Всичко, което знаем за билките

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Всичко, което знаем за билките

Писане by bambolina on Пет 14 Мар 2008, 00:58

Лечебните свойства на копривата
Дърветата и техните лечебни свойства
Хрянът като лекарство
Билки, заздравяващи костите
Билковите препарати – да или не?
Общи правила за бране и сушене на билки
Бране и сушене на листа
Малина
Глухарче - Taraxacum officinale
Здравец-за диабетиците
Синя жлъчка-улеснява храносмилането
Липа
Бяла акация-за температура
Китайски чай
Великденче или “мъжка вярност”
Невенът и неговите лечебни свойства
За билката - змийско мляко
Бял пелин -сребристо, тревисто растение
Волски език за кашлица
Шипка
Лен-слабително и омекчаващо действие
Лютива тлъстига-при високо артериално налягане
Наваличе
Орлова папрат
Трънка-бодлив храст
Овчарска торбичка
Червена боровинка-при възпаление и камъни
Зайча сянка (аспарагус)
Иглика
Анасон
Глог
ЖИВОВЛЯК , широколист (жиловляк, жиловлек)
Лавандула
ГРАДИНСКА ЧУБРИЦА
Алое
Билки заменят пункциите при синузит
Ментов чай срещу окосмяване
Женшен - коренът на живота
Босилек
САЛВИЯ
ПОДБЕЛ
БИЛКИ СРЕЩУ БОЛКАТА
Белият имел лекува тумори и привлича любовта
Рициновото масло разкрасява и лекува
Етеричното масло от риган конкурира 18 антибиотика
Дафинов лист за болки в ставите
avatar
bambolina
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Всичко, което знаем за билките

Писане by mamazavinagi on Пон 24 Мар 2008, 17:50

Лечебните свойства на копривата


Всяка добра храна е и лекарство – копривата илюстрира по най-добрия
начин тази известна максима. Лечебните свойства на това растение са
описани подробно още от Авицена през X век. По-късно копривата влиза в
медицинската практика на много страни за лекуване на бронхити,
пневмонии, туберкулоза, малария, използва се при главоболие, епилепсии,
истерии, малокръвие, изтощение, болести на храносмилането и при
лекуване на черния дроб, далака, жлъчката и пикочния мехур.
Днес това уникално растение присъства във всички фитотерапевтични
справочници, в много книги. Сега то е всепризнато кръвоспиращо средство
при: маточни и хемороидални кръвотечения, кръвотечение от носа,
кръвохрачене, продължителна и силна менструация, следродови
кръвотечения или при кръвотечение след аборт. Копривата повишава тонуса
на кръвоносните съдове и червата, очиства кръвта, стимулира
кръвотворните органи, панкреаса, гранулацията и епителизацията на рани,
притежава противоревматично, възбужда центъра на дишането и подобрява
работата на сърдечния мускул.
Копривата отдавна се използва за
козметично средство и се прилага най-вече за укрепване на косата, както
и за отстраняване на пърхота.

Човек трудно може да предположи какво уникално лечебно средство,
цяла една природна аптека е под краката му, на практика безплатна. Ще
повторим правилото – колкото по-достъпно, по-евтино или безплатно,
толкова по-полезно за организма; колкото по-скъпо – толкова
по-непотребно и в повечето случаи вредно за организма.
Известно е обаче, че всяко лечебно средство, независимо от неговия
произход и начин на приложение, е ефективно само тогава, когато се
прилага грамотно. Копривата не прави изключение. Нещо повече, тя също
има противопоказания. Например тя е противопоказана на хора с повишено
съсирване на кръвта. Същото важи и при кръвотечения, предизвикани от
кисти, полипи и други туморни образувания на матката и околната органи.
С други думи, за ефикасното прилагане на копривата като лекарство е
нужен лекарски съвет.


Последната промяна е направена от Admin на Пон 07 Апр 2008, 13:01; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Дърветата и техните лечебни свойства

Писане by mamazavinagi on Пон 24 Мар 2008, 17:51

Дърветата и техните лечебни свойства


* БОР. Енергийната му
активност е безсистемна. Спи от 4 до 5 часа. Енергията му е
разхвърляна, импулсивна. Тя помага да се повиши тонусът. Силен
антидепресант, увеличава имунитета.
* ВЪРБА. Най-активна е
от 18 до 21 часа. Контактът с нея успокоява, отпуска, помага за
премахване на главоболието, създава онова настроение, което ви е нужно
при изпълнение на сложна задача.
* ТОПОЛА. Тя доставя
приятно усещане. Енергията й е равна, умерена, чиста, помага за
мобилизиране на организма, за психологическата му корекция. Тя е
активна между 15 и 18 часа.
* ДЪБ. Има мощна
енергия. Но с него може да се работи само в добро психоемоционално
състояние, понеже дъбът стабилизира настроението, което ви е обхванало
в момента, в който сте установили контакт с него. Активното време на
дъба е от 21 до 3 часа. Дървото спи между 15 и 17 часа.
* ЛИПА. Активното й
време е между 2 и 6 часа сутринта, почивката й – между 6 и 8 часа.
Енергията й е силна, мека. Предизвиква усещане за топлина и покой.
Помага при потиснатост и депресия.
* ЕЛХА. Това дърво е
дестабилизатор. При дълъг контакт може да предизвика главоболие, нервни
сривове, нарушения на функциите на сърдечно-съдовата система. Дървото е
постоянно активно, спи само от 13 до 14 часа. В контакт с него влизайте
само когато искате да се избавите от някакво застойно състояние.
* ТРЕПЕТЛИКА. Това е
дърво-вампир, пиявица. При дълъг контакт е възможно главоболие,
сънливост, затруднено дишане, гадене, понякога дори и загуба на
съзнание. Трепетликата помага за снемане на възбудата и излишната
енергия. Активна е само от 14 до 18 часа.
* КЕСТЕН. Активното му
време е от 1 до 5 часа. Спи от 7 до 8 часа. Той също е психически
дестабилизатор, но има и положителни свойства. Разкрепостява психиката,
събужда фантазията и интуицията. Енергията на кестена е силна и
импулсивна, но при продължителен контакт могат да възникнат
халюцинации. Общуването с него премахва негативния заряд в
геопатогенните зони. За увеличаване на енергията в организма някои
лечители като Петър Димков препоръчват да се носят постоянно плодове от
кестен и периодично с тях да се масажират дланите.
Ако сте определили вярно своето дърво,
би трябвало да изпитате симпатия и да се изпълните с доброжелателност
към него. Приближете се към стеблото, почувствайте биополето му,
прегърнете го. Затворете очи.

Почувствайте корените на своя избраник и движението на соковете от
земята към ствола. Особено ясно се усеща движението на соковете през
пролетта. Отъждествете се с дървото и изпитайте върху себе си неговата
възходяща и низходяща енергия.
По този начин ще се освободите от неврози, дребни обиди, грижи и
преживявания, ще се изпълните с вътрешен покой и чистота. При
общуването с дървото стволът трябва да се докосва с гръб, с гръбначния
стълб. След като си тръгнете, благодарете на дървото, погалете го,
проявете към него нежност, като към дете.
Не причинявайте вреда на никое живо същество нито с дума, нито с
мисъл /защото мисълта е бумеранг/. Обичайте всички живи същества,
растения. Наблюдавайте ги и им се възхищавайте.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хрянът като лекарство

Писане by mamazavinagi on Пон 24 Мар 2008, 17:51

Хрянът като лекарство



• Използва се срещу стенокардия и извеждане слузта от организма и други заболявания
Хрянът има изразено противослузесто свойство, очиства организма от
слуз, отпушва задръстванията в него. Усилва работата на
стомашно-чревния тракт, повишава апетита, спомага за намаляване на
киселинността, използва се при заболявания на жлъчния мехур и атония на
дебелото черво.
Хрянът е отлично пикочогонно средство.
Той се използва при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и заболявания на дихателните органи с влажна кашлица.
Отдавна са известни начините на лечение с хрян на сърдечно-съдовите заболявания, например стенокардията.
За целта се настъргва пресен хрян, взима се 1 чаена лъжичка от него
и се добавя пчелен мед, като сместа не бива да надвишава общо 1 супена
лъжица. Изяжда се на гладно 1 час преди закуска. Взима се не повече от
30 дни. При неприятни усещания дозата на хряна може да бъде намалена,
но постепенно отново се увеличава до 1 чаена лъжичка. Лечението не бива
да се повтаря по-рано от 2 месеца. По време на лечението не се пуши, не
се пие алкохол и човек не бива да се пренапряга.
Препоръчва се да се направят 5-6 – месечни курсове в продължение на 3 години.
Хрянът притежава и извънредно силни противосептични свойства. Даже
малко парченце от него, поставено в различни туршии, ги спасява от
плесенясване и разваляне като подобрява и вкуса на продуктите.
Понякога, за да бъде омекотен острия му вкус, хрянът се смесва с орехи,
лимонов сок, с прясно настъргано цвекло или сок от него.
Препоръчвам едно прекрасно средство за очистване на организма от слуз, което не дразни слизестата обвивка:
Взимат се 150 г хрян, счукват се на каша, добавят се към нея сок от
2-3 лимона и се смесва. Тази смес се приема 2 пъти дневно по половин
чаена лъжичка на гладен стомах и веднъж преди обяд. Този “сос” се смята
за пресен и годен за употреба, ако престоял на студено не повече от
една седмица.
Отначало употребата на хряна предизвиква сълзи, неприятни усещания в
главата, но лечението трябва да продължи няколко дена. Ако тези
усещания изчезнат, това означава, че организмът се е изчистил от
слузта. След това изпийте пресен сок от моркови преди храна. Той ще
помогне да се изведе от организма слузта, която се е разтворила от
хряна и ще укрепи слизестите обвивки на целия организъм.

Амирдовлат АМАСИАЦИ
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Билки, заздравяващи костите

Писане by mamazavinagi on Пон 24 Мар 2008, 17:52

Билки, заздравяващи костите


Този век, според мнението на специалистите от Световната здравна
организация, ще бъде век на болните кости. Защото застрашително
нарастват още от детска възраст различните изкривявания на гръбначниия
стълб. Обездвижването, което е масово явление в практиката, води до
отслабване на мускулите и изтъняване на костите. Остеопорозата се
превръща в бич за хората в по-напреднала възраст и особено за жените.
Този бум на костните заболявания, както впрочем и на останалите
болести, може да бъде спрян единствено с грамотно прилаганото
комплексно природолечение. Важна част от него е фитотерапията.
Ето само част от някои билки, които се препоръчват за заздравяване
на костите, а така също и за лечение на счупени кости: овесена слама,
ечемик, люцерна, коприва, хвощ, кора от бял дъб, магданоз, бяла ружа,
живовляк, глухарче, морски водорасли и др. Те обаче трябва да се взимат
след медицински преглед и под лекарски контрол на природолечител.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Билковите препарати – да или не?

Писане by mamazavinagi on Пон 24 Мар 2008, 17:55

Билковите препарати – да или не?


• Могат ли таблетките и други препарати на билкова основа да заменят самата билка
• Успоредно със създаването на все по-нови и по-скъпи лекарства болните в света се увеличават все повече
През последните години в аптечната мрежа се рекламират и продават
все по-голям брой билкови препарати под формата на таблетки, капсули,
гранули – вносни или наше производство.
Още при подготовката на билката за таблетиране или капсулиране се губи голяма част от лечебната сила на растението.
Извършващият се процес на преработка води до нарушаване структурата
на билките и до загуба на ценни съединения и вещества от тях. За да има
даденият билков препарат по-голям срок на годност и да има добър
търговски вид, се използват различни химически вещества –
пластификатори, консерванти, оцветители, ароматизатори и пр. Какво се
получава в крайна сметка?
Самата технология за билкови таблетки със смилането на растителната суровина намалява с пъти лечебния ефект.
Затова почти всички производители фиксират в указанията за приложение продължителен курс на лечение – над 3-4 месеца.
Отделно включването на химически компоненти опорочава самата идея за
природосъобразно билколечение. Тези форми се създават за удобството на
производителите, търговците и на пациентите, разбира се, но не и за
основното предназначение на дадената билка – да лекува с целия си набор
от най-различни вещества, даден на растението от самата природа.
Хилядолетният опит на човечеството е
доказал как точно да се използват билките – основно чрез настойки,
извлеци, запарки, отвари, лапи за външна употреба на цялото растение
или на част от него.

Напредъкът на медицината започна да се свързва с развитието на
фармацевтичната промишленост, с която са свързани огромни капитали,
интереси, които са твърде отдалечени от грижата за здравето на хората.
Самата медицина постепенно се превърна в една огромна индустрия, от
която се печелят милиарди долари. Постепенно пациентът бе превърнат в
„бойно поле“, на което се води постоянна битка с болестите и чийто край
не се вижда в обозримо бъдеще. На него започна да се гледа като на
болестна единица /болен орган, система/, но не и като на болен човек.
Лекарят, от друга страна, започна да
се превръща в придатък на системата за здравеопазване и да губи
непосредствения контакт с болния,

с неговата душевна нагласа и проблеми. Утвърди се митът за
всесилието на медицината и не лекаря, който лекува. Това сложи едно
непосилно бреме върху плещите му и в същото време се загърби
необходимостта от поемане на отговорност за собственото си здраве от
страна на лекуващия се.
Хората свикнаха си идеята за „магическото“ хапче, което ще ги
освободи от страданията. И едва след като изгълтат огромно количество
лекарства, се убеждават, че здравословното им състояние не само че не
се е подобрило, но тъкмо обратното.
Неоспорим факт е, че съвременната медицина разполага с достатъчно
мощни средства за овладяване на острите случаи, за спасяване на
човешкия живот при спешна медицинска помощ. Но за хронично болните този
напредък не донесе почти нищо положително. Въпреки огромните средства,
вложени в здравеопазването и в медицинската индустрия, тъй наречените
„болести на цивилизацията“ шестват безпрепятствено по света и всяка
година взимат милиони жертви.
Разбира се, здравето има много измерения. Но е ясно, че никакви
„вълшебни хапчета“ на билкова или на каквато и да е друга основа не ще
ни помогнат да го доближим истински, ако не изменим начина си на живот,
навиците си; ако не заживеем природосъобразно.
Пътят към здравето продължава цял живот и изисква нашите всекидневни
грижи и усилия. Само тогава може да заживеем без болести и без
лекарства. Казано е: здраве в аптеката не може да намериш, не може да
си купиш.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Общи правила за бране и сушене на билки

Писане by mamazavinagi on Пон 07 Апр 2008, 12:59

Общи правила за бране и сушене на билки

Не през всяко време на годината растенията
съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето
защо за най – пълноценното използване на лекарствените растения е
необходимо да се знае кога те могат да се събират – през кое годишно
време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например, че
обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на
цъфтежа, а цветовете – малко преди или след пълното им разтваряне;
плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части
– през есента след увяхването на надземната част на растението или рано
на пролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента
след узряването на плодовете или рано на пролет преди да започне на
сокодвижението /преди развитието на растението/; пъпките – рано на
пролет преди разпукването им, а семената – малко преди или при пълното
им узряване.

Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят
по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на
тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени
негови органи /пъпки, листа, цветове, корени,семена, плодове/ . От
друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в
зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време –
дъждовно или сухо, от почвените условия, от географската ширина и др.

Необходимо
е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се
извършва в сухо и слънчево време сутрин след вдигане на росата.
Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или
бързо се запарват и мухлясват.

Билкоберачът, преди да пристъпи
към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре
запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част
от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на
сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и
ботаническите особености на растенията, защото има доста видове,
подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят. Трябва
добре да се познават отровните растения. При бране на отровни билки не
бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с
ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със
сапун. Деца не бива да се занимават с бране на отровни билки. Отровните
билки се берат отделно от неотровните. Билките не се скубят и късат, а
се режат с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се
използва и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се
разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко
излизане да се бере само една билка. Билките трябва да се сушат не
по-късно от 5-6 часа след брането им. При правилно изсушаване
растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и
не ферментира.
Източник: occultism.biz


Последната промяна е направена от Admin на Пон 07 Апр 2008, 13:15; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Бране и сушене на листа

Писане by mamazavinagi on Пон 07 Апр 2008, 13:08


Бране и сушене на листа


Брането на листата при някои
растения може да продължи през цялото лято, но най-подходящо (с малки
изключения) е времето на цъфтежа. Берат се ръчно цели листа или отделни
листчета от сложния лист със или без дръжки и се събират в кошници без
да се притъпкват.

Някои растения, особено когато се култивират
или образуват естествено чисти съобщества, може да се окосят и след
това листата им да се оберат. Този начин е подходящ например при
брането на листата на копривата, които при това след окосяването и
завяхването не парят. Не се берат замърсени, изсъхнали, наядени,
пожълтели или с други повреди листа.

Трябва да се внимава
листата на едни растения да не се смесват с листата на други. Често
например листата на бляна се смесват с листата на татула, листата на
подбела с листата на чобанката, листата на мечото грозде с листата на
червената боровинка.
След събирането листата се почистват от примеси, отстраняват се повредените, наядените и изсъхналите и се изсушават.


Източник: occultism.biz
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Всичко, което знаем за билките

Писане by mamazavinagi on Пон 07 Апр 2008, 13:12

Малина

Описание:
Полухраст, достигащ на височина до 1-1,5 м. Листата са тройни или
перести с 5-7 листчета, отгоре зелени, отдолу сребристосиви. Цветовете
са бели с дълги дръжки. Плодът е сборен, съставен от многобройни
червени костилкови плодчета. Цъфти май-юли, а плодовете узряват
юли-август.

Разпространение: Из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.

Употребяема част: Използват се листта и плодовете

Действие:
В прясно състояние или под формата на сок или сироп плодовете на
малината са приятно витаминозно, потогонно и тонизиращо средство

Приложения: изсушени плодове: потогонно при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища.
Листа и корени: стомашно-чревни заболявания, катари, диарии, стомашни и чревни колики.
Запарка от листа: външно за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина, зъбобол

Източник: occultism.biz




Малините понижават холестепола
Малините понижават холестепола Днес съществуват 200 вида малини. Плодовете могат да бъдат червени, жълти, оранжеви, лилави или дори черни. Малините могат да се отдлеждат и зреят от ранна проле до късна есен.

Малините са богати на витамин С - една чаша плодове осигурава 40 % от дневната препоръчана доза на витамина. Също така в тях се съдържа фолиева киселина -същото количество малини осигурява около 10 % от необходимата дневна доза. Освен всичко споменато до момента малините доставят на организма и фибри.

Малините имат способността да понижат холестерола в кръвта и да намалят усвояването на въглехидрати в кръвоносната система, особено важно при диабетиците. Не съдържат мазнини, натрий и холестерол . Малините съдържат противоракови вещества.

От листатата на малините се прави ароматен чай, който е
подходящ за хора, които често имат стомашни проблеми.


Последната промяна е направена от tuci_iv на Чет 22 Май 2008, 10:05; мнението е било променяно общо 1 път (Reason for editing : .)
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Глухарче - Taraxacum officinale

Писане by mamazavinagi on Пон 07 Апр 2008, 13:14

Глухарче - Taraxacum officinale


Използват се корените, събрани
през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се
изкопават, изчистват се от пръстта и от кореновата шийка и се измиват
със студена вода. След оцеждане на водата корените се изсушават.

Действие: Жлъчогонно, жлъчетворно, общотонизиращо, инкогонно.

Приложение:
В ранна пролетпресните листа на растението се използват за приготване
на богата на витамини салата; от корените се прави заместител на
кафето. Растението не съдържа силнодействащи отровни вещества и може да
бъде използвано в умерени дози за непродължително време без опастност
от отравяне.

Прилагат се предимно корените на растението.
Съдържащите се в тях горчиви вещества, органични киселини, глюкози и
др. обуславят благоприятно действие при стомашно-чревни и жлъчни
заболявания. Използват се стимулиране секрецията и тонуса на
храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция
при чернодробни и жлъчни заболявания. Прилагат се за засилване на
апетита, като слабителни, глистогонни и диуретични средства. Пресните
листа и сокът от растението се препоръчват за лечение на анемия,
авитаминоза C, артеросклироза, диабет и някои кожни болести.

Начин на употреба: Използва се извлек, като 2 чаени лъжички ситнонарязани корени се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за един ден.
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Здравец-за диабетиците

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:29

Здравец-за диабетиците





Описание: Многогодишно тревисто
растение с характерна приятна миризма и силно развито хоризонтално
коренище. Стъблата са 15-40 сантиметра високи, покрити с жлезисти
власинки. Цветовете са виолетовочервени или розови. Цъфти през юни-юли.


Разпространение: Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти места в предпланините и планините от 300 до 2500 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се стръковете събрани по време на цъфтеж.

Действие: Капиляроукрепващо,
противовъзпалително, хипотензивно. Понижава артериалното налягане у
хипертоници и тонизира капилярите и вените.

Приложения:
листа: лечебно средство при хипертония, листа:
понижават нивото на кръвната захар при диабетици, коренище:
кръвоспиращо, противовъзпалително и запичащо средство, коренище: при
кръвоизливи от венците, хемороиди, при кожни заболявания.


Източник: http://bilki.elena.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Синя жлъчка-улеснява храносмилането

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:30

Синя жлъчка-улеснява храносмилането





Описание: Многогодишно тревисто
растение с ръбести стъбла, високи до 1,2 метра. Цветовете са сини,
езичести,събрани в съцветия кошнички, разположени поединично или на
кичури в пазвите на връхните листа.

Разпространение: Расте из ливадите, край пътищата, в обработваемите земи в цялата страна.

Употребяема част: Надземната
част на растението и корените му. Надземната част се бере по време на
цъфтежа - юли – август. Корените се вадят през есента след завяхване на
растението.

Действие: Повишава апетита и
улеснява храносмилането. Действа успокоително на централната нервна
система и усилва сърдечната дейност. Има противомикробно действие.

Приложения: При чернодробни, жлъчни заболявания, стомашни киселини и язва на стомаха, гастрит, бронхит, кашлица и други.

Източник: http://bilki.elena.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Липа

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:31

Липа






Описание: Високи дървета,
разклонени с гъста корона. Листата са последователни с неправилна
сърцевидна форма. Цветовете са събрани в увиснали съцветия. Съцветията
на дребнолистната и среднолистната липа са дребни, обикновено са 5-7,
дори до 15 цветчета, а на едролистната 2-5 едри цветчета.
Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото – след
едролистната и сребролистната.

Разпространение: Сребролистната
липа е най-широко разпространена у нас. Останалите два вида са
разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на
предпланините и планините. Отглеждат се и като декоративни дървета.

Употребяема част: Използват се съцветията с и без присъцветниците, събрани по време на цъфтене.



Действие: Липовия цвят притежава потогонно, леко дезинфекционно, противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие.

Приложения: Чай: при остри
катари на горните дихателни пътища, чай: ларингити, трахеобронхити и
други температурни състояния, леко диуретично средство, заболявания на
пикочните пътища, запарка и отвара: външно за гаргара при заболявания
на гърлото и устната кухина, отвара: външно при изгаряния, кожни
обриви, ставни болки, възпалени хемороиди.


Източник: http://bilki.elena.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Бяла акация-за температура

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:31

Бяла акация-за температура






Описание: Разклонено дърво със
сиво-кафява напукана кора. Листата са текоперести с дръжки, в чиято
основа има две шипчета. Цветовете са бели, ароматни и са събрани във
висящи рехави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа
няколко тъмнокафяви семена.

Семената на бялата акация съдържат токсоалбумини – вещества със силно токсични свойства.

Употребяема част: Използват се цветовете, брани през време на цъфтежа – май-юни.

Действие: Апетитовъзбуждащо и стимулиращо стомашната секреция.

Приложения: цветовете: като температуропонижаващо и отхрачващо средство, повишена киселинност на стомашния сок, при язва, гастрит.


Източник: http://bilki.elena.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Китайски чай

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:32

Китайски чай

Чаят е една от най-широко употребяваните напитки в света. Влия­нието му
върху организма е свързано със съдържащия се в него кофеин. Кофеинът
възбужда мозъчната кора, подобрява рефлексната дейност, възбужда
дихателния и сърдечно-съдовия център, разширява кръвоносните съдове,
особено тези на мо­зъка, сърцето, бъбреците, усилва сърдечната дейност,
повишава артериалното на­лягане. Теоброминът, който се съдържа в чая,
упражнява диуретичен ефект. На­миращите се в листата на чая катехини
намаляват чупливостта на капилярите и подобряват усвояването на
аскорбиновата киселина (вит.С).

Тези разнообразни ефекти на чая оправдават неговата употреба при
обща слабост, ниско артериално налягане, психическа и физическа умора,
при остри инфекциозни заболявания, при потиснато дишане, при мигрена,
при отравяне с алкохол, сънотворни и други потискащи нервната система
средства. Поради бо­гатото съдържание на дъбилни вещества силният чай
действува благоприятно при остри диарии и други нарушения на
храносмилателната система.

При лица с повишена възбудимост на нервната система употребата на
силен чай може да предизвика свръхвъзбуда, безсъние, сърцебиене.

Обикновено една чаша чай съдържа 20 до 100 милиграма кофеин (съобразно вида и концентрацията на чая).

Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Великденче или “мъжка вярност”

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:33

Великденчето е многогодишно тревисто растение
обича сухите почви и расте предимно в гори, по оголени места, трънаци,
канавки, покрай пътища. Има влачещо се по земята 30 см стъбло с малки,
назъбени, искрящи сребристи листа, преминаващи нагоре в светлосини до
виолетови цветни класове.

Народът го нарича още “мъжка вярност", тъй като при докосване нежните листенца на цветовете окапват. Цъфти от май до август.

С лечебна цел се събират съцветията, като за предпочитане са тези, които се срещат в края на горите и под дъбовете.

Действие и приложение.

При високи стойности на холестерин в кръвта се препоръчва да се изпиват по две чаши чай от великденче дневно.

При невроза, дължаща се на психическо пренатоварване, чаша чай преди сън върши чудеса с успокояващото си действие.

Хората, конто се занимават предимно с умствен труд е добре да пият всяка вечер преди лягане по чаша чай от великденче.

Действа превъзходно за освежаване на паметта и премахва световъртежа.

Препоръчва се още при жълтеница, песъчинки в бъбреците, подагра и ревматизъм.

Прясно изцелен сок от цъфтящото растение се използва с успех при
хронични кожни възпаления и екземи, като се приема по една чаена
лъжичка два-три пъти на ден.

Възпалени и трудно зарастващи рани най-напред се промиват с отвара от
великденче, след това отгоре се слага марля, напоена с пресен чай,
прави се топла превръзка и така се нощува.

Страдащите от ревматизъм и подагра могат да облекчат болките си с
тинктура - външно с разтривки, а вътрешно - три пъти дневно по 15 капки
в малко вода или чай.

Чаят от прясно набрана билка се смята за по-ефикасен, отколкото от
изсушена. Затова не пропускайте поне две седмици в годината да изпивате
по две чаши чай дневно с профилактична цел - освен че възпрепятства
развитието на атеросклерозата, чрез кръвопречистващото си действие
великденчето дава нова еластичност на тялото. Освен това билката влиза
в състава и на много комбинирани билкови чайове
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Невенът и неговите лечебни свойства

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:34

В народната медицина се използва цялата надземна
част -цветове, стъбла и листа. Трябва да се бере обаче при силно
слънце, тъй като тогава лечебната му сила е най-голяма. Може да се
използва и пресен, направо от градината, стига да не го е попарила
сланата.

Невенът
има противомикробно действие и способност да ускорява
заздравяването на раните. Като кръвопречистващо растение той е
най-доброто средство при жълтеница.

Мехлемът от невен е изключително ефикасен при разширени вени, подутини
от измръзване и рани от изгаряне или следоперативни. Мехлемът от невен
е чудесен помощник и при гъбички по краката.
При генитални гьбични заболявания помагат промивки и бани. При контузии
рани с кръвонасядания, рани от залежаване, отоци и разтеглени мускули
се препоръчват компреси с тинктура от невен, разредена с преварена
вода.

Пигментация на кожата, старчески петна и грапави кожни образувания
могат да изчезнат, ако продължително време се мажат по няколко пъти на
ден с прясно изцеден сок от невен. Сокът от пресни дръжки лекува
брадавици и краста.

Вътрешно под формата на чай растението се препоръчва при жълтеница,
чернодробни заболявания, язва на стомаха, възпаление на дебелото черво,
воднянка, кръв в урината, при високо кръвно налягане и като успокояващо
нервната система средство.
Чай от две равни чаени лъжички цветчета на чаена чаша вода е отлично средство при запек. Същата отвара се дава и при глисти
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

За билката - змийско мляко

Писане by mamazavinagi on Нед 20 Апр 2008, 15:37

За билката - змийско мляко

Други наименования на билката змийско мляко - брадавично цвете, желтеничава трева, желтеникав бурен, желтяниче, лишайче.

Змийско мляко - Chelidonium majus

Принадлежи към сем. Макови - Papaveraceae

Описание на растението.
Змийското мляко е многогодишно тревисто растение, високо до 1 м, с
изправено, в горната си част разклонено стъбло. Долните му листа са с
дръжки, а стъблените са приседнали.

Петурата им е нежна, лировидна, нечифтопересто разсечена на 5 дяла,
с неравен едроназъбен ръб, отгоре зелена, отдолу синьозелена.

Цветовете са яркожълти, събрани по 4-5 в прости сенници,
разположени в пазвите на горните листа. Тичинките са много, а плодникът
е съставен от 2 плодолиста.

Плодът е линейно-цилиндрична, едногнездна, разпукваща се на две половинки кутийка. Семената са многобройни, дребни.

Цялото растение съдържа жълто-оранжев млечен сок.

Цъфти през май - юни.

Къде се среща?
У нас се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна.

Дрога.
Стръкове от змийско мляко - Herba Chelidonii.

Надземната част на растението се събира в началото на цъфтежа (май
- юни). Отрязва се на разстояние 10 см над земята и се внимава при
подреждането й в кошове да не се смачка. Сушенето става на сянка или в
сушилня при температура до 60°С при силна вентилация.

Листата на изсушената билка отгоре са светлозелени, а отдолу сиви. Дрогата има горчив вкус и няма миризма.

Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Химичен състав.

Млечният сок на свежото растение съдържа вариращи количества
алкалоиди (до около 3%). Те са свързани предимно с хелидонова киселина,
но могат да бъдат соли и на ябълчната и лимонената киселина.

Алкалоидите на змийското мляко спадат към три основни групи:
групата на протопина с представители алокриптопин и протопин, групата
на протоберберина с алкалоида берберин и групата на бензофе-нантридина.
Представители на третата група на алкалоидите са хелидонин, хелеритрин,
сангвинарин и хомохелидонин, от които главният действуващ алкалоид на
дрогата е хелидонинът.

Дрогата съдържа хелидонин до 0,4%. Освен това в състава й влизат
още и някои органични киселини, сапонини, флавоноиди, витамин С,
провитамин А и др.

Действие и приложение.

Хелидонинът на змийското мляко има аналгетичен морфиноподобен
ефект, потиска централната нервна система, действа болкоуспокоително и
седативно.

Сангвинаринът в големи дози показва кратковременно наркотично
действие с последващ спазъм, възбужда перисталтиката на червата,
активира слюнчената секреция.

Протопинът потиска вегетативната нервна си стена, тонизира гладката мускулатура на матката.

Хомохелидонинът и хелеритринът имат пикочогонно действие.

Спазмолитичният ефект на змийското мляко може да бъде сравнен с
този на папаверина и беладоната. Преди всичко е установено, че съставът
на дрогата не е постоянен.

Ефектът е сигурен само при използуване на свежото растение.

Болкоуспокояващото действие на дрогата след 6-месечно съхранение значително намалява, а след една година напълно изчезва.

Сумарно дрогата действа спазмолитично, регулира ускорения пулс,
понижава умерено кръвното налягане, действува жлъчегонно и стимулира
функциите на черния дроб.

Прясната дрога и препаратите й се предписват при чернодробни и
жлъчни заболявания (жълтеница, жлъчни дискинезии, жлъчни камъни),
стомашен и чревен катар, диария, смущения в храносмилането.

Сангвиритринът е сбор от алкалоиди на змийското мляко. Притежава широк спектър на антимикробна активност.

Сангвиритринът във вид на маслен или воден извлек намира приложение
в стоматологичната практика за лечение на язвен и афтозен стоматит и
пиорея; в гинекологията - за лечение на ерозии на шийката на матката и
трихомонаден колпит.

В Русия сангвиритркнът се прилага за лечение на миопатии възпалителни и травмени увреждания на нервната система и др.

В дерматологията змийското мляко се използува за лечение на
брадавици, мазоли, лишеи, екземи, рак на кожата (епителиоми — Балитски,
Воронцова, 1982) - външно под форма на унгвенти и със свеж сок от
растението, като всекидневно трикратно се третират поразените участъци.
В отвара от растението са къпели децата при различни кожни заболявания.

Змийското мляко се прилага за лечение на псориазис под форма на
горещи вани, унгвенти (с равни части свинска мас) и спиртни разтвори
(20%) вътрешно.

В експерименти върху животни екстракт от змийско мляко при местно приложение оказва известно противотуморно действие.

Народната медицина препоръчва дрогата и при подагра, при отоци като
диуретично средство, при малария, за регулиране на менструацията, при
кожна туберкулоза, коремен тиф, импетиго, псориазис, а млечният сок -
за премахване на брадавици.

Внимание:

Лечението с препаратите на змийското мляко се провежда само под лекарски контрол!

Големи дози от тях предизвикват отравяне (основните симптоми са
силна жажда, тежест в главата и жлъчния мехур, главозамайване,
халюцинации).


Източник:http://rozali.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Бял пелин -сребристо, тревисто растение

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:41

Бял пелин -сребристо, тревисто растение


Описание: Многогодишно
сребристо тревисто растение със своеобразен приятен аромат и силно
горчив вкус. Стъблото а от 40-120 см високо, в горната част разклонено,
в основата вдървеняло. Листата от двете страни са покрити със сребристи
копринести власинки. Всички цветове са тръбести, жълти, без чашка.
Плодът е около 1 мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен. Цъфти от юли
до септември.

Разпространение: Расте по тревист и каменисти места, из храсталаци и градини, главно в равнините и предпланините.

Употребяема част: Използват се
цъфтящите облистени връхни части, отрязани на около 25 см от върха.
Събират се в началото на цъфтежа. Да се внимава да не се смесва с
черния пелин, на който листата отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу
бели.

Действие: Билката е едно от
най-употребяваните растения в балканската медицина. Експериментално е
доказано, че тонизира мускулатурата на храносмилателните органи,
увеличава отделянето на храносмилателни сокове и подобрява
храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки възбуждат
централната нервна система. Има противовъзпалително дествие
(хамазуленът) и способност да премахва спазмите на гладкомускулните
органи - стомах, бронхи и др.

Приложения:

при гастрит и други възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания

при лош дъх в устата, анемия, безсъние, чревни паразити, нередовна менструация

гръдна жаба, бронхиална астма

екземи, рани, ухапвания от насекоми

стръковете се поставят между дрехите - ароматизиране и срещу молци

не е подходяща при кърмачки, болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест

продължителната му употреба може да предизвика атоничен запек .


Източник: http://www.bgstuff.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Волски език за кашлица

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:42

Волски език за кашлица


Описание: Многогодишно
тревисто растение с късо коренище. Листата са 15-50 см дълги и 3-6 см
широки, кожести, широко линейни, целокрайни, с дръжки. Сорите са
линейни, 8-18 мм дълги. Спорите се образуват през юли-август.

Разпространение: Расте из сенчести и влажни скалисти места в горите, най-често в дъбовия пояс.

Употребяема част: Използват се листата без дръжките.

Действие: Листата имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата,
болката. Имат известно кръвоспиращо и противовъзпалително действие.

Приложения:

при кашлица дължаща се на различни причини

при жлъчни и бъречни възпалителни заболявания

при гръдна жаба .


Начин на употреба: Прави се запарка — 1 супена лъжица дрога се
залива с 250 см3 вряща вода. След изстиване се прецежда. Изпива се на 3
части за 1 ден.


Източник: http://www.bgstuff.net
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Шипка

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:45

Шипка


Като добър източник на витамин С подобряват окислително-редукционните
процеси в клетките, уплътняват капилярите, имат холагонно, диуретично и
адстрингентно действие. Използват се при хипо- и авитаминоза, при
пролетна умора, състояния след тежко боледуване. Подкрепят защитните
сели на организма, повишават жизнения тонус, активират обмяната на
веществата. Прилагат се при кръвотечение.


Съставки: витамин С, витамини В2, А, К, каротеноиди, флавоноиди, органични киселини, танини, пектинови вещества, соли и етерично масло.


Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Лен-слабително и омекчаващо действие

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:46

Лен-слабително и омекчаващо действие

Едногодишно тревисто растение (прил. 1,
отглеждано предимно като влакнодайна култура. Стъблото е тънко,
цилиндрично, 30—120 см високо. Листата са последователни, линейно
ланцетни, приседнали, целокрайни, на върха заострени, 2—4 см дълги.
Цветовете са с петлистно не­бесносиньо венче.Тичинките са 5. Плодникът
е с петгнезден завръз и 5 стълбчета. Плодът е почти кълбовидна,
обикновено десетсеменна кутийка. Семената са продълговато яйцевидни,
сплескани, в единия край заострени, в другия закръглени, 4 6 мм дълги,
кафяви, гладки, лъскави. Цъфти през юни и началото на юли, а плодовете
узряват през юли — август.





Използува се лененото семе (Semen Lini), събрано в пълна зрелост.
За лечебни цели се предпочита едросеменният маслодаен лен. Приложение
намират освен целите ленени семена също лененото брашно (Farina Lini) и
лененото масло (Oleum Lini).

Съставки: Лененото семе съдържа
5—12% слузно вещество, на което се дължи омекчавашото,
противовъзпалително го и леко слабителното действие. Извличането на
слузното вещество от епидермалните клетки се осъществява чрез накисване
в студена вода (без загряване!). Съдържа се тлъсто масло (30—45%), в
състава на което влизат предимно глицериди на ненаситени висши мастни
киселини — линоленова, линолова и олеинова. Лененото масло действува
добре при изгаряния. То е ценен източник за получаване на препарати,
съдържащи витамин F (условно така е наречена групата полиненаситени
мастни киселини), който е изходно вещество за биосинтеза на
простагландините в човека. За терапевтичния ефект на лененото семе има
значение и съдържащият се в него цианогенен гликозид линамарин (около
1,5%), разпадащ се под действието на фермента линамараза на
циановодород, глюкоза и ацетон. В стероловата фракция са установени
ситостерол, кампестерол, циклоартенол и холестерол. В лененото семе се
съдържат около 20—30% белтъчини, 10—25% въглехидрати, органични
киселини, ферменти, витамин А и др.

Лененото семе има слабително и омекчаващо действие.Лененото семе е
полезно при болни с нарушена обмяна на мазнините. Може да се прилага в
диетата на болни с атеросклероза и при затлъстяване. Съдържащото се в
семената ленено масло пречи за всмукването на животинския холестерол.

Начин на употреба. Вътрешно се приема извлек, получен от 1
супена лъжица семена, залети с 400 см3 студена вода. След като кисне 2
часа, се изпива по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Външно се правят компреси от счукано ленено семе или ленено масло.
По­следното е много подходящо средство при изгаряне, приложено
самостоятелно или смесено с варна вода.

Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Лютива тлъстига-при високо артериално налягане

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:47

Лютива тлъстига-при високо артериално налягане






Многогодишно тревисто голо растение с къси пълзящи облистени из-дънки.
Стъблото високо 5-12 см. Листата последователни, удължено яй­цевидни,
месести, дълги 3-6 мм, в основата си разширени, тъпи, приседна­ли, с
лютив вкус. Цветовете почти приседнали в пазвите на по-горните лис­та,
събрани в малки рехави сенниковидни съцветия. Чашелистчетата 5,
яй­цевидни, дълги 2-3 мм. Венчелистчетата ланцетни, златистожълти,
дълги 6-8 мм, заострени. Тичинките 10, малко по-къси от
Венчелистчетата. Яйч­никът горен. Плодът сборен, със звездовидно
разперени мехунки.


В съвременната медицина се употребява цялата надземна част (дрога Herba Sedi acris).




Съставки: Съдържа алкалоиди (около 0,2%), от които са изолирани:
изопелетиерин, седамин, никотин, седридин, сединин и сединон.
Установено е и наличието на дъбилни вещества, различни флавоноиди,
между които флавоноловият гликозид рутин и производно на хербацетина,
органични киселини, захар (седохептулоза, глюкоза и фруктоза), слузни
вещества и др.

По сухи каменливи места в планините до 2000 м н. в. Цъфти май-ав-густ.

Хипотензивно, пикочогонно и болкоуспокояващо.

При високо артериално налягане, атеросклерози. В българската
народна медицина билката се използва при епилепсия, скорбут, като
средство, успокояващо болките и сърбежа при хемороиди и др. Запарка от
дрогата се прилага за гаргара при възпалителни и язвени процеси в
устата.

Начин на употреба. Прави се запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога и 250 см3 вряща вода. Изпива се за 1 ден.

Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Наваличе

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:48

Наваличе




Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище, от което излиза
снопче кожести презимуващи листа, дълги 10-60 см, просто перести, с
дълга дръжка (6-7 см), покрита, както и долната част на листната ос, с
ръждиви люспи. В общото си очертание листната петура е ланцетна, към
двата си края стеснена. Листните дялове 15-50 на брой, долните късо
три­ъгълни, останалите широко ланцетни, сърповидно извити напред, в
основа­та си от горната страна с по-малко или по-голямо остро ушенце,
шиловидно напилено, с по 2-3 вилужни жилки. Сорите разположени в два
реда от двете страни на средната жилка, но само в горните листни
дялове. Покри­валото ципесто, назъбено, щитовидно.

По сенчести места и гори във всички наши планини между 900 и 2400 м н.в.

Отварата от листата се използва в народната медицина.


Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Орлова папрат

Писане by mamazavinagi on Пон 21 Апр 2008, 13:50

Орлова папрат



Многогодишно растение с едри листа, дълги 40-400 см, 2-3 пъти перес­ти,
кожести, на дълга дръжка, равна на петурата или по-дълга, голи или в
основата си влакнести. Коренището дълго, пълзящо. Листните дялове тъпи
или заострени, срещуположни, ланцетни, долните на къса дръжка, горните
приседнали, свързани в основата си, целокрайни. Сорите кафяви,
брадавичести.

В народната медицина се използуват коренището и листата, които се събират през лятото.

Широко разпространена е в цялата страна от морското равнище до
ви­сокопланинския пояс, особено по сечища, пожарища, поляни и гори.


Източник: http://www.pharmacy-bg.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Всичко, което знаем за билките

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите