Мама Завинаги форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 13:58

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
Обн. ДВ. бр.20 от 5 Март 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.43 от 26 Април 2002г., изм. ДВ. бр.76 от 6 Август 2002г., доп. ДВ. бр.16 от 18 Февруари 2003г., доп. ДВ. бр.22 от 11 Март 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.61 от 28 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 8 Август 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.85 от 20 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.22 от 13 Март 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.
Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ – пропуснато*
Глава втора. ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА
Раздел I. Общи правила - пропуснато
Раздел II. Сигнали за регулиране на движението от упълномощените длъжностни лица. Пътни светофари. Пътни знаци. Пътна маркировка
Чл. 10. (1) Всяко лице, упълномощено да регулира движението по пътищата, наричано по нататък "регулировчик", носи задължителни отличителни знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва регулировъчна палка и полицейска свирка, а когато регулира движението при строително-ремонтни работи на пътя - червен флаг.
(2) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му :
1. дясна ръка, вдигната вертикално - означава "ВНИМАНИЕ, СПРИ!"; това не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението; при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;
2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани - след като е направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:
а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението;
3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:
а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението.
(3) Освен сигналите, посочени в ал. 2, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и разпореждания на участниците в движението.
Чл. 11. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:
1. през деня - изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя дясна ръка с червен флаг;
2. през нощта - описваща полукръг червена светлина.
(2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.
Чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.
(2) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използват поставени над лентата пътни светофари, които подават сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят.
(3) За регулиране движението на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се използват пътни светофари с четири светещи полета, които подават сигнали с немигащи светлини с лунно бял цвят на светлината. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно разположението на светещите полета.
(4) За регулиране движението на пешеходците се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен и зелен цвят.
(5) За забраняване на пътните превозни средства да преминават през железопътен прелез се използва сигнал от мигаща червена светлина. Този сигнал може да се използва и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.
Чл. 13. (1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.
(2) За насочване движението на пътните превозни средства и на пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение, и за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за движение и обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната пътна маркировка.
Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14, изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определят с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата.
Раздел III. Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя – пропуснато*
Раздел IV. Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 21. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Zdptab11

(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Чл. 22. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.
(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, трябва да ги пропусне при първа възможност.
(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.
Чл. 23. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
(2) За улесняване на изпреварването по двулентовите двупосочни пътища извън населени места водачите на пътни превозни средства или състави от пътни превозни средства с дължина над 7 метра, с изключение на случаите, когато те извършват изпреварване, трябва да поддържат такова разстояние между своето превозно средство и движещото се пред него друго превозно средство, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място между тях.
Чл. 24. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
(2) Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп - светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка.
Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За намаляване скоростта на движение върху платното за движение може да се изграждат изкуствени неравности или други средства, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.
Раздел V. Маневри – пропуснато*
Раздел VI. Сигнали, подавани от участниците в движението – пропуснато*
Раздел VII. Завиване надясно или наляво – пропуснато*
Раздел VIII. Завиване в обратна посока. Движение назад – пропуснато*
Раздел IX. Изпреварване
Чл. 41. (1) Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.
(2) При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.
Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:
1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
(2) Водач, който изпреварва, е длъжен:
1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;
3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.
(3) Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.
Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;
2. на кръстовище на равнозначни пътища;
3. на железопътен прелез без бариери;
4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;
5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.
Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е изпреварването и заобикалянето на релсово превозно средство от лявата страна.
Раздел X. Разминаване – пропуснато*
Раздел XI. Преминаване през кръстовище
Чл. 47. Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Чл. 48. На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.
Чл. 49. Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:01

Чл. 50. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
(2) Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилата на чл. 48. От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства, които не се намират на пътя с предимство.
Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
Раздел XII. Железопътен прелез – пропуснато*
Раздел XIII. Автомагистрала. Автомобилен път
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) На път, обозначен като автомагистрала със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 км/ч. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.
(2) На автомагистрала е забранено движението на превозни средства с рекламна цел, провеждането на технически изпитания на автомобили и мотоциклети, организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.
Чл. 56. Водач, който навлиза на автомагистрала, е длъжен да пропусне движещите се по нея пътни превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от нея.
Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Когато автомагистралата има три и повече пътни ленти за движение в една посока, на водачите на автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона, както и на водачите на състави от пътни превозни средства, чиято обща дължина, включително и товарът, е повече от 7 метра, е разрешено да се движат само в най-дясната и в съседната на нея пътна лента. Навлизането и движението по другите ленти е забранено, включително и при изпреварване.
Чл. 58. При движение по автомагистрала на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната;
3. да се движи по лентата за принудително спиране.
Чл. 59. (1) Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.
(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.
Чл. 60. Разпоредбите на чл. 55, 57, 58 и 59 се прилагат и за движението по автомобилните пътища, обозначени като такива със съответния пътен знак.
Раздел XIV. Особени правила за движение в жилищна зона
Чл. 61. Жилищната зона е обособена, специално устроена територия в населено място, която е обозначена като такава на входовете и изходите й с пътни знаци и където действат специални правила за движение.
Чл. 62. В жилищната зона действат следните специални правила:
1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;
2. водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение;
3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места;
4. при излизане от жилищна зона на друг път водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по него;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) забранява се преминаването и паркирането на моторни превозни средства в паркове, градини и детски площадки извън обозначените за това места.
Раздел XV. Особени правила за движение в тунел
Чл. 63. При движение в тунел, началото на който е обозначено с пътен знак, водачът е длъжен:
1. да включи къси или дълги светлини;
2. да изключи двигателя при принудително спиране в тунела, ако това спиране не е кратковременно.
Чл. 64. При движение в тунел е забранено движението назад, завиването в обратна посока, спирането за престой и паркирането.
Раздел XVI. Спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници – пропуснато*
Раздел XVII. Използване на светлините – пропуснато*
Раздел XVIII. Особени правила за някои участници в движението
Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
1. спирачки;
2. звънец и да няма друг звуков сигнал;
3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Чл. 81. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:
1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
Чл. 82. Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка, ако пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет.
Чл. 83. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил.
(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигнала за спиране.
Чл. 84. При теглене разрешената максимална скорост на движение е 40 км/ч, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала - 70 км/ч.
Чл. 85. (1) При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 метра и да е оцветен напречно с червени и бели ивици. Тегленото моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.
(2) При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 метра и поне на две места да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба.
Чл. 86. По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник. При движение през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата страна червена светлина.
Чл. 87. Забранено е:
1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;
3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;
4. тегленето при намалена видимост под 50 метра;
5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 89. Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от широчината на една пътна лента за движение.
Чл. 90. Забранява се на останалите участници в движението да пресичат шествие.
Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.
(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", Национална служба "Полиция", Народно събрание, Национална служба за охрана, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието" обозначените автомобили на служба "Военна полиция" към министъра на отбраната и други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда, при които се ползва специален режим на движение за моторните превозни средства.
Чл. 92. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може:
1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;
2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;
3. да не се съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;
4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон; през това време той може да подава само светлинни сигнали.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:04

Раздел XIX. Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда (Загл. доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
Чл. 93. (1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
(2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Чл. 94. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.
(2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
Чл. 95. (1) (Предишен текст на чл. 95 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Слизането и качването на деца до 12 години от и в автомобил, спрял на пътното платно, се извършва откъм страната на тротоара или банкета.
Чл. 96. Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само.
Чл. 97. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него.
(2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 км/ч предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.
(5) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.
(6) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При извършване на пожарогасителни, аварийни и спасителни действия на пътното платно водачите на пътни превозни средства със специален режим на движение обозначават допълнително мястото със светлоотразителни конуси.
Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. на места, определени за инвалиди;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) на пътя - за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Това време не може да бъде по-малко от 30 минути и повече от 3 часа.
(2) Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
(3) Съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при условията по ал. 1.
Раздел XX. Задължения на водачите на пътни превозни средства
Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;
2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;
3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) превозните документи, определени от министъра на транспорта;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) при напускане на територията на страната - валиден международен сертификат за "Гражданска отговорност" на автомобилистите за чужбина - "Зелена карта".
(2) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон.
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа:
1. табелите с регистрационния номер чисти;
2. устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност;
3. стъклата и огледалата чисти.
Чл. 101. (1) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.
(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат при следните повреди или неизправности:
1. по основната спирачна уредба - при изтичане на спирачна течност или въздух или когато ефективността от работата на спирачната уредба не отговаря на нормативните изисквания, при което при спиране се нарушава устойчивостта на превозното средство или на състава от пътни превозни средства или се удължава спирачният им път;
2. по пневматичната спирачна уредба - когато освен посочените в т. 1 неизправности компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата;
3. когато по кормилната уредба има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени, с нарушена цялост части и възли;
4. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване, когато:
а) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад; тази разпоредба не се отнася за превозните средства, които имат директна видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла;
б) не работят стъклочистачките по време на дъжд или снеговалеж;
в) неизправно е теглително-прикачното устройство на теглещото превозно средство или на ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето;
5. по силовото предаване - ако не работи съединителят, липсват или са повредени закрепващи елементи на карданния вал или полуваловете;
6. джантата на едно от колелата е повредена, с нарушена цялост, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;
7. изтича гориво;
8. липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта;
9. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) гумата има разкъсвания.
Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач.
Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Чл. 104. (1) При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.
(2) Забранено е на водачите на пътни превозни средства да се движат непосредствено зад превозните средства със специален режим на движение или зад придружаваните от тях автомобили.
Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
(2) Ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
Чл. 106. Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
Раздел XXI. Правила за движение на пешеходците
Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:
1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;
2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;
3. инвалиди, които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.
Чл. 108. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
Чл. 109. Инвалидите, които се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 110. Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:05

Чл. 111. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Група пешеходци с водач, организирана група от военнослужещи, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:
1. през деня - отпред и отзад с червен флаг;
2. през нощта - отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина; когато дължината на образуваната колона е над 20 метра, вървящите от лявата страна на всеки 10 метра носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.
(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.
Чл. 112. (1) (Предишен текст на чл. 112 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета, като първото и последното дете носят светлоотразителна жилетка, и задължително се води най-малко от две лица на възраст над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е длъжен своевременно да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка.
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Чл. 114. На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Чл. 115. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива -на банкета.
(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.
Раздел XXII. Поведение на водачите към пешеходците
Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.
Чл. 117. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Чл. 118. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата.
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
Чл. 120. (1) Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.
(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.
Чл. 121. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.
Чл. 122. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водачът на пътно превозно средство при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата.
Раздел XXIII. Поведение при пътнотранспортно произшествие
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието;
в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) до пристигането на представителя по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на представителя на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
е) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.
Чл. 124. Водач на моторно превозно средство, който не е участник в пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта е длъжен:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
2. да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието.
Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;
5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети;
8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.
(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125 и реда за информиране съгласно ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:11

Раздел XXIV. Особени правила при превоз на пътници и товари – пропуснато*
Раздел XXV. Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) Могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
3. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
4. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
Чл. 137б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:
1. група 0 - за деца с тегло под 10 кг;
2. група 0+ - за деца с тегло под 13 кг;
3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 кг;
4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 кг;
5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 кг.
(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:
1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;
2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.
Чл. 137в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Пътниците в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето в съответствие с чл. 137б, ал. 1.
(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.
(4) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.
(5) Не се допуска превозването на деца в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.
Чл. 137г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Системите за обезопасяване на деца трябва да отговарят на изискванията на Правило 44/03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на наредба по чл. 138, ал. 4 относно одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване.
Чл. 137д. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Всички седящи пътници на възраст три и повече години в моторните превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение, използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Системите за обезопасяване на деца се одобряват в съответствие с чл. 137г.
(2) Пътниците в превозните средства от категории M2 и M3 се уведомяват за задължението да поставят обезопасителен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в движение. Те се уведомяват за това по един от следните начини:
1. от водача;
2. от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата;
3. чрез аудио-визуални средства;
4. с табели и/или пиктограма, поставени на видно място над всяко място за сядане.
Чл. 137е. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.
Глава трета. ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА – пропуснато*
Глава четвърта. ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
(2) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:
1. категория М - мотопеди;
2. категория А - мотоциклети;
3. категория B - автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; допустимата максимална маса на състава не надвишава 3500 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
4. категория С - автомобили, различни от тези от категория D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
5. категория D - автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници, с над 8 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; към тази категория се приравняват и съчленените автобуси; прикачването на ремарке към съчленен автобус е забранено;
6. категория B+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:
а) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава 750 кг;
б) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
7. категория С+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
8. категория D+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
9. категория Т - колесни трактори (Ткт) и тролейбуси (Ттб); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
(3) В рамките на категориите А, В, С, D, С+Е и D+Е, може да бъде издавано свидетелство за управление на моторни превозни средства с ограничена валидност, която се отразява със следните кодове:
1. код 72 (подкатегория А1) - мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 куб. см и с максимална мощност не повече от 11 kW;
2. код 73 (подкатегория В1) - триколесни и четириколесни моторни превозни средства с електрозадвижване или с двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см и с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч, чиято маса без товар не надвишава 550 кг (в случай на електрозадвижване не се включва масата на акумулаторните батерии);
3. код 74 (подкатегория С1) - товарни автомобили с допустима максимална маса над 3500 кг, но не повече от 7500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; при което допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 7500 кг;
4. код 75 (подкатегория D1) - автомобилите за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, но не повече от 16 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
5. код 76 (подкатегория С1+Е) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг; допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
6. код 77 (подкатегория D1 + E) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава е не повече от 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство; ремаркето не се използва за превоз на пътници
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:24

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Минималната възраст за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства или за замяна на свидетелство по чл. 162, ал. 6 е:
1. 16 години - за управление на моторно превозно средство от категория М;
2. 17 години - за управление на моторно превозно средство от категориите Ткт (колесен трактор), А1 и В1;
3. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) 18 години - за управление на моторно превозно средство от категориите А, В, В+Е, С1 и С;
4. 20 години - за управление на моторно превозно средство от категория С1+Е;
5. 21 години - за управление на моторно превозно средство от категориите С+Е, D1, D, D1+Е, D+Е, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса).
(2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за правоспособност за работа със самоходните машини от Българската армия и за тяхното управление се издава при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
(4) (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.
Чл. 151а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на транспорта:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:
а) кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, С1, D1, Ттм (трамвайна мотриса), Ттб (тролейбус) и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
б) на водачите, извършващи обществен превоз на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии;
в) (нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква "а", както и на водачите, които са лишени от правото да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс;
3. съгласувано с министъра на образованието и науката с наредба определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;
4. с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в".
(2) (Новa - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Изследвания за психологическа годност на водачи на моторни превозни средства могат да се извършват и извън случаите на ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на физически или на юридически лица, регистрирани по Търговския закон или на лица, регистрирани по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средни общообразователни училища с професионални паралелки и акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши училища, от министъра на транспорта или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:
1. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на лицата по ал. 3 за всеки учебен център поотделно при следните условия:
1. учебният кабинет, учебната площадка, офисът и учебните моторни превозни средства отговарят на изискванията и осигуряват извършването на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3;
2. преподавателите, които извършват обучението, притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3 и са включени в регистъра на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по ал. 17;
3. обучението е организирано съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на транспорта отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1, т. 3. Отказът се мотивира.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава за всеки клон за срок 5 години.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министерството на транспорта води регистър за издадените разрешения по ал. 1, т. 3.
(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване дейността на търговеца или с прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел;
3. когато в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето не започне дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си;
4. с изтичане на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.
(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението се отнема при нарушение на изискванията за издаване на разрешението или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3.
(13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта или на упълномощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и 166.
(14) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 13 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(15) (Предишна ал. 14 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
(16) (Предишна ал. 15 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните учебни планове и утвърдения им държавен прием, не заплащат такса за издаване на разрешението по ал. 1, т. 3.
(17) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се създава и поддържа регистър на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В регистъра се вписват:
1. имената на преподавателя и единният му граждански номер;
2. датата на вписване в регистъра;
3. образованието и квалификацията на преподавателя;
4. категориите превозни средства, за които преподавателят притежава правоспособност за управление;
5. номерът и датата на удостоверението за допълнително обучение или специализация;
6. номерата на всички разрешения по ал. 3, към които преподавателят има издадени удостоверения;
7. данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на условията и реда за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;
8. датата на заличаване от регистъра.
(18) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Заличаването от регистъра се извършва:
1. по молба на преподавателя;
2. при прекратяване на правата, произтичащи от разрешенията за обучение в списъците, към които е включен като преподавател;
3. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от преподавателя;
4. когато преподавателят престане да отговаря на изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.
(19) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавател, заличен от регистъра на основание ал. 18, т. 3, може да бъде вписан отново в регистъра след изтичане на една година от датата на заличаването.
(20) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавателите подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им с продължителност не по-малка от 32 учебни часа на всеки 4 години. След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.
(21) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Обучението по ал. 20 се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на здравеопазването:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) съгласувано с министъра на транспорта с наредба определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории;
2. съвместно с министъра на образованието и науката с наредба определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на образованието и науката:
1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;
2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства;
3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) след съгласуване с министъра на транспорта утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.
Чл. 153а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) (1) Председателите на изпитни комисии за провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на:
1. знанията и уменията им за провеждане на изпити с продължителност не по-малко от 32 учебни часа на всеки 2 години;
2. практическите умения за управление на моторно превозно средство с продължителност 5 дни на всеки 5 години.
(2) Обучението се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.
(2) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория D+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D.
(5) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(6) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(7) За управление на моторни превозни средства от категории D1 и С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:26

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.
(2) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория D+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D.
(5) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(6) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(7) За управление на моторни превозни средства от категории D1 и С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.
Чл. 155. (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категориите А1, А, В1, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М, а водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С - и моторни превозни средства от категория Т - колесен трактор.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е или D+Е има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е и на моторни превозни средства от категория D има право да управлява и моторни превозни средства от категория D+Е.
(5) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е и на моторни превозни средства от категория D1 има право да управлява и моторни превозни средства от категория D1+Е.
(6) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е или D1+Е има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.
Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.
Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.
(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
(4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.
(6) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно.
(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Чл. 158. (1) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи;
2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
(2) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер.
Чл. 159. (1) (Предишен текст на чл. 159 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава образеца на свидетелството за управление на моторно превозно средство и определя условията и реда за:
1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
2. водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства;
3. отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;
4. служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства; службата за отчет на водачите е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите от него глоби.
Чл. 160. Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което притежателят на свидетелството подписва декларация.
Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на влизането им в страната.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.
(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Валидно свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на моторното превозно средство.
(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В случаите по ал. 6 и 7 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след проверка за валидността на представеното свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, като се посочват причините за извършване на замяната.
Чл. 163. (1) (Предишен текст на чл. 161 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Международно свидетелство за управление се издава въз основа на валидно национално свидетелство за управление, издадено в Република България. Това международно свидетелство не е валидно на територията на Република България.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство, е длъжно да върне международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, е длъжно при завръщането си в България да уведоми за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в страната.
Чл. 164. (1) Пътно превозно средство, което не е моторно, може да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малка от 12 години.
(2) Водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е моторно, може да се движи по платното за движение на пътищата, отворени за обществено ползване, с придружител на възраст не по-малка от 16 години.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:29

Глава пета. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖБИТЕ ЗА КОНТРОЛ – пропуснато*
.
Глава шеста. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това;
б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
в) който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит;
г) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец;
д) (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 - до заплащане на дължимата глоба;
е) (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка.
2. временно спиране от движение на моторно превозно средство:
а) до отстраняване на неизправността, когато моторното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;
б) до отстраняване на несъответствието, когато моторното превозно средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар;
в) (доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й;
г) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без да е включено в списък към лиценза или удостоверението за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението;
д) (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт;
е) (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители.
3. задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;
4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4;
5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е:
а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното полицейско управление, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването;
б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление;
в) (доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи.
6. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 - до отстраняване на констатираните нарушения.
Чл. 172. (1) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. спиране от движение на моторното превозно средство;
3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1;
4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) преместване и предоставяне за отговорно пазене на моторни превозни средства, временно спрени от движение на основание чл. 171, т. 2, като разходите по преместването и заплащането на таксите за отговорно пазене са за сметка на собственика на превозното средство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Когато за преминаването по пътя на превозни средства на спешната медицинска помощ, Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" и Национална служба "Полиция" се налага преместването на неправилно паркирани превозни средства, на собствениците на тези превозни средства не се полага обезщетение, включително и застрахователно, ако на преместените превозни средства са нанесени щети.
Чл. 173а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) При констатиране на пускане на пазара или търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях в нарушение на чл. 138, ал. 2 и 3 председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията им до представяне на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Когато в резултат на проведени проверки и/или изпитвания се установи, че нова система, компонент или отделен технически възел за моторно превозно средство, пуснати на пазара, не отговарят на изискванията на наредбите по чл. 138, ал. 4, председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията на новата система, компонент или отделен технически възел, или партида от тях и ако е необходимо, нарежда изтеглянето им от пазара за сметка на съответния търговец.
Глава седма. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 174. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а водач, придобил правоспособност за управление на моторни превозни средства от две години, и водач на моторно превозно средство за обществен превоз на хора и опасни товари - с лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 2 до 12 месеца и глоба от 300 до 600 лв.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.
Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:
1. управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;
2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право;
3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;
4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;
5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;
6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 1 година и глоба от 150 до 300 лв.
Чл. 176. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до 6 месеца или с глоба от 200 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с опасен товар без документ за необходимата професионална компетентност за превоз на този товар.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца до 1 година и глоба от 300 до 400 лв.
Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред;
2. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4;
3. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество;
4. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи;
5. който без съответното разрешение провежда курсове за подготовка или допълнително обучение на водачи;
6. който постави върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране предмети или устройства, които нямат отношение към средствата за сигнализиране и към целта, за която се използват;
7. който постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението;
8. който с превозно средство прегради път с цел да попречи на нормалното движение по него или на манифестация, процесия, състезание и други подобни;
9. който постави пътни знаци или други средства за сигнализиране в нарушение на реда, определен с наредбата по чл. 3, ал. 3;
10. длъжностно лице, което е предупредено и не предприеме незабавно мерки за обезопасяване и отстраняване на препятствие от пътя, застрашаващо движението;
11. който, без да има право на това, постави пътен знак, пътна маркировка или друго средство за организиране движението по пътищата.
(2) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв.:
1. който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред;
2. който премахне, премести и повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети лица.
(3) Когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 150 до 1500 лв.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:30

Чл. 178. (1) (Предишен текст на чл. 178 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв.:
1. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
2. който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство;
3. който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението;
4. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
5. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) който в кръга на правомощията си издаде документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без да извърши прегледа или е извършен в нарушение на нормативно предписаните изисквания;
6. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) който нарушава установените с нормативен акт предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3;
7. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението;
8. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя;
9. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който не изпълни дадено му по реда на чл. 165, ал. 1, т. 3 разпореждане;
10. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който не осигури достъп на контролните органи до обектите за контрол или откаже да им предостави документи, отнасящи се до дейността на контролирания обект.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 5 и 6 и 10 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението.
Чл. 179. (1) (Предишен текст на чл. 179 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба от 50 до 150 лв.:
1. водач, който не е означил по установения начин принудително спряло на платното за движение пътно превозно средство или не е взел мерки за своевременното отстраняване на превозното средство от платното за движение, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
2. който изхвърля, оставя или разпилява по пътя предмети или вещества, които създават опасност за движението;
3. собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение;
4. който управлява технически неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване;
5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) който не спазва сигналите на пътните светофари, предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
6. който не осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, или управлява пътно превозно средство, на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок, се наказва с глоба, както следва:
1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с над 2 (две) оси, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с над 2 (две) оси - 1000 лв.;
2. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса - 500 лв.;
3. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 места, без мястото на водача - 200 лв;
4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 100 лв.
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 261, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50 лв.
Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който:
1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл. 179, т. 4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението;
2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) откаже превоз на представител на службите за контрол по този закон с моторно превозно средство за обществен превоз, с изключение на леките таксиметрови автомобили;
3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство, правилата за преминаване през железопътен прелез или паркира на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на:
1. праводателя, който при отчуждаване на регистрирано пътно превозно средство не съобщи в определения срок на службата, издала регистрационния номер на отчужденото превозно средство, данните на приобретателя; същото наказание се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост;
2. собственика на моторно превозно средство с алармена инсталация, която се включва без основателна причина или сигналите на която наподобяват на тези, подавани от пътните превозни средства със специален режим на движение.
Чл. 181. Наказва се с глоба до 50 лв.:
1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед;
2. водач, който използва устройство, смущаващо действието на уредите, използвани за измерване скоростта на движение на моторните превозни средства;
3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) водач, който не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз или те не отговарят на съответните изисквания;
4. водач, който управлява моторно превозно средство за обществен превоз повече от законоустановеното работно време, както и водач, който управлява моторно превозно средство в болестно или друго състояние, което създава опасност за движението;
5. водач, който не спре двигателя, когато моторното превозно средство е в престой или е паркирано, освен ако работата му е необходима за извършване на товарно-разтоварна или друга технологична дейност;
6. водач, който управлява моторно превозно средство с емисии на вредни вещества над установените норми или с неизправно шумозаглушително устройство;
7. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) водач на моторно превозно средство, който превозва пътници над определения брой места.
Чл. 182. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч - с глоба 10 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 30 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв.;
4. за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 150 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство;
5. за превишаване над 41 км/ч - с глоба 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;
6. за превишаване над 51 км/ч - с глоба 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
(2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч - с глоба 10 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 30 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 50 лв.;
4. за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство;
5. за превишаване от 41 до 50 км/ч - с глоба 150 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;
6. за превишаване над 51 км/ч - с глоба 200 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
(3) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч - с глоба 10 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 30 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство;
4. за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;
5. за превишаване от 41 до 50 км/ч - с глоба 300 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;
6. за превишаване над 51 км/ч - с глоба 400 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
(4) Водач, който повторно превиши скоростта на движение с над 31 км/час, се наказва с глоба 300 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;
2. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) не носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3 и поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) неправилно използва звуков сигнал в населено място;
4. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба 20 лв. водач, който:
1. неправилно престоява или е паркирал неправилно;
2. нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение;
3. не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно се престроява, неправилно изпреварва или не спазва предимството на друг участник в движението;
4. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
6. управлява превозно средство с неукрепен товар, с което се създава опасност за други участници в движението;
7. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
8. управлява превозно средство с необозначен по определения ред товар, който излиза отстрани на превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад - с повече от 1 метър;
9. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
10. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) управлява моторно превозно средство по "ВUS" лента, без да има право на това;
11. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) нарушава правилата за движение назад.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба 30 лв. водач, който:
1. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
2. неправилно паркира върху тротоара;
3. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
5. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път;
6. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;
7. управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението.
8. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:
1. неправилно преминава през пешеходна пътека;
2. неправилно преминава покрай спирка на превозни средства за обществен превоз на пътници или покрай спиращ или спрял автобус;
3. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;
4. управлява пътно превозно средство, което не е моторно, без необходимите светлоотразителни елементи;
5. управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми;
6. използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;
7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;
8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;
9. престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението;
10. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV.
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:32

Чл. 184. (1) Наказва се с глоба до 30 лв.:
1. водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата;
2. водач или пътник, който изхвърля от превозно средство предмети или вещества, които замърсяват пътя;
3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е върнало международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане;
4. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, и не е уведомило за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането си в страната;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) собственик на пътно превозно средство, което е паркирано на пътя 30 дни след датата на отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пешеходец, който преминава през огражденията от парапети или вериги.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) С глоба до 10 лв. се наказва пешеходец, който наруши правилата за движение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) С глоба 50 лв. се наказва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Когато в резултат на нарушения по ал. 1 и 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба от 10 до 50 лв.
Чл. 185. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.
Чл. 186. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При маловажни случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена глоба с фиш в размер до 50 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за нарушените разпоредби, за размера на глобата, която трябва да се заплати. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя. Глобата се заплаща доброволно на място от нарушителя, след което му се дава екземпляр от фиша. Събраните суми от наложените глоби с фиш се отчитат ежедневно в съответните структурни звена към областните дирекции "Полиция".
(2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
(3) Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай първият екземпляр от фиша се закрепва към моторното превозно средство, като се вземат мерки той да не се повреди от атмосферните условия. Закрепването на фиша към моторното превозно средство е равносилно на връчването му. Вторият екземпляр се изпраща по пощата, а третият екземпляр остава за съхранение в службата за контрол.
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При маловажни случаи на нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, за които е предвидена глоба в размер до 50 лв. включително, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша.
(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) На лице, посочено с декларация от собственика на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, или от управителя на юридическото лице, когато моторното превозно средство е собственост на юридическо лице, че му е предоставено управлението на моторното превозно средство, се издава фиш по реда на ал. 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Издаденият фиш съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за лицето, на което се налага глобата; за моторното превозно средство, с което е извършено нарушението; за мястото и времето на нарушението; за нарушените разпоредби; за размера на глобата, срока и сметката или мястото за доброволното й заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, като първият екземпляр се връчва на лицето, а при негово отсъствие се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
(7) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Чл. 187. Собственик или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Чл. 188. Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Чл. 189. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
(2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
(3) Свидетел по акта може да бъде и служебно лице.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.
(6) За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При връчване на наказателното постановление водачът задължително представя валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) След влизането в сила на наказателно постановление, с което се налага наказание на водач или собственик на моторно превозно средство, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи, където се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет.
(2) Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Допълнителни разпоредби – пропуснато*
Преходни и Заключителни разпоредби – пропуснато*
Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА – пропуснато*
.
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 45 ОТ 2002 Г.)

§ 93. (1) Наложените глоби по чл. 186 от Закона за движението по пътищата се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(2) Незаплатени глоби по издадени до влизането в сила на този закон фишове по реда на чл. 186 от Закона за движението по пътищата се заплащат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон в данъчното подразделение по местоживеене, без да се изпраща покана за доброволно изпълнение. След изтичането на 6-месечния срок издаденият фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 115 ОТ 2004 Г.)

§ 82. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.
Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2005 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 10.06.2006 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ КОДЕКСA ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО
(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 20.10.2006 Г.)

Допълнителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
(ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2007 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

ДИРЕКТИВА 2001/116/ЕО НА КОМИСИЯТА от 20 декември 2001 година за адаптиране към техническия прогрес на Директива 70/156/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета
ДИРЕКТИВА 1999/37/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства
ДИРЕКТИВА 77/143/ЕЕС от 29 декември 1976 година на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно техническите прегледи на моторни превозни средства и ремаркета за тях
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 16 декември 1976 година относно минималното ниво на обучение за някои водачи в автомобилния транспорт (76/914/ЕИО)
ДИРЕКТИВА 89/459/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 юли 1989 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение надълбочината на протекторите на гумите на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета
ДИРЕКТИВА 92/06/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 февруари 1992 година относно монтирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства в Общността
ДИРЕКТИВА 91/439/ЕИО НА СЪВЕТА от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства
ДИРЕКТИВА 94/55/ЕО НА СЪВЕТА от 21 ноември 1994 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари
ДИРЕКТИВА 96/35/ЕО НА СЪВЕТА от 3 юни 1996 година относно назначаването и професионалната квалификация на консултантите по безопасността на автомобилния, железопътния и вътрешния воден транспорт на опасни товари
ДИРЕКТИВА 95/50/ЕО НА СЪВЕТА от 6 октомври 1995 година относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 95/19/EC от 19 юни 1995 година относно ползване на железопътната инфраструктура и съответните й такси
ДИРЕКТИВА 96/53/ЕО НА СЪВЕТА от 25 юли 1996 година относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 12/98 НА СЪВЕТА от 11 декември 1997 година относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка могат да извършват национални автомобилни пътнически транспортни услуги в границите на държава-членка
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 3315/94 НА СЪВЕТА от 22 декември 1994 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 3118/93 относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да осъществяват национален автомобилен превоз на товари в тази държава-членка
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3118/93 НА СЪВЕТА от 25 октомври 1993 година относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да осъществяват вътрешен автомобилен превоз на товари в тази държава-членка
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3912/92 НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година относно контрола, осъществяван в рамките на Общността в областта на шосейния и водния транспорт по отношение на транспортните средства, регистрирани или използвани в трети страни
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 881/92 НА СЪВЕТА от 26 март 1992 година относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава-членка или при преминаване през територията на една или повече държави-членки
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 684/92НА СЪВЕТА от 16 март 1992 година относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 4058/89 НА СЪВЕТА от 21 декември 1989 година за определяне на тарифи за автомобилен превоз на товари между държавите-членки
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3821/85 НА СЪВЕТА от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 56/83 НА СЪВЕТА от 16 декември 1982 година относно изпълнението на Споразумението за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR)
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1107/70 НА СЪВЕТА от 4 юни 1970 година за отпускане на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1191/69 НА СЪВЕТА от 26 юни 1969 година относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 28 април 1999 година относно Споразумението за сътрудничество по производства по пътни нарушения (SCH/Сom-ex (99)11, Rev. 2)
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 30 ноември 1993 година относно създаването на база данни на Общността за пътно-транспортните произшествия (93/704/ЕО)
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by nellyyy Съб 08 Мар 2008, 14:41

пропуснато* - всички пропуснати закони и допълнения към тях може да видите в Министерство на транспорта
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА Empty Re: ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите