Най-чести заболявания на малкото дете

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Go down

Отит - възпаление на ухото.

Писане by Schatzе on Сря 26 Мар 2008, 08:43

Отит - възпаление на ухото

Какво представлява отитът?
Отитът представлява възпаление на ухото. Тъй като анатомично ухото се разделя на външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо, затова и възпаленията на ухото биват възпаления на външното ухо (външен отит), възпаления на средното ухо (среден отит) и възпаления на вътрешното ухо (лабиринтит).

Тук ще се спрем на следните основни видове отит:

Видове външен отит:

*ограничен
*дифузен

Видове среден отит:

*остър гноен среден отит
*хроничен среден отит
*серозен отит
*адхезивен отит

Какво представлява външния отит?
Външният отит представлява възпаление на кожата и кожните придатъци (космени фоликули, жлези) на външния слухов проход. Различават се две форми на външен отит:

*ограничена форма (цирей или фурункул на външния слухов проход) – възниква в резултат на бактериална инфекция (обикновено стафилокок) в космените фоликули или жлезичките разположени във външния слухов проход. Причините за възникване са обикновено малки травми при почистване на ухото с клечки или други приспособления. Тази форма по-често се среща при хора предразположени към инфекции – диабетици, хора с хиповитаминоза и др.
*дифузна форма – развива се предимно при хроничен гноен среден отит. Причинители могат да бъдат бактерии и гъбички. Възпалителния процес нерядко се разпространява и върху тъпанчевата мембрана. Разновидност на дифузната форма на външния отит представлява така нареченият "злокачествен" външен отит, при който освен кожата на канала от възпалителният процес се засяга и околната кост.
Симптомите при външен отит са:

болка в ухото, засилваща се при издърпване на ушната мида
болка при движение на долната челюст – при локализация на фурункула на предната стена на прохода
гнойна секреция с неприятна миризма – при дифузната форма
повишена температура
намаление на слуха – когато отока на кожата води до запушването на външния слухов проход
Диагнозата се поставя чрез отоскопия (преглед на ухото със специален инструмент).

Лечението, което ще се приложи зависи от тежестта на възпалителния процес и може да започне с локални средства и методи. При изразен възпалителен процес и повишена температура се прилагат антибиотици. При наличие на гнойна колекция (абсцес) е необходимо отваряне на гнойника и премахване на гнойта, обработка с дезинфекциращи разтвори и локални средства.

Какво представлява острият среден отит?
Острия среден отит се развива при проникване на инфекция през слуховата тръба (евстахиевата тръба) в средното ухо при остро или обострено хронично възпаление на лигавицата на носа и носоглътката (ринит, грип и др.). Тя има основна роля във вентилацията на средното ухо, и при разстройства на тази функция се създават условия за възпаление.

Различават се следните форми на заболяването:

*катарална
*гнойна
Симптомите на заболяването са различни в различните стадии:

І-ви стадий – силна болка в ухото, преминаваща към същата страна на главата, към зъбите, висока температура (38-39єС), намаляване на слуха
ІІ-ри стадий – изтичане на гной от ухото (в резултат на пробив на тъпанчевата мембрана), болката намалява (възможно е и да се увеличи при задръжка на гной в ухото), общото състояние се подобрява, температурата спада
ІІІ-ти стадий – след спиране на гнойната секреция водещия симптом е намалението на слуха

Лечението се провежда от специалист по ушни, носни и гърлени болест, който по преценка назначава антибиотик, симптоматични средства – температуропонижаващи, болкоуспокоителни, съдосвиващи капки за нос, физиотерапевтични процедури и др. При липса на ефект от консервативните средства се прибягва до пробиване на тъпанчевата мембрана по хирургичен път за евакуация на гнойната колекция (парацентеза).

Какво представлява хроничният гноен среден отит?
При този вид отит е налице продължително гноетечение от ухото, наличие на отвор на тъпанчевата мембрана и понижение на слуха. В болшинството от случаи това се предшества от остро гнойно възпаление. Развитието на хроничен гноен среден отит се наблюдава при висока вирулентност на микробния причинител, снижени реактивни сили на организма, наличие на хронични процеси в носната кухина и носоглътката, неправилно лечение. Различават се два вида хроничен среден отит: мезотимпанит и епитимпанит. При първия възпалителният процес се ограничава само в лигавицата на средното ухо, а при втория се засяга и костта на тъпанчевата кухина и слуховите костици. Епитимпанитът е потенциално живото застрашаващо заболяване тъй като при разрушаването на костта инфекцията може да се разпространи към вътречерепното пространство и да засегне мозъка и неговите обвивки.

Симптомите са намаление на слуха, наличие на отвор на тъпанчевата мембрана при преглед с отоскоп.

Медикаментозно лечение се прилага при наличие на отвор на тъпанчевата мембрана и свободен отток на гнойта от средното ухо. Ако отворът е запушен (от полип или гранулация) оттокът и евакуацията на гной трябва да се осигури по хирургичен път.

Хирургично лечение се налага за ликвидиране на патологичния процес в ухото и за подобряване на слуха чрез пластика на тъпанчевата мембрана (тимпанопластика).

Какво представлява серозният среден отит?
Предизвиква се в резултат на дълготрайно нарушение на дренажната и вентилационна функция на слуховата тръба (евстахиева тръба) при остри и хронични заболявания на носа, околоносните кухини, носоглътката, при грип, остри дихателни вирусни заболявания, алергии и др.

Симптомите са намаляване на слуха, усещане за наличие на течност в засегнатото ухо.

Лечението е консервативно – антибиотици, витамини, съдосвиващи капки за нос, компреси, физиотерапия. При липса на ефект се предприема пробиване на тъпанчевата мембрана (тимпанотомия) на точно определено място и изсмукване на течния секрет. В хроничен стадий на заболяването за избягване на развитието на усложнения (адхезивен среден отит) се предприемат специални мерки – поставяне за продължително време на тръбичка (тимпаностомия), която осигурява дренаж и вентилация на кухината и дава възможност за въвеждане на медикаменти.

Какво представлява адхезивният среден отит?
Това заболяване понякога се развива след прекаран остър или хроничен гноен отит, неправилно приложено антибиотично лечение при остър катарален среден отит (неперфоративен). Налице са сраствания в тъпанчевата кухина, които затрудняват вибрациите на тъпанчета и намаляват подвижността на слуховите костици. Това води до намаление на слуха.

Адхезивен среден отит може да се развие и без наличието на предхождащо възпаление на средното ухо в резултат на едни или други болестни процеси в носоглътката, слуховата тръба, продължително нарушение на вентилацията на тъпанчевата кухина. При перфорация на тъпанчевата мембрана се говори за "сух перфоративен отит"

Симптоматиката включва нарушение на слуха и нерядко шум в ушите.

Лечението е консервативно в началото, при липса на задоволителен ефект се прилага хирургично лечение – пластика на тъпанчевата мембрана и слуховите костици (тимпанопластика, стапедопластика).

Каква е прогнозата при отит?
Прогнозата при външните отити по правило е добра. Изключение правят "злокачествените" външни отити, които поради деструкция на костните стени на слуховия канал могат да доведат до вътречерепни усложнения, засягане на черепномозъчни нерви и др.

При острите средни отити прогнозата обикновено е благоприятна – заболяването завършва с оздравяване. В редки случаи перфорацията на тъпанчевата мембрана не се затваря и се развива хроничен отит или адхезивен отит, които водят до дълготрайно засягане на слуха.

Възпаление на ушите

_________________
1*Обмислете, Структурирайте, Помислете добре какво е вашето питане!
2*Опишете ПОДРОБНО, какво желаете да се случва, НО НЕ РАЗБИРАЕМО САМО ЗА ВАС! ПОЗДРАВИ!!!
3*Писането на кирилица и грамотно (според основните правила на българския език) е задължително.
4*Забранява се обиждането или подтикването към обиди на членове от форума или други лица.
5*Забранява се публикуването на всяка нелегална информация (кракове, пачове, генератори, пароли, серийни номера и други) както и информация за извършване на нелегални действия (открадване на пароли, проникване в чужди компютри, нелегално наблюдение и други подобни), искането на подобна информация или подпомагането и чрез форума (чрез лични съобщения), както и препращането към сайтове с такава информация.
avatar
Schatzе
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Пневмония.

Писане by Schatzе on Сря 16 Апр 2008, 21:19

Какво представлява Пневмонията?
Пневмонията е възпалително заболяване на белите дробове, при което се нарушава нормалния процес на дишане и възниква опасно за здравето състояние.

При пневмония се засягат по отделно или най-често заедно така наречените "алвеоли" и "интерстициум". Алвеолите са най-малките въздушни структури на белите дробове. Те представляват своеобразни "сакчета", в които се извършва газообмена между вдишания въздух и кръвта.

Интерстициумът е заобикалящата алвеолите белодробна тъкан, която съдържа кръвоносните съдове и има важна укрепваща роля. При пневмония алвеолите и/или интерстициумът са възпалително увредени и нормалното дишане е затруднено.

Колко честа е пневмонията?
Пневмониите продължават да са едни от най-актуалните и тежко протичащи болести в наши дни. Въпреки наличието на съвременни противомикробни средства, те са основна причина за смъртен изход сред инфекциозните заболявания и на пето място в статистиката на болестите причиняващи смърт.

Как възниква пневмонията?
Болестите обикновено възникват, когато организмът е подложен на действието на увреждащи фактори и не може да им противодейства адекватно. Възпалението на белите дробове може да се получи под влияние на различни физични и химични фактори като радиация, попадане на чужди тела в бронхите, действие на токсични и дразнещи газове, аспирация на стомашно съдържимо и т.н.

Най-честата причина за възникване на пневмония е действието на биологични фактори, а именно инфекции с различни микроорганизми - бактерии, вируси или гъбички.

Как микроорганизмите причиняват пневмония?
Инфектирането с причинителите на пневмония обикновено става по така наречения "въздушно-капков" път, при който вредните микроорганизми се вдишват и попадат в белите дробове. Когато организма не може да ги елиминира, те започват да се размножават, отделят различни токсини и по този начин предизвикват възпалителни изменения в алвеолите и/или белодробния интерстициум.

Понякога, пневмонията може да се причини от микроорганизми, нормално обитаващи дихателната система. Когато защитните сили на организма са отслабени (в следствие болест, недохранване, физическо, психическо изтощение и т.н) нормалната бактериална флора може да се размножи в такава степен, че да предизвика заболяване на белите дробове.

Какви видове пневмония има?
Класификацията на пневмониите е много разнообразна. Тя включва причината за възникването им (физични, химични, биологични фактори), локализацията на измененията (алвеоларни, интерстициални, смесени), обема на белодробното засягане (лобарни, лобуларни), както и хода на клиничното им протичане (остри, хронични, атипични).

Най-съществено за лечението е разделянето на инфекциозно причинените пневмонии на:

*бактериални
*вирусни
*гъбични/протозойни/хелминтни
Тъй като това са инфекциозни заболявания, от значение за епидемиологията на пневмониите е определяне на мястото където е станала инфекцията. По този признак те биват:

*придобити в обществото пневмонии
*възникнали в болнична обстановка пневмонии

Какви са симптомите на пневмонията?
Пневмонията винаги трябва да се счита за сериозно заболяване, независимо че при наличие на мощни антибактериални средства, най-често се изкарва "на крак". В зависимост от защитните сили на организма, придружаващите заболявания и възрастта тежестта на протичане варира от почти безсимптомни форми, до тежка дихателна недостатъчност с опасност за живота на болния.


Най-честите признаци на заболяването са:

*внезапно втрисане, изпотяване, висока температура
*наличие на задух, учестено дишане, стягане, бодежи в областта на гърдите
*кашлица със или без отделяне на секрет, най-често наличие на кафяво-червеникави храчки, променящи цвета си в хода на заболяването
*отпадналост, мускулни-ставни болки, безапетитие, често наличие на лабиален херпес

Някои пневмонии не се вписват в гореописаните начини на протичане. Те се означават като "атипични" и могат съществено да затруднят диагнозата. Ето защо и при най-малкото съмнение за започващо възпаление на белите дробове трябва да се търси лекарска помощ, за да се избегнат евентуални тежки усложнения


Как се диагностицира пневмония?
Диагнозата се поставя въз основа на историята на заболяването (анамнеза) разкриваща симптомите, цялостния физикален преглед (статус), както и редица ценни способи сред които най-важни са методите на образната диагностика, микробиологичните тестове и кръвните изследвания.

С направата на рентгенова снимка, обикновено се открива наличие на възпалителни изменения в белите дробове или така наречения "инфилтрат".

Чрез посявката на секрет (храчка) на специални хранителни среди с наличие на антибиотични дискове, може да се открие микроорганизмът предизвикал измененията, както и най-подходящия медикамент срещу него.

Кръвните изследвания показват данни за инфекция, а газовия анализ определя степента на евентуалната дихателната недостатъчност.

Как се лекува пневмония?
Първите стъпки в лечението на пневмониите са така наречените "общи мерки". Към тях се числят подходящия хранителен и постелен режим, хидратацията (оводняването), медикаменти за борба с температурата, кашлицата, болките и дихателната недостатъчност.

Лечението на инфекциозно предизвиканите пневмонии се осъществява с помощта на противомикробни средства. Такива медикаменти са антибиотиците, които представляват вещества произвеждани от едни микроорганизми за подтискане растежа и унищожаването на други микроорганизми. Посредством методите на химическия синтез и генното инженерство, днес са създадени редица съвременни лекарства от подобен тип, които са мощно средство за борба с различни инфекции, включително пневмонии. Дали лечението ще се осъществи в амбулаторни (домашни/извънболнични) или болнични условия, зависи от много фактори, сред които най-важни са тежестта на клиничната картина и усложненията, наличието на съпътстващи заболявания и възрастта.

Нарастващ проблем в световен мащаб е все по-голямата резистентност (устойчивост) на микроорганизмите спрямо най-често използваните противомикробни средства. Ето защо изборът на най-подходящ антибиотик е съществен момент в специфичната терапия на пневмониите.


В лечението на придобитата в обществото пневмония, средство на първоначален избор са широкоспектърни (действащи на голям брой микроорганизми) антибиотици от групата на протектираните беталактами, макролидите и новите флуорхинолони. При тежки случаи, както и в болнична обстановка, най-често се ползва комбинация от противомикробни средства.

Какви могат да бъдат усложненията на пневмонията?
Както споменахме, подходът към пневмонията трябва да е много сериозен, тъй като може да доведе до редица състояния заплашващи живота на болния.

Сред тези състояния са септичното разнасяне на причинителите на пневмонията в други части на организма, възпаление на плеврата и други органи по съседство, токсична сърдечно-съдова недостатъчност, тежка дихателна недостатъчност, чернодробна и бъбречна недостатъчност.

Как можем да избегнем развитието на пневмония?
Пневмонията може да се избегне преди всичко с добра профилактика, укрепване, закаляване и подобряване на защитните механизми на организма срещу инфекциозни заболявания и простуди. Ползването на ваксини срещу най-честите и актуални причинители на инфекциозни заболявания за сезона е добър подход за профилактика.

Добрия хигиенно-диетичен режим, както и редовния спорт и почивка са също важни за предпазване от редица болести, в това число и пневмония. При всички случаи важно е своевременното търсене на лекарска помощ с оглед ранна диагноза и ефективно лечение.

_________________
1*Обмислете, Структурирайте, Помислете добре какво е вашето питане!
2*Опишете ПОДРОБНО, какво желаете да се случва, НО НЕ РАЗБИРАЕМО САМО ЗА ВАС! ПОЗДРАВИ!!!
3*Писането на кирилица и грамотно (според основните правила на българския език) е задължително.
4*Забранява се обиждането или подтикването към обиди на членове от форума или други лица.
5*Забранява се публикуването на всяка нелегална информация (кракове, пачове, генератори, пароли, серийни номера и други) както и информация за извършване на нелегални действия (открадване на пароли, проникване в чужди компютри, нелегално наблюдение и други подобни), искането на подобна информация или подпомагането и чрез форума (чрез лични съобщения), както и препращането към сайтове с такава информация.
avatar
Schatzе
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Рубеола!!!

Писане by mamazavinagi on Чет 17 Апр 2008, 09:56

Какво представлява болестта рубеола?
Рубеолата е остро инфекциозно заболяване, причинявано от вирус, което се характеризира с умерено повишена температура, обрив и подути и болезнени лимфни възли и склонност към тежко увреждане на плода по време на бременност.

Рубеолата е въздушно-капкова (респираторна инфекция). При децата повечето случаи са леки и наподобяват лека форма на морбили. Но при юноши и възрастни рубеолата може да протече доста по-тежко. Най-характерната черта на заболяването е подчертаното подуване (увеличение) и болезненост на засегнатите лимфни възли.

От какво се причинява рубеолата?
Инфекциозното заболяване рубеола се причинява от вирус (рубеола вирус), който спада към рода Tогавируси.

Рубеолата е въздушо-капкова ифекция, т.е. предаването на вируса става по въздушно-капков път. Вирусът се поглъща (или вдишва) при контакт с микроскопични капчици и пръски, отделени от носа, устата и гърлото на заразен човек при кихане и кашляне. По-рядко вирусът се разпространява при директен контакт със секрети, отделени от болния. Заразни са както болните така и здравите заразоносители. Важни за разпространенеието на вируса са и леките форми на болестта.

При рубеолата налице е и т.нар. вертикален механизъм на предаване на заразата, т.е. от бременната майка (болна или заразоносителка) на плода през съдовете на плацентата. В тези случаи новороденото страда от тежки увреждания (рубеолна ембриопатия и фетопатия, известни като вроден рубеолен синдром)

Какъв е инкубационният период на рубеолата?
Времето от контакта със заразно болния до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период на болестта. Инкубационният период на рубеолата е 12 до 23 дни, в повечето случаи симптомите се изявяват между 16-ия и 18-и ден.

Болните и заразените (тези които са имали контакт с болен и са заразени, но все още болестта при тях не е изявена) излъчват вируса в секретите си (слюнка, секрет от горните дихателни пътища) и са заразноопасни в периода 7 дни преди и 7 дни след появата на обрива.

Кой боледува от рубеола, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?
Човек развива естествен имунитет срещу болестта след преболедуване от рубеола. Този имунитет обикновено е доживотен.

В неваксинираните популации рубеолата е предимно заболяване на детството. В държавите, където почти всички деца са правилно имунизирани (развитите страни като САЩ, европейските държав, вкл. България и др.) на преден план остават случаите на рубеола в юношеска и зряла възраст. Инфекциите с рубела се наблюдават по-често през зимата и пролетта.

Съществува ли риск за плода при развитие на рубеола по време на бременност?
Рубеолната инфекция е опасна поради склоността и да уврежда нероденото дете (условно човешкият зародиш се нарича ембрион до края на 3-ия месец на бременността и плод-след това).

Заразяването на бременна жена с вируса на рубеолата може да предизвика (според периода на бременността) спонтанен аборт, преждевременно раждане или раждане на новородено с тежки дефекти (уродства, аномалии), сред които са глухота, вродена катаракта ("перде" на очите), пороци на сърцето, тежки увреждания на черния дроб и далака и умствено изоставане.

Вроденият рубеолен синдром (така се нарича комплексът от увреждания на новороденото от майка, заразена с рубеола) се наблюдава при най-малко 25% от новородените, чиито майки са пекарали рубеола по време на първото тримесечие на бременността. Поради тази причина бременните жени трябва да избягват всякакъв контакт с хора, които са болни от или биха могли да са заразени с рубеола.

Какви са симптомите на рубеола?
В повечето случаи при децата оплакванията са леко до умерено изразени. Най-честите симптоми на заболяването са:

*умерено повишена температура
*обща отпадналост и дискомфорт
*болки по ставите
*главоболие
*хрема
*зачервени, възпалени очи
*обрив
*подуване и болезненост на лимфните възли
Обривът е леко изразен, съставен от дребни петна, обикновено несърбящ, най-напред се появява по лицето и се разпространява от главата към краката, без тенденция за сливане на петната, с обща продължителност около 3 дни; почти половината от случаите на рубеола протичат без обрив.

Най-често засегнати са лимфните възли, разположени непосредствено зад ушите или на тила

Кога се налага да потърсите лекарска помощ?
Потърсете лекарска помощ ако Вие или Вашето дете развие висока температура, съпроводена от подуване на тилните лифни възли и краткотраен обрив (3-дневен). Обърнете се към лекар ако не сте ваксинирани (Вие или Вашето дете) и се окажете в контакт с болен от рубеола.

Ако сте бременна и се окажете контактна на болен от рубеола също потърсете лекарска помощ и съвет. Ако е необходимо лекарят може да Ви приложи венозно имуноглобулинов препарат (готови защитни антитела срещу вируса на рубеола).

Как се поставя диагнозата?
Поставянето на диагнозата "рубеола" се осъществява предимно клинически (възоснова на лекарски преглед).

По време на първата си среща с Вас или Вашето дете лекарят ще Ви разпита за оплакванията Ви или тези на детето, тяхната характеристика, начин на поява и давност. Важна е информацията за контакт със заразно болни и направените в миналото имунизации. След това лекарят ще прегледа детето внимателно като обърне специално внимание на наличие на белези на възпаление (подуване и болка) на околоушните и тилните лимфни възли (както и останалите лимфнивъзли на тялото), наличие на обрив и неговите характеристики и т.н.

В допълнение към информацията от прегледа лекарят може да назначи някои допълнителни изследвания. Най-често това са рутинни кръвни и уринни изследвания, сочещи вирусна инфекция.

Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на вируса на рубеолата в кръвта или наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса, но тези изследвания се използват по-рядко.

Изолиране и доказване на вируса на рубеолата от кръв, гръбначно-мозъчна течност, урина или носоглътъчен смив също е възможно, но обикновено се прилага само с научна цел и няма практическа стойност.

Какво е лечението?
Лечението на рубеола е симптоматично, т.е. лекуват се оплакванията, а не се атакува причинителя на заболяването. Засега не е известно лекарствено средство, което да лекува рубеолата и да унищожава вируса на рубеола.

Болните от рубеола трябва да имат възможно най-малък контакт с други хора. Рубеолата не се лекува с антибиотици (както и всички вирусни инфекции). Антибиотици могат да се прилагат само при възникнали бактериални инфекци като усложнение на основното заболяване.

Симптоматичното лечение на рубеола обикновено се провежда в домашни условия и включва следните мерки:

*постелен режим и покой
*пиене на много течности (до 3-4л. на ден) особено по време на повишената температура, вкл. топли напитки
*пълноценно хранене на болното дете
*грижи за възпалените очи - измиване на очите и изтриването им с чиста, влажна кърпа без търкане; избягване на ярка светлина, евентуално носене на слънчеви очила
*прилагане на болкоуспокоителни и антипиретици (лекарства, понижаващи високата темпаратура) при висока температура: използват се предимно медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки. Тъй като боледуващите от рубеола са предимно деца трябва да се избягва прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие на опасно състояние, наречено синдром на Рей.
Болните деца не трябва да посещават училище или детска градина поне 7 дни след появата на обрива.

Какви са най-честите усложнения и каква е прогнозата?
Обикновено (при децата) рубеолата е леко протичащо заболяване, което оздравява от само себе си за около седмица. Рядко се наблюдават усложнения като артралгии али артрити (възпаление на ставите) със засягане предимно на малките стави, засягане на нервната система под формата на енцефалити (възпаление на главния мозък) и менингоенцефалити (възпаление на мозъка и обвивките му) и тромбоцитопения (намаляване на броя на тромбоцитите-кръвните плочици) и последващ хеморагичен синдром (изявяващ се с множествени кръвоизливи по кожата, лигавиците и във вътрешните органи), бронхопневмонии, възпаление на средното ухо, възпаление на сърдечния мускул и черния дроб.

Като цяло прогнозата е отлична. Най-тежкото и характерно за рубеолата усложнение е засягането на плода при заразяване на бременна жена с вируса на рубеола.

Може ли да се предпазим от рубеола?
Карантинни мерки - при регистриране на случай на рубеола в училище или детската градина се предприемат определени карантинни мерки за контактните на болното деца в рамките на максималния инкубационен период на заболяването. Болното дете не посещава училище или детска градина до изтичане на срока, в който то е потенциално заразноопасно.

Най-добрата профилактика е извършването на имунизация. Имунизацията срещу рубеола се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола. Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу рубеолния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията. Защитният ефект на ваксината може да отслабне с течение на времето; дори при правилно проведена имунизация в детството, възможно е юноши и млади хора да се заразят от морбили или рубеола.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.

Поради големия риск за увреждане на плода при заразяване с рубеола по време на бременност се препоръчва всички жени в детеродна възраст и с репродуктивни намерения (намерение за зачеване и раждане на дете) да изследват имунитета си срещу рубеола (в специализирани лаборатории се изследва титър на антитела срещу рубеолния вирус, образувани в резултата на ваксинация или прекарана в миналото рубеола)и ако той се окаже нисък или недостатъчен да проведат повторна имунизация с противорубеолна ваксина.

При бременна в първото тримесечие на бременността с изявена форма на рубеола се дава съвет за прекъсване на бременността по медицински показания.

При бременна жена, която е контактна с болен от рубеола, се предприемат две последователни серологични изследвания през интервал от 10-13 дни и в зависимост от резултатите се продължава с наблюдение (ако титърът на антителата остане един и същ това най-вероятно означава пркарана в миналото рубеола) или съвет за прекъсване на бременността (неколкократно нарастване на титъра на антителата означава прясна рубеолна инфекция; същото сочи и неколкократно намаляване на титъра на антителата срещу рубеолния вирус).
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

АЛЕРГИИТЕ СЕ ПРЕДАВАТ ПО НАСЛЕДСТВО

Писане by cveti555 on Нед 20 Апр 2008, 13:54

АЛЕРГИИТЕ СЕ ПРЕДАВАТ ПО НАСЛЕДСТВО


Родителите страдащи от алергични заболявания, могат да ги предадат по наследство на децата си. По-голяма е вероятността подобен род болести да бъдат предадени по майчина линия. Не са единични случаите обаче, когато и бащата се явява решаващ фактор. Във всички случаи е препоръчително жените да се имунизират по време на бременността, за да предотвратят евентуалната опасност от заболяване при бебето.

Бронхиалната астма се предава по наследство

Бронхиалната астма се предава по наследство Когато от това заболяване страда един от родителите, вероятността то да се появи и у детето е около 50 процента
Страдащите от астма могат да се познаят по тежкото, свирещо дишане и мъчителната кашлица. Какво всъщност се случва при астма с дихателните пътища, питат в писмата си много наши читатели. При продължителен възпалителен процес в дихателните пътища те стават хиперактивни.

Външните дразнители (химически, хранителни, лекарствени и биологични), към които бронхите на здравите хора не са чувствителни, се натрупват около бронхите и така се произвежда голямо количество секрет. Потокът на въздух значително се намалява, а дишането се затруднява. Това именно предизвиква кашлица, сухи и дразнещи хрипове, чувството на притискане в гърдите, задушаване. Понякога астмата се проявява и само като нощна кашлица.

КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ПРИЧИНАТА
Медицината засега няма точен отговор. Един от основните рискови фактори е наследствената предразположеност към алергията. Когато страда единият от родителите, вероятността заболяването да се предаде по наследство е около 50 процента. Когато са болни и двама та родители, този процент достига цифрата 80. Лекарите предполагат, че по наследство се предава не конкретното заболяване, а податливостта на организма да прихване някаква алергия. Например, ако бащата страда от бронхиална астма, а майката има хранителна алергия, това значи, че детето задължително ще наследи и едното, и другото.
За съжаление, е невъзможно предварително да се определи към какво точно ще възникне алергичната реакция на детето. Затова лекарите не могат да препоръчат и профилактика.

КАК ДА УСТАНОВИМ ТОЧНАТА ДИАГНОЗА
Най-напред трябва да се направи консултация със специалист-алерголог и с пулмонолог. След това се изследват функциите на вътрешното дишане, правят се проби с бронхоразширяващи препарати. Ако препаратът направи нормално дишането, може да се предполага, че става въпрос за бронхиална астма. Тестовете на кожата с алергени, на които пациентът реагира, също помагат за изясняване на диагнозата И накрая, изследване на кръвта, за да се види нивото на специфичния имуноглобулин Е.

КАК СЕ ЛЕКУВА ДНЕС АСТМАТА
Най-напред с медикаментозно лечение. Инхалационните хормонални средства намаляват алергичното възпаление в бронхите и се вземат основно при тежка и при среднотежка форма на заболява-нето.
Другата група препарати са високоефикасните, бронхоразширяващи средства, които спират пристъпа на астмата. Съществуват и препарати, които съчетават най-високите механизми на действие. Втората посока в лечебните процедури е - екстракорпорална терапия, хемосорбция и имуносорбация (всичките те са методи за очистване на кръвта от антителата, които провокират алергичните реакции). И най-накрая се прилага имунотерапията - ваксина против алергените, които предизвикват у човека пристъпи на астма. Може да се наложи и въвеждането на специални препарати, които блокират изработването на имуноглобулин Е - т. нар. ваксина против алергия.

ПОМАГАТ ЛИ ДИЕТИТЕ

Диетата е полезна само ако има връзка с алергията от хранителни продукти. За това се правят обаче специални изследвания - определя се дали в кръвта има специфични, хранителни антитела.
Често лекари или неправоспособни лечители препоръчват на болните от астма дихателни упражнение. Бъдете сигурни - гимнастиката при това заболяване, каквато и да е тя, няма да помогне. Преди доста години когато липсвали качествени лекарствени препарати против астмата, учените правили опити да разработят специални дихателни упражнения като алтернатива на медикаментозната терапия. Днес обаче нито един дихателен метод клинично не е доказан като полезен. Затова на болните от астма се препоръчва да се разхождат на чист, но не и на студен въздух.

Сенната хрема се предава по наследство

Болните често бъркат сенната хрема с настинка и синузит, предупреждават лекари

Ако и двамата родители имат сенна хрема например, се препоръчва бременността да е планирана и раждането да е в периода от октомври до февруари, когато няма цъфтящи растения, които да предизвикат алергична реакция. Понякога при децата се наблюдават и алергии, които изчезват с напредването на възрастта. Лекарите обясняват това с ензимна недостатъчност в ранната детска възраст.

Най-агресивните алергени се предизвикват от тревите, житните култури, прахта, акарите, плесените, домашните животни. В домашната прах, например, има повече от тридесет различни вещества, всяко от които е потенциален алерген. Тъй като голяма част от причинителите на алергии не могат да бъдат изолирани, лекарите препоръчват профилактика. Тя се изразява в редовни посещения на лекарските кабинети, имунизации и своевременна реакция, в случаите, когато човекът има най-малкото съмнение, че е алергичен към дадено вещество.

Ранното установяване на алергията се възпрепятства от сходните симптоми, които показват настинката, синузитът и хремата, категорични са специалистите. Понякога алергиите остават неразкрити с години, защото се бъркат с изброените болести.

Медикаментите, с които болният се лекува, само подтискат симптомите и това може да доведе до появата на усложнения. Например, такива са оттоци на носната лигавица при дълготрайното използване на капки за нос (ако алергичният реши, че е болен от обикновена хрема). В препоръките на капките пише, че те трябва да се ползват не повече от 7 дни, но хората рядко спазват това, твърдят специалистите. Така се получава зависимост от тях и в крайна сметка лекарствата престават да действат.

Около 50% от страдащите от сенна хрема, при ненавременното й лекуване, се разболяват от бронхиална астма, сочат проучвания от последните години. Тъй като астмата е алергично възпаление, инфекциите рядко я предизвикват, но при всички случаи я влошават. Затова болните трябва да се спазят от всякакви инфекции. Въпреки че болният може да бъде напълно излекуван, това може да продължи с години и дори за цял живот.
avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Може ли детето ви да получи гърч без да е епилептик?

Писане by mamazavinagi on Сря 30 Апр 2008, 23:25

Може ли детето ви да получи гърч без да е епилептик?

Различни причини могат да предизвикат появата на гърчове.
Една от тях е високата температура (над 38,5?С). В такъв случай
гърчовете се наричат фебрилни и голямо значение за появата им има
бързото покачване на температурата. Това може да стане при остри
заболявания на горните дихателни пътища, гнойно възпаление на средното
ухо и др.

Фебрилните гърчове се появяват в ранна детска възраст
(до 5-6 год.), но без да има друга предполагаема причина за гърча
(черепно-мозъчна травма или възпаление, предшестващи пристъпа).
Засегнати са 3% от децата, обикновено имащи братя, сестри или други
родственици, получавали такива гърчове в детството си.



Като причина се изтъква незрялостта на терморегулационния център в мозъка.

Как да разпознаем фебрилните гърчове:

* съпровождат фебрилно състояние с бързо покачване на температурата (треска)

* двустранни са

* краткотрайни

* започват със загуба на съзнание, следва тонична фаза
(неподвижност със стегната мускулатура за половин минута) и клонична
фаза (потрепвания на мускулите на лицето, трупа и крайниците за 1-2
мин.)

* 10 дни след гърча Електроенцефалограмата е нормална

Гърчовете са неблагоприятни (епилептични) ако са:

* едностранни или локализирани

* с продължителност под 30 сек.

* чести (няколко пъти за половин година)

* ако детето е имало предшестващи епилептични гърчове

* 10 дни след гърча в ЕЕГ има промени

* налице е предшестващо мозъчно увреждане (травма, възпаление)


Понякога децата заспиват след гърча (имат нормално дишане и са спокойни). Това не бива да се смята за продължение на гърча.


Какво можем да направим:



* при предразположени деца
(с родственици, получавали гърчове или с предшестващи гърчове след
повишаване на температурата) при всяко разболяване с покачване на
температурата да се дават лекарства, които да я понижават: през 3 часа
Paracetamol 13 mg/кг тегло (на прием); Amidophen 1 год. - 0,10 през
устата или 0,100 supp. на прием; Analgin gtts = (тегло-2)mg на прием;
Dofalgan supp. 80 mg до 1 год., 150 mg до 3 год., 300 mg след 3 год.;
Copircal 70 mg до 1 год., 140 mg след 1 год.

* при повишаване на температурата се поставят студени компреси на челото и крайниците

* да се извика лекар,
който да постави Diazepam или Clonazepam - антиконвулсанти - (венозно
или ректално с микроклизма); трябва да има готовност за дихателна
реанимация, защото съществува опасност от потискане центъра на дишането
от тези медикаменти

* правят се допълнителни изследвания,
за да се разбере, дали няма друга причина за гърча (кръвна захар, Са,
Р, Na, Mg, урея и ако се наложи - лумбална пункция - за диагностициране
на възпаление)

* в близкото минало се
е правела непрекъсната профилактика с Phenobarbital при предразположени
деца; днес това не се прилага, поради опасност от леко изоставане в
умственото развитие


Освен високата температура има и други причини, които могат да провокират гърчове. Това са:


* вътремозъчно възпаление (менингит, енцефалит, мозъчен абсцес)

* мозъчна травма

* електрически наранявания

* слънчево прегряване

* нарушения в обмяната (глюкозна, аминокиселинна, водно-солева)

* промени в алкално-киселинното равновесие

* натрупване на вредни вещества, създавани от самия организъм (ендотоксини) при бъбречна и чернодробна недостатъчност

* отравяне с екзотоксини (лекарства, химикали, алкохол)

* нарушения в кръвоснабдяването на мозъка

* дълго лишаване от сън

* голям физически стрес


Гърчовете от горепосочените причини се наричат случайни и могат за разлика от фебрилните да се проявят и в по-голяма възраст.


Ако се случи детето ви да получи
гърч, преди да се тревожите за епилепсия, първо отхвърлете всички
горепосочени възможности, консултирайте се с педиатър-невролог и
направете необходимите изследвания.


материал на д-р Галина Андреевс


Последната промяна е направена от tuci_iv на Сря 16 Юли 2008, 22:22; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ОТРАВЯНИЯТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

Писане by mamazavinagi on Пон 05 Май 2008, 23:18

ОТРАВЯНИЯТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

ФАКТОРИ, ПЪРВА ПОМОЩ, ПРОФИЛАКТИКА



УВОД



Благодарение на химизацията и индустриализацията, животът на
хората се подобрява, но тези динамични промени в бита, много често
застрашават живота на децата, които стават жертва на различни злополуки
– битови и транспортни травми, изгаряния, отравяния и други. Всяка
година нараства броят на наличните потенциални отрови в световен мащаб.
У нас и в много от развитите страни, отравянията в детската възраст
продължават да бъдат значим проблем.



ФАКТОРИ


Факторите, благоприятстващи отравянията са няколко:


1. На първо място – възрастта. По данни на световните автори, отравянията засягат най-често децата до 5 години, като най-застрашена е групата от 1 до 3 години
– това е възрастта на любопитството. Кърмачето поставя в устата си
всичко, което попадне в ръцете му, детето от 1 до 3 години изважда от
шкафа всичко за да го опита, 3 годишното отключва и наднича навсякъде,
а 4 годишните са по-претенциозни и поглъщат предимно сладките неща.

2. Друг фактор е полът. Момченцата се отравят по-често – това се обяснява с тяхната по-голяма активност и палавост.

3. Сезон особено опасни са лятно-есенните месеци, когато надзорът над децата е занижен. Есенният връх в отравянията се обеснява със зачестилата консумация на диворастящи гъби.

4. Дни на седмицата – у нас най-често злополуките се случват през събота, неделя и понеделник.
Това се дължи на особености в бита на българското семейство. Тогава
децата не са на ясли и градини където отравянията са много редки,
поради силния контрол. Майките им разтребват и почистват жилището и
тогава децата оставени без надзор намират лесно извадените битови
препарати, които много често са силни отрови. Деца потърсили помощ в
понеделник обикновено са пострадали в неделя.



В западна Европа, обаче детските отравяния стават най-често в
петък и понеделник т.е. в началото и в края на седмичната почивка,
когато в жилището настъпва безпорядък, поради подготовката за излет и
след него.

5. Часовете на деня.
Дневното разпределение на детските отравяния показва три върха 8 часа,
12 часа и 17-18 часа. Това са часовете на физиологичната хипогликемия и
изгладняването на малките палавници, които търсят нещо за хапване.

6. Местонахождение на отровата.
Най-често детето намира отровата в кухнята. Там стават до 60% от
инцидентите. Проучванията показват, че повечето български домакинства
нямат домашна аптечка. Лекарствата се държат в кухненския бюфет, в
чекмеджето на кухненската маса, в тоалетката в гардероба, в нощното
шкафче на прозореца и др. В кухните на достъпни места се съхранява и
алкохолът. Различни разтворители, нафта, коресилин, газ за горене,
почистващи препарати, препарати за отпушване на канали и др. се държат
под мивката в кухнята, в шкафовете, редом със съестните продукти, на
балкона, в банята.

7. Други фактори са ниската
обща и медицинска култура на хората, недостатъчен надзор на децата,
лошо съхранение на препаратите, грешки при даване на лекарства.

В резултат на незнание или невежество на децата се дават неподходящи
медикаменти или дози без съвета на лекар. Възрастни хора – най-често
баби поради недовиждане или невнимание допускат същата грешка.



ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ

Какво трябва да знаем и да направим в случай на отравяне.


* Навременност

Често родителите чакат “заспалото” дете да се събуди само и едва
след три-четири часа разбират, че става дума за безсъзнателно
състояние, а не за сън.

Практиката показва, че решаваща роля за изхода на което и да е
отравяне има своевременната стомашна промивка, от която зависи каква
част от отровата ще бъде елиминирана още преди да се е усвоила от
организма. Ето защо, ако детето не е в безсъзнание и е в състояние да
пие само му се дава голямо количество леко солена вода или вода с
разтворен медицински въглен в нея. След което се предизвиква повръщане
чрез бъркане с пръсти в гърлото на детето. Важно е да се отбележи, че
повръщането става през пръстите, без те да се вадят, защото се прекъсва
повръщателния рефлекс.

Ако отровата е постъпила през кожата
(разтрито кърмаче с ракия, обезвъшляване със селскостопански препарати
и т.н.), незабавно детето трябва да бъде изкъпано с топла вода и сапун.

Междувременно или веднага след това да се телефонира на домашния
лекар, екип на бърза помощ или директно на Центъра за борба с
отравянията на НИСМ “Пирогов”


ПРОФИЛАКТИКА НА ДЕТСКИТЕ ОТРАВЯНИЯ

Проблемът за опазване на децата от отравяния стои не само пред
родители и педиатри, но и пред химическите и фармацевтични предприятия,
пред аптекари, патронажни сестри и детски възпитатели. Основните насоки
могат да се определят така:

1. Производство и опаковка на медикаменти и химически продукти (трудно
отварящи се флакони и контейнери, различни дозатори, ограничаващи
количеството на изтичащото вещество, четливи предупредителни надписи на
български език, информация за точното съдържание на веществото, мерки
за безопасност).


2. Предписване и продажба на медикаменти и химикали.

Тук мерките са следните:

* Продажба на медикаменти само срещу рецепта!

* Продажба на химикали само в оригинална опаковка.


3. Съхранение на медикаменти и химикали


* Те трябва да се държат далеч от детския поглед в недостъпни и заключени шкафове.

4. Надзор и възпитание на децата.

5. Здравна просвета


материал на Д-р Филип Цаков

(токсиколог в НИСМ "Пирогов" - София)


Последната промяна е направена от tuci_iv на Сря 16 Юли 2008, 22:06; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Диабет

Писане by mamazavinagi on Пон 05 Май 2008, 23:22

Диабет при децата
В момента в нашата страна от споменатите 280-300 хиляди болни от диабет приблизително 15 процента са деца.

Симптоми

Формата на диабет при тях е от I-ви тип: задстомашната жлеза не продуцира
инсулин или го призвежда съвсем малко и недостатъчно за нуждите на
организма. При този вид заболяване приложението на инсулин след
консултация с детски ендокринолог е животоспасяващо.

Има още един тип диабет при децата: поради повишен апетит, употреба на много
захарни изделия и наднормено тегло панкреасът не смогва да отделя
достатъчно инсулин за обработката на приетите в излишък храни. Когато
тези деца отслабнат, повишеното равнище се нормализира и те не се
нуждаят от инсулин.

Детският диабет като правило има два пикови
момента при своето развитие: 7-та и 12-та година от живота, като
момчетата и момичетата страдат еднакво. Изследванията доказват, че
децата и внуците на диабетици от II-ри тип /старчески диабет/ са
изложени на по-голям риск да заболеят в сравнение с потомците на
диабетици от I-ви тип.

Причини

Диабетът от I-ви тип
при децата е автоимунно заболяване, тоест имунната система синтезира
антитела, насочени срещу клетките от панкреаса, произвеждащи инсулин.
Причините за това могат да бъдат най-различни: инфекциозни болести,
твърде кратко кърмене, прекалено ранно даване на прясно и кисело краве
мляко, токсини, СТРЕС вследствие на много силно психично изживяване –
ухапване от куче, падане от високо място, проблеми в семейството, смърт
на родител, и др.

Лечение

В днешно време е възможно чрез ирисовата диагностика или чрез специфични тестове да се установи дали част от панкреаса функционира. Дори само 5-10 процента от него да са се
запазили, съществуват възможности за стимулиране на производството на
собствен инсулин. Това е и целта на природолечението.

Диета.

Природолечението акцентира изключително много върху добре балансирания
режим на хранене, чиято основа е млечно-вегетарианската диета. Трябва
да се запомни това, което отбелязахме по-горе: месото и месните
продукти повишават натрупването на киселинни продукти, блокиращи
правилната обмяна на веществата. Освен това се увеличават рисковете от
съдови промени и атеросклероза при прекомерна консумация на животински
мазнини. Детето трябва да бъде предпазено от консумацията на промишлена
захар и на захарни изделия, които постоянно го заобикалят още от
детските ясли, от най-ранно детство: шоколадови бонбони, шоколад,
сладолед, сладкиши, мармалади, конфитюри, пасти, безалкохолни напитки,
кремове и т. н. Те изтощават прекомерно задстомашната жлеза и
предразполагат към развитието на диабет. За това съдействат и
рафинираните храни, промишлено обработените храни от бяло брашно, с
които децата са подтиквани да се хранят: бял хляб, кифли, банички,
мекици, кексове, кроасани, а така също майонеза, маргарин, консерви и
др.

Постепенно и настойчиво детето трябва да бъде приучавано да
се храни с проста, природосъобразна храна, в която да преобладават
плодовете /в умерени количества/ и зеленчуците, прясноизстисканите
сокове от тях, салатите, пълнозърнестият хляб. Особено полезни са
зелето, целината, зеленият боб: в сурово състояние или задушени и
веднага консумирани. Да се избягват само сушените плодове.

Правилно подбраната консумация на бобови храни, ядки /орех, бадеми, лешници,
кайсиеви ядки/, слънчогледово семе, млечни продукти ще набави
необходимите мазнини и белтъчини. От особена полза са покълналите зърна
и семена.

Други средства на природолечението при лекуване на
детския диабет са фитотерапията, рефлекторният масаж, водолечението,
дихателните и гимнастическите упражнения, йоготерапията и др. Тяхното
приложение цели да стимулира защитните сили на организма, особено по
време на пубертета. Индивидуалната оздравителна програма може да
състави само лекарят природолечител след медицински преглед, отчитайки
индивидуалните особености на детето и неговото здравословно състояние.

Детето е като всички останали деца и трябва да се подготви за едно пълноценно
участие в живота. Ранната профилактика, детските игри с много движение,
особено на чист въздух, правилното хранене, закаляването, избягването
на химически медикаменти, правилното лекуване при заболяване, ето
подходът на природолечението към децата, предразположени или вече
заболели от диабет.

Доброто разбирателство в семейството, обичта
на родителите, правилното разбиране и анализиране на проблемите на
подрастващите помагат за укрепването на психичната енергия, което
увеличава възможностите на организма безболезнено да поема екстремни
ситуации.

Източник http://www.dar-center.com/article/?article=320


Последната промяна е направена от tuci_iv на Вто 23 Сеп 2008, 13:18; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хепатит А.

Писане by деси on Пон 12 Май 2008, 10:01

Хепатит А(част-1)

Какво представлява острият вирусен хепатит А?
"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Хепатит А е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. За разлика от другите форми на вирусен хепатит, хепатит А обикновено протича леко до умерено и продължителността му не е голяма; отличителна черта на това заболяване е, че като правило не хронифицира (т.е. не продължава дълго във времето и не остава постоянно с периоди на обостряне и отшумяване). Въпреки, че черният дроб е оточен и възпален, в огромния брой от случаи органът оздравява и се възстановява напълно без трайни последствия.

Инфекцията обикновено се предава чрез заразена вода или храна. По-рядко може да се наблюдава предаване по полов път, включващ анален контакт или по кръвен път, когато незаразено лице влезе контакт с кръвта на лице с активна в момента инфекция (напр. употреба на общи игли от венозни наркомани). Вирусът на хепатит А упражнява директно тоскично действие върху клетките на черния дроб.

От какво се причинява вирусния хепатит А?
Хепатит А се причинява от хепатитен вирус А (HAV), който е един от трите най-чести причинители на вирусни хепатити (другите два са хепатитните вируси B и С). Вирусът е изключително устойчив на външни условия.

По какъв начин човек се заразява от хепатит А?
Вирусният хепатит А е типична стомашно-чревна инфекция. Източник на заразата е само болният човек.

Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния. Оттук следват и начините за разпространение на инфекцията и предаването и от един човек на друг (И).

Заразяването на здравия човек става при попадане в устата му на частици (най-често храна или вода), замърсени със заразени изпражнения. Най-често това става при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенно-санитарни мерки и условия. (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.). Заразяването може да стане и чрез контакт с болния (или с храна, вода и предмети, докоснати и заразени от болния). Този път на предаване на инфекцията се нарича фекално-орален. При замърсяване на дадени водоизточници или заведения за обществено хранене инфекцията бързо се разпространява измежду всички хора, попаднали в контакт със заразената вода или храна. В тези случаи се създават предпоставки за развитие на хепатит А епидемия. Вирусът може да се предаде и при ядене на морска или водна храна, добита от вода, замърсена с ъс съдържащи вируса изпражнения.

Много рядко вирусът на хепатит А може да се предаде от един човек на друг чрез преливане на кръв и кръвни продукти (манипулацията трябва да съвпадне с момента, когато в кръвта на болния се намират голямо количество вируси), както и контакт на собствената кръв с кръвта на болен (напр. ползване на общи игли при венозни наркомани).

Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване вирусен хепатит А?
Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит А варира от 2 до 6 седмици, но най-често е 3 до 4 седмици.

Болният представлява опасност за околните, докато излъчва вируси чрез изпражненията си в околната среда. Заразноопасният период започва около седмица преди изявата на първите оплаквания и продължава до момента на появата на жълтеницата. Това означава, че в част от периода, в който болният е опасен за околните, самият той няма никакви оплаквания и не знае, че е болен.

Кой боледува от вирусен хепатит А, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?
Вирусният хепатит А се среща в целия свят. Заболяването е сравнително често и има склонност да протича под формата на епидемии и епидемични взривове. Хепатит А се наблюдава по-често в бедни страни или социални общности с ниско ниво на хигиена и хигиенно-санитарни условия. Заболяването се среща с най-гоялма честота през есента.

Всеки може да заболее от вирусен хепатит А, но заболяването се среща по-често при децата и юношите. Заразяването с вируса на хепатит А не означава задължително развитие на заболяването. Възможно е инфекцията да премине безсимптомно (т.е. защитните сили на организма се справят с вируса и заболяване не се развива). Напр., В САЩ е установено, че около 30% от хората са имали контакт с вируса на хепатит А, но значително по-малка част от тях са боледували от хепатит А.

Съществуват някои контингенти от хора, които могат да се определят като рискови за развитите страни:

*деца, прекарващи голяма част от времето си в детски градини, ясли и забавачници
*персоналът на гореупоменатите детски заведения
*пътуващи до страни с лоши санитарно-хигиенни условия (вкл. военослужещи на мисия в такива страни)
*затвори, институции за хора с умствени проблеми
*хора, живеещи в съобщества (общежития, казарми и т.н.) само ако в тях не се спазват добри хигиенни норми
*хомосексуалисти (аналният сексуален контакт представлява възможен път за пренасяне на инфекцията)
*контактни на болни от хепатит А и др.
След прекарване на заболяването вирусът на хепатит А се елиминира напълно от организма (т.е. настъпва цялостно очистване на тялото от вирусните частици). След преболедуване от хепатит А се развива траен, доживотен имунитет срещу заболяването (в кръвта циркулират специфични защитни белтъчни молекули-антитела, които са насочени срещу вирусните частици на HAV) и благодарение на това повторното заболяване от хепатит А е невъзможно.

Съществува ли риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност?
Вирусът на хепатит А не преминава през плацентата и затова не съществува риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност.

Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на вирусния хепатит А?
Начинът, по който вирусният хепатит А се изявява може да се различава в голяма степен между отделните болни. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Голяма част от болните от хепатит А могат въобще да не развият жълтеница. В зависимост от тежестта на инфекцията и защитните сили на организма заболяването може да не даде никакви оплаквания, да протече леко с оплаквания, наподобяващи грипоподобно заболяване или стомашно-чревна инфекция и в класическия случай на фона на появилите се нехарактерни грипоподобни или стомашно-чревни оплаквания се появява жълтеницата. У различните болни могат да се наблюдават различни комбинации от оплаквания. Обикновено заболяването показва тенденция към по-леко протичане в ранна детска възраст без развитие на жълтеница (т.е. аниктерични форми).

Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 6 седмици след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:

*умерено повишена температура
*болка в гърлото, хрема, понякога възпаление на лигавица на окото със смъдене и зачервяване и др.)
*отпадналост и лесна уморяемост (характерно е изключително силната умора, за която пациентите съобщават без състоянието им да предполага такава)
*болки по мускулите и малките стави на ръцете без видимо засягане
*загуба на апетит
*гадене и евентуално повръщане
*диария (често изхождане на редки, воднисти изпражнения):този симптом се наблюдава по-често при децата
*болезненост в горната част на корема
*кожен обрив - обикновено е краткотраен и е съставен от дребни пъпчици върху червени петна.
*потъмняване на урината (тя придобива цвят на бира, кола или тъмен чай) - този симптом е характерен в по-голяма степен за вирусните хепатити, но може да се дължи и на други причини
*тежест, дискомфорт или болка в дясното подребрие - дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана
*сърбеж по кожата
Ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.

След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!) - дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае десетина дни и след това постепенно изчезва.

Обикновено оплакванията при острия вирусен хепатит А са леко до умерено изразени и отшумяват от самосебе си след различно дълъг период от време (най-често по-малко от 2 месеца). В редки случаи симптомите могат да са налице в продължение на 9 месеца или да се появяват и изчезват в рамките на 6 до 9 месеца, но въпреки това в крайна сметка се стига до окончателно излекуване на заболяването, т.е. то не преминава в хронично. За хроничен хепатит се счита постоянстване на оплакванията и определени промени в кръвните изследвания на пациента над 6 месеца. Хепатит А не хронифицира.

Кога се налага да потърсите лекарска помощ?
Потърсете лекарска помощ ако сте имали контакт с лице, развило хепатит А или забележите някои или всички от изброените по-горе симптоми на заболяването. Консултирайте се с лекар и ако Ви предстои пътуване в страна с нисък социален стандарт, предполагащ лоши санитарно-хигиенни условия.

Обърнете се към лекар ако забележите следните симптоми, предполагащи известен риск за наличие на остър вирусен хепатит (не са специфични за хепатит А, както и за хепатит конкретно):

*тежка отпадналост и умора, които не съответстват на цялостното Ви състояние и които "не приличат на обикновена настинка"
*гадене и повръщане, които не се подобряват в рамките на 1-2 дни
потъмняване на урината
*болка в горната част на корема или тежест до болка в дясното подребрие
*объркване, промяна в съзнанието или трудно събуждане
В случай, че прецените, че се нуждаете от лекарска помощ, обърнете се към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи за консултация от лекар специалист, в случая това е лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всякакви заразни болести). Ако се потвърди, че страдате от вирусен хепатит, задължително се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти за вземане на съответни мерки за предпазване на населението от развитие на заболяването.
avatar
деси
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Най-чести заболявания на малкото дете

Писане by Dani on Вто 20 Май 2008, 01:49

Остър ларингит

Острият ларингит (круп) се изявява с дрезгава и лаеща кашлица, която обикновено идва внезапно през нощта. Температурата обикновено не е повишена. Заболяването най-често завършва с бързо оздравяване, но въпреки това е нужна незабавна консултация с лекар. Преди неговото идване наситете с водни пари въздуха около детето (в изпаряващата се вода могат да се поставят 1—2 чаени лъжички сода за хляб). На детето давайте охладен липов чай.

****



Летни стомашно-чревни разстройства

През летните месеци децата боледуват от стомашно-чревни разстройства, които се дължат на претопляне, прехранване, неправилно хранене, лоши грижи, неспазване на хигиенните изисквания и др. Главни признаци на заболяването са повръщането и диарията. Ако навреме се потърси лекарска помощ, болестта преминава по-бързо. Този вид диария, или диспепсия, се нарича проста или обикновена диспепсия, но ако заболяването се задълбочи и състоянието на детето се влоши, настъпва тежката форма на стомашно-чревно разстройство, наречена токсич­н а диспепсия. Повръщанията се засилват, изпражненията стават още по-редки и зачестяват. Детето губи много вода, теглото му намалява, очите хлътват, чертите на лицето се изострят, кожата изсъхва, температурата се повишава. Сърдечната дейност се забавя, съзнанието започва да се замъглява и ако лекарската помощ закъснее, животът на детето е застрашен. Често пъти тежките диспепсии се причиняват от микроби и на първо място от дизентеринните бацили, а при кърмачетата — и от колибактерии.


За да предпази детето си от летни стомашни чревни разстройства, всяка майка трябва да знае, че кърмачето не се отбива през летния сезон. Новият вид храна се дава постепенно. Когато кърмачето е на изкуствено хранене, необходимо е да му се дава квасено мляко, разредено и подсладено непосредствено преди всяко хранене, като се използува 1—3%-ова отвара от ориз, а не от овесени ядки или брашно. Храната на по-големите деца трябва да бъде прясна, доброкачествена и чиста, плодовете и зеленчуците да се измиват с вода и сапун. През летните месеци на всички деца е необходимо да се дава достатъчно количество течности (чай или преварена вода на малките или чиста вода на по-големите). Голяма роля играе и борбата с мухите.


Какво трябва да се направи при започващо разстройство? — Да се преустанови храненето; да се дават течности — преварена вода, чай с лимонов сок; незабавно да се потърси лекар.

****

Хрема

Хремата е заболяване, което, се среща почти у всяко дете. Тя минава средно за една седмица. Само при децата с предразположение към алергични заболявания и при чувствителни носногърлени лигавици тя е по-продължителна и често повтаряща се. За новородените и малките кърмачета хремата е сериозно заболяване, защото затруднява както дишането, така и храненето. При хрема (наричана ринит или ринофарингит) в едни случаи секретът от носа е обилен и воднист, в други — примесен с кръв и гной (опасност за прибавена бактериална инфекция!), а в трети (т. нар. задна хрема) детето сумти, трудно диша през носа и увеличената носна секреция се стича в задните ходове на носа към гърлото.


Какво да се прави при детето с хрема? Бъдете търпеливи и спокойни. Погрижете се в стаята да има постоянна температура (18—20°) и подходяща влажност. При сух и горещ въздух, както е при парно отопление и при отопление с електрически печки, хремата минава по-бавно. За поддържане на достатъчна влажност върху радиатора се поставя намокрена хавлиена кърпа и при изсъхване отново се намокря. Може да се използува и парата от вряща тенджера (с поставена във водата лайка). Не се стремете непременно да спрете хремата с капенето на различни „капки за нос", които могат да дразнят носната лигавица и да удължат протичането на хремата. Най-доброто и не дразнещо средство е леко затопленият физиологичен разтвор (физиологичен серум), който майките могат да си купят от аптеката или дори да си приготвят сами (непълна кафена лъжичка готварска сол се разтваря в 1/2 литър вряща вода). Лек чай от лайка също може да се използува като капки за нос.


Запомнете! Хремата е най-често заразно (вирусно) заболяване и поради това пазете грижливо кърмачетата от хремави деца и възрастни. Хремавите майки трябва да си поставят на лицето (пред носа и устата) маска или кърпа.

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хепатит А.

Писане by mamazavinagi on Пет 23 Май 2008, 12:35

Хепатит А(част-2)

Как се поставя диагнозата?
Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, хигиенни и хранителни навици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на евентуално жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, на наличието на кожен обрив, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие.

Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му ако е вирусен:

рутинните кръвни иследвания могат да сочат наличие на вирусна инфекция
изследването на урината показва повишен билирубин, на който се дължи тъмното и оцветяване
биохимични изследвания на кръвта: повишените чернодробни ензими свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това
серологични изследвания - те търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват аантитела срещу вирусите на хепатит А, В и С. Откриването на антитела от клас IgM срещу вируса на хепатит А свидетелства за прясна инфекция с този вирус и в съчетание с останалите резултати от прегледа и изследванията потвърждават диагнозата "остър вирусен хепатит А". Откриването на антитела срещу HAV от клас IgG свидетелства за прекарана в миналото симптомна или безсимптомна инфекция или направена ваксинация срещу вируса на хепатит А.
При данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити



Какво е лечението?
Не съществува специфично лечение, насочено срещу хепатитния вирус А. Лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакаванията) и поддържащо. В България всички болни от остър вирусен хепатит А се приемат в инфекзиозна болница или инфекциозно отделение с противоепидемична цел за минимум 12 дни. В някои от развитите страни се хоспитализират (приемат в болница) само тежко протичащите случаи, а останалите се лекуват в домашни условия при спазване на определени карантинни мерки.

Лечението на хепатит А се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:

*спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
*приемане на добре балансирана храна, спазване на диета с намаление на трудно разграцдащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите. Диетата трябва да се спазва около 6 месеца.
*избягване консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния дроб
*избягване приема на лекарства, които са вредни за черния дроб (важно е да се отбележи, че почти всички медикаменти, широко прилагани за понижаване на температурата, болката и симптомите на настинката са токсични за черния дроб и прилагането им трябва да се избягва)
*прием на обилно количество течности
*вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (напр. левулоза)
*прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите - тук спадат вещества, които намаляват тежестта на чернодробните увреждания и спомагат за по-бързото и пълно възстановяване на органа
Разбира се, на фона на основното лечение се прилагат и карантинни мерки, имащи за цел предпаване на останалото население от хепатит А. Важно е спазването на стриктна лична хигиена от страна на самия болен за да сведе до минимум риска зaразяване на друг човек.

Какви са най-честите усложнения и каква е прогнозата?
Почти всички, боледуващи от вирусен хепатит А оздравяват и се възстановяват напълно в рамките на 2 до осем седмици. В малък процент от случаите болестта може да продължи до 6 месеца или симптомите и да се появяват и изчезват в рамките на 9 месеца (като накрая пак завършва с пълно оздравяване).

Заболяването показва склонност към по-дълго и по-тежко протичане при много малки деца, стари хора и такива в увредено здраве. По-тежки форми на болестта се наблюдават и при пациенти, вече преболедували от други форми на хепатит (напр. хепатит В или С). Само в 1% от случаите на хепатит А болестта може да причини остра чернодробна недостатъчност, кома и смърт.

Може ли да се предпазим от вирусен хепатит А?
Предпазването от вирусен хапатит А е възможно в голяма степен и се осъществява чрез спазване на стриктна лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми, осъществяване на карантинни и противоепидемични мерки в случаите на регистриран хепатит А и чрез прилагането на специфична профилактика-ваксини и имуноглобулини:

Спазване на добра лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми: най-елементарната и ефективна профилактична мярка е старателното измиване на ръцете с топла вода и сапун след ходене до тоалетна, след смяна на пелени и преди хранене или обработка на храна; избягване на хранене в заведения за обществено хранене със съмнителна хигиена; грижливо измиване на плодовете и зеленчуците преди консумацията им в суров вид; избягване консумацията на сурова риба, рибни продукти и морски деликатеси със съмнителен произход; избягване консумацията на съмнителна храна и напитки при пътуване в страна с нисък социален стандарт и лоши хигиенни условия; редовно обеззаразяване на питейната вода; контрол над добрата хигиена на работещите в заведенията за обществено хранене и т.н.

Карантинни и противоепидемични мерки при регистриране на случай на вирусен хепатит А: при регистриране на случай на вирусен хепатит А задължително и по най-бърз начин се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти; провежда се епидемиологично разследване и се вземат противоепидемични мерки за избягване разпространяването на инфекцията; провежда се проверка и изследване на "заподозряните" водни източници или заведения за хранене, както и на близките на заболелия; в дома на болния и в транспортното средство, което е използвал се предприема дезинфекция; болният се изолира в специализирано отделение или болнично заведение; на контактните се прилага лечение ако е необходимо и т.н.

Специфична профилактика - тя се осъществява с ваксина (синтетична, рекомбинантна, не съдържаща живи вируси, но стимулираща изработването в организма на защитни антитела срещу вируса на хепатит А) и имуноглобулин (венозен препарат, съдържащ готови защитни антитела срещу вируса на хепатит А).

Понастоящем ваксината среща хепатит А не е включена в задължителния имунизационен календар на Р.България. Нейното прилагане се препоръчва в следните случаи:

при деца над 2 годишна възраст, живеещи в райони с лоши санитарно-хигиенни условия, където се наблюдават чести епидемични взривове от хепатит А (при деца под 2 годишна възраст е наблюдавана незадоволителна ефективност на ваксината)
при предстоящо пътуване в страна с лоши санитарно-хигиенни условия и чести епидемии от хепатит А
при хора работещи във вирусологични лаборатории (единствено тази професия се смята за рискова, рутинно ваксиниране не се препоръчва нито за работещи в обществени заведения за хранене, нито за здравните работници)
при хора, преболедували от друга форма на хепатит с тежко състояние на черния дроб (в тези случаи наслагването на хепатит А може да доведе до жизненоопасно увреждане на черния дроб)
при хомосексуалисти или венозни наркомани
при хора, живеещи в области с висока честота на вирусен хепатит А
при хора, на които се налага често преливане на кръв и кръвни продукти поради някакво заболяване (напр. хемофилия)
Ваксината против хепатит А се прилага на два пъти. Интервалът между първата и втората апликация е 6-18 месеца. Ваксината може да се прилага едновременно с други ваксини. Защитни антитела се откриват около 2 до 4 седмици след прилагането на първата доза от ваксината. Прилагането на втората доза е необходимо за осигуряване на дългосрочно предпазване. Смята се, че вксината осигурява надеждна защита за около 20 години. За да бъде ефективна тя трябва да се приложи преди контакта с вируса, а не след това. Ваксината е изключително сигурна и безопасна - досега не са регистрирани странични ефекти. Хората, преболедували от хепатит А имат естествен доживотен имунитет срещу заболяването и ваксинирането им не е необходимо дори ако спадат към изброените по-горе рискови контингенти.

Имуноглобулинът срещу хепатит А съдържа готови антитела (специфични защитни белтъчни молекули) срещу вируса на хепатит А. Той се прилага венозно еднократно обикновено в случаите, когато даденото лице не е боледувало досега от хепатит А и не е ваксинирано против него, а същевременно е било в контакт с болен от хепатит А. За да бъде ефективен, имуноглобулинът трябва да бъде приложен не по-късно от 2 седмици от контакта с хепатитно болния. Имуноглобулинът против хепатит А може да се прилага безопасно при деца под 2-годишна възраст както и по време на бременност и кърмене. Същият имуноглобулин може да осигури краткосрочна защита срещу вируса ако се приложи преди контакта с вируса (тази защита трае не по-дълго от 3 месеца). Такава мярка може да се предприеме в условията на разгаряща се епидемия от хепатит А.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хранителните разстройства - проблем на съвремието.

Писане by mamazavinagi on Пет 23 Май 2008, 12:35

Какво представляват хранителните разстройства?
Храненето се контролира от много фактори като апетит, наличие на храна, семейство, връстници, културални особености, воля и др. Хранителните разстройства включват нарушения в хранителното поведение като прекомерно и нездравословно намаление на приема на храна или преяждане, дистрес и свръхзагриженост за формата на тялото и телесното тегло.

Основните типове хранителни разстройства са анорексия нервоза и булимия нервоза. Често те започват по време на юношеството или в млада възраст, но според по-новите изследвания началото може да бъде от детска до зряла възраст.

В много от случаите хранителните разстройства се съпровождат с други психични заболявания като депресия, злоупотреба с психоактивни вещества и тревожни разстройства.

Жените са по-засегнати от мъжете. Само около 5 % от хората с анорексия или булимия са мъже.

Хранителните разстройства показват флуктуиращ ход и склонност към рецидиви.
В юношеската възраст хранителните разстройства протичат по-благоприятно, като до 80 % оздравяват.
Неблагоприятни показатели по отношение изхода са начало след 18г., продължителност над 6 години, чести хоспитализации, злоупотреба с наркотици.

Какво е анорексия нервоза?
Смята се, че пожизнената честота сред жените е от 0,5 до 3,7%. Изследванията сред популацията показват, че има скрита болестност и за лечение се явяват само тежките случаи, със застрашаващо намаление на телесното тегло.

Симптомите включват:

*телесно тегло поне с 15 % под очакваното за възрастта и ръста, като загубата на теглото става чрез ограничаване на храните, самопредизвикано повръщане, физическо натоварване, очистващи процедури и др.
*интензивен страх от напълняване дори при много ниско телесно тегло
*разстройство във възприемане на тялото
*ендокринни нарушения като аменорея или загуба на сексуално влечение, забавено физическо развитие

Хората с това разстройство възприемат себе си като дебели дори всъщност те да са застрашително слаби. Съзнанието се центрира и фиксира около една тема - отслабването. Болните от анорексия имат неточно възприемане на размерите, пропорциите и границите на тялото, както и ниска самооценка.
Появяват се странности в хранителното поведение като избягване на някои храни, подбиране на нискокалорични продукти, консумиране на малки количества храна, педантично изчисляване на приетите калории.
На масата пациентките правят впечатление с бавното си хранене. Храната в чинията се сортира, дъвче се дълго, пие се много вода с цел да се утоли чувството за глад.
Хората с анорексия твърде често се теглят на кантар. Те използват разнообразни техники за контрол на теглото като например интензивни упражнения, злоупотреба с лаксативи или диуретици, самопредизвикване на повръщане.

Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни за околните. С оглед на широкоразпространените сред младите хора идеи за стройна фигура и увлечението по диетите, това не е изненадващо. Постепенно обаче останалите интереси се изоставят, а социалните контакти се ограничават. Появяват се медицински усложнения като остеопороза, запек, ниско кръвно налягане, електролитни нарушения, левкопения /намаляване на белите кръвно телца/, когнитивни и емоционални отклонения и др.
Болните в повечето случаи упорито отричат да имат каквито и да било проблеми с приемането на храната.

Ходът и изходът на анорексия нервоза е много различен. Някои се възстановяват напълно, при други разстройството има флуктуиращ ход, а при част от болните заболяването хронифицира.
Смъртността при хората с анорексия е до 12 пъти по-висока от смъртността сред жените на възраст от 15-24 години в общата популация.
Най-честата причина за смъртта са усложнения от страна на сърдечно-съдовата система, електролитен дисбаланс или суицид.

Какво е булимия нервоза?
Изчислено е, че пожизнената честота сред жените е от 1,1 до 4,2%.
Симптомите на булимия нервоза включват:

*повтарящи се пристъпи на поемане на големи количества храна за кратко време
*несъответно компенсаторно поведение с цел превенция от напълняване - самопредизвикано повръщане, прием на пургативи, диуретици, прекомерни физически натоварвания.
*преяждането и съответното компенсаторно поведение са с честота над 2 пъти седмично
*самооценката е прекомерно повлияна от формата на тялото и телесното тегло
Основна проява е пристъпното поемане на големи количества храна. Тези пристъпи се повтарят поне два пъти седмично в продължение на 2-3 месеца и продължават около час. По време на пристъпа засегнатите имат чувството, че не могат да контролират приема на храна както по отношение на количеството така и по отношение на състава.
Хората с булимия нервоза често поддържат телесно тегло в рамките на нормата, в други случаи теглото непрекъснато се колебае. Засегнатите се страхуват от напълняване, имат желание да отслабнат и изпитват неудовлетвореност от вида на собственото си тяло и теглото си.

Колкото по-рано хранителните разстройства се диагностицират, толкова изходът е по-добър. Поради своята сложност, хранителните разстройства изискват комплексен терапевтичен план включващ медицински грижи и наблюдение, психосоциални интервенции, консултация с диетолог и медикаментозно лечение.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНАТА АЛЕРГИЯ ПРИ ДЕЦА - ЕДНА ТРУДНА ДИАГНОЗА

Писане by mamazavinagi on Съб 21 Юни 2008, 12:59

ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНАТА АЛЕРГИЯ
ПРИ ДЕЦА - ЕДНА ТРУДНА ДИАГНОЗА

Алергията към храни в детска възраст е един сложен проблем в
педиатричната практика, както по отношение на поставянето на диагнозата и
евентуалната терапия, така и относно естеството на самата
реакция. Голям брой стомашно-чревни оплаквания могат да
бъдат свързани с алергичен отговор на гастроинтестиналния тракт към приетата
храна - гадене, повръщане, диария, колики, констипация, наличие на кръв и/или
слуз в изпражненията, болки в корема, газове и др. Тя може да се манифестира и
с други симптоми, като появата на кожни обриви, астматични пристъпи или
анафилаксия, но в тези случаи не се говори за гастроинтестинална алергия, а за
алергична реакция към храната. В детска възраст гастроинтестиналните алергични
реакции към храни и хранителни добавки се срещат при 1 - 3% от децата до 1 г. и при около 0,5% от децата
над 1 г.
Те винаги са пряко и неизменно свързани с приема на определена храна и в серума
се откриват специфични IgE антитела срещу съответния антиген. Най-честият
провокиращ фактор при деца до 1
г. са белтъците на кравето мляко - едни от първите
чуждородни белтъци, с които се среща храносмилателната система на бебето.
Алергични реакции се описват и срещу белтъците на соята, ядките, рибата,
яйчения белтък и др. Непоносимостта към краве мляко и към редица други храни
много често се дължи и на добавяните към тях консерванти, оцветители и
антибиотици. Съществува и кръстосана реактивност между поленови антигени и
някои храни.
Диагнозата "гастроинтестинална алергия" се поставя
на базата на анамнестичните данни за поява на стомашно-чревни оплаквания след
прием на определени храни, елиминационния и провокационния (експозиционния)
тест с подозирания провокиращ агент и наличието на еозинофилия в периферната
кръв и на специфични IgE срещу съответния алерген. При по-малките деца може да
се наблюдава и изоставане на растежа и наддаването на тегло. Често
гастроинтестиналните проблеми се съчетават с други атопични признаци, като
екзема, астма и др., както при самото дете, така и в семейството. В случаите,
когато не се касае за алергична реакция, а за вроден ензимен дефицит,
хранително отравяне или друго състояние, несвързано със специфичен IgE-зависим
имунен отговор към провокиращите субстанции, се говори за непоносимост към
храни. Едно особено състояние е хранителната аверзия или т. нар. отвращение към
определени храни.
Често гастроинтестиналната алергия се налага да се
диференцира от лактазен дефицит, муковисцидоза, целиакия, алфа1-антитрипсинов
дефицит, хранителни интоксикации, инфекциозни ентерити, гастроентерити и
ентероколити и др.
Поведението при наличие на гастроинтестинална алергия е
свързано с елиминация на подозирани провокиращ агент от диетата за период от
поне 1 месец (при деца под 1 г.
- до края на първата година) и опит за повторното му въвеждане. При повторна
поява на стомашно-чревни оплаквания след приема на същата храна, тя отново се
елиминира от диетата. Алергичните реакции към кравето мляко постепенно
отзвучават между 2 и 3 г.
възраст, но непоносимостта към редица други животински белтъци персистира
по-дълго, понякога и до края на живота.
Диагнозата гастроинтестинална алергия се поставя трудно и
някои автори въобще отричат съществуването й. Не бива да се забравя, че това
състояние не е толкова често и че диагнозата се поставя едва след доказване на
специфични IgE срещу съответния антиген или при наличие на доказана кръстосана
реактивност срещу полени.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Гърчови прояви при децата

Писане by cveti555 on Чет 03 Юли 2008, 21:00

Гърчовете и проявите, подобни на гърчовете, се срещат значително по-често в детската възраст.
Тези прояви причиняват голямо безпокойство у родителите, но трябва да
се знае, че много от тях протичат доброкачествено и не оставят
нарушение в умственото развитие на детето. Навременното и продължително
лекуване и па по-тежките прояви също дава добри резултати. Причините за
появата гърчовете са крайно разнообразни и само лекуващият лекар е в
състояние да определи както естеството на гърчовите прояви, така и
факторите, които ги обуславят.


Гърчовете могат да се дължат на много висока тем1 (фебрилни), на
тежки токсични инфекции, на възпаление на мозъка и мозъчните обвивки,
на епилепсия, отравяния

Повечето родители и особено тези, които за пръв път виждат гърч,
изпадат в ужас, не знаят какво да предприемат, за да помогнат на
детето" или пък вършат неща, с които по-скоро могат да навредят.
Обикновено гърчът не продължава повече от няколко минути и отзвучава
сам, но след това може да се повтори. Изключително рядко детето може да
загине по време на самия гърч от кислороден недостиг или от спиране на
сърдечната дейност.


Най-важното при поява на гърч е да запазите самообладание и
хладнокръвие, тъй като гърчът сам ще отзвучи. Съблечете детето, за да
дадете свобода на дишането. Ако в този момент детето започне да
повръща, обърнете го настрани с ниско поставена глава, за да не
попаднат повърнатите матерни в дихателните пътища. Ако в къщи сте
повече хора. нека едни от вас се обади по телефона за лекар или да
изтича до здравната служба, а друг да остане при детето. По време на
гърч детето не трябва да се пренася. Не пъхайте в устата на детето
пръста си – то може да ви ухапе. Не поставяйте там и лъжица — може ла
последва счупване на зъб. Не правете усилия за хващаме на езика от
страх, да не би, детето да се задуши. Ако усетите, че то има висока
температура, незабавно започнете хладни обвивания. Веднага, след като
гърчът спре, побързайте да отнесете детето при лекаря, ако той още не е
пристигнал.


Внезапната загуба на съзнание без гьрчови прояви е рядко явление.
Ако детето е било преди това съвсем здраво, проверете внимателно дали
не е погълнало част от вашите сънотворни лекарства.



ФЕБРИЛНИ ГЪРЧОВЕ

Това са гърчове, свързани с повишаване на температурата. Те са
случайна и честа проява в ранната детска възраст и най-често настъпват
между шестмесечна и шестгодишна възраст. Обуславят се от дразнещото
действие на внезапно повишилата се температура. При тях не се
установяват забележими увреждания на нервната система. Обикновено се
наблюдават при честите в детската възраст инфекции на гърлото и
дихателните пътища.


Фебрилпите гърчове се появяват най-често в първите 10—20 часа от
повишаването на температурата, която обикновено е доста висока. За една
до три минути детето загубва съзнание и получава гърчове в мускулите на
ръцете, краката и лицето, които наподобяват епилепсия. След гърча
(който обикновено преминава бързо) не остават никакви последици, детето
идва в съзнание и има нормално поведение. Понякога' гърчовете могат да
се повтарят при всяко следващо заболяване, което се придружава с
повишена температура. При такива деца е оправдано (по съвет на лекаря)
при всяко повишаване на температурата да се дават едновременно
противотемпературнн лекарства и медикаменти, предпазващи от появата на
фебрилен гърч. Прогнозата на фебрилинте гърчове в болшинството случаи е
благоприятна.. Най-важното в тези: случаи е лекуването на основното
заболяване, което поражда повишаването па температурата.


АФЕКТНИ ГЪРЧОВЕ

Това са т. нар. афектнореспираторни гърчове или гърчове от
неудовлетворено желание, Те се наблюдават най-често у деца от
шестмесечна де тригодишна възраст.- При момчетата се появяват малко
по-често, отколкото при момичетата. Никога не настъпват по време на
сън. Появяват се внезапно при изпитано от детето неудоволствие: болка,
уплаха, упорство, разделяне с майката, разгневяване или при някое
неудовлетворено желание. Детето бързо реагира на различните афекти с
гневна възбуда, която предизвиква силно изплакване и «захласване». За

няколко секунди дишането спира във фаза на издишване, тялото и краката
се изпъват, ръцете. извършват безцелни движения, лицето става бледо или
придобива лек синкав оттенък. Припадъкът трае няколко секунди —
5—10—20. Изведнъж дишането се появява, отначало с дълбоки, а после с
бързо нормализиращи се дихателни движения. Детето идва в съзнаеше,
успокоява се и след припадъка не помни и не показва никакви болестни
прояви,


Родителите трябва да знаят, че с израстването на детето тези
афектни гърчове постепенно изчезват и не оставят след себе си никакви
нарушения във физическото и умственото развитие. При настъпването на
афектен гърч трябва да се следи колко секунди е неговата
продължителност и какъв е поводът за настъпването му. Уплашените
родители често мислят погрешно, че детето «си е глътнало езика», поради
което дишането е спряло, и прибягват до излишни манипулации за
издръпване на езика. В тези случаи детето трябва да се остави спокойно
с разкопчани около шията дрехи и е леко извита встрани глава.


При отглеждането и възпитанието на лесно афектиращи се деца често
се откриват възпитателни грешки (прекалена привързаност на детето към
майката, удовлетворяване на всяко негово желание), които трябва да се
отстранят и детето да расте в бодра и спокойна семейна обстановка.

РАХИТОГЕННА СПАЗМОФИЛИЯ

Това са гърчове, появяващи се при някои форми на рахит. Редовната
профилактика на рахита направи това заболяване много рядко.
Заболяването се изявява с общи или местни гърчове (на стъпалата и
пръстите, на ларингеалната мускулатура), които се обуславят от временно
спадане на нивото на' калция в кръвта. За избягване на тези гърчови
състояния децата още от първите месеци на техния живот трябва да се
предпазват от появата на рахит чрез даване на витамин D и редовно
излагане на слънце. При появата на подобни гърчове е необходима

спешна лекарска помощ.


ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ ПРИ СИНКОП

При деца с невровегетативна лабилност и недостатъчна тренираност
може да се получи внезапна загуба на съзнание вследствие преумора,
пребиваване в задушно помещение, психично напрежение или при вида на
кръв. Проявите на това състояние, наречено синкоп, са следните:
изведнъж детето усеща тежест в главата, получава сърцебиене, виене на
свят, побледняване и изпотяване и загуба на съзнание за няколко
секунди. При тази загуба на съзнание детето не получава гърчове или
потрепвания. Съзнанието бързо се възстановява, ако детето се постави да
легне с ниско разположение на главата и осигуряване достъп на чист
въздух.


За избягване на тези прояви децата трябва внимателно да се закаляват и тренират с постепенно физическо и психично натоварване.

www.lekar.bg
avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Заболяване ли е нощното напикаване

Писане by mamazavinagi on Пет 10 Окт 2008, 15:47

Напикаването е една от честите неврози у децата. След третата година повечето от тях вече не се подмокрят нощем


Разстройството в задържането на урината, или инконтиненцията, е
било описано още в зората на медицината, но и в днешни дни то е един от
най-разпространените и трудни за овладяване урологични проблеми.


Т.нар. първично незадържане на урината обикновено е предизвикано от
дефекти в мускулите на пикочния мехур поради вродени аномалии или
травми.


Причините обаче за вторичното незадържане на урината са доста
повече - от увреждания на отдели в гръбначния мозък, отговарящи за
отделянето на урина, до особености в психиката на човека. Една от
най-честите причини за напикаването е стресът. При жените този симптом
представлява сериозен проблем в световен мащаб, защото 25% от тях
страдат от инконтиненция в климактерична възраст. Мъжете страдат
по-рядко. Най-често състоянието при тях е следствие от аденом на
простатната жлеза и прекарана операция.


При жените незадържането на урина е два основни типа:


Напикаване при физическо усилие - кихане, кашляне, тичане, вдигане
на тежко - това е т.нар. стрес инконтиненция. Тя се причинява от
анатомични промени в женските полови органи, най-вече вследствие на
тежки раждания, а също така и възрастови дистрофични изменения,
причинени от хормонален дефицит. Лечението е най-често оперативно, но
може да се опита и рехабилитация на тазовото дъно.


При втория тип (императивна инконтиненция) се получава изпускане
при позив за уриниране. Това се дължи на свръхвъзбудимост на
мускулатурата на пикочния мехур. Друг типичен симптом в тези случаи е
честото нощно уриниране, което е мъчително, нарушава съня, при силно
инконтинентни жени води и до напикаване. Лечението е почти винаги
медикаментозно. То включва хормонални препарати (при жени в
климактерична възраст), както и специализирано насочено лечение.


При децата причините за нощното напикаване най-често са: незрялост
на централната нервна система и на пикочния мехур; задръжка в
съзряването на нервната система; действие на психологични фактори и
стрес; наследственост; нарушен ритъм в секрецията на антидиуретичния
хормон; заболявания на пикочополовата система или инфекция на пикочния
мехур.


Напикаването е една от честите неврози у децата. След третата
година повечето от децата вече не се подмокрят нощем. Следователно след
тази възраст може да се счита за болестно. Някои автори обаче приемат
за граница четвъртата година.



http://www.lekar.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Напикаването при момичетата рядко е сериозен проблем

Писане by mamazavinagi on Пет 10 Окт 2008, 15:48

Най-често срещаните случаи на нощно напикаване при момичетата са съвсем
различни от тези при момчетата. Картината обикновено е следната:
Момичето е смело, може би е "мъжкарана", която си съперничи с брат си,
а същевременно и с майка си (напр. тя може да чувствува, че може да се
грижи за своя баща по-добре и от майка си). В такива случаи трябва да
се помогне на детето да изпитва по-голяма радост от това, че е момиче,
да се намалят причините за съперничество с брат му, родителите да
покажат, че го обичат именно като момиче, а бащата -като дъщеря, но че
споделя своите грижи и интереси преди всичко с жена си. В такива случаи
помощта на психиатъра е от голямо значение не толкова за
превъзмогването на подмокрянето, но и за да подготви момичето да се
радва на своя живот като жена.


След 3-годишна възраст напикаването много рядко се дължи на
соматично заболяване. В такива случаи детето обикновено се изпуска
по-малко на къси интервали. То се нуждае от обстоен медицински преглед.
При всички случаи урината трябва да се изследва. Повечето деца, които
се подмокрят през деня, се напикават и през нощта. Те са склонни към
упорство и протакане. Ако наблюдавате такова дете, вие ще забележите,
че то много добре съзнава, че мехурът му е пълен - то подскача
неспокойно и кръстосва крака. Но същевременно то е така погълнато от
играта, че отказва да предприеме каквото и да било, за да се облекчи.
Не трябва да се тревожите, ако малкото дете се подмокри някога, когато
се е увлякло в играта.

Но ако то винаги и за всичко упорствува и се бави, това обикновено
показва, че твърде много го подканват и напътстват. У него навикът да
се съпротивява е толкова силен, че то го проявява не само срещу
родителите си, но и спрямо собствения си организъм. Някои щастливи и
спокойни деца пък трудно контролират мехура си, когато са възбудени,
изплашени или се засмеят внезапно. В такива случаи урината протича без
предупреждение. Това не се дължи на болест, нито пък е някакво странно
явление. Много животни автоматично изпразват пикочния си мехур,когато
са изплашени. В такива случаи детето трябва да бъде успокоено, че не е
извършило нищо срамно.


http://www.lekar.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Какво не трябва да правите при хрема

Писане by cveti555 on Нед 12 Окт 2008, 13:35


В никакъв случай не промивайте носа на детето с помощта на клизмичка или
специален уред. При децата секретът много лесно преминава от носа в
Евстахиевата тръба, която съединява носа и ухото. Това може да
предизвика възпалителен процес в средното ухо (отит).


Безвредно е капването на физиологичен разтвор, препарати на
основата на морска вода и билкови настойки. Не издухвайте принудително
секрета от носа по време на хрема (физиологична или инфекциозна).
Напротив, нослето трябва да се направи още по-мокро. Сополките са
защита за изтощената и раздразнена лигавица на нослето.


Освен това интензивното издухване предизвиква по-силен оток, което
води до порочен кръг. Правете го само преди лягане, в случай на
сериозно запушване и невъзможност за разводняване на секрета. Никога и
при никакви обстоятелства не капете в носа антибиотичен разтвор.
Недопустимо е използването на съдосвиващи препарати при обикновена
хрема, освен преди сън при силно запушване на носа. Желателно е да се
консултирате с педиатър преди използването на препарати.


Източник:http://www.chudesa.net/
avatar
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Има ли спасение от алергията

Писане by mamazavinagi on Пет 17 Окт 2008, 20:25



Хранителната алергия се проявява тогава, когато организмът на детето
възприема като вражески агенти някои белтъчини от напълно полезни и
доброкачествени хранителни продукти. И съответно им „обявява война".


Наскоро учените установиха, че такава странна реакция на имунната
система по отношение на околната среда се дължи на определени гени.


Но не само хлапета, в чиито семейства има алергични, страдат от
алергия. С всяка година децата, склонни към атипични, т.е. необичайни
реакции, стават все повече и повече. В Европа те вече са 25 на сто от
всички деца.


Някои учени свързват повишаването на броя на алергичните
заболявания с почти стерилната обстановка, в която се отглеждат
днешните малчугани. Особено в градовете и тези в по-богатите семейства.
Те водят по-изолиран начин на живот, не контактуват със свои връстници,
защото не посещават детска градина. Това значи, че не контактуват и с
многото инфекции. Тогава имунната им система, която не е заета да се
бори с външните „врагове" - бактерии, микроби и прочее, започва да
воюва с нищо непровинилите се белтъчини.


Нагледно потвърждение на тази „хигиенична", а не „генетична"
хипотеза е много голямата разлика в броя алергични в Западна и бившата
Източна Германия. Един и същ народ, една и съща генетична популация, но
в Западна Германия се регистрирали няколко пъти повече алергични
заболявания, отколкото в Източна. Защото за никого не е тайна какво е
било нивото на развитие в Западна Германия, медицинското обслужване и
съответно нивото на хигиена. Плюс това в развитите страни не са много
децата, които посещават детска градина.

www.lekar.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

При малките деца настинката не е безобиден проблем

Писане by mamazavinagi on Пон 22 Дек 2008, 14:14

При малките деца настинката не е безобиден проблем



Възрастният човек понася по-леко респираторните заболявания, отколкото малките деца.

Респираторните заболявания започват с инфекция и рязко или постепенно
повишаване на температурата до 39-40 градуса. Понякога са съпроводени с
отпадналост, лош сън, а температурата може да се повиши незначително. В
първия случай родителите най-често незабавно търсят помощ от лекар, а
във втория, като не виждат сериозна заплаха, решават да изчакат.

Всъщност опасността от респираторните заболявания и в двата случая е
напълно еднаква. Организмът на детето не е в състояние да се справи сам
с инфекцията и ако още от първия ден не започне неговото интензивно
лечение, последствията от заболяването могат да бъдат сериозни.

Лигавиците на носа, глътката и гърлото на кърмачето са много по-нежни,
отколкото при възрастните. Под въздействието на вирусите те моментално
се възпаляват и силно се подуват. Детето започва да диша трудно, като
изпитва остър недостиг на кислород, който в някои ситуации е дори
животозастрашаващ.

Внезапно през нощта се появява силна кашлица и детето започва да се
задъхва. Причината за това е оток на лигавицата на гърлото и рязкото
стесняване на дихателните тръби.

Ако това се случи, незабавно повикайте бърза помощ, а докато я чакате,
проветрете помещението и осигурете достъп на повече кислород. Вземете
детето на ръце и го дръжте във вертикално положение, дайте му топла
напитка, поставете краката му в съд с топла вода.

Вирусите могат да поразяват не само дихателните пътища. Те бързо
проникват в кръвта и предизвикват интоксикация (натравяне) на
организма. Най-много от това страдат сърдечно-съдовата и нервната
система. За поражения в съдовете свидетелства кръвотечението от носа. В
това състояние детето не трябва да се поставя легнало по гръб. Опитайте
се да спрете кръвта. С внимателни въртеливи движения поставете в
ноздрата , от която тече кръвта, памучен тампон с растителна мазнина
или вазелин, а върху областта между очите поставете кърпа, намокрена
със студена вода.

Детето трябва да се постави върху леглото на една страна (за да
възпрепятствате попадането на кръвта в носоглътката, трахеята и
стомаха). Ако кръвта тече и от двете ноздри, вземете детето на ръце и
го дръжте така, че неговата глава да бъде леко наведена напред.

Интоксикацията често е съпроводена от висока температура, повръщане,
изгубване на съзнанието, конвулсии. Последните са особено опасни, тъй
като са съпроводени с нарастване на кислородната недостатъчност.
Намалява сърдечната дейност и ако на детето не се окаже бърза помощ,
краят може да е фатален.

В никакъв случай не взимайте детето на ръце, не го тресете, не му
давайте вода, не го завивайте, не шумете и не включвайте силна
светлина. В очакване на бърза помощ отворете прозореца и поставете
детето върху леглото на една страна. Отпуснете дрехите му, почистете
носа с памучен тампон, поставете мокра кърпа върху челото. Ако детето
започне да посинява, трябва да създадете движение на въздуха над него,
поставете електрическа възглавница върху краката му и започнете да му
правите изкуствено дишане.

През първите дни от заболяването децата често отказват да се хранят. Не
трябва да го насилвате. Давайте му повече течности - често, но по
малко. Бъдете винаги около него, защото то може да се нуждае от вашата
помощ във всеки един момент.







22 декември 2008, здраве.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

МОРБИЛИ - ШАРКАТА, КОЯТО НАПОМНИ ЗА СЕБЕ СИ

Писане by styyni on Пет 08 Окт 2010, 23:21


Морбили или т.нар. ДРЕБНА ШАРКА беше особено активна през миналатагодина в Европа. Повишаване на заболеваемостта се наблюдава тази годинаи в нашата страна.За щастие има създадена ВАКСИНА срещу МОРБИЛИ още през далечната1963 година. Непрекъсната се осъвършенства в годините и днес тя е всъстава на тривалентната - МОРБИЛИ – РУБЕОЛА – ПАРОТИТ. Тя се прави от1992 година на децата на 13 месеца и в шести клас.ОБРИВИТЕ при МОРБИЛИ са характерни– те са най-типичния симптом за болестта.И така – тази шарка се предизвиква от вирус – от групата наПарамиксовирусите.Човекът е единственият естествен гостоприемник за вирусът.Той попада в гърлото и конюнктивата на болния чрез секрети от горнидихателни пътища при говор, кихане и кашлица.ИМУНИТЕТЪТ при МОРБИЛИ след преболедуване е пожизнен.Болните са заразни 1-2 дни преди първите прояви на болестта до 7 – 8 дни след това.Боледуват деца предимно до 5 годишна възраст.БЕБЕТА до 6 месеца не заболяват от МОРБИЛИ, поради придобития имунитет от майката.Въвеждането на ваксина промени възрастовата характеристика на болестта – среща се повече при деца над 10 години.
Какви са СИМПТОМИТЕ при МОРБИЛИ?
След скрит период от 10 – 14 дни се появяват първите оплаквания .Те са кихане, обилна хрема и кашлица. Тя е особено упорита, честа и суха.Конюнктивите на очите са силно възпалени – зачервени, оточни и с много секреция.Около 2 – 3 ден след началото на болестта се появяват петната наФилатов – Коплик. Представляват малки белезникави петна по лигавицатана бузите с големина от 1 – 2 мм. върху зачервена основа.Детето е отпуснато, в увредено общо състояние, с безапетитие.Често има диария.Почти винаги температурата се повишава на 3 ден и има високи стойности – 39 градуса.На четвъртия ден след тези начални прояви се появява ТИПИЧНИЯТ ОБРИВ НА MОРБИЛИ.Той е ситен, леко надигнат над кожата и започва от областта задушите, като в първите 24 часа обхваща лицето и шията. Обривът е срозово – червен цвят и избледнява при натиск. Има силна тенденция засливане /конфлуиране/ и не след дълго се образуват червени плаки.Кожата придобива вид на географска карта, особено характерно заглавата, шията и горната част на тялото.Обривът постепенно слиза към горни крайници и трупа а след това обхваща и краката.Обикновено липсва по длани и ходила. Не е сърбящ.По същия път започва да изчезва, като става по – плосък, не толкова червен – по – скоро кафенеещ.Продължителността на обривния стадий е около седмица.През цялото време болните имат висока температура, силно саинтоксикирани, имат силна кашлица, светобоязън, обилна хрема и др.Лицето на детето е „типично” – „мокро” от сълзотечението и възпалениетона носа , оточно и обрив по бузите.УСЛОЖНЕНИЯТА ПРИ МОРБИЛИ не са чести, но са тежки.Клинично се проявяват с повторно покачване на температурата и силно нарушено общо състояние.Те биват:---ларингит---отит---бронхиолит---пневмония---миокардит---менингит---енцефалит.Лечението трябва да се прецизира в зависимост от симптомите и усложненията и винаги се осъществява от лекар.
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

ШАРКИТЕ - МИТОВЕ И ИСТИНИ

Писане by styyni on Съб 09 Окт 2010, 11:30

Един от най-стрескащият симптом при детето и големия човек е появата на даден вид обрив.Това е обяснимо, защото този симптом е видим и притеснява болния или близките му.
Шарките са няколко вида.
Най –едрата
:
- Вариола е изкоренена за щастие преди години, благодарение на проведените масови ваксинации.
Следващата по големина на обривните единици:
– Варицелата енай-разпространена в момента.
При нея заразността /контагиозността/ е90% .Обривите преминават през няколко етапа:
- Първо надигната папула, следтова мехурче и накрая то се пука и се покрива с коричка.
Задължителноусловие е да има обриви по лицето и косата.
Следващите две шарки :
– Рубеола и Морбили почти не се срещат благодарение на провежданата имунизация.
Последната шарка
:
– Скарлатината е сравнително честа.Характерното за нея е , че тя се лекува с антибиотик и, че може даповтаря. Обривните единици предстваляват ситни червени точици, катокожата под тях също е зачервена. Почти винаги имаме висока температураи силно зачервено гърло, като не рядко са налице гнойни налепи посливиците. Около устата имаме блед триъгълник.
МИТ № 1 – 90% от хората смятат, че обривът е от храна.
ИСТИНАТА
– Много по-малък е броят на болните, чийто обрив е причинен от алергия към храната.
МИТ № 2
- При появата на обрив, причинен от някоя от шарките пациента трябва да спазва някаква диета.
ИСТИНАТА
– Категорично намаме забрани за консумацията на храни по време на шарката.
МИТ № 3
– Не трябва да се приема антибиотик по време на шарка, защото обривът не може да избие.
ИСТИНАТА
– шарките се причиняват от вируси, и следователноантибиотика не може както да ги лекува, така и да повлияе хода назаболяването.
МИТ № 4
– Шарките не повтарят .
ИСТИНАТА – Тук това твърдение е почти вярно, с изключение наедна от тях –Скарлатината. Тя е единствената, която се причинява отбактерий – Стрептокок и следователно се лекува с антибиотик. ТЯ МОЖЕ ДАСЕ ПОВТОРИ ПРИ ПАЦИЕНТА.
МИТ № 5
– Много майки имат голямото желание чрез контакти сдруги деца и най-вече в детската градина да “заразят” своето дете снякоя шарка, “за да я изкара по-леко”
ИСТИНАТА – Категорично против, защото макар и рядко те могат да протичат тежко и да причинят усложнения.

Източник!
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Рахитът при децата - 5 мита и истини

Писане by styyni on Сря 01 Дек 2010, 19:45


В Африка има слънце в излишък, но и там децата боледуват от рахит.
Причината е в недостатъчното движение
.

Разпространено е мнението, че рахитът е болест на бедняците.
Но от рахит боледуват и деца на заможни родители. Защо?

Мит първи
РАХИТЪТ Е БОЛЕСТ НА БЕДНИТЕ
ИСТИНАТА

Рахитът е болест на растящия организъм и се среща при 50-60 на сто от
децата. Когато бебето бързо наддава на тегло, костите му изпитват
недостиг от калций, фосфор, витамин Д, които се получават с храната.
Рахитът е временно състояние. Балансираното хранене и правилното
лечение бързо възвръщат здравето на детето.
Мит втори
НЕДОСТИГЪТ НА ВИТАМИН Д ПРЕДИЗВИКВА РАХИТ
ИСТИНАТА
Рахит и витамин Д не са синоними. Това заболяване се развива не само от
недостига на витамин Д, но и от недостатъчното количество калций и
фосфор в организма. Затова в млякото или в изкуствената смес за хранене
на бебето трябва да има правилно съотношение между тези два елемента.
Най-добрата храна за бебето е, разбира се, майчиното мляко, където
калцият е два пъти повече, отколкото фосфорът. В майчината кърма има
още и специални белтъчини, които регулират усвояването на калция.
Затова бебетата, които се хранят с кърма, много рядко боледуват от
рахит.
Второто важно условие е движението. Бебето трябва да размахва ръчички,
да рита с крачета, редовно трябва да се масажира телцето му. Ако по
някаква причина то е ограничено в движенията си, например заради
фиксирани крака при тазобедрени луксации, рискът от развитието на рахит
значително нараства. Да вземем за пример Африка, където има слънце в
изобилие. В организма на децата се изработва достатъчно количество
витамин Д, но факт е, че там има доста деца с рахит. Причината -
африканските майки повиват стегнато бебетата до четвъртия месец. Това
обездвижване води до заболяването и даже витамин Д не може да ги спаси.
И чак на трето място като средство за профилактика се нарежда витамин Д.
Мит трети
ВСИЧКИ ДЕЦА ОТ СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ БОЛЕДУВАТ ОТ РАХИТ
ИСТИНАТА
Да,в регионите с малко слънце, много облачни дни или дълги нощи, рискът
от рахит се повишава. Теоретично, всички деца на северните нации трябва
да са болни от рахит. Но природата го е решила мъдро: северните народи
за хилядолетия живот са се адаптирали към полярната нощ и потребността
от вит. Д при тях е по-малка, отколкото у южняците. Затова децата на
пришълците от юг, родили децата си на север, често и тежко боледуват от
рахит.
РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА ПОЯВАТА НА РАХИТ ПРИ БЕБЕТАТА СА И:
• животът в големите градове;
• смогът над градовете, който трудно пропуска слънчевите лъчи с
определена дължина, под влиянието на които се образува витаминът в
кожата;
• за родените през есента и зимата, когато слънчевите дни са малко;
• твърде младата или обратното - напредналата възраст на майката,
защото пикът на натрупване на костна маса при жените е 25 години.
Майките, които не са навършили 17 години, имат недостатъчно калций в
костите и по тази причина не могат да дадат на детето си нужното
количество калций. А майката около 40-те вече започва да губи калций,
на нея също й е трудно да снабди бебето си с това необходимо вещество.
Мит четвърти
ДЕЦАТА, КОИТО СА НА ИЗКУСТВЕНО ХРАНЕНЕ, ЗАБОЛЯВАТ ОТ РАХИТ
ИСТИНАТА
Не всички.
Разбира се, майчината кърма защитава по-добре бебето. Но в съвременните
изкуствени смеси има профилактична доза вит. Д, а някои от тях са с
оптимално съотношение между калция и фосфора. Появиха се и смеси с
бетапалмитинова киселина, която помага за подоброто усвояване на калция.
Когато купува изкуствена смес за хранене, майката трябва да избере
храната, в която калцият е два пъти повече от фосфора. Балансираният
състав на хранителната смес, масажът дългите разходки на открито,
профилактиката с витамин Д - всичко това може да защити от рахит и
бебето, което е на изкуствено хранене.
ВАЖНО ЗА МАЙКАТА!
Майката, която кърми своето бебе, трябва да се погрижи за качеството на
храната си. Добре е да изяжда не по-малко от 100 грама извара на ден,
да изпива по 750 мл мляко или млечни продукти, да приема поливитамини.
Изследвания, проведени сред майкикърмачки, показват, че кърмата им е
бедна на калций.
Мит пети

ПЪРВИЯТ ПРИЗНАК НА РАХИТА - ОКАПВАНЕТО НА КОСИЦАТА ПО ТИЛА
ИСТИНАТА
Ако косата по тила на бебето е окапала - нещата са отишли твърде далеч.
Първият симптом, който се появява на 1-2-месечна възраст, е обилното
потене на главичката и челото по време на хранене. Когато храни бебето,
майката придържа главичката му с ръка и така усеща обилната влага.
Втори симптом - потта на детето става “кисела”. Целувайки рожбата си,
майката го усеща. Нарушеният кисело-алкален баланс предизвиква
потенето, от което детето не може да се спаси само с къпане. Започвайки
да приема витамин Д, балансът бързо се възстановява и потенето спира.
Трети симптом - запекът, който се появява като резултат от общата
хипотония на мускулите, в това число и на мускулите на червата.
Четвърти признак – червен дермографизъм. Докосването до детето
предизвиква появата на червена следа, която минава след няколко минути.
Ако сте забелязали всички тези признаци у вашето дете, кажете на педиатъра.
След време се появява плашливост, стряскане при по-силен шум, детето
става неспокойно, нервно върти главичката си, косичката на тила окапва.
А ако у бебето се е получил плосък тил, т.нар. “жабешки корем”, това вече е съвсем запуснат случай.
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Главоболие при децата

Писане by styyni on Пон 18 Апр 2011, 20:48


Главоболието при децата е често срещано и обикновено не е сериозно. Подобно на
възрастните, децата могат да развиват мигрена и главоболие, които са
свързани със стреса, въпреки че техните симптоми могат да бъдат
различни.
В някои случаи, главоболието при децата е причинено от
инфекция, високи нива на стрес или безпокойство, или незначителни травми
на главата. Ето защо е важно да се обръща внимание на детето и да се
консултира с лекар ако главоболието се влоши или е ежедневно.
Главоболието може да бъдат и симптом на други физически проблеми. Поради тази
причина е жизнено важно да бъде поставена навременна и правилна
диагноза.
Ако едно дете, което е имало главоболие рядко, да кажем
два пъти месечно, започне да се оплаква по-често, то трябва да бъдат
заведено и прегледано от лекар колкото е възможно по-скоро. При много
малките деца да се установи какво точно им има е по-трудно, защото често
те не могат да дефинират какво ги тормози. Като цяло, ако детето плаче,
не яде, раздразнително е, неспокойно, спи твърде много или твърде малко
е редно да посетите личния си лекар.
Главоболието може да бъде симптом на други физически проблеми.
Диагностичният процес:
Информацията е най-важна за началните стъпки на поставянето на диагнозата.
Медицинската история на детето, включително и медицинската история на
семейството, е от решаващо значение. Би било полезно да си направи
дневник, в който да вписвате симптомите и обстоятелства покрай
главоболието на детето. Това ще помогне на вашия лекар. Описвайте Къде
се намира болката? Внезапно и силно ли се е появила или е започнала
леко? Дали детето ви има необичайни визуални симптоми на главоболие?
Дали главоболието възниква след консумация на определени храни? Това са
само някои от въпросите, които вашият лекар ще попита.
Възможно е вашият лекар да извърши пълен преглед, търсейки различни причини за болката.
Причини за главоболието може да са :
инфекция
баланс,
проблем с вътрешното ухо,
зрителни проблеми
необичайни нива на кръвното налягане
мускулна слабост
Ако личният ви лекар или педиатър не може да намери източника на
главоболието, а то продължава, могат да ви насочи към невролог или
специалист главоболие за консултация и лечение. Въпреки че само по -
малко от 5% от децата с главоболие страдат сериозни проблеми, като
образуването на кръвни съсиреци, менингит, абсцес, или тумор, вашият
лекар може да насрочи някои диагностични тестове за да се изключи тези
възможности.

Източник!

avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Бронхопневмония при децата

Писане by cveteto on Сря 07 Сеп 2011, 21:38

Бронхопневмония е едно от най-сериозните инфекциозни заболявания при децата. То
се проявява чрез възпаление на белите дробове и е под формата на
отделни инфекциозни огнища, които се формират или в изолиран дял на
белия дроб, или обхващат двата бели дроба.
Характеризира
се с дълбока кашлица с храчки и със силни хрипове. Ако забележиш
подобни симптоми при твоя малчуган, не отлагай консултацията с лекар –
това състояние може да се влоши.





Бронхопневмонията
при децата е колкото опасно, толкова и коварно заболяване. Тя може да
се превърне в хронично явление, което да тормози малчугана при всяка
следваща настинка или заболяване на дихателните пътища. Освен това, на световно равнище, бронхопневмонията се смята за едно от най-смъртоносните заболявания,
тъй като постепенното му разпространение във вътрешността на организма
прераства в по-тежки здравословни състояние, засяга жизненоважните
органи и спира да реагира на лечение.

Какви са причините за бронхопневмнония при децата?

Развиването на бронхопневмония при децата се дължи на над 30 причини. Много често тя е вторично заболяване след прекарано преди това възпаление на дихателните пътища (бронхит, бронхиолит, грип, морбили, белодробен емфизем...).
Но бронхопневмонията може да бъде причинена и от чужди микроорганизми,
попаднали в тялото чрез дишането, предизвикали остра инфекция на стените
в крайните дялове на белите дробове (бронхиоли) и от там – влошаване на
цялостното здравословно състояние.

Най-опасна е т.нар. бактериална бронхопневмония, причинена от бактерии като стафилококи, пневмококи, стрептококи и т.н. Единият
начин за развиването на този тип бронхопневмония е, опасните
микроорганизми да навлязат в тялото през устата, носа или очите.

Ако в този момент имунната система е отслабена, те могат свободно да се
разпространяват в белите дробове и в алвеолите (въздушни торбички в
бронхиолите) на белите дробове. Така предизвикват инфекция и ги изпълват
с гной и течност.


Другият вариант за развиване на бактериална бронхопневмония е резултат от бактерии, които живеят в гърлото на много хора.
Възможно
е, когато защитните сили на организма отслабнат (заради болест,
старост, недохранване или слаб имунитет), тези бактерии да започнат да
се размножават, да си проправят път до белите дробове и да инфектират
алвеолите по същия начин както попадналите отвън микроорганизми.

Когато алвеолите са пълни с гной и течност (без значение какъв е
причинителят), организмът по-трудно си набавя необходимото количество
кислород, в следствие на което се разболява. Ако не бъде обърнато навременно внимание на състоянието, бронхопневмонията може да се усложни и да прерастне в плеврален излив (събиране на течност около белия
дроб), плеврален емпием (гной в плевралната кухина), хипонатриемия
(ниско ниво на натрий в кръвта) и абсцес на белия дроб.

Симптоми за бронхопневмония при децата


Симптомите за бронхопневмония варират в зависимост от вида й (какъв тип причинител
я е предизвикал), както и от индивидуалните особености на организма. Те започват да се проявяват постепенно – температурата се повишава до 38 – 39 градуса, детето го побиват студени тръпки и се влошава цялостното му състояние.

Обикновено
дете с бронхопневмония има уморено и болнаво излъчване, съпроводено от
силна кашлица с отделяне на зеленикав или жълтеникав секрет, треска с
висока температура, болки в гърдите и в мускулите, бързо и накъсано
дишане, ускорен пулс, главоболие, загуба на апетит и умора. Когато възпалителният процес обхване и плеврата (обвивката на белите дробове), се появява и бодеж. Кръвното налягане се понижава и са възможни психични смущения.

Лечение на бронхопневмония при децата

Лечението на бронхопневмония зависи от степента на проява на симптомите и от вида
на микроорганизмите, които са причинили инфекцията. Ако е резултат от предишно заболяване, много вероятно е първо да се проявят неговите симптоми. Това може да забави откриването на бронхопневмонията. Все пак, с помощта на
физически преглед (преслушване на гърдите за хрипове) и рентгенова
снимка на белите дробове, заболяването може да бъде уловено и да бъде
назначено съответното лечение.


Ако причината за бронхопневмонията е бактериална, целта ще бъде да се
излекува инфекцията чрез антибиотици. Ако причината е вирусна,
антибиотиците няма да са ефективни. В някои случаи може да е трудно да се направи разлика между двата вида бронхопневмония и да се предпишат антибиотици.
Също така в зависимост от причинителя, се определя и степента на
заразност. Поинтересувай се дали твоето дете трябва да е под карантина
определен период от време и спазвай стриктно инструкциите.

Като цяло според специалистите, най-доброто лечение на бронхопневмония е почивката. Това
означава да се предостави достатъчно спокойствие на тялото, така че то
да се взъстанови от натрупаната умора - един от най-честите симптоми на
заболяването.
От друга страна, можеш в домашни условия
да забъркаш отвара от лимонов сок и мед, с която да успокоиш гърлото на
мъника и да помогнеш на крехкия организъм да изхвърли слузта, която се е
събрала в белите дробове.


Източник

_________________
avatar
cveteto
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Рахит и дисбактериоза

Писане by styyni on Нед 23 Окт 2011, 16:47



Коя е истинската причина за рахита?
Учени от Университета на Северна Каролина опровергават общопризнатия факт, че
рахитът се развива заради недостиг на витамин D и твърдят, че това се
случва вследствие на неправилния му метаболизъм.
До този момент се смяташе, че рахитът при бебета
до едногодишна възраст се развива заради недостиг на витамин D. Но
проведените изследвания показват, че само при 15 – 20% от децата,
страдащи от рахит, е установено ниско съдържание на този витамин. В
организмите на останалите той е намерен в достатъчно, а при някои – и в
излишно количество.
Знае се, че началният период на заболяването започва отчетливо да се
проявява на 3 – 4 месечна възраст, макар че първите симптоми могат да
възникнат и по-рано – на възраст месец – месец и половина, но те не са
специфични и могат да останат извън вниманието на родителите.
Детето проявява безпокойство, капризничи, нарушен е сънят му – трудно заспива и
често се буди, появяват се плашливост и раздразнителност, сепва се от
силен звук или ярка светлина. Апетитът се понижава значително: бебето се
храни за кратко и с неохота, суче вяло и понякога има запек.
Едва след това започват измененията в костната система и изоставането във физическото развитие.
Съвременните данни са позволили на учените да преосмислят наложилите
се схващания за проблема и да уточнят, че рахитът се развива заради
неправилния метаболизъм на витамин D, а не заради неговия недостиг.
Оказва се, че заради това се нарушава усвояването на микроелементи като
калций и фосфор, което води до заболяването.
Това е дало основание на специалистите да достигнат до извода, че
една от основните причини детският организъм да не асимилира витамините и
минералите, необходими за растежа, е така разпространената дисбактериоза на стомаха.
За излекуването на този проблем помагат пробиотичните препарати, в
състава на които влиза комплекс от полезни бактерии. И ако стомашната
микрофлора на бебето бъде обгрижена навреме, рахитът може да се избегне.
Учените напомнят, че рахитните деформации в скелета остават и при
възрастния индивид: нарушения в стойката, изменения в гръдния кош и
костите на долните крайници.
Прекараният в детството рахит може да бъде причина за стесняване на
таза при жените, което би затруднило родовата дейност и тогава
оперативното разрешаване на раждането е наложително
avatar
styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Най-чести заболявания на малкото дете

Писане by Analitic on Вто 20 Дек 2011, 12:55

Най-честитиите и опасни болести на децата идват от ВАКСИНИТЕ !!!
avatar
Analitic
начинаещ
начинаещ


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Най-чести заболявания на малкото дете

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите