нос Калиакра

Близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от гр. Каварна, на брега на Черно море се намира дълъг и тесен нос - нос Калиакра. Отвесни скали се спускат към морето, което е издълбало в подножието им пещери, ниши и арки. Смята се, че носът е бил заселен отпреди 7000 години, за което свидетелстват съдове и сечива, открити в морето на 160 м дълбочина. През 4-3 в. пр.н.е. носът е заселен от тракийското племе теризи, по-късно пада под властта на Рим и Византия. По време на българските владетели Балик и Добротица Калиакра е в най-голям разцвет. Бил е мощен средновековен град и църковно средище, а деспотите му първи от българските владетели изграждат военноморски флот. В края на 14 в. Калиакра окаюзва съпротива на османските нашественици, но е завладяна от тях през 1418 г. Оттогава започва и залезът на крепостта. Легенда разказва за 40 български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето , за да не попаднат в ръцете на поробителите. В тяхна памет на носа е издигнат обелиск - "Портата на 40-те девици". Днес тук могат да се видят останки от крепостни стени, църкви, гробници и стопански постройки от античността и средновековието. Районът е красив природен резерват, където гнездят корморани, в морските пещери под носа все още се среща тюленът-монах, могат да се наблюдават делфини, папуняци и други редки видове. В скалните масиви може да се види белоопашатия мишелов, както и застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България. Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявена за природен резерват през 1941 г. и е един от Стоте национални туристически обекта.
Най-близки градове: Каварна, Варна, Албена
(руините от защитната стена)
(северен бряг)