Антибиотиците

Създаването на антибиотиците се определя като революция в медицината съвсем справедливо. Заболявания, които в миналото са протичали тежко и често са предизвиквали смърт, днес са напълно лечими именно благодарение на антибиотиците.
Едновременно с популярността на тези лекарства обаче възниква и спорът дали, лекувайки, те не нанасят и вреда на организма. Като че ли темата за страничните действия на тези лекарства привлича вниманието повече от безспорните им достойнства.

Този спор е още по-чувствителен, когато става дума за децата ни. Затова е необходимо винаги да се търси мнението на специалист.

Какви лекарства са антибиотиците?
Антибиотиците са група лекарства с насочено действие срещу бактерии – причинители на инфекциозни болести. Различават се основно два вида антибиотици – бактерицидни (убиващи бактериите) и бактериостатични (блокиращи размножаването на бактериите). Това са много ценни лекарства. Откриването им е позволило да бъдат лекувани много смъртоносни дотогава болести като туберкулоза, сифилис и др., значително е намалило смъртността от инфекции и е подобрило качеството на живот. Те заемат значително място в лечението и превенцията на инфекции в хирургията, вътрешните болести, педиатрията, акушерството и др. Съвременните антибиотици са нетоксични и с незначителни странични действия, което улеснява използването им.И обратно – безконтролното или ненужно използване на тези лекарства е довело до образуване на нови щамове от атакуваните бактерии, които са устойчиви към тях. Образно казано, при микробите също действа естествен подбор и оцеляват само тези, които успяват да си изработят защита, например ензим, който разгражда молекулата на антибиотика. Образуването на устойчиви щамове води до производство на нови и нови поколения антибиотици и така съществува постоянна надпревара между природата и фармацията.


Кога прилагането им е задължително?
Има заболявания, при които е задължително използването на антибиотици. Най-типичен пример са стрептококовите инфекции, например скарлатината. Тя се причинява от един особено токсичен щам на бактерията стрептокок, който при липса на антибиотично лечение може да причини сериозни бъбречни, сърдечни, ставни усложнения и дори смърт. Ако детето се разболее от скарлатина, това лечение му осигурява оздравяване без усложнения. Най-общо антибиотиците са показани за лечение на инфекции, причинени от болестотворни бактерии.

Кога не бива да се лекува с антибиотици?
Добрата медицинска практика изисква да се използва антибиотик само след като по лабораторен начин (с антибиограма) е изолиран причинителят и е изследвана неговата чувствителност към лекарството. Това позволява насочено действие срещу причинителя. Ежедневната практика обаче налага лекарят да вземе решение за лечение с антибиотик незабавно, защото не разполага с 3-4 дни, нужни за микробиологичния резултат. Децата най-често боледуват от инфекции на дихателната система, при това на горните дихателни пътища. Тези инфекции обикновено са вирусни. Доказано е, че лечението на вирусни инфекции с антибиотик е неефективно. Факт е, че ранното прилагане на такъв препарат при вирусни инфекции не предотвратява развитието на бактериални усложнения – пневмонии, отити и др. Затова изписването на антибиотик при всяка инфекция на горните дихателни пътища е “грешка на изкуството”. Как обаче лекарят да се ориентира още при първия преглед за вида на причинителя, за да бъде адекватен в предписанията си? Това е много трудно. Трябва да се познават и различават клиничните симптоми при единия и другия вид инфекция. Те са сходни, но с определени нюанси при вирусна и при бактериална инфекция. Трябва да се знае как протича заболяването, да има взаимодействие между родителите и лекаря, за да може той да прецени дали и кога е нужно да се започне лечение с антибиотик. Липсата на такава връзка води до грешки. Например едно 2-месечно бебе с хрема отива на преглед при непознат лекар. Той не познава пациента, няма редовен контакт с родителите и се “застрахова”, назначавайки абсолютно излишен антибиотик, разбира се, без ефект. Може да се твърди, че в повечето случаи на банални инфекции на горните дихателни пътища не е нужно лечение с антибиотик.

Полезно
Никога не посягайте към антибиотика без лекарско предписание! Изборът на препарата, неговата дозировка, продължителността на приемане трябва да се определят от специалист. Усложненията често се дължат именно на неправилната употреба на антибиотиците.
Не спирайте преждевременно лечението с антибиотик само защото детето ви е показало подобрение! Когато антибиотикът бъде прекъснат прекалено рано, устойчивите бактерии възникват отново. Оцелелите бактерии може да се размножат и да мутират така, че антибиотикът не може да реагира. За да избегнете появата на алергична реакция, по време на лечението изключете от менюто на детето цитрусовите плодове и шоколада, увеличете приема на пресни плодове и течности. Давайте на детето поливитамини и след спиране на лечението с антибиотик.

Малко исторически факти
Пеницилинът (първият широко използван антибиотик) е открит от шотландеца сър Александър Флеминг през 1928 г. Той открива, че колониите на бактерията Staphylococcus aureus могат да се разрушават от една плесен – Penicillium notatum, и по този начин доказва, че лекарството може да унищожава някои болестотворни бактерии. Но откритието на Флеминг не намира приложение веднага. Пеницилинът започва да се употребява едва през 1940 г., когато Хауърд Флори и Ърнст Чейн разработват прахообразния медикамент. За това откритие те получават Нобелова награда.

Антибиотици


Антибиотиците са продукт на метаболизма /обмяната/ на различни
гъбички и бактерии или представляват полусинтетични и синтетични
аналози на тези продукти. Те спират размножаването на микроорганизмите
/бактериостатичен ефект/ или ги разрушават /бактерициден ефект/.

Пеницилин.

Антибиотиците от пеницилиновата група са производни на 6-аминопеницилановата
киселина. Те подтискат синтеза на бактериалната мембрана и действуват
бактерицидно само срещу размножаващи се микроорганизми. В зависимост
от характеристиките си, от спектъра на действие, резистентността
и практическото им приложение се разграничават три
основни групи препарати:

1.Група на бензилпеницилина /пеницилин Г/;

2. Пеницилиназа - полусинтетични пеницилини;

3. Широкоспектърни полусинтетични пеницилини.
Пеницилините са едни от най-слабо токсичните антибиотици
по отношение на паренхимните органи, като изключение прави само
метицилинът, който е токсичен спрямо бъбреците.

Към групата на бензилпеницилина се отнасят препаратите бензилпеницилин,
феноксиметилпеницилин, бензацилин. Те притежават висока активност
срещу стрептококи /с изключение на ентерококите /, стафилококи
/ с изключение на продуциращите пеницилина за щамове/, пневмококи,
гонококи, менингококи, дифтерийни бактерии, листерия, антраксен
бактерий, клостридия спирохети.

Бензилпеницилинът /пеницилин Г/
е най-често използуваният антибиотик от тази група. Той се прилага
най-често мускулно, а при прием през устата е неустойчив към
действието на стомашния сок. При завхарен диабет резорбцията
му след мускулно приложение е затруднена. Бензилпеницилинът
се използува за лечение на стрептококови инфекции /ревматизъм,
скарлатина, еризипел, сепсис/, пневмония, менингит, остиомиелит,
сифилис, гонореа, антракс, актиномикоза. Инжектира се най-малко
един път на 8 часа, в тежки случаи - през 3-4 часа.

Феноксиметил пеницилинът е киселинно-устойчив пеницилинов
препарат, резорбиращ се в тънките черва и е предназначен за
прием през устата. Използува се при ангина, еризипел, скарлатина.
Бензацилинът е депо-препарат и се прилага мускулно 1-2 пъти
месечно. Той е подходящ за профилактика на рецидиви при ревматизъм
и други хронични инфекции.

Пеницилиназа-устойчивите полусинтетич ни пеницилини са друга
голяма група пеницилини. Те са предназначени за борба срещу
резистентни /нечувствителни/ към пеници микроорганизми, произвеждащи
ензима пеницилиназа, който разрушава пеницилиновата молекула
и прави пеницилина неефективен.

В тази група влизат оксалицин, клоксацилин и метицилин. Оксалинът се прилага венозно или се приема през устата. Използува се за лечение на пеницилин-резистентни стафилококови инфекции /сепсис, ендокардит, дихателнти и пикочни инфекции, остиомиелит, раневи инфекции/. Метицилинът е със слаба киселинна устойчивост и се прилага само мускулно, но поради токсичността си спрямо бъбреците се използува рядко. Другата голяма група са широкоспектърните полусинтетични пеницилини. Те действуват срещу много проблемни микроорганизми: ешерихия коли, протеус, псевдомонас, хемофилус. От тази група най-често се прилага ампицилинът. Той действува бактерицидно срещу ентерококи, листерия, ешерихия коли, протеус, салмонела, шигела, но не е ефективен срещу псевдомонас аеругинтоза, клебсиела, пеницилиназа-образуващи стафилококи. Употребява се при дихателни и пикочни инфекции, чревни и жлъчни инфекции, сепсис, менингит. Недостатък е високата му алергичност. Амопенът е също така широко спетърен антибиотик от тази група. Той има много по-голяма чревна резорбция от ампицилина и не се влияе от храненето. При децата се прилага като гранули, които се разтварят в сироп. Към тази група принадлежи и карбеницилинът. Той е умерено активен срещу протеус и псевдомонас аеругиноза. Азлоцилинът от тази група е един от най-активните антибиотици против псевдомонасни инфекции. Нерядко той се комбинира с аминогликозидни антибиотици при лечение на инфекции, причинени от псевдомонас аеругиноза, клебсиела и протеус.

Антибиотиците - ползи и вреди



Различните бактерии са чувствителни към различни антибиотици.
Бактериите са способни да изработят устойчивост към препаратите и ако
един препарат ни излекува веднъж, това не означава, че той ще ни
помогне да се справим с инфекцията и следващия път.

С антибиотици не могат да се лекуват вирусни и други инфекциозни
заболявания. Например острите респираторни заболявания и грипът са
предизвикани от вируси. С тях антибиотиците не могат да се преборят.
Тези инфекции следва да се лекуват с имуномодулатори, интерферони и
противовирусни препарати. При назначаване на антибиотици при такива
заболявания дори са възможни бактериални усложнения.

Антибактериалните препарати могат в определени случаи да предизвикат различни нежелателни
реакции при тяхното приемане (токсически реакции, нарушения на
микрофлората, лекарствена алергия). Според статистиката антибиотиците
са най-разпространената причина за лекарствена алергия, което разбира
се не означава, че трябва всички да се откажат от тяхното използване.

За намаляване на риска от развитието на дисбактериоза повечето специалисти
препоръчват да се приемат и противогъбични препарати и/или препарати,
възстановяващи микрофлората на червата.

Категорично не трябва да се прибягва до употребата на антибиотик без лекарско предписание -
изборът на препарата, неговата дозировка, продължителността на приемане
трябва да се определят от специалист. Усложненията често се дължат
именно на неправилната употреба на антибиотиците.

В тази връзка това, че един антибиотик е скъп не определя, че е и по-ефективен.
Цената на всеки медикамент се определя от фактори, които нямат нищо
общо с тяхната ефективност при конкретни случаи на заболявания.

Антибиотици често се назначават след оперативна намеса. Без тяхното приложение
често се развиват сериозни усложнения - например след ангина (която не
е лекувана с антибиотици), могат да възникнат поражения на сърцето
(ревматизъм, миокардит) и на бъбреците. Без лечение на остри
заболявания (пневмония и др.) с антибиотици се увеличава вероятността
от хронични заболявания - хронична пневмония, хронична инфекция на
пикочните пътища.

Съществуват редица заболявания (микоплазмена
инфекция, хламидиоза), които влошават качеството на живот, но могат да
се излекуват с помощта на антибиотиците.

Правилно избраният препарат помага да се определи микроба и да се изучи неговата
чувствителност към антибиотиците. Дозата от препарата зависи от
възрастта и съпътстващите заболявания и не винаги съответства на
препоръчаната доза в листовката за употреба.

Самолечението с антибиотици в повечето случаи води до липса на ефективност от
провежданата терапия, развитие на странични и токсични ефекти, развитие
на устойчивост на микроорганизмите към антибиотика поради
ненавременнотно отменяне на препарата.

Често болните сами прекъсват лечението с антибиотик, след като се почувстват по-добре, а
именно в резултата на това се формират антибиотикоустойчиви щамове на
самите бактерии