ВЪДИЧАРСКИ ПРАВИЛА

Go down

ВЪДИЧАРСКИ ПРАВИЛА Empty ВЪДИЧАРСКИ ПРАВИЛА

Писане by nellyyy on Нед 09 Мар 2008, 09:47

РЕЧНИК
Подобно на всяка общност от хора, обединени от един и същ интерес, и риболовците използват специфични изрази и думи, свързани с практиката си.
Сакралната дума за всеки въдичар е "дава". Даването е израз, с който недвусмислено се казва, че рибата кълве и се лови. Когато това за съжаление не е така, се използва и отрицателната форма не дава.
Друга основна дума при въдичарското братство е обръщението "колега". Колега по хоби е всеки, независимо от колко време е в занаята, какви са успехите му в риболова и какво е социалното му или друго положение в обществото. Казано направо на гьола всички сме колеги, защото ни свързва и радва великото хоби на риболова. В този термин е вложен целият демократизъм на нашия спорт, защото равнопоставени колеги са и петгодишният малчуган, и дядото на преклонна възраст.
"Наслука" е традиционен поздрав между познати и непознати колеги край водоема. С него обичайно се започва и осведомителен разговор за състоянието на даването през деня. Никой обаче не е задължен да разкрива повече подробности за успеха си по време на излета, отколкото желае да сподели. Някои колеги с охота разказват детайли за излета си на новодошлия, споменавайки кога е кълвало, на каква стръв, дълбочина и прочие. Други запазват основното за себе си и се ограничават само с очевидното хвърлям на плувка, на дъно и т.н.
"Пипа" е дума, донякъде синоним на дава, но с по-малко категоричност. Защото може да пипа съвсем слабо, колкото да не е без хич.
Въпрос за пипането и даването може да се зададе и с питането, дали се "обажда".
"Кълването" има две значения. Първо дали пипа и се обажда изобщо и, второ обозначаване на самия процес на поемането на стръвта от рибата.
В някои части на България на кълването като поемане на стръвта се казва и "взима", "взема".
В кълването обаче има много различни фази, които заради по-доброто засичане трябва да се знаят и различават. Самото засичане обаче е действие на въдичаря с пръта, целящо да забие куката в устата на клъвналата риба, преди тя да се е разколебала и изплюла стръвта.
При риболов на плувка различаваме следните фази в кълването. "Почукване", "чукане", "пипане", "баране" с тези думи се определя честото потрепване на плувката, при което тя си остава над водата.

"Потопи", "топна" това означава изчезването на плувката под водата. Ако плувката пак бързо се появи, се казва "върна", а ако няма движение и след това "остави" или "отказа се". Това означава, че рибата наистина е захапала стръвта, но не я е поела в уста си. В такива случаи не ни остава друго, освен да извадим, да огледаме състоянието на стръвта и пак да заметнем.
Понякога плувката не се потапя, а леко поляга на повърхността на водата. Тогава се казва "вдигна", "повдигна" или "наклони".
Тръгването на плувката в движение по повърхността или с лек наклон надолу се изразява с думата "поведе". Когато това действие приема видимо по-подводен характер, вече се казва "забива", особено ако скоростта на движението нараства. В такива случаи обикновено можем да сме сигурни, че рибата е налапала стръвта с куката и е редно да засичаме. При някои видове риби обаче като щуката например воденето може само да означава, че тя е захапала стръвта, плува с нея, но все още си я донагласява, преди да я глътне. В такива случаи се наблюдават странични особености на повеждането полуспирания, трепвания и паузи, които ни дават да разберем, че със засичането още трябва да се изчака.
Сигурен признак, при който си струва да засичаме незабавно, е при непрестанно почукване и водене в същото време. Това е любим похват на много от по-дребните видове риби. Рязкостта на движението при потапянето на плувката в повечето случаи също подсказва, че имаме работа с нещо по-дребно.
И обратното тежкарското лениво равномерно и спокойно водене на плувката към дълбините издава присъствието на голямо парче.

При дънния риболов имаме вече следене на шпионката. Ако тя тръгне нагоре към пръта и остане там, се казва "залепи". Самото кълване в смисъл на обаждане при риболова на тежко се нарича "удар". Когато рибата със стръвта тръгне към брега и шпионката пада надолу, се казва "отпусна". Естествено, тя може да се движи и на малки, често повтарящи се тласъци тогава се казва, че "пипа" или "тресе". При всички случаи, когато шпионката е залепена на пръта, се засича. В зависимост от вида на ловената риба може да се засича и при отпускането, и при тресенето. Най-сигурният начин да се уцели моментът на засичане при дънна въдица обаче е, ако сме наблизо и усетим, че нещо пипа, да изчакаме "тръгването" на влакното и стремителното му опъване пред пръта, при което водата се реже на малки вълнички от двете страни на влакното.
Степента на успеха или интензивността на кълването по време на излет изобщо могат да се изразят и с някои колоритни пояснения за даването. "Даде слабо" е ясно, "даде доволно" вече е степен, която може да означава или че нормата от два килограма е била направена, или че е била многократно надхвърлена. Последният случай се изразява и с превъзходните степени в даването "скубане" или направо "бой".

ЕТИКА
ЕТИКАПравилата край водоема са общоприети норми за достойно и спортсменско въдичарско поведение. В този смисъл всеки, който е дошъл преди нас, има право на спокойствие и избор на място.
В случай, че въдичарите са много, а достъпните места не достигат за всички, можем да поискаме разрешение от колегата, който е заел позиция преди нас.
При заемане на по-отдалечено място трябва само предварително да се осведомим дали съседът ни не е хвърлил на тежко към сектора, в които искаме да заметнем и ние.
"Пресичането" на чужда линия на тежко или "премятането" на леко се смятат за едни от най-гадните нарушения на риболовната етика. А ако това е направено съзнателно и не за първи път, натрапникът може и да бъде презрян и ехидно "поканен" да застане на мястото на майстора, към което така долно се домогва. Ако и тогава не се усети, може да му се случи всичко, включително и да се намери във водата.
Искането на дребни принадлежности или стръв край водоема не се възприема добре, ако се прави от възрастен колега. Това обаче не важи при искането на кепче при ваденето на голям екземпляр. В такива случаи оказването на помощ е желателно и редно.
Гледането, в смисъл на "купуването" на занаят в риболова, не е осъдително, стига да не досаждаме на майстора, от когото искаме да научим нещо. Колегиалността изисква и помощ при всякакви други ситуации, които могат да възникнат около водоема наглеждане на съседските такъми и бивак при отсъствието на колегата, бутане на закъсали в калта коли с общи усилия и всякакви други прояви на нормалната човещина, които толкова ни липсват, когато сме в напрегнатия ритъм на големия град.

ПРАВИЛА ЗА ЗАСИЧАНЕ

Засичането е нашето контрадействие, което предприемаме при кълването на рибата, за да я закачим на куката си. По принцип то трябва да е насочено в противоположна посока на движението на плувката или линията на тежко.
Много често в риболовната литература се уточнява, че засичането се прави "енергично, но не грубо", с това обаче пак не се определя силата, с която се извършва движението с пръта.
Добро засичане имаме, когото при рязкото късо замахване с пръта назад и във височина се получава много бързо изпъване на влакното пред нас. Често при това се чува характерно свистене на линията. Замахът с пръта не трябва да е много широк освен когато ясно виждаме, че се образувал "корем", провисване на линията, което трябва да оберем с по-широк замах.
Най-лошо е, когато влакното ни още не е потънало и е направило "корема" на повърхността на водата. В такъв случай можем само да опитаме внимателно да навием известна част от линията с риск рибата да ни усети и да изплюе стръвта, преди да сме приключили, за да можем да я засечем. Ето защо трябва да си създадем навик по подобие на отпускането на ръчната спирака при сядането в колата още след замятането да правим едно-две движения с пръта, за да потопим влакното си.
В случай, че влакното ни е потънало, но пак имаме известно провисване от течението или от вятъра, можем да предприемем ниско засичане. Това е същото рязко движение с пръта, но странично противопоставящо се на посоката на линията, без да вдигаме върха на пръта нагоре. Обикновено съпротивлението на влакното във водата е достатъчно за закачането на клъвналата риба.
При воденето на блесна, булдо или друга изкуствена примамка засичането вече не е така изразено движение. Често е достатъчно върхът на пръта ни да сключва правилния прав ъгъл с влакното на линията, за да можем с късо наше движение да помогнем за доброто забиване на куката.
Силата на засичането се съобразява и с големината и особеностите на търсената риба. Така например не бива изобщо да се церемоним при засичането на щука, защото тя има твърди челюсти и жилава глътка, които трябва да прободем със сила с куката. При риболов на уклей, на червеноперка, морунаш и платика силата на засичането ни трябва да е съобразена с нежните устни на тези риби, които лесно се късат.
Някъде по средата между двете крайности е засичането на скобар, мряна, пъстърва, шаран, лин и речен кефал.
В момента, когато след замаха с пръта усетим закачената риба в края на линията, започва ваденето. Първото ни действие в такъв случай е да държим линията опъната, като постепенно нагласим пръта си и към благоприятния, близък до правия ъгъл спрямо влакното
nellyyy
nellyyy
упорит
упорит


Върнете се в началото Go down

ВЪДИЧАРСКИ ПРАВИЛА Empty Re: ВЪДИЧАРСКИ ПРАВИЛА

Писане by mamazavinagi on Сря 16 Апр 2008, 20:30

Кълване и избор на място






Признаците на времето атмосферното налягане, температурата, вятърът, фазите на луната и още
много подробности, винаги са изкушавали въдичарите за създаването на
теории за кълването на рибата. В повечето случаи те са така субективни
и натоварени с лични спомени и пристрастия, че истината и заблудата в
тях са здраво и неотделимо преплетени.
Все пак обаче съществуват известни, проверени от времето, истини за активността на различните
видове риби при дадени обстоятелства. С уговорката, че всичко в края на
краищата е и въпрос на конкретен водоем и късмет, ще цитираме някои от
класическите бележки за кълването на споменатия вече руски ихтиолог и
риболовец Леонид Сабанеев:
Кълването е по-енергично през ранната
пролет и късната есен, отколкото през лятото, т.е. тогава рибата се
храни по-често и с по-голяма настървеност.

През лятото кълването е най-добро непосредствено след изгрева на слънцето, средно е вечерта и най-лошо през деня.


Колкото сезонът е по-близо до ранната пролет или до късната есен,
толкова по-добре рибата кълве през деня, дори има дни, когато най-добре
кълве по пладне.

Облачните дни се приравняват към пролетните и есенните, т.е. рибата взима добре и в средата на деня.
Преди мятането на хайвера и веднага след това винаги има усилено хранене.


Вятърът и до известна степен захлаждането на времето винаги спомагат за
доброто кълване на дъно и, обратно затишието и горещините го отслабват.

Мътността на водата пречи на доброто кълване, а прозрачността най-често го благоприятства.

Всяко натрупване и скупчване на организми в малка площ от водоема засилва кълването в това място.

С някои изключения, колкото повече дадено пространство във водоема се
отличава от водите в останалата му част, толкова по-големи са шансовете
за добро кълване в него. Например в тесните малки реки широките вирове,
в широките реки тесните части, в дълбоките води съседните плитчини, в
плитчините ямите, в стоящи води протоците и втичалата, в течащи води
заливите, и прочие.

Ясно е, че при желание всяка една от тези
бележки може да бъде оспорена и оборена. Най-малкото защото те не са
конкретизирани по видове риби или защото са писани преди повече от 100
години. Като биологични същества обаче рибите едва ли са се променили
чак толкова оттогава. В случая класиката е само отправна точка за
размисъл.
И все пак как да избираме местата, в които да замятаме.
Ако сме на река, можем да сменяме местата в движение. При всички случаи
не бива да забравяме, че като всяко живо същество рибите са склонни да
пестят от енергията си, докато се движат. В малките бурни реки и потоци
те избират или вирове със завъртане на водата в обратна посока, или се
крият "на завет" зад големи скали и камъни.
Освен това рибата често
се движи по т. нар. рибни пътеки, които много рядко съвпадат със
средата на течението. Някои от хищните видове предпочитат укрития, за
да дебнат в засада щуката е типичен пример в това отношение. Други
хищници като костурите през деня и привечер доближават брега, а през
нощта се оттеглят навътре.
Много от мирните риби имат също своите
навици и предпочитани от тях места, на които можем да ги открием.
Цялата работа е в трупането на собствен опит. Много колеги си водят и
нещо като риболовен дневник, в който записват атмосферните условия през
деня, датата и часовете на ударите в добрите си излети. Това
систематизира конкретната информация и е добра основа за вземане на
решение къде да се отиде и какво да се гони при подобни обстоятелства.
Риболовът
обаче не е точна наука. В него изненадите винаги са възможни както в
положителен, така и в отрицателен смисъл. Но пък точно това го прави
неповторим спорт, магическо занимание за посветени, в което успяват
както по-подготвените, така и късметлиите аджамии.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите