Кръстова гора

В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св.
Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България,
Кръстов връх. През последните години сред православните християни в
България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня
и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва от
Асеновград за Смолян. Минава се Бачковския манастир и когато се стигне
разклона за град Лъки - Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се
през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Тази
местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка
около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук
панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински
ридове и върхове.
След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани
основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти.
Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато
животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната
местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала
на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с
църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен
още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и
под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви
и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през
първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята
на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила
на изпитание физическото оцеляване на християнското население в
Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на
Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква
“Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св.
Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в
Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За
християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В
продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна
вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. По това време
бил разрушен и манастира “Св. Троица” и повечето от монасите му били
избити.
Едва в началото на ХVII век родолюбиви родопчани започнали
да възстановяват опожарения Бачковски манастир. Но турците не разрешили
възстановяването на манастира “Св. Троица”.
В Средните Родопи е
особено изразена почитта към Христовия кръст. Дори у мюсюлманите като
насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение
пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С
кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и
хляба, погребвали с него починалите и др.
На Кръстов връх
поклоненията не престанали, макар че не е било възобновено нищо,
напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били
ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлмани. Нещо повече,
макар че Кръстова гора след 1878 г. остава в пределите на Източна
Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под
османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали
границата и въпреки трудностите достигали до Кръстов връх.
Според
преданието през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев
Дрянков. Той е роден в село Ковачевица Гоцеделчевско, и още от
детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога се държал
странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го
наричали всички, понякога получавал видения. Едно от тях - явяването на
кръст на небето, известява цар Борис III, с когото се познавал. След
една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на
мястото - на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела
частица от Кръста Господен. Йорданчо съобщил, че му било казано да
направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има
частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев
отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко.
На 1 май 1936
г. металният кръст направен с помощта на цар Борис III е донесен от
Йорданчо на Кръстов връх, където в присъствието на цялото село Борово е
бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на
водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след
това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев
посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им
покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на
една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните
камъни, бликнала вода През 1957 г. Йорданчо е вкаран от тоталитарния
режим в лагера в Ловеч. Там той загива. Животът му остава непроучен и
около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
През
1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество
Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи
от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените
основи на старата манастирска църква, разположени на западното
възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година,
църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за
строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и
останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно
помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен
от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По-късно
по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват.
Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук
на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали
пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група
православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се
увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил
Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно,
обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва
след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на
Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните
архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква
на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22. 10. 1994
година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов
99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен
в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.

Искам да кажа само че там е много красиво и спокойно.Аз съм ходила там и е много отпускащо и мирно.Единственото нещо който ме претесни са тесните и стръмни пътища към манастира.Пътуваш точно по ръба на планината,което е доста екстремно.Имам от там камък на който се вижда кръстове/никой не ги е дялкал/те проста са така отсамосебеси.Има много легенди и митове за Кръстова гора,и това което е написала Тенстял е похвално.

Благодаря Деси дано и на другите им хареса.Ако намеря нещо друго интересно ще добавя.

Има един Божествен връх, където небето и Земята се сливат. Когато
свещениците запеят в прослава на Господ небесата сякаш се отварят и се
вижда Небесен храм, а светците го обикалят и възхвалят Бог по същия
начин както Божиите служители на земята. Това може да се види само в
Кръстова гора, където е заровена частица от Христовия кръст, споделиха
във филма на Асен Асенов за чудесата под легендарния връх, излъчен в
ефира на Канал 0. Водещият на култовото предаване за тайните на
Астралния свят 'Последни дни' разговаря за Храма Господен и с
единствената в България лекарка, чиято душа на Великден отлита за
Небесната църква посредством бял лъч. Вместо да викате за 35 лева в
домовете си Дядо Коледа поканете свещеник на трапезата си, за да ви
донесе здраве и благополучие в живота, посъветва д-р Катерина Билай в
ефира на бургаската телевизия. Самата тя освен със съвети и с
Божествена енергия вече е помогнала на хиляди българи като е осветила с
молитва домовете им. Графинята, която е известна и с кулинарните си
умения, даде в 'Последни дни' рецепти за празничната трапеза. От всички
страни, които е обиколила, Катя е взела по нещо от националната им
кухня. Обичам да готвя разнообразно и да сервирам на приятелите си
изненади, споделя Билай.
Всеки който е постил до Бъдни вечер, когато организмът му е работил без
натоварване, е почувствал целебната сила на вярата. А поглъщането на
мазни храни по празниците съвсем не е празник за тялото, казва с
усмивка дамата, която е специалист по Вътрешни болести, но лекува с
Висша целебна енергия по указания на Божията майка. Постът, който трае
само 40 дни е преди всичко за чистотата на душата, но ако носите
Христос винаги в сърцата си ще се преоткриете по-щастливи. Не
обиждайте, не пожелавайте на никого зло, молете се на Господ за
опрощаване на греховете и душата ви ще живее в хармония с Божественото
в себе си, съветва графинята, която обеща да разкрие как душата й
достига до Небесата на Великден.

Кръстова гора - земята на чудесата

Между многото знайни светини по нашите земи има едно светилище, което
все още търси мястото си в новата история на България, но вече е
намерило мястото си в сърцата на вярващите. Името му е Кръстова гора.
Оцеляла през вековете под названието Кръстов, тази светиня пази
спомените за стародавен манастир, разрушен по време на Османското
робство.
Поколение след поколение се предава от уста на уста, че там в Родопа
планина, мястото на побития някога кръст на върха над село Борово,
мнозина вярващи са намирали лек за своите болки и утехи за
многобройните си страдания.
Според легендата част от Христовия кръст бил пренесен по тези земи, но
след падането под турско робство манастирът бил опожарен, 40 монаси са
убити, а частицата от кръста заровена след като един от тях получил
видение. Бог го предупредил да скрие реликвата от
друговерците-нашественици. Това парченце прави мястото свято, но то е
вкоренило и убеждението, че всичко, до което се докоснеш тук, има
лековита сила.
'Според друга легенда частицата от христовия кръст като семейна реликва
се е предавал от поколение на поколение в рода на богати българи. Но
знатен турчин поискал девойка от това семейство за съпруга. Тя приела,
за да оцелее рода й, но взела със себе си в Турция и ценната вещ.
Влюбения съпруг й построил дворец, изпратил я на екскурзия в нейната
нова родина. Тогава българи отишли при турчина с молба да му работят
без пари срещу кръста. Когато им го дал обаче започнал мор по стадата
му, разруха и болести връхлетяли неговия дворец. След като разбрал, че
е загубил нещо свято, той изпратил потеря да си го върне. Така и не
успял, но в мъченици на вярата се превърнали стотици българи, изгорели
и храмовете, които ревниво пазели спомена от Голгота', добавя Асен
Асенов.
В легендата се споменава и за това как

св. Елена възкресила мъртъв с помощта на кръста

В чест на победата на християнството над целия християнски свят (за
по-прагматичните победата на Константин над Максенций в 1313 г.), св.
Елена решила да построи на Голготския хълм храм Св. Възкресение
Христово. Когато започнали да копаят взели, че открили три кръста.
Веднага им хрумнало, че това трябва да са кръстовете на Христос и
разбойниците. Обаче понеже не били сигурни кой кръст чий е, го
изпробвали на минаваща погребална процесия. И така допирали поред
кръстовете, докато не сполучили да възкресят умрелия.
Пророчески сън за моща на кръстта помогнал и на Константин в битката с
ромеите. Той се молел горещо на Бог да закриля войниците му и получил
прозрение, че животът им ще бъде опазен ако броните и знамената им са
изресувани с кръстове. Войските на Максенций значително превъзхождали
неговата армия, но победата била на Константин.
'Преди 15 години на Кръстовден бях в Кръстова гора и по време на служба
се случи чудо. Свещениците казаха да гледаме към небето. Всички се
втренчихме и

видяхме как небето се отваря

и там имаше хора, които като нашите попове обикаляха край нещо като
храм. Те заедно с нашите църковни служители пееха и възхваляха Господ в
един глас. Оттогава винаги посещавам това свято място, преспивам под
Божествения връх край Българския Йерусалим, за да получа благословия от
нашия Небесен Отец. Свидетел съм на много чудодейни изцеления', споделя
във филма за Кръстова гора жена от Бургас. Дори и княгиня Евдокия е
намерила тук лек за физичиската си болка, след като е приспала в
Светата обител, допълва водещият Асен Асенов. Кадри с камбаните, дарени
от Атия, и оригиналния кръст, поръчан от цар Борис III, бяха показани
като реликви в 'Последни дни'. 33-килограмовият кръст, направен от брат
Йорданчо, днес е скрит зад църковния зид. Осветен е по каноните на
источно православната църква. Боговдъхновеният творец, изковал
реликвата, е бил много беден. Работел е на много места, но всичките си
пари е давал по църкви и манатири. Преди да отиде в Кръстова гора му се
явил пророчески сън. Известили му, че Бог иска да направи кръст. Учудил
се защо той е избран, след като няма никакви пари, но още на следващия
ден при него пристигнал пратеник на царя с необходимите стредства. През
1960 г. брат Йорданчо става мъченик. Заровен до главата в земята,
загива в комунистически лагер заради вярата си. Атеисти посегнали и на
неговия кръст, но реликвата била върната с бележка, на която пишело, че
синовете на крадеца са починали.

Дълга опашка се извива край Аязмото

Гълъбче, кацнало на камъче, според легендата е посочило на брат
Йорданчо местото с целебна вода. Боговдъхновеният майстор казал на
работниците да копаят там и тогава бликнал извор с лековита сила. Видях
с очите си как жена едва пристъпяше на патерици, а си тръгна на
сутринта оттук без тях, споделя възрастна дама. Впечатляваща е
несекващата надежда за изцеление, дълбоко вкоренена в душевността ни.
Вярата, че докосването до светостта ни прави по-здрави, по-чисти,
по-благородни и по-добри.
Кръстова гора се извисява на 1545 м над морското равнище. Поляната е
дълга 500 м и е широка 300 м. В този район учените търсят прочутото
Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул.
Според други безспорното лечебно въздействие на местността се дължи на
гама - излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите.
Според един магистър по богословие, тук някога е била мандрата на
Бачковския манастир. Според този епископ монасите от Кръстова гора
вероятно са успели да измолят от игумена на Бачковския манастир да им
подари голямата Бакуриянова икона от златна сплав с вградените в нея
отломки от животворния Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир.
Има и други версии. Според една от тях иконата е била тайно изнесена от
Кръстова гора, за да не бъде поругана от турските нашественици. По -
късно когато същата тази опасност надвиснала и над Троицкия манастир,
предвидливи монаси успели да заровят иконата с вградените в нея частици
от Кръста Христов в подножието на самия връх.
От тогава са минали много години, но легендата още е жива. Християни и
насила помохамеданчени българи идват на това място на Кръстовден, палят
свещи и предават на синове и внуци онова, което са слушали от своите
бащи и деди. Десетилетия вече на най - високата част на поляната се
извисява символът на нашата вяра - кръстът.
В края на осемдесетте години по инициатива на местните хора се открива
подписка за набиране на средства, нужни за изграждане на нов
православен храм на Кръстова гора. Съградената четвърт век преди това
от местните църква 'Света Троица', се оказва малка, за да побере
хилядите поклонници. Десетилетия наред всяка петъчна вечер там се
отслужва всенощно бдение навън сред природата. През есента на 1995 год.
новият храм е вече готов.