Конюнктивит!
3 posters
Страница 1 от 1
Конюнктивит!
by Dani Пет 25 Апр 2008, 22:26
Конюнктивит
Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – прозрачната мембрана,която покрива бялата част на окото и обгръща вътрешната повърхност на кле***. Той е много често срещано състояние и обикновено не представлява опасност за окото или за зрението на вашето дете. Възпалението може да има много причини, най-честите от които са инфекции, алергии и механично дразнене.
Инфекциозният конюнктивит обикновено се причинява от бактерии или вируси. Много различни бактерии могат да предизвикат конюнктивит, но най-често това са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Staphylococcus aureus. Организмите, които предизвикват сексуално-преносимите заболявания гонорея и хламидия също могат да инфектират окото и да предизвикат конюнктивит. Този тип очна инфекция може да се прояви при сексуално активни хора или при новородени, при които инфекцията се предава от майките по време на раждането. Вирусният конюнктивит е обичаен при някои вирусни инфекции – най-често при инфекции, причинени от аденовируси или ентеровируси – и може да се появи по време на обикновена настинка или грип. По-рядко срещано, но по-сериозно състояние е вирусен конюнктивит, причинен от herpes simplex. Паразити или гъбички рядко са причина за конюнктивит.
Алергичният конюнктивит се проявява по-често при деца с други алергични състояния като например сенна хрема. Той често се появява само по определено време на годината, особено ако се причинява от алергени като полени. Други субстанции,причиняващи алергии, като животински косми или акари в праха, предизвикват през цялата година симптоми на конюнктивит. Макар че другите форми на конюнктивит често започват от едното око, за алергичният конюнктивит е типично, че засяга едновременно и двете очи.
Конюнктивит може да бъде причинен и от механични дразнители, например химикали като белина, сапуни или замърсители на въздуха като газове и дим.
Когато конюнктивит се прояви при бебета под 4-седмична възраст, той се нарича неонатален конюнктивит или ophthalmia neonatorum. Той може да бъде предизвикан от запушен слъзен канал, който се третира с нежно масажиране на областта между окото и носа. Очно раздразнение от антибиотичните капки, давани рутинно на бебетата веднага след раждането могат да предизвикат лека форма на химичен конюнктивит, който отшумява от само себе си след няколко дни.
Новоредените са податливи и на инфекциозен конюнктивит, който може да бъде сериозен. Сексуално-преносимите бактерии Chlamydia trachomatis и Neisseria gonorrhoeae могат да проникнат от заразените родови пътища на майката в очите на бебето по време на раждането. Тези бактерии могат да предизвикат симптоми на конюнктивит при бебетата през първите две седмици от живота им и двете могат да доведат до сериозно увреждане на окото. По-рядко срещано, но вирусите, които причиняват генитален или орален херпес по подобен начин могат да бъдат предадени на бебето по време на раждането и също да увредят окото.
Признаци и симптоми
Различните типове конюнктивит предизвикват различни симптоми. В допълнение симптомите могат да се различават от дете до дете.
Един от най-обичайните симптоми е дискомфорт или болка, които се усещат като дразнене от пясък в окото. При много деца може също да има зачервяване на окото и вътрешния клепач – синдром на червените очи. Клепачите на детето могат също да се подуят и очите да са чувствителни към ярка светлина. Сърбеж и сълзене са типични за алергичния конюнктивит.
Заразност
Всички типове инфекциозен конюнктивит са заразни и могат да се предадат от едното око на другото при докосване на очите. Детето може да се зарази първично от директен контакт с някой, който е инфектиран или нещо, което заразен човек е докосвал, например използвана кърпичка. Инфекциозните причинители могат да се предават също и чрез кашляне и кихане. В допълнение, определени вируси се разпространяват лятно време, когато децата плуват в заразени води или използват едни и същи кърпи.
Алергичният конюнктивит и този от механични дразнения не са заразни.
Профилактика
За да се предпазите от инфекциозен конюнктивит, научете детето си да мие често ръцете си с топла вода и сапун. Децата не трябва да споделят капки за очи, кърпички, очен грим, хавлии или калъфки за възглавници с други хора. Ако детето ви вече има конюнктивит, помолете го да мие ръцете си след като е докосвало очите си. Детето също така не трябва да пипа инфектираното око и след това да докосва другото, без преди това да е измило ръцете си. Погрижете се и вие да миете ръцете си след като сте докосвали очите на детето и изхвърляйте неща като марли за почистване или памучни тампончета веднага след използването им. Перете кърпите и чаршафите на детето в гореща вода отделно от бельото на останалите членове на семейството, за да избегнете заразяване.
Ако знаете, че детето ви е склонно към алергичен конюнктивит, дръжте прозорците и вратите затворени в дните, когато полените са най-обилни и бършете прах и чистете с прахосмукачка често, за да ограничите съдържанието на алергизиращи субстанции в дома. Конюнктивитът от механични дразнители може да се предотврати само с избягване на контакта с причинителите.
Много случаи на неонатален конюнктивит могат да бъдат избегнати чрез изследване и лечение на бременните жени за сексуално-преносими заболявания. Бъдещите майки могат да имат бактерии в родилните пътища дори ако нямат никакви симптоми, което е причината да се провеждат пренатални изследвания. В други случаи превенцията се постига чрез третиране на всички новородени с антибиотичен мехлем или капки за очи още в родилната зала. Тази практика в много страни, включително САЩ, е намалила значително броя на случаите на конюнктивит, предизвикан от гонорея, а също и слепотата, която той може да причини. За да се предпази бебето от конюнктивит, причинен от хепесния вирус, се препоръчва цезарово сечение на майки, които имат активен генитален херпес към времето на раждане.
Инкубационен период
Инкубационният период за бактериалния конюнктивит е няколко дни. В случаите на вирусен конюнктивит може да бъде около седмица.
Продължителност на заболяването
Бактериалният конюнктивит обикновено преминава за около седмица. Вирусният с последващото възпаление може да продължи две седмици, а понякога и по-дълго.
Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – прозрачната мембрана,която покрива бялата част на окото и обгръща вътрешната повърхност на кле***. Той е много често срещано състояние и обикновено не представлява опасност за окото или за зрението на вашето дете. Възпалението може да има много причини, най-честите от които са инфекции, алергии и механично дразнене.
Инфекциозният конюнктивит обикновено се причинява от бактерии или вируси. Много различни бактерии могат да предизвикат конюнктивит, но най-често това са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Staphylococcus aureus. Организмите, които предизвикват сексуално-преносимите заболявания гонорея и хламидия също могат да инфектират окото и да предизвикат конюнктивит. Този тип очна инфекция може да се прояви при сексуално активни хора или при новородени, при които инфекцията се предава от майките по време на раждането. Вирусният конюнктивит е обичаен при някои вирусни инфекции – най-често при инфекции, причинени от аденовируси или ентеровируси – и може да се появи по време на обикновена настинка или грип. По-рядко срещано, но по-сериозно състояние е вирусен конюнктивит, причинен от herpes simplex. Паразити или гъбички рядко са причина за конюнктивит.
Алергичният конюнктивит се проявява по-често при деца с други алергични състояния като например сенна хрема. Той често се появява само по определено време на годината, особено ако се причинява от алергени като полени. Други субстанции,причиняващи алергии, като животински косми или акари в праха, предизвикват през цялата година симптоми на конюнктивит. Макар че другите форми на конюнктивит често започват от едното око, за алергичният конюнктивит е типично, че засяга едновременно и двете очи.
Конюнктивит може да бъде причинен и от механични дразнители, например химикали като белина, сапуни или замърсители на въздуха като газове и дим.
Когато конюнктивит се прояви при бебета под 4-седмична възраст, той се нарича неонатален конюнктивит или ophthalmia neonatorum. Той може да бъде предизвикан от запушен слъзен канал, който се третира с нежно масажиране на областта между окото и носа. Очно раздразнение от антибиотичните капки, давани рутинно на бебетата веднага след раждането могат да предизвикат лека форма на химичен конюнктивит, който отшумява от само себе си след няколко дни.
Новоредените са податливи и на инфекциозен конюнктивит, който може да бъде сериозен. Сексуално-преносимите бактерии Chlamydia trachomatis и Neisseria gonorrhoeae могат да проникнат от заразените родови пътища на майката в очите на бебето по време на раждането. Тези бактерии могат да предизвикат симптоми на конюнктивит при бебетата през първите две седмици от живота им и двете могат да доведат до сериозно увреждане на окото. По-рядко срещано, но вирусите, които причиняват генитален или орален херпес по подобен начин могат да бъдат предадени на бебето по време на раждането и също да увредят окото.
Признаци и симптоми
Различните типове конюнктивит предизвикват различни симптоми. В допълнение симптомите могат да се различават от дете до дете.
Един от най-обичайните симптоми е дискомфорт или болка, които се усещат като дразнене от пясък в окото. При много деца може също да има зачервяване на окото и вътрешния клепач – синдром на червените очи. Клепачите на детето могат също да се подуят и очите да са чувствителни към ярка светлина. Сърбеж и сълзене са типични за алергичния конюнктивит.
Заразност
Всички типове инфекциозен конюнктивит са заразни и могат да се предадат от едното око на другото при докосване на очите. Детето може да се зарази първично от директен контакт с някой, който е инфектиран или нещо, което заразен човек е докосвал, например използвана кърпичка. Инфекциозните причинители могат да се предават също и чрез кашляне и кихане. В допълнение, определени вируси се разпространяват лятно време, когато децата плуват в заразени води или използват едни и същи кърпи.
Алергичният конюнктивит и този от механични дразнения не са заразни.
Профилактика
За да се предпазите от инфекциозен конюнктивит, научете детето си да мие често ръцете си с топла вода и сапун. Децата не трябва да споделят капки за очи, кърпички, очен грим, хавлии или калъфки за възглавници с други хора. Ако детето ви вече има конюнктивит, помолете го да мие ръцете си след като е докосвало очите си. Детето също така не трябва да пипа инфектираното око и след това да докосва другото, без преди това да е измило ръцете си. Погрижете се и вие да миете ръцете си след като сте докосвали очите на детето и изхвърляйте неща като марли за почистване или памучни тампончета веднага след използването им. Перете кърпите и чаршафите на детето в гореща вода отделно от бельото на останалите членове на семейството, за да избегнете заразяване.
Ако знаете, че детето ви е склонно към алергичен конюнктивит, дръжте прозорците и вратите затворени в дните, когато полените са най-обилни и бършете прах и чистете с прахосмукачка често, за да ограничите съдържанието на алергизиращи субстанции в дома. Конюнктивитът от механични дразнители може да се предотврати само с избягване на контакта с причинителите.
Много случаи на неонатален конюнктивит могат да бъдат избегнати чрез изследване и лечение на бременните жени за сексуално-преносими заболявания. Бъдещите майки могат да имат бактерии в родилните пътища дори ако нямат никакви симптоми, което е причината да се провеждат пренатални изследвания. В други случаи превенцията се постига чрез третиране на всички новородени с антибиотичен мехлем или капки за очи още в родилната зала. Тази практика в много страни, включително САЩ, е намалила значително броя на случаите на конюнктивит, предизвикан от гонорея, а също и слепотата, която той може да причини. За да се предпази бебето от конюнктивит, причинен от хепесния вирус, се препоръчва цезарово сечение на майки, които имат активен генитален херпес към времето на раждане.
Инкубационен период
Инкубационният период за бактериалния конюнктивит е няколко дни. В случаите на вирусен конюнктивит може да бъде около седмица.
Продължителност на заболяването
Бактериалният конюнктивит обикновено преминава за около седмица. Вирусният с последващото възпаление може да продължи две седмици, а понякога и по-дълго.
Dani- Администратор
Бактериалните конюнктивити - остри форми
by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 14:36
Бактериалните конюнктивити - остри форми
са често срещани в лекарската практика.
Най-често те се дължат на патологичното действие на следните
причинители: S. aureus, Str. viridans, Str. haemolyticus, Str. pneumoniae, H. influenza, Proteus, Klebsiella, E. colli и други.
Тези възпалителни заболявания на конюнктивитите започнат най-напред на едното и след това обхващат и другото око.
Болните имат чувство за чуждо тяло в очите, парене и глождене.
Клепачите са умерено оточни и зачервени. Поради силно изразената
секреция при ставане от сън клепачите са залепнали.
При началните форми на заболяването секрецията е серозна. При
по-нататъшното развитие обаче тя става серозно-гнойна или фибринозна, в
резултат на което се променя и цвета и. Първоначално е слузна,
белезникава на цвят, но постепено с превръщането и в гнойна става
жълтеникава и по-вискозна. Макар и рядко, в някои случаи на бактериални
конюнктивити могат да се наблюдават псевдомембрани, фоликули и
кръвоизливи. Най-важният клиничен белег е силно изразената
конюнктивална инекция. В някои случаи при намалена имунна защита на
организма и влошено изхранване на очния лимб (мястото на преход на
склерата в роговица) могат да се получат точковидни язвички на
роговицата в близост до лимба. Като цяло остро протичащите бактериални
конюнктивити имат самоограничаващ се ход на разпространение и не водят
до тежки усложнения. В редки случаи при компрометирана имунна система
те могат да предизвикат роговични улцерации, които в последствие силно
да увредят зрението на пациента.
Най-често лечението им включва следните по-важни етапи:
необходима преоценка на извършеното лечение. Ако възпалението е
преминало, препаратът се спира. Ако обаче състоянието не се е подобрило
в рамките на приложеното лечение, е необходимо смяна на препарата и
дори извършването на микробиологично изследване на очния секрет, което
ще установи конкретния причинител на заболяването. На базата на
неговото откриване е възможно прилагането на специфичен антибактериален
препарат насочен именно срещу изолирания патоген.
са често срещани в лекарската практика.
Най-често те се дължат на патологичното действие на следните
причинители: S. aureus, Str. viridans, Str. haemolyticus, Str. pneumoniae, H. influenza, Proteus, Klebsiella, E. colli и други.
Тези възпалителни заболявания на конюнктивитите започнат най-напред на едното и след това обхващат и другото око.
Болните имат чувство за чуждо тяло в очите, парене и глождене.
Клепачите са умерено оточни и зачервени. Поради силно изразената
секреция при ставане от сън клепачите са залепнали.
При началните форми на заболяването секрецията е серозна. При
по-нататъшното развитие обаче тя става серозно-гнойна или фибринозна, в
резултат на което се променя и цвета и. Първоначално е слузна,
белезникава на цвят, но постепено с превръщането и в гнойна става
жълтеникава и по-вискозна. Макар и рядко, в някои случаи на бактериални
конюнктивити могат да се наблюдават псевдомембрани, фоликули и
кръвоизливи. Най-важният клиничен белег е силно изразената
конюнктивална инекция. В някои случаи при намалена имунна защита на
организма и влошено изхранване на очния лимб (мястото на преход на
склерата в роговица) могат да се получат точковидни язвички на
роговицата в близост до лимба. Като цяло остро протичащите бактериални
конюнктивити имат самоограничаващ се ход на разпространение и не водят
до тежки усложнения. В редки случаи при компрометирана имунна система
те могат да предизвикат роговични улцерации, които в последствие силно
да увредят зрението на пациента.
Най-често лечението им включва следните по-важни етапи:
- Механично почистване на секрета
от конюнктивалната торбичка и от миглените ръбове с помощта на
специални антисептични разтвори. Това до голяма степен намалява
субективните оплаквания на пациента, но не повлиява прогнозата на
заболяването - Приложение на антибиотици – в началото се
предписват широкоспектърни антибиотици, които да са насочени към
по-голям брой патогенни микроорганизми. Трябва да се знае обаче, че и
най-добрият широкоспектърен антибиотик не е в състояние да покрие
цялата бактериална флора. Най-често се започва със сулфонамидни
разтвори от 10-30%. Те лесно се възприемат от организма и имат
сравнително добър ефект. Други често използвани антибиотици са разтвори
на бацитрацин, еритромицин. В началото на лечението е препоръчително да
се избягва използването на аминогликозидни антибиотици, тъй като в
някои случаи те са токсични за роговицата. Също така не е
препоръчително и прилагането на хинолонови препарати като
ципрофлоксацинът на пример, тъй като тези антибиотици са удачни при
по-сериозни бактериални инфекции и прилагането им в хода на
конюнктивита може да доведе до резистентност. Освен разтвори при
терапията на конюнктивитите могат да се прилагат и различни
антибиотични мазила. Всъщност тези препарати се възприемат по-добре от
децата и имат същия ефект както и разтворите.
необходима преоценка на извършеното лечение. Ако възпалението е
преминало, препаратът се спира. Ако обаче състоянието не се е подобрило
в рамките на приложеното лечение, е необходимо смяна на препарата и
дори извършването на микробиологично изследване на очния секрет, което
ще установи конкретния причинител на заболяването. На базата на
неговото откриване е възможно прилагането на специфичен антибактериален
препарат насочен именно срещу изолирания патоген.
mamazavinagi- Администратор
Бактериални конюнктивити – хронични форми
by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 14:37
Бактериални конюнктивити – хронични форми
Някои състояния на организма и по-специално на окото водят до
възникването на хронични бактериални конюнктивити. С най-голямо
значение за тяхното възникване е продължителното носене на лещи и
неспазването на необходимите хигиенни правила за това. Други състояние,
които повишават риска от възникването на хронични възпалителни
изменения на конюнктивата са:
възникването на блефарит (възпаление на мигления ръб). Симптомите на
този вид възпаление на конюнктивата варират в големи граници.
Обикновено обективните симптоми като зачервяване на окото и наличието
на секреция са слабо представени за разлика от значително изразените
субективни симптоми. В някои случаи заболяванията протичат със сърбеж,
чувство на горене или чувство за чуждо тяло в окото, слепване на
клепачите сутрин след сън. Друг път на преден план се изтъква
зачервяването на окото и опадането на миглите в хода на едновременно
протичащия блефарит. В тези случаи говорим за т.нар. блефароконюнктивит.
Често тази симптоматика е проява на друго подлежащо заболяване – акне
розацея, което протича със зачервяване на лицето и наличието на
еритемни кожни промени в областта на челото, бузите и носа.
При лечението на хроничните бактериални конюнктивити от изключително
значение е микробиологичното изследване. То дава вида на причинителя и
осигурява прилагането на специфичен антибактериален препарат. Освен
това лечението включва правилна хигиена на окото и най-вече на мигления
ръб с помощта на топли компреси.
Някои състояния на организма и по-специално на окото водят до
възникването на хронични бактериални конюнктивити. С най-голямо
значение за тяхното възникване е продължителното носене на лещи и
неспазването на необходимите хигиенни правила за това. Други състояние,
които повишават риска от възникването на хронични възпалителни
изменения на конюнктивата са:
- некоригирани или лошо коригирани рефракционни аномалии, най-често далекогледство и астигматизъм
- хиповитаминози
- ендокринни смущения
- смущения в лимфния дренаж на окото
- механични, физични и химични причини – прах, топлина, студ, вятър
- аномалии в местоположението на клепачите
- свръхчувствителност към домашни и производствени алергени
- професионални вредности
- неправилно лекуван остър конюнктивит
възникването на блефарит (възпаление на мигления ръб). Симптомите на
този вид възпаление на конюнктивата варират в големи граници.
Обикновено обективните симптоми като зачервяване на окото и наличието
на секреция са слабо представени за разлика от значително изразените
субективни симптоми. В някои случаи заболяванията протичат със сърбеж,
чувство на горене или чувство за чуждо тяло в окото, слепване на
клепачите сутрин след сън. Друг път на преден план се изтъква
зачервяването на окото и опадането на миглите в хода на едновременно
протичащия блефарит. В тези случаи говорим за т.нар. блефароконюнктивит.
Често тази симптоматика е проява на друго подлежащо заболяване – акне
розацея, което протича със зачервяване на лицето и наличието на
еритемни кожни промени в областта на челото, бузите и носа.
При лечението на хроничните бактериални конюнктивити от изключително
значение е микробиологичното изследване. То дава вида на причинителя и
осигурява прилагането на специфичен антибактериален препарат. Освен
това лечението включва правилна хигиена на окото и най-вече на мигления
ръб с помощта на топли компреси.
mamazavinagi- Администратор
Вирусни конюнктивити
by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 14:38
Вирусни конюнктивити
Вирусните конювктивити представляват 15% от всички конюнктивити. Най-често те се причиняват от аденовирусите.
Вирусните инфекции понякога протичат тежко, имат склонност да
хронифицират и рецидивират. Често те имат ендемичен ход на
разпространение и се срещат в училища, болници и други. Заразяването
става по механичен път – най-често при контакт на окото със замърсени
ръце, инструменти, понякога и в плувните басейни.
Обикновено вирусните конюнктивити, причинени от аденовируси, се отличават по
наличието на множество фоликули по клепачната повърхност. Оплакванията
се изразяват в силно зачервяване на окото, конюнктивален оток,
светлобоязън, обилна серозна секреция, чувство за чуждо тяло в окото.
Понякота болните имат и субконюнктивален кръвоизлив. Обикновено и двете
очи се засягат едновременно. В редича случаи вирусният конюнктивит се
придружава и от респиратолно заболяване. Причината за това е силният
тропизъм на аденовирусите към мукозата на респираторния тракт и
лимфните възли.
Аденовирусният конюнктивит е силно заразен,
поради което в рамките най-малко на 7 дни пациентите трябва да избягват
контакт със здрави хора. Лечението е симптоматично. Прилагат се студени
компреси и местни вазоконстриктори. Антибиотици не се прилагат поради
вирусния произход на инфекцията. В случаите когато обаче на фона на
вирусен конюнктивит се насложи и бактериална инфекция (най-често това
се открива по задълбочаване на симптоматиката и промяна на вида на
очната секреция от серозна в гнойна) е необходимо прилагането и на
антибиотик.
В някои случаи вирусните конюнктивити се причиняват от херпесни вируси.
Това се наблюдава под формата на първична инфекция. Заразяването с
херпетична инфекция става най-често при раждане от майки, които по
време на бременността са страдали от генитален херпес. При
имунокомпрометирани пациенти (болни от СПИН, болни с нарушена имунна
система) херпесните конюнктивити също са често откриваща се инфекция.
Обикновено този вид възпаления се третират с противовирусни
медикаменти. Те имат благоприятен ход на развитие и оздравяването
наспъпва в рамките на 2-3 седмици. Трябва да се знае обаче, че при
вирусните конюнктивити прилагането на кортикостероидни препарати е
абсолютно противопоказно. Тяхното използване води до неконкролирана
вирусна пролиферация и разпространение. Освен това се повишава риска и
от възникване на стероид-обусловени усложнения като глаукома (повишено
вътреочно налягане) и катаракта (перде на окото).
Вирусните конювктивити представляват 15% от всички конюнктивити. Най-често те се причиняват от аденовирусите.
Вирусните инфекции понякога протичат тежко, имат склонност да
хронифицират и рецидивират. Често те имат ендемичен ход на
разпространение и се срещат в училища, болници и други. Заразяването
става по механичен път – най-често при контакт на окото със замърсени
ръце, инструменти, понякога и в плувните басейни.
Обикновено вирусните конюнктивити, причинени от аденовируси, се отличават по
наличието на множество фоликули по клепачната повърхност. Оплакванията
се изразяват в силно зачервяване на окото, конюнктивален оток,
светлобоязън, обилна серозна секреция, чувство за чуждо тяло в окото.
Понякота болните имат и субконюнктивален кръвоизлив. Обикновено и двете
очи се засягат едновременно. В редича случаи вирусният конюнктивит се
придружава и от респиратолно заболяване. Причината за това е силният
тропизъм на аденовирусите към мукозата на респираторния тракт и
лимфните възли.
Аденовирусният конюнктивит е силно заразен,
поради което в рамките най-малко на 7 дни пациентите трябва да избягват
контакт със здрави хора. Лечението е симптоматично. Прилагат се студени
компреси и местни вазоконстриктори. Антибиотици не се прилагат поради
вирусния произход на инфекцията. В случаите когато обаче на фона на
вирусен конюнктивит се насложи и бактериална инфекция (най-често това
се открива по задълбочаване на симптоматиката и промяна на вида на
очната секреция от серозна в гнойна) е необходимо прилагането и на
антибиотик.
В някои случаи вирусните конюнктивити се причиняват от херпесни вируси.
Това се наблюдава под формата на първична инфекция. Заразяването с
херпетична инфекция става най-често при раждане от майки, които по
време на бременността са страдали от генитален херпес. При
имунокомпрометирани пациенти (болни от СПИН, болни с нарушена имунна
система) херпесните конюнктивити също са често откриваща се инфекция.
Обикновено този вид възпаления се третират с противовирусни
медикаменти. Те имат благоприятен ход на развитие и оздравяването
наспъпва в рамките на 2-3 седмици. Трябва да се знае обаче, че при
вирусните конюнктивити прилагането на кортикостероидни препарати е
абсолютно противопоказно. Тяхното използване води до неконкролирана
вирусна пролиферация и разпространение. Освен това се повишава риска и
от възникване на стероид-обусловени усложнения като глаукома (повишено
вътреочно налягане) и катаракта (перде на окото).
mamazavinagi- Администратор
Гонороичен конюнктивит
by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 14:39
Гонороичен конюнктивит
Гонороичните конюнктивити понастоящем са рядък вид възпалителни
именения на конюнктивата благодарение на активната антибиотична
терапия. Те се отличават с гнойния характер на очната секреция и
значително по-тежкото протичане в сравнение с вирусните и бактериалните
конюнктивити. Причинител на този вид конюнктивит е Neisseria
gonorrheae. Това представлява Грам-положителен бактерий, който лесно се
установява при нативно оцветяване на конюнктивален секрет.
Клинично инфекцията протича различно взависимост от възрастта на заразения:
Гонороичен конюнктивит при новородени
– заразяването става по време на раждането от родовите пътища на
болната майка. След 2-3 ден от раждането се проявяват и първите
симптоми на заболяването. Клепачите са силно зачервени и оточни,
конюнктивата също. Секретът е гноен, като той е толкова обилен, че
изтича извън клепачите. Така при разтваряне със сила на оточните
клепачи този секрет може да пръсне навън под налягане и да доведе по
инфектиране на околните хора. Често епителът на роговицата мацерира и
така към втората седмица може да настъпи инфилтрация на повърхността и,
последвана от пробив на самата роговица. В някои случаи може да се
стигне и до панофталмит (възпаление на цялото око) със загуба на
зрението. Профилактиката на този вид конюнктивит включва навременното
изследване на бременните, болни от гонорея. Веднага след раждането на
тези новородени, чийто майки са заразени с гонорея, във всяко око се
накапват по няколко капки разтвор на сребърен нитрат или антибиотични
разтвори.
Гонороичен конюнктивит при деца – по-често
този вид инфекция настъпва при момичета, които използват едни и също
тоалетни принадлежности на майки, болни от гонорея. Обикновено при
децата на преден план излиза вулвовагинитът (възпаление едновременно на
външните полови органи и на влагалището). Конюнктивитът най-често е
едностранен, като той протича по-тежко от този при новородените.
Гонороичен конюнктивит при възрастни
– заразяването в този случай може да стане по два механизма. При т.нар.
екзогенно инфектиране се осъществява пренасянето на заразен материал от
урогениталната система към очния отдел. 1-2 дена по-късно се наблюдава
в началото серозна, а по-късно и гнойна секреция от окото. Общото
състояние се влошава, температурата силно се повишава. Често в
роговицата се откриват инфилтрати, които лесно се разязвяват и могат да
доведат до пробив. Характерно е, че тук за разлика от конюнктивита при
новородени роговичните усложнения настъпват доста по-рано и могат да
доведат до вътреочна гнойна инфекция. При втория тип на заразяване,
метастатичната форма, обикновено по кръвен или лимфен път малки
инфилтрати, съдържащи бактерия, достигат от първичното огнище на
инфекцията до очния отдел. Често разсейки на гонореята се откриват и в
областта на ставите. Тук за разлика от екзогенната форма симптоматиката
не е така остра.
Гонороичният конюнктивит е остро настъпващо и агресивно заболяване. Ето защо навременното и правилно лечение
на болестта са от значение за общото състояние и живота на пациента.
Най-важното условие за правилното третиране на състоянието е
непрекъснатото отмиване на гнойния секрет от конюнктивалния сак чрез
промивки с подходящи антисептици. Освен това се използват и
антибиотични капки, най-често хлорамфеникол или сулфацетамид, които се
поставят интензивно във всяко око. Нерядко е необходимо и системно
лечение на гонореята с приложението на интравенозни антибиотици. Често
пациентите, заразени с гонорея, страдат и от суперинфекция с хламидия.
Ето защо е препоръчително при лечението на гонорея да се прилагат и
средства, насочени и срещу другия патогенен причинител.
Гонороичните конюнктивити понастоящем са рядък вид възпалителни
именения на конюнктивата благодарение на активната антибиотична
терапия. Те се отличават с гнойния характер на очната секреция и
значително по-тежкото протичане в сравнение с вирусните и бактериалните
конюнктивити. Причинител на този вид конюнктивит е Neisseria
gonorrheae. Това представлява Грам-положителен бактерий, който лесно се
установява при нативно оцветяване на конюнктивален секрет.
Клинично инфекцията протича различно взависимост от възрастта на заразения:
Гонороичен конюнктивит при новородени
– заразяването става по време на раждането от родовите пътища на
болната майка. След 2-3 ден от раждането се проявяват и първите
симптоми на заболяването. Клепачите са силно зачервени и оточни,
конюнктивата също. Секретът е гноен, като той е толкова обилен, че
изтича извън клепачите. Така при разтваряне със сила на оточните
клепачи този секрет може да пръсне навън под налягане и да доведе по
инфектиране на околните хора. Често епителът на роговицата мацерира и
така към втората седмица може да настъпи инфилтрация на повърхността и,
последвана от пробив на самата роговица. В някои случаи може да се
стигне и до панофталмит (възпаление на цялото око) със загуба на
зрението. Профилактиката на този вид конюнктивит включва навременното
изследване на бременните, болни от гонорея. Веднага след раждането на
тези новородени, чийто майки са заразени с гонорея, във всяко око се
накапват по няколко капки разтвор на сребърен нитрат или антибиотични
разтвори.
Гонороичен конюнктивит при деца – по-често
този вид инфекция настъпва при момичета, които използват едни и също
тоалетни принадлежности на майки, болни от гонорея. Обикновено при
децата на преден план излиза вулвовагинитът (възпаление едновременно на
външните полови органи и на влагалището). Конюнктивитът най-често е
едностранен, като той протича по-тежко от този при новородените.
Гонороичен конюнктивит при възрастни
– заразяването в този случай може да стане по два механизма. При т.нар.
екзогенно инфектиране се осъществява пренасянето на заразен материал от
урогениталната система към очния отдел. 1-2 дена по-късно се наблюдава
в началото серозна, а по-късно и гнойна секреция от окото. Общото
състояние се влошава, температурата силно се повишава. Често в
роговицата се откриват инфилтрати, които лесно се разязвяват и могат да
доведат до пробив. Характерно е, че тук за разлика от конюнктивита при
новородени роговичните усложнения настъпват доста по-рано и могат да
доведат до вътреочна гнойна инфекция. При втория тип на заразяване,
метастатичната форма, обикновено по кръвен или лимфен път малки
инфилтрати, съдържащи бактерия, достигат от първичното огнище на
инфекцията до очния отдел. Често разсейки на гонореята се откриват и в
областта на ставите. Тук за разлика от екзогенната форма симптоматиката
не е така остра.
Гонороичният конюнктивит е остро настъпващо и агресивно заболяване. Ето защо навременното и правилно лечение
на болестта са от значение за общото състояние и живота на пациента.
Най-важното условие за правилното третиране на състоянието е
непрекъснатото отмиване на гнойния секрет от конюнктивалния сак чрез
промивки с подходящи антисептици. Освен това се използват и
антибиотични капки, най-често хлорамфеникол или сулфацетамид, които се
поставят интензивно във всяко око. Нерядко е необходимо и системно
лечение на гонореята с приложението на интравенозни антибиотици. Често
пациентите, заразени с гонорея, страдат и от суперинфекция с хламидия.
Ето защо е препоръчително при лечението на гонорея да се прилагат и
средства, насочени и срещу другия патогенен причинител.
mamazavinagi- Администратор
Трахома
by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 14:40
Трахома
Трахомата е инфекциозно заболяване на конюнктивата, причинено от Chlamydia trachomatis.
Този патогенен микроорганизъм има склоността да се размножава в
епителните клетки и да образува типични цитоплазмени включвания. Трахомата
е често разпространено заболяване в Африка, Индия, Китай. Тя се появява
след нискокултурното населие, където не се спазват хигиено-санитарните
правила. Предава се от човек на човек посредством ръцете, предметите на
бита. Обикновено трахомата протича бавно и продължава с години, но се
наблюдават и остри форми, за които се предполага, че са проява на
вторична инфекция Трахомата представлява двусранен хроничен
инфилтративен възпалителен процес на конюнктивата, който засяга и
роговицата. В началото причинителят населява клетките на конюнктивата и
води до образуването на типични фоликули, изпълнени с течност. С
течение на времето фоликулите наедряват и се пукат, като на мястото на
пукне се появяват цикатрикси. Постепенно във възпалителния процес се
включва и роговицата. Тя също се покрива с подобни фоликули, които в
даден момент покриват една немалка част от повърхността и. Така се
образува типичния за трахомата панус с очертана хоризонтална граница
спрямо незасегната роговица. Трахомата често води до различни усложнения, на базата на които става и нейното откриване. Най-честите от тях са:
намазки на материал, получен чрез остъргване на конюнктивата, които
по-късно се оцветяват по специален начин. Лечението на трахомата е антибиотично. Причинителят на заболяването е чувствителен към тетрациклини и еритромицин.
Тези препарати се използват под формата на капки и мехлеми и с тях 4-5
пъти дневно в продължение на няколко седмици се извършва лечението. В
някои случаи могат да се прилагат като добра терапевтична схема и
сулфонамидите.
Трахомата е инфекциозно заболяване на конюнктивата, причинено от Chlamydia trachomatis.
Този патогенен микроорганизъм има склоността да се размножава в
епителните клетки и да образува типични цитоплазмени включвания. Трахомата
е често разпространено заболяване в Африка, Индия, Китай. Тя се появява
след нискокултурното населие, където не се спазват хигиено-санитарните
правила. Предава се от човек на човек посредством ръцете, предметите на
бита. Обикновено трахомата протича бавно и продължава с години, но се
наблюдават и остри форми, за които се предполага, че са проява на
вторична инфекция Трахомата представлява двусранен хроничен
инфилтративен възпалителен процес на конюнктивата, който засяга и
роговицата. В началото причинителят населява клетките на конюнктивата и
води до образуването на типични фоликули, изпълнени с течност. С
течение на времето фоликулите наедряват и се пукат, като на мястото на
пукне се появяват цикатрикси. Постепенно във възпалителния процес се
включва и роговицата. Тя също се покрива с подобни фоликули, които в
даден момент покриват една немалка част от повърхността и. Така се
образува типичния за трахомата панус с очертана хоризонтална граница
спрямо незасегната роговица. Трахомата често води до различни усложнения, на базата на които става и нейното откриване. Най-честите от тях са:
- серозно-гноен конюнктивит – вследствие на вторична инфекция със стафилококи, стрептококи
- дакриоцистит (възпаление на слъзната торбичка)
- глаукома
- сраствания между булбовата и клепачната конюнктива
- изсушаване на роговицата и на конюнктивата (ксероза)
- роговични язви по ръба на пануса, които постепенно да се задълбочат и да доведат до перфорация на роговицата с повишен риск от загуба на окото
намазки на материал, получен чрез остъргване на конюнктивата, които
по-късно се оцветяват по специален начин. Лечението на трахомата е антибиотично. Причинителят на заболяването е чувствителен към тетрациклини и еритромицин.
Тези препарати се използват под формата на капки и мехлеми и с тях 4-5
пъти дневно в продължение на няколко седмици се извършва лечението. В
някои случаи могат да се прилагат като добра терапевтична схема и
сулфонамидите.
mamazavinagi- Администратор
Алергични и автоимунни конюнктивити
by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 14:40
Алергични и автоимунни конюнктивити
Едни от най-честите форми на конюнктивити са алергичните. Те обикновено
се асоциират с фамилна обремененост и с повишена чувствителност към
редица вещества: полени, лекарства, ухапвания, храни и други. Причината
за честото засягане на конюнктивата от подобни реагенти е нейното
богато кръвоснабдяване и наличието на множество имунни клетки, които
при среща с описаните алергени водят до появата на инфекция. Най-често
алергичната проява на конюнктивита е характерна: съчетание от сърбеж,
наличие на фоликули и папили. Уточняването на вида на алергена
(веществото, предизвикало алергичната реакция), става с помощта на
специални алергични проби.
Остър алергичен конюнктивит –
обикновено се появява през пролетта и есента, когато цъфтят растенията.
Протича с обилно сълзотечение, сърбеж, зачервяване, светлобоязън, оток
на конюнктивата. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с
кихане и кашляне. Вариант на клинично протичане е алергичният контактен
конюнктивит или лекарствен конюнктивит. Той се причинява от различни
лекарствени средства, които се използват от пациента в продължение на
години и към които постепенно организмът изработва свръхчувствителност.
Пролетен катар - касае се за сезонно заболяване, което
се обостря през пролетта и лятото, за да стихне през есента. Обикновено
засяга децата над 5-годишна възраст и с настъпването на пубертета
спонтанно изчезва. Най-вероятно се причинява от алергия към
ултравиолетовите лъчи. Обикновено протича със силно изразена
светлобоязън и сърбеж. Конюнктивата е зачервена и е покрита с
белезникав секрет. Има две форми на пролетния катар. При първата
основно се засяга клепачната конюнктива, по която се наблюдават
множество папиларни израстъци, които могат да доведат до увисване на
клепачите. При лимбовата форма около лимба се наблюдават хиалиноподобни
струпвания, които могат да доведат до улцерации на роговицата.
Заболяването обикновено изчезва спонтанно след пубертета. Дотогава е
уместна фотопротекцията и локалното приложение на кортикостероиди,
които в значителна степен облекчават субективните оплаквания.
Лимфатичен кератоконюнктивит
– това най-често е алергична реакция към някои микроби и паразити
(най-често срещу туберкулозния причинител). Заболяването се наблюдава
при недохранени деца и млади хора с потисната или намалена имунна
защита. Обикновено то се проявява със силно изразен оток на клепачите,
светлобоязън и сълзотечение. Показателно за болестта е наличието на
т.нар. фликтена – сивкаво полупрозрачно възелче, което се разполага
най-често в областта на булбовата конюнктива, но може да се намери и по
роговицата. В последния случай се наблюдава улцериране и помътняване на
роговицата. Когато се образуват множество подобни фликтени се получана
панус, който обаче за разлика от трахоматозния може да се открие както
по горната, така и по долната част на очния булбус. Описаните корнеални
увреждания имат различна еволюция. В някои случаи те изчезват напълно,
докато в други те се разязвяват и водят до перфорация на роговицата.
Често лимфатичният конюнктивит се съпровожда с ринофарингит, рагади по
устнити ъгли, екземи в областта на носа, клепачите и по бладичката.
Открива и се увеличени лимфни вълзи в областта на шията. Децата имат
типичен външен вид поради силно зачервените и оточни ноздри и устни.
Лечението на заболяването се състои в прилагането на локални
кортикостероиди и при доказване на туберкулинова алергия се започва
специфично лечение.
Едни от най-честите форми на конюнктивити са алергичните. Те обикновено
се асоциират с фамилна обремененост и с повишена чувствителност към
редица вещества: полени, лекарства, ухапвания, храни и други. Причината
за честото засягане на конюнктивата от подобни реагенти е нейното
богато кръвоснабдяване и наличието на множество имунни клетки, които
при среща с описаните алергени водят до появата на инфекция. Най-често
алергичната проява на конюнктивита е характерна: съчетание от сърбеж,
наличие на фоликули и папили. Уточняването на вида на алергена
(веществото, предизвикало алергичната реакция), става с помощта на
специални алергични проби.
Остър алергичен конюнктивит –
обикновено се появява през пролетта и есента, когато цъфтят растенията.
Протича с обилно сълзотечение, сърбеж, зачервяване, светлобоязън, оток
на конюнктивата. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с
кихане и кашляне. Вариант на клинично протичане е алергичният контактен
конюнктивит или лекарствен конюнктивит. Той се причинява от различни
лекарствени средства, които се използват от пациента в продължение на
години и към които постепенно организмът изработва свръхчувствителност.
Пролетен катар - касае се за сезонно заболяване, което
се обостря през пролетта и лятото, за да стихне през есента. Обикновено
засяга децата над 5-годишна възраст и с настъпването на пубертета
спонтанно изчезва. Най-вероятно се причинява от алергия към
ултравиолетовите лъчи. Обикновено протича със силно изразена
светлобоязън и сърбеж. Конюнктивата е зачервена и е покрита с
белезникав секрет. Има две форми на пролетния катар. При първата
основно се засяга клепачната конюнктива, по която се наблюдават
множество папиларни израстъци, които могат да доведат до увисване на
клепачите. При лимбовата форма около лимба се наблюдават хиалиноподобни
струпвания, които могат да доведат до улцерации на роговицата.
Заболяването обикновено изчезва спонтанно след пубертета. Дотогава е
уместна фотопротекцията и локалното приложение на кортикостероиди,
които в значителна степен облекчават субективните оплаквания.
Лимфатичен кератоконюнктивит
– това най-често е алергична реакция към някои микроби и паразити
(най-често срещу туберкулозния причинител). Заболяването се наблюдава
при недохранени деца и млади хора с потисната или намалена имунна
защита. Обикновено то се проявява със силно изразен оток на клепачите,
светлобоязън и сълзотечение. Показателно за болестта е наличието на
т.нар. фликтена – сивкаво полупрозрачно възелче, което се разполага
най-често в областта на булбовата конюнктива, но може да се намери и по
роговицата. В последния случай се наблюдава улцериране и помътняване на
роговицата. Когато се образуват множество подобни фликтени се получана
панус, който обаче за разлика от трахоматозния може да се открие както
по горната, така и по долната част на очния булбус. Описаните корнеални
увреждания имат различна еволюция. В някои случаи те изчезват напълно,
докато в други те се разязвяват и водят до перфорация на роговицата.
Често лимфатичният конюнктивит се съпровожда с ринофарингит, рагади по
устнити ъгли, екземи в областта на носа, клепачите и по бладичката.
Открива и се увеличени лимфни вълзи в областта на шията. Децата имат
типичен външен вид поради силно зачервените и оточни ноздри и устни.
Лечението на заболяването се състои в прилагането на локални
кортикостероиди и при доказване на туберкулинова алергия се започва
специфично лечение.
mamazavinagi- Администратор
Конюнктивити в хода на различни кожни заболявания
by mamazavinagi Вто 14 Окт 2008, 14:41
Конюнктивити в хода на различни кожни заболявания
Нерядко възпалителните заболявания на конюнктивата се съчетават с
поражения на кожата и мукозните обвивки. Предполага се, че различни
бактериални и вирусни инфекции, лекарствени средства, автоимунни
процеси за причина за появата им. В хода на тези заболявания засягането
на конюнктивата най-често се изразява в краткотрайни булозни промени и
развитие на остър катарален и гноен конюнктивит.
При заболяването еритема мултиформе
най-честото очно усложнение е възникването на катарален или гноен
конюнктивит, който понякога се усложнява с поява на некроза и
разязвяване.
Пемфигусът, автоимунно заболяване, води в
началото до каратарен конюнктивит, който обаче се обостря и се формират
типични були. Впоследствие тези були се пукат и на тяхно място се
появяват цикатрикси. Често тези поражения се съпътстват от увреждания и
на фарингеалната, устната и гениталната лигавиця.
Синдромът на Лайел
представлява булозна дерматоза, която възниква след употребата на
сулфонамиди. Често първата е изява на болестта е появата на резистентен
на лечение конюнктивит, като впоследствие се проявят и другите и
симптоми.
Синромът на Райтер е често заболяване,
особено сред мъжете. То се проявява с наличието едновременно на
конюнктивит, уретрит (възпаление на уретрата) и полиартрит
(едновременното възпаление на няколко стави). Конюнктивитът често
протича със серозно-гнойна секреция.
Във всички посочени
случаи лечението е еднакво. Прилагането на кортикостероиди повлиява
симптоматиката и подобрява прогнозата на болните.
източник -www.puls.bg
Нерядко възпалителните заболявания на конюнктивата се съчетават с
поражения на кожата и мукозните обвивки. Предполага се, че различни
бактериални и вирусни инфекции, лекарствени средства, автоимунни
процеси за причина за появата им. В хода на тези заболявания засягането
на конюнктивата най-често се изразява в краткотрайни булозни промени и
развитие на остър катарален и гноен конюнктивит.
При заболяването еритема мултиформе
най-честото очно усложнение е възникването на катарален или гноен
конюнктивит, който понякога се усложнява с поява на некроза и
разязвяване.
Пемфигусът, автоимунно заболяване, води в
началото до каратарен конюнктивит, който обаче се обостря и се формират
типични були. Впоследствие тези були се пукат и на тяхно място се
появяват цикатрикси. Често тези поражения се съпътстват от увреждания и
на фарингеалната, устната и гениталната лигавиця.
Синдромът на Лайел
представлява булозна дерматоза, която възниква след употребата на
сулфонамиди. Често първата е изява на болестта е появата на резистентен
на лечение конюнктивит, като впоследствие се проявят и другите и
симптоми.
Синромът на Райтер е често заболяване,
особено сред мъжете. То се проявява с наличието едновременно на
конюнктивит, уретрит (възпаление на уретрата) и полиартрит
(едновременното възпаление на няколко стави). Конюнктивитът често
протича със серозно-гнойна секреция.
Във всички посочени
случаи лечението е еднакво. Прилагането на кортикостероиди повлиява
симптоматиката и подобрява прогнозата на болните.
източник -www.puls.bg
mamazavinagi- Администратор
Конюнктивит!
by styyni Пон 01 Ное 2010, 21:15
Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата.
Конюнктивитите са често срещано заболяване. Всеки трети в даден етап от
живота си страда от това заболяване. Обикновено няма разлика в
честотата и начина на протичане на заболяването при мъжете и жените.
Освен това възрастта и расата също не са фактори, определящи
разпространението на конюнктивитите.
Обикновено конюнктивитът сравнително рано води до появата на симптоми,
което кара пациента навреме да потърси лекарска помощ. Най-често
оплакванията са доста неспецифични и се изразяват в появата на глождене
или чувство на чуждо тяло в окото. В началото човек смята, че в окото
му има чуждо тяло, поради което започват активни мигателни движения или
обилно навлажняване на очните булбуси. Тези мерки обикновено обаче не
водят до подобряване на симптоматика. Освен това често оплакванията са
съпроводени и с парене и сърбеж, което само по себе си подсказва
възпалителната генеза на състоянието. Самият сърбеж в повечето случаи
насочва не само към заболяването, но определя и неговия вид – най-често
в тези случаи се касае за алергично обусловен конюнктивит.
Понякога особено в случаите на бурна възпалителна реакция окото отделя
секрет, който в зависимост от причинителя е различен по количество и
качество. През нощта този секрет води до слепване на миглените ръбове и
прави невъзможно отварянето на окото рано сутрин. В тези случаи често
освен конюнктивата се засяга и самият миглен ръб, който изглежда
оточен, зачервен, с налеп по повърхността му. Нерядко поради силният
сърбеж пациентите, разчесвайки мигления ръб, способстват за
разпространение на инфекцията.
Твърде често единственият симптом на конюнктивита може да е
зачервяването на окото. В някои случаи то може да обхване и двете очи,
друг път възпалението може да засегне само едното око. Зачервяването се
дължи на възпалително-обусловеното изпъкване и разширяване на малките
кръвоносни съдове в областта на склерата (бялото на окото), в резултат
на което те изглеждат подчертано червеникави. В някои случаи
зачервяването се съпровожда с лека болезненост, друг път на преден план
изпъква подчертаната неприязън на пациента при излагането на светлина
(светлобоязън).
Независимо от многообразието на симптоми и оплаквания, които
съпровождат конюнктивита, заболяването никога не води до намаление на
зрителната острота или до чувството на болка. Има случаи, при които
конюнктивитът има самоограничаващ се ход на развитие и постепенно
възниква самоизлекуване.
Има конкретни симптоми и признаци, които подсказват съществуването на
конюнктивита и улесняват диагностицирането му. По-важните от тях са:
- конюнктивална инекция (хиперемия) – дифузното зачервяване на
конюнктивата по цялата и повърхост(най-често с яркочервен цвят). Тя
трябва да се различава от т.нар. цилиарна инекция, която представлява
зачервяване само в областта по контура на роговицата;
- оток на конюнктивата (хемоза) – обикновено този оток се проявява
най-често в областта на булбовата конюнктива, която не е плътно
прилепена към склерата. Дължи се на циркулаторни смущения в оттичането
на венозната кръв и лимфната течност. В редки случаи отокът е така
силно проявен, че оточната конюнктива надвисва над роговицата в
областта на лимба, което налага и оперативното и отстраняване;
- фоликули – дребни, зърнести образувания, които се появяват като
реакция на конюнктивата към различни видове възпаления; — фликтена –
сивкаво полупрозрачно възелче, което най-често се появява в хода на
туберкулозния конюнктивит;
- папили –разраствания на конюнктивата, които се появяват най-вече по
клепачната повърхност и са проявени в различна степен при отделните
видове конюнктиви;
- секреция – това е един от най-важните симптоми на възпалението на
конюнктивата. В зависимост от състава си секрецията бива серозна,
серозно-гнойна, гнойна, фибринозна и кръвениста. По вида, лекарят може
да се насочи и към причинителя на заболяването. Ако секрецията е
предимно серозна, най-често се касае или за вирусен, или за алергичен
конюнктивит. Серозно-гнойната или чисто гнойната секреция, съпроводена
с често слепване на миглените крайща рано сутрин, насочва към наличието
на бактериална инфекция. При обилна гнойна секреция трябва да се мисли
и за инфекция с гонорея.
В зависимост от вида на секрета, който се наблюдава при конюнктивита, се различават следните видове:
- катарален;
- мукозно-гноен;
- гноен;
- фибринозен.
В зависимост от хода на протичане и водещата клинична картина конюнктивитите биват:
- остри и подостри;
- хронични – често те възникват в хода на блефарити (възпаление на
мигления ръб), синдрома на сухото око, дълготрайна употреба на очни
медикаменти, контактни лещи или офталмалогични разтвори и други ;
- хламидийни конюнктивити – най-често става въпрос за трахомата;
- алергични и автоимунни конюнктивити;
- конюнктиво-роговични увреждания в хода на кожни заболявания;
- други конюнктивити.
В зависимост от вида на причинителя възпаленията на конюнктивите биват:
- бактериални – стафиликокови, гонококови, стрептококови, пневмококови, менингококови и други;
- вирусни – херпесни, аденовирусни и други;
- хламидийни – най-често става въпрос за трахомата;
- алергични и автоимунни – полинозен, лекарствен, пролетен катар, пемфигус и други;
- токсични;
- химични.
Може да облекчите състоянието си, докато потърсите специалист със следните способи:
-предпазване на очите от различни дразнещи или замърсени предмети чрез
редовно миене на ръцете и отбягване на контакта им с нечисти предмети;
- премахване на контактните лещи и заменянето им с очила;
- поставянето на студени компреси на окото, които се сменят през 10 минути;
- измиване на лицето и на очите само с вода без използването на каквито и да е козметични средства;
- да се избягва търкането на очите, тъй като това спомага за разпространението на инфекцията;
- Ако само едното око е инфектирано, да не се пралагат капки от една и
съща опаковка. Често при слагането на капките се докосва
конюнктивалната повърхонст, което води до замърсяване на тестера, в
резултат на което при използването му върху здравото око се предава
инфекцията.
Лечението на конюнктивитите е многообразно. Обикновено не съществува
единна схема, по която да може да се осъществи терапия на повечето
възпалителни изменения на конюнтивата.
Преди започването на каквото и да е лечение е необходима преоценката на следните основни елементи:
- причинител на възпалението;
- стадий на болестта;
- субективни оплаквания;
- обективни критерии;
- възраст на пациента;
- състояние на имунната система на пациента;
- дали конюнктивитът е първично или вторично заболяване .
Най-често лечението на конюнктивитите включва прилагането на различни
антибиотични капки или мазила и поддържането на добра очна хигиена.
Източник!
styyni- властелина на форума
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|