на дъждовни червеи. Оплоденият женски паразит снася дневно около 200 000 яйца, които попадат в почвата, където трябва да постоят около 10 дни, за да узреят. Погълнати с неизмити плодове и зеленчуци, яйцата попадат в червата и там от тях се освобождават личинките. Те преминават през чревната лигавица и чрез кръвта през черния дроб и сърцето се отнасят в белия дроб, където се придвижват активно нагоре по дихателните пътища и през хранопровода и стомаха отново попадат в червата. Тук се развиват и узряват полово. Животът на тези паразити е две години.

Понякога аскаридите не дават никакви прояви. В други случаи се наблюдават болки в корема, безапетитие, раздразнителност, чоплене на носа, гърчове. Рядко паразитите могат да запушат червата механически.

За да се предпазят децата от аскаридоза, плодовете и зеленчуците трябва винаги да се измиват добре /салати и марули се мият лист по лист!/. От значение е и личната и обществената хигиена, особено в отдалечените планински селища, където заболяването се среща най-често. Лечението се провежда от лекар.

Кучешка тения /ехинококоза/. Децата могат да заболеят в някои случаи и от кучешка тения. Кучешката тения паразитира в червата на кучето и е дълга около 1/2 см. Тя отделя яйца, които попадат както в околната среда, така и по козината и муцуната на кучето. Децата, които играят със заразени кучета, могат да заболеят, ако не си мият редовно преди всяко хранене ръцете и ако поставят пръстите или предмети от околната среда в устата. От яйцата в червата на детето се излюпват зародиши. Те пробиват активно чревната стена и чрез лимфата и кръвта попадат най-напред в черния дроб, а след това и в белия дроб. В тези органи паразитът се развива в единични, а понякога и в множествени мехури - ехинококови кисти, изпълнени с бистра течност, имаща кехлибарен цвят. В ранната детска възраст, когато кистата расте, заболяването протича обикновено без никакви прояви. В някои случаи се открива случайно при рентгенов преглед на белия дроб. В по-късната възраст обаче кистата може да стане голяма /до мъжки юмрук, дори и по-голяма/ и да дава симптоми от притискане на съседните органи. Профилактиката се свежда до недопускане на децата да играят с кучета, особено с такива, които не са подложени на ветеринарен контрол. Лечението на заболяването е само хирургично.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Неврози!!!

Писане by Dani on Пон 17 Мар 2008, 01:26

Неврози


Неврози могат да се наблюдават още в кърмаческата и ранната детска възраст. За възникването им освен фамилното предразположение от съществено значение е неправилното възпитание на детето. Най-често неврозата възниква, когато много хора се грижат за единственото дете в семейството, когато съществува различие в методите на възпитание, когато детето чува от възрастните едно, а вижда, че те вършат друго.

Нощен страх. Той се наблюдава у деца, които са особено впечатлителни. Отключващи моменти за неговата поява могат да бъдат: изживявания през деня, които са направили силно впечатление на детето; гледане на неподходящи филми по телевизията; съзнателно плашене от родители и близки; четене на приказки, които предизвикват страхови преживявания, и др.

През нощта такива деца стават от леглото в полусънно състояние, плачат, говорят несвързани думи или изречения, имат уплашен вид на лицето, в някои случаи могат да се изпуснат по малка нужда.

При такива деца особено важно е да се създаде спокойна атмосфера в семейството, да им се говори внимателно, гальовно. Тези деца трябва да играят повече на чист въздух. Трябва да им се четат или разказват приказки с весело, жизнерадостно съдържание. Всички моменти, които могат да направят силно впечатление на децата, да ги възбудят или разтревожат, трябва да бъдат избягвани. В някои случаи се налага даването на успокоителни лекарства, което става по лекарско предписание.

Нервни припадъци. Те се срещат предимно при разглезени деца /напр. единствено дете на възрастни родители/, на които се изпълняват всички прищявки.Когато детето вече прекали, майката може да откаже да изпълни някое негово желание и то изпада в такъв гняв, че получава нервен припадък: спира да диша, посинява, извръща очите си нагоре и загубва съзнание. Това състояние трае кратко време /секунди до минути/, след което детето излиза от него.

Профилактиката се свежда до правилно възпитание. Детето не бива да се разглезва и да се изпълняват всичките му желания, защото може да се стигне до положение, когато то започва да тормози всички членове на семейството - става истински тиранин в къщи!

При нужда могат да бъдат предписани от лекаря успокоителни лекарства.

Нощно напикаване. Това заболяване се среща сравнително често. Нощното напикаване е физиологично явление до около 2 годишна възраст. През 3-ата година може да се получи само по изключение, и то по време на заболяване или ако детето поеме по-голямо количество течности преди лягане. Ако детето продължи да се напикава нощем /а в някои тежки случаи и денем/ и това не се дължи на друго заболяване /напр. възпаление на пикочните пътища или половите органи, захарен или безвкусен диабет/, трябва да се мисли за заболяване от невротично естество.

Нощното напикаване може да започне след силно психично изживяване, тежко наказание и др. То създава много грижи на майката и чувство за непълноценност у детето.

Профилактиката се свежда до приучване на кърмачето още от второто полугодие на живота да уринира само когато се постави на гърне. Тогава изхождането по малка нужда се превръща от неволев във волев процес.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 11:13; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Фимоза и крипторхизъм.

Писане by Dani on Пон 17 Мар 2008, 01:29

Фимоза и крипторхизъм


Фимозата е състояние, при което кожата на главичката на половия член не може да се издърпа назад. В първите години от живота това състояние е физиологично и не се нуждае от никакви манипулации и лечение, ако не дава смущения в уринирането или не предизвиква възпалителни прояви. Затова не е нужно издърпване на кожата на главичката назад, както неправилно се препоръчва понякога. Кога и какво лечение следва да се предприеме, определя хирургът или урологът.

Крипторхизъм.Тестисите у плода се намират в коремната кухина. Под влияние на хормонални процеси, ако не съществуват анатомични пречки, те се спущат през слабинния канал и по време на раждането се намират в кожна торбичка /мъдница, скротум/. В около 5% от новородените момченца тестисите при раждането не се намират в скротума, а спускането им става за няколко месеца след това. При недоносени момченца спускането може да стане и по-късно. Ако след раждането тестисите не се намират в скротума, а в инвагиналните гънки или коремната кухина, състоянието се означава като крипторхизъм. Едностранен той е в 80 - 90% от случаите, а двустранен в 10 - 20%. при това заболяване в течение на времето се унищожават клетките, които у зрелия мъж се превръщат в сперматозоиди. Ето защо, ако детето не се лекува своевременно, в зряла възраст се развива безплодие, макар че първичните и вторичните полови белези са нормално развити.

Ако до 2-годишна възраст тестисите все още не са се спуснали трайно в скротума, детето трябва за бъде лекувано.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 11:14; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Рахит !!!!!

Писане by mavi on Вто 18 Мар 2008, 20:56

Рахит


Рахитът е заболяване, което се обуславя от недостиг на витамин D. Предразполагащи моменти за рахита са смесеното и изкуственото хранене, при които хранителните вещества и солите / калциеви и фосфорни/ се усвояват по-лошо. Поради това естествено хранените деца боледуват два пъти по-рядко от рахит /при условие, че се извеждат на чист въздух и слънце/.

От значение за рахита е и недоносеността. Около 80% от недоносените заболяват рахит, който при тях започва по-рано и протича по-тежко.

Заболяват от рахит т.нар. "зимни деца", т.е. тези, които са родени през късните есенни и през зимните месеци и не се изнасят навън. Противно на това децата, които са родени през пролетта и лятото и се извеждат редовно на чист въздух и слънце, заболяват по-рядко от рахит. Това се дължи на обстоятелството, че под влияние на ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина в кожата на детето се образува витамин D.

От значение за възникването на рахита са и лошите социално-битови условия. Кърмачетата, живеещи в нехигиенични жилища, боледуват по-често от рахит. Родители, които претрупват децата с много дрехи, не ги извеждат навън поради страх от простуда, не проветряват стаите, хранят децата неправилно и безразборно, също допринасят за по-лесното заболяване на децата.

Рахитът е заболяване на кърмаческата и ранната детска възраст, което се проявява най-вече между 3-ия и 8-ия месец, в периода на най-бързия растеж на кърмачето. След това явленията най-често стихват, но в някои по-тежки случаи могат да продължат и до по-късна възраст. У нас се наблюдават предимно леки форми на рахит, който при своевременно диагностициране и лечение преминава до края на първата година, без да оставят райни последици в организма. Заболяването при доносените кърмачета започва към края на 2-ия, началото на 3-ия месец с начален стадий, в който има прояви само от страна на нервната система - неспокойствие, стряскане при силен шум, обилно потене, особено по тила по време на сън, въртене на главичката, немотивирани диарии. Постепенно рахитът преминава в стадия на разгар, който се характеризира с прояви от страна на костната, мускулната, лимфната и кръвотворната система. Проявите от страна на костната система започват от черепа, тъй като той расте най-интензивно в този период от живота. Настъпва омекване на тилната кост, понякога сплескване на черепа от страната, на която детето лежи, забавено никнене на зъбите, които не растат по определения ред, има разстояние помежду им и могат да станат кафеникави, ронливи. Гръдният кош се деформира. Характерна е т. нар. рахитична броеница зърнести задебеления в предната част на ребрата, наредени двустранно, едно под друго. Поради отпуснатост на мускулатурата коремчето често е подуто и разстлано встрани /т. нар. жабешки корем/. Лимфните възли, слезката и черният дроб може да саувеличени. Може да настъпи и анемия. Постепенно към 6 - 8-ия месец проявите на рахита стихват, но при по-тежки и нелекувани случаи се наблюдават остатъчни явления - трайни костни деформации /на гръдния кош, долните крайници и др./, които остават за цял живот. Лечението се провежда от лекар.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов

_________________


avatar
mavi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Вродено изкълчване на тазо-бедрената става.

Писане by mavi on Вто 18 Мар 2008, 21:01

Вродено изкълчване на тазо-бедрената става


Заболяването се среща в 1 - 3% от всички новородени деца, около 5 пъти по-често при момичетата. Много по-често е едностранно, а по-рядко двустранно. Типичното изкълчване се проявява към 3-ия месец, като засегнатото краче е малко по-късо и леко завъртяно навън. Наред с тези признаци може да съществува и асиметрия на кожните гънки по вътрешната страна на бедрата. Този симптом обаче може да е налице и при напълно здрави деца. Все пак той дава основание детето да бъде изследвано.

Профилактиката на заболяването се провежда при всички деца още след раждането, като краченцата се държат разкрачени чрез 6 - 8-кратно нагъната тензухена пелена, поставена между тях, или чрез специални гащички. Чрез продължително разкрачване на крачетата се постига влизането на главичката на бедрената кост в ставната ямка. Памперсите изпълняват и тази задача.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов

_________________


avatar
mavi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Обриви !!!

Писане by cveti555 on Вто 18 Мар 2008, 21:21

Обриви


Милиария. При новородени и малки кърмачета, които се претрупват с много дрехи и се прегряват, по тялото се получават малки, с големина на главичка на топлийка мехурчета, съдържащи кристално бистра течност. Те се дължат на задържане на секрет в изходните канали на потните жлези. Мехурчетата могат да се инфектират и тогава стават червени, белезникави или жълтеникави. Лечението се състои в избягване на прегряването и пудрене няколко дни с индиферентни пудри, за да изчезне обривът.

Строфулус /детска копривна треска/. Касае се за алергично заболяване, срещащо се в ранната детска възраст. Дразнителите /алергените/ са най-често от хранително естество /ягоди, месни и млечни белтъчини, белтък от яйце, колбаси, варива, шоколад/. В много случаи обаче алергенът не може да бъде определен. Често във фамилията на децата, страдащи от строфулус, има роднини, боледували от екзема, астма, сенна хрема. Заболяването са характеризира с появата на бледорозови пъпки на зачервена основа, разположени най-често по кожата на разгъвните повърхности на крайниците. Те обаче могат да бъдат разположени много рядко по лицето, но никога по окосмената част на главата. Предизвикват силен сърбеж. Децата разчесват пъпките и могат вторично да ги инфектират. В някои случаи на върха на пъпката се появява мехурче и тогава строфулусът прилича на лещенка. При лещенката обаче обривните единици се разполагат и по окосмената част на главата и в началото, на заболяването температурата е повишена.

Алергични обриви могат да се появят при вземане на медикаменти - антибиотици /напр. ампицилинът е антибиотик, който често дава обриви/ и др. Алергичните обриви могат да имат характер на скарлатинозен обрив или обрив при дребна шарка или рубеола, в някои случаи приличат на обривните единици при копривна треска. Обикновено сърбят и са бързопреходни, но могат да се задържат и по-дълго време. В някои случаи при тях има повишена температура. При редица вирусни заболявания, протичащи като остри инфекции на горните дихателни пътища, може да има обриви, подобни на дребна шарка и скарлатина.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов
avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Инфекциозни заболявания.

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 01:08

Инфекциозни заболявания(част-1)

Дребна шарка /морбили, брусница/. Това е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от вирус. Особено възприемчиви са децата на възраст от 1 до 4 години. Деца до 3-месечна възраст почти не боледуват. След въвеждане на противоморбилната ваксинация заболяемостта рязко спадна, включително и във възрастта от 1 до 4 години.

Инкубационният период* е от 6 до 17 дни /средно 10 дни/, а при проведена профилактика с гама-глобулин - до 21 дни. Заболяването започва с леко покачване на температурата, хрема, конюнктивит, във връзка с който децата избягват светлината, която им пречи. Появява се и силна, суха, дразнеща, упорита кашлица. Тези явления се задържат 4 - 7 дни, през който период в устата по лигавицата на бузите се появяват белезникави петънца с големина на просено зърно, разположени на леко зачервен аоснова. Те се задържат 2 - 3 дни и изчезват, преди да се появи обривът. По мекото небце и по мъжеца по същото време се появяват кафяво-червеникави петна с неправилна форма и различна големина, които могат да се слеят.

Описаният дотук стадий /катарален/ трае 3 - 7 дни, след което температурата спада, за да се покачи отново при появата на обрива /обривен стадий/. Обривът, състоящ се от 2 - 5-милиметрови, леко надигнати, с неправилна форма и червен цвят петънца, се появява най-напред зад ушите, след което се разпространява по лицето, шията, трупа и крайниците. Той се задържа 3 - 4 дни, след което със спадане на температурата избледнява и изчезва. На мястото на обривните единици в продължение на 3 - 8 дни остава жълтокафеникава пигментация. По време на болестта защитните сили на организма силно намаляват, вследствие на което могат да се получат усложнения - пневмония, отит, възпаление на гръкляна /ларингит/.

Профилактиката се състои във ваксиниране на децата след 1-годишна възраст с противоморбилна ваксина. Неваксинираните контактни деца могат да не заболеят или да прекарат съвсем леко заболяването, ако непосредствено след контакта/най-къс но до 3 - 4-ия ден/ им се инжектира гама-глобулин. Предпазното действие на гама-глобулина трае обаче само 2 - 3 седмици. Изолирането на заболелите деца е 5 дни от появата на обрива, а при усложнени случаи /напр. с пневмония/ 10 дни.

Лещенка /варицела/. Лещенката също е остро инфекциозно вирусно заболяване. Тази въздушно-капкова инфекция засяга освен децата от ранната и предучилищната възраст и кърмачетата.

Инкубационният период продължава средно 14 дни /от 11 до 21 дни/. Заболяването може да се предшества от 1 - 2-дневен период,в който децата се чувстват неразположени, могат да имат леко повишена температура /понякога обаче достигаща до 39°С, която скоро спада. След това температурата отново се покачва и се появява обривът. Засяга се кожата на трупа, крайниците, лицето, окосмената част на главата /характерно!/ и лигавиците. Обривът има характерна еволюция: най-напред се появява петънце, което преминава през стадия на пъпчица, за да се превърне скоро след това в мехурче, което силно сърби. Първоначално съдържанието на мехурчето е бистро, но скоро става мътно. След това мехурчето се превръща в коричка, която засъхва и пада, без да остави белег, ако не е разчесана. При разчесване и инфектиране по кожата остават плитки белези на големина колкото лещено зърно, по които може да се познае, че детето е прекарало варицела. Обривът се явява на 3 - 4 тласъка в продължение на 1 седмица, поради което отделните обривни единици се виждат в различни стадиина развитие /картина на "звездно небе"/. Заболяването е заразно до образуването на последната коричка. Усложненията биват местни, получени от вторично инфектиране на разчесани мехурчета, и от страна на дихателната и нервната система. Изолирането на заболелите деца трае до завяхването на мехурчетата и образуването на коричките.

Рубеола. Рубеолата също се предизвиква от вирус и е остро инфекциозно заболяване, което се прекарва леко. Заразяването най-често става чрез директен контакт с болни, но, макар и рядко, са описани случаи на пренасяне на заразата и чрез предмети и боледуване на бременни през първото тримесечие на бременността у зародиша могат да се получат тежки увреждания.

Инкубационният период е както при лещенката. Заболяването започва с хрема, кихане, понякога кръвоизливи от носа, леко зачервяване на очите и слабо повишаване на температурата - най-често 38 - 38,50 С. Едновременно с това се уголемяват лимфните възли, предимно тилните и тези по ръба на гръдно-ключично-сисовидния мускул на шията. Обривът често започва от лицето и бързо се разпространява по цялото тяло. Той се състои от кръгли или овални розовочервени петънца. В някои случаи може да наподобява обрива при дребна шарка или скарлатина, а понякога липсва изобщо. Усложненията от страна на дихателната и нервната система са редки. Заболелите се изолират в продължение на 5 дни. За профилактика се прилага противорубеолна ваксина след 1-годишна възраст на децата. Пропуснатите следва да се ваксинирати по-късно. Особено важно е ваксинирането на момичетата преди пубертета.

Скарлатина. Това остро инфекциозно заболяване се предизвиква от стрептококи. Среща се рядко във възрастта до 3 години.

Инкубационният период е 2 - 7 дни. Заболяването започва остро, със стръмно покачване на температурата, повръщане и гърлобол. Гърлото е огненочервено, езикът първоначално е обложен, а после става "малинов" /червен с набъбнали вкусови брадавички/. Един до два дни след началото на заболяването се появява обрив по цялото тяло, който е най-добре изразен по долната част на корема и по ставните гънки. Той се състои от малки червени петънца, които отдалеч изглеждат слети, като че ли детето е зачервено от потапяне в гореща вода. Обривът постепенно избледнява и към втората седмица от началото на заболяването започва лющенето на кожата, което е дребно, трицевидно по трупа и едро по дланите на ръцете и краката. През третата седмица се появяват усложнения - островъзпаление на бъбреците или сърдечни изменения /"скарлатинозно сърце"/. Сърдечните изменения са обикновено леки, бързопреходни. Децата се изолират за 10 дни. Лечението се провежда успешно с пеницилин. При това лечение обаче не остава имунитет и болестта може да се повтори.

Магарешка кашлица /коклюш, пертусис/. След въвеждането на ваксината дифтеткок заболяемостта от коклюш у нас почти изчезна. Това остро инфекциозно заболяване се среща най-често при деца под 4-годишна възраст. Могат да заболеят и новородени, както и старци, които се заразяват от децата. Инкубационният период е 7 - 14 дни. Заболяването при неваксинирани деца протича в три стадия. Началният стадий трае около 10 дни и се характеризира с хрема, зачервено гърло и нетипична кашлица, която въпреки провежданото лечение става все по-силна.

При втория стадий /конвулсивен/ се появяват кашлични пристъпи - първоначално нощем, а впоследствие и през деня. Пристъпите се характеризират с къси кашлични тласъци, следващи един след друг, тъй че детето не може да си поеме въздух и посинява. След това то поема звучно въздух /като магаре, откъдето и наименованието "магарешка" кашлица/. Следва нова серия откъслечни кашлични тласъци. В края на пристъпа изтощеното дете се опитва да изхвърли от гърлото си точеща се лига, във връзка с което най-често повръща. Целият пристъп трае от една до една и половина минути. В някои случаи кашличните пристъпи могат да бъдат многобройни - до 30 - 40 в денонощие. Този стадий продължава 1 - 1,5 месеца, след което преминава в третия стадий - стихване на кашлицата.

Поради честите повръщания децата отслабват и се намаляват защитните им сили. Като усложнения най-често се наблюдават пневмонии, а понякога мозъчни увреждания или възпаление на лимфните възли около трахеята.

Леки форми, които не могат да бъдат разпознати лесно, се прекарват понякога от ваксинирани деца, подобно на коклюша, но по-леко протича заболяването, което се нарича парапертусис. Някои вирусни заболявания също могат да протекат с коклюшоподобна кашлица. Деца, които кашлят, не трябва да бъдат извеждани и събирани с други деца, тъй като съществува вероятност те да са болни от коклюш. Болните от коклюш са особено заразителни в началния стадий, когато кашлицата все още не е типична. Децата се изолират до 30 дни. Лечението на заболяването се провежда от лекар.

Заушка /паротит/. Заушката е вирусно заболяване, при което най-често се засягат двустранно околоушните, а в по-редки случаи - подчелюстните слюнчени, жлези. Източник на заразата са болните деца, като вирусът се предава чрез пръски /дребни, невидими частици слюнка, които се отделят от устата на човека при говор, смях, кихане и кашлица/. Инкубационният период е 11 - 21 дни. При деца до 3-годишна възраст това остро инфекциозно заболяване се среща рядко. Заболяването започва най-често с подуване на едната околоушна жлеза, като след 1 - 3 дни в 3/4 от случаите се подува и жлезата от другата страна. Увеличените жлези отклоняват ушните миди встрани, така че подутото лице на детето придобива видна "свинска муцунка". При опипване подутините не са твърди, а имат тестена консистенция. Общото състояние на детето обикновено е слабо засегнато. В 1/3 от случаите температурата е нормална. Заболяването може да засегне централната нервна система /менингит, енцефалит/ и по-рядко задстомашната жлеза/панкреатит/. При деца в пубертета в 10 - 30% от случаите се засягат тестисите, което при двустранно засягане може да доведедо безплодие. Много рядко /в около 5% от случаите/ у момиченца та може да се получи възпаление на яйчниците. Отокът на жлезите изчезва за 10 - 15 дни. Заболелите се изолират в домашна обстановка за 9 дни. Профилактиката се осъществява чрез прилагане на противопаротитна ваксина след 1-годишна възраст.

Дизентерия /шигелоза/. Шигелозата е инфекциозно заболяване, предизвикано от дизентерийни бактерии /най-често типовефлекснер и зоне/, при което се възпаляват долните раздели натънкото и особено дебелото черво. Източник на заразата са болниили здрави носители. Заразяването става най-често чрез замърсени ръце, но и чрез инфектирана рана. Важна роля за пренасяне на заразата играят мухите. От заразени водни източници могат да се получат епидемични взривове. Болестта се наблюдава целогодишно, но най-често през летните и есенните месеци. Инкубацията е къса - от 1 до 3 дни. Заболяването започва остро, с висока температура и болки в корема. У кърмачетата в началото на заболяването може да има гърчове. Повръщанията са редки. В следващите часове се наблюдават диарични изхождания, като изпражненията стават редки, после воднисти, а скоро след това кърваво-слузни с примеси на гной. Детето се изхожда 10-15-20 пъти дневно, като особено характерни са позивите за ходене по голяма нужда /т. нар. тенезми/. То иска да сяда непрекъснато върху гърнето, като често има само напъни без да се изхожда. Заболяването може да протече и без да има характерни изпражнения. При кърмачетата, по-рядко при големите деца, то може да протече като токсична диария.

Всяко дете със съмнение за шигелоза подлежи незабавно на изолация в дома или инфекциозно отделение, където се уточнява диагнозата и се провежда лечението.

Салмонелоза. Салмонелите предизвикват остри стомашночревни разстройства, протичащи като "хранителни отравяния". Салмонелният гастроентерит се предизвиква от салмонелни бактерии, които са инфектирали хранителните продукти - напр. яйца/особено патешки/, мляко, както и храни, приготвяни от тях/кремове, еклери, майонеза, сладолед/, хуманизирани млека, неправилно съхранявани, след като са разтворени.

Заболяванията могат да възникнат в детски колективи под формата на епидемични взривове. Те започват след кратка инкубация /2-72 часа/, остро, с висока температура, силни коликообразни коремни болки, многократни повръщания и чести изхождания на воднисти изпражнения, към които често има примеси от кръв. Настъпва бързо обезводняване на организма както при токсичната диария. Децата са бледи с хлътнали очи, сух език, намален тургор на кожата и имат голяма склонност към колабиране /припадане/. Това състояние може да продължи само няколко дни, но и до 1-2 седмици. Салмонелозата може да протече в някои случаи и като обикновена диария. Децата се изолират в инфекциозно отделение.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Инфекциозни заболявания.

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 11:09

Инфекциозни заболявания.(част-2)

Остри вирусни хепатити*. Острите вирусни хепатити се причиняват главно от два вируса - А и В. Заболяванията са широко разпространени и зависят в голяма степен от здравната култура на хората и техните хигиенни навици.

Вирусният епидемичен хепатит, причиняван от вирус А, засяга предимно децата след 3-годишна възраст. Заболяването се среща по-често през есенните месеци. Източник на заразата е болният, който излъчва вируса чрез изпражненията, слюнката, урината и потта. В човешкия организъм вирусът попада чрез мръсните ръце, хранителните продукти и водата, замърсени с секретите на болния. Инкубационният период на заболяването е от 15 до 45 дни /средно 30 дни/.

Вирус В се предава предимно по кръвен път - чрез замърсени хирургически инструменти, спринцовки или чрез вливане на заразена кръв и кръвни продукти. Особено застрашени са децата, при които вливанията се извършват сравнително често /хемофилия, анемия, хемодиализа/. Вирусът може да проникне в детския организъм и чрез замърсяване с кръв, урина, изпражнения, слюнка и кърма от болни. Инфекцията от майката може да се предаде на детето по време на бременността или раждането. Особена опасност за детето представлява заболяването на майката от хепатит в през последните 3 месеца от бременността. Инкубационният период на хепатит В е от 40 до 180 дни.

Острите хепатити в детската възраст протичат с повишена температура, гадене, повръщане, болки в стомаха, тежест в дясното подбедрие, прояви от дихателната система, болки в ставите, обриви, тъмна урина, светли изпражнения, жълтеница, изразена в различна степен, и др. Лечението се провежда само в болнична обстановка. Прилагат се предимно симптоматични средства /витамини, глюкозаи др./. Препоръчаната въглехидратна диета трябва да се спазва не само в острия стадий на заболяването, но и след изписването на детето в продължение най-малко на 6 месеца.

Острите вирусни хепатити при децата в повечето случаи имат добра прогноза. Острият вирусен хепатит в протича по-тежко в периода на новороденото. В около 10 - 12% от болните деца той може да еволюира в хроничен хепатит.

Профилактиката на заболяването включва създаването на правилни хигиенни навици. на деца, контактни с болни, се прави гама-глобулин. През последните години, с оглед ограничаване разпространението на хепатит В, всички деца непосредствено след раждането се имунизират срещу този тип заболяване.

Спин. Синдромът на придобитата имунна недостатъчност /спин/ се причинява от HIV-вирусите, които увреждат имунната система на човешкия организъм и намаляват устойчивостта му към редица тежко протичащи инфекции.

Съществуват три основни пътя на предаване на инфекцията: чрез преливане на заразена кръв и кръвни продукти, чрез сексуален контакт със здрав или болен вирусоносител и чрез преминаване на вирусите от майката в детето по време на бременност, раждане или при кърмене. В 50% от случаите серопозитивните майки предават инфекцията на децата си.

Първите симптоми на заболяването у заразеното от майката дете се установяват обикновено между 4-ия и 6-ия месец след раждането, най-късно до третата година. клиничната картина на спин-а е разнообразна - ниско тегло при раждането и лошо наддаване, безапетитие, диарии, увеличени лимфни възли, черен дроб и слезка, хроничен екзематозен дерматит, често повтарящи се отити, засягане на нервната система, на пикочните пътища, на лимфната система и др. Често първи прояви на заболяването са тежко протичащи бактериални инфекции - сепсис, пневмонии, менингиален абцес и др., причинени от стафилококи, стрептококи, псевдомонас, салмонела, микози и др. Заболяването има прогресиращ ход, като 60% от децата умират още в ранна възраст. Лечението на заболяването е трудно, без особен ефект. Прилагат се антибиотици, противомикотични препарати и др., с които се удължава животът на болното дете. Работи се върху създаването на ваксина срещу това тежко, широко разпространено заболяване.

Профилактиката на спин-а зависи от здравната култура на хората, правилното полово възпитание и спазването на необходимите хигиенни изисквания при извършване на различните видове медицински манипулации.

Добре е всяка жена, която желае да ражда, да си направи тест за спин. Ако се установи, че бременната е носител на вируса на спин-а, тя трябва да реши да запази ли плода си или да абортира. Ако тя роди здраво дете, не трябва да го кърми. Ако детето е заразено, добре е то да получава майчина кърма, чиито защитни фактори могат в известна степен да го предпазят от допълнителни инфекции.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Отравяния и изгаряния.

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 11:10

Отравяния и изгаряния


През последните години отравянията в детска възраст зачестиха. Отравянията при кърмачетата са по-редки и се дължат най-често на погрешно даване на лекарства поради крайно голяма родителска небрежност. Най-често отравяния се наблюдават при деца във възрастта между 1 и 4 години. И тук в повече от 90% от случаите отравянията стават поради това, че родителите не съхраняват правилно лекарства и битови отрови, а ги държат на достъпни за децата места. Лекарствени средства се държат напр. в отворени чекмеджета и шкафове. От друга страна, течни отровни вещества /киселини, основи, газ/ се държат в бутилки от швепс, лимонада, бира, вино, и то на места, където децата лесно ги намират. Децата на възраст от 1 до 4 години играят, извършват много движения и достигат до медикаментите /най-често цветни хапчета, които вземат за бонбони/ или отварят шишета и започват да пият течностите, намиращи се в тях.

Очевидна е голямата отговорност, която носят родителите и близките на децата за възникването на такива инциденти. Приблизително половината от отравянията се дължат на поглъщане на лекарства. След тях по честота се нареждат отравянията с битови отрови /петролни произведения, киселини, основи, нафталин, някои хигиенни и козметични средства, селскостопански отрови, алкохол - вино, ракия и др./. В ранната детска възраст отравянията с растения /лудо биле, гъби/ са значително по-редки.

Да се изброят симптомите на всички отравяния е невъзможно, но родителите трябва да знаят някои основни правила. Не трябва да се оставят отровни вещества на достъпни за децата места. Лекарствата трябва да се съхраняват в домашна аптечка, която да бъде заключена и поставена на място, което е недостъпно за детето. Киселини, основи, селскостопански отрови, алкохол и др. трябва също така да бъдат поставяни извън обсега на детето - заключени в мазета, килери и на други места, до които децата нямат достъп.

Ако детето вече е погълнало отровно вещество /за това се съди по косвени данни - намерена туба с разпръснати хапчета лекарство, отворено шише или бутилка с киселина или основа и т.н./!, важни са две неща: а/ какво количество е поело детето от дадено вещество и б/ преди колко време го е поело.

Родителите трябва да знаят, че някои вещества са слабо отровни. Такива са: бои за коса, брилянтин, лак за коса, паркетин или паркетол, боя за обувки, автосапун. Същите вещества обаче, погълнати в големи количества, могат да дадат прояви от страна на храносмилателната, а понякога и от страна на централната нервна система. Същото важи и за веществата, които практически не са отровни: червила, кремове за лице, пудри, масло за плаж, лак за нокти, тоалетен сапун, крем за бръснене, моливи, мастила, тебешир, лепило, свещи.

При съмнение за отравяне до задължителното отвеждане на детето в болница родителите трябва да предприемат като първа мярка изпразване на стомаха чрез повръщане. За целта майката си измива ръцете и с пръст бърка в гърлото на детето, докато то повърне. Процедурата се повтаря дотогава, докато се изкара стомашното съдържимо. Повръщане може да се предизвика и чрез даване на детето да пие солена вода /3 кафени лъжички сол на 200 г вода/. Според възрастта на детето се дават- 100 куб. см от този разтвор.

При отравяне с киселини и основи повръщане не се предизвиква, а се дават противоотрови.

При отравяне с киселини /солна, азотна, сярна/ на детето се дава да пие мляко или сапунена вода 110 г сапун на 0,5 л вода/.

При отравяне с основи на детето се дава разреден оцет /50куб. см на 200 куб. см вода/ или 2 кафени лъжички лимонтузу на 200 куб. см вода.


При отвеждането на детето до най-близкото болнично заведение родителите трябва непременно да вземат със себе си опаковката със съдържанието на лекарството или веществото, с което се предполага, че детето се е отровило.

Освен отравяния в ранната детска възраст могат да се получат и изгаряния /при допир до нажежена електрическа или друга печка, ютия и особено често при попарвания с горещи течности/. Тежестта на изгарянията зависи най-вече от размера на засегнатата повърхност. При по-големи изгаряния детето трябва веднага да бъде отведено в болнично заведение. При изгаряния или попарвания върху малка площ, при които кожата е само зачервена, без да има мехури, мястото трябва да се намаже с мехлем против изгаряне, какъвто трябва да има в домашната аптечка (напр. дефламол/. Ако след изгарянето се появят мехури, те не бива да се пукат, а детето трябва да се отведе в болнично заведение за стерилна обработка на тези мехури.


Източник: "Грижи за малкото дете"
Автор: д-р Божков; д-р Гатев; д-р Дойчинова; д-р Пръвчев; доц. Съртмаджиева; гл.ас. Татьозов
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Плоски ходила (дюстабан).

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 11:12

Плоски ходила (дюстабан)


Това е една от най-честите тревоги на майките и бащите. При малкото дете крачето е окръглено отдолу, както и отгоре, а това е причина, когато детето е право и босо, долната част на ходилото, натисната от тежестта на тялото, да прилепва цялата към пода даже там, където се намира сводът.

Само когато детето малко поотрасне, може да се определи състоянието на този свод. Но дотогава, дори ако се страхувате, че детето ви има дюстабан, не му налагайте да носи стелки без предписанието на лекаря.

Карайте го да ходи босо по пясъка.Трябва мускулите на ходилата да се упражняват, а това става, когато ходилата се вкопчват в почвата или се приспособяват към разнообразен релеф(да ходи босо по равен под или килим - това не допринася нищо в случая, който разглеждаме).

Едно добро упражнение, което трябва да му внушите като игра, е да хване топче между палеца и съседния пръст на ходилото. Карайте го също да ходи на пръсти. Когато поотрасне, дайте му въженце за скачане и ако имате възможност, запишете го да учи балет. Най-сетне дайте му възможност да кара велосипед с две или с три колела, като натиска с предната част на ходилото.


Източник: "Аз отглеждам детето"
Автор: Лоранс Перну
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Астма

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 11:13

За да разберем същността на астмата като заболяване е необходимо да разгледаме накратко устройството на дихателната система и начина по който тя функционира.
В процеса на дишане, въздухът преминава първо през носа, където се
затопля, филтрира и овлажнява. След това, той навлиза през гърлото (фаринкса) в подобен на тръба орган наречен
трахея.
Трахеята се разделя на два главни бронха, които продължават да се
разклоняват в система от множество все по-малки тръбички, наричани
бронхи, бронхиоли и крайни бронхиоли. Всички те оформят така нареченото
– "бронхиално дърво".

Астмата е заболяване, което протича с хронично възпаление и повишена чувствителност (хиперреактивност)
на бронхиалното дърво по отношение на различни дразнители или други
провокиращи фактори. При контакт с дразнителя или при провокиращ момент
възниква реакция, при която просвета на бронхите намалява, става
запушване (обструкция) и дишането се затруднява. Тази обструкция е
променлива и обикновено напълно обратима с помощта на медикаменти.


Повече за анатомичното устройство на дихателната система

Дишането (поглъщане на кислород и отделяне на въглероден
двуокис) е основна жизнена функция, присъща за повечето живи организми.
Посредством този физиологичен процес в организма постъпва кислород,
необходим за осъществяването на голямата част от биохимичните процеси в
ролята на окислител. Посредством дишането се отделя от организма
образувания в резултат на същите биохимични процеси въглероден двуокис.
Този сложен процес се обобщава с понятието газообмен. Дихателната система включва органи, които образуват въздухоносните и дихателните пътища:
В тях се осъществява газообмена между външната среда и кръвта – поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис.


Повече за анатомичното устройство на бял дроб

Анатомия на белите дробове
Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха
– ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се
образува бронхиалното дърво. Стената на бронхиолите е заздравена от
хрущял. Най-малките и крайни бронхи се наричат бронхиоли. Те завършват в мехурчета, наречени белодробни алвеоли. В тези кухини - крайните бронхиоли и белодробните алвеоли се
осъществява обменът на газове между кръвта и въздуха.

Белите дробове сами по себе си са пасивна стуктура
нахлуването на въздух в тях по време на вдишване се осъществява
посредством разширяването на гръдния кош и понижаване на налягането в
гръдната клетка под действие на съкращението на междуребрените мускули
и диафрагмата. При това съкращаване налягането в белите дробове става
по-ниско от атмосферното и въздухът нахлува в тях. Белите дробове са
покрити с външна обвивка – плевра -
изградена от два листа, наречени висцерална (белодробна) и париетална
(пристенна) плевра. Двата листа на плеврата заграждат т.н. плеврално пространство.
Съдовите капиляри и белодробните
алвеоли са обхванати от многобройни колагенови и еластични влакна,
които имат радиален ход. Тези влакна изграждат носещия скелет на
белодробната тъкан.



Кои са основните типове астма?
Могат да се определят три основни типа астма:

Алергична астма – в основата и е алергичната
реакция на възпаление, възникваща под действието на специфични вещества
(алергени) в околната среда. Най-честите алергени са:


  • домашен прах и акари
  • спори и полени
  • животински косми
  • различни химически вещества


Не-алергична астма – възниква под влияние на
различни неспецифични провокиращи фактори от външната или вътрешна
среда. Това са най-често инфекции, химични дразнители, физическо
усилие, психическо напрежение, рефлукс на стомашно съдържимо,
хормонални изменения и т.н. Тези фактори предизвикват подобна на
алергия реакция, без да са свързани със задължителен контакт с алерген.


Смесени форми – комбинации от двете.


Какви са основните симптоми на астма?
Симптоматиката на астмата може да варира от едва доловима до
изключително тежко състояние, заплашващо живота на болния. Ето защо
астматично болния трябва да е запознат със своето заболяване и да
разполага винаги със съответните медикаменти. Основна проява на астмата
е астматичния пристъп. Той обикновено включва:


  • пристъпно възникващ задух
  • "свирене" при дишане, наличие на сухи свиркащи хрипове, обикновено чувани и от разстояние
  • мъчителна "суха" кашлица
  • стягане и тежест в гърдите


Тежестта на астмата се определя от силата, честотата и нощната изява на пристъпите.


Как се диагностицира астмата?
Освен историята за наличие на астматични пристъпи и цялостния медицински преглед, съществуват различни тестове за откриване както на бронхиална хиперреактивност, така и на вече изявила се
астма. Те се извършват с помощта на уред за функционално изследване на дишането и специални провокационни проби с вещества, въздействащи върху дихателната система.

В диагностиката на алергично обусловената астма, важно място заемат тестовете за откриване на чувствителност към определени алергени – кожни проби, провокационни и елиминационни проби и т.н.

Понякога може да се извърши и изследване на кръвта за увеличено наличие на клетки и протеини, водещи до поява на алергични реакции.


Как се лекува астмата?
Астмата е хронично заболяване, което не може да се излекува напълно. Въпреки това, съществуват множество медикаменти, които използвани редовно, могат напълно да компенсират дихателната
функция и да сведат появата на пристъпи до минимум. Основния момент при лечението на астма е преодоляването на бронхиалното запушване и хроничното възпаление.

Различават се два основни подхода в лечението на астма – лечение при пристъп и лечение в извън пристъпния период.


Тъй като астматичния пристъп може да бъде заплашващо живота състояние, за лечението му се използват бързодействащи лекарства със силно бронхоразширително действие – т.нар "кратко
действащи бронходилататори
".
Към тази група медикаменти се числят бета2-рецепторни агонисти (
салбутамол, кленбутерол и т.н.) както и антихолинергични препарати
(атровент).

Тези лекарства обикновено не се използват ежедневно, а само при
поява на пристъп. Те са достъпни под формата на дозирани инхалаторни
системи и са много удобни за употреба при нужда.


В извънпристъпния период и за продължително лечение на астма се използват следните медикаменти:


  • инхалаторни кортикостероиди – "златен стандарт" в
    лечението, те осигуряват облекчаване на хроничното възпаление и
    подтискат алергичната реакция. При тежки форми на астма, както и по
    време на тежък астматичен пристъп могат да се прилагат орално или
    венозно.
  • дългодействащи бронходилататори – препарати от групата
    на метилксантните и дългодействащите бета2- рецепторни агонисти
    (теофилин, новфилин, форметерол, салметерол). Те осигуряват
    продължителна дилатация на бронхиалното дърво и добре профилактират нощните пристъпи.
  • антиалергични стабилизатори – кромогликати, кетотифен.
    Използват се в профилактиката на астматичните пристъпи за подтискане
    отделянето на активни вредни субстанции при алергична реакция.
  • левкотриенови антагонисти – сравнително нов клас медикаменти, които навлизат все повече в терапията на бронхиална астма т.н. "лукасти" – церилукаст, монтелукаст и др.
  • допълнителни средства и режим – важни при лечение на усложнения в резултат или като предпоставка за възникване на астма – антибиотици, муколитици, секретолитици, лечение на
    рефлуксна болест и т.н



Някои обобщения по отношение терапията на астма:

  • лекарствата
    за лечение на пристъп се използват обикновено само при нужда; те трябва
    да са винаги с вас и достъпни за употреба; могат да се използват в
    случаите на очакван контакт с алергена или преди поява на провокиращия
    фактор – физическо, психическо усилие и т.н
  • медикаментите за продължителна употреба нямат бързото
    облекчаващо действие и затова не са подходящи за лечение на пристъп;
    ефектите им върху хроничното възпаление възникват след определен период
    от време - ето защо не бива да се прекъсват.
  • при системната им употреба могат да възникнат някои странични реакции, които трябва да обсъдите с вашия лекар.


Последната промяна е направена от tuci_iv на Вто 23 Сеп 2008, 13:14; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Варицела (лещенка)

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 11:19

Какво представлява болестта варицела?
Варицелата (лещенка) е остро протичащо заразно заболяване,
което се причинява от вирус. Болестта е силно заразна, характеризира се
със специфичен обрив и е една от най-честите инфекциозни заболявания
сред децата в развитите страни. Общото състояние на болните е умерено влошено. Варицелата се причинява от вируса варицела-зостер,
който принадлежи към семейството на херпесните вируси. Същият вирус
причинява и заболяването херпес зостер. Обща характеристика на
херпесните вируси е склонността им към съществуване в организма в
латентно (неактивно) състояние и повторно активиране на инфекциозния
процес, в момент, в който защитните сили на организма са отслабени.
Вирусът варицела-зостер е неустойчив на условията на външната среда.


По какъв начин човек се заразява от варицела?
Вирусът на варицелата се предава от болен на здрав човек най-често по въздушно-капков път (микроскопични капчици, носещи вируса, се отделят от носа и гърлото на болния от варицела) и по-рядко при тесен контакт с болен или с предмети, прясно замърсени със секрет от обривните единици на болния от варицела.
Възможен е и вертикален механизъм на предаване на болестта (заразяване на новороденото от болна майка).
Заболяването е силно заразно (до 80% от контактувалите с вируса развиват болестта).


Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване варицела?
Интервалът от контакта с вируса до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на варицелата е от 11 до 23 дни, най-често около 14 дни. Вирусът се отделя в носоглътъчния секрет и течността, изпълваща
мехурчетата на обрива, което прави болния заразен и опасен за околните
в периода от 5 дни (най-често ден-два) преди появата на първите обривни
единици, до 5-9 дни след появата на същите. Обикновено когато обривът се покрие от характерните корички, болният престава да бъде заразен. Болни с болестно променена имунна (защитната за организма) система могат да бъдат заразни по-дълго или по-кратко време.


Кой боледува от варицела, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?
Почти всеки в живота си боледува от варицела.
В развитите страни около 75% от населението са преболедували от
варицела до 15 годишна възраст и 90% до 25 годишна възраст. Най-често
заболяването се развива между 5-ата и 9-а година от живота, но могат да
бъдат засегнати хора във всяка възраст. Варицелата протича по-тежко при по-възрастните.
Кърмачетата до 6 месечна възраст не боледуват от варицела, ако имат
предаден от майката имунитет (през плацентата минават защитни
молекули-антитела, които майката е образувала при прекарана в миналото
варицела). Но ако майката заболее от варицела в края на бременността,
детето се ражда с вродена варицела на новороденото. Заболеваемостта от
варицела нараства през зимата и пролетта. Обикновено след преболедуване от варицела човек развива доживотен имунитет
срещу нея. Още през първата седмица от контакта с вируса, организмът
образува специфични защитни белтъчни молекули, наречени антитела, които
се свързват с вируса и го унищожават или улесняват този процес.
Активират се и специфични имунни клетки, които атакуват вируса. Въпреки
това, инфекцията може да остане в организма в латентно състояние
(неактивно състояние) и в момент на отслабване на защитните сили на
организма да се изяви наново като заболяването херпес зостер. Налице е определено взаимоотношение между варицелата и херпес зостер.
Те се причиняват от един и същи вирус. Варицелата възниква при първата
среща на неимунен организъм с вируса. При потискане на защитните сили
на организма, останалата в него латентна инфекция (бавна, неактивна,
тиха инфекция) се активира наново и се изявява като заболяването херпес
зостер. Варицелата може да се изяви и като тежко заболяване
сред контингент от болни с много тежко потисната имунна система, като
деца със злокачествени заболявания, болни в интензивни отделения и
лекувани дълго време с лекарства, потискащи имунитета.


Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на варицела?
Обикновено заболяването протича по-леко при децата и доста по-тежко при
възрастните и при индивидите с отслабена имунна система. Нерядко,
особено при децата, варицелата може да протече и без поява на
характерния обрив. Заболяването започва с някои нехарактерни, ранни симптоми:

  • висока температура (до 38-39 градуса)
  • леко изразено възпаление на горните дихателни пътища
  • общо чувство на слабост, отпадналост и загуба на апетит, които траят 2-3 дни.
  • обрив
Първоначалните оплаквания се срещат по често при по-възрастните болни. На фона на тези първоначални симптоми (които постепенно заглъхват) се
появява характерния за варицелата обрив (при малките деца често обривът
е първоначалната изява на заболяването): първоначално се появяват
надигнати червени петна, които скоро преминават през зачервени пъпчици
до мехурчета (везикули), пълни с бистра течност; впоследствие
мехурчетата потъмняват, разпукват се и образуват малки язвички; от
центъра към периферията им се образува коричка (круста) и обикновено на
мястото им не остава белег. Тази еволюция трае около 10-14 дни. Кожният обрив при варицелата е силно сърбящ.
Обикновено мехурчетата се срещат по-често по закритите части на тялото
като скалпа, подмишничните ямки, трупа и дори клепачите на очите.
Характерно е, че мехурчета може да се наблюдават и по лигавицата от
вътрешната страна на устата и половите органи (вирусът засяга и
лигавиците). Обривът се появява на няколко тласъка (свързани с
цикъла на размножаване на вируса и разпространението му по кръвен път
до кожата) за около 2-4 дни, с което се обяснява наличието на обривни
единици във всяка една от изброените еволюционни фази в един и същи
участък от кожата. обикновено първите обривни единици се появяват по
трупа на тялото и впоследствие се разпространява по главата, лицето,
ръцете и краката. Обривът не засяга дланите и ходилата. Броят на обривните единици може да варира от няколко до 100-300. Мехурчетата са с размери от 5-10 мм в диаметър. При една част от болните може преди основния обрив да се появи
предшестващ обрив от червени петна и пъпчици, разположен в слабинните
гънки като "бански гащета", който изчезва за няколко часа. Общото състояние обикновено е леко засегнато и се изразява в умерено повишена температура и общо неразположение. В редки случаи на тежко протичане (при хора с потисната имунна система)
мехурчетата от обрива могат да се напълнят с кървава течност или на
мястото им да настъпи некроза (умиране) на кожата, да се развие
жълтеница, спадане на кръвното налягане и оросяването на органите,
тежка интоксикация на организма и др.




Кога се налага да потърсите лекарска помощ
Обикновено варицелата е леко до умерено тежко протичащо заболяване.
Въпреки това е желателно да потърсите лекарска помощ ако забележите
симптоми на заболяването у вашето дете (най-често) като повишена температура, кожен обрив, съставен от силно сърбящи мехурчета, разположени потрупа на тялото и окосмената част на главата и клепачите. Това е важно, тъй като дава възможност да се предприемат определени
противоепидемични мерки и да се приложи правилно лечение. Потърсете лекарска помощ и ако забележите някои симптоми, които
свидетелстват за тежко или усложнено протичане на варицелата като:
възпаление на обривните мехурчета, изразяващо се в болезненост,
зачервяване около мехурчетата и изтичане на жълтозеленикава течност от
тях; тежко обезводняване на организма с продължително повръщане и
намален прием на течности, затруднено дишане, общо объркване и
дезориентация, прекомерна сънливост и много висока температура с
гърчове и главоболие.


Следва ......


Последната промяна е направена от tuci_iv на Нед 07 Сеп 2008, 01:12; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Варицела (лещенка)

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 11:28

Към какъв лекар трябва да се обърнете?
Потърсете Вашия личен лекар или педиатър (детски лекар). По негова преценка той ще Ви насочи към лекар-инфекционист, който е специализиран в откриването, лечението и предпазването от заразни болести.


Как се поставя диагнозата?
Поставянето на диагнозата се осъществява предимно въз основа на
историята на развитите на оплакванията и клиничната находка при
прегледа. Лекарят ще Ви разпита подробно за характеристиките на вашите
(или тези на Вашето дете) оплаквания, начина им на поява, повлияването
им от дадени медикаменти, контакт със заразно болни, наличие на болни
деца в детската градина, в училище и др., правени в миналото
имунизации, прием на лекарства, наличие на алергии. След това лекарят
ще Ви прегледа внимателно като обърне специално внимание на наличието и
характеристиката на кожния обрив, наличие на белези за възпаление на
горните дихателни пътища, състоянието на периферните лимкфни възли,
черния дроб и слезката. За потвърждение на диагнозата и за
отхвърляне на други възможни причини, лекарят ще назначи извършването
на някои изследвания. По честите от тях са:

  • пълна кръвна картина - промените обикновено свидетелстват за развиваща се в организма вирусна инфекция, без да са характерни за варицелата
  • скорост на утаяване на еритроцитите
    - може да покаже завишени стойности, свидетелстващи за развитие на
    възпалителен процес в организма (без да посочва причината за това), по
    характерно това се наблюдава при по-тежко протичане или развитие на
    усложнения
  • урина и биохимични изследвания на кръв - показват евентуални отклонения в състоянието и функцията на вътрешните органи (бъбреци, черен дроб и др.)
  • вирусологични изследвания
    - вирусът може да се докаже след като се изолира от течното съдържимо
    на обривните мехурчета или от гръбначно-мозъчна течност , но това няма
    особена практическа стойност и обикновено не се прави
  • имунологични изследвания
    - в практиката се използват готови тестове, които откриват наличието на
    антитела (специфични защитни белтъчни молекули) срещу варицела-зостер
    вируса в кръвта на изследваното лице
Какво е лечението?
Лечението на варицелата е комплексно. То включва предприемане на карантинни мерки, облекчаване на симптомите на заболяването и атакуване на самия вирус,
причиняващ заболяването. В болшинството от случаите лечението се
провежда в домашни условия. Хоспитализират се (приемат се за лечение в
болница) само тежко протичащите случаи или тези с развитие на
усложнения:

  • карантинни мерки - болните деца
    трябва да останат изолирани вкъщи (или в тежките случаи в
    специализирано болнично отделение) и да не посещават детска градина,
    детска ясла или училище докато не се покрият с корички всички мехурчета
    на обрива (с оформянето на коричка болният престава да бъде
    заразноопасен)
  • симптоматично лечение (за
    облекчаване на симптомите) - за понижаване на високата температура
    могат да се приемат нестероидни противовъзпалителни лекарства съдържащи
    парацетамол или ибупруфен и др. При децата трябва да се избягва
    прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради опасността от
    развитие на сериозно състояние, наречено синдром на Рей. За
    преодоляване на обезводняването трябва да се приемат голямо количество
    течности
  • мерки за облекчаване на сърбежа от обрива
    - могат да се прилагат хладни компреси или хладна баня върху обрива
    както и цинков лосион или пудрене с пудра, съдържаща ментол,
    сулфатиацол, цинков сулфат и талк
  • за избягване разчесване на мехурчетата
    и вторичното им бактериално инфектиране (което се явява често
    усложнение) се прилага ниско изрязване на ноктите или слагане на
    ръкавици с един пръст при по-малките деца; прилагането през устата на
    антихистаминови препарати (Зиртек, Ксизал, Ериус и др.) може да облекчи
    сърбежа.
  • при поява на болезнени мехурчета по лигавицата
    на устната кухина се избягва даването на горещи, кисели и пикантни
    храни, децата се хранят с кашава храна и се прилагат студени течности.
  • етиологично лечение
    (насочено срещу вируса, причиняващ заболяването) - обикновено се
    прилага в по-тежко протичащите случаи на заболяването и при
    контингентите, рискови за развитите на усложнения. С него се постига
    облекчаване на симптомите на заболяването и по-бързото им отшумяване
    при положение, че започне максимално скоро след появата на обрива.
    Използва се противовирусния препарат Ацикловир (с търговско
    наименование Zovirax) както през устата така и венозно. Същият препарат
    съществува и като мехлем или очни капки за локално лечение на кожния
    обрив или евентуално възникнало възпаление на роговицата на окото. В
    изключително тежки случаи при болни с потисната имунна ситема могат да
    се прилагат мускулно или венозно препарати, съдържащи готови антитела
    (защитни молекули), насочени срещу варицела-зостер вируса. Такива са
    Vazigbulin и Vazigvenin.
  • лечение на усложненията
    - най-честото усложненеи което се наблюдава при децата е вторичното
    развитие на бактериална инфекция в разчесани те мехурчета на обрива.
    Това състояние се лекува с антибиотици (важно е да се отбележи, че тъй
    като варицелата е вирусно заболяване, самото то не се лекува с
    антибиотици, тъй като те не унищожават вирусите).
Каква е прогнозата и кои са най-честите усложнения на варицелата?
В преобладаващия брой от случаите (здрави в друго отношение деца) варицелата обикновено протича леко
и се излекува от самосебеси без сериозни поражения за 10-14 дни. При
новородени деца (на възраст, по малка от един месец, чиито майки не са
боледували и не са имунни срещу варицела зостер вируса), пациенти със
злокачествени заболявания на кръвта, болни от СПИН и такива подложени
на имунопотискащо лечение, болестта може да протече за по-дълго време и
в много по-тежка форма. Болните от същите контингенти са изложенои на
висок риск за развитие на усложнения на варицелата. Най-честото усложнение на варицелата (дори при леко протичане при здрави в друго отношение деца) е вторичното бактериално инфектиране
на обривните мехурчета, най-често вследствие на разчесването им, с
развитие понякога на подкожни абсцеси (гнойници). След такова
инфектиране на мехурчетата след оздравяването им могат да останат
белези по кожата. Някои от по редките усложнения са засягане на белите дробове (причинени най-често от самия вирус ако възникнат до 4-5 ден от заболяването и от бактериална инфекция - след този период), засягане на централната нервна система
(най-характерно за варицелата е възпалително засягане на малкия мозък с
нарушение в пазенето на равновесие, залитане и нарушена координация на
движенията; по-рядко възникват възпаления на мозъчното вещество и
мозъчните обвивки (менингоенцефалит), възпаление на гръбначния мозък и
периферни нерви и др.) и засягане на очите (най-често под
формата на възпаление на роговицата на окото - кератит, което може да
застраши зрението). Още по-рядко се наблюдават артрит (възпаление на една или повече стави), нефрит (бъбречно възпаление), отит (възпаление на средното ухо), възпаление на слоевете на сърцето (ендокардит, миокардит, перикардит) и др.


Може ли да се предпазим от варицела?
Една от най-ефективните стъпки в предпазването от варицела е спазването на карантинните мерки (виж по-горе). Съществува специфична жива атенюирана (с отслабени болестотворни
свойства, но запазени свойства за стимулиране образуването на
специфични защитни антитела в организма) ваксина против варицела-зостер
вируса, която в нашата страна се прилага само на рисковите контингенти
от населението (виж по-горе). В някои от развитите страни има стремеж
за прилагане на тази ваксина на всички с изключение на бременните жени
и кърмачетата под 1-годишна възраст, както и децата със сериозно
увредена имунна система. Целта е избягване както на боледуването от
варицела така и евентуалното реактивиране на вирусната инфекция под
формата на заболяването херпес-зостер по нататък в живота при
състояния, свързани с отслабване на защитните способности на имунната
система. След прилагането на ваксината може да се наблюдава нежелана
реакция под формата на поява на варицелоподобен обрив.


Последната промяна е направена от tuci_iv на Нед 07 Сеп 2008, 01:13; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Главоболие в детска възраст

Писане by mamazavinagi on Нед 23 Мар 2008, 11:30

Какви типове главоболие се срещат в детска възраст?


Главоболието като симптом се среща и в детска възраст. 75 % от децата
на възраст до 15 години са имали подобно оплакване, а 85 % от децата от
старша училищна възраст от време на време са оплакват от главоболие.
При някои от тях главоболието носи регулярен характер, който може да
пречи на училищните занимания. Списъкът на причините, водещи до това
състояние е доста дълъг.



Тук обаче ние ще се спрем на най-честите причини за главоболие в детска възраст:


  • на първо място това е мигрената - проявява се при около 4 % от децата и обикновено (при 25 % от пациентите с това оплакване началото й е преди 10-ата година)
  • втората по честота причина главоболие в детска възраст е т.нар. "разпъващо" или мускулно-контрактилно главоболие
  • на трето място като честота главоболието у децата може да бъде един от симптомите на простуда, ангина, грип или друго заболяване
  • на четвърто място причина за главоболие може да бъде травма, ушна или зъбна инфекция
Каква е характеристиката на мигрената при деца?


През 1976 г. Prenski издава "Ръководство за диагноза на мигрена на деца". Основният критерии е пристъп на повтарящо се главоболие, траещо от 2 до 72 часа. Освен това към диагнозата се
добавят и три от шестте "малки признака", които също трябва да бъдат налице:


  • аура преди главоболието
  • едностранна болка
  • "туптящ" характер на болката
  • гадене и повръщане
  • облекчение след последвал пристъп
  • дълбок сън
  • фамилна анамнеза за мигрена или повтарящо се главоболие



При децата мигрената се появява в три форми:


  • обикновена мигрена – обхваща 70 %
    от децата, не се предшества от аура и болката обикновено е двустранна и
    по характер пулсираща, като е локализирана най-често в областта на
    челото
  • класическа мигрена
    – обхваща 25 % от пациентите и се характеризира с визуална аура и
    едностранно пулсиращо главоболие. Аурата обикновено се изразява в
    неясно виждане.
  • синдроми с леко или асоциирано главоболие,
    които са известни като мигренозни варианти. Те са резултат на нарушена
    функция на органите при деца с мигрена или фамилна анамнеза за това
    заболяване. Тук се отнася мигрената, предизвикана от дисфункция на
    базиларната артерия (причината е неправилно разпределяне на артериалния
    кръвен ток). Симптомите са главоболие, световъртеж, шум в ушите. При
    някои деца може да се наблюдава пристъп с характер на епилептичен.
Какви по особени форми на мигрена се паблюдават при деца?


Особени форми на синдромите с леко или асоциирано главоболие са:


  • "Алиса в страната на чудесата" –
    при запазено съзнание е налице промяна във възприятието за време, в
    образите на фигурите и във визуалния анализ на заобикалящата
    действителност
  • офталмоплегична мигрена
    – обикновено се манифестира при деца под 12-годишна възраст като
    едностранно главоболие, локализирано в едното око, двойно виждане и
    невъзможност за движение на мускулите на окото (парализа)
  • хемиплегична мигрена
    – появява се при деца под 3-годишна възраст и клинично се манифестира
    като пристъпни периоди на невъзможност за движение на едната страна на
    тялото. Въпреки че родителите се плашат, тези симптоми са
    бързопреходни.
  • остра, предизвикваща объркване мигрена
    – появява се с внезапна промяна в нивото на съзнание и паметта, както и
    с варираща възбуда при деца от 5 до 15-годишна възраст. Симптомите
    траят от минути до 24 часа.
Какво може да се направи?


По време на пристъп трябва да осигурите спокойствие на детето и прием на аналгетици в самото начало на пристъпа; трябва да бъдат отстранени факторите, предизвикващи пристъп на
мигрена, като например стресова ситуация.



За щастие, при повечето деца с мигрена оплакванията се редуцират до минимум с възрастта, като 50 % показват подобрение в рамките на шест месеца след поставяне на диагнозата.


В заключение отново ще подчертаем, че за появата на
главоболие съществуват многобройни причини. От тях мигрената се явява
най-честата причина в детска възраст. Ако вашето дете има главоболие,
потърсете съвета на лекар-невролог!


Последната промяна е направена от tuci_iv на Нед 07 Сеп 2008, 01:16; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Сливиците – за и против!

Писане by Dani on Нед 23 Мар 2008, 13:51

Сливиците – за и против!



В продължение на много години проблемът с хроничното възпаление на сливиците и неговото лечение занимава лекарите в цял свят. Съществува дилемата – да се отстранят ли сливиците, ако детето боледува често или да се оставят като страж в устната кухина при първа среща с инфекциите. На пръв поглед нещата изглеждат неразрешими. От една страна, нормално е да се счита, че след като Творецът ни е създал по този начин и ни е дарил със сливици, би било грубо вмешателство драстичното им отстраняване. От друга страна обаче, имайки предвид напредъка на медицинската наука, особено в областта на имунологията, и наблюденията върху пациенти преди и след операция на сливиците, трябва да се признаят положителният ефект от операцията и подобряването на здравословното състояние. УНГ-специалистите ежедневно се срещат с този проблем и с въпроса на разтревожените родители: „Докторе, трябва ли да оперираме нашето дете? Все е болно!” Колкото е по-прост въпросът на родителите, толкова е по-трудно на лекаря да отговори веднага с „да” или „не”.

Уважаеми родители, трябва да знаете, че вашето дете е самостоятелно човешко същество и като такова е уникално. Т.е. неговото развитие е характерно и типично само за него, както и когато боледува, то ще боледува по свой собствен, индивидуален начин. Скъпи майки, не сравнявайте детето си с това на съседката и не приемайте съветите й относно това с какво и как да лекувате детето си. За всеки проблем се обръщайте към личния си педиатър или специалист по УНГ-болести. Той най-добре ще ви посъветва и ще съдейства за решаване на здравословния проблем. Ако нямате доверие на лекаря в районната поликлиника, обърнете се към друг специалист, дори да трябва да заплатите за това, но, повярвайте, здравето на вашето дете е безценно. Откриете ли добрия лекар занапред вие ще можете да разчитате на него при всеки проблем и съм сигурна, че ще се чувствате много по-спокойни и сигурни.

Нека сега се върнем към проблема с възпалението на сливиците и как трябва да се постъпва в подобни случаи.

За повишаване на общата ви медицинска култура ще си позволя да ви запозная с някои интересни факти, свързани с лимфния апарат в човешкия организъм. Всеки е чувал за лимфни възли, сливици, но те са само част от тази стройна система, предпазваща ни от многобройните болестотворни микроорганизми, които буквално кръжат около нас.

Под сливици (мед.тонзили) се разбират мекотъканни образувания, разположени най-много в главата. Общо те са осем на брой – езична (в корена на езика), 2 небни сливици – разположени двустранно в дъното на устната кухина, които именно са обект на настоящата статия, трета сливица – разположена непосредствено зад носа (в т.нар.епифаринкс) и 2 сливици в началото на Евстахиевите тръби (свързващи носа с ушите).

Най-голямо практическо значение, свързано с болестни промени в организма, имат небните тонзили и третата сливица.

Тонзилите са важен елемент от лимфоимунологичната система на организма. В тях се извършват редица биологични, имунологични процеси, свързани с предпазването на организма от болестотворни микроорганизми. Макар и малки по обем, тяхното устройство е такова, че позволява на малко площ да се извърши голям обем имунологичен отговор. Сливиците са изградени от строма, паренхим и псевдокапсула. Покривната лигавица се вгъва многократно навътре към вътрешността на тонзилите и по този начин увеличава тяхната площ – 292 кв.см. Основната част е изградена от паренхим, съставен от лимфни клетки, фагоцити. Борбата на организма с инфекциите се дължи на образуването на антитела срещу микробите. Доказано е, че такова антитялообразуване се извършва и в небните сливици. Т.е. тонзилите, заедно с другите органи на лимфатичната система участват във формирането на т.нар. естествен имунитет (невъзприемчивост към инфекции).

Тъй като детският организъм не е напълно изграден морфологично и функционално, което се отнася и до функцията на тонзилите, затова и децата боледуват много по-често от инфекции на горните дихателни пътища. Тяхната имунологична реактивност е по-ниска от тази на възрастните. Т.е. доказана е възрастова зависимост на антитялообразуването в небните сливици.

Нека сега да разгледаме причините за развитие на хронично болестно състояние на тонзилите, как протича то и как се лекува.

Една от причините е попадането в организма на т.нар. ß-хемолитичен стрептокок от група А, който се загнездва в сливиците и предизвиква възпаление. Тонзилите не могат да се преборят с него и се развива болест – най-чест ангина – с висока температура, болки в гърлото, затруднено преглъщане. Ако ангината не бъде лекувана своевременно, възпалението от остро преминава в хронично. В тези случаи сливиците стават огнище на инфекция, което може да причини заболяване и на други органи и системи.

Друга причина за развитие на хроничен тонзилит е боледуването от тежки инфекциозни болести – скарлатина, грип, дифтерия и др. Заболявания на съседните органи и околоносните кухини, зъбите също могат да доведат до преминаване на инфекцията в сливиците – по съседство. Затрудненото носово дишане (при болести в носа) води до дишане през устата, пресъхване на лигавицата на тонзилите, тяхното охлаждане и условия за възпалението им. Наследственото предразположение, алергизацията на организма са също едни от причините за хроничния тонзилит.

В резултат на честите възпаления в сливиците се образува съединителна тъкан, която измества паренхима. Така се нарушава функцията им и те не могат да произвеждат антитела. По този начин сливиците от страж в организма се превръщат в огнище на инфекция.

Как родителите могат да се ориентират дали децата им развиват хроничен тонзилит или не? За това ще опиша в резюме следните симптоми:

- Чести ангини – с висока температура, болки в гърлото, бели налепи;
- Кашлица, която не може да се обясни със заболяване на белите дробове;
- Увеличени лимфни възли на шията;
- Неприятен дъх в устата – често той се забелязва сутрин при ставане от сън – понякога детето изплюва белезникави мековати парченца, които миришат неприятно при размачкване – те са продукт на хроничното възпаление на тонзилите, отделят се от тях и попадат в устната кухина;
- Чувството на чуждо тяло в гърлото – дискомфорт;
- Сухота в гърлото; изпотявания, болки в сърдечната област, лесна уморяемост, нарушения в съня, сърцебиене при физическо натоварване, субфебрилитет (леко повишена температура).


Всички тези оплаквания не са задължителни за поставянето на диагнозата, но колкото повече от тях са налице, толкова тя е по-вероятна. За това обаче трябва да се произнесе специалист по УНГ-болести, който към оплакванията на пациента прибавя и резултатите от обективното изследване (т.е. прегледа), пълната кръвна картина, урината, ревматичните проби, изследванията на носен и гърлен секрет за бактериално носителство. Към лабораторните показатели може да се добави и изследването на белтъчните фракции, количеството на албумина, С-реактивния протеин, пропердана и лизоцима. При болни с хроничен тонзилит има дефицит на витамини – А, В1, С и някои микроелементи – мед, манган. Всичко това обаче е работа на лекаря. Налице ли са абсолютните показания за оперативно лечение, към него трябва да се премине незабавно.

Златно правило в медицината е, че колкото по-рано се лекува една болест, толкова резултатите са по-добри. Хроничният тонзилит не прави изключение. Ако операцията се забави или изобщо не се състои, съществува риск локалното огнище в сливиците да доведе до пренасяне на инфекцията в други органи и тъкани. Най-често това са бъбреци, сърце, стави.


Автор: Д-р Катя БЛАГОЕВА - Оториноларинголог


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 10:49; мнението е било променяно общо 1 път

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Заушка (паротит, епидемичен паротит).

Писане by Dani on Нед 23 Мар 2008, 16:10

Какво представлява заушката (паротитът)?
Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с висока темпаратура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези (паротидни жлези), които са разположени пред и под всяко ухо.
Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Заушката е въздушно-капкова инфекция.

По какъв начин човек се заразява от заушка (паротит)?
Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, "натоварени" с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне.

Какъв е инкубационният период на заушката (паротит)?
Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни.
Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.

Кой боледува от заушка (паротит), изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?
Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Рискът от инфекция е най-голям сред по-големите деца. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта.
Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.
В миналото паротитът се е считал за едно от "неизменните" инфекциозни заблявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка, честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година (за САЩ). Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.

Съществува ли риск за плода при развитие на заушка (паротит) по време на бременност?
Заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода.

Какви са симптомите на заушката (паротит)?
В около една трета от заразените не се изявяват никакви или леко изразени симптоми.

Ранните симптоми на заболяването не са често изявени, но включват температура, загуба на апетит, болки по тялото и главоболие. Температурата е умерено висока и обикновено трае 3-4 дни.

Заушката обикновено протича с възпаление на слюнчните жлези, най често страдат паротисните (околоушни жлези). Възпалението предизвика болка и подуване най-често на околоушните слюнчни жлези (разположени под и пред всяко ухо). Обикновено процесът започва едностранно и бързо охваща и срещуположната. Подуването може да трае 7-10 дни. Яденето на кисели храни и цитрусови плодове (което предизвква интензивно отделяне на слюнка) причинява силен дискомфорт. Силно изразеното двустранно подуване на околоушните слюнчни жлези придава характерен израз на лицето на детето. Могат да бъдат подути и други слнчни жлези като поделюстните, подезичните и т.н.

Вирусът на паротита може да предизвика възпаление и в други тъкани освен слюнчените жлези. Често могат да бъдат възпалени обвивките и основното вещество на главния мозък, което се нарича менингоенцефалит. Менингоенцефалитът може да предизвика главоболие и повръщане, скованост във врата, припадъци, трудности в преглъщането и т.н.

Панкреасът (задстомашната жлеза) е друг орган-мишена, към който вирусът на паротита проявява афинитет и който често се възпалява, предизвиквайки панкреатит. Възпалението на панкреаса предизвиква силна опасваща болка в горната част на корема.

Паротитът (заушка) проявява склонност да атакува яйчниците (оофорит) при момичетата и тестисите (орхит) при момчетата, особено когато възниква в юношеска възраст. Орхитът (възпаление на тестисите) е най-сериозното усложнение на заушката. Това състояние протича със силна болка и подуване на тестисите. Възпалението (орхит) обикновено е едностранно, но може да засегне и двата тестиса. Зрелият тестис (след пубертета) е особено уязвим на увреждане от вируса на паротита, което може да доведе до безплодие.


Кога се налага да потърсите лекарска помощ?
Потърсете лекарска помощ ако детето Ви развие някое от следните състояния:

висока температура и обезводняване, причиняващи значителна отпадналост (обезводняването може да се разпознае по сухата кожа, сухи очи, сухи лигавици, малко количество отделена урина и промяна в мозъчния статус (унесеност, вялост)
продължително повръщане, неводещо до облекчение
слабост, отпадналост и безразличие
болка и скованост във врата
болка в корема
подути и силно болезнени тестиси, заедно с кожната торбичка (скротум), която ги обвива
Ако забележите горепосочените тревожни симптои у детето си, потърсете неговия личен лекар. По негова преценка той ще Ви насочи към лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни болести). Ако е необходио можете да бъдете насочени за консултация при педиатър (детски лекар), невролог, уролог (специалист по болестите на пикочо-половата система), коремен хирург и т.н.


Как се поставя диагнозата заушка (паротит)?
Поставянето на диагнозата "заушка" се осъществява предимно клинически (възоснова на лекарски преглед).

По време на първата си среща с Вас и Вашето дете лекарят ще Ви разпита за оплакванията на детето, тяхната характеристика, начин на поява и давност. Важна е информацията за контакт със заразно болни и направените в миналото имунизации. След това лекарят ще прегледа детето внимателно като обърне специално внимание на наличие на белези на възпаление (подуване и болка) в областта на околоушните и други слюнчени жлези и тестисите. Лекарят ще търси и белези на коремна болка и възпаление на мозъка и неговите обвивки (главоболие, повръщане, дразнене от светлина, скованост и болка във врата, промяна в съзнанието и т.н.)

В допълненеие към информацията от прегледа лекарят може да назначи някои допълнителни изследвания. Най-често това са рутинни кръвни и уринни изследвания, сочещи вирусна инфекция. Допълнителни биохимични излследвания на кръвта и урината могат да посочат възпалително засягане на панкреаса (задстомашната жлеза). При съмнение за менингоенцефалит (ифекциозно възпаление на централната нервна система и нейните обвивки) може да се направи лумбална пункция. Тя представлява изтегляне със специална игла и спринцовка (които се вкарват между поясните прешлени на гръбначния стълб) на гръбначномозъчна течност, която се изследва биохимически и под микроскоп.

Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на вируса на паротита в кръвта или наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса, но тези изследвания се използват по-рядко.

Изолиране и доказване на вируса на паротита от клетки на слюнчните жлези също е възможно, но обикновено се прилага само с научна цел.

Какво е лечението на заушката (паротитът)?
Лечението на заушката е симптоматично, т.е. е насочено към облекчаване на оплакванията, а не атакува самия причинител на заболяването. Лечението обикновено се осъществява в домашни условия (амбулаторно лечение) и не изисква постъпване в болница.

Някои от основните лечебни мерки са следните:

пълноценно хранене и пиене на много течности (3-4 литра на ден)
болкоуспокояващи и лекарства понижаващи високата темпаратура - тези лекарства намаляват болката и подуването във възпалените тъкани; прилагат се предимно медикаменти съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки; избягва се използване на аспирин поради опасност от възникване на усложнение при децата, наречено синдром на Рей.
В повечето случаи подуването и болката в околоушните жлези отшумява от само себе си за около седмица; всяко дете, болно от заушка не търябва да посещава училище или детска градина за в рамките на 9-10 дни от началото на подуването на околоушните слюнчни жлези.

Само в редките случаи на тежко протичане със засягане на тестисите, централната невна система и задстомашната жлеза може да се наложи постъпване в болница и лечение под директен лекарски контрол.

Какви са най-честите усложнения на заушката и каква е прогнозата?
Повечето боледуващи деца се възстановяват от заушката без сериозни усложнения. Някои от най-честите усложнения са следните:

орхит (възпаление на тестисите) възниква у 15-25% от заразените момчета, но възникващият стерилитет (безплодие) е рядък
увреждане на централната нервна система като енцефалит (възпаление на мозъчното вещество на главния мозък) или менингит (възпаление на обвивките на главния мозък)
по-рядко като усложнения на паротита се наблюдават артрит (възпаление на ставите), увреждане на бъбреците, възпаление на щитовидната жлеза и млечните жлези, глухота и др.
заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода .

Може ли да се предпазим от заушка (паротит)?
Предпазването от заушка се осъществява чрез прилагане на ваксина. Ваксината е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу заушка. Имунизацията срещу паротит (заушка) се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола.Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу парототния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 11:01; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Изкривяване на гръбнака.

Писане by деси on Нед 23 Мар 2008, 18:09

Изкривяване на гръбнака(част-1)

Каква е нормалната структура и положение на гръбначния стълб (гръбнака)?

Гръбначният стълб (гръбнака) представлява "опорна колона" на човешкото тяло.

Гръбначният стълб носи тежестта на горната част на тялото (включително раменния пояс с горните крайници) и я прехвърля върху тазовия пояс и долните крайници.

Гръбначният стълб е съставен от 33 на брой малки кости, наречени прешлени. Формата на прешлените позволява свързването им помежду им, прикрепването на ребрата в гръдния отдел и съответно свързването с черепа и таза най-горната и най-долна част на гръбнака.

Прешлените са свързани помежду си с многобройни връзки (здрави, съединителнотъканни ленти, които свързват костите помежду им), а за многобройните им израстъци се заляват голям брой мускули.

Цялата тази структура осигурява едновременно голяма подвижност и стабилност на торса.

Погледнат в предно-задна посока гръбнакът изглежда прав, но погледнат отстрани, той има няколко нормално съществуващи извивки от основата на черепа до таза. Извивката, която рисува отворена напред дъга, се нарича кифоза, а извивката, рисуваща отворена назад дъга, се нарича лордоза.

Човешкият гръбнак има две кифози- гръдна и кръстцова и две лордози- шийна и поясна. По този начин в профил гръбначният стълб наподобява двойно "S" и служи като двойно извита пружина, омекотяваща вертикалните сътресения на тялото.

Какво представлява сколиозата?
Думата "сколиоза" е от гръцки произход и означава кривина.

Сколиозата представлява значимо изкривяване на гръбнака под формата на "С" или "S", гледан в предно-задна посока.

Прешлените, които изграждат гръбначния стълб, се наклоняват и завъртат едни спрямо други, като по този начин образуват въпросната ненормална извивка. Обикновено изкривяването започва от един участък на гръбнака (тази кривина се нарича първична).

За да се поддържа изправения стоеж на торса, прешлените в съседните части на гръбнака образуват вторични или компенсаторни кривини (дъгите им са отворени в посока, обратна на първичната кривина), като по този начин гръбначният стълб намалява общата си височина.

Сколиозата се среща при 3-5 на всеки 1000 души.

В огромния процент от случаите причината за възникването и е неизвестна (в медицината се нарича идиопатична, т.е. не се знае първопричината) и оплакванията се появяват след 10 годишна възраст (процесът може да е започнал по-рано, но най често диагнозата сколиоза се поставя при юноши между 10 и 14 годишна възраст). Тази сколиоза се среща около два пъти по-често при момичета.

В по-малкия процент от случаите като първопричина за развитието на сколиоза се явява друго заболяване (било то на нервите и мускулите или на гръбначния стълб, някои аномалии и т.н.) и тогава тази сколиоза се нарича вторична (налице е причина за появата и). Обикновено тя се открива при по-малки деца.

Често в появата на сколиоза се открива наследственост (т.е. рискът за развитие на сколиоза у дете или юноша, в чието семейство вече има открити случаи на сколиоза е по-голям).

Сколиозата може да се развие във всяка възраст.

Тежестта на сколиозата може да варира от лека до много тежка. Лекото изкривяване може да не предизвика никакви оплаквания и да се открие случайно, докато тежките форми могат да причинят значително ограничаване на физическата и жизнена дейност на болния.

Сколиозата е хронично (дълго протичащо) заболяване,което може да прогресира с възрастта (утежнява се). Обикновено с приключването на растежа на тялото(края на пубертета) тежестта на извивката остава стабилна и постоянна.

От какво се причинява сколиозата?
В 80-85% от случаите причината за развитие на сколиозата е неизвестна (това е т.нар. идиопатична сколиоза). Много на брой теории се опитват да обяснят появата и, като това може би ще стане в близкото бъдеще.

В останалите около 15 % причините за развитие на сколиоза могат да се разделят в две големи групи: неструктурни и структурни

Неструктурни (или функционални): анатомичната структура на гръбначния стълб е нормална и причината за наличието на кривина в гръбнака е временна като например скъсяване на единия крак или възпаление около гръбнака, което причинява спазъм (постоянно съкращение) на околната мускулатура (мускулите придърпват прешлените и променят взаимното им разположение).

Структурни: при тях е налице промяна в анатомичната структура на гръбнака. Причините за това са много на брой като дефекти по рождение в някои прешлени (несрастване или налице е променен по форма прешлен,напр. клиновиден), мускулни дистрофии (заболявания на нервите или мускулите, при които мускулите имат "недостатъчна сила" и се явяват неспособни да стабилизират и поддържат гръбначния стълб, който се изкривява), церебрална парализа (заболяване на централната нервна система при малките деца,най-често водещо началото си от самото раждане), болести на съединителната тъкан (напр. синдром на Марфан), полиомиелит (известен като детски паралич), някои доброкачествени тумори на гръбнака, травми, възпалителни процеси и други. Тези разнообразни причини обикновено водят до изява на сколиозата в по-ранна възраст.

Сколиозата може да бъде само част от комплексни заболявания, наречени синдроми.

Какви оплаквания предизвиква сколиозата и как първоначално се открива тя?
Нормално, погледнат отзад гръбнакът изглежда прав. Когато има сколиоза, гръбнакът е изкривен под формата на буква "С" или се виждат две извивки в противоположни посоки, които образуват подобна на буквата "S" фигура. Това най-лесно се забелязва, когато човек се наведе напред.

Други чести белези, вследствие изкривяването на гръбнака са следните:

Едното рамо може да изглежда по-високо или по- ниско от другото. Също така едното рамо може да изглежда с по-заоблен контур.
Гръдният кош може да изглежда хлътнал или несиметричен, както и цялото тяло може да изглежда несиметрично.
Главата изглежда така, сякаш не се намира в средата на раменете.- Талията може да изглежда неравна или наклонена.
Тазът може да изглежда наклонен или завъртян настрани. Единият хълбок изглежда ,че стои по-нависоко от другия.
Единият крак изглежда по-къс от другия (всъщност дължината им е еднаква, но наклоненият таз е причина за привидното скъсяване). Това може да се за бележи при обличане на нови дрехи. Така например единият крачол на панталона може да изглежда по-къс от другия.
Походката може да е нарушена. При повечето хора (когато сколиозата е лека до умерена) сколиозата не предизвиква други оплаквания освен споменатите дотук промени в стойката и козметични проблеми. Ако сколиозата е тежка и не се лекува тя може да предизвика и по-сериозни оплаквания като:
Болки в гърба, особено при дейности , вързани с движения на торса( гръдния кош и корема). - Мравучкане или тръпнене в краката (изкривеният гръбначен стълб притиска разположеният в неговия канал гръбначен мозък).
Постоянни деформации
Лесна умора или проблеми с дишането (тъй като ребрата се захващат за гръдните прешлени, изкривяването на гръбначният стълб в гръдния му отдел води и до промяна във формата и обема на гръдния кош, който обхваща като в клетка жизненоважните сърце и бели дробове)
Оплаквания от страна на сърцето -възможно е те да са следствие от същата причина, довела до развитието на сколиозата (това важи за по-редките случаи когато тази причина е ясна) или да възникнат вследствие на притискане на сърцето и излизащите от него големи кръвоносни съдове от променения гръден кош.
Всички или някои от тези симптоми може да са налице още при раждането или скоро след това, както и да се появят в по-късна възраст (най-често се забелязват между 10-та и 14-та година от живота.

Кога се налага да потърсите лекарска помощ?
Потърсете квалифицирана лекарска помощ, ако забележите някои от изброените по-горе белези.

В мнозинството от случаите сколиозата се открива около 10 годишна възраст.

Всички здравноосигурени лица в България подлежат веднъж годишно на задължителен профилактичен преглед, по време на който личният ви лекар ще провери дали страдате от някакво гръбначно изкривяване и ако такова е налице, ще ви насочи към специалист в тази област.

Към какъв лекар трябва да се обърнете?
Ако сте забелязали наличието на гръбначно изкривяване е препоръчително да потърсите ортопед-травматолог (обърнете се към вашия личен лекар и той ще ви насочи към такъв). Това е лекар, специализиран в откриването и лечението на всички заболявания на опорно-двигателния апарат (кости, стави, мускули, връзки, сухожилия и т.н.).

Ортопедът-травматолог ще прецени дали се касае за сколиоза, каква е тежестта и дали се нуждае от лечение.

Тъй като сколиозата е хронично заболяване за преценка на прогресирането и (дали състоянието става по-тежко или не се променя) обикновено се налагат прегледи при лекуващия ви ортопед през определен от него интервал от време.

Как се поставя диагнозата "сколиоза"?
Тъй като в повечето случаи сколиозата не предизвиква сериозни оплаквания или те се появяват постепенно с прогерсирането и, диагностицирането и (откриването и) не винаги е лесно. Особено подходящи са профилактичните прегледи, извършвани от личния или училищния лекар.

Прегледът при лекар специалист включва няколко последователни стъпки:

Най-напред ортопедът разпитва пациента за наличието на оплаквания, начинът и времето по което са се появили, характера на всяко едно от тях и т.н. Особено важна за лекаря е информацията, събрана в разговор с родителите на детето или юношата за прекарани в миналото заболявания, травми, проблеми при раждането, наличие на сколиоза у други членове на семейството и т.н. В този разговор лекарят се ориентира за евнтуалното наличие на сколиоза, причината за възникването и и тежстта и.
След това лекарят извършва обстоен преглед като следи внимателно за наличието на асиметрия на частите на тялото (едното рамо стои по-нависоко, единият крак изглежда по-къс или гръдният кош е с променена форма и т.н.), състоянието на мускулите и крайниците и цвета на кожата (например наличието на специфични петна по кожата с цвят на "кафе с мляко" могат да насочат лекаря към определена група вродени заболявания)и т.н. риентировъчно лекарят изследва извивките на гръбнака, като накара съблечения до кръста пациент да застане с гръб към него и със събрани колене да се опита да докосне с ръце пръстите на краката. При това прешлените се очертават под кожата на гърба.
Ако от прегледа дотук лекарят реши, че имате значително изкривяване на гръбначния стълб, той ще назначи рентгеново изследване (т. нар. рентгенова снимка). Рентгеновата снимка дава точна информация за наличието на сколиоза, вида и тежестта и. Освен това снимката служи за база за сравнение при последващи контролни прегледи.
На базата на рентгеновата снимка лекарят ще определи тежестта на сколиозата (измерва се в градуси големината на изкривяването, броя прешлени, обхванати от него, формата на засегнатите прешлени и положението на ребрата и т.н.), в кой отдел на гръбначния стълб се намира тя, каква е формата на описаната крива, дали е приключил растежа на костите (на рентгеновата снимка могат да се отчетат редица белези за това; ако растежът не е завършил това означава, че може да се очаква влошаване на изкривяването)и т.н.
Ако лекарят подозира наличието на някаква конкретна причина за развитието на сколиоза, той може да препоръча редица специализирани и скъпи изследвания, които не се извършват рутинно (скенер, магнитен резонанс, електромиография, ултразвук и т.н.).
Ако не се открие причина за заболяването, сколиозата се причинява към най голямата група на идиопатичната сколиоза (сколиоза с неизвестна причина).

Чрез извършването на всичко изброено дотук ортопедът-травматолог определя тежестта и риска за прогресиране (влошаване) на сколиозата и решава дали е необходимо провеждането на лечение и какво да бъде то.
avatar
деси
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Изкривяване на гръбнака.

Писане by Dani on Пон 24 Мар 2008, 10:17

Изкривяване на гръбнака(част-2)

Как се лекува сколиозата и кога трябва да се лекува?
Сколиозата може да варира от лека до много тежка и съответно на това съществуват различни лечебни подходи. Възрастта на болния също играе важна роля в избора на лечение (преценя се дали е завършил костния растеж и съответно какъв е риска от прогресия на заболяването).
В леките случаи могат да се правят само редовни прегледи при специалист (през интервал от 4 до 6 месеца , попреценка на лекаря), който да преценя дали състоянието прогресира.
При по-тежките случаи може да се наложи носене на ортезно средство (корсет) или извършване на операция (в най-тежките случаи и в тези с тенденция към бързо увеличаване на изкривяването).
Измереният ъгъл на кривината на сколиозата (ъгъл на Кобб) има значение за избора на лечение. До 20 градуса не се предприемат други мерки освен контролни прегледи през 6 месеца за преценка развитието на състоянието,, от 20-40 градуса се предписват лечебна физкултура с електростимулация и задължително корсетолечение и над 40 градуса, при съблюдаване на много други важно фактори, обикновено се предприема оперативно лечение.
Корсетолечение: Принципът на лечението с корсет е да се задържи гръбнака в принудителна позиция, дакато завърши костния растеж (обикновено това става в края на пубертета), за да се избегне прогресиране на сколиозата и увеличаване на изкривяването.
Съществуват различни видове корсети, като за всеки индивидуален пациент лекарят избира най-подходящия в зависимост от вида на сколиозата, местоположеноето на кривината, възрастта на болния и т.н. Съвременните корсети се моделират индивидуално,изработени са от леки материали (обикновено пластмаси) и могат да се носят дори под дрехите. Някои корсети се носят само през нощта, докато други - през по-голямата част от деня. При повечето деца корсетът трябва да се носи около 20 часа на ден, като тази продължителност обикновено намалява с приближаването към възрастта, в която настъпва края на растежа на костите.
Обикновено в 80% от случаите, подложени на корсетолечение, тежестта на сколиозата не се увеличава до края на растежа, в около 10% изкривяването става по-тежко и едва в по-малко от 10% кривината може незначително да намалее.
Корсетите могат да обхващат различни части от гръбначния стълб. Така например за децата със сколиоза в долната част на гръбнака са най-подходящи корсети, наречени торако-лумбо-сакрални ортози (ТЛСО). Те обхващат гърба от хълбоците до под мишниците (едни от най-често употребяваните корсети от този вид са Бостън и Уилмингтън). Те са най-често тънки и могат да се носят под дрехите.
Корсетът на Чарлстон поддържа гръбнака в такава позциция, че се опитва дори да коригира донякъде кривината чрез принудително положение; затова този корсет се носи само през нощта.
Корсетът на Милуоки може да се използва за корекция във всяка част на гръбнака. Въпреки избора на най-подходящия за случая корсет, тежестта на сколиозата може да прогресира докато трае лечението с корсета.

В тежките случа на сколиоза, когато ъгълът на изкривяването е много голям или кривината показва тенденция към бързо увеличаване (още повече ако остава доста време до приключване на костния растеж, което представлява риск за утежняване на състоянието на гръбнака) може да се наложи извършването на операция.

Независимо от вида на конкретната операция, принципът на оперативното лечение е корекция (доколкото е възможно) на кривината, фиксиране на корекцията с метален остеосинтезен материал (метални пръчки, куки, винтове телове и системи за фикасция) и осигуряване на сливане ( на медицински език се нарича фузия) между засегнатите и подложени на корекция гръбначни прешлени.

Корекцията не може да бъде пълна (особено при много тежки сколиози почти неизбежно остава остатъчна кривина). За сливането на фиксираните с метал прешлени се използва собствена костна тъкан (от самия пациент), взета най-често от хълбочната кост или синтетичен материал, наподобяващ кост, които се поставят между прешлените. Единствено металната фиксация е недостатъчна да задържи корекцията за дълъг период от време и едновременно да осигури пълноценност на движенията в гръбнака.
Последствие от сливането на прешлените е известно ограничаване на движенията в засегнатата област на гръбначния стълб. При съвременните методи на оперативно лечение на сколиозата не се налага носенето на корсет след операцията. Около година след операцията прешлените са се сляли напълно помежду си и е осигурена стабилност на гръбнака, с минимална вероятност за повторно изкривяване в същата област. На този етап металните елементи вече не са нужни, но тъй като те не предизвикват оплаквания или неприятни усещания у пациента, не се предприема изваждането им за да се спести травмирането от повторна операция.
Независимо от вида на лечението, обикновено то е съпроводено от рехабилитационна програма за заздравяване на мускулатурата около гръбнака, поддържане на добър обем на движения и т.н.

Каква е прогнозата след лечение?
Прогнозата зависи от множество фактори като най-важните сред тях са възраст на болния, вид и тежест на сколиозата, местоположението и, времето на откриването и и избора на лечение.

Леките случаи обикновено не причиняват проблеми и не пречат на пълноценното ежедневие. Нормалната физическа активност не е вредна, а дори полезна. Умереното натоварване поддържа силата на мускулите и предпазва костите от развитие на остеопороза (за повече информация относно остеопорозата се обърнете към личния си лекар). Все пак според тежестта на изкривяването е възможно да ви бъде забранено практикуването на екстремни физически активности (напр. вдигане на тежести). Прогнозата зависи в голяма степен от това дали се открива някаква причина за нейното възникване или тя се причинява към тези с неизвестна причина (идиопатична сколиоза).

Идиопатичната сколиоза е хронично, доживотно състояние. Обикновено тя прогресира до настъпване края на растежа на костите и след това тежестта и остава непроменена. С отслабване на връзките и костите в старческа възраст е възможно увекичаване на кривината на сколиозата.

При тежките случаи, налагащи операция, при извършена навреме операция, прогнозата е добра. Оперираните могат да подновят известна физическа активност след 3-4 месеца, а пълното и възстановяване настъпва след около година. Въпреки известното ограничение на движенията в даден отдел на гръбнака, навеждането и завъртането са напълно въззможни.

При открита навреме сколиоза и правилно подбрано и проведено лечение, прогнозата за възстановяване е много добра и качеството на живот не се различава от това на останалите хора.

Можем ли да се предпазим от развитието на сколиоза?
Поради това, че в мнозинството от случаите причината за възникването на сколиозата е неизвестна, предпазването от това заболяване е невъзможно.

Ако в семейството има регистрирани случаи на сколиоза е редно децата ви да бъдат прегледани профилактично.

Профилактичните прегледи, извършвани от личния и училищни лекари, са изключително важни за навременното откриване и лечение на сколиозата.


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 11:40; мнението е било променяно общо 1 път

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Изкълчване на лакътя в детска възраст.

Писане by Dani on Пон 24 Мар 2008, 22:30

Изкълчване на лакътя в детска възраст


Какво представлява изкълчването на лакътя в детска възраст?
Нарича се още сублуксирана (полуизкълчена) главичка на лъчевата кост (радиус), лакът на прохождащото дете, лакът на детегледачката.

Полуизкълчването на главичката на лакътната кост се наблюдава най-често у деца на възраст от 1 до 4 години. Представлява изплъзване на главичката на лъчевата кост от ануларната връзка (връзка, която обхваща циркулярно от всички страни главичката на лъчевата кост и я прикрепя към лакътната кост, като едновременно с това позволява въртенето на лъчевата кост спрямо лакътната). Закрепването на тази връзка при децата е по-хлабаво и това прави разкъсването и по-лесно.

С порастването на детето тази връзка заздравява и честотата на това увреждане намалява. Кръгловатата форма на главичката на лъчевата кост и разположението и в ставата прави най-лесно "изплъзването" и от ануларната връзка при теглене по оста на крайника, когато това се случи при разгъната в лакътя ръка и длан, гледаща надолу.

Неправилно е да се мисли, че причина за това увреждане се дължи донякъде на по-малък размер на главичката на радиуса при някои деца.

Какви травми предизвикват полуизкълчването на главичката на лъчевата кост?
Най-често увреждането се получава при теглене на ръката по оста и, по-рядко при падане или при преобръщане (при най-малките деца).

Най-честите ситуации, при които възниква това изкълчване са следните:

*възрастен държи скоро проходилото дете за ръка и придърпва детето, което тръгва в противоположна посока, към себе си
*възрастният дръпва детето за ръката, помагайки му да преодолее препятствие
*детето се препъва и докато пада възрастният го дръпва за ръката, опитвайки се да му попречи да падне
*детската ръка бива издърпана през ръкава на дреха при преобличане и т.н.
Увреждането обикновено е едностранно, но може да се срещне и от двете страни.

Какви са симптомите?
Обикновено детето е твърде малко за да съобщи оплакванията си и родителите (или грижещото се за детето лице) дават информация за движението или дейността при която се появяват симптомите у детето.

Обикновено възрастните не съобщават за травма, а просто забелязват, че отведнъж детето спира да използва ръката си и заплаква от болка, често придържа предмишницата на увредената ръка със здравата. Чрез внимателно допитване до родителите може да се припомни дърпане по оста на ръката, но по-често не се съобщава за такова.

Детето плаче от болка, не движи ръката си в лакътя и я държи леко сгъната с длан леко обърната назад (пронация).

Как се поставя диагнозата при изкълчен лакът в детска възраст?
Поставянето на диагнозата понякога може да е трудно. Насочващи към нея са историята за началото на оплакванията, която възрастните съобщават, евентуалното припомняне на теглене на ръката и възрастта на детето.

Допълнителна информация, насочваща към тази диагноза се добива при внимателния преглед. Обикновено става въпрос за силно неспокойно дете, което пази наранената ръка. Често неспокойството и страха са по-силни от болката.

Предмишницата е леко сгъната в лакътя (около 15-20 градуса) и в леко положение на пронация (т. е. дланта е леко обърната назад). Детето държи увредената ръчичка със здравата. Липсват външни белези на каквото и да било увреждане като оток, кръвоизлив по кожата, зачервяване, затопляне, деформация. Няма промяна в чувствителността на ръката, както и в движенията на пръстите и китката (понякога причина за недвижение на пръстите и китката е страх от болката).

При притискане в областта на главичката на лъчевата кост детето изпитва силна болка както и при всеки опит за сгъване/разгъване или завъртане на предмишницата.

Направените след прегледа рентгенови снимки не показват промени (тъй като изкълчването е твърде малко) и служат за отхвърляне на счупване или друго увреждане.

Как се лекува това увреждане?
Принципът на лечението е да възвърне нормалното положение на главичката на лъчевата кост спрямо ануларната връзка.

Като първа мярка е най-подходящо обездвижването на лакътя.

Наместването се осъществява чрез обездвижване на лакътя и натиск с пръсти върху мястото на главичката на костта и едновременно с това прилагане на натиск (компресия) по дългата ос на ръката, сгъване на лакътя и въртене на предмишницата с дланта обърната напред (т. е. последователност от движения, точно обратна на тази довела до възникването на увреждането). Докато наместването трае, под ръката напипваща мястото на главичката се усеща прещракване, което маркира влизането на главичката на лъчевата кост на нормалното и място.

След щракването детето се наблюдава. Болката бързо намалява и детето веднага започва да движи ръката си в лакътя, но често това може да стане след около 15 - 30 минути. Колкото по-малко е детето и колкото повече време от настъпването на изкълчването е минало, толкова по-късно детето започва да движи ръката си в лакътя.

Обикновено не се налагат рентгенови иследвания след манипулацията за наместване, ако детето започне да движи ръката.

Каква е прогнозата?
Прогнозата е отлична, обикновено веднага след наместването болката бързо отминава и детето започва да движи ръката в лакътя.

Изключително важно е да се обясни на родителите как да избягнат предизвикването на последващи полуизкълчвания на главичката на радиуса.


Последната промяна е направена от Dani на Нед 07 Сеп 2008, 11:48; мнението е било променяно общо 1 път

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Морбили (дребна шарка, брустница)

Писане by Schatzе on Вто 25 Мар 2008, 11:59

Какво представлява болестта морбили?
Морбили е остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване, причиняващо се от вирус, което се характеризира с висока температура (треска), хрема, кашлица, зачервяване на очите и разпространяващ се кожен обрив. Вирусната инфекция при морбили засяга предимно дихателната система и е потенциално сериозно заболяване.

Заболяването морбили се причинява от инфекция с морбили вирус, който спада към род парамиксовируси. Морбили вирус се разпространява лесно.

По какъв начин човек се заразява от морбили?
Болестта се разпространява от човек на човек доста лесно. Вирусът на морбили е силно заразен. Той се пренася по въздушно-капков път чрез микроскопични капчици, които се отделят от носа, гърлото и устата на болен в ранните фази на болестта. Тези "заразени" капчици се отделят при кашлица и кихане. Заразяването с вируса на морбили може да стане при директен контакт с носен или гърлен секрет от заразен човек или при контакт с предмети, заразени с вируса на морбили.

Морбили е едно от най-силно заразните инфекциозни заболявания. Епидемии от морбили се наблюдават на всеки 2-3 години в части на света, където не съществуват ефективни програми за ваксинация срещу болестта. Малки, локализирани взривове от морбили се регистрират в годините между епидемиите. Епидемични взривове от морбили избухват все още в развитите европейски страни и САЩ, където има добре развити имунизационни програми. Тези взривове се регистрират обикновено сред неимунизирани деца в предучилищна възраст или други неимунизирани хора в популацията.

Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване морбили?
Периодът от първия контакт с вируса (със заразения човек или носител на вируса) до изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. За инфекцията с морбили инкубационният период е 1-2 седмици (7-14 дни). Обривът обикновено се появява около 14 дни след заразяването

Болният от морбили е потенциално заразен и опасен и може да предава вируса от 1 до 2 дни преди появата на първите симптоми до пълното изчезване на обрива.

Кой боледува от морбили, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?
От морбили боледуват предимно деца, но заболяването може да засегне хора на всяка възраст.

По-висок риск за заболяване от морбили съществува за кърмачета, които са твърде малки за да бъдат имунизирани срещу болестта (първата ваксинация се прави на 1 годишна възраст), деца, които отказват имунизация и хора, които са получавали имуноглобулин около времето на ваксинацията. Всеки неимунизиран човек е изложен на риск от заболяване от морбили и излага околните на риск.

Срещу морбили съществува естествен имунитет. Кърмачетата, родени от майка, прекарала морбили получават пасивен имунитет (предаден от майката), траещ до края на първата година от живота им. След преболедуването от морбили както и след правилно проведена имунизация човек развива доживотен имунитет срещу вируса на морбили.

Съществува ли риск за плода при развитие на морбили по време на бременност?
Не съществуват доказателства,че вирусът на морбили причинява малформации (уродства, пороци, тежки увреждания) у развиващия се ембрион и плод. Все пак, контактът с вируса на морбили по време на бременност може да причини спонтанни аборти и преждевременно раждане.

Какви са симптомите на морбили?
Типично морбили започва с висока температура, хрема, кашлица и зачервяване и дразнене на очите (конюнктивит). Особено характерните петна в устната кухина (наречени петна на Коплик) се появяват 2 до 4 дни по-късно, непосредствено преди изявата на обрива. Петната на Коплик се появяват по лигавицата на вътрешната страна на бузите, срещу горните 1-и и 2-и кътник, на цвят са жълтеникаво-бвлезникави, огардени с червен пръстен. Възпаленото гърло (фарингит) често се съпровожда от възпаление на горните дихателни пътища (ларингеална и трахеобронхиална лигавица).

Обривът се появява 3 до 5 дни след появата на първите симптоми. Обривът започва зад ушите и отстрани на врата и прогресира от главата надолу. Обривът е съставен от малки неправилни червени пъпчици, които нарастват на големина, показват тенденция към сливане и бързо се разпространяват (в рамките на 1-2 дни) по трупа и крайниците (като същевременно започва да избледнява по лицето). Обривът обикновено не сърби. Кървави точици (петехии) и посинявания (екхимози) могат да се наблюдават при тежко изразени обриви.

Температурата може да достигне 40 С. Очите са зачервени и влажни, силно чувствителни на светлина (фотофобия). Около очните орбити е налице оток. Състоянието на пациента изглежда тежко.

Развитието на заболяването обикновено следва еволюцията на обрива. За 3 до 5 дни обривът започва да отшумява и избледнява, температурата спада рязко и пациентът се чувства значително по-добре. Болният вече не е заразен. След отшумяването на обрива може да остане променено оцветяване на кожата с белене на кожата.

В някои от случаите се наблюдава атипичен синдром на морбили. То представлява променена изява на болестта. Атипичният морбили синдром започва внезапно с висока температура, главоболие, кашлица и коремна болка. Обривът може да се появи 1-2 дни по-късно, като често започва от крайниците. Може да се появи подуване на ръцете и ходилата. Нерядко се развива пневмония и тя може да продължи 3 месеца и повече. Атипичните форми на морбили се развиват у хора, които са непълно имунизирани срещу болестта. Това може да се случи при хора, имунизирани с ваксина от умъртвени вируси (която не съществува в наши дни) или с отслабена (атенюирана) жива ваксина, съхранявана неправилно. Този вид имунизация не предпазва напълно организма от развитие на морбили и предизвиква развитие на атипични форми на болестта.

Кога се налага да потърсите лекарска помощ?
Обичайно, морбили не е заболяване, което налага спешна медицинска помощ. Потърсете лекарска помощ при всяко температурно състояние, придружено или последвано от обрив при деца и възрастни.

Ако забележите гореописаните симптоми на морбили потърсете Вашия личен лекар. По негова преценка, той ще Ви насочи към лекар инфекционист-епидемиолог (лекар, специализиран в откриването, лечението и предпазването от инфекциозни заболявания) или педиатър (детски лекар).

Как се поставя диагнозата морбили?
Диагнозата морбили се поставя предимно клинически (на базата на информацията, която лекаря придобива по време на прегледа). В много случаи това не се отдава лесно (ранните оплаквания приличат на тези на много други заболявания)и окончателната клинична диагноза е възможно да бъде поставена едва след появата на характерния морбилозен обрив. Категоричното доказване се осъществява чрез изолиране и доказване на вируса в секрет или материал от болния, но на практика рядко се прави. Доказване на вируса се извършва с научни или епидемиологични цели (доказване на епидемия от дадено заболяване, разпространението му, характеристики на вируса с оглед по ефективно лечение и изготвяне на ваксина и т.н.)

По време на първата Ви среща лекарят ще Ви разпита внимателно (съответно родителите на болното дете) за характеристиката на оплакванията, начина на тяхната поява, контакт със заразно болни в близките дни, направени в миналото имунизации и др.

След това лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне задълбочено внимание на признаци на възпаление на горните дихателни пътища и очите и наличието на обривни единици по тялото, тяхното разположение, петната на Коплик по вътрешната страна на бузите и др. Обикновено в допълнение към прегледа лекарят ще назначи някои изследвания. Най-често това е изследване на пълна кръвна картина и урина, които дават резултати, характерни за вирусна инфекция (т.е сочат, че в оргнизма най-вероятно се развива вирусна инфекция, но не показват каква е тя). За бързо идентифициране (установяване) на вируса могат да се използват серологични изследвания. Принципът на тези изследвания е откриване на вирусни частици или специфични антитела срещу тях в кръв от болен. Изолирането на вируса се прави се рядко, предимно с научна или епидемиологична цел или в случаите на атипично протичащо морбили, когато само това (в комбинация със споменатите по горе серологични изследвания) може да постави сигурна диагноза. Вирусът на морбили може да бъде изолиран в ранните фази на болестта от клетки от назофаринкса след подходящо оцветяване (имунофлуоресцентно). Вирусът може да бъде изолиран и умножен на тъканна култура в специални лаборатории.


Какво е лечението на морбили?
Лечението на морбили е симптоматично, т.е. лекуват се оплакванията, а не се атакува причинителя на заболяването. Засега не е известно лекарствено средство, което да лекува морбили и да унищожава морбили вируса. Въпреки това всеки човек, който спада към рисков контингент (виж по-горе) и е контактен на болен от морбили трябва да потърси лекарска помощ, тъй като прилагането на ваксината против коклюш може да предотврати инфекция, ако се приложи в рамките на 3 дни от началото на контакта.

Болните от морбили трябва да имат възможно най-малък контакт с други хора. Бактериалните усложнения на морбили като инфекция на средното ухо (отит) и пневмония трябва да се лекуват с антибиотици. Антибиотиците не унищожават самия морбили вирус, както и другите вируси.

Симптоматичното лечение на морбили обикновено се провежда в домашни условия и включва следните мерки:

*постелен режим и покой, особено по време на високата температура
*пиене на много течности (до 4л. на ден) особено по време на високата температура; топлите напитки са полезни за възпалените гърло и нос
*пълноценно хранене на болното дете
*за лечение на сухата кашлица могат да се използват различни сиропи за кашлица
*овлажняването на въздуха в помещението, както и инхалациите на билкови пари оказват благоприятен ефект върху сухата кашлица , възпаленото гърло и горни дихателни пътища.
*грижи за възпалените очи - измиване на очите и изтриването им с чиста, влажна кърпа без търкане; избягване на ярка светлина, евентуално носене на слънчеви очила
*прилагане на болкоуспокоителни и антипиретици (лекарства, понижаващи високата темпаратура) при висока температура: използват се предимно медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки. Тъй като боледуващите от морбили са предимно *деца трябва да се избягва прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие на опасно състояние, наречено синдром на Рей.
*лосион за облекчаване на сърбежа от обрива
*За да се избегне интензивно разчесване на обрива от боледуващите деца може да се приложи ниско изрязване на ноктите на ръцете или слагане на ръкавици. Болните деца не трябва да посещават училище или детска градина поне 5 дни след появата на обрива.

Каква е прогнозата?
Морбили се характеризира с ниска смъртност, когато възниква при пълноценно хранени и иначе здрави деца. Обикновено оздравяване настъпва (заболяването преминава от самосебе си) за 7 до 10 дни.

След като веднъж сте преболедували от морбили, организмът Ви изработва обикновено доживотен имунитет.

Нерядко заболяването протича с усложнения, които се наблюдават предимно у възрастни и деца с отслабена имунна система.

Някои от усложненията са много опасни и потенциално смъртоносни:

първична вирусна пневмония (предизвикана от самия морбили вирус, а не от насложена бактериална инфекция)
бактериални инфекции - пневмония, възпаление на средното ухо (отититс медиа) и други бактериални инфекции са чести усложнения; болните от морбили са уязвими на стрептококови инфекции; морбили може да реактивира и влоши туберкулоза.
тежка прогресираща пневмония без обрив – при болни с потиснат имунитет
остра тромбоцитопенична пурпура - заболяването може да предизвика ниски стойности на тромбоцитите (кръвните плочици, играещи изключително важна роля в кръвосъсирването), което може да доведе до тежки кръвоизливи, преставляващи сериозно усложнение по време на острата фаза на болестта
енцефалит - възпаление на главния мозък (енцефалит) настъпва като усложнение в 1 от 1000 случаи; обикновено започва до третата седмица след появата на обрива и протича с висока темпаратура, гърчове и кома; енцефалитът може да протече благоприятно и да оздравее без последствия за седмица, но може и да причини много тежки увреждания на централната нервна система, водещи до смърт.
подостър склерозиращ паненцефалит - вирусът на морбили причинява подостър склерозиращ паненцефалит, което представлява хронично мозъчно заболяване у децата и юношите, появяващо се месеци и години след заразяване с морбили и протичащо с гърчове, моторни нарушения, умствено изоставане и обикновено смърт.

Може ли да се предпазим от морбили?
Контактните на болен от морбили трябва да потърсят лекарска помощ и съвет. Ако не са били ваксинирани, прилагането на ваксина може да предотврати развитие на инфекция ако се извърши в рамките на 3 дни от началото на контакта със заразно болния. Важно е спазването на добра лична хигиена, особено старателно измиване на ръцете.

Най-добрата профилактика е извършването на имунизация. Имунизацията срещу морбили се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола. Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу морбилния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията. Защитният ефект на ваксината може да отслабне с течение на времето; дори при правилно проведена имунизация в детството, възможно е юноши и млади хора да се заразят от морбили.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.

_________________
1*Обмислете, Структурирайте, Помислете добре какво е вашето питане!
2*Опишете ПОДРОБНО, какво желаете да се случва, НО НЕ РАЗБИРАЕМО САМО ЗА ВАС! ПОЗДРАВИ!!!
3*Писането на кирилица и грамотно (според основните правила на българския език) е задължително.
4*Забранява се обиждането или подтикването към обиди на членове от форума или други лица.
5*Забранява се публикуването на всяка нелегална информация (кракове, пачове, генератори, пароли, серийни номера и други) както и информация за извършване на нелегални действия (открадване на пароли, проникване в чужди компютри, нелегално наблюдение и други подобни), искането на подобна информация или подпомагането и чрез форума (чрез лични съобщения), както и препращането към сайтове с такава информация.
avatar
Schatzе
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Най-чести заболявания на малкото дете

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите