Възпитанието на децата-как,кое?

Колко малко деца четат книги напоследък. Според проучване на националния статистически институт всяка година от училище отпадат няколкостотин деца. Това е страшна статистика, тя не шокира като криминалната хроника, но ако се замислим, всъщност няколкостотин здрави и умни деца пропиляват шансовете си за добро бъдеще. Защо се получава така, че книгите и любовта към словото днес изглеждат като архаична добродетел, която е била жива едва ли не по времето на нашите баби и дядовци? Отговорът разбира се не е лесен. Някой смятат, че всичко това се дължи на промените и бурното време, в което живеем, но всяко време е бурно за съответното поколение. Според други вината се пада на компютрите, интернет, телевизията и електронните игри, а според трети (в това число и аз) всичко опира до семейството и неговото отношение към проблема.

Всяко поколение деца си има своите изкушения, нима ние не предпочитахме да играем до забрава пред блока и да обикаляме квартала на групи? Любовта към книгите се оформя постепенно, но отношението към тях трябва да бъде изградено от родителите, защото нито детската градина, нито учителите в по-късните години, могат да компенсират това, което родителите са пропуснали.

- Ако държиш твоето дете да се развива и да има богата обща култура и отношение към книгите трябва да знаеш, че работата ти по въпроса започва още щом детето проговори. Може да ти се струва рано, но именно това е моментът, когато можеш да отделиш време и да четеш елементарни изречения на детето, да му показваш картинки и да обясняваш какво има на тях.
Така не само, че ще подпомогнеш умственото му развитие, но и ще му покажеш, че има какво да научи от тези малки цветни парченца хартия.

- В първите си години детето има бурното желание да опознава света и тогава задачата ти е изключително улеснена. Спести му часовете пред телевизора, за сметка на това се въоръжи с прекрасните книги за бебета и съвсем малки деца. Много от тях за снабдени дори с музикални клавиши или пък са с прикачени играчки. Всичко това спомага за развитие на фантазията и създава навик да се играе с книгите.

- В началото използвай мушамените книжки подходящи за най-малките. Те често дъвчат страничките, защото им израстват зъбки или все още държат да пробват всичко на вкус. Постепенно с порастването можеш да минеш на такива от твърд картон. Те са бебеустойчиви и трудно се късат и гризат. Не давай на детето такива, които са направени от обикновена хартия, защото малкото много бързо ще се научи да ги къса.

- Когато поотрасне и вече говорите на един език, седни до него, за да си на нивото му и поговори за книгите. Обясни му, че в тях са скрити съкровища, които човек намира само ако ги прочете. Кажи му че книгите са вълшебни и щом ги заобичаш и четеш постепенно предават вълшебните си свойства върху теб. Изобщо можеш да измислиш още подобни сценарии, като свържеш по някакъв начин книгите с нещо любимо на детето.

- Изключително важно е да четеш приказки на детето. Дали ще е вечер, сутрин или по друго време е без значение. Важното е да си отделиш време за това и да въвлечеш детето в света на приказките. Провокирай фантазията му, накарай го да си измисли своя или го попитай как според него е правилно да свърши. Попитай го за поуката, обсъдете я заедно. Приказките са прекрасно въведение в света на книгите. Използвай ги и няма да съжаляваш, да не говорим за приятно прекараното време с детето. Много често четенето на приказките остава сред най-хубавите детски спомени по-късно.

- Щом детето поотрасне, трябва да го научиш да пази книгите. Отношението на детето се формира още когато е съвсем малко, не му позволявай да къса страници за нищо на света. А по-нататък, когато понатрупа години му обясни как да пази книгите си, как да ги почиства от прах и да ги подрежда. Запали го за идеята да си направи своя библиотека в детската стая. Обясни му че така ще заприлича на възрастните и че всеки умен човек има такава.

- И не на последно място е твоят личен пример. Говорете в семейството си за книгите с любов, обсъждайте пред детето различни автори, стила и влиянието на книгите върху вас. Ако детето вижда, че ти самата четеш книги и се отнасяш с любов към тях, не се съмнявай, че рано или късно и то ще повтори това в живота си. Вземи го със себе си на пазар в някоя хубава книжарница, покажи му удоволствието от избора на книги и му дай възможност да си избере сам.

- Не пропускай и влиянието на прекрасните енциклопедии, атласи и книги за пътешествия и далечни страни. Избирай такива, които съдържат големи и красиви снимки и илюстрации. Те привличат вниманието на детето, а покрай тях неминуемо ще научи нещо ново.

Помогнете на вашето хлапе да издигне авторитета си в очите на съучениците си
Случаите на издевателства върху отделни ученици в училище съвсем не са изолирано явление. Почти във всеки клас има по някое "нарочено" дете, което момее да е и вашето собствено. Много родители смятащ че вината е изцяло на учителите. Но по-често това не е вярно. Първата ви реакция естествено би била да защитите детето си "с нокти и зъби". Но дали това няма само да влоши ситуацията?


Понякога е по-добре родителите да не се намесват в отношенията между децата, но този случай не е такъв.
Опитайте се да поговорите с детето по-задушевно, да разберете повече за това, което става в училище, да получите повече информация за съучениците му. Задължително ходете на всички родителски срещи и се опитайте да вникнете в училищния живот. Установете добри контакти с класния ръководител и се опитайте непрекъснато да получавате информация от него за това, което се случва в училище.

Помогнете на детето да се сприятели с някое друго дете от класа, така че да не се чувства съвсем само и да стане по-уверено. Организирайте извънучилищната дейност на детето си, намерете му занимание. Ако е станало ясно за какво точно детето ви се е превърнало в обект на присмех или тормоз, се обърнете към класния ръководител, директора или училищния психолог.

Детето ви е обект на тормоз, ако:
Често се прибира вкъщи в лошо настроение или дори разплакано. Станало е затворено и необщително, неохотно отговаря на вашите въпроси. Преструва се на болно, за да не отиде в училище. Започнали са да му изчезват различни вещи - не непременно скъпи. Успехът му значително пада.

Помнете, че нещастното дете може да се затвори в себе си, затова действайте, докато е време.

За всички родители е важно учебната подготовка на децата им да е на ниво, да се трудят съвестно и да получат реални знания. Ето защо е нужно да помагате на малчугана да се справи с материала. Така и той ще се чувства по-сигурен.

Нищо не трябва да разсейва хлапето при писането на домашните. Често децата са принудени да учат в кухнята, където има удобна маса и нормално осветление. Затова направете работен кът в стаята на малчугана, така че да има място да се сложат няколко книги, химикали и моливи, да има възможност лесно да се стига до рафта с учебниците и речниците.

Не включвайте телевизора, ако е време да се правят домашните. Приемникът увлича. Ако седне да гледа, преди да е изпълнило задълженията си, детето ще се разсее и демобилизира, а освен това най-вероятно няма да има време да се подготви както трябва. Ако държи на някое предаване, което му е интересно, винаги може да му го запишете. Въпросът с музиката е по-осооен. Ако любимите песни не пречат, а напротив, помагат при правене на домашната работа, значи няма нужда да се забранява слушането им по време на ученето.

Режимът е ключов фактор. Добре би било да обядвате или поне да вечеряте по едно и също време. Така детето ще може да си създаде точен вътрешен ориентир, за да прави домашните си до обяда или преди вечерята. Не давайте награда за всяко написано домашно. Хлапето трябва да свикне с мисълта, че както вие имате отговорности, така и то има своите.

Купете или направете сами голям календар, където могат да се пишат бележки за важни учебни събития. Това ще подсеща малчугана и няма да създава у него погрешно впечатление, че има още много време и че ще започне да учи здраво от следващата седмица.

Обяснете на детето, че механичното заучаване на уроците не осигурява добри знания. Подскажете му, какво е необходимо да прави, за да се подготви максимално ефективно. Научете го да не се притеснява преди изпитване. Най-важното, което трябва да запомни, е, че в нощта преди теста трябва хубаво да се наспи, а не да учи до последния момент. Добре е да си носи резервна химикалка, молив и хартия.

Ако хлапето е изморено, ядосано и разстроено, защото домашното е много дълго и сложно, може би трябва да му дадете почивка. Ако и съучениците му имат същия проблем, вероятно е уместно да поговорите с учителя, за да изясните ситуацията. Не оставяйте обаче детето с впечатление, че преподавателят подхожда неправилно или прекалява.

Можем ли да помагаме?

Зависи от ситуацията. Родителите могат да помогнат на детето да разбере сложна математическа задача, да се научи да пише грамотно, диктувайки му текстове и думи. Ако заданието не е сложно и хлапето може да се справи само, по-добре е да не се намесвате, а да му предложите помощта си при проверката. Не забравяйте да правите позитивни коментари. Малчуганът не трябва да изпитва страх, че ще му се скарате.

Телевизията помага на децата да започнат да говорят

Няма нищо неестествено в това децата вкъщи постоянно да си съперничат. Дори някои специалисти твърдят, че това е необходимо, тъй като така децата се научават и как да реагират в такива ситуации и извън къщи. По този начин детето се научава и как да комуникира с останалите и се социализира по-лесно. Чрез непрекъснатото съперничество децата искат да се докажат на околните, а и това влияе и на тяхното самочувствие, тоест така стават по-уверени в себе си. Родителите не трябва да се притесняват прекалено от тези взаимоотношения между децата им, тъй като това е напълно нормално. Представете си какво ще стане ако се измъчваме за всяко спречкване между децата си – ще се завъртим в такъв омагьосан кръг, от който няма излизане. Идеята не е да ги оставите на самотек и да правят каквото искат, но трябва да подхождате доста деликатно в тези ситуации и първо внимателно да наблюдавате децата си, преди да предприемете нещо.



Защо децата непрекъснато си съперничат?

Списъкът с причини, поради които децата се карат и дори бият е безкраен: за това какво да гледат по телевизията, за мястото в колата, за оценки в училище, за дрехи и играчки и за още куп неща. Да се научиш да съжителстваш в хармония понякога отнема доста време и при всички случаи първо ще се мине през споровете и караниците. А има и още две причини, които могат да доведат до “ураган” вкъщи:
Желанието на детето да бъде обичано – в този смисъл братчето или сестричето винаги ще бъде приемано като противник. Знаете, че децата имат богата фантазия и много често може да им минат всякакви неща през ума, като, например, че родителите обичат повече другия. Ето защо всяко дете трябва да се почувства наистина сигурно в своето семейство, родителите не трябва да правят сравнения между двете деца вкъщи, тъй като те са две различни индивидуалности, към които трябва да подхождат по съвсем различен начин.
Много често и възрастта има значение – според психолози най-голяма агресия могат да покажат децата между 7 и 12 години, именно защото това е възрастта, когато те се приучват към екипните игри и търсят приятели. Игрите в екип пораждат съперничество и конфликти между децата и това е нещо естествено. Даже точно заради това разправиите между деца на една и съща възраст са много по-често срещани.
Какво е присъщо за децата между 7 и 12-годишна възраст:

1. доста субективни са – на тази възраст детето вижда нещата само от своята гледна точка и трудно може да се постави на мястото на другия
2. постоянно се състезават заради това, че все още са несигурни – поради своята несигурност детето постоянно иска да изтъква своите възможности и да се доказва
3. не са самокритични – на тази възраст децата все още имат ниска самокритика и приемат нещата доста субективно. Защитават с голям инат своята гледна точка и си мислят, че винаги са прави. Заради това все имат чувството, че родителите им са несправедливи и предпочитат братчето или сестричето пред тях
4. избират “противниците” си – на тази възраст детето вече иска да е самостоятелно и да “тежи на мястото си”. То не се състезава нито с родителите, нито с много по-големите си братя или сестри, а именно с тези, които са на неговата възраст, тъй като от тях то се чувства най-застрашено, че ще бъде изместено от мястото си
5. Понякога злорадстват – това пак си е естествено – този, който надделее, започва да се изтъква пред останалите и да злорадства срещу “победения”



Понякога може да стане такъв хаос вкъщи, че родителите да се чудят как да оправят нещата, така че да не вземат страна и да не засегнат никой. Обаче е важно те да разберат, че това съперничество е нещо съвсем естествено и не трябва да се тревожат излишно. Общо взето родителите са тези, които трябва да създадат благоприятна семейна обстановка, в която децата да могат да съжителстват в хармония. Но знаете, че никога нещата на се перфектни и конфликтите винаги ще си ги има. Вие като родители можете да дадете добър пример на децата като и вие съжителствате без вечно съперничество и спорове, все пак нали знаете, че децата в голяма степен купират родителите. Поощрявайте децата винаги, когато си играят без да се карат, така по-лесно ще възприемат правилния модел на съжителство.
Няколко полезни съвета:

1. В никакъв случай не правете сравнения между двете деца – например ако едното изкара оценка в училище 4, а пък другото 6, то не ги сравнявайте в никакъв случай – не забравяйте, че всеки има своя индивидуалност и иска да я отстоява, а не постоянно да му дават другите за пример
2. Във всеки свободен момент показвайте на децата си колко ги обичате и затвърждавайте отношенията помежду ви. Така те ще се чувстват по-сигурни и няма постоянно да се доказват и изтъкват
3. Приучвайте децата си да изразяват чувствата и емоциите си – много е важно да обясните на децата си, че трябва ясно да изразяват емоциите си и това, което ги притеснява, защото така околните ще успеят да разберат от какво се нуждаят. Покажете им колко по-лесно е да кажеш какво искаш, вместо веднага да започнеш да крещиш нечленоразделно и да се биеш
4. И за самия родител е по-добре да изчака преди да реагира. Трябва добре да наблюдава децата, да ги разбере, да вникне и в двете гледни точки, преди да се намеси
5. Родителите трябва да служат като огледало на децата си, помогнете на децата си да опознаят самите себе си, научете ги да бъдат по-самокритични и да се научат да се владеят. Доста позитивно ще им се отрази някой поучителен разказ или приказка, от който те сами да извадят поуката. Признак на доверие е също така да им разкажете някоя случка от вашето детство
6. Караниците трябва да се намалят – колкото и нормално да е съперничеството между децата, то в никакъв случай не трябва да се превръща в навик. Ключът да успеете правилно да контролирате нещата е да бъдете справедливи, а това е доста трудно, тъй като не можете да сте сигурни кой точно е започнал спора, кой е виновен и кой не е – приемате, че и двете деца имат вина, именно поради факта, че се карат и бият и много ясно им обяснявате ситуацията, от която никой не печели, тъй като нещата не се решават със скандали. Например, ако децата се карат за това коя програма да гледат по телевизията и накрая се стигне до голяма разправия, то изгасете телевизора – заради това, че се карат и двете деца няма да гледат телевизия



Как да реагират родителите?

* Приемате, че съперничеството и караниците все ще си ги има, въпросът е да не стават ежедневие и да не реагирате на тях с викове и наказания. С колкото по-голямо търпение действате, толкова по-малко караници ще има, т.е. и вие и децата трябва да се изслушвате
* Отредете на всяко от децата специално място в семейството – колкото по-ценено се чувства едно дете, толкова по-добре ще се държи то с братята и сестрите си. Родителите трябва да си дадат сметка колко специално е тяхното дете и да се държат с всяко според неговия характер и възможности
* Не задължавайте децата си да играят заедно – да насилвате децата си да играят заедно след поредната караница си е направо лоша идея. Вярно е, че доста често родителите се превръщат в арбитър, но все пак те са тези, които трябва да въдворят ред. Имайте предвид, че и да се карат децата ви се обичат и пак ще си играят заедно. Идеята е обаче, след караницата всеки да остане насаме със себе си и да осмисли нещата, а сдобряването си идва от само себе си
* Избягвайте да поставяте “присъди” за това кой е прав и кой не е – оставете децата сами да разрешат проблема ако е възможно. Така балансирайте нещата, че никой да не се чувства пренебрегнат или ощетен
* Най-голямата грешка е, когато децата се скарат по време на игра, да ги накажете с това да спрат да играят и веднага да отиват да си учат уроците. Така можете да им втълпите нещо доста лошо в главите, а именно, че ученето е равно на наказание.


Общо взето отношенията между двете деца в семейството са доста сложни и всеки родител полага големи усилия да постигне хармонично съжителство. Важното е да не се бъркате повече, отколко е необходимо, а да оставите децата сами да разрешат спора и да стигнат до правилния извод от цялата ситуация. Все пак по този начин децата изграждат своя характер и се научават да общуват правилно.

Делете родителската обич поравно

Ако децата ви са станали ако не врагове, то конкуренти, посъветвайте ги да се избавят от злобата и ревността - роднинските връзки трябва да се пазят.

Случаите, когато родителите делят децата си на любимци и нелюбимци, не са малко. Любимци по принцип се оказват по-малките, „дискриминирани" - по-големите. Нищо чудно, че последните изпитват ревност към брат си и/или сестра си, които се радват на повече родителска любов, грижи и внимание. В резултат на това недолюбваните се опитват по всякакъв начин да си върнат любовта и разположението на възрастните - чистят и подреждат у дома без напомняне, приготвят вечеря, учат се само за шестици. Или, обратно - затварят се в себе си, стават груби и дръзки, имитират заболяване - това също е опит да привлекат вниманието към себе си.

А ако тези номера не въздействат на родителите и те продължават да глезят едното дете и да игнорират другото, потърпевшата страна може дори да намрази конкурента си. Ето защо именно от родителите зависи до голяма степен как ще се развият отношенията между наследниците им.

Не бива да подчертавате, че за вас децата ви са еднакви и че ги обичате еднакво. Подсъзнателно всеки човек се противи на „еднаквостта", иска да бъде индивидуалност. Така че родителите трябва да имат предвид това и да търсят към всяко от децата си индивидуален подход.

У децата трябва да се поощрява взаимното уважение, а не от сутрин до вечер да им се повтаря: „Вие сте брат и сестра, трябва да се обичате". Любов по задължение няма!

Необходимо е да се избягват сравненията от рода: „Сестра ти прави това по-добре от теб!" Подобни фрази озлобяват.

Ако децата ви все пак са станали ако не врагове, то конкуренти, посъветвайте ги да се избавят от злобата и ревността - роднинските връзки трябва да се пазят. Не изпитвате любов към своята сестра или брат? Опитайте се на първо време поне да контактувате с тях така, както общувате със съседите или приятелите си - вежливо, приветливо, но без да ги допускате прекалено близо в живота си.

Най-важното е да съборите стената на отчуждението и ненавистта и да възстановите нормалното общуване. А когато изчезне ненавистта, ще се върне и любовта.

Източник