Избор на облекло- сами или с родителите по магазините?

Първите житейски стъпки на детето задължително са предопределени от родителите му. Майката и бащата избират яслата, градина детската, дрехите, начина на хранене, първото училище и още редица други неща, които остават отпечатък завинаги.

Един от най-важните моменти от изкуството да бъдеш родител е да знаеш кога трябва да се намесиш и кога да оставиш само детето да избира.

Може би първият важен период, когато младият човек е изправен пред избор, е приемането в ново учебно заведение след завършване на основното образование. Приемът в езикова, хуманитарна, професионална или друг вид гимназия неминуемо ще начертае по-нататъшния житейски път на детето ви.

Огромен процент от родителите правят този избор вместо децата си и ги заставят да учат "това, което трябва".

Например сте решили, че детето ви трябва да учи немски език и да стане след време зъботехник в Германия. Само че вместо да го влече да зубри думи, той / тя обожава с часове да рисува и да реализира оригиналните си идеи за декорация на стаята. Детето обаче все още не е достатъчно зряло, за да реши, че след време иска и може да е дизайнер, а се примирява с решението на мама и татко да учи езици, защото "така е правилно".
Първото, което всеки родител трябва да разбере, е, че детето е отделна личност и това, което вас би ви направило щастливи, не е задължително да съвпада с това, с което би се чувствало щастливо детето ви.

Научете се не да му казвате какво и как трябва да прави, а да усещате какво ще е добре за него и какво то иска и така да пречупите неговите желания през призмата на правилното възпитание. Ако е дошъл моментът с избора на училище, опитайте се да насочите младия човек, но не му нареждайте в стил "Трябва да влезеш в Немската! Учи сериозно! ". Най-важното е да го оставите то да почувства какво влече го. Говорете, обсъждайте заедно, но му дайте свободата да избира само. Бъдете максимално толерантни и ненатрапчиви, така че да го накарате то да ви попита: "Ти как мислиш? Кое е правилното решение? "

Колкото по-рано давате свобода в избора на подрастващия човек, толкова по-отговорен ще расте той и ще чувства, че неговият живот зависи от него самия. Фактът, че детето ще учи това, което му харесва и само го е избрало, ще го мотивира още повече и ще ходи с желание на училище. Не подценявайте детето си, като го карате да се чувства не достатъчно пораснало за подобно решение. Разбира се, че има вероятност да не е много наясно какво иска да работи след време, все пак е още тийнейджър, но лесно може да прецени, дали ще му е по-приятно да учи език или математика. Вие трябва да сте до него, да го подкрепите и да се опитате да го насочите към правилното решение, но не и да му заповядвате или предварително да сте решили какво трябва да стане.

Проблемът с правото на избор никога не бива да се подценява. Колкото по-рядко оставяте детето си да избира само, толкова по-неуверено ще расте и няма да е достатъчно сигурно в себе си. Нали не искате след време детето ви да не може да вземе едно решение, без да се съмнява в си правотата на избора. Именно заради необходимостта да е сигурно в действията си и да има самочувствие, то трябва да тренира това качество в себе си още от ранна възраст. Така например, когато е съвсем малко, го оставете само да избере цвета на дрешката, която искате да му купите или играчката, с която иска да си играе. Това няма нищо общо с разглезването! Нека не объркваме понятията. Тук говорим за моменти, в които детето само може да избере какво му харесва. След време това ще даде огромно отражение върху характера му.

Мъдрите хора казват, че изборът е отговорност, която не всеки може да поеме.
Много млади хора са неуверени в своя избор и това ги прави уязвими в обществото. Вашата роля като добър родител е да научите детето си да избира само и да носи отговорност за решенията си. Все пак никой не може да е абсолютно сигурен дали изборът, който прави днес, ще най-доброто за него след време. Но ако направи грешка, след време ще се поучи от нея и ще се усъвършенства като личност. Това важи с пълна сила за и децата ви. Нека ги оставим да бъдат себе си и сами да избират житейския си път. Ние само трябва да сме до тях, за да ги подкрепяме и напътстваме като най-добрите им приятели. След време те ще са ни благодарни за това, че сме им помогнали да станат уверени и отговорни хора и, дай Боже, че работят мечтаната от тях професия, а не това, което им е било наложено.

Най-голямата радост за детето са родители, които го разбират и подкрепят. А за родителите няма по-голяма радост от това да видят порасналото си дете, успяло и щастливо, и в погледа му да се чете благодарност, че са били перфектните родители.